Ф

Ф

  От факел до фурии

1. Факел – А) Огънят на живота. Б) Преобраз на страсти и желания. В) Символ на женския мистицизъм и силата на древните богини. Г) В пророчески контекст, факелът е обект на духовно просветление и напътствие. Виж Захария 12:6.

2. Фамилия(Род) – А) Думата първоначално е била използвана за аристократите, които искали да разграничат и отличат, тези родени в техния род, от поколението на селяните или обикновените хора. Целта на фамилното име е била да идентифицира благородниците или така наречената “синя кръв”. Б) Други думи за род са: племе, клан или вид. Членовете на домакинство, техните притежания и слуги. Виж Числа 1:5 за по-широко пророческо значение на думата. Терминът фамилия най-общо включва идеята за домакинство и всичко, прилежащо към него. В) В един по-интимен аспект, фамилията съществува поради утехата, взаимоотношенията и общението между отделните членове, които съставляват тялото на родоначалниците и са негово продължение в настоящето и за в бъдещето. Те също отразяват духовната сила, с която те са в завет по наследствена линия. 

  Първоначалната употреба на думата при нейното въвеждане е била свързана с мястото на родоначалника и позицията на власт и сила, която той е имал в обществото. Най-важно е било да се подчертаят специалния статус на предците, идващ от позицията и взаимоотношенията им с духовните сили на творението. Това всъщност е била и най-ключовата част, тъй като от нея е зависело последващото проспериране на фамилния род, социалния му статус и влияние в обществото и света. 

Фамилното име е било от първостепенна важност за социалното им позициониране, като е носило в себе си историята на произхода на семейството и неговото родословие. Записването на тази история и изучаването на родословието си е било от съществено значение за идващите наследници. По този начин те са можели да проследят правото си на наследство и управление чак до първия от рода, който е влязъл в завет с дадения родов дух. Така те са получавали легалното право на достъп до силите от сферата или земната област на влияние, на която дадения фамилен род е настойник.

 В миналото идеята за фамилия е включвала в себе си продължаването и удължаването на действието и присъствието на духовните сили, които са били предполагаемия източник на живот и произход на рода. Фамилните задължения са били да разширят и прибавят към постиженията на предците си, с всеки следващ наследник, който поема юздите на управлението. Настоящите и бъдещите поколения носят отговорността да угодят, служат и величаят духовните сили, подкрепящи фамилния род, както и да предадат знанието си за тях на следващите поколения.  В случай на провал в това отношение, заветът сключен от фамилния родоначалник ще бъде прекратен. Неизпълнението на заветните задължения от страна на наследниците, води до лишаването им от заветното снабдяване, което им се полага по обещание.

Новородените християни, които са приети във фамилията на Създателя Бог, в семейството на вяра, имат същите задължения, както и хората от древността, които трябваше да спазват условията и наредбите на своя фамилен род. Поради това, списъкът на имена и история на хората в Евреи 11 имат голяма важност за светията на Новото Творение. В допълнение, оттук произлиза и необходимостта от изтъкване и старателно записване от страна на авторите на евангелията на родословието на Христос. По този начин те изпълниха традиционните изисквания на вечния фамилен род. Това записване потвърждава Неговата вечна идентичност и проследява човешкото Му родословие като на Един, произхождащ от царски род, Управник и Наследник на цялото човечество. 

Христос трябваше да установи легитимното Си право да управлява земята, за да може да отговори на обвинителите и тези, които се обявяват против Неговото управление и господство. По същия начин Той бе задължен в качеството си на небесен обитател да проследи Своето Божествено родословие до Създателя Бог, така че да утвърди правото си да управлява и на небето. Царуване и господство върху всяка сфера на творението бе установено чрез Исус и в Него, според книгата на Създателя. Синовство, Свещеничество и Суверенитет на цялото творение и дело на ръцете на Небесния Му Баща, по право принадлежат на Христос, който е Наследникът на всички наследници според Колосяни 1:15-18. Виж Фамилиарен дух и Фамилиарност.

