Н
От Наби до Нют
Наби – Еврейската дума за официален пророк.
Набиим – Множественото число на думата наби, означаваща на еврейски пророк. Думата се отнася за повече от един и по-точно пророчески съвет, дружина или събрание, подобно на това описано в 1 Царе 10.
Наби институция – Древната пророческа институция, която е била неделима част от обществата в миналото и техните управници. Тя е била добре организирана. Считана е за професионална кариера, чието духовно значение и стойност са били толкова важни, колкото и която и да било светска(според нашите разбирания) кариера. Членовете на тази група са оформяли мощни гилдии в миналото, които са били духовна подкрепа на всяка една основна област от живота и работата на човека. Библейски пример за това е Ахавовия пророчески персонал, който беше част от този на жена му Езавел, имаща общо осемстотин и петдесет пророци на нейно разположение.
Наблюдател – Страж, войник, пазител, охрана или патрул. Термин, който е даден на пророците, поради техния тип стационарни длъжности спрямо определените им граници. Виж Авакум 2:1 и Осия 12:13.
Набу – Вавилонски бог на учението, ораторското слово и литературата. Древните навилонци са смятали, че това е божеството, което е духа, даващ сила и слово на пророците.
Нава – Еврейската дума за пророчество, което капе или дестилира, като дъжд, тоест се излива като конденз от облаците.
Навал – Глупак, зъл. Своенравен и опак човек, който отказа снабдяване на Давид от своето изобилие, когато бъдещия цар бягаше от Саул. Съпругата на Навал, Авигея, спести на Давид съда за убиването му, което той щеше да извърши в гнева си. Впоследствие Бог извърши това над Навал и даде жена му и притежанията му на царя, когото Той беше избрал. Виж 1 Царе 25.
Навий – Името на силата на морския бог, чрез която се успокоява морето и се довежда до най-плодородния му вид. Също така името на бащата на Исус, слугата на Мойсей, чийто дела са описани в книгата Исус Навиев.
Надарен – Да бъде предизвикано да стане, да бъде въведен в длъжност, чрез помазване и влагане на сила и способности от страна на по-висшестояща инстанция. Виж Деяния 1:8.
Надарен със сила – А) Някой, който е упълномощен от силата на Святия Дух със способности, мощ и власт да действа от името на Бог, тук на земята и в живота на другите. Б) Свръхестественото средство, чрез което Господ се изобразява в хората Си и проявява Своите мощни способности, чрез тях. Виж Лука 24:49.
Надарявам(Възлагам) – Исус каза на Своите апостоли и ученици, да изчакат в Ерусалим, докато не бъдат надарени със сила отгоре. Той обясни тази сила в Деяния 1:8. Думата, която Той употреби, за това което щяха да получат е гръцката ендуо. Това означава: - външно облечен с качество или белег, по свръхестествен начин; - надарен със сила и способности, които са необходими за пълноценното изпълняване на длъжността в даден офис; -делегирана власт, която разпределя и постановява лидерска позиция, като вид служение от Бог.
Надаряване(Обличане) – Надаряването и обличането на човек със сили и елементи, било то божествени или човешки, които представляват белег на официалното му въвеждане в длъжност. Позицията или офиса, чрез които специалното предаване на сила и власт, надарява и позволява на дадена личност да извършва определена религиозна, политическа или царска активност. Надаряването е вид короноване със сила, което прехвърля способности и мъдрост от страна на въвеждащия в длъжност към този, който встъпва в нея, за да може той да е способен да изпълнява задълженията и функциите си. Това обикновено е встъпване в престижна позиция, сила и власт сред по-висок ранг служители или длъжностни лица. Виж 2 Летописи 2:12-13; Яков 3:13.
Надписан – Върху когото е написано отвътре или отвън.
Назад – Библията използва тази дума, за да опише измяната и вероотстъпничеството и резултата от него. Бог класифицира хората Си като отстъпили назад, когато те се връщат към старите си пътища и избират предишния си начин на живот. Днес категоризираме това като отстъпничество и бунт срещу Бог. Виж Исая 59:14; Еремия 7:24 и 15:6; Плача на Еремия 1:8.
Назначение – Работа, проект, задача или длъжност, която първоначално е дадена на един човек, но впоследствие прехвърлена или делегирана на друг, по причина за ускоряване, подобряване или по-добро изпълнение. Виж 1 Летописи 9:23 и 16:4 и 23:11.
