П

П

От Павел до Пясък

1. Павел(Апостола) – Четиринадесетият апостол на Исус Христос според Деяния 13-14. Варнава беше петнадесетия, който беше съработник на Павел.

2. Падане – Много хора имат духовни преживявания и пророчески сънища относно падане. Това са както пророци, така и обикновени хора. Дали източника на съня или преживяването е пророчески или не, това усещане означава точно това, което представлява. То показва падане, неволно или принудително, от по-високо към по-ниско място. 

             Понякога усещането за падане е положително преживяване, поради това, че може да символизира нарочно или ценно понижаване в живота, ранга, статуса или позицията на сънуващия. Това обикновено е резултат от съда на Бог. Колкото и болезнено да изглежда това или да бъде при реалното му изпълнение, истината е, че то се случва с цел развитие на човека и характера му. Когато видим или усетим падане в духа, специално внимание трябва да се обърне на това, което се случва, след края на падането и върху какво се пада. Тези две подробности са показателни за причината, естеството и целта на видението.

 Ако човек пада и това никога не свършва, това е показателно за пропадане в бездънната яма, обреченост и гибел. Ако падането е в мрак, това е поради невежество и съд. Когато преживяването е в светлина, това е събитие, за което падащия е предизвестен и е наясно с обстоятелствата, причините и изхода. В този случай, това е позитивно като въздействие и последствия, както и положително приземяване и край на падането. В случаи, когато падането завършва върху мека повърхност, означава, че без значение колко страшно е падането или спускането, краят му е мек и положителен или в най-лошия случай е без последствия.

Когато имаме падане върху твърда повърхност, това означава стигане до самото дъно и то болезнено. В този случай, жестока болка и последствия очакват падащия в края на преживяването. Целта на това падане е смиряване. В случая, най-вероятната причина за това е божествен съд, особено когато причината за падането е скрита или дело на човешки обстоятелства. Това най-често е резултат от грешка на лично или професионално ниво, може да е поради арогантност и упоритост или нападение от друг човек, обикновено съперник. В тези случаи е без значение, дали съня или видението са продукт на естествена или духовна атака.

3. Падащи звезди – Явлението, което можем да наблюдаваме от земята, когато звезда напуска мястото си и пада към земята. Това е засегнато като тема от Господ Исус в Лука 10:18, където Той каза, че е видял Сатана да пада от небето като светкавица. От тук, можем да видим, че Луцифер беше първата падаща звезда в историята на творението. Неговото изпадане от небесното място и позиция на благоволение е описано в Езекиил 28. Там  пророкът подробно разкрива неговото минало като помазания херувим (виж дефиницията), впоследствие превърнал се в противник(неприятел) и настоящия му живот като принц на мрака.

         Метафората със светкавицата е значима, не само защото светкавицата е символ на бързината, но и още според Авакум 3 се отнася за духовни битки. Мълниите са символ на летателните оръжия на духовния свят, така както светкавицата е инструмент на Божия съд. За повече подробности виж Матей 24:29 и Откровение 9:1 – и в двата случая откровенията са от нашия Спасител.

4. Падението – Термин, който е нарицателен за прегрешението в Едемската градина на първия човек – Адам. Господ заповяда на Адам да не яде от дървото за познаване на доброто и злото, още преди да му даде жената. По нейно настояване Адам яде, поради измамата на змията, която успя да убеди Ева, че те ще станат богове. Въпреки, че жената яде първа от плода, проклятието дойде върху двамата, едва след като и мъжът яде. Така змията, която беше разузнавач за навлизането на греха в човешката раса, установи контрол над целия свят. Тази глупава постъпка на непокорство отвори врата за дявола, свободно да влиза и въздейства на духа и душата на цялото човечество.

          Според Библията, мъжът не беше измамен, а съзнателно извърши непокорство. От друга страна, за жената пише, според това, което Павел каза на Тимотей, че беше измамена и поради това съгреши. При Адам, това беше въпрос на решение – той съвсем съзнателно и доброволно яде от ръката на жена си. Тя от своя страна беше измамена, като повярва на информацията по отношение на нейното наследство, според както дявола и каза. Разликата в случая е, че ако Адам не беше ял от плода, а се беше подчинил на заповедта на своя Бог, светът нямаше да изпадне в грях, поради това, че заповедта беше директно и конкретно към него, а не към жена му. Тя я получи от съпруга си, така че, когато тя яде, всъщност беше в неподчинение само към мъжа си и последствията от това бяха минимални. Когато обаче и той яде след нея, очите им се отвориха, и двамата разбраха, че са голи и се уплашиха. Хронологията на събитията около този случай ясно показва, че покорството на Адам или липсата на такова, всъщност беше причината за проблема. Най-вероятно, ако той беше отказал на жена си, всички ние щяхме да имаме различно бъдеще, а той щеше да получи друга жена от Господ.

5. Паднали ангели – Терминът, описващ една трета от небесните звезди, които бяха свалени от мястото си от опашката на змея. Виж Даниил 8:10 и Откровение 12. Това са дяволите, които управляват тъмните сили и началства на Божието творение, начело с техния принц Сатана. Те също са и бащите на демоните, които са фамилиарните духове, тормозещи хората. Юда описа тези създания, като ангелите, които не опазиха първоначалното си положение и жилище. Виж Юда 6. Изследвайки Библията и смисъла на думите, можем да видим, че тези същества са причинителите на човешките болести, зарази и деформации. Виж Фамилиарни духове, Демони и Дяволи.

6. Пазач – Такъв, който наблюдава и внимава за друг и неговата безопасност, пазейки неговия или нейния живот или грижейки се за неговото благосъстояние.

7. Пакс – Римска богиня на мира, съответстваща на гръцката богиня Айрин. Празнувана и почитана на всеки 3-ти януари. Нейният образ е представен, увенчан с маслинова клонка, а богинята държи рог на изобилието и скиптър.

8. Палестина – Филистия 

9. Палец – Белег на мощ, символ на боеца, изпълнителната власт, ръчните умения и умствени способности за управление. Изход 29:20; Левит 8:23 и 14:14-28.

10. Палец на крака – А) Палецът на крака е бил помазван от свещениците в Стария завет (също и на техния крак), което е символизирало тяхната лидерска позиция. Това помазване е установявало базата за тяхната управленска позиция и власт. Б) Палецът на крака е водещата част, която направлява посоката при ходене. Като цяло всички пръсти на краката символизират апостолско придвижване и посока. Изход 29.20; Левит 14:14; Също виж определението за Палец и за Пръст.

11. Палма – А) Символ на победа и триумф над смъртта. Б) Означава възкресение, издигане и транзиция в безсмъртието. Палмите са били рутинно използвани в празнуването на военни победи и подвизи по време на триумфиращите процесии на победителите. Палмовите клонки са били стандартна емблема на побеждаващите войни в чест на техните успешни военни действия. В Откровение 7:9 се говори за светиите на Бог, които се появяват пред Неговия трон с палмови клонки в ръцете им. Това е преобраз на техния триумф над дявола и неговите множества от вражески сили. Светиите също така участват в стандартното тържество, което се прави в чест на ликуващите шампиони, които празнуват победата си над силите на врага.

         За да отбележи завинаги техните победи, Господ показва участието им в триумфална церемония, подобна на тези, в които още от дълбока древност смъртните войни са участвали след победите си на земята. Съвременниците на Йоан са имали пълно разбиране за тази аналогия и нейното значение. Те са осъзнавали каква е наградата, която ги очаква, поради това, че са издържали до края и каква ще бъде цената, която ще платят, за да я получат.

12. Пантофа – А) Мека обувка, която в пророчески контекст е знак за лесен и плавен преход или път. Б) Показател за лесна работа, която е без препятствия. Лекота на движение и сезон на почивка.

13. Параметър – Установена константа или ограничение, което определя граници, условия или установява дадена мярка. 

14. Пастор – Такъв, който пастирува над стадо овце, преобразно за Църквата на Господ Исус Христос. Пасторите и пророците обикновенно са служители, които работят в екип в локалната църква, поради естеството на техните назначения. Исторически се е вярвало, че пасторите са били доминиращата сила в стадото, а пророците са били техни подчинени. Едно старателно изследване на Библията показва, че това никога не е била волята на Бог, относно лидерство и управление на Неговото изкупено притежание.

            Друго подобно твърдение е, че Новия завет слага край на пророците - нещо, за което няма никаква Библейска основа. Редовно е било поучавано, че няма място за служението на пророка в Християнските църкви. Това поучение е защитавано от тезата, че Бог дава на всеки вярващ Святия Дух, за да го води, направлява и да му казва какво да прави директно. Всички тези твърдения обаче по никакъв начин не са подкрепени от написаното в Новия завет.

Думата пастор, употребявана в много езици като такава, е спомената в Новия завет само веднъж. В нейната множествена форма, тя е спомената само в Ефесяни 4:11. Алегоричната форма на пастор – пастир, е използвана в Новия завет около двадесет пъти. От тях на три места става въпрос за пастори на събрание. В болшинството от случаите, когато е употребена тази дума, става въпрос конкретно за Господ Исус Христос. Много малко са случаите, в които става въпрос за пастир на полето, който се занимава с животни, като например пастирите, които отидоха да видят новородения Господ в яслите.

По отношение на Стария завет, думата пастор се използва за тези, които се грижат за стадото на Бог, само в пророчествата на Еремия и Езекиил. В повечето от случаите, двамата пророци смъмрят пастирите на Израел за тяхното неправилно отношение към Божия народ. Другите случаи в този контекст, където става въпрос за пастори, са пророчества относно идването на Христос в качеството си на истинския Пастир на стадото. Господ Исус разшири и наблегна допълнително върху това в Йоан 10 глава. Като обобщение можем да кажем, че в повечето случаи, когато става въпрос за пастири в Стария завет, то е с негативно отношение.

Еремия в 17:16, от едноименната глава на Библията, определя себе си като пастор, въпреки очевидния му призив да бъде пророк. Виж Пастируващ пророк и Еремия 2:8, 3:15, 10:21, 12:10, 23:1-4. В Битие, Йосиф е описан като пастор. На пръв поглед противоречи с това, че е установен като пророк сред езически народ, под управлението на египетския Фараон. Сумарно пасторите са споменати или загатнати в Библията по-малко от петдесет пъти. Това контрастира сериозно на фона на светското мнение и противоречивото владение на пасторите над Църквата на Бог в съвременния свят. За сравнение пророците и тяхното служение са споменати повече от десет пъти от броя на пасторите. Според тази информация, изглежда че повечето пастори в днешно време са апостоли и пророци, които не го осъзнават или не искат да го приемат.

Гръцката дума за пастор е поймен. Нейното значение е толкова широко, че е учудващо от къде Църквата е възприела днес своето късогледо виждане относно дела и функцията на пастора. Стриктно земното значение, от което впоследствие е извадено и духовното приложение на термина поймен, означава “пастир, който се грижи и води”. Според това определение, пасторът се грижи и напътства стадото, което му е поверено. Пасторът управлява, администрира и храни стадото с поучения, доктрина и диспенсации от Исус Христос. Като позиция, пасторът е президент на стадото и в качеството си на такъв, той направлява различните дела, поведението и активността на събранието.

От духовна гледна точка, Божието невидимо творение гледа на Неговите пастори, като царско свещенство и/или принцове над сферичния регион, в който се намира и действа църквата пред Господ Бог. Пасторът трябва да бъде нащрек за врагове, които дебнат и се опитват да нахлуят, ограбят или по друг начин да застрашат стадото. Пасторите трябва да пазят овцете от хищници и заплахи, идващи от природата или други създания. Трябва да изцеряват ранените Христови овце, да се грижат, докато се възвърне здравето им, да издирят и върнат отвлечените и заблудените. Пасторите имат задача да освободят хванатите в капана на плътта, идолопоклонството или незрялостта. В качеството си на ежедневен спътник на стадото, пасторите трябва да обичат стадото си и да споделят живота на отделните членове. 

Още трябва да спечелят тяхното доверие и уважение, като ги трансформират. Това трябва да се отрази на перспективата на овцете и да преобрази техните души от тъмнината на този свят в светлината на Господ Исус Христос. Виж Езекиил 34.

15. Пасторско-пророческо сътрудничество – Подобно на апостолско-пророческото сътрудничество, този вид работа в екип се отнася за пророка, назначен към локалната църква. Разликата в случая е базирана на по-високия ранг на пророка, дефиниран според 1 Коринтяни 12:28-29 и Ефесяни 4:11. В рутинните пророчески обстановки тази разлика би била пренебрежимо малка. Когато говорим обаче за локалната църква, това може да причини трудности и проблеми, освен ако пророка разбира мястото си на служение в църквата.

            При пасторско-пророческото сътрудничество в екип, пророкът доброволно подчинява мантията си на пасторската власт, през времето на това му назначение. Подобно на Господ Исус Христос, Който дойде на земята като човек и божествен пратеник на Създателя. Библията казва, че Той остави настрана Своите божествени привилегии и позиция. Виж Филипяни 2:7. Пасторът от своя страна, взаимодейства с пророка от позицията на договорни взаимоотношения в случаите, когато пророка е служител, изпратен от Бог. Когато пророкът е израснал под грижите на пастора си, тогава съществува равнопоставеност, базирана на бащинство и синовство. 

Идеалната ситуация е тази, в която видението и призива на пастора са подкрепяни и усилвани от служението на пророка. Тогава пророческата власт е упражнявана като допълнение към пасторската, а не узурпиращо. Овцете на стадото трябва да гледат на пастора, като на техен водач, а на пророка като на щатен служител. Пророците, от своя страна, трябва да се стремят да поддържат пастора в умовете на хората от събранието, като глава на църквата. Виж Пастор.

16. Патриарх – Управлението и властта на бащата като глава на семейния род, племе или клан.

17. Патриарси(дванадесетте) – Термин, които се използва като обобщително за дванадесетте сина на Яков, които станаха бащи на цялата нация Израел, заветното име дадено на Яков. Имената им са: Рувим, Симеон, Леви, Юда, Завулон, Асир, Исахар, Дан, Гад, Нефталим, Йосиф и Вениамин.

18. Патриархален – А) Управлението на бащата в дома. Б) Мъжко лидерство. В) Прекалената мъжка доминантност в управленски позиции.

19. Пегас – Крилат кон от гръцката митология, отгледан от Посейдон и Медуза.

20. Пейра – Древен финландски домашен дух, който е можел да има форма на котка, змия, заек или жаба. Това е бил дух на кражба, който е бил изобразяван като натъпкан от всичко, което е изядено или откраднато.

21. Пеле – Хавайска богиня на огъня. Почитана в страхопочитание поради нейните разрушителни сили, като покровителка на вулканите и бушуващата ярост.

22. Перла – Бижу, което е символ  на мъдростта.

23. Пентатех – Първите пет глави от Стария завет. Наричани още Закона на Мойсей.

24. Пепел – В пророчески аспект, пепелта може да се появи, за да покаже различни неща. Тъй като това са останките от нещо изгорено в огън, смисъла и източника на пепелта са важни. В религиозните науки и учения, пепелта се използва за маркиране на поклонниците, най-често на челото, за да засвидетелства тяхната връзка с жертвата, която е изгорена и посвещението им към техния бог. Смъртта и изгарянето на жертвата са били символ за това, че поклонника е спрял да живее за себе си. Пепелта на челото е била знак, че той е маркиран от бога, който го е унищожил и е избрал да живее единствено чрез силата на вярата си. Друг пример е пепелта от червеникавата юница, която беше отредена от Яхве да се ползва за очистване на греха от хората Му. Виж Числа 19:6-9. И накрая, появата на пепел в сън или видение, символизира разрушението на нещо, като остатъка от него е безполезен. За нещо да бъде в пепел или пепеливо, означава да е свързано с мъртвите. Означава още и ученик на култ към смъртта или обладан от страх.

25. Песен – Музикално и мелодично освобождаване на послания и комуникация, което афектира душата и духа на слушателя. Песните имат силен ефект, който може да предизвика бърз отговор и реакция към тяхната мелодия или внимателно подбран текст. Песните пронизват и елиминират нормалните човешки бариери за посланието на изпълнителя. В други случаи човешкото разбиране и мироглед биха представлявали пречка за намерението и ефекта на посланието. Често пъти музиката постига своя ефект, като предразполага към отпускане на интелекта в полза на извисяването на човешките емоции и усещания.

26. Пет – Число на действието. То принадлежи на добродетелта и благодатта, изявени и задвижени чрез ръката на Бог в живот или служение. Това е така, защото всичко, което Господ прави, е предоставено безплатно и не може да бъде платено със земна валута, а е дар на благодат. Числото пет се свързва най-вече със символизма на ръката и представлява изявения обет за служение към Господ. Това най-често и конкретно се отнася за жертвено служение. 

Числото пет, също говори за оброк на посвещение, като изразява чрез ръцете, силата на човека, да изпълни обещанието си. Символизмът на ръката датира още от дълбока древност. Апостол Павел го използва, за да представи петкратните служители на Новозаветната църква. Храмът от Стария завет, който имаше пет колони, на които се крепеше зданието, беше сянка на изпълнението на ръката в Новозаветната църква. Оттук и служенията на старейте и лидерите като позиции, са загатнати още от Стария завет. Виж Ефесяни 4:11.

27. Петнадесет – А) Числото на слуга на Левитите, още заплатата на роба. Също така и число на пастора. Б) Половината години до зрялост за служба на Бог, която е тридесет, духовното число на зрял свещеник и пастор. Виж 4 Царе 20:6; Осия 3:2; Галатяни 1:18.

28. Петкратни служители – Всеки заемащ една или повече от петте позиции, описани в Ефесяни 4:11 - апостол, пророк, евангелизатор, пастор и учител.

29. Петър(Апостола) – А) Приетият за основополагащ камък на апостолската църква. Б) Един от първите дванадесет, наричан още Симон и Кифа. В) Автор на две от посланията в Новия завет, носещи съответно неговото име.

30. Печат – А) Инструмент и/или символ на власт, легитимност, закрила и финализиране. Б) Показателно за трансформация и транзиция. В) Печатите представляват още това, което активира или прилага предопределеното, или това, чието съществуване предстои да бъде променено.

          Когато Господ Исус отвори печатите на последните дни в книгата Откровение, Той стартира изпълнението на всичко, което Бог е предопределил за това време. Отварянето на седемте печата, освободи писаното слово, което те задържаха до момента. На земята това добива реално изражение като серия от внезапни и необясними катастрофи, случващи се на планетата от невидимите сили на природата. Само тези, които са знаели словото на Господ и по-конкретно апокалипсиса, описан от апостол Йоан, ще могат да разберат какво се случва в действителност. Всички други жители на земята по това време, ще бъдат просто жертви на очевидно безмилостната ярост на майката природа.

31. Печат на одобрение – Буквален или символичен печат, който подкрепя и/или разпознава човек като честен и/или попадащ в категорията на одобрените за дадена задача или служение. За пророка, това са специалните демонстрации и проявления на Господ, които подкрепят служението чрез изпълнението на думите на Божия пратеник. Самуил получи такъв печат на одобрение, който е записан в 1 Царе 3:19. В този пасаж от Библията се казва, че Господ изявяваше Себе Си чрез пророка-съдия, като не оставяше нито една от всичките му думи да падне на земята. Това показва, че нито едно от пророчествата не е останало неизпълнено на определеното му от Господ време. Божествено вдъхновената епитафия на Мойсей говори за същото нещо.

Второзаконие 34:5-12 отбелязва пророческите му акредитиви, добити през годините на неговото служение. Човекът, който е завършил хрониките на Мойсей в тази книга, пише следното за Божия мъж: Той е умрял здрав и в силите си. Възрастта му не е взела своя данък от физическото му тяло. Делата му са били придружени и потвърдени от мощни чудеса и знамения. От казаното дотук можем да видим, че Господният печат на одобрение, дава свръхестествена и духовна подкрепа от властта, поддържаща служителя.

32. Пещера – Примитивен символ на убежище, символизиращ утробата. В някои култури, пещерите са били синоним на мрака и оттам и на ада. Древните култове често са използвали пещери в техните обичаи на посвещение и въвеждане. В тях новите последователи на религията са били принуждавани да прекарат определено време, с цел да получат зародиш на съответното учение и с надеждата за пророческо слово, което да ги установи в новата вяра. Тъмнината и изолацията в пещерите са карали хората да вярват, че те са обиталища на фамилиарни духове.

         В древността, преди времето на Йоан Кръстител, пещерите са били свързвани с усамотения живот на пророците. Тяхното уединение и отшелнически начин на живот в пещерите, изглежда ги е вдъхновявал при получаването на предсказания и ги е насочвал към предстоящото им повишение в ранг пред техните богове. Преживяването на Давид в пещерата Одулам е пример за това. Раждането на нашия Спасител в ясли в пещера, като Великият Пророк, Който трябваше да дойде, според предреченото от Мойсей, векове по-рано, е друг пример за инкубационните сили, преписвани на пещерите по онова време.

33. Пещера на инкубация – Мястото, където пророците са отивали, за да облекат мантията на техния призив. Смятало се е, че пещерите са символ на утробата, като следователно са полезни и необходими като благоприятна обстановка за раждането на пророческото слово в хората. Тъмнината и изолацията са допринасяли за атмосфера, подходяща за появяването на даденото божество и ясното чуване на неговото или нейното слово. Пещерите са били места, където пророците и бъдещите водачи са били затваряни. Там се е очаквало да се родят целите им, да получат помазание за техните висши призвания и евентуално да срещнат божеството, което е покровителя, призовал ги към служение. Виж Утроба.

34. Пещери на предсказание – Специално избрани пещери, тачени и посещавани като сборище на фамилиарни духове. Често хората са отивали там, като в обиталище на духове и невидими сили, които са откривали информация от духовния свят за жителите на земята. Повечето религии са имали, а някои имат и досега, пещера, която е служила като светилище за пророка или гледача, място, където те са отивали, за да получат отговора на дадено запитване. Много предсказания са били получавани по този начин. Йехова, прекрати тази практика, защото други богове бяха търсени, за да отговорят на запитването на посредника. Те са били търсени за отговор чрез сънища или чрез директно явление на гледача. Всеки, които е дръзнел да даде отговор вместо Всемогъщия, е бил осъждан. 

35. Пирамида – Древен египетски мавзолей за починали фараони. Думата означава “хълм на светлината”. Понякога тези структури са били строени като фигура с тяло на лъв и глава на фараон. В повечето случаи пирамидите са били правилни геометрични постройки, символизиращи мястото на контакта на небесното със земното. Хората са ги строили като своеобразни мостове към духовния свят, чрез които починалите владетели са отивали до престолите, отредени им в отвъдното. Те са били проектирани да бъдат жилище за фараона, семейството му, притежанията му и понякога слугите или домашните му любимци.

Пирамидите са били строени с цел да издържат изпитанието на времето, като по този начин се е смятало, че мъртвите царе на Египет се съединяват в смъртта си с боговете на предците си за цялата вечност. Този особен вид гробници е трябвало да осигурят безопасен и лек път от нашия към отвъдния свят на починалите владетели. Така египтяните са вярвали, че ще предпазят фараоните си да не бъдат повредени или унищожени от смъртта, по време на процеса на миграция. В своите пирамиди фараоните са били защитени и продължавали процеса на своето усъвършенстване през вечността.

36. Пито – А) Гръцкият еквивалент на фамилиарен дух. Б) Демонът, от който е обладан магьосник или гадател. В) Връзката на властта на демоничния дух в даден фамилен род. Източникът на силите, който позволява тяхното свръхестествено действие в семейния род. Виж Деяния 16:16 и Фамилиарни духове. 

37. Питон – А) Термин, чийто произход е от неговия еквивалент на гръцки - путон. Думата произлиза от Питонския оракул в Делфи. Поради тази причина, питонът е синоним на чародейство. Б) Дракон, змията, която е потомство на Гая, богинята Майка Земя. В) Пазител на оракулите (чародейските пророци) в Делфи. Змията, която се смята, че Аполон е убил, за да получи сила и да стане по-добър в чародейското пророкуване.

38. Пладне – А) Време на откровение. Б) Времето на най-силното слънце и най-голямата жега. В) Пладне представлява славата на деня и е показател за удобно време за конфронтация. Това е обяснението, което показва защо откритите конфронтации или влизането в бой, често пъти са били насрочени за пладне. Това е била ценна практика за безопасност, поради това, че всички сенки са били най-видими по това време. Ето защо, старите престрелки от времето на Дивия запад са били преимуществено правени по пладне. Тогава всеки един от опонентите е можел ясно да забележи по покривите сянката на евентуално спотаилия се помощник на противника си, който да се опита да наклони везните в някоя посока. Виж Амос 8:9. Г) Най-удобното време за почивка през деня за работещите навън, поради жегата и силното слънце.

В Библията пладне е отбелязано, като време за обяд, следобедна почивка и изпълнението на смъртно наказание. Деяния 26:13 показва, че това е също и удобно време за посещение от небесен характер. Пладне отбелязва, че до полунощ остава още толкова, колкото е изминало от деня, като полунощ е времето, където други свръхестествени събития се случват в привидно спящия свят. Виж Полунощ и Юг.

39. Планина – Пророчески, планините са преобраз на управление. Това вярване обяснява причината, поради която срещите на управниците и хората с власт са наричани срещи на високо равнище. В миналото планините и високите хълмове са били духовен център на общността. Това е било мястото, където са се събирали, за да бъдат близо до своето божество, за да преживеят неговата близост и проявления. Поради тази причина планините бързо били установени като място на безсмъртните, героите, боговете и пророците, в качеството си на техни пратеници. Така планините били превърнати в място на поклонение и служение на хората към техните богове.

40. Планината Кармил – Правилното и име е Ваал Кармела, отнасящо се към ханаанско-моавското божество Ваал. Планината Кармил е била център на оракули, чародеи и гадатели. Наричана е още Планината на предсказанието. Яхве и Неговите пророци знаят, че тя е център на лъжепророческото. Буквално преведено името й означава “господарят на Кармил”.

41. Планината Мория – Избран. Мястото, където Авраам отиде и щеше да принесе в жертва сина си Исаак, според словото на Господ от Битие 22:2. Вярва се още, че това е мястото, където Соломон построи храма.

42. Планината на предсказанието – Високо планинско или хълмисто място, където Вааловите пророци са правили своите върховни събирания, както и за да призоват своя бог на предсказанието Ваал. Планината Кармил е едно такова място, където Илия, пророка на Яхве, призова четиристотин и петдесет пророка на Ваал да разрешат спора за истинноста на техния бог. Впоследствие това се оказа и мястото, където те намериха смъртта си. Виж 3 Царе 18.

43. Планината Синай – Планината, която Създателят Бог определи като място за среща с народа Си Израел, след като напуснаха Египет. Тази област е била смятана за подвластна на лунния бог Син, откъдето предполагаемо произлиза и името на планината. Смята се още, че това е Планината на законодателството, поради това, че там Мойсей получи десетте Божи заповеди.

44. Планината Хорив – Другото название за Планината Синай.

45. Плач(Тъгуване) – Пророческа проповед, която изговаря съд от Бог върху изневярата и греховете на Неговия народ. Пророчествата на Еремия завършват с пасаж, посветен на описването на Божието негодувание спрямо заветните Му нация и приближаващото ответно наказание от Негова страна.

46. Плевели – Наричани са още и лъжлива пшеница, която расте заедно с посева на доброто жито. Появяват се впоследствие като черно зърно, което се смята за изродено и негодно. Името лъжлива пшеница произлиза от това, че се събират заедно с истинската през времето на жътвата. Тогава жените и децата, които са пресявали житото, са правели селекция, като плевелите са били давани впоследствие за фураж на животните. Единственият потенциално опасен за хората аспект на черното зърно е, че е било заразено с плесен.

         В духовен смисъл плевелите, бяха наречени от Исус, децата на дявола. Терминът е използван още и от апостол Йоан в първото му послание, където направи връзка между дявола и Кайн, който също беше наречен злия. В Библията се казва, че той е от баща си – дявола, което маркира началото на небогоугоден човешки род. В Битие се говори за рода на Кайн като потомство на неблагочестие. Поради това, че духовният родител е дявола, а самия Кайн е плът, можем лесно да видим плевелите като демонични духове, които биват посяти в човешки съдове, родени на земята. Това ги прави да бъдат потомство на демони, подобно на дискутираните в Битие 6:2-5. Виж Дяволи, Демони и Фамилиарни духове. Виж още Матей 13:25-40.

47. Племе – Разделение, разделяне.

48. Пленници – Заложници на врага. Хора, отведени и държани в плен при военни действия.

49. Плет(Преграда) – В пророчески смисъл, това е сферична преграда, която има около всеки един човек. Този плет може да бъде разглеждан като стена на защита, отбрана или обсада за разрушение. Целта на тази преграда е да затвори и ограничи, както и да държи навън всички нежелани сили. Всъщност живота на всеки един е обграден с такава преграда, но не всяка преграда е за закрила. Плетовете се изграждат и поддържат от божеството, на което човека е съзнателен или несъзнателен поклонник. 

          Създателят Бог разпределя и определя тези стени. Въпреки това, поддръжката на плета от Негова страна, изисква съобразяване с поведението и законите на Неговото духовно царство. Това е така, защото тези закони и норми са постановленията, който Господ даде, за да поддържат световете Му. От съществено значение за хората е да научат колкото е възможно повече за управлението, законите и мъдростта на Божието духовно царство. Когато такова знание липсва, защитната ограда около човека може да е слаба или дори полуразрушена, въпреки че той може да живее по-най-праведния според него начин. Притчи 9:10 набляга върху важността на това човек да добива мъдрост в Бог, за да изгради и укрепи стената си.

         Много фактори оказват влияние върху поддържането, укрепяването и изграждането на защитна преграда. Като за начало, това е покорство към волята на Бог и към словото Му, живот според Неговите стандарти и постановления. Очевидните добродетели като праведност, милост, истина, вярност, морал и святост са най-отгоре в листа на Божия стандарт. 

Заедно с тях вървят даването на десятък, поклонението към Господ като единствен Бог, служение на жертване и даване (особено във време на нужда) и богоугодно взаимоотношение с Христос и Неговите светии. 

        Вярата прави чудеса по отношение на личната защитна преграда, защото тя е показател за доверието на човека към Бог и как той отговаря на всичките Му духовни изисквания. Друг важен показател за здрава стена около живота на човек е, той да бъде свързан с автентичен и истински пророк. Виж Езекиил 13:5 и 2 Летописи 20:20, където и в двете отпратки се подчертава важността от тази функция на пророка. Виж Йов 1:10; Притчи 15:19; Еклесиаст 10:8; Исая 5:5; Езекиил 22:30; Осия 2:6; Марк 12:1. Виж Пробита стена.

50. Плетени венци – Корона от цветя, носена като знак за освещаване и издигане на по-горна позиция. Символ на почит към бога, на който носещия венеца служи. Божествено постановяване на избор и издигане.

