Б

Б

От Бадем до Бяло

1. Бадем - Бадемите в древността са били преобрази на спермата и оттам на възпроизводство и безсмъртие. Вярването е свързано с Еврейското свещено бадемово дърво, което за тях е представлявало очевидното възпроизводство на последователите.Това беше предпоставката за Аароновия жезъл, който разцъфна. Числа 17:8. 

         Концепцията за самовъзпроизводствената сила на бадемовата пъпка е потвърдена от знамението на Бог към Неговите хора. Разцъфването като подкрепа към избора на Йехова за Мойсей и Аарон, представлява Неговата невидима сила и Божественост, които стоят зад свещеничеството на Аарон и Мойсей като негов избран водач.

          Бадемовият символизъм говори за обновяване, бдителност и нежност. В конкретния пример с жезъла, бадемът също представляваше власт над политически размирици, автентичността на родовото управление и ликвидирането на бунтовници, които се съпротивляват на Божието теократично управление.

2. Базилиск(Усойница;Аспида) – А) Вид змия, споменавана в някои Библейски пасажи като огнена. Б) Символично, базилискът е посочен като змията със смъртоносен поглед. Този поглед е свързан със злото око, завистта и нейните пагубни последствия, често свързвани с влечугото. Виж Исая 11:8 и 14:29. В) Усойницата е смятана за змията-вестител, която е плод на дракона.

3. Бакхус – Гръцки и римски бог на виното и пиянството. Счита се, че оргиите в негова чест, са повлияни до голяма степен от древното ориенталско поклонение към Ваал. Вино или понякога бира са били консумирани от поклонниците, докато са стигнели до пияно състояние на интоксикация, след което са се предавали на разврат и оргии. Даниил 11:31. Виж Дионисий и Таверна.

4. Банкрут – Състояние на тотална липса и лишаване от финанси, морал, етичност, духовност или физическо състояние. Без средства, безхарактерен, липса на душевно и емоционално отношение или чувствителност, духовно празен от всичко, отнасящо се до живота, съществуването и просперитета. Виж определението за Духовен Банкрут. 1 Тимотей 6:5; Матей 5:3; Лука 12:21.

5. Баня – На езика на сънищата, банята говори за отмиване на стари преживявания, замърсявания или плът, като подготовка за нов ден, за промяна или подобряване на начина на живот. 

6. Бар – В древността, място на интоксикация и проституция, където боговете на бирата, виното и гуляите са били празнувани и почитани. Виж Таверна.

7. Бащински – Това, което се отнася за бащата и бащинството. 

8. Баяч – Шаман, вълшебник, знахар, човек, който призовава духове.

9. Бдение – Пазене, стоене на щрек с цел предупреждение и/или реакция на някаква активност.

10. Бебе – В пророчески аспект (особено сънища), бебето символизира младите, незрелите и растящите. То отразява още началото на нещо започнато скоро или новородено. Бебе означава обещание. Когато не е използвано в буквален смисъл, символизира съответния потенциал на нещо, което е планирано или започнато. Поради тази причина, Библията нарича децата наследство, дар от Бог, който да предпазва родителите от тогавашните разрухи и опустошения. Най-великите пророчески примери за бебета като изпълнени обещания са: Исак, Яков, Мойсей, Самсон, Самуил и Исус. 

           Бебетата от мъжки пол, говорят за семена, тъй като са семеносители или образ на посаденото в земя, което става дърво. Дърветата, разглеждани в този контекст, символизират нации. Исая ги нарича “посаденото от Него” (Исая 60:21-22 и 61:3-5). Бебетата от женски пол, говорят за плод, който е продукт на посадено и пораснало семе. Плод като резултат от справяне с Божиите задачи, според обещаното. Мъжкото бебе отразява потенциал, ако бъде гледано и хранено правилно. Нови проекти и начинания в зачатието си, често са представени пророчески като бебета. Когато начинание е обрисувано като или в комбинация с бебе, това е, което се има предвид. Ако младенец е показан като управляващ, строящ или участващ по някакъв начин в контекста на дадено начинание, това говори за малкото начало, но и за предстоящ успех и завършек.

11. Бедро – В тялото, плешката е преобраз на сила, основа и подвижност. Символи на стълбове на мощ, които могат да бъдат използвани за воюване, маневриране и предвижване. Освен тези области, бедрата представляват пътя към плодовитостта и размножаването. В духовен смисъл, бедрото е преобраз на царския или свещеническия дял. В древността бедрата са били смятани за мощни крайници на човешките способности, възможности и функции. 

      Тогавашните божества са усвоявали жертвите и даровете като форма на възвишаеми приноси за умилостивение и примирение. Делът от жертвата, който по право се е падал на свещениците, е бил от плешката и гърдите, поради месестите им части и връзката с размножаването на човека. По здравата от двете части е била плешката и поради това е почитана, като частта, която дава сила за воюване. Поради тези причини порцията от плешката на животното е била сервирана на бъдещия цар или управник, преди или по време на банкета в чест на неговото назначаване. Целта е била символично да им бъде предадена духовната сила за естествено размножаване. Смятало се е, че по този начин тяхната династия и военно могъщество ще могат да оцелеят и победят. 

  Поднасянето на плешката като жертва е представлявало преобраз на задължението на ръкополагания служител. Той е трябвало да освети всички свои размножителни и военни сили за божеството, което го е издигнало до тази висша позиция на служение. Виж 1 Царе 9:24; Левит 7:28-35, 8:25-26 и 10:14-15. Като символ на силата за воюване, в Библията често се говори за оръжия, които висят на бедрото. Оттук идва и неговата функция като подкрепа в битката. Това се отнася и за завръщането на Господ Исус Христос за Неговата последна битка на тази земя. 

