Соня Младенова

За да се отговори на този въпрос, следва да се започне с това какво означава на български език правното понятие „легитимен”.

То означава:”който има законно право; съществува или действа в съгласие, в съответствие със закона; законен, законосъобразен”; който е овластен, оправомощен, оторизиран от закона.

Второ, трябва да се посочи що е съдебна власт.

            Трето, по какъв начин  съдебната система придобива легитимност,тоест, законни права и

            Четвърто, решен ли е проблема в България ?

            По принцип по втория въпрос:

• 1. Съдебната власт е една  от трите основи на съвременната правова държава /законодателна, изпълнителна и съдебна власт/. Тя следва да е самостоятелна институция с органи, които упражняват съдебни правомощия на определена територия-определен съдебен район. Това са: съд, прокуратура, следствие, заедно с присъщите им органи на изпълнение на.наказанията по влезли в законна сила присъди за извършени престъпления по Наказателния кодекс и органи на съдебно изпълнение-при изпълнението на влезли в законна сила съдебни решения по граждански дела, свързани с разрешаването на граждански спорове.Съдиите, прокурорите и следователите следва да бъдат несменяеми. Несменяемостта на съдиите, прокурорите и следователите, обаче, следва да е свързана с имуществената им  отговорност за виновно нанесените от тях щети, настъпили в резултат на произнесени от тях противозаконни-противоправни съдебни актове- решения, определения, присъди. Това следва от Всеобщата Декларация за назависимо правосъдие на ООН, ИКОСОС/ Икономически и социален съвет/ приета на Седми конгрес по превенция на престъпността, проведен в Милано, Италия. По тази Декларация България е страна.Съдебната власт следва да има свой самостоятелен бюджет, независим от този на изпълнителната власт.           

  2. Задачата на съдебната власт е да разрешава възникналите правни спорове като  възпроизвежда справедливост при спазването на действащите в страната правни норми чрез точното им и еднакво приложение спрямо всички граждани, органи на централно и местно управление, сдружения на граждани и др.обществени формации.Системата от правни норми се изгражда на основата на Конституция.Тя е основата и върхът на йерархията на законите и затова те следва да й съответстват.Конституцията заповядва гражданските, обществените и държавни правоотношения да се решават само със закон. По този начин тя  забранява изготвянето и прилагането на Правилници, Наредби и Тарифи и ги изважда от употреба.

  3. Целта на съдебната власт и на правната система въобще  е да хармонизира противоречивите интереси на гражданите и институциите така, че да не допуска и да не създава условия за произвол в обществото чрез съдебните си актове.

  4. Съдебната система следва да се ръководи от процесуален  ред, действащ в настоящето и насочен към бъдещето. Производството по съдебните дела следва да се подчинява на Конституцията,на материалните закони и на процедурните правила валидни в определени периоди от време. Поради това правната система работи със срокове. Най-общо казано, те биват указателни, давностни /които погасяват правото да се търси съдебно разрешаване на правен спор след изтичането на определено време-напр. при делба на наследство/, преклузивни /фатални/, и др. Характерното за преклузивните срокове е, че те се посочват изрично в Конституцията или Закона и след изтичането им, разпоредените с тях императивни /господстващи, заповедни/ задължителни действия не могат да бъдат извършвани, а извършените след изтичането на указания срок са нищожни и нямат правна сила, не пораждат правни последици.

  5. Структурата, органите и принципите, на които следва да се основава съдебната власт са прокламирани /гарантирани, установени по заповеден начин/ в „Глава шеста.Съдебна власт” на Конституцията на Република България /в сила от 13.07.1991 год./, приета от  Седмото Велико народно събрание, Обнародвана в Държавен вестник /ДВ/ бр.56 от 13.07.1991 год./

1. Кога влиза в действие определената с Конституцията организация на съдебната власт?

            Съгласно § 4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България /в сила от 13.07.1991 г./:

”Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени  и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал.2”, а именно:”в едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила.”

 Виж „§ 3. /2/ от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България.

            Иначе казано, всички устройствени  и процесуални закони, свързани с уредбата на съдебната власт: Закон за съдебната власт, Гражданско процесуален кодекс, Наказателно процесуален кодекс, Административно процесуален кодекс и др. е следвало  ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА БЪДАТ ПРИЕТИ ОТ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ преди изтичането на едногодишния срок от влизането на Конституцията в сила, т.е преди 13.07.1992 г. Този срок важи и за Закона за адвокатурата.

            Посоченият срок в §4 във връзка с § 3 алинея 2, от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г./ има заповеден задължителен характер и преклузивен, преустановяващ, спиращ ефект.

Това е срокът, в който задължително трябвало да се упражни дадено право:в случая приемането,обнародването и влизането в сила на законите , свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт.

Този срок започва да тече от момента на възникването на това право /в случая от 13.07.1991г./ и е изтекъл на 12.07.1992 г.

Преклузивният срок по дефиниция не предпоставя и не допуска нарушаването на това право /в случая издаването на законите, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт/.

Преклузивният срок прокламиран от Конституцията, тече по отношение на всички.

С изтичането му, възможността да се упражни даденото право се прекратява. Извършеното след изтичане на преклузивния срок/ в случая след 13.07.1992г/ е извършено без основание.

 Затова с право в юридическата наука и практика се счита, че преклузивният срок има фатален характер.

Фаталността му в случая, се изразява в това, че щом като Конституцията изрично заповядва, крайният срок за приемането на всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата и процесуалните действия на съдебната власт  да е 13.07.1992 г., то с изтичането на този срок, не съществува конституционосъобразна възможност  той да се промени, да се „разтегли”и изпълнението му да се „наваксва”в друго време, по-късно от посоченото.

Незачитането на конституционно установения преклузивен срок, обаче, води до това, че след като е изтекъл, каквито и действия да са предприети или да се предприемат от законодателя, за да „навакса”пропуските, то тези действия са неконституционни, незаконни и нищожни.

Нищожни са и актове на властта – законодателна,  изпълнителна /централна,местна /или съдебна, когато са извършени на основание на противоречащи с конституционните разпоредби закони.Затова тези актове не могат да пораждат и не пораждат правни последици.

            Какви са фактите в Република България в действителност?

В противоречие  с § 4 във връзка с § 3 алинея 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г. от различните народни събрания след 13.07.1992г.

са приети и обнародвани закони,свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната система както следва:

Законът за съдебната власт е Обнародван в ДВ,бр.59 от 1994 г. с последвали актуализации до ДВ,бр.6 от 1999 г.и по-късно;

Гражданско процесуалният  кодекс е Обнародван в ДВ,бр.59от 20.07.2007 г.;

Административно процесуалният кодекс е Обнародван в ДВ,бр.30 от 2006 г.; Наказателно процесуалният кодекс е Обнародван в ДВ,бр.86 от 2005 г.;

Законът  за адвокатурата е Обнародван в ДВ,бр.55 от 2004 г.;

Законът за правната помощ е Обнародван в ДВ,бр.79 от 2005 г.

Съзнателно се отразява първоначалното приемане и влизане в сила на посочените закони, а не се цитират множеството последвали техни „изменения и допълнения”.

Забавата за издаването им е очевидна -15, 16 ,17 години след изтичането на преклузивния срок.

Налице е погасено право поради настъпила давност,а извършеното след изтичане на преклузивния срок/ в случая след 13.07.1992г/ е извършено без основание. Този факт не може да остане незабелязан.

Приемането на посочените закони извън преклузивния срок  е извършено без правно основание.Тези кодекси и закони са противоконституционни и нищожни и не могат да пораждат никакви правни последици.

Поради това не може да изисква и да се налага под страх от санкция да бъдат спазвани.

Този извод следва и се налага и от прокламираното в  чл.5 алинеи 1 и 2 от Конституцията на Република България право:

„чл.5./1/ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

         /2/ Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.”

