ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НАПРАВИ БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД ОЩЕ ПО-МЪЧИТЕЛЕН!
”ОНЯ СПИСЪК” е едно огромно дело от 13 тома – над 5000 страници, които повече от 18 години събираха прах в архивите на нашето правосъдие, следствени органи и служби за сигурност, докато едно водещо национално радио и една смела разследваща журналистка не решиха да ”отупат праха” от него и да го извадят на бял свят.
А написването на специална книга за този случай от разследващата журналистка – БОГДАНА ЛАЗАРОВА говори, че националното достойнство, професионален дълг и
смелост, са идеали, които не са далече и не са забравени от българската разследваща журналистика. Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки българин.Разсекретяването на 13-те тома трябваше отдавна да бъде направено от гореизброените държавни институции, чиито служители, ако не служат на народа, както са призвани, то поне трябваше да изпълняват дълга си към страната. Защото става въпрос за национално предателство, става въпрос за доказан шпионаж.
Може би съм прекалено строг към служителите, след като голямата вина за прикриването на това дело носят тези, които стоят над тях и най-вече ”скритите играчи”, които дърпат конците.
За такива действия – предаване на чужда държава на ”свръх секретни” материали, независимо какви са били подбудите, прекратяване на делото поради ”давност” не съществува.
Наказателните закони много често се създават от нечистоплътни народни избраници, или подкупни политици, а те чрез всевъзможни комбинации – явни или най-често прикрити, дърпайки конците на поставените в зависимост от тях държавни служители или институции, правят от едно голямо наказателно дело – пародия, каквато в същност е АФЕРАТА ”ОНЯ СПИСЪК”.
И действително, нашите следствени, прокурорски и наказателни съдебни корифеи не намериха необходимото правно основание, или може би не желаеха да го намерят – което е почти сигурно, за да осъдят ”героите” от ”ОНЯ СПИСЪК”.
Направиха така, че за 18 години данните по него да се забравят, да се обезличат или деформират от съзнателни и целенасочени коментари или пък да се скрият и заличат важни доказателствени материали, като записи на разговори и други подобни, придобити чрез технически средства.
И ако юридическата отговорност е отпаднала, най – вероятно съзнателно, като са използвани умело предварително създадените вратички в Закона, оневиняващи виновниците, те са длъжни да понесат не по малката отговорност – МОРАЛНАТА!
За ”ОНЯ СПИСЪК” никой не понесе отговорност – нито юридическа, нито морална. Всички замесени побързаха, като Пилат Понтийски да си измият ръцете.
Най-големият ”чистник” се казва СТОЯН ГАНЕВ – един от главните герои в ”АФЕРАТА”.След 10 ноември той успя тихомълком да се вмъкне сред най-тъмно сините от СДС и да се налажи като един от лидерите, който руши ”обреченият социалистически строй”.
Протеже на генерал Семерджиев и на други специалисти – ”перестройчици от БКП ”, СТОЯН ГАНЕВ беше определен като много подходящ за използване в бурни, бързо менящи се политически събития, защото притежаваше пълния комплект от качества, характеризиращи кариерата на един изявен комсомолец от фазата на развитият социализъм.
Гаранция за това, че можеше да му се вярва беше статията му от 1989 година, в която пишеше, че ”буржоазната демокрация е окончателно и безвъзвратно преодоляна”.
През същата – 1989 година с помощта на ДС той успя да се пребоядиса тъмно, ама много тъмно син.
СТОЯН ГАНЕВ беше активно подпомогнат от силните но прикрити сили на тайните служби, тъмните петна в биографията му да изчезнат. А те не бяха малко – комсомолски активист, випусник на Московски университет, преподавател по конституционно право на СССР в специалната школа на МВР и не на последно място, съпругата му – ”съветска другарка”, чийто баща е важен чекист.
Ето този човек, боядисан в тъмно синьо направи шеметна кариера след 10 ноември 1989 година. Той беше двигател на т.н. ”кръгла маса”, един от най – отявлените сторонници на премахването на ”комунистическата конституция”, силно агитиращ за свикване на Велико народно събрание и за изработване на нова конституция.
Целта беше постигната, перестройчиците от скритата власт бяха доволни, че икономическите лостове остават у тях. И като награда, техният човек СТОЯН ГАНЕВ става вицепремиер и министър на външните работи.
Във Външно министерства се захваща да чисти “авгиевите обори” и на първо място – ченгета, комунисти и завършили разузнавателната или дипломатическа школа в СССР. Позицията му даваше идеални възможности да събира строго секретни данни, от които да бъде изготвен ”ОНЯ СПИСЪК”.
”ОНЯ СПИСЪК” е голяма игра, в която агентите на ДС изпълняват различни задачи. За най-важната е избран агент”САВА” – АХМЕД ДОГАН, а негов пръв помощник е СТОЯН ГАНЕВ, който е внедрен на най – подходящото място – министър на външните рабати.
Планът на генералите от ДС е да си съберат парите изнесени в многобройните им фирми зад граница, създадени и контролирани от тях, преди новата власт да се е осетила. Бомбата е “ОНЯ СПИСЪК” и главните герои са АХМЕД ДОГАН и СТОЯН ГАНЕВ. Вероятно те не са запознати със същността на голямата и сложна игра.
За изготвянето на ” ОНЯ СПИСЪК” на ГАНЕВ му трябват подходящи помощници, но н е трудно да се намерят такива, при толкова много обидени, обезверени или отчаяни хора, включително и от средите на бившите ченгета. Такъв е ЖИВКО ПОПОВ. Човек със средно образование, но като СТОЯН ГАНЕВ, направил шеметна кариера преди 10 ноември 1989 година, използвайки слабостта на партийните величия и най-вече на МИРЧО СПАСОВ по тънката част.
От снабдител разнасящ храна и продукти на старците по вилите на членовете на Политбюро, с протекцията на всевластният генерал МИРЧО СПАСОВ, той е назначен за офицер в Първо главно управление и скоро след това е изпратен на “задгранична разузнавателна работа”, като консул в Лондон, без никакъв ценз или някакъв западен език. В посолството в Лондон не работи дълго и от дипломатически ранг “втори секретар” е назначен за заместник министър на външните работи, отговарящ за кадрите.
Всички назначения – от шофьора, до посланика, от резидента, разузнавача, шифровача или радиста, до домакина и охраната, както и предварителните съгласувания по партийна линия или по линия на Държавна сигурност – всичко това е ставало или със санкцията или със знанието на ЖИВКО ПОПОВ.
По-подходящ от него за изготвянето на ”ОНЯ СПИСЪК” не можело да се намери. Разбира се, включени са и други помагачи, но те са с по-малки възможности, или изпълнявали технически задачи.
Стигаме до главният герой на аферата ”ОНЯ СПИСЪК”, както и до това да разберем какво в същност представлява самият списък.
Главният герой на ”ОНЯ СПИСЪК” се казва АХМЕД ДЕМИР ДОГАН.На 4 февруари 1992 година, по предварително уговорка и по собствена инициатива, АХМЕД ДОГАН отива в турското посолство. Там го чака група турски дипломати, някои от които са известни на българските специални служби като разузнавачи. Двадесет минути след пристигането на ДОГАН в посолството, идва и турският посланик ЙАЛЧЪН ОРАЛ, който бил болен в къщи, но паради важността на срещата, не можел да не дойде в посолството.
АХМЕД ДОГАН предава на турския посланик и на турските специални служби шест строго секретни български документа, от особена важност, а именно:
1.ЗАДГРАНИЧНИ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА – той получава наименованието ”ОНЯ СПИСЪК”, защото съдържа 1300 имена на всички български разузнавачи зад граница, с всички подробности. От кои служби са, какви прикрития използват, в кои страни работят, на какви постове в посолствата, търговските представителства, смесените фирми и дори какви позиции в резидентурите заемат и много други подробности, обричайки на абсолютен провал цялото българско разузнаване.
Освен този документ, АХМЕД ДОГАН предава на турците:
2. РЕКАПИТУЛАЦИЯ – съвместяването на работата между Министерство на външните работи, Министерство на външната търговия и Министерство на Вътрешните Работи.
3.Бюро за Обслужване на Дипломатическия Корпус – прикритие на тайните служби.
4.Превратът 1981 година – пълни подробности.
5.Правораздавателни органи – пълна аналитична справка
6 Дом Витгенщайн- справка, защото активно е използван от разузнаването
Всичките тези докумченти са строго секретни, защото съдържат оперативна информация, която касае не само българските специални служби, но и съдбите на много хора – разузнавачи, агенти и секретни сътрудници.
Характерна в това отношение е реакцията на турския посланик ИЯЛЧЪН ОРАЛ, който казва на ДОГАН ”ти ще ме вкараш в затвора”
Следват други подробности около срещата в посолството, както и други данни за предателството на АХМЕД ДОГАН и играта на Държавна сигурност чрез него – агент ”САВА” с турските специални служби!
Ще продължим да разкриваме истинското лице на АХМЕД ДЕМИР ДОГАН – ” ТОП АГЕНТЪТ” на Държавна Сигурност. Човекът, който изпълни задачата да ликвидира българското разузнаване!
.........................
Аферата ”ОНЯ СПИСЪК” съвпада по време с началото на българския преход от тоталитарно към демократическо общество.Поведението на главния герой в аферата АХМЕД ДОГАН е поведение на човекът – представител на ”силните”, на могъщата Държавна сигурност. Изпълнявайки тяхните указания, той спокойно предаде в турското посолство цялото българско разузнаване – служители и агенти, явни и на прикритие и им ги поднасе на тепсия. А за да спечели още повече турското разположение, предава им и други документи, включително и за т.н. ”възродителен процес”, в който той също е ”главен герой” и също така изпълнява двойна роля – тази на агент на Държавна сигурност, но и ролята на борец срещу ”възродителния процес”, за утвърждаване каузата на турците като самостоятелна политическа сила.
Колкото и странно да звучи, Аферата ”ОНЯ СПИСЪК” е по-малката злина, която АХМЕД ДОГАН – агент ”САВА” нанася на България. Още повече, че той изпълнява важна задача на ДС, която предаде своите разузнавачи и агенти, за да не загуби икономическата сила – парите си зад граница. Така ДС създаде много олигарси – новите представители на старото “статукво”. Всъщност ДС като гущера”скъса опашката си” .
Истинската предателска роля на АХМЕД ДОГАН се изразява в това, чепроявява, че благодарение на него БСП и ДС свалиха първото демократично правителства на СДС и прекъснаха демократичното развитие на България.
А с поставянето от ДОГАН на марионетното правителство на ЛЮБЕН БЕРОВ, той обрече българският преход в ”дълга мъчителна агония и трагедия”.
Ще се убедите в това като разберете кой е истинският АХМЕД ДОГАН и каква роля изпълнява на две разузнавания. И как умело успява по-най добрия начин да осребри тази своя роля.
