Жан Виденов
СОЦИАЛИСТЪТ ЖАН ВИДЕНОВ – НАЙ-МЛАДИЯТ, НАЙ-БЪРЗО ИЗДИГНАТИЯТ, НАЙ-ХУЛЕНИЯТ, НО И НАЙ-ЧЕСТНИЯТ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ.
Жан Виденов е роден на 22 март 1959 година в град Пловдив. Член е на БКП от 1983 г. През 1985 година завършва в Москва Международни икономически отношения. В родния си град работи за кратко в предприятията „Биотехника” и „Автоелектроника”. От 1988 до 1990 година е секретен сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним „Дунав”. За кратко в Пловдив работи на щатна комсомолска работа.
След преврата през 1989 година, Жан Виденов е в полезрението на ръководството на БСП. Счита се, че е младата смяна, голямата бъдеща надежда на партията и перспективен ръководен кадър.На 14-ия конгрес на БКП през 1990 година – 30 годишният Виденов е избран за член на Висшия партиен съвет. И продължава шеметната кариера на младия перспективен партиен кадър Жан Виденов.
На 40-ия конгрес на БСП през декември 1991 година, по предложение на Александър Лилов е избран за председател на висшия съвет на БСП.
През юни 1994 година се провежда 41-ият конгрес на БСП и Жан Виденов отново е избран за председател на висшия съвет. На този пост той остава до декември 1996 година, когато подава оставка.
През есента на 1994 година, БСП в коалиция с партия Екогласност на Стефан Гайтанджиев и БЗНС Ал. Стамболийски начело със Светослав Шиваров, печели парламентарните избори. На 25 януари 1995 година парламентът гласува кабинета на Жан Виденов, който е съставен предимно от представители на БСП, но и със скромно участие на коалиционните партньори.
Министър председателят Жан Виденов не е навършил 36 години, когато поема управлението на страната. Правителството също е предимно от млади министри, с изключение на Кирил Цочев – вицепремиер и Георги Пирински, министър на външните работи. И двамата са били министри в предишни кабинети.
Предизборно БСП е обещала, че правителството ще изготви „Бяла книга” за състоянието на страната в началото на своето управление.
Изпълнението на това обещание става невъзможно след като повечето министри го бойкотират. Появяват се разногласия и противоречия, от които става ясно, че правителството е разделено на две групи – хората на Луканов и тези на Лилов.
Лоялност към Жан Виденов относно изготвянето на „Бялата книга” показват само хората на Лилов.
След като министрите отказват да направят аналитични доклади за завареното положение в поверените им министерства, премиерът е принуден да отстъпи. Той нарежда на Пресслужбата, която се ръководи от бившия разузнавач Красимир Райдовски да изготви доклад за състоянието в страната, а те от своя страна, възлагат негласно задачата на икономически журналисти. И така ”Бялата книга” е готова.При обсъждането й в Министерския съвет отново възникват сериозни противоречия и Жан Виденов, за да запази кабинета е принуден да се откаже от идеята за даване гласност на „Бялата книга”. Привържениците на Луканов в правителството смятат това за голям успех.
Счита се, че това е първата съществена грешка на премиера Жан Виденов, показвайки слабост и неувереност в своите действия.
В изготвения доклад, като главен виновник за тежкото положение в страната се посочва лошото управление на Луканов и Беров, а министри там са били Пирински и Цочев. Избягване разгласяването на негативните оценки и изводите в „Бялата книга” се приемат със задоволство от кръга Луканов, негласно признавайки вината си за лошото положение в страната .
Жан Виденов още от началото на своето управление разбира, че банковото лоби в БСП е много силно. В подкрепа на това говори фактът, че председателят на Първа частна банка Венцислав Йосифов е кандидат на БСП за кмет на София. Знае се, че банката е проблемна, а Йосифов е известен с това, че раздава щедро кредити на тесен кръг хора предимно от БСП.
Кандидатурата му търпи сериозно поражение. След време, този неуспех на партията ще бъде приписан на Жан Виденов като председател на Висшия съвет на БСП.
Големите кадрови трудности принуждават БСП, за предстоящите президентски избори да определи като свой кандидат министъра на външните работи Георги Пирински. С това партията слага началото на чести промени в кабинета, които заедно с вътрешните борби водят до още по-голямата му нестабилност, а от там и да нестабилността в страната.Поради непростимо нехайство на предизборния щаб на БСП, кандидатурата на Георги Пирински не е допусната до избори, защото той не е роден в България.
Бързо се решава новата кандидатура да бъде Иван Маразов, който е непознат за българите. БСП претърпява повторно голям провал на избори и то президентски.
От януари до ноември 1996 година правителството прави 4 пъти промени, като 7 от 8-те нови министри са от БСП.
Ирина Бокова сменя Пирински като министър на външните работи, а Николай Добрев става министър на вътрешните работи, на мястото на Любомир Начев.Открива се ново министерство на енергетиката и енергийните ресурси начело с Румен Овчаров.