Иначе казано, с разпоредбата , на чл.5 ал.1 и 2 , Конституцията на Република България отменя посочените по-горе, свързани с уредбата на съдебната власт  : Закон за съдебната власт, Гражданско процесуалния кодекс, Наказателно процесуалния кодекс, Административно процесуалния кодекс, Закон за адвокатурата и Закон за правната помощ като приети извън срока, разпореден в § 4 във връзка с § 3 алинея 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г/.

Изложените правни аргументи се отнасят и до Конституционната отмяна на цялостното законодателно творчество на всички народни събрания, след 13.07.1992 г. и до днес.

След като тези актове се отменят от Конституцията, то съдии, прокурори и следователи не са несменяеми, а съдебната реформа прокламирана в Конституцията на Република България не е осъществена.

            От изложеното следва и извода, че съдебната власт в Република България не е легитимна.

            Липсата на легитимност на съдебната власт, обаче, води до множество проблеми и отрицателни последици свързани с другите власти – законодателна, президентска, изпълнителна / централна - правителство и органи на местно управление/ и др.

            На първо място,

Това означава,  че задачата на съдебната власт да разрешава възникналите правни спорове като  възпроизвежда справедливост при спазването на действащите в страната правни норми чрез точното им и еднакво приложение спрямо всички граждани, органи на централно и местно управление, сдружения на граждани и др.обществени формации не се изпълнява.

Целта на правната система да хармонизира противоречивите интереси на гражданите и институциите така, че да не допуска и да не създава условия за произвол в обществото чрез съдебните си актове не се осъществява. Напротив, голяма част от съдебните актове утвърждават убеждението в гражданите,че няма правосъдие и че в обществото цари произвол.

Означава, че в „съдебната система” работят нелегитимни, неовластени, неоправомощени, неоторизирани от съобразени с Конституцията закони,  лица.

След като делата в съдебната система са образувани от неоторизирани, неовластени, неоправомощени от закона, нелегитимни  лица , то те са нищожни,а решенията по тях  не могат да пораждат присъщите на легитимните съдебни актове правни последици.

Този извод следва от факта,че Конституцията на Република България, с прякото си действие обявява нищожността на тези съдебните актове. Включително образуването, издаването на заповедите и решенията по всичките десетки хиляди дела, заведени незаконно съдилищата по изцяло противоречащ на Конституцията нищожен  Гражданско процесуален кодекс.

            На второ място,

Поради липса на легитимност на съдебната власт,  всички регистрации и пререгистрации  на политическите партии в Република България, извършени от съдилищата след 13.07.1992 г. не могат да пораждат правни последици, присъщи на легитимните съдебни актове.

            С прякото си действие Конституцията на Република България отменя действията на съдилищата след 13.07.1992г.и обявява нищожността на решенията им по регистрацията на политическите партии като извършени от некомпетентни и неовластени лица.

На свой ред, тази съдебна нелегитимност  намира отражение в избирателното право след 13.07.1992 г. и подлага под съмнение провеждането на легитимни избори за народни представители, президент и вицепрезидент, на правителство, на местни органи на власт и т.н., както по отношение легитимността на учредените или образувани от тях органи, съюзи, агенции, асоциации и други организации, акционерни дружества и др. както и решенията за членство в тях.

            Достатъчно е, в които и да са избори след 13.07.1992 г. да е участвал един политически субект/ една партия или коалиция/, който да не е бил съдебно регистриран по Закона за политическите партии преди 13.07.1992 г., за да е налице опорочен избор, а избраният представител или орган да не е легитимен.

Тези аргументи важат и за организирането, провеждането и обявяването на резултати при президентските избори.

            На трето място,

            Липсата на легитимност  по отношение на народните представители, на народното събрание, на свой ред, означава, че :

този форум, чиито членове са те, няма правомощията, компетентността да прави политика; да избира и гласува членовете на изпълнителната власт /правителството/;  да избира от своята квота конституционни съдии и членове на Висшия съдебен съвет ; да изменя или допълва Конституцията на Република България; да гласува, приема и обнародва закони; да утвърждава междудържавни спогодби и договори; да взема решения относно членство на страната в международни организации и съюзи; да си определя възнаграждения и др.Такова събрание няма никакви правомощия.

На четвърто място,

            Липсата на легитимност  по отношение на народните представители, на народното събрание,

означава и липсата  на легитимност на изпълнителната власт – на правителството.

На основанието, че е излъчено от нелегитимен правен субект – нелегитимно народно представителство.

            Тази верижна липса на легитимност, довежда до наличието на криза във всички институции на властта: законодателна,президент,изпълнителна /правителство, местно управление/ и съдебна власт и характеризира наличието на конституционна криза.     

            Иначе казано, Република България в момента е в парламентарна, президентска, правителствена криза; в криза на местното управление, в криза на съдебната власт, а така също и в икономическа криза.

            Изходът от посочената конституционна криза е проблем на управниците.

            За обикновените граждани изложеното дотук налага съобщаването на добри новини. Те са няколко и са много важни, и следва да се усетят от хората веднага.

            Прякото действие на конституционните норми отменя законите, които им противоречат. Всички след 13.07.1992 год.Тези закони са много и почти всичките са свързани с плащания.

            В защита на правата и свободите, на интересите на българските граждани , особено важна е разпоредбата на чл.60, алинея 1 от Конституцията:

            „Чл.60./1/  Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със ЗАКОН, СЪОБРАЗНО ТЕХНИТЕ ДОХОДИ И ИМУЩЕСТВО.”

            Такъв закон, определящ размера на данъците и таксите според доходите и имуществото на отделния човек не е приеман и издаван след 13.07.1991 г. и до 08.03.2010 г.

Тук е мястото да се посочи, че „таксите” са също така данъци, макар и косвени. При това са много и доста разнообразни:напр.за документи за самоличност, за билети за транспорт, за кино, за театър, за паркиране, за „синя зона”, за”паяк”, за сгради, за смет,за електричество, за вода, за топлофикация, за телефони, за интернет, за кабелна телевизия, за обучение, за медицински пътища и пътечки и много, много други.

            С други думи, на основание прякото действие на Конституцията на Репулбика България, в сила от 13.07.1991 г.:

Няма такси смет; няма такса електрическа енергия; няма такса топлофикация. /Следва прекратяване на хилядите дела по  така нареченото „заповедно” производство по чл.410 от Гражданскопроцесуалния кодекс и др.образувани по непораждащия правни последици, противоречащ изцяло на Конституцията  ГПК.

Няма такса телефони; няма такса билет в транспорта; няма пътна такса; няма винетки, няма такси „синя” зона, няма глоби за „паяк”и т.н.

Няма данък смет, нито данък сгради.

Няма такси електричество, вода, топлофикация /парно/.

Няма платена държавна образователна система.

Има безплатна  държавна медицинска помощ , но и платена частна медицинска помощ, съобразени с доходите и имуществото на всекиго отделно и така нататък.

Накратко казано: НЯМА ТАКСИ, НЯМА ДАНЪЦИ във вида,в който се налагат от управляващите.

В заключение:

Молбата на автора на този правен анализ е:

В случай, че читателят иска да се запознае с текста на Конституцията на Република България да намери и ползва само Държавен вестник №56от 13.07.1991 г.,в който тя е обнародвана.

Ползването на електронен носител за изучаване на правни норми не се препоръчва. Още повече, в електронните носители на правна информация  са нанесени нищожните изменения и допълнения на Конституцията, извършени след 13.07.1992 г. /през периода 2003-2007 г./

Наред с това, практиката е показала,че електронните носители не винаги възпроизвеждат точно и всички разпоредби на обнародваните в Държавен вестник закони.

Конституцията на Република България  има задължително действие на територията на Република България и спрямо всички български граждани, където и да се намират те /чл.4 , чл. 36 ал.1/.

Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция, с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията изисква българско гражданство /чл.26,ал.2,  чл.27/.

