К

К

От Ка до Къща

1. Ка – Египетски бог на духовността, който дава лична енергия на другите, за да продължат живота си, след като телесния им съд е умрял. Божество на отвъдното, свързано с мита за прераждането.

2. Кабала – Тайнствена религия, произлизаща като извращение на ученията на Авраам, основателя на Еврейската вяра. Създадена във Франция през 11-ти век, впоследствие пренесена в Испания, името Кабала е взето от трона-колесница от видението на пророк Езекиил. Религията вярва в трансмиграцията (форма на прераждане), божественото излъчване и употребата на амулети (фетиши и муски), за да практикува магьосничествата си. По-късно се преплита със средновековното християнство. В днешни дни Кабала се почита от хасидските евреи, езичниците, неоезичниците и уиканите.

3. Кабод – Еврейската дума, която е използвана в Библията, за да опише славата на Бог. Означава ослепителния блясък, великолепие и величие, които носят присъствието на Бог. Кабод описва силата и превъзходството на Божието присъствие и помазанието, което Той дава на хората Си. По дефиниция славата представлява тежестта, изискващото и надаряващо с власт и сила помазване и подкрепяне от Всемогъщия. Това е необходимо упълномощаване със сила за всеки, който има да върши работа за Господ. Възлагането на Божията слава, моментално освещава човека за приближаващата употреба от Бог. Славата Му издига човека в статус и позиция в царството и веднъж дадена, тя привлича множество преимущества, благословения, почести и привилегии.

4. Кадис – Среща се още като Кадис-Варни и Ен-Мишват, думата означава “пустинно свято място”. Кадис е производно на куадеш, което значи свят. Тази област е била дом на амаликчаните и аморейците, като е имало време, през което дори и патриарха Авраам е пребивавал там. Кадис послужи още и като място за временно пребиваване на израелтяните за цели четиридесет години, по време на пътя им към Обещаната земя. Местността се намира на около двадесет и три километра от планината Хорив в Синайската пустиня, където Бог даде Своя закон – Десетте заповеди.

5. Каин – Първородният син на Адам и Ева, който е определен от апостол Йоан буквално, като син на злия (Сатана). Виж 1 Йоан 3:12. Каин беше доказателство за необратимата грешка на Адам. Духът на завист, който беше роден от греха в него, го накара да се надигне срещу брат си Авел и да го убие. Делото на Каин доведе до първото човешко кръвопролитие в историята на творението. Заради това той беше прокуден от обществото на Създателя Бог.

Убеден, че законите за отмъщение на Създателя ще му отплатят за смъртта на Авел, Каин се страхуваше от наказанието си, което смяташе, че няма да може да преживее. Ето защо Бог постави ужасен белег на челото му, който беше повече духовен, отколкото физически забележим, за да може да го предпази от тези, които биха го убили поради престъплението му. Този знак го предпази и го подпечата като маркиран престъпник и беглец от Божията справедливост, който поради милостта на Бог беше оставен да живее. Виж Битие 3-4. Трансформацията и транзицията на Каин от син на Бог в беглец, беше отражение на неговата истинска духовна същност – тази на дявола. Подобно на Луцифер, който се превърна в Сатана и избяга, като змия-ренегат, неговия първороден човешки син беше обречен на същата участ.

6. Кали – Хиндуиска богиня на тъмнината, известна още като “майката на мрака”. Тя е представител на матриархалната жестокост и опресия. 

7. Калаен(оловно-сив) – Символичен цвят, отразяващ средновековието. В пророчески контекст, този цвят е показател за завръщане към характерните за средновековието магьосничество, вълшебства и мистицизъм. Виж Готически.

8. Камбана – Обект за прогласяване, тревога или събиране. Първосвещеникът в Стария завет е носил камбанка, когато е влизал в Пресвятото място. Нейният звук е бил свидетелство за хората отвън, че той е жив и че Бог е приел техните жертви. Когато звукът от камбанката е спирал, е означавало, че Бог не е приел жертвата, и първосвещеника е умрял в присъствието на Господа.

9. Кампания(поход) – Термин, свързан с апостолското, който буквално означава воюване, експедиция или апостолско начинание.

10. Камък – А) Материал за строеж. Б) Камъните са били  използвани като градивен материал в храмовете, поради тяхната здравина и дълготрайна издръжливост. В) Навсякъде, където хората са имали силни духовни преживявания, са били правени каменни олтари. Те са били благославяни, помазвани с миро и освещавани за божеството, на което е посветен олтара. Г) Камъните са свиделствали за завета между поклонника и божеството, което той е срещнал. Камъните са били един вид физическо, земно доказателство за този завет. 

Те са маркирали като свято мястото, където се е състояла срещата, така че другите хора да знаят кое божество обитава там. Виж Битие 31:44-46. Д) Христос е Главния Крайъгълен камък на Църквата, а Петър (Кифа) е основополагащия и управляващ апостол. Също така свещенството на Новото Творение и Новозаветната църква са описани като живи камъни. Виж Матей 16:18; Йоан 1:42; 1 Петрово 2:5-9.

11. Кана – Буквално “земя на тръстиките”.

12. Капитан – Главнокомандващ на военна част или единица. Хората под негово командване могат да бъдат от петдесет до хиляда.

13. Кардинали – Древен термин, използван за църковни водачи. За тях званието е носило смисъла “принцове на църквата”.

14. Кастор и Полукс – Гръцки богове, известни като “близнаците”, “синовете на Юпитер” или “момчетата на Зевс”. Те били почитани, като боговете на пътниците, конниците и мореплавателите. Деяния 28:11. 

15. Категории на служба – Терминът, който описва измерението на действие и работа, към които е насочена и предразположена дадената мантия на пророка.

16. Кафяво – Цвят, който символизира земята.

17. Качество – Специална, отличителна черта, способност или умение, които спомагат за изпълнението на конкретни задачи, дела и подвизи, уникални за дадена личност или клас служители.

18. Качулка – Вид покривало или наметало за главата, което в пророчески контекст говори за тайнственост и прикритост. Качулки са носени от тези, които желаят да бъдат скрити от аудиенцията си и да останат неизвестни, докато се намират на публично място. Качулките като вид предпочитано и обичайно облекло за мистици, са показателни за отхвърляне на светлината на истината, която е от Словото. 

         Въпреки че в ежедневието качулките пазят от слънчевата светлина и елементите на природата, в религиозен смисъл, те са носени с цел да вдъхват на последователите достъп до нещо тайно и недостъпно за обикновените хора. Повечето мистични и аскетични религии и учения е силно вероятно да изискват или ползват качулки за ритуалите си или дори като част от ежедневното облекло. В някои случаи, присъствието на качулка като част от облеклото, може да бъде белег за постижение, ранг или посвещение. Виж Маска.

19. Кедешим – Еврейска дума за мъжка ритуална проститутка. Означава содомит.

20. Кедешот – Еврейска дума за жени, ритуални проститутки. Означава блудница.

21. Кедър – Често споменавано в словото дърво, което е символ на дълголетието и стабилността. То е знак за непоклатимото, вечното и непроходимото. Тази символика идва от древните шумери, които са гледали на него като на тяхното дърво на живота.

22. Кесия – Новозаветната дума за торба.

23. Кифа – Името, което Христос даде на апостол Петър, когато го взе при себе си. Думата означава “камък”, но такъв, който е бил ползван за получаване на откровения. При правилно използване на камъка като вид посредник, той е разкривал мистериозни истини и тайни на притежателя си. Духът на тази дума носи значението на гръцкия термин псефос. Като камък той е бил използван за гласуване, хвърляне на жребий или взимане на избирателно или съдебно решение. Като пророчески инструмент, резултатите от хвърления жребий са били приемани като решението на божеството, покровител на този избор. Апостол Петър като канарата на Църквата е изпълнявал всичките тези приложения. Виж Откровение 2:17. 

24. Класове Ангели – Според Словото ангелите са разделени на различни класове служители. Това са серафими, херувими, архангели и ангели, управници и настойници над многобройните сили и стихии на природата. Като допълнение към тях са ангелите-пазители и тези, които изпълняват волята и целите на Създателя Бог на земята. Сред тях са и наблюдателите, които надзирават поведението и живота на световните лидери и техните управления, за да поддържат баланса на силите в съотношението, постановено от Бог. Най-накрая са седемте архонти на творението и заедно с тях ангелите на седемте Христови църкви от Откровение. Виж Псалми 80:1 и 99:1; Езекия 1:5-25 и 10:1-10; Исая 6:2-6; 1 Солунци 4:16.

25. Класики на Новото творение – Двадесет и едно възвишени качества и характеристики на Триединството, които стандартизират духовните норми на поведение – отношението, държанието и перспективите, които трябва да притежава едно новородено дете на Бог. Представени и разгледани в книгата “Изграждане на Съвременния Пророк”, от д-р Паула Прайс. Виж 2 Петрово 1:4-8; Галатяни 5:22-26; Ефесяни 4:22-30.

26. Ключалка – Според употребата си в Словото, където обекти и ситуации са разглеждани като механизми с определена цел, думата идентифицира това, което препречва или затваря пътя. Значението на думата обяснява нейните подразбиращи се духовни приложения и подчертава това, което Господ Исус каза, че не достига на законоучителите от Неговото време. Тъй като бяха отнели ключа на знанието, те държаха затворени вратите към Божията мъдрост, а оттам и потенциалния път към вечен живот. 

         Затварянето на вратата на знанието за Израилевия Бог и Неговия Месия, осъди тези, на които тепърва предстоеше да чуят и да научат относно духовната тъмнина и произтичащото от нея робство и опустошение. Така законоучителите държаха пътя към спасението затворен. В Лука 11:52 Исус каза: “Горко вам, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте и на влизащите попречихте.”

27. Ключове – Символ на власт, просперитет, авторитет и вход към познанието. Често ключове са били давани като част от ритуали на посвещение и въвеждане в длъжност. Те са легализирали достъпа и принадлежността към религиозно общество или мистичен култ. Да отключиш с тях означава да откриеш тяхната тайна и скрито послание. Ключовете са още и емблема на официална или градска власт. Златните и сребърни ключове са били белега на властта на понтифекса от времето около триста години преди Христос. Да притежаваш ключа, за каквото и да било място или нещо, е равносилно на това да бъдеш негов пазач или да имаш свободен достъп до път за алтернативно преминаване от един етап (ниво) към друг.

