Георги Марков, академик
Академик Георги Марков на 66 г.: Гражданите имат право да контролират овластените от тях политици
Натрупаното разочарование от прекалено дългия и тежък преход вече избива в яростно нетърпение да бъде сменена за пореден път системата, без да се знае точно как, твърди историкът
Публикувано: 9 авг. 2013, 13:03
Историците акад. Георги Марков и проф. Георги Бакалов заедно със Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита
Снимки: 2
Академик Георги Марков е историк, един от светилата на българската наука. Наред с всичките си титли, звания и научни постижения, той е един от безспорно мъдрите хора на нашето време, до когото се допитваме за мнение, оценка и съвети за днешната сложна обществено-политическа обстановка.
Роден е в Пловдив на 17 ноември 1946 г. През 1970 г. завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981 г. специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Същата година става секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН, а през 1993 г. е вече негов директор. Преподавател в НБУ. През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките.
- Академик Марков, кризата на властта днес изглежда трудно решима. Има ли друг подобен прецедент в нашата или чуждата история?
- Днешната политическа криза засяга както управляващите, така и опозицията, защото отдавна е прераснала в обществена. Допълнителна острота й придава и световната стопанска криза, която се проточи вече шест години. Българската криза не е изключение, но всяка криза трябва да намери своето решение. Няма универсална рецепта, която да бъде внесена отвън.
- Смятате ли, че днес се намираме в безпрецедентна политическа и обществена криза?
- Прецеденти в родната и чуждата история се срещат, но историческите обстоятелства са различни. Други са и факторите, които могат да разрешат кризата. При това придобитият опит не винаги може да помогне, ако една от страните го оценява по друг начин. Натрупаното разочарование от прекалено дългия и тежък преход вече избива в яростно нетърпение да бъде сменена за пореден път системата, без да се знае точно как.
- Наблюдава се пълно разминаване между интересите и очакванията на гражданите и задкулисните цели на политиците. Какво трябва да се направи?
- Гражданите имат право да контролират овластените от тях политици, защото случаите на злоупотреба с тяхното доверие са многобройни. Вярно е, че задкулисието стана част от политическата практика, без която свикналите политици трудно ще управляват, но то ги злепоставя вкупом и трябва да се премахне. Прозрачното управление е задължително в условията на демокрацията.
- Как могат да бъдат защитавани интересите на гражданите и интересите на страната пред света в днешната сложна и непредсказуема обществено-политическа обстановка. Може би сме в патова ситуация? Как можем да се измъкнем от нея?
- Изходът трябва да се намери с общите усилия на гражданското общество и „политическата класа”, които да бъдат взаимно полезни. Нека не чакаме помощ от Брюксел, защото там злорадството е водещо чувство спрямо Балканите. Там само чакат повод да накажат „втората ръка” европейци. Колкото по-скоро намерим общ език, толкова по-добре за България.
- В сегашния парламент липсва представителство на автентична десница. Възможно ли е създаването на нова истинска реформаторска десница?
- Както в другите бивши социалистически страни партиите на прехода изиграха своята историческа роля при премахването на тоталитарната система, така и у нас СДС мина в историята. Би било погрешно да се слепват отново неговите парчета, защото новите условия изискват нова реформаторска десница, на която да възложат надежди хората с десни убеждения. За такъв десен проект в България има необходимия потенциал, а и поуките от прехода могат да бъдат премислени и полезно съобразени.
- Как може да бъде преодоляна политическата дестабилизация днес? Какво трябва да се направи?
- Изработването на нов избирателен закон трябва да стане до пролетта, когато да се проведат заедно национални и европейски избори за парламент. Най-сложен е въпросът с новия политически морал, който изисква и изнамирането на нови качествени и почтени политици. В края на краищата трябва да се намери общ език в името на националните интереси.
Дарила НИКОВА
http://www.blitz.bg/article/35274
-----------------------------
Комисията по досиетата ще излезе с още доклади за медиите
Комисията по досиетата обяви вчера 36 сътрудници на бившата Държавна сигурност в печатните медии. Проверени са 328 собственици и журналисти от 20 вестници.Сред тях са Тошо Тошев, собственик в "Медиа холдинг" АД и главен редактор на в. "Труд", първият главен редактор на в. "24 часа" Валери Найденов. Тошев беше огласен още преди години от Румен Петков, а в доклада на комисията се посочва, че Найденов е работил под псевдонима Сашо за Второ главно управление (контраразузнаването) на ДС от 1983 г. Те не бяха открити за коментар.