Конституцията на Република България следва да се прочете  от Преамбюла до края,да се изучи и да се уважава.Тя дава права и задължения, брани  всички нас, близките ни, личната ни свобода, имуществото ни от всякакъв бюрократичен, законодателен, управленски, партиен или съдебен произвол.

Добре е да я носим  със себе си. Да я спазваме, да се позоваваме на нейните задължителни за всички разпоредби и да изискваме спазването й и от другите.

...................................

25 ЮЛИ 2012, СРЯДА

Отговор по искова молба по чл.415 от ГПК

Образец № 3                                     До

Софийския районен съд 

………………….

Гражданска колегия

……………….. състав

бул. ”Драган Цанков” №6

гр. София

ОТГОВОР

ПО ИСКОВА МОЛБА

от ………………………….. и

Соня Крумова Младенова

от гр. София, …………………….

По гр.д. №…………. / по описа за 201… г.

На ……….. Гражданска колегия … състав

При Софийския районен съд 

Бул. ”Драган Цанков” №6

гр. София

Ищец: „Топлофикация София” ЕАД,  с ЕИК

831609046, с адрес на управление гр.София,

район  „Красно село”, ул.Ястребец” № 23 Б

Основания:

                                                                                  Непосредственото действие на

Конституционните разпоредби на чл.5, ал.2, във вр. с чл.119, чл.117, във вр. с 60,  ал.1, във вр. с чл.8, чл.17, чл.26, чл.32 и др.  от

Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., Обн. ДВ, бр.56 от 13.07.1991 г.

            ГОСПОЖИ / ГОСПОДА  РАЙОННИ СЪДИИ, 

            Настоящият отговор се прави по искова молба с вх. №……/ 201… г., въз основа на която е образувано гр.д. №….. / по описа за 201… г. на … състав на …….гражданска колегия при Софийския районен съд срещу нас.

Този отговор на посочената искова молба се изготвя в указания от съда 30-дневен срок, считано от 29.11.2011 г.

            С него изцяло се оспорва исковата претенция, както по отношение процесуалното основание, процесуалната легитимация материалното основание, така и по размер.

Оспорва се изцяло и както цената на иска по размер, така и по начин на формиране, включително и по начина на формиране размера на лихвите.

В този отговор се посочва, че исковата молба е недопустима, неоснователна и необоснована.

Исковата молба е изготвена и приета за разглеждане в нарушение на Конституцията на Република България в сила 13.07.1991 г., Обн. ДВ, бр.56 от 13.07.1991 г. /наричана за краткост по-надолу в изложението Конституцията/.

Затова следва да се остави без последствия, а образуваното гражданско дело, посочено по-горе, да се прекрати.

Основанията и процедурата за този наш отговор са предписани в Конституцията.

За този отговор се позоваваме и основаваме на конституционно­то си право да се защитаваме. Можем да се защитаваме и защитаваме нарушените си законни права и интереси, гарантирани от Конституцията, по всяко време и пред всеки орган, където и да се намираме, без да се нуждаем от посредничеството на друг акт или орган.

Гражданското дело е образувано срещу нас по процедура за провеждане на съдебни дела по реда на гражданското производство по Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/, приет от Народното събрание през 2007 г. /Обн. ДВ, бр.59 от 20 юли 2007 год. в сила от  01.март 2008г./.

Завеждането на исковата молба; актът за образуване на гр.д. №……/по описа за 201… г. на … гражданска колегия, …състав срещу нас,както и актовете за придвижването на делото са  извършени от орган:

·        извън пределите на правораздавателната власт,установена от Конституцията;

·        не са произнесени от оправомощен  от Конституцията орган;

·        не са постановени от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав;

·        не са постановени от законен състав;

·        не са подписани от съдебен състав;

поради което са нищожни и не пораждат присъщите на валидния съдебен акт правни последици.

Липсва орган оправомощен да правораздава. Актовете на СРС по посоченото дело са  извън пределите на правораздаването.

Съображения, основани на разпоредбите на Конституцията:

Първо,

Съгласно чл.119 от Конституцията:

„Чл.119/1/. Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища”

Това е структурата на съдебната власт, прокламирана /установена и гарантирана/ от Конституцията  на Република България от 13.07.1991г.

От тази разпоредба следва,че само Върховния касационен съд, и Върховния административен съд имат конституционно определени териториални  раници на компетентност.

Върховният касационен съд има конституционните правомощия за разглеждането на граждански и наказателни дела по отношение на всички български граждани, без оглед на мястото, на което се намират, както и  по отношение на всички граждани, които се намират на територията на Република България.

За Върховния административен съд важат същите съображения по административно правен предмет.

Не са решени така, обаче,  териториалните граници и свързаната с тях компетентност за „апелативните, окръжните, военните и районните съдилища”.

Тях Конституцията ги посочва изброително, което е много важно.

Това е така, защото:

Конституцията на Република България от 13.07.1991 г. е Конституция на прехода от социализъм към капитализъм.

В Глава шеста, Съдебна власт, Конституцията разпорежда този важен  исторически, политически и социален факт да намери израз в изграждането на ново, различно от социалистическата правна система, правораздаване.

Това означава, че на основание §4 във вр. с § 3, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията, както и  на основание чл.119 от Конституцията до 13.07.1992 год., Народното събрание е следвало да приеме  Закон за създаването, учредяването/образуването/ на правораздаването в България.

Прегледът на законодателството за времето от 13.07.1991 г. до 13.07.1992 г. и досега не установява  да е издаван закон за създаването-учредяването, устройството и правомощията на съдилищата, както като части от правораздаването, така и като съдебни учреждения , формиращи своя независим съдебен бюджет и разпореждащи се с него; да определя на техните териториални граници на компетентност и т.н. 

Няма закон, който да е приет в изпълнение  и на основание на разпоредбите на § 4 във връзка с § 3,ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби и чл.8, чл.119, чл.117 от Конституцията на Република България ,в сила от 13.07.1991 г.

Това значи, че не е приет най-важния за конституирането на независимата съдебна власт:

Закон за създаването/учредяването/образуването/ на апелативни, окръжни, военни и районни съдилища в България и правомощията им:

от една страна,като;

 -части на правораздаването на България/чл.119/ и

от друга страна като;

-съдебни учреждения, осигуряващи работата на правораздаването; организиращи, създаващи бюджета на правораздаването и разпореждащи се с него в качеството им на самостоятелни юридически лица”

Примерно  със следното начало:

„Този закон се издава на основание  § 4 във връзка с § 3,ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България, във връзка с чл.8, чл.117 и чл.119 от Конституцията на Република България, влязла в сила от 13.07.1991 год., Обн.ДВ бр. 56 от 13.07.1991 г. и създава/учредява/образува/ апелативни, окръжни, военни и районни съдилища, както следва:

„Чл.../1/. На територията на република България се учредяват ”х” апелативни, „у” окръжни”, У 1” военни и „z” районни съдилища.

        /2/ Съдилищата са посочени, съгласно възприетото в чл.119 от Конституцията  изброяване като са подредени по азбучен ред както следва:…

       /3/  Всички съдилища са юридически лица със седалища в....../посочва се съответното населено място/ и адрес на управление....../адреса на съдебната сграда в съответната населено място/.

       /4/ ....... и т.н.

  Чл.../1/. Апелативните  съдилища  са седалища в....../посочва се съответното населено място/ и адрес на управление....../адреса на съдебната сграда в съответната населено място/ и се представляват от........

       /2/ Юридическите им правомощия/ компетентност, правоспособност / в качеството им на съставна част от правораздаването се определят в териториалните граници както следва”.:

          1.Бургаският апелативен съд......... в границите на ....., включително общините...........както селата....................., махалите……….., курортните селища......:

  Чл…/1/ На територията на столичния град София  се образуват/учредяват /създават……броя  районни съдилища с териториални граници, седалища и управление както следва…..”

И така нататък и така нататък.

