И
От Идо до Ищар
Идо – Пророк-гледач и книжник, служил при цар Соломон, Еровоам и Авия. Името означава “празничен, тъжествен”.
Идол – Обект, същество, създание или място, което е обект на поклонение, на разчитане и доверяване като на бог. Идеали, концепции, доктрини и вярвания от религиозен характер, измислени и създадени в душата на поклонника, също могат да бъдат идоли.
Идолопоклонство – Поклонение на друг бог или на обекти, символи, хора или постижения, концепции и идеали, считани за по-висши от тези на поклонника. Посвещение и почит, отдавани към представители на гореизброените. Поклонение и робуване на божество, обекти или места, управлявани от лъжливи богове.
Избран – Гръцката дума за избран е еклектоис. Това буквално означава най-добрия от своя вид или клас. Предпочитан или любим поради неговото първично превъзходство. Значението на думата включва: 1. Избран за конкретна длъжност или позиция. 2. Избран от Господ, като способен да получи и благоуспява чрез Неговото благоволение. 3. Отделен, за да бъде избрано богатство на Бог. 4. Избран, за да бъде направляван и пазен от Бог. 5. Специално отгледан с цел да изпълни дадена задача или резултат от целенасочен избор.
Извратено – А) Преиначено, изопачено. Б) Изкривено. В) Непокорно, измамно и лъжливо.
Извращение – Това, което е измамно, нечестно или с преиначен първоначален смисъл, направа или цел. Покварено, нечестно или деформирано, според описаното в Исая 19:14. Грешно тълкувание, което води до поквара. Виж Левит 18:23 и Притчи 15:4.
Изгонване на демони – Актът на изгонване на демоничен дух от душата на човешко същество. Тази практика датира от преди времето на Христос, както можем да видим от въпроса, който Му зададоха, за това чрез чия сила Той гони демоните. Христос отговори : “Ако аз изгонвам демоните чрез Веелзевул, чрез кого ги изгонват вашите синове?” (Матей 12:27). Това ни показва, че екзорсизма, термин, означаващ изгонване на демони, е била често срещана практика, която е процъфтявала в онези дни. Началото й се губи далече назад в древното минало, като дори и до днес почти няма религия, която да не е включила тази концепция в нейните ритуали и обичаи.
Вярата, че има демони, живеещи на земята, които могат да влияят на хората, може да бъде проследена назад във времето, когато се е появило поклонението към духовете на светлината, предпочитани пред тези на тъмнината. Според древните народи и техния политеистичен мироглед, всичко е било или е имало потенциала да бъде някакво божество. Техният начин на мислене е изключвал съществуването на един единствен всемогъщ бог. Те са живеели и вярвали според презумпцията, че е имало божества в небесата, богове на земята и подземни богове. Боговете, които са били желани от хората, съответно са били почитани и използвани, като на помощ са били викани съответните техни роби(демони).
Боговете, които не са били желани, са били изгонвани, освен ако човек не е искал да бъде обладан от тях, с цел да се възползва от духовния им достъп до свръхестествена сила и власт.
Яхве, разруши тази система на вярване и поръчковото й практикуване, като разкри и установи Себе Си като единствен истинен Бог, за Когото всички Негови пророци свидетелстват. За да подготви учениците Си да приемат Святия Му Дух и да бъдат напълно обърнати към Него, Господ Исус изгони много демони, които Го познаваха и често опитваха да го разкрият преди определеното време. Използвайки властта си като Създател и Абсолютен Бог, Той изгонваше демони и дяволи (виж дефинициите в речника) и прокарваше път за скорошното идване на Святия Дух, чието обиталище и храм сме ние.
Преди да се възнесе, Исус делегира властта Си и заръча да бъде продължено делото Му до Неговото завръщане, като увеща учениците Си да гонят демони в Неговото име. Вместо някакъв достолепен и внушителен ритуал, Исус директно и властно изгонваше демоните, като им забраняваше повторно да се връщат в живота на човек. Това, което разгневи и раздразни неговите съвременници тогава, беше истинското и тотално освобождение на пленниците. Причината бе, че те печелеха много от престорения и мним тогавашен екзорсизъм, поради непрекъснатото влизане и излизане на демоните, които те се преструваха, че изгонват.
