Отказът от сътрудничество с ДС – кошмар и “анатема за цял живот!”

Публикувано на 04.12.2010 от Цецка Бончина

Из секретните документи на ДС:

“ПРИСЪДА

№ 1211

гр. Враца 11 ноември 1946 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА И НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА

            Врачанският областен съд наказателно отделение

 в публичното съдебно заседание на 30 и 31.10 от 1-2 и /.!../ -8.11

през хилядо деветстотин четиридесет и шеста година в състав

            Председател: Пенчо Спасов

            Членове: Никифор Василев

                            Никола Новкиришки

при секретаря Е. Калдърмов, Ив. Зверински, К. Дерибечов, Ил. Ангелов, В.Стаматова при прокурор Тод. Чернев

като разгледа докладваното от член съдията Никила /!/ Новкиришки           

н. с. х. Дело № 1327 по описа за 1946 г.

ПРИСЪДИ:

            1…….

            2…….

            15. Признава подсъдимите Георги Петков Евстатиев, 19 годишен, от с. Долно Церовене, Ломско 16 /като номерация/ бел. ав./ Тодор Петков Тодорв /!/, 20 годишен,

с.с./вероятно “същото село”/бел. ав./ 17 /като номерация/ бел. ав./ Йордан Тодорв /!/ Антонов, 17 годишен, от с. с. българи, православни грамотни, неженени, неосъждани, за ВИНОВНИ, след 17 март 1945 година, в гр. Враца, да са членували в горните организации /по-горе / бел. ав./ ”…с фашистка идеология, с цел събарянето, подравянето и отслабването на установената власт в държавата чрез преврат”./ и по силата  на чл. 1 ал. 2 н. зак. за защита на народната власт в въска /!/ с чл. 61 и чл. 58 т. 3

Н.З. ги ОСЪЖДА да изтърпят по две /две/ години 2 /два/ месеца и 20 /двадесет/ дни строг тъмничен затвор…

            …Осъжда всичките подсъдими да заплатят на държавното съкровище солидарно сумата 46.100 /четиридесет и шест хиляди и сто лева/ станали по дялото/!/ разноски.”

“Строго секретно.

№ 27

            Георги Петков Евстатиев, роден на 4.май 1927 година в с. Долно Церовене – Ломско, женен с едно дете на три месеца, средно образование, живущ на ул. “Ш. Петьофи” 39 – София в собствен апартамент.

            Произхожда от реакционно кулашко семейство.

            Съпруга Ефросина Михайлова Евстатиева е родена 1929 г., лекарка.

            Обекта като ученик е бил член на легиона и бранник.

            След 9.09.1944 година също членува в нелегална военна /легионерска/ организация, която е била разкрита през 1946 година и обекта е бил осъден на 2 години и 6 месеца строг тъмничен затвор.

През 1950 година се е изказал, че “събитията се развиват със светкавичен темп, това ще бъде благоприятно за нас, ще дойде нашето освобождение и тогава, аз затворника от конспирацията “Цар Крум” и ти ще бъдем добре”.

            Във връзка със събитията в Унгария и Египет е казал пред съкварталците си, че с вас е свършено и твоят мъж, който е офицер от ВВС ще ми пада на колене.

            Годен е за всякакъв вид вражеска дейност.

            Подлежащи на изселване с него са:

            а/ Съпруга – ЕФРОСИНА МИХАЙЛОВА ЕВСТАТИЕВА, р. 1929 г., лекарка с дете на 3 години – Михаил.

            Да се изсели в село Церово – Ломско. Ще работи земеделие при баща си.

ПРЕДЛАГА: /подпис/

НАЧАЛНИК ЧЕТВЪРТО РАЙОННО У-НИЕ МВР

СЪГЛАСНИ:  1. СЕКРЕТАР ЧЕТВЪРТИ РК БКП: /подпис/

                         2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЕТВЪРТИ РАЙСЪВЕТ /подпис/

                         3. ПРОКУРОР ПРИ ЧЕТВЪРТИ РАЙОН /подпис/”

“Строго секретно!