Други министри, които имат важна роля в кабинета са Румен Гечев на икономическото развитие, Димитър Костов на финансиите, Дончо Конакчиев на строителството и териториалното развитие, Васил Чичибаба на земеделие и хранителна промишленост и др.
Още от началото на своя мандат, правителството се захваща с най-трудния проблем, който трябва да решава – приватизацията.
Веднага се разбира, че там се играят нечестни игри, в които има замесени и немалко хора от БСП. Участват и силни икономически групировки и дори силови структури, които са натрупали много ”мръсни” пари и сега искат чрез приватизацията да ги изперат.
Лъсват и нечистите игри на частните банки, създадени още по Луканово време. Всичките те оформят един силен фронт срещу Жан Виденов и правителството, с оглед защита на тяхните нтереси. А те разполагат с голямо и силно оръжие – „парите”.
Правителството бързо попада в капана на целенасочена медийна изолация.
В битката му с многобройните противници то не получава очакваната партийна подкрепа, защото върхушката на БСП също се е възползва от времето на ”безвластие”, за да прави пари.
Жан Виденов също не получава и парламентарна подкрепа за реформите, които иска да извърши. Така намеренията му за масова приватизация чрез инвестиционни бонове се проваля съзнателно, защото засяга интересите на много съпартийци.
Въпреки тежкото икономическо положение, с цел повишаване на кредитния рейтинг и международния авторитет на страната, още от началото на свая мандат правителството започва да изплаща на части огромния валутен дълг.
Мораториумът по външния дълг беше една от големите грешки на Луканов.
Правителството на Жан Виденов изплаща над милиард и паловина от дълга и подписва Стенд-бай споразумение с Международния валутен фонд за постепенно уреждане на задълженията.
В същото време, в България продължава хишническото ограбване на държавната хазна чрез необезпечено кредитиране на многобройните частни банки, които пък раздават държавни пари на свои или приятелски фирми.
Сигналите за критичното състояние на банковата система в страната са много, но и лобитата, които подкрепят банките са също много.
Предчуствайки финансовата катастрофа, Виденов прелага в края на 1996 година да се въведе Валутния борд, като спасителна мярка, но това категорично се отхвърля.След много кратко време обаче, това ще бъде „спасителният пояс” за България.
Корумпираното управление на кабинета Беров и безличното на Ренета Инджова, дават възможност не само на икономическите групировки, но и на вътрешната и международна мафии до пуснат дълбоки корени в страната.
Пипалата на октопода са обхванали държавните структури, политическите партии и дори парламента. Правителството на Виденов с наложените му чести ремонти и липса на политическа и парламентарна подкрепа, неизбежно създава усещане за несигурност и невъзможност да се справи с тежката ситуация в страната. Това радикализира още повече опонентите на Жан Виденов и опозицията в партията бързо расте.
Считан за човек на Александър Лилов, Жан Виденов е под ударите на силната групировка на Андрей Луканов, която води ”кръстоносна война” с групировката на Лилов.
Последиците от тази войната са безотговорното загърбване и подценяване проблемите на България.
Негативното отношение на Андрей Луканов към Жан Виденов се дължи най-вече на това, че Виденов нарежда спиране изпълнението на убийствената за България Програма
”Ран–Ът”, на която инициатор и категоричен привърженик е Луканов.Андрей Луканов приема това като лична обида и е силно засегнат.
В анализите и оценките на специалистите за управлението на Жан Виденов, обикновено този ВАЖЕН ФАКТ СЕ ПРОПУСКА!
Зърнената криза през 1995 година усложнява много положението в България и е сериозен удар върху правителството и премиера.
Световната зърнена реколта е много слаба и големите производители, като ЕС, САЩ, Канада и много други страни, въвеждат строг режим и ограничения на износа.
Правителството на БСП и най-вече земеделското министерство правят точно обратното – удължават срока за износ и премахват контрола чрез квотите. Това определено означава, че зърнената мафия в България е много силна, защото са предимно от БСП. Тя прави голям удар с износа на зърно на добри цени, преди още да се знае дали новата реколта може да изхрани страната. А реколтата се оказва слаба и е невъзможно да се обезпечи зърнения баланс на нацията.
Внася се пшеница, но на много високи цени – 226 долара на тон при нормални цени от 170 долара. ”Нефтохим” също прави голяма спекулативна сделка за 302 хиляди тона ”зърно срещу петрол”, като в играта участва и американския спекулант Марк Рич – международен мошеник. Сделката не е осчетоводена, зърното не е фактурирано и е сключена без конкурс.
Длъжностните лица, като се започне от министър Чичибаба, заместниците му и се върви надолу по веригата, показват пълна и може би съзнателна безотговорност. Действията им са подсъдни, както за зърнения износ, така и за спекулативния внос.Правителството е предоставило необходимите материали на правосъдието.А как действа то – достатъчно е да споменем, че зърното е изнесено 1995 година, а разследването започва през март 1997 година. Началото на съдебния процес е през 2003 година и приключва с оправдателна присъда през 2010 година. Каква невероятна скорост на„многоуважаваното” българско правосъдие, и какво ”хуманно” решение на съда – оправдание на хората, виновни за бедствието на цялата нация.
