Мирослав Иванов

Този въпрос се завъртя покрай последното изявление на Цветан Василев за влиянието на прокуратурата във фалита на КТБ. В своя вече наложил се стил Василев без да обявява директно намекна, че бившият зам.-главен прокурор Бойко Найденов се прехранва добре покрай „Булгартабак“. Но не само. Василев намекна и че Найденов е „компенсиран“ сега за това, че в миналото се е отказал от борбата със Сотир Цацаров кой да заеме поста главен прокурор.   

Въпросът сигурно щеше да си остане във въздуха, ако Найденов не беше побързал да се обясни през сайтовете от групата „Би нюз“, която е приемана за контролирана от Николай Бареков. Та в коментара си в стил гузен негонен бяга Найденов много бързо обяви, че няма нищо общо с „Булгартабак холдинг“ – бил обикновен пенсионер и само консултант по сигурността към „фирма с 5 човека“. 

Да, ама не

Картинката обаче не е толкова проста, колкото Найденов се опитва да я изкара. Бойко Найденов напусна поста си на ръководител на Националната следствена служба (НСлС) и зам.-главен прокурор през ноември 2013 г. Официалната версия е „лични причини“. Публикация на „Медиапул“ обаче твърди, че причините са „влошена комуникация“ с новоизбрания по това време главен прокурор Сотир Цацаров. 

Веднага след напускането на съдебната система Найденов се озовава на поста управител на фирмата „Дореко секюритис“. Компания, за която от казаното от Василев се разбира, че има договор с „Булгартабак“.

Всичко това щеше да е една странна поредица, ако в нея не се появяваха прекалено много сигнали водещи към...Пеевски. Да, същата тази фигура, за която Сотир Цацаров раздразнено каза, че му е омръзнало да му бъде пришивана. Но пък е трудно да не бъде пришивана, когато прокуратурата прави всичко възможно кадрите й да бъдат свързвани с Пеевски и „семейния му бизнес“. 

Съзвездието Doreco

Точно в този семеен бизнес цопва и Бойко Найденов. Защо ли? Защото „Дореко секюритис“ не е каква да е компания. Тя е собственост на регистрираното на Британските вирджински острови Doreco ltd., което пък е доста активно в България и все покрай фирми, свързвани с Пеевски.  Офшорното дружество се представлява в България от адвокат Малина Караджова, коятоспоред публикация на „Капитал“ е бивш съдия от окръжния съд в Русе и настоящ адвокат там. Пак според изданието нейната дъщеря, адвокат Преслава Караджова, е член на управителния съвет на пловдивската фабрика за цигарени опаковки и гилзи 

„Юрий Гагарин“.

Офшорката е едноличен собственик „Дореко комерс“, което има търговски договор с „Юрий Гагарин“, собственик е на „Принт трейдинг“(т.нар. „нова печатница на Ирена Кръстева“) и на „Сода Комюникейшънс“ – рекламната агенция на „Булгартабак“. 

„Дореко комерс“ е компания, която се презентира като лидер в доставките на суровини за цигарената и печатарската индустрията. Истината е, че досегът на „Дореко“ с този бизнес е само един – „ИПК1“ или както се нарича сега „Принт трейдинг“. 

„ИПК1“ е дружество от „семейния бизнес“ на Пеевски. Компанията е създадена през 2010 г. с цел да поеме печатането не само на „семейните вестници“ от групата на „Монитор“, но и на много други. По онова време е собственост на „Обединени български вестници“. В борда на директорите на компанията тогава дори присъства директно Ирена Кръстева, майка на Делян Пеевски. 

През януари 2014 г. обаче внезапно собственик на дружеството става главният дизайнер на групата вестници на Ирена Кръстева, които Делян Пеевски нарича „семейния ми бизнес“ – Яне Янев. Как Янев получава контрол над имущество за десетки милиони левове истинска загадка. 

Малко след атаката по КТБ, осигурена медийно именно от семейните вестници на Пеевски, Янев очевидно е поискал да напусне това ветровито място и скоростно продава собствеността във вече наричащата се „Принт трейдинг“ компания на „Дореко комерс“. 

