В
От Ваал до Вятър
Ваал – Древно вавилонско божество, поклонението към което е включвало разврат, кървави оргии, човешки жертвоприношения и церемониална проституция. Ваал е бил непрекъсната примка за заветните хора на Бог, които нееднократно се покланяха на това божество, поради неговото плътско и сладострастно привличане. Значението на думата Ваал – съпруг, господар и господ, е било прикрепено към Яхве, за да може да изгради неговото поклонение в Юдаизма. Идеята, че Яхве е съпругът на Израел (иши на иврит, Осия 2:16) е спомогнала за това дублиране и е улеснила поклонението към Ваал в религиозната система на народа на Бог. Развратното поклонение, съчетано с многократните сексуални контакти с различни партньори, представлява сериозна съблазън в допълнение към естествената склонност на околните езически народи да блудстват и да се кланят на идоли.
Поклонението към тялото, което върви в комплект с обичаите за плодородие и човешките жертвоприношения, е било в добавка към мъжката проституция (кедешим) и ритуално блудстване на жени (кедешот). Този вид поклонение е свързвало поклонниците и жреците в перверзни сексуални оргии. Техните ритуални церемонии са били съставени от хомосексуални актове между содомитите и поклонниците. Вярвало се е, че юница е забременяла от Ваал, като му е родила смесено потомство, което е основата на неговия култ, ритуали и церемонии. Зоофилията също е била част от това поклонение, нещо което Бог забрани на хората си. Този обичай е бил тясно свързан с поклонението към свещената крава в древността. Фактът, че главния бог Ваал се е съвкупил с юница, е дал възвишен статус на това животно в очите на поклонниците му. Най-вероятно съвременното почитане на кравата в някои места по света, води началото си точно от горното вярване. 3 Царе 14:23; 4 Царе 23:7.
Пророческата стойност на тези исторически факти, е разпознаването на подобни практики и обичаи, които се популяризират днес като мода, права за женска свобода и забавление. Въпреки, че името на Ваал е свалено, за да ги направи светски и общодостъпни, а не религиозни, това си остават същите дела под ново име. Те биват замаскирани като сексуална свобода и секс за развлечение. Всичко в този свят има корени в духовния свят. Тези обичаи са били внесени от ангелите, които са отпаднали от първото си призвание. В посланията на Петър и Юда, се говори за тези същества и техния сегашен статут. Чрез тях, древната стратегия на дявола да наложи неговата поквара и разруха на всяко поколение, продължава да се развива, още от времето на Едемската градина. Тези обичаи и ритуали, подпомагат за изпълнението на вечната му цел, да провокира проклятията на Бог и съответния съд, за да бъдат извършени върху греха и перверзията. Виж Ритуали за плодородие.
Ваал от Пеор – Моавско двуполово(хермафродит) божество, представяно като мъжко и женско тяло едновременно. Този дух съблазни младата нация Израел, когато тя преминаваше през Моавската земя, да се съединят с боговете на тази земя и така те разгневиха Йехова. Този инцидент провокира гнева Му, така че хиляди измряха в пустинята. Виж Числа 25 и 31:16. Исус Навиев 22:17.
Ваалзевул – Филистимската версия на Ваал. Смятал се за източника на мухите и е почитан като господар на чумата. В Новия завет, Ваалзевул също означава “господаря на небесните обиталища”, той е разпознат като владетеля на демоните. Виж Матей 12:24.
Вааловата планина – Фразата се използва за планината Кармил в Библията. Това е мястото, където пророк Илия предизвика Езавелините пророци на Ваал и Ашера да се преборят с Господ. Победата на Илия беше последвана от избиването на цялата пророческа каста на тези две фалшиви божества и за известно време обърна поклонението на хората на Господ към Него.
Ваалови пророци – Това са били посланици на наби институцията на Ровоам, Езавел и други поддръжници на фалшивите пророци, като под фалшиви се има предвид, че те са служили само за пари и за тях заплащането е било най-важно. Те са били викани тайно, като са скланяли да служат само на тези, които ги подкрепят финансово. Виж Наби Институция. 3 Царе 18:18, 25, 40; 4 Царе 10:19; Михей 3:5-8; 2 Петрово 2.
Ваалово поклонение – То датира още от първото поколение на човека, когато Каин беше прокуден от бащината си земя и принуден да прекара живота си в изгнание, създавайки свои собствени правила. Най-известните имена, с които Ваал е почитан в Тир са Мелкарт и Меродах. Дори поклонението към Зевс е заимствано от тези отвратителни ритуали. Преобладаващи в древността и най-известни като поклонение на Вавилон, този вид ритуали и обичаи са оказали влияние на почти всяка култура, съществувала през историята.
Името Ваал означава: “собственик, стопанин на дома, съпруг, притежател и господар”. Поради тези епитети, божеството никога не е било в недостиг от поклонници. Първоначално Ваал е бил локално божество, чиято власт е била ограничена до селата. Впоследствие думата Ваал е придобила значението “господар” и е била добавена като представка към имената на много градове, които са го избрали за техен покровител и бог.
Властта на божеството се е простирала над земята и прилежащите области от живота на хората. Ваализма (поклонението към Ваал) е изисквал човешки жертви, обикновено това е било първородното дете, според 4 Царе 16:3 и 21:6. Ваалите (господарите) обикновено са имали спътници (наложници), наречени Ащорет. Поклонниците на гореспоменатата наложница са гледали на нея, като на отражение на Вааловото лице, по същия начин, както луната отразява слънцето. Вааловото поклонение в Израел датира от времето на Йонатан и Давид, чиито синове имаха имена, получени от комбинацията с това на божеството. По време на Езавеловата тирания, ваализмът придоби същинските си финикийски черти. Впоследствие Ерусалим се превърна в столица на Ваал, когато поклонението към Яхве беше заменено с вааловото по време на династията на Ахав.
Когато Ахав беше цар, удивителната бройка от четиристотин пророци служеха на жена му Езавел, а четиристотин и петдесет бяха пророците на Ашера, спътницата на Ваал. Освен тях е имало безброй жрици, жреци и содомити, служители на религията. Пророците на Ваал, неизменно са пророкували в посока към обичаите за плодородие, предричали са изходите от неправедни воини, насърчавали и подкрепяли демоничните ритуали като път към висшите сили на Израилевия Бог. Виж Левит 17:7; Второзаконие 32:17; 2 Летописи 11:15.
Поклонението към Ваал е изисквало от жреците да изпадат в екстатично безумие и ритуални оргии. Каденето на благоухания е символизирало молитвите на поклонниците, също са били принасяни и цели всеизгаряния. Обичайно е било кръвопускането, което е трябвало да привлече вниманието на божествата, за да отговорят на молитвата. Като богове на природата, Ваал и жена му Ашера, са били празнувани и почитани с множество безсрамни ритуали за плодородие.
В някои исторически текстове, Ваал е считан за син на Дагон и бог на бурите. Ваализмът има силно притегателна сила и хората са се пристрастявали лесно към него, поради перверзно-еротичното поклонение, извършвано от жреците и жриците на високите места.
Фразата “високи места” е показателна поради това, че религията е изисквала нейните поклонници да извършват публично сексуални актове на високите хълмове, където всички могат да видят. Виж синовете на Илий в 1 Царе 2:22. Днес можем да видим еквивалента на тази показност, когато публично се демонстрира страстна любов и привързаност или се гледат филми с голи сцени.
