Svetla Vasileva

Ханна Трояновска е зам.министър на икономиката на Полша и специален пълномощник на правителството по въпросите на атомната енергия. Тя ръководи разработката и реализацията на полската ядрена програма. Родена е през 1958 г.. Дипломира се на факултета по електроенергетика със специалност атомна енергия при Техническия университет в Прага (Чехия).

Интервю на Светла Василева

- Госпожо Трояновска, след аварията в Чернобил (1986 г.) и аварията във Фукушима (2011 г.) Полша стартира амбициозен национален ядрен проект. Защо?

- Има най-малко три основни причини, които са в основата на въвеждането на ядрената енергетика в Полша: енергийна сигурност, конкурентноспособност на икономиката и опазване на околната среда. Енергийната сигурност изисква гарантиране доставките на съответните обеми електроенергия на разумни цени и едновременно с това  съответствие на тази електроенергия  на изискванията за защита на околната среда. Според нашите оценки, едно от следствията на икономическия растеж е увеличаване търсенето на електроенергия. Ние очакваме в рамките на следващите 20 години в Полша то да достига до 170 TWh годишно. Това означава, че трябва да се увеличи производството на електроенергия с 38%. (в сравнения с 2008 г.) Заради нашата икономическата сигурност на тези изисквания трябва да отговорим чрез собствени енергийни ресурси. Сегашните ни генериращи мощности за производство на електроенергия остаряват, а както казах  бъдещите енергиини нужди ще нарастват непрекъснато. Това предполага да изградим нови мощности, ползвайки различни технологии - ядрена енергия, технология на чистите въглища, газ, както и възобновяеми енергийни източници. 

     Като имаме предвид опита на други страни, в които успешно работят в продължение на много години ядрени централи, можем да кажем, че те са стабилизатор за цените на електроенергията. Независимо от факта, че инвестициите, необходими за изграждане на ядрена централа са много високи, при дългосрочна перспектива от 60 години, цената на произведената от нея енергия (в това число са всички елементи на жизнения  цикъл на централата като изграждане на реакторите, експлоатация , покупка на гориво, извеждане от експлоатация и управление на радиоактивните отпадъци) е най-евтина.  

     Атомните централи имат и друго важно предимство - на практика те нямат никакви вредни емисии парникови газове. В този контекст ние не бива да забравяме,  че в съответствие с международните ангажименти  като се започне от 2020 г., полските електроцентрали ще бъдат задължени да плащат 100% за квотите емисии на CO2. Този ангажимент ще окаже значително влияние върху крайната цена на енергията, генерирана от интензивни източници на емисии.

- Полша сега е енергийно независима. Генерира електричество от собствен ресурс - въглища и вода. Не се ли страхувате, че една ядрена централа ще ви направи зависими (от доставката на ядрено гориво, от преработката на ядрените отпадъци)?

- Според анализа ни над 90% от електроенергията на страната се произвежда чрез изгаряне на въглища. В дългосрочна перспектива, "въглищната монокултура" няма да бъде приета в рамките на политиката на ЕС в областта на климата. Добивът на въглища от все по-дълбоки и по-дълбоки пластове е скъпо, в резултат на което вносните стават  по-евтини от полските. Тъй като разходите за емисиите на CO2  непрекъснато нарастват, можем да заключим, че ядрената енергия се превръща в много атрактивен източник на енергия.

     Полша, както и останалите страни трябва да има диверсифициран енергиен микс. Само такъв енергиен микс може да гарантира, че в бъдеще ще постигнем енергийна независимост и стабилност на цените на енергията. Полша има нужда не само от ядрената енергия, но също така и от тази на чистите въглища, газа (от собствени доставки) и възобновяемите енергийни източници. Всички тези фактори са много важни, защото само диверсифициран и балансиран енергиен микс ще гарантира енергийната ни сигурност.

   - Какви са плановете на Полша за изграждане на ядрени мощности и какви са сроковете?

