http://razuznavane.com/?p=8413
Posted by admin on окт 13, 2012 | Leave a Comment
ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ СЕ ГОТВИХ ЗА ТОЗИ ДЕН И ЗА ТОЗИ ЧАС! НАКРАЯ ГО ДОЧАКАХ.НАЧАЛОТО НЕ Е СЛУЧАЙНО - 20 МАЙ 2012 !
Първа част.
В каменните символи на древните Маи, 20-ти май 2012 г. е белязан с имената:
ДЕНЯТ НУЛА – ДЕН НА ГЪРМЯЩАТА ЗМИЯ – богът на Маите - ДЕНЯТ НА СИГНАЛА !
Календарът им предричал, че на този ден ще се случат съдбовни събития.Този ден – “ДЕНЯТ НА СИГНАЛА” Меглена Кунева избрала да дава важно интервю по Нова телевизия.
Вероятно без да знае значимостта на сакралния ден определен от Маите, Кунева действително дава важно интервю по Нова телевизия и изрича едно необикновено, силно, многозначително и обвързващо обещание.
В деня на “СИГНАЛА” – според календара на древните Маи, Кунева казва:
„МОЯТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЩЕ БЪДЕ ЕДИН „МОРАЛЕН БОРД”.
Неотдавна тя беше обявила, че нейната организация “БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ” до края на септември ще прерастне в партия.
Сега Кунева декларира, че и партията й като организацията ще бъде „МОРАЛЕН БОРД”?
В сакралния 20-ти май 2012 г. Меглена Кунева даде ГОЛЯМО ОБЕЩАНИЕ!
В интервюто си, тя често споменаваше думите МОРАЛ, ЧЕСТНОСТ, ЧИСТОТА и ИСКРЕНОСТ с чувството, че тя е типичен носител на тези качества. А дали в действителност е носител на такива възвишени ценности?
Ще проследим живота и кариерата на Меглена Кунева, за да видим доколко е искрена и честна с нас – нейните избиратели. И дали заслужава да заеме високо, управленско място в нашия обществен живот, за което така много парадира! А не е ли и тя играч и то голям, започнала още по времето на Тодор Живков и БКП и преминала през всичките правителства по време на Прехода, без сегашното на ГЕРБ.
На първо място като съдбовен патрон на Меглена Кунева трябва да поставим бившият цар и експремиер на България Симеон Сакскобургготски. Той – “Царят”, вероятно по нечие внушение първо изстреля Кунева във върховете на неговата партия. Неизвестна до тогава, тя фигурира скромно в резервната депутатска листа на партията му НДСВ в Русе. И изведнаж става негово безценно протеже и я издига не само във висшите орбити на българската държавна власт и политика, но и по върховете на Европейския съюз и Европа. Тази загадка и този обрат с Меглена Кунева е известен само на Царя и на онези, които му дърпат конците.
Не случайно за Симеон Сакскобургготски се говори, че довеждането му в България е било по искане на Москва и изпълнено от Държавна сигурност, за да се спаси потъващата българската социалистическа партия. Ролята в довеждането на Симеон от опитния чекист о.з.ген. Любен Гоцев е публична тайна.
Симеон Сакскобургготски направи Кунева депутат, министър по европейските въпроси, а после и комисар в Европейския съюз.Двамата заедно изработиха най – печелившия лобистки ход – да закрият чрез измама двата реактора на АЕЦ”Козлодуй”, които бяха напълно изправни, но с евтиния си ток бяха трън в очите на големите енергийни монополи и на първо място френските, чийто интереси защитаваше голямата френска банка Пари Ба.
И Пари Ба щедро се отплати на Симеон и на Кунева за успешното затваряне на реакторите и за защита на лобистките им интереси.
Явно чувствайки се вече обигран играч, с подкрепата на Симеон, силни лобита някои зад граница и олигарси отвън и вътре в страната, апетитът на Кунева нарастна, за да дръзне да се кандидатира за президент.
След като разбра, че с благия си трениран глас и смирен поглед можа да излъже не малко разочаровани българи, финансово обезпечена Кунева вече смело тръгна да прави своя партия, показвайки отново явни аспирации и апетит към върховете на властта в България.
Както вече обявихме, нашето разследване има за цел да покаже коя е Меглена Кунева, доколко е носител на възвишени ценностни качества, за да оглави политическа партия и да играе определена, очевидно от някого роля в политическия живот на България.
Тя със сигурност ще влезе в политиката, защото на първия тур на президентските избори успя да подведе и залъже не малко българи.
КОЯ Е МЕГЛЕНА КУНЕВА?Всъщност, истинското й име съгласно акт за граждански брак, сключен на 22 април 1984 г. е МИГЛЕНА ЩИЛЯНОВА КУНЕВА – ПРЪМОВА, после става Миглена Кунева Пръмова. Щилянова изчезва, защото баща й Щилян е от неблагонадеждните и ДС го следи, а дяда й завършил Сорбоната е въдворен в Белене.
Миглена така се е наричала само в определен период от живота й – разбирате кой – комунистическият.
После, когато иска да скрие изцяло миналото си и се поевропейчва, става МЕГЛЕНА КУНЕВА, говори, че при комунизма семейството й е преследвано и дори става католичка.
Сигурно се досещате защо е тази мимикрия?
Та тя е снахата на члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов, един от най-приближените до Живков и суров комунист.
С името на Пръмов тя прави шеметна кариера – става ценен номенклатурен кадър на ЦК на БКП и доверено лице на службите за сигурност.
С името Пръмова, Миглена заличава негативите от това, че баща и Щилиян Кунев, студент в СУ е преследван от ДС и като неблагонадежден е изпратен в концлагера Белене заедно с дядо й – завършил Сорбоната.
С чадъра на Пръмов минава безпроблемно партийната и тази на ДС проверки и МЕГЛЕНА КУНЕВА става снаха на Пръмов.
За това събитие, което ще ви разкажем не пише в българските исторически хроники.
Много малко от свидетелите и тези, които помнят пролетните дни на 1953 г. в Пловдив са останали живи. Тогава стачката на тютюневите работници срещу „народният” режим на комунистите се удавя в кръв и невинни жертви. Последват множество съдебни процеси, завършили набързо с присъди за Белене, Стара Загора, Скравена, Сливен или Огняново.
Другарят Иван Пръмов – пловдивският комунистически ръководител не може да спре бурните протести придружени с псувни и викове. Даже се хвърлят и камъни. От трибуната Пръмов нарежда : „Стреляйте!!!”И народната милиция послушно стреля по гладните и стачкуващи пловдивчани.
Партията се отблагодарява подобаващо на верните си другари, потушили първата в страната стачка с цената на „невинни жертви”.Всичко бързо се потулва и изчезва от българската история, чак до падането на комунистическата власт на 10 ноември 1989 г.
Това е кратката история на тютюневата стачка, която по комунистическо време се нарича “протестът от 4 май 1953 г”.
Човекът наредил разстрелите – секретарят на БКП в Пловдив Иван Пръмов е издигнат за замминистър, а след това бързо става и министър на земеделието за повече от 8 години.
Пръмов провежда с твърда и непоколебима ръка партийното решение за социалистическото “доброволно” земеделско коопериране, при което се пролива не малко кръв. Като верен другар на Тодор Живков, той се издига до най-високите партийни върхове –от 1963 г. Пръмов е секретар на ЦК на БКП цели 15 години.
Партията и силовите структури – на първо място милицията, прерастнала в Държавна сигурност винаги са действали жестоко срещу противниците на режима с много насилие кръв и жертви. Българската опозиция е жестоко репресирана, уплашена, разпокъсана и слаба.
Другите социалистически страни вече възторжено са преживяли „Пражка пролет” и опозицията е постигнала реални демократични завоевания. А в България новият вятър на промените не се усеща, поради здравата ръка на партията и ДС.
В отговор на изискванията на общоевропейското съвещание в Хелзинки и последвалите договорености за мир и разведряване в Европа, на 3 юни 1988 г. ЦК на БКП по принуда създава Комитет по правата на човека.
Истинските задачи на Комитета са различни от официалните. Той трябва да съдейства на ДС в разработването и разлагане на едва прохождащата опозиция в България, основно чрез внедряване на агенти и разлагане чрез използване на компромати. Също така Комитетът трябва да организира пропагандното обезпечаване с цел намаляване на международните негативни последици от политическите репресии срещу турското малцинство в България от т.нар. “възродителният процес”.
Макар и старателно да се прикрива, в същност Комитетът е първостепенна структура в усилията за опазване на тоталитарната власт в България и в противодействието срещу растящата опозиция и западното влияние.
По предложение на Политбюро и лично на Тодор Живков, за ръководител на Комитета е определен висшият партиен функционер – секретарят на ЦК на БКП по „Международни въпроси” Константин Теллалов.Назначаването на Теллалов за ръководител на Комитета е консултирано и с “другарите от Москва”.
След свалянето на Живков от власт, Теллалов се отрича от него и бързо се нарежда до перестройчиците Петър Младенов и Андрей Луканов.
Неочаквано за много стари комунисти, снахата на секретаря на ЦК на БКП Иван Пръмов - Меглена Кунева – Пръмова, още незавършила юридическия факултет, без никакъв стаж и опит е назначена за личен секретар на Теллалов и водещ юрист на казионния Комитет по правата на човека.
Там младата “юристка” Пръмова трябва правно да обезпечи „защитата на човешките права” в България и да подготвя докладите до ЦК за “провокациите” към България от страна на враждебните страни и международни организации.
Откриването на Комитета става в разгара на Възродителния процес, или както още е известен – ”етническата чистка”на турското малцинство от комунистите в България.
Комитетът трябва да неутрализира действията на зараждащата се българска опозиция и най-вече на българските турци срещу преименуването им и острите реакции в чужбина, които лавинообразно нарастват и подронват авторитета на социалистическата власт в България.
Комитетът по правата на човека е под опеката на Секретариата на ЦК на БКП и под “методичното” ръководство на вътрешния министър Димитър Стоянов и първият му заместник ген. Григор Шопов – несменяем шеф на ДС.
Назначаването на Пръмова в Комитета я прави висш партиен номенклатурен кадър, което означава, че тя е одобрена от Секретариата на ЦК на БКП. Отношение също са взели и ръководството на МВР и Колегиума на Държавна сигурност.
Комитетът беше острие в борбата с дисидентите, осигуряваше пропагандно покритие на възродителния процес и спецоперациите на ДС. Освен властови позиции, Комитетът имаше и репресивни функции.
Понеже се среща с опозицията и недоволните от комунизма, Комитетът поддържа близък контакт с ръководството на прочулото се с мрачна слава VІ-то Управление ДС – идеологическото оръжие на партията. Част от персонала на Комитета са негови офицери под прикритие, а друга част – агенти. Има също кадрови работници на Първо Главно управление ДС – разузнаването и Второ Главно – контраразузнаването. На всички тези служби Меглена Пръмова спуска партийните решения и отговаря за докладите на Комитета до висшето партийно ръководство.
Ето един от въпросите, с който е трябвало да се занимавала Меглена Пръмова:
На 31 март 1989 г. Американските издания “Форбс”, “Ню Йорк Трибюн”, “Нюздей” и “Вашингтон Таймс” изнасят данни от съвместна операция на DEA – Агенцията за борба с наркотиците на САЩ и швейцарските служби срещу турски перачи на пари, които са действали в София.Разследването уличава България в пране на 2 милиарда долара годишно от турски търговци на хероин, а 20 милиона долара годишно се дават на българските секретни служби за услугата, която вършат.
ДС е трябвало да организира оперативни мероприятия с цел отхвърляне на обвиненията, а Комитетът да подготви отговор.Меглена Пръмова е трябвало да съгласува всичко и да съобщава на службите за партийните нареждания.
Комитетът по правата на човека продължава да действа и след преврата на 10 ноември 1989 г.
Стълбът на Меглена Иван Пръмов остава до падането на комунизма. Той е несменяемият народен представител от 1958 до 1990 г. Намерил е тихо местенце – посланик във Варшава, където стои до падането на комунистическата власт.
