Л
От Ламиа до Лято
Ламиа – Божество-хермафродит със змийски очи, появявайки се във формата на женски вампир.
Левиатан – А) Спираловидно животно. Б) Буквалното значение на думата е “един, който е навит, даден при обединяване чрез завет”. В) Управляващо началство от семейството на змиите, чието духовно място е оприличено с това на дракона. Г) Древно драконоподобно създание, синоним на дявола и символ на мистичното познание, интелект и дива сила. В миналото левиатана е бил морско създание, което е било представително за свирепите и абсолютни сили на природата. Д) Символ на “непокоримото” и елемента хаос.
В духовно отношение, левиатана е още и съзвездието Дракон, което е възприето за духовна власт над древен Вавилон, който от своя страна е бил известен в миналото като Дамата на Морето, в съответствие с Откровение 17:1. Беседата за левиатана, описана в Йов 41, алегорично обрисува сферата на духовна сила и човешки опит, където гордостта управлява, описана като левиатана, владеещ над децата на гордостта. Лъжливата религия, илюзията и заблудата са придружителите на силата на това създание. Други форми на това застрашително и съблазнително същество са гущери, динозаври и крокодили.
Ж) В древен Ханаан левиатана е бил наричан още Лотан, който е наподобявал Тиамет – богинята на хаоса. З) Бягащата змия, описана в словото, също е наречена Левиатан. И) Древен Угаритски дракон. Й) Символ на морските чудовища и морския хаос. К) Дълбоката бездна. Л) Рожба на зодиака. Еврейската дума за змиевидните създания в Библията е таннийм, което дефинира дракон. През 1907-ма година, според Етимологичния Речник на Барнард, левиатан е бил превърнат в термин, който описва огромен, велик и мощен човек или нещо. Виж Вавилон, Дракон и Змия.
Левит – Член на свещеническия род от децата на Израел, известни като Левитите. Те са били специфично и изключително назначени да се занимават с функциите на служението и жертването в храма, като форми на поклонение в Стария завет. Впоследствие името става нарицателно за служител, особено за Новозаветните дякони.
Левитско свещенство – Събирателно за съвкупността от всички свещеници, които са служили на Бог в Израел.
Легион – Армия, голямо множество. Бойна единица в Римската армия, която се състои от хиляда души – пешаци и кавалерия. Думата означава буквално “събрани”.
Лейтургос – Тази гръцка дума е използвана в Евреи 8:2, за да дефинира човек, който е официално длъжностно лице и служител в храм. Думата определя този, който е служител и поклонник на Бог, а оттам и облагодетелства човечеството. Един, който работи в светилището на Бог, трудейки се за доброто на Божия народ. Думата е използвана четири пъти в Новия завет, като нейната важност произтича от последствията, заобикалящи употребата й.
Виж Римляни 13:6 и 15:6; Филипяни 2:25; Евреи 1:7. В категорията, описана от думата, освен Господ Исус влизат светски служители, служители на евангелието (апостол Павел към езичниците) и Божиите ангели.
Лейтургос-служителите от времето на Исус, са били интересни хора с уникална мисия. Поради тази причина, Павел съвсем нарочно използва термина, за да опише тяхното служение и да предаде някои мощни истини, за това как публичното служение на Бог трябва да бъде извършвано чрез дарбите, за да посрещне нуждите на цЦрквата. По времето на Христос и после Павел, лейтургос-служителите са били тези, които са извършвали обичайни и изключителни служения към хората от името на бога на земята. Без изключение техните задължения са били налагани от държавата или местното управление, като само богатите от обществото са можели да бъдат избрани за тази длъжност.
Тази група от обществени служители са финансирали годишните драматични постановки и чествания на божеството. Спонсорирали са тренировките и обучението на атлетите и професионалистите и техните състезания и пиеси. Лейтургосите са плащали и са надзиравали грижата и поддръжката на святите места в земята, като също така са покривали и всички разноски по святите мисии. В качеството си на храмови и държавни служители, те още са финансирали и воините на страната, което е включвало строене на обсадни машини, екипиране на войниците и снабдяването им с оръжия и храна. Поради това, че са избрани от страната с цел да вършат тези неща, те са били разпознавани, приемани и награждавани с престиж, позиции и мощно влияние в земята.