При жените, оголеното бедро е бил задължителен реквизит на храмовите проститутки, чието служение е било да задоволят сексуално поклонниците на техния храм. Тази практика в миналото и сега в настоящето, е равносилна на робство. За проститутката това е било робство към храма и неговия бог; а за жените днес също няма голяма разлика, тъй като храма представлява тяхното тяло, което е обитавано от същите богове. Съблазняването е представлявало важна точка от услугите на блудницата, тъй като заплащането за сексуалния акт е представлявало съществена част от храмовите приходи. В по-голямата си част, болшинството езически храмове в древността са се издържали от проституция. Содомитите (мъжките проститутки, работещи обикновено в храмовете на богини), също са били длъжни да се обличат оскъдно, с цел да демонстрират готовността си да служат на поклонниците.

В Стария завет, формата на Божията проверка и наказание за невярната жена или неморалната дъщеря, е включвала женски проблеми в слабините на жената, утробата и коремната област. За всички тези места се е смятало, че се поддържат от размножителните сили на бедрата, които също са били покосявани от болести и недъзи. Виж Числа 5:21-22.

В свещенически и царски освещавания, жертването на плешката като движим принос към небесните, а не към земните божества, е представлявало установяването на мир между новия служител и неговия бог. Това е било вид установяване и празнуване на новия мандат на служение. Поради това плешката е имала значението на специално съглашение за мир. Чрез този вид умилостивение между божеството и новопостъпилия служител се е постановявала заветна хармония, благоразположение, снабдяване и закрила. 

         Непрекъснатите жертви на владетеля са поддържали този завет подобно на съвременните застрахователни вноски, които осигуряват покритието на полицата. Служението на свещеника към царя, в негово отсъствие е било главно да поддържа мира и общението между поклонниците и техния бог. В случай на неуспех, последствията са можели да бъдат войни, бедствия, глад или други национални или обществени бедствия.

12. Безглав – В пророчески смисъл, появата на безглава личност означава загуба на сила или власт. Това също така говори за нестабилност, страхливост и глупост. Когато е свързано с бизнес и организации, да бъдеш безглав означава липсата на каквото и да било или на качествено лидерство, което отваря врата за проклятия или превземане. В църквите на Господ Исус Христос, липсата на глава във видение означава изоставяне, бунт или съд. Той например изяви, че овцете ще бъдат без пастир. Виж Числа 27:17; 2 Летописи 18:16; 3 Царе 22:17; Матей 9:36 и Марк 6:34. Всички тези пасажи от словото показват според Господ, трагедията на стадата да бъдат без глава.

13. Безкраен – Съединяването и спояването на вечното с преходното в сферата на безкрайността в Бог. Безкрайно е мястото на налагането на небесното върху земното и естественото. Разликата с вечното е тази, че безкрайното има начало, но няма край. Виж Исая 9:6; Даниил 4:34; Йоан 6:40.

14. Безплоден – А) Състояние на невъзможност да родиш или възпроизведеш. Б) Да бъдеш неспособен или без ресурси, да не можеш да извършиш нещо или дадено начинание да не даде жътва от семето или вложеното в него. В) Празен – лишен от власт, сила и енергия.

15. Безплодие – Липсата на плодовитост, неуспех на нечии усилия или неспособността да бъде произведен доходоносен и ползотворен плод. Безплодието може да бъде по наследство или резултат от външно, вторично влияние. Според Библията във Второзаконие 7:13-15, Бог установи безплодието като резултат на проклятието. Има няколко жени в Библията, чието безплодие беше отмахнато от Бог, за да се изпълни пророчество от Неговото обещание.

          При всички тези случаи, Божието слово беше изпратено, за да промени състоянието на жената и да премахне пречките за нейното забременяване. Виж Галатяни 4:27-29; Псалм 113:9. Разорението, което е резултат от безплодието е описано в Притчи 30:16 – “Шеол и безплодната утроба, земята, която не се насища с вода и огънят, които не казва: Стига !”. 4 Царе 2:21 – “И той излезе при извора на водата и хвърли солта в него и каза: Така казва Господ: Изцелих тази вода; вече няма да има смърт и безплодие по земята”.

16. Безсмъртие – Състоянието на вечен живот. Безкраен, който не може да погине. Безсмъртието е било символизирано чрез скъпоценни камъни, които са бляскали и отразявали в различни цветове светлината. Думи като светлина, яркост и бляскавост са били използвани, за да илюстрират трудната за обясняване концепция за безсмъртието. Златото, което е смятано за духовен метал, означава присъствие и осветяване на духа над душата и също е един от символите за безсмъртието. Друга субстанция, която е използвана като подобен преобраз е емайла, поради бляскавия му вид. Всичко, което е емайлирано в пророчески преживявания, сочи към безсмъртие. Виж Безкраен и Вечен.

17. Бел(Вил) – Богът на Вавилон, който е преобраз на Ваал. Наричан още Мардук или Меродах, той е бил главното божество на тамошния пантеон. Този бог на слънцето е бил честван и празнуван през пролетта, за да бъде почетено събуждането и зачеването на природата. Средновековните друиди, според които името означава “блестящият”, са възприели поклонението към това божество. Бел е спечелил високата си позиция в пантеона на Вавилон, след като е убил богинята на хаоса Тиамет. Исая 46:1; Еремия 50:2 и 51:44. 

18. Белегът на звяра – Терминът за числото 666, написано на дясната ръка или на челата на последователите и поклонниците на звяра, дракона и лъжливия пророк от книгата Откровение. Числото е трикратно установяване на духа на човек, който беше създаден на шестия ден, въпреки че беше поставен в тялото му на осмия ден, откакто Господ го създаде. Драконът от Откровение означава духовния контрол, звярът е душевното проявление, а лъжепророкът е физическото проявление на съществото. Заедно те съвпадат с тристепенната структура на човека: дух, душа и тяло. Целта на белега на звяра е да доведе докрай конфликта между Създателя Бог и Неговото създание Луцифер, (който беше понижен в Сатана). До края на тази ера разделението между хората е било на базата на култура, традиции, религия или икономика. 