И Меглена Пръмова заема високата партийна позиция до падането на комунизма, но и тя като Телалов бързо се преориентира, сменя името си – става Кунева, но не сменя “КОТИЛОТО”си.
Тя ще играе важна роля и ще заема високи служби по време на целия български преход във всички правителства, до идването на ГЕРБ на власт и неизменно под чадъра на стари партийни кадри на БСП и ДС .
Ние ще проследим нейният път, за да видим как умело, използвайки партийната си закалка и подготовка се е превъплъщавала в различни роли ?
НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАМ ОТ ПОЛИТИЧЕСКОТО СИ МИНАЛО, ТО НЕ МИ ТЕЖИ – КАЗВА МЕГЛЕНА КУНЕВА.
Втора част.
СЪЖАЛЯВАМЕ МНОГО, НО ПОРАДИ НАМЕСА НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ ОТ НЕУДОБНИТЕ ИСТИНИ, КЛИПЪТ “КОЯ Е МЕГЛЕНА КУНЕВА”БЕШЕ СВАЛЕН! НО ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ СА ЯСНИ И БЕЗ ВИДЕО!
Ще имате ли търпението да изслушате видеото”Коя е Меглена Кунева”, защото то потвърждава и допълва нашата статия с много нови и важни факти от тъмната биография и нечисти амбиции на Кунева. Тя се обгражда с опасни играчи от предишните режими, включително и ДС, както и от представители на висши масонски среди, особено от чужбина. Амбициите за власт на Кунева са нечисти, користни и опасни, защото е проводник на чужди интереси!
НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАМ ОТ ПОЛИТИЧЕСКОТО СИ МИНАЛО ?
И как да се притеснява с такова житие, с такова битие, с толкова покровители, толкова умели комбинации, игри и лъжи и… винаги оцелява.
Но сегашната и роля не е като предишните. Сега пак е “кукла на конци”, но на много високо ниво, където играта е опасна, защото се преследва върховната власт, а тя трябва да се прибори!
Ето част от “житието, битието и игрите” на големия играч Меглена Кунева!
В своите спомени, синият депутат от Великото народно събрание Христо Марков пише:
“Ще разкажа за срещата си с другарката Меглена Кунева в далечната 1990 г., просто един личен спомен, за да напомня каква е била номенклатурната кариера на дамата. Благородната европейска дама”.
“В официалната й биография четем впечатляващи неща – пише Марков.
Завършила право без да е практикувала нито като съдия, прокурор, адвокат или юрисконсулт.
Работила е като журналист, но не се откриват нейни материали.
Занимавала се с екологични теми преди 1989 г. в националното радио, но член на „Екогласност” или Русенския комитет не е била.
Специализирала в чужбина без да става ясно кой я финансира и то тогава, когато излизането от България минаваше през задължителната благословия на ДС и БКП”.
И Христо Марков продължава:
Като депутат в седмото Велико народно събрание попадам в анкетна комисия, която е създадена „ад-хок”, заради „вълненията” в Кърджали и областта. Страстите в пленарна зала по темата са нажежени до бяло. Комунистите играеха ролята на „конструктивни националисти”, а сините минавахме за защитници на ДПС.
Тогава народното събрание реши да се избере комисия от „по-умерени по темата депутати от двете страни”. За председател бе избран д-р Атанас Узунов от БЗНС, Ремзи Осман от ДПС , червените посочиха Ирина Бокова и Кръстю Трендафилов, а от СДС представители бяхме аз и Димитрина Петрова.
Пъстрата компания трябваше да посетим района на Кърджали, да проведем проучване на място за настроенията, желанията, напрежението и причините за него и да предложим текст в пленарната зала, който да стане решение на ВНС.
Преди да се запътим към размирния етнически край, Гиньо Ганев – заместник председател на ВНС ни предложи да се срещнем с представители на Комитета по правата на човека, които вършели „много дейности, свързани с човешките права и договореностите от Хелзинки”, въобще били хора от бранша на професионалните правозащитници.От СДС и ДПС възразихме, че са номенклатурни кадри, ръководени от ДС и ЦК на БКП, а шеф е бившият началник на международния отдел към Политбюро Константин Теллалов.
Гиньо Ганев възрази като каза, че Теллалов се оттеглил и Комитетът вече бил „демократичен с млади, способни и неопетнени служители”.
Съгласихме се за такава среща, щом щяхме да получим експертна помощ от “професионални защитници”.
Изумлението ни бе пълно, когато в уречения ден пристигна колегата от парламентарната група на БСП и мастит юрист Велко Вълканов, придружен от млада безлична дама с очилца тип „другарко, вдигам ръка”, приличаща на отличничка от подуенската руска гимназия, с ретро прическа тип „дружинна ръководителка на пионери”, с обувчици „късно сабо” и самочувствие „Станка Шопова” (протеже на Т. Живков).
“Другарят Вълканов, поради заетостта му във ВНС прехвърлил основната тяжест на Комитета върху крехките рамене на „ главния двигател” – другарката Меглена Кунева, която щяла да ни запознае с „ по-важните положения в работата на парламентарната комисията”. Демек, да ни обясни какво да правим в района на Кърджали”.
Възразихме, но др. Вълканов бе настоятелен и трябваше да изслушаме водената от него другарка. Тя пък настоятелно ни „разясни”, че има опит в „тези дела”, че познава изтънко малцинствените проблеми, защото като КАТОЛИЧКА се чувствала част от „онеправданите”. Интересно, докато БКП беше на власт тя криеше, че е католичка.
Каза също, че освен в комитета на Теллалов е и старши юридически съветник в правителството на другаря Андрей Луканов и то точно по въпросите за правата на човека, екологията и т.н.
Извади младото дарование на партията и правителството куп листи и ни зачете за договореностите от Хелзинки и как Комитетът, който представлявала извършил толкова добри дела, толкова правозащитни и демократични дела, че аха да се наредим в челото на свободните народи…
Тук някъде не издържахме и прекъснахме „нашето момиче” за ужас на другарката Бокова и правозащитника Вълканов, който показа, че е възмутен от „арогантността на опозицията”.
Презентацията на другарката представляваше общи приказки и нещо като отчет на този Комитет, което никой така и не разбра, нито пък разбраме каква е целта на нашата „опознавателната” среща.
Разделихме се с колегата Вълканов, а след него със ситни стъпчици напусна и момичето с очилцата и сабото, с нацупени джуки и леко обидено.
Това бе първата ми среща с др. Кунева-Пръмова. После няколко пъти срещах дамата в кулоарите или на Народното събрание, или на Министерски съвет. Със същата ангажирана физиономия зад очилцата, забързана, обикновено прегърнала куп папки.
Беше времето на Луканов, после на Димитър Попов, после на СДС и Филип Димитров, на стария и болен професор Любен Беров – и все така, из коридорите на властта се разхождаше другарката на другаря Вълканов Меглена Кунева.
Но скоро след това Вълканов беше безкрайно разочарован и недоумяваше как неговото протеже, вярната на партията Меглена, е станала главен юридически съветник на правителството на СДС, на премиера Филип Димитров – станала висш съветник на първото синьо правителство.
Не само Вълканов е бил изумен и много други също, защото не разбирали “играта”, която играе миловидното и прилежно момиче – Мегленчето.
И депутатът Христо Марков продължава:
В началото на eдно от заседанията на ВНС се случи да седна до „правозащитника” Румен Воденичаров.Тогава той минаваше за радикален седесар, и го попитах за „комитета на Теллалов”.
Буквално думите му бяха: „Креатура на ЦК на БКП, де факто се ръководят от Държавна сигурност.”
Попитах го и за Меглена Кунева.
С неговата характерна лукавичка усмивка Румен добави:
„Едно от новите дарования на Партията, която скоро ще стане първа демократка.”
Излезе прав, колкото и да не ми се ще да го призная, казва депутата и продължава:
От него научих за първи път, че „консултантката” Меглена, която доведе Вълканов е снаха на секретаря на ЦК на БКП другаря Иван Пръмов – народен представител цели 32 години и обвит със славата на осъществил партийната задача – колективизацията, т.е. отнел земята от собствениците й.
Да не забравяме и „подвига” му в Пловдив, когато заповядва на милиционерите да стрелят в множеството стачници. На месо.
Авторитетът на Пръмов се прехвърля автоматически и върху снаха му Кунева-Пръмова, казва Марков.
На 5 май 1988 г. Политбюро на БКП взима решение за превръщането на екологията в „национален приоритет” и създава екологична масова организация под егидата на Отечествения фронт, който се ръководи от Гиньо Ганев.
В националното радио е сформиран екип от проверени другари, които да „работят по екологични теми” – естествено прилагайки партийните указания, за преодоляване на застрашително нарастналите протести в Русе около проекта „Рила-Места”. Екипът в радиото трябва да показва гледната точка на правилната партийна линия.
Радиожурналистът натоварен да отговаря за тази важна партийна задача е вярната снаха Меглена Кунева-Пръмова.
След известно време, двойката “еколози” Гиньо Ганев и Меглена Кунева ще бъдат изпратени от премиера Любен Беров да инспектират една голяма “екологична сделка” - Концесия в Габон за производство на дървесина, вече известна като “Габонската афера”.
Скритата цел на групата, в която освен двамата герой е включен и шефът на правния отдел на Министерски съвет Андрей Делчев, е да “заметат следите” по „Габонската афера”- българска инвестиция на стойност над 200 млн. долара. Защото инвестицията е фиктивна, всички документи са фктивни и лъжливи.
Извършва се пладнешка кражба на много милиони държавни пари от умели измамници, начело с банкера Иван Миронов – шеф на Балканбанк, генерал Иван Донковски от ДС, и Илия Павлов от Мултигруп. Те са извършвали и инструктажа на групата преди да заминат за Габон със специален самолет, като са им дадени щедро пари за “харчлък” .
Следствието по тази крупна кражба съзнателно се влачи много години. Всички документи по сделката са изчезнали включително и тези от архива на Министерския съвет, за който е отговаряла Меглена Кунева.
Когато идва редът на Кунева да дава показания, тя вече не можеше да бъде призована, защото Царят я спасява. Неочаквано за всички, Симеон Сакскобургготски я прави депутат от неговата партия НДСВ и тя има имунитет.
Кой ще каже, че не се намесват кукловодите, след като те са уредили идването в България и на самия Симеон?
През годините, казва Христо Марков се смениха много кабинети, Народни събрания, министри, президенти, а държавните служители се сменяха като мръсни чорапи.
Но една фигура присъства неизменно в номенклатурния списък на висшите служители на Министерския съвет от 1989 до 2001 г. и това е Меглена Кунева-Пръмова.
При всички правителства на прехода без изключение – започвайки от онова на Андрей Луканов през 1990 г., та чак до царското, тя е неизменно старши съветник или директор на Правната дирекция на Министерския съвет.
Кунева ръководи юридическите им звена, а това е ключова длъжност. През нея минават абсолютно всички решения на Министерския съвет, всички международни договори – явни и тайни, всички заповеди и разпореждания,включително и за затваряне на атомните реактори на АЕЦ”Козлодуй”, по време на правителството на Любен Беров, както и началния старт на АЕЦ”Белене”, по време на правителството на Симеон Сакскобургготски.
Старши съветникът в юридическото звено е дясната ръка на всеки премиер. От това по-пряко и непосредствено участие във властта – в изработването на нейната политика и решения – няма! По-високото ниво е единствено публичното – на министрите и премиера.
Фактът, че политбюровската снаха е била на ключови позиции при всякакви разноцветни и антагонистични политически правителства, потвърждава ролята и намесата на кукловодите и тяхния чадър над Кунева. Показва също и онова, което разкрива Григор Лилов в двата тома на книгата си “Тайните на големите играчи”.
Там пише:
“Властта у нас не е публична, а задкулисна, на кръгове и кланове, които дърпат конци във всички партии, обществени структури и звена”.
Тук ние ще добавим, че кукловодите са предимно зад граница, а в България действат избраните от тях лица. Още от времето на Луканов, в действията на кукловодите най-често се е усещала дългата ръка на Москва. Но при Кунева напълно е възможно това да е и европейска ръка.