     - Решението за използване на ядрената енергия в Полша  предвижда изграждане на 6000 мегавата инсталирана мощност в атомни електроцентрали с общо 4-6 енергиини единици (реактори). Това означава  възможност за производство на приблизително 50 TWh електроенергия годишно. Вземайки предвид сегашното ни количество  крайно потребление на електроенергия, което е приблизително 120 TWh годишно, атомната електроцентрала ще покрие голяма част от вътрешното търсене. Както споменах обаче, предвиждаме  търсенето да нарасне до 170 TWh / годишно до 2030 г. От съществено значение е да се подчертае, че производството на такъв обем електроенергия от атомни електроцентрали ще ни позволи да избегнем около 47 млн. тона CO2 всяка година, в сравнение с генерирането на електричество от изкопаеми горива.

     - Вероятно вече имате предварителни разчети колко ще струва изграждането на ядрената централа?

     - Това не е лесно решение, тъй като разходите за строителство са много високи и времето, необходимо за реализацията на този проект е дълго. Разходите за изграждане на една ядрена централа с капацитет от 3000 МW се оценяват на 10 милиарда евро. Ние започваме от нулата, така че първата атомна електроцентрала ще бъде обременена и с допълнителни инвестиции за изграждане на цялата необходима инфраструктура, включително законодателството и институционалната инфраструктура (напр. квалифициран и независим ядрен регулатор). По мое мнение,  това вложение ще се изплати, защото резултатът е електрическа енергия на конкурентни и стабилни цени.

    Агенцията за енергийния пазар провежда изследвания, които показват, че в бъдеще ядрената енергия ще получи по-голямо значение навсякъде по света. Тези изследвания са в съответствие с резултатите от анализи, извършени от международни организации, университети и изследователски центрове от цял свят.

     Един ядрен проект не може да се разглежда от гледна точка на перспектива в рамките на десет или двайсет години, а най-малко на сто, тъй като включва  подготовка, строителство, въвеждане в експлоатация на електроцентралата, 60-те години на работа и извеждане от експлоатация. Всички анализи показват, че заедно с разходите, необходими за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци, както и извеждането от експлоатация на централата, в крайна сметка  тези проекти са  рентабилни.

     - Изгодно ли е икономически строителството на ядрена мощност? За колко време ще се изплати и това няма ли да повиши цената на електричеството?

    - Със сигурност ние не можем да си позволим да не развиваме ядрената енергия.Това е  капиталоемка инвестиция, но нейната икономическа привлекателност идва от цената на продукцията й по време на 60-годишния й живот, от спестеното гориво и от липсата на емисии парникови газове. Тук се  включват също разходите за извеждане от експлоатация и разходите за отработеното гориво и радиоактивните отпадъци.

     Изграждането на ядрена електроцентрала трябва да бъде проект, реализиран в стабилна бизнес среда с ясни регулаторни политики и гарантирана дългосрочна икономическа предвидимост. Инвеститорът от една страна прави значителни разходи, включително и заради ядрената сигурност, а от друга - очаква печалба. Ако има шанс да получи възвръщаемост, той задейства проекта.

    - Ако трябва да избирате между шистовия газ и ядрената енергия, какво ще предпочетете?

     - Ние не бива да възприемаме ядрената енергия като заплаха за другите технологии за производство на електроенергия. Ядрената енергия трябва да бъде един от елементите на системата, наред с въглищата, газа, високоефективната когенерация, вятърната енергия, био-газа и други източници. В сегашната ситуация на етапа, когато газ /петролните компании са направили първите си проучвателни сондажи,  като се вземе предвид  шистовия газ, получен от изследваните ресурси, трябва да признаем, че ние все още не разполагаме с достатъчно познания за определяне структурата на бъдещия ни енергиен баланс. Мислейки рационално смятам, че  трябва да засилим нашите познания за обема на ресурсите.

     В заключение следва да се отбележи, че визията за добив на шистов газ, не само в Полша, но и в други части на Европа, е много обещаваща и далновидна, особено предвид факта, че ние, както и други страни все още сме зависими от газа, доставян с участието на трети страни. Въпреки това, на този етап на развитие, неконвенционалните газови ресурси не трябва да се разглеждат като алтернатива на плана за развитие на ядрените мощности. Според много експерти, ефективното използване на шистовия газ трябва да бъде съсредоточено основно около нуждите на химическата промишленост и отоплението на жилищата.