Местните сенатори, благородници и техните наследници са били най-честия избор за тази длъжност. В областта на военните снабдявания, лейтургосите са били съработници заедно с генерали, стратези и провинциалните управници. Те също така са работили заедно с хорегео, които също са били тясно свързани с тези дейности. Използването на този термин от апостол Павел в Библията се отнася за определен тип ходатайствен служител, като целта му е била да разшири вижданията на църквата по отношение на целия спектър от божествено служение, в който някои от тях са щели да бъдат пряко въвлечени.
Леопард – А) Символ на жестокото, безмилостното и мощното, което върши подвизи и завоевания. Б) Показателно за покварена гордост, под прикритието на човешка смелост. В) Знак за бързина и потайност, мобилизирани заедно за атака. Леопардът е древен символ на шаманизма и свещеното животно на египетския бог Сет. Неговите характеристики са подобни на тези на Дионисий (Бакхус), гръцкия бог на гуляите, примитивната жестокост, сексуалните извращения и пиянството. Петната на леопарда са били свързвани с многото очи на бог Аргус. Леопардът още е наричан и Пума. Поради тази причина, черния леопард се смята, че е кръстоска между лъва и пантерата.
Лесбийство – Секс между две или повече жени. Историята показва, че лесбийството получава своята перверзна известност и почит от древния гръцки остров Лесбос. На това място, поетесата Сафо е писала за нейните сексуални преживявания с богинята Афродита, което впоследствие популяризирало тази практика.
Сафо възприемала себе си като духовен водач, който да помогне на развитието на млади жени, призвани да събудят и издигнат своята сексуалност до нови нива. Поетесата е вярвала, че нейния призив е да ги подготви за брака. Преди жените да се оженят, те са прекарвали определено време на обучение за живота при Сафо.
Тя събрала специална група от жени-лесбийки, които станали печално известни, а на някои места смятани за тотално покварени поради тяхното развратно сексуално поведение. Начален тласък и пример за подражание на това течение е било твърдението на поетесата, че има сексуална връзка с богинята Афродита. Това обяснява как и защо съвкупността от поклонението към богини и лесбийството се проявяват в обществото ръка за ръка.
Апостол Павел осъди този акт и неговата известност като оскверняване в Римляни 1. Фактът, че чрез него се извършва поклонение към други богове, го класифицира като идолопоклонство. Също така, изискванията определени от Създателя за брака, не могат да бъдат удовлетворени от еднополови партньори. Нещо повече, поклонението към други богове е осъдено и заклеймено в Словото и такива хора не могат да наследят царството Му. Виж Богини, Сафо и Лесбос. Виж още Юда 1:7 и Римляни 1:26.
Лесбос – Името на гръцкия остров, където през шести век е живяла поетесата Сафо. За нея се смята, че е отговорна за установяването на лесбийството в модерните общества и културата на Запада. Нейните творби отразяват любовната и афера с богинята Афродита, известна още като Венера, богинята на любовта. Парадоксалното е, че точно на базата на този вид взаимоотношения, древната езическа богиня е проповядвана като девственицата. Тя е била почитана от цели поколения лесбийки, тъй като нейната работа на земята е включвала предаването и обучаването в перверзно хомосексуално поведение.
Лешояд – Един, който разкъсва. Символ, който представлява хищна птица, използвана като образ-пазител на Фараоните в Египет. Пазители на царица Некбет, предполагаемата древна закрилница на Горен Египет, пазителка на институцията на Фараоните. Тя е била изобразявана обикновено с корона във формата на лешояд. Лешоядите са мършояди и унищожители, които са преобраз и знак за присъствието на настойнически духове. Впоследствие те са избрани да бъдат свещените птици на Рим, поради предполагаемите им пророчески сили. За този вид птици се знае, че имат изключително добре развито зрение, свирепа преданост и сила, а оттам и презумпцията за пророческите им качества. В пророчески контекст, те могат да символизират опозиционна алчност и ненаситност, поради хищническата природа на птицата и нейната способност за тихо промъкване към уязвима плячка. Птицата още е почитана за своите инстинкти за защита, което е и причината да бъде избрана за пазител на Фараоните. Виж Левит 11:14.