Прегледът на законодателството за времето от 13.07.1991 г. до 13.07.1992 г. и досега установяват и : липсата на закони съответни на определената с Конституцията организация на съдебната власт съгласно чл.8  ,чл.119, чл.117, във вр. с 60, ал.1,  и Параграф 4 във връзка с параграф 3 от Преходните и Заключителни разпоредби на  Конституцията на Република България.

На това конституционно основание се налага извода, че в Република България няма създадени съответстващи на Конституцията право­раздавателни органи с наименования окръжни и районни съдилища.

Напротив, установява  се, че в новото време законодателството се характеризира с козметични /повърхностни/ изменения и допълнения на социалистическите закони, регулиращи по принцип и по същество друга правна система -социалистическата.

Тук е мястото да се посочи,че един от основните принципи на правото изисква съдебната структура, съдилищата, да следват териториалното административно деление на страната или да се изградят на принципа на съдебни територии - райони или окръзи на основата на численост на гражданите с цел улесняването им в търсене на справедливо, евтино и бързо възстановяване на нарушените им права.

В България не е направено нито едното, нито другото.

Евентуалното възражение, че Закона за съдебната власт в текстовете си разписва структура и правомощия на апелативни,окръжни, военни и районни съдилища няма конституционна юридическа тежест и е без значение.

 В този смисъл нормите на Закона за съдебната власт противоречат на чл.8, чл.117, чл.119, ал.2 и § 4, във връзка с § 3 от Конституцията на Република България.

От изложеното следва, че Софийския районен съд няма юридическо конституционно основание за съществуване. Той е нелегитимен и на основанието, заповядано в § 4 във връзка с § 3,ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991г.

II.Второ,

Чл.117, ал.3 от Конституцията на Република България разпорежда, че ”Съдебната власт има самостоятелен бюджет.”

Това е така, защото на основание чл.8 от Конституцията:”Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.”

Съдебната власт е отделена от държавната!

От това следва, че след като е отделена от държавата и има свой самостоятелен бюджет, тя трябва да го формира, да има постъпления и да има правата и отговорностите да се разпорежда с него. За да може това да се осъществи, правораздаването следва да има разполага с предоставени му по закон права да събира съдебни,/ а не държавни такси по Тарифа, утвърждавана от Министерския съвет-изпълнителната власт, както е сега/.

 Преди това, обаче, Народното събрание е длъжно да приеме Закон  в съответствие и в изпълнение на чл.60, ал.1 от Конституцията:

„Чл.60./1/ Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.”

Тази конституционна норма има заповеден, неотменим от друг закон характер. Нещо повече, тя слага знак на равенство между данъците и таксите. Това е така, защото таксите, глобите, обезпеченията, лихвите, лихвения %, съдебните разноски, съдебното определяне размера на  деловодните разноски, определянето на адвокатски хонорар, на юрисконсултско възнаграждение и др.  чрез съдебните  решения, са по същество скрити, косвени данъци.

Тази конституционна норма задължава народното събрание да издаде два конституционни закона, свързани помежду си с разпоредбата на  чл. „Чл.60./1/ от Конституцията, но с различен обхват на разпоредбите:

-                         единият, в който да  се определи принципите и правния регламент на  данъците и таксите въобще , с изключение на съдебните такси по гражданските дела; и

-                         другият, който  като също въз основа на чл.60, ал.1 от Конституцията и предвид принципите за формиране на размерите на данъците и таксите по първия закон; да създаде правен регламент и за таксите в съдебните дела по гражданското производство.

Липсата на посочените по-горе два закона е съществена пречка за формиране на бюджета на независимата съдебна власт, но и условие за постоянно нарушаване гарантираните от Конституцията права и законни интереси на гражданите.

Защото  намира отражение при определяне цената, размера на иска и евентуалните лихви, с което в противоречие с Конституцията и чрез съдебните актове се насят вреди на гражданите.

 Издаването на тези закони трябва да съответства и на „чл.5./1/ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

 /2/ Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.”

Това е разпоредбата на Конституцията, която заповядвагражданските, обществените и държавни правоотношения да се решават само със закон.

По този начин тя забранява изготвянето и прилагането на Правилници, Наредби и Тарифи, Общи условия и др. и ги изважда от употреба.

С чл.5, ал.1 Конституцията заповядва, че нищожни са актовете на съдебната и изпълнителната – централна или местна  власт, когато са извършени на основание на противоречащи с конституционните разпоредби закони, правилници, наредби, общи условия и др.

Затова тези актове не могат да пораждат и не пораждат правни последици.

За съжаление,съдът не приема конституционните аргументи и масово прилага в производството по граждански дела подаването и решаването на иска, различните плащания, да се извършва на основания  на Тарифи, Общи условия, Правилници, Наредби и др.

И така,

Прегледът на законодателството след 13.07.1991 г. и досега не установява приети от Народното събрание:

А. Закон за таксите и данъците, съобразен с доходите и имуществото на гражданите, който да е съответен и издаден на основание чл.60, ал.1 от Конституцията.

Б. Закон, регулиращ таксите и другите плащания, дължими за извършвана съдебна работа, който да е съответен и издаден на основание чл.60, ал.1 от Конституцията.

Липсата на тези два закона на практика води до това, че в противоречие с Конституционните разпоредби, съдилищата/ включително и Софийския районен съд по посоченото дело/ допускат „цената на иска, определянето на неговия размер, както и определянето на лихвите по него” в производството по граждански дела  да се извършва не със закон, а с актове на изпълнителната власт или на нейни подразделения?!

Както е в случая-по посоченото гражданско дело: съдът в противоречие с чл.60, ал.1 от Конституцията, е приел и се ръководи от „Общите условия” за продажба на топлинна енергия за битови нужди.” Те са издадени от акционерно дружество държавна собственост и са утвърдени от орган, подведомствен на орган на изпълнителната власт?!

Тези действия на съда като извършени в противоречие с Конституцията и са нищожни.

Общите условия не са нормативен акт.

Те не са и закон за таксите, който българите следва да заплащат  който да произлиза и да е съответен на чл.60, ал.1 от Конституцията, а тя забранява събирането на такси чрез актове, различни от закон.

Посочените Общи условия са противоконституционни.

По същество те са и пречка за формирането и функционирането на общество между равнопоставени участници в различните облигационни отношения.

Спомагат облаго­детелстването на изпълнителната власт и държат в  подчинение и финансова зависимост хората. Нарушават конституционните права и интереси на българските граждани. Улесняват и способстват за натрупване на множество неправомерни доходи от противо­конституционните действия на монополистите. В случая - от „Топлофикация София” ЕАД и др.

За сведение: „Общите условия” са анахронизъм от времето на социализма. Тогава са създадени за работата на социалистическите  стопански предприятия.

Твърденията на ищеца, че след като са публикувани във вестник „Дневник” и в-к „Пари” „Общите условия” за продажба на топлинна енергия, за битови нужди”  са публично известни, поради което са задължителни за всички са несъстоятелни. Те противоречат на Конституцията, поради което са нищожни.

            Законите се приемат само и единствено от народното събрание/НС/, и се обнародват в Държавен вестник.

Обнародването на законите е прерогатив/правомощие на Президента на Републиката - чл.98 т.4 от Конституцията.

Това обнародване в Държавен вестник и влизането им в законна сила  ги прави задължителни за изпълнение от всички, само  АКО  НЕ ПРОТИВОРЕЧАТ на КОНСТИТУЦИЯТА !!!.

В ежедневниците се публикуват разкази, повести, романи, статии, съобщения, даже общи условия в качеството им на вътрешно-ведомствен акт на някоя агенция, подчинена на Министерския съвет и др.

Това обаче не ги прави закони. Още по-малко ги прави задължителни за изпълнение.

Особено, когато противоречат на разпоредбите на Конституцията. Какъвто е конкретния случай.

Конституцията не допуска Министерския съвет или отделни негови структурни подразделения/органи да създават, издават и налагат за изпълнение нормативни актове със силата  и действието на закони.