Издигане – Да се разшириш или да се изкачиш над определени граници. Виж Ефесяни 4:8.
Изис – Египетска богиня на плодородието, жена на Озирис. Еквивалент на гръко-римската Астарта.
Изкуство – Буквално занаят или изработен обект. В Библията е описан като “образ”. От самото му начало, изкуството винаги е било основано на базата на поведението на обекта, който се изобразява, според перспективата на твореца. Процесът на създаване на изкуството е започнал първо, от изобразяване същността и поведението на божеството на занаятчията (творецът, който изобразява обекта). Впоследствие, творецът/художникът е разширявал сферата си на действие, като е включвал изобразяване на поданиците на божеството.
Накрая, изображенията са включвали поведения и ситуации в природата, природни явления, исторически събития, предполагаемо започнати и направлявани от боговете на земята. Ръчната изработка, изкуство, занаяти, бродерия и аптекарство - всички влизат в тази категория от Писанието. Обработката на метали и музиката са записани като съществуващи от Бог, с дата от периода на Битие, където двамата сина на Ламех изявяваха тези дарби и таланти. Еремия 10:9 и Битие 9:24.
Измамно пророкуване – Пророческо служене, което е погрешно, подчиняващо, манипулиращо и егоистично. Служение, което не функционира според Божиите стандарти или отклонява сърцето на слушателя (субекта на пророкуването) от Живия Бог. Виж Еремия 23:13, 32.
Израел – А) Име, което Всемогъщият даде на своя народ и държава. Б) Името на дванадесетте племена, родени от Яков, синът на Исак, първородния на Авраам от Сара, в старините им.
Яков, чието име означава "измествам с хитрост”, беше преименуван след тежка борба с ангела на Бог, назначен към него, за да доведе успех и последващото му издигане към власт и одобрение. Яков чрез двете си жени и техните две слугини, стана баща на дванадесет сина и една дъщеря – Дина. Името Израел означава “принц на Бог” според Битие 32:28 и още “Бог победи”.
В Битие 35:10 е установен обичая, според който бога на първородителя дава заветно име на поколението. Винаги когато божество е взимало човек за своя нужда, с намерение това да бъде през поколенията, името на избрания е било променяно, за да разчупи връзките му и идентичността му с неговия предишен живот и семейство. Това се е правило с цел да се съедини личността към родословието на божеството, което го е призовало и предполагаемо му е дало живот.
Името Израел идва от еврейското сара, което означава “да бъде победител като принц и един, който има силата на принц”. То носи идеята за един, който е във властническа позиция, който издържа, докато не победи напълно с триумф. Окончанието ел, означава “да победиш с Бог или със силата на Бог”. То още означава да бъдеш силен, могъщ и властоимащ по природа, като резултат от съюза ти с твоя бог. Събрани заедно тези две значения, смело прокламират, това което Господ направи с Яков и предстоеше да направи на Израел, неговото потомство.
Второзаконие показва, че тези значения са издържани в контекста на духовна и материална сила и господство. Там Господ казва, че ще направи Израел, Своя народ да бъде поставен високо над всички други нации. Думата, използвана тук за високо е елион. Тя има значението на титла на Всемогъщ Бог и е била прилагана към царете, наследници на Давид, към Бог, Всемогъщият и други имена, използвани за Него и Неговите управници, било то човешки или ангелски. По същият начин, както Яхве направи Мойсей да изглежда като бог на фараона, Израел беше направен елион за нациите от света.
Изток – Природната посока на изгряващото слънце. Изток говори за духовност, произход и начало на човешките събития и история. Това е посоката, от която нашия Господ се издигна и появи на земята. Източните религии и поклонение се коренят в примитивното търсене на човечеството за неговия произход, цел и сили на живота. Изтокът се отнася за древното и вечното в Божия духовен език. Когато се използва пророчески, то означава възстановяване и обновяване, които са основни черти на новия ден.
Както водите символизират запада, така планините са символ за изтока. Виж Числа 3:38. Поради това, че изток е слънчевата посока, тя говори за посяване на духовно семе. Според очевидно ориенталската перспектива, видения от и за изтока, са показателни за духовна комуникация, постановена още от древността. В сънища и видения, източните посоки и направления отразяват абсолютната пророческа цел за живота и събитията в Новия завет.