Белегът на всички Ханаански религии е крайното и често пъти садистично ударение и наблягане върху секса и правенето му на публични места. Божеството също е изисквало свещени ястия, вечери и похотливи танци (в съвременен вариант, извършвани в стриптийз барове и клубове). Обикновено е трябвало да се заколи нещо или някой, за да се покрие олтара с кръв. Подобно на спътницата си Ашера, храмът на Ваал е прототип на днешните бордеи(публични домове), а високите места, които бяха мерзост пред Господ, са еквивалента на съвременната порнография.
Древните храмове са имали стаи за проститутките, содомитите и блудниците, където да могат да бъдат обслужвани поклонниците, Виж 3 Царе 14:23-24; 4 Царе 23:7. Гуляи, развлечения и разпуснатост са основните черти на Вааловото поклонение. Това обяснява, защо Йехова имаше такъв проблем с тази религия и нейния ефект върху здравето, благосъстоянието и хигиената на Своя народ. Библейската версия на ваализма от Сокхот(още Сихем), е включвала заколване и принасяне в жертва на магарета, като мъжете поклонници са кръщавани “синове на магаретата”, което свързва тези обичаи с Аморейското и Марииското поклонение.
Ваалфегор – Моавско божество, известно и почитано още като Чемош. Това е просто тяхната версия на древното поклонение към Ваал. Числа 25 описва историята на Израилевото съблазняване от това божество и цената, която платиха за това хората на Бог.
Вавилон – Древен град в Месопотамия, описан в Библията като “началото на царството на Нимрод”. Първоначално наречен Бабел(объркване), този град е пораснал на големина, в сила и известност, под управлението на аморейския цар Хамураби. Означава още “портата на бог”, но не на Всемогъщия Бог. Това е мястото, където Господ разбърка "значението на думите", езика на народите, които се опитаха да съградят кула, която да стигне до небесата. Областта също се нарича “земята на Сенаар” и мястото на великата порта на Ищар. Битие 10:10 и 11:9; Даниил 1:2; Захария 5:11.
Вавилония – А) Библейския Сенаар(Шина). Б) Източният регион на Плодородния полумесец. Вавилон е бил негова столица по времето на шумерите. По-късно акадианците дошли и чрез размирици, войни и насилие, двата народа се смесили и станали известни като аморейци. Под управлението на Хамураби, приемат названието вавилонци. Битие 10:10, 11:2 и 14:9; Исая 11:11; Даниил 11:2; Захария 5:11.
Вавилонска астрономия – Най-древната известна наука за изучаване на звездите и планетите. Заслугата за въвеждането и усъвършенстването на това изкуство се приписва на вавилонците. Това дава основа и начало на астрологията, популярното в света врачуване и гадаене, пророческите оракули и предсказатели. Предпоставката за всички тези дейности е, че това не е просто естетическа украса на творението, а небесните тела имат по-голямо и дълбоко значение. Жителите на Вавилон са вярвали, че звездите и планетите са влияели на човечеството и неговото ежедневно съществуване. Смятало се е, че чрез внимателно изучаване на движението и активността на небесните тела, е можело да се даде обяснение за земните събития или да се предрече техния край и изход.
Вавилонците са избрали числото седем като основно число с духовно значение и важност. Впоследствие то е било пренесено в Израел, който като нация получава обяснение за числото, чрез предаденото от Мойсей знание за сътворението. Слънцето и луната са били разглеждани като по-значими и специално отделени от другите седем планети. За всяко от тези небесни тела се е смятало, че е във владението на мощни духовни същества, имащи власт да влияят и манипулират хората и човешкия свят. Корените на модерната астрология, произлизат от тази древна цивилизация, както и голяма част от съвременното пророческо движение.
Вавилонска блудница – Буквално термина описва древната “владетелка на нациите” и се отнася в последните дни за града на блудство и разврат, осъден от Господ като мерзост в последната книга от Библията. Като голям търговски център, този град,(духовно означаващ майка с деца), е отговорен за падението на целия свят в идолопоклонство и блудство. Той е бил център на храмовата проституция на физическо и духовно ниво. Порнография, прелюбодейство, кръвосмешение и всяка друга сексуална и социална мерзост се е срещала в културата на тази земя. Вавилонската блудница още е наситила обществото с магьосничество, чародейство и фалшива духовност.
Чрез въвеждането на тези древни религиозни форми и ритуали, тя ги е направила доходоносни в търговски аспект. Това е спомогнало за появата на гилдии, специализирани в разработването и внедряването на обектите на поклонение в търговията.
Конкретни ритуали и молитви са били отправяни от тези професионалисти, за да подсигурят успеха и просперитета на членовете на гилдията. Виж Наум 3:1-6, където тя е наречена господарката на Ваал и с това е сложена под същия знаменател като древната Езавел. Това слово от пророка, описва една, която предава нациите на грях, магьосничество и чародейство, заедно с техните деца (идни поколения). Хомосексуалисти, проститутки и идолопоклонство, са социалните стандарти на нейното време. Виж Откровение 17:1-8.
Вавилонски плен – Терминът, който описва седемдесетгодишния период, когато нацията на Бог беше в робство на Навуходоносор, цар на Вавилон, поради упоритата им невярност и непокорство към Господ. Като резултат от тяхното неуморно вървене по пътя на идолопоклонството, израилтяните бяха осъдени да бъдат роби на Вавилонците. Езекиил 1:2 и 39:28.
Вавилонски религии – Древна религия, основана на сбор от разнородни форми на поклонение и фетиши, създадена от ранните цивилизации на Близкия Изток. Това са били арукейците, шумерите, акадианците и аморейците, всъщност групите, които заедно съставляват древна Вавилония. Те разпространили и разработили религията и духовния контакт в региона на Библейския Сенаар.
Техните вярвания и ритуали се основавали на опитите на предците им да обяснят обстоятелства в живота си и да намерят отговори за мистериите на техния свят. Те също са искали да влязат в контакт с невидимите сили на творението, които без съмнение са се възползвали от тяхното невежество. Хората са си измислили множество божества, на които да се покланят и редица перверзни ритуали, за да ги умилостивяват. По този начин те са намерили разрешение на ежедневните си конфликти и объркване, свързано с човечеството и областите от творението, над които нямали контрол.
Тези култури също са се опитвали чрез суеверията си да повлияят на своя свят и така да си осигурят прехрана от земята. Надявали са се да запазят животите си дори и след смъртта, чрез тяхното поклонение и жертвени ритуали. Всеки акт на поклонение е бил немощен жалък опит да участват или по някакъв начин да контролират и направляват силите на природата, които са имали власт над хората.
Често употребявания термин вавилонски, обикновено използван за древните езически религии и поклонение, е бил свързван с разновидностите от ритуали, дарения, жертви и поведение, което хората си измислили и определили като начин за умилостивяване на боговете. Чрез техните идоли, духовните сили, които ги владеели и контролирали тях и земите им, били молени за намеса и просперитет. Вярвало се е, че този пантеон от богове е имал власт и контрол върху времето, жътвата, благоуспяването, живота и смъртта
Според това, което божеството е изисквало, поклонението на хората се е състояло от чародейство, авгурство, астрология, магьосничество, гадания и различни примитивни животински и човешки жертвоприношения. Този за плодородието е бил един от най-известните и важни ритуали, където човешкото съвкупяване е обединено и пряко свързано с жътвата, което е бил опит да се накара земята да даде изобилен прираст.
В добавка към плодородието, древните религии са възхвалявали смъртта, понеже са вярвали, че това е изход от болката и страданието на света, както и потенциално издигане и еволюция на мъртвия в статус на божество.
Много от тези ритуали и церемонии са били безсрамно разпуснати, съпроводени от пиянство и наркотизиране. Обектите на това поклонение са били почти всичко и навсякъде. Хората разделили божествата си на три групи – небесни богове(властващи над небето), земни богове(управляващи на земята), богове на смъртта (отговорни за живота в отвъдното – след смъртта на човека).
