Е

Е

От Еа до Ешурун

1. Еа – Върховен бог, почитан като спасител в древността. Вавилонският бог на лекарите и медицината.

2. Еанна – Храм за древния Вавилонски пантеон божества, който се е намирал в Урук, библейския Ерех (Битие 10:10).

3. Еаннеад – Събирателно название за деветте божества на династиите в древен Египет.

4. Ева – Жената на Адам, която той наименува след тяхното прегрешение в Едемската градина. Преди падението, Бог се обръщаше към двойката просто като Адам. Ева получи името си, след като те отстъпиха от волята на Бог. Виж Битие 3:20; 1 Тимотей 2:14.

5. Евангелизатор – Една от насоките на петкратното служение, която влиза в графата пътуващи служители. Третата длъжност, изброена в Ефесяни 4:11.

6. Евех – Шумерският бог на планините, който е бил победен от Инанна.

7. Европа – Финикийска принцеса. Още земята на божеството Феникс, което е било отвлечено от Зевс, за да му роди деца, едно от които е Минос.

8. Египет – Библейският Мизраим, наричан така поради черната си земя, разположена около реката Нил. Голям център за политеистично поклонение с главно божество Хорус, бога на слънцето за Гърците и Ра в Египет. Първоначалният дом на хамитските племена, където впоследствие нахлуват семитите от Вавилон. Виж още Озирис.

9. Египетски плен – Четиристотингодишният период, за който Бог пророкува на Авраам, бащата на Израилтяните, че неговото поколение ще бъде в робство на Египетската нация. Това се изпълни, когато Йосиф бе отведен в Египет и изпрати да доведат и неговото семейство, което по онова време наброяваше седемдесет души. По време на техния престой в Египетската земя, първоначално поради настъпилия глад, а после превърнал се в робство, броят на Израилтяните драматично се увеличи. След като вика на народа Му, стигна до ушите на Господ, Той издигна спасител измежду тях. Това беше Мойсей, отгледан от жената на фараона и потенциален наследник на Фараона. Чрез Мойсей Бог избави потомството на Авраам от Египет. Виж Битие 15:13.

10. Едгар Кейс – Популярен светски пророк, почитан като изцерителят на вяра от Кентъки. Неговият основен принос е бил популяризирането на доктрината за прераждането в духовната и религиозна среди в Америка. Най-известен е със своите медицински диагнози, поставени в състояние на транс, чрез който той изцерявал физически болните. Учредява и установява Асоциацията за Изследване и Просветление. Любимец на последователите на Ню Ейдж учението, много от които са възприели неговите практики и теории, като част от своята вяра. Неговите състояния на транс му позволявали да предаде тялото си като проводник за комуникация с починали хора(паднали ангели), които са му давали информация за пациентите, която е невъзможно да се получи по естествен път.

11. Едем – Думата означава рай на блаженство. Това беше първия дом, който Бог създаде и предвиди за човека – Адам и жена му Ева. Едем представляваше градина, в която имаше от всяко възможно добро нещо, източник на удоволствие, радост и наслада, за които Господ се беше погрижил да даде на Своето творение – човека. Задачите на Адам бяха само да я пази и да владее над нея. Имайки предвид обстоятелствата на падението (виж дефиницията), това означаваше, че работата на човека беше да допуска в градината само това, на което мястото му е там и служи за доброто на Едем и нейните обитатели. Адам напълно се провали в тази заръка и в резултат на това, отвори път и позволи на духовете и силите на греха и смъртта да влязат и да поемат властта над цялото човечество.

12. Едемското прегрешение – Термин, описващ греха на предателство, който Адам извърши срещу Създателя Си и цялото човечество, като не се подчини на забраната от Господ, относно дървото за познаване на доброто и злото. Неговата постъпка поведе след себе си последователни събития, чиято кулминация стана смъртта и нейното разпространяване във всички хора, въпреки че само той съгреши. Виж Битие 2-3.

13. Единадесет – Числото на смяна на парадигмите (примерите и образците). Единадесет е число на транзиция, което е символично за промяна в отношението на силите. То е позиционирано между десет, числото на божествена заповед и управление и числото дванадесет, което символизира управлението на заветните хора на Бог, особено Неговите апостоли. 3 Царе 6:38; 4 Царе 9:29; Еремия 1:3 и 39:2-3; Матей 19:28; Откровение 21:12-14.

14. Една десета – Десятъкът. Една десета от плячката след битка, получена от победителя в сражението, е била за Господ. Дарението е било принасяно от водачите на армията-победител. Една пета от оставащата част е била задялана като дял на свещениците. По този начин свещеника е поддържал дома на Господ, изхранвал е семейството си и е давал на тези, които са били назначени под негово управление. 

15. Едно – Число на пълнота и единство.

16. Едутун – Псалмист от племето на Мерари, служил под управлението на цар Давид, като музикант на светилището. Виж 1 Летописи 9:16 и 16:38, 41-42.

17. Езавел – А) Финикийска жрица, която се омъжи за царя на Израел, Ахав. Тя заля Израел с поклонение към Ваал, Тамуз, Ашерот и други противни божества. Името на Езавел е до такава степен известно с лошата си слава, че в книгата Откровение, тя е спомената като духовното влияние, стоящо зад лъжепророчествата, езическите ритуали и неморалното свещеническо служение към Бог.

