М
От Маат до Мъченик
Маат – Еврейската дума за истина. Маат също така е и името на Египетската богиня, за която се смята, че отговаря за истината, като една от добродетелите.
Магове – А) Племе от Медите. Б) Жреци на образ. В) Състав от Персийски придворни съветници. Маги също така е името на петнадесет класически групи окултни служители. Техните области на професионално и свръхестествено знание и служение са: 1) Учители на свято поклонение към природата. 2) Тълкуватели на знамения и природни феномени. 3) Заклинатели. 4) Екзорсисти. 5) Гадатели. 6) Магьосници. 7) Чародеи. 8) Астролози. 9) Извиквачи на съдби. 10) Звездобройци. 11) Лунни гадатели. 12) Вълшебници. 13) Вещици. 14) Спиритисти. 15) Обайватели.
Г) Главните експерти по духовни въпроси. Те се издънка от Зороастрианизма, поклонници към природата, астролози и основополагащите жреци на магията, която включва природата, духове, магии и налагане на съдби върху хората. Виж Друиди, Магус и Зороастър. Магите са били още и каста от Източни жреци, основно астролози, чародеи и вълшебници. В книгата Деяния се говори за тях, когато се споменава за Варисус, който беше известен като Елима и чието име означава магьосник. Връзката между магите и магьосниците, е че двете думи са почти пълни синоними.
В Стария завет, магите са били редовни членове на Вавилонския придворен съвет. Освен техните изключителни духовни способности, магите са били регулярно търсени като тълкуватели на сънища. Другото име за магите е старши астролози, поради това, че астрологията е била основополагаща за тяхното божествено служение. Чародейството, което е главния продукт от услугите на магите, е било извършвано чрез комплицирана смесица от религиозни ритуали, обреди и магьоснически помощни средства, чрез които да бъде получена информацията от духовните създания и последните да бъдат накарани да съдействат в манипулирането на човешките и земни дела.
Като каста на жреците в древната Мидо-Персийска империя, магите са били пазителите на свещения огън и поклонението към природата. Те са тези, които са извършвали погребалните обреди, като част от техния некромансерски мистицизъм.
Магите са били установени и известни като извършители на свръхестествени дела, за които основната заслуга е била приписвана на магията. С помощта на призованите духове, които са ги обладавали, магите са получавали сила и умение да разговарят с мъртвите. По този начин, те са можели да призовават зли духове, които са се преправяли на скъпи починали роднини, с цел да манипулират и влияят на човешките решения и дела. Пророците имат нужда да разбират и разпознават този контингент от духовни деятели и сътрудници на силите на мрака. Виж Некромансия, Чародейство и Магия.
Магия – Незаконното манипулиране, принуждаване и нахлуване в свръхестественото с нечестиви и безбожни цели. Думата магия произлиза от Латинското магика, което означава изкуство. На гръцки думата е магике, което означава текне, или това е префикса за думите техника и техничен. Произлизаща от магите, магията емулира тяхното архаично умение в свръхестествените области.
На практика, магията е изкуство, където личности със свръхестествени умения, упражняват незаконна духовна власт, за да задвижат чрез определена техника невидимите сили, източници и ресурси на творението за нечестиви и подривни цели. Новозаветната дума за магия е фармакея, защото голяма част от успеха й зависи от използването на билки и дрогиране. Основни агенти на магията са халюциногените. Това е част от древните ритуали на примитивните хора, които са приемали наркотични вещества преди, по време и след поклонението и обредите си, за да могат да видят и чуят боговете си.
Интересно е да се отбележи надигащата се вълна от пристрастяване към наркотиците в нациите и културите, които са свързани с практикуване на магия и как това върви ръка за ръка с нея. Еврейската дума за магия е кашаф, която означава „да прошепна магия, да омагьосам и омая, да практикувам магия”. Връзката между магията и древно-персийските маги показва, че магьосниците са жреци, което ги изобличава като идолопоклонници, кланящи се на същите езически божества, които са били разпространени в миналото. Те са жреци и свещеници на паднали ангели, които се маскират под формата на божества или същества от друг свят.
Практикуващите магьосници твърдят, че съществува два типа магия – бяла(безвредна) и черна(вредна). На повърхността, това звучи съвсем правдоподобно и невинно, докато човек не осъзнае, че функциите и действията на описаните по-горе два вида, са всъщност еднакви, като единствената разлика е в различните степени на манипулация и контрол. И двете форми имат за цел да употребят или злоупотребят със свръхестественото с изцяло егоистични мотиви и подбуди. И двата вида пренебрегват вградените в творението закони и влизат в конфликт с протократичните сили на Бог, които поддържат тези закони.
И бялата, и черната магия, отхвърлят идеята за свободната воля на човек, наслаждавайки се в това, да се наложат над волята на човек да обича, служи, дава и други форми на поведение, които при нормални обстоятелства, човек би отказал да направи. Всяко нещо, което магьосниците желаят дадена личност да направи, поради каквато и да е причина, без значение от това колко мека или лека е формата им на манипулация и контрол, е изявление и цел на магиите им.
Когато става въпрос за бялата магия и твърдението на тези, които я практикуват, че тя не вреди на никой (Виж Магьосническо кредо), истината е, че това е невъзможно. Да вземеш това, което не ти е дадено или е притежание на някой друг, да призовеш чрез магия това, което не е спечелено или заслужено, да окажеш влияние върху това, което нормално се намира извън сферата на човешкото влияние - всички те са вредни за тези, към които са насочени.
Магията включва магьосничество, вещерство, заклинания, чародейство, омайвания, отвари, вълшебство и демонизъм от всякакъв характер. Предпоставката за съществуването на магията е нелегалното нахлуване на падналите ангели на земята. Това нещо се случва и работи преди тяхното изхвърляне и последващо заточение от Всемогъщия, описано в Откровение 12:12, да влезе в сила за земята. Нашествието, което внедри и разпространи магията сред хората, е описано в Битие 6:5; Юда 1:6; 2 Петрово 2:4.
Описаните в горните стихове бунтовнически създания, успели да упражнят своите трансцедентални сили върху човечеството, поради тъмнината, която влезе в човека от греха на Адам. С цел да използват хората и да действат чрез тях, демоните и дяволите са придали своето духовно знание на тези, с които се съединили в плътта. Това знание, после възприето като магия (и до днес от съвременните маги), е включвало разбиране за физиката, кинетиката, билки, астрономия и друга духовна информация, голяма част от която впоследствие се е превърнала в подструктура на човешката мъдрост.
Споделяйки информацията, от която се нуждаели, за да контролират човешката раса, тези по-висши създания назначили жреци, които да упражняват техните сили, за да поддържат обществото в подчинение и да могат да манипулират поклонниците. Съвкупност от обреди и обичаи, в които се използвали жертви и опиати, са дали началото на религия, която е позволявала на падналите духове да поддържат постоянен поток от свръхестествени действия и изпълнения, чрез които да упражняват контрол и да запазят властта си.
Маскирани като божества, те са поддържали непрекъсната линия на жертвоприношения, обреди и ритуали, чрез които да държат отворена врата и легалното им право на влизане и излизане от планетата. Това е стратегията им, чрез която те преследват крайната си цел - да населят земята със своето духовно потомство. Виж Маги, Магьосници, Вълшебство, Вълшебник и Зороастрианизъм.
Магнит – Древен метал, използван поради предполагаемите му сили, за които се смята, че са управлявани от слънцето. Металът е бил символ на Хорус, Египетския бог на слънцето, почитан като управник на движението на небесните тела. Магнитите също така са били използвани като любовни амулети и чармове.
Магус – А) Друго название за маги, древната Мидо-Персийска жреческа каста, която е отговаряла за религията на Зороастрианизма, под властта на божеството Ахура Мазда. Б) Друга дума, използвана за мъдрите мъже от библейските времена. В) Думата включва в значението и смисъла си функционирането като магьосник и/или вълшебник.
Магьосник – А) Такъв, който практикува магия. Б) Вълшебник. В) Фокусник, който действа чрез магия, за да забавлява или да отклони вниманието. Г) Такъв, който си служи с черното изкуство. Д) Заклинател, некромансер, вълшебник, чародей и илюзионист.
Магьосничество – А) Избиране чрез жребий на човешките съдби, което е форма на направляване на нечисти духове. Б) Магия, некромансия, чародейство, вълшебство. В) Използването на свръхчовешки сили над хора и обекти с помощта на нечисти духове. Г) Практикуване на чародейство, заклинания, магии и отвари.
Д) Действие чрез манипулация на хора и събития, която да доведе до желания от окултиста резултат. Такива хора се намират далече от стандарта за праведност на Създателя. Те използват отвари, опиати, магически заклинания и каквото е необходимо, било то реално или илюзорно, за да постигнат своята цел и желание. Е) В Новия завет магьосничеството и чародейството са идентифицирани като фармакеа, поради редовната употреба на билки и отвари, прилежащи към съответните заклинания и магии. Виж Галатяни 5:20.