Ииуй – Пророк на съда над Израел, който служеше по време на властването на цар, който уби предшественика си, за да вземе трона. Вааса беше царят, който изби цял род от царски наследници. Ииуй също така смъмри цар Йосафат за неговия неразумен съюз с царя на Израел. Името Ииуй означава “Той е Господ”.
Икона – Изработен от хората образ, който да символизира или наподобява нещо скъпо, почитано или смятано за божество. Умален, мащабиран модел на реален обект.
Икономика – Идеята на икономиката е, човек да има достатъчно, за да съществува и оцелее, а впоследствие, за да може да просперира и преуспява. Вродената в човек икономика е дар от Създателя. Това е начина, по който хората успяват и се конкурират ефективно, за огромното богатство и ресурси, които има на земята. Икономиката включва ефективност, организация и систематизация. Това е сбора от компоненти, които даден човек има на разположение и тяхната оптимизирана подредба и употреба в служба на неговите нужди, интереси и цели. Смисълът на икономиката е продуктивна консумация и разпределение на това, с което човек разполага или до което има достъп, за да постигне най-добро усвояване и максимална степен на възвращаемост.
Божията икономика включва Неговото назначение към всяко едно поколение, да бъде администратор и настойник на Неговото огромно богатство и ресурси по целия свят. Икономиката на Създателя се различава от тази на смъртните хора по това, че тя включва в себе си духовни дарби, таланти и способности. В този списък влизат етиката, морала и качествата, като съвкупността от тях осигурява изпълнението на съдбите, който Бог определя за всяка една душа, родена на земята.
Тези свръхестествени дарове генерират естествените притежания и облаги, които човек придобива през живота си. Божията икономика се простира върху времена, поколения и нации в цялата история на творението. В този контекст спестяването, съхраняването, опазването, управлението на живота и добиването на умения и способности, са важни параметри за една успешна икономика.
В Библията, думата икономика се отнася до диспенсацията на словото на Христос, което е богатството и ресурсите, разпределени в Неговото Царство. Словото е потока от духовна сила и потенциал, който Господ Исус притежава и разпределя според Своята щедрост и богатство. В еврейския език има две думи, които много точно описват изключителната икономика на Бог и това са тоуб и маасе. Виж 2 Летописи 12:12 и Исая 29:23. Тези две думи са събирателни за Божиите мисли за преуспяване за нас, като включват в себе си следните значения: добрина и милост; удоволствие и духовен екстаз; мир, любов и радост; Божествено превъзходство; вечни ценности и богатства; духовен и естествен просперитет; праведност, морал и етика; облагодетелстване в щедро изобилие от дарове и красиви притежания; добруване, мъдрост и изящество; скъпоценни притежания; прилежност, трудолюбие, старание и първенство.
Божествената икономика включва всички минали, настоящи и бъдещи дела на Господ на земята. Тя отговаря и за всички минали и предстоящи инициативи на хората, техните бизнес цели, работа и предприемачество, които да бъдат доведени до успешен край. Продуктите, целите и делата на Създателя, добавят към мярката на очаквания, желан и търсен просперитет, което е заложено във всеки един човек и неговата сфера на живот. Имайки предвид, тази изчерпателна информация, можем по-ясно да разберем, какво точно са имали предвид авторите на Новия завет, когато са използвали думата ойкономиа. За повече информация виж дефиницията на термина Диспенсация.
Илия – Пророк, който служеше на Господ по време на царуването на Ахав и Ахазия, около девети век преди Христос. Илия се отличаваше с много забележителни чудеса, които извърши през живота си. Той е бил твърд, непреклонен и непримирим пророк, който е проповядвал и изисквал вярност към Яхве и придържане и спазване на стандартите на религията, завета на Израел с Бог. Всемогъщият употреби този смел пророк, собственоръчно да премахне лъжепророците на Езавел, като ги изкла след случката на планината Кармил. Илия буквално означава “Господ е мой Бог”.
Помазанието на Илия бе постановено като една от пророческите мантии, които са освободени на земята. То символизира духа на покаяние и връщане към единствения истински и жив Бог. Тази мантия беше дадена на Йоан Кръстител. Заминаването на Исус от земята беше предшествано от посещението на прославените Мойсей и Илия. Най-големият и съществен конфликт на Илия беше с лъжебожеството Ваал, което често изместваше поклонението на Израел от техния заветен Бог.