Като имаме предвид кои са били хората, които явно и тайно са крепяли Меглена Кунева във висшата власт на всички правителства преди и по време на прехода, можем да направим извода кои са дърпали конците й. Да не забравяме и европейските й връзки, които създаде в Брюксел, католицизма и масонството, които я крепяха и издигаха.
Първият опит на Меглена Кунева с президентството не беше успешен. Но сега са впрегнати много повече хора, хвърлят се много усилия и най – вече пари, защото ЗАЛОГЪТ е голям!
В статията са използвани спомените на синия депутат Христо Марков, както и книгите на разследващия журналист Григор Лилов.
НЕОБХОДИМО ПРЕДИСЛОВИЕ.
На 26 март 1992 г. под ръководството на премиера Филип Димитров се провежда заседание на Министерския съвет.
В дневния ред под точка № 7 е предложен за обсъждане Доклад от министъра на отбраната Димитър Луджев, с изходящ № 157 от 23 март 1992 г.
Министър Луджев е започнал да работи по доклада още като вицепремиер в предишното коалиционно правителство начело с Димитър Попов, като е събирал наличната информация за задграничните стопански дружества създадени и ръководени от трите оновни управления на Държавна сигурност – Първо главно управление ПГУ-ДС, Второ главно управление – ВГУ-ДС и Управление научно-техническо разузнаване – УНТР.
В този обширен документ фактически е събрана, макар и не съвсем пълна информацията по източването на капитали към фирмите, създадени от Държавна сигурност (ДС) и субсидирани от държавния бюджет, особено в края на 80-те години.
В доклада се казва, че „по последни данни, различни български фирми и стопански организации са регистрирали зад граница общо 348 задгранични дружества – всъщност фирми на ДС. От тяхното действие или бездийствие държавата е загубила милиарди”.
Главните архитекти на това източване билиТодор Живков, който контролирал всичко, а изпълнението се извършвало от Андрей Луканов, Огнян Дойнов и Стоян Марков. Те са осъществявали ръководството и контрола на трите основни управления на ДС, които са били натоварени с изграждането на задграничните фирми, използвайки многобройните си кадри или огромната им агентура.Доклад № 157 от 23 март 1992 г. е адресиран лично до премиера Филип Димитров.
Докладът не бил обсъждан на това заседание на Министерския съвет, защото то се проточило много и за точка 7 не останало време.
Докладът не бил внесен и на други заседания, по неизвестни, но понятно причини.
Тайно на части обаче, Докладът бил изнесен от Министерския съвет. Веднага е предизвикал много остра реакция в различните среди на червени, сини и всякакви други пребоядисани или не, но засегнати или заинтересувани от Доклада.
Меглена Кунева е отговаряла тогава за архива на Министерския съвет.
В началото на 1992 година Димитър Луджев се е ползвал с голямо одобрение сред сините привърженици като министър на отбраната и бивш вицепремиер, особено за това, че се е захванал да чисти “Авгиевите обори” – дейността на ДС по източването на колосални средства от България чрез задгранични дружества.
Чрез тази грандиозна кражба на капитали е започнало създаването на част от задграничните българските олигарси!
Възможностите на ДС се оказват по-големи от тези на Луджев и въобще от възможностите на новата власт и скоро след тайното му изнасяне, Докладът изчезва мистериозно, първо от дневния ред на МС, а после въобще, все едно че не го е имало.
От изготвянето на този Доклад пострадал и самият Луджев, той просто е изхвърлен извън борда на властта.
Доклад № 157 от 23 март 1992 г. все още е в неизвестност и очевидно, никога няма да види „бял свят”.
Известно е обаче, че в Доклада имало подробна информация за т.нар.”Габонска афера”, където важна роля е играл бившият кандидат-президент МЕГЛЕНА КУНЕВА, сега ръководител на политическа партия с явна амбиция да вземе, или поне да влезе във властта. Нейната съпричастност към изнасянето и унищожаването на Доклада на Луджев е много вероятна, защото като юридически съветник на премиера, тя държи ключовете на архива на Министерския съвет.
А както ще видите в нашето проучване, Меглена Кунева е лично заинтересувана да се потули всичко, защото играе играе важна рола в ” Габонската афера”
Ние ще разкрием каква е точно нейната роля, както и връзките й с Държавна сигурност.
Следва: ” Габонската афера” и ролята на Меглена Кунева-Пръмова.
На снимката – тропическата джунгла на африканската държава Габон – резерват Хилен.
“ГАБОНСКАТА АФЕРА” Е ОГЛЕДАЛО НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД!
През 1987 г. по решение на БКП се създава частната търговска банка „Транспортна техника”, която скоро е преименувана в „Балканбанк”. Нейният ръководител Иван Миронов веднага се заема със активна банкова дейност на широк фронт. Банката бързо разраства и става много голяма и когато Миронов през 2002 г. бяга в САЩ, той е раздал безброй непокрити кредити и сам измъква около 200 милиона долара.
Една от най – ранните мафиотски сделки на банкера е т.н.”Габонска афера”.
Иван Миронов подписва банкова гаранция за 18 млн. ДМ, чрез която България уж “придобива” концесия за производство на тропическа дървесина от африканската държава Габон.Гаранцията е на името на „Булгаргеомин”, която трябва да закупи от немската фирма „МАС” оборудване и техника за сечене на дървета в джунглата. Собственик на концесията е фирмата „Габексфо”.
Сделката предвиждала България да спечели много валута от продажбата на дървесина.
Немската Комерцбанк отпуска парите и те потичат, като река към … частни джобове.
Оказва се, че всичко в тази сделка е фиктивно. Просто организирана е умела документална измама за концесията, гаранциите, машините и оборудването, фигурират даже служители и работници. Всичко е хитра лъжа, включително и търговските перспективи за тропическите гори в Габон.
Миронов „финансира” добива на тропическа дървесина чрез офшорни компании, след което следите им се губят, а някои от героите – един италианец и един германец дори умират, но и те фиктивно.
В аферата по фиктивния добив на дървесина в тропическите гори на Габон, участват още Кирил Дунев – шеф на Частна земеделска банка, заместник-директорите на „Булгаргеомин” Иван Илиев и Пламен Кавръков и няколко видни дейци от тихия фронт, като генерал Донковски.
Макар и непряко, в тази афера участва още Емил Велчев – бащата на Милен Велчев.
След като Доклада на Луджев е разгласен, вдига се шум и се намират някакви документи за сделката. Но в средата на 1992 г. всичко по „Габонската концесия” се изпарява – просто изчезва.
Изчезват и то откъде – от архива на Министерския съвет! А за архива отговаря старши съветника Меглена Кунева-Пръмова.
После пада правителството на Филип Димитров, идва това на Беров и мафията получава пълна възможност да се развихри, с участието на изтъкнатите лидери Луканов и Доган.Не след дълго, от безбройните кавги и раздори между министрите, които участват в мафиотската приватизация, започва разпадането и на правителството на Беров. През ноември 1993 година вицепремиерът Нейчо Неев от ДПС е арестуван по едно от делата за контрабанда на петрол по време на югоембаргото.
Кукловодите вече подготвят идването на власт на БСП начело с Жан Виденов.
Правителството на Любен Беров, което все още е на власт решава да изпрати специална комисия в Габон, за да търси следи от концесията - пари или тропическа дървесина, след като в България са изгубени всички документи.
Комисията е в състав шефът на правния отдел на Министерския съвет Андрей Делчев и неговата старши съветничка Меглена Кунева-Пръмова, която бързо е произведена в главен съветник по … „проблемите на гората”.Говори се, че двамата добре са се сработили и дори връзката им има интимен характер.
Незнайно защо в комисията е включен и бившият шеф на Отечествения фронт, вече преименуван в Отечествен съюз – Гиньо Ганев. Той дори е натоварен с “отговорната”функции ръководител на странната комисия на Министерския съвет.
Преди да отпътуват, групата се среща с основния играч в измамната сделка Иван Миронов. Нечаквано за командированите, зедно с Миронов на срещата присъстват още и собственикът и шеф на Мултигруп Илия Павлов и генералът от Държавна сигурност Иван Донковски, които вероятно също имат отношение към сделката.
Те инструктират комисията като казват, че основната им задача е да „заметат” всички следи. И евентуално ако има компромати от далаверата, да бъдат унищожени.Тримата щедро са възнаградени за „присъщи разходи” при изпълнение на трудната задача и на другия ден излитат за Габон със специален самолет.
В столица на Габон Либревил те се настаняват в най-скъпия хотел. Меглена Кунева-Пръмова и Андрей Делчев поемат с плажни чанти към красивите плажове, посещават екзотични резервати, а вечер се отдават на забавления.
Гиньо Ганев, облечен в бял панамен костюм посещава габонското министерство на природните ресурси, където е попарен от отговора, че „тропически гори за сечене на дървен материал не съществуват и никога не са давали на някого концесия”.Гиньо Ганев иска среща със самия президент на Габон – Ел Хадж Омар Бонгу, който се оказал, че е едноличен владетел на малката, но богата държава.
Омар Бонгу е най-дълго управлявалия държавен глава в Африка – цели 42 години.
Оказало се, че съществуват много пречки за преодоляване на огромната бюрокрация, с която се е оградил президента Бонгу.
С такъв президент срещите не се уреждат лесно, казвали неговите хора.Трябвало да се чака дълго, но комисията разполагала с неограничено време и със солидни „командировъчни”. Имало и за хотели, за разпивки, барове, екзотични танци и веселби, даже и за глезотийки като яхтена екскурзия в океана с риболов.
Купонът продължавал, защото се очаквало благоволението на Бонгу да приеме комисията, която се е настанила удобно и не бързала.
След десетдневно чакане и забавления, Президентът Бонгу благоволява да приеме българските „високопоставени” служители.
На срещата са връчени и подаръци на Бонгу от българската държава, произнесени са речи, където Гиньо Ганев показва красноречието си.
„Съветничката по проблемите на гората” Кунева-Пръмова поставя изключително важния за родната ни икономика проблем за концесията и добива на тропическата дървесина.
Омар Бонгу вика съответните експерти и нарежда „да се направи проверка как стои въпроса”. Отново след няколко дни чакане, провежда се повторна среща с президента в предишния формат.
Бонгу обяснява, че „никога, по никакъв начин не може да има концесия за тропическа дървесина, защото лично той още през 60-те години е забранил да се секат тези гори, а българската концесия е чисто и просто огромна измама”.
Бонго още казал, че „били използвани няколко банки в Либревил – столицата на Габон и след като клиентите са платили съответните комисионни, парите били прибрани “кеш от едни любезни българи” и вече той и държавата му нямали никакъв интерес към тях”.
Скоро след това делегацията се завръща в България и докладват, че всичко е заметено и „следи в Габон няма”, защото няма никаква коцесия.
Очевидно чрез мисията си, “неразкривайки нищо”, те са направили нужното, за да прикрият огромната кражба, която в крайна сметка възлязла на около 200 милиона долара. По този начин те успешно са разчистили пътя на новите български олигарси.
От комисията нямало доклад макар, че сега пред журналисти Меглена Кунева твърдяла обратното. За свършената работа те са били щедро възнаградени.
„Няколко депутати попитахме премиера Беров какво е свършила комисията и защо точно тези хора са изпратени, казва Христо Марков. Получихме невероятния отговор – „ами защото са френско говорящи”.
Притежаването, използването или прикриването на такава или друга важна информация и компромати, в голяма степен обясняват и дългата кариера на Кунева-Пръмова във високите етажи на властта при всички правителства, до идването на ГЕРБ .
През есента на 1994 г. след като се разбра, че като депутат се ровя около тази сделка, бях поканен от Иван Миронов на дискретна среща в банката, казва Христо Марков. Там Миронов ми обясни, че „имало такова нещо като Габонска афера, но цялата вина е у зам.- шефовете на „Булгаргеомин” Иван Илиев и Пламен Кавръков, които са го натопили.
