Волен Сидеров
„Мултигруп” финансира и ДПС и „Атака”, но и зад трите формации стои тъмната ръка на ДСВторник, 20 Агуст 2013 14:15 от Faktor.bg
Красимира Шопова
Публично разстреляният преди години в центъра на София бос на „Мултигруп” Илия Павлов е тайният сватовник на Доган и Волен Сидеров. Сега следите са заметени някъде далече назад в зората на българската демокрация, когато гущерът късаше опашката си, а хората недоумяват как двете отричащи се и непримирими като идеологии партии днес управляват заедно и са в пълна хармония.
В онова време шефовете на уж отблъскващите се полюси ДПС и „Атака” работят под контрола на „Мултигруп” и личната режисура на Илия Павлов. Биг босът разполага с мощен мозъчен тръст от кукловоди, анализатори от службите, политически инженери и преди всичко много пари. Там някъде, в лабораториите на групировката припламва искрата между Доган и Волен и се заражда идеята за скачените съдове в политиката, които реализирайки крайното противопоставяне и отрицание, генерират положителна енергия за проектите си.
Още в първите години на прехода Ахмед Доган като лидер на младата етническа партия ДПС попада съвсем неслучайно под корпоративната опека на Илия Павлов и „Мултигруп”, която на моменти представлява държавата и се идентифицира с нея. Доган и политическият му ресурс са просто дадени от кукловода на прехода Андрей Луканов
под аренда
на най-мощната икономическа частна групировка, управлявана от бившия борец на ЦСК. Всъщност Карлович, според някои анализи на секретните служби, се води духовният баща на Сокола и Зъбчето, както наричат Доган и Павлов. И двамата са негов продукт, но единият в бизнеса, а другият в политиката. Но младите хищници търсят свобода от опеката на създателя си, за да реализират максимално интересите си. Между Павлов и Доган протича и една друга желязна връзка по линия на Държавна сигурност. По върховете на „Мултигруп” и ДПС всички знаят, че Павлов е шефът, а бившият докторант по философия е политическото му острие. Зависимостите са толкова силни, че създаденото от службите и БСП с мандата на ДПС правителство на Любен Беров е изцяло под контрола на бившия борец. А първият служебен премиер Рената Инджова директно обвинява кабинета „Беров”, че е на „Мултигруп”. Илия Павлов съвсем не крие топлите си чувства към философа политик и много често демонстративно участва на партийни изяви на ДПС.
За раждането на задкулисието в политиката и бизнеса твърде интересни са спомените на бившата дясна ръка на Доган в ДПС Осман Октай. Пред Faktor.bg той разказва как Сокола и Зъбчето се запознават:
„Още от 1990 -1991 г. ДПС силно си партнираше с „Подкрепа”. Докторът формално запозна Доган и Илия на една среща в ресторант „Спартак”, до едноименния басейн в столицата. Тренчев ни покани двамата с Доган. С нас беше и Радослав Ненов, един от лидерите на „Подкрепа”. По едно време пристига млад мъж със зализана коса, Тренчев го представи като Илия Павлов, бъдещият шеф на банката на синдиката. Тогава се обсъждаше идеята „Подкрепа” да създаде своя финансова институция, идеята беше ДПС също да се включи в изграждането на тази банка. Доган държеше почти един милион турци и мюсюлмани, които можеше да насочи веднага със спестяванията си към банката. От там започнаха честите общи срещи между Тренчев, Доган и Павлов. В последствие лидерът на ДПС се превърна в доста подвластен на мистър Мулти, а отношенията им бяха като между работодател и подчинен. Тази зависимост особено силно пролича при правителството на Беров и създаването на Г- 13, групата на едрия бизнес.
Така реално започна
преплитането между бизнес - синдикати - политика
Радослав Ненов от „Подкрепа” стана вицепрезидент на „Мултигруп”, Емел Етем отиде на служба в синдиката, а в ДПС дойдоха като политици мултаци от калибъра на Стоян Денчев, днешния ректор на Библиотекарския институт”, спомня си Осман Октай.
В забъркването на цялата задкулисна амалгама се повявява и Волен Сидеров. Илия Павлов реално се оказва негов благодетел. След като го изхвърлят от шефското място във в. „Демокрация”, а СДС не иска повече да чуе името му, днешният националист става стипендиант на най-голямата икономическа групировка в държавата.
„Волен Сидеров изгря на една голяма пресконференция на „Мултигруп”, на която беше осъществена и конферентна връзка от САЩ. Тя се проведе в сградата на Интерпед в София. Волен беше водещ на тази пресконференция на „Мултигруп”, а Илия стоеше до него (виж автентична снимка от събитието и поредицата от кадри, запечатали обвързаностите в клана). От пребиваването на Сидеров в групировката са и контактите му с Доган, който не е тайна беше в много близки отношение с Илия Павлов”, потвърди предFaktor.bg бившият министър на културата Вежди Рашидов. И до днес той не отрича топлите си приятелски контакти с боса на Мулти, но не забравя, че в определени моменти беше близък и до днешния повелител на държавата Доган, който сега е сред личните му врагове.
„Силите, които стоят зад Доган и Сидеров са структури на Държавна сигурност. От своя страна Илия ги подкрепяше и двамата, най-малкото ги финансираше, каква по-добра подкрепа от тази”, признава днес скулпторът.