          След началото на ерата на звяра, всичко това ще се промени. Тогава цялото население на Земята ще бъде разделено по два признака: тези, които вярват в Живия Бог и Неговия Спасител Исус Христос и тези, които вярват в дракона, звяра и лъжливия пророк. Човешкото ежедневие се дефинира с “тук, сега и веднага“. Хората желаят, това, което искат, когато го поискат, както го поискат и да стане незабавно. Скверната триада има силата на живота и смъртта, успеха и провала, просперитета и бедността, като цената за тях е идолопоклонства. Поклони се на звяра, публично засвидетелствай своята преданост към него и ще живееш и просперираш. Ако не го направиш, ще те очаква най-лошото. Виж Жаби, Нечист и Шест, Шест, Шест.

19. Бели дрехи – А) Праведните дела на Божиите светии, които се споменават в книгата Откровение. Б) Облеклото на прославените светии на Бог, което символизира тяхната победа в духовни битки и наградата да властват, поради това, че са победили.

20. Берил – Яркозелен скъпоценен камък - хрисолит(смарагд). Изход 28:20; Откровение 21:20; Езекиил 1:16 и 10:9.

21. Берит(Верит) – Буквално означава завет. Отнася се за бога на сихемците. Виж Съдии 9:46.

22. Бехемот – Воден вол. Възможно е да е бил хипопотам. Египетска дума за едър бозайник, често свързван с дракон или смятан за такъв. В древността, бехемота е смятан за земния еквивалент на левиатана. 

23. Библия – Святото писание на Създателя Бог, написано чрез Неговите съдове и канонизирано и затвърдено чрез Неговия Син Исус Христос. Виж Лука 24:44-49.

24. Библейски пророци – Пророците трябва да познават историята на пророкуването. Това включва познаването на пророците от Библията и на това, което те извършиха или им бе отредено да извършат. Списъкът на пророците от Библията дава името на пророка, което е показател за вида помазание и пророческа дейност, в които той е призван. Авдия – Той е възстановил; Ахазия – Бог вижда; Захария – Яхве си спомни;  Самая – Йехова е чул; Садок – праведен; Даниил – Бог е мой съдия; Натан – дар; Гад – Щастие от Бог; Авия – Брат на Яхве; Идо – Тържествен; Азария – Яхве помогна; Ханани – Милостив; Ииуй – Яхве е Той; Илия – Яхве е Спасител; Михей – Кой е като Яхве; Йона – Гълъб; Исая – Яхве е спасение; Осия – Спасение; Амос – Който носи товара; Наум – Изпълнен с мир; Йоил – Яхве е Бог; Софония – Скрит от Яхве; Едутун – Хвалещ; Еремия – Яхве установява; Авакум – Прегръщане; Енох – Посветен; Ной – Почивка; Авраам – Баща на множествата; Яков – Изместващ; Аарон – Светъл; Мойсей – Изваден; Йешуа – Яхве избавя; Йосиф – Нека Той(Яхве) добави; Авдия – Слуга на Яхве; Езекия – Бог заздравява; Додо – Възлюбен от Яхве; Агей – Празничен; Малахия – Мой вестител; Йоан – Яхве е милостив; Агав – Възлюбен; Павел – Малък Урия – Яхве е светлина; Петър – Канара; Варнава – Син на увещание; Юда – Хвала; Сила – Дървен; Мириам – Упорство; Девора – Пчела; Ана – Милост; Олда – Къртица, скрита.  От времето на Стария завет до сега, имената не са без значение. В Библията има още много имена, между които и тези на дванадесетте апостоли на Исус, които бяха и пророци. Изучаването на имената на пророците ни дава разбиране за делото, за което те бяха призвани да извършат и причината, поради която Господ ги избра за конкретната Му работа.

25. Библейски числа – Виж дефиницията за Свещени числа.

26. Библейско пророкуване – Термин, въведен специфично, за да идентифицира обхвата и да подчертае важността от изучаването на пророческата област според словото на Бог.

27. Бира – А) Питието, предпочитано от племенните вождове и войни, поради ефекта от него, върху пиещия – освобождаване на агресия, гняв и притъпяване на задръжките. Нещо обичайно е било да се пие бира, преди бой или военни действия. Смята се, че произхода на бирата е свързан с Египетския бог Озирис, който е предполагаемия снабдител на съставките, и той е благословил производството на питието. Бирата често е била използвана като част от ритуала на израстване(възмъжаване), пиршество в чест на боговете. Б) Една от напитките, виновна за пиянството и разгула, които Павел осъди в Римляни 13:13.

28. Блудник – Скитник, безделник. Думата идентифицира мъж, които се препитава, предоставяйки сексуалните си услуги в замяна на издръжка. След време, очернящите удоволствия на греха са се отразили отрицателно на паричния елемент, който е придобил по-дискретна форма и в някои случаи е изчезнал. Блудството обаче е останало, тъй като мъжете са търсили най-различни причини и начини да придобият повече сексуални партньори.

29. Блудница – Личност, която поддържа сексуални връзки с множество хора. Първоначално думата е било употребявана, за да опише мъж, който е скитник и безделник. Той е предлагал сексуални услуги срещу заплащане, за да може да преживява и поради това думата е станала нарицателна за личности и от двата пола, които живеят така. Впоследствие мощното влияние на проституцията е наложило употребата на думата към жените-проститутки. Много от проститутките в древността са работили към езическите храмове, където са използвали телата си, за да носят печалба на институцията на даденото божество. По-високопоставените са обслужвали жреците и влиятелните посетители на храма. 

            Разликата между блудница и проститутка се състои в няколко неща. Първата може и да не бъде част от храмов персонал, като освен да действа независимо, е възможно и да бъде дългосрочна спътница само на един мъж в замяна на неговата грижа. Въпреки това в миналото блудството почти винаги е било свързано с поклонение към някакво божество. Поради това в Библейски аспект и употреба блудството е равнозначно на идолопоклонство. Същността на поклонението се заключава в реалното влизане и контрол на божество в човешки живот, който му е дал пълен достъп до тялото и душата си.

