Д

Д

От Давид до Дъщеря

1. Давид – “Възлюбен от Бог”. Вторият цар на Израел, който беше също и пророк. Това не беше някакво изключение, тъй като повечето царе от древността имаха и задължения на пророци. Основните функции на царя по това време са били да бъде пастир, свещеник и пророк на земята и в допълнение на всички тези, да изпълнява и функцията си на цар на земята (под земята се има предвид царството му). По подразбиране, царят е бил и върховен главнокомандващ. Това е било така, поради факта, че качването му на престола е било подпомогнато от военните му умения. За повече подробности виж 1 Царе и Летописи.

2. Дагон – Името му означава едновременно и зърно, и риба. Виж Зърно. Дагон е божество от Месопотамия, изобразявано с тяло на риба и човешки ръце и глава. Вярвало се е, че той е носил живот в природата чрез водата. Дагон, едно от главните Филистимски божества, е също почитан като покровител на земеделието.

3. Далай Лама – Постоянно прераждащият се водач на Тибетския Будизъм. Изискването за постоянно прераждане с цел да се прояви една по-висша и по-древна мъдрост е ключово за тази политеистична религия. Виж Хиндуизъм, Будизъм и Прераждане.

4. Дамбала – Представян като богът-змия, това е най-висшето божество в религията вуду. Смята се, че той обитава дърветата, близо до водни извори и е почитан като дух на плодородието. Той още е считан за бащата на всички лоа, които са вуду божества. В Хаити той е наричан “добрия бог”. Цвета на свещеното облекло на това божество е бял. Виж Вуду, Лоа и Духове на предците.

5. Дан – Петият син на Яков от Рахил, роден чрез Вала, слугиня на Рахил. Неговото име означава “съдия”. Дан получи доста неблагоприятно пророчество от баща си, което доведе неговото племе в степен на дълбоко идолопоклонство и неморалност, от които племето на Дан не успя никога да излезе. Според Битие 49:17 той щеше да се превърне в змия, въпреки че неговия призив беше да бъде съдия в Израел. Сравнението със змия в това пророчество се отнасяше за неговото увлечение към пътищата на езичниците и желанието му да ходи по тях. Пророчеството на Яков се оказа истинно, защото според Съдии 1:34 Дан не успя да влезе в своето наследство и беше победен от силните и предпазливи аморейци.

          Дан се предаде на тяхната съпротива и съжителстваше заедно с тях, което доведе до неговото унищожение. Според Съдии 18 племето на Дан се беше предало напълно на тяхната култура – хора, тотално повлияни и подобни на аморейците. По-късно тяхната земя стана един от двата центъра на идолопоклонство, постановено от цар Еровоам. Това стана поради печалната слава на този регион като земя на демонично поклонение. Поради това Еровоам използва покварата на Дан, за да отклони вярата на Израел от Ерусалим към своята собствена територия. В Откровение 7 е очевидно, че племето на Дан отсъства от списъка на дванадесетте племена, запечатани през време на Апокалипсиса. На тяхно място е поставено племето на Манасия. Виж 3 Царе 12:30.  

6. Даниил – Един от големите пророци от Стария завет. Последният от четиримата, Даниил беше втория пророк на Яхве, назначен към езическа нация. Другият беше Йосиф, който беше призван да служи пророчески на Бог в Египет, под управлението на фараона. Тази отличителна черта е важна, тъй като показва суверенното управление на Бог над цялата земя. За да може Неговото слово да бъде освободено към нациите, Бог нагласи обстоятелствата, така че Неговите пророци да бъдат установени в дворците при царете. Божието посвещаване и въвеждане в длъжност на тези двама пророци е почти идентично. И двамата бяха тълкуватели на сънища и видения, и също така имаха и те самите пророчески сънища и видения. Двамата бяха взети от домовете си в ранните си години. Както Данаил, така и Йосиф се явиха пред царете си, за да разтълкуват техни сънища. Тълкуванията и на двамата им осигуриха висок ранг в царството; Йосиф стана втори след фараона, а Даниил стана един от тримата началници след цар Дарий.  

            Техните сънища ги направиха божествени ясновидци и пророци, а техните тълкувания ги поставиха на международна позиция като пророци с властнически авторитет. Сходството между двамата пророци и начина на встъпването им в длъжност пред Бог са уникални. Изглежда, че дарбата тълкуване на сънища, нещо на което не се обръща обикновено много внимание в Новозаветната Църква, е важна за нациите. Точно поради това Господ ги употреби, за да даде на пророците си политическо влияние и власт сред езичниците.

Даниил, пророкът от Юда, живееше в изгнание във Вавилон. Той служи последователно при царуването на Навуходоносор, Валтасар и Дарий от империята на Медо-Персите. Неговата Халдейска подготовка подплати Юдейското му служение в Ерусалимския палат като пророк на знатни и царски особи. Взискателна тригодишна Вавилонска подготовка предшестваше прослушването на Даниил от цар Навуходоносор. Той търсеше най-добрите експерти в духовната област, които да вземе за съветници в двореца си.

Тази аудиенция беше нещо като последен изпит, където се намери, че Даниил и другарите му бяха десет пъти по-добри от всички книжници, гадатели, астролози и магьосници в цялото царство. Тогава царят направи Даниил да бъде главен над всичките тези, стоящ в позицията на главен маг, най-високия духовен ранг за това време. Впоследствие изключителния пророчески дар на Даниил отново беше изпитан и доказан. Това стана, когато той разтълкува за раздразнения цар, значението на тревожен сън, който беше изпратен на царя от Всемогъщия Бог. Успехът на Даниил беше отново щедро възнаграден и той беше поставен за владетел над цялата Вавилонска област. 

Посвещението на Даниил към своя Бог, често беше изпитвано, като при едно от тези изпитания, той беше хвърлен в рова на лъвовете. Въпреки това, той излезе от рова без драскотина, тъй като Господ беше с него и го избави. Мантията на Даниил включваше политика, видения, сънища и документирането им. Неговото сериозно образование му служеше добре при получаването на феноменалните апокалиптични видения от Бог. Те включваха както настоящото време и развитие на света, така и бъдещи събития, дори и такива, отнасящи се за последните дни. 

В живота си Даниил се среща с ангели, вижда небесата отворени и Всемогъщия Бог като Стария по Дни, Съдията, свидетелстващ за Своя суверенитет над световните началства и власти, както човешки, така и духовни. В седма глава на Даниил, той предсказва раждането на Месия като Човешкия Син и неговия абсолютен триумф и победа над мрака, за да даде Божието царството за владение на светиите на Всевишния. Виж Даниил 7:13-18. Когато изследваме практическата стойност на мантията на Даниил, можем да получим уникално прозрение относно пророците и техните способности, позиция и мощни функции в света.

7. Данък на победителя – А) Известен още като Юбилеен дял. Б) Това е половината от десятъка, която отива за свещеника, участвал в битката заедно с война, помагайки му чрез духовни стратегии за постигането на победата. Виж Числа 31. Пет процента е бил също и дялът, определен на Израел. Той е трябвало да бъде даден на Левитите като тяхната част от общите блага на Израел.

8. Дар на пророчество – Дар на Святия Дух, описан в Римляни 12:6, приготвен за предопределени личности. Отнася се за тези случаи, в които се набляга повече на проповядване, отколкото на предсказване и пророкуване. Липсва му подкрепящата, активираща и вдъхваща живот сила на официалния пророк. Проповедник, които функционира в областта на предизговора е човек, който оперира с този дар. Виж Предизговор.

9. Дарба и Действие - В пророческата сфера, различаването между тези две е от фундаментално значение. Много често се казва за хората, че имат пророчески дар, докато в Библията по-често се използва думата действат или оперират. Разликата между двете можем да видим като съпоставка на форма или вид на проявление спрямо нарочно и съзнателно действие. Пророческите действия (пнеупатикос) включват “прилагането на пророческо умение към божествени или човешки въпроси, с цел да бъдат постигнати предопределени резултати в този свят”. Виж Пнеуматикс.

          От друга страна, пророческото надаряване или дар, говори за способността на даден човек, които има пророчески заложби и капацитета да ги проявява. Това става в определени обстоятелства на духовно вдъхновяване, когато те могат да изговорят предсказателно слово, подтикнати от Господ. Способността на Саул да пророкува, колкото зъл и извратен да беше той, е един такъв пример. 

Пророческото действие или опериране, от своя страна е функционално използване и съзнателно упражняване на пророческа дейност, черпейки от ресурсите на Създателя и творението Му. В този случай дарът може да се проявява по всяко време, по желание на опериращия. Във времето, когато човекът не е влязъл официално и напълно като агент на пророческия кабинет, компетенцията и силата му на действие не са в своя оптимум. Надареният трябва да бъде образован, трениран, изпитан и шлифован, за да може той да оперира в своя дар, било пророчески или друг, като добре усвоено умение и способност. 

Без това обучение, тренировка и окастряне, най-доброто, което може да предложи пророчески надарения човек, е спорадични точни попадения, съчетани с непрекъснати тъпи пророчески изказвания. В такъв случай, хората непрекъснато изостават и просто не са на нивото на пророческа зрялост и действие, което те са призвани да постигнат и да ходят в него. 

         Разликата между надарения и реално действащия дава отговор на въпроса защо едни пророци са способни да действат в много области и имат многообразни проявления, докато други са просто спорадични предсказвачи. Без съмнение пророк Самуил изявяваше мощен пророчески дар като свидетелство за неговия призив. След като неговото пророческо обучение и тренировка приключи, той вече можеше да върши с умение, свободно и естествено всичко това, за което беше надарен и което проявяваше отначало. Когато прехвърлянето на сила, което стана от смесването на свещеническо с пророческо, беше завършено, очевидната дарба на Самуил да пророкува, беше издигната в офиса на пророка. Това добави други основни функции и черти към пророческото му служение, освен тези на лидер, съдия и воюване. Виж Дар на пророчество.

10. Дарби на Духа – Естествено надаряване или таланти, дадени от Бог, за да подпомогнат призива на човек за конкретна работа или служение. Описани са в Римляни 12:1-8 и включват пророчество, имайки предвид по-скоро проповядване под вдъхновение с леки елементи на пророческо откровение, на което липсват мощните предсказателни черти на думите на Господ, изговорени спонтанно от официалния пророк. Също така липсват и други важни аспекти на пророческата мантия. 