За зърнената афера, дело на зърнената мафия и за престъпното поведение на куп висши длъжностни лица, включително и от ”Темида” виновни няма, всички си „измиват ръцете”.
И зърнената криза обаче е записана в ”сметката” на премиера Жан Виденов.
В средата на 1996 година, Международния валутен фонд разбира, че банките у нас са в трагично състояние.
Фондът упражнява силен натиск върху премиера, да нареди на правителството да закрие някои частни банки, чиито собственици безконтролно раздават необезпечени кредити.
Международният валутен фонд изпраща повторно остро писмо до Жан Виденов с настояване,за затваряне на съмнителните частни банки.
По повод на това писмо, Жан Виденов разпорежда на вътрешния министър Николай Добрев да извърши срочно необходимите проверки и да докладва за състоянието на банковата система в България.През есента на 1996 година, Националната служба за сигурност представя на министър Добрев аналитичен, компетентен и безпристрастно изготвен доклад.
По нареждане на министъра, докладът е преработен в 3 варианта. Най-подробният от 24 страници е докладван на министър председателя, а другите два варианта са за кабинета и за парламента.
Жан Виденов преценява, че на доклада трябва да се даде гласност и незабавно да се публикува без съкращения в пресата.
Но това негово разпореждане под различни претексти не се изпълнява.
Николай Добрев, независимо, че е министър само от няколко месеца, обективно оценява сериозността на проблемите с банковата ни система и разбира каква страшна угроза виси над България.
Специалният доклад показва една потресаваща картина за състоянието на държавните и най-вече на частните банки, които като пиявици години наред изсмукват държавната хазна чрез БНБ и ДСК.
Хазната вече е почти изпразнена, а много от частните банки напълно източени.Освен това, с неизбежните и съзнателни фалити, банките ще ограбят и последните спестявания на българите.
В доклада се предлагат конкретни и изключително важни мерки, прилагането на които не търпи отлагане.
Но Виденов, който вижда цялата истина и голямото участие на БСП в този ”национален обир”, няма нито смелостта, нито политическа подкрепа и административен потенциал, да ги проведе.Разбира и това, че ще има много врагове – негови съпартийци, замесени в банковите афери, които ще искат да го махнат. За провеждане на каквито и да било мерки, Виденов знае, че няма да получи подкрепа нито от правителството, нито от парламента.
Поради това, не може да предприеме никакви мерки за предотвратяване на катастрофата.
Жан Виденов разбира нейната неизбежност!
Характерно е поведението на главния редактор на партийния в–к „Дума”- старият и дисциплиниран комунист Стефан Продев.
Въпреки, че това е решение на председателя на висшия съвет на Социалистическата партия и министър председател Жан Виденов, той категорично отказва да отпечата доклада.
Продев разбира, че докладът ще взриви България, а тя и без това чака само искрата.Както предвижда докладът, страната е сполетяна от национално бедствие – преднамерен фалит на 16 големи частни банки.
Засегнати са сериозно БНБ и ДСК, както и останалите около 40 други, предимно частни. Източването им е започнало по Луканово време и продължило при управлението на Беров и Инджова. И чак сега, при Жан Виденовото управление се разкрива, че са с ”празни трезори”.
Много правителства и управници съзнателно са си затваряли очите и се престрували, че не виждат какво се върши в банките!
Фалитът на банковата ни система е най-тежкия удар, който довършва и без това болната българска икономика.
Последват фалитите на много фирми, спират работа безброй заводи и фабрики, изгарят оборотните средства на много предприятия и скътаните парици на хиляди българи.
Но тези изкуствени фалити стопяват и дълговете на много новоизлюпени кредитни милионери.БНБ по време и на предишните правителства и сега, не е провеждала компетентна политика относно българския лев, като спекулативно и дори хазартно е определяла неговия курс в интерес на едрия капитал и на отделни личности.
Това е водило до непрекъснатата промяна на курса в интерес на спекулантите и до голямото му обезценяване. От некомпетентната финансова политика на Националната банка и престъпната или съзнатена безотговопност на много правителства, инфлацията в страната стига невероятните 520%, заплатите падат до 10 – 15 долара, а пенсиите до 5 – 6 долара.
През есента и особено през зимата на 1996 година хиперинфлацията вече е застрашителна, заплатите падат до 5 – 6 долара. Положението в страната става неудържимо. Политическата върхушка на БСП усеща, че отново ще се повтори страшната ”Луканова зима” и решава да действат по познатия начин, ”гущера” да си откъсне опашката.
На 4 ноември 1996 година 19 членове на БСП, с открито писмо искат оставката на Жан Виденов като министър председател.
На 21 декември 1996 година се провежда извънреден конгрес на БСП, на който Жан Виденов обявява, че си подава оставката като министър председател и като председател на висшия съвет на БСП.
Конгресът избира Георги Първанов на мястото на Виденов.Вярна е преценката на анализаторите, че”взривът на банковата система е заложен от един! Реализацията е извършена от самите собственици на частните банки.