           Нейното главно отклонение беше да съблазнява хората, особено управниците и лидерите на Яхве, към боговете на нейния баща. Б) Пророчица в Тиатира по времето на ранната Църква, която стоеше вън от храма и пророкуваше на хората, идващи да се поклонят. Тя комбинираше пророчество с професионална организация и вокално въздействие. Нейното служение окуражаваше общуването с демони, вероятно като начин за увеличаване на богатството си, чрез разнообразни жертвени ритуали на даряване.

18. Езекиил – Един от големите пророци с мантия на свещеник. Пророческата кариера на Езекиил беше пъстра, драматична, наситена и състояща се в по-голямата си част в духовната сфера на творението. Той беше призован към офиса на пророка четири години след депортирането му във Вавилон. Това го направи да бъде пророк в плен на езическа култура и земя. Служил около пети век преди Христос, посланието му е било центрирано главно върху Юда, с малки изключения и към другите нации. В неговото служение са включени театър, драма, рисуване и разнообразна смесица от прийоми. В неговия случай, Бог използва всякакъв вид достъпни средства, методи и начини, чрез които да изяви волята Си на хора, които бяха толкова затънали и оглупяли, че Той трябваше да визуализира наближаващия върху тях съд. 

             Никой друг пророк не обхваща толкова много от драматичния начин на изразяване на Бог. Той каза на Езекиил да нарисува идващата обсада и падение на Ерусалим, да се съблече гол и да лежи така пред хората, за да им покаже степента и тежестта на тяхното предстоящо робство. Той още трябваше да им изиграе как те щяха да ядат боклук и отпадъци в робството си. Това и още много други преобрази, Езекиил пресъздаде, за да бъде пример за пълното изоставяне от страна на Бог към хората Му, на произвола на жестоки, враждебни сили

          В ролята си на свещенически пророк, Езекиил проповядва и изисква ритуална чистота и святост в храма на Бог. С цел да придаде смелост на пророка и по-дълбоко разбиране, Бог се разкри пред него като Създателя и абсолютния Суверен на цялото творение. Езекиил стана свидетел на изумителни посещения от Бог, изключителни видения за Неговото творение и имаше регулярни посещения от ангелите Му. Пророкът бе използван да проповядва на съгражданите си в тяхната земя чрез Божествено транспортиране. Святият Дух на Бог просто отнасяше пророка на определените места в конкретното време. В единия от случаите, когато Езекиил проповядваше в Духа на лидерите на Израел, единият от тях умря на място. В записите на неговите пророчества можем да видим, че Бог на няколко пъти излезе отвъд рамките на законите на времето и пространството, като отнесе пророка, във времето и мястото, където трябваше да говори. В Новия завет, евангелизаторът Филип, беше използван от Бог по подобен начин, за да ускори разпространението на словото на спасение в Исус Христос. Виж Деяния 8.

19. Езеро – Място, където се събира вода, без да изтича. Символ на бездната, смъртта, затвора и погребани тайни. В миналото езерата често са били места на магьосничество, където вещици и чародеи са отивали да практикуват уменията си. Огледалната повърхност на езерото означава, че човек винаги може да види себе си, като чистотата на образа е била причина да се гледа на езерото като на огромна кристална топка. Това е и връзката на езерата със свръхестественото и най-вече с ясновидството.

20. Език на Духовния свят – Ако нямат разбиране на езика на духовния свят, пророците са буквално некомпетентни. Въпреки че разбирането на лингвистика и земно изразяване са важни за физическия свят, за да може да се поучава откритото знание от Бог, в случая с духовния свят, това не винаги е така. За да получиш свежо откровение, изисква изцяло духовен набор от обстоятелства. Гражданите на вечността и безсмъртните - всички са много активни в използването и комуникацията на този език.

21. Език на сънищата – Комуникация по време на сън. Общуване, което разчита на преобрази, символизъм и знаци, които говорят нещо специфично на спящия, за да предадат посланието си. Не всички сънища са пророчески. Част от тях са причинени от вътрешни тревоги, притеснения, желания или взети решения.

22. Езици – Библейски термин, който е нарицателен за молитвата в Святия Дух, според писаното в Юда 1:20. Молитвата или говоренето на други езици е дар на Святия Дух, който е предопределен за Църквата. Показател за това, че говоренето на други езици е очаквана функция за служителя на Новото Творение, може да бъде видяно в 1 Коринтяни 12:28, 30. По този въпрос се говори и в 1 Коринтяни 12:10, като форма на специално проявление на Святия Дух, когато се случва сред събиране на християни. Според 1 Коринтяни 14:14-18 молитвата на езици се различава от говоренето на други езици, според както е описано в други места от същата глава.

          Освен всичко това, в словото са разграничени два вида езици – едните са човешки, а другите на ангели. Това откровение внася допълнителна светлина върху обхвата на силата и влиянието на тази практика. Според Библията, молитвата на други езици дава способност на християните да общуват с Господ и Отец, на ниво дух с дух. Допълнително предимство е това, че могат да управляват невидимите сили на творението с по-голяма акуратност, като избягват влиянието на собствените си предубеждения. Друго преимущество на говоренето на други езици е, че вярващите в Христос имат достъп до всеки език, произлязъл някога от устата на Създателя Бог. Различните форми на общуване са създадени от Господ според нуждите на Неговите духовни и вечни дела на небето и земята.