“Горкият невинен Миронов, бил натопен” казва Марков.
„Можел съм да питам г-жа Кунева, която като „специалист по горите” в МС знаела всичко и докладвала, където трябва”. Вероятно Миронов има предвид Държавна сигурност.
„Тогава ми просвета за истинската задачка и на комисията, и на другарката „специалист по горите”.
Продължих да питам и ровя за аферата, но мъглата и бъркотията в държавата ставаше все по-гъста и накрая правителството си отиде, дойдоха избори, в които тръгнаха да се раздават куфарчета с пари и…историята потъна.
На 25 септември 1995 г. Миронов бе задържан с обвинение по „Габонската афера”. Но много бързо прокурорът Михаил Дойчев го пусна със странния аргумент, че шефовете на „Булгаргеомин” Илиев и Кавръков са го натопили. По късно прекратяват разследването, защото … липсвал свидетел. А той се оказва … Иван Миронов.
През 2002 г. доведоха Миронов с качулка и го обвиниха за източването на 200 млн. долара. Внесоха дори обвинителен акт, където пак се загатваше за „габонската сделка”. Един от свидетелите трябваше да е другарката Меглена Кунева-Пръмова но уви, тя вече е депутатка от царската партия и има имунитет.
Нейни колеги от това време разказват, че „не била спокойна към предстоящото дело на другаря Миронов”.
А затова, че БСП и много силни фактор от партията стоят зад Миронов говори не кой да е, а бившият директор на Националното следствие Ани Крулева:”Имах посещение от бившия и настоящ министър Емилия Масларова, която не познавах.
Тя много настояваше да ме заведе на ”сутришно матине” някъде на Витоша, при един приятел. Не искала да ми каже името му, за да бъде изненада. След като настоях, разбрах, че срещата ще бъде с банкера Миронов, за когото аз бях издала заповед за арест”.
С такива приятели как няма Миронов да избегне ареста и да ”офейка” в САЩ.
Всичко с “Габонската афера” завършва като приятно забавление под африканското слънце – Иван Миронов изчезна от България с много милиони и с американско гражданство, купува си имение в Америка, където пребивава щастлив и доволен от българския „преход”. Заслугата е на БСП, ДС и много други висши партийни кадри, които са се облажили от Балканбанк, в това число и „специалистката по горите”в МС.
След успешния й престой в Брюксел, Меглена Кунева-без Пръмова е получила самочувствие, създала е големи връзки и още повече пари й става „национална ценност”. С това чувство тя щурмува и президентския престол.
Депутат от СДС в два Парламента Христо Марков, се чувства морално ангажиран към Габонската история. Много време е отделил в разнищване на аферата. И с ирония казва:
“Голяма част от участниците в това политико-мафиотско приключение „Габонската сделка”са живи, радват се на крепко здраве, завидно благоразположение и политически комфорт”. Но все ми се струва, че кандидат-президентшата Кунева, дължи да обясни за воаяжа си до Габон и работата свършена от нея, за екзотичната компания и многото пари, за сделките, за дебелите пликове и какво крият потайните тропически гори и топлите тропически нощи”. И продължава:
“Но има нещо, на което Кунева-Пръмова не е необходимо да отговаря, защото е ясно – на какво се дължи нейната несменяемост във висшата админисрацията на Министерския съвет.
Тръгнала е от червения Луканов, после продължава при безпартийните Попов и Беров, следва синият Филип Димитров, после червеният Жан Виденов и пак синият Иван Костов, за да завърши като жълт депутат при бившият Цар. И все висш съветник в МС”.
ТОЛКОВА ДЪЛГО ВИСШИТЕ ЧИНОВНИЦИ СЕ КРЕПЯТ ЕДИНСТВЕНО ОТ СЛУЖБИТЕ С ДВЕТЕ БУКВИ – ДС.
Всякакви коментари са излишни!
КАКВО ВИ ГОВОРИ ИЗЛЪЧВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИК МЕГЛЕНА КУНЕВА? ПАРИ – ВЛАСТ – ПАРИ !
КУНЕВА – ЧИСТА, НЕПОРОЧНА И НЕОБВЪРЗАНА!
След изтичане мандата на Кунева и приключване на работата й като комисар в Брюксел, тя е получила ” бонус” 1 200 000 евро!
Щедри са ръководителите на ЕС, когато става въпрос за раздаване, или по-точно облажване от парите на европейския данъкоплатец, в това число и от нас – българите.
За това харчене на милиони, нищо или почти нищо не се говори, освен ако някой журналист “под прикритиене” не успее да надзърне в европейските тайни.
Много въпроси изникват защо Меглена Кунева отказва да приеме съблазнителното предложение да стане ръководител на съветническия екип на първия човек в Европейския съюз Жозе Дуал Барозу, със заплата 17 114 евро и много други бонуси.
Интересен е фактът, че за тази длъжност Меглена Кунева е била препоръчата на Барозу не от друг, а от самият Жан Мишел Киарде, Великия Майстор на Великата френска масонска ложа ” Гранд Ориент”, масон с изключително влияние и най-приближен до Барозу.
Не е изключено отказът на Кунева да е предварително обмислен ход на кукловодите, които режисират игрите й. При масонството няма граници и националности, а Киарде е типичен представител на “задкулисието”. Основната цел на масоните е глобализация и ликвидиране влиянието на християнството. Киарде е правил официални декларации поместени в пресата, че “Европа трябва да се дехристианизира”. За тази цел Меглена Кунева е много удобна, защото е католичка.
„На 22 февруари 2010 година жълтите трубадури в България дирижирано започнаха да я хвалят, че отказала заплата от 17 114 евро месечно от Европейската комисия, за да се върне в България. Аз обаче направих проверка и открих интересни факти. В момента, в който напуснат работа, бившите комисари получават бонус от 1 200 000 евро”.“Освен това им се полагат 19 909 евро за преустройване, 322 540 евро „преходни плащания“ в следващите три години и 25 534 евро годишна пенсия, след като навършат 65 години”.
“Аз призовавам г-жа Кунева да обнародва данъчната си декларация за последните 5 години“, каза журналистката Колтуклиева в ефира на TV7, без да крие възмущението си, че кандидат-президент излиза пред телевизионните екрани уж ЧИСТА, НЕПОРОЧНА И НЕОБВЪРЗАНА, а се оказва, че крие толкова много факти.
Явно, “задкулисието” на кандидатката за президент е свършила добра работа. Кунева веднага е избрана за член на надзорния борд на БНП „Париба” срещу много високо заплащане – 40 хиляди евро месечно.
Но затова трубадурите мълчат и дума не отронват, нито пък самата Кунева.
Дали само заради услужливата й усмивка или за нещо друго, на Общото събрание на акционерите от банка БНП “Париба “Кунева е сред ръководителите на банката. Явно има сериозни заслуги и те вероятно са още от времето, когато беше преговаряща. С цената на лъжи и национално предателство тя успя да затвори блоковете 3 и 4 на АЕЦ” Козлодуй.
Сигурно Кунева има заслуги пред банката и като еврокомисар. Но очевидно най-полезна щеше да им бъде като президент на България. Сега остана възможността водещ политик.
Акционерите на “БНП Париба” одобриха завчера избирането на Меглена Кунева в ръководството на френската банка, предаде Ройтерс от 14-ти Май 2010 г.
Проверката на известната журналистка и телевизионна водеща Люба Кулезич показала, че Кунева участва в борда на директорите на банката с мандат до 2012/13 година.
„Изпратихме писмо до Париж, в което питахме с какви мотиви е назначена, какво възнаграждение получава, занимава ли се банката с енергийни проекти. Ни вопъл, ни стон. Проверката ми обаче показа, че Кунева е член на борда в качеството си на независим участник. Колко независим обаче може да бъде човек, представен като член на Съвета за европейски политики”?
“Практиката е такава – за консултант се води човек с добър имидж, но всъщност се използват неговите връзки. Реално Кунева търгува с вътрешна информация, която е придобила като член на европейския комисариат”.
Бившите й европейски колеги били възмутени от факта, че тя скача от политиката веднага в големия бизнес. Дори Барозу, който я фаворизираше и лансираше, бил огорчен и казал пред други комисари:
„Меглена е нашето голямо разочарование” – разказва източник от Европарламента. Европейската комисия порицава Кунева и приема специално решение и мерки срещу подобни действия, преценявайки, че това е “сериозен конфликт на интереси”.
Накъде ли гледа Кунева? Не и към България, а към BNP PARIBAS ! Но това беше по времето на еврокомисарството. Сега вече, някой й нареди да гледа към властта в България.
Меглена Кунева крие, че е закупила огромен апартамент в центъра на Брюксел, който не е декларирала, както е длъжна. Жилището е с площ от 120 квадрата и е в един от най-престижните райони, в близост до Европарламента.Мадам „Йес”, както Кунева е известна за безропотно изпълнение на всяка еврокоманда, е направила покупката на имота през 2007 г. Но е пропуснала да обяви апартамента в годишните си данъчни декларации? За жилището си Кунева е платила около 350 хиляди евро.
Миналото на Меглена Кунева - бившия кандидат президент, а сега лидер на собствена партия с големи претенции към властта е забулено в тайна и за него тя умишлено не говори. Избягва да се паказва със съпруга си, а и той очевидно е много”притеснителен”.
Журналистът Григор Лилов разкрива връзките на съпруга на Кунева Андрей Пръмов с „Мултигруп“ – най-голямата престъпна организация в България по време на прехода, според доклад на Държавния департамент на САЩ.
Андрей Пръмов участва като съдружник в „Хърсев и Ко“ – Одитно дружество, основна финансова структура на „Мултигруп“ и ВИС. Емил Хърсев никога не е криел тесните си връзки с ВИС и “Мултигруп”.Финансова къща на Пръмов – “Адлон-Дисконт” е сред най-големите играчи на валутния и финансов пазар при управлението на Любен Беров, т.нар. ”сламения човек на мултаците”. Много от нейните операции са със структури на групировката. През това време Кунева е била старши юрисконсулт на Беров и дясна ръка на секретаря му Андрей Делчев. Двамата са активни участници в “Габонската афера”.
По данни на WikiLeaks, Емил Хърсев бил Велик секретар на Великата ложа в Българи и финансист на същата. В годините на демокрацията и прехода, когато се разграбват ресурсите на нацията и държавата той бил един от най-влиятелните финансисти. Хърсев бил близък с бившата БКП и Андрей Луканов. Като подуправител на БНБ той
добре познавал проблемите с външнотърговския дълг на България, както и това, че те се използват за източване зад граница парите на българския народ. Предполага се, че и той се е възползвал от това.Съдружник на Пръмов и Хърсев е бил и Златин Саръстов – син на тогавашния директор на “Нефтохим”, тясно обвързан с Илия Павлов и банката на Луканов и олигарха-мафиот Робърт Максуел – Банка земеделски кредит.
Във фирмата “Булинвест груп ” до юли 1997 г. са участвали знакови фигури на прехода като банкера Стоян Александров, Александър Томов, Красимир Георгиев – собственик на групировката “Фронтиер” и бизнесмена Иван Масларов – съпруг на Емилия Масларова.
След 1997 г. “Булинвест груп” се преименува на “Фул Макс ООД”. Неин управител е Андрей Пръмов. Участват пак кръга от същите лица. В Търговския регистър не може да се намери никаква информация за фирмата. Нечия веща ръка е “почистила” много усърдно регистъра въпреки законите у нас. Но във фирменото отделение на съда документи навремето имаше, но може би и от там са изчезнали.
Журналистът Григор Лилов обобщава:“Става дума за кръг, подобен на “Орион” при Жан Виденов, “Олимп” при Иван Костов, или “Сигма” на Милен Велчев при Царя.
В една разработка на ЦСБОП от пролетта на 1994 г. се разкрива, че милиони долари буквално са задигнати от Стопанска банка и преведени по лични сметки в две задгранични банки. Документите на службите сочат като отговорни валутните дилъри. Главният дилър тогава е Андрей Пръмов. Разработката потъва дълбоко в секретните каси, като много други. А Пръмов е от недосегаемите.