       На пророчески надарения му липсват активиращата, извикваща и мобилизираща сила на думите, която рутинно присъства в пророчествата на официалния пророк. Сравни Агав, Елисей, Илия, Мойсей и други описани в Библията. Често по погрешка бъркани или използвани заедно с проявленията на Духа, според писаното в 1 Коринтяни 12:3-9.

11. Дарение(Жертва) – Даренията играят съществена роля във всички религии. В пророческата област, те са аспект, който не може да бъде пренебрегнат. На няколко пъти в Библията, даренията са свързвани с пророческото служение; от времето, когато Валак плати на Валаам, за да му чародейства, до момента, когато Сириеца Нееман предложи награда на Елисей, за това, че го изцери от проказата му. Когато Саул, потърси пророчество и разбиране от Самуил по отношение на местоположението на бащините си магарета, той също така използва дарение. Помощникът на Саул, каза че може да отиде при Божия мъж за отговор. Саул се съгласи, но му каза, че не могат да отидат без дарение(Виж 1 Царе 9:7). 

             Когато Илия отиде при вдовицата от Сарепта, той поиска от нея дарение, въпреки че жената му беше казала, че да го нахрани, означава да лиши себе си и сина си от плануваната им храна. Виж 3 Царе 17:13. Идеята зад това е, че пророкът в ролята си на Божий представител и пратеник, беше там от Негово име, за да разреши проблемите, поради които е бил пратен. Ето защо, в почит към Божията благодат и милост, присъствието на пророка е изисквало адекватно дарение да бъде издигнато към Бог, чрез което да бъде подкрепено конкретното служение.

  В Новия завет, Апостол Павел поддържа и защитава тази теза в Галатяни 6:6; Римляни 15:27; 1 Коринтяни 9:11-14. Тези пасажи свързват духовното служение с материални блага, като утвърждават това, че служителите на евангелието могат да очакват получаването на материално възнаграждение. Като допълнение следва подробното разглеждане на въпроса от страна на Павел в 1 Коринтяни 9. 

В тази глава от Словото, апостолът потвърждава, че специфични жертви и дарения от материален характер са неразделна част от Новозаветното служение. Той припомня за храмовите служители, които получават прехраната си от храма (ситуация от Стария завет), като взимат дял от оставеното на олтара, след което продължава, като заявява, че по същия начин проповедниците на евангелието ще живеят от него. Очевидно е, че в това число освен всички останали служители влизат и пророците.

12. Дванадесет – А) Числото на божествена власт и апостолско управление. Б) Символ, който резюмира в пълнота божественото и човешко управление, под властта на Създателя Бог. В) Дванадесет е числото на Божиите заветни хора, които управляват със сила. Г) Дванадесет е числото на духовните управници, които владеят над физическия свят. За сравнение с него, седем е числото, показващо обратното - духовна сила, съсредоточена в човешки съдове, които имат правото и капацитета да упражняват влияние чрез най-висшия катализатор за Божия намеса в Неговото творение.

13. Две – А) Числото на завета, взаимността и хармонията. Б) Брак и партньорство.

14. Двукрила врата – Символ за достъп към високостоящи, път към царе, власти и управление. Двукрилите врати представляват входа към палати и съответно към царства. Да бъдат отворени насила, говори за превземане. В случай, че са отворени, означава, че това е покана за влизане или издигане в ранг или позиция. 

15. Дева – Божество.

16. Дева Мария – Нарицателното име за младата жена, която зачена и роди Исус Христос, Божият Син, според предсказаното в Библията. Виж Лука 1 и Исая 7:14. Също така това е издигнатата в божествен статус жена в Римската Католическа Църква. Виж Лунни богини, Ищар, Ашера, Небесната царица и Божията майка.

17. Девет – Числото на бременността, възпроизводството и завършеното развитие.

18. Деви(Девай) – Наименованието на Хинду и Будистки богове и богини.

19. Девствен – Човек, който не е женен или омъжен и не е имал сексуални контакти. Целомъдрена личност, която се е обвързала с обещание да се въздържа от блудство и прелюбодейство. Човек, който се въздържа и страни от всичко, носещо потенциална опасност от оскверняване или стимулиране на сексуална нечистота. Също така важи за тези, които са избрали да останат завинаги със същия бог, който ги е изкупил и владее над тях в момента. Това още е човек, който живее в състояние на духовна чистота. Един, който е чист, неосквернен и неопетнен от света.

20. Девора – Пророчица от Стария завет, която служеше в Израел по време на Съдиите. Ролята на Девора като командир и главнокомандващ, отразява делегираният от Господ авторитет и сила върху нея, което показва, че тя е функционирала повече като апостол, от типа на Мойсей. За значението и ролята на Съдия виж Самуил и Шафат. Виж още Съдии 4 и 5.

21. Деизъм – А) Вяра в природата, като форма на религия. Б) Твърдението, че Бог не е свързан със създанията Си и няма интерес към тях, и те не са отговорни пред Него.

22. Декрет – Да заявя юридически законно или да издам закон, чрез изговарянето му.

23. Делегация – А) Посланици Б) Представителна група, изпратена от организация, компания, държава или суверен към дадено, обикновено далечно място, с цел да извършва бизнес или преговори от името на изпращащата страна. В) Задача, поверена на подчинен от по-висш от него. Виж Лука 14:32 и 19:14; Исус Навиев 9:4, 14:6 и 22:13; Съдии 21:13; 4 Царе 2:17 и 18:17; Деяния 12:20.

24. Делегирана власт – Правото да упражняваш власт, получена от друг, чиито ранг, позиция или авторитет са по-високи от твоята.

25. Делфи – А) Думата означава делфин на Гръцки. Б) В древна Гърция център на оракули, предсказвачески служения и чародейство от всякакъв вид. Град на жените-пророчици, които служат чрез гадания на техните съграждани. В) Мястото, където е ходил всеки, имащ нужда от пророчество или предсказване на бъдещето.

26. Делфийски оракул – Термин, събирателен за инструкциите и насоките, получени чрез предсказване и гадания за хората от древна Гърция, поклонници в Делфийския регион. Поклонението е било насочено към делфините, като спасители, освободители и божества. Делфините още са считани за транспортни средства на боговете. 

27. Делфин – А) Преобраз на хуманистичното спасение, изкупление и освобождение. Б) Атрибути на древните богове Посейдон, Нептун, Афродита, Ерос и Деметър. В) Делфините са използвани още и като символи на шумното и разгулно божество Бакхус. В древността делфините са били обект на поклонение в Делфийската област на Крит и са силно свързани с чародейския тип пророкуване. Виж Тит 1:12.

28. Демон – Нечист дух, с божествен или по-ниско стоящ статус, способен да влияе на човечеството и неговите дела, като дава късмет на хората или им причинява страдание. Отнася се за богове и за богини. Тези създания имат свой собствен набор от съдби, които разпределят според волята си, в замяна на поклонение и служение. Например изкушението на Христос от Сатана, където той предложи да Му даде всичките световни царства, ако Спасителя му се поклони.

            Демоните се различават от дяволите, по това, че освен техния божествен статус, те още изпълняват ролята на фамилиарни духове. Това означава, че демоните според древните разбирания, са свързани и се предавали чрез родословието на първия обладан. Това е така, понеже дяволите са един вид духовни бащи на демоните. Последните са всъщност тези, които падналите синове на Бог, родиха от човешките дъщери. Бунтовните ангели, отстъпници, нахлуха на планетата и си устроиха богоподобно селище, което стана център на тяхното управление. След това, те си избраха млади жени, които да забременеят и да им осигурят потомство.

  В Коринтската църква, Павел смъмри хората за това, че извращават Господната вечеря, като вид връщане към техните езически пътища. Под прикритието на културата, традициите и семейните обичаи, същите наследствени дяволи, чрез които хората бяха почитали техните езически богове, се бяха завърнали под нова форма. Те все още можеха да вършат старите си мерзости, използвайки просто ново име. Демонът оставя хората да си мислят, че са в общение с Христос, използвайки същите начини и тайнства, предадени им от предците. Павел разпозна тази стратегия и каза, че това което правят, е равносилно на поклонение и общение с демони.

         От това, което Спасителя поучаваше и от конфронтациите между Него и силите на Сатана, можем да видим, че основно демоните са отговорни за деформациите, мутациите, заразите и разрухата в хората. Докато дяволите по-скоро са духовни началства и власти, териториални принцове на демоните, които служат под тяхно управление и се покоряват на думите им. Някои демони дори могат да изглеждат привлекателни за кратък период от време. Това е тактика на съблазняване и подмамване. Виж Второзаконие 32:17; Псалм 106:37; Матей 9:33; Лука 8:29; 2 Коринтяни 11:15; 1 Коринтяни 10:20-21; 1 Тимотей 4:1; Откровение 9:20, 16:14 и 18:2.

29. Демонична опресия – Състоянието, в което изпълнен с духа вярващ, е угнетяван и повърхностно манипулиран от нечист дух. Обикновено причината за такова потисничество е забранен контакт и неморално общение, плътщина или фалшива духовност. Виж Исая 61:3 за “унил дух (дух на тежест)”. Виж действията на духовното угнетяване в Осия 4:12-18 и 5:4. Симон магьосника, след неговото първоначално обръщение в християнството е друг пример за това. Той остана потиснат от неговите предишни сили и беше разобличен в това, когато поиска от Петър да купи силата на Святия Дух.

           В общия случай, демоничната опресия произлиза от това, че вярващия се е завърнал към предишния си начин на живот или е направил нещо, което е правил, преди да предаде живота си на Христос. По този начин човекът отваря вратите за завръщане на духовете(демоните), владели наследствено живота до момента на неговото спасение. Това е основата, на която Господ Исус предупреди тези, които беше освободил, да си вървят и да не съгрешават повече. Прекратяването на греха или състоянието, изискващо Неговата божествена намеса, е условието за поддържане на освобождението в човека. Виж Йоан 5:14 и 8:11.

30. Демонично обладаване – Състоянието на вътрешен контрол и пленничество на съда от страна на демонична сила, чието легитимно право да контролира и притежава обладания, може да бъде разчупено само чрез изпълване със Святия Дух на Бог, който да замени духовната(фамилиарна) сила, управляваща съда. Когато човека не е член на семейството на Исус Христос, демоничното обладаване е напълно законно. Човек се ражда като Адамово потомство в този свят и това легализира действието на демоните. Те упражняват това си право още при раждането или дори в утробата. Причината за това е, че Святия Дух не може да дойде в човека, преди той да се покаял от греховете си и да е приел Господ Исус Христос.