Когато плодородието(живота) не е било обект на поклонение, хората са превъзнасяли смъртта чрез редица погребални ритуали, за да подсигурят просперитета и известността си в отвъдния живот. Тази концепция постепенно се вплела с Египетската религия, което от своя страна установило мистичното вярване в прераждането, като друг начин да се обясни мистерията на смъртта. Това впоследствие е станало един широко разпространен начин за успокояване и намаляване на мъката и скръбта от загубата на близки и обичани хора. Смятало се е, че те ще се върнат на земята под друга форма или в тялото на друго създание.
Целта е била да се докаже, че смъртта е началото, а не края. С цел задоволяване на божествата на смъртта, често са били правени човешки жертвоприношения. Това се е правило с цел божеството да получи живот, идеално чист и безгрешен, (обикновено детски или девически), в замяна на благоволение, победа, успех и просперитет или просто за да може този, който жертва, да запази живота си.
Небесното поклонение е било отправяно към върховните богове, които са били отговорни и властващи над най-важните области в живота. Тези божества са помагали на хората да печелят воини, да предизвикват дъжд, да се свързват с мощните духовни сили на творението и да придобиват свръхестествена информация за пророкуване и чародейство. Култът към смъртта е дефиниран чрез древните погребални ритуали. Прекалената сексуалност се свързва с ритуалите за плодородие на езичниците. Това, което остава да бъде обяснено е упоритото поклонение към небесата, което изплува поколение след поколение и в множество пророчества.
Тук ще допълним дефиницията за Наследствено поклонение (вариация на поклонението към предците). Това е вярване, според което боговете са слезли на земята, сношили са се с хората и в резултат се е появило поколение, което е дало на хората правото да действат на божествено ниво. От тази презумпция е създадена институцията на окултизма, където чародейство, магия, ясновидство и астрология са властващи сили. Смята се, че силите, стоящи зад горепосочените дейности, са предадени от децата на боговете, смятани още за герои – полу-хора и полу-богове. Оттам се създали множества фамилиарни духове, които се свързали с дадени семейства, за да предават тяхното божествено знание и мъдрост от вечността на простосмъртните от земята.
Пророчеството, в светлината на тези обстоятелства, е било усъвършенствано като институция, без която никоя нация не е могла да устои. Царят най-често е бил избиран чрез някои пророчески аспекти – авгурство, знамение или чародейство. Преди да бъдат взети важни решения или да се предприемат действия, хората са се консултирали с духовните сили. Военните, хората от палата, съда и всяка прослойка на обществото имат своя дял в различни нива от пророческото, като са се допитвали до боговете за важни работи и въпроси. Старият Завет от начало до край, описва тези събития, разказани от Самия Господ. Аморейците, едни от древните израилеви врагове и съблазнители, са споменавани непрекъснато, тъй като те са били първоначалните жители на Ерусалим. Вярва се, че шумерите представляват древен Сенаар (Шинар). Ур Халдейски е регион от Вавилон. 4 Царе 21 е едно от най-подробните описания на поклонението, възгледите и мирогледа на тези антични култури. За повече информация виж дефинициите на Шинар и Ур Халдейски.
Валаам – Древен езически пророк, който беше нает да съблазни младата нация Израел, да изостави Йехова за сметка на Моавските религии. Моавският цар Валак плати на Валаам да прокълне Израел чрез магьосничество, чародейство и други окултни сили. Йехова се намеси и застави пророка да благослови нацията Му. По-късно Валаам се обърна отново към заплатата на Валак и завърши работата, която беше започнал преди намесата на Бог на Израел. Той ги съблазни да съгрешат, като участват в ритуалните оргии на моавците, когато те се покланяха на техните си богове. Валаам накрая бива убит от армията на Израел, описано в Исус Навиев 13:22. Виж още Второзаконие 23:4-5 и Числа 24:1.
Варнава – Петнадесетия Новозаветен апостол, спътник на апостол Павел.
Васан – Аморейски град, който беше един от първите Ханаански градове, превзет от Исус Навин. Важен в пророчески аспект поради аморейската религия, която спъваше нацията на Израел през всичките и дни в древността. По времето на своето управление Манасия възстановява в пълнота обичаите и ритуалите на това поклонение. Това негово действие, предвеща гибелта на нацията, тъй като Израел не успя да се възстанови от влиянието на местните, което беше просмукано с мръсотия и деградация. Виж дефиницията за Аморейци. Наум 1:4 и 2 Царе 21.
Вграден(Запечатан) – Нещо, което е сложено в приготвена, подкрепяща субстанция. Обект или качество, в повечето случаи невидимо, което е съществено и неделимо от цялото като част от него. Често то действа под повърхността или е незабележимо на фона на очевидните дела и операции на цялото. Активира се чрез тайни сигнали или чрез тихи, или безшумни импулси. В пророчески аспект, терминът се използва, за да идентифицира обекта на пророческа активация и задвижване, които следват изговореното слово и осигуряват изпълнението и проявлението му в реалния физически свят. Думата е описателна за духовния депозит на Създателя, който Той е вградил в земята при сътворението й. Виж Яков 1:21; Римляни 5:13; 1 Йоан 2:5; Битие 28:12-13; Еремия 4:28; Йоан 12:48.
Веве – Магическа пентаграма, използвана от вуду жреците или жриците, чрез която те са призовавали духовете на предците, боговете на мъртвите и демонични духове, влияещи на природата и/или нейните елементи. Ритуалът на призоваване включва танцуване и пеене, което да подсили молитвата на поклонника за материализиране и служение на духовете.
Веелзевул – А) Дяволът, Сатана, който е паднал херувим, трансформиран от падението си в зъл дух. Виж Откровение 12:4 и Лука 10:18. Б) Титлата на езическо божество, което се смята за покровител и господар на злите духове. В) Главният дух на злото, който съблазнява човечеството. Г) Противник на Създателя и първия жител на ада, който става и негов началник. Д) Същото като Ваалзевул, което буквално означава “господаря на мухите”. Отговаря на Библейски акаронски “бог на бунището”, поради афинитета на мухите към боклука и ларвите, които те снасят там, за да се умножат. Виж Ваалзевул.
Везни(Люспи) – А) Инструмент на баланс, използван най-често, за да отмерва тегло. Символ на непредубеденото правосъдие, истина и божествен съд. Балансът и потенциалния дисбаланс, който може да бъде предизвикан поради изобилие или недостатъчност. Духовен преобраз за претеглянето на човешките дела и начин на живот. Б) Библейски термин за щит, броня, предпазител, защита или покритие. Използван, за да покаже природата и силите на Левиатана в Йов 41.
Венера – Ищар, за която се е смятало, че е богинята на едноименната планета. Наричана е още и утринна звезда, което е било едно от многото имена на тази многолика богиня на войната. Виж Диана и Артемида.
Венец – А) Духовен символ на жива корона, наречен така поради това, че е направен от цветя и растения. B) В миналото хората са вярвали, че венците дават божествени сили на закрила и размножаване на техните преносители. Те са били атрибути, правени, за да засвидетелстват позицията и преимуществата на святите хора. В много случаи венците са били давани като трофеи, особено за победителите в игрите на древна Гърция. Виж Корона и Деяния 14:13.
Вестибюл(антре) – Дължината на вестибюла, подобно както и при коридора, е показател за продължителността на пътуването на субекта на съня или видението от началото до края му. Това е времевия период, които определя пътуването на транзиция. Осветлението говори за степента и природата на откровение, което човека получава по пътя си. Различните цветове осветление имат различно значение, тък като те говорят за вида на светлината, която може да бъде срещната по време на пътуването.