А взривът гръмва при трети – макар и той да е невинен”.
За много хора е ясно кой е заложил взрива. Докладът ”Добрев” разкрива кои са крадците.
Третият, потърпевшият и той е ясен. Това е премиерът!
Можеше ли Жан Виденов като министър председател да спре кражбите и погрома на страната?
Въпросът си задава виден политически анализатор и си отговаря сам:
Не! Защото желанието и волята на всички политически сили, включително и на собствената му партия бяха за незабавната подялба на голямата баница – банките.Оставаше му само да поеме ролята на ”необходимият грешник”, за да остане чиста партията- БСП.
Жан Виденов е един от малкото партийни и държавни ръководители, чието име никога не е свързвано с корупционни скандали или сделки за лично облагодетелстване. Малко са управниците, за които може да се каже това.
Няколко дни след оставката му започват улични акции, инициирани от КНСБ, които в началото на януари се оглавяват от СДС.
Слага се началото на мощна протестна народна вълна. Като по ирония на съдбата, агентът на Държавна сигурност ”Дунав” – Жан Виденов, предава партийната власт в ръцете на агента на Държавна сигурност ”Гоце” – Георги Първанов.
”Рапорт даден” – ”Рапорт приет”- както казват комсомолците!
Събитията в България и най-вече в София, се развиват по-страшно и от страшната ”Луканова зима”. Въпреки напъните на Първанов, БСП да състави ново правителство, народното недоволство е толкова силно, че за трети, пореден път управлението на БСП е пометено от народен бунт.
”Столетницата” има къса памет и бързо забравя народния гняв.
Но страната ни никога няма да забрави, че със своите три управления, тя докара България до Трета национална катастрофа.
И ВЪПРЕКИ, ЧЕ ТРИ ПЪТИ БЕШЕ ПРОГОНВАНА ОТ ВЛАСТТА С НАРОДЕН БУНТ, ТЯ ПАК СМЯТА, ЧЕ Е ЕДИНСТВЕНАТА, КОЯТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАРОДА И ОТНОВО ИСКА ДА УПРАВЛЯВА! ЩЕ Й СЕ ОТДАДЕ ЛИ И ТОЗИ ПЪТ ДА ИЗЛЪЖЕ НАРОДА????
ТЕЖКО МУ НА ТОЗИ НАРОД, АКО ОТНОВО ДАДЕ ВЛАСТТА В РЪЦЕТЕ НА БСП – БКП!
ДОКЛАДЪТ ”ДОБРЕВ” (1/2)
ДОКЛАДЪТ ”ДОБРЕВ”Строго секретен доклад на МВР от 1996 г. за банките, фирмите и хората, ограбили България, прикриван досега.
Трябва да направим уточнението, че това не е пълният доклад от 24 страници, изготвен от МВР и предаден от министър Добрев на премиера Жан Виденов. Пълният доклад все още не е видял бял свят.
В подкрепа на това ще цитираме някои факти:
През 1991 г.една от първите частни банки в България, създадена по искане на Андрей Луканов е Българска земеделска банка. Характерно е, че акционери в банката са синовете на британският медиен магнат Максуел – Ян и Кевин Максуел.
Робълт Максуел е бизнеспартньор и приятел на Андрей Луканов, включително и по масонска линия. Има съмнителна репутация и трагичен край, като Луканов. Предполага се, че за изчезването на валутния резерв на България през 1990 г. в размер на над 2 млрд. долара е замесен Луканов, а възможно е участието и на Максуел.
Тази банка липсва в доклада на МВР във варианта, който е изнесен в пресата. Липсва също и Българска земеделска и промишлена банка, създадена през 1994 г.от Андрей Луканов и Нора Ананиева, известна като банката ”Орион”.
В доклада отсъства и Българска търговско индустриална банка на Васил Божков – Черепа. Когато Любомир Филипов е освободен като управител на БНБ, той става шеф на Кредитбанк на „Мултигруп”. Тогава банката на Божков се влива в Кредитбанк.
В този вариант на доклада освен банки, липсват и фирми уличени във финансови далавери. Според добре информиран източник, Венцел Райчев, бивш шеф на София прес, баща на социолога, бизнесмена и милионера Андрей Райчев, трябва да има сигурно място сред ”играчите” докарали банковия фалит. Известно е, че в някаи от многото фирми на Венцел се намесват интересите на „Мултигруп”, дори и на Максуел.
Всичко това и още много други банки, фирми и лица, които са в основния доклад, липсват във варианта на доклада, вече получил публичност. Време е да се появи и пълния доклад.
Поради големия обем на доклада, поместваме само основните моменти, и то в две части.
Някои мнения на известни икономисти и банкери за банковия крах:
”Банковата система се превъна в един от най-важните канали за гиганско преразпределение на стотици милиарди от държавата и вложителите, в джобовете на престъпна мафия”
проф. Иван Ангелов – правителствен икономически съветник
”Ако дойде Видов ден, половината банкери трябва да влязат в затвора.”