         Близостта и интимността, породени от физическия сексуален контакт, са отражение на дух, който се заселва и се съединява с живота на поклонника. Поради това Господ посочва блудството като основния начин за предаване на духове от едно създание в друго. В качеството си на главната причина за това, идолопоклонството представлява приемането на живота и силата на божеството на даден човек и предаването му на друг.

30. Блудство (1) – Институция, в която проституцията и разврата са превърнати в обект на търговия като част от индустрия или бизнес. В общества, където съществува политеистично идолопоклонство, особено популярни са прелюбодейството и блудството, като форма на поклонение към природата и/или божествата. Цялата книга Осия е посветена на блудството на Израел. В нея Бог детайлно описва мъката и болката Си, чрез брака на пророка за проститутка, което е преобраз на брачната неверност на Израел към нейния заветен Бог.

31. Блудство (2) – Секс извън брака, като вид поклонение към проституиращи богове или богини. И еврейския, и гръцкия термин за блудство, свързват думата с култова проституция и ритуално сношение, в което участниците се покланят на боговете си или на боговете на тези, с които имат полов контакт. Сексът заради самия секс или така наречения в днешно време секс за удоволствие, никъде в словото не е посочен като такъв, дори и там, където се отнася за прелюбодейство и кръвосмешение. В нашето съвремие, можем да дефинираме това като порнография, което произхожда като дума от гръцките термини порнео, порнеос и порнейа. Всички тези думи се обединяват под общия знаменател порнография – виж дефиницията в речника. Синоними на блудство са разврат и прелюбодейство. Виж 2 Летописи 21:11; Исая 23:17; Матей 5:32; 1 Коринтяни 5:1; Юда 7; Откровение 2:20.

32. Бог – Създателят, Неговият Син Исус и Святия Дух. Виж Битие 1:26; Деяния 17:29; Римляни 1:20; Колосяни 2:9.

33. Богиня – Женски божества, почитани от древните и ранни цивилизации, поради вярването в техните сили на плодородие. Формите на поклонение са включвали проституция, оргии, хомосексуалност, лесбийство и травестизъм. Главни култови божества, приемащи тези форми на поклонение са Изис, Ищар, Венера, Астарта и Ащорет. Най-общо във всяка една култура, където се надига окултизма, следва възстановяване на движенията и обръщането към женските божества. Когато тези две движения (окултизма и поклонението към някаква богиня), преобладават в дадено общество или култура, следва възстановяване със зловеща решителност и мащаби на същите древни хомосексуални фетиши, които са доминирали и измъчвали отминалите цивилизации.

34. Богинята майка – Съществена фигура в езическото, неоезическото, друидското и викканското познание и учение. Майката богиня или Великата богиня-майка е земята и женския дух, за който се предполага, че е нейн създател. Поради това, че земята ражда в определените за нея сезони, варварските и езически умове са стигнали до заключението, че тя е женско божество, сама по себе си. Сравнявайки земята и жътвата с раждането на деца от утробата, те приписали на земята мистериозна женска сила. 

             Произлизайки от древна религия на Средния Изток, богинята-майка е трябвало да бъде почитана като богиня на плодородието. С течение на времето, когато е била установена връзката между забременяването на жената и нейните взаимоотношения с мъж, на богинята-майка и е намерен и съпруг. Така към женското божество се е присъединило мъжко божество, формирайки свещен съюз, от който е бил зачеван и е произлизал плода на земята. 

Известни имена на богинята-майка са Вавилонската Ищар, Сирийската Астарта, Египетската Изис, а най-популярната е Гая (земя). В допълнение към Ефеската Диана, гърците добавили още Хера, Реа, Афродита и Деметра. Римляните променили имената им на Мая/Майа, Телус, Серес и Опс.

При всичките тези превъплъщения и имена, това обаче си остава все същата духовна фигура на мнимия женски дух (тъй като няма женски ангели или съответно женски духове). Той просто се прехвърля през вековете, приемайки образа, съответстващ на дадената култура и общество, през които той преминава. Имената на мъжките спътници, които богинята-майка е приемала през годините при себе си (корена и източника на духовните хомосексуални взаимоотношения) са Думузи, Адонис, Атис и Озирис. Тяхно е семето, депозирано в майката-земя, за да доведе до ежегодното изобилие.

Съревнованието им с Библейското християнство, произлиза от факта, че те в качеството си на богове на природата, са смятани за непрекъснато умиращи в края на сезона си(зимата) и възраждащи се отново през пролетта. Оттук произлиза и езическата концепция за прераждането или техния вариант на Християнското новорождение. В невежеството си, езичниците свързват древните религиозни вярвания с еднократното умиране, погребване и възкресение на Исус Христос. 

Възприемането на измислената фигура на богинята-майка в християнството е станало, чрез поклонението към дева Мария като Божия майка. Това е спомогнало за подхранване на заблудата и е направило още по-трудно за грешника да изостави Геа/Гая и нейните сподвижници и да избере спасението. По очевидни причини, много магьосничество, чародейство и вещерство са основни съставки в ежегодните ритуали, чрез които се празнуват прераждащите се богове и богини, с цел добиването на изобилна жътва.

Тези ежегодни събирания се празнували, когато се е вярвало, че божествата се издигат от мъртвите отново или се появяват от небето за пореден път. Празненствата съвпадат със сезонните промени и движението на планетите и звездите, това което ние сега наричаме равноденствия и слънцестоене. Оттук можем да получим и обяснение за Халоууиин (деня на вси светии), когато всички вещици празнуват, защото това е един от най-известните и популярен в днешни дни езически празник, съпътстван от изпълнение на конкретни ритуали и обичаи. 