Ширината на антрето, от своя страна дава прозрение за мястото, което е достъпно за маневриране по време на вървенето. Конструкцията на вестибюла също е важна, защото тя говори за природата, стила и вида на направлението, към което се пътува. Подът говори за основата на преминаване, върху която ще бъде извършен прехода.
Дали това е откровение или предсказание, можем да съдим по това, какво се случва при влизането и при излизането от вестибюла. Времето на преход, също може да бъде приблизително измерено от тези две подробности, както и какво води човек към антрето и какво се случва, след като той завърши пътя си. Виж Коридор.
Вет Авен (Бет Авен) – А) Дом на идоли. Б) Един от двата главни центъра на идолопоклонство по времето на цар Еровоам. Там е било мястото на храма, където са се покланяли на златното теле. Преди Израел да превземе земята, областта е била използвана за същите идолопоклоннически цели. Едно от местата, където шпиони отидоха да разузнаят по заръка на Исус Навиев.
Еровоам се възползва от историческото минало на тази област и възстановява и дори легализира идолопоклонството, в качеството си на управник на земята. Виж Ветил.
Вет семес (Бет Шемеш) – Дом на бога на слънцето. Виж Исус Навиев 15:10.
Ветил – Първоначално е означавало “домът на Бог”. Впоследствие става едно от двете основни места за идолопоклонство. Те са издигнати от Еровоам, бунтовния цар на Израел, които прави това, страхувайки се народът на Израел да не отиде в Юда, за да се покланя на Яхве. Еровоам постановил поклонението към телето, за да отклони поклонението на хората от Йехова. Другото подобно място е било в Дан. Виж Битие 12:8 и 3 Царе 12-13.
Вещерското кредо – То гласи “прави каквото искаш, но не наранявай никой”. Този древен постулат е известен като основен закон, който регулира практикуването на окултните сили на вещиците. Всеки логично разсъждаващ човек може да види, че това не е нищо повече от хитроумен капан, който да заблуждава хората. Позовавайки се на свободната си воля и това кредо, те безотговорно нахлуват в чуждите съдби. Един прост разбор на това твърдение, което да бъде сравнено с делата, мотивите и целите на вещерството, напълно изключва възможността то да бъде реално спазено.
Поради това, че всичките им действия се въртят около налагането на своята (в частност чужда) воля върху други хора, това предварително гарантира, че някой ще пострада или ще бъде ощетен от техните магии, отменени благословения и разнообразни похвати. Вещерството, магьосничеството и чародейството са похвати за пресяване на предопределените човешки съдби, като вещицата избирателно ги манипулира за свой собствен интерес. Тя узурпира, отменя и погазва личните прерогативи на другите, за сметка на изпълняването на своята лична воля чрез различни форми на манипулация и контрол върху хора и обстоятелства.
Към това се включва нуждата от заблуждаване на жертвата, за да може да стане уязвима спрямо това, което вещицата иска да направи. В Библията в 1 Йоан 2:21 се казва, че никоя лъжа не е от истината. Манипулацията винаги е основната цел на вещерството, тъй като естеството му се състои в това да променя естествения ред на събитията за човечеството. Без значение от каква гледна точка се преценява, невъзможно е да се нахлуе в сферата на личния живот на друг човек, без това по някакъв начин да не разстрои или отмени курса на човешкия живот за нечия вреда. Ако изключим всички възможни потенциално вредни последствия, практикуването на вещерство е вредно, дори поради самия факт, че Всемогъщия е предопределил път на съществуване за всяка душа, която е направил. А това е знание и информация, които са недостъпни за магьосниците, вещиците и чародеите.
От казаното дотук можем да видим, че е невъзможно да се изолира едно човешко същество, върху което да се въздейства чрез магии и това да не повлияе отрицателно на него или на тези, с които е свързан. Поради всички тези причини, Господ осъди магьосниците, вещиците и чародеите. Техните действия никога не биха могли да бъдат безвредни, а мотото им е логически неизпълнимо. Потенциалните проблеми и последствия водят към незабавни или предстоящи щети и вреда за субектите на вещицата, както и за тези, свързани с тях.
Вещерство – А) Занаятът на агентите на дявола, които упражняват неговите тъмни сили с цел изпълняване на волята му. Б) Институция на сатанински жреци и жрици на мрака. В) Проявление на мъжката похот, практикуването на спиритизъм и некромансия. В духовен смисъл, вещерството представлява злоупотреба с творението за постигане на собствени цели. Това става чрез налагане на демонични желания върху волята и живота на други посредством магия, вълшебство и други окултни средства. Виж 1 Царе 15:23; 2 Летописи 33:6 и Наум 3:1-6.
Вещица – А) Магьосница, Вълшебница. Жена, която се осланя на окултни методи, магьосничества и вълшебства, чрез които се манипулира свръхестественото. Личност, която влияе чрез горепосочените методи върху Божието творение. Б) Нелегална употреба на духовното творение с цел въздействие върху естествени форми или обекти от страна на невидимите сили на творението. В) Човешки съдове, които се противят на силата и властта на Христос и Неговата църква на земята, използвайки тъмни и жестоки похвати на воюване срещу тях и срещу Божията истина. Виж Изход 22:18 и Второзаконие 18:10.
Вечен – А) Сферата и областите на творението, които се намират извън видимия свят и са неограничени от параметрите време и пространство. Б) Вечността е мястото, където Създателя Бог обитава и откъдето Той извършва волята Си. Това още е сферата и територията на духовното творение. Виж Второзаконие 33:27; Йоан 5:39; Римляни 6:23.
Видение – Виждането на събития или проявления на свръхестествения свят в будно състояние, с духовно активирана и повишена сетивност. Виж Битие 15:1; Исая 1:1; Даниил 9:23.
Видения и сънища – Обичайният начин, по който Господ събужда духовете на пророците, за да им покаже, че те са призвани за този кабинет. Според Числа 12:6, това са основни пророчески възприятия и сетивности, без които един пророк не може да бъде пълноценен. Следователно липсата на такива при установен пророк, е показател за Божието наказание за непокорство, бунт или злоупотреба с дарбите. Виж Даниил 1:17.
Виждащ пророк – А) Надзираващ пророк, който получава информация от Бог предимно чрез видения. Мантията на виждащия пророк съдържа в себе си силен пасторален елемент. Б) Такива пророци спадат към категорията Рое Пророк. Това название има за цел да покаже надзорническите атрибути на мантията, които я разграничават от Шозех.
Вино – Алкохолна напитка, за която се вярва, че притежава животворна сила и способност да пренася духовни благословения. Преди Новия завет на Исус Христос, виното е било символ на спасение, веселие, истина, духовно просветление и изцерение. За да активира или придаде тези резултати, виното се обединява с водата. То е било ценено още и поради това, че хората са смятали, че то има трансформиращи свойства. Презумпцията за тях е произлизала от промяната на гроздето в напитка. Тези са някои от причините, правещи виното символ на божествено благословение.
Виното е било предпочитано питие от духовно-ориентирани или пророчески хора, които са го използвали като своеобразен катализатор за видения и пророчества. Тази група от хора са вярвали, че напитката е изявител на истината и води към духовно просветление и разбиране. Виното е било използвано и за ритуални възлияния, където поклонниците са го поглъщали, за да влязат в общение с духовете, обект на тяхното поклонение и търсене.
