Магдалена Ташева

Само преди пет години депутатът от Атака агитираше срещу 9 май, протестираше, че с нас е платено на СССР

Депутатката от Атака Магдалена Ташева, която сега е сред най-върлите защитници у нас на режима на Путин и имперската политика на Русия, се оказа, че само до преди няколко години е имала съвсем различно мислене за големия брат от Кремъл както и за събратята си от БКП/БСП. 

Днес Ташева публично нарича българите „червеи“, а бежанците „канибали“ и се заканва да внимават, защото руснаците наистина идват!

Като лидера си Сидеров, който през 1991 г. призоваваше „Да освободим Альоша от наряд” от страниците на в. „Демокрация“, и Магдалена Ташева сега обърна палачинката и се подложи в услуга на руския ботуш. Само преди по-малко от 5 години атакистката, която се мъчи да надвика конкуренцията във възхвала на Путин и политиката му на реабилитиране на СССР, се е изказвала доста непочтително (и представете си- фактологически вярно!) по адрес на същия онзи СССР, припомня ни Иво Инджев. С присъщия и патос, но с обратен знак, тя възкликва, че не бива да се радваме на 9 май, а би трябвало да празнуваме деня на победата на 8 май, заедно с другите европейци, защото излиза, че инак се радваме на факта, че с „нас е платено на СССР”! 

Ташева, която сега ходи на митинги в подкрепа на Путин, редом с другарите от БСП и позволява стената й във Фейсук да се използва като платформа за закани за убийства на журналисти, критикуващи режима в Москва, е преживяла видимо странна и опасна метаморфоза през последната петилетка. 

Ето мъдрите й слова, запечатани от Vestnikataka.com:

Какво честват отроците на АБПФК* на 9 май?

С тържествата пред паметника на Фунев  БКП-БСП се мъчи да легитимира престъпленията си

Магдалена ТАШЕВА

.............

Единиците живи днес ветерани вероятно не разбират, че с присъствието си в тържествата на БСП по случай 9 май участват в легитимацията на една престъпна геополитика, с която великите сили си поделиха света. Тези велики сили имат какво да честват – след войната седнаха в Съвета за сигурност на ООН и започнаха да раздават справедливост както на тях им е удобно. Русия има какво да празнува – изходът от войната я направи втората най-велика сила. Цяла източна Европа й бе поднесена като буфер срещу бъдещи заплахи. Факт е, че за този статут тя плати с милиони жертви. Пищният парад на победата в Москва има своите основания.

Ние обаче на какво се радваме?! На това, че с нас платиха на Съветския съюз?! Какво добро донесе тази война на България?

“В едно отношение включването на България във войната не можеше да измени нейната съдба. В едно небрежно изписано невзрачно листче в характерен имперски стил

Сталин и Чърчил бяха разделили в проценти влиянието си на Балканите.

За България то беше 75% съветско и 25% западно. Възможно е с обявяването на война на България на 5 септември 1944 г. Сталин да е искал да отмъкне и британските проценти влияние”, пише “История на България” от 1993 г. на изд. “Хр. Ботев”.

Над 30 хиляди са българите, които загинаха от куршум, но не защото воюваха на фронта. Те бяха убити тук, в България, от бродещите и грабещи из селата “антифашисти”. Колко умряха в лагерите за “политически неблагонадеждни” – още се спори, затова няма да соча числа. Но са от порядъка на хиляди.

“Да се пише за Втората световна война е много трудно, но крайно наложително. Тази война е като че ли още жива. На всяка крачка съвременният свят усеща присъствието на нейния огнен дъх. За съжаление у нас изследванията върху този период са ограничени предимно в историята на революционното движение”, е писал големият български националист, чл.-кор. Николай Генчев (1931-2000 г.), в книгата си “Външната политика на България 1938-1941 г.” Тя е издадена през 1968 г. и след това веднага изгорена по заповед на такива като Димитър Яков Станишев от отделите на ЦК, защото припомня, че БКП (тогава БРП) няма почти никакво участие ни в “антифашистката борба”, ни във войната, ни в борбата за спасяване на България от огнения вал на войната – виж карето. Обратно, БРП-то е било толкова объркано, че без инструкциите на Москва не е могло да разбере съотношението на силите след сключването на договора между Молотов и Рибентроп. Не е знаело на кого да полегне. Затова изглежда е определило действията на съюзниците на Балканите като офанзива, а действията на Хитлер – като “контраофанзива”!

