Ч
От Чакал до Чума
Чакал – Зъл, зле миришещ мършояд, който обича тъмнината. Синоним на дявола. Библията оприличава чакала с дракона и го свързва с него и странно защо и със змията. Тези приписани му сравнения показват ролята му в окултните сили. Виж Езекиил 29:3.
Чар, Очаровам, Омагьосвам, Муска – А) Качеството да си привлекателен. Б) Малко украшение, талисман, носено като гривна или друго бижу, поради предполагаемите му магически свойства да прогонва злото. В) Вид Амулет. Г) Действие или система от действия, изпълнявани в качеството си на свръхестествена формула за получаване на свръхестествени резултати. Обикновено е било постигано чрез напяването или изричането на заклинание към друг човек или група. Целта му е да подчини, контролира или призове духовни сили, които дават магически резултати. Използвано също за преодоляване на някакво препятствие, въздействие върху събитие, ситуация или човек, с помощта на мистериозни сили, включително чрез удоволствие и удобства. Едно от значенията е: “да привлека” чрез очароване, посредством магически ритуали и церемонии, чиято цел е да пазят, съблазнят, пленят или да направят обекта или обектите уязвими. Източникът на популярната ласкателна и любезна дума “омайвам”, се корени в духовната манипулация, когато става въпрос за употребата на думата от страна на човек, който е запознат с основите и протоколите на духовната сила и демоничните изкуства.
Чародеи – Идва от еврейската дума лахаш, която е описателна за нашепванията, мърморенията и съскащите звуци, които са били произнасяни от укротителите на змии. Автентичната способност на змиеукротителите е била получавана в здрав и близък съюз с духове от отвъдното. Чародеите са били често и магьосници, и заклинатели (виж определенията) - представители на нещата, смятани за религиозно табу, което всъщност е държало хората надалеч от тях в страх и подчинение.
Чародей – А) Думата означава “да наглася”, в смисъл на хвърляне на жребий за предсказване на съдби. Б) Човек, който практикува магьосничество. В) Магьосник, вещер, заклинател, факир, шаман. Г) Човек, който определя съдбите на други животи, чрез сили придобити поради професионални заветни връзки със зли духове. Деяния 8 разказва за кариерата на Симон магьосника и странностите на неговото обръщение към Христос. Той беше спечелен за Бог чрез служението на чудеса на Филип евангелизатора (Деяния 8:13). Когато Симон видя апостолската сила за предаване на Святия Дух, той се опита да купи този дар, за да го прибави към своето портфолио от свръхестествени сили и способности.
Когато Симон поиска от Петър да купи неговия дар на придаване, апостолът отговори на магьосника според занаята му. Петър декларира на този чародей, че няма право и дял(англ. жребий) в техния апостолски призив. Апостолът отговори на вълшебника, използвайки собствената му терминология, тъй като той самия разпределяше чрез жребии съдби и бъдеще на хората. След обръщането си обаче, този човек все още разсъждаваше по същия начин и в алчността си искаше да откупи своята съдба и призив в Бог. Апостол Петър обясни съвсем ясно на магьосника, че неговите предишни начини на предсказване и определяне на бъдещето са несъвместими и безполезни за делото на живия Бог. Той контрира предложението на Симон, фокусирайки и изваждайки на показ неговите истински мотиви. Симон искаше да просперира, като използва връзките с фамилиарните духове от езическото си минало, за да предава имитация на Божия дар.
Чародейски атрибути – Обекти (предмети или животни), които спиритистите, магьосниците, некромансерите и врачките използват за предсказанията си, да тълкуват като вид знамение или повод за псевдопророчество. Примери за такива атрибути са птици, чаени листа, кристални кълба, карти таро и вътрешности или органи на заклано животно. В древността за чародейско пророкуване са били използвани още амулети, чармове, възглавници, воали и водни чаши. Всички тези предмети имат за цел да извлекат и получат отговор на въпрос, зададен към което и да било духовно същество, намиращо се в близост, без значение дали този отговор е истина и дали неговия източник е Истинския и Живия Бог. Гореизброените са предмети използвани като точка на контакт с духовното, с цел освобождаване на чародейско пророчество. Виж Езекиил 21:21-22.