Българската комунистическа партия – основният фактор за поддържане на авторитарната власт, в края на 1989 година е имала сериозно влияние със своите 900 хиляди членове. Но независимо от силните позиции на партията, още през 80-те години се появяват първите демократични тенденции, които са повлияни от съветската ”перестройка” , която създаде илюзия за намерения на КПСС за промени в Съветския съюз.
Малко известен е фактът, че инициаторът на руската перестройка са съветските специални служби.Начаникът на всесилната КГБ – ЮРИЙ АНДРОПОВ е оглавявал най-важното и най-голямо управление на КГБ – Първо главно управление – външното разузнаване.
Използвайки неговите големи възможности да придобива икономическа информация, той прави категоричният извод, че съветската икономика катастрофално изостава от западната и са необходими спешни реформи. Но тези реформи не трябва да променят идеологическата същност на социалистическата система.
Под ръководството на АНДРОПОВ, в пълна тайна от другите съветски ръководители, той създава специално секретно звено от млади специалисти в областта на икономиката и ги изпраща нелегално в Австрия да изучават особеностите на пазарната икономика и възможността от прилагането им в условията на съветският социализъм. Преждевременната му кончина проваля намеренията му, но нуждата от промени вече бързо печели привърженици, особено в разузнаването, които познават напредъка Запада.
Необходимостта от промени в съветското общество се оказа много по-силна от самата социалистическата система. Идеята за “перестройка”, като верижна реакция влияе положително на цялата европейска социалистическа система.
Последиците от този процес е падането на историческата”Берлинската стена”, която разделяше света на изостаналия Изток и развития Запад и от там започна необратимият процес на демократчни промени.
ГОРБАЧОВ беше избраникът на КГБ и АНДРОПОВ да осъществи перестройката и да спаси Съветския съюз от икономически провал, но той не оправда доверието и очакванията на съветската върхушка.У нас първите реформатори също се оказаха разузнавателните служби, прилагайки съветският опит – прилагане на умерени икономически промени, но задължително да не противоречат на социалистическата същност на държавното управление.
Получена е партийна санкция от ЦК за създаване на задгранични дружества с държавен капитал. Започва нейното бързо реализиране посредством най-проверените и доверени хора – служителите на разузнаването, които успоредно с това ”партийно поръчение” заблуждаваха, че решават и задачите на разузнаването. Те също като руските разузнавачи първи почувстваха, че социализмът е колос на глинени крака.
Една от първите фирми, която ДС създаде беше ”ТЕКСИМ” начело с ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ – полковник от Първо главно управление.
Опитът на тази фирма беше повече от успешен. Тя разшири дейността си, изгради предприятия в България, голям търговски флот и мощна банка – ”ТЕКСИМБАНК” и доказа предимствата на пазарната икономика съчетана с българска предприемчивост.
Успехът на ”ТЕКСИМ” ускори създаването на много български задгранични дружества и фирми, които успешно навлязаха на свободния пазар, особено когато се включиха в контрабандният бизнес.
Една друга бързоразвиваща се фирма – ”КИНТЕКС” се специализира в търговията с оръжия, военни снаряжения и материали и премина на директен отчет към ЦК на БКП. Оръжейният бизнес, особено нелегалният, се оказа златна мина както за партийните каси, така и за частните джобове.Българските разузнавателни служби и техните дружества и фирми зад граница поеха и една много важна функция.
Те трябваше да прехвърлят зад граница големи дялове от държавни средства, които после да преминат в частни ръце на висшите служители на службите или на представители на управляващата върхушка.
Този процес се засили, когато стана ясно, че дните на тоталитарната система вече са преброени. И не е случайно това, че точно в този период държавният дълг на България нарастна с няколко милиарда долара.
Много преди 10 ноемвр 1989 година в България беше започнала трансформацията на икономическата власт в частни ръце. А нароилите се над 400 задгранични дружества и фирми, които се ръководеха предимно от служители на българското задгранично разузнаване, обезпечаваха безпрепятствено прехвърляне на капитали зад граница.
Силната БКП със своята огромна маса от 900 хиляди членове, със силата на икономическата си мощ и не на последно място с помощта на огромният апарат на Държавна сигурност задушаваше политическата опозиция в България още в зародиш. Ето защо, с голямо закъснение в България се появиха и първите плахи десидентски прояви, които коренно се различаваха от силните десидентски движения в Унгария, Чехословакия или Полша.
На 10 ноември 1989 година българският преход от тоталитарно към демократично общество започна по най-необичайният начин – чрез”ВЪТРЕШНО ПАРТИЕН ПРЕВРАТ”.
На 7 декември 1989 година се създава Съюзът на демократичните сили – СДС, дясна българска политическа партия, като коалиция от неправителствени организации, сдружения и възстановени стари партии с цел отхвърляне на комунистическата тоталитарна система и установяване на демокрация в България.
В коалицията участват около 15 сдружения и партии. СДС се ръководи от Координационен съвет, за чийто пръв председател е избран ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ, а за секретар ПЕТЪР БЕРОН.
В периода януари – март 1990 година се провежда т.н. ”кръгла маса”, която трябва да очертае процесът на демократизация на политическия живот в страната. Решава се провеждане на избори за Велико народно събрание, което да изработи нова Конституция.
Изборите за Велико народно събрание (ВНС) са изгубени от СДС със значителна разлика. Твърди се и много е вероятно изборите да са били манипулирани. Въпреки сериозните пререкания и противоречия между СДС и БКП, бившите комунисти налагат мнението, че изборите са законни и се пристъпва към изработването на нова Конституция.
При гласуването на Конституцията в 7-то ВНС настъпва сериозен разрив. 39 народни представители от СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка, протестирайки срещу предложения проект за Конституция. Въпреки това, тя е гласувана и влиза в сила.
Трудно и мъчително се изгражда обединението на българската опозиция. Икономическите лостове са в ръцете на преименуваната вече партия – БСП. Държавна сигурност използва активно внедрените агенти сред опозицията, както и досиетата на огромния си агентурен апарат и така парализира действията на опозицията.
Въпреки това, настроенията за промени се засилват, страхът от властта започва да се преодолява, расте и консолидацията между различните опозиционни сдружения и организации.
На 13 октомври 1991 година се провеждат редовни парламентарни избори.
Вече се чуства по-осезаемо това, че обществеността подкрепя опозицията.
СДС печели изборите, макар и с малка разлика пред БСП.
С подкрепата на Движението за права и свободи (ДПС) оглавявано от АХМЕД ДОГАН, СДС съставя първото демократично правителство начело с ФИЛИП ДИМИТРОВ. Правителството е нестабилно, защото ДПС не е отговорен и искрен партньор. АХМЕД ДОГАН прави изявления, в които предрича краха на правителството. Оказва се, че в ДПС има много внедрени агенти на ДС. Самият лидер на партията е дългогодишен агент на ДС с 13 годишен опит.
На 23 юни 1992 година пред БТА АХМЕД ДОГАН прави много важно признание: ”Ако сега изкараме досиетата на агентите, във всички случаи ще има парламентарна криза. Трябва да бъдат отворени досиетата на работилите за 6–то Управление – политическата полиция. Какво е виновен този, който е работил за Първо или за Второ управление”. Какво по-голямо признание от това, че Държавна сигурност владее Парламента…
.
Точно в този период, когато БКП – вече преименувана в БСП е много силна и дългата ръка на Държавна сигурност се е чувствала навсякъде, тогава се разрази Аферата ”ОНЯ СПИСЪК”. Последиците бяха толкова силни, че разтресоха из основи СДС, цялото
правителство, Председателя на Народното събрание и дори Президента.Осъзнавайки своята слабост, ръководството на СДС принудително прие политиката на ” отстъпление” и си затвари очите пред нарушенията на Закона, от страна на АХМЕД ДОГАН и СТОЯН ГАНЕВ.
СДС плати голям данък на неразбраната ”политическа игра” от ФИЛИП ДИМИТРОВ и негово неочаквано искане ”вот на доверие”. Много правилно, видни западни дипломати изразиха мнението си че ”Ф. ДИМИТРОВ не е политик за българската политическа действителност”.
СДС сгреши също, като смяташе, че при гласуване вота на доверие на 28 ноември 1992 година, може да разчита на лоялността на ДОГАН, когото беше спасила от даване под съд. Но СДС не можеше да зае, че съдбата на Вота – съдбата на българския демократичен преход е в ръцете на агент ”САВА”, а той – в ръцете на Държавна сигурност.
Падането на първото демократично правителство начело със СДС само след 100 дни едва ли се дължи само на заблуда на неговото ръководство. По-скоро е израз на противоречия, слабости, липса на опит и страх сред ръководните дейци на СДС.
Но най-важната причина е умелата игра и ”направлявано поведение” на ДОГАН – агент ”САВА”, зад когото стои огромният апарат на Държавна сигурност и партията – БСП.
Основната целта е постигната – създаване на политическа нестабилност и утвърждаване на БСП като единствената партия, способна да управлява страната. Но е постигната и друга, не по-малко важна цел. Преднамерено БСП се отказва от получаване на мандат. И тогава президентът ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ Връчва на АХМЕД ДОГАН мандат да състави българското правителство.
Постигната е и другата важна цел на Държавна сигурност. Агент ”САВА” и ръководената от него партия стават първостепенна политическа сила в България, с която вече всички политически партии трябва да се съобразяват. АХМЕД ДОГАН, играейки играта на БСП под ръководството на Държавна сигурност свали правителството на СДС и нанесе най-големият удар на българският преход към демократично общество, налагайки повратното впечатление, че българската опозиция не е способна да управлява, защото не се ползва с обществена подкрепа.
На парламентарните избори през декември 1994 година БСП получи абсолютно мнозинство, докато СДС едва 69 депутата. БСП направи самостоятелно правителство начело с ЖАН ВИДЕНОВ, което докара България до Национална катастрофа. Отговорност за това носи и АХМЕД ДОГАН – агент ”САВА”.
......................
ВМЕСТО ДА ЛЕЖИ В ЗАТВОРА, ДОГАН ПОЛУЧИ НАЙ-ВИСОКОТО БЪЛГАРСКО ОТЛИЧИЕ.
”ОНЯ СПИСЪК” е като птицата ”Феникс” възкръсна и изненада много – червени, сини, българи, турци, ченгета и агенти и не са малко тези, които вероятно гледат уплашено.
Захвърлен, забравен, събирал прах цели 18 години, вече никой не си спомняше за него.И ето, намери се една жена, или по-точно една журналистка и още по-точно – една истинска българка, която го измъкна от неговото дълго и нарочно забвение, потруди се да прочете неговите 5000 пожълтели страници и да напише едни потресаващи репортажи.
”ОНЯ СПИСЪК” ”АФЕРА”, както го наричат.
