СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ – Министър председател на БългарияПолитикът, който много приказва и нищо не казва!

Парламентарните избори на 25 юни 2005 г. показаха, че разочарованието на българския избирател от синьото управление на Иван Костов и това на НДСВ начело със Симеон Сакскобургготски, е много голямо.

Изборната активност продължаваше да намалява, поради нарастващото недоверие към политическите партии. БСП, НДСВ и СДС бяха сериозно наказани от своите избиратели. Нито една от тях не получи възможност сама да състави правителство и се налагаше или коалиционно управление, или нови избори. От изборните резултати, парламентарно бяха представени 7 партии, като първите три бяха Коалиция за България с 82 депутати, НДСВ с 53 – ма и ДПС с 34. Партия Атака е на четвърто място с 21 народни избраници и изпреварва разделената на две синя опозиция – ОДС начело с Мартин Димитров с 20 депутати и ДСБ с лидер Иван Костов със 17. Последно, седмо място заема новата коалиция – Български народен съюз, начело със Стефан Софиянски, която има 13 депутати. Българският избирател чрез вота си показа, че не вярва на нито една политическа партия и че никоя не заслужава да управлява.

Последваха сложни преговори и големи политически игри, в които се включи активно и президентът Първанов. Висшият партиен съвет на БСП, след 5 часово заседание, взема решение да се отстоява излъчване на премиер от партията и съставяне на правителство, като ще се търси коалиционен партньор. Симеон Сакскобургготски казва, че предизборно е обещал да не прави коалиция с БСП и трябва да спази обещанието си. Той търси съдействието на президента Първанов, казвайки му, че би приел коалиция с БСП, само ако той е премиер, или компромисно – Милен Велчев. Участието на ДПС в коалиционно управление с БСП е уредено от Първанов. За да принуди Симеон да отстъпи, столетницата прилага познатия метод – „активното мероприятие”.

На 28 юли 2005 г. депутатът от БСП Георги Божинов внася в парламента проектозакон срещу царските имоти, които са били обект на оспорване още в предишното Нородно събрание. Само след часове се оказва, че НДСВ прекратява всякакви контакти с БСП и столетницата не може да се състави правителство. Започват сложни преговори, които приключват с това, че НДСВ би се съгласила да се включи в коалиция с БСП и ДПС, ако бъде оттеглен проектозакона за царските имоти. Симеон се съгласява също, БСП да бъде мандатоносител и да излъчи премиер. Така сагата с коалицията свършва, но и въпросът с царските имоти също е решен. В „пазарлъкът” за правителството на БСП с премиер Станишев, голямата роля изиграва президентътът Първанов и с право той се счита за архитект на правителството. А пазарът и далаверите продължават през целия мандат на тройната коалиция. “Баницата” ще се дели в съотношение 8:5:3, така както е разделено и участието на отделните политически сили, съобразно броят на депутатите им.

Създаването на кабинета Станишев става мъчително и по друга една причина. Може би трябва да споменем българската поговорка за многото баби и хилавото бебе. Нетърпелив да стане премиер, Сергей Станишев е подложен на изпитание от своя съпартиец – зам. председателя на Парламента – Любен Корнезов. Станишев е подведен да се закълне преждевремено, но по този начин му се отнема правото да гласува за министрите си от кабенета. По ирония на съдбата, не стига точно един глас – този на Станишев. След 17 часови дебати кабинетът не се приема. Президентът връчва мандата на втората партия по брой на депутати – НДСВ. Царят тактично го връща с неясни аргументи. Ред е на партия Атака, но Първанов я прескача, възползвайки се от закона и възлага мандата на ДПС. Атака прави голям скандал в парламента, но не може по законен път да промени решението на Първанов.

Действията на президента потвърждават мнението, че той е архитектът на тройната коалиция с мандатоносител Доган.

Активното участие на Първанов в създаването на тройната коалиция се обяснява и с неговото старание, да реализира „социаллибералния” модел, който той лансира още като лидер на БСП.

