С

С

От Сав до Сянка

1. Сав – Завет

2. Садок – Свещеник с пророческо помазание, който е служил по времето на цар Давид. Виж 2 Царе 15:27.

3. Самария – Думата означава “стражева кула”. Това е втория от двата центъра на идолопоклонство, установени от цар Еровоам.

4. Самуил – Първият официален пророк на Израел, който бива разпознат като такъв след властването на Исус Навин. Самуил е син на Анна, която го предава в храма, за да бъде отгледан и обучен от Илий. Пророческите длъжности на Самуил включват съдене на Израел, като негов шафат, управляване на армията и войните, водени от нея, обучаване на бъдещи пророци и духовно назначаване и помазване на царе. Той също така е бил отговорен за развитието и прилагането на религиозната система и цивилния живот на нацията.

5. Самхаин – Един от най-святите празници за уиканите и вещиците, който по традиция се празнува на първи ноември. Той е в чест на тяхната богиня Гая, Майката Земя. Обикновенно честването включва повечето от древните обичаи за плодородие. Виж Хелоууийн, Уика, Друиди, Магове и Ню Ейдж.

6. Сандал – Древен предмет, който е символ на залог, честност и съгласие. Използван в миналото, за да ратифицира договорни споразумения.

7. Сантерия – Думата означава “образът на светия”. Религия, която почита северните и западно- африкански божества Йоруба, преобразени като Римо-Католически светци. Разпространена е основно в Куба. Виж Вуду, Магьосничество, Черна магия и Черно изкуство.

8. Сара – Жената на патриарха Авраам и майка на сина му Исаак. Тя роди своя първи и единствен син в края на живота си, което стана чрез чудо от Бог. Името й, освен “принцеса”, означава още и “преодоляваща”. Чрез името си Сара е един вид прототип на църквата на Господ Исус Христос, тъй като Той каза че: “портите на ада няма да могат да и надделеят”. Виж Матей 16:18.

9. Саргон – Асирийски цар, баща на Сенахериб. Името му означава “принц на слънцето”.

10. Санхедрин – Оригиналното значение, което може да бъде намерено в академичния речник е “седящи заедно”, означава още заседателна сесия и съд. Това е названието на висшия съвет на Израел. Предполага се, че идеята за него произлиза от седемте стареи, които Мойсей избра и назначи над народа, след излизането на Израел от Египет. Пълното развитие на съвета става в Гърция, сред еврейската общност, асимилирана там. Гръцката дума за него е героузиа, което означава старейшинство. Санхедринът е представлявал тяло от аристократи, оглавено от първосвещеник, като неговата позиция се е предавала по наследство. Названието Санхедрин е използвано също и за двадесет и четирите стареи на творението, споменати в Откровение 4:4, 10.

           Санхедринът има административни, съдебни, законодателни и консултативни функции. Подобен съвет е председателствал над ранните християнски събирания. Еврейският Санхедрин е бил управляван от асмонейците, които са били принцовете и първосвещениците. Членове на това събиране са първосвещеника, старейте, главите на отделните фамилни родове и книжници, чиято задача е била да документират събранието и да записват и издават неговите решения.

11. Сатана – Противникът, обвинителят и прелъстителят. Този, който напада, мами и   ограбва. Виж Луцифер.

12. Сатир – Древно козело-подобно същество с митологичен произход, което е символ на мъжката похот и епикурейския живот. Сатирът е преобраз на развратна личност. Той представлява духовете и силите, стоящи зад древните богове на Рим и Гърция – някои от тях са Пан, Бакхус, Дионисий и Силванус. Тези духове са били почитани като силите, стоящи зад опиянението, похотта, оргиите и изнасилването. Кръвосмешението и злоупотребата с деца са били част от изискванията за поклонението към тези божества. Сатирите са били смятани още и за насилници на нимфите, чиято предполагаема чистота е била осквернявана от тях. Виж Козел, Дявол и Демони. Виж също Даниил 8:5, 8, 21.

13. Саул – А) Желан, очакван с копнеж. Б) Първият цар на Израел, който беше заместен от Давид, поради своето непокорство към заповедите на Бог. В) Името на апостол Павел, преди да стане един от служителите на Христос (на български е Савел).

14. Сафо – Името на древната поетеса, чиито писания и култови практики са спонсорирали и пропагандирали лесбийството, което е наричано още и сафизъм. Тя е била една от малкото жени по онова време, които са имали подобни поетични постижения. Някои от нейните творби са били пропити с хомо-еротично съдържание, което е възхвалявало сексуалните актове между жени. Тя е пропагандирала лесбийството сред младите жени, които са идвали да се учат и да бъдат наставлявани от нея. Поетесата също така е споделяла с тях, че черпи своето вдъхновение от срещите и взаимоотношенията си с богинята Афродита. Фрагмент от поезията на Сафо, запазен до наши дни, представлява описание на нейната романтична връзка с богинята, която е била нейна любовница и духовен покровител. Връзката на поетесата с богинята Афродита, дава отговор на това, как и защо съживяването на поклонението към различни богини (женски божества) неизменно следва надигането и популяризацията на лесбийството. Неговата сексуална ориентация и изражение, проследени в исторически мащаб, водят неотклонно към обичаите за плодородие, чрез които хората са се покланяли на древните божества.

15. Свастика – Змийска емблема, свързана с лунната богиня Изис и древен племенен символ на индуси, индийци, арийци, келти и крити. Поради това, че корените му произлизат от древните поверия на германските предци, този символ има голямо влияние върху западния ум. Виж Вотан. Свастиката е известна още и като стълб на Нацисткото движение. Емблемата има широкоразпространена езическа значимост, произлизаща от примитивните религии, което говори за вдъхновяване и прокламиране на първичното и примитивно поведение. В миналото е използвана от поклонниците си да привлече, отблъсне и впечатли другите, които са подвластни на змийските и ефекти. Свастиката също така е трябвало да плаши враговете и да освобождава подтисканата кръвожадна натура на човешкия дух. В качеството си на Хиндуиски обект за медитация, свастиката е преобраз на Мая, богинята на желанието и илюзиите.

Свастиката е символ предимно на богините, използвана като такъв за Астарта (Ашера) и предаван през вековете до времето на Артемида и Атина, покровителката на бойците. Смятало се е, че под въздействието на свастиката, съзнанието на поклонниците се е изпълвало с мистични и бойни сили. С тяхна помощ те са били въвеждани в духовните области на творението, където да бъдат свръхестествено укрепени и екипирани за битка. Поради тази причина свастиката е един от предпочитаните инструменти на шаманите, чрез който те осъществяват пътуването си в духовните места. Те са медитирали върху символа, който е имал хипнотичен ефект върху тях, помагайки им по този начин да изпаднат в транс – основният начин за пътуване в духовните области.

В днешни дни употребата му се свързва главно с мъжка сила в най-първичния и вид, но това не променя факта, че свастиката е символ на богините-войни и поклонението към луната. Възможно е лунния аспект на символа да е причината за воя на върколака при пълнолуние. Виж Шаман и Върколак.

16. Светкавица – А) Проявление на Божия гняв, сила и духовно воюване. Б) Ръката на Бог. В древността, особено в Рим, светкавицата е била възприемана като авгурство от боговете, особено от Юпитер. Била е също и символ на духовна битка на някое божество като например Ваал. В) Светкавицата представлява ръката и намесата на свръхестественото.

17. Спалня – А) Място на покой, почивка, потайност и интимност. Б) Основно място за обсъждане и разрешаване на най-секретните и тайни неща. Спалнята се свързва със състоянието на физическото тяло и неговите духовни и емоционални нужди.  Светилището на духовно-емоционалната активност, желания и тяхното изпълнение. Виж Стая.

18. Светилище – Стаята в центъра на храма, която е определена и резервирана за святи събрания и общение с бога на дадената религия. Виж Изход 15:17; Числа 3:31; Псалм 78:54; Евреи 8:2, 9:1-2 и 13:11.

19. Светилник – А) Светещ уред или съд. Б) В пророчески контекст символизира просвещение, инструкция и водителство. В) Тези качества водят до просперитет. Като пример Исус каза, че светило (лампа) на тялото са очите. Това е друго символично приложение за словото на Бог. Виж Псалм 119:105; Притчи 6:23. Светилниците в миналото са държали свещи, което ги свързва със светлината. Г) Седемте църкви на Господ Исус са държани респективно в седем свещника.

20. Светилник – Новозаветен символ за Църквата на Новото Творение. Пламъкът му е пряко свързан с източника (Църквата) и целта му – светлина в мрака. Виж Откровение 1:20.

21. Светлина – А) Бог, Неговата истина и сила на възстановяването, обновяването и трансформацията. Б) По специално словото на Бог. В) Светлината е преобраз на творческите сили на Създателя Бог, приведени в действие, за да произведат, извършат или произрастят (Исус каза:”Аз съм светлината на света”). Г) Светлината сочи пътя, дава видимост за пътуване, работа и общение. Д) Светлината е потребна за растеж, отразяване и закрила. Исая 49:6 говори за Господ Исус, Който е изпратен като светлина на света, много преди Той действително да дойде. Псалм 18:28 казва: ”Защото Ти ще запалиш светилника ми, Господ моят Бог ще озари тъмнината ми”. Псалм 119:105 добавя: ”Твоето слово е светилник за нозете ми и виделина на пътеката ми”.

            Светлината представлява също и очите, правейки я еквивалентна на виждането. В древността, когато електричеството не е било още открито, светлината е била добивана чрез свещи и факли. Поради това, тези два обекта са станали трайни символи на личното, индивидуално и преносимо осветление. Факлите, които са били по-големия от двата предмета, са показвали пътя за тълпи и армии, откъдето и стават символ на силовата, напредваща и прогресираща светлина. Свещите обикновено са били носени от единици или от малки групи хора. Те са преобраз на личното и индивидуално водителство или направление и просвещение в по-малка или ограничена сфера или област.

Светлината е възприемана още като духовен блясък. Поради това, свръхестествените духове, съответстват на светлината в тях. Човешкият дух също е възприеман като светлина. Спасителят Исус, когато разкриваше истинската Личност на Своя Отец, каза че “Бог е светлина”. 1 Йоан 1:5 продължава в същия дух, като казва, че в Него няма никаква тъмнина, но Той е източника на всичката светлина. Поради това, Той изпрати Сина си да бъде “Светлина на света”. Синът на светлината не е по-различен от Него. 

Тази линия на разсъждение, въпреки че може да изглежда малко примитивна за съвременния ум, е в съответствие с мирогледа на древния свят, където хората са виждали своите божества като абсолютния източник на техния живот и светлина. Когато те са нарушавали общението или са наскърбявали божеството, са били поглъщани от мрак. Това е предупреждението, което Господ отправяше към пророците по времето на Михей. Оттеглянето на Божията светлина е форма на божествен съд, според Михей 3:5-7. Ето какво пише там: “Така казва Господ за пророците, които заблуждават народа Ми, които докато ги хранят, викат “Мир”; но ако не сложи някой нещо в устата им, обявяват война против него. Затова нощ ще падне върху вас, за да нямате видение и ще ви бъде тъмно, за да не предсказвате, слънцето ще залезе за пророците и денят ще се смрачи над тях. Тогава гледачите ще се засрамят и чародеите ще се смутят. Да! Всички те ще покрият устата си, защото нямат отговор от Бога.”

Друг важен признак на светлината, който е символ на присъствието й, е мирото за помазване, изливано върху човека. Неговият блясък по техните лица е имал за цел да покаже на тези, на които те са щели да служат, че светлината на Бог е върху съда. Важността на Божията заповед да не бъдат оставени да изгаснат никога свещите в Неговия храм, е свързана с представянето на Неговото присъствие и успокояване на поклонниците, които идват при Него. Техните ежедневни страхове са били успокоявани, когато те са напускали мрака си и са влизали в Неговата светлина. 

Поради тези причини, мъдростта, наставлението и знанието са символи и знаци за присъствието на светлината. Поради това Бог се отъждествява със светлина. Светлината още символизира просперитет, поради това, че продуктивността, труда, изобретателността и находчивостта са подчертани и изявени от и чрез светлината. Нейното проявление е свързано с идеи, способности и производство на изобилие от блага. Златото, поради блясъка си, прави светлината и богатството синоними.

22. Световни пророци – Гласовете на предсказание, които декларират бъдещето, отделно от словото на живия Бог и Неговия Син Исус Христос, който бъдейки Логоса е духа на пророчество. Виж Откровение 19:10. Най-известните от тях са Мохамед, основателя на Исляма и Зороастър, основателя на Зороастрианизма. Виж Едгар Кейс и Нострадамус.

23. Светото Писание – А) Святото Слово на Бог, на което всички пророци и пророчества уповават за акуратност и автентичност. Б) Терминът е широко употребяван за свещените книги на много различни религии. В) В Новозаветната църква, която е святото обиталище на Създателя Бог, това е Библията.

24. Светски – А) Това, което се отнася към светското, земното и плътското. Б) Космополизма и в сферата на религията, вселенското и общоцърковното. Виж Яков 3:13-18.

25. Свещ – Библейски символ за духа на човека според Притчи 20:27. В книгата Откровение, свещта символизира събрание посред седемте Христови диспенсации на Църквата. Свещта означава просвещение, откровение, направление и духовен път. Виж Псалм 18:28 и Лука 11:36. В добавка на гореспоменатите подробности, свещта е преобраз на буйните, но краткотрайни пламъци на човешката душа. Свещта още е символ за вътрешното озаряване на човек, особено около главата, от славата на Господа (Йов 29:3), за човешката продуктивност и изобретателност (Притчи 31:18) и Христовото послание, което сияе в тъмнината на този свят (Матей 5:15).

26. Свещен – Това, което е свято и поради това, посветено на божество. Свещените обекти биват употребявани, като определени от божеството за изпълнение на неговите или нейните религиозни обреди и ритуали. Присъстващите на служението също биват  класифицирани като свещени. Състоянието на святост или освещение се придобива чрез серии от молитви, очистване, жертви и дарения, като по този начин предметите или хората се освещават. Виж Евреи 9:18-22. В Новия завет, според един от най-разпространените в света преводи на Библията - Кинг Джеймс, думата за свещенодействие според 1 Коринтяни 9:13 означава буквално “правя свят”. Гръцката дума за свят е хиерос. Виж значението на Хиерос. Виж 1 Коринтяни 9:13 и 1 Тимотей 3:15.

27. Свещена проститутка – Култов служител, чието служение се изразява в извършването на сексуални актове с поклонниците на неговото или нейното божество. Това се извършва с цел размножаване сред поклонниците, които са дошли да получат духовно семе и да се съединят с божеството чрез неговия служител. Също така този вид сексуално съвкупяване е имал за цел да стимулира и подпомогне изобилната жътва в определения за нея сезон. Храмът е плащал на свещенната проститутка, като в повечето случаи този вид служители са били установени там, точно за тази цел. Виж Храмова проститутка, Блудница и Куадеш.

28. Свещеник – А) Скужител от висок ранг, който се ползва от специални права, привилегии и достъп до божеството, на което той или тя служи. Б) Посредник между Бог и Неговите хора. В) Ролята, която изпълнява Новозаветната църква в свещенството на Новото Творение на Господ Исус Христос. Виж Битие 14:18; Изход 18:1; Псалм 110; 1 Петрово 2:4-9.

29. Свещенослужение – Религиозно и церемониално служение към божество.

30. Свещеник-пророк – Една от сферите на пророческо служение, която подчертава и набляга на свещеното, святото и почитаемото. Тези пророци са неизменно привлечени към това да наблегнат и да се концентрират върху тези области, повече от всичко друго. Те често се оказват в позиция, където да установят или да реустановят поклонението към Бог, по начина, по който Той го е създал и отредил. Те търсят Неговото удобрение и благоволение към събранията и общението на хората. 

            Често тази задача бива осъществявана чрез пътуващо служение, където свещеникът-пророк обикаля от църква на църква. Старателното дело на този вид служители държи надалеч евентуалните последствия, свързани с непочтително, нечестиво, светско и легалистично поклонение от страна на Божиите светии.

Свещениците-пророци непрекъснато са загрижени за поклонението и неговата правилна форма и изпълнение. Те жадуват да бъде установено чистото изразяване и божествени посвещения. Тяхното помазание се цели в правилното духовно позициониране и осветения характер на човека. Отношението на свята почит и начин на живот са целите на тези служители, които непрекъснато увещават светиите за тях. Езекиил, Исая, Мойсей, Еремия и Самуил са служители от този тип.