Чародейство(чародействане) – Това, което днес е известно като Ню Ейдж спиритизъм. Чародействането всъщност е институция за получаване и размяна на духовна информация, която касае бъдещето на хората – тяхното щастие или трагедии, чрез използването на различни предмети или обекти. Тези способи включват картите таро, вълшебни пръчки, водопади и локви, гледане на кафе или на чаени листа, хвърляне на жребий, авгурство, астрология, гледане на ръка (длан), гледане на черен дроб и вътрешности – известни като хепатоскопия и харуспикопия (ефективни, само когато се използва жива жертва).
Тези методи включват в себе си алхимия, нумерология, предсказания, руни, талисмани, метопоскопия (гадаене по чело), френология (гадаене по форма на черепа), онейромансия, хиромансия, геомансия и рабдомансия. В общия случай, окончанието –мансия в края на думата, означава, че това е форма на чародейство.
Това означава, че молитвата, духовната манипулация, възлиянията (течни приноси), нерядко и жертвоприношенията са били от съществено значение за успеха на гореспоменатите практики.
Чародействането винаги разчита на обекти, било то живи или не, за да получи информацията си. Този тип духовно запитване е свързан с поклонението към природата и се осланя на естествените елементи, за да получи знание от и за духовните. Виж Магия. Често чародейството е свързано с магьосничество и заклинания, използвайки природата и нейните билки, от които се правят отвари и еликсири, често използвани като принос за добиване на благоволението на запитваните духове. Чародейството е невъзможно вън от завет, който да съдържа някакъв вид предписана формула за привличане и умилостивяване на фамилиарния или открито демоничен дух. Той е трябвало да бъде убеждаван и умоляван, за да даде информация за човек от естествения свят, която не би могла да се получи по друг начин.
В Библията практикуването на чародейство е забранено от Яхве. Бог постанови тази забрана, поради това, че хората му търсеха достъп до Него чрез същите манипулативни методи, чрез които езичниците се допитваха до техните богове. Израелтяните жертваха погрешния вид животни, допитваха се до по-нисши духове и влизаха в безбожни общения с нечисти сили или с владетелите си, за да получат свръхестествени облаги. За онова време, в Израел е било допустимо чародействане само чрез жребий или чрез урим и тумим. Бог е толерирал това, защото все още Израел не беше разпознал, че техният Бог е Единственият и Той е Господ на господарите и Царят на царете.
Както жребият, така и ползването на урим и тумим, са далече от пълноценното пророчество, тъй като информацията, получена от тях е била винаги в строго определени граници. Типичните въпроси на търсещия духовна информация са били кратки и прости, като възможностите за отговор са били в повечето случаи две (да/не) или няколко по метода на изключване. Най-фиксираният от всички Библейски методи за чародейство е жребия, който представлява еднократен и еднозначен отговор. Той е показвал, каквото се получи и резултата е бил смятан за неотменимата и непроменима воля на запитваното божество. Виж Чародейство чрез жребий.
Идеята, стояща зад чародействането е била, че може да се получи информация за бъдещето и за човешките съдби, от духовете, обитаващи или преминаващи в близост до човека или запитващия. По този начин, чародеите могат да предупредят, предпазят или накажат тези, стоящи на пътя на събитията. Божията съдба за човешкия живот е още една причина за чародейство. Жената-гадател в книгата Деяния, беше обикалящ чародей, който вървеше от място на място, за да предсказва бъдещето на хората за пари. Както може да се очаква, тя имаше присъщата сила, за да отключва съдбите, за които предсказваше и също функционираше като наемник. В случая на Павел, това надхвърляше нейния източник на информация, който беше духът на лъжепророчество. Павел беше изключително подразнен от досадната жена, която съпътстваше разпространението на евангелието. Този дух се опитваше да урони авторитета на апостолското служение, като извращаваше евангелието чрез устата на младата жена. Демонът провъзгласяваше добрите новини за спасението, по начин, който на пръв поглед потвърждава истинността на Павел и неговите спътници.
