Делян Славчев Пеевски

Работата на Делян Пеевски като следовател се равнява на нула

19:37 | 24 юли 2015 | 6 коментара

"Брой на досъдебните производства и следствени дела, които са били разпределени на г-н Делян Славчев Пеевски: 0,

 Брой изготвени от г-н Делян Славчев Пеевски обвинителни заключения, заключения с мнения за прекратяване и заключения с мнения за спиране - 0;

 Брой извършени от г-н Делян Славчев Пеевски следствени поръчки и проверки: 0."

Такава е добре пазената тайна, която градският прокурор на София най-накрая бе принуден да разкрие след година и половина съдебна битка. Информацията бе поискана от в. "Капитал", който в петък публикува и отговора.

Пеевски е назначен за следовател в икономическия отдел на Столичната следствена служба през 2005 г., въпреки че не притежава необходимия по закон стаж. Впоследствие той встъпва в магистратската длъжност за кратко, докато е избиран ту за народен представител, ту за зам.-министър. Благодарение на законодателна промяна, прокарана по времето на тройната коалиция, стажът, който той има в изпълнителната власт и парламента, се зачита за магистратски и така въпреки че реално е бил следовател само няколко месеца, на хартия положението е друго.

Тезата, че Делян Пеевски има опит като следовател, беше единственият конкретен аргумент на бившия премиер Пламен Орешарски да го предложи за шеф на ДАНС през 2014 г

http://www.mediapool.bg/rabotata-na-delyan-peevski-kato-sledovatel-se-ravnyava-na-nula-news237104.html

=======================================

Снимка: БГНЕС

Новоназначеният шеф на ДАНС Делян Пеевски е сред най-коментираните и противоречиви имена в българската политика.

През последните години, освен с високите държавни постове, които е заемал въпреки крехката си възраст (скоро ще навърши 33 г.), името му се свързва и с медийната му империя. В нея влизат вестникарската Нова българска медийна група и каналите около TV7, макар формално Пеевски да не фигурира сред собствениците. Групата е финансирана от Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, която държи огромен процент от парите на държавните предприятия.

Делян Славчев Пеевски е роден през 1980 г. в София.

Политическата му кариера започва едва на 21 години, но не с ДПС, откъдето той вече втори мандат е избиран за депутат, а с НДСВ. През 2001 г. Пеевски става член на царската партия и тя му дава летящ старт – първо е назначен за парламентарен секретар на тогавашния министър на транспорта Пламен Петров, а после оглавява борда на директорите на най-голямото ни пристанище – Варна. Широко коментиран тогава бе фактът, че Пеевски дори няма завършено висше образование – по това време е втора година студент по право в Югозападния университет в Благоевград. Пак по същото време майка му – Ирена Кръстева – е шеф на Българския спортен тотализатор.

Няколко години по-късно Делян Пеевски получава диплома за юрист и през 2005 г. е назначен за следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба. Пет месеца получава висока държавна служба – зам.- министър на бедствията и авариите в министерството на Емел Етем по времето на тройната коалиция. В ресора му влиза и Държавният резерв.

През 2007 г. името на Пеевски изскочи от скандала “Р.Овч.”  и временно му коства поста на зам.-министър. Аферата избухна, когато директорът на Националната следствена служба Ангел Александров обяви, че тогавашният енергиен министър Румен Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на “Булгартабак”. Александров бе обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. Премиерът Сергей Станишев уволни двамата замесени в скандала заместник-министри – на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. По-късно Пеевски бе възстановен на поста.

На парламентарните избори през 2009 г. и през 2013 г. той е избран за депутат от ДПС от Пазарджик.