3. Фамилиарни духове –А) Чародейски демон, който работи чрез магьосник или заклинател. Водач на вещици и окултисти. В древността, терминът произлиза от духа на предците, който за всяко едно семейство е бил източник на свръхестествено знание, светски притежания, успех и духовна мъдрост. За този дух се е смятало, че принадлежи на семейната линия, поради което към него е имало поклонение и е бил търсен поради неговата древна и духовна, божествена светлина и познания. 

Вярвало се е, че спиритизма, некромансията и езотеричните откровения, са функция на определени “надарени” членове на семейството. Чрез тяхното посредничество рода е получавал достъп до силите от демоните на Сатана, които той е назначил към конкретното родословие. Виж Левит 20:27; 1 Царе 28:8; 1 Летописи 10:13; 2 Летописи 33:6; Исая 29:4.

             Б) Термин, който е използван шестнадесет пъти в Стария завет за един определен клас духовни създания, за които се е смятало, че са давали и разпределяли силите и мъдростта от мъртвите към техните живи в момента наследници.

Фамилиарните духове основно се прикачват и взаимодействат с некромансери, защото техните думи и откровения не идват и няма как да произлязат от Живия Бог. Като потомство на дяволите, тези духове произлизат от унищожените от потопа отстъпнически демонични патриарси. Поради това, каквато и информация да бъде получена от тях, тя произлиза от духовете на мъртвите и е подчертано свързана със сферата на смъртта. Ето защо всички запитвачи от тази категория са специализирали в призоваване и свързване с мъртвите. 

Това става чрез специфичен завет с дяволите, откъдето спиритистите получават силата си, подхранваща духовното им познание за мрака. Това се отнася за всички, които са притежание на дяволите според родословие или чрез сключен завет. Това е също и единствения източник, от които некромансерите могат да извлекат духовна информация и откровение за събития от миналото или за бъдещето.

Фамилиарните духове обладават съдовете си, най-често хора, надарени с окултни дарби още от утробата на майките си, използвани за целите на Сатана още от най-ранна възраст. Това са способности, обещани и предавани по родословие, като тези хора могат да бъдат обобщени като наследниците на Адам, чрез Каин. Фамилиарните духове имат напълно легален достъп до хората да ги владеят и да им налагат волята си, защото Адам предаде потомството си на Сатана в Едемската градина. Така следващите поколения хора получават своите сили и способности от демони. Виж Демони. Всички хора от този вид са предназначени да бъдат настойници на тъмната и мистериозна страна на творението.

Магьосници, вещици, жреци, спиритисти и всички подобни са въведени в длъжност по един от горепосочените два начина. Тези фамилни агенти на окултното получават силата си чрез духовете на предците, като са направлявани и подпомагани от техните домашни демони, наричани още духовни водачи, извънземни, феи и т.н. Чрез тези демони като посредници, хората получават водителство как да призовават силите на мрака и да ги употребяват като техни настойници във физическия свят, за да вършат злите си дела. 

  Друг интересен факт за думата “фамилиарен” представлява нейния латински корен. Той е фамулус, което означава свързан, прислужник, придружител. В духовен контекст, това са духовете-роби, прикрепени към дадено семейство(било то дом или духове на предците), за да снабдява непрекъснатия родословен достъп до силите на свръхестествения свят. Еврейската дума, използвана в Библията за фамилиарни духове е об. Тя определя човек, който е обладан или насочван от духа на предците му. Думата също говори за такъв, който живее и действа с окултни сили като магьосник, спиритист или некромансер. Те са призовавали духове чрез непрекъснато изговаряне, най-често като неясно смутолевяне на имената на предците. 

Лъжливите духове се преструват на служители на хората, но всъщност тяхната цел е да ги обладаят и да ги манипулират, за да гарантират господството си в този свят, дори и в отсъствието на подходящ патриарх или матриарх, чрез който да управляват населени места и общности. Фамилиарните духове, стоящи зад дадени племена и кланове, често изразяват себе си като обладават животни и се проявяват чрез тяхното поведение. Известни са случаи, когато проявлението в животни е толкова драматично, че животното придобива полубожествени способности. Тези проявления не са ограничени само до животните. При хората също има случаи на освобождаване на свръхестествени способности и сила, които те да упражняват.