В Деяния 16:16-17 е описана тази случка: “Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение”. Там пише, че тя правеше това много дни. По какво можем да разберем, че момичето чародействаше? Думите, които тя говореше, всъщност не бяха евангелието и никой, уважаващ себе си евреин или християнин не би разпространявал словото с подобна тактика, тъй като се знае, че всички религии имат някакво знание за Бог(виж Яков 2:19). Исус Христос беше Този, поставен като камък за препъване и съблазняване. Павел знаеше, че хората могат да бъдат спасени само чрез името на Исус и поради това той разпозна коварната атака върху призива му и я пресече. Пророците трябва да знаят, че в чародейството много неща могат да съдържат истина в себе си, но Словото е истинно само когато е в пълнотата си. Виж Мансия и Чародейски практики.
Чародейско дърво – Терпентиновото дърво, което още е разглеждано като дървото, от което са произлезли децата на боговете.
Чародействане на лъжепророци – Фалшивите пророци чародействат за облага и тяхната нагласа отговаря на: първо парите, после пророчеството. Техните послания се характеризират със спиритистко гадаене, като рядко могат да излязат с духовна информация отвъд сферата на материалното богатство и човешките интереси. Изтънчените лъжепророци (като Валаам), каквито са най-често отстъпниците от Господ Исус Христос, насищат посланието си с типично окултни мотиви. Фалшивите пророци преправят древните чародейски практики като вид дегизиране и прикритие.
Едно внимателно изучаване ни показва, че това са същите методи, използвани от лъжепророците в Библията. Те включват некромансия, допитване до образи, астрология, геомансия, екзорсизъм на лоши чрез предполагаемо добри духове. Още и познаване и тълкуване на сънища, които имат двояко значение в Библията и предсказване на бъдеще, което със сигурност, ако бъде последвано, ще отведе хората далече от Христос и от Църквата. Пророчески преживявания, в които има нужда от знание за рождени дати, предмети или дрехи на човек, са със сигурност от чародейско естество. Виж Лъжепророци.
Чародейски практики – Фраза, най-често използвана като събирателно за всички видове предсказване и гадания, практикувани от вещици, шамани, лъжепророци и спиритисти. Това са правенето на магии, хвърлянето на жребии, картите таро, гадателска пръчка, геомансия (гадаене по земята), авгурство, тълкувания на сънища и знамения, гледане на ръка, карти и др. Виж Чародейство, Мансия, Ню Ейдж и Спиритизъм.
Чародейско пророкуване – Пророчество, вдъхновено от външни сили. За да освободят словото си, такива пророци обикновено изпадат в състояние на транс, най-често постигано чрез помощта на някакъв опиат. Трансът е бил вид доказателство, че божеството е поело контрол и говори чрез слугата си. Окултните и спиритистки предсказания се базират на тази предпоставка. Това води до душевни пророчества, произлизащи от лични впечатления, мнения или теологични условности. Предразсъдъци, предубеденост или тълкувание на познати(фамилиарни) черти и особености на обекта или субекта на пророчество, могат да бъдат вдъхновени от чародейско пророчество. Чародейството функционира стриктно на базата на външни фактори като ритуали, знамения, събития, помощ от предмети или вътрешности на животни. Виж Михей 3:11; Езекиил 12:24, 13:6 и 21:21-24; Деяния 16:16.
Часовник(Часовников механизъм) – В пророческите сънища, часовниците представляват откровение от Господ за Неговите предстоящи времена и сезони. Те говорят за идващите промени в Неговата активност и работа на земята. Времето в пророчески часовник може да бъде изобразено като секунди, минути и часове, но е необходимо пророческо откровение, за да се разбере дали всъщност става въпрос за дни, седмици месеци и години. В някои случаи откровението може да касае дори десетилетия, векове или хилядолетия. Виж Исая 38:8.
Чаша – Съд за вино, духовен символ за възлияния и жертви. Също преобраз на сърцето, неговия принос и дори в днешно време – постижения. Чашите могат да бъдат и символ на преживяване, призвание, назначение или промяна, донесена от духовния свят в нашата сфера на живот. Обикновено в сънищата, това е изобразявано като ръка, протягаща чашата към сънуващия. Ръка, пиеща от чашата, означава, че духовното същество общува със сънуващия или този, който е свидетел на видението. В миналото специални чаши са били използвани за предсказване и чародейство. Виж Битие 40:11; Псалм 116:13; Исая 51:22; Еремия 16:7; Марк 10:38.