23. Езичник – А) Термин, който първоначално е означавал “планинец”. Отговаря на библейското описание на аморейците, чиито отвратителни демонични практики, станаха причина народа на Бог да бъде депортиран от земята си. Б) Думата дефинира ритуалите и обредите на поклонение на Уика, друидите, вещиците, вълшебниците и магьосниците. Съвременното популяризиране на думата, описва тези, които практикуват окулт, черна магия, тъмни изкуства и заклинания. Виж аморейците в 4 Царе 21:3-11. Думата още описва “западняците”, които са били планински обитатели, чиято политеистична форма на поклонение е била непозната за монотеистичния Израел. 

             Такива религии са били изпълнени с идолопоклонство и потопени в магия и демонична намеса, около което са били центрирани ритуалите им. Преобладавала е некромансията, която е била  една от най-широко разпространените практики. Въпреки че на пръв поглед думата езичник, изглежда безобидна, нейните корени реално идват от разклонилите се религиозни практики на хората от древността. В ума на Бог, езичник е синоним на варварин и хедонист.

Терминът “западняк” се е отнасял предимно за аморейците и тези произлизащи от техния разнороден клан. Техните ритуали са били противни на Всемогъщия Бог на Израел, Който забрани на народа Си да научава и да следва езическите им пътища. Той постанови тази забрана, защото знаеше, че аморейското поклонение и начин на живот със сигурност ще отведат сърцата на Неговия заветен народ, далеч от Него. Най-известното име, което също така е станало и нарицателно за езичници е аморейци. Те са били като събирателно за целия спектър от идолопоклоннически практики. 

Впоследствие, Аморейската (планинската) религия е смятана за първоизточник на поклонението към природата, което представлява обожествяване и издигане на творението, по–високо от Създателя. Това поклонение е отразявало религиозната институция, издигната от Каин, впоследствие предадена на Нимрод и надолу през поколенията. 

Аморейските форми на поклонение са първопричината тази раса да получи името езичници. Те са практикували всякакъв вид астрално, земно и подземно поклонение към съответния вид божество. Астрологията, епикурейството, демонизма, ритуали при смърт и зоофилията са били доминиращи сред поклонението на този народ. Освен гореизброените, всяко друго извращение, което хората са можели да измислят, е било практикувано от планинците в името на религията. Основата за техните религиозни системи е било самосъхранението от елементите и суровите трудности на живота, което да завърши със спасение в отвъдния живот. Като заключение от всички тези данни, можем да кажем, че езичеството е предзнаменование и предпоставка за навлизането и влиянието на нечисти и фамилиарни духове.

24. Еклесиа – Гръцката дума за църква, която Христос обяви в Своето царство, като термин и нарицателно за Неговото тяло от вярващи. Духовната конфедерация на Създателя Бог и състоянието на Неговото Ново Творение. Думата се базира на древно-гръцка институция, която се е състояла от граждани, избрани в тази организация, за да разрешават различни ситуации и проблеми в обществото. Еклесията още е работила съвместно с управниците, императора, съдебната, политическата и военна власт на града и държавата. Виж Матей 16:18 и 18:17; Откровение 1:4.

25. Еклесиална йерархия – В Новозаветната Църква на Господ Исус Христос, йерархията е главно очертана на две места от словото: Ефесяни 4:11, където се концентрира върху режима на управление и 1 Коринтяни 12:28-29, където точната подредба в структура, е дадена от Господ чрез апостол Павел, в реда, който Той иска Църквата да последва. Легитимността на този ред е ясно потвърдена от самото начало на стиха :” Господ е поставил тези в църквата да бъдат”. Думата поставил е главния термин, подкрепян от дискретния ред на йерархията.

              Значенията на термина показват идеите за установяване, ред, назначаване, фиксиране и поставяне. Описаният модел тук не просто декларира това, което Господ постанови като йерархия на Своята Църква, но слага рангове на съответните позиции и диспенсации в реда, по който Той иска да бъдат и да управляват:

             - първо апостоли 

             - второ пророци

             - трето учители 

             - следват чудеса

             - после изцелителни дарби

             - помагане 

             - управляване

             - различни езици.

Моделът, описан от Павел, е нареден според реда, в който Църквата възниква в съществуване, привлича последователи и впоследствие се поддържа чрез посрещането на нуждите на спасените. Апостолът като специално изпратен, е този, който стартира процеса. После идва пророка, за да подкрепи работата с помощта на актуално слово от Бог и просветено духовно образование.

От служението на учителя произлиза такъв, който да пречисти вече оформеното от апостолското дело тяло. След като хората са излезли от света на греха и смъртта, логично е да бъде посрещната нуждата им от изцерение. Това е така, защото хората са съществували в света заедно с множество нечистота, зарази и развала, все още стоящи върху тях. След като спасените са установени здраво във вярата и в дома на Бог, работата по строене и поддържане на служението започва.