Лидерство(Водачество) – Термин, който описва събранието от лидери над някаква организация. В общия случай се има предвид повече от един ръководител, когато се използва този термин, защото той е почти синонимен със съвет(множествено число – събирателно).
Лилит – Името на женски демон, наречен от Бог “кукумявка” в Исая 34:11-15. Името произлиза от Акадианското лилиту, което означава демон. Неговото проявление и поява е във вид на женски дух, който представлява блудница в естествен и/или духовен аспект, която се противопоставя на праведността на Бог. Името означава още и “тя от нощта”.
Лилит е дух на похот, който често търси да съблазни и обладае мъжете, които да блудстват с нея, обикновено през нощта. Нейното име идва от еврейската дума за привидение. Означава още призрак. Лилит представлява извиваща се спираловидно сила, която призовава жертвите си към духовното небе на мрака, със сладострастни обещания за сексуални удоволствия.
Като създание на мрака, Лилит излъчва тъмнина и се появява, като самотно виещо създание, имащо вид на богиня. Според словото тя обитава винаги в изоставените и пустинните места. Името й се свързва още с кукумявки, сатири и други идоли, чието поклонение е било чрез перверзни и необуздани сексуални оргии. Името Лилит е синоним на “злокобно и застрашително нещо”.
Лилия – За тези, които са писали Словото, думата е означавала “стълб на природата”. Това цвете е било почитано поради неговата привлекателност. Стълбовете са имали много приложения, тъй като те са поддържали неща, помагали са още за укрепяване, транспорт и увесване на неща. В Библията освен като метафорично представяне на Спасителя, лилията е представлявала и образ на дългата тръба, чрез която събрания и армии са били свиквани. Нейният венчелист наподобява арковидната горна част на врата, което е символ на покритие и достъп.
Като метафора на Исус Христос, нейният символизъм е ясен. Той поддържа света и цялото творение в качеството си на изявеното в плът Божие слово (Виж Евреи). Като водна лилия, Той дава сухо убежище за водните създания. В качеството си на тръбата, Той е призива към изкупление, към общение, към поклонение и към война. Като арката, Той е шатрата на Бог, която пази от топлината и елементите на света. Като преобраз на вратата, Той дава достъп и излизане към и от присъствието на Бог Отец. Завесата на Неговата плът е начина за преминаване между двата свята, този на Бог и нашия. Виж Йоан 10:7, 9; Ефесяни 2:18 и Колосяни 1:17.
Линеен пророк – Такъв, който служи сред свикано пророческо презвитерство, разпределяйки и споделяйки пророческия товар над многолюдното събрание.
Лира – А) Хармонията на земното и божественото. Б) Символ на музикалните сфери от творението. В) Знак на поетичното.
Лиричен пророк – А) Пророк, чието служение е наситено с поезия и рима, често освобождавани под формата на песен, която не е свързана с истинските написани псалми. Б) Посланикът, който функционира по този начин, е възможно да е истински псалмист, а може и да има само спорадични проявления.
Лисица – Символ на лукавство, злина и лицемерие. Червената лисица е преобраз на огнен демон – мошеник и измамник. Лисицата се идентифицира с древното норвежко божество Локи. Лисицата може да бъде и синоним и предупреждение за съблазнителна жена.
Литан – А) Седемглавия. Б) Навитата змия. В) Тиранин в духовен смисъл. Г) Драконът на хаоса. Д) Изчадието на Тиамет. Виж Лотан.
Лице – Изглед на предната част на някой или нещо. Лицево изражение или конфронтация. Също може да означава среща. Кимването е показател за освобождаване, открита реакция, одобрение или несъгласие или друг вид емоция. Виж Битие 1:2 и 17:3, 17; Лука 9:53; Деяния 17:26.
