З
От Заблуда до Зърно
Заблуда – Стратегическа грешка и нейните измамни ефекти, целящи чрез подигравки и лъжа да съблазнят, заблудят и отклонят от истината. Виж 2 Солунци 2:11; Матей 27:64; 1 Йоан 4:6.
Завеса – В духовен контекст означава разделяне, разцепление или покривало. Виж Матей 27:51 и Евреи 10:20.
Завесa(Перде) – Виж Воали. Завесите изпълняват функцията на покривала, параван и украса. Липсата на завеси, говори за откритост и уязвимост. Спуснатите пердета говорят за потайност, отделяне и забрана. Вдигнатите завеси означават откровение, влизане на светлина. Цвета и дизайна на завесите е важен, за да може да се открие природата на посланието, което те носят в пророчески смисъл.
Завет – Дума, която определя съгласие. Официално съглашение или договор между две страни, където по-силната влиза в съюз, който води до обща цел и укрепява, заздравява и подобрява качеството на съществуване на по-слабата страна. Духът на завета, подобрява и повишава жизнения стандарт на по-слабата страна. Битие 6:18 и Левит 2:13.
Завет на служителя – Уговорката между Бог и служителя, която се състои след неговата подготовка и обучение, посредством които служителя е освободен в официалната си длъжност, чрез обещание за небесна подкрепа от страна на Бог. Завета на служителя е подобен на завета на пророка, с това изключение, че първият трябва да бъде дефиниран в смисъл на Божието специфично снабдяване, обещания и ограничения. Той е подчертано свързан с конкретния вид служител и сферата на служение, назначена му от Бог.
Човек не може да приеме за даденост завета на служителя. Той трябва да е абсолютно сигурен за това, което Господ му е казал, че ще подкрепи и снабди в служението му към Него. Да има догадки и предположения в тази област, може да е опасно както за служителя, така и за тези, на които той или тя служи. Виж Завет.
Завещано(Дарено) – А) Безплатно дарение, което да финансира или снабди нужда на човек или операция. Б) Снабдяване от страна на благодетеля (благотворителят) с нещо стойностно, което се дава в замяна на изпълнението на обещание, залог или завет. Думата се основава на древния Библейски термин, който описва процеса, през който минава мъжа, за да получи жена си. В миналото това е включвало пазарене, откупуване и зестра, за да може да бъде дадена жената за съпруга от родителите й. Виж Изход 22:16.
Загадка(Гатанка) – Съвет. Загадъчно изказване, енигматично слово или притча, която задава въпрос, който първо трябва да бъде разбран, за да може да бъде отговорен. Гатанките и енигмите са типични въпроси за пророци, поради техните затъмнени откровения, които обикновените служители пренебрегват или не успяват да разберат. Според Даниил 5, пророкът беше известен с неговата способност да разбира и тълкува загадки, сънища и видения. Терминът, който е използван в Библията за загадка, буквално означава “трудни изречения”. Това са въпроси, чийто очевиден отговор е по подразбиране грешен. Пророческата способност да улавя желаното психологическо, духовно и практическо приложение на коментари, които изглеждат твърде прости, за да бъдат приети буквално.
Господ използва този метод като предизвикателство към интелигентността и пророческата съобразителност на Своите служители. Това може да бъде видяно в Езекиил 17:2, където Бог дава пророчество чрез притча и загадка В Матей 13:35, Исус, Великият Пророк напомня Псалм 78:2-6, според който неясното слово или енигматичните загадки, биват използвани, за да представят божествена истина. Истина, която е била изговорена още от сътворението на времето, но в скрита форма, защото Господ иска да впримчи лукавите в собственото им високоумие.
Загатване(Сянка) – А) Нематериален обект или събитие, което говори за предстоящо такова. Например Закона на Мойсей загатва (маркира видими очертания) за изкуплението в Христос. Б) Духовно проявление на нещо, което е показателно за приближаването на нещо друго за в бъдеще. На практика това може да бъде обяснено на човек, като един вид безплатен костюм, който той получава точно преди да получи работата, която Господ е обещал да му даде. Костюмът загатва работата, понеже тя е била нещото, което е липсвало на човека, а дрехата е специфичното потвърждение, че тази нужда скоро ще бъде удовлетворена.
Задача – Работа, определена от някой в позиция на власт към негов подчинен, според дадени условия.
Задгробен живот - А) Термин, който характеризира състоянието и съществуването на духа, като съставна част от човека, след смъртта на тялото му. Б) Хората, които са спасени, знаят, че има само две места, където безсмъртната им душа може да отиде – рай и ад. Окултистите и невярващите, считат че съществува и трета възможност – прераждането. Според тях душата се връща обратно на земята или никога не я напуска, а просто сменя тялото (формата), което обитава, за да избегне вечна смърт, или съответно, за да се издигне до по-висок ранг или позиция в идващия свят. Те вярват в тази идея, защото това е привидно добра перспектива - да се върнат в този живот, но на различно ниво, надявайки се да е по-добро.