            Когато Христос каза на Петър, че му дава ключовете на Царството, според тогавашните разбирания, това означаваше, че Петър получи ключовете за вечните небесни архиви, за влизане там в свръхестествените места и духовен печат на власт. Всичко това Петър получи, тъй като обичая по онова време го изискваше за тези, които застават на позиция в съвета като властници и управници в творението. Да притежаваш ключовете на съвета означава внушителна власт над всички дела в дадената провинция или област, над нейния архив и записи и накрая над крепостта, в която хората от местността могат да прибягнат за укритие. Човекът, който притежава ключовете, е част от високо поставен консул, водеща фигура в управлението и протичането на официални, държавни и съдебни дела.

Ключовете символизират съществото или единицата, над която притежателят им упражнява административна, финансова, военна и международна дейност. Организацията, над която главния съветник, притежателя на ключовете, е председател, се събира регулярно и нейните членове често стоят в залата или мястото на събиране, за да взимат специфични решения. Управленско тяло от такъв характер е “интервюирало” и квалифицирало потенциални владетели, генерали и посланици.

Когато Христос каза това за Петър, Той имаше предвид такива функции по отношение на неговата роля в новата еклесия, която Бог скоро щеше да доведе в съществуване. Господ установяваше Петър и другите апостоли като леитургос в Неговото вечно общество.Това обяснение внася допълнителна светлина по отношение на ранга, ролята и функционалната власт на апостола на Бог.

28. Книга – Събрани писания, които разказват, регистрират, откриват, нареждат или регулират нещо. Отвъд техния външен вид, книгите представляват начин за предаване на желания, мисли, вяра, идеали и други. Книга в сън или видение означава мъдрост, знание или обучение. Тя е предмет на изучаване и инструмент за записване. Книгите символизират божествено откровение и духовна истина. Като метафора от вечността, книгите представляват запис на животи, родословията и делата на хората. Да погълнеш книга в сън или видение, означава да придобиеш знанието от нея.

Затворена книга означава завършеност по нейната тема или изключване от нея. Във втория случай, това може да е покана да спечелиш правото да отвориш и да научиш съдържанието на книгата. Отворена книга означава свободен достъп до знанието в нея и включва покана да бъде освободена информация или откровението от нея. Горящи книги отразяват отказ, изоставяне или разрушение на тяхното знание или информация. Затворена на дясно книга, означава знание, което предстои да бъде научено и изследвано. Затворена на ляво книга, означава край на сезон на обучение, подготовка или изучаване. Книга на лавица е преобраз на неразкрита истина или откровение. Книга в процес на написване е символично за работа, която се извършва, път на обучение, който трябва да бъде поет, за да се придобие мъдрост. В Библията често срещаме книги, които се пишат и използват от Създателя. Те включват Книгата на Живота, Книгата на Живите, Книгата на Христос, Книгата на Закона, Книгата на Битките на Господа и Книгата на паметните събития и т.н. Виж Откровение 20:12, 22:19; Второзаконие 29:1; Исус Навин 10:13; 1 Летописи 29:29; 2 Летописи 34:30; Естир 6:1; Еремия 36:8,10; Матей 1:1, 12:26; Малахия 3:16; Лука 3:4 и 20:42; Филипяни 4:3; Евреи 10:7; Псалм 40:7, 56:8, 69:28 и 139:16.

29. Книгата на Адам – Пророчески термин, които установява разликите между пророчество от духа на Христос и чародейство, базирано на книгата на Адам. Чародейството от книгата на Адам освобождава предричане от областта на душата, потърсено от фалшив пророк или незаконно вмъкване в пророчески поток на някакъв дух, който е в близост до автентично пророческо движение. Виж Чародейство. 

Често пророци и тези, на които те пророкуват, задават въпроса как екстрасенси и врачки, могат да изговарят и освобождават очевидно точни слова от областта на духовното. Често гадатели, гледачи на карти таро и баячи казват на техните клиенти действителни неща, които не са непременно верни. Това, което прави разлика между двете понятия (действително и вярно) е книгата на Адам. Тя съдържа проклятията, които Създателя позволи да работят в живота на грешниците и да бъдат резултат от делата им. Те са изговорени и постановени на земята, няколко пъти от Господ. Първият път е при прегрешението на Адам в Едемската градина. Вторият е, когато Ной и семейството му излязоха от ковчега след потопа и третия е, когато Мойсей изведе Израел от Египет.  

 Вариации на същите тези закони и принципи са повторени от Господ Исус по време на  Неговото служение на земята. На хълмовете (планините) Гаризим и Гевал бяха постановени проклятията за непокорните и благословенията за тези, които служат на Всемогъщия Бог според завета Му.

 С всяко следващо постановяване, летвата на забраните беше вдигана още по-високо, докато Господ Исус Христос не финализира техните духовни, вечни и изкупителни елементи. Всяка диспенсация от пророческото, разширява и набляга върху тези последствия и закони на Създателя. Бог ги нарича благословенията на живота и проклятията на смъртта. Проклятията бяха написани за греховете на адамовото поколение и най-вече на тези от родословието на Каин, който беше покварения. Каиновото поколение е споменато в Йоан 8:44, където Христос го разкрива на поколението му като убиец, който не стоеше в истината. Царството му се състоеше от противници на божието поколение от Адам, което почна да се развива на земята след Сит (Битие 4:26). “Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос (смъртен). 

“Тогава започнаха да призовават Името на Господа.” Синът на Сит отбеляза началото, откъдето човечеството започна да разпознава Господ и да се покланя на истинския, единствен и жив Бог. Битие 5:1 изрежда поколенията на Адам, тези, които произлизаха от семето на първия баща на човечеството, бъдейки смъртни, обречени да умрат под наказанието на Бог за греха и смъртта. В това родословие нито Каин, нито Авел са споменати като Адамово семе.

 Странно защо, когато Бог вдъхновява историка да запише синовете, родени на Адам, те започват със Сит. Още когато Ева роди Сит, тя знаеше, че той бе от Бог и заместваше Авел, а не Каин. От Своя страна, Бог игнорира съществуването на Каин и Авел, все едно Адам не е имал такива синове. В по-късните векове, под помазанието на Святия Дух, апостол Йоан определи Каин като син на злия, маркирайки неговото потомство като плевели от Сатана. Като първата човешка жертва за грехове, името на Авел се появява във вечния регистър на тези, чиято вяра се вменява за правда в Евреи 11:4 и 12:24.

 До този момент, законите и указите на Каин преобладаваха, тъй като съдбата му се определя заедно със съдбата на синовете на Адам. Виж Римляни 5:12-21. Цялата седма глава на Римляни потвърждава, че благословенията, проклятията и обречеността бяха точки от Каиновото право, което стана възможно, поради това, че Каин беше първородния от дявола в човешка плът. Змията, която беше измамила неговата майка и надхитрила човешкия му баща, даде право на Каин да управлява и да извращава творенията на Създателя на земята. Това се вижда особено ясно от позоваването на Ламех на законите за прелюбодейство, двуженство, убийство и жестоко отмъщение. Виж Битие 4:19-24. 

Във връзка с пророчеството, когато врач(екстрасенс) получава информация за живота на даден човек, източника му е от същите духове, които са част от акцията на дявола срещу своя Създател. В книгата на Адам, Създателят осъжда делата на плътта, подкрепяни от врачовете, чародеите и екстрасенсите. Бог прокле греха, смъртта, заразите, помятането, хомосексуализма, двуженството и многоженството.

Бог наложи строги санкции срещу политеизма, убийството, кражбата и сексуалните извращения от всякакъв вид. Похотта на плътта, пожеланието на очите и гордостта на живота са грях пред Бог. Ето защо, когато гледачите говорят за секс партньори, любовници, общуване с починали близки роднини и т.н., това е информация, която те взимат от Адамовата книга на обречените. Това е важна световна пророческа мъдрост, защото обяснява как и защо спиритисти, мистици и медиуми могат да изглеждат точни, дори и в очите на християни. 

 Областта на душата има своята съдба по същия начин, както и областта на духа. Когато медиум даде слово, което изглежда точно, това е мъдрост, свързана с духовете, които му служат. Всичката тази информация идва от областта на душата, въпреки че спиритистите наричат тези духове свои водачи. Господ, обаче има друго обяснение за това – Той ги нарича фамилиарни духове. Виж дефиницията за Фамилиарни духове, за по-изчерпателни подробности относно тези отявлени противници на истинското пророческо дело. 

 Тези духове получават информацията си от областта на дяволските архонти, от които самите те са произлезли незаконно при сътворението на света. Това е, което ги прави да са фамилиарни духове. Те са свързани с родословието на демоните, древните потомци на дявола и неговите паднали ангели. Тяхното безбожно свързване с плътта, позволява на медиумите да черпят и да упражняват духовна власт, която се предава на земните семейства, към които тези духове са прикрепени. Сред тези сили е чародейството, магията и предричането, откъдето води началото си и предсказването на бъдещето.

 Чародейството, което е безбожната противоположност на пророчеството, е негов основен съперник. Това е слово, носещо духовна информация, но получена от демонични духове. В Исая 8:19, Създателят Бог казва, че те получават информацията си от мъртвите. Това всъщност се отнася за фамилиарните духове, които бяха родени на земята от синовете на Бог, които се съединиха (сношиха) с човешките дъщери. Една от многото дефиниции, които са дадени за обществото от безбожни отстъпнически ангели е “бърборещ/мрънкащ”. Това идва от мънкащите думи и мърморенето под нос на имената на боговете на предците, от страна на медиумите, които се опитват да добият духовна информация и напътствие. 