Донася: аг. “Орлин”

Приел: ст. ле т. Ангел Андреев

На 11 октомври 958 г. 17 ч. в я/к

Справка по донесението

Отнася се за Георги Петков Евстатиев

Обект по ОНД – изселен от София в Берковица.

      На 27 септември 1958 г. източника е бил на панаира в Д. Церовине Ломско, там се е срещнал с лицето Георги Петков Евстатиев, бивш жител на Церовине, изселен от София, а сега жител на Берковица по международното положение е казал:

      Предимство в световната политика ще има СССР до м. Февруари 1959 година, тя ще има до тогава надмощиея и успех. Събитията ще се развиват в наша полза, затова, че другите не са готови. След този срок събитията ще вземат голем обрат, предимство ще имат американците, ще задуха другия вятър. Най-късно ние с тебе след година ще бъдем в София отново. Ти много си се отчаял, паднал духом, кураж повече, не губи надежда.

      На източника прави впечатление, че Георги е много укоражен и сигорен в победата на капитализъма.

11 октомври 958 г.

Д. Церовине                                                                                  “Орлин”

      ЗАДАЧА: – При посещение в Берковица да се интересува от Георги има ли “наши” хора  как се държат кои са и проявяват ли се в нещо.

Дал задачата. /подпис/”

            Горецитираните документи са една нищожна част от архивите на ДС, доказващи следенето,  преследването и тероризирането на един млад българин, понастоящем изявен учен-химик – проф. ГЕОРГИ ЕВСТАТИЕВ.

            На любознателния Читател предлагам емоционалното обръщение на проф. Георги Евстатиев към представителите на съдебната система в България:

“Уважаеми Господа съдии,

            Поводът да се обърна към Вас е изключително любопитен. Най-после съм допуснат да се запозная с личното си досие, водено от отделите на държавна сигурност до 1971 г. Съобщено ми бе, че след тази дата по нареждане на министъра на вътрешните работи генерал Семерджиев досието ми е унищожено. Предоставените ми материали са събрани в три папки, наброяващи хиляди страници и обхващат периода 1944-1971 г. От всичко, което е написано и грижливо съхранено, би трябвало да получа “заслуги”. “Да, ама не!”, както се казва. Определението, което ми е дадено от ДС и сега тегне върху моята съдба и предопределя резултатите от всяко мое действие и начинание…

            “Годен за всякаква вражеска дейност” е анатемата за целия ми живот.

            Но нека ви запозная с моята особа и съдба:

            Роден съм на 4 май 1927 г. в семейство, занимаващо се със земеделие. На 17 септември 1944 г. бях арестуван с обвинение, че съм написал и пускал позиви срещу влизането на Съветската армия в България. В края на годината бях освободен. През 1945 г. отново бях арестуван и през 1946 г. осъден за участие в конспиративна военна организация “Цар Крум” срещу народната власт на 2 години и 2 месеца строг тъмничен затвор като малолетен. След това бях изпратен в концентрационния лагер в Белене. През 1949 г. като трудовак бях изпратен в дисциплинарната рота в урановата мина в Бухово. През 1951 г. записах медицина и през 1952 г. ме изключиха. През 1953 г. записах агрономство и през 1955 г. ме изключиха.

Кадрова справка

             Изготвена е от отдел “Личен състав” в Централния институт по химическа промишленост във връзка с предложението да получа държавна награда.

            Лицето Георги Петков Евстатиев, роден на 4 май 1927 г. в с. Долно Церовене, Михайловградско.

            Осъждан за конспиративна дейност в легионерска организация срещу Народната власт по закон за защита на народната власт, дело № 1327/45 г. на Врачанския окръжен съд на 2 години, 2 месеца и 20 дни строг тъмничен затвор.    Присъдата е изтърпял в затвора, а после е бил на лагер “Пъстината” и “Белене”.

            През 1949 г. постъпва трудовак в Бухово и Суходол.

            През 1951 г. с нередовни документи записва медицина.

            През 1953 г. е разкрит и изключен.

            През 1953 г. е записал агрономство.

            През 1955 г. е изключен.