Мазарот – Еврейската дума за зодиака, според Йов 9:9 и 38:32. Думата буквално означава съзвездието Мечка. Друг вариант на думата, означава планетите като зодиак. Първоначалното значение на думата е било “мечка-пазител”, чийто смисъл е да покаже духовен, ангелски страж.
Майка на блудниците – Термин, с който е неречен мистичния Вавилон в Откровение 17:5, поради духовната и естествена връзка с древността, богините и техните Вавилонски култове за плодородие.
Майчински – А) Това, което се отнася за майчинството. Б) Действията и работата на майката, като родител. В) Когато в Библията се споменава за майка, това включва значението и целта на утробата, използвано от пророк Исая относно идването на Христос. Виж Исая 49.
Малак – Еврейската дума за ангел, която означава нещо повече от просто божествен пратеник. В значението се включва и смисъла на духовен управник, който е притежател на назначена територия, над която управлява като свръхестествен губернатор.
Малакх – Еврейската дума за наместник, които стои под авторитета на управник. Последният е делегирал властта си на наместника, който работи, изпълнява и представлява господаря си най-често в отдалечена от него територия.
Малахия – Свещеник и пророк от Стария завет, живял и служил по времето на Неемиевата мисия. Той е един от малките пророци, който конкретно адресира неправилното поведение сред свещениците, нечистите жертви, извратените ритуали и злоупотребите в брака. Малахия е живял в периода около 400-та година преди Христос и името му означава “Моят Вестител”. Той говори за това как Господ слуша внимателно коментарите на народа Си, относно Него и записва какво са изрекли. Малахия разкрива в посланието си, че Бог записва оплакванията на критикарите и лоялността на верните. И двете групи са записани в съответните им книги, според които Бог определя техните награди.
Малките пророци на Библията – Имената на дванадесетте малки пророци в Библията са: Осия, Йоил, Амос, Авдия, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария и Малахия. Те са наречени Малки пророци поради техните малки по обем пророчески творби, в сравнение с това на четиримата предшестващи ги пророци. Виж Големи пророци и Пророци в Библията.
Мамбо – Названието на вуду жрица, която служи на култа към мъртвите в тази религия.
Манасия – Син на Езекия, които наследи трона му над племето на Юда. Този цар върна Юда към предните му години на идолопоклонство в цялата им земя. По време на неговото царуване е станала отново популярна астрологията и сърцата на Божия народ са били напълно обърнати към техните предишни аморейски фетиши. След отвеждането му в плен, обръща сърцето си към Бог в смирение и покаяние, вследствие на което бива възстановен от Господ.
Мандат – А) Публично доверие или власт, дадена от висшестоящ към подчинен, която му позволява да действа, съди или управлява в качеството си на представител на съд, страна или суверен. Б) Прилага се в юрисдикцията, териториално и при изпълнение на официални дела. В миналото това се е смятало за термин, който идентифицира божествено възлагане, направено пасторално или чрез ангелски пратеник и специфично послание.
Мандрагора – Наркотично растение, използвано в миналото за магьосничество, забременяване и магически отвари. Вярвало се е, че то притежава свръхестествени свойства и поради това е широко разпространено в правенето на магии и заклинания. Поради наркотичните му качества е било използвано като афродизиак, т.е. средство, което възбужда сексуалния апетит и желание и евентуално предразполага към плодородие и възпроизводство. Растението е използвано още и с лечебна цел, като с него са били третирани множество възпалителни процеси и зарази.
Маневра – По-лека форма на думата манипулация, която е използвана най-често, за да опише триумф над врага след успешни военни действия срещу него.
Манна – А) Буквално означава “какво” или “каквото”. Б) Тя е символ на божественото снабдяване на благодат, демонстрирано и проявено чрез чудо. В) Също така е преобраз на храна, която може да дойде единствено от Бог. Поради това Христос говори за нея в Йоан 6, когато разкри Самия Себе Си като небесния хляб. Библията още казва, че Господ храни с манна Израелтяните в пустинята. Г) Манната е смятана за небесната храна. Форма на божествено препитание, която е преобраз на духовни мисли и идеали. Виж Псалм 78:25; Изход 16; Йоан 6 и Откровение 2:17 разкриват духовния произход на манната.
Манипулация – А) Древен гръцки термин, описващ ловка и хитра военна стратегия. Б) В днешни дни, това е дума, с която най-често се описва пророкуването с користни подбуди, за лична облага, душевни думи, които да предизвикат благоволение, подчинение или подкрепа от даден човек. Друго приложение на този термин в Новозаветната църква е опресиращото или подмолно действие на особено силен лидер.
Особено важно е всякакви обвинения от подобен характер да бъдат старателно сравнявани с честността, мотива и зрелостта на човека или хората, от които произлизат, преди да бъдат вземани каквито и да било мерки. Това често могат да бъдат хора, които не обичат някой да им казва какво да правят или такива, които не се подчиняват на никаква власт, отвъд тази на светските закони и обичаи. Те обикновено стават източници на подобни фалшиви обвинения, спрямо пастор или друг църковен лидер, за когото твърдят, че ги манипулира или го е правил в миналото. При ситуации от такъв характер, обвинителят трябва да бъде разпитан за детайли и да обясни точно кое действие на служителя, потърпевшия вижда като манипулация.
Такива хора трябва да бъдат помолени да опишат искрено ситуацията, която е провокирала според тях манипулативната намеса.
Обвиненията от този вид са много опасни и никога не бива да се приемат от пръв път. Те следва да бъдат старателно и отговорно разгледани по отношение на това как, защо и дали наистина свидетелстват за служителска манипулация. Когато става въпрос за пророческото служение, възможността за пророчества от тежък характер е винаги на лице. Това означава, че пророците могат и много от тях лесно са се подхлъзвали и са навлизали в манипулативни тактики, за да могат думите им да се изпълнят или да си измият ръцете в случай, че пророчеството се провали. Въпреки всичко, не винаги става въпрос за такова нещо, когато някой е обвинен в манипулация. Колкото често е бил в грешка пророка, толкова пъти и обвинителя не е бил прав.
Както вече споменахме, подобни твърдения трябва да бъдат първо старателно разследвани, преди да бъдат приемани като сто процентова истина. В доста случаи щателно разглеждане на фактите е открило, че оплакващият е бил непокорен и разгневен на това, че пастора, лидера или наставника му го е накарал да направи нещо, което той не е искал.
В допълнение към това пророците, които са наставници, са редовно критикувани поради тяхната сила и дисциплина, от техните ученици, които са смятали, че обучението им трябва да е по-удобно, не толкова натрапчиво и със сигурност по-забавно и леко. Корекциите, дисциплината и реда не са били никога част от тяхното първоначално видение за пророческото дело. Когато тези неща са дошли в живота им, резултата е бил опустошителен. Изправени лице в лице с истинските изисквания на взаимоотношението на ученичество, много новаци, прясно назначени към пророк, настръхват срещу призива към покорство, уважение към властта или строгите изисквания към служението на ученика. Като форма на отмъщение, те твърдят, че са манипулирани, с цел да прикрият своята собствена непокорност към програмата за развитие, която Бог е назначил за тях.
За съжаление твърде често тяхната защитна стратегия работи добре, защото наивни слушатели, заквасени със смесица от небалансирано поучение, свои собствени пристрастия или чувствителни места, освобождават обвинителя от своята отговорност да преценят обвиненията срещу мъж или жена на Бог. Вместо това те приемат чутото за истина и го повтарят без никакво доказателство, с което разрушават репутацията на служителя. Неподозиращи души, слушайки променената вече до неузнаваемост история, продължават този цикъл, докато някой мъдър светия не го спре и не потърси доказателства и детайли, преди да го предаде нататък като истина.
В случаи, когато все пак се отнася за вина на пророка, както и не малко пъти се оказва, казусът трябва да бъде отнесен до вниманието на отговорна и добре балансирана власт, която може и ще избави новака от това непродуктивно взаимоотношение.
Мансия – Суфикс, добавян към много термини, който показва стил или вид чародейство и оттам и духа на заблуда – некромансия, хиромансия, хидромансия и т.н. Окончанието на края на тези думи показва, че процесът, чрез който се изявяват, е чародейство. Когато видим това конкретно окончание, разпознаваме, че е въвлечено чародейство или негова форма. Виж Чародейство.
Мантик – А) Гръцкият термин за технично врачуване и предсказване на бъдещето с чародейство, знамения и авгурство, като продукти на природни феномени или машинации. Б) Изваяни схеми или мисли, примесени с магия. В) Древните мантици са разчитали на хиероскопия за голяма част от тяхната чародейска информация, т.е. изучавали са органи и вътрешности, за да предсказват. Г) Окултна дума за пророк. Д) Чародей или баятел. Е) Такъв, чийто послания са предавани най-често в състояние на транс и обладаване от духовни сили, често постигано чрез опиати и интоксиканти.