Той е по-скоро едно огромно огледало, в което се оглеждат в най-ранната си възраст българският преход и младата българската демокрация. И както се вижда, тази млада демокрация с ”лакти и нокти” се е мъчила да си пробие път към властта, но все още не и достигат силите.
Но тя – властта е в яките ръцете на една партия, която веднаж е комунистическа после става уж социалистическа – но винаги е все една и съща – алчна за власт.
По времето на ”ОНЯ СПИСЪК”, въпреки огромната си членска маса и най-вече икономическа мощ, тази партия държеше властта благодарение на добре изградената и добре смазана машина – Държавна сигурност.
Пагубното въздействие върху българският народ, което нанесе дългогодишното управление на БКП, не може да бъде измито или заличено от нейната приемница – БСП, защото особена разлика между тях няма.
Силата на БКП преименувана в БСП и най – вече все още властната и опасна Държавна Сигурност, оставиха за вечни времена отпечатъка си върху българската история чрез ”ОНЯ СПИСЪК” и събитията, които сътвори тяхния агент”САВА” – АХМЕД ДОГАН.
АХМЕЕД ДЕМИР ДОГАН – едно име което България вечно ще помни, но не с ДОБРО!
На снимката Доган и Октай пред Народното събрание очакват решението на специалната Комисия по случая “Оня списък”. Отговорът е-”Оправдание”!!!По времето, когато случаят беше наречен някак си небрежно ”АФЕРА”, комунистическата партия беше принудена да смени името си и да стане социалистическа, за да смекчи, омразата, която си беше спечелила. ”Вълкът мени козината си, но не и нрава” – поговорката важи за БКП, но с една голяма разлика – БКП вече не беше и никога повече не можеше да бъде вълк.
Огледалото, след 18 години показа че, някога мощната партия БКП, сега като БСП се е смалила, по-точно стопила и е останала една малка, свадлива, но по стар навик, перчещата се група на т.н. ”борчески български социалисти”.
Не по-малко тъжна е картината и на СДС, която огледалото на ”ОНЯ СПИСЪК” показва след 18 години.
Не е много голяма разликата, между онова, което беше СДС през 1992 година и сега.Тя пак е една малка, разпокъсана, разединена, пак с много претенденти за лидери, все още търсеща своето утвърждаване и с не дотам успешни опити за припознаване от българското общество. Това е сега СДС.
След като веднаж получи вот на доверие, вместо да го оправдае, СДС го проигра и сега трудно ще си върне загубеното доверие.
По времето, когато ”ОНЯ СПИСЪК” беше АФЕРА, СДС направи фатални грашки.
От тези грешки се възползваха най много АХМЕД ДОГАН, но също така и БСП. Съюзът между тях отне възможността на СДС да управлява България и да осъществи нормален преход от тоталитарна, към демократична власт.
СДС, след като веднаж допусна тази грешка, сега трябва да разбира добре какво грози България, ако пак се оформи този опасен ”ТАНДЕМ” – ДПС и БСП.
АХМЕД ДОГАН, за да запази и затвърди силните си политически позиции и истинската – реална власт, с неохота, преглътна горчилката и замълча за вината на БСП по т.н. ”възродителен процес”. Нищо не пречи на ДОГАН да направи същото и сега, да постави личния си интерес над държавния.
У АХМЕД ДОГАН няма морал, особено когато става въпрос за власт и за пари.
Най-впечатляваща картина в огледалото на ”ОНЯ СПИСЪК, е картината на самиятАХМЕД ДОГАН – вече не агент ”САВА”- истинският виновник за аферата ”ОНЯ СПИСЪК”.Вместо в затвора, той се перчи пред президенти, премиери, министри, депутати, политици, общественици – въобще каймака на българското общество и още много други – българи, турци и всякакви чужденци. Както не на шега го наричат ”най-глезеният български политик”.
На осъден и лежал в затвора български гражданин, дори и шофьорска книжка не се издава. Така е според Закона, но ако се спазва.
ДОГАН, веднъж е осъден на 10 години затвор през 1986 година за ”извършване на антибългарска терористична дейност в полза на чужда държава” – Турция.
После през 1992 година предава пак на Турция „пълен списък на цялото българско разузнаване – 1300 души - служители и агенти”.
ДОГАН фактически превърна българската държава в ”разграден двор” за турското разузнаване и то точно, когато се създава турска партия в България.
И вместо да бъде съден, осъден и да лежи в затвора, той се излежава в новопостроените си султански сараи.
Свалянето от власт правителството но СДС начело с ФИЛИП ДИМИТРОВ, е най-печелившият политическси ход на ДОГАН.
Той успя да постави себе си начело на властта в България, като сподели и една по-малка част от нея и с БСП. ДОГАН това постигна, сключвайки споразумение с БСП, въпреки, че няколко месеца преди това, в Парламента искаше БСП да бъде обявена извън Закона.
Лично, президентът на Републиката ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ връчва на ДОГАН МАНДАТ да състави правителство, макар, че ДПС по изборен резултат е трета партия.
ДОГАН умело изиграва не само СДС, но и БСП, която е втора по резултати партия и трябваше преди него да съставя правителство. Но за да изхитри БСП ДОГАН получи едно приятелско рамо от самия президент Желю Желев.
Така се роди пагубното за България правителство на премиера ЛЮБЕН БЕРОВ, който е сериозно болен и фактически държавата се управляваше от ”тримата” вицепремиери от листата на ДПС – управляваше се лично от ДОГАН.
Бившият председател на БСП, настоящ президент на Република България и бивш агент на ДС – ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, оценява големият принос на АХМЕД ДОГАН в утвърждаването на турската партия в България и за успешното прилагане на турската политика в страната.
Също така и заслугите му за сваляне от власт на вечният враг на БСП – СДС и за успешното изграждане на Съюза ДПС – БСП.
Предвид големите заслуги на АХМЕД ДОГАН, за възхода на българската – пардон турската нация в България, Президентът го ”НАГРАЖДАВА” с най-високото българско държавно отличие –орден ”Стара планина- I-ва степен”.Гордей се земльо с такива “български” герои!
”ОНЯ СПИСЪК” оживя действително.
Но неговото превъплъщение не е само ”ОГЛЕДАЛОТО”. Той също ще проговори и ще започне да задава въпроси, много въпроси, много трудни и неприятни въпроси.
Но кое е най-странното – отговорите на тези въпроси се намират в 5-те хиляди страници на делото.
”ОНЯ СПИСЪК” не е обикновено дело, то е умно дело, защото ще проговори и ще говори с достоверността на своите 5000 страници.
Там са записани, описани или сами са се ”описали” много герои от тази афера. Делото просто ще даде гласност на техните действия или бездействия…
”ОНЯ СПИСЪК” от едно съзнателно прекратено и свалено в архив дело, вече е съживено и не може да бъде повторно ”пратено в архив”.
Отмина злополучната 1992 година, хората вече не са уплашени, въпреки, че все още от някъде изскача ”сагата” с някое мухлясало досие.
Но вече в България все по-трудно се прикриват или премълчават факти и събития, които касаят цялото общество.
Българските управници, както и т.н. компетентни власти, както направиха с материалите по делото ”ОНЯ СЛУЧАЙ”, трябва да разсекретът и строго секретните материали от 1986 година на Софийски градски военен съд, който осъжда ДОГАН на 10 години затвор за извършване на антибългарска терористична дейност.
Трябва да се разсекретът и материалите на съда, който е освободил ДОГАН от затвора, след 3 годишен престой и да се изясни въпросът, амнистиран ли е ДОГАН или не и ако не е, по силата на какъв Закон или Заповед е бил освободен.
13 годишната дейност на АХМЕД ДОГАН като агент на Държавна сигурност отдавна е покрила изискването за давност и всички материали трябва да бъдат извадени на показ, защото става въпрос за известен политик и българската общественост трябва да знае кой всъщност е АХМЕД ДОГАН.
Също така, компетентните служби трябва да извадят и покажат оригиналните касети, които оневиняват или доказват вината на ДОГАН.
Сигурно, тези касети все още се пазят някъде, в някоя каса, освен ако не са продадени.
И Президента трябва да даде гласност АХМЕД ДОГАН носител ли е на най-високото българско държавно отличие или не, след като веднъж го беше върнал по обиден начин.
.......................................
”ОНЯ СПИСЪК”, след като беше изваден от ”небитието” оживя и се настани трайно в общественото съзнание, особено сред хората, които обичат България и я поставят над всичко. ”ОНЯ СПИСЪК” показа, че по негово време, много от тези, които считаха себе си за народни избраници и парадираха, че са готови да го защитават, заради властта си, пожертваха с лека ръка националните интереси на България. От страх да не изпуснат току що получената власт, те нарушиха българската Конституция и узакониха една незаконна партия – ДПС и нейният лидер бивш затворник и престъпник – АХМЕД ДОГАН.Всеки, който счита себеси за истински родолюбец, тачи и милее за България, трябва да помни заветните думи на един голям българин – професор НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ, думи, които на фона на събитията описани в ”ОНЯ СПИСЪК” звучат като ЗАКЛИНАНИЕ, особено към власт имащите! Особено към ”СИНЯТА КОАЛИЦИЯ” – наследницата на СДС.
”АХМЕД ДОГАН е един политик на османска Турция, пласиран на българска почва. Неговата главна цел е дезинтеграцията на България и липсата на стабилност в нея. АХМЕД ДОГАН ще се срещне с дявола, стига да може да наложи влиянието си и осъществи задачите си тук”
Помнете това !
”ОНЯ СПИСЪК”, за да даде възможност на всеки да прецени кой колко е защитавал интересите на България, ще проговори с истинските думи, изречени от главните герои и документирани в пожълтелите и потънали в прах 5000 страници на делото. Думи, които цели 18 години съзнателно бяха покрити под покривалото ”строго секретно”.
Ще започнем, както е редно с главният герой – АХМЕД ДОГАН.
АХМЕД ДОГАН – лидер на новосъздадената политическата партия Движение за права и свободи (ДПС) е разпитван веднъж – на 8 септември 1992 година – цели 7 месеца, след като е документирано неговото престъпление – предаване на строго секретни български документи в турското посолство в София. Престъпление, което по силата на българското законодателство се наказва най-строго.
По думите на следователя АНГЕЛ ДОНЧЕВ, който е присъствал на разпита, това е станало в кабинета на директора на Националната следствена служба АНИ КРУЛЕВА. Разпитът, ако това може да се нарече разпит, се е водил в продължение на 1 час и 40 минути. Нито КРУЛЕВА, нито ДОНЧЕВ са задавали въпроси на ДОГАН, включително и уточняващи. Той просто разказвал на ”топ следователите” лъжливите си обяснения за събитията около ”ОНЯ СПИСЪК”.
Това е може би едно от най-невероятните и позорни действия на българското Национално следствие и най-вече на нейният директор АНИ КРУЛЕВА, тъй-като тя се е запознала с документите, знаела е и за касетите със записите, доказващи вината на ДОГАН. Тя съзнателно, вероятно по нареждане, не е водила истинско следствие като с престъпник, а е разговаряла като с ”добър приятел”.