Поставянето на Божиите хора да работят в Неговото царство, е много важно за тяхното вкореняване и установяване в Него. Тук се включва служението на помагане. Увеличаващото се стадо се нуждае от управление, което да се справи с хаоса и бунта. Следователно, управлението идва на дневен ред. При така установената основа, служението на свръхестественото започва да се проявява и идват разните езици.

Този модел е не просто организиран, но и практически съвсем уместен. Почвайки с инициативата на апостола, която е стратегическа, свещеническа и военна, до момента на реалното издигане на военната сила на Царя - духовните войни от Църквата, която Той отреди да се развива и разширява на земята.

26. Екзорсизъм – Виж Изгонване на демони.

27. Екзорсисти – Такива, които изгонват демонични духове от хора чрез клетви, обети и обещания към духовете или към божествата, които те представляват.

28. Експерт – Майсторство, изключително умение, съвършено познаване на дадена област или дисциплина, придобито чрез практика и учене на конкретното умение или знание. Да бъдеш експерт, означава да си изключително добре подготвен професионалист от висока компетентност. Виж 1 Летописи 12:32-37; Песен на Песните 3:8; Деяния 26:3.

29. Ел – Жестоко и тиранично божество от Месопотамия, което е било почитано като бога на секса и войната. Израел, отстъпнически го свързва със своя Бог Яхве. Това им действие е довело до промяна в обръщението към Йехова, в което Неговите атрибути са били обозначавани с префикс Ел – името на езическото божество. Това име е било използвано също и като префикс в имената на много градове, споменати в Библията. 

30. Електричество – Светлини, изкуствено осветление и др. Показател за направеното от човешки ръце или човешко просветление. Модерни източници на сила.

31. Елементи – Основните, съществени (съставни) части на нещо. В пророчески аспект, думата се отнася за съставни обекти, предмети, субстанции или дисциплини, нещата, които образуват и генерират дейностите, съществени за функционирането на гореизброените съставни. Елементите като вид пророчески символи, отразяват безнравствеността на света, според неговите четири елемента – въздух, вода, земя и огън. Само огънят може да бъде създаден и управляван от човека. 

Без тези четири елемента, творението не би съществувало – въздух за дишане, вода за освежаване и хигиена, огън за отопляване и земята, от която сме създадени и откъдето получаваме храната си. Тъй като те са основополагащи за живота, голяма част от пророческата терминология и ресурси ги употребява и се основава на тях. Виж Галатяни 4:3 и 9; 2 Петрово 3:10 и 12.

32. Елиезер – Пророкът, който провъзгласи Божия съд срещу съюза на Йосафат с Израилевия цар Охозия. Виж 2 Летописи 20:37.

33. Елисей – Наследникът на пророк Илия, който поиска и получи двойна мярка от помазанието на учителя и наставника си. Необикновената мярка помазание му позволи да извърши два пъти повече чудеса от своя предшественик. Елисей още е наричан и избиващия пророк. Виж 3 Царе 19:15-21. Неговият импулсивен и напълно себичен отговор към подигравките на местни младежи, го накараха да използва своята новопридобита сила, за да предизвика смъртта на четиридесет и двама души, които бяха разкъсани от мечки в резултат от неговото проклятие. Единственият пророк в Библията, който умря от неизлечима болест.

34. Емайл – Символизира безсмъртие - аналогията идва от покритието и здравината на зъбите.

35. Еман – Пророк от 1 Летописи 6:33-42, който е служил по времето на Давид. Еман беше пророк-псалмист и музикант към светилището. Под негово ръководство стояха свещеници-музиканти, които хвалеха Господ чрез песни и музика. Той също е наричан и царския гледач. Виж 1 Летописи 25:1-8.

36. Енки – Вавилонски бог на вятъра и водата.

37. Енлил – Вавилонски бог на въздуха.

38. Енох – Седмият от допотопните(пределувиални) патриарси. Той е бил първият пророк, за когото се споменава в Библията. Неговите думи са се запазили за доста дълъг период от древността, дори до времето на написване и събиране на Новия завет. Юда дори го цитира в своето послание. Името Енох означава “посветен и приет”, другия му смисъл, който е леко негативен е “смъртен”. Виж Битие 5; Лука 3:37; Евреи 11:5; Юда 14.

39. Енсай – Важна за пророческия символизъм дума, защото тя дефинира древния цар-свещеник, който е управлявал населено място или общност, родена и установена поради дадено божество. Такъв тип служител беше Мелхиседек, свещеника на Всемогъщия Бог, чието древно обиталище беше Ерусалим, много преди да го представи и даде за наследство на Авраамовото потомство. Това обяснява как и защо Господ легално можеше да изгони предните обитатели на мястото. Впоследствие Той установи Своя народ там, както е било обичайно за онова време да правят боговете с избраните си хора. След като се е установявало коя е избраната от божеството раса или националност, даденият бог ги е въвеждал в земята, която предварително е била вече негова. Обикновено това е била земята или мястото, където богът първо е дошъл, когато се е спуснал на земята. Пример за това е Синайската планина, където Йехова слезе. 

