Posted by admin on апр 06, 2013 | Leave a Comment http://razuznavane.com/?p=14067
Интелигентен, образован, с усет и умения за създаване на връзки, с инстинкт за нагаждане и след като овладява играта за самоизтъкване и важност, Даниел Вълчев бързо започна да се издига в обществото, като умело лавираше между различни служби и политически партии.
Това той постигаше не само с личните си качества, а най-вече защото имаше явни и прикрити ментори и силно лоби, които го налагаха и определяха развитието му.
Различни и трудно обясними, но винаги възходящи служби, които Даниел Вълчев получаваше бяха загадки, защото не се разбираше кой стой зад тях.
Без комунистическа закваска и партиен актив, нито пък такива по линия на „синята” идея, той обаче бързо навлизаше във висшите среди. Умело създаде близки връзки с генерали, политици, бивши висши ченгета, банкери, олигарси, мафиоти и другивисокопоставени особи от „елита”. Но се усещаше, че над него има много голям чадър, силно лоби и че изпълнява някаква роля.
Иначе, как толкова млад и вече да е „отличен” с титлите: „човекът с големите връзки”,„сивият кардинал” и „Брадясалото лице на българско задкулисие”, както в някои среди на ухо се говори.
Издигането му започва още преди преврата на 10 ноември 1989 г. Вълчев е избраникът и взет под крилото на известните генерали – силният Атанас Семерджиев и властният Любен Гоцев.От тях получава летящият старт в живота и кариерата си, но и насоките на развитие.
Даниел Вълчев изненадващо става личен съветник на генерал полковник Атанас Семерджиев – началник на Генералния щаб на българската комунистическа армия в периода 1962-1989 г. Даниел тогава е едва 25 годишен и току що е завършил право в Софийския университет ”Климент Охридски”. Изненада е поставянето му на такъв важен пост, с такова голямо доверие, а не е ясно дали е партиен член, няма военна квалификация–въобще пълна загадка.
В края на 1989 г. при правителството на Георги Атанасов, Семерджиев застава на изключително важния пост – начело на МВР. Този пост заема и в Лукановото правителство. Вълчев най-вероятно продължава да „съветва” генерала?
Това е изключително важен период, защото се извършва унищожаване на компрометиращите партийната върхушка материали и разпределението на голямото богатството на МВР – ”агентурните дела”.
Тази златна мина вече повече от 23 години се използва и още не е изчерпана.Последната “находка” беше “Буда”!
След преврата на 10.11.89 г., по споразумение между БСП и СДС, от 1-ви август 1990 г.Семерджиев става вицепрезидент на Желю Желев.
Следва другата голяма изненада – Даниел Вълчев вече е съветник по правните въпроси на първия български президент Желю Желев.Желев – бившият ръководител на синята опозиция прераснала в партията СДС, незнайно защо приема Вълчев за съветник и му гласува голямо доверие.
А той доскоро е бил във върховете на генералското съсловие на вечният враг БСП.
Назначаването на Вълчев за съветник при президента Желев предизвиква много въпроси, но те не получават отговор. Отново обаче се заговаря, че зад Вълчев има много силно лоби, чиито възможности стигат до върховете на държавата.
По това време с голямо влияние върху президента Желев се ползва директорът на разузнаването ген.Бриго Аспарухов – човек на БСП и един от активните фактори за свалянето на първото правителство на СДС начело с Филип Димитров. Ген. Аспарухов естествено се влива в генералското „задкулисие” оглавявано от Любен Гоцев.
Отново изненадващ ход – Даниел Вълчев, който вече е силно „посинял” през 1991 г. става началник кадри в Министерство на отбраната при седесарския министър и
вицепремиер Димитър Луджев.
Престоят му там, както и на министъра Луджев е сравнително кратък, но пък сигурно е ползотворен. Вълчев минава вече за дясната ръка на министъра, с когото стават добри приятели. Дори Луджев ще защити кадровика си, когато го разследва комисия на Парламента за корупция.
Лобито и „задкулисието”, които стоят зад Вълчев преценяват, че неговото развитие по държавна линия е изчерпано и доста разкрито. Решават той да влезе в частния бизнес – джунгла в която лесно може да се маскира. Освен това в мътния период на прехода, там се откриват по-големи възможности.
Под ръководството на ген. Любен Гоцев и служителите на Първо главно управление на ДС (ПГУ-ДС) Цветан Начев, Владимир Кънчев и Стоян Мишев, създава се държавната фирма „ИНКО” АД, регистрирана със 17 млн. държавни средства. Член на управителния борд е и Даниел Вълчев. Чрез 30 неизгодни сделки, Вълчев организира голямо източване на дружеството. 17-те милиона от капитала на АД са стопени и намаляват под $ 500 000.Парламентарна анкетна комисия в 36-ото Народно събрание ръководена от депутатката Ана Караиванова, започва разследване на корупцията и злоупотреби с държавни средства и в доклада си включва и Даниел Вълчев.
Пред анкетната комисия е разпитван и министър Луджев. На въпрос „познавате ли лицето Даниел Вълчев и какви са Ви взаимоотношенията” той отговаря:
„Да, с Даниел Вълчев се познавам отлично. Той беше началник отдел „Кадри” в Министерството на отбраната. Беше член на борда на „ИНКО”.Вълчев се измъква сух от цялата история с кражбата на парите на „ИНКО”, защото получава подкрепа не само от Луджев, но и на генералската групировка.