Социологът Юрий Асланов, член на Националния съвет на БСП, се оказа Виктор от Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА от 1985 г. Той е обявен като сътрудник в качеството му на политически коментатор и във вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф". "Нито се срамувам, нито се гордея, не съм доносник, не съм клепал", коментира пред "Дневник" Асланов. "Бил съм офицер в разузнаването, познавам и Карло Георгиев (служителят, който го е вербувал и ръководил - бел. ред.), приятел ми е, но не знаех, че работя за Държавна сигурност", допълни Асланов.
Алексения Димитрова от в. "24 часа" и бившият й колега Огнян Стефанов са сред огласените. Димитрова е била агент Владимир на Шесто управление от 1988 г. Тя е носител на приза "Черноризец Храбър". Огнян Стефанов, който беше политически коментатор, а в после главен редактор на "Фрог нюз", е бил съдържател на явочна квартира под псевдонима Академика на ВГУ от 1980 г. Стефанов беше жестоко пребит през 2008 г., след като ДАНС установи, че той е един от хората, които стоят зад сайта "Опасните".
Агенти на ДС са били историците акад. Георги Марков и проф. Георги Бакалов. Те са осветени в качеството им на членове на редакционния съвет на в. "Поглед". Акад. Марков е бил секретен сътрудник Роман на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС от 1981 г., а проф. Бакалов - агент Борис на Шесто управление от 1989 г., като за него е запазено само картонче. "Ще се запозная с това, което е огласено, и след това ще коментирам", заяви Георги Марков пред "Дневник", а проф. Бакалов не бе открит за коментар. Неотдавна той стана председател на Държавна агенция "Архиви".
Сред екипите на в. "Класа", "Земя", "Седмичен Труд", "Монитор", "Сега", "168 часа" и "Банкер" също има агенти.
Проверката не е открила сътрудници на ДС в "Капитал", "Дневник", "Експрес", "Стършел", "Позвънете" и списание "Тема".
Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов съобщи пред "Дневник", че "Стандарт" е забавил нужната информация и проверката за вестника ще е готова след Нова година.
----------------
Написано от Христо Христов
Неделя, 10 Ноември 2013 10:53
http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/1541-2013-11-10-09-02-36
Share
Има книги в България, създадени след промените само с една единствена цел – да дезинформират. Тази неделя в електронна библиотека наdesebg.com ви представям една от тях – „От Девети до Десети”. Задачата й е да опакова комунистическия режим в една удобна и далеч по-приемлива опаковка за времето между 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г.
Представям си родените след 1990 г. млади хора, които могат да бъдат и част от днешните протестиращи студенти, как биха били заблудени от внушението на книгата, ако попаднат на нея и приемат съдържанието й за чиста монета.
Достатъчно е обаче да читателят по-внимателно да се вгледа в хората, които стоят зад изданието, за да разбере, че целта е да повярваш на посткомунистическата пропаганда.
В случая зад този опит да се покажат „успехите” на т. нар. социализъм стои последния началник на отдел 06 на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов. Той пък от своя страна е впрегнал две имена със сериозно място сред историците – акад. Георги Марков и проф. Александър Фол.
Когато през 2004 г. книгата е издадена те вероятно не подозират, че отменения две години преди това закон за досиетата при кабинета Симеон Сакскобургготски толкова скоро ще се върне (през 2006 г.), така че българското общество действително да знае кой кой е – с истинската му паралелна биография в репресивния апарат на БКП по времето на комунизма.
С разкриването на досиетата след 2006 г. стана ясно, че акад. Георги Марков е агент на Първо главно управление на ДС под псевдонима „РОМАН”, а проф. Александър Фол е една от значимите фигури в същото управление – идеолог на културно-историческото разузнаване (поради смъртта на професора през 2006 г. не назовавам качеството, в което Фол е работил в ДС).