Ето една част от автентичните разкази на обиграният агент и политик ДОГАН.
”От вестниците разбрах, че някой е изготвил списък на хора, представители на службите за сигурност, работещи под прикритие в нашите посолства в чужбина и че, СТОЯН ГАНЕВ, получавайки този списък преценил, че трябва да го предаде на мен”. ”Първият въпрос, който беше много важен за мен, бе защо забъркват имената на СТОЯН ГАНЕВ и АХМЕД ДОГАН. С каква цел се иска да се елиминират определени лица, като се упрекнат в издаване на държавна тайна”.
ДОГАН припомня, какво е казал пред медиите, ”че този сценарий, според него е направен на високо място”. Отначало мислил, че е намесено президентството, дори и самият Президент, заради посещението му при СИМЕОН САКСКОБУРГОТСКИ в Мадрид. После разбрал, че сценарият е изготвен във ведомството на ЧАВДАР ПЕТКОВ – Националната служба за сигурност (НСС).
ДОГАН започва да споделя как е било създадено първото българско демократично правителство, както и това, че той и ДПС участвали активно в създаването му. Съставът на правителството бил обсъден в едно кафене на Подкрепа. Той предложил кандидатурата на СТОЯН ГАНЕВ. На следващият ден, Координационният съвет на СДС, съвместно с представители на ДПС уточнили окончателно състава на правителството.
После ДОГАН подробно обяснява, че ”било обществена тайна, че той отдавна работел върху т.н. ”Червен списък” за хората от структурите на органите за сигурност, които активно са работили по възродителния процес”. За този списък знаели много хора, както и неговия сътрудник МЕХМЕД ТЕФИК, за когото по-късно споделя, че е знаел за връзките му с НСС. ДОГАН проявил особен интерес към хората, командировани в посолствата в чужбина от правителството на АНДРЕЙ ЛУКАНОВ. ”Притежавам имената на хората, които са на работа в посолствата и търговските представителства, като за тези, за които има информация, че работят за разузнаването съм правил бележки”. После твърди, че ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ бил добре информиран, че някъде на „Гурко” 48 готвели списъци. Това било известно още от края на 1991 година. Този адрес бил на ЖИВКО ПОПОВ и бил под наблюдение. ДОГАН и ПОПОВ поддържали добри взаимоотношения и ”винаги имали затворническо доверие един към друг, защото заедно лежали в един затвор. ”Според ДОГАН, началникът на НСС ЧАВДАР ПЕТКОВ внушил на ЖИВКО ПОПОВ да прави тези списъци. НСС са знаели кога ПОПОВ ще предаде списъците на СТОЯН ГАНЕВ и организирали тяхната кражба от колата на ГАНЕВ. После ДОГАН обяснява, че ТЕФИК е направил запис в НСС, в който разказва как той предава списъка в турското посолство, ”което станало в началото на февруари – 4-ти или 5 – ти. И заключава ”много интересен случай”.
Това е обяснението на ДОГАН за случилото се на 4 –ти февруари 1992 година, обяснението му за ”ОНЯ СЛУЧАЙ”, с който той хвърли ”бомба” и разтресе цялото ”управляващо войнство” на страната, а той дори не си спомня за точната дата.
После ДОГАН подробно обяснява как ТЕФИК се разболял физически и психически, изпаднал в делириум, дори в кома и той му помогнал да го приемат на лечение в правителствена болница.
”Всеки си има източници, включително и аз, казва ДОГАН. Знам, че ТЕФИК е бил посетен в болницата от Президента ЖЕЛЕВ, СТЕФАН САВОВ, Премиера ФИЛИП ДИМИТРОВ и СОКОЛОВ, като министър на вътрешните работи. Високопоставената делегация, в късните часове, дълго са разговаряли с ТЕФИК за посещението им с ДОГАН в посолството. Бил прослушан и записът, в който ТЕФИК обяснява на НСС случилото се в турското посолство”.
На следващият ден СТЕФАН САВОВ свиква спешно съвещание на Парламентарната група на СДС. Освен депутатите, приисъствали са също ФИЛИП ДИМИТРОВ, ТРЕНЧЕВ, ЯНЧУЛЕВ, АЛ. ЙОРДАНОВ и самият ДОГАН. Основният извод, който направили бил, че ”някой работи за да се компрометират СТОЯН ГАНЕВ и АХМЕД ДОГАН. Явно това бил много голям компромат, целящ да предизвика конфликт между СДС и ДПС, от там правителствена и парламентаорна криза”. Ето как СДС прикри пхрестъпленията на ДОГАН и СТОЯН ГАНЕВ.
Според ДОГАН, първият сценарий бил срещу СТОЯН ГАНЕВ, но за по-голяма правдоподобност включили и него и най-вече предаването на списъка в турското посолство. ДОГАН, като заинтересована страна поискал да се направи пълно разследване и:
1.Да се докаже, че СТОЯН ГАНЕВ му е предал списъка
2 Да се докаже, че той ДОГАН е предал списъка на турския посланик в присъствието на негови сътрудници.
Има един дребен на глед, но всъщност много характерен и важен факт – откъде ДОГАН знае какво разказва ТЕФИК в записа от касетата, направена от НСС, след като според следственото дело този материал не му е предоставян… Кой му го е дал и защо?
Всъщност, това е една от малкото въпросителни по ”следствения разпит” на АХМЕД ДОГАН. Основният въпрос е за какво е бил викан в следствието на разпит, или на ”раздумка”. Вероятно не е само за отбиване на номера, а по-скоро ”по указание” за потвърждаване на пълното му оневеняване.
В подкрепа на това говори и фактът, че директорът на Националната следствена служба АНИ КРУЛЕВА пред специалната Парламентарна комисия обвинява ФИЛИП ДИМИТРОВ, че е замислил и организирал цялата Афера ”ОНЯ СПИСЪК”. Ясно е, че АНИ КРУЛЕВА не е действала по собствено усмотрение, защото все пак тя е професионалист, за когото не е трудно да разграничи лъжата от истината.
Оневиняването на ДОГАН е по политическа преценка на висшето държавно ръководство и най-вече на ръководството на СДС. Много от хората, които са взели това решение са все още живи и дано да имат гузна съвест, ако имат съвест.
Според дясната ръка на АХМЕД ДОГАН по онова време – ОСМАН ОКТАЙ – хората от ръководството на ДПС питали ДОГАН имало ли е скандал ”ОНЯ СПИСЪК”, ДОГАН отговорил: ”Никога не е имало такъв списък”.
Колко прав е бил професор НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ в своите твърдения за АХМЕД ДОГАН. Но ”ОНЯ СПИСЪК” пита, кои са наивните, страхливите, самонадеяните и най-вече продажните българи, които за „шепа жълтици” жертваха националните интереси, за да запазят властта си, прикривайки престъплението на ДОГАН.
...................................
ТЕЖКО НА НАЦИЯТА, НА КОЯТО РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ЛЕСНО ПРЕВИВАТ ГРЪБ!!!
Член 11 ( 4 ) от българската Конституция гласи:”Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт”.
Българската Конституция, като всяка друга, е основният Закон, според който се извършва структурирането, организацията и управлението на държавата.
А член 11 ( 4 ) от Конституцията е един от най-важните, защото гарантира националната независимост на България.
Съгласно Конституцията, България е еднонационална държава и тази нация е БЪЛГАРСКАТА.
В България живеят много и различни малцинства, всички те могат да бъдат български граждани, имат по закон еднакви права с българите, но България е ЕДНОНАЦИОНАЛНА държава.
Българите настойчиво питат, как така етническата партия ДПС беше регистрирана в нарушение на българската Конституция?
Кои бяха тези български държавници и политици, които извършиха това колкото незаконно, толкова и позорно дело?
Преди да отговорим на тези въпроси, ще посочим кой е главният виновник за Аферата – може би точната дума е позора, наречен ”ОНЯ СПИСЪК” – той се казва АХМЕД ДЕМИР ДОГАН – едно от многото му имена, а Псевдонимите му на агент са още повече.
”От страх пред силата на Турция, българите не посмяха да не ни регистрират и да ни попречат да участваме в изборите” – нагло казва Доган.
Неговата наглост ни е пределно ясна. Но наглостта на турските държавници, както и надменното им поведение надминава всякакви граници.
Преди да се убедите в това, вижте безотговорното поведение на българските държавници и политици.
На 19 март 1991 година, на закрито заседание, Министерският съвет обсъжда специален доклад на Националната служба за сигурност (НСС) за ”антибългарската и антидържавна дейност на ДПС”.В доклада се посочвали конкретни данни за нерегламентирани, дори незаконни контакти и действия на АХМЕД ДОГАН, както и активисти на ДПС.
След 1990 година били регистрирани 145 случаи, при които 34 члена на Централния съвет на ДПС, включително и ДОГАН, са правили срещи със служители на турските дипломатически представителства в България.
Те се срещали и със служители, за които се знаело, че се занимават с разузнаване. Дипломатическите представителства и най-вече разузнавачите активно подпомагали ДПС и с големи парични суми.
Министерският съвет, относно доклада не е взел никакви решения и не е предприел никакви действия, освен това, да информира Консултативният съвет по национална сигурност при Президента ЖЕЛЕВ.
Консултативният съвет под ръководството на президента Желев също не е взел никакво отношение, ето защо нямало и никаква реакция от страна и на останалите български власти по този важен доклад.
Нещо невероятно, нещо равносилно на национално предателство.
Когато Премиерът ПОПОВ запознавал Консултативният съвет с доклада, присъствал и ДОГАН, като лидер на парламентарно представена група.
Преди изборите, на 13 октомври 1991 година Премиерът ПОПОВ получил едно ”нахално”, според него писмо, от турския министър председател МЕСУТ ИЪЛМАЗ.
Оказало се, че писмото е написано от турския посланик в София ЯЛЧЪН ОРАЛ, един от главните герои в Аферата ”ОНЯ СПИСЪК ”.
Писмото ОРАЛ написал в дипломатическият клуб в Горна Баня в преисъствието и на българи.
В писмото на турския министър председател МЕСУТ ЙЪЛМАЗ пишело:”Господин Премиер, ако искате да бъдат решени в кратко време и изгодно за Вас всички висящи въпроси, обявете, че ще приемете моята покана. Ще дойдете в Турция и ще се разберем. Трябва обаче, да бъде регистрирана ДПС като политическа партия”.
Писмото е адресирано до българското Външно министерство, подписано от турския Премиер, но вместо да бъде предадено по съответният дипломатически ред на българският премиер, преведено, то се раздавало от хората на ДПС в парламента на депутатите от ВНС.
Но и на това провокационно турско поведение и то на най-високо равнище също не последвала никаква реакция от българска страна.