През 2007 г. започва мощна медийна експанзия – първоначално с откупуването на вестниците на Петьо Блъсков “Телеграф”, “Монитор”, “Политика”, “Меридиан мач”. По-късно към медийната империя са добавени още хартиени и електронни издания, както и телевизиите ВВТ (сега News7) и ТV7. Медиите се превръщат в емблема на служенето на силните на деня и резките обрати в редакционната си политика след смените във властта. След изборите през 2009 г. от остри критици на Бойко Борисов само за една нощ се превръщат в негови първи поддръжници. Същият обрат се случи и след падането на кабинета на ГЕРБ – партията на досегашния премиер моментално се превърна във враг. Самият Пеевски наруши традиционното си мълчание в пленарната зала и скочи срещу Цветан Цветанов с думите:“Имайте срам!” и “Тепърва ще излиза с колко криминални лица сте се виждали. Но аз няма да се занимавам с вас. Правораздавателната система ще се занимае с вас”.

Емблематичен в този контекст стана конфликтът на лицето на TV7 Николай Бареков с ГЕРБ. По време на националните протести срещу кабинета Бареков и управляваната от него телевизия изведнъж рязко се разграничиха от доскорошните властимащи, а TV7 се обяви за телевизията на протестиращите и повече демонстративна война срещу ГЕРБ.

Широк обществен отзвук по време на предизборната кампания през 2013 г. предизвика разпространено в интернет видео от предизборно събитие на Делян Пеевски в Крън, където от трибуната той произнася крилатата си реплика “Страхуваха ли ви ГЕРБ четири години?”

Източник

Днес 14-ти Юни 2013 година беше „ЗАСЛУЖЕНО ИЗБРАН“ на поста за председател (ШЕФ) на ДАНС (Държавна агенция „Национална сигурност” – разбирайте нещо като ДС) по предложение на премиера Пламен Орешарски. 

След като се закле, Делян Пеевски излезе от пленарната зала. “В ДАНС повече ще се работи, отколкото да се говори. Ще ме съдите по делата ми“, обяви в кулоарите Пеевски.

Според стария текст шеф на ДАНС може да стане само човек с не по-малко от 10-годишен професионален стаж в службите за сигурност. Пеевски няма такъв. Законът за ДАНС е бил променен спешно от парламент, за да може Делян Пеевски да оглави агенцията. Този законопроект бе първият, одобрен от 42-рото Народно събрание.

От друг източник:

С гласовете на ДПС и БСП парламентът прие в петък сутринта предложението на премиера Пламен Орешарски за председател на ДАНС да бъде избран Делян Пеевски. Решението идва само ден, след като в Държавен вестник бяха обнародвани промените в Закона за ДАНС гласувани спешно от парламента и които дават полицейски (да задържат за 24 часа и да обискират) и разследващи правомощия. ДАНС стана правоприемник и на ГДБОП.

Централна част от промените бяха свързани със статута на председателя на агенцията, като бяха занижени изискванията за стаж, като беше прието, че председателят може да има и само юридически стаж. Още тогава коментарите бяха, че промените се правят за конкретен кандидат, а заложеният стаж съвпадаше с този на Пеевски. Беше махната и възможността председателят да бъде отзоваван предсрочно „при при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на агенцията.“

След избора, премиерът Орешарски нарече синът на бившята шефка на тотото Ирена Кръстева „външен специалист“, а пък лидерът на БСП Сергей Станишев, който единствен се изказа в подкрепа на Пеевски заяви, че вярва, че „днес България се нуждае от стабилност“ и новият председател на ДАНС „ще има голяма отговорност да доказва всеки ден, че работи не за една партия. След избора Пеевски заяви, че ДАНС „вече ще работи, няма да се говори само, както беше в миналото.“

Единствено Георги Кадиев от БСП излезе с позиция и обясни защо не е подкрепил номинацията си: „Искам съвсем ясно да заявя, че не съм подкрепил кандидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС. На заседание на парламентарна група гласувах против. В зала не гласувах. Дадох много от себе си, за да не е ГЕРБ на власт. Нямам никакъв проблем да напусна парламента утре, но не мисля, че това би подобрило нещо.“

Различни източници от дипломатическия корпус, с които „Капитал“ разговаря определиха решението като скандално и с пагубни последици в сътрудничеството между правоохранителните институции. Решението е предизвикало сътресение и в самата агенция.