Чемош – Жестоко божество, подобно на Молох, който изискваше детски жертвоприношения. Това е националния моавски бог на войната, който още е и еквивалент на астралния бог на амонците. Същият като вавилонския Хемош. Виж Съдии 11:24; 4 Царе 3:27 и 23:13; Числа 21:29.
Червено – Цвят на царете, който демонстрира длъжността им да влязат във война, за да защитят земята и хората си. Червеното още е цвета на греха и смъртта, както и на войната и нейното кръвопролитие. Поради това, че монархиите в миналото са били установявани чрез воюване, цвета на кръвта се е превърнал в емблема, която демонстрира способността на издигащия се монарх да побеждава.
Червеи – А) Символи на духовете на предците, които представляват сили, работещи в настоящето. Б) Според Исус Христос, това са паразити от ада, които не умират никога, въпреки че са изложени на вечните адски пламъци. В) В пророчески контекст червеите са преобраз на подмолна поквара или размножаването на нещо зловещо под прикритието на мрака. Г) Червеите се хранят от отпадъци, нечистотии, рани и трупове. Виж Марк 9:44.
Черен дроб – Най-тежкият орган в тялото. Еврейската дума носи в значението си тежест, в същия смисъл, който се влага в думата за слава. Черните дробове са били основни инструменти за предсказания. За тях се е смятало, че разкриват бъдещето на даден живот, тъй като са виждани като органи, отразяващи просветлението. Поради това, те са били от съществено значение за откриването божиите мисли и решения относно ситуации на живот и смърт. Цар Навуходоносор се е допитвал по този начин до боговете, преди да влиза в битки или военни походи. Виж Езекиил 21:21.
Черен облак – Присъствието на зли духове, пълчища от демонични сили, смърт и мъка. Откровение 6:12-14. Виж Гъсти облаци в Исая 44:22.
Черна магия – Магия, която е конкретно и целенасочено използвана за преднамерено зли и лоши цели, които се постигат с помощта и подкрепата на зли духове. Смята се, че дължи успеха си поради завета на практикуващия със злите сили, които извършват под команда (заклинание) желанието на магьосника или заклинателя. Виж Магьосничество и Вълшебство.
Черна птица – Знак за изкушение, което е вдъхновено от демонична атака или нападение.
Черно – Цвят, който се отнася за бедствие, грях, тъмнина и мъка. Йов 30:30; Еремия 4:28, 8:21, 14:2; Откровение 6:12. Още говори за нещо или някой от света – светски(плътски).
Черно агне – Животинско жертвоприношение, изключително правено при умилостивяването на боговете на смъртта и отвъдното в древността. Изисквани като жертва от Хадес, богът на обиталището на мъртвите. Хеката също е очаквала като жертва черно агне и куче. Жертването на черно агне е също типичен ритуал на вещици и други практикуващи магьосничество.
Черно изкуство – А) Магьоснически заклинания, които впрягат злите духове, стоящи в основата на окултните сили, за да произведат свръхестествени събития в материалния свят. Б) Черна магия. В) Чародейство, магьосничество. Библията осъжда всеки вид магия, като непозволено и неправомерно нахълтване в Божията област и сфера на действие, с цел да се промени хода на историята, съдби и ситуации, които са определени и постановени от Бог. Опитът на магьосниците за намеса и евентуална промяна на отреденото от Създателя, е осъден от Бог като магьосничество.
За да изпълнят служенията си, опитните пророци трябва да бъдат образовани, както Даниил и Самуил в техните ответни действия и тактики. Трябва да са способни да отговарят с мъдрост на тези, които идват да ги питат относно делата на тъмнината. Виж Притчи 22:21; Деяния 19:14-19 и 16:16. Също Пророческо умение и Компетентност.