  Много от практикуващите спиритисти са некромансери. Те нямат достъп до истинско слово от Бог за хората, понеже те са дух и затова са скрити от тях. Това, което имат всъщност, е информация, съпътстваща съда на Бог чрез проклятията, изговорени на планината Евал. Те процъфтяват поради елемента на заблуда на дявола, който изопачава истинските дела на Бог и делегира на своите паднали ангели да ги вършат по земята (Матей 25:41). 

 Малко християни съзнават и биха признали, че предпочитат медиумите на Сатана пред пророците на Бог. Въпреки това, твърде много вярващи са излъгани и измамени, защото са се допитвали до тях. Дяволът и неговите ангели са достатъчно хитри, за да не позволят на измамените хора да осъзнаят, че всъщност са под проклятието и съда на Бог. Тези анти-създания смесват няколко елемента истина в техните съблазни, за да убедят хората, че всеки и всичко духовно е от Създателя и Неговия Син Исус Христос, за да могат да умножат броя на душите, отиващи в ада. 

 Душите, които работят за Сатана и неговите духове, казват това, което дяволът и допитващия се до медиума човек иска да чуе. Словото на жертвите е било поставено в сърцето им още преди това и веднъж подали се на измамата, те имат нужда да го чуят. Това е, което дяволът е програмирал душите им да желаят, така че спиритистите всъщност казват на хората, това, което те самите искат да чуят, понеже съзнателно или не, те са в завет с дявола.  

 Обикновено това, което човек получава от медиумите и екстрасенсите, произлиза от нещата, които Господ е проклел като зли, дори и когато думите изглеждат мили, внимателни, загрижени и дори точни за конкретната ситуация на слушателя. Но те са лишени от волята, времето и изискванията на Създателя, защото те своеволно са избрали да изключат Неговите стандарти и протокол. Поради това, всичко което правят или говорят, попада в графата зло.

  В случаите, когато гадаенето на спиритиста не е непременно зло, медиумът подобно на незрял пророк, може да каже с точност какво ще се случи, поради това, че вижда духовната сила или аура, както някои я наричат, която заобикаля даден човек. Тази слава прави да се извършат наближаващите за личността събития. Аурата идва от присъствието на ангели или други духове, изпратени да извършат свръхестествените слова, било то от Бог или от дявола. Пророците, спиритистите и повечето свръхестествено развити личности, могат да почувстват и понякога дори да видят присъствието на ангели или демони. 

 Медиумите са способни да освободят точно слово, за това, което има да се случи, защото най-духовно чувствителните души на Създателя, са много проницателни и имат интуиция за невидимите дела в духовните области на творението. Тези хора могат да видят и да тълкуват славата и сиянието от тяхното присъствие. Нещата, отнасящи се до живота под слънцето, както Соломон каза, са източника на информация за адамовите посланици, защото те мразят Създателя и са в завет да объркват делата и плана Му за хората. 

 Какъвто и грях да е на мода в момента, те са за него: прелюбодейство, блудство, хомосексуализъм – всичко, което води към съд и осигурява обречени съдби и пропилени животи на земята. 

Спиритистите са агенти на тъмнината, било то съзнателно или не, те разрушават и отменят бъдещето и съдбите на тези, които влязат в допир с тях. Те преднамерено подкрепят и насърчават това, което Всемогъщият е проклел, като прелъстяват души към грях и отхвърляне на Бог. Без значение дали хората знаят или не разбират, те са измамени от медиумите. Тяхното бъдеще е изкривено, така че те да оставят Господ. 

 Бог подчертано се нуждае от пророци, тъй като те са оръжието и баланса срещу пагубното влияние на спиритистите. Книгата на Адам е била написана от Господ, преди да съществува творението, за да отбележи последствията от избора на хората, упражнявайки правото си на свободна воля срещу своя Създател. Книгата на Адам показва на поколенията му, алтернативните резултати и последствия при алтернативен избор. Като главен такъв стои пътя и възможността да отхвърлят Господ Исус Христос и праведността на Всемогъщия.

30. Книгата на поколението на Адам – Спомената в Битие 5:1, тази книга е запис на имената и животите на цялото потомство на Адам, родено по време на сътворението под формата на семе в слабините му. Родословието на Адам се ръководи от своята собствена пророческа съдба, предписана от Създателя – съдбата на плътта. Тя предначертава според мрака в нея и се ръководи от разорението, което е следствие от стремежа на плътта. Съдбите от Книгата на Адам, вид предначертан път към смъртта, са нещо, което окултистите лесно разчитат. Тази съдба управлява живота на хората, докато не дойдат при Христос. Книгата на Поколението на Христос доминира, при положение, че изкупените пребъдват в Святия Дух.

Отстъпниците християни се връщат обратно към съдбата от Книгата на Адам. Тогава пророческите думи, записани от Всемогъщия за техния плътски живот, водят до обреченост поради проклятието, изговорено върху Адам и неговото потомство. Медиумите неотменно предсказват това, което отговаря на делата на плътта и подкрепят бунта срещу Създателя. Това е смисълът на тяхното съществуване, тъй като медиумите предугаждат, предричат и разпознават делата на плътта в живота, подчинен на грях и отстъпничество. Виж Фамилиарни духове.

31. Книгата на Христос – Това е цялата Библия. Понеже това е словото на Създателя, Който е Дух и неговото измерение не може да бъде обхванато с нашата мярка за време, то също е като смисъл и пророческо. Терминът е важен за пророците, поради реалността, че всичко, което Господ Бог направи, Той беше преди това записал и невидимо кодирал в цялото творение. Господ записа това, което направи и предстоеше да направи чрез невидимите сили на Неговото царство, които Той бе назначил да извършат волята Му. Накрая, Той записа това, което направи и предстоеше да направи за хората на земята. Книгата на Исая потвърждава, че всичко, което Всемогъщия прави, Той го извършва според писаното Си слово. 

             Когато Божиите пророци пророкуват, те говорят в съгласие с Неговото писано слово, създадено преди творението, така че пророкувайки, да го активират и словото да се изпълни в конкретно и точно време и сезон. В Битие 1 се казва, че дори звездите и небето следват предначертаните от Създателя събития. В Псалм 19:1 се казва, че небесният свод възвестява Божията слава, а в Псалм 97:6 пише, че небесата провъзгласяват Неговата правда и всичките хора я виждат. 1 Петрово 1:20 казва, че Господ е постановил земните събития в словото Си, където са пророкувани и откъдето се пророкуват чрез Неговите посланици. 

Пак в 1 Петрово 1:10-11 се потвърждава, че Господ действа според това, което е предопределил от самото начало на сътворението.

Когато Христос говореше за словото, което трябваше да се изпълни, това бяха нещата, които имаше предвид. В Даниил 10:21 ангелът Гавриил обявява вече определеното от Господ бъдеще, което предстоеше да се случи на Неговия народ и възлюбена нация. Псалм 119:89-90 казва, че във вечността словото Му е вярно. Притчи 8:23 казва, че Господ притежаваше мъдрост от самото начало, като я постанови още преди да бъдат създадени земята и цялото творение. 

 Друго място в Библията, откъдето можем да научим по въпроса е Ефесяни 3:9, където пише за тайната, която Господ скри от сътворението на света. Виж още Исая 40:21; 41:4,26; 48:3,5,7,16. Всичките тези пасажи от Библията обясняват уникалното различие между чародействата на медиумите и екстрасенсите и пророческото слово на Всемогъщия Бог, Създателя на цялото творение. Фактът, че Бог прави всичко чрез словото Си, е ясно потвърден от цялото Пророческо писание. Това, че Той явява изпълнението на думите Си, е видно от писаното в следните места: Битие 26:24; Числа 12:6; Исус Навиев 1:1-3, 7; 2 Царе 3:18 и 7:5,8; Исая 44:26-28.

Всичките тези места в Библията показват как силата на Бог е активирана и изпълнена чрез словото Му. Това е словото, което Бог показва на пророците Си, като ги назначава в определеното време да освобождават и декларират думите Му към света. Когато пророк изговори дума от Господ, тя е част от писанието на истината, от написаното за вечността и декларирано още от древните пророци, слово на Бог. Пророците, които изговарят вярно Неговото слово, както например в Еремия 23:28, могат само да повторят, вече написаното във вечната книга на Бог.

Оттам идва силата на Христос за Неговата мисия, Неговия авторитет и побеждаваща истина. В Йоан 2:22, можем ясно да видим пророческото слово относно Христовата мисия и думите, изговорени от Христос в съгласие с това слово. Когато Исус служеше, Той действаше според написаното от Отец слово. Виж Йоан 7:28, 42. Йоан 10:35 казва, че писаното слово не може да бъде отменено. Книгата на Христос е важна и нейното изпълнение е от първостепенно значение, за да могат да бъдат установени волята и царството на Бог. Йоан 13:18; 17:12; 19:24,28,36; 20:9 потвърждават това твърдение. 

 Римляни 4 ни показва, че апостолите на Исус бяха достойни последователи на Своя Учител и пребъдваха в Неговото слово. Те откриваха истината, намираха ръката на Бог и декларираха Неговата воля според Писанието – слово, което свидетелстваше за Спасителя, за Неговата смърт, възкресението Му и Неговото вечно царство. Когато дойде време да затвърдят и потвърдят сигурността на изкуплението, това стана отново чрез писаното слово. Виж Римляни 19:11 и 11:2. Моделът, даден от Исус, постанови пътя, който Църквата трябва да следва през живота и съществуването си. Отново и отново се стига да този модел и пример за подражание през цялата история на Църквата. Посланиците на Бог днес нямат друг логичен избор освен да продължат да се движат според примера на Исус от словото.

Пророческата значимост на тази информация лежи в това, че Книгата на Исус(Словото) е стандартен пътеводител, с който трябва да се съобразят всички минали, настоящи и бъдещи пророчества. Пророците не могат да си позволят лукса да изменят или да излизат извън рамките на словото на Господ. Ако те биха направили това, то ще означава, че служат с лъжа. Тогава пророчеството би излязло извън областта на истината, което автоматично го определя като чародейство. 