Бащата на Андрей – Иван Пръмов е бил дълго време земеделски министър, а като секретар на ЦК на БКП е отговарял за селското стопанство. Бил е също и шеф на ЦКС, откъдето се е родила банка под егидата на „Мултигруп“. Някои я наричат и банката на СИК, но за мен това са две структури на една голяма фирма майка”казва Лилов.
Андрей Пръмов също е висш масон, макар и не толкова изявен като Емил Хърсев.
„В самия комитет, издигнал Кунева за президент, има активисти свързани с “Мултигруп”. Сред тях е Ирена Комитова – бивша отговорна фигура в Съюза за стопанска инициатива по времето на Валентин Моллов. Съпругът й Виктор Папазов е бил ключова фигура в „Мултигруп“. Стоян Денчев на 27.03.2011 г. пред БТВ споделя:
„Като началник на отдел “Строителна и технологична политика” в Министерски съвет, премиерът Филип Димитров ми каза, че трябва да се срещна с едни хора. Долу на пропуски чакаха Илия Павлов и Виктор Папазов”.
Папазов е бил един от щедрите спонсори и за президентската кампания на Георги Първанов, .
Влиятелни лица и съмнителни структури от многобройните метастази на „Мултигруп” се включват активно в инициативния комитет за кандидатурата на Меглена Кунева.Нейният патрон и благодетел Симеон Сакскобургготски когато беше премиер, а Кунева член на правителството, легализира престъпния бизнес и на първо място на приятелите си Илия Павлов и на хазартния бос Васил Божков – „Черепа”, а много „бизнесмени” от фирмите с”ТРИ” букви направи депутати.
Така че, Кунева и мъжът й не са прекъсвали пъпната си връв с бившите мутри, сега вече с “бели якички”.
Много пари направи ” чистата”, “непорочна” и ” необвързана” Кунева:
„Червени пари” раздадени на свекър й – бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов;Милионите на мъжа й които той изработи с ”Мултигруп”, ВИС и многото други групировки и собствени фирми.
Милионите, които тя „заработи” в ЕС.
Щедрите комисионни и възнаграждения от банка БНП “Париба” за добрата работа в защита на тяхните интереси в енергетиката. На съвестта на Кунева тежи предателството на нашите енергийни национални интереси, ако има съвест.
Повечето от тези пари са крадени или оцапани с кръвта и потта на цял един народ !
Кунева, поддържана и нахъсвана от тези на които служеше, имаше наглостта да се кандидатира за президент на България.
А връх на демонстрация на наглост и самонадеяност е ролята й на политик, режисирана от задкулистни кукловоди, чиято цел е да смъкне от власт Бойко Борисов и да разбие партия ГЕРБ.
Кунева знае, че създадената и ръководена от нея партия никога няма да играе първостепенна роля, но целта й е да заеме мястото на Доган и тя да стане политически балансьор в България. Така ще изпълнява по – добре играта на кукловодите!
И Меглена Кунева има наглостта, лицемерието и нахалството да се тупа па гърдите, че е ”ЧИСТА”,”НЕПОРОЧНА”и „НЕОБВЪРЗАНА”!
ЩЕ Й ПОВЯРВАТЕ ЛИ??? ЩЕ ГЛАСУВАТЕ ЛИ ЗА НЕЯ ???
НАРОДЕ ???? – с четири въпросителни е написал в тефтерчето последните си думи ДЯКОНА .
Posted by admin on окт 25, 2012 | Leave a Comment
Симеон Сакскобургготски - бившият премиер и Меглена Кунева са национални предатели, защото излъгаха народа, че двата реактора на АЕЦ”Козлодуй” – 3-ти и 4-ти, трябва да бъдат затворени по искане на Европейския съюз, като необходимо условие за приемането на България в Съюза.
Меглена Кунева, която имаше дори наглостта да се кандидатира за президент на България, а сега чрез “задкулисието”направи партия с амбиции за власт, с продажната си роля за затварянето на двата реактора на АЕЦ „Козлодуй”, нанесе огромни щети на България, които се изчисляват на милиарди евро.
За малка страна като България такава щета е истинско национално бедствие и отреждане нещастната съдба – страната ни да бъде дълго време в дъното на Европейския съюз, като най-бедна!
И Меглена Кунева – виновната за икономическата катастрофа на страната ни, сега иска да стане политик с водеща роля в България!
Каква дързост, но и каква наглост и низост!!!
През 2003 г. комисарят по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген от трибуната на българския парламент заявява, че ЕС ще приеме България за член, само ако страната ни затвори двата реактора на АЕЦ”Козлодуй”.Заблуда, голяма заблуда, защото това е мнение само на Ферхойген, а не на Европийския съюз или на Европейската комисия по разширяване на съюза.
Меглена Кунева, умело и хитро използва тази заплаха и я наложи като неотменимо условие за приемането на България в Европейския съюз. А последвалите действия на премиера Сакскобургготски и на Кунева, шумно раздухвайки тази лъжа имат нагла и продажна корист и тънки сметки, за сметка на България.
Едва през 2007 г. се прокрадна съмнение, че Ферхойген е отправил заплахата само от свое име .
На повторно зададения писмен въпрос на българския евродепутат от партия АТАКА Димитър Стоянов, дали Европейската комисия по разширяването е взела такова решение, каквото Ферхойген е обявил пред българския парламент, с порядъчно закъснение на 10 май 2007 година се получава отговорът:“There is no Decision by the Commission on the closure of the Kozloduy Nuclear Power Plant.”
”НЯМА РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАТВАРЯНЕ НА АЕЦ”КОЗЛОДУЙ”.
Отговорът недвусмислено доказва, че Гюнтер Ферхойген съзнателно и целенасочено е въвел в заблуждение всички български институции по въпроса за двата реактора на АЕЦ”Козлодуй”. Но е получил пълно съдействие от страна на Симеон Сакскобургготски и Кунева.Те са знаели за лъжата и измамата на Ферхойген, но съзнателно са премълчали.
ПОВЕДЕНИЕТО И НА ТРИМАТА Е ПОДСЪДНО, НО НЯМА КОЙ СРЕЩУ ТЯХ ДА ПОВДИГНЕ ОБВИНЕНИЕ, ЗАЩОТО В БЪЛГАРИЯ ВСИЧКО Е КОРУМПИРАНО И Е В РЪЦЕТЕ НА ГРУПИРОВКИ И МАФИОТИ!
„Нито Австрия, нито Гърция щяха да преглътнат „Козлодуй”. Участвала съм в десетки дискусии с австрийските зелени. Щях да бъда разкъсана в Австрия, след един разговор със зелените. Посланикът се уплаши тогава. Защото защитавах безопасността на реакторите.”„Питате за пример. Най-фрапантният е АЕЦ “Козлодуй”. Изкушението в момента е голямо и много партии и коалиции пледират за отваряне на глава „Енергетика”, организират подписки и референдуми за запазване на кой знае защо превърнатите в национален символ два реактора от чернобилски тип.
Да не се съобразим с поет още през 1993 и потвърден през 1999 г. ангажимент за спирането на първите четири реактора, означава да покажем, че България не спазва своите обещания. И да поставим на карта членството си”.
Вижте какви задължения са били поети от правителството на Иван Костов, за да разберете, че Кунева и тук нагло лъже, наричайки подигравателно 3-ти и 4-ти блок “чернобилскси реактори” – национален символ”.
За да избегне договореното през 1993 г. от предишното правителство на премиера Беров затваряне до 29-ти Ноември 1999 г. на четири блока от АЕЦ”Козлодуй”, външният министър Надежда Михайлова подписва Меморандум (отбележете нито Договор, нито Споразумение), а Меморандум с Ферхойген, където пише:„Окончателно затваряне на блокове 3-ти и 4-ти ще стане преди предвидените дати за затваряне, съответно 2008 г. и 2010 г.”, без да се уточнява кога!
На 29 ноември 1999 година премиерът Костов успява да отложи договореното от правителството на Беров затваряне на блокове от 1-ви до 4-ти на АЕЦ”Козлодуй”.
Затварянето на 1-ви и 2-ри блокове, вместо през 1999 г, се отлага за края на 2002 г.
Премиерът Костов заявява също, че „във връзка с актуализирането на енергийната стратегия, което ще приключи през 2002 година, България ще вземе решение, съгласувано с Комисията и отчитайки споразумението за ядрена безопасност и други релевантни фактори, относно датите за окончателно затваряне на реакторите 3-ти и 4-ти, които ще предхождат понастоящем предвидените дати за затваряне през 2008 и 2010 година респективно”.Тук също няма никакви поети конкретни ангажименти и е оставена възможност за преговари.
За какво несъобразяване с поети ангажименти говори Кунева. Защо отново лъже!
„Европейската комисия вече не може да оспорва лицензите на III-ти и IV-ти блок на АЕЦ Козлодуй”, защото наскоро Агенцията за ядрено регулиране издаде дългокрочни лицензи за работа на двата блока, съответно за срок от 8 и 10 години.
След положителната оценка, дадена от Агенцията за ядрено регулиране и от Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/, от Европейската комисия вече не би трябвало да оспорват издадените от Агенцията за ядрено регулиране/АЯР/ лицензи за сроковете на експлоатация на реактори III-ти и IV-ти в АЕЦ Козлодуй. Пише в-к ”ПАРИ” от 02 юли 2003 година.
Тези важни оценки бяха пренебрегнати безотговорно и цинично, защото още на 22 януари 2002 г. без обсъждане в парламента и преговори, Симеон Сакскобургготски – новият министър-председател, изненадващо обещава на гръцкия си колега Костас Симитис, че страната ни ще затвори 3-и и 4-и блок през 2006 г.След това поръчково, но безотговорно обещание, Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева започват упорито да налагат становището, че “ако не затворим реакторите, няма да ни разрешат да влезем в Европейския съюз”!
Отново лъжа, защото комисията по разширение на ЕС няма никакво официално становище по въпроса.
“Рефренът” за затварянето на блоковете е подхванат от депутатите на НДСВ, царското лоби и платената преса, които активно се използват за всяване на смут и страх сред българите, които гледат на ЕС като на единствено спасение.
Някои европейски ръководители, повлияни от обещанието на българския премиер започват да притискат страната ни, защитавайки енергийни лобита. Става ясно, че това е сделка с участието на големи играчи, в това число Симеон и Кунева.
Въпреки че всички компетентни организации и световни ядрени специалисти излязоха официално със категорични становища, че реакторите са здрави, надеждни и сигурни и могат да се експлоатират още години наред, ЕС не отстъпи, с мотива, че „след като премиера Сакскобургготски се е съгласил, той вече е предрешил въпроса”.
Симеон Сакскобургготски и главната преговаряща за приемането ни в Европейския Съвет Меглена Кунева продадоха националните интереси на България, като безотговорно и самонадеяно, без обсъждане или някакво допитване до парламента или обществото, затвориха двата жизнено важни за икономиката ни блокове на АЕЦ “Козлодуй”.Как никой не видя и не разбра, че това в същност е сделка срещу България, с активното съдействие на Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева.
И съвсем неочаквано, като причина за това обещание на премиера подписало смъртната присъда на двата блока, е стартиране на строителство на нова АЕЦ.
Правителството на Симеон Сакскобургготски постави началото на строителството на АЕЦ „Белене”.
Още от самото начало с избора на изпълнител, избухва голям скандал за искани от българска страна комисионни от канадска компания. Така подозренията, че АЕЦ Козлудуй е жертвана заради големи комисионни и корупционни сделки при строителството на новите реактори на АЕЦ”Белене” получи ново потвърждение.
Дарик радио, съобщава, че разполага с писмото от Канадския депутат Джо Комартин, в което фигурират имена на десетина български, европейски и канадски политици, на които канадската фирма AECL обещавала да плати големи комисионни, ако спечели конкурса за строежа на АЕЦ “Белене”.Канадците са един от трите кандидати за строежа на АЕЦ “Белене”, които са били предварително одобрени от правителството.