В Галатяни 5:19-21 се казва, че чародейството и идолопоклонството са дела на плътта, като се има предвид точно участването в такъв вид поклонения и чествания. Поклонниците на езически религии възприемат множество от антични ритуали, които имат за цел да призоват невидимите духове, за да им помогнат в конкретния случай или ситуация. За да си осигурят трайното благоволение на духовете, регулярно са били извършвани ритуали, които да скрепят неразрушима връзка между жреца-поклонник и духа, на който той служи поради предполагаемите му магически сили. Символът на богинята-майка е полумесеца. Всяка религия, която използва тази емблема, съзнателно или не, е поклонник на това божество. Виж Магьосничество, Чародейство, Богини, Шаманизъм, Религии на богини и Умиращият бог.

35. Богове – Идоли, почитани от непросветените и обречените.

36. Богове на плодородието – Езически идоли, изобразявани като символи на дърветата, природата, елементите, животните и дори звезди и планети, на които хората да се покланят и служат, очаквайки да получат в замяна свръхестествени сили за умножаване в земеделието, животновъдството и човешката раждаемост. Виж 3 Царе 15:13; 4 Царе 21:7 и 23:4. 

37. Богохулен – А) Нарочния, престъпен и срамен акт на оскверняване на Бог, словото Му и Неговата святост. Б) Това, което преминава през защитата, стояща между праведността и греха, за да нарани, опетни и оскверни святото. В) Проституиране и омърсяване на човек или хора чрез ритуален секс. Г) Да нарушиш завета, в който стоиш, като по този начин се лишаваш от ефекта и преимуществата му в живота си. Д) Да сведеш святото до светско и обикновено. Е) Безбожен и покварен живот. Ж) Прекосяване прага на святото като преминаване от него към поквареното, с цел да се оскверни нещо или някой. З) Думата се отнася за неморални дела и действия, правени вътре или пред храма, за да бъде развалена неговата святост и да бъде омърсен. И) Описва светското или това, което се прави чрез него. Й) Духовно и морално мъртъв; опетнен от духовна рана. К) Това, което е забранено от Създателя Бог. Л) Духовно пробит, болен, износен и наранен. М) Омърсен/а, чрез употреба в култова проституция. Н) Блудство, прелюбодейство, кръвосмешение и лицемерие. Виж Левит 19:29; Исая 9:17; Числа 18:32; Езекиил 7:21.

38. Божествен мандат – Мандат, издаден от небесна власт към човек, чрез сън или видение  като предопределен за него. Обикновено те се издават и получават чрез духовен феномен. Въпреки  че гореописаното става в духа, то често е съпътствано от знаци и белези в реалния свят. Те са, за да уверят получаващия, че това, което той или тя получават духовно, със сигурност ще се прояви при упражняването на техните права и задължения, назначени от Господ. Тези знаци и белези са едноминутни или кратки версии на това, което Господ им поверява свръхестествено. Те рано или късно се потвърждават от Неговите съществуващи власти, които свидетелстват, че посветения и въведения в даденото служение е одобрен и утвърден от Бог.

39. Божествен нагледен урок – Важен термин, който обяснява ситуациите от живота, които Господ използва, за да обучи Своя пратеник(или служител) в класните стаи на света. Най-често, пророците са обучавани на съзряване по този начин от Господ. Божествените нагледни уроци са ситуациите, в които учащите са поставени и буквално въвлечени и които ги предизвикват към действие и научаване на житейските уроци чрез опит, а не само на теория. Това е същността, която Господ иска да схванем и да научим от Неговото училище. Обикновено тези уроци се оказват трамплина, който оттласква служителите към бъдещите им служения и назначения. В пророчески контекст, този вид нагледни уроци могат да приемат формата на видения, сънища, символизъм и преобрази от Създателя или буквалните проявления и изпълнение на пророческо слово, което да е изговорено или да трябва да бъде изговорено от служителя.

40. Божествен план – Термин, който се използва, за да опише предопределения календар на Бог за събитията, които има да се случат, за да бъдат земята и човечеството синхронизирани с Неговия часовник. Пророчеството е свързано с Неговия план, а пророческото схващане и зачитане на Божието време е от съществено значение за успеха на пророците в служение към Създателя. Пророческо слово, което е изговорено, без да бъде съобразено с конкретното време и сезон, е опасно и оставя получателя на такива думи, уязвим за демонично влияние. Тези атаки най-често се изразяват в опит да се съблазни човека с фалшиво изпълнение на пророчеството, преди неговото време, което отвлича хората надалеч от истинското поклонение към Създателя Бог. Исус многократно говореше за това как словото на Бог трябва да се изпълни. Повече от веднъж Той подчерта, че писаното трябва да се изпълни. Докато времето се приближаваше към момента на кръста, Той съзнателно и непрекъснато наблягаше на учениците Си, че всичко това, което се случваше в живота Му, е според написаното слово и предопределената воля на Бог.

             Исус беше роден в Божия план и време. Той започна Своето служение в Израел според определеното Си време. Исус поучаваше, пътуваше, спеше и се покланяше в пълен унисон със словото на Бог за Своя живот. Той организира вечерята на общение там, където Господ Бог на Израел Му показа, знаейки много добре, че това, което е необходимо за изпълнението на Божиите воля и заповеди, е вече приготвено за Него. Исус тръгна от едно място, за да служи в друго, където трябваше да бъде по точно това време, според Божия план, за да поучава върху конкретната тема, която Отец беше предопределил за хората на това място. Когато Го арестуваха, Той напомни на тълпата и учениците Си, че те всички са част от глобалния, вселенски план, чийто край изобщо няма да е според техните очаквания.

Когато застана пред Пилат, Господ Исус продължи към определената Си съдба, като поясни на управника, че той не би имал никаква власт над Него, освен ако не му е била дадена от Създателя. Той информира Пилат, че може да предизвика моментална намеса от страна на Бог, която да Го избави от смъртта, ако само пожелае. Исус каза, че може веднага да призове дванадесет легиона ангели, които биха Му дошли на помощ, за да предотвратят смъртта Му, освен ако не беше вече писано. Най-вероятно тази забележка е била отправена към силите на мрака, които знаеха наистина кой беше Исус, а не към Пилат, който изглежда си нямаше представа, какво се случва в момента. 