Котки, кучета и гарвани са любимите животни на вещиците, които ги смятат за въплъщение и жилище на техните домашни демони. Фамилиарните духове, съставляващи контингента от подчинени на Сатана сили, се базират на еврейската етимология, според която това са духовете на поколението на дяволи, споменато в Битие 6:1-4. 

Еврейският термин, използван за тези паднали духове е ле. Изследване на всичките препратки, свързани с тази дефиниция сочи, че тяхното потомство, лишено навремето от телата им след потопа, са демоните, които служат като роби на дяволите тук на земята. Те снабдяват земната икономика на целия окултизъм, в качеството си на малки богове и богини, чиито съкровищници включват духовни и естествени съдби, които те активират или отменят по собствено желание. 

Уменията на духовете, научени или наследени от техните паднали патриарси (предци), подкрепят и дават сила на цялото царство на мрака и неговото управление сред хората. Тези духове оперират като младши дяволи, чиято свръхестествена природа ги причислява към безсмъртните, но не и вечни създания. Това, че Бог ги използва, им позволява да бъдат демоничното средство, работещо в семейните линии – фамилиарни духове, чиито способности са насочени главно към връзка с мъртвите. 

Исус говори за тях в една от притчите си, като плевелите на този свят, децата на злия, от които Кайн беше първородния по плът. Виж 1 Йоан 3:12 и Юда 11, където авторите на посланията, предупреждават за тези хора и обръщат внимание най-вече за свръхестествените пророчески проявления и поведение, който бяха забранени и осъдени от Бог. Оттук можем да видим, че източника на проблема на Бог с тези хора, има корени в духовния свят, свързан с останките от поколението на падналите духове. Други дефиниции допълват, че живеят и функционират като джинове и са резултата от безбожния съюз между бунтовниците архонти на творението и човешките дъщери. 

Нещо повече, децата родени от тези “смесени” бракове, които бяха известни като “силните и знаменити старовременни мъже” (Битие 6:4), всъщност станаха древните монарси и деспоти – насилници и тиранични аристократи, безскрупулни войни и зли авторитарни управници. Многото техни велики постижения в развиването на безбожните им светски институции под управлението на Сатана, включваха магьосничество, чародейство, заклинания, мистицизъм и спиритизъм. Първоначалните им високи позиции и привилегии в човешкия свят, бяха прекъснати и ограничени, след като Бог взе плътта им чрез потопа. Подобно на дявола, чийто дух беше жив и достатъчно здрав, за да може да издържи до отстъпничеството на Адам, тези мръсни и порочни демонични създания, изпълняват същата цел и функция в сферата на човешките дела и живот.

Въпреки че те са изгубени и обречени, тези хибридни, подобни на герои същества, намират проявление в тотемите и свещените предмети на фамилиите, чрез които определят източника и средството на духовност и поклонение за човешките родове. Други аспекти от техните характеристики, допълнително загатват, че те са истинския източник на деформации и болести, предавани по наследствен път. Авторите на четирите евангелия, подкрепят тази теза, като показват разликите от действието на дяволи и демони. Дяволите са духовни управници, принцове и архонти. От друга страна, демоните са фамилиарни духове, специфично прикрепени към родословието на тези, които те подтискат или владеят напълно като свои роби.   

При едно детайлно изучаване на Словото на Бог, можем да видим, че физическите увреждания и болести, почти винаги са причинени от демони. Отпратките и пасажите към дявола или дяволите, показват че тяхната роля е доста по-значима, стратегическа и стратосферична. Фамилиарните духове са представени повече като силите, които управляват и определят национални и обществени въпроси и дела, а не толкова индивидуални или племенни. Според учението на Господ, личните човешки сфери остават под локалното, земно влияние на демоните, където е и тяхното обиталище. Новозаветен пример за работата на тези създания можем да видим в Деяния 13:8, където е описан конфликта между Павел и магьосника Елима. Той беше наречен от апостола син на дявола, което показва откъде той беше наследил магьосническите си умения. Виж Дявол, Поклонение към предците, Терафим и Духове на поколенията.