Илюзия – Образ или концепция, взети от реалността и представени на естествения ум, преувеличени или променени до неузнаваемост, най-често с перверзен характер и природа.
Инана – Друго име за езическата богиня Ищар.
Инкубация – Престояване в храма с цел получаване на божествени знамения, очистване и сила за служение. Това изискване е било най-вече към управника на святото място или свещеника. Този древен ритуал е бил съблюдаван от ранните религии и техните цивилизации. Според него е трябвало новопокръстените или тези, които предстои да влязат в служение, да бъдат изпратени на изолирани, често пъти подземни места, за да срещнат божеството на съответната религия.
В по развитите култури, това преживяване е ставало в храма на божеството. Идеята на този ритуал е била, че поради изолацията, в която се е състоял обреда на посвещение, той ще изработи пълно освещение в новопокръстения или бъдещия служител за служението към неговия бог. Друго място за инкубация често са били пещери, пустини или ридове по високи планини, ако призива е бил към висока позиция. В много случаи, някакъв вид опиати са били използвани в комбинация с постене, чрез които да бъдат получени видения и евентуално посещения от божеството или неговите духове-служители. Основната цел на инкубационния период е избрания човек да бъде пропит и изпълнен с божиите мъдрост, дух, идеи и насоки.
Давид е един пример за това нещо, когато беше принуден от Господ Бог да обитава в пещерата Одулам. Свещеници, царе и най-вече пророци са били редовно принуждавани да прекарват време в пещери и уединени места, където да търсят лицето на божеството и да бъдат променяни в неговия образ и подобие. Това е ставало с цел те да бъдат пригодни да заемат впоследствие своята позиция на сила и власт. Исус Навин също се съобрази с това висше духовно изискване, тъй като когато служеше при Мойсей, той отиваше в скинията и не си тръгваше, докато не получеше всичко, което Господ имаше да сложи в него за бъдещото му служение. Когато свещениците на Йехова бяха освещавани за тяхното служение и позиция, всеки един от тях трябваше да прекара седем дни в храма пред Господ, преди да почне да Му служи. Виж Левит 8 и Пророческа инкубация.
Инкубационно преживяване – Времето на посвещение за духовно издигане, точно преди конкретният човек да заеме своята позиция, отредена му от Бог. Експериментално погледнато, това преживяване симулира класическите инкубационни изисквания на творението. Човек влиза в него, когато внезапно и необяснимо започва да се чувства отделен, откъснат и изолиран от това, което някога е било за него, познато и безопасно.
Често инкубационните преживявания на пророците са много драстични и сурови. При пристигането им на мястото на тяхната тренировка и подготовка за Божествено служение, те могат да се срещнат с радикални промени на живота. Това могат да са внезапно обтегнати или дори срязани взаимоотношения, или промени и прекратяване на работа в професионално отношение. Без някаква видима причина, те подобно на Христос, биват откарвани в дивото на живота, където непрекъснато се сблъскват и борят с диващина, неразбиране, опасности, лишения и бруталност.
В древността пророческите преживявания на посвещения са били нещо, което хората са желаели и търсели, но сега често те са яростно отхвърляни и нежелани от всяка популярна сфера и известна област в съвременното общество. На бъдещите пророци се случва без предупреждение да останат безработни, бездомни, без приятели, принудени да се обърнат само към Господ, за да се научат от Него и Неговите пътища в нови, шокиращи измерения. Реакциите на такива хора се разпалват от Неговото принудително обучение. Те служат за образоване на бъдещия пророк по житейските въпроси и света, който ще бъде докосван чрез неговата или нейната пророческа мантия.
Периодът на инкубация зависи от количеството мъдрост, което трябва да бъде придадено на обучаващия се и времето, необходимо, за да може той достатъчно добре да научи уроците си и да ги прилага и използва за задачите и целите на Бог. В исторически аспект числото седем е свързано с времето на инкубацията, като съответно това означава седем дни, седмици, месеци или години. Изборът на числото седем е поради духовните сили, власти и агенти, коита са назначени над цялото творение на Бог и всичките негови области и сфери. Инструкциите и участието на всяка една от тях са включени в периода на обучение.