От няколко независими източника в службите за сигурност „Капитал“ научи, че през различни етапи срещу Делян Пеевски е имало разработки за корупция, водени както в ДАНС, така и в ГДБОП. По тях не се е стигнало до реализация заради чадъра, който е бил опъван над сина на Ирена Кръстева. Източниците ни коментираха, че става дума за злоупотреби в Държавния резерв, източване на държавни предприятия и др.

Според разследване на в. „Труд“ депутатът от ДПС фигурира като основен герой в операциите „Лабиринт“ и „Другари“. Не е ясно защо те все още залежават и не са видели бял свят.

Кой всъщност е Делян Пеевски?

Изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС е поредният скок в кариерата, която започва своето развитие по времето на управлението на НДСВ. Той стана съучредител на сдружението „Младежко НДСВ“ заедно със сина на говорителката на царското семейство Галя Дичева – Росен. Впоследствие от партия НДСВ се разграничиха от тази организация. Още на 21 години той стана най-младият член на политически кабинет, след като беше назначен от Пламен Петров за парламентарен секретар на транспортното министерство – пост, който му позволи да влезе в борда на директорите на „Пристанище Варна“. Според публикации в пресата от онова време една от първите работи на Пеевски била да поиска от ръководството на пристанището луксозен джип. Той беше освободен от борда заради липса на образователен ценз. По това време Пеевски беше все още студент по право, трета година. Това стана след скандал в парламента за безпринципните назначения в държавните бордове, срещу които се обявиха дори и жълти депутати.

Най-големият скандал, в който беше замесено неговото име към онзи момент, беше свързан с приватизацията на столичната зала „Универсиада“ и спортния комплекс „Тотошанс“ в Златни пясъци. С помощта на тогавашния спортен министър Васил Иванов-Лучано имотите се оказаха апортирани от държавната фирма „Олимпика“ ЕАД в смесено дружество, в което участваше частна фирма, свързвана със самия Лучано. Като едноличен собственик на фирмата беше вписана Маргарита Донкова, която по същото време беше секретарка към поддържания от младежкото НДСВ уебсайт „Новото време“. По случая беше образувано следствие, но то потъна.

Докторант Пеевски

Към 2006 г. в биографията на Пеевски се твърдеше, че той е докторант по административен процес в ЮЗУ, каквато информация обаче няма в официалния регистър на образователното министерство. Пак според биографията на Пеевски, след като завършва, той работи като юрисконсулт в „Тиви глобус“, а после за няколко месеца е адвокат в Благоевград и София.

На 13 април 2005 г. ВСС назначава Пеевски за следовател в икономическия отдел на Столичната следствена служба. Това се случва по „втория“ начин – тъй като синът на Ирена Кръстева няма необходимия стаж, директорът на следствието към онзи Ангел Александров предлага Пеевски да бъде назначен „по изключение“. Член на тогавашния състав на съвета си спомня как Александров (близък приятел на Ахмед Доган) се е борил „като лъв“ за назначаването на сина на Ирена Кръстева за следовател.

Младият юрист е разпределен в икономическия отдел на столичното следствие. Пряк негов началник е Петьо Петров (известен в средите като Петьо Еврото), който тогава е зам.-директор, а от две седмици – директор. Кариерата на Пеевски като следовател продължава седем месеца. През ноември 2005 г. ВСС го освобождава от поста, тъй като е назначен за зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии, където отговаря за държавния резерв. Източник на „Капитал“ от службите за сигурност разказва, че случващото се в резерва по това време е било разработвано от ДАНС, но до конкретни обвинения така и не се е стигнало. След като разбрал за разследванията, Делян Пеевски обяснил лично на агентите от отдела за борба с корупцията, че няма смисъл да го разследват, разкри източникът ни.

През пролетта на 2007 г. името на довчерашния депутат от ДПС беше замесено в грандиозния корупционен скандал, в епицентъра на който бяха тогавашния министър на икономиката Румен Овчаров, неговата заместничка Корнелия Нинова, директорът на „Булгартабак“ Христо Лачев и шефът на следствието Ангел Александров. Тогава Лачев обвини директно Пеевски, че го е рекетирал да сключва договори с близки до него фирми. Румен Овчаров излезе в отпуск и подаде оставка. Корнелия Нинова и Делян Пеевски бяха освободени от правителството, а Ангел Александров също напусна поста си след дълга отпуска.