През 1992 г. Даниел Вълчев със съдружник Галина Маринска регистрират юридическата кантора „Ей енд Ви консултинг” ООД. Маринска е важен фактор. Тя е била главен секретар на Министерския съвет при правителствата на Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев, а при Бойко Борисов е директор на „Правна дирекция”. Маринска е много обиграна, напориста, има много полезна информация и важни връзки.
Даниел Вълчен, с известна помощ „отгоре” успява да спечели доверието на банкера Емил Кюлев – кадър от школата на МВР в Симеоново.
„Ей енд Ви консултинг” ООД поема цялата юридическа дейност на многото фирми на Кюлев, който по това време е икономически съветник на Първанов.
Преди влизането му в политиката като депутат от НДСВ, Вълчев е член на управителните тела в над десет фирми на банкера Кюлев, който вече е много близък с Даниел и му гласува пълно доверие.
Адвокатската кантора “Ей енд Ви консултинг” ООД всъщност години наред върши юридическата част от работата на Кюлев и това е до показното му убийство в центъра на София. Някои от фирмите на банкера дори са регистрирани на същия адрес, на който е и юридическата кантора. Вълчев е бизнес партньор на Емил Кюлев в голямата застрахователна фирма „Булстрад”, прераснала в банка.
Нищо не се говори затова, какъв дял от империята на Кюлев получава Вълчев след разстрела му.
Международна Ортодоксална банка – известна като банката на ген. Любен Гоцев или на Първа Главно Упрлавление на ДС е учредена с участието на Вълчев. Той е и в управителното тяло на Банката.През 1996 г. Вълчев и Женина Начева – (висш съдия), съпруга на Цветан Начев, служител на ПГУ–ДС, двамата са командировани от банката във Виена за установяване на бизнесконтакти. Дадени са им тлъсти командировъчни.
Международна Ортодоксална банка умишлено е докарана до фалт и завлича много фирмени и частни капитали и влогове на граждани.
Вълчев е участвал и в ръководството на солидни фирми в туристическия, застрахователния и други браншове, като:„Златни пясъци“; ЗАД „Булстрад-живот”;„Сигма“ ООД; „Албин Корпорейшън“ АД; (Британските Вирджински острови), „Росексимбанк“ АД; Представител на „Демекско консултантс“ ООД, Република Кипър). Вълчев е бил и в борда на директорите на “Слънчев ден” АД; член на Съвета на директорите на “Ривиера ИН” и “Ривиера Мениджмънт”, в бордовете на “Аптечно Бургас”, “Аптечно Силистра” и др.
След като пробива в НДСВ Даниел Вълчев влиза в силното юридическо лоби на партията начело с вицепремиера Пламен Панайотов и дори се вмъква под кожата на самия премиер – Симеон.БСП преди избори винаги се е целила в хора от най-близкото обкръжение на силния противник – партията НДСВ и премиерът Симеон Сакскобургготски.
И следва традиционното „активно мероприятие” на столетницата.
Във в-к „Дума”, бр. 27 от 02 февруари 2005 г. излиза статията: „Даниел Вълчев – всеядният”. В нея се изнасят нелицеприятни факти за Даниел Вълчев и свързани с него хора и фирми.
Половин година по-късно същият Вълчев вече е вицепремиер и министър на образованието и науката в правителството на „тройната коалиция” с премиер лидерът на БСП Сергей Станишев.
С голямо самочувствие и безгранично нахалство Даниел Вълчев твърди, че бил пример за успешно управление като министър на образованието и науката.
По негово време обаче имаше масови учителски недоволства и най-голямата и най-продължителна стачка на учителите в България. На среща с протестиращите учители, Вълчев и финансовият министър Пламен Орешарски се отнесоха крайно подигравателно, като я нарекоха „седянка”.
Даниел Вълчев, изпълнявайки нарежданията „отгоре” бързо се преобрази и с лекота прескочи от партията на Царя, към тази на Меглена Кунева?
Новосъздадената партия на Кунева се нуждаеше от опитен политически играч като Даниел Вълчев с много връзки, включително и със ” задкулистнисили”.А той умело се наложи в партията и се извиси, ставайки дясна ръка на Кунева. Влизайки дори под „кожата” й, Вълчев получи титлата „сивият кардинал” на Меглена!
Има сериозно основание, че зад Меглена Кунева и Даниел Вълчев стои генералският кръг „Монтерей”начело с Любен Гоцев.
Затова говори и присъствието на Даниел Вълчев в партията и то много близко до лидера Кунева. Колко по-добра възможност от това на генералския кръг да контролира и влияе.
Политически хамелеон ли е Даниел Вълчев?
„Краткият отговор на този въпрос е – да, такъв е”, казва разследващият журналист Антон Тодоров и продължава:
„Даниел Вълчев се опита преди дни в телевизионно предаване да се представи за най-последователния човек, докато настояваше, че не е “политически хамелеон”.
Действително, за много от политическите анализатори неговото поведение е на „хамелеон”, но с едно малко, но важно уточнение – това е режисирано поведение.Меглена Кунева е достатъчно обиграна за да разбира, че зад нея и Вълчев стои един и същ могъщ покровител – генералското „задкулисие”.
То е възложило много важна роля на младата партия на Кунева и на нейната дясна ръка Даниел Вълчев.
Те трябва да заемат мястото в управлението на държавата, което турската партия ДПС декларира, че ще освободи.Това се разбира и от последното изказване на Вълчев пред бТВ:
„България на гражданите” няма да влезе в коалиция, но би подкрепило съставянето на правителството”.
А това определено е заявка за бъдещо участие в управлението на България. Тежко й!