Мантия – Свободно падаща наметка, носена от пророци и други длъжностни лица с власт, като символ на тяхната позиция и сила да упражняват контрол и да владеят. Мантиите отразяват свобода на действие, позиция, престиж и снабдяване за носещия наметката, както и легалното право да ги използва.
Марай – А) Древен град в Месопотамия, разположен на брега на река Ефрат. Център на Аморейското царство по времето на 1800-та година преди Христос. Неговият най-известен цар е бил Зимри-Лим, като разкопки са разкрили изключителен палат и впечатляващ храмов зигурат, посветен на Ищар. В Марай, поради аморейците са процъфтявали астрологията, чародейството и магьосничеството във всичките му форми. Главното божество на града е била Ищар. Една от малкото цивилизации в древността, която е поддържала еднакви права и за жените, и за мъжете. Б) В миналото богиня на времето и бурите. Тя е била дух на царица, който е обладавал жените-управници. Еквивалент на Ирис, лунната богиня, която е била рисувана с ореол в цветовете на дъгата.
Мариам – Сестра на Мойсей и Аарон. Те е и пророк на Израел. Господ напомня за нея на пророк Михей, като я обявява за третия лидер на Израел. Виж Михей 6:4.
Мардук – А) Име на древно акадианско и вавилонско божество, за което и двете култури са вярвали, че е създател. Б) Също така асирийски и вавилонски бог на слънцето. Заедно с богинята Ищар, Мардук е бил обрисуван с лъвски образи. Асоциацията произлязла от вярването, че и двете божества са били почитани сред хората като пазители на боговете. В) Наричан още Меродах; божественото име на Нимрод в земите на древен Вавилон.
Марс – Планета от слънчевата система. Името на бога на войната в древен Рим, на когото нацията е отдавала благодарности, за това, че е баща на Ромулус, родителя на Римския народ.
Маса – Ниска платформа, до която хората сядат, за да се хранят, да разискват делата си или да изпълнят определени ритуали. В древността е съществувала така наречената свещена маса, на която номадските управници са извършвали религиозни обреди. Когато са минавали през пустинята, свещената маса често е била подреждана, като е имала официално и обществено значение. То е произхождало от политическите, военните и ритуалните поводи, по които са се събирали военни и управници пред своите богове. Масата също така е била често използвана и като място за извършване на търговски сделки и транзакции.
В Новия завет масата се използва за свещени цели, подобни на предназначението й в храма от Стария завет, където присъствените хлябове стоят на нея. В духовен смисъл масата е преобраз на олтар, който символизира човешкото сърце. Виж Еремия 17:1; Римляни 2:15. Изход 39:36 и Притчи 3:3.
За царската и религиозна употреба на масата виж Исая 21:5. Пророческото приложение на думата може да бъде видяно от сравнението на масата(плочата) с човешкото сърце. На базата на това в Словото пише, че Святият Дух е гравирал словото на Господ на плочата на сърцето ни. Библията нарича масата, олтар на сърцето, където се разрешават подобни на гореописаните въпроси, които обаче касаят конкретно живота на притежателя на сърцето.
Маслина – Маслината е символ на духовния плод, по-конкретно такъв, който е характерен за Святия Дух. Маслините са знак за мир, радост, снабдяване и безсмъртие. Те са преобраз на изобилие и непорочност. Преди идването на Христос и Святия Дух, маслините са били символи на богинята Атина. В Старозаветния свят, този плод е бил съществена част от храната на евреите и други етноси от същия географски регион. Освен поради хранителните и медицинските си качества и свойства, плодът на маслината е използван и в много ритуални обреди и обичаи. В качеството си на преобраз на плода на Святия Дух, маслината отговаря на Божия мощен и силен плод в нашия живот.
Маслинови венци – Символ на победата. Използвани са още и като един вид корони. Появяването им в пророчески контекст, означава покоряване на царски сили.
Маслинови клонки – Преобраз на сила и мощ. Показват или предвещават още приятелство и успех.
Маслинови листа – Символ на девствеността.
Масло за помазване(зехтин; миро) – Субстанция, направена от маслини или други плодове или зеленчуци, използвана в храната като лекарство и за осветяване. С течение на времето, тези практични приложения и употреба са придобили религиозен и ритуален смисъл. Помазването с масло е почнало да се използва с цел освещаване и отделяне на предмети или хора за дадено божество. Това е означавало освещаване за божествено служение, като аналогията с практичната ежедневна употреба на маслото определяла акта на помазване като “духовна поддръжка, духовно и свръхестествено изцеление, придаване на сила за съответния офис, както и откровение, и божествена мъдрост.”
Царе, свещеници и управници от всякакво ниво са били въвеждани в длъжност чрез ритуално помазване с миро. Слово за ръкополагане в офис и/или пророческо слово обикновено е било изговаряно след помазването, от страна на този, който е представлявал божеството, под чиято власт и вдъхновение се е извършвало помазването. Извършването на този акт, се е считало като упълномощаване на новата власт в района, земята или страната. От този момент, се е смятало, че помазаният получава легално право да управлява успешно и благодат да се справи с мандата си. Свещеници, пророци, служители и царе е трябвало да бъдат помазвани и ръкополагани чрез използването на миро. Виж Изход, Левит и Числа за подробности.
Библейската перспектива за мирото е, че то освещава чрез отделяне от ежедневната рутина към издигнатото и възвишено служение към Бог. Духовният смисъл на изливането на масло върху главата е формирането на духовна корона на авторитет, която ние познаваме като ореол. Еврейската дума за корона, използвана в Левит, е незер, която идва от корен назар, откъдето идва и термина Назорей.
Следователно в древността, да бъдеш помазан за свещенослужение, е равносилно на това да бъдеш божествено определен за Назорей.
Най-популярните значения на ритуала по помазването и до ден днешен са: а) да отделиш някой или нещо за божествена служба; б) да посветиш в свещеничество; в) да осветиш първосвещеник; г) да отделиш за царуване; д) да направиш някой посветен на Господ; е) да установиш помазания като Назорей.
Помазването с миро е божествен обред, който показва на последователите и/или поданиците, че духът на ръкополагащото божество почива върху нововъведения служител. Мирото е отразявало невидимото присъствие на божеството, което означавало, че свещеникът, пророкът или царят са под пряко духовно ръководство и с божествен авторитет. Когато маслото е било изливано върху някой, това е означавало предаването на божествена сила за служение. Можем да видим подобно нещо в Числа 27:15-23 и при избора на Господ Исус Навин да замени Мойсей в Исус Навин 1:8.
Като добавка към всичко това, помазването с масло по главата е било за управление и управническа мощ. Можем да го видим описано от Господ в Левит 21:12. Така е и пророкувано, според изпълненото в Матей 2:23, че Исус ще бъде наречен Назарянин, Месия, Исус Помазаникът.
Маска – Символ на преструването, скритото, увъртането, прикриването и въплъщението. В много мистични церемонии се използвали маски, с цел да се представи дадено божество. Когато видим маска в сънища или видение, това означава, че едно от горните описание е в действие. Когато Библията говори за светиите, които гледат на Господ с открито лице, тя загатва точно за тези древни религиозни практики. Мистичните религии и аскети са покривали лицата си с маски, обикновено изработени с образа на техните богове, за да могат да наложат вида на божеството върху поклонниците. Мойсей беше принуден да покрие лицето си, след като беше наситен с Божията слава, защото хората не можеха да понесат това, че той отразява Божията съвършена и завладяваща светлина. Виж 2 Коринтяни 3:6-18 и дефиницията за Качулка.
Матриархален – А) Майчино или женско лидерство в дома. Б) Прекаленото надмощие и доминатност на жени. В) Силата на жените. Г) Използвано в отрицателен смисъл в Новозаветната църква за всяка една жена, която е силна, компетентна и уверена.
Машал – А) Правителство, империя. Еврейската дума за това, което ние разбираме като началство. Б) Може да бъде използвано за апостолско началство в днешно време. В) Важно за пророческото разбиране, защото се отнася за невидимото началство на Господ Исус Христос (Ефесяни 1), за което Неговата църква е от съществено значение. Виж Михей 5:2 и Еремия 51:27.
Медиум – Човек, който предрича бъдещето чрез окултни средства, като чете от областта на душата и плътските сфери на слушателя си. Медиумите наблягат на живота от отвъдното, като се допитват до мъртвите(некромансия) и света (космополитанизъм), който е ограничен до земните неща. Медиумите подбуждат към грях и отстъпничество спрямо Създателя Бог и Неговите закони. Тези хора и думите им се съсредоточават около дома, брака, парите, секса (в неморален аспект), човешката тъмнина и плътски мироглед.