Вечноприсъстващите седем духа пред престола на Бог са свидетелство за числото, което Той смята за основна духовна мъдрост и практическо излагане на това, което човек ще срещне и ще трябва да преодолее в служение. Това прави седем нещо повече от човешко число или такова, чрез което се измерва времето на създанието. То е едно вечно число, чието значение не бива никога да бъде пренебрегвано. В историята на духовната мъдрост е записано, че в съответствие на тези духове има и седем архонти на творението, (управляващи началства и власти) над творението. Виж Седем Духа. Исус, Давид, Исус Навиев, Самуил (в храма на Илий) и много други, бяха извикани към инкубационни опитности, преди да могат да им бъдат поверени техните служения.
Иногурация – Церемонията, чрез която официално се встъпва в длъжност. Обикновено това в миналото е означавало съединяване с бога на съответната позиция, длъжност или земя. Да бъде въведен някой в длъжност чрез авгурство. Използване на знамения от полета на птици, пътя на светкавиците или ненормални деформации по рождение с цел предсказване на бъдещето.
Последните също са използвани за добиване на мъдрост за конкретни ситуации, включително избиране и издигане на цар, свещеник, военен или обществен лидер. Консултиране с божество посредством тези методи. Иногурацията също означава освещаване на дадено място или позиция, която започва да служи на божеството, владеещо конкретната земя. Да бъде чародействано чрез предсказания и лъжливи гадания, авгурство за предсказване на успеха или провала на военна операция.
Институционален пророк – Пророк, обикновено наби, който е служил в светилище, палат или храм в древността. Днес такъв човек, би бил смятан за пророк на дома.
Ирис – Името означава дъга. Тази богиня е почитана като владетелка на дъгата и нейната употреба във воюване. Името още означава “един, който говори, произнася или извиква”. На нея се приписва заслугата за това, което ние днес наричаме рема-слово. Богинята Ирис е била почитана като вдъхновителка на пророчиците. Виж Битие 9:13; Откровение 4:3 и 10:1.
Исая – Първият от големите пророци в Стария завет, който е оставил доста подробно и изчерпателно писание след себе си. Името Исая означава “Господ Спасителя” или “спаси Господи”. То определя пророческия наклон на неговата мантия, който е да пророкува и запалва спасението на Господ. Неговият период на служение обхваща време, приблизително около седми век преди Христос. Това покрива като период на действие четирима Юдейски царе. За Исая се знае, че е бил от царско потекло, откъдето и неговия свободен достъп до горния ешелон на тогавашното общество.
По време на неговите приблизително четиридесет години на служение, той е пророкувал на цар Озия, Йотам, Ахаз и Езекия, което е показател за впечатляваща пророческа кариера. Неговото родословие и семейна среда без съмнение са го подготвили за призива му, в който той е трябвало да се справя с военни, политически, социални, царски и религиозни задачи, давани му от Господ. Исая е бил съвременник на Амос, Осия и Михей, трима от малките пророци. Според осма глава от неговата книга, той дори е имал и училище за пророци, където учениците му са се обучавали от изключителните откровения и мъдрост, които Бог му е поверил.
Пророческите задължения на Исая са включвали държавник, посланик, изцерител, лидер, Божествен книжник и царски представител на служението на Бог. Той още е известен с това, че е написал най-дългата пророческа книга в Словото. Тя се състои от шестдесет и шест глави, което е равен брой с тези на главите в цялата Библия, оттук Исая може спокойно да бъде смятан за една мини-Библия сам по себе си. Той адресира под една или друга форма всички елементи от словото от Битие до Откровение.
Смята се, че той лично не е написал всички глави от книгата си. Твърде вероятно е неговите ученици да са записали и задържали някои неща за определено време. Впоследствие те са събрали и организирали неговите откровения и писания в исторически и пророчески аспект, прилагайки ги към неговите съществуващи вече лични записки. Това е била често срещана практика между настойниците пророци и техните наследници-ученици.
Пророческата мантия на Исая е била лирическа и ритмична, което са два ефективни инструмента на пророчество, чрез които да се преодолее високото съпротивление на интелектуалния слушател. Съвсем не е изненадващо, че поради неговия широк спектър на пророческо приложение, Исая е наречен месиански пророк, чийто по-късни писания предвиждат и предсказват идването на Христос, световния евангелизъм, петдесятното изливане на Святия Дух и накрая абсолютното властване на Месията над цялото творение.