Премиерът Симеон Сакскобургготски обявява старта на проекта, който ще е за огромната сума от 3 млрд. долара.
Според писмото, хора около премиера Сакскобургготски подкрепяли офертата на канадците. За тях лобирали приближени до министъра на енергетиката Милко Ковачев, и до княгиня Мария Луиза, както и шефът на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков и президентът на “Риск инженеринг” Богомил Манчев. Те са посочени като инициатори и посредници при прехвърляне на парите. Комисионинте, които трябвало да бъдат изплатени на българското правителство, са 80 млн. долара.
Така със скандал е започнал страежът на АЕЦ”Белене” в който основни играчи са Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева и където се погребват повече от 2 милиарда евро, а се крадат и стотици милиони.
Приносът на Меглена Кунева е активното включване на банка БНП ”Париба”, която дори спешно е отпуснала на българското правителство кредит от 250 милиона евро, за закриване на старите блокове на АЕЦ”Козлодуй”.
Богомил Манчев – един от посочените в канадското писмо фигурира в доклад на американското посолство, като новозабогатял – олигарх и мафиот.Комисионните на Симеон и на сестра му Мария Луиза и те вероятно не са малки, като се има пред вид какви играчи са и как отмъкнаха държавни имоти, без да им принадлежат.
Като награда за добре свършена работа от 25.10.2006 г. Меглена Кунева бе определена за новия български европейски комисар, което тя постигна с цената на национално предателство!
И още една лъжа – Миглена Кунева останала на поста си в Брюксел заради финансиране на АЕЦ “Козлодуй”от Европейския съюз!…
“Тези 300 милиона евро са една от причините да довърша мандата си като комисар – заяви тя”.
Всичко това са лъжи!
“Категорично не е вярно твърдението, че 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй” са модернизирани с пари от Европейския съюз”. Това се казва в официално становище на атомната централа по повод изказванията в медиите на еврокомисаря Меглена Кунева,съобщава БГНЕС.Финансирането на Програмата за модернизация на 1000-мегаватовите блокове се осъществява със собствени средства на централата в размер на 180 млн. евро и чрез кредитиране от международни финансови и банкови институции .
Ето как Меглена Кунева отново е хваната да лъже! А лъжите й донесоха на страната щети за милиарди евро.
Тежко на България, ако Меглена Кунева стане политик и партията й влезе в Парламента!
Симеон Сакскобургготски не ни ли стигаше????
АЕЦ “КОЗЛОДУЙ”- АТОМНАТА ЦЕНТРАЛА ГОРДОСТТА НА БЪЛГАРИЯ Е ПОГРЕБАНА !
През 1990 г. световноизвестният френски океанолог Жак Ив Кусто, прелитайки над АЕЦ “Козлодуй” казва вероятно на шега:
“Тя е опасна!”.
Тази шега обаче се оказва много удобна и започва активно да се използва в една целенасочена и шумна пропагандна кампания срещу българската атомна централа. Умишлено се пише и говори, че реакторите са “чернобилските” РБКМ, а това е лъжа, защото те са тип ВВЕР 440, които не са имали някакви сериозни инциденти.
Дори и самата Меглена Кунева казва, че “в България се организират подписки и референдуми за запазване на кой знае защо превърнатите в национален символ два реактора от чернобилски тип”. И това нейно изказване не е случайно!
След време се разбира, че голямата френска банка БНП „Париба” стои зад тази пропагандна кампания. Причината е, че тя кредитира с милиарди изграждането на румънската атомна централа “Черна вода”, която е на няколко километра от сеизмичната Вранча планина.Ефтиният ток, който произвежда АЕЦ”Козлодуй” е сериозна грижа за банката, защото в изграждането на румънската централа тя е вложила огромни капитали, а румънският ток ще е много по-скъп от българският.
Какъв е залогът и колко сериозна е загрижеността на банката може да се съди по факта, че във френското лобиране участва и кметът на Париж, а после и като президент на Франция – влиятелният Жак Ширак.
За постигане на своите цели – затваряне на АЕЦ”Козлодуй”, или поне закриване на реактори, банка „Париба” се нуждае от сътрудничеството на високопоставени български държавници и политици, както и чуждестранни чиновници в ЕС, с преки възможности да действат в нейн интерес. И тя намира хората които й трябват.
Така започва „Заговорът” срещу първата българска атомна централа. А за да разкрием игрите и играчите в „заговора”, ще се върнем по-назад във времето.
Проблемите на АЕЦ ”Козлодуй” започват от 1991 г. с разпадането на световната социалистическа система и се задълбочават през 1992 г., когато в България започва времето на хаоса и беззаконието. Марионетното правителство на Любен Беров е формално и властта – явна или прикрита е в ръцете на Луканов, Доган, мафиотски групировки като “Мултигруп” и новопоявили се олигарси.Според чуждестранни специалисти, спешно са необходими пари за модернизиране на 1-ви и 2-ри блок на централата, но хазната е опразнена и се търси заем от чужбина.
На 16 юни 1993 г. кабинетът “Беров” сключва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие, за заем по т.нар.” Сметка за ядрена безопасност”.Сумата е 24 млн. екю, срещу които страната е принудена да обещае затварянето на 1-ви и 2-ри блок на атомната централа през 1999 г.
Меглена Кунева, като юридически съветник на премиера Беров, участва активно в изготвянето на споразумението и знае много добре, че то няма задължителен характер за България.По-късно, Симеон Сакскобургготски и Кунева, за да прикрият вината си ще тръбят навсякъде, че съгласието на България да затвори блокове на АЕЦ”Козлодуй” започва още от Берово време.
На 25 ноември 1999 г. комисарят по разширяването на Европейския съюз, бившият ръководител на немските социалисти Гюнтер Ферхойген посещава България.
Става ясно, че основната му цел е да окаже силен натиск върху правителството на Иван Костов, за закриване на четири български реактора от АЕЦ”Козлодуй”. Подписва се и т. нар.”Меморандум между Европейската комисия и България”. Правителството обещава на Ферхойген вместо до 2010 г., каквото е нашето предварително становище, България да затвори четири реактора”в най-ранни срокове”.
Меглена Кунева като ценен юрист работи и при правителството на Иван Костов. Дори е директор на “Международна дирекция” и е в течение на подготвяните и подписани международни документи. Меморандумът в английския оригинал е озаглавен:„Understanding Between the European Commission and the Bulgarian Government” от 29 ноември 1999 г.
Както е използвано с пропагандна цел подписаното от Беров през 1993 г. “Споразумение”, така и сега премиерът Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева използват също”Меморандума”.
В пресата, радията, телевизията, в различни документи или официални изказвания, премиерът или Кунева съзнателно придават на Меморандума такива тълкувания и значения, които завишават неговата роля и му придават много по-обвързваща сила. Меморандумът, подписан на 29 ноември 1999 г от външния министър Надежда Михайлова и Ферхойген, не договаря нищо конкретно и обвързващо АЕЦ”Козлодуй”. Той няма силата на международен договор, което Кунева знае много добре, но вече под нечие внушение тя го е забравила.
На 7 февруари 2002 г. президентът Георги Първанов се среща с еврокомисаря Гюнтер Ферхойген в Брюксел. На срещата е разискван и въпросът със закриването на ядрените реактори на АЕЦ Козлодуй. Според Ферхойген, Европейският съюз не е променил позицията си. „Очакваме България да изпълни ангажиментите си от споразумението, подписано през 1999 година”. Меморандомът не е споразумение, но Първанов е пропуснал да отбележи това.Не се разбира каква е била позицията на Първанов, но в никакъв случай тя не е защитавала набедените от Ферхойген за закриване реактори.
Това, че Меморандумът ни задължава да затворим реакторите е другата голяма лъжа, след тази с Беровото споразумение.
Лъжат както комисарят Фейхорген, така и премиерът Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева. Тези лъжи съзнателно и режисирано се подемат от Парламента и другите министри от кабинета.
На 28 март 2002 година в Парламента най-неочаквано е предложен за приемане Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Република България и Европеската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), относно дейностите на международния фонд “Козлозуй” за подпомагане извеждането от експлоатация в България на блокове от АЕЦ”Козлодуй”. Фондът се администрира от ЕБВР.
Вносителят Веселин Близнаков е председател на комисията по енергетика в Парламента според когото, Законопроектът е доказателство, че България е стабилен партньор на Европейския съюз и спазва договореностите. А договореностите са тези на Костов и Беров и всъщност договорености няма!Преди гласуването на Законопроекта, депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов прави процедурно предложение:
„На основание на чл. 42.ал. 2. т. 3 от Правилника, правя предложение за прекратяване на разискванията по тази точка от дневния ред”. Изтъквайки мотивите, депутатът Корнезов казва в заключение:
„Ако вие днес ратифицирате това Рамково споразумение, това означава, че ликвидирате атомната енергетика на България. Помислете си добре преди да натисните бутона”! А Близнаков отговаря, че не предават интересите на страната а доказват, че България е стабилен партньор на Европейския съюз, който стриктно спазва договореностите.
Министърът на енергетиката Милко Ковачев, на свой ред и той казва на депутатите:„Искам да припомня, че на 16 юни 1993 г. между правителството на Любен Беров и Европейската банка за възстановяване и развитие е подписано споразумение в което има ангажименти за спиране блокове на АЕЦ”Козлодуй”.
„На 11-ти септември 1999 г.(тук Ковачев греши – датата е 29 ноември) външният министър на България Михайлова и комисарят по разширяването на ЕС Ферхойген са подписали също Споразумение. Действително, то има характер на „джентълменско споразумение”, но ние може би трябва да се замислим как ще градим доверие като партньори, а не да създаваме политическо недоверие”.
Вижда се явното примиренчество и внушена нагласа както на царските депутати, така и на министрите, за безропотно съгласие АЕЦ”Козлодуй” да бъде пожертвана!
На 22 януари 2002 г. премиерът Симеон Сакскобургготски на среща в Атина с гръцкия премиер Костас Симитис еднолично му обещава заявявайки, че България ще затвори 3-ти и 4-ти блок през 2006 г.!
На 1-ви септември 2002 г. външният министър Соломон Паси тайно праща “нонпейпър”(неофициалeн дипломатически документ) до Европейската комисия в който пише,че България ще затвори предсрочно реакторите ВВЕР 440 – това са първите четири реактора на АЕЦ”Козлодуй”.На 26-ти септември 2002 г. Кабинетът на Сакскобургготски приема решение 1-ви и 2-ри блок да се затворят през 2003 г., а 3-ти и 4-ти – през 2006 г.
На 1-ви октомври 2002 г. Соломон Паси, вероятно изпълнявайки нареждането на премиера Сакскобургготски, заминава за Брюксел и подписва закриването на 3-и и 4-и блок до края на 2006 г. Той изпреварва Народното събрание, което ще гласува ден по-късно решение, съгласно което затварянето на блоковете не може да стане преди членството на България в ЕС.
Решението на парламента се оказа без последици, след вече положения от Паси подпис.
В неудобна ситуация изпада не само Парламента, но и президента Първанов, на когото председателят на Европейската комисия Романо Проди още на 2-ри октомври благодари за решението България да затвори блоковете. За това свое решение правителството не е уведомило президента и той го научава четейки в самолета българската преса.
През м. февруари 2004 г. Меглена Кунева казва: “Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото” имайки предвид “Козлодуй”. Тя явно вече я прежалила “старата Централа”.През декември 2005 г. пред депутатите в Народното събрание с особено задоволство Кунева също казва: „Аз принадлежа към тези хора, които са гласували “за” и са подкрепили развитието на ядрената енергетика по отношение на централата “Белене”. Кунева демонстрирайки самочувствие се разкрива, че играе играта на премиера Сакскобургготски за “Белене”.
Затварянето на четири реактора на АЕЦ”Козлодуй” и строителството на АЕЦ”Белене” са “голямата игра”, където участват големи играчи, залагат се големи пари и се раздават големи комисионни.
Българската атомна енергетика е ” трън в очите” на банка“Париба”, която явно илизадкулистно се бори да ликвидира поне четири, от шесте реактора на АЕЦ”Козлодуй” и с активното съдействие на френското лоби в Европейския съюз и България успя.