          Това хвърля допълнително светлина върху наблягането на Исус, за Неговото раждане в света, за това че Той не е просто следващото божество, което се появява отнякъде. Виж Второзаконие 32:12, 17. Исус е вратата на овцете, защото Той влезе през портата на обора, както човешко същество се ражда на този свят. Идеята за царя-свещеник в стария свят се базира на случая, в който всичко се задвижва и става в определената земя или област, поради смесеното управление на духовно същество и човек. Виж Портали, Ерусалим и Мелхиседек.

40. Епископ – Гръцка дума от Новия завет, за човек, които е от стареите, такъв, който е с най-висок ранг в Христовата църква. Апостолите по подразбиране и презумпция са епископи, докато обратното не винаги е вярно. Виж 1 Тимотей 3:1-2; Тит 1:7;1 Петрово 2:25.

41. Епископски жезъл – Извита тояга, носена от епископите, която е била символ на властта на пастира. Символиката идва от техните пастирски задължения и приликата на техните хора със стадо, което Бог им е поверил, да се грижат и да го пазят. Тяхната тояга е смятана за символ на духовния им авторитет на пазачи и слуги с управнически задължения, които Бог им е възложил според Своята мярка. Извитата тояга е древен символ на управниците от нациите на Близкия Изток, които са били хора в управлението, военните сили или посланици. Извивката на края на гегата е преобраз на апостолска власт, подчинена на Христос като Негови подпастири.

42. Ера – Ясно разграничаващ се период от време, забележителен поради неговите последователни събития. Различните ери гравират в обществата своите забележителни исторически профили и драматични приноси на съответното време. Те са установени според степента на влияние и промени, които се осъществяват в обществото, културата му и даденото поколение. Виж Време.

43. Еремия – Вторият от големите пророци в Библията. Той е бил призован за пророк в много ранна възраст. Еремия е бил толкова млад, че не е имал желание да се покори на призива си, страхувайки се, че липсата на зрялост ще му попречи да изпълнява добре функцията си. Господ отвърна на извинението му с факта, че той не е призван поради възрастта си, но поради това, че е създаден да бъде пророк на нациите още от утробата. Служението на Еремия като пророк на съд и поражение, е изпълнено с мъка, тъга, отчаяние и депресия. Думите, които той е освободил, не са били нито популярни нито желани.

          В повечето случаи Еремия е изпращан към управници и царе. Той предсказва разрушението на родината си и съда на Бог върху управниците. Еремия е бил арестуван, прокуждан и наказван по всякакви възможни начини, защото тогавашните царе не са искали да чуят истината. Правени са няколко опита за покушение срещу живота му, докато той принудително се покорявал на гласа на Бог.

След толкова много враждебни реакции към думите му, естествените инстинкти за самосъхранение на Еремия го водят към опити да се съпротиви на словото на Бог. Пророкът прави оброк да не говори и дори да не получава слово от Бог, но бързо разбира, че силата на Господ над него е много по-голяма. Той записва как неговите напразни усилия да се бори с Духа на Господ са му причинили единствено физически дискомфорт, облекчение, от който е идвал само след като изговори пророчеството. 

Еремия разказва за треперене в костите си, изгарящо сърцебиене всеки път, когато решавал да не пророкува. Даниил и Захария са други двама пророци, които споменават подобни физически усещания, свързани с получаването и освобождаването на слово от Бог. Господ говори на Еремия чрез видения и сънища. Той използва притчи, гатанки, енигми и символизъм, за да предаде Своите мисли на пророка и да обрисува думите, които иска той да изговори. 

         Реакциите на хората към думите на пророка са били толкова резки, че Анания, който беше един от главните пророци на царя, отне пророческия товар на Еремия от врата му. Еремия се оттегли и се върна по-късно с отговора на Бог. Анания щеше да умре до дванадесет месеца, защото се беше осмелил да учи на бунт срещу Господ. Словото му се изпълни и Анания умря, според както беше предсказал пророка на Бог. В допълнение към това, земята беше предадена на Вавилонския цар, който позволи на Еремия да живее в страната си, оставайки на собствеността си. Така се изпълни обещанието на Бог за това, че той вярно предаде словото Му. В същото време закоравелия цар на Израел и управниците му бяха отведени в плен и депортирани извън страната си, според словото на Еремия.

44. Ерех – Един от градовете, построен от Нимрод. Виж Битие 10:10. Известен впоследствие като Урук.

45. Ерес – Най-прокълнатата тактика на ереста е нейния плод. Библията казва, че никоя лъжа не е от истината и всяка неправда е грях. Ереста заобикаля тези две твърдения, като представя малко истина, придружена с голямо количество примамлива измама. В основата си, ерес е доктрина на заблуждение, която бива възприемана като мнение и впоследствие като база за начин на поведение и публично разпространяване. 

         Богът на християните възприема ереста като акт на агресия от страна на измамени или неуравновесени души. Целта на ереста е да бъде объркана обичайната вяра на светиите и да се отклонят усилията на автентични служители на евангелието на Исус Христос. Еретикът е благосклонен към грешката и отказва да бъде разубеден от личните му виждания за въпроси, касаещи Библейски, ортодоксалното християнство. В Галатяни 5:20, ереста е представена като съизмерима с бунта, което е форма на измяна. Тя е раздорна, лицемерна доктрина, която декларира и разгласява обратното на това, което словото открива и има предвид. Ереста е човешка доктрина, правена за хора и предназначена за личности, които напълно пренебрегват Господната правда и я превръщат в лъжа. Крайният резултат е, че езичниците и народите хулят Божието име поради такива еретици. Виж Римляни 2:24.