На 16 август 2005 г. с гласове на 168 депутати, 67 против и без нито един въздържал се, парламентът утвърждава Сергей Станишев за премиер.

Сергей Дмитриевич Станишев е роден на 5 май 1966 г. в гр. Херсон, СССР – днешна Украйна. Син е на Димитър Яков Станишев, бивш секретар на ЦК на БКП и на проф. Дина Сергеевна Мухина, украинска еврейка. През 1989 г. Станишев завършва с отличие историческия факултет на Московския университет. Дипломната му работа е на тема : „Ролята на униформата за бойнтия дух на военнослужащите в Червената армия”. Пет години по-късно защитава докторска дисертация на тема: „Система на служебното повишаване на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век”. През 1998 г. специализира политически науки в Московска школа, а през 1999-2000 г. международни отношения в Лондонска школа.

Сергей Станишев е съветски, след това руски гражданин до 1996 г., когато придобива българско гражданство. Следва дълъг период, в който той работи няколко години като свободен журналист, след това в низшия и среден партиен апарат. През 2000 г. е избран за член на ВС на БСП, през юни 2001 г. вече е депутат, а през декември 2001 г. става председател на ВС на БСП и на парламентарната група. Тези постове заема до избирането му за министър-председател.

При неговото управление, на 1 януари 2007 г. Европейския съюз (ЕС) приема България за свой член, след като няколко предишни правителства правят сериозна подготвка.

Правителството на Станишев въвежда т.н. ”плосък данък” – 10%, който е най-нисък в ЕС. Това води до бързо нарастване на инвестициите в България. Създават се и благоприятни условия за пране на пари предимно в бързото и безконтролно строителство, особено по Черноморието и планинските курорти. Този процес активно се стимулира от правителството чрез т.н. „заменки”, повечето незаконни, чрез които се предоставят на нищожни цени терени за строителство в най-красивите части на България.

Стандартът на живот се подобрява, средната работната заплата от 354 лв. достига около 600 лева, покачва се и покупателната способност на населението.

Икономическият подем в България има и сериозни отрицателни последици. Увеличава се безконтролно сивият сектор, най-вече в строителството и туризма, а те стават основните фактори на българската икономика. Също така се увеличава социалното разслоение на обществото – богатите стават още по-богати, а бедните по-бедни. Появяват се и нови олигарси в туризма и строителството.

Големият дял на сивата икономика е нездравословната среда, която ражда масовите корупционни практики. Те се проявяват и в отношенията ни с ЕС. Държавната администрация, много частни фирми и отделни лица, виждат в Европейските фондове възможност да се присвояват пари. Но това е разкрито от Европейската комисия, която контролира фондовете. На 23 юли 2008 г. Комисията спира междинните плащания по фонд „Пътища”, заради ”подозрения в конфликт на интерси и неспособност на българските власти за борба с корупцията”. Името на България вече е станало синоним на корупция не само за администрацията на ЕС, но и на европейската общественост. Негативните настроения на ЕС спрямо България оказват сериозно въздействие и върху обстановката в страната. Недоволствата са все по-чести явления. Опозицията – СДС, ДСБ и ГЕРБ организират подписка за оставка на правителството, която събира над 1 млн.подписа. Премиерът Станишев посреща вносителите в парламента с надменното ”Здравейте циркаджии”. Следва кампанията на ДСБ ”Серго върви си”, която събира хиляди привърженици в Интернет.

От 2006 г. до 2009 г. правителството на тройната коалиция оцелява след 7 вота на недоверие. Колкото повече расте общественото недоволство от корумпираното управление на тройната коалиция, толкова повече е тяхната сплотеност, явно предчуствайки, че ще се разделят за дълго от властта.

Не само в Европа, но и в целия свят се говори за страшната финансова и икономическа криза, която е обхванала много страни. Само в България Сергей Станишев се тупа по гърдите и говори: ”Ние сме номер1”.