Смешна е и “победата” в преврата на 9 септември 1944 г., извършен от звенари. Комунистите са най-изненаданите от решението на СССР да обяви война на България, която вече е излязла от войната. “Бързият ход на събитията не остави на комунистическата партия време да си спрете една прилична революционна ситуация”, пише Стойчо Грънчаров в “История на България”. Правителството е дало нареждане да не се оказва никаква съпротива на навлизащите съветски части, а по тяхно искане да им се предава и българско оръжие. Местната власт е в състояние на пълна дезорганизация. На “героичното” завземане на градове и села никой не се противопоставя. Разбиването на вратите на затворите не среща никаква съпротива, за радост на освободените от тях криминални престъпници, които после се писаха “политически затворници”

Още на 6 срещу 7 септември началникът на полицията полк. Чавдаров е обещал неутралитета на полицията и той се спази.. Малко след 2 ч. на 9 септември правителството е арестувано от офицери на “Звено”

Едва след това в София са вкарани няколко партизански групи като Шопския отряд. Те обаче са толкова малобройни, че не стигат и за охрана на ключовите сгради, които се очаква да завземат.

Това е и цялата “победа” на БРП-БКП-БСП!

Оттук започва митологията. След влизането в управлението на страната депутатите комунисти приемат Закон за подпомагане на жертвите в борбата против фашизма и капитализма (Държавен вестник /ДВ/, 224, 12.10.1944). Първоначално семействата на убити антифашисти са подпомогнати с парични суми и безплатен ремонт на техните жилища. На 01.07.1945 Допълнение към закона разрешава на “незаконните съпруги на народните борци”, тези, с които те са живели, без да имат сключен брак, да получат също финансова помощ. На 12.08.1945 ново Допълнение към закона включва сред подпомаганите и помощниците-ятаци – най-вече роднини и представители на етническите малцинства в големите градове. На 13.05.1946 е прието друго Допълнение, което предоставя финансова подкрепа за кръвните роднини на “героите антифашисти” до трета степен на родство и за роднините по сватовство до първа степен на родство. На 28.06.1946 с друго Допълнение непълнолетните братя и сестри на “народните герои” също са включени в групата на подпомаганите. Издаденото през 1950 Постановление за създаване на истинска народна интелигенция позволява на “народните герои” и техните помагачи да бъдат приемани без изпити и без образователен ценз във ВУЗ – липсата на средно образование се компенсира с предварително обучение от 6 до 12 месеца в т.нар. работнически факултети. Размерът на финансовите помощи непрекъснато се увеличава и голяма част от социалните фондове на общините са изразходват за подпомагането на “народните герои”. (Петър Воденичаров. “България през 70-те години”. )

На 30.09.1959 Секретариатът на ЦК на БКП институционализира съществуването на специална привилегирована група – активни борци против фашизма и капитализма (АБПФК) в 4 степени в зависимост от приносите и препоръките. Всяка прослойка от тази класа се ползва с определени привилегии, а за получаването на такъв статут са необходими от 3 до 5 свидетелства на други активни борци (Централен държавен архив /ЦДА/, ф. 1-Б, оп. 5, a.e. 391). На 25.08.1969 е приет Специален декрет № 31 за “Подобряване на материалното и социално положение на революционните кадри” която разширява и стратифицира привилегиите (ЦДА, ф.1-Б, oп.35, a.e. 801, л. 3, 45-51). Активните борци се превръщат в специална каста поставена над законите и регламентите, засягащи обикновените граждани: ако двама активни борци кандидатстват за едно работно място и двамата кандидати могат да бъдат назначени, ако активните борци не искат да се пенсионират, те не могат да бъдат пенсионирани, активните борци имат право на допълнителна пенсия при пенсиониране, право на по-високи пенсии, право на специални медицински грижи, достъп до специални аптеки, болници, магазини, курорти, балнеолечебници и ловни стопанства, жилищни фондове, право на жителство в големите градове, право да записват средни специални и висши училища без конкурсни изпити, предимства при назначаване на работа и т.н. Привилегиите обхващат почти всички сфери на социалния живот, така например дори Наредбата за ползване на публичните бани (ДВ, 100, 26.12.1969) съдържа специални клаузи за активните борци: деца под 5 години и активни борци против фашизма имат право на безплатно ползване на къпалните, активните борци имат право на безплатен чаршаф и кабина. От края на 60-те привилегиите на активните борци започват да се предават и на техните деца и внуци. През 1985 г. за активен борец бе признат 53-годишен човек, за това, че като 9 годишно момче занесъл на брат си, нелегален, веднъж храна край селото.” (в. “Атака” 30. 03. 2009 г.)