Наметало – Подобно на плаща и мантията, наметалото е вид облекло. Неговото приложение е да пази, осигурява и крие. В Библията наметалото е споменато като за покриване на греха.
Наннеа(Нана) – Персийска богиня. Древно вавилонско божество на луната, чийто произход и най-голяма почит и власт са в Ур Халдейски. Виж Небесна царица, Митологичен пантеон и Шумерия.
Наннар – Бог на луната.
Напяване (монотонно пеене) – Повтарящи се звуци или песен, чиято цел е да вдъхнови и инициира появяването или действието на духове, които да отговорят на молитвената нужда на напяващия. Напяването може да бъде с песен, химн или мантри (обикновено един или повече удължени гласни или съгласни звуци) Идеята за това, въпреки че е изопачена, е заимствана от Еремия 23:29 “Не е ли словото Ми като огън, казва Господ и като чук, който троши скала?”. Това изявление ни дава разбиране, за това как хората могат да се включат към духовните ресурси на Господ и да задействат Неговите свръхестествени сили, бомбардирайки непрекъснато обекта на тяхното желание чрез молитва, хваление и благодарение.
Въпреки, че Христос донякъде балансира това разбиране, когато даде модела за молитва, ние не бива и да пропускаме мъдростта от притчата за неправедния съдия и вдовицата в Лука 18:1-7. Подобният на чук ефект от думите на Бог, изговорени от устата на Неговите пророци, постига целта си подобно на естествения чук, т.е. думите продължават да удрят целта си, докато всяка пречка за изпълнението им е унищожена. Молитвата за трудни въпроси, имайки предвид тези, които не се разрешават от една нормална молитва, изисква ищеца да постоянства и да бъде настоятелен, докато не дойде отговор на молитвата му.
В контраст на гореописаното, напяването е ритуал, чрез който езичниците призовават своите богове, които пък от своя страна изискват непрекъснатото повторение на един и същ ритуал, по един и същ начин, за да отговорят на молитвата. Инициаторът на този контакт е напяващия и целта му най-общо е да се изпълни неговата собствена воля и желания.
Наркотичен – Опияняваща и интоксикираща субстанция, приемана под някаква форма от човек, с цел да предизвика сън или състояние на безсъзнание или транс. Използвано още като обезболяващо средство или упойка.
Нарушение – Да излезеш отвъд рамките на позволеното, заповяданото или постановеното.
Наследствен - Това, което се отнася до семейното родословие и генеалогия. Пророчески, този термин е от съществено значение за обяснението на свръхестествените ресурси, предоставени от Всемогъщия, но извратени за неправилна употреба от демонични духове, които навлизат и заразяват семейната линия. Виж Фамилиарни духове, Дух на предците и Дух на поколенията. В Стария завет, местата където се споменават домашните богове, са всъщност откровение за поклонение към духовете на предците от страна на цели поколения семейства. Тези духове са боготворени и почитани като източник на сила, късмет, щастие и богатство. Били са изработвани малки фигурки, обикновено приличащи на починал роднина, които са имали специален олтар в дома на семейството. Човекът, който е бил наследник на починалия и съответно настояща глава на семейството, е имал задачата да предаде на останалите членове как да се покланят, молят и да служат на вече обожествения починал член от семейството. По този начин е бил оформен един набор от традиции, който се е предавал на бъдещите поколения.
Духовете на предците, което всъщност е по-меката дума за демоните, са били призовавани от семействата и родовете, за да ги избавят от кризисни ситуации, предполагаемо предизвикани от други духове.
Така също те са учили наследниците на семейната история чрез некромансия (общуване с мъртвите) и се е вярвало, че освобождават просперитет и богатство към тези, които ги призовават. Тези духове получават достъп и се прикрепват към поколенията обикновено чрез главата на семейството или рода, било то мъж или жена, които влизат в завет с духовете да ги благославят и да пазят домовете им. С течение на времето, дълго след смъртта на тези, които са инициирали завета с духовете, тези демони остават в семейството, като се прикачат към наследниците.