     Като се има предвид сегашната структура на производството на електроенергия, възрастовата структура на националния електроенергиен сектор, както и целите на енергийната политика както на национално, така и на европейско ниво, по-скоро е препоръчително разработването на енергийни технологии с ниска степен на въздействие върху околната среда.

     И двете ни атомни електроцентрали, ще работят като базови опорни единици, газовите ще се включват по време на пика на потреблението на електроенергия или за да балансират мрежата.

     - Ядрената централа не е единствено съвкупност от постройки, съоръжения и технология. Откъде ще вземете специалисти, които да работят там. Какво правите, за да подготвите такива специалисти?

     - За съжаление, в момента не разполагаме с достатъчно персонал, подготвен да решава пълния обем  задачи в рамките на ядрената енергетика. Ето защо ние предприехме действия в две области. Първата се отнася до създаване и възобновяване на курсове и факултети за ядрени електроцентрали в няколко технически университета. Проведохме много ефективни срещи с ръководствата на висшите училища, в резултат на които технологичните университети във Варшава, Вроцлав и Силезия, както и минно-геоложката академия при университета за наука и технологии в Краков и университета Мария Склодовска-Кюри в Люблин започнаха обучения свързани с ядрената енергетика. На този етап изпълняваме и програма, свързана с обучение на специалисти в университети и институции в страни, които понастоящем експлоатират ядрени електроцентрали. Продължаваме да търсим сътрудничество с подходящи университети в чужбина. Втората област, в която са насочени усилията ни е свързана с обучението на полски специалисти в действащи ядрени електроцентрали и реномирани чуждестранни институции, занимаващи се с ядрена енергия.

     - Как полските граждани приемат проекта на правителството - одобряват ли го или имат резерви. Какво правите, за да ги убедите, че проектът е перспективен?

     - В проучване на общественото мнение, което проведохме преди да стартираме кампанията, нашите респонденти признават, че знаят много малко за ядрената енергия и са наясно с този факт. В същото време ние бяхме изненадани от факта, че хората очакват надеждна информация за ядрената електроцентрала, която да им бъде  предоставена предимно от учени и специалисти в тази именно област. Поляците не вярват на известни личности, актьори или политици що се отнася до ядрената енергия. Ето защо решихме да си сътрудничим с учените, да използваме техния потенциал, опитвайки се да пренесем знанията им в атрактивни и достъпни послания до хората. Днес, след като вече девет месеца тече кампания, наречена "Изучи атома. Нека говорим за енергетиката на Полша" резултатите от научните изследвания показват, че повече от половината от полското население ще гласува в полза на изграждането на атомна електроцентрала в нашата страна.

¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡

Енергийните монополи държат потребителите си на къса верижка

     Човек се ражда свободен, но където и да погледне около себе си, няма как да не види окови. Обществено мнение, правила, регламенти, закони, канони. Без значение как са наричани от живелите преди нас и как ги назоваваме ние сега. Модерното "крепостничество" на социализма се наричаше жителство и работа по разпределение, но то беше в първия случай - преодолимо, а във втория - лимитирано. Демокрацията прати в историята тези форми на зависимост и създаде свои. Нови. По-устойчиви. Срещу които сякаш няма ефективна рецепта. Поне до момента. Енергийните монополи - доставчици на електрическа и топлинна енергия, държат потребителите си на къса верижка, превръщайки ги в модерни крепостни. Масовите протести, заляли страната срещу завишените в пъти декемврийски сметки за парно (над 46% от абонатите на  "Топлофикация" - София, получиха между 21 и 200% по-високи сметки за декември 2012 г. в сравнение със същия месец на 2011 г.) и ток (само за първите десет дни на февруари жалбите от потребители на ЧЕЗ достигат 1660) са сигнал, че