Според него Сидеров е успял да развие политическия си проект по-късно, използвайки връзките си с Доган и сега си търгува златния глас, който има в този парламент.
„Волен чакаше именно идването на такъв момент като сегашния – да осребри позициите си. Но както няма съмнения за Доган, така не трябва да има и за него, че е
платен продукт на службите
Не може да се каже, че Сидеров е политически проект на Илия. „Атака” се роди по-късно в Банкя и зад нея стоят хора от сигурността”, посочва още настоящият депутат от ГРЕБ.
Волен Сидеров наистина се афишира като шеф на пресцентъра и пиар на „Мултигруп”. По-късно националистът прави опити да замаже следите от този спорен период.
Още по-директно свидетелство за обвръзката „Мултигруп” – Доган – Сидеров дава анализаторът и бивш депутат Осман Октай
„През 2005 стартирахме проекта „Балканска демократична лига” като алтернатива на ДПС, но формацията беше медийно затъмнена, заради участието на ДПС в правителството на Симеон Сакскобурготски. Тогава бях поканен в митичния ресторант на кукловодите „Монтерей” от хора, определящи се като фактори в държавата. Те искаха да работим съвместно, тоест, да ни контролират, но аз им отказах. По-късно ген. Любен Гоцев пред свидетели ме провокира, че провеждаме интересни инициативи като алтернатива на ДПС. Той обаче ме предупреди, че избори се печелят с много пари и с много бой. И ме попита дали разполагаме с тези два ресурса. Една седмица след този знаков разговор ме покани на обяд Радослав Ненов, един от лидерите на „Подкрепа” и бивш вицепрезидент на „Мултигруп”. Тогава от него разбрах директно, че три запасни офицерски съюзи, които имат регистрирани партии, ще правят коалиция за участие в предстоящия вот, а формацията ще се казва „Атака”. Той разкри още, че Волен Сидеров е поканен за водач на тази патриотична коалицията. Ненов ми сподели, че като човек от Ямбол координирал изявите на кадрите от района в столицата. Освен това бил натоварен да организира финансовото обезпечаване на тази формация”, спомня си Октай.
Той е категоричен, че според Радослав Ненов „Мултигруп” бил един от основните движещи центрове в проекта.
„Радо сподели, че новата формация ще играе крайно националистическа роля, за да реанимира отслабените позиции на Доган и ДПС. Целта им не е да влезнат в парламента, а
да консолидират мюсюлманите и турците в България в полза на Доган
Така индиректно ми даде да разбера, че нашата алтернатива на ДПС няма шанс да успее, защото държавата е срещу нас и се грижи за Доган и Сидеров”, допълва част от пъзела Осман Октай.
Един от известните политици на Турция и бивш държавен секретар на южната ни съседка Ялчън Кочак продължава да твърди, че разполага в сейфа си с документи, че „Атака” е финансирана от ДПС. Именно заради тези уличаващи доказателства му е изфабрикувана от службите забрана, като опасен за националната сигуронст, 10 години да стъпва в България.
Реално „Атака” е планирана да бъде ползвана политически според случая – от стимулатор за ДПС, до краен противник и диалогичен партньор. Осем години по-късно обществото разполага с всички доказателства, че проектите с Ахмед Доган и с Волен Сидеров са изпълнили успешно мисията си. В това никой не може да се усъмни особенно след като миналия петък „патриотите” на Волен подкрепиха геройски крадливия бюджет на Орешарски.
В годините на прехода Доган успя да превърне религиозната и етническата общност в жив щит, зад който вождът разпределя на рахат порциите. Нещо повече, моделът „Доган” успешно се възроди за нов живот от контролирания от кукловоди безцелен български национализъм. Проста статистика показва, че през най-силния и революционен период за ДПС - 1991 г., партията печели 24 мандата. След появата на „Атака” – 2005 г. Сокола прави лъвски скок и вкарва 34 депутата. През 2009 , след 4 години скандали на „Атака” и антитурско говорене, в парламента вече заседават 37 представители на Доган. Фактите са красноречиви, а от
скачените съдове - ДПС и „Атака”
губи обществото, което се оказва заложник на един измамен и фалшив модел.
Бившият депутат от РЗС и заместник на Яне Янев - Емил Василев, е един от заклетите врагове на Доган и Сидеров. Той е категоричен, че най-после имаме национална кауза, която да обедини българи, български турци и мюсюлмани!
„Явно на всички нас, независимо от етноса и религията, ни е еднакво писнало от двете лъжливи и обслужващи само собствената си номенклатура етно-партии. ДПС и Атака са скачени съдове, ръководени от психопати и ДС-агенти, които освен да нагнетяват напрежение в обществото, нищо друго не могат да правят. Всички ние, които сме противници на този антинароден лумпенски тандем, сме обединени от факта, че въпреки етническите и религиозните си различия сме европейски граждани и искаме да живеем в спокойна и просперираща България. Да се махат - в Анадола ли, в Сибир ли - оставете ни на мира!”, настоява адвокатът. Той е създател и на фейсбук група, която се бори за забраната на ДПС и „Атака” и набира привърженици.