Тази неосъзната приемственост на децата от техните родители, води до редица от наследствени благословения или трагедии, като духовете вдъхновяват и правят членовете на рода възприемчиви и податливи на поклонение към предците си. Налагайки, серия от обичаи, обикновено свързани с вярата на предците си, главата на семейството е имал задължението да функционира като върховен жрец на божеството за семейството и рода си. С течение на времето тези сили на мрака са се самоиздигнали до позицията на богове и богини на семейството/рода. Явявайки се на малкото “избрани”, е позволявало на тези духове да имат дълготрайна власт над рода. Когато Лаван преследваше Яков за своите домашни богове, които Рахил беше откраднала, желанието му да си ги върне беше базирано на гореописаните вярвания.
Да дадеш дъщеря си за жена и да подариш домашните си идоли на нея и на зет си, е било равносилно на това да прехвърлиш богатството на рода към семейната линия на зетя. Нещо, което Лаван не искаше да стане. Той беше по-загрижен за възвръщането на откраднатите семейни идоли на предците, отколкото за живота на дъщерите и внуците си. Предполагаемото материално богатство, което той си мислеше, че ще му се изплъзне от ръцете завинаги, означаваше за него много повече. Лаван смяташе, че тези идоли, можеха да заменят и възстановят всичкото материално богатство, което той бе загубил чрез Яков, стига да бъдат негово притежание.
Наследствено божество - Демоничен дух, към когото има поклонение и служение, като покровител на семейния род. Поклонението към божеството е било най-често извършвано пред семейния олтар. Вярвало се е, че духът е отговорен за наследствените благословения, снабдяване и победи по време на конфликт, както и тяхното предаване на идните поколения. Библията нарича техните образи домашни идоли или домашни богове. Рахил открадна домашните идоли на баща си, когато напусна дома си с Яков. Виж Битие 31:19-35; Съдии 17:5 и 18:14-20; Осия 3:4. Виж Тотем.
Наследствен дух - Това, което бихме нарекли дух на предците днес, като се е вярвало, че това е духът на починал роднина, който остава в семейството след смъртта на важен семеен член. Наследствените духове са били почитани (и все още са) като носещи късмет и закрила. Много пъти отношението към тези духове е като към починалия член на семейството, който се смята, че след смъртта си е издигнат до ранг на божество. Ръкотворни образи на тези духове са били правени и са били държани на специални места в дома – олтари. Духът е бил винаги свързан към патриарха или матриарха на семейството, който е изпълнявал функция на свещеник.
В основата на това вярване стои идеята, че скъпите ни близки, оставят след смъртта някаква част от тях да обитава и живее съвместно с настоящия глава на семейството, като водач или съветник по духовни въпроси. В светлината на тази постановка, на духа се гледа като член на семейството, който е почитан от целия дом.
Поклонение се отслужва към духа, от главата на семейството, като наследник на духа и негов преносител към следващото поколение. След смъртта на водача на семейството, неговият наследник е поемал управлението на рода, като това и включвало поклонението към предците чрез древни култови ритуали, предавани през поколенията. Обикновено тези ритуали и обичаи са заимствани от бога покровител на местната област.
Имената на духовете, често са били използвани от членовете на семейството/рода като презиме или са били добавяни като окончание към фамилното име, за бъде демонстрирана принадлежност, присъствие и притежание над рода през поколенията. Тези духове са били активно въвлечени в живота на поколенията в рода, като духовни посредници и бдителни ходатаи, между семейството като племенен род и племенните божества. В духовен контекст, тези духове се предават по кръвна линия и са първата допирна точка между естествения и свръхестествения ресурс и привилегии, до които семейството има достъп, използвайки демоничната власт, която ги управлява.
Наследствените духове са непрекъснато търсени за услуги, помощ или благословение, чрез молитва и жертвоприношения от страна на родовите членове. По традиция, при вземането на важни решения, първо семейството се е допитвало до тези духове. Съветването е ставало, не само поради тяхната защитна функция над рода, но и поради това, че те като духовни създания, би трябвало да имат информация от първа ръка, за това, което ще се случи на земята. Когато са били оскърбявани или оставяни, се е очаквало, че тези същества ще накажат непокорните семейни членове.