Соломон написа в Притчи 23:18, че наистина има такова място. Въпреки всичко, колкото и да искат хората да игнорират или изменят неговия вид и характеристики, това място не е нещо, на което те могат повлияят, освен само във въображението си. За справка виж предупреждението в Евреи 9:27, което е написано точно по този въпрос. Също виж определението за Прераждане.
Заклинание – Думи на магия, изговорени от човек, който иска да атакува или манипулира живота, добруването или просперитета на друг човек или група от хора. Виж Магия.
Заклинания – Терминът се отнася за окулта, като е синоним на магии, напеви и вещерство. Заклинанията се използват с цел да обвържат, манипулират, помагат или да наранят обекта на магията. Чародейството и проклятието също спадат към тази група.
Заклинател(Магьосник), вълшебник, фокусник, който използва магиите си, за да освобождава или извиква свръхестествени сили, които да извършат необикновени неща за него. Често дори и само за да заплени и забавлява околните. Често значението на думите заклинател, баяч и шаман се припокрива поради това, че те всички се движат в една и съща свръхестествена сфера на дейност.
Закодиран – Специфичният генетичен код за комуникация между различни системи. Кодирането на послание от един език или форма на общуване към друг. Пророчески, това е еквивалент на откровенията, пророчествата и мистериозните елементи, изложени явно и скрито в словото. Често за това закодиране са употребени съвсем обикновени и ежедневни събития и детайли. Виж Йоан 5:2; Откровение 9:11 и 16:16.
Закон – А) Тяло от правила, норми и забрани, социален и морален код на поведение, както и политиката, чрез която се управлява. Б) Наредби, които установяват и поддържат ред в дадено правителство и управление. В) Това, което възпира злото и неправилното и поддържа и подкрепя разума и покорството. Законите не само включват забрани, но и съответни наказания за тяхното неспазване. Целта на закона е защитата на правата и свободите на едно общество и да осигури безопасност и просперитет на земята, царството и неговите хора.
Библейската употреба на думата закон има за цел да предаде идеята за съвкупност от правила и наредби, които насочват, учат, инструктират и стават извор на живот за човека. Виж Притчи 13:14. Друга цел на закона от Божия перспектива е да има страх от Господ и от закона на живота.
Законът на Мойсей – Първоначално това са Десетте Божи Заповеди, които впоследствие еволюират в едно огромно множество от наредби, постановления, правила и забрани, които Бог дава на хората Си. Мойсей е първоприемника на закона за божествен живот, служение, труд и поклонение. Библията има много закони, чрез които Бог показа на хората Си как да се отнасят към всяка една област от техния живот, поведение, емоции и реакции в Земята Му.
В Левит 7:37 са описани следните закони : “Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещенията и за примирителната жертва.“ Има и специални закони за животните, упоменати в Левит 11:46: “Това е законът за животните, за птиците, за всяко одушевено същество, което се движи във водата или пълзи по земята…”.
Законите за Приносите – Тук са изброени и синтезирани тези закони и местата, където можете да ги намерите в Библията.
1.Законът за всеизгарянията – Левит 6:9
2. Законът за хлебния принос – Левит 6:14
3. Законът за приноса за грях – Левит 6:25
4. Законът за приноса за престъпление – Левит 7:1
5. Законът за примирителна жертва – Левит 7:11
6. Законът за прокажения – Левит 14:1
7. Законът за тези, които имат течение – Левит 15:32
8. Законът за ревността – Числа 5:29
9. Законът на Назорея – Числа 6:13
10.Огненият закон – Второзаконие 33:2
11. Законът на Мойсей – Исус Навиев 8:31
12. Законът на Бог - Исус Навиев 24:26
13. Законът на Господ – 4 Царе 10:31
14. Законът на Бога на небето – Ездра 7:12-14
15. Законът на царя – Ездра 7:26
16. Законът на свещениците – Неемия 12:44
17. Законът на святост – Езекия 43:12
18. Законът на Бога на Праведността – Псалм 37:31-32
19. Законът на Израел – Псалм 78:5
20. Законът на Бога на Яков – Псалм 81:4
21. Законът на Божията уста – Псалм 119:72
22. Законът на твоята уста – Псалм 119:72
23. Законът на твоята майка – Притчи 1:8
24. Законът на мъдрите – Притчи 13:14
25. Законът на благост – Притчи 31:26
26. Законът на светлина – Притчи 6:23
27. Законът на дома Господен – Езекиил 43:12
28. Законът на мидите и персите – Даниил 6:8
29. Законът на истината – Малахия 2:6
30. Законът на бащите – Деяния 22:3
31. Законът на евреите – Деяния 25:8
32. Законът на вяра – Римляни 3:27
33. Законът на мъжа - Римляни 7:2
34. Законът на телесните части – Римляни 7:23
35. Законът на греха и смъртта – Римляни 8:2
36. Законът на Духа на живота в Христос Исус – Римляни 8:2
37. Законът на праведността – Римляни 9:31
38. Законът на Христос – Галатяни 6:2
39. Законът на заповедите – Ефесяни 2:15
40. Законът на плътските(преходните) заповеди – Евреи 7:16
41.Царският закон (закона на царя) – Яков 2:
42. Законът на свободата – Яков 2:12
Зала – Голяма стая за много хора, където се празнува, съди или се правят публични събрания.