Стоян Александров – екс финансов министър
Първа част
СЪЗДАВАНЕ НА БАНКОВАТА СИСТЕМА.
До 1981 г. в страната функционират Българска народна банка (БНБ), Българска външнотърговса банка (БВТБ) и Държавна спестовна каса (ДСК), като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнатърговските операции и управлението на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението.
През 1981 г. е учредена „Минерлбанк”, преобразувана през 1992 г. В БСИ. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки. Те са специализирани в обслужването на отраслови структури. В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши участието на частен акционерен капитал.
От 01.01.1990 г. БНБ, до тогава на подчинение на Министерски съвет е освободена от несвойствените си търговски функции. През юни 1991 г се приема Закон за БНБ и тя получава статут на Национална банка със значителна степен на независимост.
На 28.04. 1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ), който взема решение за учредяване на търговски банки. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредителите на ССИГ му предлагат поправка на
чл. 13 от Конституцията – да се премахне държавният монопол върху банките. След броени дни Парламентът гласува промяната.
Решението на депутатите за промяната на чл. 13-ти преди да е приет Закон за банките, отвори вратите за безконтролно създаване на частни банки – отвори вратите на „беззаконието”. Това показа и създаването на първата частна банка в България.
Документите – учредителен договор и подписка на бъдещата Първа частна банка (ПЧБ) са внесени в БНБ. Управителният съвет с председател Иван Драгневски реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра на дружествени фирми с ограничена отговорност, на основание на чл.11, ал.2 от Указ 56 на 24.07. 1990 г. като акционерна фирма ”Първа частна банка” АД. Предмеът на дейност е ”извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид.” Фирмата – ПЧБ, се създава с уставен фонд 10 млн. лева, като по-голямата част от него е внесен от държавните фирми ”Кореком” и „Металхим”. Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изисванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56.
Упадъкът на банките в България започва през 1990 година, когато Парламентът гласува промяната на чл.13 от Конституцията.
През 1990 г. се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на закони, уреждащи правното съществуване и функциониране на търговските банки – Закон за БНБ от 19981 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г., в България се създават още няколко търговски банки, като: Медународна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ „Съединение”; Кредитна банка.
Със смяната на управителя на БНБ на 16.01.1991 г. и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС, настъпва истински „лицензионен взрив”.
Съзнателното създаване на много частни банки в България, преди още да е въведено необходимото законодателство, оказва решаващо влияние върху цялата банкова система и е основната причина за нейната деформация и крах.
Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите, се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането му и препродаване на трети лица, или по други механизми.
За периода 1990 – 1995 г. ДСК е раздала 70 млрд. лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици финансово-брокерски къщи (ФБК), обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система.
През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити, без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активи и пасиви.
ПИМБ се създава от ТБ ”Електроника””, която тегли валутен кредит от фирма ”Василка”. В последствие банката вдига уставния си капитал, за да получи пълен лиценз, но без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. Елитбанк е създадена чрез теглен валутен кредит от Биохим и средства на ПЧМБ. Банка Моллов – чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими за набиране на уставния капитал; Агробизнесбанк е създадена с дадени средства от ЗПД ”МИК” АД и кредити; Първа инвестиционна банка е създадена като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови машинации; Частна земеделска и инвестиционна банка е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева. Капиталът на Кредитекспрес банк е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от Минералбанк и ПЧБ.
Фрапиращи са примерите „лиценз по принцип” за „Капиталбанк” или за лицензиране на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн. лв. от ДСК в полза на частната банка. Това положение е добре известно на БНБ, но не се предприемат никакви мерки.
Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. Едва в началото на 1994 г. се констатират ”определени слабости в лицензионната дийност” на управление „Банков надзор” и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем ръководител на „Банковия надзор” през всичките тези години е Камен Тошков – един от основните виновници за лицензианият хаос.
Още в първоначалния етап от създаването на частните банки започват злоупотребите с отпуснатите банкови кредити от държавните банки. Голяма част от средствата, частните банки пренасочват към фирми и физически лица, след което са обявени за несъбираеми. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като ЛОРО – сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари е типичен за банките на някои иконочически групировки, като: Туристспортбанк, Кредитна банка, ПЧБ, Банка Моллов, Елитбанк и др.
Така, още в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за увеличаване, разширяване и задълбочаване на деформациите в нейното функциониране. Създават се възможности за „пробойни в закона” и за изграждане на подходяща ”организация” в самата банкова сфера. Вече има не малко банкови кадри, които са в играта или са готови да участват.
В зараждането на банковата система се оформят три основни линии на престъпления и закононарушения :
1. Използване на нерегулираните отношения между банките и държавните предприятия, като се прехвърля дефицита на предприятията към банките, а от тях към БНБ и бюджета. По този начин се присвояват огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията;
2. Раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства;
3. Включването на някои банки в механизмите за пране на пари и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес.
ДОКЛАДЪТ” ДОБРЕВ”Втора част
ЧАСТНИТЕ БАНКИ ОСНОВЕН ФАКТОР ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА
Дълготрайният и нерегламентиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия има определящо значение за задълбочаване на банковата криза. Икономическите реформи в България, които стартират и без това анемично, действат в трудните условията на една ”прекредитирана” икономика.