Дни преди да се обяви доклада на ЕС за България, пред депутати от Бундестага Станишев се хвали, че ”в новата история на страната ни няма правителство, което да е извършило толкова реформи и най-важното, гражданите да почувстват позитивните страни от членството в ЕС”. Станишев знае, че ЕС е спрял 550 млн. евро от структурните фондове за България и че негативните оценките и остри критики в докладите на ЕС показват точно обратното на това, с което той се хвали. Говорителят на Европейската комисия Кристина Наги с ирония казва: ”Оценяваме мерките, които България предприе, но повечето от тях бяха само обещания за бъдещи действия и не доведоха до конкретни резултати”. Тук може би трябва да си зададем въпроса, когато министър-председателят Станишев така нагло лъже и то не друг, а германския Бундестаг, кой говори – българинът или руснакът Станишев?….

Правителството на тройната коалиция става още по-нагло, но и опасно, когато продължава с лъжите си, че ”България криза не я лови”. Хазната, която се беше понапълнила предимно от нарастналото народно потребление в резултат на сивата икономика, даде добра възможност на правителството Станишев охотно да харчи. Премиерът знаеше, че дните на коалицията са преброени и безогледно се пилееха държавни пари. Той дори си позволи да хвърли огромна сума за ремонт на кабинета си и най-вече за луксозната си тоалетна. Явно „облекчение” често му се налагаше.

Президентът Първанов най-добре от всички виждаше, че тройната коалиция си отива и полагаше голямо старание да намали негативните последици за БСП. Той осъзнаваше каква е силата на съдебната власт, при което и да е правителство, ето защо се постара да направи необходимите промени. По негово внушение, двата най-важни съдебни органа – Върховния административен съд и Висшия съдебен съвет бяха реконструирани по формулата 8:5:3, което му позволи, неговите хора в тях да имат болшинство. И сега е ясно, че в същност той все още ги ръководи.

Преди да си отиде, тройната коалиция и по-специално БСП предприе мерки за поставяне на свои хората на възлови административни постове. Също така, взеха се мерки да се заметат следите, които компрометират тяхното управление. Въпреки това, правителството на Сергей Станишев ще остане в историята като най-корумпираното. Срещу много от министрите му има повдигнати съдебни дела, но очевидно, дългата ръка на Първанов в съда все още се чувства осезателно.

Тройната коалиция начело с БСП създадена по проекта Първанов и ревниво подкрепяна от него, ще остане в историята като правителство на лъжата, демагогията и далаверата, защото и самият му създател – Първанов е най-големият лъжец. Ето, убедете се!

След дългогодишно мълчание, под натиска на опозицията и на цялата общественост, през 2006 г. Първанов с половин уста признава, че в архива на Държавна сигурност има папка с псевдоним ”Гоце”, но тя била съставена без негово знание. Една година по-късно, на 19 юли 2007 г., Комисията по досиетата установява официално неговата принадлежност към ДС в периода 1989-1993 г., като става ясно, че Първанов изрично е демонстрирал желание за сътрудничество. Това разобличава Първанов в лъжа, защото по време на предизборната си кампания за втори мандат той изрично декларира, че не е знаел, че работи за тайните служби.

Ако в България има незавсима съдебна система, заради тази доказана лъжа Първанов трябваше да бъде съден, прогонен като президент, а не да се изявява като вожд на нацията. Наказанието му, европейските държави да не го канят и да го избягват като прокажен, е много малко за голямата му лъжа, чрез която стана президент. Ако чрез хитрите си ходове той се измъква от съдебно наказание, трябва да е сигурен, че тепърва му предстои да бъде морално наказан от народа.

Народът е търпелив и прощава, но не и такава нагла лъжа!

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ

СОЦИАЛИСТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ НА ВСЯКА ЦЕНА. 

Великият древногръцки философ Платон е казал: ”Истински диалог между политически опоненти има тогава, когато участва и третата страна – обществото”. Древната мъдрост е валидна и днес.

През целия период на управление на всички партии или коалиции по време на прехода, българският политически елит се е интересувал единствено и само от своите лични интереси, независимо дали са били управляващи или опозиция.