Заместник – Избран. Тези, които са се заклели или заемат делегирана длъжност, също са заместници.
Заместително пророкуване – Форма на пророкуване, използвана от Бог, за да наложи Неговата воля и съд върху Неговите създания и техните ситуации. То подбужда към духовно подчинение човечеството и творението, чрез Божиите свръхестествени сили, които хората са пренебрегвали или са се съпротивлявали спрямо тях. Пророк Езекиил използва този аспект на пророчество, илюстрирайки чрез драма, художествени сравнения и театър, нещата, които Бог искаше от Своите хора и щеше да изпълни за тях при определени условия. Друг пример за това можем да видим в Даниил 10, където пророкът се покая от името на целия народ, въпреки че те не го знаеха или че не желаеха лично да се покаят.
Необходимо е ходатайство в сферата на посредничеството, където пророкът се застъпва, поемайки върху себе си Божия гняв за своя народ. По този начин той заема тяхното място пред Него, в качеството си на разкаян извършител и получател на съответното наказание или прошка. Това е различно от проявлението на пророчество и симбиотичното пророчество, защото то се базира на това, което пророкът вече е видял и знае за дадената ситуация. Той дори е участвал в съда над прегрешението или предвижването на пророчеството, дори той или тя да са отхвърлени или пренебрегнати от хората.
В такива случаи Бог използва публична драматизация, където Неговия служител изиграва под формата на театрална постановка поведението на хората и Неговата ответна реакция и съд. Когато Бог каза на Езекиил да лежи на едната си страна четиридесет дни, по един за всяка година на греха на Израел, пророкът беше заместител и изпита нещата, които Бог щеше да извърши на Своя народ. Това беше нещо, което Господ беше изявил предварително на пророка. Идеята на този вид пророкуване е, че хората които са заслепени от греха си, все пак биха могли да реагират на драмата чрез покаяние, като по този начин да предотвратят Божия съд, уповавайки на Неговата безкрайна милост. В такъв случай покаялите се ще могат да продължат да се наслаждават на Неговата непрекъсната диспенсация от заветни права, привилегии и преимущества.
Занимавам(Забавлявам) - А) Дейност или действие, насочено да отклони вниманието на наблюдаващия, с цел измама или заблуда. Б) Да ангажираш вниманието на някой чрез заблуда, шега, игра. В) Да ангажираш, разсееш или озадачиш с игри. Г) Да се позова на чувството за хумор на друг с шеги. Д) Унасям се в размишление. Е) Пророчески, думата се появява като описание на стратегия, която цели да постигне горепосочените състояния в човек или група от хора, за да поквари или отмени съдбата на Господ за техния живот. Съдии 16:25.
Запад – А) Посоката на залязващото слънце. Б) Западът говори за лунни сили, които са разграничават от източната посока на слънцето и съответните соларни сили. Залязващото слънце говори за края на нещо, което може да бъде ден или сезон. Поради това, запад е посоката на мрака, а изток – тази на светлината. Виж Изток.
Запад е още и водна посока, която е символ на големите водни площи, които са моретата и океаните. Тази водна символика показва запада като посока на лунните сили, за които също се смята, че подобно на водата търпят флуктуации и изменения. Араб е едната еврейска дума за запад, която носи в значението си смисъл на размесване и движение. Другата дума, която е по-често употребявана в смисъл на посока е ям, което е и името на бога на водата и моретата.