51. Плеяди – Електра. Име на седемте звезди, споменати в Йов 9:9 и 38:31. Плеядите са почитани като бижуто на творението, разпознавани като духовна и небесна украса и присъствие. Те още са и символ на божиите небесни плочи, на които са надписани скритите Божии съкровища. Древен мит за плеядите ги асоциира със седем женски добродетели. Иронично е, че Плеядите често са споменавани заедно с Орион, пророческо съзвездие смятано за символ на Зевс.

         В Новия завет, Исус ги споменава като седемте звезди, представляващи Неговата църква, която Той държи в ръката си в книгата Откровение. Тези седем звезди съответстват на седемте духа пред престола на Бог, които бяха изпратени по целия свят. Виж Откровение и Седем Духа. В Амос 5:8 се казва да потърсим Този, Който създава Плеядите, а в Откровение Господ Исус е изявен, като притежателя и владетеля на съзвездието. Неговото апокалиптично писмо, предадено ни чрез апостол Йоан, е всъщност адресирано до ангелите(синоним на звезда и дух) на седемте църкви. Виж Откровение 1:16,20, 2:1 и 3:1. Виж Седем звезди.

52. Пнеума – Гръцката дума за дух.

53. Пнеума интелект – Термин, който описва мъдростта, знанието, разбирането и прозрението на Духа, което Той има върху естествените сфери на Божието творение. Посланието до Ефесяните казва на Христовите хора да бъдат обновявани от обитаващия в техния ум дух. Това обновяване има за цел да ги доведе до място на духовна интелигентност, където ситуациите и мъдростта на Божиите невидими духовни светове са им известни и ясни. По този начин очевидните в естествения свят събития, причини или последствия са възприемани и разглеждани чрез силата и духовните способности на Човека на Новото творение.

54. Пнеуматики – А) Действията на Божия Дух. Б) Духовни активности, операции и проявления в и чрез Новозаветната църква.

55. Пнеуматикос – Гръцката дума за “духовен”; духовност в съвременния смисъл на думата. Библията има дванадесет приложения за тази дума: закона, дарбите, Божиите неща, църквата и служението, съд(в смисъла на действие), храна, хора (виж Осия 9:7), тяло, песни, злонамереност, разбиране и дом. Думата означава нещо повече от абстрактно или нематериално по естество понятие. 

Тя се отнася за нещата отвъд нашия физически свят, ефирното, неосезаемото и небесното. Тя е работен термин, който дефинира не само нещата, които не са плътски или човешки, но включва силите и агентите, назначени да управляват невидимата част от творението. 

            На последно място думата говори за функционалността на Божия свръхестествен механизъм, чрез който Святият Дух и Неговите святи ангели действат, напътстват и управляват земните дела. Пнеуматикос е важна за пророческото дума, поради това, че тя идентифицира присъщото за Бог действие на Неговата сила. На пръв поглед тя изглежда като ембрион, латентна или привидно бездейна, но въпреки това винаги динамично активна в Неговия духовен свят. Всичко това означава, че силата на пророците е солидно подкрепена от духовните механизми на Създателя, които се задвижват и функционират чрез Неговото слово, изговорено от устата им. Пнеуматиките не спират да текат, извличайки от творението ресурси, мобилизирайки мъдрост и умения, за да изявят и произведат това, което обновява и насища земята. Виж Проявление на пророчество и Пророческо проявление.

56. Поверена област (Стража) – А) Сферична част или територия. Б) Място за наблюдение, пазене, грижа или държане на затворници. В повечето случаи на пророците са определени духовни територии, подобни на поверяваните области в миналото, над които определени надзираващи личности са имали юрисдикция. Виж Исая 21:8 и Авакум 2:1.

57. Погребален – Първоначално, всичко това, което се отнася до поклонението към мъртвите. Древните религии са разработили сложни погребални обреди, като начин за богато и триумфално погребване на техните мъртви. Те са вярвали, че смъртта не е края, но просто вид преминаване в различен невидим свят на съществувание. Много са вярвали, че починалия ще се върне под формата на дух и ще обитава в тялото на някой от най-близките му живи роднини. Обикновено духът водач на семейството е избирал някой от потомците, който да бъде реципиент за духа и душата на починалия, докато последния получи правото да отиде на небесата.

Типичното погребение се е състояло от жертвоприношения и възлияния към бога, на когото роднините са поверили починалия си сродник. Регулярните посещения на мястото на погребение и допълнителни жертви там, са били правени посмъртно, така че мъртвия да бъде в безопасност в новия си свят. Това се е правило, за да държи настрана зли духове, които могат да ги погълнат или да ги отклонят от пътя към тяхното място на покой. 

Често мъртвите са били изпращани с дълги процесии, с които се е отпразнувало преминаването им в отвъдното. Смятало се е, че тези, чийто живот е свършил преждевременно, са могли да взаимодействат с живите, които да им помогнат да довършат предполагаемата им оставаща работа в света на живите. Това е още едно обяснение за произхода на древните сложни погребални обичаи и обреди и тяхната цел.

58. Погребение – Обичай за отпразнуване и организиране на безопасен път на починали хора, от земята на живите към отвъдното. Погребенията са били изпълнения на стриктни и старателни мерки, които хората са предприемали, за да подсигурят безпрепятственото пристигане на мъртвите им сродници на тяхното местоназначение в отвъдния свят. 

Един от основните мотиви за тези церемонии са били жертвоприношенията на духовете на смъртта, които ще бъдат придружители и превозвачи на починалия до неговия бог.

         Били са извършвани специални подготовки на тялото след смъртта, както поради санитарни и козметични причини, така и за да направят починалия да бъде по-красив и достоен за съответния бог, при който се е вярвало, че той отива. Когато Исус отговори на един от тези, който беше призовал в служение към Себе си, Той му каза да остави мъртвите да погребват своите мъртъвци. Това не беше някаква грубост от Негова страна, но противопоставяне на древни суеверия и произтичащи от тях обичаи и вариации на различни култове към смъртта, дълбоко врязани в обществото по това време.

По време на земното служение на Господ, култовете към смъртта са били мощни институции, приемани и поддържани от всички сфери на масите. Те са добили своята популярност, поради това, че правилния ритуал, жреци и погребални агенти са били важни при осигуряването на правилно отношение и подготовка на починалите роднини за тяхното погребение и задгробен живот. По този начин близките се чувствали спокойни и уверени, че техния починал роднина ще завърши успешно пътя си в отвъдното, където го очакват предците му, във вечното му място на покой, според конкретните вярвания на дадения фамилен род. 

Това е било гарантирано от определената религия, на която хората са вярвали и духовете на предците, на които са се покланяли от поколение на поколение. Било е особено рисковано за главата на семейството или за най-големия син на рода да не обърне внимание или да не извърши полагащите му се отговорности в тази област. В такъв случай те биха могли да причинят зло на мъртвите, а най-вероятно проблеми и нещастия и за живите от фамилията, които биха могли дори да се разпространят надолу по родословието. 

Когато е трябвало да се извършат някакви специални погребални обреди, дори на чужденец, стриктното изпълнение на чужди погребални ритуали е било нещо повече от суеверие за хората. Случвало се е дори тези обреди да надминат и надхвърлят редовия религиозен протокол. Това е било един вид застраховане за това, че никой роден по онова време няма да бъде пренебрегнат. 

         Христовото послание за вечен живот пряко се конфронтира с тези поверия и обичаи. Тогавашните хора не успяха да разберат защо Той не беше изобщо притеснен да отдава такава специална почит на мъртвите, както те правеха. За повече подробности виж дефиницията на Погребален.

59. Подбуждам – Предизвикателен вик, който призовава към надигане, стимулира действие и съживява личност с цел да я подкани към действие.

60. Подвизи(Геройства) – Победи, усилия и стремежи, увенчали се с успех чрез забележителни дела и поведение по време на конфликти, битки или съпротива. Изключителни дела. Героични и приключенски подвизи. Виж Пророчески Подвизи и Даниил 11:28 и 32. 

61. Подготвен(Отлежал) – А) Пробван, пречистен, изпитан, надежден и приготвен за употреба. Б) Снабден с изключителна мъдрост, която произлиза от това, че субектът е преминал през определени обстоятелства и трудности, които е преживял и превъзмогнал. В) Този вид подготовка произлиза от преминаването и излизането на човек като победител, през сериозни трудности, конфликти и изпитания на разрушения и провали. Думата, която е използвана в Стария завет, за да опише такъв вид подготовка и съзряване, означава още “стриване на прах” или изтъркване с абразивен материал. През такъв процес преминава и жертвеното животно в подготовката му, преди да бъде принесено на Господ, за да бъде приемливо за Него.

           Изпитания, трудности, изкушения и много страдания, породени от враговете на Бог и човешките синове на непокорството, попадат към различните инструменти за подготовка, които Бог използва, за да шлифова хората Си. По този начин Той излага слугите Си на истинските елементи на Неговия призив, за да могат да получат необходимата опитност и не просто да оцелеят в демоничните битки, но да победят и да имат успех в служението си към Него.

  Подготовката и обучението биват насрочени и оркестрирани от Господ. Основната им цел е да направят човека готов за предстоящата му употреба от Бог. Всички важни личности в Словото, историята и в днешния свят са достигнали до тяхното място на бележитост по пътя на суровите изпитания и горчива скръб. Библейски примери за Божията подготовка е времето, през което Давид беше в изгнание, докато бягаше от Саул, рязката промяна в живота на Мойсей, след като избяга от Египет и дълги години живя като номад и на последно място, петнадесетте години, през които Павел живя в пустинята на Дамаск.

         В Притчи 22:29 можем да прочетем едно славно обещание за наградата на тези, които се покоряват на Божия процес на подготовка. В подкрепа на казаното дотук, 1 Петрово 4:12 ни увещава да не се учудваме на огнените изпитания, които ни сполетяват, защото тяхната цел е да ни пречистят за Божието царство. 1 Петрово 5:10 добавя, че подготовката на Бог е за определено време и след като е преминала, Той ни усъвършенства и установява в Своето слово, дела и истина. Виж Псалм 12:6; 17:3; 18:30 и 104:27; Еклесиаст 3:1; Йов 23:10; 1 Петрово 1:7.

62. Поднос и Чиния – В пророческия символизъм, тези два предмета се явяват най-често като показател за служба. В духовен смисъл те могат да бъдат предмет за пренасяне или за изпълване. Чинията касае ядене и е символ на празнично общение или обект на употреба. Подносът е по-голям съд, който се поставя пред няколко души. Вероятно е в подноса да има по-голяма мярка от храната, която да стигне за повече хора. Подноси бяха дарени от водачите на всяко племе в Числа 7:84, като част от тяхното дарение на посвещение към храма на Господ. 

Духовният символизъм на този ритуал е сянка на съвременните храмови служители, които посвещават съдове на Господ, чрез които Той да може да работи в Своя храм. Това са съдове, от които хората Му могат да се хранят или да им бъде сервирано от тях. Осветени да приемат и да пренасят качествена и отбрана храна. Виж Купи и Чаши.

63. Подчинен пророк – А) Такъв, който функционира на регионално ниво и/или с по-малка власт. Пророк, който се обучава или е средно екипиран за активно или съществено пророческо служение. Б) Пророк, който е назначен към по-ниско ниво на служение, поради това, че се обучава или няма достатъчно опит. В) Пророк, който е бил назначен от Бог да бъде придружаващ служител на по-старши пророк или такъв, който е назначен към апостол. Г) Пророк, на който Бог доверява грижата и помощта за по-висши служители. Пример за това е служението на Елисей към Илия.

64. Покаяние – Изискването за истинско спасение, което призовава грешника или отстъпилия светия, да признае греха си и да се обърне или завърне към законите и благодатта на Спасителя.

65. Поклонение към бика – Друга форма на поклонението към телето, практикувано в древността, особено от културите от Средния Изток. Поклонението към бика е еквивалентно на поклонението към слънцето, защото то е преобраз на обожествяването на слънцето в древен Египет. Виж Ваалово поклонение.

66. Поклонение към предците – Поклонението, извършвано към починали роднини, чиято смърт се вярвало да оставя сила и известност в съответния род. Наследственото поклонение е базирано на непрекъсващата семейна връзка с настойническите духове на предците. Наследникът, който става глава на семейството, било то патриарх или матриарх, е имал задължението да служи на духа в отвъдния свят, чрез специфични погребални ритуали и церемонии. Следвали са и други посмъртни обреди с цел да се угоди на фамилиарните духове, отговарящи за семейството. Целта е била да се осигури починалия, така че да няма втора смърт за него, което му гарантирало вечна власт, ранг и престиж.

            Наследникът на прародителя-покровител е имал задължение да позволява на тези духове от етера, да се вселяват в тялото му и да го използват при нужда. Това е било необходимо, за да даде възможност на духа на починалия да се наслаждава на живота, които не е могъл да изживее в собствената си плът поради преждевременна смърт. Този завет продължава, докато на починалия роднина не бъде дадена възможност за трайно прераждане. 

  Всеки наследник на починалия, който се противи на този обичай, е можел да причини втора смърт на покойния, като това се е смятало за много по-лошо от първата. Ако мъртвеца пострада в отвъдния свят или стигне до предполагаемата втора смърт, човекът отговорен за посмъртните грижи към покойния е бил наказван. Семейни облаги, специални таланти и дарби, социално положение, всичко това е било изложено на риск. Тези обичаи, са били много по-значими за управителите, благородниците и царските особи, защото се е вярвало, че те са получавали силата си от духовете на предците си.

По отношение на втората смърт, Господ Исус конфронтира тази заблуда в Откровение 2:11; 20:6,14; 21:8, като обещава на Своите победители, че те няма да видят втора смърт. Сложните човешки погребения и отдаването на повече почит към мъртвите, отколкото на живите, се основават на древното поклонение към предците, където смъртта се е смятала за окончателна. В Новия завет, Христос отне жилото на смъртта и направи сложните церемонии за мъртвите ненужни.

67. Поклонение към теле – Церемониално поклонение към млад вол, възприеман като бог. Обикновено е бил избиран бивол за мъжко божество, а крава за божество от женски род. Израел възприе поклонението към телето от египтяните, поради неговата жизненост и сила. Вярвало се е, че силата на бика  го е окачествявала божествено, придавайки му силата и/или способностите на бог. Биковете са били символи на божествата Син, Ан, Ану и Мардук. Кравите са били символ на Ищар. При всичките тези божества се е смятало, че животните притежават и могат да придадат живото-обновяваща сила. 

             Поклонението към бика е било част от това към Фараона, тъй като е било пример за обожествяването на слънцето в древен Египет. Боговете Ра и Пта са били изобразявани и идолизирани с бикове. Аарон окуражи поклонението към телето, след като Израел излезе от Египет. Това стана по време на удължения престой на Мойсей на Синайската планина, когато той получаваше Десетте заповеди. Тогава Аарон, нетърпелив да дискредитира брат си, направи на Израел нов бог, на който да се покланят, вместо Яхве, за Когото бяха убедени, че очевидно ги е изоставил. 

             Телето беше обръщение към тяхното едновремешно идолопоклонничество в Египет. Еровоам постанови и организира поклонение към теле в Дан и Ветил. На тези две места той установи религиозен ред и система от своето собствено сърце. Изход 32:1-6; Второзаконие 9:16; 3 Царе 12:28-30.

68. Поколение – Потомството, което наследява предшествениците си във време, сезон, история или клас, произлизащо от една родословна линия. Исая 41:4 казва, че Всемогъщият Бог извиква поколенията от началото, тоест от първото семе, от което ще произлязат всички следващи поколения. 

69. Покривало за глава – Библейски погледнато, шапката е нещо повече от просто покривало за главата, което пази от елементите, въпреки че може и това да е значението на съня или видението. В духовно отношение различните начини на покриване на главата представляват власт или потвърждение от властта, която е ръкоположила някой в длъжност. От незапомнени времена шапките или начина, по който се е покривала главата, са били тясно свързани с културата и бита на хората, с топлината и защитата.Свещениците са ги носили настрана, за да демонстрират тяхната позиция и взаимоотношение с бога, на когото те служат. 

          Царете са ги носили, за да изявят богатството, изобилието и мощта на страната си. Виж Корона. Войните са носили шлемове или специални защитни шапки, които да покажат техния господар, или да уплашат противниците им, или да могат да се различат като ранг и позиция сред войската си. Професионалистите ги носят, поради всичките или която и да било от тези причини. Различните видове шапки включват широкополи, капитански, митри, качулки, тюрбани, корони и перуки.

70. Покровителство – А) Това, което се отнася до поличби като невидими и недоловими сили. Б) Тълкувателите на знамения, получени от боговете чрез авгурство. В) Процесът, чрез който официалните жреци и гадатели са търсили и откривали информация за правата, силите и привилегиите на дадена личност според божествената воля. Г) Разкривало е предполагаемото предразположение или потенциал на бъдещ управник или жрец като основа за неговия избор. 

Авгурството е било законен метод, чрез който Римското правителство е предричало потенциала на бъдещите служители, военни или жреци, които са щели да работят за държавата.

71. Поличба – Дума, обясняваща шепнещите гласове, идващи чрез вътрешностите на заколени животни. Авгурството, чародейството и хиероскопията са някои от най-често практикуваните методи, чрез които са получавани поличбите. Думата в по-широк смисъл означава благоприятен знак, който привлича вниманието на слушащия, като внезапно отговаря на спонтанни или неизказани въпроси и запитвания. Поличбата представлява знак, който се получава чрез някои от гореописаните методи.

72. Помазан (1) – А) Покрит с мирото на Божието помазание за служение пред Бог. Б) Царе, свещеници, пророци и всички служители на евангелието получават съответното ниво помазание за конкретното служение или за обучение. Виж Крио.

73. Помазан (2) - А)  Следствие от помазването, да бъдеш преносител на помазанието Б) Еврейската дума за това състояние е шемен, която е корен на шаман. Шемен означава масло, особено благоуханно, което най-често се е употребявало при помазването. В повечето случаи, то е било приготвяно от маслини – това, което днес наричаме зехтин. Шаман отразява резултата от помазанието – да огряваш, да сияеш, да натлъстееш (да имаш изобилие от блага). Връзката му с духовната власт е базирана на тези показатели, които сочат към подобряването, подсилването и издигането на помазания. Виж 1 Царе 10:1 и 16:1, резултата от натлъстяването, което идва от помазването в словото. Второзаконие 32:15; Неемия 9:25; Исая 6:10.

74. Помазаният херувим – Термин, използван само веднъж в Библията, за да идентифицира миналото на Сатана. По време на неговото пребиваване на Небето, той е служил като херувим с уникално помазание за развитие и растеж. Терминът, използван в случая, за да опише вида помазание от Създателя е мимшах. Думата е използвана само веднъж в Библията за конкретния призив върху живота на Луцифер.

Смисълът на това е, описанието на уникалността и мярката на славата, освободена върху него, която е носела със себе си духовна тежест, недостъпна за друг от творението. Били са освободени проявления и разширения, специфично дадени от Бог, които както времето показва, имат цел отвъд служението сред херувимите. Това разширяване, което ние виждаме до днешни дни, включва неговото световно господство и назначение да заблуждава поколението на Адам. Той организира силите на мрака, които подклаждат желанието на хората към греха. Сатана е бил подготвен да бъде свръхестествената сила, стояща зад свободната воля на хората, които отхвърлят Създателя.

 Теологично той е представен като архангел, но Библията открито нарича Сатана херувим, обърнал се във враг и обвинител. Преди да отпадне от благодатта, той е служил като ангел-пазител, закрилящ херувим и транспортно средство за Йехова. Виж Херувим.

75. Помазване – Свят ритуал, чрез който делата и последствията от това да си избран за определена позиция или цел, са отбелязани чрез изливане или втриване на миро върху избрания човек. Това действие символизира приемането на силата, авторитета и делегирането на власт от страна на божество към човек. 

Пренесено в Новия завет, където е споменато в Марк 14:8; Яков 5:14; Деяния 4:27. Процесът на помазване, записан в Левит 21:12 е равносилен на божествено коронясване на служителя. Вярвало се е, че тази духовна корона удостоява и освобождава свръхестествени сили и авторитет, от страна на божеството. Виж Изход 40:15, където думата използвана за помазване е машак, най-често използваната дума за помазване в Стария завет. Тя означава “да излея, да втрия миро върху някой или нещо, с цел да бъде отделен и осветен за божествено служение”. 

Помазването може да се извърши чрез втриване на главата, ръцете и краката на човека, за да се подсигури ефективното свързване на духовната сила със съответните физически сили на живота. Помазването е нещо повече от прост ритуал в Библията. То придава Божията същност като Ръкополагащ Бог, чрез този извършващ помазването и върху този, който приема помазанието.

           Древните народи са считали помазания служител или жертва, като абсолютно и тотално променен човек или обект, със свръхестествен статут, цел или употреба. С тази нагласа те са извършвали всичките си сложни ритуални въвеждания в длъжност. Полагало се е всякакво усилие от страна на помазващия да не пропусне да направи нещо върху помазвания и така да даде повод на божеството да отхвърли тяхното служение. Евентуалният резултат от това е бил съд и наказание за новопомазания, поради неизпълнение на заветните задължения. Библейски пример за това е Мойсей, който пропусна да обреже синовете си, след като Бог го помаза, за да освободи народа Му Израел. Този пропуск, почти му коства живота, когато Бог изрично подчерта на Мойсей важността от безрезервно и безкомпромисно спазване на закона, наредбите и завета на Яхве. Виж подробности в Изход 4:20-26.

76. Политеизъм – А) Вярата в много богове. Б) Всички древни религии, без Юдаизма са вярвали и са се покланяли на много богове. Съвременното Ню Ейдж движение е вид възраждане на тази вяра и поклонение.

77. Полунощ – А) Началото на часа на силата в духовния свят. Б) Символ на духовния връх на пълнота и зрялост, който кулминира в събирането на небесните сили, изпратени да променят нещата на земята. Ангелите, които се появиха, за да предизвестят раждането на Христос са пример за това. В) Пророчески преживявания със събития, случващи се в полунощ са сигнал за промяна на световно ниво в творението на Бог. Те са показател за силови промени в Неговия план и обикновено откриват промяна в съществуването за жителите на земята.

78. Понтиф – Владика, архиерей, главен свещеник над колегията на понтифексите. Свързан с папски вид йерархия.

79. Понтифекс – Древен термин за строител на свещени мостове между божество и неговите земи. Всяко божество е имало понтифекс, който от своя страна е бил член на най-висшия жречески съвет в Рим. Тази група хора е била надзорник на всички сакрални и религиозни функции, присъствала е на съветнически и съдебни дела на държавата и взимала участие в решаването на въпроси от най-висш характер, заедно с царя. За човек да бъде избран и ръкоположен за понтифекс е означавало, доживотно служение в тази позиция, като първоначалната идея на този ранг е била свързана с поклонението към боговете на реките.

            Званието и служението на понтифекса се смята, че датира от приблизително петстотин години преди Христос, а древна Нюма е смятана за родината на този жречески род и служение. Институцията е основана на базата на папска власт, където колегия от епископи е имала абсолютна религиозна и морална власт над останалите граждани. Тази организация е била защитник и поддръжник на мъжкото превъзходство, което се е базирало на наследеното бащинство на духовните водачи от божеството на тяхната религия. Този патриархален мироглед е издигнал духовенството, до позиция на хора от мъжки род, за които се смята, че са въплъщение на бог и управляват заедно с неговия избран патриарх над всички останали. 

Заедно с много други, тази древна институция е процъфтявала по времето на Исус. Отношението на всички останали към духовенството като към бащи, е това, което Исус имаше предвид, когато Той ни поучаваше. Той каза да не наричаме(религиозно), който и да е човек – баща, защото истинският Баща на всичко и всички е Неговия Баща, Създателя Бог. Тази религиозна система от вярвания беше целта на Неговото опровержение, а не уважението и близостта, която човек показва към своя естествен баща. Виж Матей 23:9.

80. Понтифекс Максимус – Първосвещеникът на колегията от понтифекси. Най-висшата инстанция от тази институция. Виж Понтифекс.

81. Порнография – Писмен или визуален материал, предназначен да предизвика сексуално възбуждане. В Библията думата, използвана за порнография, е свързана с идолопоклонство и прелюбодейство. Освен връзката с храмовите проститутки, порнографията е дефинирана като писмена или визуална помощ на блудница или проститутка. Идеята на порнографията е да привлече четящите или гледащите към подражание на този вид публично изявени сексуални актове. 

         От историческа гледна точка, жреци и жрици са действали като официални представители на боговете, които предполагаемо са имитирали. Тези свещенически двойки са били “осветени” и посветени на храма с конкретната цел да бъдат пример за подражание. Те са водили хората от събранията си в масово поклонение на техните божества на плодородието. Те са действали в качеството си на жив образ, за това, което техните богове правят на небето или в своите неземни обиталища. Пример за това е случая на Израел със златното теле (Изход 32:4), което доведе до тяхното идолопоклонство и развратно веселие (Изход 32:25). Друг такъв момент е кризата при Баал-Пеор (Числа 25:1-3), където те повториха своето престъпление пред Йехова. Тези обичаи и ритуали включваха пиянство чрез алкохол или опияти, които да съдействат и спомогнат на оргията. За да бъде стимулирано масовото разпространение на този вид перверзни ритуали, порнографски образи и актове са били публично издигани и показвани. Това са били похотливи образи и сексуални действия, които да бъдат вдъхновение за похотта и да помогнат за пълното предаване на поклонника на предполагаемата воля на неговия бог или богиня.

82. Порта – В Библейската символика портите имат важно място. Те са разположени на входа на града и също така като защита за входа и на замъци. Най-често портите са били строени заедно с кули от двете им страни, като защитно съоръжение. Предназначението на портите е било да бъдат движима бариера, чрез която хората да бъдат наблюдавани и пресявани, така че да влизат и излизат избирателно. В древността портите са били отваряни сутрин и затваряни привечер. Те са били единствения законен начин за някой да влезе в града. Най-често портите са били конструирани с дебели стени, двойни врати и подсилени стоманени лостове. Обикновено са имали огромни ключове, които е трябвало да бъдат пазени от пазителя на портата, дори и с цената на живота му.

         Стражите, патрулиращи на портата, обикновено са били смесица от войници и цивилни граждани с такава длъжност. По време на война, нападащите царе са се борили да влязат през портата на града. Това е било равносилно на победа над града и защитниците му, както и свободен достъп до вътрешността му. Също така това официално е означавало, че жителите на града са победени и подчинени. 

Този символизъм е използван от Исус, когато Той каза да се стараем да влезем през тясната порта – Матей 7:13. Стратегията с портата е била основополагаща в древните военни действия. Употребата на порта като метафора означава, че веднъж когато царят е влязъл в града през портите, той автоматично е придобивал достъп и контрол върху всичките му ресурси, богатства и търговия. Да бъде пробита защитата на портата е било голям военен триумф и в миналото всички воюващи царе са преследвали тази цел. Виж пророчеството на Всемогъщия към цар Кир по отношение на вратите и портите в Исая 45:1.

Укрепените градове са имали порти, които са имали много приложения. Те са били използвани за жилище на стражите, като склад за запаси по време на обсада и да бъдат преграда и укрепление срещу вражески сили. При портите е било и най-често мястото от където се е водила търговска дейност, публично заседание на съд или взимане на важни решения, както и срещане на дипломатически пратеници. 

Портите в пророчески сънища или в молитвено видение, означават въвеждане от Господ в по-високо и по-авторитетно ниво и курс на живот. В общия случай издигане в бизнес, в политическо отношение, а понякога това е сянка на предстоящо духовно воюване. Символиката на портата датира още от началото на вечността, за което Йов 38:17 споменава портите на ада и смъртта, а в Битие 28:17 се говори за небесните врати, водещи към Божието обиталище. Също така в Откровение 21:12 и 21 се говори за дванадесетте порти на Божия Нов Ерусалим. Производно на порта е портал, което има подобно значение, но повече в сферичен аспект и измерение. Виж дефиницията на Портал.

83. Посейдон – Бог на моретата. Наричан още Нептун.

84. Посвещение – Ритуали, обреди и обичаи, които съпровождат встъпването в длъжност,  общество или конкретни правила на дадена организация или култура. 

85. Посвещаване в длъжност –  Показни драматични изпълнения, които символизират или пресъздават правото на преминаване, което дава достъп на човек до дадена група или организация. 

Най-често тези ритуали на посвещаване представляват символичната смърт на старата личност, което да позволи възраждане в новата, напълно уеднаквена персоналност на останалите от обществото. Преди тези посвещения, от кандидата често се е изисквало да премине през трудни изпитания, които са изисквали сериозна подготовка.

86. Послание – Думата в латинския е епистола. Използва се като наименование на писаното в Новия завет, което е извън четирите евангелия. Най-общото значение на думата е писмо. Също се отнася за написано от или чрез секретар или секретарка. Когато такива са били наемани на официална длъжност или по правителствени въпроси, написаното от тях (епистола) е било наричано императорско писмо, което е постановявало волята на императора/ управника, като е имало силата на издаден указ(закон).

         Тези писма са били диктувани и разпращани, за да наложат императорската власт, укази и управление върху хората от различните краища на държавата (империята). В нашия случай, няма съмнение, че Царят на царете е поръчителя на всичките новозаветни писма. Неговите апостоли са предали волята и мислите Му, отговорите и законодателството на Новия завет към Неговата еклесия. Виж Деяния 15:30.

87. Послание и Пратеник – А) Комуникация между две или повече личности, обикновено установявана от определени за това лица. Б) Поща или писмо. В) Сигнал, който е изпратен като знак за нещо, което предстои да се случи. Г) Вербално или писмено общуване. В библейско време посланията са били предимно вербални и рядко пъти в писмена форма. Връзката с пророческото е същата – посланието на Бог се предава на пророка обикновено по директен начин. Много преди да са почнали да пишат, хората са чували от духовни създания с физическите си уши, след което са били изпращани да освободят чутото към своето общество. Това обяснява защо словото никъде не описва детайлно служението на пророка, а само неговата личност, характер и атрибути. Факт, който показва колко древна е институцията на пророческото и кое поражда нейната необходимост още от началото на творението.

             Центровете за послания, агентите и системите, свързани с тях, датират от дълбока древност и са най-добрата основа за пророческо обучение и трениране. Учещите се, разбират по-добре пророческото, когато опознаят неговото земно съответствие, което са комуникациите. Те включват подготовка, доставяне и получаване на послание или съобщение от една страна към друга. Пратениците, посланията и тяхното предаване по начина, по който са осъществявани в ранните цивилизации е прагматичен и показателен пример за пророческото служение.