Изграждането на цялата печатна база на „Принт трейдинг“ струва 87 млн. лв. и е кредитирано първоначално от Корпоративна търговска банка. Кредитът е обезпечен с ипотека. Впоследствие обаче собствеността преминава в „Партнер лизинг“, на свой ред кредитирана от банката.

Така дългът на „Принт трейдинг“, който вече е по лизинг, преминава в „Партнер лизинг“. Според запознати със сделката вноската на печатниците е била около 1.2 млн. лв., но пък бизнесът й е генерирал печалба от 400 000 лв. Така остава „дупка“ от близо 800 000 лв., които „семейният бизнес“ на Пеевски не е успявал да покрие. И в този момент на сцената се появява „Дореко комерс“. Компанията има договор за доставки с „Юрий Гагарин“, която по това време вече е мажоритарна собственост на две офшорки също от орбитата на Пеевски. В КТБ още се съхраняват платежни на „Дореко“, в които основанието за плащания от „Юрий Гагарин“ е „аванс по доставка на материали”.

Та, „Дореко комерс“ застава на входа на „Юрий Гагарин“ и всички разплащания с доставчици минават през него. Формата е добре позната от годините преди приватизацията в държавните предприятия и си е чиста проба точене. Но пък осигурява нелош марж. Марж, който позволява на „Дореко“ да покрива плащанията по лизинг на „Принт трейдинг“. Така през 2013 г. „Дореко“ встъпва като страна по договора за лизинг и започва да изплаща близо 2/3 от задълженията.  

И така до март 2014 г., когато конфликтът между Делян Пеевски и Цветан Василев навлиза във вихъра си. Тогава всички фирми, контролирани от Пеевски, спират да плащат задълженията си. Спират и „Принт трейдинг“ и „Дореко комерс“. 

В началото на юни „Партнер лизинг“ пуска покана за доброволно изпълнение към печатницата, а месец след като КТБ е вкарана в процедура на специален надзор след масивна медийна кампания от изданията на Пеевски и решителна роля на прокуратурата, печатницата съобщава, че преустановява изпълнението на договорите за лизинг и изразява готовност за предаване на активите. 

Случайно или не, но лизинговата компания „Партнер лизинг“ е едно от първите дружества, за които бившите квестори на КТБ поискаха процедура по несъстоятелност.

Т.е. сега активите, сред които е и „семейната печатница“, ще се продават през синдици. 

Затворен семеен цикъл

Офшорната компания Doreco затваря цикъла бизнеси, в които Пеевски има интерес – цигари, производство на цигарени гилзи и опаковки и вестници чрез друга сделка. От март 2014 г. „Булгартабак“ се сдобива с нова обслужваща агенция. В орбитата на цигарения гигант "Булгартабак" вече гравитира нова рекламна агенция. "Сода комюникейшънс" е регистрирана в първите дни на 2014 г., а собствеността по това време е разпределена между "Дореко комерс" (60%) и германеца Мартин Зееле (40%). 

В началото на юни 2014 г. обаче в „Сода“ директно влиза Doreco Ltd., което изкупува дела на "Дореко комерс". По данни от Търговския регистър през август от рекламната агенция излиза и Зееле. Според LinkedIn профила му обаче той все още е съсобственик в софийската агенция. 

Каквато и да е историята около Зееле, от цялото съзвездие наDoreco е видно, че през няколко договора офшорката преразпределя ресурс, изсмукван от „Булгартабак“ и „Юрий Гагарин“, който налива към други звена – печатници, консултанти, висши магистрати, пък било то и бивши.

Защото на въпроса на Василев какво е мотивирало Найденов точно в този момент да се ориентира към точно тази компания няма отговор. А цялата схема идва в контекста на неспирните опити на Сотир Цацаров да дистанцира себе си и прокуратурата от все по-ясно очертаваща се в обществото роля, която подопечните му са изиграли в атаката по КТБ. Роля, която Цацаров неглижира. Но роля, за която тепърва ще се появяват свидетелства.

--------------------------------