Ислям – Името идва от арабското значение “покорство към Бог”. Това е религия, която е основана през шести век след Христос от пророк Мохамед. Базирана е на Библейската Юдео-Християнска вяра, откъдето Мохамед е извлякъл своята нова религия. Юдейската и Християнската религия, както и множество езически божества са били много популярни по неговото време. Въпреки че е приемал и признавал известните Библейски месиански пророци, Мохамед ги е виждал просто като негови предшественици, а той като последния пророк, говорещ от името на единствения истинен бог, когото е нарекъл Аллах.
Роден през пети век след Христос, Мохамед е отраснал в политеистичната култура на Мека. Неговият удачен брак с богата вдовица, го изтрелва към богатството и известността. Въпреки всичко, религиозния синкретизъм на Мека го мотивира да търси единствения истинен бог. Мохамед се уединява в пещера, където да се срещне със своя бог (виж Пещера на инкубация). Накрая той имал свръхестествено посещение от Гавриил, който пророкувал Йоан Кръстител на Евреите и Исус Христос на дева Мария.
Гавриил, при своето предполагаемо посещение, разкрил на пророка името на Аллах, което Мохамед да разгласява като името на единствения истинен бог в неговата нова религия. Ангелът му дал и черен камък, който да бъде символ на основаването на новата вяра. След това го инструктирал относно петте стълба на Исляма, което било “пътя на живота”. Той дал още на пророка и това, което впоследствие щяло да стане свещенната книга на Исляма – Коран (декламация). Стиховете от тази книга се превеждат от арабски като символи.
Незабавно покръстен от тази божествена среща, Мохамед тръгва да поучава своята нова доктрина и да обърне своите сродници от идолопоклонство. Те го отхвърлят и го изгонват от Мека. Оттам той отива в Медина, известна като града на пророка, където приобщава много последователи. Там той събира достатъчно голяма и силна армия, чрез която да въведе насила Исляма в неговия свят. С тази войска Мохамед се връща обратно, откъдето е изгонен и води своята свята война, известна като джихад.
Успешно заличава политеизма и прави своя свят да бъде земя на Исляма, където хората се покланят само на един бог – Аллах. С цел да скъса абсолютно окончателно с езическите корени, Мохамед променя календара на региона си с лунен, установявайки по този начин Исляма като войнствена и лунна религия. Така той отбелязал своя успех, давайки начало на Мюсюлманския календар, който се използва и в днешно време. Новата религия прокламирала добрата воля и насилвала хората да бъдат щедри един към друг и особено към бедните.
След смъртта на Мохамед, новооснованата религия била подложена на няколко разцепления, където нови течения се оформили от последователи, които избрали своите лидери от най-близките сподвижници на пророка. Те се нарекли респективано Сунити, Шиити и Суфити. Последните са най-изразителни и мистични от всички. Мюсюлманите вярват в ангели, демони, Сатана и смятат, че Мохамед е претърпял някакъв вид частична или пълна трансформация в божество. Ислямът се лигитимира и идентифицира с Исмаил, който е първородния на Авраам. Отдава се специална почит на Адам, за когото се вярва, че Авраам му е построил храм. Също така, специално внимание получава и египтянката Агар, която е майката на Исмаил.
Ислямският начин на живот се основава на идеята за петте стълба, символизирани от женска ръка, тази на дъщерята на Мохамед – Кадиджа. Наричан е още и “ръката на Фатима”, което е нейното друго име. Стълбовете са правила, наложени върху всички мюсюлмани, които те трябва да вършат, за да съблюдават вярата си и да се покоряват на Аллах. Те трябва да признаят и изповядат, че няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговия единствен пророк. Всички мюсюлмани трябва да се молят пет пъти дневно, с лице към Мека. Трябва да постят веднъж всяка година на празника Рамадан, да дават милостиня на бедните и поне веднъж в живота си да отидат на поклонение до Мека.
В добавка към Корана, неговата свещена книга, Ислямът има и свещен символ, който по ирония съвпада с този на богината на луната. Същият символ е бил възприет от идолопоклоннически християни, като знака на дева Мария. Виж Лунни богове и богини, Звезда и полумесец, Богинята-майка и Свещени символи.