Лоа,(лои) – Вуду думата, събирателна за всички некро-божества на тази религия (некро означава мъртъв или смърт). Лоа са духове, обитаващи и пазещи територия или регион(обикновенно на мъртвите), към който са назначени. Други лоа представляват небесни божества, които са представлявани и водени от жрец или жрица, наричани съответно хунган и мамбо. Съвременните лоа са примесени с християнски светии от средновековието, за които се смята, че представляват тези обитаващи на земята духове, с религиозно значение и цел.
Лотан – Седемглаво ханаанско божество, което е било морско чудовище. В Библията, древното хорейско божество, за което се е вярвало, че владее над земята им. Седмоглавият е представлявал бога на злото. Името още е и синоним на левиатан.
Лошо(Зло око) – Термин, използван от Исус в евангелията, за да опише състоянието на сърцето, което покварява и омърсява плътта. Злото око е синоним и израз на завистта. Това включва тази степен на пожелание, която включва в себе си разрушение на обекта на желание, така че притежателите му да бъдат лишени от него. Фразата зло око се прилага за завист, ласкателство, лицемерие и разврат. Може да бъде свързано също с окулт и магьосничество, където се е смятало, че чародеите притежават такава сила, че могат да унищожат жертвите си само с поглед. Оттам идва и нарицателното “уби го с поглед/смразяващ поглед”. Виж Притчи 23:6 и 28:22; Марк 7:22.
Луна (1) – А) Светилото на нощта, което е било често пъти обект на поклонение в древните култури и цивилизации. Б) В миналото се е вярвало, че то влияе на човешкото поведение и водата, както и други природни елементи. В) Луната е базата за първото измерване на времето, от страна на човека. Нейното влияние може да бъде видяно в различни форми на поклонения, празненства и други религиозни или светски събития.
Г) Лунният цикъл е бил и очевидно продължава да бъде важен за Господ Бог, който има много времеви планове на Свое разположение, за да избира из между тях календар, който да назначи за Своята нация. Египтяните например са имали осем-дневна седмица, която са почитали, елиминирайки четните числа от всяко съществено събитие. Въпреки това, Създателя постанови седем дневна седмица и лунен месец, вместо соларен.
Често, в по-късните години, женските божества са били обект на лунно поклонение. Оттук идва и менструалното поклонение, което съвпада с месечния цикъл на жената, което впоследствие е обособено като култ, боготворящ жените, където те са издигнати и почитани като богини.
Луна (2) – Името на богиня от древността. То означава “лунна богиня” или “богиня на луната”.
Лунни божества – Божества, които владеят над нощта, като най-често имат женски образ. Шумеро-Вавилонската е най-известната в Месопотамия култура, която се покланя на множество нощни божества, от които Ашера, Ищар, Дияна и Венера са най-главните.
Луцифер – Името на херувима, който някога беше лидер на небесното хваление в присъствието на Божията слава. Смятан погрешно за архангел, тъй като Словото съвсем ясно го определя като херувим – някога помазания херувим. Думата помазан, която е използвана, за да опише неговия бивш статус на херувим, е използвана само веднъж в Библията. Това е думата мимшакх. Луцифер, помазания херувим, е единствения, който получи такъв тип помазание от всички създания на Бог. Неговото име беше променено на Сатана, когато той започна война срещу творението и своя Създател, когото мислеше, че може да победи. Езекиил 28 и Исая 14 разкриват неговата същност.
Лъв – А) Библейски символ на управление според Стария завет, имащ предвид конкретно царя. Б) Представлява Господ Исус Христос като Лъвът от племето на Юда. В) Символично представяне на апостолския служител. Г) Лъвът е бил почитан като символ на слънчевата мощ и оприличаван на слънцето. Д) Представлява типичната царска власт с всичките и най-положителни качества и мощни атрибути.