Когато се появила писмеността, посланията са били записвани и изпращани чрез други хора, към далечни места в същия регион или в други отдалечени страни. Впоследствие се развили пощенски центрове, които да получават и разпращат послания към царски особи, аристократи, политически и военни управници, храмови служители и други властнически фигури. Всяка една от по-горе описаните групи е имала собствен център и писачите на послания са използвали свои собствени куриери, поради съображения за безопасност и честност.

В миналото често посланията са били изпращани по пътници, които са изпълнявали и функцията на куриери за техните фамилии и съседи. В други случаи, богатите жители на страната са използвали пощенската мрежа на тези, които са имали власт и сила да я развият. 

Посланието винаги е било запечатано, с което се доказвала неговата автентичност. Преносителят е трябвало да гарантира целостта на печата и истинността на съдържанието на писмото. Печатът на изпращащия е бил от съществено значение и богатите семейства и високопоставените власти са имали сложни ръчно изработени печати, които винаги са носили със себе си.

  Да се открадне или подправи печат в онези дни е било много популярно, но и опасно, тъй като всеки вид кореспонденция може потенциално да бъде подправена и изпратена от името на притежателя на печата. Тази честа тактика е направила надеждността на пратеника или преносителя да е от огромна важност. Лъжливите и измамни куриери и пратеници са били жестоко наказвани, при положение, че бъдат разкрити.

В миналото, доставянето на послание е била много рискована работа. Поради това, че са били изцяло зависими от човешки преносители, посланията на хората са можели да бъдат прехванати и изопачени по стотици различни начини. Подслушвачи са можели да поставят засади и капани по пътя, така че преносителят да не успее да премине. Хора с упойващи вещества са дебнели по пътя с цел да прехванат военна или правителствена кореспонденция, която да унищожат, преди да е стигнала местоназначението си. Вражески шпиони са можели да пресрещнат куриера, за да научат за плановете на врага си и евентуално да ги подправят и да изпратят мним куриер с друг план и послание.

В случаите, когато стоки и ценности са били транспортирани, риска от загуба и кражба е нараствал много. Използвайки силата на числеността, пратениците са пътували в група, но това не е елиминирало напълно опасността. Много от комуникациите са били проваляни, като в повечето случаи никой не се е завръщал обратно, за да докладва, че мисията е изпълнена успешно. Ангелът, който се бореше с Яков, беше мотивиран от това изискване. На зазоряване той вече трябваше да се е завърнал при Господ с доклад за неговата задача. Яков навярно беше разбрал това и използва тази информация, за да получи това, което искаше – нещо, което той беше свикнал да използва като стратегия в живота си.

Много често пратеникът и писарят на посланието са били едно и също лице. Обикновено това е бил човекът, който е слушал и записвал посланието директно от първоизточника. В други случаи, това е можело да бъде пощенския администратор, които е получавал и разпращал множество послания към техните предназначения. Тази институция е била от съществено значение за бизнеса, управлението и живота в обществото. Поради това, пратениците и куриерите са били високо ценени служители, които са били уважавани, взискателно избирани и изпитвани, преди да може да им се довери посланието. 

Тяхната характеристика е трябвало да бъде съвършена и неопетнена, тъй като се е очаквало, че тяхната персона и отношение е възможно да отслабнат през времето на задачата им, като се подадат на чувства, разбирания или други личности, което да доведе до погубване или промяна в посланието им. Професионалистите, вербално изпратени посланици започнали да приличат повече на едни прости оратори, които само повтаряли сложеното в устата им. 

Злият и неверен пратеник е можел да причини големи щети. Това е и презумпцията, стояща зад Притчи 13:17, 17:11 и 25:13. Въпреки това, не всички посланици са били вербални. Някои са били изпращани, за да извършат това, което е изговорено или да упражнят власт от името на този, който ги изпраща. Куриери от този вид са били дипломати, емисари, агенти, правителствени посланици, наместници или специално изпратени служители. Всеки един от тези е бил особено горд с работата си. Повечето са имали изключителна памет, тъй като някои от изговорените думи не е било позволено да бъдат записвани, но са били предназначени само за ушите на получателя.

Поради разпознаването на опасностите и капаните, на които са могли да попаднат по пътя, куриерите и пратениците са били умели бойци, познаващи добре местността, през която минава пътя им. Използвайки проницателност, хитрина и ловкост, те са избягвали засади и с готовност са защитавали с цената на живота си, това което им е било поверено. Професионалните куриери не са допускали нищо да попречи на тяхната доставка, а когато са били конфронтирани от много по-силни от тях обстоятелства или враг, те унищожавали посланието или пряко, или погубвайки живота си, за да не попадне то във вражески ръце. Много от тях са слагали край на живота си, вместо да се завърнат при този, който ги е изпратил с лошите вести. За тях е било ужасно да докладват, че не са успели да се промъкнат и да предадат повереното им послание. Виж Езекиил 9. (Това отношение може да се види в ангела-пратеник, който дойде при Даниил в десета глава от едноименната книга).

Да ти бъде доверено послание е нещо, което е водело след себе си сериозни последствия. Били са необходими много години трениране и доказване, преди някой да може да бъде използван като доверен пратеник. От страна на бъдещия куриер е трябвало да бъде демонстрирана вътрешна честност и неподкупност, неподправена загриженост за правилно запомняне и възпроизвеждане на думите, предназначени за конкретния човек и цел. Всичко това са ключови принципи за библейските пророци. Пратениците не са били някакви клюкари, които не могат да пазят тайна, нито са били такива, които да говорят посланието си пред грешни уши. Повечето по-скоро биха отнесли посланието в гроба си, отколкото да не се покорят на инструкциите на своите принципали.

Да се промени или перифразира дадено съобщение в онези дни, е било равносилно на това, да бъдеш лъжесвидетел и лъжец. Това е било така, защото пратеникът и този, който го изпраща, са били всъщност като едно цяло за периода на задачата. Изпращащият се е предавал изцяло на милостта на пратеника да запази думите и да изпълни задачата. Виж Притчи 30:6. Това е основен фундамент в пророческото  служение.

  Пророкът, в ролята си на книжник и куриер, (агент изпратен от Бог), има висшето задължение да пазите думите си точни, навременни и акуратни за тези, които ги чуват. Същността на пророческото служение е пророка да чуе от Бог, да изтълкува чутото и да го напише, за да бъде освободено на правилното време. Подобно на своите светски еквиваленти – куриерите, пророците трябва да пазят призива на Бог с живота си и на всяка цена да опазят образа, който те представляват да не бъде Той замъглен или принизен пред тези, към които са пратени. За повече подробности относно пратениците виж Агей 1:13; Малахия 2:7 и 3:1; Матей 11:10; Марк 1:2; Лука 7:27 (които всички се отнасят за пророческия пратеник). Виж още 2 Коринтяни 12:7 и Филипяни 2:25.

88. Посланик - Личност, представляваща чужда страна, изпратена да върши работата на дипломат от името на тези, които са го пратили. Посланиците често са уреждали идеално преговорите по отношение на срокове и условия за мир между две враждуващи или воюващи страни или фракции. В древността те са били придружавани по време на техните задачи от генерал на армия, член от управлението или правителството на държавата или един или повече длъжностни лица. Посланикът е бил подвластен на един или повече от придружителите си. 

           Рядко, при изключителни обстоятелства, посланикът е могъл да изпълнява допълнително и функция на властващ управител, по-скоро като заместник в областта, към която е изпратен. Единствените две места, в които думата е упомената в Новият Завет, показват, че Христовите посланици са също епископи и Негови апостоли. Исая 33:7 ни показва последствията от това да бъдем без посланици на мира. Притчи 13:17; Авдия 1:1; Еремия 49:14; Ефесяни 6:20; 2 Коринтяни 5:20.

89. Посредник – Такъв, който се намесва между две или повече страни в конфликт, с цел да доведе съгласие, да разреши диспути, да изглади различия, да освободи и съдейства за преноса на стоки, услуги, информация и снабдяване между страните.

90. Потенциал (Сила) – Вътрешната сила, чрез която да упражняваш ефективно влияние и наследствена мощ. В Новия завет, гръцката дума, която най-добре го описва е дунамис.

91. Потоп – Съд, било той позитивен или негативен. Наводненията представляват също и мощни сили, използвани от Бог като проводник и изпълнител на Неговата воля. Най-драматичното наводнение в Библията, известно като потопа, е всъщност първото наводнение, причинено от Бог, чрез което да накаже пределувиалните хора за техния грешен и извратен начин на живот. В пророчески контекст потопът символизира неустоимото. Той е показател за помитане от нещо, било то добро или лошо. Виж Еремия 46:7-8; Наум 1:8; Матей 24:38-39; Битие 9:11; 2 Петрово 2:5; Откровение 12:15-16.

92. Поток – А) Пророчески поток, излизащ от духа. Б) Показател за протичане, наподобяващо това на течностите. В) Последователна и непрекъсната поредица, побеждаващо поведение. Г) Доминиращо влияние. Виж Даниил 7:10 и Амос 5:24.

93. Почва – Виж Пясък и Пръст.

94. Почит – Подарък.

95. Почукване – Повикване, на което да се отговори на някой или нещо; някой, който призовават или извикват.

96. Пояс – Колан или препаска, която символизира подготовка, размножаване, готовност за действие или изпълнение, пълнота за действие или дълг. Също се е ползвало като носител на оръжия, провизии или ресурси. В Ефесяни 6 се говори за Божия пояс на истината. 

97. Правене на магии – А) Използване на магьосническото изкуство, чародейство или вълшебство с цел формиране и нанасяне на заклинание. Б) Свързване със силите на злото с цел постигане на демонични резултати в естествения свят.

98. Праг – Думата обозначава граница и това обяснява нейния пророчески смисъл и употреба. Когато Бог каза на Мойсей да инструктира хората Му да намажат страничните греди и горния праг на вратите си с кръвта на агнето, това имаше за цел да установи границите за назначението на ангела на смъртта, невидимия вестител от духовния свят. В Изход 12:22-23 е показана духовната цел на прага. Друго място в Библията описва това как Соломон украси праговете на светилището, което се намираше в храма на Бог. Това място беше наречено “светая светих”, откъдето Бог говореше на хората Си. От този момент нататък, Стария завет нарича святото място, вътрешното светилище на шатрата и храма на Бог – “светая светих”. Виж 2 Летописи 5:7 и Светая Светих.

99. Правителство – Организираното тяло от служители, дейности и единици, които представляват държавата, чрез управление и администриране на нейните дела, оперирайки на нейната територия, чрез установено законодателство(легислатура) установяващо норми на поведение, права, задължения и свободи. В Библията, което е полезно за пророческото разбиране, правителството според Матей 2:6 се отнася за империя и изразява идеята за господство на управителя. То е описано чрез думата кюриотес, което означава абсолютна власт, господство, управничество и доминиране. Думата кюриотес е пряко свързана с еврейската дума сарах – преодолявам, власт на принц, управник или началство.

100. Пазач – Такъв, който наблюдава и внимава за друг и неговата безопасност, пазейки неговия или нейния живот или грижейки се за неговото благосъстояние.

101. Празник(Пир) – Празненства с ядене и пиене. В древността най-често такива между божество и поклонниците му, обикновено чествани регулярно, така че да съвпадат с природните сезони и жетва. Много такива празненства са били организирани по време на специфична планетарна активност. Повод за други е било отпразнуването на велико събитие или дело на конкретно божество. Виж Левит 23:2; Наум 1:15 и Юда 12.

102. Праксис – Термин, който дефинира делата и задълженията на специално упълномощен служител на божество или правителство. Също така това е термин, който описва функциите и задълженията на апостолите на Господ Исус Христос. Те са определени и назначени от Него за разпространение на евангелието, раждане и развиване на Неговата църква и като цяло, за да могат те да изпълнят в пълнота своята апостолска мантия. Думата праксис освен обикновенните дела, които сме свикнали да свързваме с апостолското, добавя и съответно бизнес ударение.

103. Пратор – Дума от Новия завет, която описва служител от магистратурата в претория на Римската империя.

104. Превод – А) Да нося или съпровождам някой от едно място на друго. Да преведа от една форма в друга. Б) Обяснение на непознатото, чуждото и неизвестното. В) Това е гръцката дума, използвана в Новия завет, за да опише преселването на християните на небето, когато Господ Исус се върне отново за Своята църква. Виж Евреи 11:15.

105. Превозно средство – Свързано е с транспортирането на някой или нещо. В пророчески контекст, образите на превозни средства означават форма на транспорт, като е важно за сънуващия да обърне внимание на обекта на транспорт. Когато Господ изпраща такива сънища или видения, Той иска да ни открие не само средството, но и това, което то транспортира.

            Когато превозното средство е празно, това означава, че фокусът на посланието е върху самия начин на транспортиране. В случай, че в него има някой или нещо, това показва връзката между тях и/или причината за превоза. Значението на видението или съня може да бъде до голяма степен разбрано от това как точно се употребява превозното средство. Често пъти може също да показва и природата и духовното естество на мястото, към което са транспортирани пътниците. От значение е идентичността на шофьора в съня, как е облечен и как точно кара превозното средство. Облеклото и действията на пътниците също има своето значение. Тяхното взаимодействие с шофьора и реакцията към пътуването и целта, могат да хвърлят допълнителна светлина върху значението на съня.

  Старите превозни средства трябва да бъдат разглеждани в контекста на своята ера и духовната сила, стояща зад нея. Модерните такива са показател за нови и оригинални духовни сили. Земните превозни средства са знак за неща, които стават на земята. Това означава пътуване по познат и безопасен път, освен ако пътната настилка и обстоятелства не сочат нещо друго. Водните превозни средства са преобраз на течните неща в живота, което са хората, нациите и човечеството като цяло. В повечето случаи това означава още и нестабилност, безразсъдство и прибързаност. Състоянието на плавателния съд във водата и неговата направа също имат своята значимост за пълното разбиране на посланието.

Въздухоплавателните съдове касаят небесните сили. Подобно на водния съд, състоянието на въздуха, през който преминава превозното средство също има своето значение. Важността на въздухоплавателните съдове може да бъде сравнена с тази на облаците, с изключение на това, че едното е направено от човешки ръце и съответно предава такава перспектива. Това важи за всички други превозни средства, където следва да се отбележи дали са направени от човек или не. Разликата между лодки и кораби, влакове и автобуси, хеликоптери и самолети също е важна. Всеки техен детайл и различие, трябва да бъде взет под внимание, когато се търси значението на пророчески сън или видение, в които присъстват дадените образи.

        Елисей видя Илия, който беше пренесен на небето в огнена колесница. Впоследствие той използва придобитата мъдрост по въпроса, когато поиска от Бог да отвори очите на слугата си, за да види огнените колесници около тях, когато Израел беше в конфликт със Сирия. Всяко превозно средство, което има животински образ, без значение дали е управляван или не, означава транспорт от Създателя, поради това, че не може да бъде направено от човек. Конете, дивите или морските животни имат различни значения, според своята употреба по отношение на разбирането за това какво Господ показва на сънуващия. Въздушните създания имат своите разлики спрямо земните. Теренът или пространството, през което те минават, също представляват част от посланието на Бог.

106. Предаден – Първоначално, това е бил древен морски термин, който се отнася за собствеността и вещите, натоварени на кораб да пътуват за отдалечено място. Хората на Бог могат също да бъдат точно класифицирани чрез този термин, тъй като те са съдове на Христовия Дух, Който им предаде Своите дарове, призвания и съдби. Предаден, също се отнася за предмет или послание, превозвано в скрито, тайно отделение, за по-късна употреба, обикновено на друго, отдалечено от подателя място. Символично, терминът описва нещата, които Бог дава на Своите хора. 

Това са позиции, дарби и таланти, които да бъдат активирани и използвани в даден момент в живота им при изпълняването на отредените им съдби. Исая 63:7; 1 Йоан 3:1.

107. Предписан – Заповеди и заръки, записани в началото на събитие или още преди да е започнало, като подготовка за нуждите на начинанието. Най-често това са насоки, направление или правила за действие, които да помогнат в трудни моменти.

108. Презвитерство – Група от стареи, които представляват лидерството над дадено събрание на християни или евреи. Виж 1 Тимотей 4:14. Новозаветното презвитерство най-често е съставено от представители на петкратния кабинет, епископи и стареи. Тяхната роля е да бъдат надзорници и управители на църквата, нейните притежания и диспенсация.

109. Предизговор – Деклариране на откровения и пророчество от устата на Господ, без оглед на предсказателните елементи, които се съдържат в словото. Слово, изговорено от някой, който се намира в състояние на висок духовен заряд, което се смята за слово от Бог. Виж Деяния 26:25.

110. Предсказване – Форма на гадаене, която извлича информация, но не задължително чрез вътрешностите и органите на заколени животни или чрез предчувствие. Исторически, Филистимците са били всеизвестни гадатели. Деяния 16:16.

111. Предсказване на бъдещето – Функция на чародейството, която се занимава главно с икономическата и финансовата страна от бъдещето на човека. Най-често за това се използват карти таро, гадаене по линиите на дланта, чаени листа и утайка от кафе. Някои от по-известните древни и архаични методи са гадаене по вътрешностите на прясно заклано животно, наблюдаване полета на птиците (авгурство) и запитване на мъртви. Предсказването на бъдещето, може да става също и чрез магьосничество, където неговия произход и начин на работа могат да бъдат най-точно описани като хвърляне на жребии и избор на съдби. Магьосничеството е сортиране и разпределяне на жребии за живота на хората, нещо, което ни е познато под названието съдба или орис. Виж Чародейство.

112. Предсказател(Гадател) – А) Такъв, който казва истината. Б) Смисълът на този термин идва от разбирането, че някои избрани личности са надарени със способности да изследват свръхестественото. Смята се, че те могат да правят това по различни начини, с цел да откриват истината, която боговете и силите на природата им показват. В общия случай са употребявани различни чародейски ритуали и обреди, за да предизвикат боговете или духовете да споделят своето тайно знание и информация. Б) Предсказвачите са били много популярни в древна Филистия, като се е вярвало, че могат да събират облаци и да предизвикват бури. Като форма на чародейство и предсказване на бъдещето и съдбите на хората чрез нечисти духове, предсказвачите са подразделение на лъжепророците. Това са хора, които предсказват бъдещето по облаците, времето и различните природни феномени. Целта на предсказателите е да убедят клиентите си в това, което предполагаемо казват боговете или духовете, вадейки своите доводи от формата и движението на облаците или промяната на времето. 

            Всемогъщият Създател осъжда техните практики като демонични и духовно измамни. Една от причините за това е, че те разчитат на мистичните писания на езически жреци, служили в миналото на боговете, на които предсказателите служат в момента. 

Виж Исус Навин 13:22. Момичето, което имаше предсказателен дух, е демонстрация за това как такива лъжепророци се стремят да изговарят истина, която да отклонява хората от истинския и живия Бог. Този случай е описан в Деяния 16:16, където гадателката се опитва да узурпира служението на Павел, който изпълнява Великото Поръчение. Слугинята разгласяваше навсякъде, че нейните последователи трябва да слушат апостолите и пророците, защото тя знае със сигурност, че те поучават правия път към Бог. 

            В случая предсказателката беше получила своята информация от фамилиарен дух, като се опитваше да блокира масовото покаяние, което се случваше навсякъде в резултат на проповядването на евангелието. По този начин тя се опитваше да съблазни хората, чието доверие беше придобила, в лъжата, че тя е на страната на апостолите. За да постигне това, момичето не спираше да прибавя и изговаря своята духовна истина в посланието на Христовите служители. В древността филистимците са били печално известни със своята сложна предсказателна и гадателска институция.

113. Предсказване – Предсказващо пророчество. 2 Коринтяни 13:2.

114. Представител - А) Делегат или оторизирана служба на държава, бизнес компания или друга организация. Б) Представителите участват в преговори, извършват транзакции и имат дипломатическа функция от името на техния принципал. Виж Исая 28:2; Неемия 11:4; Римляни 13:4; Галатяни 2:17; Лука 10:22.

115. Представителна власт - А) Легитимното делегирано право да представляваш или да извършваш дейност от името на друг. Б) В библейски смисъл “в духа на някой/нещо”. Виж Изход 23:23 и 32:34; Откровение 22:16. Също Битие 24; Исая 4:4 и 11:2; Ефесяни 1:17.

116. Представителство - филиал или допълнение на принципал, който обикновено е компания или държава. Някои с делегирани права и власт, оторизиран от принципала да го представлява в негово отсъствие. Представителството има право да извършва дейност от името и за сметка на този, който представлява (принципала). Виж Числа 3:7 и 26:55; 2 Царе 5:1; Матей 10:42; Деяния 15:25.

117. Прелюбодейство -  А) Сексуален контакт извън брака. Б) Полов контакт с някой, който не е твой законен партньор или е съпруг/а на друг. Виж Изход 20:14; Матей 5:27-28. В) Гръцката дума за прелюбодейство е мойчеу, което се отнася за мъж, който има сексуален контакт с жена, омъжена за друг.

118. Преобразяване – Гръцката дума, използвана в Новия завет е метаморфу, от която произлиза  и метаморфоза. Буквално означава да се променя в друга форма.

119. Прераждане – Идея, поддържана от Ню Ейдж движението. Произлиза от комбинация на древно-източен мистицизъм и некромансия. Концепцията за прераждането, както самата дума показва (пре: отново или завръщане; и раждане: в плът, физическа форма), поддържа становището, че хората след своята смърт се връщат на земята отново, но в друга форма. Латинският корен на думата означава буквално “да облека нова плът”. Това означава, че след смъртта на предишното си тяло, душата приема ново тяло, в което да обитава. Новото тяло може да бъде на по-висша или по-нисша форма на живот. Виж Миграция на душата. Проблемът на Създателя с този мит е неговата био-психологична невъзможност. 

Според това вярване, хората след смъртта си могат да се върнат на земята под формата на животно, неподвижно растение или дори друга личност, за да продължат своя земен живот на друго ниво. Според това учение, душата получава специални права след смъртта на тялото. Това е вярата, с която са живеели египетските фараони.

             Можем да оставим религията и разбиранията си настрана, но дори и обикновената човешка наука лесно опровергава този мит. Според нея животът трябва да има определени биологични компоненти, за да възникне, да се развие и да просъществува. На тези компоненти е нужен съд (при хората, това е жената), където да бъдат оформени и така да бъде родено друго създание от съответния му вид. Фактът, че хората са родени от техните родители, които са родени от своите си родители и т.н., прави идеята за прераждане невъзможна. Същото важи за животните и за другите форми на живот. Дори растенията и насекомите се подчиняват на същите стандарти и закони на Създателя. Всяко семе произвежда плод според вида си – принцип, заложен в основите на творението.

Семето на даден човек може да бъде проследено хиляди поколения назад в миналото, като всяко предходно семе (сперматозоид) е било получено от съответния баща. Въпросът в случая е: в кой точно момент предполагаемата починала или преродена душа, прехваща следващото си тяло, като заема място в гореописания репродуктивен цикъл на живота. Базирано на проста биология, твърдението за прераждането няма никакъв смисъл. Какво точно е това, което дава правото и способността на предполагаемата свободна в пространството душа да се прероди и да узурпира индивид от дадено родословие. Ако това е възможно, би следвало тя да прекъсне рода и да наложи себе си, измествайки следващия редови член на фамилията. Това са само някои от Библейските и научните проблеми с доктрината за прераждането.

В допълнение към казаното до тук, можем да добавим, че човек има едно семе и една яйцеклетка, от които произлиза, без значение кога, как и къде е извършено оплождането. Също така, авторът пише в Евреи 9:27 “На човек е отредено веднъж да умре и след това настава съд”. 

В случай, че се появи живот, който изглежда отново да идва от отвъдното в земята на живите, то това означава, че този живот изобщо не е човешки или смъртен. Това е фамилиарен дух, който представлява свръхестествения спътник на предците на дадения фамилен род. Смъртта на предишния приемник е оставила духа или духовете без възможност за физическа реализация на земята, поради това, че няма вече кого да обладават и контролират. Духовете лишени от тела – истинското значение на думата фамилиарен дух, остават да гравитират около рода, към който са прикачени, опитвайки се да си намерят нов дом. В случаи, когато духът има повече възможности, той ще търси да се прикрепи към личност с най-голямо социално влияние и власт. 

Процесът на обладаване на жертвата, обикновено преминава през фаза на някакъв вид окултна манипулация. Това могат да са видения за странни и/или древни събития, внезапни прояви на умствена и психическа сила, както и изненадващото появяване на безвъзмездна помощ от отвъдния свят. Веднъж след като субекта свикне и започне да се чувства удобно с новото необяснимо присъствие в живота си, започва втората част от плана. Сега вече присъствието на духа, започва да става още по-осезаемо. Неговите проявления са по-силни, общението по-ясно, докато волята на жертвата не бъде приведена в едно с желанията на узурпаторския дух. 

С течение на времето взаимодействието между демоничния дух и човешкия съд формират връзка, която позволява на демона да вземе превес и впоследствие му осигурява абсолютен контрол върху тялото. 

Отзивчивостта и невежеството са два ключови фактора, които определят времето необходимо за окончателно завладяване на човешкото тяло. Гладните, наранените и опустошените души са най-податливи на такъв вид атаки. Наличието на основни човешки нужди лесно склонява волята към най-бързия и ефективен техен снабдител. Когато нещо изглежда като прераждане, това всъщност е нанасяне на бездомен демоничен дух, предишния приемник, на когото е починал.

120. Префект – Високопоставен служител, назначен от императора, с цел да надзирава и управлява пари, определена територия и нейните жители, а често и военни, и техните бази. Административен наблюдател.

121. Пригодност – Естествената склонност и предразположение, които правят даден човек годен или способен да извърши дадена задача или да изпълнява дадена длъжност. 1 Тимотей 3:2 и 2 Тимотей 2:24.

122. Призовавам (1) – Да омагьосам чрез заклинание и/или магия. Да извикам нещо в съществуване или да въведа в действие. Да повикам чрез вещерство, чародейство или баяние. Серия от молитви, напеви и магически ритуали, които предизвикват материализация или правят дадена магия да успее.

123. Призовавам (2) – Да извикам или да заповядам за помощ или подкрепа чрез молба или императивно, от позицията на човек с власт, която той употребява в случая.

124. Принцип – Главно направление или мисъл, която управлява и определя разбирането и законите на дадена доктрина в качеството си на нейна основа.

125. Принципал – Този, който притежава управителната власт и контрол в качеството си на глава в организация или територия. Принципалите имат упълномощени служители, които надзирават и следят за изпълнението на техните дела от позицията си в бизнес или оперативни центрове, наричани често агенции. Работещите в тези места са наричани агенти, представители или длъжностни лица.

             Принципалът на Новозаветната църква на Господ е Триединния Бог. Църквата представлява Неговите агенти, а служителите са упълномощените лица. Божиите служители имат властта и силата, които са им делегирани от Господ. Той им е дал мантии, наситени с Неговото помазание за целите на съответните служения.

126. Принципис – Древен гръцки и римски термин за апостолата, който е назначен от понтифексите в ерата преди идването на Христос. Виж Принципал и Княжество.

127. Приопус – Древен митологичен бог на похотта, неприличието и сладострастието. Този дух е партньор на Ерос, известен още и като Купидон – божеството, почитано на Свети Валентин. Празникът приканва към повишена сексуалност и копулация, представени като романтична любов. Това е поредната скрита форма на поклонение, имитация на древни ритуали и “жертване” на тези божества.

128. Природа – Основната непроменима и с висока степен на влияние същност на дадено нещо (човек или друго създание).

129. Прислужник – Някой, който служи на друг, като задоволява нуждите му, изпълнява задачите му, управлява делата му и го придружава в професионалните му пътувания и екскурзии. Числа 11:28; 4 Царе 4:43 и 6:15; Лука 4:20; Деяния 13:5; 1 Летописи 17:23; Ездра 7:24; Естир 4:5; Битие 39:4; 3 Царе 19:21; 2 Летописи 34:20.

130. Прислужващ дух – Подчинен дух или сила, който служи на по-мощен и висшестоящ от него. Прислужващите духове допълват конкретно влияние(или вдъхновение) или нагласят естествени обстоятелства, действайки чрез и от свръхестествения свят. Обикновено тези духове са стражите на началствата, които заемат позиция, за да се противопоставят или да завладеят светия или вярващ. Виж Матей 12:45; Лука 11:26.

131. Притежателят на Небето и Земята – Името, с което Мелхиседек нарече Създателя Бог, когато поздравяваше Аврам (Авраам), след победата му над петимата царе. Виж детайлно описание на събитието в Битие 14:19-22. Това доведе до иницииране на даването на десятък на Създателя. Това дело беше израз от страна на патриарха, на заветна благодарност за установяването на това взаимоотношение.

             Авраам даде десятък на Всемогъщия Бог за това, че беше опазил него и семейството му, което той освободи от плена на царете. Той изрази своята благодарност към Бог за това, че снабди със сила воюването му, поради което той победи. Също така Бог му даде добър успех, така че Авраам не само победи, но придоби много плячка от победените, въпреки че не поиска да вземе от нея за себе си. Виж Псалм 24:1 и 89:11, в които освен много други стихове, се казва, че нашия Бог, Отец на Исус Христос е Притежател на небето и земята.

132. Притча – Земен или естествен пример, които е използван като алегория, за да демонстрира или обясни небесните духовни истини. Притчите обикновено представляват кратки истории, в които са използвани преобрази с цел да бъдат освободени и обяснени техните духовни и вечни еквивалентни принципи. Притчите са изпълнени с аксиоми, морал, метафори и сравнения. Като правило те са много детайлни, като разчитат на обрисуването на ежедневието, което е достъпно и ясно за слушателя. Този подход позволява на аудиторията да схване възвишената мъдрост на посланието, което се освобождава на достъпен език, подходящ за нейното ниво на разбиране. 

            Често притчите са придружавани или давани под формата на загатки, за да подсилят желанието на слушателя да потърси и разбере истината, която посланието носи. Този процес бива допълнително усилен, когато Бог прибавя енигми към Своите истории, чрез които да предизвика аудиенцията Си да търси значението и практичното им приложение за своя живот.

Целта на поучението с притчи е адекватен инструктаж във възвишената мъдрост на Бог. Употребата на този способ се базира на реалността, че в слушателя има области на недостиг от разбиране и поради това и неспособност да възприеме коректно даденото послание. Притчата е моста, чрез който да бъде елиминиран недостига, като се достави на слушателя необходимото разбиране,  духовно, емоционално или академично.

В допълнение към гореизброените фактори, които обуславят нуждата от употреба на притчи, стои също така и необходимостта Божията свръхмъдрост да бъде мащабирана до човешките способности на разбиране. Алегоричните истории с преобрази в тях са разказвани със специфичен нюанс, така че не просто да бъдат схванати от аудиторията, но и да ужилят сърцата им. Така слушателите могат да получат мъдростта на Бог, преведена на своя собствен език чрез притчата, изобразяваща ситуации от техния ежедневен живот.