В сложните взаимоотношения между тайни служби – политика – бизнес правилата и водещите играчи в България често и неочаквано се променят. Доган и Илия Павлов успяват да се отскубнат от лапите на Луканов. По-късно разстрелът на Зъбчето освобождава Сокола от примката на Мулти и той се превръща във водеща фигура в държавата. От патерица на Царя и БСП в тройната коалиция, днес през благоволението на философа от Дръндар минава кариерата и светлото бъдеще на Сергей Станишев и Волен Сидеров, но и на всеки, който иска да се докосне до властта.
Тази извратена тайна игра няма да признае никой от участниците в нея, защото така се генерират много власт, пари и влияние, а те не се дават на всеки.
................................................................................................................................
ПРЕД.1 of 5СЛЕД.
как волен обърна американската палачинка и стана руски сидеров
В БЕСЕДКАТА
Как Волен обърна американската палачинка и стана руски Сидеров
BY ИВО ИНДЖЕВ ⋅ МАРТ 24, 2014 ⋅ POST A COMMENT
Снимката на статията на Волен Сидеров е от вестник “Демокрация” от 1991-ва година, когато той се правеше на демократ. Това е принос към истината за водещия днес в България Путински пропаганден инструмент, равностоен по перверзия като обърната ориентация на голите му снимки от онзи период, в които украсява “инструмента” си със слънчеви очила.
Гол кураж
Истината за голите снимки на Волен Сидеров (18+)
Blife.bg
Същият Сидеров, който демонстрира склонност да позира с очила на противоположната част от тялото спрямо носа си, днес заклеймява ЕС като “гейски”, следвайки висините на комплексарските опорни точки на своя нисичък идеал Путин.
Автор на компромата срещу днешния Волен Сидеров пред днешните му руските началници е Волен Сидеров. Той си е позволил да оспори лъжата за съветската армия като освободителка, наричайки я окупаторка!
Но…да дадем думата на Волен Сидеров в оригинал.
Ето какво пишеше във в. “Демокрация” преди 23 години днешният най-яростен съветофил в България Волен Сидеров:
ДА ОСВОБОДИМ АЛЬОША ОТ НАРЯД
“Съветската армия е страж на мира”-тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия” Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила.Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство,хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”.
За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да ме защитава от “враговете на социализма”.
Логично и закономерно беше това разтурване.Както логично е логично и закономерно това, че нито един съветски войник не участва във войната срещу Саддам. И как иначе – нали отсреща стрелят със съветски калашници. Не върви да се биеш срещу една армия , която е твоя рожба. За залива не заминаха и български кинтексаджиии, които години наред продаваха оръжие на иракския фюрер, след което се връщаха и купуваха от българския Кореком “Лада” и кожено палто за своята другарка.
Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт. Срам ме е за тези, които нападнаха Желю Желев, когато стана дума за българското военно присъствие в залива, пък макар и символично. Това са хората, които издигат паметници на своите агресори. За тях Альоша винаги е бил страж на собственото им дебелашко благополучие.
Войната в залива потвърди истината, че в края на двайсти век велика сила не е тази държава, която има голяма армия, а тази, която има голяма икономика и висока култура.. За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира през четиредесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-та-а в Афганистан, през 91–а в Литва…Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж…Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата.
Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това.
4 март 1991 г.
в. Демокрация
ВОЛЕН СИДЕРОВ
А ето и още от архивите по въпроса за мнението на днешния последовател на руската опорна точка в противопоставянето на “гейска” Европа.
Пенчо ДАНЧЕВ
В зората на демокрацията: Как Сидеров защитава хомосексуалистите и си пада по леки жени
30.12.2008
Под лупа
“Началото на българския криминален преход е белязано по страниците на вестник “Демокрация” и с яростни статии в защита на идеята за тотална приватизация, връщане на земята и съд за “комсоциалистите”, разкрива документалното изследване за живота на Волен Сидеров – “Волен Сидеров между лъжата и истината”.
Сидеров е един от първите, които популяризират американския план Ран-Ът, поставящ началото на разсипването на българското селско стопанство и българската икономика. Той е правен по указание на тогавашния министър-председател Андрей Луканов. Там активни участници са Иван Костов, Венцислав Димитров (сегашен съветник на президента Георги Първанов) и др.
Днес в предизборната платформа на партия “Атака” са залегнали лозунги срещу приватизацията и срещу продажбата на българска земя на чужденци. В парламента Сидеров дори предлага Закон за национализацията. Малцина обаче знаят, че този закон обслужва само т.нар. едър български капитал.
В мотивите си за напускане на парламентарната група на “Атака” Стела Банкова пише: “Категорично съм за радикално отнемане на незаконно придобитото имущество и търсене на наказателна отговорност от виновниците. Предложеният от партия “Атака” законопроект за национализация обаче на практика ще обслужи интересите на онези, които ограбиха българските предприятия. В чл.3, ал.1 е записано, че “на лицата, които са придобили национализираните по този закон предприятия, след изземването се заплаща обезщетение от държавата. Собствениците веднъж вече са закупили на безценица държавните предприятия. Втори път са изнесли машините в чужбина и са изхвърлили работниците на улицата, а сега според Закона за национализация се предвижда да получат и обезщетения. В законопроекта се предвижда държавата да отговаря за задълженията на предвидените за национализация предприятия. Доколкото тези задължения са направени в по-голямата си част от недобросъвестни собственици, всъщност този законопроект ще облагодетелства онези, които ограбиха предприятията”.