4. Фамилиарност – Духовен термин, който дефинира първоизточника на презрението. От тази перспектива, то нарочно и съзнателно произвежда неуважение и бунт. Тази фалшива форма на близост произлиза от фамилиарния дух, който е всъщност стария гръцки дух на Питон и древното дело на Сатана, чрез неговата духовна мрежа в човешкото родословие. Фамилиарността е извратеност до крайности в приятелството и взаимоотношенията, която търси начини да издигне незаслужилите и презира и унизява властта и авторитета.

             Фамилиарниченето най-често е придружавано от клеветата, клюкарстването, злоупотребата, незачитането, пренебрежението, критикуването и осъждането. Придружавам на латински е корена на думата фамилиарност. Това са известни и силни оръжия от арсенала на Сатана. Пророчески това може да бъде видяно, като планираното нападение на Сатана върху служители или светии на Господ. Абсолютното проявление на фамилиарността е предстоящата атака срещу Църквата на Господ Исус Христос и всяка друга установена власт като цяло.

5. Фантазия – Синоним на илюзорното, привлекателното и съблазнителното. Думата е свързана пряко с въображението, като в миналото често това е означавало халюцинации. А) Неограничени, въображаеми пътешествия и видения в ума. Б) Ментални размишления, които позволяват неограничени скитания и представи в ума на човек. В) Процесът на зачеване или призоваване предимно на невероятното или нереалистичното. Г) Вярва се, че фантазията е психологическа реакция, породена в отговор на нужда, човек да създаде за себе си, в своя собствен ум, това, което няма, не може и не би трябвало да има или да преживее в реалността. Д) Фантазията е описана в Библията като празни размишления и злите помисли и въображения на човешкото сърце. Виж Битие 6:5 и 8:21.

6. Фар(Маяк) – Сигнал, светлинен лъч, който да вдигне тревога, да насочи или покаже правилния път.

7. Фармакея – А) Думата се среща само два пъти в Новия завет (Галатяни 5:20 и Откровение 18:23). Тя е използвана, за да дефинира Новозаветните термини чародейство и магьосничество. Фармакея е точна дума за тези практики, тъй като много от древните предсказателни ритуали и методи са индуцирали духовна активност и откровение чрез употребата на различни видове опияти. Б) Думата определя това, което дава живот на магическо заклинание с цел чародейство. В) Коренът на думата е фармакеус, което дефинира наркотично средство, използвано за правене на заклинания и магически отвари. Г) В най-безобидното си значение, думата се отнася за аптекар или фармацевт. Д) Терминът също се отнася за магьосници, които приготвят магически лекове, отвари и билки, посредством заклинания върху специални смеси и съставки, с цел извършване на заклинание или конкретна магическа намеса.

8. Фараон – А) Титла на египетските царе. Б) Титлата има за цел да определи регента, като бог, чрез свързването на душата му с бога на земята. Фараоните са смятани за прераждане на бог Хорус, който е едно от божествата на съзвездието Орион.

9. Феникс – А) Митична египетска птица, символ на поклонението към слънцето. Б) Почитана като силата зад отвъдното прераждане или възраждане. Поради тази причина, Феникса е символ на неумиращото. В) Птицата Феникс е била божеството-покровител на египетския град Хелиополис. Г) В миналото е имало съзвездие, наименовано на тази птица. Според някои древни писания съзвездието Феникс е било символ на духовно създание, от което е произлизала огнената мощ на слънцето и подмладяването през вечността.

10. Фетиш – А) Популярен термин за обект, който се използва поради предполагаемата му магическа сила. Б) Обикновено правен на малко камъче, на което в най-общия случай е изобразено животно –понякога се носи като украшение(бижу). В) За фетиша се вярва, че помага и пази притежателя си във време на нужда, криза или проблем. Отношението към него, е най-често със суеверие, придружено от нерационално доверие и почит. Г) Фетишите често пораждат завладяващо посвещение в притежателите си, които виждат в тях присъствието на боговете си или на скъп починал роднина. Във втория случай, такива хора са свързани към тотемно поклонение към предците. Д) Фетишите също са използвани за истинско или въображаемо сексуално задоволяване. Е) Поради това, че има личностно и емоционално привързване, фетишите могат да бъдат обект на поклонение и сексуално изразяване. Ж) Редица обичаи, съблюдавани от поклонниците на различни култове.