Поради това, че ереста е продукт на човешката воля и личност, тя намира изява като се изтъква и цели да измести установената истина. Една от нейните стратегии е да предефинира вече известна доктрина и нейните характеристики. Тя действа чрез тайно разработени процедури за прилагането на новата догма, като еретикът напълно се посвещава на разпространението на грешната доктрина. Ереста има за цел да отежни, разруши, раздели и в края на крайщата да спечели последователи за едно изкривено, но с претенции да е по-леко християнство, в което страданието е презряно, а комфорта и удобството са пропагандирани. Неговите заблуди са толкова завоалирани и бледи, че ядрото истина засенчва лъжите.

Думите на пророк Еремия най-добре описват виждането на Бог за ереста. В Еремия 23:30 четем: “Затова, ето, Аз Съм против пророците- казва Господ, които крадат словата Ми, всеки от ближния си”. Това енигматично изказване, казва много за ереста и нейния път. Нейната догма се състои от откраднатите думи на Господ, които се поучават като ново откровение на Божествена истина. Целта е да бъде атакувано и разклатено библейското християнство, както и да бъде разрушен библейския начин на живот, следващ примера на Христос, според писаното в 1 Йоан 2:6.

Тези откраднати и преиначени думи, които имат духовен произход и природа, изглеждат като открити тайни. Тъй като идват от Господ Бог, те имат вид на вечни, въпреки че ереста не е нищо повече от свръхестествен опит да бъде узурпиран живота на хората и да бъдат отделени от Живия Бог. Ереста се явява като алтернатива на безкомпромисната истина. Тя е подканяща доктрина, целяща да смекчи и облекчи, което я прави да е съвсем близка до стандартното предсказване на бъдещето. Ереста успокоява хората, така че те да заобиколят и избегнат покаянието, като същевременно подкопава и святостта.

Обикновено ереста се сблъсква със специфични неотменими елементи от Библейската доктрина, които трябва да останат непроменени. Най-основните от тях са: Божията праведност; Неговата истина – Той не може да лъже, защото това е просто невъзможно за него; Неговите наредби и съд,(чиято цел е да донесат живот); Божията святост и отделянето от света; и накрая е мотива, който Го задвижва да прави всичко за творението Си – Неговата любов. Гореописаните са стандартните основи на Божествената истина и те характеризират фундаменталните белези и отличителни черти на Бог Отец.

По отношение на Бог Син, Исус Христос, можем да отбележим прилежащите Му неотменни качества и призив към: покаяние – основно изискване за влизане в царството Му, спасение чрез Новорождение, освещаване от мъртви дела чрез Неговата истина (Йоан 17:17; Евреи 6:1-2) и идването на Святия Дух, Който да живее във вярващия, като Се изявява чрез мощни демонстрации на словото Му в дела и истина (1 Коринтяни 4:20; 1 Солунци 1:5). Разбира се връхният камък на всички тях е святостта. Чрез Исус, всичките гореизброени изисквания се проявяват върху Неговите ученици, които обичат Отец и Неговия Син еднакво и дават свръхестествено изразяване на тази любов на земята и помежду си. И най-накрая, е Святия Дух, последния киселинен тест на Създателя Бог за ереста.

Библията поставя изключително ударение върху работата на Святия Дух в живота на  хората(Виж Ефесяни 5:9-10). Присъствието на Бог в духа на човек, означава полагането на вечни фундаментални истини, които изтръгват греха и плътското от душата и подготвят хората за живота им през вечността. Двадесет и един от дискретните елементи и проявления на Святия Дух, освен тези от 1 Коринтяни 12:7-11 са: 1) Духът на Бог; 2) Духът на Господ; 3) Духът на твоя Баща; 4) Духът на мъдрост и разбиране; 5) Духът на съд; 6) Духът на горене; 7) Духът на съвет и могъщество; 8) Духът на знание; 9) Духът на страх от Господ; 10) Духът на благодат; 11) Духът на истината; 12) Духът на святост; 13) Духът на живота; 14) Духът на Исус Христос; 15) Духът на осиновление; 16) Духът на смирение и кротост; 17) Духът на свободата; 18) Духът на откровение; 19) Духът на слава; 20) Духът на спасение и изкупление; 21) Духът на пророчество.

Доктриналните откровения, които предстоят да бъдат разкрити по време на нашия живот тук на земята, трябва да бъдат в унисон със словото и да бъдат тълкувани и прилагани, според двадесет и едната характеристики и цели на Духа. Да бъде проповядвана и разпространявана истина, която пренебрегва или занижава важността на святостта е ерес. Същото важи за рекламирането на свободата, която извращава освещението и святия начин на живот. Спасение без покаяние е нещо, което Святият Дух не може да прости или да извърши. Да направи това, би било за Него отстъпване и заобикаляне на най-главния критерий за изкуплението – новорождението. 