         Тъй като всички получават духовния си живот от някакъв духовен източник, при раждане това е духа на света и неговата сила и ценности. Това е така до момента, в който спасението не изгони светския дух от хората, които той притежава и го замести с Духа на Живия Бог. Това може да се извърши само при Новорождението. Виж Езекиил 11:17-20 и 36:24-27.

31. Демонично обладани християни – Въпросът за това дали християни могат да бъдат обладани от демони, e надвиснал застрашително над главите на новоповярвали и на утвърдени вече вярващи. Могат ли да бъдат обладани от дявола или Новорождението ги прави неуязвими във всяка ситуация и обстоятелство. Отговорът е, че Новорождението дава на всички християни Духа на Новото Творение и ги прави обиталище и храм на Святия Дух (виж Езекия 36:26-27), което прави невъзможно да бъдат обладавани от демони. Въпреки, че те могат да бъдат изкушени и дори за момент да бъдат повлияни от дявола, те не могат да бъдат напълно обладани освен ако съзнателно не се откажат от Христос. 

          Според Библията има две главни причини за това християни да бъдат обладани от демони, което е друг начин да се каже, че те са отстъпници, отрекли се от Бог. Пророците трябва да са наясно с тях, за да могат да помогнат при освобождаването на пленниците. Първата причина е сексуална нечистота. Втората е богохулство. Като примери в Словото за обладани от демони християни, поради тези две причини виж 1 Коринтяни 5:1-5 и 1 Тимотей 1:20. Предпоставките за това са показани от Бог в Йоан 8:34; 1 Коринтяни 6:15; Римляни 6:16; 1 Тимотей 1:19.

32. Демонстрация – Показно или пример, даден за да покаже наследствен потенциал, мощни постижения или скрити таланти или заложби на някой или нещо. Виж 1 Коринтяни 2:4.

33. Демонстрации на Духа – Дела, извършени от Бог, чрез Святия Дух, за да бъдат изявени на хората Неговата невидима сила и качества, които да посрещнат човешките нужди и да отговорят на техните молитви. Това могат да бъдат знамения и чудеса, дадени като знак, свидетелстващ за Неговото одобрение, присъствие или предпочитания. Демонстрациите на Духа в същността си обикновено са пророчески, защото предвещават или потвърждават нещо, което Бог е говорил или се е приготвил скоро да извърши. Виж 1 Солунци 1:5.

34. Ден – Сияние. Целият двадесет и четири часов период от изгрев до изгрев или в случая с Евреите от залез до залез. Буквалната дневна част от деня е дванадесетте часа светлина (в идеалното съотношение), равна на същия брой часове тъмнина. Битие 1:5,8. Символичното значение на деня е осветяване, откровение и проявление. Денят на нещо е също и периода, духовно нареден в едно с библейския ден, когато нещо преопределено от Господ се случва и се сбъдва, в качеството си на пророческо слово от Него. В този ден е фраза, която се използва много често в Библията. Тази фраза се отнася за времето, определено според календара на Създателя. Деня, когато ще се случи нещо, пророчески фиксирано и предопределено, което не може да се промени или избегне.

35. Денят на Господа – Основно апокалиптичен термин, който говори за времето в човешката история и космогония, когато Създателят се намесва чрез гнева Си, волята Си или чрез някакво предварително насрочено събитие, което е предназначено да взаимодейства с или да попречи на нормалния ход в земните дела. Обикновено когато Библията използва тази фраза, тя се отнася за гнева на Бог, чието изливане върху земята е запазено за определен период от човешката история. Краят на предварително определен цикъл събития, който е довел до Неговия гняв.

         От гореописаното можем да видим, че фразата денят на Господа е не само апокалиптична, но и пророческа. В сънища и видения, този ден е бил разкрит като световни войни, катастрофално време или земни бедствия – чуми, глад, епидемии или суша. Виж Исая 2:12, 13:6 и 9; Еремия 46:10; Амос 5:18-20; 1 Солунци 5:2; 2 Петрово 3:8 и 10; 1 Коринтяни 5:5;

36. Десет – Числото на небесния закон на Създателя Бог. Духовната значимост на числото включва Неговите вечни заповеди, предписания и наредби. Законът за десятъка е един от тях. Той се явява в Стария и Новия завет едновременно като десятък и като стандарт за Авраамовия закон за вяра. В хронологията на събитията, десет като десятък е институционализирано преди Христос, а не е просто следствие от спасението. В този смисъл, десет е числото на небесната икономика и нейните разнообразни елементи.

37. Десетата част – Десятъка.

38. Десетте заповеди – Законът на Бог за човечеството, който беше даден чрез Мойсей на Синайската планина, където Бог го написа с пръста Си. Виж Изход 34:28; Второзаконие 4:13 и 10:4.

39. Десница – Инструмент за работа, служение и духовност; дейности на служение, които изпълняват словото и волята на Бог. Виж Пръст. Виж Осия 12:10.

40. Десятък – А) Думата буквално означава “една десета”. Десет е число, което е символ на заповедите на божествено управление. Б) Размера на десятъка, Божия дял, който Той суверенно изисква от Неговите хора като подкрепа за Неговата икономика. Идеята, стояща зад изискването на Бог за десятъка е балансиране спрямо земната икономика. Правилно даваните десятъци имат за цел да компенсират опустошенията и властта на греха над планетата. Десятъкът е форма на защита срещу загуба, унищожение и разруха. Това е презумпцията на Божието слово в Малахия 3, където Той говори за правото на поглъщателя да влиза в дома на тези, които не дават десятък и да ги лишава от ресурсите им. Следователно даването на десятък пази дома на заветните хора на Бог, като възпира и/или удържа влиянието на греха в даден живот или земя. 

            Даването на десятък е особено важно за тези, с които Бог е в завет. Пример за това е Авраам, който в Битие 14:18-20 даде десятък на Мелхиседек, служител на Всемогъщия Бог. В) Според случая с Авраам, можем да видим, че даването на десятък е инстинктивно. То произлиза от дълбоко взаимоотношение, което е базирано на истински съюз между могъщия и слабия.

Погледнато в исторически аспект, десятък са давали само тези, които са спечелили триумфални победи и са успели да просперират поради своя бог. Обичаят води началото си като форма на даряване на процент от придобитото във война. Делът на бога(царя) на победителя е представлявал дължимото му, поради това, че е осигурил победата в битката. Когато десятъка е бил даван на божество (възможно е да бъде даден и на цар), той е смятан като връщане на дължимото. Човекът, който се е бил в битката и е спечелил, е смятан за изпратен от бога да възвърне това, което по право му е принадлежало. Наградата за тяхната успешна битка са били оставащите деветдесет процента от завладяното.

Бедните, робите и пленниците не са давали десятък, защото това е било въпрос на свободен избор, който е представлявал по-скоро привилегия, отколкото задължение. Бедните са можели да работят за заплата и поради това не са давали десятък, а са били облагани с данъци. Виж Амос 5:11. Този данък е бил духовен и граждански белег за това, че те са странници, депортирани в чужда земя, пленени в изгнание. Йехова промени тази традиция радикално, като им каза, че те вече са глава, а не опашка. 

Завета им с Него беше гаранция за снабдяването на целия народ, като всеки един трябваше да дава десятък от прираста си. Вън от този завет, само малцина са били тези, които са победители, силни и проспериращи достатъчно (или очакващи просперитет поради завет), за да могат да си позволят или да се осмелят да дават десятък. 

            Даването на десятък е било вид демонстрация на смелост пред бог или цар, която е произлизала от разбирането на даващия, че той принадлежи и зависи от своя бог за своята победа и просперитет. Това е било показател за това, че придобитите земни притежания са част от привилегиите за служението на техния бог. Даването на десятък е било още и лична отговорност, доброволно изпълнявана, за да осигури продължителното съществуване и просперитета на земното обиталище на бога и неговите служители. Виж Числа 18:26; Матей 23:23; Евреи 7:5-9. Интересното по отношение на десятъка е, че сумата на десятъка на дадения човек, представлява родословно наследство, което осигурява богатството на даващия и на неговото потомство.

41. Дианична уика – Религиозно поклонение, което величае и почита богинята с подчертано матриархален авторитет. “Дианична” е думата, която вещиците, които са основни противници на патриархалните религии, използват като притежателно за тяхното божество – богинята Диана. Това божество е идентифицирано в Библията като Ефеската Диана. Поради тази причина Дианичните уикани обикновено изключват или подчиняват мъжките божества и мъжкия авторитет и власт на женския. 

          Това движение отговаря на неоезическото поклонение към природата, където вещиците величаят и празнуват смяната на сезоните. Характерно е също и домогването до лична свръхестествена власт и сила, чрез езически ритуали и призоваване на демони. Уика във всичките й форми е основно феминистка религия, своеобразно връщане към отминали времена. Уика съживява поклонението на древните езически религии. Това основно са култовете към до-Ханаанската Ашера, Анат, Астарта и други богини на плодородието от различни култури, предшестващи нашето съвремие. Систематично, след всяка победа на всеки следващ крал, тези езически богини са били реформирани и преименувани, така че да паснат на ситуацията и мирогледа на настоящото общество и култура.

42. Дива – Богиня, за която се смята, че е паднала от небето, за да обитава сред хората в дадена област. Дива също е наричана и жената–жрица на такива божества. Поклонението към идолите им е включвало символично изпълнение, подобно на театър, където дивата е изигравала падането на божеството, неговото идване сред хората, делата му в миналото, настоящето и бъдещето за неговия народ. Такива изпълнения, също са включвали и описание на поведението, характера, отношението и начина на живот на божеството. Две групи са носили отговорността за организацията и подкрепата на този вид “драматургия” на боговете в културата на древна Гърция. Това са били хорегео и лейтургос, виж дефинициите за тях в речника. Ефеската Диана, заедно с нейните храмови жрици, особено върховните жрици, са били наричани диви.

43. Диви зверове – А) Представлява въплъщение на хора и нации в словото. Използването от Господ на такъв вид паралел между хора и зверове е свързано със състоянието на човечеството след греха на Адам. Виж Еклесиаст 3:18-21. Грубостта, бруталността и разрушението, които биват заложени в човечеството след падението, са характерни за зверовете, които според Създателя са сътворени с тези цели. Б) Ниските и първични неща в живота, с които се занимават човешките същества. Те живеят и се развиват в противоречие със Създателя си, стараейки се да стоят далече от Неговото пречистване и благодат, подобно на безумни животни. 