            През 1957 г. е изселен във връзка с унгарските събития в Берковица, където започва работа като строителен работник, а по-късно става технолог в предприятие за пластмаси.

            През 1967 г. е изселен в Бургаско във връзка с чехските събития, а после въдворен в Кнежа.

            През 1971 г. постъпва в института по химия.

            През 1972 г. е въдворен в с. Минно селище – Бургаско.

            През 1973 г. постъпва отново в института.

            През 1975 г. е назначен за ръководител на секция.

            През 1983 г. е назначен за зам.директор на ЦУВ-КП-София.

            През 1985 г. министър Панков го назначава за директор на завод “Иван Бонов” – Кнежа и за началник на центъра по конструкционни полимери.

            През 1987 г. отново се завръща като директор на научното направление”Конструкционни полимери” към института.

            В тази справка кадровите служби умишлено са пропуснали, че:

            През 1959 г. организирах със съгласието на партията цех за преработка на пластмаси, който до 1963 г. разшири своята дейност и стана държавно предприятие “Ком” в Берковица към министерството на химията и металургията. На това предприятие съм назначен за директор лично от министър Георги Павлов, който въпреки моето “минало” преодоля решението на партията да се назначи партиен ръководител. Това предизвикателство не се прие от окръжния партиен комитет, поради което във връзка със събитията в Чехословакия през 1968 г. бях изселен в с. Алфатар, Силистренско.

            Благодарение пак на министър Георги Павлов бях пренасочен “като въдворен със същия режим да се подписвам сутрин и вечер в МВР” в гр. Кнежа. Там ми бе възложено да организирам първото в България предприятие за производство на изделия от реактопласти.

            В Берковица оставих завод “Ком” с 800 работници и специалисти. Заводът се разви успешно и няколко години печелеше знамето на министерството и стана едно от модерните водещи предприятия на химическата промишленост.

            В Кнежа тези успехи продължиха със създаването на единственото в България предприятие за производство на изделия от стъклопласти с широка гама на приложение, в това число и за военната промишленост.  

            Тази моя дейност, подмината от отговорните органи на МВР, е моят атестат като мениджър-промишленик. Тя продължи успешно до 1971 г., след което с конкурс бях приет за научен сътрудник в Института по химическа промишленост.

За съжаление и тук не бях “забравен” от съответните органи. През 1972 г. бях въдворен в с. Минно селище – Бургаско. Там ми бе възложено да решавам някои проблеми на нефтопреработването.    

            След връщането ми в института бях назначен за ръководител на лаборатория, а по-късно и за ръководител на секция с 4 лаборатории.Постигнати бяха значими разработки, някои от които бяха внедрени за отбраната.

            Бях инициатор за създаването на Научно-производствен комбинат за конструкционни полимери. Тази идея се оформи след посещението ми в САЩ в институт в щат Делауер, където бях поканен във връзка с разработения от мен първи в света мост от стъклопласти с товароносимост 1200 тона, предназначен за първокласно шосе.

            Бях назначен за зам.директор на научно-производствения комбинат и директор на научния център към него.

            За цялостната си дейност многократно съм награждаван:

            За принос към отбраната – правителствена награда;

            От Комитета за наука – “За принос към науката” – златна значка;

            От Министерство на химическата промишленост – златна значка;

            От Комитета за наука – “За създаване на нов метод” – златен медал;

            От председателя на държавния съвет Тодор Живков – двутомник с авторски знак “за заслуги към науката и принос за отбраната”;

            През 1976 г. от Министерство на химическата промишленост и Комитета за наука и технически прогрес бях предложен за лауреат, но предложението беше спряно от ДС с “мотива” – “годен, но не е наш!” Предложението за “заслужил химик” бе спряно от ДС с мотив – “Работоспособността му е прикритие за вражеската му дейност към народната власт”.

            Преди три години /2007 г.- бел. Ц.Б./ по случай моята 80-годишнина бях предложен за удостояване с орден “Стара планина”, но това не се случи. Няма друг случай предложение, съгласувано с Министерство на отбраната и Генералния щаб, Българската академия на науките, общинското ръководство на гр. Берковица, където съм почетен гражданин и общински съветник, да остане без резултат! Това е потвърждение за присъствие на старите структури на МВР, които още диктуват съдби, икономика и развитието на страната ни.