Това са привилегиите, с които представителите на червените кланове Станишеви, Бокови, Живкови, Пръмови, Велчеви в днешната власт получиха висше образование, гигантски жилища без пари и специализации в чужбина. Това те честват, когато се събират на 9 май пред паметника на Съветската армия .

Нелепа е дори датата. Понеже актът на капитулацията е подписан в Берлин на 8 май в 23:00 часа, когато в Москва е било вече 1:00 часа през нощта на следващия ден, западните държави празнуват победата на 8 май, а руснаците – на 9 май. В България е било точно полунощ. Затова предлагам следното – да променим датата за онези българи, които държат да отбелязват края на Втората световна война, но не искат да имат нищо общо с червеното сборище в Борисовата градина. Ние да го отбелязваме на 8 май, както е в цяла Европа. А червените потомци на АБПФК да си го честват на 9 май, заедно с Москва.

*АБПФК – Активни борци против фашизма и капитализма.

..........

Евразийски НПО платили престоя на Магдалена Ташева в Донецк

Webcafe.bg 06.11.2014, 08:47 (обновена 06.11.2014, 08:54) 

Снимка: © в. "Атака"

"Една организация за евразийско сътрудничество и някаква фондация за бежанците" - така Ташева описа източника на финансирането на командировката си.

"Федерация от две неправителствени организации" е заплатила разноските на групата от 18 международни наблюдатели на непризнатите избори в Донецк и Луганск, сред които намери място и българският депутат от "Атака" Магдалена Ташева.

Това обяви самата Ташева в интервю за сутрешния блок на bTV.

"Една организация за евразийско сътрудничество и някаква фондация за бежанците" - така Ташева описа източника на финансирането на командировката си, без да споменава имената на двете организации, държавата, в която те са регистрирани, или размера на получените средства.

От думите й стана ясно, че те са платили билетите и настаняването в Донецк на 18-те представители на група изборни наблюдатели от Европа и САЩ.

Сред тях са представители на евроскептични, националистически и комунистически партии от Чехия, Унгария, Австрия, Гърция, Сърбия и др.

Министерството на вътрешните работи на Украйна осъди присъствието на осемнадесетте наблюдатели, които "легитимираха" изборите в Донецк и Луганск, признати единствено от Русия. http://www.webcafe.bg/id_353165967

-----------------

Депутатка: Червеи, черва и лакеи. Руснаците идат!

Магдалена Ташева ръси от ефира злостни обиди към журналисти

Магдалена Ташева. Снимка Веселин Боришев

                                                                                                  "Червеи", "черва", "лакеи", "соросоиди", масажиращи силните на деня, които пък си ги предават "групово".

Това са само част от квалификациите, които изсипа по адрес на журналисти не кой да е, а български депутат. Става въпрос за народната избраничка от "Атака" Магдалена Ташева, която използва ефира на партийната телевизия "Алфа", за да споделя страсти и размисли в рамките на почти час и половина. Червеите, червата, лакеите и пр. са всички протестиращи от миналата година срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, както и журналистите Георги Коритаров и Иво Инджев.

Словоизлиянието си Ташева направи вчера в предаването "В окото на бурята". А повод станало обаждане на "колежката" и от Нова тв Люба Кулезич. Става въпрос за коментар на приятел на Ташева във фейсбук по адрес на Коритаров и на негово интервю в сайта фактор.бг. Някой си Иванчо Иванов е написал: "няма ли да се намярят двама да пострелят в тоя.... фактор бг??????".

Фактът, че на страницата на народен представител се чуват откровени призиви за насилие, препращащи към кървавия атентат във френското хумористично издание "Шарли ебдо" е възмутил и Кулезич, която от ефира на своето предаване тази събота, разказа за случая.