Четири – Числото на световно влияние, показател за действие от четирите краища на света. Пророчески то представлява нещо със световно въздействие, като посочва основно четирите посоки на компаса – север, юг, изток и запад, като източник или цел за разпространение. Божествена намеса и действие, които духовно намесват четирите вятъра на творението да направляват посоките по четирите краища на света.
Божествена заповед, която обгражда човечеството и земята. Докато седем е число на глобално влияние, което е фокусирано върху континентите на земята, числото четири набляга на планетата като цяло. Виж Битие 2:10; Еремия 49:36; Езекиил 1:8; Даниил 7:6; Захария 6:5; Деяния 10:11.
Четиридесет – Числото на духовна подготовка чрез изпитания и пустинни периоди. Когато се отнася за време, числото говори за сезон/и, които са естествено предразположени към проблеми и бедствия. Също така четиридесет години е времето, на което Плеядите – седемзвезден куп се появяват на небето. Четиридесет е древно число, свързано с очистването и пречистването и е използвано в Библията, за да означи по-важните събития в календара на Бог.
Навсякъде, където числото е използвано пророчески, то е показател за драматично, нарочно удължено действие от страна на Всемогъщия. Библейски събития, които са свързани с числото 40 са: Потопа; Броденето на Израел през пустинята; Срещата на Мойсей с Бог на Синайската планина; Управлението на Давид и Соломон; Изкушението на Христос в пустинята; Три и половина годишното служение на Христос на земята; Четиридесетдневното служение на Христос, след Неговото възкресение.
Четиринадесет – Числото на поколението на Новото Творение, родено в Исус Христос. Виж Матей 1 за родословието на Месията. Символично, числото е преобраз на седемте Новозаветни църкви, съединени със седемте Духа на Бог, стоящи пред престола Му. През призмата на Творението, те отразяват Новозаветната църква, като власт, постановена от Бог.
Чирак – Човек, подчинен и служещ на друг, с цел обучение и подготовка за дадена работа, позиция или длъжност. Исус Навиев и Мойсей, Елисей и Илия, са добър пример за пророчески чираци и техните учители.
Числов символизъм – Духовното приложение на числата, чрез които да бъдат посочени времевите рамки и план на Създателя, както и определени времена за човешки и земни събития.
Чистилище – Погрешна концепция за отвъдното и съдбата на онези, които са отхвърлили новорождението в Господ Исус Христос. Смята се, че в чистилището отиват хората, които не са били достатъчно лоши в живота си, за да бъдат в ада. На това междинно място те прекарват определено време, докато се пречистят от всеки остатъчен грях, който им пречи да стигнат на небето. Евреи 9:27 развенчава това празно суеверие.
Чудеса и знамения – Комбинацията от демонстрации, които Бог използва, за да изяви Своята сила над народите и техните богове. Също така Бог върши чудеса и знамения в процеса на освобождаване на хората Си. Като обобщение можем да кажем, че чудесата и знаменията служат за потвърждение на това, че ръката на Господ е с Неговите служители. По времето, когато Господ Исус идва на земята, хората на Бог са до такава степен свикнали с чудесата и знаменията, че бяха станали зависими от тях. Исус видя това като голяма пречка за вярата им и ги предизвика да излязат от зависимостта си. Виж Йоан 4:48. Въпреки това апостолите призоваваха Йехова да потвърди делата им чрез чудеса и знамения. Виж молитвата на Петър в Деяния 4:30. Служението на Павел е съпровождано от несекващ поток чудеса, според Римляни 15:18-19. В 2 Коринтяни 12:12 се казва, че чудесата и знаменията са стандартни акредитиви за истинското месианско апостолство. Освен дотук казаното, Господ постанови, че Неговото слово, което винаги има сила, бива потвърждавано чрез чудеса и знамения. Виж Второзаконие 6:22; Неемия 9:10; Еремия 32:20; Матей 24:24; Деяния 4:30, 5:12 и 14:3; Римляни 15:19; 2 Коринтяни 12:12; Евреи 2:4.