За да останем в съгласие с истината, пророчеството трябва да съвпада със словото, така както го казва Бог, на този, на когото говори, във времето, когато Господ инструктира Своя посланик да изговори думите Му. Същото е вярно и се отнася за личното пророчество. Псалм 139:15-18 и други пасажи на откровения от Библията, установяват тези пророчески прозрения, както за индивидуални личности, така и за цялото тяло на Христос. Виж задълженията на Мойсей в Изход 18:16-20.

32. Книгата на поколението на Христос – Аналогично на Книгата на Поколението на Адам, това е дългата линия от синове, глави на домове, тези, които са родени в истинския род на Исус Христос. Пророчествата от автентичните посланици на Бог произлизат от този текст, докато вярващия продължава да пребъдва в Христос. При положение, че той отпадне, влизат в сила думите от Книгата на Адам, които всеки екстрасенс може да разчете. Поколенията на Адам са много, но поколението на Христос е едно. То е последното човешко и божествено поколение на Създателя. Като Църквата на новото творение, Христовото поколение обединява началото и края на Неговите духовни и физически поколения.

        Кръстът на Христос завърши плана, понеже той беше средството, чрез което духовното и физическото измерение се обединиха. Вследствие на това, Духът на Святостта завинаги обитава в плътта, белег за обединяването на божественото с човешкото.

33. Книжовен пророк -  Пророк, който има изключителна писателска дарба и литературни способности спрямо словото на Бог. Това е служител, определен от Него да записва пророчества за бъдещи поколения и да пише пророчески към съвременниците си. Редки са случаите, в които книжовните пророци написват само една книга. В повечето случаи те са призвани да завършат серия от творби, които са с поучителен, образователен и откровенчески характер, насочени към светиите като цяло, било то настоящи или бъдещи. Натан, Гад, Шемая, както и големите и малките пророци от Библията са илюстрации за този пророчески призив.

34. Княжество – Територията и/или сферата на влияние на принц, който е потомък на цар или царица. Виж Хегемон, Апостол и Машал. Църквата на Господ Исус Христос е Неговото княжество на земята. Особено апостолите на Господ, са тези, които установяват региони на това огромно княжество по целия свят.

35. Кобра – Свещена змия, за която се е смятало, че притежава магически сили, неземна мъдрост и други окултни и демонични способности. Поради тези причини египтяните са се покланяли на кобрите и са ги боготворили. Вярвало се е, че кобрите са се вселявали във владетелите от древността, давайки им силата си да управляват. Египетските фараони са носели корони под формата на кобри, изхождайки от горното поверие. Ветрилообразното разширяване около главата на кобрата е придавало изключително царствен вид на короните им. Аналогията на змията с царската позиция е идвала точно от това разширяване около главата на кобрата, което е било считано като мантия на авторитет. Оттам и прическата на фараоните имитирала подобна форма около главите им. Виж Змия и Дракон. 

36. Ковчег  - Огромният, уникално проектиран от Бог морски съд, който допотопния Ной построи, за да спаси себе си и семейството си. Бог пророкува, че ще унищожи земята и всичко на нея, с невиждан по размери и сила воден потоп като съд за греховете й. Хората от тези дни са известни като допотопни(пределувиални).

37. Ковчегът на Завета – Сандък (кутия) с религиозно значение, носена и почитана от израилтяните, съдържаща техния закон и други святи предмети. Ковчегът е символизирал спасението на Яхве, завета и изкуплението. Неговият еквивалент във вечността, който е първообраза и модела за земния ковчег, е описан в Откровение 11:19. Виж Битие 6-8; Изход 25 и 40.

38. Козел – Известен символ за сила, полова потентност, похот и лукавство. Козелът е знак за разрушително присъствие, когато се появява в пророчески обстоятелства и обикновено означава мъжката диващина и деспотизъм. Козлите са еврейския знак за разюзданост и обект на животински сексуални оргии. Те са били нещо обикновено в Мендезийския култ (Египет). Като демоничен символ козелът означава жестокост, бруталност, перверзност и символизира грешника. Козел е животното, използвано като принос за грях.

39. Кокошка – Символично за жена-некромансер. Също така сприхава и властна майка.

40. Колан – Духовен символ на официална власт, потенциал и авторитет. Отразява основата и поддръжката, която напътства и управлява нечий живот. Наричан също и пояс. Също символизира подготовка за война или работа. Показва готовност за длъжност, задача или назначение. Носен често като част от официална униформа, обикновено военна, той е бил показател за бойна смелост и устрем. Коланът също е символ на самоконтрол и въздържане. Еремия 13. Деяния 21:11; Матей 3:4; 4 Царе 1:8; 1 Царе 18:4; Ефесяни 6:14. Виж Пояс. 

41. Колан от кожа – Подобно на облеклата, изработени от животинска кожа, той също е имал стойност като показател за победа, освен качествата му на трайност и издръжливост. В миналото, за човек да носи кожа от животно(било то дреха, обувки или колан) е означавало, че той е победил животното в смъртен двубой. Това е било още отпреди времето, когато занаятчии са ловували за храна и облекло. Носенето на кожи от дадени животни, е било символ на смелостта и победата на човека. Виж Животински кожи. 

42. Колективна диспенсация – Сумарната диспенсация на Божията благодат, излята върху всички тези, които са съдове за Святия Дух на Бог. Диспенсацията е еквивалент на икономиката за Новозаветната Църква. Виж 1 Коринтяни 9:17; Ефесяни 1:10 и 3:2; Колосяни 1:25.

43. Колело – Древен символ на творческа сила и движение. Транспортното средство на небесни духове и божествени сили. Виж Езекиил 1:15. Колелата са още и преобраз на Божието движение в творението Му. Те представляват положителен знак на прогрес и напредък. В пророчески сънища и видения, колелата са показател за движение на творението и Божията намеса в него. Виж още Езекиил 10:13.

44. Колесница – Символ на господство и управление. Емблематично за военна мощ и умение. Знак за духовна власт. Като пророчески знак, тя символизира триумфалното шествие на военния главнокомандващ. Колесниците са били смятани за превозните средства на боговете. Виж 4 Царе 2:11-12; 2 Летописи 18:34; Псалм 104:3; Захария 6 глава. 

45. Коляно – А) Знак на подчинение и молба. Б) Преклонените колена означават смирение и почит. В) На колене се застава за молитва, като също така е позиция на почитане и поклонение пред божество.

46. Коментар – Формално изявление или сбор от информация относно дадена тема, учение или изследване, която дава на четящия изчерпателна информация и развива в дълбочина дадената тема. Коментарите съдържат мислите и отношението на автора им, които са представени на вниманието на конкретна група слушатели, най-често тясно специализирани в дадената област. В нашия случаи, това помага за просветлението на хората, изучаващи Библията, от перспективата на обширен набор от учебни материали, които допринасят за тяхното обучение и подготовка.

47. Комета – В древността смятана за меча на ангели или на небесните богове, кометата е била знак за наближаващо зло, бедствие или катастрофа. Считало се е, че кометите предшестват промяната и са били тълкувани като падащи царства и/или управници. Кометите са били отбелязвани като дати и от тях се е търсило мъдрост за предвиждане на войни и глад. Управлението на царе и тяхното детрониране са били винаги свързани със звездите, за които се е вярвало, че са причината за тяхното възцаряване и последващо слизане от престола.

48. Комос (Комус) – Бог на празненствата и гуляите. Поклонението към него е било под формата на надпиване, пиянски събори и  развратни оргии, като част от свещените обреди на поклониците. Шумни и размирни, сладострастни и перверзни веселби, са придружавали неговите събирания. Виж Римляни 13:13 за подробности относно духа му, който е същия, стоящ зад гуляите на купонджийския живот.

49. Компетенция – А) Екипиран, напълно подготвен. Б) Наличието на солидни или повече от достатъчни изисквани ключови умения, качества и способности, които правят даден човек квалифициран за определена работа. Компетентен е този, който правилно е усвоил и развил конкретни умения и способности, свойствени за дадена работа, което от своя страна му позволява да бъде високо ефективен в нея. Думата компетенция се отнася за потенциала и ефективността на Христовите служители. Виж 2 Тимотей 3:17.

50. Комуникации – Първоначално думата е означавала да информирам, тоест да формирам нещо в някой чрез предаване, слагайки част от нещо в него. В днешно време, думата е събирателно за средствата, чрез които информация и знание биват предавани; като сбор от информация, разпространяване, образование, предаване и откровение за истината. Комуникациите най-често съдържат разпространението на факти или детайли, необходими и важни за функционирането или сигурността на дадена единица или група, било то държава, институция или отделен човек. Комуникациите включват в себе си предаването на мисли, идеи и чувства, както на отделни личности, така и на цели групи от хора. Виж Лука 24:17; 1 Коринтяни 15:33.

51. Компютър – А) В пророчески контекст, компютрите говорят за модерни технологии, сложна работна сила, изкуствен интелект и обработка на електронна информация. Б) Направена от човека (вдъхновена от духа на света), мозъчна сила, обработваща с изключителна скорост информация. 

           В пророческия символизъм, компютърът представлява същия арогантен дух, който стоеше зад създателите на Титаник, защото той е издигнат до божествен статус, чрез идеята за изкуствения интелект.

52. Кон – А) Животно, символизиращо мощ, война и бързина. Б) Символ на Божието свръхестествено обикаляне на земята и неговата надзорна функция според Захария 6. В) Конете още са били смятани за транспорта на боговете, особено когато това са крилати коне. Конете на съд и агония, описани в Откровение 9, са илюстрация за това. В същото място можем да видим конете като свръхестествени бойни символи. Г) В пророчески контекст, белия кон означава чистота и победа. Той също е бил символ на дъждовете, които са носели изобилие в земеделието и голям просперитет от жътвата. Е) Черният кон е символ на суша и глад, които водят до смърт. Виж Еремия 51:21; Амос 2:15; Захария 1:8, 9:10 и 12:4; Откровение 6:2,4 и 19:11,19-21.

53. Конклав – Събиране, където еклесиалните служители на Църквата, се заключват, за да обсъждат, молят и гласуват за промени в техните редици. Виж Деяния 1:13. Споделянето на тайни от страна на Бог с пророците Си, според описаното в Амос 3:7, е равносилно на конклав, свикан от Господ, за да събере пророците Му. Виж Сод.