Ташева пък влезе в обяснително-нападателен режим, ползвайки думи и обидни квалификации, "достойни" за един парламентарист. На Коритаров, Кулезич, фактор бг, "приятелите" си в социалната мрежа и изобщо - на всички "соросоиди", тя обърна специално внимание в телевизионния си монолог. 

Ето какво каза депутатката на Волен Сидеров, едно към едно:

"Като казах червеи, днес ми се обадиха приятели от Шуменско и ми викат, непременно пусни Нова тв, в предаването на Люба Кулезич водещата Кулезич те плюе и едва ли не твърди, че аз имам някакви неонацистки прояви. Дължа на зрителите, на моите приятели и съмишленици едно обяснение: Вчера в 14:32 по часовника на моя телефон ми се обади г-жа Кулезич с въпроса не искам ли да гостувам в нейното предаване на 8 март, за да говорим за жените в политиката. Във връзка със съботното предаване ме попита нещо в смисъл вярно ли, че съм писала във фейсбук, че искам да застрелям Георги Коритаров. Аз съм искала да... бум-бум, да убия Георги Коритаров. Разбира се, засмях се и казах за какво говори. По логиката на онзи виц: Абе, какво стана с Драган, той ли обра някого, него ли обраха... Тя ми вика: Дай да проверя какво точно е станало. Провери наистина г-жа Кулезич и след малко пак ми се обади и вика: "Знаеш ли, че ти си искала да убиваш някого, а някой постнал на стената ти във фейсбук статус и линк към едно интервю на Коритаров, а в коментарите написалАбе, няма ли кой да постреля малко в това издателство. То не е издателство, а сайт - фактор.бг. После един посетител на моята страница изразил възмушението си с тази метафора".

Не посещавам сайта, от години не чета и Коритаров, просто защото знам какво може да очаквам от него. Все пак да не забравяме, че Георги Коритаров, заедно с негови подобни като Иво Инджев, е издънка на тъмно черверната комунистическа номенклатура. Той сам е казвал, че родителите му са били активни борци срещу фашизма и капитализма. Вероятно това му е помогнало да се превърне в агент Алберт на Държавна сигурност, както и Иво Инджев. Те са тези господа най-големият провал на някогашната комунистическа ДС. Е, няма такива лакеи просто! Те нямат кауза, те могат да обслужват обаче. За съжаление не са сами, имат и медийни партньори и партньорки. Те до 10 ноември са обслужвали Тодор Живков, неговата номенклатура, ползвали са привилегиите от това и веднага след падането му от властзапочват да обслужват, да масажират следващия силен. Щот там е гювечът. За какво друго да живеят тези хора. Те не са нищо друго освен едни прави черва. Те трябва да се хранят, тогава се чувстват значими. Те трябва да обслужват силните на деня и силните на деня групово си ги предават един на друг. 

Онзи соросоид, завършил техникум по грънчарство АГ-то му викат (Асен Генов, б.р.), изведнъж случйно забелязал, че това е написано на моята страница, плеснал го на своята страница, вероятно е сигнализирал въпросното сайтче и то излезе със становище, че трябва да бъда дадена на прокуратурата, защото три часа не съм изтрила нещо, което не съм видяла".

http://clubz.bg/15684-deputatka__chervei_cherva_i_lakei_rusnacite_idat

------------------

19 ноември 2012, понеделник | публикувано от Магдалена Ташева

Секс, лъжи и видео: Бенгази гейт

Обама финансира и въоръжава Ал Каида и други ислямски терористични групи.

Посланик Стивънс е ръководил канала за трафик на джихадисти и муниции в Сирия с помощта на Анкара.

Първи „бушони“ в мръсната афера станаха генералите Петреъс и Алън.

Магдалена Ташева

Само 48 часа след като Електоралната колегия на САЩ го обяви за президент с втори мандат, върховният главнокомандващ Барак Хюсеин Обама отстреля един от най-големите си съперници в борбата за влияние в армията – генерал Дейвид Петреъс.

Ден след това изгоря и друг бушон – главнокомандващият ИСАФ (силите на НАТО и САЩ в Афганистан), генерал Джон Алън, който на 10 октомври т.г. бе назначен от Обама за върховен главнокомандващ на силите на целия Североатлантически пакт.