          Използването на паралела със зверовете, подчертава проблема на Бог с хората и тяхната склонност към разрушение и зверства. Поради това Той освобождава пророчествата Си за земята и човечеството, използвайки като символика зверовете. В различните случаи са употребявани различни зверове, които са преобраз на конкретни черти, които преобладават за дадения човек. Това е неговата същност, която той проявява в своя личен и обществен живот.

44. Дидактично(Поучително)пророкуване – Този аспект на пророкуване, тип профетея (от Гръцки), главно се концентрира върху поучаване и инструкции от пророческа перспектива. Откровението и предсказването са засегнати в по-малка степен, въпреки че те служат на пророческото помазание като знамения за потвърждение. Помазанието на дидактичните пророци, често е покрито и подплатено със силен писателски дар, поради което те лесно могат да функционират като писмени пророци.

45. Дим – А) Символ на издигащите се молитви и/или очистването на душата на покланящия се. Б) Белег за присъствието на божествен дух. В) Показател за искрена жертва. Г) Покривало на божество и начин на духовно общение с небесните създания. Виж Псалм 144:5.

46. Дионисий – Богът на възраждането, обновлението, виното, оргиите и плътската страст. Още бог на огъня, най-често асоцииран със сатири, изобразявани до кръста с тяло на коза, а оттам на горе с човешко. Те са имали издължени нагоре и заострени уши и носове подобни на зурли. Смятало се е, че се скитат и обитават из горските райони. Това са били развратни духове, смятани за подбудители на изнасилването. Емблемата на Дионисий е била бръшляново листо, което впоследствие станало и негов символ. Наричан още Бакхус, богът на бирата, гуляите и веселието.

47. Диспенсация – Дума, която се използва, за да идентифицира уникалната икономика на Божието царство. Диспенсацията означава настойничество, управление, разпределяне и надзор над чужда собственост. Това е нещо повече от определен период от време, през който Словото да бъде проповядвано-това е вид икономика. Думата включва в себе си термини като “дадено под аренда, разпределени фондове, изплатени дялове, разноски и субсидиране”. Субсидиите носят в значението си: помощ, разрешение, осигуряване и премии. Към последните, Бог прибавя и думата провидение. Следователно диспенсацията е нещо повече от епохата на проповядването. Тя включва финансирането, снабдяването и паричните облаги, произтичащи от това. Това е важно за пророка, защото Библията свързва офиса му и тези докоснати от него с просперитет, изобилие и богатство. 

         Тъй като Бог прави всичко чрез словото Си, Той го изговаря винаги за Своя полза. Господ, Който е олицетворението на всички богатства и изобилие в творението, разпределя щедро във всяко поколение и на всяка душа. Пророците получават по-голяма мярка от изобилието на Бог за техните мантии, защото те са упълномощени от Господ да придават способността за просперитет на другите. Виж 2 Летописи 20:20; Исая 48:17; Еремия 2:8,11 и 7:8 и 23:32. Всички тези пасажи свързват пророчеството с печалба, успех или липса на такива в зависимост от отклика на човека и истинността на пророка.

48. Длан – Важен комуникативен жест, дланта на ръката, участваща в пророчески контекст, може да означава много неща. Хоризонтална отворена нагоре длан означава готовност и желание за получаване или даване на подкрепа или помощ. Обърната наобратно ръка, евентуално удряща маса или подобен обект, означава затваряне, отхвърляне или прекратяване. Помахваща ръка, означава поздрав, одобрение или приемане. Стисната в юмрук длан, е знак за заплаха, скъперничество, решителност или съд. В случаите, когато затворената длан е израз на отсъждане - юмрук, който удря ритмично, е еквивалент на съдийското чукче, с което съдията обявява своето решение.

          Основната символична връзка между дланта и словото е аналогията с палмовите клонки, използвани като символ на мир и победа. Виж Откровение 7:9. Други изпъкващи в Библията примери са Празника Шатроразпъване и триумфалното влизане на Христос в Ерусалим, малко преди Неговото разпъване. Други приложения на дланта в словото са праведност, победа и празнуване.

49. Длъжност на мощ – Служителски пост, които отговаря и се състои основно от свръхестествени подвизи и събития. Виж Михей 3:8; Лука 1:17 и 24:49; Деяния 6:8 и 10:38.

50. Длъжностно лице – Такъв, който е натоварен с конкретни задачи и отговорности по заповед на правителствената власт, с цел публичното му функциониране и изпълнението им.

51. Длъжностно лице – Агент на принципала, който действа, води или управлява от негово или нейно име. Мястото и човека, който извършва работата на принципала. Този или това, което има природата на нещо, което го прави способен да проявява или изпълнява неговата оперативна цел. Това, което се характеризира със специфична функция и се прави чрез или за оперативните функции на принципала. Агент, агенция или представителство. 

Служение на Бог във всяка официална способност на конкретния човек, го прави да бъде длъжностно лице, което върши Неговата воля чрез властта Му, представлява изпълнение на Неговата длъжност за нашия живот. Това може да се разглежда като същността на смисъла на човешкия живот и съдбата му. Практическото изпълнение на назначенията на Създателя върху нашите животи, са отговор на Неговите нужди, за които са дадени на всеки от нас специфични функции. Така Господ превежда Своите нужди към нашите функции и тези функции се тълкуват като нашата цел в живота.

52. Дом – Символично за приемане (отхвърляне или неодобрение в някои отрицателни обстоятелства), безопасност и сигурност. Топлина, отпускане и хармония. Познато място и убежище.

53. Допотопни(пределувиални) – Название за населението на земята, което я е обитавало по времето на Ной и впоследствие е унищожено от потопа. Битие 7:6-17 и 9:11-28.

54. Дракон – Гръцката дума за змей. Названието на едноименното съзвездие, което е смятано за покровител на древния Вавилон. Виж Откровение 12:3 и 20:2. Виж Змей.

55. Драма – Проводник за изкуството и сцена за изобразяване на въображения. Първоначално, този жанр възникнал като градски или религиозни постановки за честване на радостни събития, победи и религиозни тържества. Въпреки скромното си начало, поради изключителния интерес и внимание, които драмата привличала, скоро станал явен нейния голям финансов потенциал. Постепенно драмата се превърнала в конкурентна пазарна ниша. Продуценти и актьори почнали да получават корони, трофеи, хонорари и допълнителни възнаграждения за успешните си представления от царя или други публични управници.

            Като част от развлекателната индустрия, за да привлекат и впечатлят публиката, първоначално актьорите използвали драмата, за да осмеят или възвеличат невидимите дела на техните богове. С течение на времето това се превърнало в доста привлекателна платформа за публично прокламиране на възгледи, мироглед, критика или обсъждане на обществени проблеми и ситуации. Още от създаването си драмата е развивала конфликтите и темите си чрез актьорска игра, в която пресъздава общочовешки и/или политически ситуации. 

В древността такива драматизации са били смятани за възгледа и отношението на почитаното божество към съответния проблем или ситуация. Последните съответно са били разрешавани или разглеждани през призмата на драматичната постановка. В днешно време нещата не са по-различни и отношението, вярата и перспективата, които актьорите представят на сцената или екрана, имат същата мотивация. Вярванията на актьорите, режисьорите и продуцентите са предадени чрез тяхната драматична постановка и представление(игра). 

Тези възгледи определят поставените истории и начина, по който те се представят. По този начин техните религиозни идеали са били превърнати в забавление и развлечение за публиката, което е превърнало драмата в мощен инструмент и способ за предаване на даден мироглед. Съвременната драма е главния източник на социалното, човешкото и културното отношение, вяра и поведение. Нейното бляскаво и очарователно пресъздаване на вътрешните идеали, образи и вяра, моделира общественото мнение и неговата идентичност. Тази индустрия работи усърдно за разпространение на социалното подсъзнание, моделирайки по свое желание мнението на обществото, тактически използвайки популярните и модерни тенденции. Това се базира на презумпцията, че това, което хората виждат, в това и ще повярват. Това е идентично на вдъхновението и мотивите, стоящи зад драмата в миналото.

В древността драматичните постановки обикновено са били започвани с молитва и жертвоприношения към божеството-покровител. После ритуалните церемонии са отстъпвали пред честването и драматичното изпълнение. След като встъпителната част е свършвала, свещениците на честваните божества са били заменяни от актьорите. В съвременното общество, Новозаветната Църква има възможността да направи същото нещо. 

През годините, пророческото е било представяно по различни творчески начини. Въпреки, че най-известния способ за освобождаване на пророчество е говоренето, от древността съществуват и други методи за неговото предаване, които са били използвани още от времето на неговото зараждане. Исая, Езекиил, Агав и много други са примери за това, чрез използването на пророческа драма(виж дефиницията). В типичното служение на поклонение, пророците са демонстрирали словото на Господ чрез драматични преобрази.

56. Дредлокс – Вид прическа, която представлява дълги, рошави масури, които не са специално сплитани. Води началото си от принц Рас Тафари от Ямайка, чийто последователи носят косата си по този начин. Този принц е основата на Растифарианизма, като форма на религия, основана от Маркъс Гарви. Прическата е вид уважение и поклонение на това вярване, според което принц Рас Тафари е месията и лъва от племето на Юда. Дълго пуснатата, развяваща се коса е преобраз на гривата на лъва, който е почитан за неговата сила, могъщество и ловни умения. Лъвът, като цар на джунглата, е символа, чрез който тази религия празнува култа към своя цар. Виж Растифарианизъм.

57. Друид – Древна каста от келтски жреци, популярни в Британия, Ирландия и Галия(Франция). Произхожда от подобна жреческа каста, съществувала около трети век преди Христа. Друидите са съставлявали висшата класа на древните религии, които са се покланяли на пантеон от богове и богини на природата. Известни с техния интелект и мъдрост, тези жреци са били главните учители и източника на образование за своите общности. Те вярвали в миграцията на душата и прераждане, но отхвърляли идеята за вечния съд. Природата е била тяхно място на поклонение и тяхно светилище. Горите, реките и езерата са били предпочитани места за техните ритуали и церемонии, защото те вярвали, че това са обиталищата на боговете им.

            Друидите почитали дъба и измислили редица ритуали, свързани с това дърво. Известният имел, плод на дъба, е бил свят за Друидите, които са източник на вярването, че целуването под дъба по време на зимното слънцестоене, е било гаранция за плодовитост. Освен магьосничество и чародейство, друидите са принасяли животински и човешки жертви. Единствената сила, която разчупила тяхното владение е била християнството. В последствие те отвърнали на неговата атака чрез сливане с него, за да оцелеят и да станат по-приемливи. Присъстват в християнските легенди като магьосници и чародеи, пазещи църквата. 