Само след година всеотдайна работа във вестник “Демокрация”, Сидеров е свален от поста главен редактор.
Освен драстичния спад на тиража на вестника, една от основните причини е склонността му да популяризира начините, по които по-добре се прави секс. Ето какво четем в “Стенограма на издателските синдикати на в. “Демокрация” за освобождаване на главния редактор Волен Сидеров и избиране на негов наследник”.Милко Джорджев: Вестникът трябва да бъде на висота. След 19 октомври той стана официоз. Но от моята критика не се взе бележка и тези грешки продължават. Върхът на всичко според мен е тая притурка във вестника. Как може един официоз, един политически вестник да ни занимава с въпроса как се прави по-добре секс? Може би е искал да подпомогне студентското издание, но това е пълно безобразие!Иван Моров: Моите колеги ме направиха на нищо за тази притурка…Годината е 1992-ра. Все още порядъчните нрави в България са на висота. Сидеров прави първия си опит да разбие традиционния морал, като пропагандира сексуалната революция. Под негово ръководство в официоза на “синята идея” се появяват рубрики от типа “Из интимния бележник на баба”. Но в сравнение със собствените му порнографски снимки, публикувани в списание “Лейди”, тази притурка е като безобидна детска книжка.Волен Сидеров: Не съм съгласен. Чисто юридически не стои много чисто. Аз имам безсрочен трудов договор с агенцията и оспорвам това нещо.Любомир Павлов: Ние те преназначаваме (предлагат му да остане на работа във вестника като журналист – бел.ред.).
Волен Сидеров: Тогава трябва нова заповед, да я подпишете и т.н. Изчислете ги тия неща, защото са много спорни. Това решение, което тук се взе, може да се оспори.
Любомир Павлов: Ние не те уволняваме. Освобождаваме те от длъжност “главен редактор”.
Волен Сидеров: Това означава прекратяване на трудовия договор.
Любомир Павлов: Не те освобождаваме. Назначаваме те като коментатор.
Волен Сидеров: Трудовият договор е безсрочен.
Димитър Коруджиев: Искаш да кажеш, че си пожизнен главен редактор?…”
От стенограмата се виждат отчаяните опити на Сидеров да запази поста си. Видно е и как известният деятел на СДС, съратник на Стефан Софиянски и бъдещ шеф на “Общинска банка” Любомир Павлов се опитва да запази приятеля си Волен Сидеров в синия вестник. Въпреки това Сидеров приключва с работата си в “Демокрация”.
По време на въпросния разговор Сидеров изтъква, че лично е събрал екипа на вестника, между които почти във всеки брой четем имената на Георги Коритаров (днес водещ в “Нова телевизия”) и Венцислав Лаков (сегашно острие във вестник “Атака”). Именно под ръководството на Сидеров и този екип излиза прочутата статия във в. “Демокрация” “Алчни старци изпълзяха на припек”, която е насочена срещу справедливите искания на българските пенсионери. Днес Волен Сидеров произнася пламенни речи против точковата система и преизчисляването на пенсиите. Като народен представител обаче той не внася нито един законопроект в тяхна полза.Днес Сидеров е известен със своите груби изказвания по адрес на хомосексуалистите. В своя статия, публикувана в списание “Егоист” пише: “И продължавам да наричам гейовете педерасти, а ромите – цигани. Не, не съм толерантен с тях. Така, както те не са толерантни с мен и непрекъснато тикат педерастията или циганията си в лицето ми”.Интересно е обаче да видим какво казва същият този човек в интервю пред списание “Клуб М” през 1991-ва година:
– Говорихте твърде много за вас и жените. А има ли мъж в интимния ви живот?
– Не, няма, макар че са ме ухажвали и мъже.
– Вие отказахте ли им?
– Да, защото не изпитвах желание, а и любопитството ми не беше достатъчно голямо. В нашата страна има много предразсъдъци по отношение на хомосексуалистите и на моменти се израждат в много силно изразена неприязън. А те са приятни хора, по-скоро боязливи, отколкото агресивни, винаги са готови да се отдръпнат, ако сбъркат адреса…
Разбира се, това не са последните прояви на Сидеров в тази насока. През 1993-та година той е първият журналист в България, който се снима чисто гол пред обектива на Румяна Чапанова и позира в предизвикателни пози. А ако проанализираме дълбоко неговото интервю, какво ли щеше да се случи, ако Сидеров е имал малко по-голямо любопитство тогава, през 1991-ва година?…
По-късно Сидеров ще обвини бившите си колеги Филип Димитров и Владимир Кузов в хомосексуална зависимост. Няма обаче данни те да са публикували свои голи снимки.
Няколко години, след като се снима гол в предизвикателни пози, Сидеров търси сметка на хората с обратни наклонности в парламента. Факт е, че и двамата обвинени от Сидеров депутати са бивши негови близки съратници. Единият е широко рекламиран на страниците на вестник “Демокрация”, а другия лично Сидеров сам вкарва в парламента.