Натискът върху България да се регистрира ДПС ставал все по–голям. Британският посланик в София поискал спешно Премиера да го приеме. На срещата многократно повтарял, че ”правителството на Нейно Величество кралицата на Великобритания, ще бъде доволно, ако г-н Премиерът използва влиянието си за уреждане регистрацията на ДПС и участието й на изборите.”
ВИКТОР ВЪЛКОВ – външен министър в правителството на Премиера ПОПОВ споделя, че при негово участие на среща в Съвета на Европа, главният секретар на Съвета КАТРИН ЛА ЛЮМИЕР директно му казала, че ”ако България не допусне ДПС до участие в изборите, ще загуби постигнатото дотогава в Съвета”.Регистрацията на ДПС като политическа партия е извършена във фирменото отделение на Софийски градски съд от ИЛИЯ КОКИНОВ – обикновен служител. Но трябва да отбележим, в отсъствие на всички началници, което сигурно не е било случайно. На КОКИНОВ било наредено ”отгоре”, от кабинета на АНДРЕЙ ЛУКАНОВ да извърши регистрацията.
Имал ли е някой в България ЗАКОННОТО право да отмени това незаконно и нагло погазване на българската Конституция – регистрацията на ДПС?
Да, имал е!
И това е държавният глава – Президентът на Република България ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ, като се позове на това, че е нарушен чл.11 ( 4 ) от Конституцията.
Но не го е направил! Сигурно са много тези, които питат: „ЗАЩО”!
След падането на правителството на СДС, БСП по закон са номинирани да получат мандат да съставят правителство, като втора партия по резултати в изборите.
Но БСП съзнателно номинирали кандидат за премиер, който не отговарял на Закона според Конституцията, тъй-като имал двойно гражданство.
Президентът ЖЕЛЕВ пренебрегва съзнателно, или несъзнателно Закона, който го задължава да разпореди проверка на гражданството на кандидата за Премиер на БСП и разбира се, той отпада, както и правото на БСП да състави правителство.
Ако беше направена тази проверка, нямаше да отпадне правото на БСП да състави правителство и да влезе в сила правото на третата партия – ДПС да получи мандат за съставяне на българско правителство.
Дали съвестта на бившия президент Желю Желев е чиста, само той си знае!
И се получава странен и невероятен „ПАРАДОКС”- турска партия, начело на която стои АХМЕД ДОГАН – осъден и лежал в затвора за антибългарска дейност и предал на Турция строго секретни български материали,…….ще правят ”българското правителство”.Явно прозира играта, в която каква роля е играл Президента ЖЕЛЕВ ”ОНЯ СПИСЪК” само може да гадаем.
Но фатален е фактът, че по този начин широко се „отвори път на ДПС към властта”. В подкрепа на това ясно говорят данните от ”ОНЯ СПИСЪК”.
След ”провала” на кандидата на БСП БОЯДЖИЕВ, Президентът ЖЕЛЕВ вика спешно АХМЕД ДОГАН, за да му връчи мандат за съставяне на правителство. В присъствието на други двама ръководни кадри на ДПС, без никакво притеснение, напротив, с явно задоволство Президентът ЖЕЛЕВ изрича ”историческите думи”:
”АХМЕД, това е твоят шанс да легитимираш партията”!
Това e доказателство, че Президентът ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ е нарушил чл.11 ( 4 ) от българската Конституция, без за това някой да му е поискано обяснение, пък даже и потърсена отговорност.
Всичко това е било скрито цели 18 годни в папките на ”ОНЯ СПИСЪК”.
Но ето, че дойде време истината да излезе на бял свят!
--------------------------------------------------
Аферата ”ОНЯ СПИСЪК” е съдбоносна за България, защото й донесе съвсем неочаквани и непредвидимо големи беди. В резултат на силнят начален тласък, който Аферата даде на АХМЕД ДОГАН, той беше изстрелян в орбити, които никой не можеше да предвиди и очаква, включително и самият той.Аферата го наложи като неоспорим и незаменим лидер на ДПС – новосъздадената партия, с вярното и в същото време законосъобразно име – Движение за права и свободи. Ролята, която ДОГАН изигра за признаването на движението като партия, беше подпомогната предимно от Аферата ”ОНЯ СПИСЪК”, защото без реализирането на тази Афера, той не можеше да бъде едновременно ”герой” и за българите, предимно за СДС и за турските дипломати в България. Колкото и странно да звучи, ”герой” и за българската Държавна сигурност и за турските специални служби.
Отстоявайки успешно интереса и на двете страни, ДОГАН се превърна в най-големия ”съюзник” на СДС, като им ”помогна” да направят първото демократчно правителство, а след това и да го свали, доказвайки ролята си не само на голям, но и на изключително важен политик. Особено пред Турция.
Високата орбита, на която беше изстрелян ДОГАН, през 1992 година беше вече далече над хоризонта на окаяната българска Държавна сигурност, но много близка на турските национални интереси. Турция искаше ”движението – партия” да тръгне по пътя на турският национализъм, а от успешната игра на ДОГАН в Аферата ”ОНЯ СПИСЪК” тя се убеди, че само той може да направи това.
На високата орбита ДОГАН получи и високо самочувствие. Преценявайки много добре създадените за него ”положителни тенденции”, ДОГАН съзнателно показа, че приема турското самосъзнание и турският национализъм като кауза. И разбира се, успехите му в резултат на Аферата ”ОНЯ СПИСЪК” повишиха неимоверно много личната му мотивация, амбиция и високи цели.
През 1992 година, годината на Аферата, ДОГАН направи едно много голямо и много интересно интервю с журналистката ИЛИЯНА БЕНОВСКА, което след това издаде в специална брошура.
”Единственото нещо, което признавам в себе си, това е способността ми сравнително бързо да навлизам в същността на нещата ”- казва ДОГАН. ”След като станах свидетел на потъпкването на човешкото достойнство и на насилието над цяла човешка общност, ”във връзка с т.н. ”възродителен процес”, ДОГАН продължава, ”бях шокиран, преболедувах седмица две и захвърлих всичко, което беше целта и смисъла на живота ми. Вместо с метафизика, започнах да се занимавам с опасна политическа дейност насочена срещу режима. Разбира се, тогава нямах съзнанието, че започвам да правя ИСТОРИЯ. Разбрах, че правенето на история не е въпрос на наука. Необходими са само: организация, информация, опит и адекватно самонарастваща цел” – извадки от Послеслов в книгата на ДОГАН” България и новият световен ред”.
В затвора в Пазарджик, където той излежава 10 годишна присъда за ”терористична антибългарска дейност в полза на чужда държава” – Турция, ДОГАН твърди, че под негово ръководство се е оформила една група от около 160 – 170 души – ”едно ново ядро, евентуално за нова организация на нещата”. Това ядро, начело с ДОГАН от затвора, организирало ”майските събития” през 1989 година и нанесло най-големият удар срещу тоталитаризма”.
Това, че ”майските събития” през 1989 година нанесоха голям удар на тоталитаризма в България и допринесоха много за падането на режима на Т.Живков, е вярно. Но тава, че ДОГАН има основен принос в организирането на тези мащабни действия на турското малцинство в България е абсолютна лъжа и нагла манипулация с цел самоизтъкване. Ето няколко доказателства за присвояване и използване турската съпротива от ДОГАН, а това, че е нагло, то е ясно на всички, защото го казва един доказан агент на Държавна сигурност – хората, които организираха и проведоха ”възродителният процес”. А не са малко документите, които доказват, че агент ”САВА” – АХМЕД ДОГАН активно е участвал в процеса.
СТЕФАН ВЪЛКОВ е един от основателите на „Независимото дружество за защита правата на човека”, а също така и негов председател. То е едно от първите и най-активни антиправителствени дисидентски дружества в България. По повод интервюто на ДОГАН през 2004 година с журналистката на в-к „ Труд” ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА, ВЪЛКОВ написва ”Открито писмо до ДОГАН”, в което го обвинява, че цялото интервю съдържа много ”НЕИСТИНИ, МАНИПУЛАЦИИ И ВНУШЕНИЯ ”.
В интервюто ДОГАН казва,че ”големият принос на турското съпротивително движение бе, че ние подготвихме майските събития през 1989 година. Именно подготовката на майските събития аз смятам за СВОЙ НАЙ-ГОЛЯМ ЛИЧЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИНОС”.
Откритото писмо на СТЕФАН ВЪЛКОВ до ДОГАН е изпратено на в-к ”ТРУД” през далечната 2004 година, но то никога не бе отпечатано.
Друг, който разобличава ДОГАН е МИХАИЛ ИВАНОВ – един от най-големите български специалисти по етническите въпроси. Бил е съветник по тези въпроси на Президента ЖЕЛЕВ през целият му 7 годишен мандат, а от 2001 до 2005 година е секретар на Националният съвет по етническите въпроси към Министерският съвет. Той е един от най-големите познавачи на ”възродителния процес”. Изготвил е много анализи и статии по този въпрос.
”Майските събития” – протести на над 25 хиляди, може би и повече български турци, започват на 19 май в Джебел, където на площада се събират над 3000 души. На 27 май протести заливат Североизточна България. Голям протестен митинг се провежда в Каолиново, участват около 6 хиляди, срещу които стоят въоръжени вътрешни войски и милиционерски части. Стига се до сблъсъци. Загинали са 9 души и десетки са ранените.
Турското национално освободително движение е създадена през юли 1985 година и е ликвидирано през юни 1986 год. Ръководител на движението е НЕДЖМЕТИН ХАК. В него се присъединява и АХМЕД ДОГАН. Програмата на Движението предвиждала провеждането на терористични действия. Заради дейността си в движението, ДОГАН е арестуван заедно с други членове и осъден на 10 години затвор. Движението няма никакъв принос в майските събития. ДОГАН по време на събитията е в затвора в Пазарджик.
През 1988 и особено през 1989 година съпротивата на българските турци, следвайки съпротивата на българите, навлиза в нова фаза – създаване на неформални сдлуженя. Първоначалният процес бил да се използват създадените български сдружения. Масово се включили в Независимото дружество за защита на правата на човека. ЗЕЙНЕП ИБРАХИМОВА била координатор на движението за Варненска област.
През 1988 година се учредява Демократична лига за защита на правата на човека в България, с председател МУСТАФА ЮМЕР. Същата година е създаден Мюсулмански стачен комитет.
Особено активно е създаденето Дружество за подкрепа – Виена 89.
Всичките тези неформални сдружения, в тяхните политчески декларации обявяват, че ”тяхната борба, е част от борбата за демокрация на обществото като цяло и че са неразделна част от българската опозиция”. Те всички отхвърлят нелегалните форми на борба. Турци започват гладна стачка в подкрепа на гладната стачка на българските дисиденти ПЕТЪР и ВЕРА МАНОЛОВИ. Също така турци масово подкрепят арестувания ИЛИЯ МИНЕВ – ръководител на Независимото дружество за защита на правата на човека. Председател на това дружество след смъртта на МИНЕВ става СТЕФАН ВЪЛКОВ, човекът обвинил ДОГАН в неистини, манипулации и внушения по повод майските събития от 1989 година, в ”Откритото си писмо”.