Ясно е кои българи предадоха и продадоха българските национални интереси на френската банка. И тя разбира се не закъсня да покаже щедрата се благодарност към тях.
Меглена Кунева, веднага след като приключи в Брюксел комисарството, беше избрана на висок ръководен пост – член на Надзорния съвет на банка БНП „Париба”, с огромна заплата.
Няма нужда да питаме кой препоръча Симеон да получи заем от банката на стойност 250 милиона евро, за започване на първа фаза от строителството на АЕЦ”Белене”. Освен посредника Кунева, сигурно и Симеон се е облажил от тази крупна сума, която беше само началото на голямото “плюскане”. Условията на заемите са държавна тайна.
Към апетита на Симеон Сакскобургготски за комисионни трябва да прибавим и този на сестра му, бившата княгиня Мария Луиза. И тя е специализиран посредник в тъмния бизнес на комисионните.
Банка “Париба” е посочена от бившия министър на енергетиката Милко Ковачев като гарант, при приватизацията на апетитните български електроразпределителни дружества, уреждайки я за една голяма сделка.
Милко Ковачев, заедно с бившия председател на енергийната комисия в Парламента и енергиен „експерт” Веселин Близнаков ходиха командировка в големите канадски ядрени фирми „Канду и AECL, които изграждаха с френски капитали румънската атомната централа “Черна вода”.Предполага се, че пътуването им до Канада е свързано със строителството на АЕЦ”Белене” и уговаряне на евентуални комисионни. Този въпрос нашумя и се превърна в скандал с който се занимава дори и канадския парламент.
Никой в България не е проявил интерес какво са правили в Канада двамата царедворци и то във фирми конкуренти и твърде заинтересовани от затварянето на българската АЕЦ”Козлодуй”, както и от строителството на АЕЦ”Белене”.
В писмото на канадския депутат Джо Комартин до “Дарик” радио фигурират имена на десетина български, европейски и канадски политици, на които канадската фирма AECL обещавала да плати големи комисионни, ако спечели конкурса за строежа на АЕЦ “Белене”. За канадците лобирали приближени до министъра на енергетиката Милко Ковачев, до княгиня Мария Луиза, шефът на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков и президентът на “Риск инженеринг” Богомил Манчев.
Никоя българска власт не реагира на сигналите за корупция защото очевидно имаше “чадър” над играчите с комисионни.
След като приключи мандата му на министър, Милко Ковачев работи известно време на висок пост в софийския офис на „Париба”, а по-късно беше преместен с по-голямо възнаграждение в Лондонския й офис! Явно и той получава от банката заслужена благодарност, като Меглена Кунева.
“Трансперънси интернешънъл” – международна неправителствена организация за борба с корупцията включително и политическата, разкритикува назначението на Меглена Кунева, на Гюнтер Ферхойген и на други двама бивши еврокомисари на “доходни позиции” в частния, предимно банков бизнес. Съобщението е свързано с новина от Ройтерс, че акционерите на френската банка „Париба” са гласували назначението на Меглена Кунева като член на управителния борд на банката. Докато Ферхойген е назначен на отговорна работа в британската банка “Роял банк ъв Скотланд”.
Приватизацията на голямата френска банка „Париба” през 1987 се свързва с името на Жак Ширакдокато е кмет на Париж. През 2007 година, Ширак макар и президент на Франция е обвинен в злоупотреба със средства от времето, когато е бил кмет. Ширак е първият и единствен президент на Франция осъден за злоупотреба с власт, пари и корупция.
По време на предприсъединителните преговори за приемане на България в ЕС водени от Кунева, Ширак като президент на Франция лобира за интересите на банка „Париба” при строителството на румънската атомна централа.
Щедри са възнагражденията и бонусите, раздадени от банката на висшите български държавници, за успешното затваряне на четири реактора от АЕЦ „Козлодуй”. Резултатът от продажните им действия е катастрофален.
Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева, Милко Ковачев, Солом Паси, Веселин Близнаков и комисарят по разширяването на Евросъюза – социалистът Гюнтер Ферхойген, са основните заговорници и виновници за преждевременното затваряне на 4-ри реактора от АЕЦ”Козлодуй” – всъщност за нейното ПОГРЕБВАНЕ!
В условия на тежка икономическа и финансова криза, поради предаване на националните ни интереси от подкупните държавници и политици, България губи ежегодно най-малко по 1 млрд. евро само от неизнесен ток, както и загуба на няколко хиляди работни места, авторитет и престиж и то не само на Балканите.
След затварянето на реакторите на АЕЦ”Козлодуй” България изпадна в дълбока икономическа криза и вече години наред е сочена като най-бедната страна в Европейския съюз.
ЕТО ГЛАВНИТЕ ВИНОВНИЦИ, ТЕ СЕ ПОЗДРАВЯВАТ ЗА УСПЕХА !
Posted by admin on ное 08, 2012 | Leave a Comment
НЕ ТРЯБВА ЛИ ДА РАЗБЕРЕ СВЕТЪТ КОЙ Е ВИНОВЕН, ЗА ДА СМЕ ТОЛКОВА БЕДНИ !
ГЮНТЕР ФЕРХОЙГЕН беше властният еврокомисар, който имаше решаващата дума кандидатите, между които и България кога ще станат членове на Европейския съюз. Но тази власт, която му беше дадена от ЕС, той не винаги я използваше в интерес на хуманната идея за европейското интегриране. Той прокарваше и решаваше лобистки интереси във вреда на кандидатите, какъвто беше случаят с България.
Ферхойген съзнателно взе на прицел и направи всичко възможно, за да ликвидира печелившата българска атомна енергетика. Интерес от това имаше единствено голямата френска банка БНП”Париба”, която инвестираше милиарди евро в румънската атомна централа „Черна вода” и на която българската АЕЦ”Козлодуй” с ефтиния ток беше “трън в очите”. Ферхойген защитаваше користни лобистки интереси както със законни, така и с незаконни средства.
В защита на АЕЦ”Козлодуй” и България застанаха всички международни ядрени организации и световни специалисти и експерти, при това без страната ни да е търсила тяхното съдействие. Бездействието на българското правителство и преговарящата Меглена Кунева беше непонятно за чужденците, които защитаваха атомната ни Централа. Но те не знаеха, че пасивното им поведение е съзнателно и преднамерено, защото то е купено.
Меглена Кунева с готовност оказваше съдействие на Ферхойген, особено за сплашване на българите. Тя ни внушаваше, че за очакваното великодушно и спасително влизане в Европейския съюз, България трябва да пожертва няколко реактора от АЕЦ”Козлодей”. Малките – 1-ви и 2-ри бяха лесно прежалени, но тя разбираше, чеголямата цел на Ферхойген е ликвидирането на печелившите 3-ти и 4-ти реактор. Само от продажбата на ток те печелеха ежегодно над 1 милиард евро.Използвайки заплахи срещу България, лъжи, дори фалшификации и измами, с помощта на подкупни български държавници, Ферхойген успя да затвори 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ ”Козлодей” като ги набеди, че са опасни.
Гюнтер Ферхойген е висшият ръководител от ЕС, който преднамерено ликвидира атомната ни енергетика, обричайки България на мизерия. Вина за това имат и българските му помагачи.
ПЕТЕР КОШЕЛ – един от най-големите европейски и световни ядрени специалисти, в стенограма от 2004 година изпратена до Европейския парламент пише:
“Никой в Брюксел не можа да разбере грешната интервенция относно Козлодуй и България. С едни малки разходи можехме и все още можем да променим това и много милиарди национален доход за бедстващото българско население да бъдат спасени. Може да се каже, че Брюксел принуди България на тази жертва, поради липсата на ГОТОВНОСТ, СМЕЛОСТ и ЖЕЛАНИЕ на БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО да се застъпи за националното богатство на България пред европейските партньори с ВСИЧКИ СРЕДСТВА. Тази ПАСИВНОСТ на правителството доведе до големи и ненужни вреди за България.” Какво ще отговорят на това категорично обвинение Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева, Соломон Паси или Ковачев?
ЛИПСА НА ГОТОВНОСТ, СМЕЛОСТ И ЖЕЛАНИЕ на БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ??? Защото бяха купени ли ???
ДЖЕРАЛД ГРАНДИ – президентът на World Nuclear Association (Световната ядрена асоциация ), който бе на посещение у нас и посети атомната ни централа заяви:
“Няма технически причини трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” да не работят още 10 години. Политиците в Брюксел никога не са посещавали атомната централа и не искат да осмислят реалното й състояние”, казва убедено Гранди. Според негоБългария е затворила глава “Енергетика” от преговорите с ЕС на базата на информация от преди десет години. И Меглена Кунева не е разбрала това, или по-скоро не е искала да го разбере.
Целта на посещението си у нас той определи като: “ ОПИТ ДА НАСЪРЧИ ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ЗАСТАНЕ ЗАД АТОМНАТА ЦЕНТРАЛА”.
Чужденци да насърчават българското правителство да излезе от бездействието – какъв жалък парадокс !
„АЕЦ осигурява значителни постъпления и създава заетост в район с недобре развита икономика. България трябва да заяви на висок глас, че ще продължи да експлоатира 3-ти и 4-и блок на атомната централа в Козлодуй. Страната ще се присъедини към Европейския съюз със сигурност и то по определения график”,добавя Гранди.
Според него, новото отваряне на преговорната глава “Енергетика” няма да забави този процес. Световно известният експерт Джералд Гранди бе убеден в своето становище. Но правителството играеше играта на Ферхойген и имаше за цел затварянето на двата печеливши реактора.
Цензурираните средства за масова информация в България не дадоха гласност на правдивата критика на Петер Кошел към Брюксел и най-вече към българските управници, за тяхната непонятна за него пасивност. Потули се и опита на Джералд Гранди да насърчи правителството да действа в защита на Атомната централа.
Кошел и Гранди не можеха да допуснат, че има хора от управляващите, които са продали българските национални интереси и са заитересовани от затварянето на АЕЦ”Козлодуй”.
-ПИТЪР ХАУГ – изпълнителен секретар на Европейската ядрена индустрия на 2 април 2004 г. прави следното обръщение към българите:
“Не само не затваряйте 3-ти и 4-ти блок, но отворете незабавно 1-ви и 2-ри”.
“Виждам, че българското правителство НЕ ЖЕЛАЕ да се противопостави на европейските институции за запазването на блоковете, въпреки че представителите на европейската ядрена индустрия и на Международната агенция за атомна енергия – МААЕ са твърдо за запазването на АЕЦ “Козлодуй”.
Г-н ПРЕМИЕР, г-да министри КУНЕВА, ПАСИ и КОВАЧЕВ, защо НЕ ЖЕЛАЕТЕ да се противопоставите на европейските институции, нима защитавате чужди интереси ?
Професор АНДРЕ МАЙСЬО – президентът на Световната асоциация на ядрените оператори е най-ревностният защитник на АЕЦ”Козлодуй”.
През 2004 г. – два месеца след като Европарламента е гласувал затварянето на 3–ти и 4-ти блок на Централата, пристига в София и написва писмо до премиера Симеон Сакскобургготски и енергийния министър Милко Ковачев, в което казва:“Затварянето на 3-и и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” е технически и политически скандал. Къде е логиката – Европа се нуждае от вашата атомна централа.
Затварянето на 3-и и 4-ти блок ще бъде повече от ПОЛИТИЧЕСКИ и ИКОНОМИЧЕСКИ СКАНДАЛ И ЩЕ ДОНЕСЕ ОГРОМНИ ЗАГУБИ ОТ МИЛИАРДИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.”
Симеон Сакскобургготски и Милко Ковачев не реагиат.
Проф. Анре Майсьо също така публично разкри, че България е отстъпила пред шантажа на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, като е допуснала неизвестни технически експерти, да дават мнение на Европейската комисия за състоянието на централата АЕЦ”Козлодуй” – „експерти”, които в Световния съвет на ядрените работници никой не познавал!