Според неговите взаимоотношения с демоничния дух, семейството е можело да гладува или да се радва на богатство. Можели са да се разболеят или да се радват на желязно здраве. Бедствия и неприятности са можели да им се случват или да живеят мирен и изобилен живот. Обикновено наследствените духове са били възприемани или идентифицирани като предци, които след смъртта си са обожествявани. За някои от тях се е вярвало, че след като са починали, са били съединени с духа на родовото божество, символ на клана в това време. След тяхната смърт, като възпоминание се е правила фигурка с техен образ, за която се е смятало, че притежава свръхестествени сили. Смятало се е, че тези фигурки задвижват силата на божеството, чрез изпълнение на определени ритуали с тях. Тези фигурки (най-често глинени) са били ценени, като преродени роднини, в случаите когато не се е очаквало духът им да се прероди в следващ член на рода. Даниил 11:38; 4 Царе 17:21, 27; Амос 8:14; 3 Цар 11:33; 4 Царе 1:2; Изход 12:12;
Наставническа(учителска) манипулация – Отрицателното поведение, държание и атрибути на ментора, които имат погрешно и вредно влияние върху ученика. Води до загуба на доверие към тези, на които е поверено обучението и развитието на учениците. Манипулацията представлява злоупотреба с наставническата власт за лична изгода на преподавателя, което поврежда и извращава обучението и подготовката на ученика. Екстремни трудности, злоупотреба, небрежност или опресия, приложени от ментора към обучаващия се, замаскирани като част от подготовката и тренировката му. Изисквано от учителя служение, поставено почти на равно с робството, за което по принцип се очаква да екипира ученика за бъдещото му служение. Нереалистични и несравними трудности спрямо потенциала и целта на бъдещата реализация и облаги за учещия се. Виж Манипулация.
Настойнически(покровителски) – А) Опекунство от страна на бог или богиня на предците. Б) Дух-пазител. В) Източник на предсказателна информация. Виж Терафим, Съдии 17:5; Осия 3:4.
Настойнически дух – Дух на предците, който пази даден семеен род; извършва дело, което се проточва във времето или използва конкретен човешки съд, като се вселява в него.
Натан – Пророк, който функционира по време на царуването на Давид. Един от многото пророци, който е допринесъл за записването на историята от Стария завет. Неговото име означава “Бог е дал” или “дарът на Яхве”. Натан е бил наби пророк, чиято власт е изявена в словото, чрез влиянието му върху Давид и неговите решения.
Наум – Съработник на пророк Йона. Той е един от малките пророци, чието име означава “Бог е утеха” или “Божието утешение”. Наум също пророкува падението на Ниневия, което се изпълнява четиридесет години след пророчеството. Неговият призив беше да защити и отстои Божиите дела и отношение към Неговите хора, като даде изговор на причините, поради които Бог реагираше толкова рязко по отношение на тяхната небрежност и нарушение на Неговия завет.
Небесен(Божествен) – А) Това, което се отнася до духове, ангели или други небесни същества, за които се е смятало, че управляват, контролират или притежават различни аспекти от човешкия живот и съществуване. Сферите на териториално влияние и притежание са се разпростирали върху различни градове, селища, нации и държави. Тези области са свидетелствали за властта на духовните създания над земните човешки и социални сфери на живот, чрез присъствието на издигнати от жителите на даденото място образи (монументи, статуи, паметници, картини). Тези образи могат да са духове-покровители(или светии), които са издигнали и дали сила на царе, свещеници, управници или духове на известни предци. Най-често за божествени са били смятани астралните божества, чиито сили са влияели на времето, растителността и размножаването и здравето на добитъка.
Небесните сили са били смятани за мощни воини, съдии на човешкото поведение и изпълнители на небесни укази и наказания. Терминът небесен е описателно още за природата и подобието на Бог, Неговия суверенитет или подобни на Него създания. Същество, което не притежава качествата и характеристиките на смъртните създания и техните ограничения. Виж Притчи 16:10; 2 Петрово 1:3-4 Б) Идентифицира начина, чрез който божествата-покровители (виж също Духове на предците) са били запитвани и начина, по който е бил осъществяван контакта. Установяващо и основополагащо за лъжепророците. Виж 1 Царе 28:8; Езекиил 13:9 и 23; Михей 3:11.
Небесни ангели – Тези ангели, чиито назначения са в най-високите небеса или в присъствието на Бог. Архангелите, серафимите и херувимите спадат към тази категория. Виж Исая 6:2; Откровение 4:8.