В самото начало на скандала обаче Александров пише докладна до главния прокурор Борис Велчев. В нея той казва, че се е запознал с Пеевски покрай работата му в следствието (въпреки че две години по-рано лично е ходатайствал ВСС да го назначи без стаж) и е бил бил впечатлен от неговото нестандартно виждане и идеи за развитието на държавния резерв. Прокуратурата започва разследване по скандала. Всички герои са привикани на разпит.

Една седмица след като Пеевски дава показания, близкият до него зам. градски прокурор Роман Василев направи показна операция в „Булгартабак“, която трябваше да разкрие злоупотребите на… Христо Лачев.

Именно в деня в който прокуратурата влезе на претърсване в сградата на „Булгартабак“, ВСС разглежда молбата на Пеевски, с която той иска да бъде възстановен като следовател. ВСС обаче отхвърля това негово искане с мотив, че щом той няма морал да бъде заместник-министър, то няма как да има морал да бъде и магистрат.

Той обжалва пред Върховния административен съд, който през октомври 2007 г. отменя решението на ВСС с мотив, че съветът е бил длъжен да удовлетвори молбата на Делян Пеевски, а в отказа на съвета да го възстанови липсват мотиви.

Преди обаче върховните съдии да се произнесат, младият юрист вече има план Б. През лятото на 2007 г. майката му Ирена Кръстева с помощта на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев (който нарича групата издания на Пеевски приятелски медии) купува от Петьо Блъсков вестниците „Политика“, „Монитор“ и „Телеграф“. Пет години по-късно премиерът Бойко Борисов ще каже в прав текст, че Делян Пеевски „контролира голяма част от медиите в България“. Тези медии се подпомагат финансово от банката и групата фирми около Цветан Василев.

През ноември 2007 г., притиснат от решението на ВАС, ВСС възстановява Пеевски като следовател. За да го освободи отново три седмици по-късно, защото той отново е назначен за заместник на Емел Етем. През краткото време, когато той е следовател, негов началник (и.д. ръководител на специализираното икономическо отделение) е сегашният председател на етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров. След края на управлението на Тройната коалиция Пеевски е избран за депутат, но така и не се появява в парламента. През март тази година ВСС отновно го възстанови за кратко като следовател за да го освободи малко след като се кандидатира за депутат.

Бизнесът на Пеевски

Извън медийния кръг групата Пеевски – Цветан Василев постепено овладя милиарди активи в страната. В центъра на оформилия се гигант е Корпоративна търговска банка, а апогегеят на придобиванията започна при тройната коалиция, но разцъфтя при ГЕРБ. Постепенно групата придоби мултиплексите, „Булгартабак“, БТК, „Техномаркет“ и т.н. Сега Цветан Василев преговаря да купи и най-големия пенсионен фонд в България – „Доверие“. Ето и бизнесът на кръга Пеевски-Цветан Василев-Ирена Кръстева по сектори:

Телекомуникации

БТК – 1.4 млрд. лв.

НУРТС България – 213 млн. лв.

Цигари и напитки

Булгартабак холдинг – 616 млн.  лв.

Юрий Гагарин, Пловдив – 81 млн. лв.

Телиш – 70 млн. лв.

Търговия

К енд К електроникс (веригата „Техномаркет“) – 290 млн. лв. през 2008 г.

„Странд Бургас“ (миноритарен дял)

Банки, застраховане и други финанси

КТБ – 5.6 млрд. лв.

КТБ асет мениджмънт – 500 хил. лв.

ЗАД „Виктория“ – 86 млн. лв.

Медии и разпространение

„Нова българска мейдина група холдинг“ (вестниците Телеграф, Монитор, Уикенд, Меридиан мач“ и др.) – 40 млн. лв.

„ТВ Седем“ – 26 млн. лв.

Национална агенция разпространение – 9.3 млн. лв.

3Бей.бг (econ.bg, inews.bg, sporta.bg, get.bg и др.) – 6.6 млн. лв.

Автомобили

Литекс моторс (миноритарен дял) – 65 млн. лв.