Медиумите говорят това, което вече си е проправило път от духовния свят, понякога дори и от Духа на Господ, но силно изкривено в момента на освобождаване. Това са съдби, освободени на земята, гравитиращи под формата на изкушения, в очакване да впримчат човешките души. Поради това Господ каза, че техните думи са продукт на фамилиарни духове.
Медия – Средство за пренасяне или изразяване на мисли, идеи и информация. Първоначалното значение е било “средна земя”.
Мелхиседек – Царят-свещеник на вечното творение на Всемогъщия Бог, който в Битие 14:18 срещна Аврам след неговата битка и победа над петте царе. Мелхиседек служеше като божествен енси или цар-свещеник в Ерусалим в далечното минало. Ерусалим, който в древността е бил наричан Салем, е бил единствения град, избран от Всемогъщия за Негово обиталище. Мелхиседек, от позицията си на цар-свещеник на Бог, потвърди завета на Аврам с Всемогъщия, като изнесе хляб и вино (Господната вечеря) и го благослови. Този акт символизираше ратификацията на завета, който Господ сключи с Аврам.
Мелхиседек е споменат още в Псалм 110:4, като вечния свещеник на Всевишния Бог. Името му означава “цар на праведност”. По-късно, в Новия завет той е определен като официален изпълнител на небесната свещеническа институция на Господ, която беше сянка и предвестник на свещеническия ред на Новото Творение, установен от Исус Христос. Мелхиседек беше предвестника на царското свещенство на Новото Творение, един вид прототип на Божието сливане на свещеник и цар завинаги, за което се говори в Откровение 1.
Уникалността на неговото служение се състоеше в това, че той пазеше свещеническото посредничество между небето и земята. Служейки като свещеник на цялото творение, Мелхиседек извършваше дейността си на единствения олтар на планетата, предвиден от Създателя, да бъде мястото на изкупление за всичките щети, нанесени от бунта на Луцифер и следващото го демонично множество, което когато бе изгонено от небето, слезе да тероризира земята. Виж Евреи 5 и 7-10.
Нашият Господ Исус Христос стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин, според както е писано в Псалм 110; Евреи 6:20 и 7:11,15 и 21. Мелхиседек е действащия свещеник на Новозаветните десятъци и дарения, давани на Създателя Бог, според това, което е написано в Евреи 7:8. Мелхиседек живее и до днес, оперирайки под първосвещенството на Господ Исус Христос и според Евреи 7 не е роден на земята, но е създаден на небето. Виж Ерусалим, Енси, Свещеници и Свещеничество.
Мелхиседеково свещенство – Вечният ред от свещеници, които служат от името на творението и човека към Бог, с цел да изкупят греха, който избухна в творението след бунта на Луцифер. Мелхиседековият чин съществуваше и все още го има, за да умилостивява Господ за кръвопролитията, които се случиха в творението. Мелхиседек постанови началото на това свещеническо служение, като негов главен свещеник, до времето когато Господ Исус дойде и изпълни словото Си и зае позицията Си на Първосвещеник на вечността. Христовата църква на Новото Творение е включена в този вечен ред от свещеници, като царско свещенство на Бог, според написаното от апостол Петър и в Откровението на Исус.
Менай – Богът на съдбата и ориста, споменат в Исая 65:11, на когото хората са се покланяли за късмет. Върви ръка за ръка с бог Гад, покровителя на добрия късмет.
Менестрел – Певец и музикант, чието служение се състои от хваление и поклонение с пророчески аспекти. Човек, който може да свири на един или повече музикални инструменти. Елисей повика менестрел, когато Йосафат искаше слово от него по отношение на военния поход, който той и царете на Израел и Едом бяха планирали срещу моавците. Виж 4 Царе 3:15.
Ментор(наставник) – Такъв, който тренира, обучава и инструктира друг, подготвяйки го за професионална служба или кариера.
Меоненим – Думата е използвана в Съдии 9:37, за да опише магьосник, чародей или вълшебник. По-конкретно, тя дефинира такъв, който предава себе си да призовава и да бъде проводник на фамилиарни духове. Виж Второзаконие 18:10,14; 4 Царе 21:6 и Михей 5:12.
Мерзост - А) Това, което поощрява и води до духовно, морално, религиозно, социално и церемониално оскърбление, нечистота и бунт срещу Всемогъщия Бог. Б) Всяко нещо, което сериозно извращава, първоначалната направа и цел за творението от Създателя. В) Библията определя езическите и идолопоклоннически изображения и ритуали като мерзост. Г) Дефиницията на мерзост описва и духовното отражение, което включва освобождаването на “духовна смрад” по земята, като от разложение на труп. Е) Йехова осъди като мерзост, болните и сакати животни, които Му се принасяха в жертва от свещениците. Ж) Травеститите и хомосексуалистите, както и половия акт с животно (зоофилия) също са мерзост. За справки Левит 18. Чародейството, магьосничеството, астрологията и спиритизма са други практики, които Господ определи като мерзост. Думата се отнася за отхвърлените, отвратителните и омразните. Противните и гнусните, също са определени като мерзост. Езическите богове, особено тези, които са изисквали човешки жертви и оргии, също са наречени мерзост. З) Думата мерзост може да бъде преведена като “зла поличба, предвещаваща приток на зло в общността или нацията, която насърчава и върши такива неща. Левит 18.22; Еремия 8:12; Езекиил 16:50; Даниил 12:11; Малахия 2:11. Също отбелязано в Марк 13:14; Лука 16:15; Откровение 21:27.
Меродах – Мардук, името на акадианския бог, който служеше като пример за подражание на Нимрод, който от своя страна изгради религии около себе си и за себе си и ги разпространи и поощри сред древните вавилонци. Виж Вавилонски религии.
Месец – А) Един цикъл на луната. Б) В пророчески аспект месеците говорят за лунния цикъл на времето, според който то се измерва спрямо орбитата на луната, а не на слънцето. Когато бъде срещнато, формата и фазата на луната са важни, за да може да бъде разбрано и разтълкувано правилно неговото приложение в Божия пророчески календар. Функционалното действие на числото дванадесет, произлиза от лунното 29,5 дневно обикаляне около земята и това, че се случва дванадесет пъти за една година.
Месопотамия – А) Земята между двете реки. Б) Областта на Плодородния полумесец.
Метал – А) Небесен обект с духовен потенциал. Б) Показателен за една или повече от седемте планети, почитани от древните цивилизации. Например луната е преобраз на среброто, а слънцето на златото.
Метеорит – А) В духовен смисъл, задача от управляващите духове над даден регион. Вярвало се е, че те го разпалват чрез елементите и силите на творението. Б) Според друго вярване, за метеоритите се твърди, че са духове на паднали ангели, които някога са управлявали региона. В предишния си статус, те са сияели като небесните звезди. В) Смята се, че това са пристигащи нови ангели в нашия свят.
Меч – А) Божествено оръжие и инструмент на Създателя Бог. Б) Символично за словото на Бог. Виж Исая 1:20; Притчи 12:18; Ефесяни 6:17; Евреи 4:12.
Мечът на Духа – Словото на Бог, според Ефесяни 6:17.
Мечка – А) Символ на хищник. Б) Символизира хладнокръвна бруталност и жестокост. В) Древен символ на боговете Один(смърт) и Артемида(война). Г) Изобразява хищнически дух и жесток войн. Д) Мечката е била използвана като символ в миналото, а дори и досега от някои Европейски страни, особено Швейцария и Русия, може би поради техния студен климат. Пророчески, мечката е използвана в Даниил 7:5-7.
Миграция на душата – Подобно на идеята за прераждането, тази фраза се отнася за вярването във възможността душата да се премества от едно тяло в друго. Според това вярване се смята, че човешката душа може да премине по собствено желание в друго тяло, когато нейния настоящ приемник почине. В случаите, когато тя не се променя, за да мигрира в друг човек или дори животно, душата почива върху някакъв обект, докато не намери подходящия приемник за себе си. Някои религии наричат преродени, създанията, за които се смята, че са приемници на стара душа. Сравни с дефиницията на Новорождение.
Някои хора твърдят, че определени животни са приемници на починали роднини и близки. Смята се, че мъртвите изчакват в животното, докато не се появи подходящото човешко тяло, за да могат да се преродят в него. Дали те съжителстват мирно заедно със законния собственик на тялото или го подтискат изцяло, за да узурпират властта, са отворени въпроси, подлежащи на дискусия според определения от религията случай. Други вярвания, като например Хиндуизма, смятат, че човешката душа печели право на ново съществуване след смъртта на тялото, което се основава на нейния начин на живот до момента на смъртта.