31. Свещени имена -  Както свещените предмети в миналото са били нещо обичайно, така и свещените имена също са били често срещано понятие. Обикновено те са били получавани от боговете като символ за промяната на статута на човека от земен към богоизбран. Даването на новото име е било форма на свидетелство за това, че човекът е достигнал определена възраст или е преминал успешно през конкретен ритуал на посвещение. Друга причина за това е избирането от страна на боговете, на даден човек, който да остави своя земен живот, за да стане един от тях. Когато Исус взе Петър, като един от Своите апостоли, Той го преименува. Господ направи същото с двамата братя – апостолите Яков и Йоан. Тяхното предишно фамилно име Заведей, Той замени с Воанергес, което означава синове на гърма. Савел получи ново име, когато стана апостол Павел, когото Господ Исус призова към служение.

Когато става въпрос за духовен призив, промяната на името представлява повратна точка в живота на човека. Считало се е, че чрез тази практика се променя природата и съществуването на призваната личност. Някои имена са избирани и запазвани от божеството като начини за придаване на собствените за тях божествени атрибути – нещо, което е било от съществено значение за церемониалния обред. Преименуваните посветени са били удостоявани с определената за тях съдба, съответстваща сила и власт, символ, на които е било новото им име. 

Промяната на името е означавала нещо повече от повишение в духовен, царски или свещенически ранг, което в повечето от случаите е било причина за тази смяна. Самото преименуване буквално е казвало на другите, че дадения човек спира да бъде един от тях. С тази промяна той вече е посветен или осиновен син или дъщеря на даденото божество за изпълнение на определено служение. В миналото царете и свещениците са били приети като пряко спуснати от божество и са преминавали през промяна на имената им. 

           Често при възкачването си на престол царете са били преименувани изцяло или презимето им е ставало името на техния бог. В Библията можем да видим рода на Ирод, който отговаря на горното описание. Смяната на името е означавала, че само тези, които са от същия род, носещи името на божеството, могат да наследят съответната позиция след смъртта на предшественика си. В днешно време промяната на името на Римския папа при католиците попада в категорията на този принцип.

32. Свещено питие – Съществена част при повечето форми на поклонение за различните религии е свещената течност, за която се смята, че съдържа божествен живот. Поглъщането на различни субстанции е част от почти всеки вид религиозно поклонение. Твърде малко са ритуалите, в които не е необходимо да се поглъща някакъв вид напитка, поради нейните духовни качества. Дори и в съвременното причастие, свещенодействието на виното, което върви заедно с присъствения хляб, отговаря на описанието на духовно или свещено питие. То представлява нещо повече от прост утолител на жаждата, а именно начин на контакт, чрез който да бъде приет духа на божеството, който съживява и изцерява, (ако е необходимо).

Често този вид питие е свързвано с живота и силата на божеството, като хората са вярвали, че чрез поглъщането на питието те преосъществяват себе си с божеството, чийто дух приемат чрез този ритуал. Ходатайствените молитви и молби, които предшестват приемането на течността включват превръщането на естествената течност в свръхестествена, от страна на божеството, което иска да благослови поклонника си. В повечето случаи всички свещени питиета са били различни интоксиканти, поглъщани поради различни причини. Най-често изпиването им е имало за цел да ги издигне над смъртността и светското, за да може човек поне за кратко време да види божествената перспектива. Опиянението е трябвало да стимулира пророчески видения и откровения. То също е трябвало да улесни комуникацията между божеството и неговия поклонник, така че той да получи предсказателно слово от духовния свят.

Интоксикантите са били използвани също така и за да предизвикат транс или духовни пътешествия от нашия към духовния свят. Друга причина за приемането им е била получаването на сила за изпълнение на определена длъжност или водене на битка. Богът е определял на свещеника си приемливите за него питиета, както и инструкциите за тяхното приготвяне според неговите духовни стандарти. Обикновено напитките са били правени от билки и корени, върху които божеството е имало власт. Пример за това е Сома, халюциноген, кръстен на едноименния бог, за който се е смятало, че е източника и причината за съществуването на растението. Презумпцията в случая е, че каквото е съдържанието на духа, отговорен за растежа на дадените билки, това автоматично е било предавано чрез състава на растението. 

Инструкциите от страна на божеството към служителите му, по отношение на това как да отглеждат и приготвят дадено растение в подходяща форма за поклонение, са смятани за висша мъдрост и мистично познание, достъпни само за избраните жреци на култа. Различните богове са изисквали подобни форми на поклонение чрез опиянение, защото унеса и вцепенението, които се получавали в резултат от поемането на интоксиканти, са позволявали на божеството да завладее поклонниците си и да им покаже себе си или неща, които са невидими за трезвения човек. 

Популярни свещени питиета са вино, сома, медовина (и двете са съставки в бирата) и не на последно място, кръвта. Други опиати са включвали различни билки, консумирани като халюциногени. Тъжното е, че най-зловещото от всички интоксиканти е било и най-предпочитано. Това е кръвта, която повечето примитивни култури са издигали като най-висшето свято питие. Поради това повечето езически поклонения са били основани и организирани на базата на жертвоприношения. 

Когато апостол Павел обяснява превъзходството на Господната вечеря (причастието) в 1 Коринтяни 10:20-21, той увещава християните да не участват в пиенето на други свещени питиета и свещенодействия, поради тези причини. Главната цел на Павел е да премахне от тяхната съвест, дълбоко вкорененото желание да се провокира божествена дейност чрез естествени стимуланти. Той търси да убеди изкупените в това, че вечно присъстващият Свят Дух им осигурява непрекъснат поток от духовен живот, радост, мир и сила, повече от достатъчни да посрещнат ежедневните им нужди и божествено предопределени задачи.

            Предупреждението на Павел се разпростира дори до аспекта на пиенето в социална среда. За него апостола увещава вярващите да внимават. Причината е, че неспасените не биха могли да направят разлика между пиене за развлечение и такова, придружено с молитва и принесено като жертва на други богове. За повече информация по въпроса виж Псалм 16:4; Исая 57:6 и 65:11; Еремия 7:18 и Ефесяни 5:18.

33. Свещени числа – Това са определени числа, които се свързват с поклонение, ритуални обреди и божествени календари. Те са били важни за примитивните поклонници, защото се е смятало, че съвпадат с времето, когато техните богове са се появявали и са посещавали земята. Числата са били давани от божествата като святи за определени времена. Само жреците са знаели за тях и е трябвало да бъдат на определените им места в храмовете, за да приветстват идването на божеството и да принесат жертви. Изискванията по отношение на числата са включвали количество, което е давало изражение на бройката приемливи жертви за божеството. 

Свещените числа в различните култове неизменно са свързани със сезони, месеци (фази на луната) през годината и определени часове на деня. Вследствие на това, числата седем и дванадесет присъстват в почти всяка религиозна система по света.

Свещените числа също така са имали и астрономическа важност, защото хората са смятали, че всичко, което се случва на земята, е директен резултат от някакво движение на небесните тела. Принос за формиране на свещена нумерология в различните вероизповедания, религии и култове имат смяната на времето (часове, дни, седмици, месеци, години) и различните периодични природни феномени (слънчевото затъмнение, слънцестоенето, лунното затъмнение, пълнолунието и др.). Времената на жетва и сеене, времето за размножаване при животните, цикличните промени във времето и планетарното движение в небето също са дали своя принос в определянето на свещени числа. 

              Астрономичните фактори са били възприемани на базата на разбирането, че божествата, които не идват от недрата на земята, са дошли от небето. Хората са вярвали, че пътуването на боговете е зависело от позиционирането на небесните тела и техните орбити. Поради това определени числа, времена и месеци от годината са оказвали съответно благоприятно или негативно влияние върху пътуването на боговете. Тези времена са били маркирани с числа и определени постановки, ритуали и обичаи, за да може божеството да бъде посрещнато подобаващо и често пъти с точност до минута.

Божиите числа са гравирани във вечността за цялото Му творение и Той е назначил за хората и земните събития определена цикличност. В Битие 1:14 виждаме, че Бог постави звездите за белег, чрез който да се отмерват времена на Неговите и земните сезони. Това показва, че Неговите графици не са основани на земните календари, променящи се поради различните времеви зони или човешки манипулации. Бог е втъкал в творението Свой собствен график и календар, който Неговите невидими сили следват. Зачеването (особено при животните) има своето определено време в годината. Птиците живеят и мигрират според назначените месеци и сезони. Семената биват посявани на определеното за това време, а жътвата се прибира според вградения в земята график на възпроизводство. 

В Библията числовото определение за Бог е Три-Единен, което показва Неговата неделимост и че числата три и едно са символ на обединена единна сила и действие. Числото седем преобладава в повечето светски религиозни системи поради факта, че за периода от една седмица има седем дни и толкова нощи. Всеки месец има определените си седмици и нито една година не минава преди да изтекат седмиците й. Числото седем е важно поради своя духовен произход. В Библията пише, че във вечността Бог има седем духа, стоящи пред престола Му. За тях се казва, че са силните управници, назначени над земята, освободени при изливането на Святия Дух в деня на Петдесятница за цялата църква на Новото Творение. Виж Откровение 1:4, 3:1, 4:5 и 5:6.

Свещените числа имат своето място и в броенето на годините. Когато числото десет, което е символ на десятъка и плода от човешките ръце, бъде умножено по числото седем, полученото седемдесет говори за нещо различно. То е показател за земно управление и по-конкретно, от страна на Божиите хора. Презумпцията за това е извлечена от поучението в Библията, че “за Бог един ден е като хиляда години, а хиляда години – като един ден” (Виж Псалм 90:4 и 2 Петрово 3:8). Най-добре това може да бъде разбрано в контекста на това, което Библията нарича “денят на Господ”. Виж Исая 2:12 и 13:6, 9; Еремия 46:10; Малахия 4:5; 1 Коринтяни 5:5; 2 Коринтяни 1:14; 2 Петрово 3:10 и Откровение 20:2. Хилядагодишният ден на Господ и приложението му на земята показва, че Бог маркира делата Си на земята, според Неговото определение за ден, а не според човешките разбирания. Това е установено по отношение на Неговите сезони и предопределеното за тях време. 

Свързвайки гореописаното с управление и предци, можем да проследим тази числова зависимост до Адам в Едемската градина. Той е живял деветстотин и тридесет години в изгнание, след като падна в грях. Логичният въпрос е: какво е правил през първите седемдесет години от живота си? Отговорът на въпроса е, че през тези години той е владеел и царувал суверенно над поверената му от Бог земя. Изглежда на змията е отнело едва седемдесет години, за да успее да детронира Адам, което прави това число представително за божествена власт и управление. Израел имаше седемдесет стареи и в Исая 23:15 се казва, че седемдесет години е числото на един цар.

В един пълен цикъл на слънчева обиколка има дванадесет тридесетдневни (лунни) периода. Календарите могат да се променят, часовниците да бъдат нулирани, но ако трябва да съвпадат с пулса на творението, те винаги ще бъдат съобразени с Божиите соларни и лунни орбити, назначени за земята. Числото дванадесет умножено по себе си дава сто четиридесет и четири, което е многократно употребявано число в Апокалипсиса на Йоан. То е използвано, за да покаже броя на избраните евреи-евангелизатори, които Бог е определил да довършат делото на Църквата, след нейното заминаване. Виж Откровение 7. Добавянето на хиляда към числото означава, че тяхното време е насрочено според деня на Господ. 

Друго важно число е две. Всяко човешко същество е създадено, за да има две ръце и два крака, като има общо по десет пръста на чифт крайници. Осия 2:10 установява, че ръката и служението на Бог са синоними. В Йов 37:7 пише, че делото на човека е запечатано на ръката му от Бог. Други стихове в подкрепа на това са Левит 8:36 и Числа 27:18. Концепцията за това се прилага дори и за ръката (служението) на ангелите. Виж Деяния 7:35 и Галатяни 3:19. Един пръст е показателно за делата на Бог. Виж Изход 8:19 и 31:18; Второзаконие 9:10 и Лука 11:20. Същото е валидно и за краката и техните десет пръста, които пренасят човек навсякъде по време на живота му и труда му. Всичко това показва и причината, защо десятъка, десетата част от човешкия труд и прираст е свързан с числото десет. Числото две говори още за завет, партньорство и баланс. Две очи балансират човешкия взор, като могат да бъдат и преобраз на уравновесено духовно зрение. Две уши уеднаквяват чуването и две ноздри филтрират миризмите. Едната уста е преобраз на целенасочена и праволинейна комуникация. От примерите до тук можем да видим, че и човешкото тяло само по себе си е пророческо за божествените числа.

Числото двадесет отговаря на сумата от пръстите на краката и ръцете, а тридесет съответства на дните в лунния месец. Тридесет също така е и числото, което показва годините на зрялост за встъпване в свещеническо служение на Левит. Това е в пряка връзка с регулярното появяване на Божиите благословения при новолуние и други заветни събития в живота на Неговите хора. Господ Исус е бил на около тридесет години, когато започва активното Си земно служение. Виж Числа 4:3 и Лука 3:23. Служението на Исус продължава три години и половина. Цар Давид, от чийто род произлиза Спасителя, се възкачва на престола на тридесет годишна възраст, като суверенно владее над Израел седем години, а над Юда тридесет и три, което прави всичко четиридесет. 

Четиридесет е друго свещено число в Библията, което говори за изпитания, трудности и обучение за Божие служение. Това също е и числото на съда за неверието, който завършва с подготвянето на човек за служение към Създателя. Израел се скиташе в пустинята за четиридесет години, защото отказа да покори Кадис Варни според както Бог беше наредил. Пророк Езекиил трябваше да лежи на една страна за четиридесет дни, поради греха на Божия народ. Исус беше отведен в пустинята за четиридесет дни и толкова нощи. Там Той свали от Себе Си резултата от културните, етнически и религиозни особености, на които е бил подложен, поради това, че е роден и отгледан от хора. Когато Той се завърна оттам, Духът на Баща Му владееше над душата Му. 

 Друго важно число в Библията е числото петдесет. Това е числото на Библейския юбилей или освобождение, защото е половината на сто, което е пълната мярка на човека. Портала на Божия дом е висок петдесет лакти. Виж Исая 65:23; Марк 4:8, 20; Лука 16:6-7 и Йоан 19:39. Когато числото е съставено от няколко стотици, трябва да се вземе предвид техния брой. Четири например е число, което символизира земята и нейните четири полюса или вятъра, придава съответното значение на четиристотин. Седем, което е числото на духовно господство, когато се умножи по сто носи смисъл на пълна мярка на духовно господство, освободено в делата на хората. Шестстотин, колкото бяха годините на Ной преди потопа, който разруши неговите пределувиални съвременници, е отражение на пълната мярка. Сто процента от Божията милост беше приложена към техния грях. В края на това време, където шест е числото на човека, спрямо пълната мярка на Божията милост, показва, че времето на призива на Ной, беше времето, когато Бог не можеше повече да търпи нивото на поквара в хората. 

Числото пет, което е определено като числото на благодатта отговаря на петкратния кабинет, описан в Ефесяни 4:11. По-горе в дефиницията видяхме, че числото пет се свързва със служение и с труд, според броя на пръстите на ръцете и краката. Шестдесет е числото на управление на хаоса, според окултистите. Това е четно число, чиято цел е да доведе съвета до задънена улица, без възможност за необходимите бройки на нечетния кворум, който да реши в определена посока. Това е важно като разбиране, по отношение на това, че в повечето случаи свещените числа, които са свързани с Бог са нечетни, тъй като четните често водят до патови ситуации.

34. Свещенство – Думата, която дефинира тяло от индивиди, които служат като свещеници. Библията разпознава три вида свещенство: Мелхиседеково, Левитско и това на народа на Новото Творение от царе и свещеници, новородени в Господ Исус Христос. Виж Изход 40:15; Евреи 7:24 и 1 Петрово 2:9.

35. Свидетел – Виж Мъченик.

36. Свитък – Древна книга, написана върху дълго непрекъснато парче папирус, която обикновено се съхранява в навит вид и запечатва с восък. Да погълнеш или да изядеш такъв свитък е символ за това, че посланикът е приел словото на Господ в себе си, като то е било асимилирано вътре в него, за да бъде освободено в необходимия бъдещ момент. За пророк да погълне словото на Бог, е акт на подготовка за освобождаване на словото към съответното пророческо поколение.

Сладкият вкус на изядения свитък символизира първоначалното удоволствие, което пророка е изпитал, когато е разбрал, че Господ най-накрая ще извърши съда си поради греховете и безбожието на даденото поколение. Горчивината в стомаха, която идва в последствие е показател за тъга и ужас, предизвикани от ръката на Господ, която натежава върху обекта на пророчеството. Разруха, бедствия и катастрофи са били последствията от такива пророчески действия.