Сега Сидеров се обявява за пръв защитник на православието и християнските ценности. Ако разтворим обаче юлския брой на списание “Лейди” от 1993 г., ще разберем други негови морални принципи, които очевидно изповядва. Там ясно личи и отношението му към православната вяра. Изложена е и позицията му към основни постулати в християнството – като ненасилието, миролюбието, целомъдрието, жертвеността, верността и вярата в Христос:
“Божиите заповеди не ме интересуват. Биха ми действали, ако действат на всички. Кой е Бог? Няма такова нещо. Аз съм си бог…”
И продължава с откровенията:
“Усещам например, че с времето все по-малко държа на сантименталната обвързаност. С годините любовта все повече губи значението си за мен… Никога не съм имал амбицията да правя семейство, защото никога не съм имал условията за това… Мисля, че е по-важно да си самодостатъчен, отколкото да си стимулиран отвън… Какво изобщо значи духовна връзка, пламенна любов? Аз се хващам, че бих се чукал с много срещнати през деня жени. Поглеждам я, харесвам я, бих се чукал и толкова. Не е нужно да се влюбвам…
Намирам за лицемерно един мъж, който твърди, че ето вече 20 години се чувства прекрасно с жена си. Пълни нелепици… За мен жената е преди всичко сексуален обект.
– Този израз е впечатляващ. А какви жени харесваш?
– Тип курви.
– А много ли си селективен?
– Не. Абсолютен помияр съм. Сериозно говоря.
– Не ти ли трябват повечко мотиви, за да легнеш с една жена?
– Не е точно лягане. Предпочитам по-нетрадиционни начини.
– Може ли нещо да те спре да спиш с жена, която си пожелал? Например, ако е жена на твой приятел? Или ако решиш, че е адски тъпа?
– Ако е жена на приятел, тя му изневерява в мига, в който ме пожелае. Оттук-нататък какви угризения мога да имам – за това, че сме се пожелали взаимно ли? А колкото до това дали ще ме спре бедният й багаж – точно обратното. Колкото е по-тъпа, толкова по си падам. Честно ти казвам…
Има нещо много сладко, патерналистично в едно девойче, което те гледа в очите и плаче, докато я обладаваш. Убеден съм, че каквото и да говори, всеки мъж предпочита инфантилния тип, жената-дете.
– С понятието вярност боравиш ли?
– Не. Непрекъснато искам различни жени.
– Последен въпрос. Чувстваш ли се пионер, излагайки голотата си под прожекторите?
– Човек се ражда гол и няма нищо по-естествено от това да се съблечеш…”
--------------------------------
Бялата Златка наистина прекали. Време ѝ е за влизане в затвора
Бялата Златка прекали.
Това повече не може да се търпи. Скандалното и брутално поведение на Волен Сидеров на вчерашния му митинг е документирано от „Господари на ефира“.
Благодарни сме на нашите приятели от предаването, че доказаха с видеоматериал престъпното отношение на лидера на "Атака" към българските полицаи, което е
гавра със самата България.
На фона на вялата предизборна надпревара, Волен Сидеров положи завидни усилия да закрие кампанията със зрелищно шоу в него стил. Но така е - ден година храни. Една кампания изхранва цял мандат, коментират от шоуто.
Наглецът се оплака, че униформените приложили насилие срещу него и хората му.
Истината е, че той е за затвора заради подигравката с пагона, че трябваше да му щракнат белезниците на място.
Онзиденшното му престъпление пред клек-шопа беше сравнително леко, вчерашното е тежко.
Посегна на длъжностни лица, оклевети и обиди грозно униформени служители на държавата, която му плаща заплатата.
Полицията имаше пълното право да го арестува на местопрестъплението, дори беше длъжна да го направи .
Ето част от репликите на гамена-депутат:
"Вие полицай ли сте или бандит?"
"Вие сте национални мутри!"
"Може да сте бандит, талибан, облечен в униформа!"
"Имам един скъсан джоб тука, ако искаш, бръкни в него."
"Аз не знаех, че полицията вече е превзета от гей дружествата."
"Вие МВР ли сте или гей общество, бе? От кога станахте такива нежни!?"
Повече във видеото, където ще станете свидетели на последните изцепки на лидера на Атака.
http://no-comment.bg/bg-face/siderov-policaite-sa-gejove-talibani.11533
-----------------------------
Йордан ВАСИЛЕВ: Сбърках, че назначих Сидеров на работа - Волен беше милиционер във Враца
Йордан ВАСИЛЕВ: Сбърках, че назначих Сидеров на работа
Йордан Василев е роден на 26 септември 1935 г. в Радомир. През 1948 г. семейството му е изселено от София. Завършва българска филология в Софийския университет.
През 1966 г. започва работа в сп. „Септември“. Бил е уредник в сп. „Литературна мисъл“ и сътрудник в Института по литература към БАН. Защитава дисертация „Иван Хайджийски в българската култура“.
Сключва брак с поетесата Блага Димитрова (1922-2003) през 1967 г. След промяната той е първият главен редактор на в. „Демокрация“. Народен представител във ВНС и един от 39-имата, които напуснаха парламента в знак на протест срещу приемането на конституцията. Отказва се от депутатството в средата на 36-ото НС. През юли 1993 г. и Блага Димитрова прекъсва мандата си като вицепрезидент заради несъгласие с политиката на д-р Желю Желев.