МИХАИЛ ИВАНОВ, в един от анализите си по ”възродителния процес” прави следните изводи:
В противодействията на турци и българи срещу политическият режим има ”взаимна подкрепа” и че тяхните антидържавните действия се характеризират със ”зрялост и демократичност. ”Характерно в това отношение е Обръщението по радио Свободна Европа на председателя на Демократичната лига за защита на правата на човека в България – МУСТАФА ЮМЕР, който апелира ”да се сплотят всички демократи в редиците на създадените неформални органзации”. Той настоява, ”борбата за демокрация да се слее с борбата за запазването и съживяването на малцинствата в страната”. Формите на борба, според него трябва да бъдат ”само законни и мирни. Никакъв терор, никакво насилие, никакъв саботаж”.
Турската съпротива има подкрепата на българските неформални дружества. 120 интелктуалци от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството инициират Обръщение, което внасят в Народното събрание на 18 юни 1989 година, с което защитават правата на българските турци и подпомагат турските неформални сдружения. Организират четенето на Обръщението по радиостанциите на Свободна Европа, Дойче Веле и БиБиСи.
Майските протести – гладни стачки, походи, демонстрации и митинги, организирани от неформалните турски сдружения, остават неизвестни за българската общественост, защото властите налагат пълна цензура върху информацията за тях. По същият начин, строго е цензурирана и информацията за дейността им и съзнателно принизяват ролята и значението на неформалните турски сдружения, като важна част от общата демократична съпротива срещу тоталитарния режим в България.
АХМЕД ДОГАН високомерно се разграничава от турските неформални сдружения. ”В средствата за масова информация се пише за различни дисидентски истории и много хора подчертават какво били направили”, твърди ДОГАН.
Ето какво пише в един от анализите си МИХАИЛ ИВАНОВ – специалистът по възродителния процес:
”Твърденията за водещото участие на АХМЕД ДОГАН в организрането и провеждането на протестите на турското население през май 1989 година не са подкрепени с нито един установен конкретен факт и с нито едно свидетелство на самите участници в тези събития”.
В Доклада на началника на 6-то Управление ДС ген. МУСАКОВ до ЦК на БКП пише, че в основата на майските събития стоят неформалните структури, като Независимото дружество за защита правата на човека, начело с „турското крило”, Демократичната лига за правата на човека, Мюсулманският стачен комитет и най–вече Дружеството за подкрепа – Виена 89. Посочени са и имена на турските ръководители на майските събитията, ето някои от тях – АВНИ ВЕЛИЕВ, МУСТАФА ЮМЕР, МЮМЮН АККАЛА , САБРИ ИСКАНДЕРОВ, ШУКРИ АЛИЕВ, НУРИ ДУРГУДОВ, ЗЕЙНЕМ ИБРАХИМОВА и др., но името на АХМЕД ДОГАН липсва.
Началникът на Турския отдел към 6-то Управление ВЕСЕЛИН БОЖКОВ, коментира: ”Що се отнася до изявленията на АХМЕД ДОГАН, че е безспорният лидер и ръководител на майските събития, това е само негово твърдение.”
Аферата ”ОНЯ СПИСЪК”, която изстреля агент ”САВА” – АХМЕД ДОГАН в най-високата орбита, намери израз в негово поведение и действия и относно ”възродителнят процес”, като не само си приписа, че е бил ръководител на майските събития, но допринесе и за това, че:
1. ДОГАН съзнателно принизи и омаловажи ролята и значението на турските неформални сдружения.
2. ДОГАН направи всичко възможно да заличи връзките между българските и турски неформални сдружения, връзките между българската и турска съпротива срещу тоталитарнят режим в България.
3. ДОГАН се възползва максимално от ”възродителтия процес”, като се обяви нагло и лицемерно за ”водач на съпротивата”- истинският герой.
4. ДОГАН, с помощта на Турция и с пасивното поведение на СДС, успя да пререже ”пъпната връв ” между българското мнозинство и турското малцинство в България. Тази пъпна връв крепеше разбирателството между двете нации векове наред.
АХМЕД ДОГАН прокара с много хитри и добре премислени ходове, използвайки максимално и българската и турска страна, ТУРСКИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ, да бъде ”сновна тенденция” сред турското малцинство в България.
АХМЕД ДОГАН успя да разруши ВЕКОВНОТО РАЗБИРАТЕЛСТВО – житейско и духовно, както и религиозната търпимост между българи и турци в България и да върне времето, когато българската нация беше наричана ”ГЯУРИ ”.
................................................................................................................................................................
Извадки от собствено написаната му автобиография през 1979 г.Роден съм на 29.03.1954 година в с. Пчеларово, Толбухинско. До 8 годишна възраст израстнах под грижите на баба и дядо, по майчина линия. През целият си живат дядо ми е бил овчар. Член е на партията от 1944 година. Почти цялото време прекарвах с дядо в полето, като често го замествах. През 1962 година цялото ми семейство се преселва в село Дръндар, Варненско, защото там живееха само турци.
Прогимназия в с. Дръндар няма, ето защо посещавах училището в съседното село Николаевка. Още от прогимназиалните си години се увличах по разузнавателната литература. Под влияние на прочетени книги, често бягах от къщи и на автостоп се добирах до Варна, за да гледам разузнавателни филми.
През 1969 год. постъпих в техникума по индустриална химия в гр. Варна, но още преди да завърша първата година го напуснах, защото родителите ми спряха издръжката. От този момент реших сам да се справям в живота. Записах се в техникума по стъкларство в с. Белослав, Варненско, защото училището ми осигуряваше подслон и храна безплатно.
В края на 1970 год. ми попаднаха книги за живота и дейността на Маркс, Енгелс и Ленин. ”След 6 – 7 месеца успешни самостоятелни занимания с литература, относно събитията свързани с тяхния живот, почуствах емоционално основание, да започна системно и последователно изучаване на марксизма и ленинизма и най-вече философията. Изчетох почти всички популярни издания на диалектико – материалистическата философия. Работих, за да си купувам марксическа литература.
За две години самостоятелни занимания бях убеден, че по-нататъшния ми живот органически ще се свърже с теорията и практиката на марксизма.
За комсомолец ме приеха през 1968 година. Бях избран за секретар на дружественото бюро и зам. секретар на училищния комитет, като отговарях за идейно-възпитателната работа.
През 1971 година ОК на ДКМС гр. Варна ме изпрати на Национален лагер-школа за подготовка на комсомолски кадри. До 1973 год. самостоятелно изготвих два обширни реферата – ”Класовият дълг на съвременната българска младеж” и ”Личността при социализма”, с които исках да участвам в републиканския политически конкурс. Не ме допуснаха, защото рефератите не бяха написани на пишеща машина.
След завършване на средното си образование, до влизането ми в казармата работих като арматурист-бетонджия.
В казармата участвах активно в комсомола. Бях избран за секретар на взвод, после на рота и дори на батальон. В казармата се специализирах като елтехник на строителни машини.
ДОГАН е вербуван в казармата и използван активно като агент на Военното контраразузнаване. След казармата известно време работи като корабен бетонджия.
С тази сериозна идейно-политическа закалка, доказана амбиция, трудолюбие и желание да сътрудничи на Държавна сигурност, която той демонстрира в казармата, ДОГАН трайно влиза в плановете и бъдещите намерения на българските специални служби. И той действително се развива и израства като особено ценен агент.
АХМЕД ДОГАН – човекът с най многото имена:
АХМЕД ИСМАИЛ АХМЕДОВ – това име носи до преименуването му.
МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ – това е новото му име след доброволното му преименуване.
МЕДИ ДОГАСЯН – под това име е регистриран в квартирата на арменка в София.
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН – това е новото му име след възтановяването на турските имена. ДЕМИР е взето от името на майка му – ДЕМИРИЕ
АХМЕД АХМЕДОВ – под това име е регистриран в архивите на Държавна сигурност.
АХМЕД ДОГАН – агентът с най-много псевдоними:
Агент ”АНГЕЛОВ” е първият агентурен псевдоним на ДОГАН. Бил е вербуван и използван от Военното контраразузнаване – ВКР, когато е отбивал военната си служба в Строителни войски в Шумен в периода 1974 – 1975 год. В работното дело на агент ”АНГЕЛОВ” има материали за конкретни агентурни разработки и действителни оперативни реализации постигнати в резултат на неговата работа. В личното му дело има положителни оценки за работата му и за неговата надеждност и перспектива.
Агент “СЕРГЕЙ” е псевдонимът, който получава по време на работата му като агент на Окръжно управление на МВР – Варна (ОУ МВР Варна). Усилията на оперативните работници от ”турското направление” на ОУ МВР Варна са били насочени не само към използването му за разработване на българските турци. Особено внимание се отделяло и на неговата подготовка и най-вече проверка, защото ”СЕРГЕЙ” вече бил в полезрението на Първо главно управление на Държавна сигурност – София.
С цел проверка, ”СЕРГЕЙ” бил настанен в една квартира с друг агент на ОУ МВР Варна – агент ”СЕЛЧУК”. ”СЕРГЕЙ” издържал успешно проверката. Пред ръководелият го оперативен работник от ОУ МВР Варна, агент ”СЕРГЕЙ” споделял, че ”ДС е неговото семейство и не може да си представи живота без ДС”. А службата пише в делото му: ”За него ДС е шанс, мисия, работа, начин на живот и семейство”.
Когато на 16 април 1979 година ДОГАН написва собствената си автобиография, като израз на дълбоко задоволство и преклонение пред ДС, по своя инициатива я подписва с агентурния си псевдоним – ”СЕРГЕЙ”. Тогава той е втори курс студент в СУ Климент Охридски, специалност философия. От Шумен, където ДОГАН е следвал ”българска филология” във Висшия педагогически институт, той е прехвърлен със съдействието на Държавна сигурност в СУ ”Климент Охридски” в София. Прехвърлянето е свързано с неговата бъдеща работа като агент на Първо главно управление.
Агент ”САВА” е псевдонимът, който ДОГАН сам си избира, когато преминава на ръковоство в Първо главно управление ДС. Псевдонимът ДОГАН си харесал защото бил кратък.
”ПРОФЕСОРЪТ” – под този псевдоним го водят турските специални служби.