37. Свръхестествен – А) Това, което направлява и контролира нашия свят от духовния свят отвъд границите на видимото. Б) Събития, които излизат извън границите на това, което е нормално и естествено за хората. В) Обиталището на боговете и невидимите сили на творението. Г) Описание на това, което е привилегия и способност на духовния свят и неговите множества. Виж 1 Коринтяни 10:3-4.

38. Свръхестествен пратеник – А) Създания на Бог, които са упълномощени да извършват свръхестествени и духовни дела от Негово име. Б) Може да бъде както ангел, така и човек. В) Терминът се прилага още и за Святия Дух като Третата личност от Троицата, Която направлява изпълнението на Новия завет на земята. Виж Битие 24:40; Псалм 35:5-6; Деяния 5:19 и 12:11; Откровение 14:15-19.

39. Свръхестествено придобиване – А) Сдобиване с нещо по неестествен начин или процес. Б) Това, което постигат пророците, когато изговарят словото на Бог. Виж 4 Царе 4:1-7 и Матей 17:27.

40. Свят – Човек, който е посветен и предаден на Бог, чрез отделянето му от греха.

41. Святост – А) Състоянието на отделяне и освещаване от греха към Бог. Б) Законът на  Божия храм. От перспектива на Бог, святостта е неопетнима и е невъзможно да се омърси от каквото и да е нещо външно за човека, оттук е и притчата на Исус, описана в Матей  15:11, 20 и Марк 7:20. Божията святост означава освещение, което прави всички части да са добре, здрави и действащи в перфектен синхрон с другите, без прекъсване и проблеми. Това е святост в поведение, която произтича от святи мисли, емоции, желания и решителност. 

             Това е съзнателна святост, плод на волево решение, която решително съществува, за да произвежда и върши това, което е право. Тя разпознава и избягва неправедността и придава силата и превъзходните добродетели на описаната по-горе проницателност, на всички около нея. Тази святост е нещо повече от освещение и отделяне - тя е основата, на която те могат да бъдат постигнати и библейското изкупление да бъде проявено.

42. Сеанс – А) Некромансия. Б) Предсказване на бъдещето чрез общуване с мъртвите. В) Окултна дейност, която включва истинско или мнимо призоваване на мъртвите, с помощта на фамилиарни духове и вентрилоквизъм (говорене чрез стомаха).

            Практиката на сеансите датира още от преди създаването на Израел като държава. В онези времена боговете на мъртвите и подземния свят са били търсени за помощ и съвет, чрез техните медиуми. Тогава хората са вярвали, че техните мъртви отиват под земята, където да продължат своето съществуване. Презумпцията за това най-вероятно се е кореняла в практиката да се погребват телата на мъртвите под земята.

Същността на тази практика се е състояла в това, че както за хората от древността, така и за съвременния човек, идеята за абсолютната и необратима смърт е била трудна за приемане. С цел да бъде вкаран елемент на надежда за роднините на починалия, са били измислени и разработени широк спектър от чародейски и окултни ритуали и практики. Катализатор за това движение е било измислянето и служенето на боговете на смъртта, с надеждата да бъде спечелено тяхното благоволение и по някакъв начин да им бъде даден достъп до изгубените близки. 

Медиуми и спиритисти са служителите, употребявани от боговете на мрака. Тяхната работа е била да предлагат себе си като един вид проводник за боговете и по този начин да осъществяват връзка с починалите. Името на това събрание или служение, където се е осъществявала срещата с мъртвите е сеанс. Смятало се е, че тогава е ставало възможно появяването на нематериалните и духовни страни на починалия, за които се е вярвало, че съществуват дори и след смъртта на тялото. При призоваването на мъртвите, те дискутират въпроси от отвъдното със своите живи роднини и близки. Често това е хипотетична информация за утрешния ден и съветване по отношение на това, как мога да се възползват от знанието за наближаващите събития.

Най-ясният пример за това, може да бъде видян в 1 Царе 28:9-25. Друга информация по този въпрос може да бъде намерена в Петокнижието, където Бог забрани на Израел да участват в такива практики, поради това, че те са еквивалент на служение, общение и поклонение към мъртвите. Това е най-видно от самите ритуали на некромансията, които са съществени за правилното и успешно протичане на сеанса. Виж Некромансия.

43. Север – Посоката на хладното, студа и сумрака, поради неговите мразовити температури и липсата на слънце. Северът говори за тъмното и скритото. Йов 37:22 разкрива севера, като обиталището на Всемогъщия. В Бог, Синайската планина е на север, както и града на Великия Цар, който е Исус Христос.

44. Седалище – А) Стол, място за почивка. Б) Седалище на сила и власт обикновено от еклесиален характер като например местата на свещениците в храмовете. Седалищата представляват също така и място за отпускане, обучение или удобство по време на работа. Гръцката дума за седалище е катедра, от нейния корен произлиза думата катедрала. Когато Исус говореше за мястото(седалището) на Мойсей, Той имаше предвид нещо повече от неговото място на масата за ядене или удобния му стол за почивка. Неговата нарочна употреба на тази дума имаше за цел да покаже седалището на официална длъжност, духовната власт, която произтича от него и по-конкретно тази на еклесиално управление.

45. Седем – А) Числото на божествени революции и цикли. Б) Число, което символизира върховенството на Създателя като световно влияние и контрол. В) Числото на суверенитет и абсолют. Светът от времето на Месопотамия е разделял небето и земята на седем части. Всяка една от тях е била наречена на съответстваща й планета. В днешно време това са континентите на земята. В миналото този начин на разделяне е произлизал от вярването, че земята е свръхестествено управлявана от седем властващи началства. Предполагало се също, че над тях стоят седем архангела, които ги контролират и надзирават. Названието на тези началства е архонти, откъдето те са известни и като седемте архонти на творението. В Библията числото седем е споменато над сто и петдесет пъти. Само в книгата Откровение, то се споменава петдесет и четири пъти. Списъкът, който е изброен по-долу съдържа някои от по-значимите събития и ритуали свързани с числото седем: 

    1) Грехове, които са мерзост – Притчи 6:16 и 26:25

          2) Завършеност на цикъл – Битие 7:10

          3) Завети – Битие 46:25

          4) Чудеса на възстановяване– 4 Царе 4:35 и 5:10

          5) Постоянно отдаване на слава и хваление – Псалм 119:164

          6) Дни преди потопа – Битие 7:4

          7) Дни на седмицата – Битие 2:2 и 1:14

          8) Дякони в първата църква  - Деяния 6:3

          9) Демонични крепости – Матей 12:45 и Лука 8:2

         10) Божествени декрети – Даниил 4:16, 23, 25, 32 и 9:25

         11) Божествени тайнства – Изход 7:25

         12) Очи на Бог – Захария 4:10

         13) Празници – Числа 29:12

         14) Прошка – Матей 18:21-22

         15) Пълнота на Божиите благословения – Йов 1:2-3 и 2:13

         16) Божии светилници – Числа 8:2 и Захария 4:2

         17) Жертви – Битие 21:28-31

         18) Определеното служение към Господ, духовно– Битие 29:27

         19) Свещеническо освещаване – Левит 4:6 и 8:33

         20) Свещеници – Исус Навиев 6:4

         21) Пророчество – Битие 41:2-7

         22) Пророчески чудеса – Матей 15:34 и 3 Царе 18:43-44

         23) Очистване – Левит 12:2

         24) Препосвещение – Левит 23:34

         25) Косата на Самсон – Съдии 16:19

         26) Седем нации – Второзаконие 7:1 и Деяния 13:19

         27) Седем Пасхални Агнета – споменава се 12 пъти от Левит до Числа

    28) Патири в служението на Христос – Михей 5:5

         29) Завършване на Соломоновия храм – 3 Царе 6:38

         30) Духовно освобождаване от дълг – Второзаконие 15:1

         31) Звезди (Плеяди) – Амос 5:8

         32) Камък, като Христовия със седем очи на него – Захария 3:9

         33) Скиния – Числа 19:4

         34) Време на завършеност – Левит 12:2

         35) Тръби – Исус Навиев 6:6

             В книгата Откровение се говори за: седем ангела; седем свещника; седем църкви; седем духа; седем глави; седем рога; седем планини; седем чаши; седем язви; седем печата; седем гръмотевици и седем тръби. Това, което апостол Йоан получи на остров Патмос беше едно зашеметяващо откровение. От него става ясно, че Църквата, родена от Месията, ще бъде физическо превъплъщение на седемте вечни духа на Бог. Разширена по този начин, Църквата на Новото Творение трябва да измести и замени седемте архонти, управляващи от древността, със своите седем ангели, в качеството си на изявеното тяло на Христос на земята. Виж Седем дни и Инкубационно преживяване.

46. Седем дни – Това е често срещана фраза в Стария завет, както и в голяма част от                         тогавашната писменост, запазена досега. В повечето случаи е във връзка с религиозно служение, официално освещение или подготвителен период на отделяне и инкубация. Най-значимата връзка между този седемдневен период от време и гореспоменатите му функции е, че числото седем е вечно. За да може в пълнота да бъде обхванат и разбран неговия небесен произход, трябва да бъдат взети под внимание всичките отпратки към числото в Библията. Някои от по-важните са изброени в дефиницията на числото седем. Негова основна характеристика е да бъде стандарт за време на духовна подготовка и свръхестествено влагане.

    Изискването за седемдневна подготовка или отделяне преди изпълнението на нещо, води  своето начало от седемте духа, стоящи пред престола на Бог във вечността. Всъщност всяка духовна отпратка или приложение на числото седем, води началото си от седемте духа пред Божия трон, които представляват сумата на невидимите сили на творението. Те са символ на Господната възвишеност, всеприсъствие и активност във всичките сфери на Неговото творение. Виж Седем духа. Седем дни е още и пълният период на пророческо, свещеническо или управническо освещаване. Това е бил отреден период на инкубация, който да финализира готовността на служителя да поеме дадената длъжност или позиция.

По време на този инкубационен период, бъдещият служител е преживявал изолация, отчуждение и отделяне, чиято цел е била да съблече от него старото и да го установи в новото. Поради това седемдневните периоди на освещение са били важни сезони за получаване на откровения, прозрение и възрастяване за служение. Виж в Библията подробности за освещението на Левитското свещенство и короноването на царете.

47. Седем духа пред Божия престол – Те са преобраз на седемте църкви, които се раждат от служението на Исус Христос. Това също са и глобалните сили, които покриват и владеят над Божия свят. В Библията те са споменати на няколко пъти в книгата Откровение, като седемте духа, стоящи пред престола на Всемогъщия Господ. На друго място те са наречени седемте очи на Господ, светилниците на Бог, църквите на Господ, Неговите пратеници или посланици. В Откровение 5:6 се казва, че те са изпратени по цялата земя, след триумфа на Агнето. Виж още Откровение 1:4; 3:1; 4:5 и 5:6. От тях стават ясни качествата и целите на тези служители на Създателя, които Той е подготвил и разпратил, за да владеят над цялото творение. Виж Седем, Седем дни, Седем светилника и Седем звезди.

48. Седем звезди – Седемте църкви, изброени в книгата Откровение – Ефес, Сардис, Смирна, Тиатир, Пергам, Филаделфия и Лаодикия. В древността тези звезди са приписвани на Плеядите, заедно със седемте богини, дъщерите на Зевс, на които са наименувани. Реално обаче, те отговарят на седемте духа, които седят пред престола на Всемогъщия Бог. Те съставляват силите на архонтите на творението и ангелите на седемте църкви на Господ Исус Христос. Виж Амос 5:8; Откровение 1:16, 20; 2:1 и 3:1; Виж още определението за Плеяди.

49. Седем пасхални агнета – Изискани като жертви от Авраам. Овцете в случая се отнасят към женските агнета и църквата на Новото Творение, която е символ на жената, като невяста и съпруга на Христос. Агнетата е трябвало да бъдат жертвани с хляб или друга храна, което е било символ на словото. Виж Ездра 8:35 и Свещени числа.

50. Седем печата – Фразата се намира в Апокалипсиса, която е последната книга в Библията. В случая става въпрос за времето, когато Господ Исус Христос разкрива това, което Бог Отец е предопределил и вградил в творението, през времето на неговата история. Апостол Йоан определя отнасянето си от Святия Дух в небесните места, като “намерих се в Господния Дух”. Целта, поради която той бе взет на това място, беше да бъде свидетел на отварянето на седемте печата на Божия съд върху земята, човечеството и цялото творение. 

  Там Йоан видя в дясната ръка на Бог свитък, който е изписан и от двете страни. Това само по себе си е нещо необичайно, защото за онова време много малко свитъци са били изписвани двустранно. В общия случай съдържанието на свитъка е било поверително и поради това, както автора, така и изпращащия са взимали мерки то да не бъде прочетено от никой друг, освен от този, за когото е предназначено. Въпреки това, Йоан видя свитъка на Бог, изписан от двете страни и от това разбра, че той има специално значение.

Печатите в онези дни са били от съществено значение. Виж Печат. Когато даден печат се отвори на правилното време и от правилния човек, това е означавало да бъде освободено в пълнота всичко, което е написано и запечатано. Такъв е и случая със събитието, на което апостол Йоан стана свидетел. Първоначално той беше натъжен поради това, че не се намира достоен, който да отвори печатите и да прочете това, което е написано в свитъка. Причините за това са няколко.

Според древните азиатски практики на онези дни, след написването на свитък е имало много легитимни причини за неговото запечатване. Главната от тях е била неприкосновеността на последната воля или завещанието. Самото написване и запечатване на документ от такъв вид е ставало в присъствието на седем свидетели. След смъртта на завещателя, заветът е можел законно да бъде отворен само в присъствието на седемте свидетели или техни преки наследници.

Подробностите, с които апостол Йоан описва закланото Агне, имат за цел да покажат легитимността и правото на Христос да отвори свитъка със седемте печата, който е преобраз на последна воля и завещание. Апостолът обрисува Агнето със седем рога и със седем очи, които са седемте Божии духа, откъдето и аналогията с изискването на гореописания азиатски обичай за седем свидетели. Исус бива заклан като Агнето на Бог, възкръсва от мъртвите, за да отвори печатите, явява се със седем рога на главата си като свидетели и е придружен от седемте Божии духа на Създателя, които седят пред Неговия престол във вечността. Цялото това описание разкрива един изключителен символизъм. Двустранното изписване на свитъка, който Господ Исус отвори, свидетелства за абсолютната пълнота и завършеност на написаното в него. Това означава, че няма място за допълнения и нищо не може да бъде изтрито или променено от него. Всъщност това, което Господ прочита на всеослушание пред този велик небесен трибунал, представлява алфата и омегата на всичко, което Бог Отец е предопределил за Своето творение.

  При такива случаи нито този, които открива какво е написано в документа, нито официалния оповестяващ, могат да добавят или да отнемат нещо от написаното. Също така на тях им е забранено да перифразират каквато и да било част от посланието. Задачата по изясняване на посланието за потенциалните му слушатели е принадлежала на лидерите на обществото, учителите, законниците, старейте и оторизираните за това власти. Никой човек, който няма изричното право да тълкува или прилага даденото слово, не би могъл да се наеме с тази задача, под заплаха от затвор или смърт.

51. Седем светилника – Друга фраза за седемте Божии духа, стоящи пред Неговия престол. Тяхната основна функция е да бъдат съдове на светлина и живот за седемте църкви. Виж Откровение 4:5.

52. Седем църкви – Глобалното общество от вярващи на Новото Творение и Новия завет, които са описани в книгата Откровение. Това са седемте църкви на Господ Исус Христос, чиито имена са Ефес, Смирна, Тиатир, Пергам, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. Това, че броят на църквите е седем, е показателно за цялостното покритие и обхващане на земята от Господната църква, поради това, че континентите на земята също са седем.

53. Седемглава кобра – Това създание е често срещано в древноизточната мистика и мъдрост. То е еквивалент на седемглавия дракон в книгата Откровение. Присъствието на това животно в ритуалите и вярванията на даден народ е отражение на седемте дни от седмицата, показателни за неговото поклонение, насърчавано и определяно от управниците, за да може да им осигури непрекъснато властване. Символизмът на седмоглавото управление е заимстван от броя на континентите, след тяхното разделяне. Буда е едно от божествата, при които има поклонение към това създание, чрез което да добие допълнително сила и влияние. Седемглавата кобра е измислица за божество, която влиза в рамките на вечността. Още от времето на шумеро-вавилонците, до апокалипсиса на края, старата змия, която е дракона и дявола Сатана от Откровение 12, остава в основата си непроменена, за да изпълни докрай целта, с която е създадена.