Дейвид Петреъс беше главнокомандващ на коалиционните сили в Ирак до края на 2010 г. Той напусна този пост успоредно с изтеглянето на окупационната армия и бе окичен с лаври за „победата“, удържана над терористичните групировки в изстрадалата страна. Докато беше в Багдад, Петреъс ги „укроти“, като им плащаше заплати, за да мируват. Той създаде известните „Комитети за ислямско пробуждане“, в които се вляха много от сунитските въоръжени групи.

Дейвид Петреъс по време на интервю с Пола Бродуел в Кабул.

Когато през юни 2010 г. уволни много популярния командир на ИСАФ в Афганистан, ген. Стенли Маккристъл (заради реплики, записани неофициално и без предупреждение от репортер на списание „Ролинг стоун“!), Обама го замени с Петреъс. Очакваше се, че опитният военен ще постигне в Афганистан същата победа над въоръжените милиции на талибаните, каквато постигна с терористите от зловещия „сунитски триъгълник“ в Ирак.

Уважаван от американците и обожаван от войниците си, Петреъс беше един от възможните кандидатури на Републиканската партия за президентските избори, които със състояха на 6 ноември т.г. Обама го неутрализира през юни 2011 г., т.е. в началото на кампанията си за втори мандат, като го уволни от Афганистан и го направи шеф на ЦРУ – пост, крайно неприятен и даже унизителен за един окичен с медали военен. Дотогавашният шеф на ЦРУ пък, Леон Панета, стана министър на отбраната, след като Робърт Гейтс си подаде оставката поради несъгласие с политиката на Обама в Ирак и Афганистан.

Ген. Джон Алън

Тези рокади показаха колко некомпетентен (или уплашен) е американският президент. Един професионален шпионин и подслушвач, пък бил той и на високо ниво, какъвто е Панета, не може да командва армия. Това обижда армията! Един военен с генералски еполети не може да бъде шеф на шпиони – това обижда еполетите му.

Но 75-годишният Панета е послушно протеже на Обама и бе направен шеф на Пентагона, именно за да държи на къса каишка генералитета. Петреъс пък прие поста шеф на ЦРУ, защото е длъжен да се подчинява на заповедите на върховния главнокомандващ Обама.

На 9 ноември Петреъс бе изхвърлен от политиката по най-баналния и пошъл сценарий – със секс скандал.

На 9 ноември той обяви, че е имал „извънбрачна връзка“ с омъжената Пола Бродуел, майка на 2 деца. Тя пишела биографията му и с тази цел често посещавала Афганистан. Любовната връзка била прекратена още през лятото на 2011 г., но генералът едва сега, с година и половина закъснение, получил угризения на съвестта.

Понеже била ревнива любовница, Пола Бродуел пишела заплашителни имейли на някоя си Джил Кели – светска дама от ливански произход, която се подвизавала като пиарка на военнопвъздушната база в Тампа (Флорида), в която с енамира командването на войните в Ирак и Афганистан. Джил Кели и съпругът й Скот (онкологичен хирург)са много близки приятели на семейство Петреъс. Това възбудило ревността на метресата Бродуел. Г-жа Кели се оплакала на ФБР, че някой й изпраща заплашителни мейли. След като ги проследили, агентите стигнали до компютъра на Пола Бродуел. А докато наблюдавали компютъра нa Кели пък, хванали няколко „флиртаджийски“ (flirtаtious, според в. „Уолстрийт джърнъл“) електронни писма на генерал Джон Алън до нея. „Флиртът“ се изразява в изрази като „Окей, бейби“ и „Браво, миличка“ (sweatheart) по повод на нейната работа като пиарка на базата. И това било прегрешението на Алън, заради което срещу него ФБР започва разследване!

Никой не вярва на тази официална версия, естествено. Причината за удара срещу Петреъс е разследването на „Бенгази гейт“, в което Петреъс трябва да свидетелства пред Конгреса като шеф на ЦРУ .

Истината: На 11 септември т.г. Обама преговаряше за мир с Ал Каида

На 11 септември т.г., докато US-президентът Обама поднасяше венци на загиналите в ударите по Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона, международният кореспондент на Си Ен Ен Ник Робъртсън вземаше интервю от Мохамед Зауахири в Кайро. Интервюираният е брат на Айман Зауахири – главатарят на Ал Каида, който иска от новото ислямско правителство на Египет да го амнистира и да му позволи да се върне в родината си.