Лъвовете са били смятани в миналото, както за разрушители, така и за спасители. Те са нощни ловци, които са силно социализирани. Древните хора са ловяли и убивали лъвове с цел да демонстрират сила и умения над богоподобните същества. Победата в тези съревнования се е предполагало, че осигурява продължителен и дълъг живот. Виж Йоил 3:16. Поради гореописаните причини, лъвовете са означавали военно надмощие и смелост в битка.
На последно място, за тях се е смятало, че са разрушители на злото и закрилници на светлината и живота. В Гърция лъвовете са били емблема на Дионисий, Фобус, Артемида и Сибела, поради съвкупността от техните управляващи, господстващи, силови и защитни качества.
Лъвът и Агнето – Израз, описващ двойнствената роля на Христос, добродетелите и атрибутите на Създателя Бог, управляващ и владеещ Цар над всички царе и Неговото жертвено Агне, принесено в жертва за греховете на света. Христос, Божия Син, стана Божията абсолютна и последна жертва, от Него и чрез Него, за опрощение на греховете на света, породени от бунта, който зарази творението Му. Възставането на Луцифер срещу властта на Създателя, вкара в света духовете на грях и смърт, които преминаха върху човечеството.
Лъвът от племето на Юда – А) Едно от символичните имена за Господ Исус Христос, поради Неговия суверенитет, сила и власт над цялото творение, както и абсолютно върховенство над всички дела на Божиите ръце. B) Човешкото родословие на Христос, който произлиза от племето на Юда като потомък на Цар Давид, поради което Неговото властване беше наречено според Израилевото племе.
Лъжа – А) Това, което не е истина или е в противоречие с истината, която Създателят Бог е открил и поддържа. Б) Това, което е против законите на творението и неговия Създател.
В) Според Библията и особено в книгата Откровение, всички лъжци, дори тези, които измислят или вярват непрекъснато на лъжи, ще бъдат хвърлени в огненото езеро. Виж Откровение 21:8.
Лъжец – Който лъже непрекъснато и по навик. Човек, който отрича и отхвърля истината.
Лъжепророци – Пророк, който не е член на свещеничеството на новото творение в Исус Христос. Такъв, който пророкува и изпълнява пророчески функции от името на дявола, дори и в плътта си. Според Библията лъжепророците говорят от името на други богове. Пророкуват от собствените си разбирания, от сърцата си, като най-често са мотивирани от частна цел и егоистични амбиции. Това са хора от вида на Валаам, където получаването на възнаграждение или заплата за пророкуване е единствения начин, по който те могат да освободят слово от Господ.
Мащабът и силата на словото, което лъжепророка ще изговори, са в права пропорционалност на обема на възнаграждението, донесено от търсещия пророчество. Такива хора изискват подаръци или пари, преди да освободят своите предсказания, за да бъдат сигурни, че няма да предскажат по-голямо добро или просперитет, отколкото стойността на донесените дарове.
Повечето лъжепророци в днешно време, могат да бъдат лесно разпознати, поради това, че никога не поучават или говорят от Библията. Те говорят думи, които са определено окултни и заредени с посланието на Ню Ейдж, нямащи никаква подкрепа от страна на словото на Бог, за това, което казват. Виж посланието на Господ към Тиатирската църква в Откровение 2:18.
Лъжепророците следват собствените си духове вместо Святия Дух. Днес те оперират по същия начин, освен че сега в допълнение към тяхната измама, се включва отхвърлянето на спасението и изкуплението на Господ Исус Христос. Подобно на спиритистите, лъже-пророците също поощряват неморалността и я поддържат като вид поклонение към демоничните духове, стоящи зад тяхното функциониране. Те дават приемливи обяснения и подкрепят прелюбодейството и блудството, тъй като това са форми на ритуален секс, който всъщност е поклонение към демоните. Лъжепророците предсказват престиж, богатство и сила в замяна на живот на отстъпничество, бунт, неморалност и разврат. Това е същия вид размяна, с която дявола изкуши Исус да падне и да му се поклони.