Захария – Един от така наречените малки пророци, чието служение е било главно с апокалиптична насоченост. Част от пророчески екип, който се е състоял от него и Агей. Двамата заедно подпомагат духовно начинанието на Ездра да възстанови стената на Ерусалим. Подобно на Даниил, Захария също е пророк, който оперира много в областта на сънища и видения. Неговата духовна комуникация става основно във визуална форма, като той вижда и взаимодейства с ангели, наблюдавайки действията им на управляване и надзираване на творението. Също както Езекиил, той става свидетел на изумителни пророчески пътувания в Духа на Бог. Третата глава на написаната от него книга е описание на едно такова пътешествие, в което той става свидетел и участник на въвеждането в длъжност на първосвещеника Зоровавел. Захария става също и свидетел на възстановяването на родината му, храма и двете идвания на Господ Исус.
Звезда и полумесец – Популярен древен свещен символ на религиите и култовете към плодородието и основно тези, чиито патрон е женско божество. Тези религии са свързани с различните орбитални фази на луната, поради което последователите им смятат, че силата им е най-голяма през нощта, т.е. когато луната се вижда най-ясно. Различните религии и култове вярват, че силата им се увеличава или намалява в съответствие с различните лунни фази. Подобен тип религии имат склонност да бъдат много гъвкави, с висок емоционален заряд и лесно изпадащи в крайности, под влиянието на лунната орбита. Звездата и полумесеца е универсалния свещен символ на Исляма. Виж Ислям и Лунни богини.
Звезди – А) Още от началото на сътворението, звездите и планетите са държали в плен човечеството. Според словото на Господ Бог, когато Той създаде небето и земята, небесните тела имаха за цел да изпълняват важна функция в живота на човечеството. Те трябваше да показват времената и сезоните на вградения в творението календар на Създателя. Думата използвана за звезда в Библията, буквално означава “обсипан”, което свидетелства за заобикалящото ни изобилие от небесни светила. Б) Естествени обекти, създадени в небесата с цел да отбелязват времена и сезони на земята.
В) В миналото звездите често са били почитани като богове. Към тях са били отправяни молитви за помощ, намеса и защита. Г) За звездите се е смятало, че определят съдби, поради това, че явяването им е съвпадало с определени земни събития, причината за които е приписвана на небесните тела и тяхното местоположение. Д) Звездите са още и символичен преобраз на ангели, които владеят над различни сфери от творението на Бог. Е) В Библията често пъти се споменава като фраза “небесното множество”. Ж) Звездите са синоним на Божиите духовни управници на творението и поради това са свързани с божествена власт. В ума на някои от древните хора, те са били виждани като вид тълкувание на Божиите закони и особено тези на творението. Виж Галатяни 3:19 и Евреи 2:2. Това, че нашия естествен свят е управляван от специално назначени ангели, може да бъде видяно от Числа 24:17; Деяния 12:23; Съдии 2:1-5; Даниил 4:13, 23.
З) Звездите са още и преобраз на това как множеството поколения на хората всъщност произлизат от един източник. Бог сравни потомците на Авраам със звездите на небето. По този начин Господ показа, че силата на Авраамовото потомство е сравнима с тази на звездите, небесните посланици. И) Йосиф видя своите родители и братя като част от небесното множество. Баща му беше слънцето, майка му – луната, а братята му бяха единадесет звезди. Това има пряка връзка с начина, по който Йехова показа на Авраам неговото потомство, години по-рано от съня на Йосиф. Виж Битие 11:9; Йов 38:7; Исая 13:10 и 14:13; Амос 5:8; 1 Коринтяни 15:41; Юда 12; Откровение 1:20 и 12:1, 4. Виж Съзвездия и Звездни формации.
Звездни формации – Групи от близкостоящи звезди или цели съзвездия. Преобраз на поколенията.
Звездобройци – Библейският термин за древните занаяти и практики на астрология. В миналото гадателите често пъти са били и звездобройци, които предсказват бъдещето по звездите. Виж Исая 47:13.
Звънец – Съвременен начин за повикване. Призив за отговаряне или вид отклик към звънящия(търсещия).
Звяр – Дума, използвана в словото от Бог, за да разкрие вътрешното духовно естество и природа на човешките същества. Той често използва термина за управници, особено царе, чието господство се основава и характеризира с конкретното животно, използвано от владетеля. Фараоните например са използвали кобри, змии или влечуги за техни емблеми. В Исая 16:1 управниците са наречени агнета, докато в други места са наречени овни и т.н. Зверовете също изобразяват буквалното въплъщение на водач или основател на движение. Звярът в Откровение всъщност е духовното създание, оглавяващо своите последователи. Даденият вид животно, което последовател на религия или учение е избрал за своя емблема, или е наричан от други така, отразява природата, характера и поведението му: леопард, мечка, лъв, агне и т.н.
Здрач(Полумрак) – Съществено време за пророческа активност. В библейски контекст, това е края на работния ден, когато хората отиват да си почиват. Като въплъщение на Божието разнообразно дело, това намира реален израз и за Бог, и за човека. В Библията пише, че работния ден за Господ свърши вечерта, а новия започна на следващата сутрин. От това можем да видим, че здрача е синоним на транзиция и промяна.