54. Конник – Духовното значение на конниците е посланници на съд, свръхестествен патрул или битка. Виж Исая 21:6-9; Захария 1:8, 9:10 и 12:4.

55. Конска грива – Славата на гърма. Знак, украса на властта, особено около врата. Символ на бързо и ловко предвижване и сила. Виж Йов 39:19. Важно за пророческото обучение, поради това, че много религии от древността и популярни модни тенденции сега, са възприели пускането на дълга, разпусната коса, по тази причина. Войни и хора, участващи в боеве и битки, често пускат косата си да порасне дълга, като символ на могъщество, неортодоксална власт и специално духовно значение.

56. Консул – Служител, избран и назначен от правителство, за да бъде изпратен в чужда страна с цел да отговаря и извършва определена работа, обикновено от търговски характер. Един от посланическите термини за апостол и пророк. Всеки служител на суверен(било той цар или правителство), който разполага с делегирана власт и дипломатически задължения.

57. Конфронтация – А) Среща лице в лице, обикновенно сблъсък, където се противопоставят идеи, интереси, вяра и мисли. Б) Целта на конфронтацията е разрешаване на някакъв конфликт. Виж 4 Царе 2:11; Йов  38:1; Галатяни 2:11.

58. Корем – Центърът на мислите и живота, също и мястото, източник и показател за просперитета. Виж Псалм 17:14; Притчи 18:20. Поради това, в Словото коремът е посочен като фонтана на живота. В миналото, на корема се е гледало като източника на смъртта и възкресението, след изпитание и/или съд.  Сърцето в духовен контекст, функционира като утроба на духовността и централния източник на смелост и увереност. Виж Йов 32:19 и 40:16. Пророческото слово се усеща в корема като бълбукане и източника на вътрешна сила се усеща там. Виж Вътрешности. Смятало се е, че коремът е центъра на сърцето, откъдето са произтичали чувствата и емоциите. Изхождайки от това си вярване, се е смятало, че хранейки корема си, човек храни духовно сърцето и душата си. 

Коремът е мястото, откъдето словото на Господа извира като потоци от жива вода. Господ Исус Христос използва това пояснение, когато поучаваше за идването на Святия  Дух и мястото, откъдето ще извират тези потоци от жива вода (Йоан 7:38). Коремът също символизира мястото на духовен апетит, затова духовното лишение и недостиг са сравнявани с глад за храна и жажда за вода, при тези хора, които Господ притегля към Себе Си. Също има и негативен смисъл, при тези, които угаждат на плътта си, а не хранят духа си. Римляни 16:18 и Филипяни.

59. Корен – Източникът на живот за нещо, причината и обяснението за съответния плод. Библията използва думата корен, за да определи природата на даден човек и неговото поведение и начин на живот. Бог сравнява отношението на човек към Неговото слово и движението на Неговия Дух според състоянието на корена на човека, който се намира в сърцето му. Корените могат да бъдат плитки или дълбоки. Вторият вид корен е по-издръжлив, здрав и с по-голям шанс да произведе хубав и траен плод. Дърветата със здрави корени, често са хвалени от Бог, поради гореописаните качества. Виж Псалм 1, 92:12-14. Господ Исус поучаваше често чрез притчи по отношение на вкоренените, на тези с плитък корен и хората, които съвсем не развиват такъв. Най-ярък пример за това можем да видим в притчите за сеяча, семето и различните видове почва.

60. Корени (изсъхнали) – Божествен съд, според който Бог изтръгва от корен нация или нейните наследници до пълното й унищожение и премахване.

61. Коридор – Същото като вестибюл. Представлява ограден път, който ограничава и същевременно с това приканва към преминаване. Коридорите са символ на вътрешна, често дълбока или скрита транзиция. Изборите в този случай са само напред или назад. Коридорите са индикация за началото и края на много целенасочено и обикновено ограничено пътуване. Вратите по стените на коридора са преобрази на възможности, които пътуването предлага. Вратите на самия път са символ за двата възможни избора относно преминаването до края: напред към целта (съдбата) или назад обратно към мястото на тръгване. Осветените коридори са показател за просветено и известно пътуване. Тъмните или слабо осветени коридори представляват затруднено виждане или безцелно лутане в мрака.

          Разположението на осветлението, също е важен детайл. Светлини, които постепенно избледняват и изчезват в мрака, говорят за ясно начало, което е замъглено впоследствие. Ако разположението на светлината е обратно, това означава, че неяснотата и тъмнината се вдигат на края на коридора(пътя). Чистите коридори означават, че пътя на практика е безпрепятстван. Ако в коридора е бъркотия и хаос, могат да се очакват препятствия, опозиция или разсейващи фактори по пътя. Непрекъснатата светлина и чистия коридор са показателни за това, че докато сънуващият стигне края, го очаква тесен път с ограничени или никакви възможности за отклонение.

62. Корона – А) Гръцката дума е стефанос, а Латинската е корона. Те била символ на военен триумф и победи. Короните са били слагани на главите на управници, като белег за това как те са получавали позицията си власт. 

От тази информация можем да видим, че конфликтите и короните са взаимосвързани, както и Нашия Спасител загатва в книгата Откровение.

Като специални отличия, короните са били символ за най-високите постижения, които коронования е извършил. Като емблеми на победата, короните са били част от наградите, печелени от атлетите, вид отличие за чест и смелост. В Стария завет, короните на свещениците са били наричани и митри. Понякога украсени тюрбани са били използвани в смисъл на корони. Откровение 2:10; Изход 28:4, 37, 39; Левит 8:9 и 16:4. Б) Оплетена или златна диадема, носена от победител в атлетични състезания или военни походи, или издигнат в позиция на управление. 

Короните са символи на постижения, награди за служба и заслуги или емблеми на властничество и управление. Скъпоценните камъни в короната са символи на богатството, мъдростта, ресурсите и средствата, с които разполага царството на коронования. Роговете на короните обикновено са давани на военоначалници за техните военни победи и завоювани области или царства. Номерът на роговете по короната е показвал каква част от света е под влиянието на коронования. Корони обикновено са носени на церемониални процесии и понякога и за формална служба като например събрание, съд или повишение в ранг на даден човек.

Символизмът на короната е много често срещан в апокалиптичните пасажи в Библията. Всяка една такава препратка има за цел да покаже какво е постигнал коронования, какво е победил или над какво е получил власт. Короните със седем рога са показател за световно управление над всички духовни сфери на Божието творение.

Диадемите имат някои различия от короните. Диадемата, дадена на човек от царско           потекло, обикновено синьо-бяла, представлява обръч за главата, който изглежда като тюрбан.  Диадемата всъщност представлява вид царска шапка. Диадемите са шапки, давани за победа, доблест, смелост или за специални заслуги в града или обществото. Виж Шапка.

63. Коса – В древността косата е била изключително важна. Дори и днес тя продължава да свидетелства за неща, които отминалите цивилизации са разбирали от нея. Пророчески, косата обяснява и казва много за субекта или обекта на съня или видението, и целта му. Много важен е и самия цвят на косата. Виж за пояснение Цветови символизъм. Косата може да засяга широк спектър от значения и приложения, според нейното разположение, украса, гъстота или дължина. 

       Косата по главата означава нещо различно от тази по краката, ръцете и гърдите. Космите по гърдите имат различно значение от тези по лицето. В пророчески контекст, остарелите, посивели коси говорят за възраст или ако са на по-млад човек, за изключителна мъдрост. Тъй като сивата коса е разглеждана като отражение на възрастта, когато тя бъде видяна върху по-млад човек, дава духовно разбиране за неговата мъдрост, интелект (дори и само потенциал) в сравнение с годините му. 

Бялата коса говори за слава и прибавя съответстващо издигане в статус или старшинство в църква или консултативна, контролна или управническа позиция при светски призив и работа. Това е белег за божествено постижение, опитана и тренирана мъдрост, която предшества, свързаното с нея повишение като резултат.

Нашият Господ Исус се яви в Откровение с бяла коса, която е белег за Неговия променен статус за цялата вечност, от Човешкия Син, Когото Йоан познаваше в плътта, до вечния Победител Бог в новото Си прославено тяло. Неговото явяване на Йоан е отражение на видението на Даниил, който видя Древния по Дни. Там Всемогъщият изяви Своето суверенно съществуване още от преди началото на времето. В случая, това, което Даниил видя, не се отнасяше до остаряване, можем да заключим, че става въпрос за древност и дълговечност. Създателят не остарява, понеже старостта е белег и част от проклятието, което Той наложи при падението на хората. 

Това, че Исус се яви на Йоан точно както Своя Отец, е показателно за Човешкия Син, тъй като Той също е прославен, безсмъртен, неостаряващ, триумфиращ и вечен Син на Създателя Бог. През цялата Библия, белият цвят е символ на победата, праведността и триумфа на истината.

           Космите по лицето (брадата) имат съвсем друго значение. В общия смисъл, хората от времената, описани в Библията, са ги разглеждали, като представляващи кротост, смирение и могъщество. Настръхналата коса е показател за уплах и шок. Виж Йов 4:15.

64. Космат козел – А) Това е, което се има предвид в Левит 17:7, когато става въпрос за жертване на косматите козли(демони). Демонично създание, свързано с Вавилон, което танцува при смъртта и унищожението на злите, след като ги е съблазнило към тяхната гибел. Б) Козелски идол, според Откровение 18:2, символ на злите духове. Идол, който черпи силите си от демони. Косматият козел е спътник на Бакхус, като преобраз на похот и бруталност. Пророкът го използва като преобраз на Гърция в Даниил 8:21.

65. Космести облекла – Често облеклата са вид определени мантии в словото и непрекъснато се упоменават в Библията. Това, което човек е носил, особено като професионално облекло, е било показателно за другите относно каква е тяхната работа и за какво биха могли да бъдат ползвани услугите им. Облеклото за божествено служение е било още по-важно, тъй като чрез тях са се идентифицирали жреците на божеството спрямо неговите поклонници. Дрехите са помагали на последователите да могат по-добре да си представят как изглежда тяхното божество. Също така, чрез облеклото на жреците, поклонниците са можели да разберат природата и вида на трансформацията, която божеството прави в живота на избраните си представители в плът, носещи специалните одежди. Виж Духовно облекло и Мантия.