границата на общественото търпение е премината

и крехкото равновесие, удържано до момента, вече е история... На изгорените фактури на монополистите, залповете от снежни топки, яйца и домати, отказите за плащане, призивите за гражданско неподчинение и исканията за прозрачност и контрол, изкрещяни многократно от протестиращите на площадите, представителите на управляващите реагираха, както обикновено - назначиха проверки в дружествата, които приключиха със смехотворни резултати. Сгрешените сметки в "Топлофикация" -София, се оказаха едва 113, а виновните служители - двама, и то по немарливост и към тях за "цвят" един топлинен счетоводител. За огромните суми във фактурите и на трите енергоразпределителни дружества виновни бяха Е-инкасаторите, които някак едновременно ползвали отпуски по Нова година. Също - многото почивни дни и не на последно място ниските зимни температури. Които иначе не са ниски. Фамозното обяснение с ниското напрежение, което увеличавало разхода за ток и вдигало сметките, дадено от министъра на енергетиката Д.Добрев, позоваващ се на експерти от икономическото министерство (МИЕТ) и преповторено от и.д. председателя на ДКЕВР Андон Роков, освен че е

обида към интелигентността на потребителите

и заявка за връщане в гимназиалните часове по физика, където все още се учи законът на Ом, е поредното доказателство за чутовната "експертиза" на висшия управленски ешелон на ГЕРБ. Нито дума не чуха гражданите за занижения или отсъстващ контрол от страна на ДКЕВР, нито дума за несправяне с вменени контролни функции на инспектората на МИЕТ, нито дума за сгрешена политика, довела до произвол и непрозрачни, феодални практики, нито дума за контрол върху регулатора, в лицето на комисията за наблюдение на дейността му, създадена специално към Народното събрание уж за да следи дейността му. И.д. председателят на ДКЕВР се закани да преразгледа общите условия на електроразпределителните дружества, министърът на енергетиката се самопонижи до контрольор, участвайки в ритуална проверка на електромер, сякаш за това е сложен на върха на пирамидата в енергетиката, а министърът на финансите дори обеща 2000 електромера да бъдат подложени на метрологичен тест за сметка на бюджета. Частните електроразпределителни компании "великодушно" обещаха да предоставят възможност за разсрочено плащане на задълженията. Отсъствието на премиера от дебата, който иначе е словоохотлив и експерт почти по всички въпроси в държавата, е изненада единствено за незапознатите с маниера му в критични моменти да изчезва от публичното пространство, хвърляйки подчинените си на тълпата.   Появата му с анонса, че засега няма да отнема лицензите на ЕРП-тата (сякаш той ими ги дава!!!) е симптоматична за начина, по който се управлява държавата.  

      Ако трябва да сравняваме тока и парното по отношение на това кой генерира по-голяма зависимост за потребителя, то безспорният фаворит е централното топлоснабдяване. Докато отказът от електричество няма никакви последствия за абонатите, освен дискомфорт, то "разводът" с парното е практически невъзможен.

Дебатът около вариантите за либерализация на пазара на топлина енергия, който върви през последните месеци, достигна парадоксални висоти. На исканията на абонатите  за предоставяне на възможност за отказ от услугата с едномесечно предизвестие столичното топлофикационно дружество отговори, че не възразява клиентите му във всеки един момент да могат да сменят топлинния счетоводител?! На варианта, при който ако 2/3 от собствениците в сградата се откажат да ползват централно топлоснабдяване, то тя престава да бъде абонат на енергийното дружество, още лятото възразиха част от топлофикациите, настоявайки за промени в закона за енергетиката, в който да бъде записано, че притежателите на имоти в топлофицирани сгради,

не могат да се откажат от парно

Което е par excellence модерна форма на крепостничество. Също като абонаментното обслужване от топлинен счетоводител, чиито дялови разпределители са монтирани на отоплителните тела в апартаментите. Присъствието им в имота "циментира" връзката клиент - фирма за дялово разпределение години наред поради факта, че показанията на уредите са непреносими (както е с номерата на мобилните телефони), понеже софтуерът, който прави изчисленията, бил уникален и фирмите не желаят да го споделят с конкуренти. 