11 септември 2012 г. Мохамед Зауахири (вляво) обяснява условията, които Ал Каида поставя на САЩ, за да има мир между тях.

Брат му Мохамед представи на Ник Робъртсън проектодоговор за мир между Ал Каида и САЩ, който повтаря дословно друг проект за мирно споразумение, публикуван от Ал Каида още през 2004 г.

За американската журналистическа колегия не е тайна, че Ник Робъртсън е агент на ЦРУ, легендиран като журналист – подобно на най-скъпо платената журналистка в света, коментаторката на Си Ен Ен и Ей Би Си Кристиян Аманпур, на Сеймур Хърш от сп. „Нюйоркър“ и други.

Част от интервюто се проведе пред американското посолство в Кайро, за да може Робъртсън да заснеме митинга на „Мюсюлмански братя“, настояващи Америка да пусне от затвора слепия шейх Омар Абдел Рахман, организирал първия атентат срещу Световния търговски център през 1993 г. В групата джихадисти, които наобиколиха кореспондента на Си Ен Ен, беше и синът на шейха, който обеща мир на САЩ, ако Вашингтон пусне баща му от затвора.

С други думи,

на 10-11 септември т.г. Обама е преговарял с Ал Каида за мир,

използвайи агента Ник Робъртсън като посредник.

Излъчването на това интервю точно на знаменателната дата 11 септември по Си Ен Ен трябваше да даде сигнал на света, че Вашингтон се готви да извади Ал Каида от черния списък с терористичните организации и да я легализира, за да може законно да я въоръжава и финансира. (По същия начин и със същата цел през 1998 г. от черния списък бе извадена Армията за освобождение на Косово).

По същото време на няколко хиляди километра от Кайро, в либийския град Бенгази, друга организация на Ал Каида, известна като „Ансар-и-шариа“, е готвела нападение срещу американското консулство.

Останалото е горе-долу известно. Нападението завърши с опожаряване на консулството и убийствата на американския посланик в Либия Кристофър Стивънс, шефа на либийската станция на ЦРУ Шон Смит и агентите Глен Дохърти и Тайрън Уудс, представяни на широката публика като „тюлени“-охранители.

Стивънс беше отвлечен от джихадистите, изтезаван и изнасилен. Самите мюсюлмани публикуваха в интернет снимки от гаврата, на които се вижда, че Стивънс е жив и е съзнавал ставащото. На една от тях посланикът, вече събут (без гащи), е закрил очи с лявата си ръка, докато един от мюсюлманите го носи на рамо като агне (снимката най-горе).

До ден днешен администрацията на Обама твърди:

1) Че е нападната само сградата на консулството. Това е лъжа. Нападнати едновременно и практически унищожени са 2 сгради. Втората е секретна сграда на станцията на ЦРУ в Либия, отстояща на 1.2 мили от консулството.

2) Че причина за нападението е някакъв видеозапис, осмиващ пророка Мохамед и споделен в YouTube месеци преди това под заглавие „Невинността на мюсюлманите“. Създаването на „филма“ бе приписано на един християнин-копт, емигрирал в САЩ. Той бе арестуван и съден. Като доказателство на тази теза Белият дом посочи протестния митинг на 11 септември пред US-посолството в Кайро, който бил предизвикан от „филма“. И това е лъжа. Митингът бе свикан за освобождаване на Слепия шейх, както самият Ник Робъртсън обясни в интервюто с брата на главатаря на Ал Каида, излъчено по Си Ен Ен на 11 септември вечерта. (Едва на 12 септември, по искане на Обама, египетският президент Морси съобщи, че в YouTube има такъв филм и насърчи мюсюлманите да „протестират“ срещу него  – без даже да са го видели, нито даже да са проверили дали такъв „филм“ съществува. “Мюсюлманските братя“ веднага изпълниха нареждането – превзеха америанското посолство в Кайро, скъсаха американското знаме и забиха на пилона знамето на Ал Каида – на американска територия!  После всички джамии из целия ислямски свят призоваха „правоверните“ да направят същото – уж заради филм, който никога не са гледали. Така Морси помогна на своя покровител Обама да излезе от трудната ситуация. Но това е друго. Това е вече замитането на истината за нападението в Бенгази.)