             Животинските кожи, които са били носени поради плътната им окосменост, са били нещо повече от удобни и полезни дрехи. Обикновено те са били един вид възпоменание на триумф или победа в битка, публично ръкополагане в длъжност, където сложни ритуали са били извършвани. Служител, носещ косместо облекло, говори много относно божеството, на което служи. Посланията, които идват чрез него, отразяват ума на божеството и са пряко свързани със самата същност на пророческото. 

Камилската кожа е израз на това, което хората от времето на Библията автоматично са свързвали с пророците. 

Те са били възприемани като далечни пустинни обитатели, които са се появявали на сцената по време на криза или промяна, за да комуникират словото на божеството към тях за конкретния сезон. Камилите, чиято кожа често е била носена, са били многоцелеви  животни, лесно адаптиращи се към сурови условия на живот. 

 Камилите са създадени и пригодени да живеят и да служат в едни от най-тежките условия на живота. Те са носачи, снабдители и помощници. Камилите лесно се пригаждат към суровата и тежка пустиня, като имат изумителната способност да разграждат почти всичко от натрупаните в тялото им резервни вещества при екстремни условия. Те са изключителни складови и превозни създания, което още веднъж перфектно отговаря на пророческия призив и поведение.

 Камилите са представени като придирчиви, темпераментни, твърдоглави, упорити и дори опасни, ако не се работи правилно с тях. Тук още веднъж можем да видим точния паралел с пророка. Всичко това заедно помага за разбирането на стойността на полевото(работното) облекло на пророка. Камилската козина като тази, която Илия и Йоан Кръстител носеха, е показателна за тежкото и остро слово, което често пророците говорят. 

             Подобни сравнения в пророчески контекст, целят да изявят примитивния натиск, който пророците освобождават към своите слушатели. Преработените камилски кожи, от които се правят палта, са често сравнявани с най-качествената и отбрана вълна и поради това те са показател за богатство и просперитет. Символично, това е преобраз на усъвършенстване и култивиране. От своя страна, козята козина, поради своята непромокаемост и гъстота е била използвана за покриване на палатки. Други видове животински кожи са били използвани като пълнеж за възглавници.

66. Космическо дърво – Почитано още от древността, това е дървото, което Писанието нарича “дървото на живота”. До преди Юдео-Християнското откровение, всички езически народи са почитали дърво, което те са виждали като център на вселената, свързващ небето и земята. Според някои религии, това дърво е родило потомството на боговете. Други са вярвали, че дървото е обиталище на богове и феи и са го третирали като обект на предсказание и чародейство. Според Норвежката митология, келтите са се покланяли на могъщия дъб, заради неговото дълголетие и предполагаеми предсказателни качества и атрибути.

             Освен че е било обиталище на демони и други духове, космическото дърво е било и място за среща на хората с боговете. Много малко от древните религии изключват знанието и вярванията относно космическото дърво. Това че пределувиалната (допотопната) история, бе пренесена и предадена чрез Ной и неговото потомство, което даде начало на новото заселване на земята, отговаря донякъде на въпроса как и защо толкова много от култовете на следващите поколения, са възприели идеята за специално дърво, което е било посадено, отглеждано и използвано от боговете, на които хората са служили. 

Библията нарича Ной, проповедник на правдата за неговото време. По това можем да съдим, че той живееше и проповядваше праведността на Всемогъщия Бог. Очевидно обаче, историята на сътворението, която Енох предаде на своето поколение, се беше разцепила и покварила през годините. 

Така известното дърво на живота, което Бог използва, за да изпита предаността на Адам в Едемската градина, се е превърнало в поредния мистичен култов обект на поклонение от страна на заблудените следващи поколения. Виж 2 Петрово 2:5; Битие 6-8; Митове за сътворението.

67. Котка – Символ на бдителност, чувственост и трансформация. Котките са били и все още са свързани с жените. Печално известни с техния непостоянен и зъл нрав, откъдето и думата “котка” се използва за описание на неприятните жени, клюкарките и злословещите жени. Подобно на всеки обект на поклонение от женски пол, котките също са свързани с лунните богини и са били духове-покровители. Черните котки са смятани за лоша поличба, а като цяло са били използвани в магьосничеството, като въплъщение на самия дявол. Котките още са били смятани, като съдове и приемници на демонични или фамилиарни духове и са били използвани в сатанински ритуали и оргии. Котките са били и все още са любимци на вещиците. 

68. Кохорта – Военен контингент в древен Рим, съставен от десет хиляди души, част от легион. Обикновено кохортата е била една десета от легиона, като е била разделяна на групи от по четиристотин и двадесет, всяка от които е имала различна цел и военни задачи. Организацията е подобна на тази на съвременните военни специални части. Центурионите и манипулите са управлявали до десет кохорти. Като единица кохортата е била използвана в пехотата, кавалерията и също като императорска стража в дворците. Нощната полиция и пожарникарите в Рим са били организирани в кохорти. Духовно термина се прилага за организацията на армията на Сатана. Виж Матей 27:27; Марк 15:16; Йоан 18:3 и 12; Деяния 10:1 и 27:1.

69. Кошар – Ханаански бог на вулканите. Древен египетски бог на огъня.

70. Крава – А) Езически символ на богинята-майка. Б) Символ на женската плодовитост и душевните предсказания, особено тези на лъжливите пророчици. В) Кравите са били използвани за правене на предсказания, като за целта са били извършвани развратни обичаи за плодородие, които да бъдат за умилостивление. Виж Езекиил 13:17-19; Амос 4:1.

71. Крави на Васан(Васански юници) – Лъжепророчици, укорени в Амос 4:1 и Езекиил 13:17-19. Васан се отнася за древния Аморейски дух на предсказание. Виж Васан.

72. Крадец – В пророчески преживявания, крадецът означава духовно и символично точно това, което е и в действителност. Един, който взема нещо, което не му принадлежи, навлиза в територия, върху която няма легални права и лишава хората от тяхната заслужена радост, просперитет, мир и снабдяване. Това са целите на кражбата, за които Исус говори в евангелията. Във всяка култура и поколение, кражбата е била и остава сериозно престъпление. Обикновено щетите и са ограничени до загуби и лишения. 

В пророчески смисъл, крадецът може да бъде някой близък, влиятелна личност или доверен приятел, чиито вътрешни мотиви са да лиши или причини загуба на тези, с които е свързан. Поради това, действията на крадеца, неговото облекло, мястото и времето на престъплението имат важна роля за правилното тълкуване на видението или съня. В Библията се казва, че когато крадеца бъде хванат, той трябва да възстанови двойно или седемкратно.

           Всяка среда, където богатството и снабдяването са неравномерно разпределени, може да бъде предпоставка за развитие и/или увеличаване на кражбите. Много от крадците се наслаждават на мисълта, че правят нещо, което не е правилно, придобивайки с малко или никакви усилия, като взимат от тези, които смятат за по-слаби от тях. Отвличането също е форма на кражба. То представлява открадване на човек с цел да бъде продаден обратно за откуп. Според Второзаконие 24:7, наказанието за този вид престъпление е смърт. Виж Изход 22:1-8; Левит 6:4; 2 Царе 12:6; Притчи 6:30 и 29:24; Йоан 10:10.

73. Крака – А) Символ на основаваща сила в пророческите среди. Краката представляват земята или основата. Б) Те също показват средство за придвижване, преобраз на примитивен и елементарен метод за транспорт. Означават бавно, тежко и изморително пътуване от едно към друго място. В) Еднообразен и дълъг път към местоназначението. Виж Палец на крака. Битие 19:2; Исус Навиев 3:13; Второзаконие 11:24; Исая 60:13; Наум 1:15; Захария 14:4; Ефесяни 6:15.

74. Крака – В пророчески контекст, краката са преобраз на колони или стълбове. Символ на опорни греди, продължението на човека. Наричани са още преносно поли, поради следите, които оставят. Поради това, често краката са споменавани като поли. Виж Исая 47:2. 

75. Кризма – Фамилното помазание, което всички вярващи получават при обръщението и новорождението си. Мирото, за чието помазание се говори в 1 Йоан 2:27. Важно е да разграничаваме кризма помазанието от крио помазанието.

76. Крилат – Небесен символ на инициатива от страна на Божиите духове. В Библията често се споменават различни крилати създания.

77. Крилата змия – А) Дракон. Б) Символ на съюза между земните мистични сили с небесните откровения, особено тези, идващи от небесните божества. Виж Исая 14:29 и 30:6. В) Това създание е известно още и като крилат змей.

78. Криле – А) Символ на небесното, което се проявява под формата на вдъхновен интелект, бързина и свобода. Б) Знак за издигане, безграничност и небесна закрила. В миналото крилете са били често използван символ на слънчевите и небесните божества. Виж Малахия 4:2.

79. Крио – Гръцката дума за помазание, което е специфично насочено да подсили човек, ръкоположен и/или функциониращ в служение. Крио снабдява, това което е необходимо за да бъдат разбрани и извършени типично служителски задължения. Неговото приложение придава божествените сили, необходими за служение към Господ. Паралелно на това, крио активира латентните заложби и таланти на служителя. Придаването на нови сили и активирането на латентни дарби съставляват силовото помазание за служение на пророка, чрез което да приема и освобождава мощта на Бог. Виж Деяния 10:38; Лука 4:18; 2 Коринтяни 1:21. 

80. Крио помазание – Силовото помазание за служение, получено чрез кръщението в Святия Дух на Господ, което квалифицира човек да работи за Бог в служение. Различава се от харизма, по това че то е специфично определено да подпомогне служението чрез съпътстващи знамения и чудеса. 