      Идеята за ежемесечно отчитане на потребената топлинна енергия се оказа несъстоятелна, понеже някой, така или иначе, трябва да плаща допълнителната услуга. Вариантът с монтаж на уреди с дистанционно отчитане пък опира до възможността на абонатите за нови инвестиции. Напоследък се лансира предложение за сключване на индивидуални договори с топлофикационното дружество. Всички тези екзотики за пореден път доказват, че механичното пренасяне на работещи чужди модели на българска почва не винаги е удачен избор. Например дяловото разпределение работи в много европейски държави, но у нас то се натъкна на непреодолими препятствия, породени от недоверието между съседите и непрозрачния начин за изчисляване на сметките. Съществен момент е, че в старите демокрации абонат на централното топлоснабдяване е цялата сграда, представлявана от асоциация на собствениците, която разплаща комуналните разходи чрез професионален домоуправител. У нас

миксерът на сбъркания ни преход

събра под един покрив пенсионери, оцеляващи с мизерна пенсия, младежи, притежаващи луксозни возила, по-скъпи от апартамента, който обитават, и хора, за които месечните сметки за парно са смешна сума, друг е въпросът, дали са готови да се разделят с нея. Тази пъстрота от интереси и възможности няма как да намери обща пресечна точка. Нито в контекста за споделените разходи (каквато е изначалната идея на централното топлоснабдяване), още по-малко по отношение на енергийната ефективност, провидяна от президента като панацея за намаляване зависимостта от високите сметки за енергия. От друга страна, и до ден днешен в идеалния център на столицата има кооперации (на бул. "Патриарх Евтимий", в отсечката между бул. "Витоша" и Петте кьошета например), които нямат централно парно и част от живеещите в тях се отопляват с дърва и въглища.  

     Според изследване на френската компания "Далкия", която притежава топлофикацията във  Варна, парното в България излиза най-солено в сравнение с цяла Европа и достига 20% от месечния доход на българите (заключението е на база изчисления, правени през пролетта на 2012 г.). Това е и най-високото съотношение в Източна Европа между заплата и сметка за парно. За сравнение в Унгария и Естония отоплението поглъща едва 13% от семейния бюджет, а в съседна Румъния - 12 на сто. Руснаци и чехи пък минават само с 6 на сто. Най-малко пари от заплатата си за сметки дават абонатите на топлофикациите в Германия и Полша. Последната държава е известна и като най-топлофицираната в Европа, като "Далкия" оперира три от топлофикациите, включително тази във Варшава. Там около 70% от домакинствата ползват централно топлоснабдяване, колкото и в Дания, Германия и Латвия. В Чехия пък те са 50-60%. В България топлофицираните домове са около 20%, или 570 000 жилища.

     В края на декември 2012 г. МИЕТ качи на страницата си

Национална програма

за стабилизиране и развитие на топлофикационния сектор на Република България до 2020 г. За разработването на същата министерството обяви обществена поръчка на 14.10.2011 г., която бе спечелена от сдружение "Черноморски изследователски енергиен център" и изпълнена срещу сумата от 54 060 лв. с ДДС. Сред посочените пречки за увеличаване на потреблението на топлинна енергия са изброени липсата на заинтересованост от доброволно сдружаване за доставка на топлинна енергия, срив на доверието в дяловото разпределение, амортизирани и остарели вътрешни отоплителни инсталации и ниска цена на електричеството за домакинствата, действаща насърчаващо в ползването й за отопление. 

Сред причините, спиращи развитието на централизираното топлоснабдяване, са посочени и неефективните мощности, несвоевременно и непълно отразяване на повишените цени на природния газ в цените на топлинната енергия и регулациите, които не стимулират привличане на инвестиции, както и липсата на достъп до европейски средства.     

  Активният сценарий за стабилизиране и развитие на топлофикационния сектор е изграден върху три основни мероприятия: намаляване на технологичните загуби при преноса на топлинната енергия; подкрепа на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия - когенерация; използване на възобновяеми източници, индустриални, битови и селскостопански отпадъци като ресурс за производство на енергия. Програмата залага нетни инвестиции за 600 MW когенерационни мощности в размер на около 480 млн.евро общо до 2020 г. Техен източник би трябвало да бъдат собствените приходи на топлофикациите от продажба на електрическа енергия. Което от своя страна означава, че цената на тока ще продължава стремглаво нагоре.     

      Замразените доходи на българите, довели до нищета и мизерия в нечувани по нашите земи размери в най-новата ни история, и рекордната загуба на работни места хвърли потребителите на комунални услуги в желязната крепостническа прегръдка на монополите, действащи под безразличния поглед на властващата управленска немощ и липсата на политическа воля за справяне с предизвикателствата. Никое крепостничество обаче не е вечно. Дори и модерното енергийно - също.

Светла Василева