Всъщност тогава започва друг вид работа, която има духовен характер. В миналото, даровете и жертвите са били принасяни на здрачаване. Това е този интервал от деня, когато нощните създания излизат от бърлогите и скривалищата си, за да бродят и вият. Това е преобраз и на действията на много хора, които са също част от населението на земята. Подобно на животните, много хора излизат през това време, възползвайки се от предимството на анонимността, за да вършат престъпления.
Времето на здрач е показател за настъпване на промяна, поради това че хората работещи през деня, напускат местата си, за да пренасочат вниманието си към домашни или социални дейности. За полумрак или здрач се смята времето, когато луната е най-ярка и най-близо до земята, за добро нощно осветление.
Зевс – А) Гръцката версия на царя на боговете. Б) Синоним на римския Юпитер. Виж Деяния 14:12-13 и 19:35.
Земя – Родителят-майка. Пророчески, това се отнася за фигурата на богинята-майка в древните религии. Всички вярвания, които включват в себе си това поклонение, са вид магьосничество и смятат и почитат земята като майка, богиня и създателка. Според Библията, земята е архива на Бог. Той я използва, като свидетел за всичко, което казва. Земята приема словото Му като един вид депозит. Това е един от многото начини, чрез който Бог осигурява присъствието на словото Си на планетата, без значение дали е или не е пророчески изговорено от човек. Господ Исус каза, че тези думи са дух. Често те се предизвикват и събуждат от Него на определеното им време, като намират пътя към сърцето и/или духа на пророка, за да бъдат освободени на земята. Виж Битие 4:10; Исая 26:9; Второзаконие 30:19 и 31:28; Откровение 18:1, 23.
Зелено – Цветът, който обозначава свободно продължаване или днес “премини”. В древността зеленото е било смятано за цвета на пророка и е било показател за божествена дейност. Свързано е с богатство и просперитет, както и с духовно благоденствие и пророческо функциониране. Виж Смарагд и Смарагдово зелено.
Зима – А) В пророчески контекст това е сезон на тъмнина, студ и безплодие. Б) Време на стагнация и скриване. В) Най-общо зимата е сезон на забавяне или пълен застой, поради леността, съпътстваща студеното време. Г) Знак на временно преустановена дейност и продуктивност. Безплодието на зимата може често да бъде придружено от период на духовно подиграване и присмех, укор и унижение, които имат за цел да откажат човека сред трудностите и изпитанията, през които преминава.
В пророчески аспект, сънищата и виденията, които визират зимата, могат да са показател за остаряване и време на оклеветяване. Сезон, през който човек е уязвим, изоставен, открит или оголен, подобно на дърветата, лишени от листата си. Замръзналият образ на зимния сезон, присъщите за него сняг и лед са показатели за тежък труд и за ниско възнаграждение. Възможно е обаче и да става въпрос за време на празнуване, почивка и възстановяване. Зимата често се свързва с посоката север.
Зигурат – Масивен храм с много стъпала, които отвеждат поклонника или жреца в небесното обиталище на боговете. Вавилонската кула е била постройка от такъв характер. Според съвременните изследователи това са били храмове, посветени на астралните богове и небесните сили, като една от най-известните от тях е била Ищар.
Злато – Елемент, който символизира пречистването на духа; също така царственост и издигане. Златото още е преобраз на духа. Изобилно богатство и духовна сила.
Златно теле – Древен обект на поклонение в Източните страни, обикновено е бик. За богиня е било използвано съответно крава. Поклонението се е състояло от обичаи за плодородие и оргии.
Змей – Влечугоподобно същество (левиатан), силно уголемена версия на змията. Змеят е Сатана още от древността, според Откровение 12. Също така и известен окултен символ. Змеят е смятан за източник на силата на магьосника, причината за измамата, жестокостта и злото. Класифицирани в тази група са гущера, крокодила и змията. Змейовете са смятани за владетелите и причинителите на засушаванията и сухите сезони. Виж Даниил 11:6, където този вид(змейска) сила е приложена към човешката сфера или управление. Други символични отпратки към змея са Раав (Исая 51:9), Египет (Езекиил 29:3), Вавилон (Еремия 51:34). Виж дефиницията за тези думи, на друго място в речника. В древността фараоните са вярвали, че силите им идват от змея. Те се обличали и украсявали в змиеподобни елементи, като били символично почитани като “царете-дракони” и съответно, като потомци на змея.