Думата притча е употребена в Библията почти петдесет пъти. Седемнадесет от тях са в Стария завет. За пръв път думата се среща в случая с Валаам и Валак, описан в Числа 23:7.

Еврейската дума за притча е машал, а на гръцки е параболе. И двата термина дефинират образната употреба на сравнения, чрез които да бъде илюстрирана енигматичната небесна истина на Създателя. Думата притча още означава използването на земни подобия и истории, които пленяват и озадачават слушателя. Тяхната цел е да учат на пътищата на Бог, правилата и постановленията на Неговото царство и да разкриват Божия ум относно човешките въпроси. В допълнение към горните, в Притчи е записано, че те са трудни за глупавите, което ще рече непросветените и новаците. Причината за това е, че в повечето случаи притчите са продукт на целенасочено и често дълбоко размишление. Необходими са повече време и концентрация, за да бъде схваната мъдростта от посланието и впоследствие да бъде правилно приложена практически.

Нашият Господ Исус често използваше притчи, за да може да освободи Своето небесно поучение към духовно мъртвия народ. Една от целите на този вид поучаване бе да бъдат държани Неговите слушатели в духовен мрак, докато Той не завърши напълно делото Си на земята. Притчите имаха и тази функция, защото времето на чуване и разбиране, водещо към покаяние, беше запазено за изливането на Святия Дух. Отварянето на човешкото разбиране за изкуплението, бе по същия начин запазено за времето на Святия Дух. Въпреки това още преди нашият Спасител да беше дошъл на земята, пророците от древността редовно използваха притчи, за да могат да комуникират дадена истина към слушателите си.

От всичко това можем да видим, че поучението чрез притчи е рутинна форма на пророческо инструктиране и подготовка. Езекиил 17:2 и 24:3 продължава в същата посока, като показва, че пророците често са подготвяни за своята служба към Господ с притчи. Откровението, което първо показва това, се намира в ситуацията с Валаам и Валак, която е описана в Числа 23. Седем пъти пророкът-чародей Валаам използва притчи, за да благослови пророчески децата на Израел. В историята на Йов той употреби два пъти притчи по време на диспутите с тримата си приятели. Виж Йов 27:1 и 29:1. Псалмистът предрича служението на Господ Исус, което ще бъде в притчи, като казва, че Неговата мъдрост ще бъде освободена чрез неясни и трудни за разбиране думи. В допълнение към това, авторът в Псалм 49:4 ни казва, че притчите изобилстват, когато е налично вдъхновението на музикалния инструмент.

От останалата част пророчески препратки, касаещи притчите, изглежда че Божият съд върху народа Му е освобождаван под форма на притчи. Също така е видно, че незабавното разбиране на тяхното значение не е било цел на притчите. Изглежда, че Господ нарочно е избрал начина на пророческо служение да бъде чрез притчи, за да може да скрие бъдещето, което Той открива, от тези, на които се дава посланието. Причината за това се открива чрез Неговия Син, Исус Христос в Марк 4:12. Там Той обяснява на учениците Си защо говори на народа с притчи, а на тях внимаваше да обяснява всичките Си думи ясно. Те станаха свидетели на това как Той целенасочено остави останалите от техния народ в мрак. От езика, употребен в този пасаж от Словото, става ясно, че Господ търсеше покаянието и обръщението на масите да става с по-бавна скорост от тази на учениците Му. Исус посочи, че думите, които изговори, имаха да извършат доста неща, преди да достигнат крайната си цел в сърцата и живота на слушащите.

   Причината, поради която Бог използва притчи е проста. Той е дух и направи човека по Свой образ - също дух. Когато нашето време на земята изтече, ние се връщаме обратно, за да съществуваме в духовния свят на Господ завинаги. За жалост някои от способностите, които винаги ще бъдат в дефицит, дори до момента на смъртта ни, въпреки че отчаяно се нуждаем от тях, са духовното знание, разбиране и мъдрост. Това, което прави още по-трагична тази ситуация е, че духовната направа на човечеството съвпада с неговата вечна духовна съдба.

Елиу говори на Йов и приятелите му след техните празни словоизлияния относно поражението на Йов от Бог, започвайки по следния начин :”има дух в човека и дъха на Всемогъщия му дава разбиране и мъдрост”. Виж Йов 32:8. Това е предпоставката, поради която Господ прибягва към използването на притчи, за да предаде мислите си на творението. Той разграничи духа в хората, за да може да го просветлява със Своята истина.

Като Създател Бог работи в съответствие с начина, по който сътвори Своите създания – дух, душа и тяло. Следователно, когато Той иска да им предаде важни истини, Бог се цели в духа, за да може той да го възприеме, обработи и предаде към останалите съставни части на човешкото същество. Виж Душа. Всички тези подробности хвърлят светлина върху употребата на притчи, като начин за комуникация от страна на Бог.

Първата част от човешкото същество, която дойде в съществуване, беше духа. Това показва, че истинския център на човешката мъдрост и автентично познание, се намира в духа на човека. Виж 1 Коринтяни 2:11. За да подсигури постигането на целта за Своите истини, които да изпълнят Неговите цели, Създателят оживи човека чрез духа. Виж Йоан 4:23-24 и 6:63; Исая 26:9. Всички тези стихове показват доминиращата позиция на духа над душата и тялото, като съставни части на човека.

133. Причастие(Господна вечеря) – Свещеният ритуал на ядене  пред божество. Причастието е мощен обред, който има изключително значение в духовния свят. Яденето с боговете, което е преобраз на семейно общение на маса, датира още от древността. Тази идея е имала няколко значения: да погълнеш духа на божеството, да се свържеш духовно с него (да станете едно цяло), да бъде установен духовен завет или да бъдат приети власт, сила и привилегии от божеството. Причастието, поради духовното му значение, е било често спазвано и съблюдавано, защото то е било духовния еквивалент на естественото хранене и общение със семейството. 

             Причастието в различните религии от миналото е взимало различни форми. Винаги е имало ядене, което е било предшествано от различни подготвителни дейности. Яденето е било сервирано обикновено, след като са били изпълнени различните приноси и ритуали. Събирането на поклонниците в присъствието на божеството е означавало, че те могат да се нахранят от останалото от приносите и жертвите, които не са част от дела на божеството. Този вид ритуал е бил правен на предварително приготвени маси и най-често е бил отслужван от свещеник. 

Целта на това церемониално хранене е, че почитаният чрез този обичай бог, се изявява, за да съучаства с поклонниците и да се наслаждава на общението. Причастието някога е трябвало да бъде радостно и тържествено събитие. Най-често яденето е съдържало месо, зърнени храни и вино. Добавял се е зехтин, който е трябвало да освети и отдели приносите, за да бъдат приемливи за божеството. Напитките са били наричани възлияния, като винаги първата част от тях е била изливана на бога, който е обект на общението. След възлиянието на божеството, поклонниците отпивали от питието. Церемонията на отпиване, най-често е била наричана причастие. 

 От горните описания можем да видим смисъла и силата на Господната вечеря, поверена на Църквата като свято тайнство, за да бъде възпоменание за делото на Господ Исус Христос, Който ни откупи от мрака и смъртта. Павел беше загрижен и смъмри новите църкви на Бог, че те нямаха разбиране за ритуала на Господната вечеря и неговата цел, която беше да покаже трансформация и преминаване от състояние на езичество към живот в Новото творение. Той ги предупреди да не гледат на този обичай като проста разновидност на езическите ритуали, в които те бяха участвали, преди да се спасят. За тях това би означавало да имат общение с демони вместо с Христос. Виж 1 Коринтяни  10:16 и 11:24-29; 2 Коринтяни 6:14 и 13:14; Матей 26:26; Марк 14:22; Лука 22:19.

134. Приятели – Безопасност, подкрепа, общение и компания. Взаимоотношения, хора на които може да се разчита.

135. Пробита стена – Ситуацията, в която стената на защита около живота на човек е срутена или напълно премахната, което позволява на врага да идва, да плячкосва и руши безпрепятствено в този живот. Липсата на молитви, пророческо влияние и придаване, пастирска грижа, лично стопанство и възможност за работа, са някои от главните причини за този пробив. Към тях могат да се прибавят отхвърляне на Бог и Христос, отстъпничество, непокорство и бунт. Идолопоклонството винаги разрушава и разваля Божията стена на закрила около живота на човек. 

             Има случаи, както например с Йов, когато Бог позволява защитната ограда около човека да бъде  пробита, за да изпита и затвърди нашата преданост към Него пред цялото творение. Когато на края на тестовия период Той възстановява многократно тази закрила и благословение, това е начин да се яви славата Му. Виж Притчи 15:19; Еклесиаст 10:8; Езекия 13:5; Исая 5:5.

136. Провинция – Окръг, област, епархия, място с местно самоуправление.

137. Проводник на пророчество – Начина и средствата, чрез които словото на Господ е преведено в човешки формат и освободено на земята.

138. Прозорец – А) Знак за вертикално предвижване и/или призив за издигане. Б) Отвор или изход, който може да бъде използван още и за вход или достъп. В) Символизира възможност за транзиция или подобрение. В качеството си на стандартен символ за издигане, прозореца изисква покачване и катерене, за да може да бъде преминат. Вратите се различават по това, че единственото необходимо за преминаване е да се прекрачи през тях. В повечето случаи те са показател за хоризонтална транзиция, освен ако във видението не са показани допълнителни подробности като стълби, етажи или други. Виж Врата.

139. Прокуратор – Имперски служител в Римската империя, които е събирал данъци, плащал е на войниците и е надзиравал делата на императора. Прокураторът също така е можел да бъде и административен управник над дадена провинция, настойник и данъчен агент.

140. Проклятие – Дума, използвана за ругатни и вулгарни думи, изговорени, за да извършат магия или като цяло да доведат зло върху човек, работа или даден обект. Целта на проклинането е да разруши, оскверни или опетни това, което е свято и чисто. Друга дума използвана заедно с него или вместо него е заклеването. Когато има заклеване, то добавя измерението на оброк и обещание за изпълнението на проклятието. То е използвано, за да попречи и осуети предопределената от Създателя съдба за този, срещу когото е изговорено.

            Главната идея на проклинането е да пребори целта на Бог за даден живот, като осквернява областта на живота и човешкия храм с вулгарност, което да направи човека покварен и негоден за употреба от Господ. Проклинащият, обикновено е инструмента, чрез който нечистият дух се опитва да вербува и да обърне призива на човека към служение на тъмнината. Разговорната версия на думата “кълна”, говори за богохулство, чиято цел е идентична с гореописаното. Злословенето, клеветата, табуто и свещените забрани, всички те са вид формални проводници на проклятието, които да съборят или да извратят духовния потенциал и капацитет на прокълнатия. Виж Числа 22:11; Второзаконие 11:26-29. Ефектът от проклятието е трябвало да се прояви в унижение, обреченост и изсъхване от корен и по този начин да зачене процеса на абсолютно разрушение на обекта на проклятието.

141. Пролет – А) Този сезон е синоним на зората и началото на новия ден. Б) Сигнализира промяна с наближаването и започването си. В) В Библията пролетта е описана и като времето, когато царете отиват на война. Виж 2 Царе 11:1. Поради това то пророчески се асоциира с духовното воюване в диспенсацията на Новия завет. Г) Пролетта е времето на умирането на Исус на кръста, възкресението и възнасянето Му, главното място, за които е Голгота и поради това се свързва отново с воюване. Пролетта е още и времето на Пасхалното празнуване, за което се казва, че е времето на пролетната смяна на сезоните и времената, в смисъл на преминаване от една област на живота в друга. Пролетта също така е символ и на изтока, тъй като изгряването на слънцето дава начало на новия ден. Поради това пролетта е преобраз на обновяване и нови начала в живота.

142. Проповядване – Вдъхновена спонтанна реч, която е емоционално заредена с убеждение. Виж Пророческо проповядване. Виж още Лука 4:18. Проповядването се различава от поучението по своя емоционален заряд, който има за цел да прескочи бариерата на интелекта. Този вид освобождаване на словото разчита на чувства, сантименти и емоции, за да убеди човека в нуждата му от покаяние. Поучението от своя страна има най-голям ефект в сферата на ума. То бива възприемано едва след като завърши типичното за човека преценяване и осмисляне на чутото. 

В делото на Евангелието има място, където да бъдат употребени и двата вида предаване на информация. За да може да бъде обърнат невярващия с посланието на кръста, Господ разчита основно на проповядване. То декларира това, което пронизва и ужилва сърцата на аудиторията, мотивирайки я да се покае и да повярва. Веднъж след като делото на обръщение е завършено, Господ според Своята заръка да отидем и да правим ученици, включва служението на поучение в развитието на новоспасените. Тук интелекта, който трябва да бъде обновяван в Духа на Господ, започва своята трансформация, чрез насаждането на Христовата истина. От всичко това можем да обобщим, че проповядването убеждава и обръща човек от грешния му път, докато поучението е вид информиране, което има за цел да трансформира. Служението на Христос започна също както и това на Йоан Кръстител – чрез проповядване. Виж Марк 1:14.

143. Пророк – Небесен служител, който функционира като говорител на дадено божество. Виж Наби, Хозех и Шозех.

144. Пророк на дома – Термин, който се отнася за пророка, служещ в локална църква като духовен страж, пазител и покритие. Той или тя може също да бъде назначен към служение, което няма църква, но със същите цели и приложение. Концепцията идва от древните пророци, които са служили в храмовете, палатите и събранията. Те са били длъжностни лица, съветници по религиозните въпроси, царските дела и съдебните решения, вземани от името на боговете на дадената земя или на този, който е избрал управниците. Израел е имал такива институции, функциониращи по подобен начин, с изключение на това,  че техния единствен Бог е бил Яхве. Виж Еремия 5:31; в глава 23 и 29:8-9 има такива примери.

145. Пророк-свещеник – Най-големите примери за този тип пророци са Еремия, Езекиил и Малахия. Те са известни със своята загриженост по отношение на Божията святост, приноси, жертви и служение. Бог обикновено ги изпраща към служители и към тези, които се занимават със съдовете и администрацията в Божия храм и Неговата земна скиния – Църквата. Те адресират в служението си състоянието на църквата, нейните членове, практики, църковни протоколи и най-вече лидерството. Това са пророци, чиито думи изцеряват тялото, освобождават пленените и задвижват латентните пророчества, касаещи събранието. Тези пророчества са били задържани до момента поради редица причини, в резултат на което и самата църква не се е придвижвала напред. 

            Свещениците-пророци играят съществена роля в Божия инструментариум. Те връщат Църквата към нейната първоначална цел, съживяват хвалението и позиционират нейния фокус върху праведността и святостта на Бог. Като обобщение можем да кажем, че този вид пророк ще предизвика църквата да се завърне към първата си любов. Ако тя откаже да се покори, ще бъде завинаги махната от мястото си в Божия светилник, който Господ Исус показа на Йоан. Типичното за този пророк е, че той вдъхновява покаяние, обновление и препосвещение на първоначалния призив и дело на Бог в локалната църква.

146. Пророкуване – Вдъхновението за деклариране, изричане или разкриване на словото на Бог. Делото на предсказване на бъдещето, което е вдъхновено от помазанието на Господ.

147. Пророкуване чрез притчи – Аспект на пророчество, чрез който Бог предизвиква пророка да обясни притча с цел да разбере пророчеството, което той или тя трябва да освободи. Друг добър пример за това е Амос, който многократното трябваше да тълкува образи от Бог, за да може да схване пророческото слово, което трябваше да изговори. Исая също получаваше пророческо слово от Бог по сходен начин. По-конкретен пример за това можем да намерим в притчата за лозето и господаря му, който е самия Бог. Виж Исая 5:3. Исус даваше пророчества чрез притчи по време на цялото Си земно служение. Един такъв пример е въпроса Му към Петър относно плащането на храмовата такса, преди още да го беше изпратил да вземе пари от устата на рибата. Виж Матей 17:24-26. Виж Притча.

148. Пророческа активност(действие) – Серия от духовни действия и дела на служение, извършвани от пророка. Те отразяват разбирането на пророка относно волята и пътищата на Бог, тъй като касаят служението му към Господ. Пророческата активност ръководи делата на Господ, които всъщност представляват целите на Бог за тези, към които пророка е изпратен.

            Пророческата активност включва пророкуване и различни пророчески диспенсации, които имат отношение към общението и комуникацията между Господ и Неговите хора. Такива действия могат да бъдат разпознати, когато има спешна и интензивна молитва, особено под формата на ходатайство. Също така, когато пророкът заповядва или призовава духовните сили на Бог, той освобождава пророческо послание чрез различни методи като драма, псалми, пророкуване или смесица от тях.

149. Пророческа акуратност – А) Термин, който определя пророческото умение и способност да се освобождава прецизно и точно, словото на Господ. Значението на термина включва в себе си задължение за неотклонение от словото на Господ. Това е основна предпоставка, за да може пророка да разполага с пълната подкрепа и сила на придружаващата го “ангелска делегация”. Това е една от чертите на Самуил, за когото се казва в Библията, че Господ не остави нито една от думите му да падне на земята. Виж още Еремия 23:28. Б) Акуратността е това, което различава истинския от лъжливия пророк. Способността на пророка да освобождава точно, навременно и актуално слово от Господ, което да въздейства върху живота на слушащия. Това е слово, което задвижва кодираните от Бог думи в творението и мобилизира Неговите невидими сили, за да придвижат световните събития към изпълнение. Всяко едно от гореописаните свидетелства за пророческа акуратност.

150. Пророческа битка – Терминът идентифицира борбата на пророка срещу съпротивляващите  се сили на мрака, които се противопоставят на неговата или нейната дума. Пророческата битка се разразява, когато пророкът се моли, участва в пророческо действие или драма, чрез които налага изпълнението на словото върху силите на дявола. Най-голямата битка на пророк е съревнованието между Мойсей и боговете на египетския Фараон. Има и други такива битки, където пророкът влиза в конфронтация и борба на ниво, което в повечето случаи остава невидимо за околните. В допълнение към това, можем да добавим молитвата на Елисей към Господ да отвори очите на слугата му. Последният се страхуваше много от Сирийския цар, който беше във военен конфликт с Израел. Слугата трепереше от гледката на заобикалящото ги множество, тъй като нямаше никакво разбиране по отношение на битката, която Господ водеше чрез Своя пророк. За да успокои страховете му и да спре потока неверие, който идваше чрез слугата му, пророкът се помоли за него да може да види истинската битка. Тогава той видя огнените колесници, стоящи навсякъде около тях, за да защитят Израел в бой. Виж 4 Царе 6:8-18.

             Последният пример, който ще дадем е с пророк Илия. Той беше пророкувал, че дъжда ще дойде и когато видя, че се бави, изглеждаше като че ли словото му е било невярно. Пророкът застана на земята в клекнало положение, готов да роди изпълнението на словото. После изпрати слугата си да гледа внимателно небето и да търси знак и доказателство за изпълнението на словото. Слугата му многократно отиваше да види дали сушата е свършила, а през това време пророкът притисна демоничните сили, принуждавайки ги да освободят дъжда. Виж 3 Царе 18:40-44.

Господ Исус и апостолите бяха пример за такива битки на много места в евангелията. Това, което стои в основата на всички тези битки, е твърдото убеждение на пророка, бил на лична среща и разговор с Господ относно конкретната ситуация. В посветения начин на пророчески живот, този разговор е опорната точка на пророка, която му дава увереността, че каквото изговори, ще бъде изпълнено.

151. Пророческа група – А) Група или колегия от пророци, които са част от общество служители, взаимодействащи и подкрепящи се помежду си. Хора, които са дали достъп на другите от групата до живота си и се покоряват на техния авторитет и професионална подкрепа или съвет. Б) Пророческо училище, което е ръководено и наставлявано от главен, старши пророк. Виж 1 Царе 10:11 и Исая 8:16.

152. Пророческа драма – Начин за освобождаване на пророчество, където пророкът изиграва посланието, с цел да подчертае неговата непосредствена близост и/или изпълнение. Виж Езекиил 1-11 за по-точно представяне на тази функция на пророка. Пророческата драма служи като начин за освобождаване на пророческото послание в нашия свят без субекта на пророчеството или самия пророк да са участници или свидетели на реалното изпълнение на словото.

             Пророческата драма датира още от ранните векове на човечеството.  По онези времена беззвучно предаваните думи на боговете на земята, са били изигравани, за да могат техните поклонници да възприемат посланието на божеството. Често тези драми са били церемониално изигравани от жречески състав актьори, посветени на разпространението на посланията, получавани от божеството. Театърът, изкуствата и забавленията, на които се наслаждаваме в днешно време, са получили начален тласък в развитието си от тази древна практика на изиграване на свръхестественото на сцената на света. Словото на Агав към ранната Църква относно съдбата на апостол Павел, която го очаква в Ерусалим, е един от многото библейски примери за пророческа драма. Виж Пророческо уподобяване и Пророческо обрисуване.

153. Пророческа емоционалност – Емоционалното състояние и предразположение на пророка според вдъхновението от Бог за дадено послание или ситуация, които той трябва да пророкува. Пророческата емоционалност обхваща състояния на служителя, които рядко биват разбирани правилно. Самият пророк често не може да разбере причината за неочаквани и необясними настроения, както и рязката смяна на поведението спрямо пророческо послание, което трябва да изговори. Някои пророци не могат да не бъдат тъжни, на пръв поглед без причина, докато други са развълнувани, меланхолични или гневни, когато групата е весела.

            Тези емоции са духовната реакция спрямо пророческото ниво на съществуване, на което Бог споделя с тези, натоварени с Неговото бреме. Както всички служители и пророците носят определения им от Господ товар. Често се случва тези емоции да се изявят доста преди пророческото назначение и реалното освобождаване на слово. Поради това и пророкът много пъти няма представа каква е причината за даденото чувство, докато не дойде момента на даване на словото към неговия получател.

154. Пророческа задача (1) – Мисия или серия от мисии, на които са изпратени или назначени пророци от Бог, поради делегираната им пророческа власт. Виж 4 Царе 9:1-3.

155. Пророческа задача (2) – Длъжностите и работата на пророците към Господ. Това може да са поръчки за освобождаване на Божието слово към някой, като става въпрос за ситуации, където присъстват само пророка и субекта на пророчеството. В други случаи пророкът може да бъде пратен, за да помаже някой за служение или да се помоли за друг да бъде изцерен. Пророческо воюване, Пророческо ходатайство или Пророчески надзор - всички те могат да бъдат поставени в графата на пророческите задачи. В някои случаи за задача може да бъде сметнато дори и обвързването с обещание, което задължава субекта пред Господ с нещо повече от просто покорство. Тези назначения обаче са инцидентни и в повечето случаи краткосрочни.

            В Библията можем да видим пример за важни пророчески задачи, когато Самуил помаза Саул и Давид. Служението на пророк Натан към Давид, когато съгреши с Витсавее и втори път, когато нареди да бъде преброен Израел. Изпращането на Амос, Йона и други пророци към управниците на земята, са също примери за пророчески задачи.

156. Пророческа изпълнителна власт – Терминът, който описва вътрешната способност на пророка да наложи изпълнението на своята дума върху земните сили и елементи. Пример за това е Илия, който притискаше елементите на творението, за да дадат пророкувания от него дъжд, който щеше да сложи край на дългата суша в Израел.

157. Пророческа икономика – Термин, който описва уникалната икономическа диспенсация, прикрепена към пророческата мантия с цел да бъде освобождавана от пророка. Този вид икономика не е ограничена само до пари и богатство. Тя обхваща в себе си пълното управление и администрация на свръхестествено снабдяване, отредено от Създателя за земята и ресурсите, които Бог делегира на Своите посланици. 

Поради тази причина, пророческата мантия неизменно привлича и освобождава богатство. Всичко, което има в Божиите съкровищници за земята, може и ще бъде освободено от зрелите пророци чрез пророкуване, поучение, обучение и духовно воюване. Пророческата икономика и действията и функционирането на пророка, които я дефинират, лежат в основата на Библейската употреба на думата диспенсация.

158. Пророческа инкубация – Термин, който описва сезона на отделяне, усамотяване и често пъти изолация, чрез което посланиците на боговете са обучавани за служение от своя бог. По време на пророческата инкубация, духът на пророка се събужда за призива си и се изпълва с елементите на служението си. В миналото тази инкубация се е случвала в пещери, подземни обиталища или понякога в пустинята. След като ученикът достигне желаното място на усамотение, единствения живот, който го среща там е на божеството, което го ориентира и учи за пророческото му служение.

            Видения, сънища, вътрешни конфликти и буйни борби с враговете на тяхната мантия, запълват времето на ученика по време на инкубацията. Тогава от тях се очаква да покорят всеки страх, подтискане или съпротива, които се издигат срещу това кой и какво са призвани да бъдат.

Идеята, стояща зад пророческата инкубация е, че ученикът ще научи пътищата на духовния свят и начините, чрез които ще пророкува, дава знамения и разпознава свръхестествени еманации от всякакъв вид. Пророческите ученици биват запознати с невидимите сфери на творението и висшите духовни сили на дадената земя. Те срещат техния заветен бог и добиват необходимата увереност по отношение на получаване, разбиране и освобождаване на духовни послания. Примери за това са Йоан Кръстител, Мойсей, апостолите и пророк Илия, всеки от които премина през пророческа инкубация.

Давид прекара доста време в пещерата Одулам, преди да се възкачи на трона на Израел. Тази на пръв поглед незначителна ситуация е била нещо обичайно за всеки, на който предстои издигане в позиция на сила. Това важи за Давид, въпреки че в неговия случай на пещерата се е гледало и като на укритие и убежище от Сауловото преследване.

159. Пророческа институция – Термин, описващ духовната и свръхестествена сила, формирана от хора с делегирана пророческа власт в локалната църква. Това е контингент от пророците в дома, псалмистите, ходатаите, пророческите хвалители и тези членове, които са особено чувствителни към пророческите потоци и движения на Бог. Виж 2 Летописи 5:12, 29:14 и 35:15.

160. Пророческа компетентност – Статусът и състоянието на пророческото умение спрямо задачите и изискванията на офиса. Значението на термина включва в себе си вътрешния конфликт на пророка с духовното и плътско съпротивление срещу словото на Господ и неговата или нейната способност да преодолеят тази вътрешна съпротива. Виж ранното служение на Елисей в 4 Царе 2.

161. Пророческа мантия (1) – Този термин се отнася за специфичното духовно покривало, което определя пророците и им дава сила. Пророческата мантия е нещо различно от пророческото помазание. Мантията има за цел да подкрепя и подбужда духа на пророка в служителя. 

Това е официално облекло, което повечето хора разпознават, а ангелите го почитат и му съдействат. Чрез мантията си пророка привлича хората, акуратно представя словото на Господ и осъществява личната си икономика, чрез която подкрепя служението.

             Според описаното в 1 Царе 28:14, можем да видим, че пророческата мантия е не само духовна и вечна, но и в нея се съдържат атрибутите на служението. Тя е това, което посвещава служителя на неговия или нейния бог, от когото е и получена всъщност. Пророческата мантия оказва влияние върху пророка, когато е в служение или се приготвя за такова. Тя се освобождава в духовната утроба, вътрешностите, областта около стомаха и емоциите на служителя. Виж Дарение и Пророческо помазание.

162. Пророческа мантия (2) – Термин, който описва наметалото (в духовен смисъл), носено от пророците като отличителен белег за тяхната власт всред сферата им на служение и в духовния свят. Йоан Кръстител, Илия и много други пророци бяха познати с уникалния вид мантия, която те носеха. В миналото мантиите основно са били правени от камилски кожи, които са били пристягани на кръста с широк кожен колан. В днешно време пророческата мантия носи в себе си същите сили, без да е необходимо човека реално да се облича по толкова специален начин. За съвременния пророк мантията е по-скоро знак за невидимите сили на Божието творение, отколкото за хората на земята. Пророческите мантии показват статуса, властта и ранга на служителя в пророческите области на творението.

             Когато вещицата от Ендор, призова за Саул образа на Самуил, той беше разпознат от тях по характерната за него пророческа мантия. Често в днешни дни можем да видим склонността на хората с пророческа ориентация и заложби да носят свободно падащи дрехи по време на служение. Основна предпоставка за това е връзката с древния дух на пророка, вдъхновяващ античния начин на обличане на съвременния пророк, като част от наследството на духовните мантии на предците му.

163. Пророческа молитва – А) Молитва, изговорена от пророка с конкретната цел да принуди изпълнението на дадено пророчество. Б) Ходатайство, с което пророкът се застъпва пред Бог за други хора. В) Молитва, чрез която пророкът елиминира силите на съпротива, които се противопоставят на неговата или нейната молитва. Г) Духовно воюване.

В пророческата молитва почти винаги присъства определен елемент на ходатайство, както и демонстрация на мощни властнически заповеди към духовни сили, които обикновено са невидими за другите. Този тип молитви изискват непреклонна вяра и в повечето случаи са от стратегически и/или тактически характер. Това, което остава незабелязано за страничния наблюдател е, че тихият глас на Святия Дух направлява молитвата. Неговата сила всъщност прави думите на молитвата и драматичното й изговаряне да бъдат ефикасни и резултатни.

164. Пророческа мощ(сила) – Според Еремия 23:10, където пише, че “стремежът им стана лош и силата им – неправедна”, това е вътрешната сила на пророците, която подкрепя думите им и прави така, че да се изпълни това, което кажат. Думата, описваща тяхната мощ или сила, включва смелост, умение, победа и триумф. Силата е това, което резюмира необикновената пророческа власт.

165. Пророческа мъдрост – А) Приложението на божествена мъдрост в предсказателен, откровенчески и интуитивен контекст. Б) Пророчество, което се използва при съветване, молитва или освобождение. В) Практическо съветване, което дава отговор на човешки ситуации, напътства и направлява действия и произлиза от спонтанния отговор на пророческото.

             Пророческата мъдрост се отличава с това, че е уместна и точна. Осведомена е за всички области на Божието царство и комуникациите помежду им. Тя е изключителна поради това, че включва и използва миналото, настоящето и бъдещето в своето приложение, предписания и прозрение. Те от своя страна отговарят на същите области от човешкото съществуване, когато бъдат приложени на практика.

166. Пророческа надареност – Фраза, която често е разбирана като естествените заложби и таланти, дадени на пророците от Бог, за да могат да вършат своята работа. Пророческата надареност говори повече за вродените таланти и инстинкти, с които бъдещите пророци се раждат, отколкото за усилването им при издигане в пророческия офис. Веднъж след като това нещо се случи, дарбите приемат по-официални условия за опериране. Тогава те се превръщат в солидни инструменти, оръжия и помагала, докато преди са били просто едва доловими таланти, използвани предпазливо от притежателите им, без реално да се упражнява влиянието на пророческата мантия. Всъщност пророческите дарби в началото си представляват прекъсващи, периодични и несигурни преживявания, на които рядко се разчита. Когато пророкът бъде обучен, трениран, развит и разполага с необходимата за пророческата компетентност практика, тези дарби биват трансформирани в ресурси, от които пророка уверено черпи, за да изпълни целите, назначени към неговата или нейната мантия.