КИА България – 32 млн. лв.

Субару мотърс – 312 хил. лв.

Инфраструктурно и пътно строителство

„Интегрирани пътни системи“ – 211 млн. лв.

„Хидропонт-М“ -4 6 млн. лв.

„Евробилд проект“ – 98.7 млн. лв.

Производство и машиностроене

„Гипс“ – 79 млн. лв.

„Рубин“ – 215 млн. лв. (2010 г.)

„Корабостроителница Русе“ – 97 млн. лв.

„Дунарит“ – 77 млн. лв.

„Терем – Георги Бенковски“ – 28.4 млн. лв.

Земеделска земя

„Агро финанс“ АДСИЦ – 73 млн. лв.

Туризъм и хотели

„Хелт енд уелнес“ – АДСИЦ – 147 млн. лв.

„Сана спейс хотел Хисаря“

„Пирин голф пропъртиз“

Източник

Делян Пеевски чрез открита или прикрита собственост владее над 60 процента от пазара за разпространение на вестници в България. Собственик е, официално или пак чрез трети лица, на:

„Телеграф“,

„Монитор“,

„Политика“,

„Уикенд“,

„Всеки ден“,

„Меридиан мач“,

„Борба“,

„Черноморски фар“,

„Минаха години“,

„Втора младост“,

телевизиите ТВ7 и ББТ,

сайтовете BNEws,

„Всеки ден“

… Според медийни публикации е свързан с вестник „Стандарт“ и сайта „Блиц“.

Свързват го и с приватизацията на „Булгартабак“, а пак според медийни публикации стои зад покупката на футболен клуб „Левски“. Съдружник е със собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/06/14/2081760_nomerut_na_peevski/

-----------------------------

Номерът на Пеевски

Въпреки че шокира цялата общественост, назначаването на Делян Пеевски за председател на свръхмощната Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) е нищо повече от поредното му издигане, станало по "втория начин" - въпреки липсата на професионални, морални и нравствени качества и в резултат на задкулисни договорки.

Парадоксалното в случая е, че Пеевски ще стане началник на тези, които са го разработвали за корупция. От няколко независими източника в службите за сигурност "Капитал" научи, че през различни етапи срещу Делян Пеевски е имало разработки за корупция, водени както в ДАНС, така и в ГДБОП. По тях не се е стигнало до реализация заради чадъра, който е бил опъван над сина на Ирена Кръстева. Източниците ни коментираха, че става дума за злоупотреби в Държавния резерв, източване на държавни предприятия и др. Според разследване на в. "Труд" депутатът от ДПС фигурира като основен герой в операциите "Лабиринт" и "Другари".

Как Делян Пеевски успя от младежки активист в НДСВ да се издигне до директор на ДАНС?

Младежкото НДСВ: Първи стъпки в корупцията

Кариерата на Делян Пеевски започва заедно с управлението на НДСВ – тогава той стана съучредител на "Младежко НДСВ" заедно със сина на говорителката на царското семейство Галя Дичева - Росен. Toва беше организация, от която по-късно самата царска партия се отрече и съществуването й завърши безславно.

Паралелно с комсомолската си дейност още на 21 години той стана най-младият член на политически кабинет, след като беше назначен от Пламен Петров за парламентарен секретар на транспортното министерство - пост, който му позволи да влезе в борда на директорите на "Пристанище Варна". Веднага след стъпването си във властта Пеевски настоява и получава от ръководството луксозен джип. Поради липса на образователен ценз обаче Пеевски беше освободен – тогава той беше само трети курс студент по право.

Най-големият скандал, в който беше замесено неговото име към онзи момент, беше свързан с приватизацията на столичната зала "Универсиада" и спортния комплекс "Тотошанс" в Златни пясъци. С помощта на тогавашния спортен министър Васил Иванов-Лучано имотите се оказаха апортирани от държавната фирма "Олимпика" ЕАД в смесено дружество, в което участваше частна фирма, свързвана със самия Лучано. Като едноличен собственик на фирмата беше вписана Маргарита Донкова, която по същото време беше секретарка към поддържания от младежкото НДСВ уебсайт "Новото време". По случая беше образувано разследване, но то потъна.