Единствената връзка на Ислямът с Библията се намира в пророчеството на Господ към първородния на Авраам от робинята на Сара. Битие 25:12-16 установява мястото на Исмаил в потомството на Авраам. Първата отпратка към това се намира в Битие 17:20-22, където просто поради факта, че той е от семето на Авраам, той е благословен. Вечното, предаващо се и глобално благословение обаче, отива към Исак, обекта на Божиите обещания към баща му. Исмаил е наследник на Авраам, но Исак е наследника на света. Римляни 4:13 казва, че Авраам е направен наследник на света от Създателя му, защото е роден свободен.
Като жена, Сара също е включена в пророчеството (Битие 17:15-16). Нейната специална физеологична направа, е призвана да даде живот на определените от Бог нации и царе в света (стих 16: “и тя ще бъде майка на нации, царе и народи ще произлязат от нея”). Такова обещание никога не е било давано на Агар. Следователно децата на сина и Исмаил, въпреки че са благословени като внуци на Авраам, не са деца по обещание, но на робство (в духовен смисъл).
Въпреки това, Мохамед основава религията си на базата на гореописаната презумпция. След нещо като откровение, той очевидно е разкрил своята и тази на народа си съдба от живота и обръщението на Авраам към единствения истински Бог, което и довело до неговото напускане и отхвърляне на родния Халдейски политеизъм. Впоследствие религиозните практики на Мойсей, които се смятали за Авраамови, са били заимствани и смесени с Юдейския закон и част от християнството.
Привлекателни страни в закона на Мойсей са били неговите хигиенични изисквания, които заедно с много от християнските добродетели са формирали това, което днес наричаме Ислям. Въпреки че той е пропагандиран за една от трите монотеистични религии, той все пак си остава езически, поради това, че Аллах не е бога на Авраам. Може би желанието на Мохамед е било наистина това да бъде една монотеистична религия, подобна на тази на евреите и християните, които познават Единствения Истински Бог, но Аллах като такъв просто не съществува.
Богът на Авраам не е бога на Исляма, когото пророка е основал и няма как да бъде, защото тази религия е родена след Христос, Чието семе даде начало на последната човешка раса, която има да се роди на земята. Виж Матей 1:17; Йоан 3:3-8; 2 Коринтяни 5:17; Галатяни 6:15. В съответствие с принципите си, Ислямът и подобни религии, могат да съществуват само по два начина: да бъдат производни на християнската вяра или да съживят древна политеистична религия.
Символите на лунната богиня, луната и полумесеца, които са възприети от Исляма, са също така и древни религиозни символи на Ищар, което загатва възможността, произхода на религията да е свързан с това божество. Историята за това как звездата и полумесеца са станали официален символ за мюсюлманите и тяхната религия сочи, че те са взети от лунната богиня Диана, която е военно божество. Луната и полумесеца се появили в небето по времето на велика битка, в която ислямските страни са били атакувани. Виждайки ги в небето, един от военните командири, го приел като знамение от Аллах, че те ще спечелят войната и ще бъдат добре, поради вярата си.
Всички религии – било то езически, древни, монотеистични, политеистични и свръхестествени, разказват за духовния си произход. Това е бил момента, когато техния бог се е открил на човешкия им баща или майка, за да оповести, че новия живот на божеството е инжектиран в спермата или яйцеклетката на родителя. Това нещо се е случило и при потомството на Исмаил, важното в случая е, че не Аллах го е направил, а еврейския Бог Яхве. Оттук можем да видим, че Ислямът наистина може да се нарече монотеистичен, но той е единствената езическа монотеистична религия. Неговият универсален символизъм, който произлиза от лунна богиня, отвежда корените му далече от монотеизма, тъй като всички други религии, използващи тези символи, са определено политеистични и базирани на поклонение към плодородието.
За една религия да бъде валидна в божествен смисъл, според законите на творението и вечността, трябва да има събиране на основателя й с бога на потомството й, за когото и чрез чието семе божеството ще насели земята. Смисълът е прост и традиционен според 2 Коринтяни 6:18; Евреи 2:10 и Йоан 8:44. Духът на божеството обхваща семето на основателя (Лука 1:55; Йоан 7:42; Римляни 9:8-9; Галатяни 3:16, 29; Евреи 11:18) с цел да бъде възпроизведен в тези, които има да се родят от взаимоотношението на основателя с божеството (виж Битие 18:19). Такова събиране обикновено е било скрепявано с жертвени приноси, които са създавали завет, подпечатан с кръв.