Към техните имена могат да бъдат още няколко лица, свързани с Държавна сигурност, които са автори на отделни глави в книгата. Такива са офицерът Бончо Асенов от отдел 03 на Шесто управление, отговарящ за преследването на духовенството, който тук е представен като доктор по философия и професор, преподавател не само във Висшата школа на МВР в Симеоново, а след промените и в няколко частни университети. Бившият премиер Любен Беров, останал известен в историята като министър-председателя на правителството на „Мултигруп”. Миналия месец председателят на комисията по досиетата (2001-2002) Методи Андреев разкри, че и този професор е бил агент на ДС. Трябва да се добави и името на Димитър Калчев също агент на ДС, министър на държавната администрация (от 2001 г.) в кабинета Кобургготски.
Към плеядата сътрудници на ДС е и Иван Гранитски, който не само е автор в книгата, но и съиздател, представлявайки издателство „Захарий Стоянов”. Сред имената на кадровите служители на МВР от времето на комунистическия режим са тези на ген. Любен Гоцев, зам.-началник на Първо главно управление на ДС, работил дълго време под дипломатическо прикритие,ген. Иван Димитров, известен като зам.-министър на вътрешните работи и директор на Народната милиция (1981-1990) и ген. Сава Джендов, зам.-началник на Шесто управление и началник на УБО.
Освен сътрудниците на ДС и висши служители на МВР отпреди 10 ноември 1989 г. сред авторите са и редица представители на комунистическото управление като дългогодишния министър на финансите Белчо Белчев, Климент Вучев, първи зам.-генерален директор на стопанско обединение „Електрон”, министър на промишлеността в кабинета на БСП през 1995-1996 г. и др.
Книгата съдържа 10 части, като заглавията са показателни: „Царството” – представя България преди 9 септември 1944 г., „Републиката” – поемане по пътя на комунизма с подраздели – съветизацията, законите, сигурността – имайте предвид ДС, армията; „Управлението”, „Индустрията”, „Земеделието”, „Пазарът”, „Духът” – културата; „Грижата” – екстрите на социализма, здравеопазването и спорта; „Светът” – интеграцията в Източния блок и противостоенето срещу Запада; накрая е „Равносметката”.
За да изглежда по-достоверно изложеното за достиженията на т. нар. социализъм голяма част от авторите се осланят на статистическите данни отпреди 10 ноември 1989 г., които след това са припознати като „стъкмистика”. Тук е много удачно да се припомни какво си казват по този въпрос генералите от ДС и новоизбраният генерален секретар на БКП Петър Младенов веднага след 10 ноември на тайна среща в Колегиума на МВР.
Ще си позволя да припомня този момент, останал съхранен в секретните стенограми от архива на ДС. Ген. Кирил Величков, началник на Четвърто управление (икономическото) на Държавна сигурност (1986-1990) обръща внимание на Петър Младенов, броени дни след 10 ноември 1989 г., за проблема с фалшифицирането на статистическите данни за икономическото състояние на страната. Ген. Величков заявява:
„Изопачава се отдолу догоре. Силно се деформира информацията в Централното статистическо управление. Ние считаме, че това ведомство трябва да стане независимо от всякакви други органи. Известно е, че на Централното статистическо управление му се подават предварителни разчети и цифри. И те със сетни усилия се мъчат да разпъват данните и сведенията, за да се вложат в дадените нормативи.”
Петър Младенов отговаря с едно единствено изречение, което не се нуждае от коментар:
„Те може статистически да отчитат, но важното е, че когато влезеш в магазините, няма нищо.”
По тази причина в това издание няма как да очаквате да намерите фактите за трита фалита на управлението на БКП – 1960, 1977 г. и 1987-1989 г., прикривани и до днес от наследниците на комунизма. Фактът, че книгата се разпространява безплатно е показателен. Няма да намерите и логичен отговор на въпроса каква е причината изведнъж тва представяно като изключително успешно управление на БКП да се срути изведнъж? Целта е повече хора да бъдат "уловени" в мрежата на стратегията на ДС за пренаписване на историята в удобна за наследниците на комунизма форма.
Изданието е класически пример за посткомунистическа дезинформация за периода на комунизма в България, организирана от кадри и агенти на Държавна сигурност, представени като хора на науката | Снимка: desebg.com.
----------------------