В Новия завет виното е преобраз на Святия Дух, заедно с водата, която го допълва. Поради това Духа на Истината символично е сравнен с вино. Аналогията произлиза от добре известните ефекти на виното, което отваря сърцето и отпуска хората, като променя тяхното нормално поведение. В миналото тези свойства на виното са били смятани за продукт на възвишения съюз на пияния с неговия или нейния бог. Приликата по цвят на виното с кръвта, която е смятана от древността за източник на живота и деликатес за божествата, допълнително е придавала духовна значимост на питието. Виж Левит 23:13; Ефесяни 5:18. В Библията виното като продукт на лозата, е също и преобраз на Божия гняв.
Както споменахме по-горе, виното е преобраз на истината, поради ефекта, който оказва върху сърцето и волята на пиещия. Древните хора са отчитали факта, че виното прави човека по-възприемчив към духа и по-податлив на невидимо влияние или нахлуване в тялото му. От тези архаични вярвания от Близкия изток е извлечено сравнението с влиянието на Святия Дух в живота на новородения християнин. Павел увещава Новозаветната Църква в посланията си вместо с естественото вино да се изпълва с Духа на Бог, Който е Истинският Дух на промяна. Като символичен ритуал, изливането на вино на земята е имало за цел да й придаде живот, който да гарантира плодовете и по време на жътва. Мотивът, стоящ зад изливането на кръв върху земята по време на жертвоприношения, е бил същия както при виното.
В древен Израел, изливането на вино по земята е действало и като вид спирачка за изпиването му, както е било обичая при поклонение към Египетските богове. Господ заповяда да не се извършват такива неща с цел да бъде чут гласа Му, въпреки че виното беше част от техните обичайни ритуали като напитка на общение. Виж Матей 9:17; Ефесяни 5:18.
Винопийство – Опиянение с цел плодородие и придобиване на свръхестествена мъдрост. Пример за този ритуал може да бъде намерен в Числа 28:7. На много места словото съветва против опиването с вино. Виж Притчи 31:4 и Езекиил 44:21.
Виолетово – Цветът на аметиста. Цветът символизира скромност, сдържаност и трезвеност. Също така той е показател за промяна от рязкото, грубото и бруталното към спокойното и ясното. В науката за скъпоценните камъни, аметистът е камъкът на трезвеността, който е вдъхновение за пророчески сънища. В книгата Откровение, аметистът е дванадесетия основен камък в Новия град на Бог. Това също е цвета и камъка на епископа(апостола). Виж Откровение 21:20.
Високи места – Върхове на хълмове, където е било извършвано поклонението към езически божества. Самуил отведе Саул до своето високо пророческо място, за да му говори за призива му да бъде първия цар на Израел. Също така в Авакум 3, терминът е използван отново като определящ сферата на власт, сила и служение, над които е поставен да отговаря служител на Бог. Виж 1 Царе 9:13; Псалм 18:33; 2 Царе 22:34; Авакум 3:19.
Вихрушка(Вихър) – А) Божествена сила и инициатива в действие. Демонстрация на Божията намеса в дадена ситуация. Може също да бъде инструмент на божествен съд, особено такъв, който води до очистване. Б) Бог я използва като средство за разпръскване или очистване на нещо, обикновено нация или народ, които са осъдени от Него като неверни. В) Може да бъде разглеждано като символично на колело. Виж Захария 7:14; 4 Царе 2:11.
Власт – А) Законно право и сила да наложиш покорство на човек или група от хора, за да контролираш или промениш поведението му/им. Б) Правото да наложиш специален ред на поведение, корекция, глоби или да накажеш неправилно поведение. Притчи 29:2; Матей 20:25; Лука 4:36; 1 Коринтяни 15:24; 2 Коринтяни 10:8.
Вода – Думата се среща в Библията почти хиляда пъти. Човек не може дълго да издържи без вода, която е древен символ на освежаване, напояване и растеж. В Библейски времена, водата често е била оскъдна и поради това в словото много пъти е използвана такава символика. В Библията пише, че човек може да живее и чрез словото на Бог, чийто преобраз е водата. Без съмнение тя е преобраз на живота, тъй като е от съществено значение за пиене, готвене и чистене. Виж Йоан 3:5 и Ефесяни 5:26.
Най-важният символ, който представлява водата, е Божието слово. То е духовен поток, знание, учение, духовна или религиозна доктрина. Пример за последните две е Откровение 12:15, когато змея изпусна от устата си вода като река, за да завлече жената със своята нечистота. В случая става въпрос за еретична доктрина, която е различна от тази на жената, която е преобраз на Църквата на Новото Творение, проповядващо Божието слово. Фалшивата доктрина може да бъде разпозната по това, че е строго интелектуална или мистична по характер. Водата е сравнена с животоспасяващата сила на изкуплението и човешките духове, които тя отвежда при Христос, за да се превърнат в Негови кладенци на спасение. Виж Исая 12:3.
Водач(Съветник) – Популярно в Ню Ейдж и други окултни жанрове, водач е названието на духовете-измамници, които се явяват на хора, (особено скърбящите, наранените и обърканите) като помощник, който да ги подкрепи и да им даде сила да преминат през делата на този живот и да ги позиционира правилно за следващия. Тези демонични духове се представят като любезни помощници от духовния свят, които поради причина на престорена щедрост, са назначени към техните повереници, за да им осигуряват достъп до духовния свят и неговите ресурси.
Тези духове дават способност на хората чрез духовните сили и мъдрост на творението да оказват влияние върху делата на този свят. Обикновено наричаните духове-водачи, а всъщност нечистите духове, описани ясно в Библията, се появяват в живота на хората в много уязвим момент. Тогава предлагат услугите си като облекчение и подкрепа в кризисния момент, под претекст – божествена намеса. При по-младите хора и децата, те могат да се появят под форма на въображаеми приятели, които бързо се възприемат от детето като отговор за самотата, отхвърлянето, малтретирането или несигурността.
Тези паднали ангели, които минават под знаменателя на духовни водачи, използват своите духовни сили чрез хората, с които са свързани, на базата на нещо като извратен завет. В последствие те толкова дълбоко се установяват в човешката личност, че след няколко години е трудно да се разбере кой, кой е. Практикуващите некромансия, шаманизъм, астрално проектиране и извън телесни преживявания са свързани и действат с помощта на някакъв водач. Магьосници и вещери оперират по същия начин и черпят от същите източници на сила.
Важно е да се отбележи разбира се, че най-често водачите получават достъп в живота на хората, които са призвани да оперират с тъмните сили на творението, чрез някаква форма на наследственост от предците им или фамилиарен дух, като по-често е втория случай. Това означава, че фамилна фигура с позиция на авторитет или е обещала тези качества за поколението си или конкретно семе от потомците си, или просто човекът несъзнателно е послужил като проводник за преминаването и предаването на духа надолу по родословното дърво на фамилията. Виж Йоан 8:44; Захария 13:2; Лука 11:24; Откровение 18:2. Също така виж 1 Царе 16:12-16, 18:10 и 19:9; Деяния 19:15-16.
Воду – Наименованието на вуду пантеона от духове на предците, които са издигнати до вуду статут. Базира се на вярването, че починалите от даден род хора преминават в ранг на божество след смъртта си. За тях се е смятало, че продължават да наблюдават, управляват и напътстват семейния род от своята възвишена духовна позиция за вечността. Виж Вуду и Духове на предците.
Военен данък – Дял от завладяното по време на война, който отивал за свещениците и Левитите, които са отговаряли за храма, светилището и Божиите предмети, докато армията е била на бой в името на Господ и е спечелила войната. Военният данък е подобен на десятъка в това, че се изважда от цялото и се дава на Божиите представители и техните служители, вместо на Бог. Това е знак на признателност и почит към Бог, за това, че е помогнал да бъде спечелена битката. Данъкът е бил взиман от войниците и победителите, които са спечелили богатство от техните победи за общото благо на народа, към който принадлежат.