Небесната царица – Титлата на богинята, почитана от древните хора, впоследствие възприета и от евреите. В много отношение тази богиня наподобява всички други божества, които са спечелили правото да бъдат почитани. Това обикновено е ставало след някой природен или небесен феномен и/или бедствие, които са довели до създаването и издигането на конкретните образи и поклонение.
Пример за това е Ефеската Диана, която е била почитана като образа, паднал от небето. Религията, създадена около този случаи е изработила нейни образи, както и построяването на храмове, където да се помещават тези идоли. Виж Деяния 19:35. Други подобни божества са Венера, Астарта, Афродита, Ищар, Анат и Ащорет, всяка една от които е била носител на титлата небесна царица.
Историята показва, че богините наричани с такава титла са били покровителки на плодородието. Поклонението към тях е включвало ястия с афродизиак, опияняващи благоухания и различни пиянски възлияния. Определянето на небесната царица като такава я разграничава от земните и подземните божества, като една която е свързана с небесните тела и съответното астрално поклонение. Нейното възвишено обиталище, откъдето се е смятало, че тя общува и пътува до земята, е базата за предполагаемите й сили. За тях се е смятало, че обхващат елементите и силите на въздуха и земята. Обичаите за плодородие, прикачени към това божество са приемали всякаква форма на отвратителни и неморални обичаи, които са характерна черта на култовете към плодородието. Богинята е почитана, за да бъде получено нейното благоволение и защита върху земята, за изобилни жътви, успешно забременяване и лесно раждане.
Небесното царство – А) Владението и влиянието на Божиите заповеди, системи, управление и пътища в човешките дела. Б) Влиянието на Христовата църква върху света. В) Това, което налага властта на Исус Христос на света като Управител на Божието царство и небесата Му.
Небо – Вавилонският бог на литературата и учението. Смятан за бог на науката и образованието. Заимстван от Акадианския Набу. Виж още Исая 46:1.
Невнимателни(небрежни) пророчества – Пророчески дар, който е свързан или използван за цели, които не са отредени от Бог. Пророческо изпълнение (пеене, слово, насърчение), което не успява да изпълни своите духовно предопределени цели.
Некро – Префикс, който означава мъртъв. Винаги когато той се появява в някоя дума, без значение от нейната граматическа основа, значи, че тя се отнася за мъртвите.
Некромансия – Поклонение към мъртвите. Обикновено включва почитане на фамилиарни духове, призоваване на духове на предците с цел молба за помощ или информация. Във всяка една от своите форми, некромансията неизменно се отнася за мъртвите, като обикновено е тясно свързана с фамилиарен (семеен или наследствен) дух. Забранена е от Създателя Бог. Виж Сеанс.
Неоезичество – Термин, описващ модерните езичници, които отново съживяват древните езически политеистични ритуали и религии на Шумерия, Вавилония, Египет, Палестина и Финикия. Езичниците и неоезичниците са окултисти, магьосници и чародеи, практикуващи бяла и черна магия. Виж Езичник, Магьосничество, Викка, Магия и Чародейство.
Нептун – Богът на водата в Гръко-римския пантеон. Наричан още Посейдон.
Нергал – Вавилонски бог на войната и отвъдния свят.
Нехущан – Бронзовата змия-бог, осъдена и унищожена от цар Езекия. Важно за пророческото разбиране, поради това, че змията е често срещан окултен символ в идолопоклонническите религии. Тя се среща често и заема ключови позиции в мистериозните изкуства, мистичното знание и свръхестествените сили. Виж 4 Царе 18:4.
Нефилим – Думата на английски означава “гигант”. За тези гиганти, така наречените в Библията нефилими, се смята, че са потомството на нелегалните бракове между Божиите синове и човешките дъщери. За тях се знае, че са били могъщите мъже на слава, които са управлявали света преди потопа, според както е записано в Битие 6:4. Те са смятани за тиранични деспоти, които са управлявали смъртните безмилостно и жестоко.
Обширната етимология на думата сочи, че те са били паднали създания, ангелски същества, които са слезли на земята, за да обитават в плът и по този начин да получат правото на възпроизводство, за да завладеят земята. (Виж Юда 6). Те бяха осъдени от Създателя, като бегълци, създания слезли по-долу от своя ангелски клас на творението. Те са били тогавашните архонти, които понастоящем са затворени от Създателя, докато не дойде времето да бъдат пуснати на земята за нейния финален съд.