Вярвало се е, че змеят е притежавал окултно, духовно и свръхестествено знание, което съответно е разпределял на тези, който му служат. Без съмнение това е проблясък от миналото, когато змията измами Ева и превзе световното господство, дадено първоначално на Адам и поколението му. Ето защо и съществена част от този символизъм, неизменно включва някакъв вид влечуги или подобни създания. Виж Псалм 91:13; Исая 51:9; Езекиил 29:3.
Веднъж след като християнството беше установено като духовна крепост, Христос даде откровение за истинската природа, същност и работа на змея. Привързаността, която на времето имаше към Източната мъдрост, бе заменена с отвращението, което това създание и неговия духовен владетел заслужават. Виж Сатана, Влечуго и Змия.
Змейски – Драконоподобен, отнасящ се за дракон или змей. Виж Откровение 13:11.
Змия – А) Влечуго. Б) Змей, дракон. В) Създание, което още от древността е символ на магически сили, мистично познание, плодовитост и тъмни сили. Змията е била предпочитан символ за божества сред древните народи и е споменавана многократно в Библията. Повечето от тези отпратки са във връзка с окултното. За пръв път в Словото, това създание се споменава в Битие. Според описанието му, можем да заключим, че това е било животно, което е можело да се движи изправено, притежавало е изключителен интелект и способността да говори. Змията измами жената на Адам, която до този момент беше известна само като негов спътник, за да може да получи легален достъп на земята, чрез потомството на хората. Плана на змията проработи, тъй като жената повярва на змията и в последствие убеди съпруга си да влезе в бунт и непокорство към Създателя си.
От този момент до сега, змията е била боготворена и почитана от падналото човечество. Следващата отпратка в Библията, която касае змията, е описанието на конфронтацията в Египет. Мойсей се изправя против мощното й духовно управление, когато се сблъсква с интересите на Фараон. Историята на тази духовна битка, която прилича на приказка е предопределена в духа от Бога на Израел. Виж Изход 7:9. В Египет змията е била почитана и боготворена като едно от създанията-покровители на държавата. Фараоните са гледали на нея, като източник на своите свръхестествени и политически умения, знание и сила. Те също така са носили на короните си образа на кобра. Когато Господ дава на Мойсей силата да превръща, това е с цел пророка да изяви Него като истинския Създател, Чиято мощ и сила не могат да се сравнят със змията и нейните подчинени.
От Словото става ясно, че магьосниците на Фараона са практикували този вид демонстрации на сила, чрез превръщане на жезлите си в змии, като лесно го направиха и пред Мойсей. Други исторически източници също показват, че директното призоваване или превръщането на пръчка в змия е било често срещан дворцов номер. Новото в случая с Мойсей, е елемента на борба или състезание между няколко призовани или превърнати обекта. Това е знак, който е имал за цел да послужи като предупреждение за Фараон и Египетските богове (Изход 12:12), че властта на змията над народа на Яхве и в перспектива над цялата земя, приближава към своя край. Последователно с всяко едно следващо знамение, различните богове и вярвания на Египет биват съсечени от Бога на евреите, докато накрая не се стига до триумфалното освобождаване на народа Му от хватката на Сатана(змията).
Впоследствие змията се споменава по време на пътуването на Израел през пустинята. Там тя е огнения разрушител, който бива употребен от Господ, за да извърши целите Му. Виж Числа 21:9. В Йов 26:13 се казва, че Господ е създал извитата змия. Качествата, които Бог приписва на змията са летене, огън и отрова. В Исая 27:1 змията е наречена “извиващия се змей и Левиатан”, което я свързва и с дракона. В Амос 9:3 се казва, че Господ заповядва на змията и тя върши волята Му. Откровение 12:9 и 20:2 изобличават Сатана, като змията, змея и дявол.
Змийска отрова – Символично за магьосничество и неговите магически билки и отвари. За тях се е смятало, че отварят достъп до дълбоките тайни на света и най-вече до владенията на Сатана. Отровата често е била поглъщана в качеството си на еликсир на мистицизма, като вид предизвикателство към смъртта и свързване с по-висшите демонични сили. Опиянението от отровата позволява на магьосника да участва в съблазните на окулта, като власт над смъртта, приемане на духовен живот и мигновена способност за духовно откровение. Змийската отрова още е преобраз на горчивина, завист, злоба и обреченост.
Змийската скала – В Библията е Ен Рогел. Място на гадателство и чародейство в древността. На същото място е имало и поток с мистични сили. Както скалата, така и потока са имали за цел да послужат за срещата, обучението и израстването на човека в своя духовен призив, подобно на Пещера на инкубация и Пещера на чародейство.
Знак – Събитие или чудо, дадено от Господ, което има по-дълбоко и съществено значение, отколкото на пръв поглед се забелязва. Господ използва знаменията и знаците за потвърждение. Виж Деяния 16:20. Виж Семейон.