54. Седмица – Мярка за време, основана на числото седем и Божиите основни сили на творението. Древните египтяни са спазвали осемдневна седмица, която обаче Бог промени в ума на евреите, като разкри начина на сътворението на Мойсей. Виж Даниил 9:27; Битие 29:27-28. Виж още Свещени числа.

55. Седмият ден – А) Шабата на Създателя. Б) Краят на наложен цикъл за подготвителни ритуали за освещение и отделяне на нови служители. В) Ден на завършване и пълнота. Г) Краят на времето на празнуване, посвещение и честване.

56. Седмият ден, значимост – След започването на проекта по създаване на творението, седмият ден е първия Шабат на Господ. След като създаде човека на шестия ден, Господ Бог сподели с него първия ден на почивка. Създателя и Неговото творение – мъжа и жената, заедно отпразнуваха първия Шабат, който впоследствие човечеството щеше да почита. Виж Битие 1:27 и 5:2; Изход 20:11; Матей 19:4 и Марк 10:6.

            След Съботната почивка Господ завърши проекта, започнат седмица по-рано. Той оформи човека от пръстта (Битие 2:7) и вдъхна в него дъха на живота. По този начин тялото или плътта на човечеството беше формирана на осмия ден от творението, който всъщност е и първия ден от новата седмица. Разбирането на тази хронология е от съществено значение, защото то обяснява няколко модела, постановени в книгата Битие. Пример за това е рождения ден на Църквата, който съвпада с първата Петдесятница, след като Исус се възнесе от земята. Така както на осмия ден Адам получи своето тяло и дъха на живота, така и на първата Петдесятница,  духовното тяло на Христос стана реалност на земята. Подобно на това, което се случи в Едемската градина, Господ отново постави духа в тяло.

Смисълът на това действие още веднъж е показан в Деяния 20:7. Там отново се казва, че на първия ден от седмицата, учениците се събраха да разчупят хляба и да чуят словото на Господ, проповядвано от апостол Павел. Този обичай води своето начало още от Битие 2:7-8. Постановяването на този стандарт, произлиза от откритието, че Господ е възкръснал, което стана в първия ден от седмицата. Впоследствие, когато апостол Павел инструктира Църквата по отношение на това как да управлява даровете и жертвите, той определи първия ден от седмицата, за да складират и да предават това, което са посветили през изминалата седмица за Господ. 

По времето, когато апостол Йоан беше заточен на остров Патмос, това постановление е превърнато вече в традиция. Това личи от неговото изказване, че е се е намерил в Духа в Господния ден, което е едно добре пресметнато изказване. Когато Спасителят се появява, Той намира Йоан да почита определения християнски ден на поклонение. Чрез посветеното си поклонение към Него, Йоан можа да влезе в областта на Духа, на този определен ден, за да получи едно от най-тревожните откровения, получавани някога от Всемогъщия. 

Библията е пълна с едва доловими нишки за наредбите, постановленията и законите за управление на творението, определени от Създателя. Поради това, че често пъти те са представени по един лек и неофициален начин, могат лесно да останат незабелязани. Въпреки това, чрез внимателно изучаване и сравнителен анализ на словото, могат да бъдат разпознати Божиите предпочитания и предпоставките за тях. Старателното проследяване на повтарящи се последователности, които постановяват Неговите вечни традиции в нашия естествен свят, ни дава разбиране за цикличността на вечните обичаи на Господ.

За пророците е важно да разбират важността на това, че Господ споменава шестия, седмия и осмия ден от началото на творението. Те трябва да направят връзката със значимостта и влиянието на тези дни върху всичко, което Бог прави в днешно време. Човешкият дух беше създаден на шестия ден. На седмия ден Господ си почина от труда по създаването на творението. На осмия ден беше създадено тялото за човешкия дух и дъха и духа на живота бяха вложени в него от Създателя. Тези три числа маркират всеки важен пророчески цикъл, който Бог започва.

57. Седмо чувство – Интуитивното чувство, което е привилегия изключително за духа на Новото Творение. То се активира и действа под Новия завет в Исус Христос. Седмото чувство на новородения християнин е връзката с дарбите и способностите на Адам и Христос в новороденото дете на Бог. Причината, поради която това чувство почва да функционира, е че делото на кръста разруши стената, разделяща духовната област от плътта. Това, което прави седмото чувство да бъде източник на духовна информация, е образността, която се използва в Словото. Многократно в книгата Откровение, както и в други места от Библията, числото седем се свързва с духовните области на Божието творение.

  Това чувство на духа на Новото Творение надминава и измества нормалните шест чувства и сетивност, на които уповава необновения човек. Изкупените деца на Бог получават достъп до своите заветни права, чрез своя обновен дух, който им позволява да обновят човешкия си ум и възприятия. Чрез Святия Дух те оперират в сферата на свръхестественото по легален начин. Тази трансформация включва и придава Божиите добродетели, Неговата мъдрост и сила на обновения човешки съд. Виж Седем духа пред престола на Бог. Виж още Матей 26:10 и 1 Коринтяни 5:4-5.

58. Седрах – Царски.

59. Сезон – В Библейски смисъл, това се отнася за определеното от Бог време. Всеки установен в Господ пророк, разбира важността на Неговите времена и сезони, вградени в календара на творението. Значенията на сезоните варират от изпълнение на отдавна очаквано слово до моментално проявление на чудо или изпълнение на пророчество в относителен кратък за хората период от време. В повечето случаи пророчеството има заложено в себе си определено време според земни или небесни стандарти. Виж Еклесиаст 3:1.

60. Сеитба – А) Време за сеене, посаждане и вкореняване. Б) Момента на зачеване. В) Специфично време в годината или конкретен цикъл на живот, когато този, който желае да добие жътва, депозира семе и труд в земята. Г) Период на съзнателно извършвана дейност или поведение, насочени към получаване и прибиране на предопределен резултат или плод. Д) Да бъде посято или по даден начин разпределено семе или нещо подобно, което се подчинява на принципа на възпроизводство от семето.

61. Семе(Потомство) – А) В духовен смисъл, това е словото на Бог. Б) Исус използва аналогията със семето в много от Своите поучения чрез притчи. В) Мъжко дете. Г) Възникването на идея. Д) Семената са символ на зачеване, посяване и разпространение на слово, знание или истина. Виж притчите на Исус за семето, сеяча и Словото. В Галатяни 3:16 се казва, че Исус е Семето. В Римляни 1:3 се казва още, че Той е от потомството на Давид.

62. Семейон – Гръцката дума, която е употребявана най-често в Новия завет за чудо. Буквално преведен терминът означава “чудо или свръхестествено дело, извършено като знамение или белег, който да потвърди присъствието на Бог”. Семейон се отнася още и за това, което церемониално показва присъствието или действието на свръхестественото. Целта му е да разграничи светското и земното от святото и божественото. Това става чрез демонстрацията на свръхестествени подвизи и чудеса, които излизат извън границите на нормалното и земното.

            По правило, проявлението на семейон има за цел да бъде един вид предсказване за наближаващите към нашия свят събития. Чрез своя божествен характер, тези чудеса са един вид предвестник, който налага Божията воля върху човешките дела. Когато човек стане свидетел на семейон, той трябва да знае, че това чудо не е някаква крайна цел, но по-скоро начало.

Знаменията имат за цел да отключват следващи фази от пророческия календар на Господ. Те ни показват или ни предупреждават за това, което Той ще започне, оркестрира и завърши в нашия свят на определеното време. В повечето случаи става въпрос за нещо, което Той е започнал преди много време. 

Целта на даденото знамение е да маркира и изяви нещо, което Бог иска да комуникира или подчертае за Своето физическо творение. Знаците на семейон могат да бъдат разпознати в природата, земята, небето и животните. Също така те могат да бъдат наблюдавани и при служители или дейности на служения.

Белезите семейон могат да бъдат засечени в човешки и земни събития. Пример за това може да бъде издигането на конкретен управник, преживяването на кризи и бедствия, както и по посоката на обществото и различните масови тенденции. Библията е най-добрия източник на информация, чрез която да разпознаем и разберем проявленията на семейон и тяхното отношение към бъдещето. Христос даде списък от белези, които можем да изучаваме, за да разберем времето на второто Му идване. Той каза, че ще видим промяна в планетите и звездите. Друг знак за това ще бъде променливото и нестабилно време. Господ предупреди хората да бъдат нащрек за обезпокояващи събития по цял свят, както и нарастване на напрежението в различните социални и етнически слоеве на земята. Христос каза, че всяка една от тези области може да бъде следващ белег за приближаването на второто Му идване.

63. Сенаар – А) Библейското име на древен Вавилон, според първоначалното му представяне в Битие 10:10. Б) Позната е още като древна Шумерия. В) Това е земята на Навухудоносор, като последно се споменава в Захария 5:11.

64. Сенатори – Стареи.

65. Сенки – А) Сенките са важни в пророчески аспект по отношение на езика на сънищата и виденията. Те представляват присъстващо или наближаващо физическо създание. Сенките са знак, освободен от Духа като потвърждение за това, което наближава или присъства едва доловимо. Сенките са нещо, което ясно се вижда, но детайли и подробности за него е трудно да се разберат. В пророчески контекст, Бог използва сенките, за да накара получаващия съня или видението да търси Него за по-конкретни детайли по отношение на даденото послание. Сенките също така са и показател за краткотрайността на живота и неговите преходни събития. Те помагат на сънуващия да схване колко мимолетен е човешкия живот. 

            Б) В духовния език, сенките представляват нощни фигури, които са изложени на светлина. В сънищата, сенките не показват просто неизвестното, но и това, което е недоловимо и безтелесно в контраст спрямо буквалното и физическото. В Библията сенките още се отнасят за духовно и буквално убежище. Крилете на Всемогъщия са най-използвания и повтарящ се пример за това. Сенките се появяват, когато слънцето се е преместило или светлината е затъмнена от някакви обекти. Поради това процеса, при който деня отстъпва на нощта е едно от значенията на сенките. Те също така са символ на остаряване и смърт. 

             Виж Еремия 6:4 и Песен на Песните 2:17. За пример как сянката може да бъде духовно създание, виж Йов 4:12-20. В Псалм 17:8, сянката е използвана, за да опише защитата и покритието на крилете. В Псалм 102:11 и 109:23 става въпрос за засенчване в смисъл на изолиране и линеене, както цветята без слънце увяхват. Както е упоменато по-горе, сянката под крилете на Бог е преобраз на защита и опазване, които могат да бъдат тълкувани и като източник на снабдяване. В Колосяни 2:17 сенките са предвестник и символ на бъдещето. 

Деяния 5:15 показва сянката на Петър, която е до такава степен, изпълнена със славата и силата на Святия Дух, че можеше да изцерява тези, върху които попадне. В Евреи 8:5 и 10:1 сенките са описани като временни символи, на които предстои да бъдат заменени с истинските и по-велики бъдещи неща.

66. Сенчести фигури в сънищата – Това са тези образи, които имат форма на хора, но без плът и кост. Те се разпознават по интуиция или откровение, което идва от разбирането на сънуващия. Наличието на сенчести фигури в сънища от пророчески характер, е изявяване на нематериалната природа на дадена личност или духовното му съответствие от Божия перспектива. Сенките от сънищата служат като показател за определяне на вътрешните чувства и мотиви на дадена личност, които не биха били видими в случай, че обекта или човека е показан чрез физическия си образ и форма. Поради това, че сенчестите фигури представляват неясни образи на реалността, сънуващия трябва да разчита на обяснение по откровение от ангел на Господ или Святия Дух. 

             Когато същества или създания се явяват като сенчести фигури в контекста на пророческо преживяване, това е с цел да бъде разкрита тяхната вътрешна същност и духът им, спрямо това, което се вижда отвън. В такива случаи, Господ открива невидимото и го изважда на показ. Хора, които са под духовно робство, демонично опресирани или обладани, могат да се появят като сенки. Също така, тези които са духовни измамници или се преструват, че са част от вярващите, могат да бъдат показани като сенки.

67. Сет – Египетски бог с тяло на човек и животинска глава. Това е било мъжко божество, почитано като бог на тъмнината. Сет също е бил представян и като черно прасе.

68. Серафим(Сераф) – А) Шестокрили небесни създания от висш ранг, чиито облик е като ослепителен блясък. Б) Серафимите кръжат над Яхве и се грижат за светите огньове на небесата и вечността. Виж Исая 6:2, 6. Смята се, че драконът е изглеждал като тях, преди бунта на Луцифер да причини тази мутация. Серафимите са по-висок клас от ангелите. Те по-скоро могат да бъдат причислени към живите същества на земята, отколкото към групата на свръхестествените създания като ангели и херувими. От редиците на последните произлиза и Луцифер, който се разбунтува. Описанието на серафимите с техните шест крила е една от причините, те да бъдат сравнявани или свързвани с дракони.

            Техният облик и природа са почти изцяло обгърнати в святи огньове, които ги пречистват и им дават сила в тяхното служение към Всемогъщия. По описание те имат вид на безполови създания, които проявяват своя разнороден характер в отношенията един с друг. Те са първия ред служители в светия храм на Бог и основно са ограничени в рамките на Неговото светилище, като част от Неговия вечен свещенически персонал в небето. Смята се, че серафимите са огненочервени на цвят. За разлика от тях, за херувимите не е отбелязано, че са огнени, въпреки че и те също са пропити от славата на Святия Бог. Украсата на Ковчега на завета и други декорации в древен Израел е направена с херувими.

69. Серафими – Множественото число за Серафим(Сераф). Виж Числа 21:68 и Исая 6:2, 6. За тях има намек в Исая 14:29, където пророкът говори за крилати змии.

70. Серес – Богинята на свинете. Вътрешностите на свине са били нейните желани приноси.

71. Сиа – Събрание.

72. Сиво – Духовна тъпота. Еврейско прозвище за мъдреците и старейте, защото за тях сивото е било признак на мъдрост, поради това, че косата на по-старите се е променяла в този цвят.

73. Сигурност – Гаранция, залог за изпълнение.

74. Сикут – Вавилонско астрално божество, почитано от Израел. Идентифицирано е често със Сатурн. Същото като Ремфан. Виж Амос 5:26. 

75. Сила – Пророкът, който придружаваше Павел в пътуванията му, след разделянето му с Варнава. В Деяния 15:27 се казва, че Сила и Юда бяха пратени заедно от апостолите, а в Деяния 15:32 пише, че и двамата са били пророци. Впоследствие той се свързва с Павел в класическия Новозаветен екип за разпространение на словото, който представлява партньорство между апостол и пророк.

76. Силванус – Гръцки бог на пиянството и особено на пияните мъдреци. В Новия завет, това е името на верен млад брат, който участваше в служението и на Петър, и на Павел. Виж 2 Коринтяни 1:19; 1 Петър 5:12 (в бълг. превод е Сила).

77. Симбиотични пророчества – Думата симбиотично се отнася за съвместно действие, където има едновременно развитие на два процеса. В някои случаи единия от тях може да остане незабелязан, въпреки че е активен, точно колкото и видимия. Синоними, които поясняват това, са взаимодействие, съдействие и сътрудничество. Терминът симбиотични пророчества, определя съвместните действия на пророческите думи в комбинация с невидимото сътрудничество на ангелската делегация, отговаряща за изпълнението им. Виж Еремия 28:9; 3 Царе 17:24; 2 Летописи 36:22. В 1 Царе 3:19 се демонстрира този вид пророчество: “Господ беше със Самуил и не остави нито една от всичките му думи да падне на земята”. 

           Исус дефинира това в Йоан 14:10, когато каза, че говори думите на Своя Баща, Който от Своя страна, обитавайки в Исус, извършваше на дело, изговореното слово. Друго място в Библията, където този процес е описан, е Марк 16:20. Там се казва, че Господ съдействаше на апостолите, докато те проповядваха и потвърждаваше словото със знамения. Още един пример за симбиотичните пророчества е началото на молитвата, която Исус даде като еталон на хората: “да се извърши Твоята воля както на небето, така и на земята”.

Силата на пророчеството се състои в това, че думите изговорени от Божиите пророци се изпълняват в момента, когато излязат от тяхната уста. Това заключение се основава на презумпцията, че заложената в тях сила и власт, подобно на думите на Създателя, са необходимите и достатъчни предпоставки за изпълнението им. Към тях се прибавя и пророческата екипировка за служение. Тя включва тяхното божествено одобрение за делото, което вършат, дадената им духовна власт и официалния им статут в сферата на свръхестественото. Всички те се активират едновременно в момента, когато пророческото слово на Господ бъде изговорено. 

Поради всичко това, пророците говорят нещата, които виждат чрез Духа на Бог, без да се съобразяват с това, как изглежда дадена ситуация в естественото.