Прякото, непосредственото действие на Конституцията, прокламирано в чл.5, ал.2 от Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., отменя  изцяло посоче­ните Общи условия.

Общите условия губят правна сила и правно действие и не се изпълняват. Това важи и за чл.150 и  § 1,т.42 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн.ДВ.бр.107 от 09.12.2003 г.,изм. ДВ. бр.18 от 05.03.2004г.,изм. ДВ.бр.18 от 25.02.2005 г.,изм.ДВ, бр.95 от.29.11.2005 г.,изм. Бр.30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ, бр.65 от 11.08.2006 г.,изм. ДВ бр.74 от 08.09.2006 г./

На посоченото конституционно основание те не могат и не трябва да се прилагат от съдилищата.

А когато това се случи /както е по гр. д. гр.д.№ …/ по описа  за 201…г. на … гражданска колегия, … състав при Софийския районен съд срещу нас/, конституционната разпоредба действа непосредствено и по този начин отменя противоречащите й законови и незаконови разпоредби и съдебни актове.

 Ето защо, като противоречи на чл.60, ал.1 от Конституцията на Република България, и чл.150 от Закона за енергетиката, който препраща към  обсъдените „Общи условия…” е противо­консти­туционен.

За съжаление, практиката показва,че в своята работа, по съдебните дела, съдът масово не познава и не прилага непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията.

Повече от 20 години това отрицателно към Конституцията отношение, намира ежедневен израз в произнасяне на хиляди противоречащи на Конституцията нищожни съдебни актове. Както е и в конкретния случай.

             Както се посочи, СРС няма юридическо  конституционно основание за съществуване.А, щом това е така, той е нелегитимен орган, извън правораздаването и неговите актове са нищожни.

            III.Трето,

Софийският районен съд е нелегитимен и на други основания:

1.Този Софийски районен съд, във вида и структурата на обединен, общ, единен за град София съд, чрез която всъщност той действа по време на социализма и сега, представлява част от социалистическата правосъдна система.

Софийския районен съд, който се намира  и днес в гр. София, и чието ръководство се помещава в сградата на бул.”Драган Цанков” № 6, не е създаден със закон, въз основа на Конституцията от 1991г.Той е създаден с Решение на Централния комитет /ЦК/ на Българската комунистическа партия /БКП/, в средата на 70- те години на 20-ти век.

Създаден е след влизането в сила на Конституцията на Народна република България от 1971 г., свързана с името и политиката на Тодор Живков.

Териториалните граници на компетентност на Софийския районен съд като обединен, общ, районен съд също тогава са определени не със закон, а със секретно по онова време, тайно, неизвестно за гражданите Решение на същия ЦК на БКП и обхващат територията на тогавашния София–град.

За разлика от територията на тогавашния Софийски селски съд, с  обхват селата, прилежащи към така наречената тогава голяма София/ голяма столична община.

Посочените решения на ЦК на БКП тогава са възложени за изпълнение  на тогавашното министерство на правосъдието.

Важен е и политическия факт, че всичките посочени решения на ЦК на БКП са издадени по времето, когато правораздаването в страната не е отделено от Партията и държавата; съдебната власт не е самостоятелна, а по силата на друго още по-много и най-секретно Постановление на Политбюро на БКП, представлява  част от „административно-правното обслужване на населението”.

Точно тогава правосъдието събира държавни такси по съдебните производства, като се позовава на правила от Тарифа, приемана с Постановление на Министерския съвет, по доклад на тогавашния министър на тогавашното министерство на социалистическото правосъдие.

Важното в случая е, че и досега посочените решения на ЦК на БКП не са отменени със закон, и както се установява, продължават да действат и да се прилагат.

2.Прегледът на законодателството за времето от 13.07.1991 г. до 13.07.1992 г. и досега установява, че не е издаван и закон, по силата на който да е учредено специализирано съдилище с наименование,  Софийски районен съд, със седалище и юридическо управление на бул. ”Драган Цанков” № 6, който да има правомощия действа на цялата територия  столичния град София като специализирани общ, единен районен съд, и който да е оправомощен с решаването на всички граждански спорове и наказателно-правни случаи на възникнали на територията на град София като първа съдебна инстанция./ виж чл.119,ал.2 от Конституцията на Република България

Това означава, че сегашният /или тогавашния или обратното/ Софийски районен съд работи по новия/стар, изпитан, утвърден, социалистически начин на устройство и администриране на  работата на съдебната система в качествата й на неразделна част от държавното изпълнение. /Виж Заповедните производства по ГПК/.

Четвърто,

Действията на Софийския районен съд по гр.д. №……/по описа за 201... г. на … гражданска колегия, … състав срещу нас,както и актовете за придвижването на делото

 са противоконституционни, нелегитимни, неоправомощени, незаконни, недопустими и нищожни и на други конституционни основания, свързани с условията за:

влизане в действие на новата, определена с Конституцията организация на съдебната власт :

1.Съгласно § 4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България /в сила от 13.07.1991 г./:

”Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал.2”, а именно: ”в едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила.”

 Виж „§ 3. /2/ от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България.

            2.Тоест, всички устройствени  и процесуални закони, свързани с уредбата на съдебната власт: Закон за съдебната власт, Гражданско процесуален кодекс, Наказателно процесуален кодекс, Административно процесуален кодекс и др. е следвало задължително да бъдат приети от законодателната власт, преди изтичането на едногодишния срок от влизането на Конституцията в сила. Преди 13.07.1992 г.!!!

            Посоченият срок в §4 във връзка с § 3 алинея 2, от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г./ има заповеден, задължителен характер и преклузивен, преустановяващ, спиращ ефект.

Това е срокът, в който задължително трябвало да се упражни дадено право: в случая приемането, обнародването и влизането в сила на законите, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт.

Този срок започва да тече от момента на възникването на това право /в случая от 13.07.1991г./ и е изтекъл на 13.07.1992 г.

Преклузивният срок по дефиниция не предоставя и не допуска нарушаването на това право /в случая издаването на законите, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт/.

Преклузивният срок, заповядван от Конституцията, тече по отношение на всички.

С изтичането му, възможността да се упражни даденото право се прекратява. Извършеното след изтичане на преклузивния срок/ в случая след 13.07.1992г/ е извършено без основание.

3.Законът за съдебната власт е съдебен устройствен закон,  приет от Народното събрание и противоречие с § 4 във връзка с § 3,ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България / Обн. ДВ.бр.56 от 13.07.1991 г/.

Закона за съдебната власт е приет от народното събрание, при настъпила погасителна давност, с просрочие – 2 години след 13.07.1992 г. Затова е нищожен.

Съпоставянето на този Закон за съдебната власт от 1994 г.  със социалистическия Закон за устройство на съдилищата, установява, че закона за съдебната власт  е негово копие.Измененията в него по-скоро  имат редакционен характер.Не изпълняват  разпоредбата на  Конституцията по същество.

 4.Гражданско процесуалният кодекс е приет с просрочие от 15 години. Обн.,ДВ,бр.59 от 20 юли 2007г. и е влязъл в сила от 01.03.2008 г.

Този факт не може да остане незабелязан.

Защото има изключително сериозни последствия не само върху правораздаването.

За този отговор е важно, това, че е още един аргумент, определящ Софийския районен съд като нелегитимен, неоправомощен орган, извън правораздаването.

Този извод налага позоваването на непосредственото действие на конституционните разпоредби-чл.5 алинеи 1 и 2 от Конституцията на Република България:

„чл.5./1/ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

         /2/ Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.”

По същество тази разпоредба на Конституцията на Република България отменя  Гражданско процесуалния кодекс,както и Закона за съдебната власт като приети извън срока, заповядан в § 4 във връзка с § 3 алинея 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г/.

5.Гражданско процесуалният кодекс и изброените по-горе устройствени за съдебната система  закони, вкл. Закон за съдебната власт от 1994 г. са противоконституционни и нищожни и поради това, не могат да пораждат никакви правни последици.

