Красимир Стойчев | Снимка: monitor.bg.
Сайтът desebg.com започва поредица „Досиетата на кредитните милионери”. В нея ще бъдат представяни досиетата на кредитните длъжници, разкриването на чиито имена комисията по досиетата започна през април 2013 г.
В част 1 се публикува досието на бизнесмена Красимир Стойчев (1955). Той е първият собственик на цифров мобилен оператор в България – „Мобилтел”. Взима лиценза за него срещу 40 000 долара без търг през 1992 г., когато цифровите технологии в телекомуникациите още не са развити. През 1996 г. го продава на руския бизнесмен Григорий Лучански, а през 1997 г. – след разваляне на сделката – на Майкъл Чорни. Като собственик на фирмата „Трон” Стойчев е един от основателите на Г-13 – първата организация на български бизнесмени, в която влизаха Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев, Васил Божков и др.
През последните години бизнесът на Стойчев е свързан с WiMAX технологията чрез компанията си „Макс телеком”. Според търговския регистър през март 2013 г. фирмата е продадена на дружество, регистрирано в Люксембург.
Красимир Стойчев е близък приятел на Иван Костов. През 1997 г. в интервю за в. „Капитал” самият Стойчев посочва, че двамата се познават още от 1982-1983 г., когато са направили първия баланс на България по западна методология за Националния статистически институт, където Стойчев е работил. В едно от последните си интервюто от март 2013 г. Стойчев посочва, че по време на управлението на СДС (1997-2001) е съветвал тогавашния премиер Иван Костов, но последния не се вслушвал в съветите му.
Според изнесените от комисията по досиетата данни Красимир Стойчев (1955) е привлечен като агент от Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването), управление „Икономическо” през 1984 г. под псевдонима „ТАНЕВ”. След това е работил и за създаденото през 1986 г. Четвърто (икономическо) управление на ДС. Свален е от оперативен отчет през 1990 г.
Неговата агентурна принадлежност е обявена като член на Съвет на директорите на фирма – длъжник "НЮЗ ХОЛДИНГ" АД, издаваща през 90-те години в. „Стандарт”, на който тогава той е издател-основател.
Според картона в картотеката Стойчев е вербуван като агент на идейна основа. Досието му е класическо прочистено дело, според строго секретните от особена важност указания за унищожаването на делата на агентурния апарат, които в края на 1990 г. са утвърдени от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев. В делото на агент „ТАНЕВ” са запазени рапорта за вербовка, регистрационната бланка и предложението за изключване от оперативния отчет. Тези няколко листи са поставени в папка за паспортна преписка, а най-вероятно останалите документи от личното и работното дело са унищожени.
Според закона за досиетата от 2006 г., приет от тройната коалиция и от тогавашната опозиция, запазените документи са достатъчни за обявяване на агентурната принадлежност на Красимир Стойчев. След оповестяването му от комисията по досиетата бизнесменът не е правил публични комунтари за своето агентурно минало.
Той е привлечен като агент през 1984 г. към отдел 10 на управление „Икономическо” към Второ главно управление на ДС. Самият отдел се води „Икономически” и отговоря за обезпечаването на различни държавни ведомства като министерства и институти, свързани с икономиката. По това време Красимир Стойчев работи като специалист в дирекция „Глобални анализи” при Комитета на ЕССИ.
Както по-горе е посочено управление „Икономическо”, създадено през 1982 г. в рамките на ВГУ, прераства през 1986 г. в самостоятелно Четвърто (икономическо) управление на ДС.
От рапорта за вербовка на Красимир Стойчев става ясно как точно е бил привлечен за агент. В този документ е посочено и неговото съгласие за това, а също така необходимостта да спазва правилата на конспирацията. От този документ става ясно, че първите му задачи са свързани с негови пътувания в чужбина – във ФРГ и Швейцария.
От другия основен документ – рапорт за изключването на агент „ТАНЕВ” от агентурния апарат от април 1990 г. на Националната служба за защита на конституцията (НСЗК), правоприемник на ВГУ – се разбира линията, зададена на агента. Според нея Стойчев е трябвало да бъде вербуван от израелското разузнаване и да играе ролята на двоен агент. Това мероприятие е зашифровано като „М-100”. В документа е отбелязано, че по тази линия „не са постигнати никакви оперативно значими резултати”.
Посочено е също така, че от септември 1989 г. Стойчев е заминал на задгранична работа за срок от 4 години, като не е посочена страната на задграничната му командировка.