Този вид данък е бил разделян по следния начин: след като двете групи са получавали дяловете си от триумфалното завръщане, останалото от плячката е било разделяно още веднъж. Една петстотна е отивала към свещениците като възвишаем принос за Господ и една петдесета към Левитите за тяхното служение. Духовният смисъл и презумпция за това се базират на разбирането, че делото на свещениците, техните жертви, служение, възлияния, молитви и ходатайство са свръхестествена подкрепа и причината за спечелването на победата. Тогавашните хора са вярвали, че духовната работа, извършвана от Божиите служители е елиминирала духовните им врагове, стоящи зад вражеските армии в естественото.
Веднъж след като духовния враг(демоничните сили) е бил отстранен, видимата победа във физическия свят е била само въпрос на време. По същия начин Левитите, които са служили на свещениците, бъдейки пазители и уредници в храма, са им давали възможност да посветят времето и вниманието си на по-висши и сложни духовни задачи. Така свещениците са можели да се фокусират върху подпомагането на победата срещу вражеската армия и съответните последствия на просперитет за страната.
В днешно време еквивалент на това е петкратния кабинет, който служи на Христовото тяло, от името на Новозаветната еклесия в неспиращата битка срещу армията на Сатана. На мястото на Левитите стоят презвитерите и старейте, които са служители на Божиите апостоли, пророци, евангелизатори, пастори и учители, помагащи в изпълнението на техните поръчения.
Съвременната църква ги възприема като виночерпци, помощници, оръженосци, ходатаи и молитвени войни. Това са хората, които в миналото са получавали една петдесета от всяко нещо, спечелено от армията в битка. Свещениците са получавали една петстотна от всичко. В днешно време това може да се прехвърли като една петдесета от всеки долар(лев) или негова равностойност на спечелено нещо от естествените войни на Божията църква. Това са бизнес хората, адвокатите, докторите и другите пазители, които служат на Господ Исус Христос. Съответно делът на свещениците е една петстотна от всичко.
Военният данък е бил даван отделно от десятъка, който при всяко положение е на Господ и поради това, даващият го не е имал право върху него. Отговорностите на войниците са се състояли в това, да върнат богатството и ценностите, които врагът е откраднал от техния заветен Бог, всеки път, когато Той ги използва за тази цел в битка(духовен конфликт). Нещо повече, главните служители спечелили битката, които са генерали, капитани, командири и т.н. са принасяли допълнителни дарове на Бог, поради това, че са спечелили без да изгубят живота или крайниците си. Въпреки, че са имали право да вземат от плячката всичко, което си пожелаят, като първите плодове на победителите, те все пак са били достатъчно благоразумни, за да дават първото и най-доброто на Бог, за да си подсигурят Неговото благоволение в следващите битки. Виж Числа 31:28-31.
Военна хитрост – А) Специфична военна маневра, която представлява умел ход или действие. Б) Думата стратагем, която е синоним на военната хитрост, означава още и генерал или един, който е начело на армия. В) Има общо с апостолското дело.
Вотан – Древния германски бог, за който се смята, че е баща и покровител на Германските племена. Известен е с неговия афинитет към опиянението. Типични напитки, участващи в неговите празници и поклонение са бирата, сома и медовината. Специални сортове от гъби, които причиняват халюцинации, също са били употребявани от неговите поклонници. Това божество напълно е обладавало своите хора, като ги е обсебвало с мисълта и желанието за война и жестокост спрямо враговете им. Символи на Вотан са роговете за пиене и пиянството, които са предшествали служението на поклонение към него. Бойците от племената на Германите са се опивали преди битка, с цел да подтиснат или напълно да се освободят от всякакъв разум. По този начин те са ставали напълно подвластни на неговия дух, който са вярвали, че се вселява в тях и ги води в жестоки битки срещу враговете им, за които те вярват че са и негови врагове.
Това променящо се божество, сменя своите форми с цел да се адаптира и подпомогне своите завоевания. Змията, драконът, змеят и върколакът са неговите предпочитани физически форми. Състоянието, което най-точно характеризира присъствието на Вотан, е безумна лудост, изразена чрез жажда за кръв.
Поклонниците на божеството се предавали тотално на неговото влияние, за да могат да извършат зверски жестокости спрямо себеподобните си. Смята се, че Адолф Хитлер и Нацисткото движение са получили вдъхновението си от Вотан. Виж Върколак и Свастика. Съвременният пророк трябва да има разбиране за влиянието на този дух, за да може адекватно да идентифицира демоничните сили и да освободи вързаните или съблазнените от тях.
Воюване – Враждебни или съпернически битки между врагове или конкуренти, където нещо ценно е заложено или може да бъде изгубено. Гръцката дума е стратея, която освен значението и на воюване, има значение на военно служение и апостолска кариера. В значението на думата се включват и подразбират походи и експедиции. Библейското значение добавя към казаното дотук, изпълняването на апостолските задължения от този, на който са поверени. Виж 1 Царе 28:1; Исая 40:2; 1 Коринтяни 9:7; 2 Коринтяни 10:4; 1 Тимотей 1:18.
Воюване с пророчество – Фраза, която е взета от посланието на Павел към Тимотей. Отнася се до правилния отговор и реакция при получаване и приемане на пророчество, в случаите, когато то не е пренебрегнато, небрежно оставено настрана или избегнато поради страх. Единственият случай, когато е допустимо пасивно възприемане на пророчеството, е тогава, когато е очевидно, че обещаното ще отнеме време, преди да се изпълни. В останалите случаи е необходимо да се предприемат динамични духовни и практични стъпки, които да активират силите, отговорни за изпълнението на словото. Това са действията, за които става въпрос, когато се говори за воюване с пророчество.
Някои от най-важните такива са незабавна молитва, редовно оценяване и претегляне на ситуации и обстоятелства в светлината на словото, промяна на начина на живот, поведение и отношение в съответствие с пророчеството. Съвкупността от всички тези неща ни дават предпоставките за изпълнението на словото. В случаи, когато словото е записано на електронен носител, важно е да бъде редовно прослушвано, така че обещанията, значението и условията към него да бъдат винаги свежи в ума и сърцето на човека. Ако е написано на хартия, то трябва да бъде редовно четено и препрочитано поради същите причини.
Друго важно нещо е завета и взаимодействието с доверен духовен приятел и молитвен партньор, който влиза в съгласие с пророческото слово на Бог и се бори и очаква неговото изпълнение. Добре е да има насрочено време за обща молитва и дискусии по отношение на пророчествата на партньорите, така че да бъдат фокусирани само върху позитивните дейности, които касаят изпълнението на словото. В случаите, когато времето е от съществено значение, а нуждата от изпълнението на пророчеството е спешна, особено важно е ежедневното стоене и ходатайство пред Господ, базирано на полученото слово. Виж Пророчески проект.
Когато пророкът е посочил, че словото се отнася за по-далечно бъдеще, тогава е възможно то да се разглежда по-рядко, докато не се открие в молитва, че времето на изпълнение е наближило. Две от най-разрушителните реакции спрямо пророчеството са нарочното безразличие и/или съзнателното отхвърляне на посланието или пратеника. Това са начини, които гарантират аборта или стагнацията на пророчествата, докато са още във форма на зародиш. Това е така, защото адекватната реакция при получаването на пророчество е от съществено значение за неговото изпълнение.