А Платон мъдро казва да не се забравя и третата страна – обществото.

По време на прехода, политиците разговаряха с обществото само преди избори, с една единствена цел – да го излъжат. Вземеха ли властта, забравяха за обещанията си и се грижеха само за себе си.

Но народът не забравяше това, че политиците за пореден път са го излъгали. Той намираше начин да покаже кога снема доверието си.

Много партии са изпитали огорчението от неодобрението на народа.

Българските избиратели, с вота си през 2005 г. ясно показаха, че не вярват на нито една политическа партия, за да й дадат своите предпочитания.

След 17 часа парламентарни игри и скрити, задкулитни ходове, БСП беше принудена да върне мандата на президента.

На ход беше втората партия по брой на депутати – НДСВ, но ловкият играч Симеон сам се отказа.

Тогава влезе в сила чл.99, ал.3 от Коституцията за третият – последен опит. Той не е обвързан с големината на парламентарните групи.

Президентът Първанов прескочи съзнателно партия Атака и възложи мандата на петата по ред, партията на Доган – ДПС. Той с нея винаги се е разбирал.

Основните преговори под патронажа на Първанов се водеха между БСП и НДСВ.

ДПС знаеше, че без много да се натиска, тя пак ще влезе в ролята на „балансьор”особено когато другите две партии започнат да си извиват ръцете.

Симеон Сакскобургготски който знаеше, че БСП иска властта на всяка цена, изтъргува по най-добрия начин своето ”да”. Постигна тяхното съгласие да не пречат Царят да си вземе имотите, дори и тези, които не бяха негови.

Така Симеон получи своето историческо възмездие. Тези, които някога го изгониха от България с шепа долари, сега го засипват с пари, много пари – милиони долари.

Архитектът на тройната коалиция, президентът Първанов беше договорил подялбата в правителството да става в съотношение 8:5:3, съобразно броя на депутатите в парламента.

Коалицията, която започна с пазарлъци, надлъгвания и надхитрявания, продължи да работи и през целият си мандат в този стил.

БСП си беше запазила най-апетитните „хапки” в управлението, където трябваше да дойдат най-много пари от европейските фондове. Министър на икономиката и енергетиката стана Румен Овчаров. Открито се говореше, че той искал да бъде вицепремиер, какъвто пост му се полагал като втори човек в партията. Но това означава Ивайло Калфин – човекът на Първанов в правителството да бъде понижен.

Разбира се, Овчаров се отказва от преборването с президента. След като не може да бъде вицепремиер, като компенсация, Станишев направи за него специално мегаминистерство – на икономиката и енергетиката.

Участието на Румен Овчаров в тройната коалиция не е нито дълго, нито успешно.

Във връзка с разследването на злоупотреби в големи размери в Топлофикация София, е разкрито и участие на Овчаров в корупционни схеми и връзки с икономически групировки, близки до БСП. Създава се негативно обществено мнение срещу Овчаров. В разследваните документи за укриване на пари от Топлофикацията, той фигурира като „Р. Овч”. На 18.07.2007 г. Овчаров е сменен от Петър Димитров. Уволнена е също и дясната му ръка – заместник министъра Корнелия Нинова, за която чрез СРС-та се установява, че незаконно въздейства на разследването в полза на следствения олигарх Красимир Георгиев, близък на Румен Овчаров.

За много от министрите на БСП открито се говори, че съзнателно допускат и прикрито участват в конфликт на интереси или в спекулативни сделки с цел лично облагодетелстване. Сигнали за съмнения свързани с такива корупционни схеми идват и от Комисията по контрол на фондовете отпускани от ЕС. След предупрежденията и особено след нейната констатация, че от българска страна не се вземат никакви мерки за пресичане на корупцията, Комисията спира плащанията към България в размер на 550 млн. евро.

След скандални разкрития в пресата за връзки с престъпността от служители по най-високите етажи на МВР и обвинения срещу самия министър Румен Петков, поради силния обществен натиск, премиерът Станишев бе принуден да освободи министъра.