Крио помазанието потвърждава призива и точното изпълнение на работата, определена от Господ. Петър и апостолите мощно изпитаха силата му, след като се помолиха за сила и смелост да свидетелстват за възкресението на Исус Христос, чрез знамения и чудеса. Виж Деяния 4:31-33.

81. Кристал – Вид камък, който символизира мъдростта, поради неговата прозрачност и яснота. В окултизма, кристалът е много популярен точно поради това негово свойство - да е съвършено прозрачен. Използва се за чародейства, предсказване на бъдещето, като талисман и чарм за късмет. Поради естествения му земен произход (не както например стъклото е направено от хора), кристалът е смятан за инструмент на творението и неговите божества, създаден с цел да бъде използван в авгурството.

          Кристалът играе важна роля в областта на пророческото и в сферата на духовното познание. Той е символ, който говори за яснота в мисленето на човек и духовно откровение към него. Оттам е началото на идеята, стояща зад кристалните кълба. Предаване на информация от страна на духовното към естественото, аналогично на принципа на приемането и предаването на радио-вълните. Чистота, която е трудно да се развали, поради нейната прозрачност, е това, което кристала загатва и осигурява. Смята се, че Урим и Тумим са използвани на базата на гореописаните разбирания. Виж Езекиил 1:22; Откровение 4:6, 21:11 и 22:1; Йов 28:17. Виж Авгурство.

82. Кръв – В миналото кръвта е била използвана като еликсир за ритуали, поради нейната сила на живот и животоподдържащите и функции в човешкото тяло. Това е било ясно откровение за хората от древните цивилизации. Считало се е, че кръвта излъчва, макар и само частично, божествена енергия. Смятало се е още, че тя е имала свой собствен жив дух. Кръвта на овце е била използвана за подпечатване на брачния завет в ранните общества. Следователно, за да може бракът да бъде благословен и младоженците да живеят успешно, е трябвало да се пролее жертвена кръв. Много религии, особено култовете към Ваал и Ищар, са избирали за тази цел кръв от бикове, като според тях успеха на брака се е дължал на мъжествеността на съпруга. Считало се е, че ако няма направено жертвоприношение, младоженците ще останат бездетни. Това е и една от главните причини, поради които на кръвта се приписват магически сили.

             Да бъдеш залят с кръвта на бик, е означавало кръщение в силата на нейната магия, способност, сила и плодовитост. Като плодоносна течност, кръвта от човешки жертви се е смятала за най-ценната и силна кръв. Божествата, свързани със слънцето, са били почитани и умилостивявани най-често с човешка кръв. Вярвало се е, че такива жертвоприношения са гарантирали зората и изгряването на слънцето. Смесването на кръв с нещо друго, символизира формирането на семейна връзка или братство. Кръвта като печат бележи завета между Бог и човечеството.

Кръвта на Спасителя освободи цялата сила на Бог и всички облаги върху хората. Исус проля кръвта Си като Бог, Който прехвърли своите качества и ценности на човечеството. Поръсената кръв означава мир, укротяване, очистване и изкупление. Нейното присъствие върху свещен предмет е бил единствения начин, по който божеството е можело да приеме предмета като свят. Това също е променяло хората или предметите от състояние на разруха или смърт в живот и сила. За подробности по този въпрос, виж книгата Левит и по специално Левит 17:11. Според този пасаж, жертването на кръв, засяга състоянието на душата. 

         Като очистващо средство, силата на кръвта е разгледана в Римляни 3:25. Тук тя е свързана с умилостивението, дума, чието значение включва в себе си щастие, успех, променена съдба и просперитет, поради мира, който Бог сключи с творението Си чрез кръвта на Христос. По този начин, кръвта на Спасителя ни дава правото да участваме в тези благословения от Неговото наследство. Кръвта определя кръвната линия на човек, родословието му и цялостната физическа конструкция. Състоянието на кръвта на човек, открива здравето или болестта на плътта му. В добавка към това, се е смятало, че кръвта определя призива на човек, според наследеното от баща му. Статусът и постиженията на бащата са били признак, който е определял съдбата на потомството – известна и велика или обикновена и нищожна. Виж 1 Коринтяни 10:16; Ефесяни 2:13.

83. Кръвен завет – Съглашението между божество и неговите заветни хора. Обичаят на кръвния завет датира още от падението на Адам, когато Бог покри неговата и на жена му Ева, духовна и физическа голота. Следващ е Авел, който закла животно и принесе кръвта му на Господ, след прегрешението на родителите му и изгонването им от Едем. В сферата на божественото, кръвта е най-висшата от приемливите жертви, защото в нея е духа на живота. Без кръв, телата от пръст спират да функционират и се превръщат обратно в пръст и прах. Това означава, че същността и есенцията на живота се заключва в кръвта.

Единственият видим елемент от човешкото тяло, който излиза извън измеренията на пространство и време, е кръвта. Няма част от тялото, която да не е достигната и повлияна от кръвта, която е единствената подвижна тъкан в човешкото тяло. Тя единствена се докосва и осъществява връзка и комуникация с всеки орган и тъкан в тялото. По този начин кръвта служи като алармена система и има информационни свойства.

  Когато Каин уби брат си, Господ каза, че кръвта на Авел вика от земята. Очевидно в духовния свят кръвта притежава глас и интелект. Бог узна, че Авел е мъртъв, поради това, че кръвта, която даваше информация преди на тялото на Авел, сега викаше тази информация от земята. Понеже кръвта на Авел проговори, тя се идентифицира и показа, че кръвта е жива система, имаща свойствата да помни. Това обяснява защо и как, тя е живота и пълнотата му в цялата плът по земята. Духовният живот, който се съдържаше в кръвта, продължи да вика към Създателя Си, въпреки че физическото тяло на Авел беше мъртво. Виж Битие 4:8-10.

По-късно, в Евреи 11:14, писателят отново повтаря, че кръвта на Авел, пролята в миналото, все още говори, хилядолетия след неговата физическа смърт. Това е безсмислено кърваво убийство, в сравнение с пролятата кръв на Исус, която не престава да говори за цената на изкуплението ни и пътя, който тази кръв отвори за нас. От историята на братоубийството, която без съмнение се е предавала през поколенията, езичниците са били вдъхновявани чрез същия дух, който отне живота на невинния Авел. Те са убивали невинни жертви, като са ядели от плътта им и са пиели от кръвта им. Те са смятали, че така техните животи са бивали удължавани и нова и свежа сила се е вливала в тях.

В отговор на това, Яхве каза на народа Си да изливат кръвта от жертвите им на олтара пред Него, така че живата сила на жертвите им да се връща към Него. 

В Левит, особено се набляга на високата стойност, която Бог влага в кръвта и особено човешката. На хората е забранено да проливат човешка кръв, да не ядат месо с нея или да пият от нея. Кръвта, според Левит 17:11-12, изкупва човешката душа. Виж също Левит 4:25, 7:2, 14:25. От гледна точка на Създателя, кръвта е тази, която Му дава пълна и изчерпателна информация за човека (живота му, здравето му – било то, духовно, емоционално или физическо). Поради всички тези причини, кръвните завети са служели на божествени духове и са били изисквани при завета на Израел с Яхве.

84. Кръвта на Изкуплението – В съгласие с кръвните завети, кръвта на изкуплението, извършва това, което самото й име означава – “купуването или откупуването на хората от настоящето божество в полза на друго, с по-висок ранг”. Кръвта, която е същността на живота във всяка плът, е всъщност единствената валута, която има едновременно измерение във времето, пространството и вечността. Ето защо, да се пролее кръв, означава да се задейства комуникация, която излиза извън естествените области на живота. Колкото е по-висок ранга на пролятата кръв, толкова по-добри и ефективни са жертвата и приноса.

            Кръвта на невинните е била високо ценена, защото не е имало греховни действия или живот, който да я зарази. Кръвта на царска особа е била по-добра, защото е съдържала в себе си източника на живота, даден от божеството, което е стартирало дадената царска родословна линия. Следователно да се пролее царска кръв, е било смятано като белег на завоюване и победа над бога, стоящ духовно зад убития родоначалник. Кръвта на свещеник е била специална, защото тя е била носител на силата, работеща в живота на свещеника, отговорен за цялото събрание от хора, да бъде предадена в ръцете на друг бог. Поради всичките тези причини, кръвта е била и остава досега, най-ефективното и свято средство за размяна от страна на земята.

От гореописаното можем да видим факторите, които правят кръвта на Исус Христос, най-ефективната и изключителна жертва. Никакъв грях нямаше в Неговата кръв, която беше духовно и физически съвършено чиста. Божественото зачеване на Спасителя осигури тази чистота. Той е Синът на Създателя, Който е Цар на царете и съвършено отговаря на критериите за царско потекло. 

           Като верния Първосвещеник от вечността, чийто преобраз беше представен от Създателя чрез вечния свещеник Мелхиседек, кръвта на Христос преминава отвъд границите на времето и пространството. Тя достига небето, мястото на прегрешението на Луцифер и стига чак до Едем, за да отмени последствията от него. Поради Своето естество, едновременно човек и Бог, кръвта на Вечният Йешуа Хамашиа е ефективна до края на този век, така че да покрие всички, които има да се родят на земята. Виж Кръв и Кръвен завет. Също Евреи 9-10.

85. Кръст – Изправен т-образен стълб, който по времето на Рим е бил използван за екзекуцията на престъпници, осъдени на смърт. Разпъването е било често използвано при изпълнението на смъртни присъди още от древността. Нашият Господ и Спасител беше разпънат на кръст, на хълма на черепа – Голгота, като жертва без грях, заместител за нашите грехове. Поради отхвърлянето на Неговия Син – Месията, от страна на света, Бог предсказа чрез пророците Си в Стария завет, че Исус ще бъде овесен на дърво, което в древността се смяташе за смъртна присъда на човек, който е проклет от своя бог.

          Според Битие 40:19, този вид екзекуция датира още от времето на египтяните, там Йосиф разтълкува съня на началника на хлебарите и предрече, че той ще бъде убит чрез обесване на дърво. Второзаконие 21:22 го постановява и в закона, предаден от Мойсей. В добавка, към това да бъде за наказване на престъпниците, Римската армия е разпъвала и военнопленници, като това е било вид публично показване на трофеи. В Новия завет, кръста е обект и тема на обсъждане на двадесет и девет места, което идва да подчертае важността му като паметник на християнската вяра.

