Никола Петков

Сайтът desebg.com публикува строго поверителен доклад от директора на Държавна сигурност Димо Дичев до министъра на вътрешните работи Антон Югов за дейността на лидера на опозицията Никола Петков.

С този доклад е поставено началото на разправата с политическата опозиция и е подпечатана смъртната присъда на Никола Петков, издадена няколко месеца по-късно и изпълнена на 23 септември 1947 г., точно преди 66 години.

Документът е от 27 май 1947 г. и предшества с няколко дни удара, който БКП нанася на парламентарната опозиция чрез ДС с ареста на Никола Петков и още 23 народни представители. В доклада се съдържат всички обвинения, които стават основата за провеждането на измислен съдебен процес (август 1947 г.) и издаване на смъртна присъда срещу Петков по обвинение в шпионаж (септември 1947 г.).

Никола Петков е роден през 1893 г. в София. Син е на Димитър Петков, лидер на Народнолибералната партия, оглавявал 27-ото правителство на България (1906-1907). Никола Петков е брат на Петко Д. Петков – лидер на левицата в БЗНС след септември 1923 г. и депутат, убит през 1924 г.

Никола Петков участва в образуването на националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. След преврата на 9 септември 1944 г. е  министър без портфейл в правителството на ОФ до 26 август 1945 г. През този период са извършени масови убийства без съд и присъда, а след това се провежда и т.нар. Народен съд.

От лятото на 1945 г. Никола Петков е лидер на обединената антикомунистическа опозиция. Борбата му за запазване на парламентарната демокрация е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност. На 24 април 1947 г. ревностният защитник на земеделската кауза Мейнард Барнс е отзован от София, а след по-малко от седмица е спрян в. “Народно земеделско знаме”.

На 5 юни 1947 г., когато американският сенат ратифицира подписания на 5 февруари същата година мирен договор с България, същият ден депутатският имунитет на Никола Петков е снет и още в сградата на Народното събрание той е арестуван. Освен това са касирани 23 депутата от опозицията, с което на практика представителството на опозицията в законодателната власт е разгромено.

На 5 август 1947 започва политически съдебен процес с измислени обвинения срещу Никола Петков и на 16 август е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж. На 19 септември 1947 г. Държавният департамент на САЩ информира София, че предстои дипломатическо признаване на комунистическото управление. Независимо от това, както и от протестите на западната общественост срещу присъдата на Никола Петков, тя е изпълнена 72 часа по-късно. На 23 септември 1947 г. той е обесен, а гробът му остава неизвестен и до днес. Никола Петков е реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 г.

Към доклада на директор на ДС до министъра на вътрешните работи е прибавен и доклад до главния директор на ДС за проведената от органите на Държавна сигурност акция, във връзка с разтурянето на БЗНС и изземването на архива му от 28 август 1947 г.

Документите са включени в разширеното електронно издание на сборника на комисията по досиетата„Държавна сигурност – политическа полиция”, 2012 г.