            Един такъв пример е Илия, когато пророкува за дъжд, притискайки настоятелно духовните сили, докато накрая ги принуди да изпълнят казаното от него слово. Известно време след като той го изговори, слугата му видя малък облак, с големината на човешки юмрук, който беше първия показател за това, че се оформя дъждовна буря. Друг подобен случай е пророчеството на Елисей за пируване посред глад, причинен от дълго засушаване. Виж 4 Царе 7. В случая можем да видим как пророчеството, изговорено от пратеника на Яхве, подейства като катализатор за Божията суверенна намеса, която доведе до изпълнението на думите му. Друг такъв случай можем да видим в 4 Царе 6:16-18, където пророческият взор на Елисей видя множеството огнени ангели, които Господ беше изпратил да подкрепят Израел във войната му срещу Сирия.

78. Символи – Образи, чиято употреба има за цел да покаже нещо различно от тях или да обрисува неуловими или тайни, неясни и трудно разбираеми идеи. Виж 1 Коринтяни 11:10; Захария 3:8; Евреи 9:9; Еремия 6:2; Езекиил 31:8 и 32:2; Осия 12:10.

79. Сирия – Амрам, Армения, Арамейски. Думата означава възвишен, издигнат, благороден. Синоним на Месопотамия.

80. Син – Семе, мъжко потомство и наследник.

81. Син – Древен шумеро-семитски бог на луната. Името му означава “господар на луните”. Поклонението към него се е извършвало по време на пълнолуние, а неговия образ е била сребърната луна. Поклонението към това божество впоследствие е било променено, така че да включва и гръцката богиня на лова, Артемида. Друга богиня, свързана с поклонението към луната е Ефеската Диана. Селена, Диана, Артемида и Хеката са всички почитани с подобни ритуали, които най-често са представлявали поклонение към мъртвите. Бог Син е изисквал култови обреди на починалите, както за тях, така и към тях, като форма на поклонение. 

            Символът на това божество е почти същия като на богинята Хеката - полумесец, който сочи надясно и звезда. Важно е да отбележим, че поклонниците на Ищар, са почитали също така и Хеката. Смятало се е, че всяка една от лунните фази, демонстрирани чрез конкретна лунна форма, е изявявала една от богините на Син. Съответно при различните фази на луната са били извършвани различни ритуали, отговарящи на изискванията на дадената богиня. По този начин са определени и символите на богините, чрез конкретните форми на луната. Символът на Хеката е полумесец, чиито върхове сочат надясно.

С течение на времето, символът на Син се е превърнал в емблема на Турция и Исляма. Полумесецът с върхове нагоре е показателен за поклонението към кравата и бика, поради паралела с рогата им. Те от своя страна са били един от символите на оргиите. Бог води Израелтяните в пустинята Син, чрез Мойсей, непосредствено след излизането им от Египет. Виж Изход 16:1 и 17:1; Числа 33:11.

82. Синьо – Цвят, който пророчески има божествена и небесна сила. Символизира духовно господство и влияние, сила дадена от небето за управление. Означава още, безпрепятстван растеж, неограничен потенциал и възможност. 

Синьото символизира правителството и управлението на вечността. Поради всички тези причини, плата използван, за да покрива свещените предмети на служителите, е бил син на цвят. Изход 25:4; Езекия 10:1, 23:6 и 27:7; Числа 4:12 и 15:38; Естир 8:15; Откровение 9:17.

83. Сисак – Княжески. Подобаващ на принц.

84. Сисера – Готов за война. Командир на армията на цар Явин. Военен пълководец на Ханаан.

85. Сит – Заплата, възнаграждение. Думата означава още компенсация и заместител, което може да бъде видяно в Битие 4:25-26, когато Ева наименува поредното си дете Сит. Неговото раждане беше знак за плана за изкупление на Бог. Ева разбра това, защото каза, че Господ и даде друго дете, което да замени Авел, който беше убит от брат си. Тя не споменава Кайн, тъй като очевидно знае, че първородния й е всъщност син на лукавия, което се потвърждава  векове по-късно в 1 Йоан 3:12. В древността, Сит е било и едно от имената на зъл бог на безредието и хаоса.

86. Сихон – Корен. Древен аморейски град, който беше завладян от израелтяните. Думата означава още и войн.

87. Сицилия – Името на бога на вулканите на тази страна.

88. Скала(Канара) – А) Символично за непроменимост, издръжливост, сила, постоянство  и честност. Б) Канарите представляват отражение на непоклатимото и стабилното.

89. Скакалци – Символ на разрушението и по-конкретно на масовото унищожение, като форма на Божия съд.

90. Скверен – А) Нечист и неморален. Б) Това, което произвежда и насърчава нечистотата. В) Символ на лоша поличба; явен знак за присъствието на нечисти сили и агенти на мрака. Г) Духовно и морално обезобразяване, предизвикано от похот, разврат и извращения. Д) Мръсотия, която вещае лоши последствия, злокобни и понякога пагубни. Е) Това, което мотивира магьосниците и старите вещици. Ж) Оскърбителното, това което наранява и извращава. 

З) Мръсотията, която извира от омразата и мерзостите. Духовното приложение на думата означава целенасочено действие, което търси да оскърби и накърни, общоприетите стандарти за морал, скромност и честност. Това става чрез разюзданост, която разпалва похотливите желания и страсти. Също така в определението се подразбира използването на отвратителното, противното и отблъскващото, като инструменти за обезчестяване и насилване. 

Изобразяването и разпространението на сексуално наситени с нечистота послания, което има за цел да оскверни, деморализира и поощрява порнографията в името на божество или в съответствие с неговите ритуали и обреди на поклонение и служение. Според Стария завет, този термин е произлязъл и вдъхновен поради Ашера, известна още като Ащорет, която е била финикийската богиня на секса, войната и плодородието. И) Мръсотията и нечистотата, която всичко скверно произвежда е равнозначна на урината и фекалийте. Думата скверно е използвана също и за прелюбодейство.

91. Скиния – А) Названието на земното обиталище на Бог. Значимостта на скинията може да бъде разбрана най-добре от дните на излизането на Израел от Египет. Тогава те срещнаха Господ Бог Йехова в пустинята и започнаха да живеят като Негов народ. В духовен смисъл, скинията е преобраз на човешкото тяло, в което живеят Святия Дух, собствения на човека дух и неговата душа. Б) Друга дума за скиния е шатра, като тя също е синоним на плътта. Виж Изход 25:9; Левит 3:13; Евреи 8:2.

92. Скиптър – Стълб. Жезълът и пръчката на царствеността. Символ и отличителен белег на царската власт, демонстриран чрез емблемата, която стои на върха му. Показател за творческа сила и продуктивна власт. Орнаментите на върха на скиптъра са символи на божествената сила, пред която носителят на скиптъра се прекланя. Скиптърът е атрибут, които демонстрира духовна власт, орлово превъзходство, а още и безсмъртие. Той също е преобраз на мъдростта и проницателността, която притежава владеещия скиптъра.

93. Скиптър на лидерство – Скиптър, който е даден на всички лидери, като знак за тяхната управническа власт. В някои случаи той представлява закривен жезъл, подобен на този на църковния епископ.

94. Скопен – Слаб, женствен.

95. Скорпион – А) Жило. Подчинен агент на змията, която от своя страна, стои под дракона, като йерархия. Скорпионът е символ на пронизващия, който дебне и изучава жертвите си отдалече, преди да атакува. Б) Потайна атака или нападение, което нанася щети от засада чрез коварство, клопки и капани. Най-често това е признак за действие чрез окулт, спиритизъм и магьосничество. Скорпионът е преобраз на свръхестествен наблюдател, разузнавач на тъмнината, който търси да ужили, съблазни или прелъсти жертвата за каузата на дракона. Подобно на насекомото, това е агент на мрака, който иска да прободе повърхността и да инжектира дълбоко своята отрова. В) Интригант и клюкар, който причинява разцепление и поставя клопки, за да впримчи жертвите си, като ги подведе към грях и ако се поддадат, да ги поведе към отстъпничество. Виж Откровение 9:10.

96. Скрито(завоалирано) слово – В смисъл на гатанки и притчи. Псалм 49:4 и 78:2 и Притчи 1:6 отнасят значението на тази фраза отвъд смисъла на притча и гатанка. Разширяването на дефиницията включва аналозите, енигматичното, намеците и загатванията. За пророците, способността да разбират и тълкуват забулено духовно послание и език, е от ключово значение, тъй като Бог използва тази форма на комуникация най-често. В книгата на Даниил, първа и втора глава, се казва за пророка, че Бог му беше дал знание и способности за неговото служение. Даниил стана най-известен точно с тълкуванията на сънища(главния източник на скритото слово), разрешаването на загадки и обяснението на енигматични  видения и тайни на Божието царство. Използването на този дар от страна на вавилонските царе, донесе благословение за царството на Бог, в областта, където Даниил живееше и служеше. 

  Даниил 5:12 ни помага да разберем целта на Бог за тези дарби: “Защото превъзходен дух и знание, разум, тълкуване на сънища, изясняване на гатанки(скрито слово) и разрешаване на трудности (енигми) се намираха в този Даниил.” Според този текст, употребата на загадки и завоалирани думи се използва с цел разрешаването на трудности и получаване на откровение и знание. Това е и причината, поради която Бог е включил тези способности като част от пророческата мантия.

97. Скъпоценен камък (1) – А) Естествен камък, който символизира в пророчески аспект човешкото поклонение. Б) Обект, който е преобраз на основата и мъдростта по откровение. Скъпоценните камъни са били символ на духовни сили, които са били от голяма свещена значимост за хората от древността. Те са използвали такива камъни, за да получават духовна информация от невидимия свят. Били са смятани още като обекти за освещаване, които притежават силите на творението, осветляването и откровението. 

            Притежателите на скъпоценните камъни са вярвали, че те са източник на живот и негов пазител. Олтарите направени с такива камъни са символизирали издръжливост, неизменчивост и единство. Камъните още са били и подарявани като знак за покровителство и/или завет с небесна сила, която е издигала притежателя им до едно по-високо духовно ниво на съществуване. Те също така са били търсени поради предполагаемите им оракулни свойства. Пророци, гледачи и други агенти на свръхестественото са носели непрекъснато някакъв вид скъпоценни камъни. Специфичният им блясък и отразяване на светлината са чертите, поради които получават репутацията си като проводник на пророческа комуникация. Поради изброените дотук причини, хората са вярвали, че скъпоценните камъни са давали на притежателите си специални сили на прозрение, разбиране на чужди мисли и откровение от съдебен и наказателен характер.

Думата за камък на Гръцки е псепос. Освен в Новия завет тя е употребена на две места в Библията. В тези случаи, става въпрос за даване на гласност и вот на един, който е в управническа позиция. Употребата на камъка за теглене на жребии и/или преброяване на гласове е предало силата му на предмет за вот, отсъждане и решения. Според различни исторически източници, камъкът също така е бил използван и за проверяване, издирване и разнообразни духовни приложения, в които той се е употребявал в качеството си на обект на поклонение. Виж Деяния 26:10, където апостол Павел употребява думата. Господ Исус Христос използва същата дума в Откровение 2:17, за да опише подаръка, който ще даде на тези от Пергамската църква, които устоят до края. Наградата е камък с име, изписано на него.

В случая не става въпрос просто за някаква украса или скъпоценност. Камъкът, за който Христос говори, е служил за откровение, съд и управление. Този камък е идентификатор за характера, ранга и властта на притежателя му. В качеството си на вечен обект, камъкът който Христос подарява на верните Си, е вид удостояване с Неговото знание, прозрение, разбиране и откровение. Той отразява силата на преносителя си да управлява, както и неговите привилегии, свързани с вечния божествен призив, даден на човека от Спасителя, чрез тази награда. Изписани с живо мастило на този камък са делата, за които отговаря и е годен притежателя на камъка, както и дълбочината на неговата връзка с Господ. 

Освен гореизброените предимства, които псепос камъкът носи за своя притежател, той също така придава необичайни преимущества в мощната Господна сфера на съществуване. Камъкът представлява заетостта на притежателя си в Божието царство и уникалната ниша, към която дадения човек е назначен в съответствие с неговите способности. Вродената сила на вечните камъни, които ще бъдат раздадени от Спасителя, има за цел да подмлади и обнови притежателите на камъните. 

       Внимателното изучаване на условията, при които Пергамската църква ще получи наградата си, хвърля светлина и обяснява предпоставките за този подарък. Триумфалната победа на светиите, показва защо този камък ще бъде носен като трофей и ще служи като вечно възпоменание за тяхната победа. Написаното на камъка ще свети с неугасващата сила на тяхното съществуване и призива на притежателя си. Наградата на Пергамската църква дава на притежателите си вечното право на глас за съд и пророчество, вечна младост и божествени привилегии поради тяхната възвишена позиция в Царството на Христос. В книгата на пророк Захария 3:9 се казва, че Исус – Камъкът за препъване, на който има седем очи, беше положен чрез делото на първосвещеника Исус. Седемте очи са синоним на седемте Божии духа, стоящи пред Неговия престол.

98. Скъпоценен камък (2) – Тези камъни са били и продължават да бъдат използвани като асоциация на добродетели и потенциал. И в миналото, и сега, скъпоценните камъни имат специално място в света на хората. Особено внимание се е обръщало на тях в религиозните церемонии. Според различните цветове на камъните, на тях са били приписвани различни духовни сили. Например кристалът се смята за камък на мъдростта. Диамантите са почитани като богатство и издръжливост. Перлите също са символ на мъдростта. Разликата между перлата и кристала идва оттам, че кристалът представлява окултна или мистична мъдрост, докато перлата е практичната чиста мъдрост, която се е отнасяла пряко към ежедневието на човека. 

            Смарагдът е камък, за който се смята, че говори за просперитет и изобилие в почти всяка област от човешкия живот. Яспис е камъкът на радостта и приятелството. И диамантът, и смарагдът, когато са заедно с нефрит, означават чистота и царско потекло. Сапфирът заедно с перла означава вярност и преданост. Берил е камъкът на младостта. Кристалът и цирконът означават мъдрост. 

Аметист е камъкът на трезвеността и изцелението, известен също и като камък на сънищата. Библията говори за живи камъни, защото те са въплъщение на светлината, духовния живот и способности. Книгата Откровение казва, че има група вярващи, които получават нови камъчета с техните нови имена на тях.

99. Скъпоценни камъни – Виж по-горе Скъпоценен камък.

100. Скъпоценности – Виж Скъпоценни камъни.

101. Слава – Термин за очевидното присъствие, придружаваща сила и ослепителен блясък, които се проявяват при появата на божество или божествен дух. Присъствието на Господ Бог, Неговият Син или Святия Дух. Славата е нещо много повече от бляскав изглед. Тя също е свидетел и потвърждение за благоволение и благодат от Бог. Тя е знак за Неговото одобрение и приемане на жертвите, даровете и хваление от събранието на Неговите поклонници. Еврейската дума за слава е кабод или кавод. Гръцката дума е докса, откъдето идва и термина доксология. 

            В добавка към ярката светлина, славата включва в себе си чест, престиж, сила и благословение. Според всички дефиниции на слава, нейната цел е да направи и постанови дадена личност, като “тежка категория” в духовно отношение. Присъствието на Божията слава води до автоматично увеличаване и прираст във всяка една област, защото земното богатство и просперитет се коренят в духовния свят. Славата е автоматично депозиране на помазанието. Виж Помазание.

102. Слово – Вокална комуникация, вербално послание, звуково проявление на божествена сила и присъствие.

103. Словото на Бог – Святата Библия. Господ Исус Христос.

104. Слово на знание – Фраза, която описва една от деветте дарби на Святия Дух, споменати в 1 Коринтяни 12:8. В случая става въпрос за информация или знание, което човек получава свръхестествено от Духа на Бог. Този вид проявление обикновено представлява кратко изречение или дори една дума, която дава информация на човека, според която той да действа, когато е употребяван от Бог за някакво служение. Терминът може да бъде разбиран като излагане на факт, който става достояние на даден човек, защото това е начина, по който информацията се появява в сърцето му.

            Факти по отношение на нечие здраве, състояние, духовно отношение или поведение са някои от типичните начини на проявление на този дар. В повечето случаи словото на знание не изисква някакво явно действие от получателя му, освен да бъде даден изговор на самите думи. Словото на знание не винаги влиза в категорията на откровение или предсказване на бъдещето. Това са два аспекта на проявление, които стандартно са един вид запазена марка на пророческото помазание и проявление.