167. Пророческа направа – В съответствие с пророческия дух, пророческата направа е целенасочения образ и модел, който Бог е определил за пророците Си. Има отличителни белези, които отразяват потенциала на дадена личност да заема поста на пророк и да оперира в този офис. Тези белези също така показват, че човека има способности да бъде използван сега или в бъдещ момент за пророчески цели и назначения от Господ. По-долу следва списък на показателите, които определят пророка като такъв: 1) предразположение към сънища и видения; 2) чувствителност към духовни места; 3) разбиране за пророчески въпроси; 4) схващане за ролята и мястото на пророчеството във всекидневния живот; 5) Богоцентрирани; 6) капацитет за откриване на духовни откровения. 7) специфични умения за тълкуване; 8) свръхестествена мъдрост и инстинктивна човешка проницателност; 9) изключително чувство за практическо приложение на знание и информация; 10) изострено духовно разпознаване; 11) нестандартен подход и разбиране върху Словото; 12) дълбок копнеж за познаването и разбирането на Бог; 13) потенциал за изговаряне на Боговдъхновени думи; 14) забележителна акуратност по отношение на комуникацията с Бог; 15) сериозни литературни познания и умения; 16) впечатляваща ерудиция и ораторски възможности; 17) необичайни съдебни заложби; 18) забележителна способност да организира; 19) изключителни лидерски заложби; 20) способност да оказват влияние в управнически позиции. Всички пророци без значение от това дали служат на Господ Исус или не, демонстрират наличието на голяма част, ако не и всички от тези умения и способности още от детството си. По тях Господ ги познава и се приближава към тях пророчески, като очаква предопределен отклик.

168. Пророческа област – Областта на служение, в която пророческо служение най-точно може да бъде класифицирано. Областите отговарят по-скоро на физически места, територии, над които пророците имат власт и пълномощия. 

Църкви, служения и бизнеси разположени в определени стратегически зони по земята, е това, което се има предвид при употребата на този термин.

169. Пророческа ограда – Това е ограждение, което предпазва дадена област или територия. В духовен смисъл то говори за предпазната стена, която пророците издигат около поверените им хора или области. Пророческата ограда опасва сферата и повереното на пророка, за да го укрепи и запази (шамар) в Господ. Ограждението има за цел да заздрави тези, които са в него и да подсигури несекващ и безпрепятствен поток от благословения и ресурси, отредени за тях от Господ. Пророците постигат това, като поддържат словото и волята на Бог свежи и актуални в живота на поверените им хора. Чрез пророкуване те строят и заздравяват оградата, поучавайки истинската доктрина на Бог и пазейки църквата в праведността на Христос. 

Ако искат да бъдат ефективни, пророците не трябва да допускат да се развие духовен пролом. Те трябва да пазят хората от греха и да призовават към покаяние, ако той се изяви. Веднъж след като правилните изисквания за възстановяване са били посрещнати, пророкът трябва да разпали подновеното поклонение към единствения и живия Бог. В случаи, че тези негови задължения не бъдат изпълнени, пророкът е отговорен за уязвимостта и/или атаките на врага, както и за събарянето на тези, които са под негова или нейна опека. Този провал или изоставяне на длъжност от страна на Израилевите пророци, е визиран от Господ в Езекиил  13:5.

170. Пророческа песен – Пророчество, което се освобождава чрез мелодия и лирични форми, като пророкът пее или римува словото на Господ. Този метод на пророкуване е особено подходящ за критично ранените и победени духом. Успокоителният звук от музикалното освобождаване на Божието слово има двустранен ефект, като изцерява и същевременно окуражава. Хора, които са били смачкани в духа си, поради непрекъснати проблеми и/или отхвърляне, имат много добър отклик към пророческата песен.

171. Пророческа почтеност – Съзнателното и целенасочено решение на пророка да се придържа и да функционира според библейските етични и морални стандарти. Да изявява славата на Бог и да бъде от полза за тези, които са субекти на пророческото служение.

172. Пророческа празнота – Разрушено или неефективно пророческо покритие и защита, породени от отсъствието на официален пророк или липсата на пророческо слово. Друга причина може да бъде евакуацията на демонични сили, чието място не е запълнено от официални пророци или пророчески съдове.

173. Пророческа прецизност – Термин, сходен с пророческата акуратност, който добавя към определението и измерението на пронизване от пророческите думи. В случая те изрязват плътското, светското и хуманистичното с цел да инжектират светлината на Бог в дадена ситуация. Това е пророческа прецизност в смисъл на изключителна точност, чрез която тъмнината от дадени неща, скрити до момента от слушателя, бива премахната. Поради прецизността си, думите проникват надълбоко в спомените на слушателя и изваждат погребаното в сърцето, за което той не желае да си спомни или има само откъслечни проблясъци. Тази форма на лично служение, функционира поради излагането на пророка на Божието знание по конкретния въпрос. Това е знание, което бива открито с абсолютна прецизност и точност.

174. Пророческа проницателност – А) Знание и информация, получени от вътрешните способности на пророка. Б) Интуитивно и инстинктивно знание и прозрение, на което се базира последващо пророчество.

175. Пророческа способност – Умението, дарбите и ресурсите, които съставляват пророческото служение. Фундаментите, които дават сила на пророческата мантия.

176. Пророческа среда – Обстановка и/или атмосфера, която е благоприятна за пророческа активност и насърчава и подпомага свободното движение на откровения в даденото място. Това може да е пророческа група, конференция, форум или събрание. Виж 1 Царе 10:5-6,10-12 и 19:24. Псалмите, пророческата хвала и свръхестествено вдъхновеното поучение са типични катализатори за формиране на пророческа среда.

177. Пророческа стража – Пророческата стража обхваща сферичната територия, където най-често оперира служението на пророка. Това е арената, на която пророческата мантия е най-ефективна и неговите или нейните думи се изпълняват оптимално. Пророк Авакум имаше пророческа стража, където търсеше убежище, когато изливаше мъката си пред Господ поради греховете на Израел. Виж Авакум 2:1.

178. Пророческа сфера – Областта от човешкия живот и земни ситуации, към която Бог е назначил пророк в допълнение с неговата половина, установена в областта на църквата. Пророческите сфери могат да бъдат определени от последователния и същевременно ясно доловим успех на рутинната активност, на която най-често се набляга, когато става въпрос за пророческо служение. Тази сфера е мястото, в което оперира контингента от ангели, назначени към пророка. Те тласкат и дават сила на пророческата мантия да побеждава, да третира ситуации или да предизвиква проявления. Демонстрацията на Святия Дух, предизвикана от пророка, най-често и най-мощно се проявява в тези сфери на съществуване. Брак, религия, бизнес, детство, забавления, политика и военни са някои примери за сфери, към които пророка може да бъде назначен.

179. Пророческа тема – Взет от Изход 34, този термин се отнася за концентричното пророчество, обикновено пророческа проповед, която има универсално приложение за цяла общност. Тематично, такъв вид пророческа мъдрост включва конкретни предпоставки за бъдещи действия, поведение и отношение. Съдържанието на тези предпоставки отразява същността на Божието настроение, тенденции и намерения. Виж Изход 34:27.

180. Пророческа територия – Мястото и пределите от творението, към които Бог е назначил пророк, с цел той да има специфично влияние чрез служението си. Това може да бъде държава, бизнес или служение с далечен обхват на действие. Това, което прави едно такова място да бъде територия е, че маршрута на пророка и неговите пророчески преживявания имат най-голяма концентрация именно там. Тази е територията, където силите на творението и свидетелството на Духа са най-благоприятни и плодотворни. Самуил имаше маршрут, по който минаваше регулярно, въпреки че му бе дадена власт над целия Израел, в качеството му на управляващ съдия.

181. Пророческа транзакция – Термин, който дефинира пророческото ходатайство и интервенция спрямо хората, стоящи под неговото покритие. 

По време на тези негови действия се извършва обмен между земята и небето, естественото и свръхестественото. Целта на пророческата транзакция е да бъде променена дадена ситуация или статус, касаещи бенефициента на пророческото посредничество.

182. Пророческа функция – Активностите и задачите, които пророка извършва по време на официалното му функциониране в неговия офис. Пророческите функции имат за цел да разгласяват словото на Господ с цел да се изпълнят и установят Неговите заповеди, воля и власт на земята. Функциониране е дума, описваща дейност, която се отнася за работата и упражняването на Божията сила в делата и света на човека. Появяването на пророк, изпратен от Бог, за да декларира нещо, да смъмри някой или да подкрепи дело, което Бог иска да успее, са примери за изпълнение на Божиите пророчески функции. Добър конкретен пример за това е назначението на Агей и Захария да пророкуват възстановяването на храма. Виж Ездра 5:1 и 6:14. Също можем да разгледаме задачата на Самуил да открие, помаже и издигне в длъжност монарсите на Бог в определеното за това време. Саул беше пощадил Агаг, царя на амаликчаните, но Самуил го посече, за да се изпълни докрай пророчеството, което Господ даде от неговата уста.

183. Пророчески – А) Обобщава предсказателната сфера на свръхестествена комуникация, дела и влияние от духовния свят и тези, които го населяват. Б) Служението и делото на пророка. В) Дисциплините и практиките, свързани със служението на откровение.

184. Пророчески акредитиви – А) Знаменията на мантията, символите и дейностите, които потвърждават човека като достоен да бъде пророк. Б) Дарбите, призива и помазанието, които идентифицират човек като достоен за доверие пророк, според Божия стандарт. В) Акуратно слово, пророческа точност и проницателност, както и предишни пророчески проявления, които свидетелстват заедно със способностите и уменията на личността като негов акредитив. Заедно с горепосочените е Божието поръчителство, според Неговия пророчески завет да изпълнява това, което пророкът изговаря. Виж служенията от 2 Летописи 18:6 и 1 Царе 9:9.

185. Пророчески активатори – Това са кодове и сигнали, вградени в земята, в сферата на човешкия живот или някаква специфична област от творението, чрез думите на Господните пророци. Това е пророческо слово, което може да бъде директно или индиректно изговорено към хора. Пример за това са благословенията и проклятията, описани във Второзаконие 11:29 и свидетелството, към което Мойсей призова небето и земята във Второзаконие 4:26. Пророческите активатори са думи, обвързани със специфични бъдещи моменти, които са записани в Божия календар. Когато дойде времето, както например края на Вавилонския плен, думите на пророка биват преоткрити и съживени. Те стартират поредица от събития и обстоятелства, необходими за изпълнението на словото. Други примери за това има в 2 Летописи 36:22; Ездра 1:1; Левит 10:1-3; Матей 1:22 и 5:18.

186. Пророчески бараж – Незабавната атака от страна на невидими духове при изговаряне на слово или молитва от пророк, които имат разрушителна сила върху слушащия. Пророческият бараж идва чрез неодобрителни думи. Те произлизат от горчивина, гняв или критикарство, които са вътре в пророка. Когато словото бъде освободено при тези предпоставки, то призовава нечистите сили, които атакуват жертвите на тези думи.

            Субектът на това слово усеща последствията от баража като необичайни демонични посещения, отвратителни привидения, духовни атаки и пречки от всякакъв вид. Потенциалната вреда от гореописаните последствия не може да бъде предвидена. Поради това, наистина посветените пророци стоят в непрекъснато ходатайство за тези, които стоят под тяхното покритие. Това е също и причината, поради която пророците предпочитат да се въздържат от изговаряне на всяко нещо, което им дойде на ум. Зрелите пророци внимават да не реагират негативно или импулсивно на всяко нещо, което се говори за човек или служение.

Ако Бог беше разрешил на Валаам да прокълне, той щеше да освободи към Израел безбройно множество от силите на мрака, които само чакаха, за да объркат волята на Бог за живота им. Валаамовите прибързани и необмислени проклятия срещу младата нация, можеха да причинят този бараж от демонични атаки, които щяха да вържат и блокират съдбата на Израел за години напред. Впоследствие, Валаам все пак намери заобиколен път, за да спечели наградата, обещана му от Валак. В Откровение 2:14 се казва, че той успя в изпълнението на своя план, описан в Числа 25. Сравни с Исус Навин 24:9; Неемия 13:2 и Михей 6:5. За повече подробности виж в словото всичките ситуации, в които е замесен или се споменава този покварен, но мощен пророк.

187. Пророчески блокаж – Бариерите, с които много пророци се сблъскват, когато са отишли отвъд ресурсите, дадени им от Бог или се опитват да функционират и влияят извън територията, в която Той ги е назначил. Михей обяснява това, чрез аналогията на слънцето което залязва за пророка. В такъв случай пророците изпитват чувствителен спад или напълно спиране на техните сънища и видения. Също така това се отразява като временно спиране на възможността да упражняват своите пророчески мантии.

188. Пророчески болки – А) Пророчески товари. Б) Агонизирането, което е типично усещане, съпътстващо зараждането и израстването на узряващо пророческо слово, което е на път да бъде освободено. Пророческото слово, което предстои да бъде изговорено, може да бъде заченато във видение или сън, изчаквайки инкубационния период в духа на посланика, докато Господ не реши, че е време да бъде изговорено в света.

            Възможно е родилните болки на пророчеството да бъдат инициирани от молитва и ходатайство. Бог може също така да ги разпали чрез молитвен товар, който внезапно да слезе върху избрания му човешки съд. Духовните усещания на пророческото раждане, често наподобяват естествените родилни мъки, като това включва усещане за тежест в коремната област. Понякога могат да бъдат усетени болки в гръдния кош или безпокойство в сърдечната област. В други случаи, както например при Еремия, може да се получи безчувственост или тежест в крайниците. Всички тези духовни случаи са свързани с освобождаването на пророчество. Те не могат да бъдат сравнени с истинските симптоми на една реална болест, което винаги трябва да бъде внимателно проверявано, за да може да бъде потвърдено, че наистина причината е пророческо предаване.

  Силното хваление, музика или дълбоко поклонение, са също така потенциални катализатори за получаването на подобен род пророчески товар. Подобни физически усещания и реакции, които приличат много на реалната бременност, са нещо нормално при формирането и нарастването на пророческия товар. 

Състоянието на пророка може да ескалира в доста интензивни “родилни болки”, в случаи че той не обръща внимание и е все по-спокоен относно словото на Господ. 

             По време на тяхното служение в офиса на пророка, както е видно от много пасажи в словото, ветераните посланици могат да очакват многократни пророчески раждания, които да се появяват с нарастваша интензивност. Най-често те се наблюдават при установените пророци и особено тези, които се борят в молитва, за да получат и освободят словото, положено в тях.

189. Пророчески вакуум – Ситуация, в която пророческото съществува, но е ограничено по действие в затворена среда, където има минимален контакт и обсег. Терминът много точно обяснява, какво се случва вътрешно със задушено пророческо служение в дадена църква или събрание.

190. Пророчески групи – Едно от двете разделения на пророческия офис. Например класа на наби пророка, този на пътуващия пророк или такъв, който не е минал през ученичество.

191. Пророчески дух – Уникалният дух, който е даден на всички пророци, без значение дали са спасени или не, който ги прави да бъдат пророци или потенциални такива. Той прави възможни обичайните за пророческото служение проявления, срещи, поток и дейности. Без пророческия дух, човек може да бъде употребен спорадично като съд за пророчество, но не и в пълнотата на официалния пророк с всичките сили, свобода и задължения, свързани с пророческия кабинет.

192. Пророчески език – Езиковото тяло от термини и фрази, което може да бъде приложено само в сферата на пророческото. Това са псалмите, откровенията, предсказателните, апокалиптичните и поетичните сфери на власт и управление от Господ. Това включва Святата Библия, в качеството на Божие откровение за Себе Си, както и свръхестественото и духовното, които биват предизвикани в пророчески контекст и проявление. Виж служението на Даниил.

193. Пророчески елементи – Това са съвкупност от компоненти на природа, поклонение и религия, които са характерни за пророческото служение, проявление и функциониране. Те се използват като средства за пророческо действие и могат да се прострат до поклонение с привичните за него инструменти, тайнство и други обекти на общение с божеството. Пророческите елементи включват още учебни помагала и практически предмети, посочени от Бог в пророчески контекст и среда, като проводници за проявлението на Неговото пророческо слово.

194. Пророчески емблеми – Направени от хората обекти, естествени образования в природата и други материали, за които се вярва, че притежават пророчески, духовни и предсказателни сили. Дърветата (особено дъба), плодовете, ядките, скъпоценните камъни и т.н. са пример за такива емблематични обекти. Те са регулярно използвани в среда на откровение или предсказание като символи на нещата, които съставляват и обрисуват пророчеството. Понякога пророческите елементи потвърждават автентичността на словото на Господ или представляват стандартен подход, на който може да се разчита да служи за пророчески цели.

195. Пророчески жанр – Категорията на знание, информация и съдържание, които са уникални за пророческото служение. Този жанр се характеризира с предсказателните, футуристични и духовно свързани последствия, които пророкуването води след себе си.

196. Пророчески завет (1) – Фразата, която описва пророческата база за власт и уверение за свръхестествена подкрепа и изпълнение. Виж в Библията пророческото иницииране и назначаване на длъжност при Мойсей, Еремия и Езекиил. Пример за това е и завета на Господ със Самуил, където се казва, че Той не остави нито една от думите му да падне на земята. Виж 1 Царе 3:19.

197. Пророчески завет (2) – Съвпадащ с основната идея, стояща зад значението на наби, това е завет между пророка и неговия бог. Последният е обещал да снабди своя пророчески посланик с духовна информация и когато тя бъде акуратно освободена, той ще снабди и силата, чрез която да се изпълни пророческото слово. Част от дефиницията на наби подкрепя това виждане, тъй като термина буквално означава “един, които призовава боговете”. 

Базиран на това разбиране за работата и силите на пророка, заветът е от жизнено важно значение за успеха на всеки пророк. Първоначално той е представен на младия пророк през фазата на неговото пророческо призоваване за служение. Впоследствие завета е ратифициран и потвърден след преминаването му през пророческо обучение и официално встъпване в офиса. Този завет е свидетелство, което потвърждава призива на новото служение и неговата мантия.

Пророческият завет включва божествен лиценз и власт да бъдат призовавани свръхестествените сили на творението, които да изпълнят пророческото слово, изговорено от устата на служителя. Бог сключи такъв вид завет в словото с всеки официален пророк. Епитафията на Самуил отразява такъв вид завет: “Господ не остави нито една от думите на Самуил да падне на земята” – т.е. нищо от това, което пророка каза, не остана неизпълнено.

От друга страна, Езекиил 13:1-9 демонстрира ситуация, при която подобен завет никога не е бил сключван между свръхестествения посланик и бога от чието име пророка твърди, че говори. Словото казва, че те се надяват думите, които говорят, да се изпълнят. На същото място се казва, че лъжепророците ще бъдат отсечени от Божието присъствие и имената им няма да бъдат записани в историята на Неговия народ. Виж Завет на служителя.

198. Пророчески знамения и сигнали на промяна – Събития и инциденти, които се случват скоро след или едновременно с пророческо слово. Те са потвърждение за пророка и този, на когото пророкува, че словото е автентично и ще се изпълни непременно и в обозримо кратък период. Виж Послания и Пратеници; Знамения и Сигнали. Виж още Матей 24:24; Марк 13:22; Лука 21:11.

Словото ги обяснява, като знамения и знаци, които се изпълняват за субекта, подобно на случая, когато Самуил изяви на Саул призива му да бъде цар. Виж 1 Царе 9-10. Когато Саул тръгна от присъствието на Самуил, последният му даде списък с инструкции за изпълнение, за да може Саул да съдейства за своето издигане и царуване, в качеството си на първия цар на Израел.

 В същите тези пасажи от Библията се казва, че когато Саул се обърна, за да си тръгне от Самуил, той вече беше друг човек. Той видя пророците, които слизаха от хълма, пророкувайки, което беше допълнително потвърждение за това, че словото на Самуил беше истинно и скоро ще бъде изпълнено. 

Мойсей получи призива си да избави Израел чрез подобни знамения, които му показаха и удостовериха, че наистина Бог на цялото творение е Този, Който го изпраща на тази величествена задача. Виж Изход 4:9. Бог преведе Мойсей през серия от знамения, които да потвърдят, че чутото от горящия храст е било от Бога на Израел. Когато раждането на Христос беше пророкувано в Исая 7, знамения и сигнали бяха дадени относно бебе, което беше субекта на пророчеството. Също така в пророчеството е предсказано разрушение и на земята и нахлуването на вражески сили в нея. Виж Исая 7:14-16 и 8:1-4.

           Често такива сигнали се случват на пръв поглед независимо от пророчеството и на индивидуална основа. Те говорят по особен и специфичен начин на човека, който е обект на пророческото слово. Духът на Господ, Който е изпратил словото и го прави да се изпълни, напомня на човека за това, което е казал пророка. Това също е показател, че случващото им се в момента, е предвестие за изпълнението на словото. Като пример можем да разгледаме как петелът пропя три пъти, след като Петър се отрече от своя Господ и приятел. Матей 26:34 и 75. Знаменията запечатват и потвърждават изпълнението на пророчествата, като гравират в ума на слушащия събитията, които наближават, колкото и дълго време да отнема тяхното изпълнение.

199. Пророчески импулс – Външен импулс, който може да бъде духовно разпознат като ускорението, водещо към изпълнение на Господното слово, изговорено от устата на пророка. Усещането на човек, при което той се чувства буквално отнесен от невидимите сили на творението при чуването на думите, изговорени от пророка. Пророческият импулс произлиза от външно задвижване, което се активира в отговор на Божието слово за живот или ситуация. 

Импулсите се разпалват при изговора на пророческото слово в дадена ситуация. Тя може да представлява духовна постановка, в която човек се среща лично с хора, вижда обекти или места, които пасват на словото, по пътя към изпълнението му. Импулсът може също така да възникне, когато човек е въвлечен в обстоятелства и събития, които го поставят точно на определеното от Бог място, за което Той е назначил силите си да изпълнят пророчеството.

Когато настъпи момента на пророческия импулс и/или ускорение, човек намира себе си въвлечен в последователни събития, от които излиза само след като Божията воля е била извършена за него. Този импулс на ускорение може да бъде както кратък, така и по-продължителен. И в двата случая обаче, субектите и обектите на пророческо задвижване се оказват волни или неволни участници в серия от взаимосвързани събития, които свършват едва когато всичко, което Бог е изговорил и декларирал се изпълни.

200. Пророчески инстинкти – Специални способности, в някои хора наследствени, чрез които те усещат, долавят и могат да идентифицират това, което става зад завесата на видимия свят. Тези способности също са достъпни за всички, които имат Святия Дух. Тези дарби могат да бъдат употребени по извратен начин, от тези, при които има други духове в живота им. Освен, че усещат събитията, притежаващите такива способности разбират техните пророчески функции, цели и проявления. Такива хора притежават и способността да кажат дали дадено събитие или действие е от Бог и служи за Неговата вечна цел. 

Те могат да определят по какъв начин даденото действие демонстрира Неговата мощна власт във всички сфери и области на творението. Някои от способностите, които имат хората с пророчески инстинкти, са усещането на присъствието на пророчески дух в даден човек, разпознаване на превключването на Господ от един поток (евангелизиране, пастируване, поучение и др.) към пророчески, апокалиптичен, предупредителен и т.н. поток със съответните им цели. 

201. Пророчески задължения – Задачите, отговорностите и детайлите, които пророците имат да извършат. Това включва освобождаване словото на Господ, назначаване на лидерство за служение пред Господ, учредяване и узаконяване на божествено управление, дисциплина и корекция, професионално деклариране, съветване и инструктиране. Виж Ездра 5:1-3; Захария 3; Неемия 6:14; Амос 3:7-9; Даниил 1:20; Еремия 1:5 и 10; Михей 3:8.

202. Пророчески задължения и дисциплини – Фраза, която е събирателно за делата, задачите и направляващите ограничения, според които се водят пророците по време на професионалното им управление на този кабинет. Те излизат отвъд практиката на предсказващото пророчество, като включват приложението на балансиращите критерии мъдрост, знание, прозрение, характер и почтеност на пророчествата. Всичко това се отнася до допълващите се вътрешно устройство, преценка и решения на пророка, които имат проверовъчна и балансираща функции, държащи под контрол естествените и плътски склонности на пророка. Те също така вдъхновяват посланика да избира по-висшия път на пророческо служение, който прославя Бог. Въпросите за етика и морал, получават своя отговор по време на развитието и обучението в правилни и стабилни пророчески дисциплини, които осигуряват коректност и защита срещу пророчески съблазни и извращения.

203. Пророчески клас – Категория на човешкия живот, която свръхестествения аспект на пророческото и неговото обучение привличат, като служат за класификатори на този сегмент. Това са още и пророческия ранг на служение, общата посока и обхват на пророческите назначения в съответствие с целите, поради които пророка е призван в служение. Пророческият клас отразява базовите пророчески дарби и таланти, които най-ефективно определят и описват пророческата мантия и помазание. В общия случай, когато в Библията се говори за “Божия човек”, става въпрос за пророк в позиция на власт, покриващ група пророци, което е показател за клас от пророчески стареи и надзираващи пророци.

204. Пророчески книжник – Човек с пророческа природа или такъв, който е особено чувствителен към пророческото и служи под мантията на официален пророк. Това се изразява в записване на неговите послания, дела и чудеса по време на служението му. Варух имаше такова служение при Еремия. Различава се от Книжовен пророк.

205. Пророчески контекст – Важен термин, който идентифицира сферата на мъдрост, чието приложение се разглежда през призмата на привичните за тази област информация, знание и прозрение. Пророческият контекст е индикативна класификация, която изважда нормалните и рутинни дейности в живота, като ги прехвърля в спектъра на откровението, предсказването и интуицията. 

            Някои сънища, футуристични видения, духовни срещи, духовно разпознаване, думи на откровение и разкритие попадат в класификацията на пророческия контекст. Те могат да бъдат разпознати чрез дадени усещания, впечатления и проницателност, които са активатори на пророческо откровение, съвет или мъдрост.

206. Пророчески надзор – Този термин се отнася за постоянната и сферична работа на пророческото, чрез която пророкът упражнява властта на мантията си, за да покрива определена група или организация. Той върши това, както рутинно, така и спорадично, в случаите, когато са налице критични ситуации. В такива случаи ролята на пророка е да се моли и ходатайства, за да премахне пречки и да конфронтира вражески пророци и/или сили, които се опитват да осуетят конкретното дело. Пророците трябва да бъдат гъвкави в такива обстоятелства, отворени за допълнително развитие на дарбите и уменията им, както и към обучение от колеги, за да постигнат успех в новото начинание или място. 

           Пример за такава конфронтация можем да видим в Неемия, където той се сблъска с лъже-пророци, изпратени, за да попречат на неговата работа. Това е рискована позиция за пророка, в която той стои в пролома, за да опази делото и работещите по него, така че това което е започнато, да бъде успешно завършено. Обикновено пророческата програма се нагажда, за да може да понесе този допълнителен товар. Служителят следва да бъде максимално улеснен и подпомогнат по всякакъв начин, ако за целта му се налага да излезе извън своя рутинен периметър на действие или да напусне временно постоянната си пророческа позиция.

Пророческият надзор е полезен в случаи, когато служение или локална църква преминава през криза, пасторът липсва и се търси заместник или някаква радикална промяна се случва, или има да се случи. Поради очевидни причини, това не е работа, с която могат да се наемат млади пророци. Тези, които биват избрани, трябва да установят, че разполагат с достатъчно духовни, естествени и светски възможности, за да извършат успешно дадената задача. В повечето случаи това са пророци с добри връзки, които разполагат с необходимата екипировка за осъществяване на пророческия надзор. Той трябва да започне само след достатъчно молитва и взаимодействие, защото със сигурност ще има опозиция, която най-напред ще удари в ключови взаимоотношения между пророка и организацията.

Друг случай, където може да има нужда от пророчески надзор е, когато нов или притиснат пророк или организация се нуждае от временно внимание, специално пророческо отношение или допълнително покритие и обучение за по-продължителен период от време. Човекът или организацията могат да се покорят на тази специфична функция под грижите на чувствителен, надежден и внимателен пророк. Това може да стане, докато се възстановяват от бойни рани, преминават трансформация или биват подготвяни да бъдат издигнати в по-висок статус или служение. При такива обстоятелства, бива изпратен служител, който е временно назначен и остава с хората, докато не бъде разрешена ситуацията, предизвикала необходимостта от надзор. 

 За този тип временно покритие обикновено биват търсени и избирани опитни, старши пророци. Поради своята мъдрост и опитност те могат да спасят наранени пророци, да обуздаят новаци и да повишат ефективността на борещи пратеници или такива в процес на транзиция. Очевидно решението да бъде въвлечен пророк в тази му функция не трябва да бъде прибързано. В Библията примери за това са случаите, в които Бог изпраща пророци за да воюват при критични обстоятелства, чиито изход е от изключителна важност. Понякога пророците се появяват на бойното поле, докато в други случаи идват на съвещания на лидери, които са се събрали, за да дискутират стратегии за разрешаване на трудни ситуации.

207. Пророчески надзорник – А) Главният пророк, който отговаря за назначаването, контрола и администрирането на пророческата стража в локалната църква. Възможно е това да бъде пророка на дома, в случаи, когато има само един човек, който се занимава с пророческите длъжности в събранието. Б) Когато е налице група от пророци в дома, тогава това е човекът, отговорен за обучението, ориентацията и надзора на качеството на служението и неговите проявления.

208. Пророчески нишки – Едва доловими знаци и сигнали, които са показател за незабавно активиране или физическо проявление на изпълнено пророчество или пророческо действие. Тези сигнали могат да бъдат ехо или потвърждение на духовна демонстрация от Бог, която демонстрира съгласие с волята Му. 

            Пророческите нишки са допълнително потвърждение на Божиите откровения, знаци отбелязващи автентичността на това, което Той е освободил към църквата, служителите и пророците Му. Тези нишки могат да бъдат под формата на видими събития или едва доловими сигнали, които могат да бъдат възприети само от тези, които свидетелстват за тях или тези, за които конкретно се отнасят. Пример за това е как Симон разпозна Христос, Който беше още невръстно бебе. Пророчествата в Исая 7:13 и Матей 1:23 са други примери за този вид потвърждение.

209. Пророчески носител на товар – Термин, който описва ролята на пророците-свещеници. Тяхното главно назначение от Бог е да носят товарите от грях, части от тях или изкуплението на тези, на които служат. Главната причина за изпълнението на тези задачи е вечната милост на Бог. Той иска да доведе хората до покаяние и изкупление, а не да ги унищожи. Пророческата роля на носител на товар включва симбиотични пророчества, пророческо ходатайство и понякога заместително понасяне на чужди наказания и неудобства за сметка на друг. 