При всяко положение, Господ подчерта, че всичко, което се случваше и имаше да случи в живота Му, е според плана на Бог, който не може да бъде променен или отменен. “Лошият късмет” и очевидно неправилното отсъждане и избор, всички са описани и предопределени от Бог в Неговия календар на творението и нищо не се случва вън от Божествения план за събитията, които Той е предопределил за вечността.

Пророк Исая, подобно на много други, е схванал и много точно е изложил тази истина за нас. Той подчертава предсказанията на Бог, които се редуват в апокалиптични и пророчески откровения. Бог назовава края на нещо още от началото му. Той извиква поколенията по име. Пророкът пише, че всяка звезда, която Той някога е създал, е наименувана от Него и нито една от тях не липсва. 

Бог декларира още от древността какво има да се случи, като задържа известно количество информация за последния момент, така че да не могат непочтените да я използват и да приемат слава за себе си. Тези и още много други подобни изявления направи пророк Исая в своите пророчески писания, за да ни изяви това, което Господ прави зад сцената на света, отвъд рамките на нашето време. Виж цялата глава Исая.

41.   Божествен пратеник(посланик) – Един, който предава информация на Бог или от Него. Това може да е ангел, пророк, служител или светия. Виж Притчи 13:17; Исая 42:19; Агей 1:13.

42.   Божествена собственост(имот) – Духовна територия, която отговаря на сфера от човешкия живот и съществуване, над която пророк или апостол имат власт и контрол. Тази територия е под пророческо настойничество или апостолска сфера на влияние. Стражата, поверена на пророка в Авакум 2:1, е Библейско описание за откровението на Бог. Авакум казва, че ще се върне към стражата си(поста си), за да види, какво Бог ще отговори на укора му. Обикновено това означава началство от типа, който Стария завет нарича в някои пасажи – височини. Виж Авакум 3:19; 2 Царе 22:34 и Псалм 18:33. Височините в Стария завет, отговарят на небесните места или небесата, за които се говори в писанията на апостолите. Божествената собственост, базирана на тази дефиниция е това, което се споменава в Юда, където автора напомня за ангелите, които не опазиха първото си състояние, но напуснаха жилището си(имота си). В този контекст, фразата се отнася за територия, област, сфера, диспенсация, дом или обиталище.

43.   Божествено предопределение – Никой пророк или пророческа душа не би разглеждала живота от друга перспектива освен през призмата на Божието време. Библията многократно споменава назначеното от Бог време, когато Той подчертава Своята суверенна власт над всичките дела на ръцете Си и всички световни събития. Пророчески, словото на Бог е упълномощено чрез две неща: Божието посвещение за изпълняването му върху творението и разписанието на Неговите събития, които са вградени в творението. 

               Само по себе си, пророчеството е материала, чрез който предопределените от Създателя събития се активират. Виж Пророчески активатори. Амос 3:7 недвусмислено пояснява това с твърдението, че Господ Бог не прави нищо, без да го открие преди това на Своите слуги – пророците. Когато намерението на Бог бъде открито на пророка, отново Амос казва: ”Господ Бог говори – кой няма да пророкува?”. Поради Неговите думи, които са живи и мощни, светът се върти и преобръща, като се случват безброй много събития всяка секунда, както във видимата, така и в невидимата сфера. Виж Пророческо задвижване. Важен ключ за тези, които желаят Бог да им довери Своята пророческа сила, е изостреното чувство за времената и сезоните на Бог. В тези пророци са депозирани определени инстинкти, които да ги държат нащрек за променящите се настроения, тенденции и обрати, които Всемогъщия възпламенява. Докато календарните дати могат да бъдат или не са от някакво значение за дадени събития, то сезонните промени на Бог стартират и отекват чрез Неговите пророчески съдове. Исус наблегна на това, когато предизвика слушателите си да разпознаят лицето на небето, за да разберат пророческия сезон на Бог, по същия начин, както предсказваха нормалното време. 

Спасителят им даде принцип, чрез който те да разтълкуват естествените събития в свръхестествени знамения. Пророците на Бог са опитни в разпознаването на Божиите суверенни движения и промени на времето. Те знаят, че Неговата сила и присъствие, не са ограничени само в земните епохи, но се изпълняват и върху индивидуалните времена и сезони за животите, върху които те пророкуват. 

  Бог учи посланиците Си своевременно, за видимите и невидимите белези и знаци, които показват начина, по който Той ще се задвижи и как точно ще се променят нещата. Най-чувствителните в тази област пророци, предусещат и разпознават много от делата на Бог, без да са получили от Него някаква пряка информация като сънища, видения или пророчество. Божиите предопределени дела се извършват чрез словото, което Той е задвижил предшестващите пророци да запишат за Него, по време на техните служения. Техните писания освобождават и задвижват Неговите невидими протократи, които да извършат делата в определените ери от времето на творението, това което Той е предопределил, още преди да е съществувало времето. 

  Авакум 2:3 е точно такъв пример. Виденията от Бог, веднъж ясно написани и детайлно обяснени, носят силата на небесни укази. Те могат да бъдат разглеждани като свръхестествени “задачи за правене” в програмата на пророците Му. Тези пророчества, разпределят специално назначени ангели, които да следят и помагат за тяхното изпълнение. Това са не само добрите и святи служители на Бог, но и демоничните духове, които Бог също използва, за да изпълни и тъмните предопределения на Своя план. Библейски пример за това е Даниил 8:19, където се говори за времето, определено за края. Еремия 8:12, споменава времето на Неговото посещение и наказание. Псалм 103:13, говори за времето на Божието благоволение. Изход 9:5,18, набляга върху Божиите насрочени събития за определеното им време в историята. За допълнителни подробности виж Софония 2:2; Псалм 75:2; Исая 60:22; Матей 8:29 и 26:18. Еклесиаст 3:1-17 е място в словото, където е подробно описано Божието конкретно прилагане и налагане на Неговите сезони върху човешките събития и живот. Тридесет типично човешки събития и моменти от живота са описани, като направлявани от предопределеното време на Бог, като са дадени двете противоположни страни на всяко едно. Например Бог в мъдростта Си не ни е казал само, че има време за живеене, но го е балансирал с времето за умиране. Това е обяснено още и в Еклесиаст 8:9-10 и 9:12.