Гаврата с посланика стана известна само 2 дни след нападението, след като самите нападатели се похвалиха с нея – те веднага публикуваха 3 снимки в интернет, на които се вижда как се гаврят с Кристофър Стивънс и го снимат. (Виж “Ambassador Stevens Was Raped Before His Murder, Reports Claim” от 13 септември 2012 г.)

htports-claim/

Митингът в подкрепа на САЩ в Бенгази, на който митингуващите носеха черните знамена на Ал Каида (вляво) и плакати “Нападението на Стивънс не представлява ни либийците, ни исляма” и “Ние обичаме посланик Стивънс”.

Президентът, държавният секретар Хилари Клинтън и посланичката на САЩ в ООН Сюзън Райс поддържахa упорито тези 4 лъжи до преизбирането на Обама.

В това се състои „Бенгази гейт“ – поредната престъпна операция на Вашингтон,

разкриваща „креватните“ връзки на САЩ с Ал Каида, „Ансар-и-Шариа“, сирийските „бунтовници“ и цялата мрежа на мюсюлманския терор в днешния свят.

Последиците от разплитането на казуса „Бенгази“ са толкова фатални за самите САЩ и техните съюзници, че дори на съперника на Обама в президентската надпревара, Мит Ромни, бе забранено да го обсъжда, за да не нанесе непоправим ущърб на американската външна политика.

Какво излезе наяве?

Първо, посланикът не е дипломат от кариерата.

Кристофър Стивънс е агент, изпратен в Либия, за да дирижира вноса на джихадисти и оръжия за „Либийската пролет“.

„Крис пристигна в Либия през март 2011 г. с гръцки товарен кораб“, заяви на опелото му Хилари Клинтън.

Дипломатите не пътуват инкогнито, скрити в товарни кораби, нали?

От Бенгази – „столицата“ на ислямските бунтовници, Стивънс е ръководил Либийската война, там той е посрещал американските командоси от частните военни фирми на Пентагона, които разработваха и ръководеха операциите на Ал Каида срещу Кадафи. От базата си в Бенгази Стивънс е заповядал нападението на резиденцията на Кадафи Баб ал-Азизия в Триполи, оттам е обещал на Кадафи безопасно бягство от Сирт до Алжир. Оттам на 20 октомври е дал заповед за бомбардиране на конвоя му и е наредил Кадафи да бъде предаден в ръцете на своите смъртни врагове, които го изтезаваха, изнасилиха и убиха. Дали американският агент е предполагал, че същата съдба ще го сполети само след 10-тина месеца?

Турската връзка

Генералният консул на Турция в Либия Али Саит Акън.

На 9 октомври Държавният департамент потвърди, че „последният човек, с когото посланик Стивънс е разговарял на 11 септември вечерта, е турски дипомат“. (Виж „Background Briefing on Lybia“ на сайта му от същата дата). Дипломатът е Али Саит Акън, генерален консул на Турция в Либия.

Източник от ЦРУ също потвърди за телевизия „Фокс нюз“, че на 11 септември вечерта Кристофър Стивънс и турският консул Али Саит Акън са договаряли прехвърляне на оръжия през Турция за Сирия.

„Целта е била да се изземат ракетите SA-7, предоставени на либийските бунтовници по време на Либийската война и да се дадат на сирийските бунтовници“,

твърди и доклад до Конгреса, цитиран от „Фокс нюз“.

Това не е първата им среща, нито първата пратка. Според „Фокс нюз“ на 6 септември, т.е. само 5 дни преди атаката, от Либия в турското пристанище Искендерун, близо до границата със Сирия, е пристигнал либийският кораб „Ал-Ентисар“ (Победата), натоварен с 400 тона оръжия и муниции за „сирийските бунтовници“.

„Част от товара е хуманитарна помощ, но останалото е оръжия – ракети „земя-въздух“, РПГ и ракети, които по руски дизайн могат да се изстрелват от преносима на рамо пушка, наричана MANPAD“, твърди разследването на „Фокс нюз“. Акън стои в консулството от 19:30 до след 20:30 часа. Стивънс го изпраща до вратата на автомобила му, паркиран пред консулството. На улицата няма никой.

Малко по-късно, след като Акън вече е пристигнал в своята резиденция и има алиби срещу вероятни подозрения в съучастие, терористите атакуват американското консулство.

http://www.vestnikataka.bg/2012/11/%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B8-%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%B3%D0%B5%D0%B9%D1%82/

----------------------