Йога е път, за който се смята, че просвещава душата и я приготвя за благоприятна миграция при смъртта на нейното настоящо тяло. В древността Друидите са поучавали подобна концепция, според която обаче, душата на починалия мигновено се прехвърля от едно тяло в следващото, без да има междинен период на изчакване. В този случай отново не се обръща много внимание на това, което би трябвало да стане с душата, която е законнородена в тялото – приемник. Според древните египетски поверия за трансмиграцията на душата, когато тялото й почине, тя се възнася, за да се съедини със своя бог. В този случай това е един вид повишение в ангелски статус или в някои случаи дори и в божество. В някои определени епохи е имало известни изменения във вярванията на египтяните, според които душата е можела да се пренесе в нещо друго.
Милком – А) Амонско божество. Б) Наричан и оприличаван още на Молох, Меркурий, Хермес и Мелхом. Виж Софоний 1:5.
Мин – Името на Египетския бог на жътвата. Той е бил почитан, като животворящо божество, което е силата, стояща зад възпроизводството.
Мисли в съня – Най-големият Библейски пример за това е прелюдията на Навуходоносор към съня с огромния образ. Случаят е описан в Даниил 2 (визираме конкретно 2:29), където царят почиваше на леглото си и размишляваше за неговото царство и какво ще стане с него в бъдеще. Всемогъщият Бог, използва мислите му на нивото, на което Навуходоносор го по познаваше, за да стартира пророческо събитие, което доведе до издигането на Даниил в позиция началник над всички мъдреци във Вавилон. Мислите в съня са размишления, търсещи отговори от предсказвателно естество, които могат да доведат до активиране на пророческо видение. Като друг такъв пример, можем да разгледаме случая, в който сънуващият разбира, че размишлява върху темата на събитията в съня. Друга такава ситуация е осъзнаването на сънуващия, че мислите му участват активно в съня, като той ясно разбира, че това е сън.
Мисионерски пророк – Пророк, чието главно назначение е да бъде изпратен от Бог към специфични области, където да изпълнява пророческа длъжност.
Митове за задгробния живот - Това са различни хипотези, които правят опит да разгадаят тайната на състоянието и местообитанието на душата след смъртта на тялото. Тези митове и теории датират още от времето на Кайновата религия. Упадъкът на хората, потопи човечеството в тъмнина и невежество по отношение на това, какво става в нашия свят и в света след смъртта на тялото. Вследствие на това, в днешно време преобладават теории и спекулации, по отношение на задгробния живот, които са далеч от реалността. Най-популярното и успокояващо вярване, е че човекът, който е умрял е издигнат до позиция на божество или прехвърлен в друго земно тяло. Всяка от горните две вероятности се смята за привилегия на покровителите и духовете на предците, които пазят конкретното семейство, до смъртта на водеща патриархална или матриархална фигура от него. Още наричано преселване на душата (виж Трансмиграция на душата) в шаманизма. Те подкрепят това вярване, защото шаманът е бил почитан като човек ескортиращ мъртвите, пазач на душите им, които направлява техния път след смъртта, така че те да пристигнат на местоназначението си безопасно.
Друго твърдение за задгробния живот, което отразява едновременно преселването на душата и прераждането е това, според което починалата личност просто напуска тялото си, за да отиде в ново. По този начин душата се връща многократно на земята в други тела или дори в други форми на живот. Виж дефиницията за Прераждане.
В унисон с теорията за обожествяването на мъртвите, някои религии вярват, че добрите хора след смъртта си са подготвяни или биват моментално повишени до статут на ангели, които впоследствие ще станат богове. На базата на това суеверие хората са измислили съпровождащи смъртта ритуали, предавани през поколенията чрез духовете на предците или на праотеца – начинателя на рода. По отношение на вярването за задгробния живот, окултистите и особено тези, практикуващи черна магия, приемат, че ще отидат в ада, без обаче да имат разбирането за него, според това, което Исус каза в Марк 9:44-48. Вместо това те виждат ада като мрачно място, където хората отиват по избор, просто алтернатива на горния свят, предпочитана за вечността.
Допълнителна илюстрация за тяхното убеждение, можем да получим от това, как те се отнасят към ада, като място - долният или подземният свят. Те вярват, че тези, които отиват в ада, ще управляват с власт в съюз с боговете на тъмнината, които не се смятат за вредни или като нещо нередно. Практикуващите окултисти вярват, че има демони от ада, които могат да бъдат назначавани към тях и призовавани на земята, с цел изпълнение на техните извратени планове. Тези хора смятат, че мъдростта и силата на демоните са под техен личен контрол, поне докато те са верни на божеството, отговорно за свръхестествените им способности и дела. Виж Исая 28:18 и Откровение. 6:8.
Според друга теория за смъртта, човек просто умира и изпада във вечно безсъзнание, като не знае и не чувства абсолютно нищо. Някои разклонения на тази теория, я доразвиват в учение за това, че духът на човек напуска тялото и обитава някъде в космоса. Те определят състоянието на тези духове като нещастно и окаяно, поради това, че са изгубили тяхната материална същност. Твърди се, че някои от тези духове се връщат на земята, като участват наравно с живите хора в живота им като помощници. Мистиците, спиритистите и шаманите почитат това вярване, виждайки себе си като хора, чиято задача е мирния и спокоен преход на починалите от света на живите до тяхното обиталище за вечността.
Тези преобладаващи в днешно време учения са мощни инструменти за измама, които вербуват волята на човек и неговата емоционалност, за да го накарат да отхвърли Христос. Чрез тази измама хората са прилъгани да изберат сами да се спуснат до сърцето на земята, вместо да бъдат издигнати в небесата с Христос.
Освен стриктните закони, движещи физическия и духовен живот, това което прави всичките тези теории абсурдни и нелепи, е словото на Създателя. Библията ни учи, че има живот след смъртта и хората ще бъдат съдени, според делата им, докато са били живи. Също така, адът е реално място, където жаждата е неутолима и безтелесните червеи на Геена (името на древно бунище) измъчват душата през вечността. На последно място, Библията ни учи, че рая и ада не са просто концепции, които отговарят на нечия предпочитана гледна точка, но са реални места, където хората избират да прекарат вечността. Като област от творението, чиито закони и протокол са отвъд човешкия контрол и манипулация, адът е приспособление, което държи затворени душите и духовете на бунтовните до времето на Откровение 20:14. Виж Второзаконие 32:22; Йов 26:6; Евреи 9:27; Деяния 2:31-32; Откровение 1:18 и 20:13. На последно място, в Евреи се казва, че на хората е дадено веднъж да умрат и след това настава съд.
Мистични религии – Пророците трябва да имат необходимото знание и разбиране, за да могат ефективно да се борят със своите противници. Светиите на Бог не бива да бъдат невежи относно стратегиите и съблазните на Сатана и неговото царство на мрака. Пророците знаят, че други религии са в непрекъснато съперничество и борба за вярата и душите на тези, които Исус Христос копнее да види изкупени. Езотеричната мъдрост на вековете, която е проповядвана и пропагандирана от тези мистични учения и религии, е много примамлива за всеки, който търси да придобие по-дълбоко и висше познание и мъдрост.
Още от времето на Адамовото грехопадение, търсенето на човека на начин, по който да обедини отново духа и душата с физическото си тяло е било висша цел за много хора. Това вътрешно осъзнаване за собствената си тъмнина и липса на Божията светлина и духовни откровения, е съпровождало и мотивирало човека в неговото търсене на Божията светлина, често пъти обаче използвайки за тази цел мъдростта на тъмнината.
Средството, което най-често е използвано за достигане до тези висши духовни цели, само-познание и мистично просветление, е религията и най-вече мистичните учения. Източниците са така наречените тайни общества, които обявяват, че имат отговора и достъп до мъдрост и познание, което е недостъпно за обикновения човек. Нещо, за което голяма част от хората копнеят да имат. Проследявайки корена на тези общества, се вижда, че неизменно те са свързани с древните египетски и вавилонски религии и божества.
Същността на всяко едно от тези измислени от тъмнината учения е Луциферианизма. Това е смъртоносната светлина на падналия херувим, Луцифер, описан в Езекиил 28. След изгонването му от небето, той получи властта да упражнява свръхестествените си способности, да управлява и успява на земята, поради падението на Адам. Някои от тези организации са Луции Тръст, Ню Ейдж, Розенкройцерство, мистериозните Илуминати, Теософията и Свободното Масонство.
Разбирането им е важно в пророчески аспект, поради тяхното симулиране на автентично християнство, което всъщност е едно извращение на истината и поклонението към единствения, истинен и жив Бог. Тези организации обещават и твърдят, че са източник и разпространител на древни сили, но това става чрез демони, примесени със средновековно християнство, философия, наука, мистицизъм и езически обичаи. Това е начина, по който те освобождават тяхната забулена ерес.
Включването на християнството в техните поучения, ги прави една реална опасност за истинските вярващи и дори посветени служители могат да рискуват своето спасение. Вярвайки, че служат на истинския и жив Бог, те се опитват да постигнат така нареченото “дълбоко познание” за истинския Месия (Матей 24:24). За тези мистични религии се знае, че са основната мощ на света, която е под контрола и управлението на злия, според Ефесяни 2:2 и 1 Йоан 5:19.