В началото на 1986 год., чрез приятел на ДОГАН, чиято сестра е женена за НАДЖИ ЕРТЮРК, установен турски разузнавач, е договорена среща между ЕРТЮРК и ДОГАН. Срещата се е състояла в района на ж.к. Младост. С ДОГАН се провеждат още няколко срещи, една от които е пред кино ”Дружба”. Той информира ЕРТЮРК за създадената в България нелегална турска организация и че, той е един от ръководителите и. По шифъра турското разузнаване в София съобщава в Анкара за срещите с ДОГАН, както и определеният му псивдоним – ”ПРОФЕСОРЪТ”. Връзката на ДОГАН с турското разузнаване временно се прекъсва, защото организацията е разкрита и ДОГАН е арестуван.
”ИЗМЕННИК” е разработка на ДОГАН от Държавна сигурност за участието му в нелегалната турска националистическа организация. През 1985 год. той успява да се издигне като един от ръководителите й. Организацията е ликвидирана през 1986 година. ДОГАН е арестуван и осъден на 10 години затвор, от които излежава само 3 години.
Периодът 1976 – 1985 година е изключително важен период за ДОГАН, както за професионалното му изграждане като агент, така и в житейско отношение. През този период той завършва следването си и започва докторат, като за това получава пълната подкрепа на Държавна сигурност, включително и материална. Службата отчита, че ДОГАН вече е ”изцяло интегриран в Държавна сигурност и перспективите му са обвързани предимно с работата му на агент”.
Оперативната подготовка на ДОГАН – агент ”САВА” в София се извършва от отдел V – ”Нелегално разузнаване” на Първо главно управление Държавна сигурност. Целта на неговата подготовка е извеждането му зад граница под формата на специализация – в близка перспектива и в далечна – да остане в чужбина като нелегален агент.
Обстоятелството, че ДОГАН е готвен за агент – нелегал означава, че той е преминал специален цикъл на подготовка, почти такава, каквато се извършва на кадровите оперативни работници на Първо главно управление. ДОГАН има теоритични и практически познания по много спесифични агентурнооперативни въпроси като: тайникови операции, тайнопис, агентурно проникване, връзки, проследяване и др.
По преценка на водещите го и обучаващи оперативни работници на ПГУ ДС, агент ”САВА” не е обикновен агент. Той е един от най-стойностните в професионално отношение агенти – изключително целенасочен, аналитичен, ефективен, честен и предан на службата. Неговата обобщена оперативна оценка е: ”амбициозен стремеж на един талантлив младеж, да извади душата от себе си в името на житейския успех”.
Това, на пръв поглед е една много положителна оценка. В желанието си да постигнат резултат на всяка цена, очевидно оперативните работници са виждали у ДОГАН предимно положителното. Но оперативните работници са подценили това, доколко неговият амбициозен стремеж в преследване на ”житейския успех” няма да се окаже по-силен от чувството му за дълг към службата, която го е създала професионално и активно е подпомогнала неговата кариера, житейско развитие и преуспяване.
Оперативните работници, които са използвали 13 години ДОГАН като агент за работа само срещу български турци, включително и срещу хората от най-близкото му обкръжение, не са преценили, че работата му само в тази насока може да има и обратно въздействие. Това може да потиска у него турското му самосъзнание, но то може пак да се прояви в даден момент, особено когато трябва да избира между българското и турското. И най-вече, когато изборът е свързан с личния му интерес. Последвалите събития потвърждават това, че турското у ДОГАН е било много силно и много умело прикривано.
Арестуването на ДОГАН през 1986 год. и излизането му от затвора 3 месеца след 10 ноември 1989 година, провалят плановете на Първо Главно управление за извеждането на ДОГАН зад граница.
ДОГАН използва максимално престоя си в затвора в своя полза и успява да си припише актива на един от организаторите на турската борба срещу политическия режим в България. А с откритата демонстрация на турски национализъм постига целта си – прави силно впечатление както на българските турци, така и на турските дипломати и разузнавачи в София.
Аферата ”ОНЯ СПИСЪК” е най-големият удар на АХМЕД ДОГАН във всяко едно отношение – агентурно, политическо и дори житейско. Като опитен агент, той подготвя много внимателно цялата ”операция”, включвайки в играта СТОЯН ГАНЕВ и ЖИВКО ПОПОВ. Добре избира момента и начина на действие. Предаването в турското посолство в София на строго секретните български документи от национално значение, включително и списък с 1300 имена на всички български разузнавачи и агенти работещи зад граница е бомбата, с която ДОГАН разтресе из основи цялото правителство. Властта на СДС, която и без това беше много крехка, се разклати, а тя се крепеше от гласовете на ДПС в парламента, тоест от ДОГАН.
Агент ”САВА ”- АХМЕД ДОГАН блестящо изигра ролята си в Аферата и от национален предател, стана национален герой. От един проверен и уж надежден агент на Държавна сигурност, ДОГАН умело се измъкна от тяхната опека и се превърна в политически лидер от национално значение, но с турско самосъзнание и открит турски национализъм. Това се възприе безусловно от всички политически партии в България, както и от турската дипломация и специалните им служби.
През това време СДС управниците не можеха да се споразумеят кои и как да държат в ръцете си крехката власт и само след няколко месеца ДОГАН лесно им я отне. Той подхвърли ”малък кокал” на уплашената и обезсилена БСП, сключи с нея фиктивно споразумение и фактически пое кормилото на България, макар и с подставени лица. От тогава, близо 20 години АХМЕД ДОГАН е във властта.
АХМЕД ДОГАН се превърна в несменяемият политически лидер на партията Движение за права и свободи.
АХМЕД ДОГАН се превърна в несменяемият политически ”балансьор” между различните политически партии в България. Умело използваше това за да разширява властта си и да извлича максимално лични облаги.
АХМЕД ДОГАН до такава степен се самозабрави, че повярва в своята гениалност, несменяемост и вечност.
АХМЕД ДОГАН, когато за пръв път от близо 20 години остана извън властта в България, като обигран играч усети, че постепенно изпада в състояние на ”реална политическа безпомощност”.
АХМЕД ДОГАН обаче, не можеше да разбере, че носейки голямата обремененост на миналото си, както и влиянието на неочакваният му главозамайващ възход, могат да му създадат фалшив ореол в собственото му съзнание. Особено когато то – съзнанието плаща също голям данък на вродената му ориенталщина, прикривано низко самочувствие и непреодоляни комплекси.
Всичко това, може да извади от равновесие дори и един много голям играч, какъвто е АХМЕД ДОГАН.
АХМЕД ДОГАН за пръв път почуства, че започва ”началото на краят” на неговата ера.
Share
Сайтът desebg.com публикува част 8.1 от досието на Ахмед Доган в Държавна сигурност. В тази част са представени материали от том 4 (43-73 листи) от работното дело на агент „САВА”, псевдонимът, по който Доган работи за Първо главно управление на ДС от 1979 г.
Документите са от 1982 г. Те представляват различни агентурни сведения от „САВА”. Някои от тях са писани от агента на ръка, след това са оформени машинописно.
В първият от тях „САВА” описва интимните си срещи с жена, за която Първо главно управление на ДС му поставя за задача да изучи с цел да стане негова съпруга.
Въпреки аномизирането (заличаване) на името на жената в документите от страна на комисията по досиетата сайтът desebg.com заличи допълнително някои подробностите в донесението. Става въпрос за данни, които имат изцяло сексуален характер. Основателят на сайта Христо Христов счита, че това са сведения, разкриващи сексуалния живот на лицата и следва да не бъдат огласявани, тъй като попадат в полето на защита по Закона за защита на личните данни.
Независимо че тези интимни подробности от досието на Доган вече бяха разгласени от други средства за масова информация журналистът Христо Христов заема различна позиция. С нея той се придържа строго към законите и воден от морални и етични съображения няма да огласява тези факти, независимо дали става за интимния живот на агент на ДС или за друго лице.
В тази част се публикува и агентурно сведение от „САВА”, което е свързано с посещението в НРБ на турския генерал Кенан Еврен, който няколко месеца по-късно е избран за президент на Турция.
Дотук в „Досието на Доган онлай”:
В част 1 са архивните документи от личното дело на агент „АНГЕЛОВ” (49 листи). Те се отнасят до първоначалната вербовка на Ахмед Доган от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1974 г.
В част 2.1 се поместват първите сведения (1-42 листи) от работното дело на агент „АНГЕЛОВ”, които той прави веднага след вербуването му от ВКР през август 1974 г., когато е войник в поделението 2570 на ГУСВ в Мътница, Шуменско.
В част 2.2 се съдържат агентурните донесения (43-98а листа) от работно дело на агент „АНГЕЛОВ” в периода ноември 1974 г. – февруари 1975 г.
В част 2.3 са поместени доносите на Доган в периода март – юни 1975 г. (98-168 л.). Повечето от тях са предадени на оперативния му работник от ВКР в явочна квартира „Панела” в Шумен. Доносите му са свързани с различни войници в поделението на Строителни войски край града.
В част 2.4 се публикуват агентурните сведения на агент „АНГЕЛОВ” (169-231 л.) от работното му дело в периода юли 1975 г. – януари 1976 г. Това е финалният период от службата на Доган в Строителни войски, след което се уволнява.
В част 3 са представени документи (1-115 листи) от личното дело на агент „СЕРГЕЙ” – псевдонимът, под който Ахмед Доган е превербуван от I-ви отдел (разузнавателен) на ДС в Окръжно управление на МВР във Варна на 10 февруари 1976 г., за да бъде използван от разузнаването по турска линия. Документите се отнасят за периода февруари 1976 – април 1979 г.
В част.3.1 са публикувани документи (116-201 листи) от личното дело на агент „СЕРГЕЙ”, псевдонима под който Доган е превербуван от I-ви отдел (разузнавателен) на ДС в Окръжно управление на МВР във Варна през февруари 1976 г. От юли 1979 г. Доган вече е агент „САВА” на ПГУ. Документите се отнасят за периода май 1979 г. – юли 1980 г.
В част 3.2 се представят документи (202-272 листи) от личното дело на агент „СЕРГЕЙ” – „САВА” в периода август 1980 г. – април 1981 г.
В част 4.1 са публикувани материалите от тома „Приложение №1 – финансови документи на СС „СЕРГЕЙ” (1-84 листи) в периода март 1976 г. – декември 1981 г.
Част 4.2 съдържа материалите от том „Приложение №1 – финансови документи на СС „СЕРГЕЙ” (83-170 листи). Това са отчетните документи за получените от него възнаграждения от Първо главно управление на ДС в периода януари 1982 г. – юни 1986 г.
В част 5 са представени (1-68 листи) от работното досие на агент „САВА” с негови анализи за турския национализъм и верския фанатизъм.
Част 5.1 се отнася до работното дело на агент „САВА” (69-87 листи) и съдържа негово обяснение за преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г.
Част 6 съдържа документи от том 2 от работното дело на агент „СЕРГЕЙ” (1-37 листи) от 1976 г., когато той е поет от разузнавателния отдел на Окръжно управление на МВР – Варна, където след казармата започват да използват бъдещият лидер на ДПС като агент по турска линия.