Според проф. Майсьо “необяснимо е, че от Европейската комисия са потърсили оценка от неизвестни експерти, а не от председателствания от него съвет, който бил най-реномираната и компетентна международна инстанция”.
“Изпратили сме въпроси към Европейската комисия, сред които е и този за техническите експерти, дали подробна оценка за централата ви. Кои са те? Ние не ги познаваме”, казва Майсьо. Абсурдно било обосновките за спирането на централата да са от 1991 г., при положение че сега е 2002 г”.
„В Световния съвет на ядрените работници членуват 1.4 млн. работници от 26 държави в целия свят и всички са единодушни, че АЕЦ “Козлодуй” е безопасна”, бе категоричен още през 2002 година професорът.
Анре Майсьо разкрива невероятни неща, свързани с ЛЪЖИ, ШАНТАЖИ И ИЗМАМИ на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген.
Той уточни, че е имало „СКРИТИ ОБСТОЯТЕЛСТВА” около решението за затваряне на двата реактора на АЕЦ “Козлодуй”, като на първо място постави „измамната позиция на Ферхойген в писмо от 26.09.2000 г., в което еврокомисарят представя ЛЪЖЛИВ ЦИТАТ от Доклада на ВЕИРА от март 1999 г. В цитата на Ферхойген се казвало:
“Въз основа на наличните сведения, съществуващите и предстоящите програми за подобряване на ядрената сигурност на Централата Козлодуй, не могат да доведат тези реактори до приемливо за Западна Европа равнище”.
Истинският текст в Доклада, според професор Майсьо обаче гласял: “тези централи (АЕЦ “Козлодуй) като всички реактори тип ВВЕР 440, представляват същностни характеристики на сигурността, които надвишават тези на повечето в западните централи”, т. е. точно обратното по смисъл на твърдението на Ферхойген.Анре Майсьо също разкри, че нямало техническа обосновка на иска за затварянето на АЕЦ “Козлодуй” и именно поради тази причина Световният съвет на ядрените работници е завел СЪДЕБЕН ИСК за отмяна на решението на Европейската комисия в Първоинстанционния съд на Европейските общности в Люксембург.
Колкото и да е срамно, трябва да кажем, че съдбата на този съдебен иск е неизвестна, поради преднамерената пасивност и нежелание от българска страна, да има положително становище на иска за отмяна на решението на Европейската комисия.
“На базата на нашия анализ считаме, че блоковете на АЕЦ “Козлодуй” могат да фукционират безопасно”, каза Майсьо. Той също категорично заяви, че всички доклади на Световната агенция за ядрена енергия, категорично противоречат на заявеното от Ферхойген!
Всичко това, Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева съзнателно криеха от българската общественост.Срамно е, че Световният съвет на ядрените работници е завел съдебен иск за отмяна на решението на Европейската комисия в Първоинстанционния съд на Европейските общности в Люксембург, а нашите държавници нищо не са предприели, мълчат и се спотайват.
Много са фактите уличаващи Ферхойген, че той цели на всяка цена да ликвидира нашата печеливша ядрена енергетика.
Първо – Измамната, лъжлива и нагласена теза на подбраната от него комисия от непознати псевдоспециалисти от ядрената енергетика. Те съзнателно включват в Доклада на Ферхойген стари данни още от 1991 г. , с цел да представят АЕЦ”Козлодуй” като несигурна и опасна.
Второ – Шантажирането и плашенето на Парламента, с това и българската общественост чрез измисленото от Ферхойген и несъществуващо решение на Европейската комисия, че ще бъдем приети в Европейския съюз само ако затворим 3-ти и 4-ти блок от АЕЦ”Козлодуй”. Европейският съвет официално потвърди, че няма такова решение.
Заплашването на Ферхоййген беше подхванато и шумно раздухвано от Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева, Парламента, НДСВ, както и от купените средства за масова информация. И народът действително се уплаши и повярва.
Трето – СЪЗНАТЕЛНО ПОДПРАВЕНИЯ И ЛЪЖЛИВ ЦИТАТ в Доклада на Ферхойген, който представя чрез лъжа„Козлодуй” като ненадеждна, несигурна и опасна.
Четвърто – Безотговорният, вероятно по внушение на Ферхойген ход на премиера Сакскобурготски, когато на срещата в Атина на 22 януари 2002 г. с гръцкия премиер Симитис той еднолично обещава, че”България ще затвори 3-ти и 4-ти блок през 2006 г”!
СЛЕД КАТО БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ПРОДЪЛЖАВА ДА БЕЗДЕЙСТВА, КАКВО НАПРАВИ ОЩЕ ПРОФ. МАЙСЬО В ЗАЩИТА НА АТОМНАТА НИ ЦЕНТРАЛА:
“Писах на Романо Проди – председателят на Европейската комисия, за да му кажа, че тогавашният еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген е ИЗЛЪГАЛ. Писмото ми беше публикувано в Интернет и стоя там година и половина. Никой не ме обвини в клевета, защото казах истината”.
“Ферхойген излъга, той е фалшифицирал заключението на Доклада, за да изтръгне от българския Парламент решение за затваряне на Трети и Четвърти блок. Сега Европейският съюз се опира на гласуването на българския парламент, за да иска затварянето на реакторите…”
Според компетентни български и чуждестранни юристи, ” Шантажът, измамата и лъжата на Ферхойген са грубо нарушение на член 49 от Виенската конвенция, ратифицирана и от страните на Европейския съюз”!
Част пета, Раздел I от Общи разпоредби на Виенската конвенция, е озаглавена:
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРИТЕ
Член 49 – ИЗМАМА
„Ако държавата е подведена да сключи договор под влияние на измамно поведение на друга участвуваща в преговорите държава, тя може да се позовава на измамата като основание за недействителност на своето съгласие да се обвърже с договора”.
Престъпленията по чл. 49 нямат давност и остава да се намери държавна институция в България, която да постави въпроса с ИЗМАМАТА на Ферхойген пред председатеря на Европейската комисия Барозо, в Европарламента и в Специализирания съд на Европейския съюз. Успоредно с това, в България да се заведе дело срещу Ферхойген.
Преднамереното измамно поведение – ШАНТАЖ, ЛЪЖА И ФАЛШИФИКАЦИЯ НА ОФИЦИАЛЕН ДОКУМЕНТ от страна на Ферхойген спрямо България Е ФАКТ. Има и СВИДЕТЕЛИ! Доказуеми са и другите негови фалшификации!
Текстът на чл.49 прави НЕДЕЙСТВИТЕЛНО сключеното от Симеон Сакскобургготски, Соломон Паси и Меглена Кунева „СЪГЛАСИЕ ЗА ЗАТВАРЯНЕ НА 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Професор Анре Майсьо – председателят на Световния съвет на ядрените работници разкри в Интернет пред цял свят, че България е била изнудена да закрие ядрените си реактори, чрез шантажа на бившия еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген.
Какъв срам за българското правителство – година и половина разкритията на професора за лъжите на Ферхойген стоят в Интернет и никой от “компетентните служби” в България не е реагирал. Меглена Кунева със сигурност се крие, защото заедно с вината на Ферхойген, ще се разкрие и нейната вина.
А къде бяха българския съд, прокуратура, следствие, разузнаване и още много други служби, които уж работят за националната сигурност и интереси на България?
Търсенето на съдебна отговорност от Гюнтер Ферхойген със сигурност ще бъде най-скандалното дело в България, защото ще излязат много “кирливи ризи”, особено за царедворците. Но лицето на България като корумпирана страна трябва да се измие и да се покаже, че корупцията съществува и по върховете на Европейския съюз. И най-вече, да стане ясно на европейците, защо България е най-бедната страна в Европа.
Иска се голяма дързост, нахалство и лицемерие след всичко онова, което сътвори Меглена Кунева като преговарящ и комисар, да застане пред хората и да говори, че е “ЧИСТА”, “НЕПОРОЧНА”,”НЕОБВЪРЗАНА” и готова за президент на България.
След като не успя с президентството, по указание на „ задкулисието”, с много пари тя направи собствена партия, чрез която сега с”лакти и нокти” се мъчи да се добере до властта.
Меглена Кунева трябва да бъде уличена, порицана, да й се търси сметка за предателство на националните интереси и да застане пред съда заедно с Гюнтер Ферхойген.
Има ли в България държавници, политици, следователи, прокурори, или съдии, които са готови да измият позора от лицето на България и да докажат, кои са виновниците за прословутата ни бедност???
Да докажат, че АЕЦ”Козлодуй”беше предадена от подкупни висши политици като Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева и някои други царедворци.
..........................................................................................................................................
Posted by admin on апр 07, 2013 | Leave a Comment
Областният координатор на „Движение България на гражданите” Дани Каназирева, а заедно с нея и активът на партията в Пловдивска област обявиха, че напускат Меглена Кунева.
Колективното решение, беше оповестено днес на форум в хотел „Тримонциум”.
873-ма членове на движение “България на гражданите”, 855-има души от сдружението Пловдив-област и Пловдив-град и 61 души от общинските ръководства на 17-те общини категорично свалиха доверието си от лидера на партията Меглена Кунева.
Още при първите срещи с експертите на Движението пролича, че в техните виждания за управление в държавата липсва ясна визия за решаване на проблемите.
Този мит – че партията на Меглена Кунева ще бъде алтернатива на порочния политически модел – рухна с предизборната програма,изтъкна Каназирева.Предложените в нея 31 мерки са повърхностни, популистки и достойни за лява партия, а не за десен проект, подчерта Каназирева.
Напусналите членове на Движението са разочаровани и заради непоследователната позиция на ръководството за следизборни коалиции.
Декларациите, че партията няма да приеме този модел на управление на никаква цена, се оказаха също един мит.
От изявленията на Меглена Кунева и други представители на Движението проличава, че има мегдан за следизборни коалиции.
Няма да участваме в такива безпринципни експерименти, заяви Дани Каназирева.
“Повярвахме в каузата, но се оказа, че България е София, а гражданите са на улица “Незабравка”.
Потресени сме и сме разочаровани от диктата и тоталитарния стил на управление, който се опита да наложи бившият еврокомисар” заяви на пресконференция в Пловдив вече бившият областен координатор Дани Каназирева.
“Най-голямата структура в България за кратко време създаде опорни екипи във всички 18 общини и ангажира 1200 души, но днес казваме:
Госпожо Кунева, не ви вярваме! Отказваме се, защото можем и искаме да държим гръбнака си изправен. Отказваме се, защото вече не ви вярваме.
Фалшивият политически проект на Кунева лъсна 2 месеца след като й гласувахме доверие. Въпреки формулировката, че няма да има никакви следизборни договорки, Кунева излъга и започна да говори уклончиво за подкрепа. Така тя ще подмени волята на хората.
Аз се отказах преди месец и половина да бъда в областната листа. Хората около мен – също. Но държим на принципите за регионални представители. Лицата, които бяха назначени за водачи на листите, нямат номинации. Те просто ни бяха съобщени.
Всичко около този фалшив политически проект рухна.
Митът Меглена Кунева рухна.
Оказа се, че всичко е било политически пиар и няма нищо общо с реалността.
31-те точки, с които призовахме гражданите да ни гласуват доверие, се оказаха популизъм и празно говорене”, каза още Дани Каназирева.
Структурите в областта запазват целостта си, но категорично няма да подкрепят нито една политическа сила.
Дани Каназирева, заедно с нея и активът на партията в Пловдивската област обявиха, че напускат ” Движение България на гражданите”
Трусове в партията има в Сливен, Пазарджик, Бургас и в други градове.
В петък за водач на листата на Движението в Пловдивска област беше определен Димитър Танев от София, който за куриоз няма нито една номинация в общинските структури.
Начело на листата в Пловдив е Калин Томов, организационен секретар на Движението, също от София.
Меглена Кунева остава без армия в Пловдив.
В ПЛОВДИВ ДАНИ КАНАЗИРЕВА СПУКА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БАЛОН НА ПАРТИЯТА НА МЕГЛЕНА КУНЕВА И ТЯ ОСТАНА БЕЗ “ГРАЖДАНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ”!