Митология – А) Формалната институция за измислица, неистини и празни въображения. Б) Думата, която е използвана, за да рекламира и разпространява древни езически религии и техните божества. В) Модернизиран термин за древното идолопоклонство. Виж 1 Тимотей 1:4 и 4:7; 2 Тимотей 4:4; Тит 1:14; 2 Петрово 1:16.
Митологичен пантеон на богове и богини – От времето на шумерите до средновековните християни, различните богове и богини са преминавали през аналите на историята. Променящи имената си, сливащи се с божества на други култури и променящи своята форма, образ и ритуали, те са продължавали своето съществуване, за да зареждат всяко следващо поколение с пресни идоли за поклонение.
Валидно за всички тях е, че те са базирани на природата, нещо, което датира още от времето на Кайн, който взе решение да се поклони на Всемогъщия с плодовете на земята. Виж Битие 4:3.
В допълнение на това, болшинството от тези учения включват ритуален секс, използване на опиати, жертвоприношения и други “духовни” функции, добавяни към поклонението им. Неизменно е и присъствието на магия(природна и свръхестествена), заклинания, вълшебства и чародейство, които изпъкват като главните артерии на всяка една религия.
Класическият пантеон наброява между седем и дванадесет божества, на които са приписани различни аспекти на природата и нейните елементи. Също така често наблюдавано е да бъде приписано на всеки месец по едно божество. Ан, който впоследствие се превърна в Ану, е бил бог на небето. Обикновенно това са били богове-създатели или ключови фигури в творението. Синът на Ан, тъй като всички богове са имали синове, е бил Енлил. Той е богът на бурите, господар на въздуха и ветровете, владетел над някои по-нисши богове.
Ваал, Хадад и Мардук са все известни библейски имена. Енки, известен още като Еа и Оаннес е бил бога на водата. Отговаря в някои религии на Апсу и Нун. Думузи, любовникът на Ищар, е библейския Тамуз, за когото жените, описани в Езекиил 8:14 страдаха и го оплакваха. Кингу е робско божество, за което се смята, че е сътворител на човечеството, а Дагон е бога на зърното при филистимците. Ям е богът на океаните, а Мот е бог на смъртта и сушата. Богинята на земята е Нинхурсаг, известна още и под други имена (Гея, Гая и т.н.). Виж дефиницията за Богини. Юту е бил бог на слънцето, като едно от имената, използвано в Библията за него е Шамеш. Нанар, богът на луната е библейския Син.
Инанна, известна още като Венера е наричана “утринна звезда”. Сибил е известна, като майката на великодушието, великата богиня майка(виж дефиницията), любовница на Дионисий, известен още като Бакхус.
Дванадесетте гръцки божества от Олимп са: Зевс, известен и като Юпитер, Хера, която е й Юно, Посейдон, който е и Нептун. Следват Деметра (или Серес), Аполион (Аполо), Арес(Марс), Хермес(Меркурий), Хефест(Вулкан) и Атина (Минерва). Ефеската Диана се проявява и като Артемида, а Афродита е Венера. На последно място е Дионисий, който е също и Бакхус.
Хилядолетия от човешкото и земно съществуване са минали под егидата и проявленията на тези основни сатанински съблазни. Те имат за цел чрез многообразните си форми и промени да привлекат максимално количество хора от всяко едно поколение към вечност в ада. Много от техните имена са използвани в модерните технологии като наименования на компютри, софтуерни продукти, комуникации, сървъри и услуги. Как и защо са били избрани техните имена, вместо това, което прославя Всевишния Бог, можем да разберем, от старателното им изучаване в университетите.
Пророците трябва да имат разбиране за това, че висшето образование в повечето страни има специални дисциплини. Те включват обширно и подробно изучаване на тези божества. Това става под прикритието на митологията, хуманистите, древната история и археологията, като напълно се пренебрегват религиозните им корени и духовни значения и ефект. Същевременно не се отделя такова голямо внимание на християнството или Бог от Библията. Поради това общественото образование служи като непрекъснат прозелитски център за демонично и окултно познание.
В резултат на това, митологичните истории, загнездени в дъното на умовете на много мислители, намаляват способността им да прозрат и приемат Божията истина. Вместо това, те служат като вдъхновение за търсещите висша форма на мъдрост и знание, които се обръщат към тъмнината и отхвърлят светлината на Христос. Когато се проповядва евангелието на Исус Христос, техните фалшиви учения влияят силно на слушащите, като се опитват да ги убедят, че няма разлика между тези древни божества и митовете за тях и вестта за Спасителя на света, Исус Христос.
Като добавка към това, когато млади хора, които са отгледани в Христос, отидат да учат в тези институции, за да получат висше образование, те често са задължавани без право на избор да изучават митология. Това е предпоставка за тяхното объркване и/или по-нататъшната им неефективност Затова е нужна пророческа мъдрост и прозрение, чрез които да се противопоставим на тяхното влияние върху неспасените и да установим душите на изкупените, които са били в досег с такива учения. Виж Умиращият бог.
Митове за Сътворението – Разкази, догадки и теории, които търсят обяснение за сътворението на физическия свят. Има много митове за сътворението, като някои от най-известните са: екс-нихило, божествени битки и конфронтации, божествено съвкупяване и съзнателно и нарочно проектиране и създаване. Познаването на тези митове е важно, защото голяма част от тях са преподавани в почти всички образователни системи по света. Митът, защитаващ тезата, според която света е възникнал от нищото, известен като теорията на “големия взрив”, не може да даде обяснима причина за това как от нищо става нещо. От своя страна, според митът за битките и воюването, светът е възникнал при борба за надмощие между божества, при която един е спечелил и е подчинил останалите, които под негово управление владеят над вече съществуващата, но хаотична планета. Идеята за божествената копулация, допълва предния мит, като твърди, че божествени създания, чието начало се крие в далечното минало, са се свързали и от тяхното сношение са произлезли планетите, елементите (вода, огън, вятър и т.н.) и всички други обекти на творението.
Най-популярният мит за сътворението е “Вавилонската епопея на Гилгамеш”. В нея, пределувиалния (допотопния) пътешественик Думузи, разказва историята за началото на света според своите собствени приключения. Митовете за сътворението дават обяснение за човечеството, чрез своите разнообразни истории, в една от двете крайности – или като абсолютно зло или като върховното постижение на боговете, които винаги са били представяни като множество. Типичният мит за сътворението пресъздава взаимоотношение създател-творение, което е поробило човечеството да слугува на злия и непостоянен нрав на боговете. Според тези митове, човека е създаден, за да освободи боговете от товара на делата им, като един вид техен черноработник.
Сътворението, което Библията описва, ни показва, че света е продукт на целенасочен, добре обмислен и блестящо изпълнен план от страна на Твореца. Човечеството бе създадено във вечността и поставено в тяло, след което Създателя вдъхна в него от дъха на живота. Това действие, за един миг депозира духа и душата на човек и цялото негово потомство, чрез кръвта, течаща в човешкото тяло. Креационистите, обикновено юдео-християни, знаят, че това, което пише в Битие 1:1, е истина. “В началото Бог създаде небесата и земята. Ефесяни 3:9 добавя, че Бог направи това чрез Исус Христос, Неговия възлюбен син и основателя на християнската вяра.
Историята на сътворението, разказана от Мойсей в Битие е единствената, която описва човечеството като сътворено да служи не като роби, което е виждането на всички останали лъжесъздатели. Според Битие човек беше сътворен като вице-управител по образ и подобие на своя Създател. Цялостната цел и съдбата на човека е да постигне на земята, за своя Бог в плътта си, това, което Създателят е постигнал във вечността. Виж Битие 1:26-28.
Тъй като много образователни системи учат върху митовете за сътворението, пророците трябва да са добре запознати с тях, за да могат да се противопоставят на заблудата, в която дори и вярващи християни могат да попаднат, разбирайки, че сътворението от Библията не е единствената популярна история за сътворението на световете (вселената). Виж Космическо дърво и Митове за задгробния живот.
Михей (1) – А) Пророк от Юда, който пророкуваше срещу лъжливите и измамни пророци, пророкуващи само добри и успокоителни думи към хората на Бог, въпреки че те Го бяха изоставили напълно, вървейки в неверие, непокорство и неморалност. Техните “добри” пророчества, запалиха гнева на Бог и станаха причина Той да затвори за тях потоците от пророческа светлина и откровение. Б) Символизмът, използван от Михей, за да предаде словото на Бог, е дълбоко проникновен и трябва да бъде старателно изследван от всеки, който живо се интересува от пророческия жанр. В) Михей функционираше при управлението на Йотам, Ахаз и Езекия. Името му означава “кой е като Бог?”. То директно сочи към антагонистичните въпроси, които Йехова го изпрати да конфронтира.