Фалшивите пророци няма да разберат и да осъдят човешкия грях и слабости. Те преувеличават теглото на отговорностите на човека към Бог, като хуманизират прекалено човешките недостатъци и съответно стандартите и личността на Спасителя. Често това става чрез думи като : “Бог разбира, че ти не можеш да ходиш на църква заради…, Той знае, че ти ще се покориш на призива Му, само ако може да…, Бог е любящ баща, Той не се притеснява от твоето …”. Всички тези думи са добри, дотолкова, доколкото не нарушават или не влизат в конфликт с модела, който Господ ни предаде за разрешаване на човешки и духовни проблеми. Виж Еремия 23 и Езекиил 13, където са едни от най-подробните поучения и информация върху темата за лъжепророците. Виж също Михей 3:6.
Терминът лъжепророк не се появява в Библията до Новия завет. Всъщност Господ Исус идентифицира и наименува тези, които заблуждават и мамят хората с фалшиви предсказания, които не са част от Стария завет. Въпреки че може да има много причини за това, най-очевидната е тази, че Светлината на света, Пътя, Истината и Живота, не беше още изявена на хората по времето на Стария завет. Допреди Христос да дойде като въплъщението на живото слово на Бог, пророците не бяха разграничавани като истински или лъжливи, а просто на такива, които служат на Господ Бог и всички останали.
За да илюстрираме това, ще използваме за пример Валаам, който беше използван от Бог като пророк. Той знаеше това и Бог също го знаеше. Авраам беше пророк, още преди Господ да изяви своята възлюбена нация. Йов също бе смятан за пророк на Всемогъщия, както и много други. Идеята за истински и фалшиви бе въведена доста по-късно, като никой от тези нямаше духовния капацитет да разпознава и разбира на нивото на Бог. По това време Израел имаше само едно слово от Бог, това което бе написано в закона на Мойсей. Останалите пророци, бяха просто чародеи.
Първоначално Бог се бе разкрил на бащите на нацията Израел (Авраам, Исак и Яков) и според написаното в Евреи 1, сега го прави чрез Своя Син. Бог на Евреите разкри своя вечен план за изкупление чрез неизявеното до сега Второ Лице на Троицата, Исус Христос. В очакване на това време Мойсей постанови в Закона основите за пророческото служение на Исус. Виж Изход 18. През време на последващите пророчески движения, словото на Бог според Закона бе вечно развиващо се откровение за Месията, Който има да дойде и да доведе всичко до пълнота. През годините от устата на пророците са излизали частични прозрения и проблясъци от цялостната картина. Епоха след епоха от живота и историята на Израел, Бог е разкривал постепенно Своята същност и план.
Всеки следващ пророчески изговор е подкрепял покорството към Закона, заедно с обещанието, че един ден той ще бъде изпълнен в един човек. Предсказано е, че дългите и еднообразни законови предписания за угаждане на Йехова, които непрестанно бяха отхвърляни и извращавани от хората, един ден ще бъдат отменени, като бъдат изпълнени веднъж и завинаги. Пророците на Яхве от миналото, посочиха, че идва време, когато Йехова ще откупи хората Си, избавяйки ги от гроба, от лукавия и възстановявайки тяхната земя към нейното предишно великолепие, сила и слава. Това всъщност бе просто началото на плана. Останалото щеше да се изпълни с идването и служението на Обещания Пророк. В Откровение 19:10 виждаме Духа на пророчество, който казва, че пълнотата на Закона и словото на Бог, което хората спазват, свидетелстват за Него.
На базата на това, че Словото на Създателя стана плът и на пророчествата, които дойдоха от устата на пророците, Исус дефинира и разграничи истинските и лъжливите пророци. По време на служението Му, Той разкри характера, заниманията, целите и думите на тези, които не говореха истината на Неговия Отец, Създателя. Това не означава, че въпроса не е разгледан в Стария завет, защото на много места бяха адресирани тези, които говориха думи от себе си. Твърдото разграничаване и идентифициране на лъжепророка, като такъв не бе направено в Стария завет. Виж Второзаконие 13:1, 5 и 18:20-22. Друг пример, където Йехова изобличи такива пророци е 3 Царе 13. Тук Бог използва стария пророк, за да измами арогантния младеж, който влезе в непокорство към Него, за да злорадства в своето твърдо служение на съд към цар Еровоам.