Нефрит – Камък, който символизира божествен мандат. Цветовете му варират от бял до черен със синьо, зелено и червено между двата основни цвята. Нефритените камъни са били слагани като украса в древните религиозни обекти. Също така са били използвани в специални магически ритуали. Понякога камъка е бил раздробяван на прах, за да бъде използван с аптекарски цели. В тази си форма, нефрита е бил виждан като средство за правене на еликсир на младостта и други специални отвари. В някои случаи на извратени практики и ритуали, нефрита е бил почитан като символ на прераждането и понякога и като кръв.
Никола – Човешкият победител. Победителя от хората.
Нил – Най-голямата Египетска река. Символично, е била свързвана с Млечния Път, от древните астрономи. Името на реката буквално означава “тъмно синьо”.
Нимбус(Нимб) – Латинската дума за облак. Думата употребявана още, за да опише ореола около божество или светец.
Нимрод – Син на Куш и основател на четирите най-стари града в света - Вавилон, Ерех, Акад и Халне. Всички те са описани в Библията в Битие 10:10, като части от Сенаарската земя, другото наименование за Вавилония. В допълнение на това, че беше внук на Хам, Нимрод се падаше и правнук на Ной, което открива, че неговия пределувиален патриарх е бил също вавилонец. Териториите, управлявани от Нимрод се простирали чак до Асирия. Това е бил един друг древен град и цивилизация, която е влияела и притеснявала хората на Бог.
Самото му име - Нимрод, го определя като тираничен войн, който е управлявал земите си с жестокост и в бунт към Всемогъщия Бог. Очевидно той е бил решен да установи себе си като бог, основавайки религиозни форми и поклонение, които са изместили Господ Бог от умовете на Неговите творения.
Изглежда, че по времето на Нимрод, неговите военни умения и сила са били изключителни и неповторими. Качество, чрез което той е завладял и контролирал всичко около себе си. Военната мощ и умение на Нимрод са били допълнени от изобретателната му сила, политическа проницателност и архитектурен и еклесиален гений. Наистина той е бил човек, подготвен за призива върху неговия живот, който е бил да снабди децата на Адам по линия на Кайн с алтернативни култура и религия на тези, които те бяха наследили от своя баща.
Нимрод и неговите потомци са били арогантни насилници, който са живеели в горда независимост от Създателя. Нимрод е използвал своите умения, дарби и таланти по същия начин, както и неговия духовен баща, дявола, който използва своите, за да се обърне срещу Всемогъщия Бог, надявайки се да заеме Неговото място. Името Меродах(Мардук) е синоним на Нимрод, като определя дивия безскрупулен ловец и го издига до божествен статут. Думите, описващи неговата история, по най-кратък и прост начин, така както Библията ги представя, се отнасят за един, който използва насилие, за да похули, омърси и оскверни святото и свещеното. Нимрод извърши това, като постанови поклонение към Мардук и Ищар, както и към още много други божества от Вавилонския пантеон.
Нимрод инжектира огромна доза ритуална сексуалност, актове и идолопоклонство в главната артерия на човешката култура. Той оскверни всяко нещо, което се именуваше с името на Бог и потъпка завета на Създателя си чрез греховно омърсяване. Също така той деспотично наруши и оклевети всичко, което стоеше на пътя му, като уби и рани хиляди по пътя на строежа и покоряването на неговото царство и владения. Силната музикална дарбана Нимрод, без съмнение, наследена от Ювал(Виж Битие 4:21), е била от голяма полза в завоеванията му. Чрез музикалния си талант той е манипулирал заблудените, които са се превръщали в негови покорни последователи.
Нимрод е отворил място за всичките сили и агенти на греха, мрака, смъртта и техните инструменти, така че те да могат да съществуват, процъфтяват и доминират. Гореописаните са представлявали съществена част от стратегията му за завладяване, изграждане и доминиране на неговия свят. Отпратките в Библията относно военните му умения, имат за цел да ни покажат нещо повече от неговата смелост, тъй като те са пряко свързани с изграждането му на градове. Поради това неговите превъзходни способности на ловец, са били съществен фактор, влияещ върху всичко, което той е постигал в земята. Разсъждавайки върху времето, през което Нимрод е живял, за него се предполага, че е използвал ловните си умения за облагата на тогавашните хора. Думата, употребена в Библията, за да опише, че той е бил изключителен ловец, включва в себе си смисъла на преследване, дебнене, улавяне и складиране на убитото за храна.