105. Слово на мъдрост – Подобно на словото на знание, този вид комуникация от Святия Дух дава допълнителни подробности и информация, които имат по-практическа насоченост. Обикновено словото на мъдрост е свързано със специфични обстоятелства, през които слушащият преминава в момента или му предстоят. Този дар дава отговори, които водят към мъдро и разумно поведение от страна на човека, който получава съвета. Словото на мъдрост подчертава начина на действие и не се фокусира толкова върху какво става или не става. То също така дава подробности относно ситуации, по отношение кога и как точно да се постъпи.

            Словото на мъдрост може да допълва или разширява дадено пророчество чрез практически съвет за приложение, но въпреки това не е задължително да има предсказателен характер, освен ако изпълнението му не зависи от конкретно бъдещо действие. В случаите, когато този аспект присъства, това е, защото посланието е свързано с пророчество, което разкрива фокуса на Божия съвет или насока за реципиента на посланието.

106. Служение – Посветено на Господ служение, в отговор на Неговия Божествен призив.

107. Служител – Длъжностно лице в земя, правителство, църква, държава или религия.

108. Служителска дейност – Делата, думите, процесите и духовната активация, снабдявани чрез служителите на евангелието на Исус Христос към живота на вярващия, за победоносно християнство.

109. Служителска манипулация – Термин, използван за да опише тактиката на “тежката ръка на властта” на дадено служение, където подвластните му хора се чувстват опресирани, онеправдани и използвани от него. Обвинения от такова естество трябва да бъдат много внимателно и старателно изследвани и проверявани. Хората, от които идват свидетелства или обвинения в манипулация, също така трябва да бъдат внимателно разпитвани, с цел откриването на скрити мотиви. Виж Учителска манипулация и Манипулация.

110. Служителски – Това, което се отнася и е свързано със служение.

111. Случайност – Начинът на обяснение и вяра, според която събития и случки се случват от само себе си. Случайността игнорира всеки логически план или съзнателно организиране на творението, нашия свят и неговите жители. Коренът на латинската дума идва от значението на “случвам се, съвпадам с ритъм”. Смисълът на това е, че животът има пулс, който ако се остави непрекъснат, ще доведе до случване на неща, определени според някакъв невидим ред или закон. Оттам и фразата “да става, каквото ще”. Думата случайност опитва да обясни вярата в това, че нещата от живота се случват от само себе си. Случайността се обявява против всичко това, което бе направено при сътворението, смятайки че съществуването на Създателя като Личност е неуместно и нелогично. 

             Невидими събития са освобождавани чрез силите и принципа на причина – резултат, което е просто вид дърпане на лост, който отваря вратата за изливане на земята на това, което е било подготвено за подходящия момент. Според тази теория, суверенната намеса или подобни вярвания, се смятат за фиктивни, нелогични и без тежест и влияние върху човешкия живот.

112. Слънце – А) Обект на поклонение от древни времена до сега. Б) В миналото това е бил символа на египетските фараони. В) Слънцето още е било използвано и от други езически култури за символ на боговете им. Г) Синоним на сътворителна енергия и силата на живота. Д) Град Он в Египет и Хелиополис в Гърция са известни като градове, посветени на поклонението към слънцето. Е) Известни божества, които са идентифицирани със слънцето, са Ваал, Син, Тот, Молох, Хорус, Феникс и Хадад. Ж) Великият бог на слънцето в Средния изток е Шамаш. Още от миналото слънцето е използвано основно като символ на боговете, а луната е била преобраз главно на богините. Виж Второзаконие 4:19. В пророчески контекст слънцето може да бъде образ на това, което е обществено, очевидно, ярко; това, което бива открито на дневна светлина. Виж 1 Коринтяни 3:13.

113. Слънчеви и лунни богове и богини – Това са божества, които са често срещани в различните митологии. В миналото се е вярвало, че определени небесни тела отговарят на съответни божества, като древния свят е бил наситен с поклонение към тях. През определени епохи тези богове са изчезвали, само за да се появят отново под друго име или форма в различни култове и религии. Слънчевите божества са предимно с египетски произход, тъй като водят началото си от този народ. Това са богове на деня, тъй като това е времето, през което се вижда слънцето. Освен в Египет, те са почитани и в някои други религии, които също водят началото си от Египетския пантеон. Лунните божества са свързани с луната и властват над нощта. С малки изключения лунните божества са от женски пол, а слънчевите са от мъжки. Виж Шумерия  и Ислям.

114. Слънчево поклонение – Популяризирано от финикийците и египтяните. То представлява една от формите на астрално поклонение, черпещо вдъхновение от суеверията на древния свят. Води началото си от вярването, че небесните божества и особено тези, които са свързани със слънцето, като Хорус и Феникс, заслужават специална почит в замяна на тяхното благоволение и благословение на земеделието. Виж Езекиил 8:16.

115. Смарагд(Изумруд) – Зелен скъпоценен камък (англ. емералд), който пророчески символизира царското, вечността и е преобраз на просперитета в почти всяка ера от човешкото съществуване. Виж Изход 28:1-17; Езекиил 28:13; Откровение 21:19.

116. Смарагдово зелено – Цвят според камъка, на който е наименуван. Символизира християнската вяра и Триединството. Смарагдовото зелено говори още за Божествено откровение. Езическият свят е свързвал зеленото с водата и плодородието. В днешно време, някои виждат този цвят като символично за болести и завист, според оттенъка на цвета, видян във видението или съня. Виж същите пасажи от Библията, описани в Смарагд.

117. Смачкани гроздове – Божият гняв. Виното е преобраз на духа. Виж Откровение 14:18.

118. Смърт(Естествена) – Въпросът за смъртта продължава да стои в умовете на болшинството хора в света. Това са обикновените средностатистически хора или такива, които са избегнали смъртта на косъм, озадачени философи и учени, всички тези размишляват за нея още от времето, когато Кайн уби Авел. Защо умират хората и как  умират? Векове наред учени и книжници са търсили отговор за тези два въпроса, само за да стигнат до трети – какво се случва след смъртта на човек? За отговора на този въпрос виж Живот след смъртта. 

            Естествената смърт е директно последствие от духовната смърт, дори да отнеме години, за да се предаде физическото тяло на състоянието на смърт в човешкия дух. Умирането тогава е всъщност напълно спиране на физическото тяло, поради напускането или изгубването на своята жива сила – духа. Виж Яков 2:26. Въпреки че Адам не бе сътворен с вечен живот (в смисъла на живота, който Исус Христос донесе на земята и остави Своята църква като форма на новорождението), Адам все пак имаше безсмъртен живот, такъв който продължава да ражда живот и да живее без прекъсване (смърт).

Падението в Едемската градина промени всичко това и остави Адам и поколението му да съществуват само в сферата на естествения живот, този на душата и тялото, разделени от духа, който първоначално Бог вложи в човека. Резултатът от това беше, че човечеството в изглед и поведение заприлича повече на животински вид, отколкото на божествен и изгуби способността си за директен контакт със Създателя си. Самоличността на човечеството се свърза с тази на животните, над които човек първоначално беше господар. В очите на Бог, славния Му вид се превърна в малко по-горен от този на зверовете. Виж Даниил 7-8, където Бог сравнява човешките царе и царства с дивите зверове. Виж също Еклесиаст 3:18 и участта на Навуходоносор в Даниил 4. 

Всичко това се случи поради смъртта на човешкия дух, когато Сатана, дегизиран като змията, измами Адам и чрез неговото непокорство доби власт над него и зарази спермата му. Това така катастрофално промени славното тяло на Адам, че той изживя остатъка от живота си като една бледа сянка и подобие на първоначалния си образ. Светлината на славния живот на Създателя, за която апостол Йоан писа в евангелието си:” в Него беше живот и животът беше светлината на хората”, беше перманентно угасена. Виж Йоан 1:4 и 10. Адам и неговото потомство останаха само с естествения живот и в ноздрите им беше диханието и живота на света, вървящи вече по една мъртва планета, под господството на дявола. След като безсмъртният дух на Създателя беше заменен от естествения живот, хората почнаха да уповават на силата на същите мъртви духове, които Бог захвърли на земята заедно с Луцифер, изгонвайки ги от небето и от вечността. Виж Откровение 12:12

Човешкият дух, вече мъртъв за Създателя си, започна свое собствено отделено съществуване в земния свят. Разликата е в това, че силата, чрез която той живее и получава живот(енергия) за душата и тялото си, е тази на мрака. Това е смисъла на предупреждението на Христос в Матей 6:23, когато предупреди хората да внимават за светлината, която е в тях, че тя може да бъде по естество тъмнина.

Според Исая 57:16, Бог създаде духовете, за да захранват и осветяват творенията Му. В Йов 32:8, Елиу говори за това нещо, преди да коригира отрицателните твърдения на Йов по отношение на неговото божествено изпитание. В Йоан 6:63 Исус открива, че дъха на създанието дава и снабдява живота му. 2 Коринтяни 3:6 и 1 Коринтяни 15:44-45 потвърждават това и добавят, че духовното тяло може да бъде дадено само от Христос, а душевното тяло е наследник на Адам. Виж 1 Коринтяни 15:20-22, което категорично обяснява защо всички хора, които искат да се наслаждават на Божия вечен живот, трябва да бъдат новородени. За повече яснота по въпроса виж Йоан 1:12-13.

Хората умират от естествена смърт, защото тя живее във физическото им тяло. Смъртта е сила със самостоятелно управление и собствени правила и закони. Виж Йов 21:32 и 30:23; Откровение 6:8 и 20:13-14. В 1 Коринтяни 15:54-56 пише, че жилото на смъртта е греха, тоест отклоняването от закона на живота на Създателя и от Неговия стандарт за съществуване. Хората умират не само поради мъртвите си духове, но и защото целия им свят е пълен със смърт. Всичко, което е около тях, е заразено, така че това, което не влезе в човека, за да го разруши, ще произлезе от човека като разрушаваща сила. Затова хората остаряват, нараняват се, разболяват се и накрая умират. Това е причината, която принуждава хората да се избиват взаимно. 

От момента на зачеване, смъртта вече работи в хората, изразходвайки техните естествени запаси от живот, за да ги убие (освен ако не и бъде нанесен смъртоносен удар, който да освободи целия ресурс за живот наведнъж). Когато Исус каза, че е дошъл, за да имаме живот и да го имаме в изобилие, Той имаше предвид точно това, защото беше необходимо да бъде даден нов духовен живот (сила и източник), който да възстанови и зареди, ежедневно изчезващия човешки дух и живот, чийто край беше смъртта.

119. Смърт(Духовна) – “Далеч от Бог да стори зло и Всемогъщия никак няма да извърши беззаконие. Защото Той въздава на човека според делото му и прави всеки да намери според пътя си. Наистина Бог няма да извърши беззаконие, нито Всемогъщият ще изкриви съда. Кой земята Му е поверил и наредил е цялата вселена? Ако Той обърне сърцето Си само към Себе Си и в Себе Си оттегли Своя Дух и Своето дихание, тогава всички създания заедно ще издъхнат и човекът ще се върне в пръстта” – Йов 33:10-15. Много малко пасажи в Словото дават толкова точна дефиниция за духовната смърт и за смъртта изобщо, както този откъс от Йов. Толкова просто е обяснено, че е изкушаващо за някои да го отхвърлят, като прекалено елементарно и плитко. Всъщност точно това е, което Библията ни учи относно смъртта.

            Духовете умират поради греха, който е проводник за заразите, болестите, отчаянието, страданието и кулминацията на всички тях – смъртта. Духовната смърт отваря вратата за естествената смърт, единственият начин, по който хората могат да напуснат физическия свят. Всички гореизброени резултати от греха, са изпълнители на Божия съд и гняв. Това, че болшинството от тях са духовни състояния показва, че грехът въздейства на човека в много по-голяма дълбочина, отколкото няколко външно забележими признака. Грехът не само стига до духа на човек и неговия морал, но той влияе на взаимоотношенията му с другите хора и стига чак до небесните духовни области, където Бог и Неговите власти обитават. 

Грехът е духовна сила, която работи в естествения, физически свят, причина за смъртта, която отвежда хората към тяхната съдба за вечността. В качеството си на Божия регулиращ фактор за човешкото поведение и алтернатива на Божествена заповед, грехът е средството, чрез което смъртта и всички други проклятия в творението добиват сила и се прикачват към хората. Първоначално грехът влияе на човешкия дух, после преминава в душата и накрая се проявява в тялото, което получава своята сила от живота на духа и душата. Ето защо, когато Адам съгреши, греха доби власт над него, влезе и доведе своя първи братовчед – смъртта. Виж Римляни 5:12-14. Това е причината, поради която “В Адам всички умират” (1 Коринтяни 15:22). 

Човешкият дух е винаги подчинен на смъртта, освен ако това, което е описано в Езекиил 11:19, 18:31 и 36:26-27 не бъде изпълнено. Тези пасажи сумарно представляват новорождението, което Господ Исус проповядва в Йоан 3:3-8. Ако Езекиил 36:27 не се изпълни, новият човешки дух е в опасност да бъде заразен отново, което ще доведе до още по-голямо робство, придружено от по-голяма сила, която да държи човека в заблуда и покорство, Това е, което Исус говореше, използвайки притчата за силния в Евангелията Си. Новият човешки дух променя сигналите на адамовия живот в човека и го трансформира в християнин.

Без новорождението, това не може и няма да се случи, без значение колко много хора казват, че обичат Господ, стремят се да Му служат или изглежда да Му се покланят. Тяхното състояние на духовна смърт продължава безпрепятствено до момента на смъртта им. В това си състояние хората са подвластни на мандата на греха и смъртта, на чиито закони те са служили със животите си. Това е причината, поради която никоя от Христовите сили и власти не може да ги изкупи и спаси на земята, от тяхната пагубна участ, тъй като те нямат легалното право да го направят. Виж Юда 1:9. Изпадналата човешка воля е взела решението за това кой ще получи душата при смъртта на човека. Това решение е било подпечатано от избора да се задържи стария адамов дух вместо да се приеме новия Божий дух в Исус Христос. Това е най-шокиращото относно закона на греха и смъртта, Всички ще бъдат оживени само в Христос Исус (1 Коринтяни 15:22). Въпросът е как да влязат в Христос? Отговорът може да намерите в Римляни 8:9. Виж още Новорождение и Роден отново.

120. Сова(Кукумявка) – Дух на чародейство, най-вече определящ омайваща или окултна жена. Совите представляват чародейски духове на ерес и лъжепророчества. Исая 34:15 пояснява, че совата е свързана със змията, поради змиеподобния ефект от нейните дела и присъствие. В пророчески аспект това означава, че думите на този дух са сродни с мистицизма на мрака. По-конкретно Исая 34:14 отразява това, описвайки поведението на совата (в някои преводи кукумявката), която носи яйца, мъти и събира малките си с писък. Виж Лилит.

121. Сод – Еврейска дума, взета от Амос 3:7, която описва откровенията на Господ, които Той дава на пророците Си. Терминът се отнася по-специално за затворено съвещание, в което един с власт дава нареждания и съветва подчинените си по отношение на важни държавни и политически въпроси. Сод е важен термин за пророческото, защото дава обяснение за това, как пророците по света получават еднакво слово от Господ, когато се отнася за неща от глобален характер. Думата е използвана в Захария 3, където тя показва пророка, като имащ достъп до събрание при затворени врати. Това е мястото, на което духовете на пророците се срещат с Господ, за да получат слово от Него. 

            Присъствието на тези събрания става най-често в духа, чрез сънища или видения, които са изключително реални. Събрания от такъв характер обясняват как пророци могат да освободят едно и също слово, което да е акуратно и навременно, въпреки езиковите и териториалните бариери. Също така този вид аудиенции дава отговор на въпроса как пророците се познават помежду си още на първата си среща. Присъствието им на Божиите събрания, които Той свиква преди глобални промени на земята, дава възможност на пророците да се срещнат и да се опознаят в духа. 

Сод преживяванията с Бог, надминават сънищата и виденията, които представляват комуникация, предавана към мястото на пророка. В случаите, когато става въпрос за събрание от типа сод, субектът е пренесен в самото присъствие на Бог, като участва в събранието и пряко чува словото на Господ. След завръщането на пророка от такава среща, посланието на Бог е запечатано завинаги в неговото или нейното разбиране. Събранието сод поставя пророка пред Господ, Неговото пряко обкръжение, останалите присъстващи и Неговите решения и действия, което има за цел да укрепи и заздрави служителя за предстоящата му задача.