През 1991 г. в условията на стагнация, загуба на пазари и рязкото повишаване на основният лихвен процент, предприятията нямат възможност да обслужват отпуснатите кредити. Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката, автоматично се прехвърляха върху обслужващите банки, което води до загуба на капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са и от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити на частният сектор.
Сумата на лошите и съмнителни кредити в края на 1995 година възлизат на 342,7 млд лева, което съставлява близо 40% от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капиталите на търговските банки е отрицателна – минус 53,3 млрд.лева. Основният дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки:
Стопанска банка – 15,4 млрд. лева;
ОББ – 14,9 млрд.лева;
Балканбанк – 14,4 млрд. лева;
Банка Биохим – 8,2 млрд. лева;
Минбанк – 7,7 млрд. лева;
Агробизнесбанк – 8,2 млрд. лева;
ПЧБ – 7,3 млрд. лева;
Банка земеделски кредит- 5,6 млрд. лв.
През последните няколко години, на входа и изхода на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор, застават икономически групировки и фирми, които по същество монополизират вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез „клопката на паяка” се изсмукват огромни дължавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК – кредитиране от търговските банки на крупни производители – реализация на продукция от лица на частния сектор. Освен това „преливане” на средства, търговските банки натрупват огромни несъбираеми кредити от производителите.
Седем от 16-те големи и „лоши” длъжника на Балканбанк са фирми от групировката на ”Мултигруп”, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 % от кредитния портфейл на банката – 14,232 млрд. лева, като голяма част от тях са проблемни.
Най-големите длъжници са Дисконтова къща АД – 2,97 млрд. лв и Индустриал-М АД – 1,11 млрд.лв.
Много от кредитите на „Мултигруп” са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани.
Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми – взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задълженията, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни деиректори на „Балканбанк” Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми – длъжници, без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказване на крайния потребител на присвоените средства.
По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков, до началото на 1994г. от банката са отпуснати 200 млн. долара кредити без обезпечение. „Булгарлийзинг”, свързана със ЗД ”Корона Инс” на Иво Карамански е получила 24 млн.долара.
През 1995 г.ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн. лева от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев. Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК значително се влошава, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума.
Преобладаващата част от”лошите” кредити на частните банки, са предоставени на фирми или лица работещи в тях, на акционери или на фирми свързани с тях. През последната година преди да бъде освободен от поста изпълтителен директор на ”Балканбанк” АД, Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн. долара на фирмите на синовете си. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинските връзки, кредитите се отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов се е установило във Вашингтон, САЩ, разполагайки със завидни финансови средства.
Георги Агафонов – председател на ТБ ”Славяни” предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини. Фирмата ”ИФФ груп”, в коята първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев дължи на ТБ ”Славяни” над 1 млн.лева. Друга негова фирма – „Ес Джи Ей” е получила от Стопанска банка 30 млн.лева, като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма ”ИФФ груп” от страната са изнесени 2 млн.долара, с които са закупени вилни парцели в Доминиканската република. Всички движими и недвижими имоти, Агафонов прехвърля на свои фирми.
„Бизнесбанк” АД е използвана за отпускани от БНБ и ДСК кредити към частни фирми на основните акционери. Най-големи длъжници на банката са ”Свети Йоан” АД, Нова Телевизия (Дарко Таминджич) и Добруджанска банка.
Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи на 7 млрд.лева и 6 млн. долара. Съпругата на Китов живее постоянно във Франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време, само през 1996 г. ДСК е рефинансирала ”Бизнесбанка” с над 6,5 млрд.лева.
Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янков са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките „Дару” и ”Орион”. Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служителите на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. След отстраняването на Янко Янков от ръководството на банката, еднолично Тилев е разпоредил износ от банковия капитал зад граница на стойност 6 млн. долара и от отпуснати кредити за фирми в размер на 40 млн долара.
Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 милиона долара кредит на фирми, в които самият той е акционер.
Тежкото състояние на ТБ ”Компас” (бивша „Моллов”) е причинено преди всичко от незаконосъобразни действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на СД на ТБ ”Моллов”, той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирми на частната си груперовка ФИГ ”Моллов” е изтеглил от едноименната си банка кредит в размер на 5 млн. долара и 200 млн. лева, които изобщо не е обслужвал. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на ”Моллов ФИГ” 44 066 хил. лева
Ем Еф Ай Брос – 125 967 хил.лева. Със съмнителна възвръщаемост са кредитите отпуснати на фирмите „Сторма” – 80 554 хил. лева и „Ем ЕФ Ай Брос” – 142 455 хил.лева.
В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров, Николай Йорданов Косашки, членове на СД на „Моллов ФИГ”, Членовете на УС на ТБ ”Моллов” са получавали годишно 100 хил. долара в брой и 400 хил. долара в кредити.
Друг неизправен кредитополучател е „Крами” ООД със 721 089 хил.лева.