Част 6.1 от досието на Ахмед Доган. съдържа работното дело на агент „СЕРГЕЙ” (38-81 листи) с доноси срещу студенти (1976-1977).
Част 6.2 представя позицията на „СЕРГЕЙ” за нравствения облик на комуниста-разузнавач (82-125 листи) от работното дело на агента.
Част 6.3 съдържа документи (125-166 листи) от работното досие на агент „САВА”, сред които за „Турският национализъм и верски фанатизъм”.
В част 6.4 са публикувани документи (168-207 листи) от 2 т. на работното дело на агент „САВА”, псевдоним по който Доган сътрудничи на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) от 1979 г. В тази част е представени няколко негови анализи, сред които и „Идеологическо въздействие и духовно производство (Проблемът на двузначната култура на българските турци).
Част 6.5 съдържа документи (208-253 листи) от том 2 на работното дело на агент „САВА”, негови аналитични материали, сред които „Средства и форми за противодействие на национализма по българските турци”.
В част 7 е представен том 3 (1-72 листи) от личното дело на агент „САВА”, от който става ясно, че Доган стои здраво на „наши” позиции, констатирано от Първо главно управление на ДС през 1982 г.
Част 8 съдържа документи от том 4 (1-42 листи) от работното дело на агент „САВА”, включващи сведение за някои особености на родословното му дърво.
Документите от досието за Ахмед Доган в ДС са изискани от журналиста Христо Христов през 2011 г. съгласно закона за досиетата и са му предоставени от комисията през май 2012 г., откогато той публикува материалите на части.
В документите са заличени данните на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА.
Става въпрос предимно за хора, за които агентът е донасял сведения или ДС му е давала задачи по дадени лица, от които се интересува. Заличаването на имената не променя смисъла и съдържанието на документите.
Някои от архивните документи не са в добро състояние, което затруднява прочита им още в оригинал. Поради тази причина дори при сканирането им и допълнителната обработка качеството не може да бъде съществено подобрено.
.......................
Ахмед Доган в президенството през 1990 г. Българското общество тогава все още не знае за обвързаността на лидера на ДПС с Държавна сигурност | Фотограф: Георги Георгиев.
Share
Част от собственоръчно написаната декларация на Ахмед Доган - агент Ангелов, с която през 1974 г. се врича във вярност на ДС | Снимка: Държавна сигурност.com.
След досието на Георги Първанов – „Гоце”, досиетата на действащитепосланици – агенти и тези на кандидатите за президент през 2011 сайтътdesebg.com публикува за първи път онлайн досието наАхмед Доган.
Председателят на Движението за права и свободи (ДПС) е една от ключовите политически фигури на прехода – несменяем на лидерския пост вече 22 години.
С мандата на ДПС управляваха две правителства – това на Любен Беров (декември 1992 г. – октомври 1994 г.), станало известно като правителството на Мултигруп и това на Сергей Станишев (август 2005 г. – юли 2009 г.) – популярно като правителството на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ).
Партията на Доган беше партньор на Симеон Сакскобургготски в правителството му (юли 2001 г. – август 2005 г.).
„Депесарският шут” на Доган през есента на 1992 г. стана една от основните причини за сваляне на правителството на Филип Димитров (СДС). С решаващата подкрепа на ДПС през 2001 г. Георги Първанов беше качен на президентския пост...
Метаморфозите на Доган
Метаморфозите на Доган през годините са удивителни: от закана да забрани БКП/БСП през 1990 г., през демонстрирането на близки отношения с боса на Мултигруп Илия Павлов и превръщането на ДПС в неизменен политически балансьор, до депутатът, който не стъпва в парламента и партньор на БСП във властта.
Негови са шокиращите признания, че „всяка партия си има обръч от фирми” и че той разпределя „порциите на финансирането в държавата”. А когато през 2008 г. беше критикуван за появата му на луксозна яхта Доган чистосърдечно заяви: „Не яхта – ако имам възможност ще си купя и летяща чиния... Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам."Една от последните му метаморфози е тази на „мениджър на проучванията” за „Цанков камък” и още три хидровъзела, за което получи хонорар от 1,5 млн. лв.
Държавна сигурност и агентурното минало - теми табу
И ако Доган е правил такива провокиращи признания като за обръчите от фирми, то има една тема, която досега за него е табу – Държавна сигурност и принадлежността му към репресивния апарат на БКП.
Не е коментирал нито ДС, нито агентурното си минало. Едва след напускането на ръководството на ДПС на Касим Дал през януари 2011 г. стана ясно, че пред своите съпартийци Доган се е клел, че не е доносничил.
Човекът, който за първи път публично разкри агентурната принадлежност на Доган беше зам.-директорът на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков. През 1991 г. той заяви, че лидерът на ДПС е работил за Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) под псевдонимите „Сергей” и „Сава”. Не последва опровержение от страна на Доган.
Полк. Райков, който има и съществен принос по делото за убийството на писателя Георги Марков с осигуряването на достъп на следствието до на важни архивни документи на ПГУ по случая, обаче набързо беше заплашен с физическа разправа и беше принуден да напусне България и да остане в чужбина и до днес.
Оповестяване на агентурната принадлежност на Доган
Първото легално оповестяване на агентурната принадлежност на Доган към ДС беше през октомври 1997 г. Тогава по силата на първия закон за досиетата комисията „Бонев” обяви агентите на ДС в парламента. Сред 23-те огласени имена от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев беше и това на лидера на ДПС.
Неговото име присъства и в решенията на следващата комисия по досиетата „Андреев” от 2001 г. Тогавашното законодателство обаче не позволяваше достъп до делата на агентите.
През 2002 г. ДПС пък гласува отмяната на закона за досиетата заедно с НДСВ и БСП.
При скандала с изборното вадене на досиета на журналисти от министъра на вътрешните работи Румен Петков през 2006 г., след силния граждански натиск Доган обаче зае интересна позиция пред другите лидери на тройна коалиция Станишев и Сакскобургготски – настоя да се отварят всички досиета. Така се стигна до приемането на действащия закон за досиетата.
Може би Доган допусна една грешка. Не предвиди, че този път до досиетата, включително и неговото ще има широк достъп и те ще могат да се четат от всеки.
Комисията с председател Евтим Костадинов също огласи агентурната принадлежност на Доган при проверката на народните представители още през пролетта на 2007 г.
През 2009 г. журналистът Тома Биков издаде документалната книга „Досието на Доган”, изградена върху проучването на архивите материали за него в ДС.
Днес desebg.com за първи път дава възможност за пряк достъп до 10-томното досие на лидера на ДПС, надхвърлящо 1850 листи, като ги публикува онлайн.
В част 1 се публикуват архивните документи от лично дело на агент „Ангелов” (49 листи). Те се отнасят до първоначалната вербовка на Ахмед Доган от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1974 г.
Началото – как Ахмед Доган става агент „Ангелов” на ВКР
Интересът на ДС е регистриран на 13 април 1974 г. от оперативния работник Стайчо Стойков. Той е офицер отТрето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР), отдел при Главно управление на строителни войски (ГУСВ), IV отделение – Варна (самият офицер работи в Шумен). Според основните документи на Политбюро на ЦК на БКП за ВКР то е „политическият орган на партията в армията”.
На тази дата оперативният работник от ВКР пуска проверка на лицето Ахмед Исмаилов Ахмедов (тогавашните имена на Доган) в III отдел на ДС (архива на ДС), за да се установи по оперативния отчет дали набелязаният е свободен или е регистриран като сътрудник на друго управление на ДС (подобна проверка по оперативния отчет се прави задължително преди подхождане към вербовка на всеки кандидат-агент).
По това време Ахмед Доган е войник в поделение 2570 – Мътница (източен квартал на Шумен на около 8 км от центъра му и на около 10 км от Каспичан). Там постъпва през декември 1973 г. като машинен техник. Поделението се води към ГУСВ. В картона на проучването е в графата цел на проучването е записано „вербовка”.
В поделението Доган отбива военната си служба от декември 1973 г. Предложението за вербовката му се мотивира с необходимостта от внедряването на агент с средата на трима от редниците в поделението, които имат близки в Турция и „ангажират вниманието на останалите по въпроса за живота там”. Като подходящ човек според оперативният работник Стайчо Стайков от ВКР се явява Ахмед Доган.
Какви документи съдържа личното дело на агент „Ангелов”
От документите се разбира, че между двата е имало няколко срещи преди да се подходи към вербуване на редника и че Ахмед Ахмедов е давал сведения и преди да бъде регистриран като агент. Офицерът мотивира предложението за вербуването на Доган с факта, че той „е добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на ДС”.
В личното дело на агент „Ангелов” – Ахмед Доган се съдържат редица документи, свързани с проучването преди вербуването му, както и с плана и рапорта за извършена вербовка. В тях има много биографични сведения за произхода и семейното му положение. Запазена и строго секретна справка за бърза и двустранна връзка с агент „Ангелов”.
В този том е и неговата собственоръчно подписана декларация от 21 август 1974 г. В нея Доган декларира, че „като честен гражданин и предан член на ДКМС, напълно добросъвестно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ”.
По това време Ахмед Доган е едва 20-годишен. Мястото на вербовката е канцеларията на началника на склада за строителни материали. Срещата с Доган е камуфлирана като разговор по повод самоотлъчка на войник с петима редници, като Ахмед Доган е привикан последен.
Интересно е, че самият Доган избира псевдонима си „Ангелов”, а вербовката се извършва на „идейно-политическа основа”.
От документите в личното дело на агент „Ангелов” става ясно, че неговата надеждност е проверявана чрез „М-Родопи” (мероприятие, при което се използва подслушване с микрофон). Това става по време на среща на агента с друг войник, от който получава сведения.
В качеството си на агент „Ангелов” Доган е срещан от оперативния работник и в явочна квартира „Панела” без в документите да се съдържат данни къде се е намирала тя.
Агент „Ангелов” е използван за работа по 6 дела за оперативни проверки (ДОП) и както ВКР посочва с изключение на една „всички обекти са разобличени и данните при разобличаването се покриват с тези от агента”.
В личното дело на агент „Ангелов” – Доган, освен документите, свързани с проучването и вербуването има и няколко сведения, заявления и писма от него, които са подписани с името му, а не с агентурния псевдоним.
Този том материали приключва с предложение личното и работно дело на агент „Ангелов” да се прехвърлят на отдел I-ви – ДС в Окръжно управление на МВР във Варна за по-нататъшното му ползване.
Документите за Ахмед Доган в ДС са изискани от журналиста Христо Христов съгласно закона и са предоставени от комисията по досиетата.
В тях са заличени данните на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА.
Става въпрос предимно за хора, за които агентът е донасял сведения или ДС му е давала задачи по дадени лица, от които се интересува. Заличаването на имената не променя смисъла и съдържанието на документите.
Ахмед Доган | Снимка: dps.bg.
КЪМ ЧАСТ 2: Работното дело на агент „Ангелов”