            Най-споменаваният пример за това пророческо служение можем да видим в живота на пророк Езекиил. Много от ранните му нагледни уроци чрез обекти включваха налагането на Божия съд за Неговите хора върху плещите на пророка. Нещо, което беше и част от служението на Аароновите свещеници. В днешни дни, когато пророкът получи такава отговорност, тя може да имитира симптомите на болест, зараза, катастрофа, силен емоционален и/или психологически стрес и преумора. Те отминават едва когато дадения сезон на страдание е преминал. Страданието може да бъде облекчено, когато пророкът прекарва време в интензивна духовна молитва и свръхестествено воюване. 

 Цялото земно служение на нашия Спасител се състоеше в това да носи непосилното за човека бреме на греха и така да отвори път за нашето спасение. В Библията се казва :”А Той понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари”. Виж Исая 53:4-10; Матей 8:17; Евреи 4:15. Обикновено за тази тежка отговорност биват избирани само дълбоко посветени пророци, които прекарват повече време, служейки на Господ в Неговото присъствие, отколкото на хората Му. Това е така поради високите изисквания за твърдо покорство,  постоянство в молитва и бдителност, които са ключови фактори за постигането на Божиите цели чрез този специфичен вид служение.

210. Пророчески обсег – Фразата описва уникалното мултисферично влияние и прозрение, дадено на пророците поради разнообразните им задачи и длъжности. Естеството на мантията е такова, че просто самото появяване на пророка на сцената на действие, променя ситуации и надминава нормалния протокол. Пророците разсъждават различно от пасторите, като много от тях преди да се появят на определеното място, старателно са търсили Господ, за да разберат подробностите и изискванията за тяхното назначение. Докато църквите са предразположени да измислят цели и лозунги, които да опишат техните причини за поканването на пророка, реалното му появяване най-вероятно ще насочи целия им проект в друга посока. 

            Пророческото разбиране за духовния климат и текстура на дадено събрание, може да се различава много от това на хората в него. Това зависи от нормалния спектър на влияние и дарби на мантията на поканения пророк, както и от специалната подготовка, получена от Бог за конкретния случай. Понякога това предизвиква сблъсък между гостуващия пророк и пастора, който може да стигне до мястото на опозоряване на служителя, защото очакванията на събранието не са били посрещнати. Това може да бъде доста неразумен отговор от страна на пастора, който впоследствие да открие, че бъдещи цели и стремежи са оплетени от последвалото объркване.

Опитните пророци бързо преценяват ситуацията и по-способните успяват да ограничат своето помазание, очаквания и пророческите изисквания към Святия Дух, чрез които да посрещнат конкретните нужди. В случая е без значение дали са били повикани, за да освободят дадено благословение на служение или само на един човек. Ако неговия пророчески обсег показва, че не бива да се освободи нещо, но да се балансира, за служителя е много трудно да изговори думите и пророчествата, които църквата иска да чуе. В такива случаи Господ взима власт над пророческата мантия и суверенно я насочва в необходимата посока. Пример за това е как Бог подейства при случая с Валаам, който беше нает да прокълне Израел.

Валаам имаше пълна свобода да разполага с пророческата си мантия, както пожелае, стига той или желанията на неговите клиенти да не влизат в конфликт с Господ. В случая Бог пожела да употреби услугите на пророка, за да извърши противоположното на това, за което Валаам беше нает. Поради това Той освободи ново откровение и разбиране върху пророка, който разбра, че Бог не желае той да прокълне Израел. Впоследствие той се оказа с нови, неочаквани за него думи в устата си. Тогава очите му се отвориха пророчески и той видя това, което Бог имаше за народа Си. Най-накрая Валаам разбра, че назначението му няма да се изпълни, според както е смятал в началото. Пророкът промени тогава своето служение и обърна наопаки целия смисъл на това, за което беше дошъл с Валак.

211. Пророчески обстоятелства – А) Събиране на пророци и пророчески хора, сред които се освобождават пророческата мантия, пророчества и пророческо служение на Бог. Б) Обикновено важна ситуация, разговор, молитва, поклонение или среща, инициирана от Създателя. В) Мястото на такива обстоятелства не е от значение за постигането на конкретната пророческа цел. Виж 1 Царе 9-11.

212. Пророчески операции – Думата, която ги дефинира в Новия завет, е гръцката профетикос. Терминът е събирателно за уменията, техниките и проявленията, които пророците използват и демонстрират по време на тяхното служение. Тези операции излизат отвъд рамките на стандартното пророкуване. Те добавят към него придобиване на мъдрост чрез откровение, упражняване на остра проницателност и разбиране на човешките сърца и помисли по време на служение. Към горните можем да добавим и тълкуването на сънища, видения и други видове енигматични послания от Бог, с цел пророкуването им в разбираем за слушателя вид. 

             Резюмето на Даниил е най-добрия библейски пример за пророчески операции. Той компетентно се движеше във всяка една от гореизброените области, като беше опитен и способен във взаимодействието с Божиите ангели. Той имаше правилен начин на позициониране спрямо потока на Духа, като коректно отсъждаше и записваше думите на Господ към него. Даниил дори можеше да разпознае кога физическия дискомфорт и болести, имаха духовен, а не естествен произход. Виж Даниил 1-4.

213. Пророчески офис – Позицията на доверие и власт, дадена на пророците, с цел да ги постави и определи като агенти и служители на Всемогъщия Бог. 

214. Пророчески подвизи – Делата, постиженията и ескападите, които демонстрират присъствието, силата, превъзходството и суверенитета на Бог. Те са сигурно свидетелство за действието на Неговото слово и дело на земята, според както е изговорено от Неговите пророци. Освобождението на Израел от Египетско робство е пример за такива подвизи, извършени чрез Мойсей. Победата на Илия, която се състоя на планината Кармил и два пъти повечето чудеса при Елисей, са други примери за това. Можем да продължим със служението на Даниил пред няколко езически царе и духовните пътувания на Езекиил, за да проповядва на сънародниците си в различни части от страната чрез Духа на Господ. Виж Езекиил 11:1, 5, 24.

215. Пророчески проект – Изразът описва задачите, назначенията и детайлите, които Господ дава на пророците да изпълнят, за да се извърши волята и словото Му на земята. Това е нещо повече от пророческо проповядване и поучение, защото включва активирането на Божиите свръхестествени сили. Тук също влиза и налагането на Неговите думи и декрети на земята и физическото проявление на това, което Господ е изговорил пророчески. Виж Пророчески проявления и Проявление на пророческото. 

            Всичко това не е просто част от рутинните задачи на пророческото дело, но е стриктно свързано с проекти, които Господ е открил, че иска да извърши на земята. Пророците Агей и Захария бяха свикнали да бъдат използвани от Бог, с цел да подпомагат и съдействат при изпълнението на проекти, предприети в резултат на изговорено от Господ слово. Пророчески проекти биват започвани, когато словото на предишни пророци е дошло до мястото на изпълнението си. 

За да мобилизира силите и да освободи духовното влияние, необходимо за обръщането на събитията, които задържат изпълнението на словото, Бог събира пророчески гласове, които да започнат работата. 

Веднъж след като е стартирал проекта, Бог назначава централна пророческа фигура, която да го движи в духовен аспект и да направлява съвсем практично изпълнението му. В Библията пише, че пророците на такива назначения не спират да пророкуват, съветват, водят и пазят делото, докато не бъде завършено. Пророците насърчават, потвърждават и дават библейска основа за успеха на предприетото дело. Такива проекти биват първоначално записвани от пророка, като предсказателно откровение. Следва хроникирането им от момента на получаване до момента на пълно изпълнение. Обикновено пророците, които Бог използва за такива проекти, са учени, решителни, внимателни и обвързани с проекта от самото начало до неговия завършек. Те често са въвлечени в прякото му изпълнение, участвайки рамо до рамо с хората, работещи в него. В този случаи, думата проект в смисъл на “да извърша нещо докрай, участвайки в него” отговаря буквално на своята етимология.

             Сравни дефиницията с тази на пророчески надзор, който се отличава по това, че набляга на хората, участващи в работата, докато пророческият проект набляга на работата, която трябва да бъде извършена. Когато задачата бъде изпълнена, пророкът, назначен за отговорник на проекта, се връща към своите нормални задължения. Неемия, който беше изпратен от царя, е илюстрация на тази функция.

216. Пророчески проявления – А) Проявяването на пророчество в неговата видима и физическа форма, изпълнението на дадено слово. Б) Материализиране на Божието слово, изговорено от пророк. В) Пророческа демонстрация и драматизация на словото на Господ, наложено върху едно или повече от Неговите създания.

217. Пророчески псалми – Термин, които дефинира мелодичния, лиричен и ритмичен начин на изпълнение, чрез който менестрелите освобождават словото на Господ. Това, което прави някои от тях пророчески, е футуристичния и откровенчески уклон, ясно доловим в тях. Псалмистката перспектива възниква поради поетични аспекти в посланието. Виж Псалми, Псалмисти и Менестрел.

218. Пророчески птици – В пророческия символизъм, това са орела, сокола, гарвана и ястреба. Последните две са птици на окултно видение и начин на предсказване.

219. Пророчески сигнали – Образи и/или ситуации, които биват получавани или давани от пророци, като признак за наближаването на по-значителни събития. Виж Пророчески сигнали на промяна.

220. Пророчески символи – А) Образност, която използва обекти от творението, елементи или духовен език и метафори, за да обрисува определени Божии истини. Б) Господният съдържателен език и система за комуникация с Неговите пророци. В) Пророческите символи не са ограничени само до обекти от творението. Виж Осия 12:10.

221. Пророчески символизъм – Терминът описва как Господ употребява образи, метафори и подобия, за да предаде на пророците  посланието, което те трябва да занесат на света. Пророческият символизъм обикновено разчита на елементи и обекти от творението, за да предаде езика на духовния свят. 

Вода, земя, хълмове, планини, звезди и други земни и небесни обекти биват представени като емблематични заместители на елементите от пророчеството. Виж подготовката на Езекиил, Мойсей и Амос, която имаше за цел да ги обучи на това как Господ използва метафори и сравнения. Така Бог ги научи да разбират обхвата на посланието, което хората Му трябваше да чуят. Виж Език на Духовния свят.

222. Пророчески спектър – Термин, които идентифицира пълния спектър от пророчески операции, дейности, разклонения и разновидности.

223. Пророчески спектър от дейности – Знанието за него показва разликата между реалното позициониране на пророка в неговия офис и приемането на Божия призив за него. Терминът дава разбиране за това, с което е свързан офиса на пророка и целия спектър от дейности и задължения, които вървят към него. Както всяка една друга официална длъжност в царството на Бог, пророческото има базов набор от длъжности и дейности, които служителя следва да поеме. Познаването на тяхното естество ще спомогне за по-добра и цялостна подготовка на бъдещия пророк.

            Пророческата подготовка, която да отговаря напълно на изискванията на офиса, трябва да отиде отвъд научаването на хората да чуват Бог и да пророкуват. Думите на пророка трябва да бъдат наложени върху силите на мрака и да бъде постигнато тяхното изпълнение във физическия свят. За да може това да стане, е необходимо бъдещите служители да бъдат запознати в подробности с пълния спектър от задължения и да разбират съответстващите им способности и умения. По-долу изброяваме най-необходимите:

А) Езици и тълкуване (става въпрос не за молитва на език, а за говорене и деклариране); Б) Разпознаване на духове; В) Псалми и поезия; Г) Сънуване и тълкуване на сънища; Д) Свръхестествени стратегии; Е) Духовно съдействане; Ж) Духовно воюване; З) Силови обсади; И) Силови конфронтации; К) Разпознаване и отхвърляне на ереси и разобличаване на еретични пратеници; Л) Пророческа драма и демонстрации.

224. Пророчески съд – А) Човек, чрез който идва пророчество, въпреки че той или тя нямат пророчески дух. Б) Човек, който е много чувствителен  към духовните и пророчески неща.

225. Пророчески сън – Сън на пророк или друг човек, чието сънуване е показателно за пророчество, поради предсказателните и/или откровенческите си елементи. Пророческите сънища имат дискретната цел да бъдат преносители на божествена и духовна комуникация. Виж Битие 20:3. Пророческите сънища придават видения, депозират словото на Бог и/или установяват духовна истина. Често те са предвестници на Божие движение, като потвърждават нещо, което Той е направил току-що в духовните области и му предстои да се случи във физическото измерение.

            Пророческите сънища се различават от пророческите видения по това, че сънят бива предаван чрез символизъм и език, който е свързан и съответства на сферата на живот на сънуващия. Метафори и алегории биват освободени чрез използването на образи и термини, които сънуващия може да разбере, след като се събуди и разсъждава върху съня.

Пророческият сън е такъв, който след събуждане остава ясен и детайлен отпечатък в съзнанието на сънуващия. Преживяването на пророчески сън означава, че Господ всажда послание в сърцето и ума на сънуващия. Познатите елементи от съня могат да се отнасят до професията на сънуващия, културата и произхода му, семейство, приятели и конкретни преживявания. От своя страна виденията, дори и тези, които биват давани в сън, биват комуникирани чрез език и образи, които са независими от гореописаните познати възприятия. Това е вярно дори и в случаи, когато субектът или мотивът на съня е такъв, който изглежда познат на сънуващия. Виж Йов 33:14-16.

226. Пророчески таланти и употребата им от Бог – Талантът има за цел да съдейства и спомага за изпълнението на задачите и дейностите. В разговорния език, талантливият човек може да бъде определен като такъв, на който му идва отръки и е сръчен в конкретна област. Причината, поради която Бог дава такива вродени способности е, за да могат талантите, дарбите и възможностите на хората да бъдат достатъчно подкрепени. Така те ще могат да се справят, както с професионалните, така и с неформалните задачи в живота си. Пророческите таланти прибавят към гореописаните инстинктивното усещане за правилно извършване на дадена дейност, без да е имало директно или формално обучение за нея.

             Пророческите таланти от Духа на Бог включват: а)видения; б) сънища; в) тълкуване на символи; г) разбиране и прилагане на притчи; д) гатанки и загадки; е) получаване и освобождаване на слово на мъдрост и знание; ж) предсказване и откровение; з) божествени декрети; и) ходатайствена молитва; к) духовно наблюдение; л) духовна стража; м) хваление; н) войнствена хвала.

227. Пророчески тип – Термин, който помага на човек да определи и разпознае природата на служението на пророческата мантия.

228. Пророчески товар – Тежестта на пророчеството, придадена от Бог на пророка, който трябва да го освободи в определеното време. Товарът произлиза от времето на инкубационния период, който се определя от времето на  “забременяването” до времето на освобождаване на словото. Библията го нарича “ръката на Господ”, която стои върху съда Му. Усещането на този товар приема много различни форми, повечето от тях приличащи на това при бременността.

229. Пророчески усещания – Термин, който описва разнообразните физически и психологически преживявания на пророка, през времето на неговата подготовка за служение. Такива усещания имаха Еремия и много други пророци. Те обхващат почти целия спектър от човешки емоции, чувства и дискомфорт. Това включва тежката ръка на Господ, стояща неудобно върху тях, докато не бъде извършена дадена пророческа задача. Товарът на Господ може да бъде изявен по няколко начина. Може да стане чрез изгаряне, стягане или пулсиране в различни части на тялото, които не са случайно избрани, въпреки че може човек да ги чувства така. 

230. Пророчески характер и темперамент – Подобно на техните вродени способности и качества, бъдещите пророци се раждат със специален темперамент. Повечето от тях водят битки с характера си през по-голямата част от живота си. Докато не бъдат призвани от Господ и не се свържат с други пророчески личности, пророците изживяват шок след шок в своите личности взаимоотношения. Много хора ги намират за прибързани, нетактични, твърде открити и болезнено честни. 

Поради тази причина, базовият характер на хората от този офис, започва да се оформя и да взима превес още в ранните им години. 

Бъдещите пророци стават отнесени, самовглъбени, отбранителни и често дори враждебни. Това е резултат от това, че нямат представа какво да правят със своя необикновен характер и темперамент. Още от детските си години те виждат живота с необяснима яснота и не могат да се сдържат да го описват точно по начина, по който го виждат, било то и с примирение. За да се предпазят от нормалната реакция на хората към тяхната директна прямота, бъдещите пророци често развиват корава и саркастична външност. В резултат на това, болшинството хора се отдръпват от тях и само тези с подобни духове или необходимото знание и визия, могат да развият и да поддържат с тях дълготрайно приятелство. С течение на времето пророците порастват в разбирането си за своя специфичен темперамент и присъщата за него прямота и директност.

Веднъж щом пророка разпознае призива над живота си и как точно неговата личност се вписва в изпълнението на съдбата му, той получава вътрешен мир и защитните огради, които е вдигнал около себе си намаляват. Типичният пророк може да бъде характеризиран с някои от следните черти: а) силно и властно присъствие; б) способни да се справят с по-деликатни послания от хора с властническа позиция; в) редовно мотивирани от сънища и видения; г) пригодни с пътуващ начин на живот; д) да освобождават точна преценка и съд; е) отвореност към божествена комуникация; ж) често са самотници; з) лесно могат да се откъснат от хора и ситуации; и) дръзки, смели, прями и искрени; й) пронизващи и конфронтиращи личности.

231. Пророческо – Събирателният термин за целия спектър от Божията духовна и свръхестествена институция. Виж Пророчески.

232. Пророческо активиране – Процесът, чрез който латентните и в повечето случаи неизявени или слаби към момента пророчески сили на пророка, биват активирани директно от Господ или чрез човешки съд. Тази активация не само освобождава дарбите и мантията на пророка за служение, но тя влага в тях необходимото за ефективно чуване, виждане, разпознаване и комуникиране в Духа. Павел активира Тимотей чрез полагане на ръце и изговаряне на пророческо слово. От своя страна, той беше активиран по същия начин от по-старите апостоли.

             Исус активира единадесетте, като духна върху тях и декларира получаването им на Святия Дух. Друг пример за това е активирането на Исус Навиев от Мойсей, което стана според словото на Господ чрез полагане на ръце и въвеждането му в длъжността, която той трябваше да заеме. В Съвременния Кинг Джеймс превод на Библията, това е наречено встъпване в длъжност, докато в Кинг Джеймс думата е заповядвам. Други преводи са нарекли това дело изпращане, заръка или поръчение. 

Обикновено полагането на ръце и пророкуването са придружени от помазване, където маслото е символ на Святия Дух и бива или излято върху субекта или втрито в него. Виж Помазване.

233. Пророчество в локалната църква – Организираната институция на пророческа активност, представителство и операция, изявени в местно събрание под авторитета на пастора и неговия пророчески суперинтендант.

234. Пророческо взаимодействие – Дейността на тези, които са заети професионално в пророческото служение. Пророческите дейности включват живота и обстоятелствата на тези, стоящи под покритието на пророка. Това взаимодействие включва молитва и ходатайство, пророкуване, съветване, освобождение и поучение.

235. Пророческо видение – Явление или разкритие на духовния свят и неговите свръхестествени активности към пророк, пророчески съд или съновидец. Тези видения идват като подготвящо откровение за обучение, разбиране или друга официална цел. Пророческото видение информира получателя си за това, което се случва зад завесата на този свят чрез образи и термини, които не отговарят на нормалните възприятия и разбирания на дадения човек. Дори в повечето случаи, виденията целенасочено конфронтират обичайния модел на мислене, на този, към когото са пратени.

             Пророческото видение се различава от пророческия сън. Виденията не винаги използват език, терминология или символизъм, които веднага да бъдат възприети от човека. Вместо това, те са базирани върху перспективите, истините и реалностите на духовния свят. Те могат да бъдат разбрани от човека, само когато обитателите на физическия свят преведат тази висша форма на комуникация и мъдрост чрез адекватно пророческо тълкувание.

Пророческото видение би могло да покаже на сънуващия как даден човек живее в къща нямаща нищо общо с тази, в която той реално живее. В пророческия сън, това несъответствие може да определи някаква обща допирателна между човека, за който се отнася и този, който сънува. Това не е в сила, когато говорим за пророческо видение. Общоприетата връзка между сънуващия и духовния източник на съня се променя. Ударението се премества от сънуващия и субекта на съня към сънуващия и словото на Господ. Целта на пророческото видение произлиза от вечността към настоящето, а не обратно. Йерархията в случая е променена, като става въпрос за комуникация от небето към земята, а не обратно, както в повечето случаи е при пророческите сънища.

Когато имаме налице пророческо видение, съвременният символизъм и образност са дотолкова ограничени, колкото да привлекат вниманието на сънуващия към главната тема. Видението дава бегла представа за своята цел и предназначение, като маркира нещата, който Бог иска да покаже на сънуващия. В повечето случаи, ако видението има цел от вечността, то включва символизъм, характерен за духовния свят на Божието творение. Това са идеи и концепции, отнасящи се само до Него, словото Му или вписаната в творението Негова воля. 

В контраст с това, пророческия сън включва в себе си мисловни модели и мнения, характерни за сънуващия. Те също така могат да бъдат пряко свързани с преживяванията му по време на съня. От своя страна, пророческото видение действа по обратен начин, въпреки че е възможно пророческият сън да премине в пророческо видение, използвайки съня за предаването му. Такъв е случая с пророк Даниил и тълкуванието му за съня на цар Навухудоносор. Царят се унася, мислейки си за бъдещето и неговото влияние спрямо царството му. Господ се възползва от тези мисли и отговаря на негласно зададения въпрос, като имплантира пророческо видение в неговите мисли в съня. В случая това, което започна като обикновено размишление, премина в сън и после прерасна в пророческо видение. Това показва, как понякога е възможно пророческият сън да бъде проводник за пророческо видение.

236. Пророческо високо място – Сборното място на пророци и пророчески тип хора, заедно с техните екипи. На това място са били извършвани обучение, служение към Господ и пророческо общение. Това също така е било и мястото, където главните пророци, като Самуил са водили назначените им хора от Господ, на които да послужат или бъдещите лидери, на които е предстояло издигане в царството на Бог. Поради тази причина пророческите високи места са били често използвани като център на помазване, издигане и въвеждане в длъжност и позиция, на царе, свещеници и пророци, според конкретното пророческо слово. Виж 1 Царе 10-11.

            Високо място е също и термин, които описва сферичното влияние на лидер в небесните места, имащ донякъде подобно земно копие на себе си. Виж 2 Царе 1:19, 25, където смъртта на Йонатан беше уподобена на падане от неговото високо място. В Йов 25:2 се казва, че Господ има Свои високи места, където упражнява властта Си. От това можем да видим, че високите места не са непременно средища на зло или демонично идолопоклонство.

  Господ назначава високи места на Своите служители, което може да бъде видяно от Псалм 18:33. Също и Мъдростта има своите високи места, от които тя управлява и разпръсква благословенията на мъдростта. Обикновено планините са били центрове на високи места. Амос 7:9 ни казва, че Исаак е имал свои собствени високи места, говорейки за обещаното потомство на Израилевия завет, като ги разграничава от местата, които Израел и Юда издигнаха, за да оскверняват себе си. В Авакум 3:19 пророкът имаше откровение, че пророците са поставени от Създателя Бог на определените им високи места. 

От всичко дотук можем да обобщим, че високите места, за които става дума в описаните по-горе пасажи от Библията, всъщност представляват обиталището или небесната щаб-квартира на ангелите. В този смисъл влизат и ангелите като звезди (посланици на Господ) и облаците, тяхното транспортно средство и временните центрове на активност на земята. Когато Божиите служители говорят за високите места, може да се подразбира, че говорят и за вечния храм на Всемогъщия и Неговото светилище. Дяволът, който е лъжец и имитатор, също твърди, че притежава сила и позиция в небесата, където са неговите светилища и храмове. Това е нещо, което Езекиил 28 отхвърля.

В негативния смисъл на фразата, най-популярното и посещавано високо място в Библията освен планината Синай, беше планината Кармил. Това беше средище на чародейство и лъжепророчества от страна на Вааловите пророци. Другите имена на това място са Планината на чародейството и Планината на Ваал. Виж дефиницията за Планина.

237. Пророческо воюване – Термин, който описва влизането в свръхестествена битка на пророка с тъмните сили на творението. Пророческоо воюване се извършва от името на Създателя Бог. Някои примери за това са конфронтацията на Илия с пророците на Ваал и Ашера, битката на Мойсей пред фараона с боговете на древен Египет и сблъсъкът на Елисей с войските на Сирия. В Новия завет сблъсъка на Павел с някои хора, които той оприличи на Яний и Ямврий в 2 Тимотей 3:8.

Друг пример е Девора, жената която съдеше Израел и преведе страната победоносно през война, според Съдии 5. Тя спечели тази битка като пророк, който воюва. Девора отдаде своя успех на подкрепата от Яхве и Неговите военни ангели, които помагаха на нея и Барак в битката им с враговете на Израел. След победата, тя изпява поетичен псалм, който представлява възпоменание на видимите и невидими събития, състояли се по време на битката. От това можем да видим, че тя разпознаваше присъствието на духовната войска, която Бог беше изпратил да подкрепи народа Си. Девора говори за ангелите като за небесни звезди, които са слезли, за да воюват за Израел.

238. Пророческо въвеждане в длъжност – Поредица от събития, основно духовни и най-вече сънища и видения, чрез които Господ призовава пророците Си в служение. С приближаването на времето за тяхното официално служение, младите пророци откриват, че знаците и символизма имат доста по-очевидна роля в техния живот. Внезапно те започват да виждат подкана за призива си във всичко около тях. През това време, всичко с което се срещнат или занимават, води към служението, към което Господ ги призовава. Пророческото въвеждане може да отнеме дълго време, преди най-накрая пророкът да приеме призива си.

            Докато трае периода на въвеждане, пророческите сънища се увеличават и задълбочават, духовните комуникации се умножават и бъдещите пророци получават разбиране, че съществува по-високо ниво на познаване и общение с Бог. В допълнение към това, пророкът открива, че е силно конфронтиран с пророческите елементи от своето минало, които кулминират в настоящето. Те си спомнят избледнели с времето сънища, които сега се изясняват. Изплуват духовни срещи от миналото, възможно е дори и от ранно детство, които са ги заинтригували, но преди не са могли да разберат значението им. Сега под помазанието на призива, тези спомени оживяват и добиват смисъл, като части от една по-голяма картина.

Всички тези случаи са били като километражни камъни, маркиращи пътя към тяхната божествено отредена съдба. Когато бъдещите пророци са заставали на кръстопътищата на своето покорство към Бог и са избирали правилната посока, това ги е водило все по-напред към техния призив. Господ постепенно е издърпвал на повърхността техния пророчески дух през всичките години на свръхестествени депозити, които Той е правил в тях, за да може в последствие да ги употреби в официално пророческо служение. Виж Еремия 1.

239. Пророческо въздържане – Вътрешните граници и бариери, които задържат пророците да не влизат и да не вършат дела, които Бог не позволява в дадени ситуации или конкретно време.

240. Пророческо доминиране – Термин, който дефинира силата, влиянието и сферите на контрол, които пророците автоматично наследяват и упражняват в своето служение. Пророческото доминиране отразява силата на пророческите думи и властта им да активират. То гарантира също така и свръхестествена подкрепа, която идва от мобилизирането на силите на творението и влиянието им върху различните сфери и области от човешкия живот. Еремия 5:31 е негативна демонстрация на пророческа сила, която въпреки това, е пример за това, че религиозните и свръхестествените сфери на творението се влияят от пророкуването на пророка. Думата “властват” използвана в този пасаж, адресира точно това. 

Всъщност фразата ‘пророческо доминиране’ дори и от този негативен пример, показва силата, която Създателя Бог е сложил в ръцете на пророците за техните служения. 

             Друг позитивен пример, често използван, за да демонстрира властта на пророците в сферата на парите и просперитета, можем да видим в 2 Летописи 20:20. Непобедимата сила на набиим институцията в една земя е толкова изключителна, че Неемия 6:7 ни показва как враговете на Бог се страхуват от назначаването на Неговите пророци в делото Му. Да има намесени пророци в толкова важно дело като възстановяване и изграждане, е било не само типично, но и благоразумно за онези дни. Виж Ездра 5:1, където Бог назначи двама изключителни пророци, които духовно да подкрепят възстановяването на Неговото царство. В Ездра 6:14 се казва, че те вършеха това, чрез пророкуването си. 

От горните примери можем да видим, че пророческото доминиране представлява назначена от Господ област или сфера, в която пророкът управлява професионално над свръхестествени ситуации в духа и физическия свят. Такива ситуации и области могат да бъдат разпознати по моменти на най-изявена сила, духовно влияние и мощни конфронтации със специфични агенти на мрака. Конкретно се имат предвид демоничните сили, ситуации или нападения, които пророческата мантия най-често конфронтира и побеждава по време на своята активна длъжност. Пророческото доминиране включва всичко това, над което пророкът е призован да владее и триумфира професионално в служението и живота си.

241. Пророческо лидерство – Фразата се отнася за уникалния стил на лидерство, методите и мотивациите на пророка. Това е офис на наследствено лидерство, за който е свойствено да организира и извършва проектите и задачите на Бог чрез Неговите хора. Това също е позиция, която придвижва народа на Господ напред в Неговите цели и съдба. Пророческото лидерство е най-добре илюстрирано чрез Самуил и други пророци в словото, отговарящи за Божието събрание. То не е толкова гъвкаво и е възможно да бъде с по-голям елемент на вмешателство от други типове лидерство. 

             Пророчества и откровения са един аспект от това служение, но дори ако се абстрахираме от тях, когато са налице пророчески лидери, Божията воля, план и мъдрост управляват събранието. Противно на Сауловото отношение, при което гласовете на хората взимат превес над Божията воля, пророческите лидери имат ума на Бог. Те проповядват страха от Господ, позовавайки се на свежи откровения, нещо, което лидерите без пророчески уклон, са склонни да пренебрегват. Пророческите водачи са загрижени за знание с духовно разбиране и мъдрост. Този тип лидери изграждат хората, като гледат на техния духовен растеж като потенциал за продуктивност в ръцете на Бог.

Пророческите лидери се водят от Словото, но имат склонност към прекалено неземно и духовно поучение, което може да звучи твърде закодирано, когато не е основано в Божията мъдрост. Когато са налице пророци в лидерска позиция, от съществена важност са плановете, проектите и божествената насока. Това означава какво Господ иска да направи, кога го иска направено и начина, по който иска да го направи. Съвкупността от тези три фактора е водеща сила в пророческото лидерство, дори до степен, в която е възможно да стане прекалено тесногръдо и ограничено във възгледите си.

  В такива случаи е вероятно да бъдат взети неправилни решения, без оглед на тези, които ще ги изпълняват и ще носят отговорност за тях. Силното пасторално влияние може да смекчи крайностите в пророческото лидерство. То внася така необходимия баланс между прекалено възвишената духовност на пророка и по-практичната ориентация на другите лидери. Важно е да отбележим, че редът, сроковете и структурата при такъв вид лидерство са от също толкова голямо значение, колкото и постиженията.