В книгата на Еремия, цяла една глава е отделена за истинските пророци и лъжепророците, макар и да не са наречени по този начин (Еремия 23). В 28 глава е показан конфликта на Еремия с лъжепророка Анания, който беше един от платените придворни пророци на царя. В същия дух и тематика Осия 4:5, 9:7-8 и Михей 2:11 разкриват допълнителни подробности по отношение на пророка, който ходи в измама и лъжа пред Господ. Най-накрая, апостол Петър беше този, който маркира лъжепророците като такива и това той можа да направи само поради неговото обучение и ученичество при Месията.
Тъмнината в хората по време на древен Израел е била такава, че да бъде направено разграничението на пророците в онези дни, би било безрезултатно. Виж отношението на Божието сърце по този въпрос във Второзаконие 5:29 и 29:4. Там се обяснява това, което Бог виждаше и знаеше за Своя народ и творение и причината, поради която Той не им обясни тогава различията между истинските и лъжепророците. До времето, в което нашия Господ дойде на земята, за да изпълни обещаното от плана на Неговия Отец, институцията на лъжепророците беше здраво установена в културата на Неговите хора. Този народ вече на беше Негов, а беше превзет от пророчески гласове от всякакъв вид. Поради това, че спасението беше определено за целия свят (евреи и езичници), числото на тези, които щяха да се издигнат и да се обявят за Божии пророци, щеше драматично да се увеличи. В 1 Йоан 4:1, апостолът предупреди Новозаветната църква относно тези хора. Виж още Деяния 13:6.
В добавка към това, изпълнението на словото, изговорено от пророк Йоил за изливането на Святия Дух върху всички, е финалната предпоставка за създаването на лъжепророци, които само Господ Исус можеше да изобличи. Това, което Бог локализира навремето само върху Израилевите пророци, сега щеше да бъде умножено хилядократно. За повече подробности относно тази ситуация виж Деяния 2:17-18 : “И в последните дни, казва Бог, ще излея Духа Си на всяко създание; и синовете и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища; още на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си и в онези дни те ще пророкуват”. Това изпълнено със сила и мощ пророчество, е пълно с информация и откровение. Духът на Господ не само ще наводни земята и изпълни всяка плът, но ще освободи масово духовност върху всички хора на земята.
Резултатът от това ще бъде приток на свръхестествена активност и многократно умножено множество от пророци, било то истински или лъжливи. Поради това, Спасителят предупреди и инструктира Своите Си по отношение на различията между двата вида пророци. Виж Матей 7:15, 24:11, 24; Марк 13:22; Лука 6:26. Отново в същия дух на предупреждение в Своето апокалиптично откровение към Йоан, Господ подчерта важността от разпознаването на лъжепророците. Във втората половина на книгата Откровение е описана кулминацията на светското движение от лъжепророци и неговата цел в ръцете на Всемогъщия. Откровение 16:13 ни въвежда в това движение, като започва с описание на пророческите оръжия – техните уста Въпреки че тези, които слушат посланието им, могат и да не разпознаят демоничното, Господ вижда думите на лъжепророците като нечисти духове, излизащи от устите им като жаби. Тук обяснението на Исус напомня за случая в 3 Царе 22:22-23, където Михей, получи видение на небесен събор пред престола на Бог.
Там се обсъждаше, непрекъснатия бунт и беззаконие на Израилевия цар срещу Господ, Който бе намислил зло и съд против него.
Единственият тогава истинен пророк на Господ видя духовния план, който бе замислен и задействан, за да свали царя от мястото му. Един дух пристъпи пред престола и поиска работата, като заяви, че ще подмами царя към бедствие. Господ го освободи да направи това и каза, че ще успее. Тази случка, подкрепя откровението на Христос към Йоан за лъжепророка, който е подпомаган от трите подобни на жаби духове. Фалшивите пророци имат нужда от помощ, за да изпълняват дейността си, а тази помощ идва от нечистите духове, освободени с позволението или назначението на Господ.