Предполага се, че Нимрод е осигурявал огромни обеми от плячка за хората от населените места, чрез които те да се изхранват и преживяват по време на безплодните сезони. Този вид снабдяване, без съмнение го е издигнал лесно в очите на тогавашното общество. Нещо, което той впоследствие е използвал като стратегическа съблазнителна маневра, чрез която да се сдобие с власт и контрол върху земята. Неговият склад най-вероятно е бил мощен инструмент за преговори, помагащ му да събере армия от последователи, която е нараствала от даровете и облагите, които без съмнение той съвсем дипломатично е предоставял.
В ролята си на съществен доставчик на храна и брилянтен предприемач, Нимрод бързо се е превърнал във водеща личност и властник над областта, където се е подвизавал. Всеки, който се е осмелявал да му се противопостави, е бил елиминиран от изключителната политическа власт, чрез която Нимрод е покорявал и разрушавал територии. Неговият тираничен дух е изисквал от тези, които са искали да просперират от и чрез него, да се покорят и предадат напълно на всичко, което Нимрод е изисквал от тях. Бедните хора, след като са давали всичките си притежания за храна, са се превръщали в роби и така неговите царства са растяли. Библията разпознава, че способностите на Нимрод не са случайни, а са постановени и поддържани от Господ.
По това време Господ все още е бил уважаван, като източника на могъщите и превъзходни неща в света, въпреки че не е бил почитан и не Му се покланяли за тях. Много вероятно е в тази обстановка, хитрият и проницателен Нимрод да е използвал това за своя облага, обявявайки, че той е владетел, защото е богоизбран. На пръв поглед всички обстоятелства и факти са свидетелствали в негова полза, че той е избрания представител на Господ Бог.
Нимфа – Митологично, подобно на фея същество, което е било преобраз на младите девици. Въпреки, че нимфите са смятани за по-нисши божества, за тях се е вярвало, че са пазители на определени области от природата, дадени хора и земи. За тези създания се е смятало, че са служители на боговете на предсказанието, изворните води, поетичното вдъхновение и брака. Разправя се, че са преследвани от сатирите, които са ги търсили, за да задоволят сексуалните си нужди с тях. Смята се, че божествата са ги използвали, за да отглеждат децата им.
Нингал – Вавилонска богиня-майка.
Ниша – Свещеното място, обиталище на храмовото или домашното божество. Предполагаемата обител на пазителите на вярата. Преобраз на пукнатината в скалата, за която в миналото се е смятало, че живеят боговете, когато преобладаващия стил на живот на хората е бил номадския. Виж Пукнатина в Канарата.
Ноадия – Пророчица от времето на Неемия, която е действала заедно с група от други лъжепророци и управници, за да прекрати и развали, това което Господ Бог му беше поверил да извърши. Виж Неемия 6:14.
Новак – Такъв, който е нов за определена област или сфера, не е обучен, няма умения и не е въведен в своя призив или професия.
Новорождение – Процесът на Бог, чрез който Святият Дух премахва стария човешки дух и сърце, като след това ги замества с нови, които са моделирани според природата и естеството на Христос.
Ново творение – Тази част от човешкото население, които чрез новорождението си са станали граждани на Божието царство. Те са буквалното потомство на Бог Отец, чрез Неговия Син Исус Христос.
Нож – Ритуален инструмент за освещаване. Използван за заколване на жертви при ритуала на обрязване или мъченичество. В пророчески контекст, ножът може да бъде символ на разрушение или изцеление, който означава отсичане или възстановяване. Пророчески, действието на ножа, в случай, че има такова, е важно да бъде отбелязано. Кой използва или държи ножа също има значение.
Ной – Пророк от пределувиалната(допотопна) ера, когото Всемогъщият беше инструктирал да построи ковчег, като същевременно той проповядва срещу нечестието на своите съвременници. Петър го нарича проповедник на праведността. Виж Битие 6:1-9 и 2 Петрово 2:5.