242. Пророческо мобилизиране – Терминът за пророческите думи, които се активират чрез самото пророкуване. Това също е и ускорението, което стартира изпълнението на Божиите цели, изговорени от устата на Неговите посланици, за да дадат плод. Терминът обяснява заложената в пророческия дух сила, чрез която да мобилизира елементите на творението, назначени към пророческата мантия, за да извършат необходимото за изпълнението на пророчеството. Мобилизацията стимулира изпълнението на пророчество, декрети и активация.

243. Пророческо назначение – Призивът и въвеждането на пророка в неговия офис, където да служи в пълнотата на официалната му власт. Тази фраза говори за изпълнението и преминаването на пророка през процедури, трениране, обучение и подкрепа от наставници и по-старши пророци като доказателство за Божието освобождаване в длъжност. Думата, която описва момента на възрастяване и готовност за официално встъпване в позиция е еврейския термин амад. Тя говори за такъв, който е избран и назначен на лидерска позиция с управляваща власт. Виж 1 Царе 19:20.

244. Пророческо наставничество – Важен термин за сферата на пророческа подготовка и обучение. Фразата обяснява връзката на младия пророк, който по своя воля се покорява на главен пророк или апостол, с цел да бъде трениран, обучен, научен и накрая подготвен за употреба от Бог. Елисей и Илия са библейски примери за този важен пророчески обичай.

245. Пророческо облекло – Свръхестествената екипировка, която представлява неговата или нейната униформа за служение. Ангелите пазители и демоните, които им се противопоставят, забелязват и се влияят от това. Виж Пророческа Мантия.

246. Пророческо обрисуване – Подобно на пророческото уподобяване и пророческата драма това действие на пророка позволява на Бог да освободи словото Си към посланика Си, без оглед на това къде по земята има да се изпълни пророчеството. Библейски пример за такъв вид пророчество можем да видим в служението на пророка, описано в Езекиил 4:2.

             През времето на встъпителното обучение на пророка от Господ, ученикът бива представен на служението, което му предстои. Това показва, че Бог го запозна със субекта на служение на неговата пророческа мантия. Господ каза на Езекиил да нарисува върху глина пророческото слово, което щеше да освободи към Ерусалим. После продължи, като му каза да нарисува града, да изобрази от глина обсада и други образи, които бяха отражение на съда от Яхве, който Той докарваше върху Своята земя.

Изпълнявайки тези нареждания, Езекиил щеше да има възможността да погледне после назад във времето и да види, че това, което той е записал пророчески, се е изпълнило. Този вид пророческо обрисуване имаше за цел и да сигнализира на духовните сили и агенти на творението, че Бог е задействал съда Си над Юда. Конкретното обрисуване дефинира предписания метод и продължителност на ефектите от Божиите думи в земята на Ерусалим.

247. Пророческо обучение – А) Сборът от дейности и събития, през които преминава бъдещия пророк, преди да пристъпи към изпълнение на официалните си функции и длъжности, които  включва неговата мантия. Те най-често са изпитания, премеждия, сурови уроци от живота и непрекъснато отхвърляне и отчуждение. Призивът на пророка е такъв, че много от нещата, които той или тя казват, ще предизвикат отрицателна реакция в хората. Тези реакции могат да се проявят като отхвърляне, изоставяне, съпротива и злоупотреба. В някои случаи пророците могат да се окажат жертва на груби, нападателни действия от страна на хората. Това може да доведе до пропускане на възможности и ползи, директно афектиращи личния им доход. Възможно е да има и изолация от приятели и колеги, които са предубедени поради клюки и измислени злословия по отношение на вредите от пророчеството. 

            Хора, засегнати от словото на Господ, което са чули от устата на пророка, се опитват да се предпазят от изпълнението на думите. Често такива личности събират отмъстители, които да осъдят пророка, а тях да оправдаят и защитят. През годините на обучение пророците преживяват реалните събития, които ги очакват при официалното изпълнение на призива им. До момента, когато дойде време за встъпването му в длъжност, пророкът има вече добре оформено разбиране за реалността, която го очаква по време на служение към Бог. Завършването на това обучение може да отнеме много дълго време, като рядко става за по-малко от десет години.

  Б) Пророческото обучение има най-добър ефект, когато е под егидата на старши пророк или пророческа институция. Според словото тази подготовка е задължителен реквизит за правилното служение на пророка. То включва събирането на екип от пророци, които следва да бъдат адекватно екипирани, за да могат да бъдат употребени от Господ в служение. Целта на продължителното обучение е да подсигури добре подготвена и тренирана сила от пророчески гласове и стражи, на които Той да може да разчита. Тези хора, впоследствие биват разположени на стратегически места в земята.

В древността, пророческата институция е била официална за множество общества. Тогава пророците не са били случайни гласове, викащи в пустинята. Те са били компетентни професионалисти, чиято работа е била да дават актуално, точно, спонтанно и съветническо слово от Бог към хората Му. Това също така е било истина и за всички хора с техните измислени божества по другите земи. Пророческото обучение е отбелязано в Исая 8:16; 1 Царе 10:5, 10 и 4 Царе 6:1.

Пророческите ученици са по-известни в Библията като група от пророци или синовете на пророците. Според 4 Царе 2, пророческите ученици бяха често срещано явление още от преди началото на служението на Елисей. Самият той обучаваше такава група под свое ръководство, като тя дори нарасна дотолкова, че им трябваше по-голямо място за живеене и обучение. В Библията, пророците рядко са по единици, скитащи се от място на място в търсене на отдушник за служението си. 

Обичайната практика за бъдещия пророк е била да се прикрепи към старши пророк или наставник и в това взаимоотношение да бъде обучен и да получи добро свидетелство по време на пътуванията с учителя си, докато не настъпи време да бъде изпратен от Господ към своя собствена територия и служение.   

248. Пророческо обучение за напреднали - Отнася се за тази част от пророческото обучение и израстване, която започва след като пророкът е изучил основите на християнската вяра и Библейските доктрини. Когато е натрупано необходимото знание, което да отговаря на Божиите пророчески цели, Господ тренира Своя пратеник в съответствие с Неговите конкретни задачи, функция и цел. Обучава специфично Своя служител в духовните и свръхестествени области на пророческото служение. Това включва практическо знание, комбинирано с мъдрост и разбиране за движещите или забавящи сили, които правят пророческото служение толкова важно и ефективно.  Техническото обучение, разгледано в този контекст, е издигнато до нивото на практическо разрешаване на въпроси, действие в ситуации, случки и проблеми в живота. Обучението се отнася за човешките преживявания и състояния, за които Господ е отредил служението на пророка да управлява и възстановява.

249. Пророческо отклоняване – Съзнателното и волево решение на пророка да се отклони встрани от библейските стандарти за пророческото, божествените пророчески цели и акуратното пророкуване.

250. Пророческо отсяване – Прекарването на пророческото слово през филтъра на библейско познание, практична мъдрост, репутацията и историята на пророка. Пророческото отсяване е нормална реакция към чуването на пророчество. Дори и слушателя да не го прави съзнателно, ако не веднага, то впоследствие може да разбере, че е изпитвал сърцето и ума си за потвърждение. Обикновено човекът, който е субект на пророчество, търси нещо в себе си, така че да свърже вярата си с него и така да повярва в посланието. 

             В допълнение към личното отсяване, има обсъждане на словото с други, както и изследване на минали пророчества от същия служител, които са се изпълнили. Отвъд тези два вида отсяване, съществува и трети случай. Това е явното затваряне на ушите на някои хора към дадени пророчески послания. В същото време те търсят тези, за които си мечтаят, възхищават се или завиждат на други за тях. По този начин те отсяват пророчествата, които не желаят да чуват и остават отворени само за тези, за които копнеят.

251. Пророческо повторение и реитерация – Фразата описва Божията практика да повтаря и изпраща отново пророчества до хора, за да подсигури чуването и приемането на Неговото слово. По този начин Той потвърждава достоверността на думите Си и помага на хората да разберат техния ефект върху живота им. В Библията можем да видим примери за това как Бог изпраща няколко пророци, в различни ситуации, които да повторят отново пророчество, което вече е изговорено. Понякога същият пророк трябва да повтори неколкократно думите си, поради това че слушателя не възприема словото или безразсъдно отхвърля пратения да го освободи служител. 

             В други случаи това е слово, освободено преди години, на което сега е дошло времето да се изпълни. С цел да напомни на човек, че това, което му предстои да се случи, е резултат от пророчество, Бог изпраща нова вълна от пророчески гласове. 

Те идват, за да подновят пророчеството и да подготвят субекта за неговото изпълнение. Новите повторения на словото, могат да добавят условия или разкрият проблеми, които при първото даване на пророчеството, най-вероятно са щели да изглеждат безсмислени. 

Пророческата реитерация често стартира с уникални, божествено подредени обстоятелства, които подготвят човека, за да приеме повторението. Бог свръхестествено нагласява срещите между субекта на словото и Своя служител. По този начин Той ги подсигурява, за да не пропуснат времето и мястото, необходими за получаване на облагите от отдавна освободеното пророчество.

252. Пророческо покритие (1) – Защитата на пророческата мантия, която внимава и пази духовното състояние на тези, на които пророка служи. Да имаш пророческо покритие означава да имаш духовна грижа и внимание от страна на пророческо служение. Виж Езекиил 13:5.

253. Пророческо покритие (2) – Термин, даден на щита от духовна сила, които пророците излъчват, за да отблъснат атаките и военните хитрости на дяволите срещу хората на Бог. Тази защита е от изключителна важност за локалните църкви в днешни дни. Пророческите стражи се молят, ходатайстват, предизвикват идване на снабдяването и налагат Новозаветно покорство върху силите на мрака.

254. Пророческо помазание – Термин, който се използва, за да опише движението на Святия Дух в човека, което го подтиква към пророкуване и му дава сила за това. Пророческото помазание е типична екипировка за официалния пророк, псалмиста и ходатая. Когато Святият Дух се изяви в някое от децата на Бог, пророческото помазание и дарбите слово на мъдрост и слово на знание се проявяват.

            Пророческото помазание осезаемо се чувства в коремната област, сърцето (като огън), стомаха (Исус го спомена в Йоан 7:38) и вътрешностите (това, което хората разпознават, като емоционални реакции в стомашно-чревната област). Всичките Старозаветни пророци говорят за огън във вътрешностите им и изгаряне в костите и ставите им. Други го определят като вътрешно пулсиране или ритъм, които свидетелстват за активирането на Божието слово. Пророците говорят за движение в областта на червата, както и особен вид вътрешно задвижване, които предшестват пророческия изговор.            

255. Пророческо посещение – Преживяване, в което пророкът среща едно или повече от Божиите свръхестествени създания, с целта да бъде въвлечен в Господните видения. Примери за това изобилстват в книгите Езекиил и Откровение. Пророческите посещения излагат служителя на влиянието на духовния свят, откъдето идва посланието, силата и ресурсите, необходими за точното и смело освобождаване на словото. Пророческите посещения са висш начин на пророческа комуникация и обикновено са плод на неуморен и непоколебим молитвен живот.   

256. Пророческо посредничество – Терминът, който определя работата на пророка като посредник между Господ, Неговото духовно творение, човечеството и техните нужди. Посредничеството има за цел да отмени ефектите от злоупотребата със законите на Бог и творението. Това ги освобождава от вина чрез Божията прошка и позволява на Неговото снабдяване, вградено в творението за земните жители да бъде освободено върху тях. Виж Даниил 10; Изход 34:8-10. 

257. Пророческо посяване – Термин за пророческия депозит на слово, което е предназначено да се изпълни в определен бъдещ момент. Възвестяването на пророк Исая за девицата, която ще роди син, е такъв пример. На пръв поглед обстоятелствата, необходими за изпълнението на словото, изглеждат невъзможни, но неговото пророчеството имаше една основна цел – да засее земята на творението и да запали предопределеното изпълнение векове напред в бъдещето. Делото на пророка беше напоявано през времената, от следващи поколения пророци, които го изговаряха отново. 

            Забележителното в пророческото посяване е, че то насища земята или дадената сфера на живот с това, което Господ е отредил да се случи, дори и за известно време да изглежда, че Той върши точно обратното. Словото на Господ към Еремия преди изселването на неговите сънародници, е друг подобен пример. В Библията пише как Господ говори на Своя пророк да закупи парче земя и после да зарови в нея документа за притежанието й.

             Това дело, което също е и пример за пророческа драма, имаше за цел да засее земята с изпълнението на Божието слово. Господ искаше по този начин впоследствие да обърне нещо, което Той щеше да извърши в пълна противоположност на действието на Еремия. Ролята на пророка беше да осигури семе, което да остане в земята на Израел, развивайки се с течение на времето, докато не дойде време да се изпълни словото на Господ. Когато това време настана, пророкът, който пострада тежко от ръцете на отхвърлилите неговото слово, имаше право на собственост в земя, иначе притежавана от царя на Вавилон.

258. Пророческо потвърждение – Няма друг толкова важен аспект в пророческата активност, както пророческото потвърждаване. Това означава да бъдат намерени надеждни и сигурни начини за подсигуряване на посланията, които хората получават от Господ, така че те да са сигурни, че словото е автентично, акуратно и следователно ще се изпълни. Преобладаващо разбиране относно пророчеството е, че то съществува и автоматично потвърждава това, което вярващият вече е чул от Бог. Колкото и успокоителна да е тази идея, Библията ни казва нещо съвсем различно. Точно поради това, Господ наблегна толкова много на пророческата акуратност и потвърждението, което да идва от други пророци, относно истината на даденото слово. Виж 1 Коринтяни 14:28 и Виж Пророческо повторение. В повечето случаи, пророчеството е ново за слушателя и по-рядко е потвърждение на нещо старо. В противен случай, то не може да бъде определено като “вдъхновен изговор от устата на божество, за нещо, което има да се случи, но още не е станало”. По-долу ще дадем някои примери за пророческо потвърждение.

            Мария не можеше да си представи, че тя ще бъде майка на Месията, която ще бъде бременна с Него, докато е още неомъжена. Израел беше потресен и ядосан, когато научи, че техния възлюбен Яхве им е толкова разгневен, че планира да ги изгони от земята им. Елисей, със сигурност не смяташе, че ще бъде призован от семейния бизнес от известния пророк Илия. Неговият отговор показва, че той беше изненадан от действията на пророка-ветеран към него. Захария демонстрира почти пълно неверие, когато чу думите на ангел Гавриил относно това, че ще има син. 

Апостол Павел не реагира така, като че ли пророчеството на Агав, относно това, че ще бъде убит, е потвърждение. Павел беше просто решен да следва пътя и съдбата си от Бог до края. Гедеон беше шокиран от това, че почти забравеният Бог на евреите иска от него да избави народа Му. Еровоам, наследникът на Соломон, изобщо не изглежда да е имал предварително очакване и знание за своя призив да замести царя и да бъде владетел на земята. Той нямаше и причина да очаква това, тъй като монархията по онова време се предаваше по род, а той не беше част от царската династия. 

Давид сигурно също не е разсъждавал върху това, че ще бъде помазан за цар на Израел, докато пасеше стадото на полето. Той първоначално дори не се появи, когато Самуил дойде, за да помаже заместник на Саул. Саул от своя страна, беше тръгнал да търси магарета, а не слово на потвърждение, че той ще бъде първия цар на Израел. До този момент нацията никога не бе имала цар, а ето че Самуил го срещна и му поднесе зашеметяващите новини. Със сигурност има много случаи, в които пророчеството бива потвърждавано, но тези, в които то е било освободено буквално като небесна новина от устата на Бог, са много повече.

Въпреки това, потвърждението на пророчеството има своето място и Библията не го пренебрегва. От хората се очаква да изпитат своите пророчески послания и посланици. Първото звено на потвърждение е репутацията на пророка. Следва степента на акуратност, за която въпросната репутация свидетелства. Естеството на думите също трябва да бъде изпитано. Пророчества, които са извън обхвата и контекста на Словото, често могат да бъдат много подозрителни. Когато става въпрос за такъв вид слово, обикновено многократно повторение от различни свидетели и посланици показва, че думите са наистина от Бог и със сигурност ще се изпълнят. 

Предполагаемият плод (това, което има да се случи) от пророческото слово, може също да бъде оценен предварително. Ако словото ще изведе слушателя от святото към безбожното, от Христос към света, тогава е без значение колко потвърждаващо може да изглежда, тъй като то не е от Бог. Виж Второзаконие 13:1-5. Ако все пак такъв вид слово бъде изговорено, един от пасажите в Библията, в който се споменава е Езекиил 14:4, където пише, че това е изпитание. Виж Пророческо отсяване.

259. Пророческо поучение – Поучение от пророк, което фокусира на този аспект от делата на Бог, който обикновено остава невидим за повечето от Неговите хора. Това поучение набляга на Божията работа, скрита от тези, за които се отнася, както и предстоящото да бъде направено в бъдещи поколения. Поучението е поднесено като инструкции и съдържа силен елемент на откровение и увещание.

             Пророческото поучение намира най-голямо отражение в пророческа среда, която се обуславя от присъствието на други пророци или пророчески съдове. То също е много ефикасно при преподаване на учещи се, бъдещи пророци. Това включва инструктиране в праведност, познание върху природата, характера и проявленията на Създателя Бог. Чрез него може да бъде дадено знание и наблегнато върху това как Господ работи неуловимо чрез Своите протократични агенти на творението.

Този вид поучение съдейства за по-лесното разбиране на нематериалната страна от творението и начините, по които тя се проявява в нашия свят. В допълнение към това, пророческото поучение приема спонтанно от духовния свят как Бог е направил и прави делата Си. 

То отговаря на въпроси, които често са затъмнени от традиционната теология и религиозните умове. Прозрение, практичност и водителство са сред отличителните черти на това съдържателно поучение. 

             Други характерни белези за него са установяването на стандарти и прийоми за изпитване на пророчество и проверяване на тези, които назовават себе си пророци. Чрез старателния анатомичен разбор, който прави, пророческото поучение дава достъп до едно по-определено разбиране, както за предсказателните, така и за елементарните приложения на пророческото. Виж Пророческо проповядване.

260. Пророческо председателстване – Термин, използван за да определи позицията на власт и изпълнение на длъжности в пророческия офис, от името на Създателя. 

261. Пророческо презвитерство – Термин, който описва група от старши пророци, които служат заедно към дадено събрание или общност. Обикновено тази група се формира от пророци, които са се обединили с цел да осигурят мощно пророческо покритие на дадено място и равномерно и постоянно разпространение на словото на Господ. Контингентът от пророци на Ахав е пример за такава група, както и множеството пъти, където в Словото се говори за такъв вид събиране на пророци. В Библията тези групи още са наричани и синовете на пророците.   

262. Пророческо през поколенията – Професионалните набиим (множествено на наби- еврейската дума за пророк) чрез думите си стоят в призива, специализиран в съдбата на бъдещите поколения. Пророкът, който посети цар Еровоам при олтара на Ветил в 3 Царе 13:1-12 е един такъв пример за пророческо слово, афектиращо идващите поколения. Пророческото послание наблегна на Божието неодобрение към фалшиво-религиозните измислици на Еровоам и даде обещание, че те ще бъдат изтръгнати от земята от цар на име Йосия. Малко след като изпълни поръчението си, пророкът бе убит на пътя от лъв. Каквото и да е правил преди тази задача от Бог, най-същественото му дело за Господ бе да изговори в съществуване идването на праведния цар. Той щеше да възстанови поклонението към Бог в цялата земя. 

            Преди да се изпълни това слово, минаха няколко поколения, но то се изпълни точно според думите на пророка. Оттук можем да видим, че този вид пророчества говорят преди всичко директно към потомците на съвременниците на пророка, като неговите духовни сетива и способности да възприема и тълкува са насочени в тази област. 

Най-съществените пророчества на Яков, от края на Битие 49, спадат към тази категория. Той изговори пророчества над синовете си, които управляваха животите им чак до края на дните. Еремия пророкува идването на цар Кир, който щеше да узакони и подпомогне възстановяването и изграждането отново на Божията земя. Той дори финансира това начинание поради заветната си среща с Всемогъщия Бог. Подробностите по тази среща са описани в началото на книгата Ездра. 

Исая също изговори в съществуване раждането на Кир и издигането му до трона на Персия в Исая 45:1-5. Във всяка една област от човечеството, пророчествата през поколенията са вградени в словото на Господ за времената, сезоните и потомството на всяко поколение. Пророчествата през поколенията служат с цел да държат човечеството в движение по предопределения му път и да подсигурят това, че вечното слово на Господ се изпълнява на определеното му време. Виж Матей 24:34; Съдии 3:2 и Исая 30:8.

263. Пророческо присъствие – Осезаемото присъствие на пророческия дух, функциониращо или явно доловимо в даден човек. Присъщият начин на поведение, разговор и духовно отношение, което определя човека като пророк или призван да бъде такъв. Жената, която срещна Исус при кладенеца, беше впечатлена от Неговото пророческо присъствие. Виж Йоан 4:6-43. 

264. Пророческо проповядване – Противно на поучението, което най-често е прицелено към ума на слушателите, а впоследствие пронизва сърцата им, този вид проповядване е насочено към емоциите. Образованието или липсата на такова, не са никакви пречки за това, което Господ иска слушателя да разбере чрез пророческото проповядване. То директно пронизва сърцето и незабавно дава отражение в областта на душата на слушащия. Проповядването има за цел да окаже влияние върху човешката воля бързо, преди човека да има възможността да реши дали информацията е смислена и трябва да бъде запазена или отхвърлена.

            Пророческото проповядване неизменно набляга на бъдещето и спонтанно открива информация, която се освобождава на кратки и бързи откоси. За този вид проповядване е вероятно да включва поезия, песни, рими и алегории. Често се забелязват ритмични пулсации, докато пророкът е носен от вълните на Духа, по пътя на изригването на словото към слушателя. Когато проповедта свърши, ефектите в душата на слушателя потвърждават чутото слово.

При положение, че в проповедта има предсказателни елементи, говорителя най-често използва обекти и ситуации, към които слушателите могат да бъдат съпричастни. По този начин проповедника маркира по уникално точен начин тяхното реално положение и проблеми. Думите му незабавно осигуряват Божия предопределен отговор към тях. Слушалите пророческо проповядване, обикновено си тръгват, хвалейки Бог за Неговото дълбоко разбиране и познаване на техните най-лични драми и ситуации. Те осъзнават Неговия интерес да им помогне и да разреши проблемите, в които са замесени. Разбира се пророческото е широко застъпено в такъв вид проповеди. Виж Пророческо поучение.           

265. Пророческо разговаряне – Свободното общение и размяна на неспецифична или конкретна информация, която се случва между отделните индивиди или групи, събрани заедно от Бог с цел неофициално разискване помежду си на Негови цели, задачи и движения. Пророческото разговаряне се случва, докато групата очаква да чуе пророчески от Господ, като основната цел е да разпали участниците, които да могат да влязат в Неговия пророчески поток. В такъв вид общуване се обсъждат Бог и Неговите дела, споделят се свидетелства и се обменят опитност и преживявания, които активират пророческото движение. Хваление и повърхностни пророчески действия текат плавно, докато не се навлезе в необходимата дълбочина на поклонение. Това води до място на пророческо осъзнаване, реалност и пълнота на освобождаване на духа на пророчество.

             Целта на пророческия разговор е да доведе до необходимото духовно ускорение, което да освободи Божиите откровения, касаещи дискутираните въпроси. Това помага много в случаите, когато причината на събиране е неясна, въпреки че очевидно е Неговата воля срещата да се състои. Очакването и подхранването със словото на Господ, се осъществява по този начин. 

Пример за такъв вид среща и разговор е, когато Самуил заведе Саул на своето пророческо високо място да вечерят, преди да му даде словото на Господ за неговата съдба. Виж 1 Царе 9-11.

266. Пророческо разпознаване – Способността на пророка да долавя и усеща проявления, влияния, видения или психо-емоционални състояния, които в общия случай остават незабелязани или пренебрегвани от средностатистическия човек. Това също така включва в себе си умението на пророка да разпознава и акуратно да открива пророческо значение в човешки дела и събития.

            Пророческото разпознаване е дар, който се развива и разчита на опит, излагане на широка гама от пророческото и прозрение и разбиране за множество човешки ситуации. Сборът от всички тези предпоставки съдейства за активното и акуратно упражняване на пророческото служение. Виж Лука 12:56.

267. Пророческо реконструиране – Делото на Святия Дух, чрез което физическата същност на пророка бива подобрена и усилена, за да може да понесе свръхестествения товар на неговото или нейното назначение и призив. Библията подкрепя това в случаите, когато става въпрос за Духа на Господ, Който слиза върху дадена личност. Начинът, по който това става възможно, е чрез помазанието. Пример за реконструкция са костите на Елисей, които имаха по тях достатъчно сила и помазание, за да могат да върнат към живот тялото на мъртвец.

268. Пророческо служение – Целият процес, в който пророк служи на друг човек или хора, включващ всичките му процедури, предписания, съвети и възбрани.

269. Пророческо спрямо пророчество – А) Пророчеството представлява изговорено от Бог слово. Пророчески са действията, които съпътстват думите на откровение, изговорени или изиграни от пророка в подкрепа на предстоящото им проявление. Думата пророчески говори за начина на изпълнение на пророчески задачи. За разлика от това, пророчеството буквално представлява самите думи, изговорени от устата на пророка. Б) Пророческа драма, специфични призоваващи действия или предписания е възможно да бъдат дадени на пророка от Господ, за да придружат словото Му. Изливането на миро върху дадена личност, след като е изговорено пророческо слово или полагането на ръце върху субекта на пророчество, са примери за пророчески действия.

270. Пророческо съблазняване – Пророк, които използва мантията си и нейното влияние, за да доведе други към себе си в желанието си за лична изгода и печалба.

271. Пророческо събуждане – Термин, който описва събуждането на нов пророчески дух и мантия, които биват въвеждани в служение към Бог. Събуждането включва посещение от Господ, Който се представя на пророка като неговия заветен Бог. Обикновено новите пророци биват събуждани чрез видения и сънища, според написаното в Числа 12:6. Други начини за пророческо събуждане могат да бъдат обучение и трениране от страна на ефективно функциониращ и доказал себе си пророк, което да доведе до духовно посещение.

            Събуждането често е съпроводено с пробна задача, изпитание или специални предметни уроци в подготовка за задачата. Събуждането на Амос протече по подобен начин. 

Същото може да бъде наблюдавано при младия Самуил, който трябваше да освободи слово към своя наставник Илий. Понякога събуждането става чрез човешки посредник като пример за това са Илия и Елисей. Старият пророк призова младия, като хвърли своята мощна мантия върху него.

Събирането сред пророчески форум или приемането на призив от старши пророк е друг начин, чрез който пророческите дарби могат да бъдат събудени от Бог. Събуждане не означава непременно помазване и назначение. Това е просто първата стъпка от един дълъг процес, чрез който пророкът бива подготвян духовно, умствено и практично да влезе в служение към Господ на определеното за това време.

Опасността за бъдещето на пророка в стадия на пророческо събуждане, което е само началото на въвеждане към служение, се състои в приемане на събуждането като освобождение за служение. Това може да доведе до трагични последствия, тъй като новакът в пророческото не е по-различен, от който и да е новак в някоя друга критична професия. Тренировъчната програма и нейните подготвителни елементи са просто първите стъпки по пътя към влизането в официалното служение.

272. Пророческо съветване (1) – Термин, който описва пророческата задача за даване на предупреждение, смъмряне, увещание и директиви от Бог към човек, на когото предстои да бъде въведен в служение, издигнат, преназначен или понижен от Господ. Библейски примери за това са думите на Господ към Давид, Соломон, Еремия, Езекиил и други, преди да ги повиши в Своето царство.

273. Пророческо съветване (2) – Термин за този аспект от пророческото служение, който се концентрира повече върху съвета и напътствието, отколкото върху предсказване и откровения. Когато имаме на лице служение от такъв характер, неговата цел е само да подкрепи или ускори конкретни действия или влияние, произтичащи от служението на посланика. Пророческото съветване включва слово на знание, слово на мъдрост, чудеса (в областта на освобождение) и дарбата пророкуване.

             Пророческото съветване е част от задължението за пророческо третиране на служението като цяло. Езиците и тълкуването им също могат да бъдат част от сесията на пророческо съветване, ако това е метода, чрез който пророкът търси слово от Бог. В допълнение към това, пророчески откровения, извлечени от пророчески съвет, касаят в общия случай, съвсем конкретно освобождението и изцерението, необходимо на субекта на съвета. Виж Михей 6:5; Откровение 2:14 и помазанието на Исус за служение в Исая 11:1-6.

274. Пророческо третиране – Събирателна фраза, която обхваща съветването, изцелението и освобождението в процеса на пророческо служение. За осъществяване на гореописаните дейности, пророкът прилага мъдрост, пророкува и освобождава откровения.

275. Пророческо тълкуване – Способността на пророка да обяснява ясно символите и притчите на Бог за хората Му, така че да им разкрие какво Бог е казал във видения, сънища, символи или притчи. Всичко, което е описано в Даниил, илюстрира тази стандартна функция на пророческата мантия.

276. Пророческо убийство – Термин, който описва безразсъдните дела, пророчества и скандално влияние от страна на пророци към хората, на които служат. То включва разрушаване и отменяне на съдби, уважение, успехи, служения и мантии. Пророческото убийство се извършва, когато пророкът изговори негативни думи или проклинаща молитва срещу този, когото е осъдил и обрекъл на провал и поражение. 

Задачата, която Валак даде на Валаам, беше да извърши пророческо убийство. Той беше нает, за да убие децата на Израел. Валак искаше те да станат слаби, за да може той физически да ги унищожи. Виж подробности за ситуацията в Числа 22,23 и 24 глава. В Числа 22:6 Валак говори за пророческия акредитив на Валаам – когото пророка благослови (имайки предвид да благослови него), е благословен наистина. След това продължи, като каза, че когото Валаам прокълне (целта беше Израел), е прокълнат наистина. От това става видно, че мантията на този пророк беше използвана за користни подбуди и имаше силата да промени ефективно съдбата и пътя на цяла нация.

            Бог нарече Валаам пророк и се отнасяше с него като към такъв, когато общуваха. Когато Елисей уби с думите си четиридесет и двамата младежи, също става въпрос за пророческо убийство. Друг такъв случай са лъжливите думи на пророка, поради които погина по-младия пророк, който говори на Еровоам в храма.

277. Пророческо умение и компетентност – Израз, които дефинира силни способности и пророческо знание, инстинкти и умения, шлифовани от Господ, за да увеличат прецизността на Неговия служител.