86. Кръщение (Баптизъм) – А) Церемония, обред на посвещение и въвеждане. Б) Потапянето на човек във вода като преобраз на потапяне в знание, което бележи раждането на новопокръстения и отварянето на очите му за божество, поклонение и доктрини на култ или религия. Обредът се е извършвал, за да потвърди встъпването на човека в доктрини или предстояща в бъдещето перспектива. Прилагано в много вярвания и религии, кръщението е било прието за християнски обичай чрез началото на служението на Йоан Кръстител.

87. Куадеш – Сирийското име на богинята на свещената любов, т.е. ритуалните сексуални актове. Терминът е използван често в Стария завет за храмова или култова проститутка, която е била един вид ритуална блудница. Думата може да бъде намерена като част от названието на село, град или населено място, които според обичая свидетелстват божеството, почитано от жителите му. Понякога в Библията думата може да бъде намерена като Кадеш или Кадис. Значението на думата показва, че областта, с която е свързана, е място, където владее култ към плодородието.

88. Куетеш – Сирийска богиня, еквивалент на египетската богиня-майка Хатор.

89. Кула – Символично за възход, поради позитивни и продуктивни качества. Кулите са преобраз на издигане в по-висши добродетели на живота и прилежащата закрила и известност, които са допълнителни следствия от този възход. В древността кулите са представлявали символ на закрила и бдителност. Виж 2 Летописи 20:24 и Лука 14:28. Кулите са представлявали също и храмови укрепления. Виж Съдии 9:46.

90. Кулата на Вавилон – Древната кула, за която се казва в книгата Битие, че представлява повратна точка, когато Господ Бог разбърка езика на хората по земята. Кулата беше причина за това Негово действие, защото хората се бяха събрали да строят с цел да стигнат до небето и там да се поклонят. Кулата е щяла да бъде храм на Мардук и Ищар, според различните култови аспекти на поклонение. От тогава, Библейския смисъл на Вавилон е объркване. Строителите на кулата са я наричали портата на бог.

91. Култ – Термин, използван за религиозни групи и тайни общества, които проповядват мистични учения и скрита изолация от семейството и/или обществото, аскетизъм и манипулиране на волята и благосъстоянието на последователите, с цел лична изгода и облагодетелстване. Виж Второзаконие 23:17; 3 Царе 14:24 и 15:12; Йов 36:14; 4 Царе 23:7; Осия 4:14; Деяния 6:9.

92. Култ към Ищар – Древният Вавилонски култ на поклонение към богинята Ищар. Освен всички свои отвратителни мерзости, това божество е изисквало от младите момичета да стоят разсъблечени на стъпалата на храма, за да проституират. Шумерите също заимстват и включват култа в своето общество. 

От тогава то е пренасяно през вековете под много различни имена и форми, които са били приспособявани към поклонението на следващите поколения. 

             Когато странници и всякакви мъже идвали в храма да се поклонят, младите жени се съревновавали, за да привлекат поклонника в своето легло. Това още е било обществено изискване, което е служило като един вид изпитание за жените, които са търсили приемане в обществото. Главната цел е била да изгубят своята девственост. По обичай от тогава, мъж не е могъл да се ожени за девственица, поради това, че девствеността им е принадлежала на храмовите жреци.

  Младите момичета съответно е трябвало да прослужат определено време в храма на Ищар, преди да станат квалифицирани и свободни за встъпване в брачен завет. Момичетата, на които мъжете непрекъснато отказвали церемониалния сексуален акт, са били смятани за нежелани и негодни. Историята за синовете на Илий, които блудстваха с жени в храма на Яхве, е пример за това скверно жертване на богинята на плодородието.

93. Култ към мъртвите – Древна религиозна практика на поклонение и прославяне на мъртвите или умиращите. Нейните символи са свирепи и жестоки вампирски обичаи, в които кръвта присъства изобилно по време на празненствата на поклонение, (намеквайки за жертвите на идоли от миналото). Култовете към мъртвите са разновидност на поклонението към предците. Целта на този вид култове е да издигат ада и покварата, като се опитват да ги направят по-привлекателни и желателни за грешника, отколкото прошката и изкуплението. 

            Както при всички култови съблазни, култовете към мъртвите и смъртта прокламират свобода от всякакви задръжки, морал и праведност. В същото това време, тези групи обещават вечна свобода, която всъщност не може да е истинска и реална, тъй като тези, отделени от телата си, нямат никакъв контрол или власт над това, което ще стане след смъртта им. В допълнение към това, култовете проповядват нараняване, болка и разрушение на техните последователи, вярвайки че живота след смъртта, някъде под земята е по-добър от този на лицето на земята. Идеята за вечен живот на небето е напълно отречена и немислима.

Най-мощният култ към мъртвите и смъртта е този при древните египтяни. В тяхната култура са били предприемани подробни и изчерпателни ритуали и действия, които да подсигурят вечното обиталище на Фараоните и да могат те да имат възможността да се издигнат и да бъдат съединени с бога на слънцето Хорус. Виж Некромантия и Вотан.

94. Култова проститутка – Термин, използван за да наименува блудниците в дадена религия. Думата най-често е употребявана за мъже-содомити. Проститутките са били първоначално, плътските черноработници на древните религии. Като служители на култовото божество те са живеели в храмовете, където последователите на съответния бог са идвали да се поклонят. Жените са били отглеждани и дори раждани, с единствената цел да се съвкупяват с поклонниците. Това е ставало или публично като церемониален акт, които е бил воден от жреците, или насаме, за да задоволи физическите желания и нужди на специални членове.

Парите, събирани от храма за тези услуги, са били използвани, за да финансират неговото съществуване и за заплати на работещите в него. 

3 Царе 14:24. Както и с всички други основни положения в сферата на земното съществуване, (виж Седем сфери), проституцията възникнала от представата, че сексуалните услуги представляват вид религиозен принос. Следователно тя не би могла да съществува самостоятелно, без да има божество, към което да е отправен приноса. 

  Духът, подхранващ проституцията, почива върху блудницата, за да пороби нейните клиенти под властта на божеството, на което тя служи. Проститутката съзнателно като служител на божеството, използва тялото си, за да съедини този, с който тя блудства с нейния бог. Виж 1 Коринтяни 6:15-16. Ефектът е същия при тези, които са въвлечени в незаконен сексуален акт. Според словото на Господ Исус Христос, тези, които вършат това, се съединяват в духовно и телесно общение с чужд бог в завет на блудство, нещо, което Господ никога не е постановявал или освещавал.

95. Кунтия – Будистка богиня на милостта и закрилата.

96. Купа (съд) – А) Обект на духовно и божествено изливане, може да служи за ядене, също и за умиване на ръце от съдии или хора в управленски позиции. Б) Наричано още съд в превода Кинг Джеймс. Според Еклесиаст 12:6-7, купата е съд за душата, по същия начин както духът е нейния светилник. 1 Царе 10:1; Откровение 16.

97. Купи, бутилки, чаши – Общото между всички тези обекти е, че те са вид съдове и имат мярка вместимост. Според Библията те са съдове, които съдържат някакви вещества. Това, което е в съда, е важно, защото съдържанието определя употребата на съда: това може да е за съхранение вместо за ядене или пиене; за пренасяне вместо да стои на едно място; да съдържа ядене вместо пиене и т.н. В пророческата символика най-ясно видимо в книгата Откровение, чашите са извор на Божия гняв, съдовете представляват божествени диспенсации, съдби или духовни благословения.

В Откровение 5, това са молитвите на светиите, изобразени като тамян, отнасян от ангел до олтара на Бог. Купите, които обикновено са по-големи от другите два съда, могат да съдържат и твърди и течни вещества. В Библейски контекст, бутилките са съдове определени само за вода или вино. Чашите най-често са използвани за вино, по време на ядене. Това е ставало при общение или взимане на Господна Вечеря. Библейската употреба на всички съдове е най-често за вода или вино, два от най-изразителните преобрази и символи на обитаващия в нас Свят Дух.

98. Купол(Свод) – Древен символ, който в пророчески контекст (сънища, видения и слово), говори за небесното обиталище и покривало на боговете. На гръцки думата най-често е срещана като суфикс, който говори за някакъв вид обиталище или сграда – доме. Думата ойкодоме е един такъв пример. Виж различни производни в Матей 24:1; Ефесяни 2:21 и 2 Коринтяни 5:1.

99. Купидон – Другото име на бог Ерос. Богът, с когото блудствала Псухе, по време на установените дни за празнуване на нейната несподелена любов към това божество, покровител на оргиите. Купидон е името, с което се свързва съвременния празник Свети Валентин, който е всъщност честване на Ерос.

100. Куче – Мършояд по природа, опитоменото куче е всъщност доста популярен домашен любимец. Животното често е виждано като утеха, водач и пазач. 

В древността кучетата са били свързвани с боговете на вятъра, особено в Египет. От това разбиране произлиза и наименованието на мъжките проститутки, които също са били наричани кучета, поради служението в храмовете на техните богове. Без значение е било дали духовния покровител(бог) на храма е бил от мъжки или женски пол. За служителите се е вярвало, че са въплъщение на духовете на предците и оттам и на тяхната мъдрост, като тези духове идват посмъртно, за да помагат на обитателите на земята в техните дела.

          Според Библията, кучетата се смятат за осакатяващи вредители. Господ Исус използва тази метафора, за да опише недостойните слушатели на евангелието: отстъпници, окаяни, развратени и лицемери. Виж Матей 7:6. В днешно време кучетата символизират хищници, още и мъже, които са блудници, развратници и алчни. Виж Блудница и Блудник.

101. Кушит – Етиопец.

102. Къща – Място за живеене, обиталище, скиния или палатка. Укритие, безопасно място. Символ на придобиване, просперитет, притежание и постижение. Център на семейната дейност. В духовен смисъл, фамилен род, династия или нация.