Да се разпространява мъдрост, която отмахва страха от Господ, е ерес. Да бъде проповядвано универсално изкупление, което не зависи от свободната воля на хората и тяхното задължение да изберат да бъдат спасени от Господ Исус Христос и да станат обиталище за Святия Му Дух, е ерес. Да бъде отменена Божията справедливост и съд чрез Неговата благодат, любов и милост е ерес.

        Пророците, които са подбудени да изследват и преценяват ереси, трябва да изучат много внимателно дадения учебен материал, вида, в който той се поднася и ефекта, който цели. Трябва също така да изследват как ще се развие дадената доктрина, когато бъде възприета в живота на вярващия. По какъв начин едно подозрително учение, което влиза в конфликт с установена истина, се проявява в действие. Какъв е плода, когато учението зарази и други, е важно за пророческото изследване и трябва да бъде предвидено. Въпреки че може да е трудно да вникнем проницателно във всяка една нова доктрина, която се издига, един добър метод на елиминиране е, да бъде оценен плода от нея и къде стои той спрямо Духа на Бог. Крайният плод на здравата доктрина е праведност, която води до святост, което е твърде често пренебрегвана истина. Виж 2 Коринтяни 9:10; Филипяни 1:11. Други плодове са покаянието (Матей 3:8) и плодовете на Духа (Римляни 8:23). Въпреки че е винаги добре да знаем етимологията на различните термини, особено на такъв като ереста, в крайна сметка плода от дадени думи или доктрина е този, който ни дава най-точен анализ. Гамалиил беше този, който даде най-добрия отговор в Деяния 5:34-39. Ереста трябва да бъде опровергана и отхвърляна, но когато тя устоява, това е единствения разумен съвет, който да се приеме. Времето разкрива истината.

46. Еретик – Учител на ереси и агент на лъжливи доктрини и неортодоксалност.

47. Ериду – Град в древна Месопотамия, който е бил най-ранното човешко установяване в тази област. Също така мястото на храма на водния бог Еа. Древните градове са важни, поради това, че те маркират крепостите на основаващото или завладяващо божество, които в повечето случаи са активни и управляващи и до днес над тези области.

48. Ерихон – Моавски град, чието име означава “лунен град” или “благоуханно място”. Исус Навин, водача на Израел и наследник на позицията на Мойсей, изпрати съгледвачи, които да разузнаят в града, преди да го нападне. Там те бяха посрещнати и подслонени от блудницата Рахав, преди да се върнат обратно да докладват на началника си. По-късно, когато града беше покорен, Рахав и семейството й бяха пощадени поради гостоприемството й към съгледвачите. Впоследствие нейната милост и спечели място в родословието на Израел, като вечен наследник на обещанията. Виж Числа 22:1.

49. Еровоам – Ефремски син на вдовица, която прислужваше на цар Соломон. Неговата изобретателност му спечели управлението и властта над десет от племената на Израел. Той направи две златни телета за поклонение в Израел, които бяха на пътя към Ерусалим. В Библията пише, че той измисли своите фалшиво-религиозни култови центрове от собственото си сърце. Еровоам направи това, защото се страхуваше да не би поданиците му да го напуснат и да отидат под управлението на Юда. Двете места, където той организира поклонението, бяха Ветил и Дан.

50. Ерос – А) Бог на любовта и секса. Пакостливо създание, което е било смятано за секс-партньор на Псухе, богинята на душата. Б) Еквивалент на гръцкия Купидон, който е божеството, почитано на ежегодния празник Св. Валентин. Преобраз на разрушителния първичен инстинкт, който се отключва чрез екстремното и нерационално непрекъснато преследване на плътски удоволствия.

51. Ерусалим – Столицата на Израел, която беше завзета от втория им цар Давид, от  евусейците. Това е главния град на Юда, който е наричан с няколко други имена в Библията: Салем, Ариел, града на Бог, светия град и Сион – Божията крепост или високо място. Името му е свързано с двете големи планини, които се намират около него. Виж Планини. Обобщаващо, името му означава “основано притежание на мира”, което съвпада с Езекиил 43:7,12. 

             Ерусалим е толкова древен, че има запазени Египетски текстове от трети век преди Христос, в които се споменава. Неговият произход, според както е описано от пророк Езекиил, е от Ханаанската земя. Продукт на смесен брак, от баща амореец и майка от хетите (Езекиил 16:3). Неговият произход предвещава съдбата му – да бъде населяван, да дава подслон и от него да произлязат всички народи (Деяния 2:1-13). Аморейците и хетите бяха две от десетте племена, за който Господ каза на Авраам, че неговите наследници са призвани да ги изместят. Виж Битие 18-21.

Преди да дойде във владение на израелтяните, Ерусалим се наричаше Евус (Виж Исус Навин 18:28). Неговото население – евусейците, бяха победени от Исус, който проправи път за предстоящото идване на цар Давид, който щеше да направи града своя крепост и столица. Духовната материя на Ерусалим може най-добре да бъде видяна чрез следните пасажи от словото: Псалм 46:4, града на Бог; 4 Царе 5:6-7, града на Давид; 2 Летописи 25:28, града на Юда; Псалм 48:12, Сион; Матей 4:5; светия град. Пророк Исая го видя като верния град в Исая 1:21,26 и като града на правда в 1:26. Друг Старозаветен пророк Захария, нарича Ерусалим града на истината в Захария 8:3; в Псалм 48:2, Ерусалим е града на великия цар, имайки предвид Исус Христос, Месията. В днешно време, града е все още основно под Мюсюлмански контрол, като дава убежище на най-големия спектър религии на планетата.