    В обкръжението на гореописаните обстоятелства, Бог показва на пророка, че това на което става свидетел, представлява повратна точка за следващите действия и ще бъде съпътствано от голяма опозиция от страна на врага. Тази съпротива обаче представлява само димна завеса, тъй като отреденото от Бог е освободено към земята и силите на мрака предварително са отстранени от пътя. Служението на Исус започна по този начин, като Йоан и самия Исус прокламираха, че Небесното царство наближава. В случая с пророк Захария, пророкът присъства на небесно събрание, в което участват Господ, Неговия Ангел и Сатана. Духът на Исус, който представляваше Зоровавел е доведен, за да бъде очистен и подготвен да управлява. Дяволът стои от дясната му страна, за да му се възпротиви, но Господ го смъмря, като след това делата Му продължават да се движат в план. Въпреки че същинското короноване се случва по-късно, реално то всъщност е решено, завършено и подпечатано във вечността, според видяното от пророка, който трябваше впоследствие да извърши делото от името на Йехова.

122. Содом – Поглъщащ, изгарящ. Един от двата града, които бяха унищожени от Бог поради хомосексуалността, перверзиите и разврата, преобладаващи в тях.

123. Содомит – А) Мъжка проститутка, която използва сексуалната неморалност като форма на поклонение и служение към своя бог. Б) Хомосексуален или бисексуален мъж. Виж Второзаконие 23:17; 3 Царе 14:24, 15:12, 22:46; 4 Царе 23:7.

124. Сол – А) Символ на трайното, чистото и заветното. Б) В древността, солта е използвана за очистване и запазване, поради това тя се свързва с гостоприемство, приятелство и неизменност. В) Опазващите свойства на солта я правят да бъде добър преобраз за качествените взаимоотношения. В Библията Исус нарече вярващите “солта на земята”. Той предупреди Църквата Си да остане солена, за да може да продължи да опазва земята. Спасителят обясни, че сол, която е загубила вкуса си, е безполезна и ще бъде изхвърлена. 

            Солта съществува на земята поради медицински, кулинарни, запазващи, заветни и символични причини. Първите четири от тях говорят сами за себе си. Медицинските и приложения включват дезинфекция, предпазване и прочистване. Кулинарната и стойност включва нейните вкусови качества и отново способността и да предпазва от разваляне. Заветната употреба на солта е свързана с церемонии и обреди на дадени религии. Всички хранителни жертви е трябвало да бъдат натрити със сол за овкусяване и предпазване.

Друга символика на солта идва от факта, че в древността в Библейските региони, тя е била рядкост и поради това и високо ценена съставка. Когато са били сключвани важни съюзи и обединения, солта е била използвана като символ на тяхната здравина и трайност. Оттук можем да видим и паралела, който Господ направи, когато употреби сравнението със солта, за да обрисува завета Си с Църквата на Новото Творение. Той искаше да покаже ролята на Църквата като такъв вид подправка за света, която да демонстрира вечния Му завет с хората. 

  Пророк Исая предрича това като роля на Църквата в света, след като Месията завърши Своята мисия. В Исая 49:6 пише: ”Наистина, казва Той, малко е да Ми бъдеш Служител, за да издигнеш племената на Яков и да възстановиш опазените от Израел; Защото Аз ще Те дам и за светлина на народите, за да бъдеш Моето спасение до краищата на земята.” Изпълнението на това слово е представено в Новозаветната църква от Исус преди Неговото разпъване. В Матей 5:13 се казва : “Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво може да се направи солена отново? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.” Лука 14:34 добавя : “Добро нещо е солта, но ако самата сол изгуби вкуса си, тогава с какво ще се подправи?”

            Тези пасажи от Библията подчертават стойността на Църквата за света, когато тя е солена и годна за употреба. Понякога е необходимо да бъдат взети под внимание всичките свойства и ефекти от солта, за да може да бъде обхванат и разбран в пълнота пълния спектър от работа на Църквата като неин паралел. Солта е вкусна, но понякога прегаря. Тя помага, но в някои случаи причинява болка. Солта чисти, но също така е и абразив. Когато се употребява в правилна пропорция, солта е преимущество, но прекалено многото сол е неприятна. Правилното приложение е добро, но сол в очите е вредно. В повечето случаи храната без сол е блудкава, безвкусна или дори с лош вкус.

125. Соларни божества – Богове, за които се предполага, че получават силата си от слънцето. Обикновенно това са божества от мъжки пол. Египетската култура е основополагаща за поклонението към слънцето и прилежащите му богове. В миналото египтяните са устроили своя начин на живот и ежедневие около поклонението към боговете на слънцето. Най-известните от тях са Хорус и Ра.

126. Солена вода – А) Символизира сълзи на тъга. Това могат да са сълзи на изпитание, нараняване и скръб. Б) Може да бъде същото като горчиви води. В) Нездравословни или безполезни за пиене води.

127. Сома – А) Ферментирал сок, който се използва и е известен като опиат, предизвикващ духовни преживявания и срещи с отвъдното чрез предполагаем пророчески посредник. Предпочитан от поклонници на Дионисий и Бакхус. Освен виното и медовината тяхна любима напитка е била и бирата. Техните церемонии на напиване са символизирали съюз на екстаз с боговете им. Сома още е използван като халюциноген от поклонниците на Вотан, които са вярвали, че в опиянението си са поглъщани от своя бог, който ги е дарявал със свръхсила  и неуязвимост за война. 

Б) Сома е името на бога, за който се смята, че е донесъл растението сома на земята. Той също така е обучил последователите си как да извличат от него наркотичната течност, която после да употребяват за поклонение чрез разюздани оргии. Интоксикантите са били още и символ на кръвта. За поклонниците поглъщането на тези вещества е било символ на поемането на живота на техния бог. Често пъти животинска или човешка кръв е била смесвана с опиата, за да осигури поглъщането на живота в нея. В) Гръцката дума за тяло (плът), която е използвана в Новия завет. Виж Матей 5:29.

128. Состенес – А) Спасител, спасителна сила. Б) Главен свещеник в Коринтската синагога.

129. Софа – Обект, които е символ на срещи, общуване, разговори и почивка. В древността, хората са се облягали на софата, за да се хранят. Самата софа е представлявала ниска мебел, която е служила като стол за почивка или срещи. Подобна на съвременното канапе.

130. Софим – Друга дума, използвана като название за пророка – съдия.

131. Софония – Известен като потомък на цар Езекия, Софония е един от малките пророци, който е служил по времето на Юдовия цар Йосия. За този пророк се казва, че е бил свързан с Олда, пророчицата от Юда, която каза на цар Йосия причините за гнева на Йехова към народа Му. Софония е бил от царски род и служението му е било също фокусирано към царя. Той е функционирал в тази позиция около тридесет и две години през шести век преди Христос. Основни насоки на неговото служение са “денят на Господ” и “Божията закрила за Неговия остатък”.

132. Спасение – Термин, който се прилага за избавлението, възстановяването и изграждането, което Господ Исус извършва, като ни спасява от греха и смъртта. В Изход 14:13, думата употребена за спасение е еврейската Йешувах, което е същото като Йешуа. Друга дума, която е употребена в Библията със същото значение е моша, която акцентира върху самото дело на спасяване и успешното му завършване. Думата моша произлиза от йаша, което означава да бъдеш спасен в битка, чрез която е избегнато робство, поради победата на спасителя. По време на тази битка биват преодолявани препятствия, които са резултат от буквална, образна или морална опасност и съответните им последствия. Друга дума, използвана за спасение е йеша, добавя ново измерение към вече спасеното. Тя говори за победа, просперитет, избавление и добруване. В това число влиза помощта, която идва към бедстващия или пленения субект на спасение. 

            Новозаветните значения на спасението се въртят около гръцката дума сотерия. Тя добавя към вече казаното дотук и смисъла на опазване от врагове, тормоз и измъчване от страна на известни или неизвестни страни и избавление от духовни и естествени сили. В контекста на всичко това, Синът на Бог идва на земята и извършва в пълнота цялото дело на спасението като Господ Исус Христос. Едно от най-трудните за разбиране неща от страна на невярващите е, че спасението представлява избавление от духовното робство и смъртта. Началото на отговора на този проблем може да бъде открито в Ефесяни 2:1. Там става въпрос за състоянието на смърт, обусловено от нашите престъпления и грехове, които вдъхновяват извършването на неморални дела, което не може да бъде избегнато, поради това, че сме мъртви в Адам. 

Тази истина е подкрепена от написаното в 1 Коринтяни 15:22, където пише, че в Адам всички умират и могат да бъдат съживени единствено в Христос. Това, което е трудно за проумяване в случая е, как може човек да бъде мъртъв и въпреки това да живее. Поради тази причина хората се противят на спасението, виждайки в него своеобразна религиозна алтернатива. Те не могат да разберат, че в случая става въпрос не просто за смъртта на тялото, но и за причината, поради която то умира. Създателят казва в словото Си, че Духът е, който дава живот, а плътта нищо не ползва. Виж Йоан 6:63. В подкрепа на това Яков 2:26 добавя, че тялото без Духа е мъртво. Човешкото тяло живее поради духа, който е в него. В Йов 32:8 се казва, че в човека има дух и Духът на Всемогъщия го поддържа и му дава живот и разбиране. В Едемската градина Господ разкрива тройната направа на човешкото същество. На шестия ден Той създаде човешкия дух.

133. Специален – Това, което прави предметите да са различни и по-специфично разграничава по-доброто от по-лошото по качество. Апостолите и пророците на Бог са призвани да изявят Господ като Специален за хората Му. Всеки път, когато Неговите хора са повлияни от плътското и демоничното, служителите Му са изпратени, за да подновят посвещението към Бога, който е Специален и Единствен. Проникването на плътските и демонични сили в тялото на Христос, означава, че то е изгубило своя капацитет и способност да различава правдата и божественото от злото, демоничното и светското. Виж Левит 11:47 и 20:25. 

134. Спиритист и спиритизъм – А) Медиум на фамилиарни духове. Б) Един, който кани демонични духове и им позволява да използват тялото му, като входна точка и проводник за действията им в нашия свят. Във Второзаконие 18:9-14 е дадено мнението на Бог по отношение на тези практики. Те биват представени и популяризирани в съвременната световна култура от сестрите Фокс през 1848 година. Чрез серия от истински и лъжепроявления, фокуси и машинации, двете жени са съблазнили множество хора, които са идвали да комуникират чрез тях със света на мъртвите. Виж Некромансия. Сестрите Фокс са използвали телепатия, ясновидство, говорене в транс и призрачни посещения. Някои от проявленията по време на техните сеанси са били левитация, полтъргайст и ектоплазма(физически останки от преминаването на духовното същество през нашия свят).

135. Спонтанен пратеник – А) Говорител на Бог. Б) Такъв, който е изпратен с цел Божествена комуникация, вдъхновена от Господ. B) Пророк. Виж 1 Царе 9:8.

136. Способност – Наследена или вродена сила, качество или умение. Способността дефинира начина, чрез който тази сила се проявява, според своята специфика и вид. Различава се от други синонимни думи, по това, че означава натрупано богатство, откъдето произлизат ресурсите, снабдяващи проявлението на силата и уменията. Виж Второзаконие 8:18; Даниил 1:17 и 5:11-12.

137. Способности - Съвкупността от личностни ресурси, вътрешни заложби, таланти и придобити умения, които позволяват на човек да извърши конкретна работа, задача или назначение. За справки виж Пророческа компетентност. Левит 27:8; Ездра 2:69; Неемия 5:8; Даниил 1:4; Матей 25:15; 1 Петрово 4:11.

138. Сравнение – Библейски термин, използван за да опише неосезаем обект или нещо, което е преобраз на друго. Чрез тази образност следва да бъде предадено духовно послание или идея, която да може да бъде възприета и ясна за човешкото разбиране. Виж Осия 12:10.

139. Сребро – А) Символично за мъдростта. Среброто също така е преобраз на душата и на духовната сфера. Виж Еклесиаст 12:6. Б) Мъдрост, просперитет и възможности за забогатяване. В) Всеки един от новите лидери на Израел трябваше да принесе седем сребърни подноса, при встъпването си в длъжност. Виж Седем сребърни подноса на лидерство.

140. Среща – Да застана фронтално или лице в лице с някой, да се срещна или да конфронтирам. Непосредствена среща с небесно същество. Виж Битие 32:1; Псалм 85:10; Евреи 7:1.

141. Стаи – Стаите имат съществено значение като обстановка в пророческите сънища. Обикновено стаите са свързани или са директен преобраз на камерите в сърцето. Поради това те могат да символизират основите на мисловния живот, вдъхновен от различни емоции. Обръщането на внимание към детайлите на стаите, може да отключи разбиране по отношение на значението на съня или видението и тяхната цел. Мебелировката на стаята, нейното предназначение и други подробности, могат да подскажат много на сънуващия по отношение на тълкуването на посланието от Господ. Детайлите се състоят от различните обекти в съня, които поддържат или хвърлят допълнителна светлина върху посланието и неговото правилно тълкувание и приложение в живота на сънуващия. Нещата, които се случват в стаята, представляват основата, от която сънуващият трябва да извлече посланието на съня или видението.

142. Старей(Старейшина) – По-възрастен мъж или жена, уважавани поради тяхната мъдрост и тясно свързани с ръководенето и организацията в Новозаветната църква. Този ранг впоследствие е възприет и употребяван като обръщение към пастори или други лидери в християнските църкви. Виж Йов 32:4; 1 Тимотей 5:1; 2 Йоан 1:1 и 3 Йоан 1:1.727.Съд – Декрет или решение. Капацитет и функция на проницателен и прозорлив ум.

143. Старият човек – Термин, който определя духа и душата на родените в света по линия на Адам.

144. Стационарен пророк – Един, който рядко или никога не напуска своето местоназначение или пророческа стража. Типичен пример за това е пророка на дома. Виж Авакум 2:1.

145. Стена на закрила – А) Невидимото, но здраво укритие и защитна стена, която Господ издига около хората Си. Споменава се в Исая 22:8-9. Ангели, просперитет, богатство, молитвени войни и ходатайство, пророчески думи и пророчества, собственост и снабдяване, плодотворни взаимоотношения – всички тези са фактор за наличието на здрава защитна стена. Историята на Йов и отмахването на неговата защитна преграда за да бъде изпитан от Бог, е може би най-подробната информация, описана в Библията по отношение на този въпрос. Виж думите на Сатана към Бог в Йов 1:10. 

Други важни фактори за защитната стена на вярващия са служителите на църквата на Исус Христос, особено тези от петкратния кабинет и най-вече пастора. Доброто и праведното поведение и постоянството, сеенето и жъненето, както и чистото сърце на простителност са също фактори за здрава стена. Основни нейни бранители са ангелите пазители и тези, които Бог изпраща допълнително в критични моменти от нашия живот. Виж Преграда. Ангелите от 4 Царе 6:17 са отражение на духовния плет на закрила, който обграждаше пророк Елисей. Друг такъв пример е Исус Навин 5:14-15, където Военачалника на Господното Войнство беше дошъл да се бие за Израел. 

  Друг фактор за защитата и укрепяването на стената около живота на човек можем да видим в Битие 18 и 19 глави, където Господ пазеше Авраам и Лот. Също така ангелите, които се грижеха за Яков и по-късно за Исус, като слизаха и се изкачваха над тях в определеното им време и служба на Господ. Това са добри примери за елементи на духовната защитна ограда около човешкия живот. 

Когато човек се новороди в Христос, ангелите, които го пазят и се грижат за него, се сменят заедно с естеството на преградата, която пази човека. 

Това е важно, тъй като при немарливост и невнимание новодошлият при Христос човек, не поддържа и изгражда здрава стена около себе си. В такъв случай защитния плет на новото творение може да е толкова слаб, че човекът да изглежда като духовно банкрутирал. Понякога в началото след преминаването на човека от света към Христос, може да се създаде впечатление на духовен банкрут, защото човекът не е прекарал достатъчно време и ресурси, за да изгради своя духовен живот. Често пъти плътските ни стремежи и амбиции далеч надхвърлят духовните и това обяснява защо изкуплението може да бъде доста тежко за някои хора, скоро след тяхното обръщение. Това е особено вярно и често срещано при тези, които са призвани да извършат велики и славни дела за Бог и Неговото Царство. Виж Псалм 78:49 и 89:38-40; Еремия 5:13 и 11:15; Числа 14:9.

Б) Описание за силите и снабдяването в духа, което Бог определя за хората, за да ги предпази от врага и неговото влияние върху живота им и тяхната собственост. В случай на здраво построен и добре поддържан защитен плет, разрушителят не може да направи нищо, без значение колко много се опитва или какви методи използва. Духът на Псалм 91 изразява това най-добре. Също така Езекиил 13:5.