Пеевски: Следовател

През 2006 г. в биографията на Пеевски се твърдеше, че той е докторант по административен процес в ЮЗУ, каквато информация обаче няма в официалния регистър на образователното министерство. Пак според биографията на Пеевски, след като завършва, той работи като юрисконсулт в "Тиви глобус", а после за няколко месеца е адвокат в Благоевград и София.

На 13 април 2005 г. ВСС назначава Делян Пеевски за следовател в икономическия отдел на Столичната следствена служба, без да има необходимия по закон стаж. Директорът на следствието тогава Ангел Александров (близък приятел на Ахмед Доган) предлага Пеевски да бъде назначен "по изключение". 

Пряк негов началник в следствието е Петьо Петров (известен като Еврото), който тогава е зам.-директор, а от тази пролет - директор. Кариерата на Пеевски като следовател продължава седем месеца, защото в края на 2005 г. ВСС го освобождава от поста, тъй като е назначен за зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии, където отговаря за Държавния резерв. Именно заради съмнителните сделки в резерва по онова време той попада в полезрението на службите.

След като разбрал за разследванията, Делян Пеевски обяснил лично на агентите от отдела за борба с корупцията, че няма смисъл да го разследват.

През пролетта на 2007 г. името на довчерашния депутат от ДПС беше замесено в грандиозния корупционен скандал, в епицентъра на който бяха тогавашния министър на икономиката Румен Овчаров, неговата заместничка Корнелия Нинова, директорът на "Булгартабак" Христо Лачев и шефът на следствието Ангел Александров. Тогава Лачев обвини директно Пеевски, че го е рекетирал, за да сключва договори с близки до него фирми. Корнелия Нинова и Делян Пеевски бяха освободени от правителството, а Ангел Александров също напусна поста след дълга отпуска.

Прокуратурата започва разследване по скандала. Всички герои са привикани на разпит.

Една седмица след като Пеевски дава показания, близкият до него зам. градски прокурор Роман Василев направи показна операция в "Булгартабак", която трябваше да разкрие злоупотребите на... Христо Лачев.

Именно в деня, когато прокуратурата влезе на претърсване в сградата на "Булгартабак", ВСС разглежда молбата на Пеевски той да бъде възстановен като следовател. ВСС обаче отхвърля това негово искане с мотив, че щом той няма морал да бъде заместник-министър, няма как да има морал да бъде и магистрат. Той обжалва пред Върховния административен съд, който през октомври 2007 г. отменя решението на ВСС с мотив, че съветът е бил длъжен да удовлетвори молбата на Делян Пеевски, а в отказа на съвета да го възстанови липсват мотиви.

Преди обаче върховните съдии да се произнесат, младият юрист вече има план Б. През лятото на 2007 г. майката му Ирена Кръстева с помощта на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев (който нарича групата издания на Пеевски "приятелски медии") купува от Петьо Блъсков вестниците "Политика", "Монитор" и "Телеграф". Пет години по-късно премиерът Бойко Борисов ще каже в прав текст, че Делян Пеевски "контролира голяма част от медиите в България".

Днес Пеевски, неговата майка и приятелят им Цветан Василев в различни правни и финансови конструкции придобиват последователно вестници (и фирмите, които разпространяват всички печатни издания), телевизии (и мрежите за разпространение на всички електронни медии), "Булгартабак", "Техномаркет", БТК ("Виваком"), активите на ИПК "Родина" и редица други по-малки предприятия в българската икономика (виж графиката). Тази безпрецедентна експанзия е възможна само поради два факта -  държавните предприятия държат свободните си пари в банката на Цветан Василев, която отпуска кредити над свързани предприятия в пъти над законовите ограничения.