  Първоначално града е наречен Салем и управляван от настойника на Всемогъщия – Мелхиседек. Той е назначен от вечността, за да установи и да го задържи за неговия предопределен наследник. Това е откровение, което показва, че Ерусалим винаги е бил и винаги ще бъде крепост на Създателя. Историята на Ерусалим и битките за него и около него, датират от незапомнени времена. 

Управлението на Мелхиседек, като цар-свещеник (енси) е съществена подробност, тъй като призива на евреите да бъдат народ на Всемогъщия, който да се установи в този град, е загатнат от неговото владеене на Ерусалим. В Евреи 7, Мелхиседек се описва като безсмъртно същество, чието родословие не е земно. За него се казва, че дните му нямат начало и край. Сравнението на произхода на Мелхиседек с този на Исус Христос не е за да го приравни с Него, но за да покаже, че той влиза в категорията, описана в Йов 1:6. Този пасаж има за цел да покаже неговата направа, която въпреки че изглежда на външен вид човешка, е повече ангелска или най-малкото от небесен характер. 

Такова феноменално откровение, установява това, че Създателят, заедно с всички останали “божества” е поставил Своя регент в плътта. Господ още му е делегирал правото да упражнява Неговата суверенна власт и да разпределя богатствата Му на земята от мястото, наречено Ерусалим. Това е всъщност, което е било правено още от началото на дните с Адам, дори и след изгонването му от градината. Прокуждането на Кайн, от своя страна е довело до разширяването на тази концепция и нейното действие върху синовете на мрака. Виж Шумери.

Поради това, че е дело на свещеници (особено на царе-свещеници, постановени от своите богове), които да размишляват, управляват и разпространяват благословенията на божеството върху земята, ролята на Мелхиседек, като цар-свещеник на Ерусалим става още по-ясна. Очаквайки първия човек, който да дойде и да поеме управлението на Божия духовен център на сила, Мелхиседек е натрупвал богатство, провизии, положение и известност, които да предаде на Авраам, за когото той без съмнение знаеше, че идва. 

От реакцията на Авраам към Мелхиседек можем да видим, че това е било широко разпространено отношение и обичай за тогавашните дни. След победата си над петимата царе, той показа специално отношение към царя на Салем и го третира като свещеник и цар на своя нов Бог. Авраам го почете и даде десятък от цялата плячка на царя, която той да постави в храма на Всемогъщия. Фактът, че е имало храм в града, е установен поради това, че всички тогавашни древни градове с местни божества, са им строили храмове, разположени в центъра на града. От ролята на Мелхиседек можем да заключим, че Яхве е имал храм в Ерусалим, където свещеника и група от свръхестествени служители са стояли в застъпничество и като посредници на падналото творение. Виж Храм.

Множество култури, религии и така наречени божества, са били владетели над Ерусалим, като най-ценното място, център на земята, за което Създателя казва, че там е Неговия престол (Езекиил 43:7, 12). Ерусалим е град, който е бил завладяван и изгубван по едно или друго време от почти всяка една доминираща сила на планетата. Битките за него и вида му на съществуване ще продължат до момента, в който Новия Ерусалим, описан в Апокалипсиса, не слезе от небето. Виж Мелхиседек и Енси.   

52. Есагила – Име на един от най-известните храмове във Вавилон.

53. Естествен – Дарби и таланти, дадени от Бог на хората, за да подпомогнат техните цели на планетата. Те допринасят и усилват естествения наклон, желания и възможности на дадения човек.

54. Естествен сън – Сънно състояние, по време на което виждаме образи на ситуации, състояния, емоции и т.н. от нашия живот. Това не са непременно пророчески сънища.

55. Етиопия – Областта Хус(Куш). Производно от дума, която означава обгорели лица. Нарицателно за хора от африкански произход.

56. Ефод – Одеждата (къса горна дреха), която са носили свещениците, при изпълнение на техните официални задължения, особено когато са се допитвали чрез Урим и Тумим. Виж Изход 25:7 и 28- ма глава.

57. Ехидна(Змия) – А) Символично за мистичен дух. Б) В сънища и видения това влечуго символизира присъствието на тъмнина и демонизъм. Змията е използвана като преобладаващ демоничен символ, които е белег за култовите дейности на силите на мрака. В) Белег за придаване на окултни сили и власт. Виж Битие 49:17. Виж Змия.

58. Ешурун – Поетичното и умалителното име на Бог, с което Той нарича Своята възлюбена нация Израел. Думата означава “Неговите праведни” или “Моят праведен народ”. Също така, името може да бъде преведено и като “Божията земя на праведност”. Според това, което е написано в словото, Ешурун е термина на Яхве за това, колко Му е скъп и мил, Неговия заветен народ. Виж Второзаконие 32:15 и 33:5, 26; Исая  44:2.