Президентът Първанов открито се обявява в защита на Румен Петков, заявявайки, че „в президентството не е постъпила информация по случая и че той бил целенасочено изолиран”.

Няколко дни след това Първанов прави декларация, че ”Петков може да реформира системата и проблемът е в липса на доверие в МВР сред обществото”.

На следващия ден след декларацията на Първанов – 7 април 2008 г. показно е убит писателя Георги Стоев. Седмица преди убийството, в предаването по Би Ти Ви ”Сеизмограф”, Георги Стоев обвинява лица свързани с престъпния свят, включително и министъра Румен Петков.

За министрите от БСП има и много други сигнали за злоупотреби с власт, за контакти със съмнителни лица и участие в корупционни сделки, но списъкът ще стане много дълъг. А трябва да се спрем и върху другите участници в коалицията – НДСВ и ДПС.

Някои от представителите на НДСВ в правителството, също показват не само незадоволителна работа, но има и сигнали, които ги уличават като участници в спекулативни схеми. Това принуждава премиерът Станишев да извърши някои рокади.

На 24.04.2008 г. министърът на отбраната Веселин Близнаков е сменен от Николай Цонев, а министърът на вътрешните работи Георги Петканов – от Михаил Миков. Вероятно, със съгласието на Симеон, силовото министерство – МВР е иззето от НДСВ и се поема от БСП.

В МВР обстановката е много напрегната, стига се до стачки от страна на полицаите, които вече са организирани в професионални съюзи.

Има много сигнали и за министрите на Доган от ДПС.

Те са обвинени, че са отклонявали средства от фондовете за бедствия и аварии, източвали са Държавния резерв.

Министърът на земеделието и горите кредитира фирми от кръга „Доган”, извършва много „заменки” на гори или земеделски земи с апетитни терени край морето или близко до големите планински курорти. Масовите „заменки” облагодетелствуват предимно кръга от фирмите на Ахмед Доган, както и някои от новите олигарси, с неясни капитали. На държавата се нанасят стотици милиони загуби, но пък се пълнят джобовете на върхушката от държавната администрация.

Корупционните заменки като метастази са завладяли цялата администрация, включително и на по-ниски нива, дори и до обикновен селски кмет. Стигна се до там, да се посегне и върху защитените екологични зони, които по силата на международни договори и ангажименти трябва да пазим. България беше заплашена със сериозни санкции за нарушенията, свързани със застрояване на забранените зони.

Корупцията в тройната коалиция, придружена от беззаконието и безнаказаността са толкова големи, че се превръщат в постоянно действащ фактор. Целта е да не се допусне да падне правителството, за да се отупа окончателно чувалът – държавата.

Въпреки многобройните сигнали за сериозни нарушения от министри и други висши държавни служители, съдебната власт контролирана от Първанов, не предприема никакви действия. Едва след 2009 г., когато управлението на страната е поето от политическа партия ГЕРБ, правосъдната система се задвижва, макар и тромаво.

Започва разследване и срещу Сергей Станишев.

Обвинява се, че е загубил документи и материали съдържащи информация, която представлява държавна тайна. Сериозно е нарушението, но всичко му се разминава след прилагане на съдебни трикове.

Още през 2006 г. прокуратурата е сезирана за злоупотреби във фонд ”Пътища”, но тогава тя отказва да образува дела.

През 2009 г. трима министри от кабинета на Станишев се разследват за безстопанственост и далавери в пътния фонд. Това са финансовият министър Пламен Орешарски, транспортният – Петър Мутафчиев и на регионалното развитие и благоустройството – Асен Гагаузов.

Орешарски, който участва в правителството на Станишев уж като “независим”, фактически е от БСП. Така, че тримата разследвани министри са от БСП.

Орешарски, Мутафчиев и Гагаузов, както и ръководството на фонд Пътища са главните виновници ЕС да спре на България 550 млн. евро, така необходими за изграждане на инфраструктура на България.

