Ж
От Жаба до Жътва
Жаба – Символично, тя е преобраз на перверзен дух, които най-често се проявява като сексуална неморалност. Изображенията на жаба се отнасят за Египетската богиня на раждането, Хеката. Също така, жабата е древен символ на плодородието. Библейски известна е като показател за ерес, използвана е и като чарм за предизвикване на дъжд. В книгата Откровение, жабите са описани като нечисти духове, излизащи от устите на дракона, звяра и лъжепророка, което е показателно, че те са преобраз на нечисти лъжепророчества.
Жаба – А) Демоничен символ на отровното. Б) Лунен обект на извращение.
Жена (1) – Думата, която се използва, за да изрази полова принадлежност за жената, без значение дали тя е девица, омъжена или майка. В Библията думата се използва като обобщаващо за жените като пол, в Битие 1:27 и Галатяни 3:28, където ясно е посочено, че Господ не е пристрастен към единия или другия пол на творението Си. Оттук можем да видим, че разграничаването на жената като майка или съпруга, според което тя обикновено се смята за подчинена на мъжа си, е въпрос на земен призив, а не статус за през вечността.
Обичайните предразсъдъци, базирани на пола, са плод на човешкото мислене и ум, а не йерархия, постановена от Създателя. Когато разграничаваме мъжа и жената според физиката и физиологията и според функциите и позицията, която те биха или не биха могли да заемат в живота, трябва да бъдат взети под внимание всички подробности. Когато жената е съпруга, нейния мъж, като глава на семейството има влияние върху свободата й или когато тя е майка, трябва да бъдат изтъкнати задълженията към децата й. Освен тези два случая, няма друг, при който нейните права и способности да бъдат ограничаващи фактори в призива на Бог за нея. Извън брака и майчинството, женската свобода и право са ограничавани от предимно мъжките възгледи, обичаи и човешки традиции. Виж Мъж.
Жена (2) – Жените са символ на узрелия плод. Състоянието на жената, която участва в съня или видението, отразява зрелостта и въздействието на нейния плод. Здравата жена означава здрав плод, докато болнавата говори за обратното. Очарователната жена може да загатва за суета, докато обикновената говори за скромност. В пророчески контекст жената може да носи широка гама от послания. Разкриването на различния вид символизъм, помага за разбирането на истинския духовен смисъл, който стои зад даденото пророческо преживяване. Обстановката, която заобикаля образа на жената, също има съществено значение за правилното тълкование на посланието.
Една добра основа за това е оценяването на разнообразните и разнородни роли и позиции, които жената заема в живота и обществото. В случаите, когато жената е показана в някаква конкретна физическа дейност, като например гледаща дете или бебе, това означава, че тълкуванието на съня или видението трябва да бъде разглеждано в светлината на майчинство, било то духовно или естествено. И в двата случая, действията на жената са показател, че посланието се отнася за родителските грижи на майката, които тя полага, отглеждайки своето семейство.
Когато сънят или видението показват жената във взаимоотношения с мъж, тогава трябва да се изследва дали това е или не нейния съпруг. Отново това трябва да бъде разглеждано както в духовен, така и в естествен аспект. Начина, по който жената се държи с мъжа, също е важен за разбирането на посланието. Няколко примера, които говорят сами за себе си са безразличие, интимност или гняв. В случаите, когато мъжът е нейния съпруг, посланието се отнася за природата и състоянието на техния брак. Ако жената е представена в конкретна професионална, домашна или социална роля, естеството на нейната дейност, обстановката, в която я извършва и как е възприемана от околните, са някои от ключовите фактори за правилно разбиране на съня.
В допълнение към всичко казано дотук, можем да добавим възрастта и националността на жената, които също не са без значение. Младата жена говори за новост, сила и плодовитост. Възрастната отразява мъдрост, зрялост, опитност и стабилност. Цветът на косата може да бъде тълкуван по следния начин – белокосата жена означава мъдрост, победа и милост. Когато косите са сиви, това е знак за земна мъдрост, придобита от дългия живот. Блондинките са преобраз на склонност или влечение към светската мода, червенокосите са символ на пламенност, избухливост, импулсивност и горещ темперамент като цяло. Тъмната коса може да означава спокоен характер, замисленост и типичност.
Начинът, по който жената е облечена, е важен за посланието, в което тя участва. Това често може да е показател, който разкрива нейната духовна същност и вътрешни мотиви, дори и да са коренно различни от на пръв поглед видимото и поведение. В Притчи 7:10 се говори например за облеклото на блудница. В Откровение 12 се описва жена със златна коса, което е демонстрация на нейното духовно управление в сферата на човечеството. Костюмите и бизнес облеклото говорят за професионализъм, докато небрежния или отпускарски стил на обличане говорят сами за себе си.
В случаите, когато съня или видението, подсказват необходимост от определени дрехи за дадена ситуация, а жената не е облечена в тях или носи нещо различно, това може да подскаже много за целта на посланието. Например тържествено облекло рано сутрин или бански костюм на погребение са варианти, които са странни. Ярки контрасти като тези могат да имат ключово значение за правилното разбиране на посланието. Въпреки символичното приложение на всичко казано дотук, цялата информация трябва да бъде разгледана и буквално. Някои сънища и видения казват точно това, което се вижда. Виж Мъж.