И Юдаизмът, и християнството като монотеистични религии, могат да се похвалят, че тяхното зачеване отговаря на законите на божествена натурализация. Прочети случката в Битие, където Всемогъщият осинови Авраам и особено петнадесета глава.
Виж Евреи 2:16 и Откровение 12:17, през призмата на Битие 3:15 и непрекъснатите повторения към вярващия на Новото творение, който в Исус Христос е осиновен в семейството и рода на Създателя. В Ефесяни 3:15 се казва точно това.
Всичките гореспоменати отпратки в словото правят Йоан 1:12-13 по-ясно за разбиране. От това, което е записано относно раждането на третата монотеистична религия, нито едно от тези неща не се е случило. Мохамед просто говори за ангелско посещение, което му е дало разбиране за това кой и какъв е Авраам за неговите хора. Така че Мохамед е приел религията на своя праотец, но я е приписал на друг бог, отхвърляйки истинския Бог на своя прародител. Хората от неговия род обаче са съществували вече и знака на завета, който е бил обрязването, наложено на Авраам, също е бил обичаен за потомството му, включително и за арабите. Виж 1 Йоан 3:9.
Това, което очевидно е получил пророка на Исляма-Мохамед, е било обяснение, което е трябвало да изпълни обещанието на Всемогъщия Бог към Авраам, относно потомството на Исмаил : “той също ще стане велик народ и дванадесет принца ще излязат от него” (Битие 17:20 и 25:16). На последно място, пророчеството, което включваше Сара, като жена на Авраам, никога не е било дублирано или започнато с Агар, майката на Исмаил, въпреки че в Исляма точно тя е обект на почит и честване.
Ангелът на Господ, който благослови Исмаил, след като той и майка му бяха отпратени от Авраам, напълно игнорира нейната роля, като тази, която го е родила и довела в съществуване. Тя просто е помогнала с утроба, за един много велик човек, от когото са щели да произлязат две големи нации, но това не включва за нея някакъв по-специален божествен статут освен този на майката. Виж Израел, Звезда и полумесец, Слънчеви и лунни богове и богини.
Истина – А) Словото на Създателя Бог и всичко, което е в съгласие с него. Б) Името на Господ Исус Христос, в качеството си на Словото на Истината.
Исус Навиев – Помощник и наместник на Мойсей, който доведе децата на Израел в Обещаната земя. Исус Навиев беше сериозно подготвен от Мойсей, старателно гледан от Йехова и постановен в длъжност, след ръкополагането му от Мойсей, описано в Числа 27:15-23. В първата глава на едноименната книга, която всъщност означава “Яхве е спасение”, Господ въвежда Исус в служението му и го изпраща да завърши тази част от задачата, дадена на Мойсей в Изход, която той самия не можа да завърши.
Вярата на Исус беше впоследствие допълнително опитана, когато той отказа да бъде сред непокорните към заповедта на Йехова, които не искаха да влязат в Обещаната земя. Преди това, заедно с Халев, той показа смелост и убеждение, като застана срещу бунта на дванадесетте племена и издигна и защити Божията сила и репутация пред тях. Това събитие му даде позицията на командир и главен началник над новата нация. След като раздели Обещаната земя на племената според плана на Бог, Исус Навин управлява над младата държава до смъртта си.
Ифа – Геоматична форма на чародейство и гадание, според която пясъчни линии и други форми и белези на земята се тълкуват като знамения и се използват за предричане на бъдещето. Заедно с Вуду Сантерия, религията базира своите чародейски техники на борови шишарки, дървесен прах, стърготини и гадател-шаман(жрец). Смисълът е да се привлече вниманието на далечния апатичен създател, който е изоставил творението си и се е скрил в небесата, за да слуша и отговаря на въпросите на живота.
Липсващият създател се призовава с помощта на духове-посредници, като в борбата с този бог-вълшебник се получават откровенията на тази чародейска религия. Ифа се практикува в Северна и Западна Африка от Йорубите.
Ищар – Вавилонска богиня на плодородието, чиято религия се е родила при издигането на Нимрод и Мардук, което е всъщност другото му обожествено име.