Някои от факторите, довели до трудностите на ПЧБ се свързват с изтичане на капитали от нея към ТБ ”Моллов”, включително и на рефинансиране от БНБ. Поради настъпилия разрив между В.Моллов, който е рефинансирал ПЧБ и В.Стефанов – председател на ПИМБ, ТБ „Моллов” е преустановила рефинансирането на ПЧБ.
Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лева. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 година, възлизащ до този момент на над 3 млрд.лева.
БНБ е заделяла за ПЧБ около 37 % от целия си размер за рефинансиране на другите търговски банки. По този начин ПЧБ е изсмуквала голяма част от предназначените заеми за другите ТБ с проблеми по ликвидността.
Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури свързани с ПЧБ и ССИГ , както и на лица, приближени на членовете на УС – Венцислав Йосифов, Валентин Моллов, Димитър Звездев, Емилян Димитров, Милчо Караиванов, Михаил Стефанов, Петьо Христов Блъсков, и прокуристите на банката Елза Ботева, Илиян Митев и Кирил Григоров.
В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение.
ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като ”Дива” – Р.Златев и Сие, „Спорт-Рей” ООД, ЕТ „Николай Райчев” и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев.
Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити са резултат от корупцията обхванала различни нива в банковата система. По веригата ”лобист – политици – банкови чиновници – частни фирми, са изтекли огромни суми предварително обречени да бъдат несъбираеми.
Сред обществото е наложило трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 % комисионна, а кредити, за които предварително се знае, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %.
Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за пране на пари и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес, също оказва крайно неблагоприятно отражение в банковата система.
Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от служители в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции е контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните валутно-спекулативните кризи, като тази през м. март 1994 г., довела до трайно обезценяване на лева.
От ”Агробизнесбанк” Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК ”Дилър” от същия град, чрез фиктивни договори е изнесла 2 млн. долара.
От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки, през митницата на Аерогара София са изнесени 2 811 кг. ценни пратки съдържащи банкноти. 1 млн. щатски долара в купюри по 100 долара тежи 8 кг. През Аерогара София са изнесени повече от 351 млн. долара.
Елитбанк е изнесла най много – 1247 кг. ценни пратки, или 156 млн. щ.д. Банката не фигурира в списъка на БНБ за износ на ценни пратки.
Рязкото обезценяване на лева в средата на 1996 година бе предизвикано от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута основно от ”ИНГ банк”, Булбанк и „Елитбанк”.
Приетата законодателна норма от Великото народно събрание, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиции и да се олихвяват с високия за момента процент, позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица близки на правителствените икономически екипи, през 1991-1992 г. да ”изперат” и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход и впоследствие умножени да бъдат изнесени от страната.
Председателят на СД на „Елитбанк” Иво Георгиев е извършил съмнителни сделки за пране на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин-бивш член на СД на ПИМБ.
Основните кредитополучатели на ТБ Елитбанк са фирмите от Холдинг ”Макском”. Към 25 юни 1996 г. задълженията на холдинга възлизащи на 800 млн. лева са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лева на фирма ”Кремакс”, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ Елитбанк и формалното изчистване на ”Макском” от задължение, за да участва в приватизацията.
Председателят на ТБ Славяни Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесли големи суми зад граница. През м. май същата година, близък на Агафонов е изнесъл 60 хил. щ.д. през ГКПП Дуранкулак. По разпореждане на Агафонов, от ТБ ”Славяни” е дадена банкова гаранция за 600 хил. щ.д. през БЗК на пирамидата ”Демос”.
Бившето ръководство на Балканбанк АД – изпълнителните директори – Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г.от ”Балканбанк” са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров (”Балканкарт”, ”МКК”, „Хай Тек Сис” и ”БанкситУ”), както и та техни подставени лица около 691 млн. лева.
Месечната издръжка на „Балканинкасо” с президент съпруга на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лева. Между „Балканбанк” АД и „ Балканмашинари” АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента.
Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование ”Брюкселски” е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута. Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов, бивш главен счетоводител на „Балканбанк” е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с Президент – Елена Аспарухова – снаха на генерал Бриго Аспарухов.
Един от големите длъжници на Балканбанк АД е „Балканкар – Холдинг”, чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лева.
Макар и да не е основният доклад ”Добрев”, който е от 24 страници, информацията и в този доклад е достатъчна, за да покаже разграбването на хазната и държавните банки на България, от частните банки – хищници. Показани са и участниците – банки, холдинги, фирми, частни лица, престъпни икономически групировки и мафиотски структури и много други. Показани са поименно крадците и съучастниците. Някои от тях са ликвидирани от наемни убийци, други са избягали в чужбина, но не малко са тези, които са още в България и се радват на благоденствие, макар и придобито с цената на грабеж.
Както казва екс министърът Стоян Александров: ”Ако дойде Видов ден…. ”. А защо да не дойде? Защо крадците – вече милионери да живеят съвсем спокойно, необезпокоявани от нищо и от никой? Не е ли време да покажем кои са? МВР трябва да разсекрети и покаже доклада за „Кредитните милионери”. Както този доклад и той ще разкрие истината и ще покаже ”кой кой е”.