Знамение(Белег) – Символичен знак от Бог, даден като форма на частично или предшестващо чудо. То представлява предвестник за изпълнението на словото на Господ, изговорено от пророк, видяно в сън или получено по някакъв друг начин.
Знаци и сигнали на пророческа промяна – Термин, който описва съзнаването и разбирането на пророка за времената и сезоните на Господ и задължението на пророка да бъде адекватен спрямо тях. Фразата дефинира вътрешното усещане, което предупреждава пророка за знаци, получени от Господ. Тези сигнали са показател, че Бог разпалва и/или задвижва нещо, което вече е пророкувано. Когато това е ставало, словото е било освободено със знак за разпознаване, като един вид етикет или маркиране. Този знак е включен с цел пророка да го види и да му бъде индикация за изпълнение на пророчеството. Предстоящото изпълнение на словото не може да бъде започнато без прилежащия сигнал или отделено от обявената промяна, съпътстваща самото пророчество.
Понякога сигнализирането на промяната бива усещано от пророка само вътрешно. В други случаи може да се разпознае чрез подобно или корелационно пророческо преживяване. Какъвто и да е случая, когато имаме среща с естествен елемент, който е определено пророчески по произход, това е подсещане за пророка, че активирането на по-ранно изговореното слово е налице. Обикновено сигналът за пророческо изпълнение може да бъде спомен за видение или сън. Друга възможност е чуването на нещо познато или свързано с конкретна ситуация, което напомня на пророка за думите на Господ, дори и те да са били запомнени при други обстоятелства.
Ситуацията където Петър си спомни думите на Исус, че петела ще пропее три пъти, когато той се отрече от Него, е пример за пророчески сигнал за промяна. Това беше слово, което Господ освободи накрая на своето служение. Тогава Той обясняваше предстоящите му страдания и мъки, които щяха да му бъдат причинени от ръцете на Неговите обвинители. Така Той предсказа събитията, които предстояха да се случат, като свидетелство за това, че света никога повече няма да бъде същия. Въпреки че Петър се противопостави на пророчеството, в момента когато петела пропя, той се сети за думите на Исус и разбра, че живота му ще бъде променен завинаги.
Нов лидер, избран на власт, може за повечето хора да не означава нищо, но за пророка това може да бъде сигнал, че слово получено от Господ е близко до изпълнението си. Отиването или преминаването покрай реална сграда, позната до момента само от пророчески преживявания е друг вид сигнал. Всяко едно от горепосочените преживявания, както и много други, са не просто сигнал за стартиране на пророчество, но недвусмислено отговарят на конкретна промяна. Тя от своя страна е свързана с пророчество, което я е предсказало като брънка от верига събития, следващи конкретния сигнал.
Пророческите сигнали и знаци за промяна работят съвместно или предшестват задействането на пророческите активатори. Знаците, които регулярно следваха Господ Исус по време на Неговото земно служение, имаха за цел да държат нащрек тези, които внимават. Тази специфична сигнализация, показваше че Господ Бог ще извърши нещо ново и статуквото вече е променено. Още в началото на тяхното служение, пророците са обучавани да бъдат нащрек за Божиите сигнали.
Когато нашият Спасител учеше хората как да разпознават последните времена, Той насочваше вниманието им към елементите на природата, небето, полета на птиците и др. Той също подчерта да бъдат внимателни към текущите събития като например войни и слуховете за тях, защото това щяха да бъдат знаци за Неговото приближаващо завръщане и изпълнението на Неговите пророчества. Промяна в човешкия живот, смяна на политически власти, издигане или сваляне на известни семейства и лидери - всички те могат да бъдат сигнал за наближаващо изпълнение на пророческо слово. Пророчеството на Исая, за това че девица ще бъде бременна с дете, е един от известните примери в Библията. Словото беше изговорено с прикачено към него земно събитие, което имаше за цел да покаже, че словото на Бог се изпълнява някъде на земята. Пророчеството на Исус за мерзостта на запустението е друг такъв пример. Виж Матей 24:15.
Зодиак – А) Думата за дванадесетте звезди и планетите, които непросветените почитат като астрология. Б) Наречен още Мазарот в Йов 38:32. В) Стълбите, стъпалата или стълба на духовното творение. В Амос 9:6, звездите са описани като горния етаж на Неговото творение и обител. Астрология е съвременното название на науката, изучаваща звездите с цел предсказване на бъдещето. Тя също така класифицира човешката природа и същност според зодиакални знаци. Чрез тези методи астрологията се опитва да обвърже събитията от живота на човека с движението на звездите и планетите.