          Друидизмът е тясно свързан с Уика и магьосничеството, тъй като много от техните форми на поклонение са идентични. Бригит, богинята на светия пламък е техния еквивалент на божество-покровител. Исторически изследвания сочат, че тази група от самопровъзгласили се неоезичници, силно наподобява на древните Персийски магове.

58. Дунамайт – Термин (от гръцки), който точно описва служителя, който върши чудеса, отредени за Новозаветната Църква. Виж 1 Коринтяни 12:28-29.

59. Дунамис – Гръцка дума, която означава динамична, действена сила, която произвежда и изявява чудесата на Бог. Виж Матей 11:20; Лука 1:17; Деяния 2:22; Римляни 1:16; 1 Коринтяни 12:28; 2 Тимотей 1:6-7.

60. Дух – А) Нематериално създание. Б) Член на невидимите светове на Божието творение. Виж Битие 1:2; Псалм 143:10; Захария 7:12; Марк 1:10; Евреи 1:7.

61. Дух на питон – Дух на чародейство, който се проявява при допитване чрез фамилиарни духове. Често това става със спиритични сеанси или некромансия. Виж Деяния 16:16. Виж Фамилиарен дух, Демон, Дух на предците. 

62. Дух на поколенията – Терминът, даден за демоничните сили, които смятат себе си за притежатели на даден фамилен род. Те се прехвърлят от поколение на поколение, докато по-висша сила не ги измести. Виж Йоан 9:1 като потвърждение за тогавашните разбирания и особено за това, че недъзите и нещастията, породени от духовете на поколенията са били приемани по времето на Исус за нещо нормално. Има поколение, в чийто импулсивен начин на живот, темперамент и манталитет са всадени ерата и духа, който преобладава по това време. Главна роля в мотивирането на тези хора играят духовете на предците ( виж дефиницията в речника).  

63. Дух на пророчество – А) Термин, който е използван в Библията, за да опише създаването на атмосфера, която е проводник и благоприятства пророкуването и изявяването на Божието слово. Духът на пророчество обхваща атмосферата и обстоятелствата, които съпътстват свръхестественото и спомагат за неговото проявяване. Това е нещо отделно от функционирането на официалния пророк. Б) Изявяването на Божието слово, основно в предсказвателен контекст и характер. Рядко пъти може да има и оттенъци на откровение. В) Христос е изявения Дух на Пророчество. Виж Откровение 19:10; 1 Коринтяни 12:10 и 13:2; Римляни 12:6. 

64. Духовен – Това, което се отнася за нематериалните и невидимите сфери на Божието творение. Виж Осия 9:7; 1 Коринтяни 2:15 и 15:44-46.

65. Духовен банкрут – Това е фраза, която е важна в пророчески аспект. Тя обяснява пустошта, неотговорените молитви и постоянния недостиг, който изпитва дадена личност. В повечето случаи, когато човек се новоражда, той влиза в Божието царство с никакъв или със съвсем малък духовен ресурс в сметката си. През първите няколко години, обикновено на третата (Виж Лука 13:7-9; Второзаконие 14:28 и 26:12) той изграждат ценностна система и плод в духовната област, в случай, че е покорен и се съобразява с принципите на Бог.

Божията икономика се заражда и изгражда в процеса на служение, жертване, дарения, десятъци и лишения. Комбинацията от тях изгражда сферата на икономическата поддръжка и впоследствие реално снабдяване с материални блага и ресурси в живота на дадения човек. Когато се тегли от този депозит или някаква форма на духовно извличане поради непокорство, разклатена вяра, грях или неправда е насочена към натрупаните ресурси, духовната икономика на човека почва да се свива. В случаите, когато не се обърне сериозно внимание на признаците за това, ресурсите биват изчерпвани и следва духовен банкрут. Когато Спасителят говореше за бедните по дух, това е, което Той имаше предвид.   Принципът е описан в Откровение 3:17-18 :”Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол. Затова те съветвам да си купиш от Мен злато, пречистено през огън, за да забогатееш; и бели дрехи за да се облечеш и да не стане явен срамът на твоята голота; и очен мехлем да помажеш очите си, за да виждаш”.

66. Духовен бараж – Фраза, която описва необяснимите духовни атаки, които вярващите преживяват от думи, молитви и лъжливи обвинения от братя и сестри в духа. Някои от тях имат вид на реално вредящи атаки, а други всъщност не нанасят реални поражения. Обикновено духовният бараж се проявява като внезапно усещане за демонично нахлуване и атака. Дарбата на Святия Дух - разпознаване на духове, може да разкрие тяхното присъствие и вражески действия. 

Духовният бараж е ефективна атака, защото силата му се увеличава поради духа на Новото Творение и разрешителното на Святия Дух, с които разполага атакуващия. Неговите думи отварят врата и дават право на демоничните сили да влияят в сферата на живота на жертвата. Това е причината, поради която Господ Исус подчертава важността на прошката, да не се лъжесвидетелства и обвинява, както и да не съгрешаваме, когато се гневим. Голяма част от духовното воюване, в което са въвлечени светиите, идва чрез тези, вдъхновени от Сатана реакции. Виж Ефесяни 6:12-19 и 2 Коринтяни 12:7.

67. Духовен водач – Идея, която е възприета и популяризирана от последователите на Ню Ейдж движението. Според нея, този, който търси по-висше познание и мъдрост чрез медитация и други Ню Ейдж прийоми, се свързва с фамилиарен дух – така наречения “водач”. Този дух разкрива на търсещия “дълбоките” неща и му помага да се свърже със светлината (Луцифер). Водачът се появява при повикване и започва да съблазнява човека с предполагаемите тайни откровения, които са недостъпни за по-голямата част от света. Той може да се проявява като дух на предците, който в миналото е съблазнил и оплел в мрежите си основателя на мистериозен култ или тайно общество, като се явява част от родословието на търсещия. Духът може да бъде и древен дявол, който си търси проводник за съживяването на отминала религия.

         Често пъти тези нечисти духове идват, представяйки се за посредници на прогреса и знанието, като по този начин прилъгват човека към общение и служение. Духовните водачи се назовават със специфични имена, които в повечето случаи са заимствани от древните Близко-източни и Средно-източни религии и практики. Те използват човека, когото са примамили като входна точка в нашия свят. През нея духовете налагат отдавна забравени и погребани окултни практики на окултни вещици, магьосници и други, за да могат да възродят делото им в съвременния свят. Духовният водач е това, което Библията описва като фамилиарен дух. Виж Фамилиарни духове и Водач.

68. Духовен портал – Библията използва този термин в неговите духовни контексти като “врата за преминаване навътре и навън, както и за транспортиране на продукти между две местонахождения”. В духовен смисъл това означава между два свята. Свръхестествените портали транспортират и доставят невидимите продукти на творението към земята, за да получат физическо измерение и да бъдат употребени от човечеството. Употребата на думата врата, установява транспорта като двустранен. Земните молитви са събирани и изпращани на небето, където биват разменяни за благословенията, които са техни отговори, чрез духовните продукти на Създателя(Откровение 8:3). Виж още Проявление на пророчество и Пророческо проявление. По природа и предназначение тези духовни продукти са създадени за земята. Създателят Бог направи портали във вечността, които да действат като точки за преминаване, за да може да бъдат изпращани благословенията на земята. Виж Михей 4:2 и Исая 18:7

             Принципът на действие на небесните портали е оприличен на този на слънцето, което завършва своята обиколка и залязва. Поради това, се смята, че порталите на Бог се отварят от изток и се подчиняват на определена периодичност. Метафората със слънчевата обиколка, обяснява, че порталите на духовния свят имат времена и сезони за своето отваряне и използване. Поради това пророк Михей казва, че излизането на Исус е от изгрева на слънцето и Неговата светлина преминава и пренася Божиите благословения и съдби на земята. 

 Най-добрият пример за това освен стълбите, по които слизаха и се качваха ангели при Исус и Яков, е внезапното появяване на Бог и двамата Му ангели при Авраам в Битие 19. Друго значение за еврейските думи маутсаа и мотса, които Михей използва, за да обясни излизане и изгряване, внася допълнително светлина върху значението на портала. Тези думи показват, че внесеното на планетата произлиза от духовна мина с богати залежи. Порталите в духа са подобни на това, което днес бихме нарекли канали или тръбопроводи. 

В древността духовните портали са били възприемани като места на божествен експорт и изливане. На тези определени места, нещата предназначени за дадена дестинация са събирани и транспортирани, като най-близка аналогия може да се направи с организация на търговски пристан. Това ги прави сравними с отварянето и затварянето на устата, поради същата причина. Връзката на духовните портали с устата може да бъде по-задълбочено обяснена с това, че устата е отвърстие за изговореното слово, чрез което пророците пророкуват. Техните пророчества, от Божия гледна точка, служат като преносител на небесните вечни и духовни продукти, предопределени за този свят и транспортирани на крилете на духа (събирателна метафора за Святия Дух и ангелите на Бог). Всичко това е инициирано и постигнато чрез пророчество. Месианска подкрепа на тази истина е представянето на Христос в Библията едновременно като Словото на Бог и Духът на пророчество(Виж Откровение 19:10).

В допълнение към всичко казано дотук, порталът най-общо може да бъде определен като врата, фонтан, проход или път. Връзката с хората може да бъде обяснена, като разгледаме семейния род, чието начало и произход е Бог, от Когото сме били сътворени и поставени на земята. Духовните портали също така са поддържани от небесните духовни стълбове. Виж Началства и Протократи.

Пророческият мироглед включва знанието и разбирането, че всичко, което е видимо, не представлява всичко, което съществува. Съответно няма проблем с осъзнаването и приемането на това, че съществува свят отвъд нашия, който има граждани, сили, царства и власти, по-велики от земните. Виж Тит 3:1. Пророците знаят, че източника на тяхното свръхестествено знание и дарби е духовния свят на Създателя и Неговите сили. 

Пророците разбират, че всички отпратки, заключения, предпоставки, условия, модели и прототипи на този свят се съдържат в Библията. Поради това, те възприемат всичко, което се случва на земята, като пряк резултат от отреденото в духовния свят или това, което се случва в небесата. Когато става дума за портали (Виж Порта и Врата), пророците знаят, че Господ като Създател е сътворил входно-изходни точки на планетата, чрез които Неговите духовни създания да влизат и излизат при нужда. 