278. Пророческо умилостивяване – Винаги на разположение да парира духовните атаки, пророкът има служение да анулира и/или преобръща проклятията, идващи срещу хората. Господ призовава пророка с цел, той да използва своята мантия, за да възстанови здраве, победа и просперитет към личност, организация или служение. Това обикновено се случва, след като някое от гореизброените е било под обсада на Сатана или Бог е нанесъл Своята небесна корекция и съд върху него. Служението на пророческо умилостивяване е от съществена важност в случаите, когато са налице пророческо убийство или духовна клевета и очерняне. Това е особено важно, когато в тях е замесен мощен пророк.

             В тези случаи, ефектът на умилостивяването се изразява в премахване на демоничните сили, получили достъп до живота на жертвата чрез клевета, очерняне или пророческо убийство. Това се извършва чрез авторитета на мантия с по-висок духовен ранг, която отменя изговореното от пророка, отговорен за духовната атака. Ходатайствените функции на пророческото служене са показани и изявени при Даниил, Йов, Мойсей и Самуил.

279. Пророческо уподобяване – Начинът, по който Господ уподобява естествените преживявания на пророка със Своите. Бог прави това, като позволява дадени събития да се случат, които наподобяват това, през което Той е преминал. Примери за това са брака на Йосия с Гомер, Исая и неговия син и Езекиил, който изгуби жена си. Виж Пророческа драма.

280. Пророческо ученичество(чиракуване) – Термин, който описва състоянието на пророка, докато той се обучава. Това се случва под надзора на пълноправен и опитен пророк, с цел да се развие, тренира, обучи и акредитира(докаже) мантията на ученика. Елисей, Исус Навин и дванадесетте апостола на Исус са примери за хора, които преминаха през пророческо ученичество като чираци на своите учители.

281. Пророческо ходатайство – Термин, който дефинира специфичните, заредени с мощна сила молитви на пророците, където откровение, опитност и официална власт се обединяват, за да може исканото от пророка да му бъде дадено от Бог. Веднъж чути, думите изговорени от пророците, променят статични ситуации и условия, които други молитви не са могли да променят. Виж Ходатайство.

Пророческото ходатайство включва молитва, декларации, заповеди и декрети. То също така може да бъде под формата на свръхестествено изпълнение на различни законови дела, чрез които пророците са овластени от Господ да оказват влияние в света. Тези официални дела, извършени от името на Всемогъщия, принуждават силите на мрака да освободят пленените от тях хора, обекти или ресурси.

 Този вид ходатайство още включва пророческа намеса, застъпничество, прекъсване и прекратяване на даден процес или дело чрез вмъкване на волята, думите и делата на Бог в човешка ситуации или дадени земни обстоятелства. Накратко, пророческото ходатайство дава право силата, властта и суверенитета на Бог да бъдат освобождавани чрез пророка. В Еремия 15:1, Мойсей и Самуил са споменати от Бог, като най-ранния стандарт за пророческо ходатайство. Други освен тях са Даниил, Ной и Йов, според написаното в Езекиил 14:14. Ходатайственото влияние на тези две групи от хора, се различава по едно нещо. Самуил и Мойсей бяха пророчески ходатаи в буквално изявеното на земята царство на Бог. И двамата служиха, като управители на установената от Бог земя и предели.

Втората група, в която влизат Даниил, Ной и Йов, имат различен аспект на ходатайство. И тримата служиха на Всемогъщия Бог в езически земи, стоящи под властта на царе и управници, които се противяха на Създателя и го презираха. Въпреки това, чрез тези примери Господ показва силата на пророческото ходатайство, както в Неговото установено владение, така и в областите, които на пръв поглед са под управление на врага. В Псалм 99:8 можем да видим, че ходатайството може да доведе прошка от Бог, но не винаги отменя последствията за човека или хората от техните дела на грях. Понякога човешките дела са толкова тясно свързани със закона на творението, според който на всяко действие има адекватно противодействие или ефект, че дори и да бъде простено, много от покаялите се, все пак трябва да преминат и през разрухата и щетите от своя грях.

Въпреки казаното дотук, пророческото ходатайство може да извади някои грешници от духовните и физически последствия от греховете им, което всъщност Господ най-много желае. В Даниил 10 е описано едно от най-тежките и продължителни пророчески ходатайства, вършени някога от пророк. Мойсей включва тази важна функция в хрониките на Израел, бъдейки непрекъснато в позиция на ходатайство пред Бог, поради свойствените за народа Му грехове. Понякога ходатайството му е възпирало и предотвратявало национални кризи и епидемии, но в други ситуации не е могло. Виж Ваалфегор.

282. Пророческо чародейство – А) Термин, който се използва, за да опише пророци, свикнали да пророкуват очевидното. Б) Пророчества, които разчитат на естествено наблюдение или предварителна информация, за да бъдат освободени. В) Интуитивното пророкуване е любимо на такъв вид служители. Интуитивно е това пророчество, което произлиза от умственото мнение на посланика по отношение на конкретния случаи или субект. Могат да бъдат дадени много примери за това – тиха личност, която изглежда срамежлива, двама души в близки взаимоотношения, в които наистина не би трябвало да бъдат и др. Това са ситуации, които могат да спомогнат за интуитивното пророкуване, в което даденото слово е продукт на личните тълкувания на пророка, емпирични дедукции и частни заключения.

            Пророческото чародейство е получило името си поради разчитането на предмети, осезаемото, физическото и видимото, за да може да се освободи предполагаемото слово от Господ. Рождени дати, лични предмети, разпитване на хора преди срещата на пророческото служение са различни тактики, подкрепящи този вид служение. В допълнение към това, пророческото чародейство е хронично светско и хуманистично по характер. То е плод единствено на това, което е в сърцето на пророка. Предположенията, мненията, теологията и религиозните традиции преобладават в този вид послания. Виж Езекиил  13:9 и Михей 3:11.

283. Пророчество – А) Вдъхновена комуникация от Бог. Б) Това е Божията свръхестествена медия за комуникация. Същността на пророчеството е това, че Бог използва пророците  Си, за да предскаже неща, преди те да са се случили реално на земята. В) Откровение, което говори за бъдещето. Вечният Бог говори на Своето творение и род, които живеят във времето, вън от кривата на времето. В момента, когато словото на Господ напусне вечността и дойде тук на земята, обикновено чрез човешки съд, то предхожда събитието, за което говори. Това е основна характеристика на пророчеството.

            Спиритистите са различни. Това, което те говорят, вече е преминало от Духа и тайните съкровищници на Създателя Бог, като стои в земната атмосфера, под формата на изкушения, чакащи да пленят човешките души. Освен това, всичко, което тези хора говорят, е получено от съблазняващи духове като клевета, клюкарство и сплетничество. Поради това, Господ каза, че те са продукт на фамилиарни духове.

284. Пророчество в локалната църква – Организираната институция на пророческа активност, представителство и операция, изявени в местно събрание под авторитета на пастора и неговия пророчески суперинтендант.

285. Пророчица – А) Жена-пророк. Б) Съществуването на жени-пророци датира още от самото начало на пророческата институция, като жените са имали същите сили, власт и компетентност както мъжете-пророци. В Библията като пророчици на Бог се споменават Мариам, Девора, Олда, Ана и дъщерите на Филип. Езавел и Ноадия са описани като лъже-пророчици. Мариам и Девора имаха също и властнически функции, освен това, че бяха и пророчици. Виж Съдии относно подробности за служението на Девора. В Михей 6:4 можем да получим информация за степента на власт, дадена на Мариам, въпреки че тя е наречена просто “пророчица” в Изход 15:20. Думата “изпратен”, която е използвана в Михей 6:4, за да опише пращането на Мойсей и неговите брат и сестра, е използвана често в словото, като определение за “един, който е изпратен като апостол”(шалиах в Стария завет).

286. Просперитет – Триумф, надделяване, победа и печалба.

287. Проститутка – Важна за пророческото разбиране дума, както и връзката и с древните форми на идолопоклонство. В миналото проститутките често са служили като жреци и жрици на религиозни ритуали. Те обикновено са включвали, а най-често са и завършвали с групови сексуални оргии. Тези сексуални актове са били от съществено значение за поклонниците и плодоносния им съюз с тяхното божество. Древните идолопоклоннически институции са разчитали на проституцията като на източник за доходи и метод за съблазняване и привличане на нови последователи.

            Корените на проституцията произлизат от езическите религии и безбожните им форми на поклонение. То най-често изисква сексуална активност в храма на божеството. Такива проститутки са задължени да послужат на всеки поклонник, който дойде да се поклони и плати храмовата такса. Проститутките от култове към женски божества са били обучавани на сексуални актове, които ги съединяват с богинята-майка, земята. 

Поради това, че духовността предшества сексуалността, а религията и копулацията са били стандартната форма на поклонение преди Яхве да влезе в завет с Израел, проституцията свободно може да се похвали с това, че е най-древната професия в света. Това, което се премълчава в това твърдение е факта, че в миналото проститутките са били служители на култове. Техния занаят е бил стриктно подчинен в услуга на храмовото божество, за което те са били родени и отгледани. Сводникът, който представлява съвременния надзорник на проститутките, може да бъде разглеждан като еквивалент на жреците, които са надзиравали работата на техните цивилни и религиозни предшественички.

288. Протодипломация – Оригиналните корени, първопричина за делата и политиката, отнасящи се до баланса на сила в Божиите сфери на управление.

289. Протокол – Любезността, реда, йерархичната подредба, правила и спазването им в рамките на взаимодействие между колеги, сродници, приятели или клас от общество или определена група.

290. Протократични – Основополагащите сили, чрез които е произлязло творението и съставляват управлението на планетата. Те представляват Божията администрация на земята.

291. Протократични настойници – Фраза, която обхваща свръхестествените създания, управляващи и надзираващи през цялата вечност естествената част от Божието творение. Това са Неговите ангели, служебни духове, наблюдатели, архангели и святи стражи и светии (така са наречени в Даниил 3-8). Захария ги нарича четирите конника, които патрулират земята, като те също са назначени към хора, нации, родове и държави. Всички тези настойници, надзирават рутинните събития на света и неговите разнородни сили, елементи и стихии. Добър пример за това са стражите, които съдиха и наказаха Навухудоносор поради неговата гордост и впоследствие го възстановиха.

292. Протократични сили – Специално създадени от Бог същества, за да управляват, пазят и да се грижат за Неговата земя. Господ е поставил тези създания да отговарят за различни области от творението. Някои имат за цел да следят за изпълнението на конкретни задачи, които Създателят Бог смята за необходими на земята. 

Той е поставил от създанията Си и над определени територии, които те да патрулират и надзирават. Според словото това са ангели, архангели, служебни духове, святи духове, наблюдатели, херувими и серафими. Ангелите, които идват, за да обявят раждането на специални, предопределени деца, владеят над елементите – вода, огън, въздух и земя.

293. Протокрация – Термин, създаден за да обясни вечното правителство на Създателя и основанието да бъде наричан Всемогъщия Бог. Терминът се състои от две думи – прото(на гръцки основен, начален, даващ произход) и крация (от гръцки управление, властване и суверенитет). Двете събрани заедно определят ясно ролята на Бог в Неговото творение и са основа за Божието превъзходство във всички неща. Поради това, че думата установява основа за Неговия суверенитет, тя помага за правилното описание и разбиране на Божието господство над цялото Му творение. Той съществува и е съществувал от вечността, още преди началото на всичко останало, като в Христос съжителства цялото творение.

             Думата е важна за пророческото, защото дава информация за множествата от създания, които пророкът среща по време на своето служение. Той знае, че физическото царство е в ръцете на тези създания, които са обвързани чрез направата си да се покоряват и служат безпрекословно на Създателя. В ранния етап на пророческите си преживявания, служителят е представен на Божиите невидими сили, духове, управляващи и съдебни власти. Чрез тези сили функционира всичко на земята, като се изпълнява плана на Всемогъщия, въпреки циклите на живот и смърт, наложени на хората. Виж Евреи 7:23-24.

Древният свят е разбирал това, защото хората са развивали духа си повече от интелекта, чрез който също са взаимодействали. Поради това хората в миналото са били свидетели на много по-голям брой движения на такива създания и сили. Виж Съдии 2:1-4, където Господен ангел дойде и смъмри Израел за отстъпничеството им спрямо Яхве поради други богове. В Изход 32:34 Бог представи Израел на ангела, който щеше да се погрижи за успешното им наследяване на обещаната земя. Бог описва силите и властта, които ангела има над Израел. В словото Си, Той представя тези мощни същества като средство за изпълнение на Неговата воля на земята. В Исая 63:9 се говори за “ангела на Неговото присъствие”. 

Когато Библията говори за Неговото преодоляване и налагане на воля, това включва и средството, чрез което Той постига целите Си. Протокрацията е представлявана от ангелите, отговарящи за различните сили и елементи на природата. Пример за това е ангела в Откровение 16:4, който отговаряше за водите. Съществуват и такива, които са назначени към човешки царства, като например ангела, който донесе отговор от Бог на пророка в Даниил 10 и ангелите на седемте църкви в Откровение. Битие 28:12 е потвърдено от Господ в Исус в Йоан 1:51, където показва как безчет ангели се грижат за Господните дела на земята, като не оставят изпълнението и съдбата им само на човешки фактори. Виж Протократични сили и Ангели на седемте църкви.

294. Процесия – Древно ритуално действие, участниците в което биват пречистени и осветени, по пътя към мястото за поклонение на техните богове. Процесии са били правени също и като начин за отдаване на почит и празнуване на изключителни подвизи, победи и тримф, както минали, така и предстоящи. Процесиите са били също и начин за отбелязване на повишение в лидерски ранг на дадена личност. 

Те още са били правени в чест на героични военни лидери, успешни управници и атлети, които са победили в игрите.

             Често процесиите са започвали от мястото на постижението или на разпознатото постижение и са завършвали в храма. Това е било показно шествие до обиталището на божеството. По време на тази процесия, силата на конкретното божество, дало способността за победа на атлета, лидера или бъдещия владетел, е била изобразявана с обекти или знамена, носени от участниците в шествието.

Военните лидери са влачели със себе си пленниците си като белег за своята сила и военно превъзходство. Целта на този вид шествие е била да издигне главния участник в позиция на величие и известност. Такъв вид процесии за загатнати в Новия завет, когато авторите са използвали думата триумфално. Тогавашните читатели са разбирали нейната употреба, като знак за честта, която очаква вярващия в небесната процесия, чрез която Бог ще демонстрира победата на вярващия над този живот.

 В Стария завет се състоя подобно събитие, с което евреите имаха да извършат друга цел – да всадят страх в сърцата на врага. Те обикаляха стените на града, за да намалят боеспособността на защитниците му чрез демонстрацията на сила. В случая става въпрос за процесията на евреите около град Ерихон, който беше обикалян, за да бъде отслабена самата му структура. Впоследствие накрая на процесията, когато евреите извикаха, станата се срути до земята и града беше превзет от тях. Виж още Псалм 68:24-27, където псалмистът говори за Божията процесия.

295. Профанай – Гръцка дума, която означава “да изговориш нещо, преди то да се е случило”.

296. Профемай – Друга дума, която описва предварителния изговор, който е същността на пророчеството.

297. Профетея – Предсказателно пророчество.

298. Профетис – Гръцката дума за пророк, който се концентрира повече върху изговарянето на слово, отколкото функционирането му във пълната власт на официалния пророк.

299. Проявявам – Показвам открито, излагам или разкривам скритото, или забуленото в неговата открита форма.

300. Проявление – А) Делата или процеса, които водят до откриване на някой или нещо, т.е. да се изяви или прояви в неговата истинска или физическа форма, или вид. Б) Пророците са проявяващи.

301. Проявление на пророческото – Терминът се отнася за цялостното действие на пророческото, което включва маневриране и извикване на Божията воля и нейните различни форми на проявление в света, чрез структурата и посоката на пророческите думи. Пророците имат знанието на Бог относно греха и неговата разрушителна сила върху живота на хората, родени на земята. Оттук произлиза и разбирането им, че работата на тяхната мантия е да принуди упоритите сили на мрака да се откажат или да направят място за Божието снабдяване, складирано в Неговото творение за тези, които са в нужда. 

Цялата Библия съдържа описания на Божиите заповеди към бунтовните агенти на греха да освободят Неговите снабдявания и диспенсации към тези хора, към които Той ги е изпратил и назначил.

 Пророците, чрез своите сънища, видения, молитви и дори пътешествия в духа сред присъствието на Бог, подобно на Езекиил и Захария знаят, че това, което изговарят от устата на Бог, се изпълнява, още преди да са го изрекли. Това, което дава убеденост на пророците, че думите, които те изговарят, ще се изпълнят, е разбирането, че заложената в тях сила на Бог вече е извършила в сферата на земята, това, което Той им е заповядал от вечността. Всичко, което остава да се случи, е реалното проявление на тяхното послание в буквално и физическо измерение.

302. Проявление на пророчество – Терминът описва физическото проявление на пророчество, което е изговорено от пророк. Добре обучените пророци знаят, че те не изговарят просто въздух. Годините на божествено и практическо обучение са ги научили, че те изговарят това, което Създателя е закодирал под повърхността на творението, преди началото на времето. Идеята за това е основана на Евреи 4:3, където се казва, че Божиите дела са свършени още от основаването на света. Еремия 28:9 постановява, че функцията на пророческото слово е то да се изпълни. Пророкът разпознава, че мантията, която носи чрез Духа, съдържа множество скрити свойства, способности, ресурси и продукти, очакващи своето време на проявление във физическа форма. Пророците имат още по-дълбоко разбиране за силата си, чрез което могат да поставят формат и да разпалват реални събития на земята, които се активират чрез начина им на пророкуване. Също така в Еремия 7:12 пише, че думите на Бог, излезли от устата на пророка, се материализираха под формата на голямо бедствие. Даниил 9:2 допълнително подчертава това, когато разбира, че времето и събитията, в които живее, са според изречените от Еремия думи, чиято мантия подготви пътя за това, което Даниил имаше да направи.

            В Захария 1:6 се говори за силата и присъщата мъдрост на Божиите думи, които активират и мобилизират физиологично нещата в предопределените за тях времена. В 3 Царе 17:1, Илия разбра, че силата заложена в неговите изговорени думи, ще се прояви, като изпълни заповяданото от него. В Еремия 28:7, пророкът демонстрира, че знаеше и разбираше, че  словото на Бог, изговорено от устата му, ще се изпълни. Еремия напомни на хората, че настоящите събития и това, което идва да стане, са активирани от словото на по-ранни пророци. 

  Друг пример е Осия 6:5, където Господ каза, че е изсякъл хората Си чрез думите от устата на Своите пророците, които са декларирали Неговия съд. В Лука 24:44 нашият Спасител напомня на последователите Си как пророците са предсказали всичко това, на което те са станали сега свидетели и са преживели с Него. Също така Исус непрекъснато им напомняше, че всичко, което е предречено от пророците, трябваше да се изпълни. 

  Деяния 15:15 добавя, че настоящите и предстоящи събития в Новозаветната църква са в пълно единство и съгласие с думите на пророците – нещата се проявяваха така, както бяха пророкувани. 2 Петрово 1:19-21 добавя, че хората на Бог можеха да очакват изпълнението на Неговото слово, поради думите на святите Му пророци. Второзаконие 18:22 предава, че думите на пророците имат реално проявление и това е мерило за тяхната истинност.

3 Царе 18 ни дава мощен пример в подкрепа на казаното дотук, чрез съревнованието на Илия с пророците на Езавел. Без да използва жестоките варварски обичаи на езическите пророци, Илия се отнася и търси Бог, като съвсем реален, присъстващ и достъпен Господ, който чува и вижда, а не някакво далечно, безразлично божество. Илия представя Бог като заветен Партньор, Който му е дал мощни права в творението Си. Това е, което Илия призовава, когато вика към Господ да отговори с огън. Бог е винаги верен да потвърди словото Си и отговаря според думата на Своя слуга Илия в 3 Царе 18:24.

 В 4 Царе 14:25, Господ възстановява територия в Израел, според думата на Своя пророк Йона, сина на Амитай. Виж 2 Летописи 36:21 и Ездра 1:1, където е подчертано, че събитията от даденото време са резултат от думите на пророк Еремия. Пророците на Бог оперират с предимството на това, че нищо, което те правят или са освободени да извършат, не е чуждо на Господ. В качеството си на Негови служители, те приемат, че това, което притежават, силата, която имат и използват, е резултат от официално делегираната им власт, която просто им служи като инструмент в помощ на тяхното професионално служение.

            Пророците виждат съвкупността от дарбите и силите си като инструменти, чрез които те изпълняват волята на Бог, управляват Неговите ресурси и разпределят Неговото снабдяване по земята. Това е пулса на тяхното пророкуване и причината, поради която те очакват думите им да имат реално проявление.

303. Пръст (Почва) – В зависимост от състоянието й, пръстта в пророчески аспект – сънища, видения и слово, може да бъде позитивен символ. Поради нейната положителна употреба като място за сеене, тя може да означава нова земя и нови възможности за конкретния случай или човек. Ако пръстта е твърда и суха, това означава суша, глад или недоимък. В случай, че е показано, местонахождението на пръстта е от съществено значение за разбирането на видението или съня. За горската почва се подразбира, че има гъсталаци и е скрита и засенчена. Почва до магистрала, може да означава строеж, озеленяване или някакъв друг тип човешка дейност. Мократа почва представлява кал, което може да означава клевета, злословие или скандали. Богата, черноземна почва, говори сама за себе си. Това е земя готова и добра за засяване. По-светло оцветената почва е показател за плиткост, земя която няма да произведе добър или траен плод. Виж Пясък.

304. Пръст – Символ на съдба и посока. Пръстът е важна част от ръката и е смятан за символ на стабилност, сила и маневреност. В миналото бойците често са отрязвали палците на пленените управници. По този начин те са ги правили негодни да държат оръжие и следователно да воюват срещу тях в бъдеще. За военоначалник или цар е било голямо унижение да им бъде отрязан палеца на ръката. Виж Палец.

305. Пръсти – Духовно протягане и дейност. Индивидуална помощ и подкрепа на ръката. Виж Ръка. Символично за целия петкратен кабинет и неговите позиции. Виж Ефесяни 4:11. Палецът отговаря на апостола, показалеца на пророка, средния на евангелизатора, безименния на пастора и малкия пръст на учителя. Виж Псалм 8:3; Даниил 5:5; Изход 9:18; Второзаконие 9:10; Лука 11:20.

306. Псалм – А) Духовна песен с пророческо или предсказателно съдържание и влияние. Б) Словото на Бог, емоционални и поетични писания, които биват освобождавани в ритмична, лирична и поетична форма. В) Духовни, да бъдат лесно свързани с музика. Г) Святи оди. Д) Ритмична музика, която се използва за поклонение, церемонии и ритуали. Е) Определен тип музика, използвана при святи събирания.

            В псалмите не винаги присъства пророческо съдържание, но в случаите, когато то е налице, ефектът е същия като от изговорено пророческо слово. Разликата в случая се състои в това, че текста и музиката усилват пророческото въздействие и също така спомагат и ускоряват за възприемането на словото. Понякога псалмите са дидактични, акростихове, инструктиращи или властнически, като липсва музикален акомпанимент. В други случаи псалмите са с ясно изразена рима, за да могат да предадат пулса и темпото на Божието настроение в конкретния момент. Псалмите могат да бъдат песни за служба, поклонение и хваление. Каквото и да е естеството им, псалмите са определен вид музика, която се използва за поклонение, хваление или друг вид свещенодействие.

307. Псалмист – Певец на пророчески песни, химни и оди, които съдържат футуристични, съдийски, подбуждащи, събуждащи и креативни елементи. Псалмистите не е задължително да бъдат пророци, но могат и да са такива. Разликата е в това дали тяхната мантия оперира извън музикална или подобна творческа среда. Друга подробност е силовия елемент на всички пророци, което е изискване, за да могат думите на служителя да предизвикат нещо повече от музикален отговор или поклонение и хваление.

             Псалмистът трябва още да притежава силата, чрез която да призовава невидимите духове на творението, Божиите ангели. Техните проявления трябва да стимулират покорство и покоряване в рутинните пророчески операции. Подобно на ходатаите, много хора бъркат псалмистите с пророци или смятат, че псалмистът по подразбиране е пророк. Въпреки че това са хора с ясно изразен пророчески афинитет, повечето псалмисти не са пророци поради наличието или отсъствието на описаните по-горе фактори. Когато псалмистите поучават или служат без музиката си, често откриват, че помазанието им е в някаква степен ограничено до послания, които се отнасят за музикалните аспекти от словото на Бог. Те могат да поучават музика, писане на песни, хваление и поклонение. Извън тези обстановки и среда, в повечето случаи те не могат да пророкуват по същия начин, с такава яснота или ефективност.

308. Психика – А) Областта на душата, която подчертава ума и неговото влияние върху емоциите на човека. Б) Това, което произлиза от човешкия ум.

309. Псухе – Гръцката дума за психо. Това е и името на богинята, която има сексуална връзка с Ерос. Виж Ерос. Един от факторите за възникване на честването на деня и празника на Свети Валентин.

310. Пта – Египетски бог на метала и съответния занаят.

311. Птици – В духовен и символичен контекст, птиците означават послания от небето за земята, пренасяни от духовни вестители. Виж Еклесиаст 10:20.

312. Пукнатина в канарата – Нишата на боговете в планините, мястото, откъдето те управляват териториите, които населяват. Виж пояснението на Планини. Пукнатините представляват безопасно място посред обиталището на някой или при срещата на човек с неговото божество. По-късно, ниши направени от човешки ръце, заменили естествените пукнатини и цепнатини. Виж Изход 33:22.

313. Пулс на пророчество – Базирана на Еремия 23:29, тази фраза описва наподобяващия удари с чук, ефект на Божието слово, което започва да действа върху субекта си, докато се изпълни. Много пророци изпитват леки, а понякога и по-интензиви физически усещания, когато Бог има дава словото Си, за да го пророкуват. Пророк Даниил разказва, че се е чувствал зле, понякога уморен и обременен. Други пророци говорят също за нещата, които са усетили по време на пророческата комуникация с Господ. Същите или подобни усещания могат да бъдат почувствани от тези, които приемат пророчеството, когато идва и когато се изпълнява за тях. Тогава Господ свързва усещанията с пророчеството. Той напомня на реципиента момента на пророческата среща и освобождаване на слово към него, когато наближи време то да се изпълни. Виж Еремия и Захария.

314. Пурпурен(Кървавочервен) – А) Цвят, който символизира царственото; и по-специално царското свещенство. Императори, военни предводители и магистрати също носят облекло с такъв цвят, защото изпълняват и свещеническа функция пред своите божества. Б) Цветът на скъпоценния камък Аметист. Виж Аметист.

315. Пустиня – В пророческите преживявания, пустинята е преобраз на самотното, печалното, отхвърленото и безплодното. Това е мястото, където животите на тези, изпъдени от Бог, се скитат в очакване на вечните мъки. Животът в изгнаничество е резултат от неверие и бунтарство като това на Израел, когато отказа да завладее обещаната земя. Виж Числа 12:16.

316. Пчела – Пчелата е символ на божествено вдъхновена и контролирана дейност(промишленост). Тя отразява старание и техническа опитност. Пчелите са управляващи създания и са показатели за хармония, промишленост, социалност, мъдрост и трезвеност. Те също се свързват с въздържаност и щедрост. Като картинни образи, те изобразяват просвещение и символизират царствеността на силите от древността и тяхната монархическа система. Жриците на божествата от миналото също са били наричани пчели, поради тяхното служение, като източници на приходи, най-често чрез проституция или чародействане и гадаене.

Качествата, характерни за пчелите, са били свързвани с областта на душата и на тях се е гледало като символи на прераждането. Били са използвани като религиозни образи, често свързани с възкресяването. Девора, беше Старозаветна пророчица, чрез която Господ направлява Израел, както е описано в книгата Съдии. Нейното име означава пчела, като корена на името й идва от “пророчески изговор”. Виж еврейската дума дабар(dabar). Исая 7:18.

317. Пшеница – Зърнена суровина, използвана за направата на тестени изделия от вида на хляба. Поради това, че е била скъпоценна стока в Библейски времена, тя е използвана за символ на нещо, което е скъпоценно за Бог – хората и по-точно човешките души. В Матей 13:25-40 Исус каза притча, чрез която е показател за Божията радост и копнеж за пшеницата на този свят. 

318. Пълнолуние – Знак за завършеност, възрастяване и готовност. Регистрирано в творението, като неговия символ на пълнота и зрялост. Пълнолунието е било обект на поклонение във всяка една древна религия, поради неговата циклична връзка със земното им производство. Жътва, раждаемост при животните и т.н. са били всички свързвани с цикъла на луната. Ефектите на пълнолунието върху планетата също са били включени в поклонението. Имената на месеците и самата дума за луна, са се променяли на база на нейната орбита. 

319. Пълномощие – Библейският смисъл е “цялата сила” или “напълно овластен”. Думата се отнася за силата и авторитета, присъщи на една личност или позиция, да бъде прехвърлена към друг. Задължение или заръка към някой, изпратен да изпълни нещо предварително определено или задължения от името на друг, който го упълномощава. Пълномощията се създават с писмена заповед, съдържаща задължения и степента на власт, която делегата може да упражнява в чуждата страна или организация. Това е официален документ, който е сертификат за уменията, силата, способностите и лоялността на преносителя. Апостолите са упълномощени. Виж Деяния 26:12; Числа 27:19; Второзаконие 3:28 и 31:14; Исая 10:6; Агей 1:13; Колосяни 1:25; 1 Коринтяни 9:17; Съдии 11:11; Ездра 7:14.

320. Пъп – Символично за психични сили в окултния жаргон, както и за възпроизводството на живота. Пъпът е смятан за центъра на всичко, което се възпроизвежда или дава начало на живот. Сърцевината на духовната енергия за плътта, както и центъра на душевната сила. Виж Йов 40:16. Ерусалим е смятан за пъпа на Яхве, който се намира в средата на земята.

321. Първосвещенник – Най-високата позиция сред храмовите служители, които отговарят за жертвите, приносите и даренията към Господ. 

322. Път – А) Знак за пътуване. Прав път или направление. Б) Насока или посока към дадена цел.

323. Пътешествие – Когато има такова видение или сън, пътешествието означава, промяна, транзиция или препозициониране. То се отнася за дълъг път, който отвежда човека към неговата цел и предназначение. 

324. Пясък – Символ на нестабилното, поради липсата на основа. Пясъкът също така е преобраз на неизброимото и неизмеримото. В сънища и видения, пясъкът е символ на нещо, което има да се изпълни и не може да бъде преброено. Когато той е показан в контекста на морския бряг, става въпрос за нещо, което ще се случи на земята, в човешката сфера и ще бъде масово и глобално. Други значения за пясък на плажа, могат да бъдат почивка, поклонение към слънцето, идолопоклонство или игривост. В някои от горните случаи, може да става въпрос за ваканция, придружена от мир и спокойствие. Виж Почва.