Чудо – Дума, която се използва, за да опише и идентифицира събития и постижения, които се случват извън законите и ограниченията на естествения свят. Според 1 Коринтяни 12:28-29, чудесата са съществена и неразделна част от Новозаветната църква. За дълго време без прекъсване, чудесата са били наследство за хората на Бог, които са били отглеждани, поддържани, спасявани и запазвани чрез тях. Библията записва първите нарочни чудеса на Бог, когато Той изпрати Мойсей в Египет да освободи народа Му. Той дори издигна Мойсей до позицията на обожествяване на земята, за да може да освободи Своя пророчески кабинет (виж Осия 12:13).
Старозаветните и новозаветни светии на Бог са били родени и навикнали на чудеса. Това, че пророците са предразположени към чудеса, може да бъде видяно от мантиите на Мойсей, Илия, Елисей и други мощни пророци на Господ, опериращи със сила и власт. Като дела на божествена намеса, чудесата са публичната изява на Божията любов и внимание към Неговите хора. Чудесата демонстрират Божия суверенитет и имат още за цел да изявяват силата Му. Виж 1 Коринтяни 4:20 и 1 Солунци 1:5. В допълнение към това има служители проводници за чудеса и проявления на Святия Дух. Виж Деяния 8:13.
Обикновено чудесата са съпътстваща характеристика на апостолското и евангелизиращото служение, поради това, че са анонс за присъствието на Бог и Неговото царство сред хората. Господ вършеше специални чудеса чрез Павел според Деяния 19:11. Това не означава обаче, че това са единствените мантии и кабинети, чрез които Господ върши чудеса, защото в Марк 16:14-20 пише друго нещо. Когато Той се появи преди скърбящите апостоли, които се оплакваха в неверие, Исус им каза, че чудеса, знамения и мощни подвизи със сила, ще следват тези, които вярват в името Му. 1 Коринтяни 12:28-29 също ни казва, че чудесата са основна институция в Новозаветната църква и нещо повече, има офис и служителски кабинет за вършене на чудеса. Виж Дунамайт.
Чудодейни занаяти (изкуства) – Споменати в Деяния 19:19. Отнася се за чародейство и магьосничество, което е било много популярно в Ефес. Там то е било известно под името черно изкуство, наричано по този начин от магьосниците, които го използвали, за да контролират духовните области над техните общества. Симон магьосника, беше един от главните хора, практикуващи този вид дейност, до момента, когато срещна апостол Петър.
Чудовище – В Библията, чудовището е свръхестествено създание, което е представено като морски змей, дракон, змия или ужасяващо земно животно. Често кита или динозавъра са били това, което словото е имало предвид, когато са споменавани. Поклонението към чудовища в дадена култура е показател за следните зловещи неща. Първото е това, че според Библейската терминология едно от значенията на чудовището е поличба. Второто е, че има поток на демонични сили и дяволи, нахлуващи в земята. Трето важно нещо е това, че има висока степен на християнско отстъпничество, което влиза в синхрон с бунтовните ангели на творението още от създаването на света.
Четвърто – това говори за непостоянно и отклоняващо се от доброто, човешко поведение, чийто корен е с демоничен характер. Петото важно нещо е, че светлината на евангелието на Господ Исус Христос е била заглушена от преливащото човешко желание и пристрастяване към плътски неща. Шест – дълбоко вкоренено окултно движение и крепост. Седем – силна демонична манипулация от страна на вещици и магьосници. Осем – още една стъпка по-близо до апокалипсиса, описан в книгата Откровение.
Човешките страсти, които преобладават в една чудовищна ера, формират основата, на която демонизма, магьосничеството и дяволските сили на мрака се издигат. Плътското поклонение жадува за чудовищното. То вдъхновява угаждане, което ражда компромис и накрая резултира в обръщение към демонизма. Това е допълнение към институцията на фамилиарните духове и лъжливото и еретично поклонение.
Чудовищата, странното и гротескното се просмукват и завладяват общества и довеждат до създаването на извратени и мерзки фетиши в дадената земя. Популяризирането им е било недвусмислен предшественик на погублението. Виж Плач на Еремия 4:3. В Библията чудовищата са наричани Левиатан, Рахав, Дракон, Морско чудовище и Бехемот. Всички те са показател за висша форма на окултно движение и мъдростта на змията (знанието на Вйкка), древното влечуго дявола, Сатана.