Поради това не може да се изисква и да се налага под страх от санкция да бъдат спазвани.

В заключение,

6.По силата на посоченото в чл.119 конституционно основание, § 4 във връзка с § 3,ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България, Обн. ДВ.бр.56 от 13.07.1991 г.,  и чл.5 от Конституцията,

всички актове на Софийския районен съд  по гр.д. №…/ по описа за 201… г. образувано  срещу нас от … състав на … гражданска колегия,

 поради това, че са произнесени от орган:

·        извън пределите на правораздавателната власт;

·        не са произнесени от оправомощен от Конституцията орган;

·        не са постановени от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав;

·        не са постановени от законен състав;

·        не са подписани от съдебен състав;

са нищожни и не пораждат присъщите на валидния съдебен акт правни последици.

7. Посоченото гр.д. на СРС, предмет на обсъждане по този отговор, е образувано и се провежда в противоречие и с една от основните конституционни гаранции за законност.

Провежда се при липса на определени със закон териториални граници на правомощия, на компетентност.

Както се посочи по-горе териториалното деление на страната обхваща области и общини. По Конституция няма териториална единица”район”.

Границите на съдебния район определят рамките на правомощията, на компетентността на отделния съд и  са една от основните конституционни гаранции за законност и защита срещу всякакъв, включително и възможен съдебен произвол.

Територията, районът на действие на съда определя компетентността му, подведомствеността му, територията - „дома”, в който неговите решения имат законна сила.

Как се определят териториалните граници на съдилищата сега?!

Факт е, че определянето на териториалните граници на съдилищата не се установява с изричен основаващ се на Конституцията закон, а се осъществява с тайно, неизвестно за гражданите  решение на висшия съдебен съвет.

Такова решение дори и да се „вписва” в книжата на висшия съдебен съвет, не ги прави достояние на гражданите, нито задължителни за изпълнение.

Всеизвестно е, че за да е избран за владика, владиката трябва да има и епархия, реална територия, за чиито миряни да носи отговорност.

Затова е без значение, че избрания за съдия е завършил право и отговаря на изискванията да може да бъде избиран/избран като съдия. Без значение е, че работи в кабинет в съдебна сграда или в съдебна зала и/или  е на подиума й.

Чрез тайното, неизвестно за гражданите  решение на висшия съдебен съвет се нарушават конституционното право на гражданите : вкл. и на нас, да защитават накърнените си права и законни интереси срещу възможна несправедливост осъществена / осъществявана и чрез съда на основата на липсата на териториални граници на компетентност.

По този начин , се създават условия за поставянето на правораздаването в услуга и полза на монополисти, което на практика довежда до отказ от правосъдие за  българските граждани, в това число и за нас.

Нарушаването на принципът за точното определяне на границите на подсъдността на съда, на неговата компетентност, създава условия  за  правен произвол и за установяване на правна несигурност и неспокойствие на хората.

Противоречието с  тази основна конституционна гаранция за законност може да доведе и до евентуалната възможност всеки един /недобросъвестен юрист/, който е избран за районен, окръжен, военен  или апелативен съдия да може да „съдийства” на територията на цялата държава, което означава злоупотреба с власт и е съдебен произвол.

Ето защо,

Конституционната, юридическата същност на териториалните граници на съда са съществено важни за правораздаването, тъй като те съвпадат с пределната граница в рамките, на която този съд има правото да упражнява съдебната власт и да налага изпълнението на своите съдебни актове.

Както вече се посочи, в законодателството на страната няма закон за създаването, учредяването, образуването на новите капиталистически съдилища в България, с посочване на техните териториални граници, съответни на Конституцията.

8.Действията на Софийския районен съд  при липсата на законоустановенитериториални граници, териториална компетентност, определена със закон, съответен на Конституцията, са съществено нарушение на конституционните права на гражданите, и нашите в това число,

9.Искът е изготвен в нарушение на разпоредбите на Конституцията, гарантиращи организирането и стопанисването на държавното имущество и неговата защита.

В противоречие с разпоредбата на чл.106 от Конституцията, Софийския районен съд е допуснал исковата молба срещу нас да бъде подадена без пълномощия от министъра на Министерството на икономиката- собственик на „Топлофикация София „ЕАД.

Няма и представени писмени волеизявления на Министерския съвет и на министъра на икономиката и енергетиката, че те предоставят упражняването на определените им по Конституция права на организатори и стопани на държавно имущество, собственост на министерството на икономиката и енергетиката-„Топлофикация София” ЕАД, да се осъществяват отнейния изпълнителен директор Стоян Петров Цветанов от гр. София.

Включително, като ги представлява пред правораздаването, както и да завежда искове по заповедното производство на ГПК.

Видно  от копие от удостоверение №20090129112926 от 29.01.2009 г., издадено от Агенцията по вписване при Министерството на правосъдието,

едноличният собственик на „Топлофикация София” ЕАД,  с единен идентификационен номер /ЕИК/ 831609046, с адрес на управление гр.София, община Столична, район „Красно село”, ул.Ястребец” № 23 Б е държавата -Министерството на икономиката и енергетиката.”

/Забележка:Копието се прилага към този отговор от нас./

Извод:

Изложеното характеризира завеждането на иска по гр.д. №… / по описа за 201… г. на … състав на … гражданска колегия при Софийския районен съд срещу нас като водене на чужда работа без пълномощия.

10. В нарушение на разпоредбите на Конституцията :

А.Искът е подаден и насочен срещу  нашата недвижима „ частна неприкосновена собственост, която се защитава от закона”- чл. 17, ал.ал.1,2,3 от Конституцията;

Това е конституционната гаранция на защитата на частната собственост. Всяка частна собственост, включително и нашата.

Законът за енергетиката - чл.150 и др,негови текстове, посочени като основание за завеждане на иска, е противоконституционен, защото нарушава цитираната конституционна гаранция за защита на частната собственост.

По същество този закон не само не защитава частната собственост, а грубо я нарушава, не я зачита, ограничава я.

Нещо повече, прави я заложник на интересите на монополистите в страната като топлофикация и др.

Б. В противоречие с Конституцията, гарантираща неприкосновеността на личния живот и забраната за незаконна намеса в него по отношение назащитата на личните данни и личната информация.

Към исковата молба са приложени и приети от съда копия от нотариални ни актове за първоначално придобиване на право на собственост върху недвижимия имот, в който живеем на адреса, отразен в заглавието на отговора, както и копия за предходните преобразуващите сделки, вече извършена в минало време промяна на съсобствеността.

            Предвид фактическото състояние на организация на работа на деловодството на целия районен съд в гр.София, тази лична информация за посочения наш съсобствен недвижим имот, неприкосновен, съгласно Конституцията, може да става достояние на всеки, който има достъп до настоящото дело; да бъде копирана и/илиоткрадната, и използвана, както и да стане обект на престъпно посегателство, с което да ни бъдат нанесени значителни имуществени и неимуществени вреди.

Едновременно с това, с представянето на посочената лична документация и информация, са нарушени правата и на други хора, представляващи предишни страни по прехвърлянето на сега съсобствения ни имот, в който живеем.

Чрез прилагането им към делото, което се оставя в общо деловодство на всичките съдебни състави на СРС, се създават множество възможности за нарушения и за престъпни действия на зложелатели спрямо нас и нашия имот.

11.Искът срещу нас е подаден, без установен предмет

Няма представени писмени доказателства, удостоверяващи, определящи правната фигура на ищеца по материалното право: производител; превозвач/преносител; търговец; кредитор; доставчик или изпращач на кореспонденция.

Други възражения:

По представените към исковата молба писмени доказателства

I.В тяхната съвкупност:

Те установяват, че искът е подаден и  заведен в съда при:

Недоказана активна и пасивна процесуална легитимация и процесуално представителство.