Автор на два тома „Това се случи пред очите ми“ за президентския мандат на Петър Стоянов. Втората книга излезе в края на май.
Много неща са се случили пред очите ви, г-н Василев. Какво виждате с тях днес?
- Хаос и каша.
Изкушихте ли се да отидете на сегашните протести?
- Веднъж. Краката ме болят, но отидох, за да се отчета пред съвестта си.
Ако бяхте млад и активен, какъв плакат бихте издигнали?
- Плакати не издигам. Преди 9 септември 1944 г. нямаше плакати. Това е социалистическа мода и не я възприемам.
Повторението на нашите революции ни кара да се обръщаме към миналото и да търсим обяснение за несполуките на прехода. Прочетох наскоро ваши думи от времето на гладната стачка на 39-имата. Казвате: „Не протестирам, за да ставам депутат.“ Спомняте ли си ги?
- Не. Но след 20 години мъки на моя народ и аз се връщам назад. И си мисля, че всичко е било планирано доста преди 10 ноември 1989 г., дори 90 процента от състава на първоначалния СДС. Почти всички от първото попълнение на СДС излязоха или сътрудници на ДС, или близки до БСП. Не излезе досие на Блага, на Едвин Сугарев и на още двама-трима.
Тогава не усещахте ли, че нещата са планирани?
- Когато го усетихме, ние с Блага се махнахме доста бързо от политиката. През 1993 г. Тя напусна вицепрезидентството, а аз - парламента насред мандата. Видяхме, че нас ни ползват като параван на неща, които се решават другаде.
Колко бяха идеалистите в СДС, които не гонеха кариера в ранните години на прехода?
- Всичките или напуснаха, или бяха отстранени. Сугарев не се занимава с политика. Занимаваше се с гладна стачка, за да помогне на народа си.
Но с тези гладни стачки той реално участва в политиката. Бяхте първият главен редактор на опозиционния в. „Демокрация“, когато хората се редяха на опашка, за да си го купят. Знаехте ли какво ви очаква?
- Никой не поиска моето съгласие да бъда главен редактор. Аз научих на улицата. Желю Желев и ръководството на СДС са го решили и ми казаха: „Нямаш право да отказваш!“.
И „Демокрация“ тръгна.
- С народни пари! Като казвам, че
бе народен вестник
Обясних на Желю, че никога не съм бил главен редактор. Работил съм във вестници на нисша длъжност. Но знаех, че за вестник трябват хора и пари. А пари СДС нямаше. Как се прави всекидневник без лев?! И има Господ! Вървя притеснен, а срещу мен - Кеворк Кеворкян. Пита на-право: „Какво са ти потънали гемиите?“ Разказвам му и той вика: „В неделя си при мен в предаването“. В понеделник - опашка на „Раковски“. По лев, по два, по пет, хиляди хора носеха пари.
С журналистите поне нямахте проблеми.
- По цял ден приемах и избирах. Назначавах ги за месец и след този срок трябваше да ми донесат публикациите си. Това решаваше дали остават.
Назначили сте и Волен Сидеров. Талантлив ли беше?
- Съзнавам вината си в този случай. Месец-два преди 10 ноември 1989 г. радио „Свободна Европа“ излъчваше невероятно умни анализи на положението у нас. Слушахме с Блага и когато ме направиха главен редактор, тя ме помоли да намеря умното момче, чиито анализи
слушахме. Намирам го и го назначавам. Възлагам му да направи анализ. Нищо!
Поръчвам му репортаж. Не може. Информация, най-елементарното нещо, което и ученик може да го направи! Нищо!
Е, как тогава се издигна до главен редактор?
- Питайте тези, дето го издигнаха. (В началото на 90-те Сидеров става главен редактор след решение на Издателския синдикат, който тогава се съобразява с всички решения на Националния координационен съвет на СДС - б.р.) Правеше и скандали по стаите. Колеги се опла каха:
Тоя човек е нетърпим!
Но не беше морално да го уволня, щом съм го поканил. Затова го помолих да си стои вкъщи и да идва само за заплата. Като не пише нищо, поне да не пречи на колегите. Проверих после - завършил бил фотографско училище и оттам - на работа в милицията във Враца. Разговаряли сме с Блага за случая. Някой му е пишел статии те, а ние клъвнахме въдицата.
Как си обяснявате днешното му амплоа?
- Разказът ми обяснява всичко. Той е нечий говорител.
Ако нещата са подготвени толкова отдалеч, това не означава ли, че вашите идеологически противници са много умни и прозорливи хора?
- Така е. Андрей Луканов беше изключително умен човек. Нека да не се лъжем. Един пример - шест месеца преди 10 ноември е измислил секретен курс по мениджмънт за партийни секретари на големи предприятия. Сега ви е ясно защо - за да се превърне политическата власт в икономическа.
С Луканов сме астрални близнаци. И двамата сме родени на 26 септември, само че той е 4 години по-млад от мен. Беше побелял и изглеждаше възрастен.
Голямата трансформация на властта стана, докато вие протестирахте. Наивни ли бяхте, за да не усетите какво се случва?