11. Филактерии – Споменати в Новия завет, думата е название за религиозни амулети, които са били носени по същите причини, поради които са били използвани техните мистични еквиваленти.

12. Финикия – А) Древна земя, бележита с поклонението си към Тамуз, което впоследствие е прераснало в поклонение към Венера и Адонис. Б) Ваал е бил едно от почитаните божества в страната. Жителите на земята, ханаанците са наричани още Сидонци. В) Дом на Езавел, чийто брак с Ахав(седмия цар на Израел), доведе и установи в Израел поклонението към Ваал и Астарта.

13. Фобос – Бог на страха и тревогата.

14. Фокусник – Който прави фокуси или магии чрез тайнствени думи и заклинания. Магьосник, вълшебник, вещер(вещица).

15. Фрей – Норвежки бог, покровител на семето, земята и растежа. Сестра му Фрея е богиня на мъртвите, която преминава през бойните полета, за да прибере мъртвите войни. Нейните обиталища са близо до тези на Один, главния бог на смъртта.

16. Фриг – Норвежката богиня-майка, жена на Один. Германската небесна царица и покровителка на домовете и любовта, еквивалент на гръцката Венера. 

17. Фундамент – Основата (на сграда) или основаващия принцип на дадено нещо. Това може да е принцип, идея или дисциплина.

18. Функция – Официален акт или цел, поради която някой е доведен в служение към друг. Правилното изпълнение на работата и задълженията на длъжностното лице. Изпълнението или изпращането на задълженията на подчинен от шеф, работодател или принципал.

19. Функции на пророческата мантия – Господ очаква да получи специфични, предопределени резултати от Неговата пророческа мантия. По тази причина Той е изпратил служителите Си към хората. Четиридесетте функции на пророческата мантия са:

            - Пророците да се допитват до Бог за народа Му

- Уреждане на трудности и разногласия между хората на Бог.

- Да бъдат поучавани Божиите закони и наредби

- Да се дава съвета на Бог към хората Му

- Пророците да стоят пред Бог, от името на хората Му

- Да бъде изявена на хората, работата от Бог за тях

- За съд между човешките диспути и спорове

- За получаване на свежи и актуални откровения за момента

- Да освобождава и пренася ремата на Бог към хората Му

- Да освобождава откровение от Бог в световен мащаб

- Да получава и предава видения от Бог

- Да води хората на Бог към покаяние

- Да възстановява хората на Бог към Него, след покаянието им

- Да циркулира за съд и надзираване на Божия народ

- Да пророкува ума на Бог по отношение на съвременни въпроси

- Да разкрива мислите на човешките сърца

- Да помазва и издига нови лидери

- Да съветва и просвещава сърцата на Божиите хора за Него

- За насърчение към покорство и посвещение в служение към Бог

- Да учи хората да чуват Неговия глас

- Да подготвя пророци за встъпване и действие в пророческия офис

- За инструктиране на светиите относно Неговите пророчества

- Да пази Христовото стадо от ереси и идолопоклонство

- Да потвърждава и уверява църквата в Божията любов и посвещение към нея

• Да задържа ръката на Божия съд с молитва

- Да ходатайства за греховете на Божиите хора

- Да отговаря на въпросите на светиите относно Господ

- Да декларира Господния открит съд върху бунтарството

- Да се грижи за изпълнението на духовните задачи на Господ

- Да съди, да открива и изявява греха и последствията му

- Да проявява, обяснява и разпространява мъдростта на Бог

- Да изговаря пророческата поезия на Господ

- Да записва и пуска в обръщение идващите откровения от Бог

- Да инструктира хората относно Божията праведност

- Да изявява Христос и Неговата истина на хората Му

- Да организира и структурира локалната църковна управа

- Да поправя опустошенията и проломите, причинени от греха в живота на хората

- Да укрепя и поддържа библейската основа за Христос

- Да взаимодейства с Христовите апостоли в църковното дело

- Да изкоренява, събаря и отстранява разрушителни ереси

20. Фурии – Женски демони, от гръко-римския пантеон.