Въпреки сигналите през 2006 г. от Европийската комисия по фондовете, както и широкото обществено недоволство, прокуратурата не предприема нищо.

Съдебната власт под въздействието на Първанов предоставя условия не само да се краде, но и да се прикриват кражбите и злоупотребите.

От софийска градска прокуратура е образувано дело за безстопанственост срещу виновни длъжностни лица от Управителния съвет (УС) на фонд ”Републиканска пътна инфраструктура”. В УС участват тримата министри, замминистърът на транспорта Весела Господинова, изпълнителният директор на фонда Веселин Георгиев и други висши кадри на БСП. Според опозицията, източени са много милиони лева. Засекретеният доклад на одиторската фирма KPMG показвал ”свръх нагла форма за източване на пари”. Делото, като всички други се влачи безкрайно дълго във времето.

За намесата на Първанов в българския съд, както и за чадъра, който той винаги поставя върху хората от БСП говори недвусмеслено случаят ”Людмил Стойков”. Той е обвинен от Брюксел в престъпно източване на пари по праграма „САПАРД”. Стойков е президентски спонсор и близък на Първанов, но и доказан крадец на пари от европейски съд. Европейският съюз бързо го осъди, но българското правосъдие, под внушението на Първанов предприемаше всякакви хитри ходове, за да бави делото. Един от ходовете за протакане е т.н. замразяване на делото. Съдията Румяна Ченалова „обмисля” да направи безпрецедентно запитване до Съюза на европейските общности в Люксембург, дали местното законодателство не противоречи на европейското. Отнася се конкретно за Първановият случай със „Стойков”. Според шефа на Софийски градски съд Георги Колев, съдът в Люксембург едва след 8 месеца ще излезе със становище. Не е известно също колко време съдията ще обмисля?

Заместник минстърът на МВР от квотата на ДПС Раиф Мустафа е арестуван през юни 2009 г. по подозрение, че е бил посредник за предлагане на подкуп на директора на Агенцията за рибарство и аквакултури. Следва също затлачване на съдебното производство.

Прокуратурата проверява министъра на земеделието и горите Нихат Кабил за неправомерно отпускане на 1,5 млн. лева на фирмата „Булгарпродукт” АД и заради извършени неправомерно много „заменки”.

Валери Цветанов, който на 24.04.2008 г. от квотата на ДПС заема мястото на Нихат Кабил е обвинен , че заедно със Стефан Юруков – директор на фонд „Земеделие”, са извършвали многобройни неправомерни заменки на земеделскси земи и гори.

Емилия Масларова – министър на труда и социалните грижи е обвинена в присвояване на 11 млн. лева. Делото продължава да се влачи, като адвокатите й прилагат всевъзможни хитрости.

Министрите на Енергетиката Румен Овчаров, Милко Ковачев от БСП и Мирослав Севлиевски от НДСВ се разследват за небрежност и престъпна безстопанственост, по отношение на сделките на НЕК за износ на електроенергия, при които държавата е ощетена със стотици милиона лева, а има съмнения и за корупционни сделки.

Списъкът на престъпленията и нарушенията от тройната коалиция е много по-дълъг. Обстоятелството, че все още няма осъден от кабинета и въобще осъден политик, говори за това, че докато не се променят сегашните членове на висшите съдебни органи, които са съставени и контролирани от Президента Първанов, България ще продължава да фигурира в докладите на Еврапейския съюз като най-нереформираната държава в областта на правосъдието и с висока степен на корупция и организирана престъпност.

Нездравословната среда в Блгария, която съществува през целия преход се създава предимно от действията или бездействията на съдебната система. Тя ражда не само корупцията, но я превръща в движещ мотив на прехода и на трансформацията на собствеността и капиталите. Корупцията изкривява основното съдържание на прехода – пазарните отношения. Тя силно влияе и върху отношенията държава – партии, както и между самите партии. Този който контролира съдебната система, той контролира и корупцията.

Затова президента Първанов задкулистно е толкова силен и опасен.

........................................................................................