- Много наивни. И неопитни. Кой от нас се е занимавал с политика, с икономика. Аз съм завършил литература, журналистика и библиография. А един много умен икономист, който стана министър-председател, беше
мераклия да бъде депутат от БСП
но Луканов го пратил при нас. Това го знам от журналист, който бил при Луканов за интервю. Тогава влиза един човек и Луканов му казва: „Зная, че имате желание да работите за нас, само че ние ви определихме за СДС.“ Те значи определят кой да влезе в СДС! След няколко месеца човекът бе министър на финансите в правителството на Димитър Попов.
Говорите за Иван Костов.
- Да. Да припомня и друго. Преди местните избори през 1995 г. Публикуваха партийна книжка на Стефан Софиянски. Фалшива, разбира се. А двете заявления на Иван Костов за член на БКП не излизат никъде. Защо?
Може би не са запазени.
- Моля?!
Написахте два тома за президентския мандат на Петър Стоянов и подчертавате, че той е първият държавен глава, който не е бил комунист, не е кандидатствал в компартията. Смятате ли, че да бъдеш антикомунист е достатъчно, за да бъдат оценени способностите на един политик?
- Това е важна предпоставка. Акълът е решаващото, а Петьо достатъчно го има. Запознахме се през 1990 г., той бе в ръководството на СДС-Пловдив. Там ме поканиха на среща и „Бре, какво момче.“
Цитирате г-н Стоянов в книгата си: „Сини политици се сдружиха с бившите комунисти и грабят народа. Големите приватизационни сделки се печелят от бившите комунисти, а за „нашите хора“ остават комисионите и обвиненията в корупция“. Така е коментирал президентът синята приватизация. Кога СДС ще изживее своя катарзис за стореното през прехода?
- Синята приватизация беше извършена червения Костов. Единственото свястно правителство след промените е това на Филип Димитров. То започна решителни промени и затова го свалиха. Филип уволни 300 чиновници от Министерски съвет, защото не знаеха какво работят. След като го махнаха, на тяхно място назначиха 500 свои хора.
Имаше ли ревност между премиера Костов и президента Стоянов?
- Боже, Петьо и ревност?! Само това не. Отношенията им бяха не на емоционална, а на принципна основа.
Защо Стоянов не успя да възроди СДС, когато през 2005 г. бе избран за председател?
- Как да го възроди при тези скрити комунисти в ръководството, наречени седесари?
Може би сините избиратели не му простиха думите за разбитите авари? Или че прие подкрепата на царя в битката за втори президентски мандат?
- Подкрепа от страна на царя нямаше. Това е измислица!
Кой според вас доведе Симеон Сакскобургготски и кой излъга СДС, че царят ще го подкрепи през 2001 г.?
- Никой не е излъгал. Знаех, че царят няма да подкрепи СДС. Ако Държавна сигурност ви заплаши с живота на децата ви например, и вие ще се съгласите да им сътрудничите, нали.
Искате да кажете, че Държавна сигурност може би е успяла да вербува дори царя?
- С едно ще отговоря – по делата им ще ги познаете.
Един от националните ни комплекси е липсата на дисидентство преди 1989 г. Защо нямаше несъгласни с властта?
- Защото никъде другаде не е имало толкова свиреп комунизмъм. Между 20 и 30 хиляди души интелигенция бяха избити непосредствено след 9 септември 1944 г. А по българските села и досега има уплаха и всички гласуват за комунистите. И досега! Страхът е голяма сила.
Упрекват писателите, че след като падна Тодор Живков, нямаше какво да извадят от чекмеджетата.
- Това е нагла лъжа!
Имаше купища ръкописи
на Константин Павлов, на Радой Ралин, на Блага и на много други. Коста Павлов, когото 20 години не го печатаха, нямал ръкописи. Хайде, де! Той непрекъснато пишеше.
Вярно е обаче, че някогашната власт ухажваше писателите, интелигенцията. Някои печелеха добре.
- Който искаше, печелеше. Един ден пристига вкъщи нашият съсед Камен Калчев, председател на Съюза на писателите. Той живееше на ул. "Любен Каравелов“, ние - на ул. Паренсов“. Идва и предлага на Блага месечно да получава пари срещу заявка да напише нещо, което той намекна, че не е речено да го напише. Блага отвърна: "Имам достатъчно ръкописи, издайте ги, не ща нито лев в аванс.“
Димитър Димов пък е ставал 4 ч. сутринта, защото от 8 ч. имал лекции. Той е професор по ветеринарна медицина. Каквото напише от 4 до 7 ч. - това е. Когато е направил нещо интересно, се обаждаше на Блага към 7-7,30 ч. Той я уважаваше.
Да поговорим за Блага Димитрова. Нерядко сте споменавали за нейната финост и тактичност. Как тази благородна жена призова да изсъхнат ръцете на тези, които подписаха конституцията?
- Ще ви отговаря с въпрос. А сега не протестират ли срещу същата конституция?
Идеална двойка ли бяхте?
- Да кажат хората. Не ни беше лек животът. Аз бях безработен, станах и фотограф, за да не ми купува Блага цигари. Пет години след като се оженихме, тя заболя от рак. Повече от месец стоях с нея в раковата болница, като лекарски син бях медицинска сестра, санитар, всичко. След операцията 14 дни бе в реанимация. Ако ми кажете, че не може да се издържи на безсъние 14 денонощия, ще ви отвърна - може.