Разбира се, ние трябва да знаем, че не само добри създания ги използват, но трябва да приемем тяхното съществуване, защото словото на Бог говори за тях. В словото порталите са представени като източници на светлина, откровение и благословение. Чрез тях се освобождават щастие, снабдяване и просперитет. Порталите на Бог са сравнени с плода на маслиновите дървета и лъскавото масло за помазване, което в онези дни е било преобраз на светлина. Поради това метафората на светлината е свързана и използвана често редом с порталите, когато те се отварят и освобождават светлината на другия свят. Духовният портал е еквивалент на всичко, което помазанието може да снабди, като знак за Божието одобрение и заветно снабдяване. В такива случаи хората често казват, че небето е отворено над главата на благословения. Следните пасажи в словото се отнасят за духовни прозорци(портали). Битие 7:11 и 8:2; Исус Навиев 6:19; Исая 24:18, 60; 4 Царе 7:2, 19; Еклесиаст 12:13. Виж още Второзаконие 28:12 и 32:34.

Във Второзаконие 28:12, Бог декларира, че има съкровищница, която е склад на снабдяване, както на небето, така и на земята. Тези съкровища са предопределени и предназначени за определени времена. Те могат и да не бъдат освободени поради различни нарушения на законите на Създателя. Откровение 4:1 и 11:19 допълнително подкрепят реалността на божествени, небесни портали, чието начало можем да проследим назад до Исая 48:16-17. В тези стихове Исая говори за изпращането на незнайната тогава втора Личност от Триединството. 

Друго такова място в Библията е Михей 5:2, където се говори за произхода на Божия Син, който посредством божествен портал, подобен на стълбата на Яков, ще добие форма и ще дойде на земята. Михей дефинира врата за преминаване, както и продукти, които са създадени, за да бъдат транспортирани през нея. Тук отново използваните думи носят като подразбиране значение на циркулация, подобна на слънцето, което изгрява за нов ден. Порталите се появяват в момент на зазоряване и ново начало, както в духовен, така и в буквален смисъл.

Когато пророк Михей използва този термин, той напълно осъзнаваше, че това, за което говори, е място на транспортиране, където неща от духовния свят биват пренесени в материалния. Изпращането става по заповед от духа и пророчески изговор, като и двете са разглеждани и използвани като транспортно средство. Пример за това са благословенията и снабдяването от Бог, които се освобождават в света чрез Неговите пророчески гласове. Думата портал представлява също и описание на врата, фонтан, канал или тунел, като всички тези описания са свързани с фамилния род на човека чак до началното му иницииране от духовни места. Те са наблюдавани и управлявани от вечността, чрез вечните стълбове на творението като например Господ Исус, Който е Първосвещеник, Неговите стражи, ангели, небесния Санхедрин и Мелхиседековото свещенство. 

Когато в Михей 5:2 пророкът писа за идването на Христос, това не означаваше, че това е първия път, когато Той идва на планетата. Въз основа на това, което Исус каза, че никой човек не е виждал Отец (Йоан 6:46), можем да заключим, че всъщност Той е бил Този, който дойде при Авраам заедно с двамата ангели в случката от Битие 19. Тяхното появяване стана без съмнение чрез божествен портал, поставен за Авраам и неговото потомство, чрез който те да получават потока от благословения от своя заветен Бог.

Чрез ходатайствена молитва и други действия на духовни протоколи и праведност, човек отваря и поддържа отворени порталите в своя живот. Ефесяни ни казва как те биват активирани и освобождавани, като това основно включва пророческите гласове, назначени към християнския живот и ходене на човека. По този начин, това, което в миналото служеше за национално снабдяване за естествения Израел, се превърна в личностно такова за всеки индивидуален член на тялото Христово.

69. Духовен сън – Сън, който разкрива дейностите на невидимия свят, посредством нормалния начин на общуване за сънуващия. Духовният сън използва символизма на творението, който е вложен от Създателя в Неговия свят. Това е един от начините за получаване на пророчества и пророчески видения. Духовните сънища често пъти се нуждаят от тълкуване, за да могат да бъдат разбрани от сънуващия, така че той да може да приложи по правилен начин, освободената от тях истина. Всеки човек може да има духовни сънища, като не е необходимо за него да бъде пророк или с пророческа насоченост. Тези сънища са един от начините за комуникация между невидимия и човешкия свят.

            В Юда 8 се говори за духовни сънища с негативен характер, които водят към нечестиво и развратно поведение. Въпреки това, думата употребена за сън в този стих, носи в себе си значението на това, че образите имат духовен произход. Според Деяния 2:17, има сънища, които са вдъхновени от Святия Дух и служат на Божиите висши цели. Духовните сънища могат още да бъдат дадени и чрез Господните ангели на съня. Сънят на Навуходоносор в книгата на Даниил е пример за това. Виж Йов 33:15-17; Съдии 7:13; Числа 12:6. Виждащите пророци и мощните ходатаи, са хора които могат да имат чести и дълбоки духовни сънища, особено след интензивно ходатайство. Това става възможно, защото ефекта от духовното им посещение във високите места, отваря за тях врата в духовния свят, откъдето те могат да видят нещата от невидимия свят.

Духовният сън може да се появи и като пророчески сън, въпреки че не е задължително. От сънищата на Валаам, можем да видим как Господ отговори на запитването му по отношение на Валак и неговата цел да атакува Израел. Първият сън на Валаам по този въпрос, беше духовен, тъй като в него беше формирана среща с Господ като негов Началник. Виж Числа 22:8-13. Друг пример за това е сънят на жената на Пилат, който се отнасяше за ролята на съпруга й в съда и разпъването на Исус Христос. В Матей 27:19 се казва, че тя пострада много на сън (духовен сън), поради засилената духовна активност около разпъването на Господ. Въпреки, че тя не получи някакво пророчество, сънят и беше форма на предупреждение. Друг пример за това е Матей 1:19-25.

В духовния сън Господ освобождава нещо, което е запечатано в духа на сънуващия, преминало през период на инкубация в усилено ходатайство и молитва. Поради това информацията е достигнала момента на съзряване и бива открита в сферата на душата на човека. В такива случаи, сънят е отговор на ходатайствено запитване. Такъв тип сънища спадат към категорията на откровенията, тъй като отговарят на въпроси, касаещи сънуващия и определени решения, които той трябва да вземе. Също така, чрез такъв тип сънища, Господ успокоява страховете на човек по отношение на неща, които са в Неговата воля и Той иска да бъдат направени. 

Това, което прави тези сънища да бъдат повече духовни, отколкото пророчески, е подбудата за съня. В повечето случаи тя не е непременно предсказателна сила, която отключва съня, а е Божия инициатива в отговор на емоционалните грижи на човека по отношение на вече откритата или предполагаема воля на Господ. Въпреки че мотивацията за това е духовна, това все още не представлява изявяване на бъдещето, а е един вид излагане на сънуващия на Господните невидими светове и сили. Духовните сънища могат също да бъдат предизвикани в момент, който е критичен за съдбата и земния път на сънуващия. 

        В естествените сънища не присъства нито едно от тези влияния и всъщност те са резултат от дневния живот на сънуващия, вътрешните му желания, подтисната воля и/или емоционално съществуване. В Еклесиаст 5:3, 7, 12 се казва, че тези сънища са продукт на зает живот и развинтено въображение. Всъщност човешкият дух може да предизвика сън от духовен характер, който може да бъде разпознат по това, че е изразен като поклонение, вид духовна активност или въпроси в тази насока. Причината може да бъде и любопитство по отношение на дадени духовни или свръхестествени ситуации. В общия случай, те рядко са егоцентрични и самовдъхновени, тъй като причината за тях се корени в духовната нагласа и намерения на сънуващия. Виж Битие 28:12.

70. Духовна активност – Делата и движението, които се случват в невидимите светове на Божието творение или тази част от тях, която е прикрепена към пророческите съдове на света. Църквата като цяло, трябва да е непрекъснато въвлечена в някаква форма на духовна активност. Това означава, че народът на Бог по подразбиране е въвлечен в изпълнението на Неговите земни дела чрез дарбите, способностите и призивите, които са разпределени от Бог върху децата Му. Апостолите, пророците, ходатаите, псалмистите и тези, които вършат чудеса - всички те са жители на Небесното Царство, като регулярно участват в духовната активност. Виж Битие 28:12; Йоан 1:51; Евреи 1:14.

71. Духовна власт – Коренът на всяка една власт, упражнявана в естествения свят. Основава се на протократичните закони на Божието творение, където ангелите и други духовни същества са в управнически позиции. Виж 2 Коринтяни 10:8.

72. Духовна дреха – В Библейски смисъл, фразата се отнася за духовното състояние или статус, който има дадена личност пред невидимите сили на Божието творение. За Християнина това е покритието, получено при спасението му, неговия или нейния статус на праведност или липсата му. Цвета и направата на дрехата носят определено значение, поради което е важно да им бъде обърнато внимание в сънища или видения. Това допълнително спомага за правилното разбиране на посланието, идващо от невидимия свят. Поведение и отношение са други две неща, които биват отразени чрез вида на духовната дреха. Един от пример от Библията за това са дрехите на хваление. Виж Духовно облекло.

73. Духовна дупка – Духовното състояние на съборена стена в даден човешки живот, заедно с всички последствия и проблеми, произтичащи от нея. Виж Пробита стена.

74. Духовна екипировка – Невидимия и нематериален набор от инструменти, арсенал и униформа на свръхестественото служение на пророка. Пророците не са единствените, които имат ясно изразена духовна екипировка. Виж 2 Коринтяни 6:7.

75. Духовна манипулация – Термин, който описва налагането на лично желание и индивидуална воля върху други, които са в противоречие с това на манипулиращия. Виж 3 Царе 21:1-19.

76. Духовна контраатака – Фраза, която дефинира отмъщението, отпора и атаката на мрака, спрямо триумфа на християните, тяхната жътва или откровения, получени от духовния свят. Контраатаката се проявява под формата на злополуки, провали, загуби или изпитания, които се случват непосредствено след победата на вярващия. Причината за тях произлиза от изгонени и/или покорени духове, които са имали влияние над живота на вярващия в миналото. Това често се случва след събрания с висок духовен заряд, пророчески конференции, откровения по отношение на духовни въпроси, снабдяване или пробив.