Когато изпълнението на дадено пророчество е наближило, Бог изпраща други пророци, които да затвърдят първото слово и да отключат и задвижат силите, отговарящи за неговото изпълнение. Човек обаче трябва да е нащрек, с цел да направи необходимите вътрешни и външни промени за успешното и навременно изпълнение на пророчеството. Това може да са ново поведение, цели и желания, които да доведат начина на живот и вяра в съгласие с пророческите изисквания на Божието слово, за да може то да се изпълни. Молитва, общение и стоене пред Бог са инструменти за получаване на информация и подробности по въпроса. Когато молитвата по отношение на времето и условията е силна и настоятелна, Господ изпраща друг пророк с Неговия отговор за възможни причини или предпоставки за забавяне на обещаното от Него.
Воюването с пророчество не означава борба с Господ, което да насили изпълнението на словото Му. Трябва да разбираме, че ние вече имаме Неговото съгласие и одобрение, тъй като Той е бил Инициатора още на първото пророчество. Воюването също не е и прилагане на човешки усилия и мотивация, чрез които да бъде извършено Божието слово, но според човешката воля. И двете изброени неща водят до объркване и негодувание, когато Бог откаже или обърка подобни човешки вмешателства в определения от Него календар.
Това, което Павел искаше да предаде на Тимотей, когато му даде съвета за воюване, бе истината по отношение на нещата, които се случват, когато словото на Господ дойде към хората Му. Очевидното от този пасаж е, че обясняването на воюването и всичко свързано с него, не са били необходими. Привидно безгрижния начин на използване на тази фраза от Павел е показател, че обучението във воюване е било важна част от развитието на младия апостол. Павел просто искаше да окуражи, смелото прилагане на наученото в действие от страна на Тимотей.
Апостолът му каза да воюва с пророчествата, които се отнасят за него, защото Тимотей вече е публично свидетелство за човек, обучен от Павел. “Тази заръка предавам на теб, сине Тимотей, според по-ранните пророчества за теб, за да воюваш съобразно с тях като добър войн” 1 Тимотей 1:18. В случая Тимотей не просто трябваше да воюва с получените в миналото пророчества за неговия живот и служение, но същите тези думи трябваше да станат част от неговия настоящ и бъдещ апостолски арсенал и въоръжение. Виж Пророчество, Пророческо воюване и Проявление на пророчество.
Врана – Знак за предстояща война или смърт, символично за отчуждение и усамотение. Враните винаги са били предвестник на беди и нещастия. Пророчески, тези птици са лошо знамение. В миналото се е смятало, че те са духовни водачи с качество да предсказват. На тях е гледано като проводници за гласа на Аполон и неговото потомство, божества от подобен характер. Враната е показател за свръхестествен посланик, изпратен от мрака, чиято главна цел е да донесе унижение и обезсърчение. Виж Гарван.
Врат – Тази част от тялото, която се намира между главата и раменете. Вратът, често е използван като преобраз и изражение на волята. За врата се вярва, че е доказателство за сила, особено за силата на волята.
Врата – Символ за хоризонтално преминаване и транзиция. Вход, достъп или възможност, която се отваря.
Време - А) В пророчески аспект, думата има две значения: 1) Периодът, в който пророческо откровение е дадено и поставено. 2) Брой години, през които личност, място или нещо е живяло или съществувало. Б) Степента на съзряване, която е била необходима, за да може личност или събитие да порасне, да се развие или изпълни. Когато времето е обект на сънища или пророчески видения, детайлите на съня или видението трябва да бъдат внимателно разгледани и изследвани, за да се определи века, епохата или десетилетието, в което се случват събитията. Томове информация могат да бъдат получени за значението на посланието, като внимателно се изследват и разглеждат тези детайли. Най-видимият и бърз резултат на този подход е разбиране за времето, към което посланието от съня или видението е насочено. Когато разбираме правилното време, можем да оценим много по акуратно целта и съдържанието на пророческото послание.
Когато например разглеждаме и си спомняме сън, които подчертава време като фактор и център на посланието, трябва да обърнем внимание на спецификите на обстановката и фона на посланието. Стилът и ерата на облеклото, мебелировката, музиката или пейзажа, които са предадени в съня, посочват тенденцията и модата, преобладаващи във времето на съня. Тези подробности могат да кажат много по отношение на това, което на пръв поглед липсва в съня и въпреки всичко се предава от него. Когато разпознаем и сложим времеви аспект на съня, можем да разберем много по отношение на политическия, социалния, религиозен или духовен климат на поколението, за което се отнася сънят или видението.
Такива фактически индикатори, които ни откриват времето, когато събитията от съня се случват или кога е вероятно те да са се случили вече в исторически аспект, са много ценни при тълкуването. Смисълът на сънят или видението, предаван чрез образи и картини, които ние виждаме, става много по-ясен с помощта на тези детайли
От съществено значение за правилното разбиране на смисъла и целта на посланието от страна на сънуващия, е това дали фонът на съня е съвременен, стар, древен или фиксиран някъде в ранните години на цивилизацията. Свръхестествените сили, които са действали задкулисно за конкретното време, могат да изпъкнат при едно старателно разглеждане на детайлите. Посредством този метод може да се разкрие паралел между действието им в настоящето и периода, включен в съня. Това разкрива смисъла на времето за сънуващия, като исторически, хронологичен или периодичен. За повече подробности виж Сънища и видения, както и Ера.
Всекидневна – Говори за общение, почивка и удобство. Тя е преобраз на познатото и уютното място, където няма стрес. Всяко нещо в пророчески контекст, което се случва във всекидневната и е необичайно за нейното предназначение, е сигнал, който е индикация за целта и значението на посланието. Например миенето на чинии е нещо нехарактерно за тази стая. Следователно сънуващият трябва да определи връзката, която произхожда от работата в кухнята и защо тя се извършва във всекидневната. Защо такова нещо трябва да се прави там? Какво би накарало Господ да сметне за уместно дадено нещо да се извърши на неподходящо на пръв поглед за него място? Това са някои от основните въпроси, които човек трябва да си зададе, когато има подобен сън или видение.
Всемогъщият - А) Името за Създателя Бог, като титла и обръщение към Него, в контраст с всички други богове, почитани от хората, които са без завет с Него. Б) Терминът е необходим за тези, които не познават Създателя като Бог на боговете и им предстои да разберат, че Единственият Бог е по-горен от всички други. Виж Битие 17:1; Изход 6:3 и 34:14; Исая 43:10; Псалм 82:1 и 86:8.
Встъпване в длъжност – Да призова и ръкоположа в длъжност, организация или в група, с цел работа, дълг или като официално задължение.
Вуду – Синкретична религия, обединяваща много мистични елементи от популярни вярвания, оцелели през вековете. Развита е от африканските роби като форма на поклонение към починалите им роднини, превърнали се впоследствие в техни идоли. Виж Духове на предците и Поклонение към предците. На починалите са били оказвани специални почести и поклонение, в замяна на тяхното благоволение, защита и напътствие.
Във вуду, божествата (наричани лоа), представляват духовете на предците. Пълният спектър от божествени създания, наричан воду е духовна група, която е един вид посредник между хората и техния създател, наричан Гран Мет. Главния лоа е Данбала-Ведо, чието име означава Великата Змия. Той е изобразяван като питон или боа-удушвач. Питоните винаги са свързани с фамилиарни духове, което е същото като духовете на предците.
В съответствие с подобните му древно-езически религии, главното божество на вуду също има своя спътница, която е била изобразявана като малка змия. Преобладаващо змийската символика във вуду е подобна на много от древните племенни обичаи за плодородие. Вуду използва музика, бърз ритъм и мистични напеви, които имат за цел да доведат поклонниците до състояние на екстаз и забрава. Това е първата крачка към подготвянето им за обладаване от фамилиарни духове, които използват телата на хората за свои проявления и нечестиви действия. Подобно на много други религии, вуду жреците и жриците са представлявали тълкувателите и устата за думите и волята на лоа-божествата.