Еремия 51:34 и Езекиил 29:3 са две места в Библията, където се говори за чудовища, като в случая става въпрос за морски такива. Обикновено става въпрос за дракон или някое друго змиеподобно създание. Библейските студенти и теолози разбират, че разпространението на мъдростта на чудовищата и популяризирането й е знак за наближаващ съд и гибел за обществото, което им се покланя и ги празнува.
Чудовище на хаоса – Седемглавото чудовище. Три от главите са на лъва, орела, змията или дракона. Виж Лотан.
Чужд огън – Термин, употребен в книгата Левит (свещеник). Той дефинира неправомерното изгаряне на благоухания (символ на чистите и пламенни молитви) пред Яхве, когато човек не е осветен; т.е. свещеникът не е помазан и облечен според длъжността си. Синовете на Аарон, които не се подчиниха и не повярваха, отхвърлиха стриктните изисквания за свещенство на Бог и решиха да Му принесат чужд огън. По този начин, те извършиха не само неприемливо, но и забранено свещеническо служение.
Тази тяхна простъпка отиде отвъд простия опит да послужат на Бог, опитвайки се да подражават на бащиното си служение. Това говори, че те тръгнаха да се приближават към Него, без да са поканени, с нечисти мотиви и според собствените си представи. Отговорът на Бог дойде под формата на Неговия истински огън, който слезе върху Надав и Авиуд. Така двамата паднаха мъртви пред олтара на Бог, поради това, че не отговориха на изискванията и не почетоха Неговата святост. Чрез постъпката си те оскърбиха Господ, демонстрирайки публично своята арогантност. Това можеше да доведе до желание за свещенодействие от всеки свидетел на делото им, което от своя страна допълнително да оскверни святостта на Яхве в очите на народа Му. Виж Тамян, Свещеници и Свещеничество. Виж Левит 10:1; Числа 3:4 и 26:1.
Чужда къща – Поставен в непозната обстановка. Принуждаване за приспособяване към промяна или за местене в нова обстановка.
Чужди богове – Фразата се среща в Библията седем пъти и е алтернативен начин за дефиниране на лъжебоговете. Това е нещо повече от модерната концепция за идолопоклоннически образи. Фразата говори за съвсем конкретни божества и техни реални въплъщения на земята, които имат за цел да пленят човешкото поклонение. Чуждите богове в миналото са били тези, които са пренесени от чужди земи, чрез прекосяването на големи водни пространства. От Божия перспектива обаче, термина включва и всичко, което по принцип е чуждо на земята. Виж Второзаконие 32:12; Исус Навин 24:23; Псалм 43:12, 44:20, 81:9; Еремия 5:19 и Малахия 2:11.
Човешко жертвоприношение – Ритуалното убиване, запалване, заколване или разчленяване на човешко същество с цел да се угоди на божество. Останките от човешката жертва се принасят като храна на боговете. Изяждането на мъртвата жертва се е смятало за единствената приемлива божествена храна, от която кръвта, съдържаща живота на цялата плът, е била най-ценната. Друга идея, стояща зад човешките жертви е да бъдат предадени на божеството останките от жертвата, в замяна на тяхната животворящата сила. В най-общия случай, тези жертвоприношения са били ритуали, които са предшествали свързването и общението с конкретния бог.
В ерата на Новия завет, такова жертвоприношение би могло да бъде изпълнено с цел характера, емоциите, благодарението, хвалението или репутацията на жертвата. Виж Левит 18:21; 4 Царе 16:3 и 23:10; Еремия 32:35; Езекиил 20:26.
Чук – Символ на творческата и разрушителна сила на някой, разполагащ със суверенна власт. Активиращия и създаващ елемент на пророческото слово, според пророк Еремия.
Чума(Мор) – А) Символ на приближаващи или разпространяващи се вече демонични сили, освободени чрез окултни средства като магьосничество, заклинания, чародейство и др. Б) Чумата е знак за Божия съд. Нарицателно за напаст от мухи, скакалци и други подобни каламитети.