          Като обобщение на всичко това, можем да заключим, че Господ не прави нищо без предварително да не го е предопределил и заложил в даденото време и сезон. По това се отличават пророците Му - чрез думите, изговорени от тях, които се изпълняват на определеното или предопределеното им време. Божиите пророци, тези които почитат Исус-Логосът, като Духът на пророчество, знаят, че да кажат, че нещо ще бъде или ще се случи, но Бог не го е говорил (или не е писано), е равносилно на магьосничество и чародейство.

44. Божествено пълномощно – Думата пълномощно тук се отнася за позволението, дадено от властимащия въз основа на неговото делегирано право или сила върху друг, който от негово име да извърши някаква дейност или да упражни съответно право или власт. Пророчески, терминът божествено пълномощно се отнася за правото да се действа от името или според волята на Всемогъщия. Свободата да бъдат извършени свръхестествени неща чрез божествено одобрение. Виж Матей 21:23; Лука 20:8; Съдии 9:37.

45. Божество – Безлично название, което не е конкретно използвано да определи произволно духовно създание, обикновено почитано като бог.

46. Божията майка – Свързана е с постоянно натрапващия се мит за това, че боговете се раждат от жени, и създатели и създателки са източници на по-низши божества. Всяка богиня-майка в историята е смятана за източник на божествено поколение, нещо, което митологията изявява като отговор на това, какво е началото на творението и как то съществува. Възприемането на този упорит мит в светските религии, може да бъде ясно видяно от твърдението, че девицата Мария е издигната в божествен статус, поради ролята й на майка на Исус Христос. Да приемем това за вярно, означава да заявим, че земята е богиня, защото ражда плод. Това е напълно в унисон с твърдението на вещиците, окултистите, езичниците и политеистите, които вярват в съществуването и функционирането на богинята-майка в различните и форми и проявления.

Някои от най-известните исторически имена на божества, които са смятани за майки на богове или още за небесни царици са: Ищар, Анат, Инанна, Диана и Венера. Със сигурност Христос знаеше за тази упоритост (едно от еврейските значения за Мария е упорита), здраво вкоренена в религиозните вярвания и положи голямо старание, публично да предаде своята земна майка на апостол Йоан, който да се грижи за нея, като за своя родна майка, а той да и бъде като син. По този начин Господ показа, че ролята на Мария като Негова земна майка е свършила и това не означава нейното обожествяване. Виж Йоан 19:25-27.

 Истината по този въпрос е подкрепена още от факта, че тя беше в горницата с другите ученици в деня на Петдесятница, когато Святия Дух дойде в Ерусалим. Тя също трябваше да бъде новородена. В допълнение към това, преди да беше отишъл още на кръста, Исус направи така, че Неговите книжници да запишат за идните поколения факта, че след като Той се роди, Мария роди още синове и дъщери. Виж Матей 13:55-56. Подобно на Анна, която след като посвети сина си на Господ, зачена и роди още деца. Също така Авраам, който след раждането на Исаак и смъртта на Сара, се ожени отново и имаше още едно семейство.

  Поради политически причини и изгоди, Римската след-апостолска църква, промени ролята на Мария, от тази на земна майка на Спасителя, в подобна на езическите богини-майки, които са доминирали масово със светските религии през вековете. Виж Религии на богини, Небесната царица, Богиня-майка, Умиращият бог и Митове за сътворението.

47. Бойна секира – А) Емблема на божествено въоръжение, особено на Ваал. Б) Оръжията на божества като например бойната секира, са били изработвани и връчвани на жрици и жреци, при посвещаването им в служение в храма на божеството. Еремия 51:20.

48. Ботуши – А) Символично за приготовление относно трудна работа, задачи или път в живота. Б) Ботушите означават безопасност за краката, които могат да бъдат разглеждани като основа за движението, прогреса и силата в живота. В) Основата на живота на човек. Г) Предстояща работа, война или изкачване по стръмен склон, могат да бъдат причини за обуването на ботуши.

49. Брадва – В допълнение към това, че е работен инструмент, той също е символ на необратимо решение, вкарано в действие от и чрез божествена сила. Разрешение на проблем със сила. Емблема на божество. Исая 10:34; Матей 3:10.

50. Брак – А) Символичен образ във видения или сънища, който се отнася за завет, съюз, сътрудничество и смесено предприятие. Б) Означава интимни взаимоотношения и тайни съюзи.

51. Бременност – Във видения и сънища, бременността е символ на надежда, възраждане и безсмъртие. Присъствието на бременна жена във видение, означава среща с възможност и голямо обещание. В случай, че жената е здрава, обещанието ще бъде изпълнено и ефекта от него ще бъде дълготраен. Ако тя е болнава, обещанието, на което е преобраз нейната бременност има проблеми или недостатъци, като може да има проблеми, докато се изпълни или изобщо да не успее да стане. Всичко от горепосоченото е в случай, когато не става въпрос за буквално предаване на реална ситуация. Виж Откровение 12 и Бебе.

52. Бронз – Метал, който е символ и показател на понижаването на нещо или някой в безславно или бедствено положение. По-малка или по-низша небесна власт. Бронза представлява остаряла система за защита, преобраз на примитивното и непречистеното. Като метал, той е древен символ на мощ. Замяната на злато и сребро с бронз се е смятало за последствие от грях. В Библията бронза символизира разврата и блудството. Виж 3 Царе 14:25-27.