             Човек може да стане жертва на такъв вид духовно противодействие, дори и в случаите когато не е служител и не действа директно от името на Бог. Едно благословение от Господ може да стане причина за такава реакция от страна на силите на мрака. Всъщност всеки християнин, който се стреми да живее благочестив живот в съвременния свят, ще страда от гонение. Виж 2 Тимотей 3:12. 

        В допълнение към това е свидетелстването на приятел или роднина за Господ, което често пъти влиза в конфронтация с неговите разбирания и мироглед. В такива случаи, повечето незрели християни могат да предизвикат духовен отпор и отмъщение от духовен и/или религиозен характер. Атаката може да приеме форма на клюки, сплетни, слухове и критицизъм. В повечето пъти е лесно гореописаните последствия да бъдат проследени до неправилно схванатата обида от жертвата, чиито последващи действия са очернили репутацията на светията, който е свидетелствал. Виж 1 Петрово 3:15-18.

77. Духовни песни – А) Песни, създадени и изпълнявани, за да откриват невидимото и свръхестествено хваление на Божието царство. Б) Песни от духа, които са вдъхновени, създадени и изпълнявани от дълбочината на човешкия дух. В) Песни, които са вдъхновени от духовни създания. 

            Песни с горепосочения характер са отправени към Господ като отклик от човешки ситуации или състояние. Духовните песни, за които става въпрос в Новия завет, са песни на увещание, окуражаване, взаимно насърчение и мелодия от сърцата на вярващите, която има за цел да изрази любовта и щастието, които Святия Дух поражда в нас. Виж Ефесяни 5:19 и Колосяни 3:16. От тези пасажи е видно, че духовните песни са различни от псалмите, одите и поемите, които са изпълнени с музикален съпровод. Тези песни обикновено са пророчески химни, наситени с елементи на откровение (песни на хваление, които подчертават Божията добрина и сила; един вид празнуване за Неговите благословения в нашия живот). Духовните песни могат да имат в съдържанието си всеки един от тези нюанси, но основната им отличителна черта е, че те са продукт на духа, който стои над човешкото сърце и неговите емоции. Въпреки това песните могат да стартират като подсъзнателен отговор на някаква душевна емоция или преживяване. Разликата с душевната песен обаче е, че тя е напълно съзнателно планирана и изпълнена като форма на изразяване за нещата, ставащи в нашия свят. Друг отличителен белег за духовните песни е, че те се изпълняват от изкупените в Исус Христос, които се покланят на Господ с духа си. Виж Исая 26:9 и 57:15-16. Виж Псалми.

78. Духовни прозорци – Те отразяват небесни портали, изходи и входове. Поради това, че в повечето случаи долния им край не съвпада с пода, прозорците символизират вертикално преминаване. За разлика от тях, вратите са показател за хоризонтално или земно предвижване. Прозорците представляват за духовните елементи това, което са вратите за хората. В пророчески контекст, спрямо словото, те говорят за издигане. Погледнато от духовна гледна точка, прозорците позволяват на нещо, което е на високо да се спусне надолу или това, което отдолу да се издигне нагоре. През тях могат да преминат по-малки и леки обекти, които основно са птиците, вятъра или други духовни елементи.

             В древността хората са гледали на прозорците като източници на светлина и въздух(мъдрост и дух) и проводник за небесните благословения, които правят човека щастлив. В библейски контекст прозорците са споменавани като ниша за птици, отдушник на дим и отвор за наливане или изливане. Всички тези значения имат обща духовна значимост. В миналото птиците са били смятани за преносители на духове. Димът е бил вид духовно проявление, а водата е била за кръщение и очистване, за духовно развитие и придобиване на принадлежност. В Библията прозорците са описани като средство за изливане на небесни благословения или съд.

Прозорците могат да бъдат разглеждани и като отвор, който позволява на земното да получи или да се яви пред небесното. В Апокалипсиса на Йоан се говори за небесен прозорец(в някои преводи врата), през който Бог му показа Своето светилище, по чийто образ беше направено земното. Тогава той му показа и още много други детайли в областта на духа, които Йоан можеше да разбере само при такива обстоятелства. Виж Битие 7:11 и 8:2; Исая 24:18 и 60:8; 4 Царе 7:2, 19; Еклесиаст 12:3. Виж още Врата, Портал и Порта.

79. Духовно воюване – Термин, които се използва, за да опише конфликт и невидими поражения и атаки, които произлизат и се случват в невидимите сфери на творението. Това воюване се случва между невидимите създания на Бог, които воюват с молитвите на Неговите светии, членове на Църквата на Исус Христос на земята. Молитви на вярващите на Новото Творение, опозиция, завист, междуособни борби в Царството и плътска съпротива, могат също да предизвикат духовно воюване. Виж 2 Коринтяни 10:4.

80. Духовно връзване и развръзване – Фраза, която е използвана в Матей 16:19 от Библията. Тя идентифицира силата на християнина на Новото Творение да връзва делата на демоничните духове и да освобождава снабдяването на Христос и Бог. Тази концепция, както всички духовни практики и протоколи, води своето начало от древните религии. Според тях сблъсъците и борбите между боговете, на които са служили хората, са завършвали чрез духовно поробване на поклонниците на победения бог. Последователите на божеството са били смятани за негово потомство. Вярвало се е, че богът, на когото се кланя даден човек, му дава способности, сила и власт, чрез която да връзва силите на вражеските богове. Чрез тази власт, поклонниците на божеството са можели да вържат всяка нападаща вражеска сила.

         По време на своето земно служение, Исус демонстрира властта Си над всяка възможна демонична сила, без ограничения от нейното име и духовен източник. Той изгонваше, покоряваше и подчиняваше всевъзможните агенти на мрака, с които се конфронтира на земята. 

Господ направи това като демонстрация пред човешкия и духовния свят, която да покаже, че Неговата власт е абсолютна. Когато Той и Неговото потомство упражняват духовната си власт, тя е реална и неоспорима. Знанието за такъв тип действия и права по онова време и разцвет на политеизма е било широко разпространено. Поради това, когато Исус каза на последователите Си, че имат власт да връзват и да развързват в духа, Той не навлезе в някакви по-дълбоки и обширни разяснения. Виж Лука 10:1-24. Виж Изгонване на демони.

81. Духовно извращаване – Съществуват много закони и принципи в творението и всички те имат духовен корен и произход. Духовното извращаване говори за действието на определена сила в творението, която е активирана от паднал ангел или човешка употреба на демонични духове с цел манипулация и достъп до невидимия свят. Фразата говори още за отклоняването на духовната дейност на Господ от нейните святи цели, методи и резултати. Като пример за това може да бъде посочен Яков, който измести Исав. По този начин той обърна духовния закон за правото на първородния в своя полза. Това задвижи множество невидими сили, чиито действия кулминират в благословението на Яков от баща му, което трябваше да бъде всъщност за първородния. Трябва да отбележим обаче, че всичко това стана според пророчество, освободено още по времето, когато и двамата братя бяха в утробата на майка си.

         Друг Библейски пример за извращаване на духовни закони е Еровоам, който отне свещеничеството от племето на Леви и синовете на Аарон и го даде на други. Той направи не само това, но и измести поклонението към Яхве с такова към демони. Виж Второзаконие 32:17; Псалм 106:37; 2 Летописи 11:15.

82. Духовно назначение – Задачи, задължения и отговорности, дадени от Бог на пророците и пророческите хора. В миналото служители от типа на свещениците, също са били изпълнители на духовни назначения. Виж 1 Летописи 23:11.

83. Духовно нападение – Термин, който дефинира негативния вербален поток, освобождаван между вярващите, лично или индиректно. Тези думи впоследствие стават проводник и отварят достъп за нечисти сили, които всъщност са и първопричината за духовната атака срещу човека. Служителите обикновено стават жертви на такъв вид атаки, като най-често това се случва на пророците. Това става, тъй като те са задължавани от Бог непрекъснато да казват неща от Негово име, които обаче хората обикновено не приемат или дори ненавиждат. Същия вид атака бе употребена срещу Спасителя, което доведе до Неговото разпъване на кръста. Виж Матей 27:40; Йоан 19:7; Деяния 25:16; 2 Царе 19:27.

84. Духовно облекло – Термин, които описва духовните дрехи, които съставляват пророческата мантия. В древността облеклото на пророка е било от съществено значение. Начина, по който са се обличали пророците, е бил един вид символ и отражение на тяхната духовна природа, сила на откровение и предсказателна перспектива. Обикалящите пророци са били известни с това, че са носели дрехи от животински кожи и са имали по-груб вид. Храмовите или придворните пророци са носили богато украсени облекла. Йоан Кръстител също имаше специфичен начин на обличане. 

Пророк Самуил също беше идентифициран чрез мантията си, когато вещицата от Ендор го извика от мъртвите, за да пророкува за последно на Саул. Виж 1 Царе 28:13-19. В този случай мантията му го определи като пророчески активен, дори и след физическата му смърт. Неговото служение, което водеше началото си от земния му живот, беше толкова мощно, че Самуил можеше да предскаже на Саул събитията, които го очакваха. Тази случка демонстрира, че починалия пророк беше също толкова верен и адекватен по отношение на светските събития, колкото беше и по време на земния си живот. 

         Посланиците на Господ и техните мантии дават подробна информация на духовния свят. Природата, естеството и вида на духовното им облекло, са показател за невидимите създания на Господ, прикрепени към Неговите земни служители. Те имат за цел да подкрепят изпълнението на техните думи и служения, както и да се противопоставят на силите на мрака, изпратени срещу тях. Виж Задгробен живот, Космести облекла и Мантия.

85. Духовно очерняне – Термин, който описва практиката на християните да злословят, клюкарстват и да вярват на непотвърдени слухове за техни братя и сестри в Господ. Фразата е показателна за тяхното нежелание да разследват фактите, за да получат истината за това, което чуват. Духовното очерняне е смъртоносно за пророческите хора, поради силите на мрака, които са назначени да противостоят на това движение. Те са екипирани с богат набор от лъжи и полуистини, които християните-сплетници обичат да чуват и да разпространяват. Духовното очерняне води до духовна атака, която може да има тежки последствия за делото на Господ и прогреса на Неговото слово. Виж Числа 14:36. Виж Духовна манипулация. 

86. Духовно покритие – Термин, който описва свръхестествената закрила, покровителство и защита на пророка срещу духовни същества, които се опитват да атакуват хората, зачислени към неговата или нейната мантия. Духовното покритие също така може да бъде осигурено от родителите. Например сираците са особено уязвими, поради липсата на родителите си. Съпругът в семейството е друг пример за духовно покритие. Членовете на дадена църква или служение са покрити от мантията на пастора. Виж 1 Коринтяни 9:1 и 1 Петрово 5:2.