Звездите и съзвездията на тази наука носят имената, основно на хибридни митологични създания. Те представляват смесица от човек и животно, като един пример за това е кентавъра (стрелец) или други същества със специални сили. За тях се смята, че имат власт да дават и променят човешкия път и съдба. Образите на тези създания съвпадат с древните божества на отдавна изчезнали цивилизации, което поставя зодиака далеч извън сферата на науката и интелектуализма. Поради казаното дотук, астрологията съвсем точно може да бъдат класифицирана като течение в областта на религията и езическото поклонение. Виж Съзвездия, Митология и Астрология.
Зоофилия – Най-унизителният и отвратителен от обичаите за плодородие, осъдени в словото. Зоофилията е съвкупяване на човек с животно. Освен проблема с хигиената и здравето на човека, Бог основно е загрижен за неправилното ползване на властта, която Той е дал на човека над животните. Също така неправилното използване и влагане на човешкото семе, от което започва човешкия живот и съдба на този свят. В Левит 18:23, Бог постанови: “ С никакво животно да не легнеш и да се оскверниш с него, нито жена да застане пред животно, за да се съвкупи с него – това е извращение”.
Продължава в Левит 20:15-16 “Ако някой мъж легне с животно, той непременно да се умъртви, както и животното да се убие. И ако жена се приближи до каквото и да е животно, за да се съвкупи с него, да убиеш и жената и животното; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях”. Смисълът на този акт е бил, да се събудят и извикат в действие животинските сили на зачеване. Това е една от многото мерзости, които са били възприети като обичаи и ритуали в древността. Това са били магьосничество, чародейство, зоофилия, хомосексуалност, проституция и други Ню Ейдж религиозни практики, които процъфтяват под същия общ знаменател.
Зорница – Думата я има само в 2 Петрово 1:19. Означава утринна звезда или още може да се разбира и като планетата Венера. Буквалното значение на думата е “носител на светлината” и се отнася за звездата на любовта. Говори за веселие в духовния живот, отнасяйки се за този, който ни е даден от Господ Исус Христос.
Зорницата е преобраз на озарението, откровението, изявителя на истината и просветлението на умственото разбиране. Отнася се още и за пророка отвътре. Зорницата, за която Петър говореше, беше тази, която учи от Дух в дух. Господ, който утвърждава и поддържа вътрешния човек (духа на човека). Утринната звезда, що се отнася до пророческото слово е обединението на ремата и логоса в едно. Зорницата е звездата, която пребъдва и през деня, освен че осветява и тъмнината.
Зороастър – Древният персийски пророк, който е основал религията Зороастрианизъм.
Зороастрианизъм – Древна медо-персийска религия, на която се основава жреческата каста на Магите. Основана някъде около шести век преди Христос, тази религия има за свое главно божество Ахура Мазда. Според преданията той е в непрекъсната борба със злия бог Ахриман. Поради това поклонниците на религията имат код на поведение, който се състои от добри дела, даващи сила на Ахура Мазда, за да може да надделее в битката си с Ахриман. Тази религия функционира на базата на магьосничество и чародейство, проповядва прераждането и е основен източник на идеи за съвременното Ню Ейдж течение. Типични за нея са нелогичните и ирационални вярвания за живота след смъртта, които са често срещани в повечето религии от този исторически диапазон. Виж Маги, Друид, Магьосничество, Чародейство, Задгробен живот, Митове за задгробния живот, Прераждане, Хиндуизъм и Будизъм.
Зърно – Исус разказа няколко притчи в Библията, използвайки зърното като преобраз и символ. Той каза две важни неща относно зърното, които имат по-голямо значение, отколкото се забелязва на пръв поглед. В Йоан 12:24, Господ разказва за силата на зърното да се възпроизвежда, след като умре. Той обяснява, че веднъж попаднало в земята, зърното умира и тогава се възпроизвежда според вида си. Второто важно откровение е не по-малко впечатляващо.
Когато описва вродената сила на земята, преобраз на човека, Господ казва, че процеса на развитие, който започва невидимо, впоследствие се проявява ясно, когато зърното се появява на класа. Духовният смисъл на този факт е, че исторически погледнато, народите с номадски начин на живот са виждали зърното като преобраз на семето на царя. Това, което го прави още по-впечатляващо относно Спасителя е, че семената порастват само когато първо са кървили и после са умрели.
По този начин Господ Исус говореше на слушателите си, като използваше начин на изразяване, разбираем за тях. Той разкри Себе Си като Царя, Който ще пролее кръвта си и ще умре, за да може Неговото семе да покълне и впоследствие да израсте в земята. Първо като стрък, после клас и накрая пълно зърно в класа. Важно е да отбележим, че от всичките зеленчуци, които можеше да използва, за да обясни царството Си, Господ избра зърното – символ за царското семе и потомство.