За пръв път през 2009 разследване на "Капитал" показа, че огромната част от парите на държавните компании са концентрирани в КТБ (повече в прикачените статии вляво). Въпреки че са публичен ресурс, през последните две години от управлението на ГЕРБ беше тайна колко точно са парите на държавните фирми и в коя банка са. През 2009 г. публична справка показа, че става въпрос за над 1.2 млрд. лева.Тогава в КТБ бяха концентрирани около 420 млн. лв., т е. около 35% от общия ресурс. В началото на 2010 г. стана ясно, че тази концентрация се увеличава. Последната официална справка към есента на 2010 г. показа, че 70% от средствата на компаниите с принципал Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са в същата банка. След това ГЕРБ реши да мълчи и не предоставяше никакви данни за парите на държавните фирми. В откъслечни медийни проблясъци тогавашният премиер Бойко Борисов обясняваше, че е наследил проблема. В интервю пред "Труд" в края на 2011 г. той посочва, че в тази банка има "някъде около 20%, и то по различни енергийни проекти". "Банковата система е такава, че всяко движение в нея, особено при наличието на гръцки банки у нас, може да повлече цялата система. Тези пари са си били там, ако тръгнем да ги вадим, ще фалираме банката и тя ще повлече всички останали", твърди Борисов.

През март мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев нападна президента Росен Плевнелиев и назначения от него кабинет в интервю пред австрийския Der Standard с довода, че обслужват корпоративни интереси. Вероятно репликите му бяха превантивна реакция, защото на следващия ден правителството обяви, че адресира проблема със свръхконцентрация на пари на държавни предприятия в КТБ. Два месеца по-късно в Държавен вестник бяха обнародвани нови правила, които задължават дружествата с над 50% държавно участие и контролираните от самите тях компании със значителни по размер финансови средства (над 3 млн. лв.) да ползват услугите на поне четири обслужващи банки. Публикуваните тогава данни от всички министерства показаха, че парите на държавните дружества масово са концентрирани в Корпоративна търговска банка - 19 от общо 40 компании под шапката на различни министерства са вложили свободния си ресурс изцяло или частично в КТБ, като тук влизат и енергийните гиганти. За жалост правилата имат пробойни и едва ли ще доведат до преразпределение.

Въпреки многобройните публикации банковият надзор обаче продължава да не реагира. Доколкото именно ДАНС има мандат да следи и за финансовата сигурност на страната, можем сами да си отговорим дали тази практика ще продължи.

В края на 2007 г. ВСС възстановява Пеевски като следовател, за да го освободи отново три седмици по-късно, когато той отново е назначен за заместник на Емел Етем. През краткото време, когато той е следовател, негов началник (и.д. ръководител на специализираното икономическо отделение) е сегашният председател на етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров. След края на управлението на тройната коалиция Пеевски е избран за депутат, но така и не се появява в парламента. През март тази година ВСС отново го възстанови за кратко като следовател, за да го освободи малко след като се кандидатира за депутат. С последните промени в Закона за ДАНС, прокарани от БСП, ДПС и "Атака", беше дадена възможност на Делян Пеевски, докато е председател на ДАНС, да продължава да му тече стаж като на магистрат. Това на практика означава, че ако синът на Ирена Кръстева изкара целия си мандат, да има достатъчно години, за да стане... главен прокурор. Защото след неговият избор за шеф на ДАНС вече всичко е възможно

-------------------------------------------------------------

Извършено проучване на г-н Делян Славчев Пеевски

По искане на министър-председателя на Република България г-н Пламен Орешарски в Държавна агенция "Национална сигурност" е извършено специално проучване на г-н Делян Славчев Пеевски и е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация.

Последното проучване е било значително улеснено предвид факта, че в предходни периоди по отношение на г-н Пеевски неколкократно е било извършвано проучване и са му били издавани разрешения за достъп до национална (до ниво „Строго секретно”) и чуждестранна класифицирана информация (до ниво „EU SECRET” и „NATO SECRET”). В качеството си на народен представител г-н Пеевски има право на достъп до класифицирана информация по съответния законов ред.

Едновременно с името на Делян Пеевски, министър-председателят е посочил и други лица за проучване. По отношение на тях е установено, че имат валидни разрешения за достъп до класифицирана информация.

http://www.dans.bg/bg/press-releases-menu-bul/196-2013-06-20-15-08-23

---------------------------------------------------------