            Благодаря на Бога, че ме окриля и ме е дарил със здраве и с хъс за работа. В момента участвам с разработки на изделия за столичното метро.

Имах рядката възможност да се срещна с първия зам.главен прокурор г-н Ситнилски, когото съм запознал с материалите, които представих и на вас. Съветът му беше загрижен и лаконичен:

            “Бъдете по-настоятелен и по-упорит!”

            Отговорът ми беше също точен:

-          Бях настоятелен – щяха да ме изхвърлят от етажа, за което сигнализирах на органите на МВР;

-          Бях упорит – гръмнаха ми колата и ми запалиха апартамента;

-          Тормозът ускори и смъртта на съпругата ми;

-          Не след дълго бях нападнат и жестоко инквизиран – извадени ми бяха и двете ръце от раменете със скъсан мускул на дясната ръка и повече от половин година не бях в състояние да се самообслужвам; като следствие загубих зрение на лявото си око; По повод на заканите подадох молба до МВР, откъдето получих отговор, че въпросните господа Тенчев и Николов от БАТ “Секюрити” са предупредени /цитирам/ – “да не отправят закани и заплахи спрямо Вас, Вашето семейство и вашите служители…”

      Съжалявам, че след приватизацията на института ме изгониха от площадката и блокираха всичко, което успях за десет години да придобия с труда на колегите, техниците и работниците, работили във фирмата ми, някои от които напуснаха страната. Блокираната производствена база от машини и съоръжения, съвременни лаборатории, ивструментална екипировка, суровини и материали, фирмена и технологична документация, възлизащи на стотици хиляди евро са запечатани вече десет години, без да имам достъп до тях, въпреки изложенията, отправени до всички            

инстанции, имащи отношение към проблема.

            Документът с № 27/ У-57 “Строго секретно”, с който Георги Петков Евстатиев е обявен като “годен за всякаква вражеска дейност и подлежи на изселване заедно със съпругата си д-р Ефросина Петрова и 3 –годишното си дете Михаил.…” е анатема, която тежи и сега над семейството ми.

            Щастлив съм, че имам прекрасно семейство- двама сина, една дъщеря, четири внуци и една правнучка. Големият ми син е проф, д-р, ръководител на катедра. Дъщеря ми и зет ми са медици – работят в Германия – тя е лицензиран психотерапевт, а той е кардиохирург. Малкият ми син е инженер-химик, завършил е аспирантура в Германия. В момента работи като специалист във водещо предприятие по нетрадиционни материали.

            Доскоро децата ми не знаеха, че баща им е квалифициран като “враг на народа”.

Всичко, което съм създал за 20 години в промишлеността и 35 години в науката и успехите и признанията, които съм получил като почетен гражданин на гр. Берковица и почетен член на Съюза на химиците в България, е омерзено с този черен печат.

            Досието ми, състоящо се от няколко хиляди страници се основава само и единствено на отказа ми през 1945, 1953 и 1956 г. да подпиша декларация за сътрудничество с ДС. Смайващи измишльотини около моята дейност през тези години! Няма нищо вярно – просто изкуствено създаване на абсурдни ситуации от хора, за да оправдаят служебното си положение. Въпреки законното основание да получа полагаемите се обезщетения за пребиваването ми в затвора, лагерите и изселванията ми, не съм се възползвал от тази възможност.

            Още съм в кондиция, работоспособен и продуктивен. Това показах и миналата година, когато скочих с парашут от 3500 метра – 50 секунди свободно падане със скорост 350 км./час, за което имам сертификат. Неофициално съм единственият на 82 години парашутист в Европа.

Извинете за емоционалността ми!

С уважение,

Ст. н. с. инж. Георги Петков Евстатиев”

            Евентуалните коментари по гореописаното оставям на всички онези, които изповядат все още ценности като справедливост, хуманизъм, възмездие.

Цецка Бончина