Жезъл – А) Скиптър на лидерство, управление, пастируване и корекция. Б) Емблематичен символ на сила и власт, който се предава на човека, заемащ дадена позиция или длъжност, особено когато става въпрос за свещеничество. В) Жезълът представлява още и знак за наказание, според властта и правомощията на неговия притежател. Виж Битие 32:10; Съдии 6:21; 1 Царе 17:40; Матей 6:8.
Желязо – Елемент, който символизира неизменност и твърда сила.
Живи създания – Свръхестествени същества с четири лица, които служат в небесното светилище на Всемогъщия. Виж Херувими.
Животински жертвоприношения – Заколването на животно с цел помиряване и комуникация с божество. Типични животински жертвоприношения са били овце, волове, кози, агнета, кучета, коне, магарета и мулета. Също са били използвани като жертвоприношения и разнообразни видове птици, влечуги и насекоми. Евреи 7:27 и 10:6. Виж още книгата Левит.
Животински кожи – Използвани като фетиши, животинските кожи са били важни за древния свят и са били използвани от жреците и шаманите като облекло и украса, която е представлявала образа на тяхното племенно божество.
Кожите на животните имат значителна роля в Библията. За първи път виждаме тяхната употреба в Битие 3:21, където Господ направи от тях облекла за Адам и жена му, след като тяхната първоначална слава изчезна. От този момент бе установена очевидната употреба на животинските кожи.
Дори днес, кожа и други животински обвивки са използвани за топлина и облекло. Въпреки това, както при всички други неща, хората от древността са използвали въображението си да свържат кожите и с друг елемент от комуналния си живот. Жреците на дадена религия, вяра или култ често се обличали с животински кожи, с които да представляват тяхното божество по време на поклонение и ритуали. Кожите се били използвани от тях повече като украшение, отколкото като облекло. Считало се е, че те притежават защитни сили, както и способността да прогонват злите духове. В този контекст, кожите са били използвани като фетиши. Виж определението за Фетиш.
Видът им е бил избиран често според животното, така че да представлява естественото изображение на боговете на земята. Змии, лъвове, тигри и дракони са били популярни, както и някои части от птици. В случаи, когато облеклото или украсата не са били от цялото животно, използвали са се само определени части, представляващи силата и мощта на животното. Вярвало се е, че жрецът, носещ тези животински атрибути, е притежавал силата на животното, кореспондираща на съответната животинска част (зъби, крила, лапи, глава). Обикновено животинската кожа се е придобивала от притежателя и в битка с животното, като човекът е убивал животното и го е одирал. Веднъж избрана, животинската кожа се е носила продължително, за да напомня на другите хора за силата на притежателя й, както и за източника, откъдето тази сила е извлечена.
Животинско поклонение – Наричано още зоолатриа, поклонението с животни датира още от времето на древен Египет. Примитивните хора, въвлечени в тези ритуали, са вярвали, че техните благословения, здраве и други, идват от силите на природата. Поради това поклонението към природата изпъква ярко в тяхната история, дори зоофилията – секса с животни произлиза от тези религиозни практики. Зоофилията като форма на животинско поклонение е проследена като начало от близо 2750 години преди Христа.
Различните видове животни са били боготворени чрез изображения, магьосничество и смесица от ритуали. Много от тях са били почитани като безсмъртни, чрез изображенията им, участващи в ритуалните церемонии. Целта на поклонението към животните е била да се използва животното, особено когато е било убивано, като проводник и посредник за присъствието, силата и благоволението на съответното божество. Например богинята Гула е била почитана като богиня на кучетата. Кучета са били убивани ритуално за нея, понеже са били символ на богинята. Древните фараони са били пазени от кучета, като се е вярвало, че духовете на предците им са живеели в тези кучета. Това поверие направило поклонението към предците, неделима част от династията на Фараоните.
Съвкупяването на кучета и други животни с жени е било практикувано като човешки принос към божеството, което би трябвало да обитава в животното. Оттам идва и зоофилията, която в древността е била част от обичаите и ритуалите за плодородие. Йехова, Богът на Израел я забрани, но Евреите паднаха в този грях въпреки забраната. Това стана поради преобладаващата вяра, че монотеистичното поклонение не е толкова възнаграждаващо, колкото политеистичните ритуални оргии на заобикалящите ги чужди племена. Тази животинска хедонистична практика подтикна Израел, когато Аарон им направи теле да му се кланят в пустинята.
Жило – А) Центърът или върхът на даден обект, който инжектира отрова, за да причини вреда, страдание или смърт. Б) Метод за проникване на врага в тяло, за да постигне гореописаните цели. В) Символично за импулс, който е възникнал в духовния свят. Виж Откровение 9:10.
Жълт облак – А) Присъствието на силите и ангелите на великолепието и славата. Б) Идването и проявлението на небесни благословения. В) Диспенсацията на слава и просветление.
Жълто – А) Просветление, злато, откровение. Б) Духовно прозрение или откровение, получено от духовни източници.
Жътва – Време за жънене на това, което е било сято по време на сезона на сеене. Време на прибиране или откъсване, което означава отделянето на плода на земята от неговите корени като жътва. Видения за откъснати клонове и храсти също са отражение на времето за жътва.