Михей (2) – Странстващ пророк от времето на Ахав. Михей беше въвлечен в конфликт с институцията на придворните набийм на Ахав. Това бяха четиристотин наети пророци, които заедно пророкуваха, че царя трябваше уверено да продължи със своята битка срещу Сирийската армия, въпреки, че неговия Бог беше отредил разрушението му да стане чрез тях. Цар Йосафат обаче имаше разпознаване относно тяхната истинност и поради това подтикна Ахав да намери истински пророк на Бог. Царят знаеше точно къде да намери такъв и изпрати да го повикат.
На път към пророческото презвитерство, пратеникът умоляваше Михей да се съгласи с пророчеството на другите пророци, което насърчаваше царя да излезе на бой в наближаващата битка. Михей отвърна, че ще говори само словото на Бог. Когато отиде там, първоначално той повтори словото, което другите преди него бяха говорили. Странното е, че цар Ахав знаеше, че той е задържал словото на Бог и му заповяда в името на Господ да каже истината. Когато беше притиснат, Михей разказа видението, което го беше подготвило за тази задача.
Михей разказа как е видял небесното войнство, което беше свикано на събрание относно бунтовния Ахав. Йехова беше решил да разруши царя, като използва обичайното непокорство и арогантност на Ахав срещу самия него. Изпълнението на Божието решение беше споделено с Михей, който видя какво точно ще се случи. Това стана, като на един лъжлив дух се даде власт над възлюбените на царя пророци, които щяха да го убедят в един измислен успех. Когато Ахав чу словото, той изпрати пророка в тъмница, продължи с изпълнението на своите си планове и като резултат беше унищожен, поради своята твърдоглавост и упорство.
Мишмар – От шамар, което означава да пазя, бдя, стоя на стража.
Мишмерет – А) Отново произлиза от корена шамар, думата означава стражева кула или позиция за наблюдение. Б) Място, в което заловените затворници се държат под стража. В) Може да се отнася за мястото на стража на пророка, неговата кула или позиция за наблюдение над поверената му сфера или област на влияние.
Мишфат – Терминът, даден на сферата на праведност и справедливост, които са характерни за управлението на Бог. Тази сфера включва християнина на Новото Творение, служителите на Господ Исус Христос, както и съда и управлението на Създателя Бог и Неговите протократични агенти.
Млечният път – А) Знак, мост или граница между небето и земята. Б) Знакът на древната небесна змия, на която са се покланяли античните идолопоклоннически религии.
Мляко (1) – Символ на божествена храна, възстановяване, духовен растеж и оцеляване. Според древните мъдреци млякото е знамение за безсмъртие, получено като следствие от храната на дадено божество. В духовен смисъл млякото е питието, което е трябвало да се пие от посветените ученици с цел да ги изведе към по-високите добродетели и познание за духовните неща. В миналото се е вярвало, че човешката мъдрост е произлизала от пиенето на тази основна суровина на човешкия живот, особено за живота на младенците.
Поради това учениците (новоприети и новопосветени в нещо), е трябвало да го пият, докато са се обучавали и са възприемали базовите принципи, догми, рудименти и доктрини на тяхната вяра и/или дисциплина. Като символ на духовна храна, за млякото се е смятало, че представлява чистотата на групата, разчитаща на неговата духовна консистенция, за да получи знание. Ето защо апостол Павел в своето първо послание, насърчаваше новоповярвалите християни, да желаят “искреното и чисто мляко на Божието слово”.
Мляко (2) – Това, с което Господ постанови Своята Новозаветна църква, в качеството си на майка за новородените християни, да храни децата си - чистото мляко на Божието слово. Дълг на Църквата към новоповярвалия е да го учи на елементарното, лесно за възприемане Божие слово, за което 1 Петрово 2:1-2 увещава, да бъде прието като съществено поучение, следващо изкуплението.
Използвайки думите искрено и чисто, Петър подчертава, че всеки новороден християнин, трябва да бъде научен на основните базови положения на евангелието и царството на Бог. В Евреи 6:1 то е наречено “първоначалните учения за Божието слово”. Когато стига до Евреи 5:12-14, авторът на това послание определя тези основи вече като елементарни. Бог вижда Своето потомство, Църквата на Новото Творение, като преносителя на млякото на Неговото слово, което протича чрез Святия Му Дух. От позицията на този символизъм, ние можем да разберем духовната позиция на Новозаветната църква – да ражда, изхранва и подготвя, тези които идват при Бог чрез Исус Христос.
Църквата на Новото Творение, в качеството си на майка от Господ за изкупените, трябва подобно на естественото желание на майката да се грижи за новороденото си, докато то бъде отбито и стане готово за твърда храна.
Функцията на изхранването с твърда храна е за тези, описани в Ефесяни 4:11. След известно време, млякото, което е словото на Бог се заменя за силна храна, която да изведе растящия християнин до зрялост в пътищата на правдата и пълнотата на Божията мъдрост.
Мойсей – Първият официален пророк на Израел, след като нацията напусна Египет. Всъщност той бе Старозаветен прототип на апостола, поради естеството на неговата мантия. Мойсей беше роден в семейство на Левити и избавен от смъртта, поради целта на живота му. Той успя да избави от Египетско робство Божията първа и единствена заветна нация. Мойсей беше въведен в своето служение към Яхве на четиридесет годишна възраст, след като беше избягал от Египет, където щеше да бъде следващия Фараон.
Мойсей разбираше, че беше призван към нещо различно още от ранна възраст. Той обаче не можа да влезе в пълнотата на призива си, преди да премине през четиридесетгодишния период на изгнание в Мидия. Там той мина подготовката на Бог, за да може да поведе хората Му и да ги избави от плен.
Впоследствие Бог издаде и постанови чрез Мойсей управлението и реда на новата нация. Мойсей назначи нейните политически, религиозни и обществени лидери, както и съдебна система. Помагаха му Аарон, неговия по-голям брат и сестра им Мариам. Като подготовка за неговата експанзивна съдба, Мойсей беше отгледан и израсна в дома на Фараона като негов син, защото дъщерята на Фараона го извади от реката. Така той стана син и легален наследник на Египетския трон. Мойсей посмъртно е смятан и почитан като най-великия пророк, живял преди Спасителя Исус.
Молех – Националното амонско божество, споменато в Левит 18:21 и Еремия 32:35.
Молитва – Смирена молба на вярващ, отправяна към божество или по-висша сила. Да бъде умолявано божество или сила.
Молитва в Святия Дух – А) Молене на езици. Виж Юда 1:20. Б) Учено в Новия завет, като предимство на Новорождението. Способността за това бе дадена на ранната Църква в деня на Петдесятница. Тогава Святият Дух слезе върху сто и двадесет души, които се бяха събрали, чакайки Го в горницата, според заръчаното от Исус.
Идването на Божия Дух, известно още като изливането на Духа, се прояви под формата на огнени езици, които дойдоха и почиваха там върху хората. Тогава те бяха кръстени с този огън и всички започнаха да говорят на език, който никога не са учили. В резултат на това, когато чуждите хора ги слушаха, те чуваха за Създателя Бог и Неговите чудесни дела на своя собствен език. Оттогава славният дар на Святия Дух се е превърнал в стандарт и белег за тези, които са новородени.
Молитвата в Святия Дух с цел обяснение и пояснение, представлява комуникацията на божествения език на Троицата. Нещо повече – този вид общуване обхваща всеки език, който някога е бил говорен на планетата, от създаването на Адам, както и всички, за които предстои да дойдат. Виж Битие 10:20, 31; Псалм 55:9; Марк 16:17; Деяния 2:4-11. Молитвата в Святия Дух дава достъп до комуникационната мрежа на духовния свят и позволява общуване тип Дух към дух, между Господ и Неговите светии.
Молитвата в Святия Дух дава възможност на Божиите протократични сили да чуят от сърцето на светиите, това от което те наистина се нуждаят и искат, за да могат да го получат в съответствие с волята на Господ за тях. Виж Деяния 10:46. Виж Молитва на други езици и Говорене на други езици.
Молитвена манипулация – Молитва, която е изговорена, за да декларира, застави или предизвика определено желание да се изпълни в живота на друг, независимо от неговата или нейната воля, нужди или желания. Такава молитва пренебрегва също така и волята на Господ и целите Му за живота на хората. Договора на Валаам с Валак срещу Израел е пример за такъв вид молитва. Виж Валаам. Виж Числа 22.
Молитва на други езици – Друг начин за определяне на молитвата в Духа. Молитвата на други езици позволява на светията на Новото Творение да комуникира на езика на свръхестественото, и ефективно да атакува, смъмря и преодолява силите на мрака. Това общение позволява на Божиите деца да изваждат от света на Духа, нематериалните още, но съществуващи в духовна форма благословения и снабдяване. Тук се включват всички добри неща, които Господ е снабдил за нас чрез Новия завет в Неговата кръв.