146. Степени на помазание – Термин, които се използва, за да опише различната мярка на помазание, която различните служители на Бог получават. За пророците е важно да имат разбиране за тези степени, за да могат да разпознават и да внимават за постепенната промяна в етапите и фазите, през които тяхното помазание се появява или увеличава. Освен за тях, това се отнася също и за тези, на които те служат пророчески. Виж Римляни 12:3,6; Йоан 3:34; 1 Коринтяни 12:1,4,9.

147. Стратагема – А) Генералство и прилежащите му умения и хитрости. Б) Има отношение към апостолата.

148. Стратегика – А) Генералски начин на действие. Б) Думата е свързана с апостолското.

149. Стратегос – А) Гръцката дума за генерал, който притежава подобна на апостолската власт, отговорност и управление. Б) Светски апостолос.

150. Стратегия – А) Военен план от духовен вид, за който в миналото се е смятало, че представлява състезание между боговете, в което хората се бият като техни представители. Б) Военен термин, който включва в себе си делото на апостола. Виж Исая 18:10, 19:3, 36:5; 4 Царе 18:20.

151. Стратегус – А) Военен лидер, предводител, командир или президент. Б) Думата е приложима към апостолското дело.

152. Стратея – А) Провинция на губернатора(управителя). Б) Има връзка с апостолското, като област на действие и управление.

153. Стратос – А) Съставна част на думата стратосфера, която дефинира пространството, намиращо се между земята и най-високите небесни места. Б) Невидимата територия или военния труд, неговите назначения и войници.

            Първоначално думата е определяла сферите и обиталищата на невидимите сили, пазещи и управляващи земята. Терминът стратос е обхващал териториите на боговете и техните небесни множества. 

В земно отношение, освен че е било един вид еквивалент на небесните сфери, стратос е носело в своето значение и духовните области на генералите и други стратегически военни сили. Виж 2 Коринтяни 10:13 и 10:16; Псалм 103:19; Евреи 8:1.

154. Стрела – А) Примитивно оръжие, пронизващ обект, изстрелван от лък, за да прободе целта. Б) Това, което помага да се стигне до същността на нещата. Символ на енергия, точност и прецизност. В Ефесяни 6, стрелата символизира духовна война, започната и водена от Сатана срещу хората на Бог. Стрелите са използвани още като символ за слънцето и светкавиците. Стрелите в днешни дни са символ за указване на посока. 4 Царе 9:24 и 13:15-19; Псалм 11:2 и 64:7; Притчи 25:18.

155. Сто – А) Числото за пълната възвращаемост от семето. Б) Пълен прираст на нещо в дадена област.

156. Стоик – Портален учен, от гръцката дума за портал – портико. Практически насочена философия, основана от Зенон в Цития през края на втори век след Христос. Философията е базирана на морал, който издига човешката гордост, самоувереността и силата на волята. Набляга се основно на човешката съдба, вместо на изкуплението. 

157. Стол – Символ на мощ, власт, отмора и обществена позиция. Столовете могат още да бъдат преобраз на силата на поробването, плена или обвързването със завет за божествено служение. 

158. Страж – А) Небесно създание (ангел или друго), което е назначено като пазител, съдия или трибунал над човек и неговата сфера на живот. Б) Значението се отнася и за държави също. Виж Даниил 4:13.

159. Стълб(Колона) – А) Символ на подкрепа, произлизащ от идеята за свещената ос. Б) Врат. В) Колоните и стълбовете са преобраз на подкрепящото присъствие на божествени сили. Г) Стълбовете също са символ на живата сила на тяхната структура, издигането им е символ на подкрепа в сила и стабилност. Д) За колоните се смята, че изпълняват гореописаните функции както в земна, така и в духовна и небесна перспектива.

Е ) Стълбовете, в качеството си на поддържащи опори, са разпознати като проводници на небесните богове, които снабдяват земята чрез тръбната система на колоните. От древните се е смятало, че сърцевината на колоната не е куха, а се състои от канали, чрез които небесните сили са предавани на земята. Бог използва огнен стълб от планината Сион, който да пази и напътства Израел.

160. Стълба – А) Инструмент за строене. Б) Част от конструкция. В) Подвижни стълби, които позволяват качването и слизането на работници и доставчици. 

            В духовен смисъл, стълбата е преобраз на ангелите на Бог, които снабдяват хората на земята. Яков видя стълба, по която ангели слизаха и се качваха, от престола на Бог към земята. Това видение означаваше, че неговия заветен Бог му показва как ще бъде снабдяван през живота си. По-късно Исус имаше подобно преживяване. Той каза на Натанаил, че поради вярата му в идващия Месия, той ще види ангелите на Бог,  вдигащи се и слизащи на Него, както беше и при Яков. Така Господ откри какво снабдява служението Му. Видението за ангелите, показва словото на Бог, стоящо зад успеха на служителя Му.

161. Стълби – А) Показател за вертикален напредък и прогрес от земното към небесното. Б) Символ на процеса на повишение чрез духовна трансформация. Виж Битие 28:13 и Амос 9:6.

162. Стъпало на крак – Символично за основата на владетеля. Също така говори за тежка и агресивна сила. Виж дефиницията за Крака и Палец на краката. Виж още Левит 8:23; Псалм 38:16, 68:23 и 121:3; Исая 41:2; Лука 4:11; Откровение 10:2-3.

163. Суверенен – Дума, която описва апостола, като делегат с неограничена сила и власт от Бог.

164. Суверенитет – Върховните и абсолютни права и действия върху човешките дела, от страна на Всемогъщият Бог в качеството Му на Създател. Виж Даниил 4:17; Изход 9:6, 10:1; Римляни 9:17.

165. Сутрин – А) Показателно и предвестник за наближаващо време, преминаването и края на мрака. Б) Сутринта е преобраз на надежда за ново начало и нови възможности. В) Изгревът и нахлуването на светлината. Г) Време на духовно търсене и общение. Д) Момента на откровение. Виж Псалм 5:3. Е) Времето на божествени и човешки инициативи. Времето, което въвежда в двустранна промяна на земния живот, т.е. края на нощта, моментът, когато най-силната духовна дейност се активира. Сутринта е момента, когато настъпват човешките и природните дейности под вдъхновението на това, което е било извършено в духовните сфери през нощта. Часовете между полунощ и пет сутринта са най-работните за областта на духа. Най-голямото съсредоточаване на свръхестествено действие е в периода между 2 и 4 часа след полунощ.

166. Сфера – А) Арена или регион на влияние или действие, чиито граници са по-скоро образни(духовни), отколкото буквални. Б) Дума, която описва нематериалните територии на влияние и контрол, вградени в творението. Виж Стратос. В) Кълбо или периферия, опасваща дадена територия, над която стои управляващ владетел. Думата е използвана в 2 Коринтяни 10:13,15-16 във връзка с делото на апостолите, като описание на мястото, провинцията или границите на тяхната дейност. В Кинг Джеймс превода на Библията, превода е “мярка на управление”.

167. Сценарии на сънищата – Това са свръхестествените продукции от духовната сфера на Божието творение. Те могат да бъдат представени от ангели на сънищата, от Святия Дух или Исус, или от дявола и неговите демони. Историята и ситуациите, предават на спящия духовни послания или му откриват пророчески събития от календара на творението. Сценариите са представени като исторически факти, наближаващи събития, истини или дълбоко заровени обстоятелства, които трябва да бъдат извадени на светло.

            Сценариите на сънищата са театралните постановки на вечността, които се споделят със сънуващия на подсъзнателно ниво. Те съдържат набор от участници, сюжет и последователни събития, чиято кулминация е история от тип притча, която невидимите наблюдатели на нашия свят искат да ни покажат. Виж Даниил 4, където на Навуходоносор беше показан сценарий за това, което можеше или предстоеше да се случи в бъдеще, ако той не промени пътищата си и начина си на царуване.

Обикновено сценариите на сънищата са показани като опции, които сънуващият или този, за когото е предназначена информацията, трябва да изберат, за да избегнат криза или да си подсигурят благословение. Това са духовните щрихи, които са нахвърляни в разбирането на сънуващия, за това, което се случва зад булото на естествения свят под форма на обещание или заплаха. Това най-често са алегории, метафори или подобни, които сънуващият трябва внимателно да изследва, за да извлече истината, която те откриват. Виж Амос 7:8 и 8:2. Виж Сън, Ера, Време и Език на сънищата.

168. Съд – А) Контейнер, резервоар, съндък. Б) Предмет, в който се помещава нещо. В) Физическото тяло на човешкото същество. Виж Деяния 9:15; 2 Тимотей 2:21. Виж Превозно средство.

169. Съдба – Термин, които се използва, за да опише завършека или края на съществуването на човек или държава. Съдбата включва личността, чийто живот и край се има предвид и така също и неговото потомство, като наследници на съдбата му, било тя изпълнена или не. Виж Плачът на Еремия 1:9 и Откровение 2:26. Съдбата е нещо повече от просто това, което човек прави през живота си. Тя включва крайното местоназначение за този живот, като резултат от преследването или отхвърлянето на човешката съдба, отредена му от Създателя.

           Изпълнението на съдбата зависи от нещо повече от добро изпълнение на призива. Успехът на човек зависи от екипирането му, подготовката му и уменията, които всеки трябва да идентифицира, придобие и усъвършенства, за да може да бъде превъзходен в това, за което е призван в живота си. Съдбата обикновено свидетелства за себе си, чрез това, което човек прави добре, към което се стреми и изпитва удоволствие от работата в тази област. Тя далеч надминава по сила обикновеното хоби, като се превръща в единственото успокоение, удовлетворение или ентусиазъм, които човек получава или има за нещо. Това, за което човек е създаден да прави, е това, което му дава стойност, качество и смисъл на живота му. Съдбата се превръща едновременно в убежище и в отдушник за живота на човек.

Библията свързва съдбата без отклонение с пророчество. Словото на Господ е предопределено да извърши докрай и да следи за изпълнението на конкретната постановена съдба. Всички хора, родени на планетата, имат съдба, която техния избор и обстоятелства впоследствие им откриват. Дали хората ще отговорят на призива си, зависи от тяхното решение да изследват и да направят правилния избор. Алтернативата на съдбата е ориста. Това е да живееш живота си, както дойде, оставяйки се на теорията за предопределеността, без значение какво се случва, доброволно или насилствено с живота ти, тласкан от привидно хаотични обстоятелства. Ориста е резултат от нежеланието или мързела на човек да преследва съдбата си и да се стреми да даде най-доброто от себе си във всяка област от живота си. Виж Ефесяни 1:5-11.

170. Съзвездие – А) Звездно струпване, като примери за това са Млечния Път, Орион, Плеядите и Арктурус. Б) Небесната сфера, която покрива звездните групи. Съзвездието на световната сила, за което се е вярвало, че управлява духовните сили на земята. В) Почитано в миналото, като принцесата на небесните светове. Виж Архонти и Звездно струпване.

171. Сън – Сънищата са проводници на комуникацията ни с вечността. Те служат като канал за свръзка с духовния свят и работят като честотни вълни, чрез които нечии мисли се изобразяват като картини в ума. Сънищата са визуалното изобразяване на действията или желанията на спящия. Това става чрез умствено прожектиране на подсъзнателни мисли, идеи или намерения, които иначе са латентни в спящия.

            Когато са пророчески инициирани, сънищата носят послание и информация от Господ или Неговите духовни служители. Те приемат формата на пророчески сънища, в които на спящия се показва нещо, което засяга неговия реален живот и съществуване. Пророческият сън се разграничава от обикновените, по неговия начин на изразяване и конкретен за сънуващия символизъм, който е уместен и приложим за живота и в ежедневието на сънуващия. Въпреки че могат да бъдат отключени от някакви определени ситуации и чувства, най-често тези сънища нямат емоционална връзка със спящия. Това е така, защото тяхното предназначение е да пренасят информация към спящия, която иначе той не би получил или приел лесно, докато е буден.

Първоначално закодиран, впоследствие пророческият сън се оказва определено предсказателен и съдържателен откъм откровения. Нещо, което не важи за пророческото видение. То от своя страна представя информацията си като факти, според каквато е реалността и истината в духовния свят, която често е невидима за естественото човешко око, разбирания или прозрение. Виж дефиницията за Видение.

За да можем ясно да правим разлика между пророческия сън и видения, ще отбележим следната важна точка. Пророческият сън, въпреки че е свръхестествено вдъхновен, се предава през призмата на светогледа на сънуващия, използвайки неговите чувства, мислене и схващания за заобикалящия го свят. Това са неща, които пророческото видение напълно пренебрегва. Неговото излъчване, дори и когато е включено в сън, има за цел да отключи естествените способности на приемащия, за да може той да го получи, като пренебрегва свойствените за човека разбирания и мироглед. Видението, най-често открива на човека как свръхестествения източник на тази информация вижда действителността за околния свят или това, което има да се случи. Виж Битие 37:19; Второзаконие 13:1-5.

172. Съновидец – Според Второзаконие 13:1,3,5 духовно надарен човек, при който болшинството свръхестествени преживявания се проявяват по време на сън. В древността това всъщност е била официална длъжност в съвета, дворците, палатите и храмовете на съответната земя. Йосиф беше пророк, но основно получаваше духовната си информация чрез сънища. Неговата способност се отличи и изяви пророческата му дарба, чрез която Йосиф можеше да тълкува както свои, така и чужди сънища.

            Сънищата са естествено допълнение към пророческата мантия, но често са били отбягвани, тъй като много съновидци са използвали опияняващи средства, за да предизвикат сънищата. Тази практика с право е събудила недоверие в хората по отношение на верността на сънища, получени по този начин. Йехова предупреди Израел за конкретните съновидци и пророци, точно поради тази причина. Лъжепророците са приемали опият, точно преди да легнат да спят, за да получат търсената мъдрост от боговете на земята, където живеели и посещавали. 

Така правеше Валаам, при неговото назначение от Валак, преди най-накрая да разбере (според Числа 24:1), че на Господ беше угодно да благославя хората, които той беше нает да прокълне. Поради това се казва, че последния път, когато той търси слово от Всемогъщия Бог, той не използва чародейство, авгурство и заклинания.

Сънищата, освен тези с отявлено пророчески характер, са били типично причислявани към откровенията от по-ниско ниво. Това е било така, защото пророческото и духовно общество като цяло, са смятали, че сънищата са били най-неблагонадеждния метод на божествена комуникация поради тяхната субективност. Оттам другите методи на духовно приемане са добили по-широка приемственост и приложение.

173. Сърце – Седалището на човешката емоция, привързаност, желания, любов и всякакви други чувства. Сърцето е източника или центъра на всички истински мисли, идеи, желания и второстепенната човешка воля. Исус поучаваше, че това, което е в сърцето в края на краищата става нашето поведение, отношение и държание. Виж Матей 15:19 и Неговите притчи за семето, сеяча и Словото в евангелията. Според това, което нашият Спасител каза в притчите си, продукта на човешкия живот и неговите преживявания произлиза от сърцето. 

             Сърцето е не просто седалището на емоциите, но то е мястото, където вътрешните преценки, морал и смелост се зачеват и възникват, за да формират морала и поведението на човека. Сърцето е генератора на всички човешки емоции. То е и източника на светлина за цялото тяло. Спасението дава мощно отражение върху сърцето, защото любовта на Бог се излива върху него. И на последно място, по отношение на духовни и религиозни въпроси, сърцето се смята за седалище и храм на бога, в който вярва човека. Поради тази презумпция, авторът на Евреи разбира и описва сърцето като олтар на поклонника. Виж също Еремия 17:1.

174. Съставни части – А) Вътрешностите на нещо. Б) Духовните съставки, които се съдържат като елементи на знание, поучение и субстанция, която дава като резултат изпълнението на нейната цел. В пророчески смисъл, съставните части говорят за това, от което е направено пророческото помазание. Виж Йов 38:38; Псалм 51:6; Притчи 18:8. 

175. Сътрудничество – Термин, определен като смесено дружество (юридическо понятие), където две или повече страни се обединяват около постигането на обща цел и за взаимна изгода. Това обединение включва съработничество от страна на различни групи или личности, които споделят общо видение и взаимно разбират, че интересите им ще бъдат най-добре защитени чрез обединяване на силите им. Сътрудничеството включва поделени ресурси, подкрепа и взаимопомощ на страните участници. Виж Йоан 7:18; Деяния 2:44.

176. Сянка – А) Земното представяне на образ с духовен произход и същност. Б) Нематериалният изглед или присъствие на даден обект. В) За сянката на Петър се казва, че е притежавала специална сила да изцерява. Виж Деяния 5:15. Г) Смъртта има своя сянка, която може понякога да бъде почувствана или дори видяна, преди самата смърт да се появи. Виж Лука 1:79 и Евреи 8:5.