53. Бронзова змия – Медна змия, изработена от тъмен метал. Образът и е бил символ на изцелението от проклятието на греха. Идеята за нея е дошла от това, че змията е причината за всички болести, които са пряк резултат от греха в човек. Източникът на този грях е първия грешник – древния дракон, лукавата змия от Едемската градина. 

          Поради това, Мойсей беше инструктиран да я направи в пустинята, така че когато израелтяните гледаха към нея, да се изцеряват. Впоследствие през управлението на Цар Езекия, змията стана обект на поклонение. Символизмът на бронзовата змия е пренесен през вековете, дори и до днес, където е символ на медицинската индустрия. Още наричан нехущан на еврейски, което означава: нещо от мед. Виж 4 Царе 18:4; Числа 21:9.

54. Бряг, Брегова линия – Пророчески, бреговете символизират границите, пристанищата, през които завръщащи се или вражески сили (включително демонични духове) влизат в дадена територия. Всички брегови линии са били и продължават да бъдат центрове за търговия. Тъй като много от пътуванията са били правени с кораби и големи обеми от внос и износ са разчитали на тях, бреговете станали известни с бизнеса, търговията, идолопоклонството и проституцията. 

Оттам идва и връзката между търговията и проституцията, написана за последните времена. Моряците, които са далеч от дома, пътувайки по моретата, се нуждаят от всякакъв вид освежаване и разтуха. Проституцията е процъфтявала около пристанищата, където ритуалните блудници са припечелвали добре за храмовете и боговете си, обслужвайки зажаднелите за секс търговци и моряци. 

  Жриците на Небесната царица, владетелката на земните царства или Вавилон, всички са били всъщност проститутки в бреговите публични домове. Тези домове възникнали поради търговския трафик и международната търговия, съчетани с езическите, идолопоклоннически обичаи, стоящи зад голяма част от този трафик. В Исая 47:5-7, Халдея, което е синоним за Вавилон, е наречена господарка на царствата, препратка към описанието на апокалипсиса в Откровение 18:3-23.

55. Буда – Основателя на Будизма като религия.

56. Будизъм. Основна черта на тази политеистична религия е необходимостта от непрекъснато прераждане с цел придобиване и проявяване на разбиране и мъдрост. Виж Хиндуизъм, Будизъм и Прераждане. 

57. Будизъм – Вярване, много подобно на Хиндуизма, но различаващо се по начина на възникване. Един от основателите, Кралица Мая, майката на Сидхарта Гаутама, твърди, че е заченала своя син – Буда, в съня си. Тя твърди, че е забременяла от бял слон, който поставил детето в утробата и, преди тя да го износи и роди. Вследствие на това, детето се ражда със специални заложби и призив към аскетичен живот на мистичен учител. Обезпокоен от това, което Библията нарича заплатата на греха (или на закона на греха и смъртта) и нейните три разорителя – зарази, остаряване и смърт, младият мъж изоставил своето царско наследство.

Той станал свят човек, посветен на издирването на вселенската мъдрост, която щяла да освободи хората от тяхната ужасна участ. Оттам е бил роден и мита за Нирвана. Дълбокото търсене и дългите пътешествия възнаградили неговото издирване – Буда вярвал, че е открил отговора на живота. Той измислил нещо, което нарекъл дарма (dharma – закона на истината, която води към Нирвана) и започнал да проповядва своята нова религия. Естествено, той се нуждаел от някакво божество, което да “осветява пътя”. Тогава той се обърнал към Хиндуиския пантеон, чиито божества нарекъл покровители. 

  С течение на времето неговия живот на факир, го довел до място, където той постепенно приел качествата на божество, откъдето и произлезли съвременните образи на тази религия. Базирана на човешки дела, тази религия прокламира осмократен принцип на живота. Неговата цел е да научи поклонниците и последователите си на правилния начин на живот на земята. Чрез него те трябвало да избегнат трите разрушителя, които ужасявали Буда: заразата, остаряването и смъртта. 

Системата на Буда духовно провъзгласява човешкото знание и интелект като пътя към просветлението и истината, която води до Нирвана. Според Буда монотонното напяване, подобно на това от йога, отваря врата за духовно общуване. То се извършва с цел да съедини звука на поклонниците с духовете на вятъра, които от своя страна да отнесат молитвите им в небето. Виж Хиндуизъм и Йога.

58. Буря – А) Естествен знак за духовно воюване, наближаващи неприятности и божествен тласък. Б) Символ на небесния съд и смяна на свръхестествени парадигми. Преназначаване на силите на природата и нейните изпълнителни агенции. В) Очистване, премахване и замяна на свръхестествените сили на Създателя. Това може да означава и изтриването и елиминацията им. Виж Наум 1:3 и Псалм 83:15.

59. Бъбреци – Филтриращите органи в организма. Духовно символизират емоционалното въздържание и вътрешен себеконтрол Гръцката дума е нефрос, което означава юзди. Това, което проверява, оседлава и контролира емоциите. Виж Откровение 2:23.

60. Бял облак – А) Сън и спокойна почивка. Б) Славното присъствие и проявление на Святия Дух като част от Троицата. В) Управлението и защитата на Господ. Г) Подготовка за пророчество. Д) Показател за приближаването на Всемогъщия. Виж Откровение 14:14.

61. Бял слон – Свещено животно в Будизма, за което се вярва, че е оплодило майка си, царица Мая в нейн сън. Слонът е бил почитан за добър късмет и просперитет. Виж Буда и Будизъм .

62. Бяла свиня – А) Символ на Изис. Б) Животно, което е символ на плодородието. В) Богинята майка на Хорус, Египетския бог на слънцето.

63. Бяло – Цвят, който е символ на триумфа, праведността, чистотата и победата в конфликт. Той говори още за святост и успех. Виж Откровение 7:9 и 19:14.