Носител на светлината – Значението на името на Луцифер, преди промяната му в Сатана, противника и обвинителя. Смяната на името, отбелязва неговото понижение от небесно към земно служение към Всемогъщия. Така Луцифер стана духа на мрака, който да заблуждава и пленява невярващите.
Носталгия – Носталгичните сънища и видения, в пророчески контекст говорят за връщане към старото, приятното, безопасното и сигурното. В случай, че не са пророчески, те са инициирани волно или неволно от копнежа на сънуващия. Ако целта им е да бъде депозирано пророчество, такива сънища и видения са откровение от Господ за умственото, емоционалното или духовно налагане на сили от друг времеви период. Времето, в което съня или видението се развиват, разкрива преобладаващите духове в живота на човека от същия този период. Също така могат да бъдат разкрити и тези сили, които планират завръщането си, но за момента работят задкулисно.
Пророчески, носталгичните сънища, видения и размишления, дават прозрение относно нещата, които се опитват да се промъкнат обратно, с цел да манипулират и контролират отново. Често те са предвестник за стари фамилиарни духове, опитващи се да се наместят отново в центъра на общества или конкретно в живота на субекта на съня. Нещата, които са управлявали страна или свят, преди десет, двадесет години или дори няколко века, е важно да бъдат изследвани, за да бъде разбран по-добре скрития смисъл на такова послание.
Това може да е предупреждение за сили, които подхранват съживлението си, с цел да се опитат да върнат земята, завладяна от Църквата за Божието царство. В повечето случаи, става въпрос точно за такъв тип предупреждение от Господ, като може да се отнася за живота на една личност, дом или нация. Климатът и насоката на духовно влияние, което е описано в съня, също са много важни за идентифицирането на неговия източник и цел. Връщане към по-желателна и стратегическа ера, желание на сънуващия или негова емоционална нужда, това са все неща, които допринасят за разпалването на носталгични сънища и размишления.
Нострадамус – Физик от петнадесети век, живял във Франция. Той е практикувал също така изцеляваща астрология. Неговата дарба е добила особена популярност по време на чумната епидемия. В допълнение към неговите изцелителни дарби, Нострадамус е бил известен с това, че е пророкувал в рима.
Нускуа – Огненият бог.
Ню Ейдж – Терминът, който описва световния ренесанс и възраждане на древните Източни религии и ритуали, които отново да свържат човека с неговите духовни корени. Светските религии, които са базирани на окултизъм, магьосничество, астрология, некромансия и други подобни, всички те са част от Ню Ейдж движението. Виж Исая 2:6 и 8:19, Второзаконие 18:10 и Езекиил 13.
Ню Ейдж е течение, което става популярно през шестдесетте години на двайдесети век и стои като название за широк спектър от вярвания и разнообразни религиозни практики. Те се развиват постепенно под повърхността на Американската култура, още от ранните години на деветнадесети век. Ню Ейдж проповядва духовна зора, която идва, за да трансформира обществото във по-висша и просветена раса, която еднакво добре владее и управлява своята невидима и видима, страна и същност.
Като движение, то прокламира лично духовно израстване, себепознание и холистична медицина. Изцеление чрез кристал, прераждане, астрална проекция, астрология и множество други чародейски прийоми и учения са практикувани и възприемани като нецензурирана, нетрадиционна религия. Ню Ейдж последователите възприемат и използват така наречените според тях мистични сили, които всъщност са просто прехвърлени от мистичните религии, чиито корени са в Египет, Вавилон и Шумерия. Това учение набляга на медитацията, като основно средство за достигане на дълбоката същност на човека. Медитацията има още за цел да направи достъпен субекта за невидимите сили на природата, които търсят човешко изражение, за да могат да влязат и да се проявят в него.
Обикновено йога играе съществена роля в гореописаната схема. Чрез медитация, тези, които я практикуват, упражняват своите духовни дарби и навлизат в сферите на свръхестественото. Монотонното напяване, йога и духовно съблазняващата музика са основните методи за постигането на това така наречено “духовно извисяване”. Ню Ейдж е основан от Мадам Елена Петровна Блаватски, а впоследствие е доразвито и усъвършенствано от Алис Бейли.
Последователите на движението виждат себе си като отговор за мъките на човечеството и проводници за духовните сили на творението. Последните са сили, които търсят да установят мястото си в сърцето и душата на човешкото световно общество и управление. Виж Йога.
Нют – Египетска богиня на небето.