Магьосничество, чародейство и фармакея еликсири и отвари, преобладават в ритуалите на поклонение в тази окултна и демонична религия. Поглъщането на интоксиканти е водило хората до състояние на пълно безразличие и липса на собствена воля, когато влезлите в този транс са принудени да вършат безпрекословно всичко, което лоа им заповядат. Това състояние е предизвикано от комбинация на халюциногени и хипнотизиращи билки и отвари.
Вулкан – Емблематично за бог Хефест, известен като създател и покровител на огъня в древен Египет.
Вход – А) Вратата или портала, който дава достъп към град, палат, царство или конкретно обособено място или област. Б) Отварянето на портал между Божиите видими и невидими светове. Стълбата на Яков е такъв портал, където нововъведения патриарх на Божието Царство бе представен на силите и ресурсите, които бяха на негово разположение в качеството му на човек в завет с Бог. Исус каза, че има подобно снабдяване от Божествен портал, откъдето идваха още по-превъзходни ресурси за Неговото служение.
В Езекиил 44:6, пророкът казва, че Ерусалим е мястото, където е престола на Бог и Неговия храм, който се намира там, духовно и сферично. Това го прави да бъде вход на вечността, през който благословенията и снабдяването на Бог се изливат на земята, откъдето и разбираме защо Той даде земята на Неговия заветен народ. И докато тази истина може да няма голямо въздействие върху модерната Новозаветна Църква, то древният свят е знаел как е придобил земите си и това, че отнемането им от тях е всъщност едно от най-тежките проклятия. Това е било равнозначно на живот под непрестанно проклятие от техния бог и разделянето на народа му с благословенията и богатствата на съответния бог или богиня.
За нашите предшественици не е било малко нещо боговете им да ги изоставят или да ги предпазват в земята им. За едно божество да депортира своя народ, нация или избрано потомство от тяхната земя, е било най-строгото наказание, което един гневен теократ може да отсъди. Това прекъсва връзката между божеството и хората му и затваря входа, през който благословенията стигат до земята. Виж Битие 28:17, където Яков “случайно” попадна на вратата на Бог, за която разбра че е вход към Божия дом.
Днес входа към съкровищницата на Господ и Неговото снабдяване са на разположение за всички новородени от Неговия Дух. Божието бащинско взаимоотношение с децата Му им дава право и свободен достъп до Неговото царство и богатство. По-подробно това е описано в посланието към Ефесяните. Виж Портал.
Въздух - А) Елемент, който символизира превъзходството на духовната над естествената материя. Б) Въздушните сънища и видения се отнасят до небесното като противоположност на земните субекти и обекти на Бог, включително божества. Виж Ефесяни 2:2; 1 Солунци 4:17; Откровение 9:2 и 16:17.
Възлияние – А) Ритуален термин за пиенето като форма на поклонение. Б) Питие, споделяно от поклонника и неговия бог.
Възнаграждение – Заплата, надница, отплата.
Вълк – А) Символ на свирепа и коварна духовна жестокост и животинско прокрадване и промъкване. Б) В пророчески контекст това е знак за хищник, който е тласкан от безмилостна алчност и животински инстинкти. Вълците са символ на наглост, безочливост и зло. Изявен сексуален мъчител и използвач, алчен и ненаситен развратник и поглъщател.
Вълците са духовен преобраз на силите на злоупотребата, хаоса, насилието и бедствието. Те изпълняват своите планове и цели чрез дяволска хитрост, участвайки като свръхестествени бойци в духовни битки. Още от древността това животно е емблематично за вещиците, от което и произлиза мита за върколака. Според някои вярвания, човек се е превръщал във вълк с помощта на заклинател или вещица. Присъствието на това животно в сън или видение, символизира дявола и е знак за ерес в религиозен, духовен или доктринален аспект. Вълкът отразява още и присъствието или нахлуването на духове на съблазън. Виж Битие 49:27; Езекиил 22:27; Матей 7:15 и 10:16; Йоан 10:12; Деяния 20:29. Виж Върколак.
Върколак – Измислица на развлекателната индустрия, която изобразява хора, които при пълнолуние се превръщат във вълци. Виж Вотан и Свастика. Съвременната представа за върколака произлиза от древното поклонение към бога на войната Вотан. Дрехите от вълча кожа, които са използвали племенните войни, покланящи се на това божество, са били основна част от подготовката им за битка. Друг важен елемент преди бой е бил церемониалното опияняване. Облечен във вълчи кожи и погълнал порядъчно количество опиати, боецът е влизал в битка, напълно лишен от разум, чувство и състрадание. Жаждата за кръв и жестокостта на бог Вотан е обладавала напълно съзнанието на поклонниците му. Единственият начин да бъдат задоволени тези страсти, е бил в кръвопролитна битка.
Предполагаемата трансформация на човека във вълк е била нужна, за да може изпадналия в транс войник да изгуби всякакво човешко възприятие и да се предаде напълно на вълчата природа. По този начин се е вярвало, че той става почти неуязвим и способен да стигне до пълно себеотрицание, влизайки в битка на живот и смърт. Това състояние на ума е една от основните предпоставки за създаването на мита за върколака. Множество лунни богини на войната са участвали съвместно с патриархалното присъствие на Вотан при вливането на сила, гняв и жестокост за война на своите поклонници. Този дух е бил призоваван чрез определени древни ритуали, за да се всели в търсещия и да му помогне да изпълни своите планове за унищожение на човешки същества.
Вълшебник – А) Буквално думата означава “знаещ, познаващ, изкусен в занаята, изкуството или уменията си”. Отнася се за магьосници, фокусници, вещици, екстрасенси, спиритисти, врачове и чародеи. Б) Такъв, който притежава и разбира принципите, чрез които да впрегне и използва свръхестествените сили на творението в областта на черното изкуство. Виж Левит 19:31; 1 Царе 28:3; Исая 8:19 и 19:3. В) Един, който призовава духовете на миналото. Г) Заклинател на фамилиарни духове. Д) Гадател, ясновидец, некромансер. Човек, способен в тези сфери. Симон магьосникът е пример за такава личност. Виж Деяния 13:6, 8; Левит 20:27; Второзаконие 18:11.
Вършител на чудеса – Такъв, който по рождение притежава капацитета и дунамис качествата и силата, необходими да действа и функционира в сферата на чудесата за своя Бог. Виж Дунамайт. Виж 1 Коринтяни 12:28-29.
Вътрешна екипировка – Вътрешните духовни запаси на човек, дадени му от Бог като свръхестествена екипировка, която подготвя служителя за призванието му и му дава сила за него.
Вътрешности – Символ на емоционалния център на човека. Мястото, където е седалището на страха, смелостта и ужаса. Това е още и източника, откъдето се задвижва състраданието, милостта и пророческото зачеване и развитие. Виж Езекиил 3:3; Авакум 3:16; Откровение 10:9-10.
Вътрешности – Черва. Телесни органи, за които се е смятало, че отговарят за интуицията и действието на човешките инстинкти. В древността хората са ги изследвали според този магически смисъл с цел добиване на мистично, свръхестествено знание и разбиране, чрез което да предскажат бъдещето. Поради тази причина Бог заповяда на хората Си да изгарят вътрешностите на животните, които те ползваха като жертва или за храна. Виж Изход 29:17-25.
Въшки – Разрушители.
Вяра – Нематериалният механизъм, който дава субстанция на материалните благословения и снабдяване, произхождащи от Създателя Бог. Виж Евреи 11:1.
Вятър – А) Присъствието или идването на духовно създание. Б) Често използван преобраз за Святия Дух. Виж Йоан 3:8.