Неустановено нарушение на материалното право от нас  ответниците, което да е накърнило интересите на ищеца, за да се нуждае той от процесуално установена съдебна защита.

Не са аргументирани с доказателства твърденията на ищеца в исковата му молба, че сме нарушили негови „права и интереси” предписани от чл.150 и др.от Закона за енергетиката, и обхващащи периода от м.юли 2008 до м.април 2010г.

Няма представен индивидуален двустранен писмен договор, сключен между ищеца и нас – ответниците, след  12 декември 2003 г. /след влизането на Закона за енергетиката /ЗЕ/ ДВ. бр.107 от 9.12.2003 г.

II.По отделно  представените писмени доказателства, установяват, че:

1. Договор №ТС-48/05.10.2000г се отнасят до период, предхождащ приемането  на Закона за енергетиката /ЗЕ/ ДВ. бр.107 от 9.12.2003 г. и влизането му в сила от 12.12.2003 г.

Страни по него са възложител: „Топлофикация София ЕАД” и изпълнител: „Бруната България” ООД с БУЛСТАТ Ю 041029500. /Доста стара идентификация на юридическо лице/.

Този договор е сключен през 2000г., и при действието на друг закон, отменен със Закона за енергетиката, в сила от 12.12.2003 г.

Така приложен към исковата молба, този договор  удостоверява, че ние не сме страна по него, което съдът е следвало още първоначално, при прочита на исковата молба  да отчете.

2.Протоколът от Общото събрание на собствениците на „етажната собственост” за избор на фирма за дялово разпределение и приложената към него таблица с имена на живущите във входа:

Първо,

Той е с дата 27 септември 2000 г.

Не е изготвен  и не се отнася до влезлия  в сила 3 години по-късно, Закон за енергетиката, на който се основава иска.

През 2000 г. няма Закон за етажната собственост.

Поради това, тогава, няма и „етажна собственост” в бл…… жк „…..” в гр.София!

Законът за етажната собственост е от 2009 г!!!

Второ,

В представеното приложение 1 към този протокол, се удостоверява, че за ап. …, както първия от нас, така и Соня Младенова, като титуляр на партиден № не се е подписала.

Върху мястото в протокола, определено за подпис на свидетел е отразено, че тя-Соня Младенова е „не съгласна”. От този факт, съпоставен с  дневния ред на събранието, става ясно, това нейно несъгласие се отнася до сключването на договор  за  доставка и монтаж на индивидуални разпределители на топлинна енергия и за извършването на услугата топлинно счетоводство от фирма „Бруната ООД”,

Трето,

Законът за управление на етажната собственост е в сила от 2009 год.

Според ищеца чрез представения от него протокол на живущите на адреса  ни от 2000 г., съдът трябва да приеме за доказано, че през м.септември 2000 г. е имало учредена и „вписана” в регистрите на съда ”етажна собственост”?! С „правомощия” по Закона за управление на етажната собственост, който тепърва предстои да влезе в сила през 2009 г.!!!Но,  „решенията й” взети през 2000г., да” обвързват” несъгласните с тях не само за 2000 г., а и за в бъдеще време- за бъдещия удобен за ищеца период :2008-2009 г.??!!!

3. Договорът от 07.06.2000 г. е сключен по чл.112 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, отменен със Закона за енергетиката от 2003 г.

Страни по него са Топлофикация София ЕАД” с БУЛСТАТ 831609046и Търговец „ДРТЕ”:„Бруната България” ООД с БУЛСТАТ Ю 041029500.

Представянето на този писмен документ към исковата молба, обаче, удостоверява:

·        че ние не сме страна по него и неговото изпълнение не е наше задължение;

·        че той не е действащ, по силата на отмяната на ЗЕЕЕ през 2003 г.

4. Договор 4 № 107/ 13.11.2007 г. е със страни: Възложител: „Топлофикация София” ЕАД  и Изпълнител: „Бруната България” ООД.

Така представен този договор установява, че ние не сме страна по него и неговите клаузи не са наше задължение.

5. Молбата-декларация от м.септември 1999 г.

Тя се отнася за промяна на титуляря на партида за ползване на топлинна енергия през 1999 г. Подадена е от Соня Младенова до Председателя на УС на „ Топлофикация София” АД,  жк „Борово” ул.Ястребец”№ 23, гр.София  и към нея е приложено писмено съгласие на другия от нас за тази промяна.

Тези две писмени доказателства, приложени към исковата молба

удостоверяват, че се отнасят до период, предхождащ с 4 години приемането  на Закона за енергетиката /ЗЕ/ ДВ, бр.107 от 9.12.2003 г. и влизането му в сила от 12.12.2003 г.

Те предхождат с години исковия период,  не се отнасят до него, не припокриват, не установяват, не аргументират посочения  изискуем период ” м.юли 2008г. до м.април 2009г.”

Напротив, те установяват, че ние нямаме никакви задължения към ищеца.

6.Искът срещу нас не е подаден  от „Топлофикация София” АД с адресна регистрация в гр.София жк”Борово” ул.”Ястребец”№ 23  / виж  адресата на молбата-декларация/,  а  от „Топлофикация София „ ЕАД.

Още повече, че , „Топлофикация София „ ЕАД е друг правен субект - с адрес на регистрация гр. София 1680, област София /столица/, община Столична, район „Красно село” ул.” Ястребец” № 23 Б.

7.Към иска няма представени писмени доказателства, удостоверяващи, че  „Топлофикация София „ ЕАД. е правоприемник напасивите и активите на „Топлофикация София” АД.

8. Що се отнася до приложените към исковата молба писма, съобщения и др.  от  „Топлофикация София” ЕАД  до Соня Младенова:

В тях „Топлофикация София” ЕАД  се титулува „Доставчик”,а

Соня Крумова Младенова се посочва като „Получател”.

Исковата молба не се позовава, не се изгражда на евентуални нарушения  на Договор за доставка, поради което, към нея

няма представен и приложен Договор за доставка, сключен между „Топлофикация София” ЕАД и Соня Крумова Младенова и  другия от нас.

Това е така, защото няма такъв Договор за доставка.

Извод:

Изложеното установява, че иска срещу нас е неоснователен и недопустим.

Установява и злоупотреба с правото на иск.

В заключение,

Ползваме се и ще се ползваме от писмените доказателства, приложени към исковата молба.

·        От една страна,

те се отнасят до обстоятелства, осъществявани през 1999г., както и през 2000 и 2002 год., при действието на други закони, регламентиращи проблемите с потреблението на топлинна енергия за битови нужди и оборват твърденията за ищеца, предявени към нас „за вземането” му  през 2008-2010 г.”

·        От друга страна,

те установяват, че ние не сме страна по приложените към исковата молба договори.

·        От трета страна,

налице е явно несъответствие на документите с твърденията в исковата молба, с времето  на настъпилите събития,  както и с посочването ни като страна по нея.

·        Посочените в исковата молба и приложени към нея писмени доказателства и обстоятелствата, свързани с тях, обаче, установяват недобросъвестно, противоконституционно поведение на ищеца, с което той цели да въведе съда в заблуждение за „правотата” си; което е предпоставка, условие за нанасяне на значителни материални щети на нас.

·        Още повече, че е завел иска, без да са му предоставени за това правомощия от принципала - Министерския съвет / министерството на икономиката и енергетиката. Поради това, че държавата е едноличен собственик на това дружество.

·        Така подадена исковата молба, се характеризира със злоупотреба с правото на иск от страна на „Топлофикация София ЕАД”, както и с водене на чужда работа без пълномощия.

Доказателствата, които ползваме, и от които ще се ползваме:

Ползваме и ще ползваме Конституцията на Република България в сила от 13 юли 1991 г.

Ще съпоставяме конституционните разпоредби с всички представени към исковата молба и въобще в това дело книжа, с процесуалните и материално-правните закон, както и с посочените от ищеца основания от „Общи условия” за продажба на топлинна енергия от Топлофикация София АД  за битови нужди, които се изготвят от Топлофикация София ЕАД, въз основа на които исковата молба е изградена.