Апостол Павел, който беше пратен към езичниците, безапелационно разкри, че речта на езиците включва както земни, така и ангелски езици. Той обясни това в своето слово за любовта и нейното превъзходство над всеки вид духовни дарби. По този начин той оповести, че ангелите на Бог, изпратени да служат на наследниците на спасението, могат ефективно да комуникират нуждите им, използвайки всеки език, говорен някога на земята. Нещо повече - ангелите имат ресурсите и способността да го предават под формата на всяка форма на общуване, известна на цялото творение. Виж 1 Коринтяни 12:10,28,30; 31:1; 14:2-6,18,21.
Съществува очевидна разлика между молитвата на други езици и говоренето на други езици. Молитвата на езици включва класическите елементи на молитва, които са дискутирани в словото, с изключение на това, че тя не е изговорена на родния език на вярващия. Тази разлика става още по-важна, след като човек разбере целта на двата вида молитва (на собствен и на чужд език). Молитвата на други езици включва действията на Святия Дух, обитаващ в човека, който се моли и покланя. Според Римляни 8:26, Духът помага да бъдат превъзмогнати нашите немощи и недостатъчност на духовна сила, чрез която да достигнем въпросите и целите, които ни подтикват към молитва. Слабостите, упоменати в този стих означават слабост на ума поради емоционална умора и стрес или просто умствена и физическа умора, причинени от непрекъснатите изтощителни изпитания и премеждия. Също така немощта може да произлиза просто от духовна наивност относно Бог, принципите и пътищата на Неговото царство.
В допълнение към всичко казано по-горе, слабостите могат да произлизат от плътските мотиви за нашите молитви. Това става, когато молим Бог за неща, породени от човешки желания и страсти. Немощи още могат да бъдат наречени естествените човешки ограничения, които му пречат да влезе в сферите на Духа, за да може славно да изпълни волята на Бог, чрез духовните принципи, закони и сили, които Той е отредил. В повечето случаи тези ограничения произлизат от липсата на основни духовни умения, съчетано с естествената умствена и физическа слабост, които може евентуално да имат връзка, но не задължително с някакъв вид болест или недъг.
Поради всичките тези причини, авторът на Юда ни увещава да се молим непрекъснато в Святия Дух(други езици). Изглежда, че има конкретна връзка между този вид молитва и изграждането на вярата. Павел допълни в потвърждение на това, когато каза, че молитвата на езици назидава молещия се. Виж 1 Коринтяни 14:4.
Молох – А) Семитско божество, което изисквало от поклонниците си да принасят децата си като всеизгаряне. Б) Иронично е, че това божество е смятано за любящ и закрилящ баща. В) Смята се, че е същото като Мелех.
Монотеизъм – Вяра само в един бог. В световно отношение, общоприетите монотеистични религии са Юдаизъм, Християнство и Ислям. Според Библията обаче, Яхве на Юдаизма е баща на Исус Христос и Той е единствения истински и жив Бог. Сътворението, греха, изкуплението и кръста, всички установяват вярата в Христос като единствената истинска религия за Новозаветния вярващ.
Морета – В пророчески контекст моретата представляват разнообразното население на земята. Издигането на зверове от морето е показател за идеите, мотивацията и вътрешната духовна направа на тези, които са в лидерски позиции над масите. Хората, които представляват множествата по земята, най-често биват представяни като големи водни маси. Изборът на тази символика е показателен за нестабилната същност на човека, често пъти хаотично съществуване и принос към бъркотията в земния живот. Водния символизъм говори още за лесната промяна на състоянието и нестабилност в духовно, поведенческо и мисловно отношение. Виж Исая 17:12.
Морско синьо – Цвят, който символизира военна власт, мощ и назначение.
Морфей – А) Бог на съня и сънищата Б) В пророчески аспект отразява ленност и мързел. В) Извратено подобие на ангела на съня, който е описан в Библията, като носещ и съпътстващ виденията и сънищата. Виж Малак.
Мост – Символ на преход и най-вече транзиция през високите и трудни периоди на живота. Мостовете могат да бъдат символ на промени, свързани с трудности в живота, както и правото на човек да премине от един в друг етап от живота си. Пророчески, мостът е аналогия за свод/арка над водите, било то спокойни или развълнувани, според причините, довели до мястото на прекосяването им.
Сравнен с тунела, мостът означава външен и видим преход или преминаване. Тъй като мостовете позволяват прехода да се извърши над препятствието (долина или води), те отразяват небесен или духовен(възвишен) преход и транзиция. Често мостовете известяват духовно смъртта и отказването от старото, за сметка на преминаване в нов и по-добър начин на живот.
Ходенето пеша по мост е символично за бавния и мъчителен път на преминаване. Шофиране по мост може да означава целенасочено преминаване изцяло в контрол на шофьора. Спиране по средата на моста, отразява бездействие и застой по време на преход. Стоене в началото на моста, говори за решение – да се премине от другата страна в нещо ново или да се продължи по стария начин.
Мот – Вавилонски бог на смъртта.
Мощ – Способност да извършваш и изпълняваш различни дела. Сила, чрез която да окажеш натиск или да повлияеш. Виж Потенциал.
Мрежа – Мрежата символизира на пръв поглед крехката сила на този вид устройство, което е предназначено да улавя и омаломощава силните. Тя е преобраз на душите, които са уловени крадешком, като невидимото покорява и завладява видимото. Мрежата също така е преобраз на естествената хитрина, която има за цел да улови, това което е неукротимо, неуловимо и непокоримо. Мрежата илюстрира триумфа на Христос над изгубените души, които за Него представляват риби, хванати от моретата на света. Неговата метафора с мрежата, представлява морската Му власт и сила като Създател и Изкупител. Той лови хората от водите на живота, спасявайки изгубените и избавяйки тези, които са Негови чрез мрежата Си. В този контекст, мрежата се отнася за Словото на Бог, което е заложено и метнато във водите на света от Святия Дух. Според тази символика, Господ нарече Своите пратеници “ловци на хора”.
Музикално пророкуване – Пророческо служение, което разчита или е видимо обогатено, когато бъде едновременно съпроводено с музика. Елисей нареди да повикат музикант, който да служи заедно с него, когато Йосафат го извика за съвет относно отиването му на война заедно с Ахав. Когато музикантът започна да свири, пророкът освободи словото на Господ. Виж Менестрел.
Мухи – Облаци насекоми, чието появяване, описано в Библията, е знак за съд на Създателя, от епидемия и зарази по земята. Мухите в пророчески контекст са показател за проявление на разрушителното присъствие на дявола, особено когато се отнася за рояци мухи. Виж Изход 8; Псалм 78:45 и 105:31. Виж дефиницията за Ваалзевул.
Мъгла – Знак за приближаващо духовно явление, откровение и транзиция. Прелюдия към нещо свръхестествено и/или духовно проявление. Мъглата е отражение на преминаващото, временното и на това, което няма плътност. Лъжепророците и скитащите се бунтовни ангели са определени в Библията като мъгла.
Мъдрост – Думата, която обхваща знание, прозрение, разбиране и информация, която човек използва в ежедневния си живот и духовните области на творението. В древността символи на мъдростта са били виното и водата. Духовните цветове на тази добродетел са златното и синьото. Числото на мъдростта в древния свят е било седем, което е отразявало универсалното и приложение и необходимост. Мъдростта дори е персонифицирана в Библията като дама в Притчи 8. Там тя е описана като велика личност, която управлява и раздава свръхестествените съкровища на Всемогъщия. Виж Притчи 8 и 9. Виж Седемте Божии Духа, Седем дни и Инкубационно преживяване.
Мъж – А) Пророчески се отнася за родоначалник, източник и семе. Б) Син, съпруг и баща. В) Човек от мъжки пол, обект, сила или духовно същество. Виж дефиницията за жена. Както жената е символ на плодородието, така мъжа отговаря на юначеството и силата. Виж Жена и Мъжки.
Мъжки – Общо описание на човек от мъжки пол, за когото не е отбелязано да носи специфично бащинско име или да е женен. Виж Жена.
Мълния – А) Древен символ на небесни оръжия и духовни битки в небесата. Б) Инструмент на промяна чрез катаклизми и нападение на небесни създания над хората. В) Символ на парадигмите. Виж Йов 28:26 и 38:25.
Мъченик – Новозаветната дума е свидетел. Смисълът на думата е, че така определеният човек е бил очевидец на жизнено убедителна истина, поради която той не се е страхувал да загуби живота си като свидетелство. В Новия завет, дяконът Стефан беше първия мъченик за евангелието. Неговият случай е описан в Деяния 22:20. В Откровение 2:13 Исус говори за Антипа, Неговия верен свидетел (мъченик).