И ако няма съдебно възмездие, както обикновено, то и публичното показване на крадците е също форма на възмездие!
Докладът е публикуван от frognews.bg
---------------------------------------------------------------------------
ЖАН ВИДЕНОВ: 4 ФЕВРУАРИ? КОЛЬО ДОБРЕВ И ПЪРВАНОВ СА ПРЕДАТЕЛИ, ЛЕВИТЕ НЯМАТ МЯСТО ВЕЧЕ В БСП
04.02.2013 · by Светът днес · in България, История. ·
- Какво си спомняте около 4 февруари 1997 г.?
- Спомням си, че по време на един от разговорите ни, Кольо постоянно си записваше. Най-старателно. По едно време даже го попитах на шега какво толкова пише – мемоари ли, или обвинителни актове? Но това наистина беше в рамките на шегата. Същият този разговор беше много сериозен. Той очевидно искаше да разбере споделям ли публичното обвинение срещу него в предателство. Дадох му отговора, който той и сам чудесно знаеше – че 4 февруари 1997 г. лиши БСП от всякаква перспектива и дори да не е имал никаква друга възможност на самата дата, едномесечното протакане преди това е непростимо. Неговата теория по въпроса е, че през този месец е търсил външно съдействие, без което мандатът му без друго е бил обречен. Но всеки (и най-вече аз) има право да го запита в такъв случай, защо жънеше аплодисменти на 42-ия конгрес с точно противоположните приказки – че всичките ни проблеми са даже не национални, а вътрешнопартийни и опират единствено и само до добри полицаи, журналисти и изобщо кадри? Защо използваше неистини, които знаеше, че ще се харесат, а спестяваше истини, които може и да ни дразнят, но можеше и да ни спасят? От лятото на 1996 г. знаеше лично от мен, че ако подам оставка, ще препоръчам него за мой приемник като премиер и лидер на БСП – защо тогава премълча пред конгреса, че би съставил ново правителство само след като получи пълни гаранции за значителна финансова подкрепа от чужбина?
- В. “Дума” тогава е против Вас.
- С Кольо надълго си говорехме тогава и за “Дума”. Той се правеше, че изобщо не я чете и не знае какъв вътрешнопартиен макартизъм започна тогава да се лее от нейните страници. Аз му давах пример след пример, за да го убедя, че (дори и да не го желае) всичко това всъщност се прави заради него – за да се намери, посочи и натрапи на БСП подходяща изкупителна жертва за гигантския разпад, който неминуемо й предстои след станалото на 4 февруари. Останах с впечатлението, че за Кольо Добрев всичко това сякаш е въпрос на пари, че ако налеем достатъчно във вестника, той ще пише каквото му казваме и дори ще приеме главен редактор, който му определим. Отговорих му, че пари нямам, а няма и да търся за “Дума”, защото нейният проблем с БСП бе най-малкото паричен по онова време.
- От онова време е и спуснатата “заповед” “такива като Виденов да не се включват в листите”.
- Не знам защо, но Кольо Добрев непрекъснато се връщаше на въпросна за моето депутатстване. Направи се, че не знае за призивите “такива като Виденов да не се включват в листите” и че смята това за “пълни глупости”. Отново и отново повтаряше, че мястото ми е в парламента, аз отново и отново шеговито му отговарях, че няма да му дам да се отърве толкова лесно – само с едно гласуване в парламента против някое и друго искане на Татарчев за депутатския ми имунитет. Кольо Добрев ме познаваше много добре и знаеше, че с депутатски перспективи не може нито да ме купи, нито да ме продаде. Нито дори да ми прави оферти, доколкото в тази сфера имам собствени възможности и не по-малки от неговите.Затова не приех думите му като някакво предложение за сделка. Приех ги по-скоро като негов сондаж – дали не бих се солидаризирал с партийни позиции, които не приемам, покрай това, че тъй или иначе съм се съгласил да вляза в постоянно действащия център за партийна политика – бъдещата парламентарна група. Така приех и призива му двамата заедно с него да станем главното острие в контраатаката на БСП срещу СДС. Тук си беше направил по-добър разчет – знаеше, че никога не отказвам участие в подобни битки. Отговорих му, че съм винаги насреща, но имам силни опасения, че с лозунга “Единни срещу общия противник” в БСП жестоко ще се злоупотреби, затова на дадения етап предпочитам да бъде “един срещу общия противник”. Уверих го, че за тази моя битка срещу управлението на десницата не ми трябва нито партиен вестник, нито депутатски статус, стигат ми независимата преса и статусът на безработен член на Висшия съвет от Пловдив. Мисля, че не го подведох с това уверение.
- Къде се корени разделението в БСП?
- Разделението е между огромното автентично ляво мнозинство в БСП и едно нищожно социалдемократическо (разбирай дясно) малцинство, което при всички обстоятелства и с всички средства се стреми да окупира партийното ръководство. Левите хора нямат място вече в БСП.