Към настоящия отговор представяме и прилагаме копия  от страници, с които разполагаме :

1.първа титулна страница на Устава на Еднолично акционерно дружество „Топлофикация София” ЕАД,относно това, че:

- държавата е едноличен собственик на това дружество. Затова и Устава му  е утвърден от министъра на икономиката и енергетиката –Петър Димитров.

-в предмета на дейност на дружеството към края на м.януари 2009 г.няма включена продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно „чл.5 на този Устав „Дружеството има за предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия”.

2. първа титулна страница на Договор №2 от 22.01.2009 г.,който установява, че Министъра на икономиката и енергетикатаПетър Владимиров Димитров, упражнява правата на едноличен собственик на държавата.

3. удостоверение № 20090129112926 от 29.01.2009 г., на Агенцията по вписване при Министерството на правосъдието, което доказва, че

-едноличният собственик на „Топлофикация София” ЕАД, с единен идентификационен номер /ЕИК/ 831609046 с адрес на управление гр.София, община Столична, район „Красно село”, ул.Ястребец” № 23 Б е държавата - Министерството на икономиката и енергетиката, тоест Министерския съвет.

-в предмета на дейност на „Топлофикация София” ЕАД за 2009 г. няма включена продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Тези доказателства установяват,че:

Дружеството е учредено като ЕАД м.януари 2009г. и не е съществувало като правен субект в  правния мир преди това.

 След като няма в предмета на дейността си „продажба на топлинна енергия за битови нужди”, ищецът ЕАД, няма никакви права да завежда иска си срещу нас, включително и за посочения период  2008-2009 г.

Исковата молба срещу нас е изготвена при злоупотреба с право на иск. Тя се характеризира и  като извършена чужда работа без пълномощия.

Изложеното установява,че

Завеждането на исковата молба; актът за образуване на гр.д. №…../по описа за 201… г. на … гражданска колегия, …състав срещу нас, както и актовете за придвижването на делото са  извършени от орган:

·        извън пределите на правораздавателната власт, установена от Конституцията;

·        не са произнесени от оправомощен от Конституцията орган;

·        не са постановени от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав;

·        не са постановени от законен състав;

·        не са подписани от съдебен състав;

поради което са нищожни и не пораждат присъщите на валидния съдебен акт правни последици.

ЮРИДИЧЕСКИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ИЗВОДИ, направени на основание на Конституцията на Република България

            Конституцията е върхът на йерархичната правна система, основа на законо­дателството в страната. Само тя може да определя своите разпоредби и обхвата на приложното им поле.

Никакъв друг закон не може да разширява приложното поле, да променя, изменя, или допълва нейните разпоредби.

Именно затова, тя не допуска законът да й противоречи -аргумент от чл.5, ал.2 от Конституцията на Република България.

С тази своя разпоредба Конституцията изключва въобще създаването и  употребата на различни от закон норми: подзаконовите актове, тарифи, наредби, „общи условия”, предписания, писма и други административни актове, присъщи на социалистическото правно регламентиране.

Изводът, който следва от изложеното, е че реформата на правораздаването в България не е извършена.

Поради изложеното, и на основание непосредственото, прякото действие на Конституционните разпоредби на чл.5, ал.2 във вр. с чл.119, чл.117, във вр. с чл.60, ал.1, във вр. с чл.8, чл.17, чл.26, чл.32 и др. от   Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., Обн. ДВ. бр.56 от 13.07.1991 г.

Госпожи / господа съдии в Софийския районен съд,

I. Въз основа на аргумента на най-силното основание - Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., Обн. ДВ бр.56 от 13 юли 1991 г.:

1. Исковата молба по гр.д. №…/по описа за 201… г. на … състав на …гражданска колегия при Софийския районен съд, образувано срещу нас: ………. и Соня Крумова Младенова от гр. София, ………………….

е нищожна и недопустима.

2. Всички действия на Софийския районен съд, извършени въз основа на тази искова молба за нейното привеждане в изпълнение, също са нищожни и недопустими, защото са постановени:

·        извън пределите на правораздавателната власт, установена от Конституцията;

·        не са произнесени от оправомощен от Конституцията орган;

·        не са постановени от надлежен орган,създаден от Конституцията, функциониращ в надлежен състав;

·        не са постановени от законен състав;

·        не са подписани от съдебен състав;

·        не пораждат, присъщите на валидния/съобразно Конституцията/ съдебен акт, правни последици.

3. Не може да се търси тяхното изпълнение.

II. Ние сме добросъвестни граждани, уважаващи и спазващи Конституцията на Република България.

С конституционно съобразното си поведение с нищо не сме предизвикали ищеца,

да злоупотребява с правото си на иск и като извършва чужда работа без пълномощия;

да предизвиква, завежда и провежда това гражданско дело срещу нас, с което продължително време да създава напрежение и тормоз у нас.

III. Като се позоваваме на аргумента на най-силното основание - Конституцията на република България, в сила от 13.07.1991 г., Обн. ДВ бр.56 от 13 юли 1991 г., и прякото, непосредствено действие на нейните разпоредби,

заявяваме:

Не дължим никакви суми.Нито главници, нито лихви на ищеца.

За никакъв период. Включително посочения в исковата молба, по която се изготвя настоящия отговор.

IV. На същите Конституционни основания:

исканите с обсъжданата искова молба допълнителни доказателства от ищеца:

привличането на трето лице „Бруната България ООД” със седалище и адрес на управление в гр. София;

 назначаването на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи;

 прилагането на гр.д.№…/ от 201.. г.по описа на СРС, … състав, чието съдебно решение „посочва” кога се дължат лихви и как се начисляват;

присъждането на юрисконсултско възнаграждение и на съдебни разноски по делото;

както и всички други искания на ищеца по тази искова молба,  следва да не бъдат уважени, да бъдат оставени без последствия, а

V. гр.д.№… по описа за 201… г.на … състав на … гражданска колегия при Софийския районен съд, образувано срещу нас – ………………………….. и Соня Крумова Младенова, от гр.София, булевард….…………………………………,следва

да бъде прекратено

от легитимен, оправомощен от Конституцията съдебен орган, съставляващ част от правораздаването на страната, с конституционно определени граници на съдебни правомощия.

В случая, това е Върховният касационен съд.

VI. Изложените конституционни основания налагат Софийския районен съд, …гражданска колегия, … състав, служебно да изпрати делото на  Върховния касационен съд, по компетентност, на разпореждане.

Писмени доказателства: 

Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., която е Обн. ДВ. бр.56 от 13.07.1991 г. Затова не се налага специалното й прилагане към този отговор.

Прилагаме копия от:

1.първа титулна страница на Устава на Еднолично акционерно дружество „Топлофикация София” ЕАД,утвърден от министъра на икономиката и енергетиката.

2. първа титулна страница на Договор №2 от 22.01.2009 г.,който установява, че Министъра на икономиката и енергетиката Петър Владимиров Димитров, упражнява правата на едноличен собственик на държавата в това дружество.

3. удостоверение № 20090129112926 от 29.01.2009 г., на Агенцията по вписване при Министерството на правосъдието, което доказва, че

-едноличният собственик на „Топлофикация София” ЕАД, с единен идентификационен номер /ЕИК/ 831609046 с адрес на управление гр.София, община Столична, район „Красно село”, ул.Ястребец” № 23 Б е държавата - Министерството на икономиката и енергетиката, тоест Министерския съвет.

Представяме:

1. Един оригинален екземпляр от настоящия отговор по искова молба за съда; едно копие от този оригинален екземпляр на отговор по искова молба за  ищеца.

2. Към всеки един от екземплярите от настоящия отговор се прилагат  и копия на доказателства, изброени в предходните точки -1,2 и 3.

Забележка :

Настоящият отговор съдържа  18 / осемнадесет / страници. 

Соня Младенова