87. Духовно разбиране – Фразата се намира в Колосяни 1:9, където апостол Павел пише: “Поради тази причина и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да копнеем да бъдете изпълнени с познаването на Неговата воля, чрез пълна мъдрост и духовно разбиране”. А) Според употребата си в цитирания по-горе пасаж от Словото, духовното разбиране представлява способността на човек да направи връзката между нещата от духа и ума си. Б) Интелигентният поток от знание и разбиране, чиято комбинация води до по-пълно схващане за живота и неговата мъдрост. Този тип разбиране набляга на благоразумието и разсъдливостта, които представляват внимателното обмисляне и претегляне на информация, предхождащи и направляващи посоката на действие.

В Притчи многократно се подчертава важността от това да имаме този вид мъдрост, която произлиза от Бог. Духовното разбиране са отличава по това, че дава способността за адекватно и навременно преценяване на събития и ситуации, след което води до най-оптималното решение и насока за действие. 

Притчи 4:5,7 обединява мъдростта с разбирането. В случая става въпрос за тази мъдрост, чрез която са създадени световете и която управлява творението и изкупената част от човечество. Това е природата и обхвата на духовната мъдрост, която насърчава и води до духовното разбиране. То представлява активно осъзнаване на основополагащите за земята и света духовни закони и правила(Псалм 24:1) и разбиране за това как те влияят на поколенията и техния начин на живот. Виж Второзаконие 4:5-8.

        Духовното разбиране произлиза от Божията мъдрост и надминава човешката и светската мъдрост, поради това че издига невидимото в позиция преди видимото, неосезаемото пред материалното и вечното спрямо преходното. Духовното разбиране разчита на гореспоменатите, за да се справи с човешки или земни ситуации. Божията мъдрост включва в себе си Неговата мъдрост от всичките Му светове, техните закони и движещи сили на цялото Му творение. Духовния протокол, протокрация, грях и праведност, святост и истина са неща, които са дълбоко вплетени в творението на Господ, играят важна роля и са неделима част от Неговата мъдрост. Поради това е от съществено значение да имаме по-дълбоко и пълно разбиране за духовното разбиране, защото то е особено ценно в пророчески аспект. Освен казаното дотук, то се отнася и до култивирането на Божието знание и мъдрост в нашите естествени способности и умения. Виж Исая 26:9; Ефесяни 4:23 и Амос 14:9.

88. Духовно спрямо свръхестествено – В едно общество, което е с висок духовен заряд, всяко нещо, което излиза отвъд рамките на видимия и емпиричния свят, е предмет на копнеж и желание. Пророците обаче, трябва да имат разбиране по отношение на духовното и свръхестественото, които твърде често се използвани като синоними, че те не са непременно едно и също нещо. Думата духовно се отнася за това, което се намира отвъд времето и пространството и въпреки това не е задължително да е вечно. От друга страна, свръхестественото е проявление на духовното в нашия свят, така че ефекта от него става видим за хората. Като обобщение можем да кажем, че духовното е описание на сфера или място, а свръхестественото е проявлението на ресурса или силата, която се намира в невидимия свят.

89. Душа – Нематериалната страна на човека, която е съд и проводник за емоциите, интелекта и желанията към тялото. Душата може да се подхранва по два начина: външно – чрез тялото и външни дразнители и вътрешно – от духа. Редът на потока на човешката информация и подхранване е следния: духът подхранва душата, душата подхранва и поддържа сърцето, а то предава към ума. Сърцето е първото физическо място на влагане, откъдето следва разпределението към човешкия ум. След като сърдечните въпроси достигнат до ума, те биват обработвани според човешкия интелект, желания и образование, след което се ретранслират под формата на импулси, сигнали и желания към тялото. Виж Битие 2:7, 35:18; Псалм 22:29, 16:10; Деяния 2:31; 1 Коринтяни 15:45.

90. Дъб – А)Символ на мощ, стабилност и издръжливост. Б) Дъбовете са били свещени дървета за древните гръмотевични богове на западните народи. За тях те са представлявали мъжката потентност, мъдрост и сила, поради това и тези дървета са били почитани от тях. Много от боговете и богините от древността, са били свързани с дъба, особено тези, които са имали пророческо естество и природа. Кората на дървото в миналото е била използвана за направата на сопи, които са били предполагаемите бойни оръжия на божествата и героите. В) Съцветията от дъбови листа са използвани като емблеми и отличителни знаци във войсковите части на Съединените Щати.

91. Дъбово дърво – А) Дървото на чародейството и гадаенето. Б) Място на мистични проявления и пророческо прозрение. В много земи, където дърветата дават подслон на птиците, са смятани за места, където може да бъде чуто от духа на боговете, които изпращат птиците с конкретно послание. Дъбът, като най-старото и най-силно от дърветата, постепенно е изградил репутация, като едно от най-достоверните места за такъв тип чуване.

         Дънерът на дъбовото дърво, образ на пророческото от началото на двадесети век, е смятан за такъв, поради гореописаните подробности. По това време се е оформил култ, според който духовете на починалите хора, обитават в дърветата. Това е била причината, последователите на култа да се събират около такива “специални” за тях дървета, където да получат слово от отвъдния свят, за което са предполагали, че ще им помогне в реалния живот.

92. Дъга – Символ на завета на Създателя за вечността и просперитета към земята. В древността дъгата е била смятана и за символ на богинята Ирис, за която се е вярвало, че е вдъхновител на пророческото. Поради това хората са придали на този небесен феномен перспектива на откровение и вид пророкуване. Това е причината дъгата да се възприема като пророчески знак за добрата воля на богинята Ирис, която тя изявява от небето.

93. Дъжд – Символ на небесно изливане. Може да означава благословение, което облекчава сушата и подпомага растежа на плода на земята или съд, в случаите, когато става въпрос за проливни валежи и наводнения, които причиняват разрушение. Лекият дъжд говори за милост, златният дъжд за благословенията на просперитета, мъдростта и духовните проявления. Символи на дъжда са мълниите, светкавиците, змиите, влечугите и дракона, тъй като за тях се смята, че имат мъдрост, сила и власт над времето и неговите елементи.

94. Дълг – Поведение, отношение, задължения и работни функции и назначения, които да бъдат извършвани като регулярна отговорност към по-висшестоящи или управници, от страна на тези в позиция на служители. Виж 2 Летописи 8:14; Ездра 3:4; Еклесиаст 12:13; Лука 17:10 и Римляни 15:27.

95. Дървета – Растения, създадени от Бог. Преобраз на нации. Виж Исая 61:3. Вън от Господ, дървото представлява място за гнездене на небесните и земни духове. В миналото се е вярвало, че душите на мъртвите са обитавали в дърветата. Те имат съществено значение, като места за чародейство и гадания, а птиците чиито гнезда са били на дървото, са смятани за съд за духове, който пренася и предава духовна информация. Дебелите, високи и големи дървета са символ на мощните и разширяващи се царства и човешката сила в тях. На последно място, дърветата са знак за дар слово в областта на откровенията и снабдяването, което произлиза от техния плод. Виж Космическо дърво.

96. Дърво – Естествен обект, който е лесен и удобен за обработка и употреба от хората. Често става обект на суеверно поклонение и магия. В пророчески контекст дървото е преобраз на безполезната човешка доктрина, която се противопоставя на Божието слово и делото на Святия Дух. 

Пророкът казва в Еремия 10:8 “учението им е суетно, то е само дърво”. Дървените образи са белег за окултна догма, доктрини и учения, култа към Ашера и тотемите, посветени на духовете на предците.

97. Дяволи – Думата, дадена за падналите ангели на творението, които се разбунтуваха срещу Създателя си и се осмелиха да опитат да завладеят небесното царство. Луцифер, който поведе бунта, започна война, която доведе до изгонването на всички бунтовници от небето и вечно изгнание вън от царството на Бог. Тогава името му беше променено от Луцифер (който носи светлина или син на утрото) и той стана баща на лъжата и на дяволите, и всички по-нисши духове на мрака.

         Дяволите имат по-висок ранг от демоните, които са техни роби. За разлика от демоните, дяволите са тези, които са същинските началства и власти в сферата на мрака. Те са стратезите, които назначават и изпращат демоните. Виж Фамилиарни духове. За демоните се смята, че са смесеното потомство от браковете на дяволите с човешките жени.

98. Дяволът – Сатана е принцът на всички дяволи и демони. Той някога е бил Луцифер, синът на утрото и помазаният херувим. Виж Исая 14:12; Езекиил 28:14. Дяволът е този, който управлява тъмните небесни области от творението на Бог. Чрез силата на мрака той прокарва волята си на земята, като я налага на хората. Най-главното проявление на дявола е символизирано чрез мъжки козел, особено рунтав и с големи рога. Той използва също и други животински образи за форма на проявление. Някои от митологичните изображения включват сатира и горския бог.

Дяволът оглавява архонтите на тъмнината в духовните сфери. Павел съвсем практически и без никакви преобрази се отнесе към проблемите с дявола, като ги окачестви като блудство, което и преди, и сега се свързва с поклонението към демони. Още един пример за това виждаме в 1 Тимотей 1:20, където Павел каза, че е предал двама християни на Сатана, за да се научат да не богохулстват. Виж Козел и Помазаният херувим.

99. Дякон – Служител в Новозаветната църква. 1 Тимотей 3:10 и 13.

100. Дъщеря – А) Използвано в Библията, като към жена, която е източника на отглеждането на децата, потомството на бащата. Б) Дете от женски пол, чието естествено предопределение и удовлетворение идва от раждането и отглеждането на деца. В) Дете от женски пол, източника на мляко за децата през идващите поколения, правейки паралел с Църквата. От тук и думата определя Църквата на Господ Исус Христос като снабдител и източник на Неговото слово. Виж 1 Петрово 2:1-4. Г) Символично може да означава град и неговите жители. В Библията градовете на Израел, често са наричани “дъщерите на Израел”. Д) Дума, изразяваща нежност и привързаност. Бащински еквивалент на “зеницата на окото ми”. Чрез тези думи Бог показва какво означава Израел за Него (Второзаконие 32:10), заедно със Сион (Захария 2:8), наричан често “Сионска дъще”, град, който Бог много обичаше и пазеше. Виж Мляко. Псалм 48:11 и 97:8; Исая 16:2.