След 1989 година развалихте ли приятелството си с някого?
- Аз - с никого. И на Стефан Продев, когато той бе главен редактор на „Дума“, а аз – на „Демокрация“, на една книга му написах посвещение: „Политиката не трябва да разваля приятелства“.
Блага също не развали отношения, престанаха да я търсят тези, които смятаха, че е изневерила на младежките идеи. Беше й мъчно. По време на войната
тя е била ремсистка
след войната три пъти са я канили в партията. Тя три пъти казва „Не“. След 10 ноември пуснаха лъжата, че била изключена от БКП и възстановена.
Измъчваше ли се, когато трябваше да вземе решението да напусне „Дондуков“ 2?
- За една нощ го е взела със страшна решителност. Сутринта ми подаде лист, на който бе написала: Оставка. Викам: „Блага, не е ли рано?“ Тя каза: „Много е късно, котчо.“ Ние си казвахме котчо и котано. Обръ щението дойде от една наша любима песен на Булат Окуджава „Чёрный кот“. По-късно, като станахме приятели с Булат, той ми каза, че песента е подигравка към Сталин. Но ние вече бяхме свикнали с обръщенията.
Някои от красивите и талантливи български поетеси като Елисавета Багряна или Дора Габе са и суетни. А Блага Димитрова? Имаше ли своите женски капризи?
- Тя беше оперирана от суетност. Бе търпелива и лишена от капризи.
На първите избори за Велико народно събрание вие успяхте да сразите самия ген. Добри Джуров в мажоритарен дуел в Троян. По този повод Блага Димитрова е написала закачлив, но трогателен стих: „Браво на Троян, че избра не лампаз, а панталона съдран на моя Йордан.“
- В кампанията аз не казах лоша дума за Джуров. Той не умеел да говори. На събрание в голямо троянско село генералът прочита от едно листче десетина думи и започват въпроси. Той посочва адютанта, който да отговаря. След час-час и половина един нашенец става и пита: „Г-н генерал, ние вас ли ще избираме или адютантите?“ В това село аз спечелих с 80%.
А Блага Димитрова как прие своята загуба тогава от актьора Васил Михайлов?
- С голяма радост, че аз спечелих. Тя беше невероятен човек.
http://www.budnaera.com/2013-03/2013-08-04_06.html
=============================
Сидеров с ново "разкритие": Евлоги и Христо Георгиеви са били търгаши и мутрагони
Атакистът сравни саркастично паметниците им с този на Рамзес
Волен Сидеров лъсна с ново разкритие в партийната си телевизия. Лидерът на "Атака" сравни братята Христо и Евлоги Георгиеви с търгаши и с днешните "мутрагони". Повод за гнева на Волен Сидеров станаха даренията за болници, университети и храмове, които според атакиста трябвало да са изцяло държавни, а частните капитали да са "само допълнение и гарнитура".
Според него хора като Христо и Евлоги Георгиеви дарявали парите си само за да изкупуват своите грехове и да изчистят съвестта си. По думите му паметниците на двамата братя, с чиито дарение е построен Софийският университет "Св. Климент Охридски", били прекалено големи и стояли като монументи на Рамзес.
http://www.faktor.bg/smotanyatzi/67581-siderov-s-novo-razkritie-evlogi-i-hristo-georgievi-sa-bili-targashi-i-mutragoni.html
---------------------------
Първият главен редактор на "Демокрация": Волен Сидеров беше милиционер във Враца
Съзнавам вината си, че назначих на работа в "Демокрация" Волен Сидеров. Когато ме направиха главен редактор, Блага ме помоли да намеря умното момче, чиито анализи слушахме по радио "Свободна Европа".Намирам го и го назначавам. Възлагам му да направи анализ. Нищо! Поръчвам му репортаж. Не може. Информация, най-елементарното нещо, което и ученик може да направи! Нищо! Това споделя първият главен редактор на "Демокрация" Йордан Василев.
Пред "Преса" той разказва, че няма представа как Сидеров се е издигнал до поста главен редактор на вестника. "Питайте него. Правеше скандали по стаите. Колеги се оплакаха: Този човек е нетърпим! Но не беше морално да го уволня, щом съм го поканил. Затова го помолих да си стои вкъщи и да идва само за заплата. Като не пише нищо, поне да не пречи на колегите", споделя Василев.
Той проверил, че Сидеров бил завършил фотографско училище, след което започнал работа в милицията във Враца. "Разговаряли сме с Блага за случая. Някой му е пишел статиите, а ние клъвнахме въдицата", връща лентата назад писателят.
"Нечий говорител" нарича той днес лидера на "Атака". Времето на прехода Йордан Василев вижда като "планирано доста преди 10 ноември 1989 г.".
"Почти всички от първото попълнение на СДС излязоха или сътрудници на ДС, или близки до БСП. Когато разбрахме това, Блага напусна през 1993 г. вицепрезидентството, а аз – парламента насред мандата. Видяхме, че нас ни ползват като параван за неща, които се решават другаде", казва Йордан Василев. /БЛИЦ /dnesplus.bg/