Лъжепророчество – Предсказания и откровения, които не са част от вечният план на Бог за човека и земята, но са изговорени като пророчество. Известно е още, като псевдо-пророчество. Това е слово, което е изговорено, но Бог не го е изпратил към земята, нито е вдъхновил пророка да го изговори. В общия случай това е много прочувствено слово, което носи лъжлив мир и успокоява човека, който наистина заслужава Божието порицание и съд.
Лъжливото пророчество говори за мир и окуражава, когато очевиден или разкрит грях е налице. Този вид пророкуване процъфтява в атмосфера на духовни грешки и демонични доктрини. Лъжепророчествата винаги насърчават и поощряват отстъпниците и развратните хора в техните грехове. Това е слово, което ласкае, пренебрегва праведността на Създателя и Неговото изкупление и мотивира съзнателния грях. Последствията са по-уверено вървене в пътя на греха и тотално изоставяне на всякакви морални ценности и задръжки.
Псевдопророчествата пренебрегват или крият последствията от поведението на субекта, като изопачават плода от истинското пророческо служение. Те никога не говорят за дълг или отговорност към Бог или когато го направят, то е за да доведат дух на осъждение и тормоз върху субекта. Това става обикновено в случаи, когато човека, на който се пророкува е праведен и пътя му е установен в Божията праведност. Тогава осъждението се използва като оръжие от Сатана, за да унищожи човека, поради праведните му дела и потенциалната заплаха, която те представляват за царството на мрака.
В случаи като описаните по-горе, дяволът изпраща лъжепророк, който да уплаши и тормози светията, така че последния да се откаже от делото, което Бог му е назначил да извърши. Целта в този случай е да бъдат ограбени светиите от Божиите обещания, награди и резултати от тяхното покорство. Такъв вид лъжепророчества, довеждат страх, плашат със съд и предсказват неуспехи. Понякога това става толкова неусетно и фино, като вид истина, на която е отнето само малко. Предсказват се несъществуващи препятствия или се изкривява леко тълкуванието на сън или видение, така че да бъде предимство за дявола, вместо за прослава на Бог.
Незрели или безбожни молитвени събрания са вероятните източници на такъв вид думи. Не достатъчното развитие или стоенето в непокорство на събранието, е отворена врата за духовете на опозиция. Те съответно получават достъп и могат да вкарат образи или видения в умовете на по-чувствителните или надарени духовно хора, които впоследствие се тълкуват по човешки.
Всеки, който получава слово при такива обстоятелства, трябва много внимателно да го претегли, преди да го освободи. Думи, които носят истински страх и ужасяват сърцето, трябва да бъдат заменени или преборени с правилното откровение и неговото адекватно приложение в конкретната ситуация.
Лъжепророчествата са винаги свързани с духовното непокорство. Изговарят се, за да подкопаят смелостта и вярата в това, което Бог е назначил да се направи. Виж Неемия 6:14, където той разпозна такъв вид слово, което изговори пророчицата Ноадия заедно с други лъжепророци, като стратегия против него. Неемия ги спомена в молитвата си към Бог, за да бъде защитен и оправдан. В Еремия 23:16-38 също има пример за подобна тактика от страна на врага, който използва лъжливите пророци. Еремия 28 описва сблъсъка между Еремия и лъжепророка Анания.
Лютня – В миналото е смятан за музикалния инструмент на влюбения. Лютнята също така е била символ и е представлявала стил, който е странна смесица от схоластика, сватба и управление.
Лява ръка – Символ на емоционалната сила и перспектива; още изразява сантименталността.
Лято – А) Време за прибиране на плодовете за през зимата. Б) Благоприятно време за жътва. В) Време на тишина и почивка. Г) Лятото представлява обикновено топъл и сух период, който може да бъде и показател за трудности, изпитания или сезон на съзряване чрез тях. Лятото още е символ и на Юг.