А
Аарон – Брат на Мойсей, когото Йехова определи да бъде пророк на Мойсей. Името Аарон означава “носител на светлина”. Изход 4:14.
Аароново свещенство – Точното наименование на свещениците, които служиха на олтара в eврейската религия според Стария завет, имащи изключителната привилегия да докосват святите предмети в храма на Йехова и да разполагат с тях. Свещениците са отговаряли за всички приноси и жертви, като има ясна граница между тях и Левитите, които са били техни служители.
Абидос - Свят храм на Озирис, а също и неговия гроб. Мястото, където са погребани много от фараоните.
Абракадабра - А-Бра-Ка-Дабра всъщност са първите букви от древната финикийска азбука. Събрани заедно, буквите съставят името на демон на заразите и болестите. Думата е използвана в миналото от заклинателите, за да декларират “нека нещото да бъде разрушено”. Думата е заимствана от техните съвременни последователи, в смисъл “да стане”, когато правят нещо да произлезе от нищо, което всъщност е още един опит за магическо призоваване. Други източници определят основното значение на думата като “проклятие”.
Абсу - Халдейски духовен термин, означаващ пространство.
Абук - Първата жена, според народа на пигмеите. Нейната емблема като жена-богиня, е била малката змия.
Авадон – В книгата Откровение, това име се отнася за Сатана, носителят на смъртта и погубителят на изгубените. Той е инструмента за съд на Бог и задачата му е да премахне всички невярващи от земята - съществува, за да погубва и разрушава. Божият съд на смърт и разруха се изпълнява чрез него. Най-много тази дума е употребена в книгата Йов. Йов 26:6, 28:22, 31:12; Псалм 88:11; Притчи 15:11, 27:20; Откровение 9:11.
Преди Създателят Бог да даде откровение относно истинската същност на това духовно създание, древните култове са виждали Авадон като положително, даващо мъдрост божество. Името Авадон е било използвано като название на яма или пещера, в която последователи на мистични религиозни учения се влизали, за да се срещнат с божествата, на които ще служат. Това преживяване е разглеждано като ритуално въвеждане в тайнствата на учението, където “божеството” дава откровения на последователите си. Търсещите духовно просветление чрез този ритуал, са приемали билки, предизвикващи халюцинации. Състоянието на транс им позволявало да почувстват присъствието на невидима сила, която им давала духовно наставление.
Често това наставление е било под формата на ужасяващи и кървави видения. По този мъчителен начин, кандидат-служителят на бога или богинята, се е запознавал с духовните сили, стоящи зад конкретното божество.
Терминът ад се свързва с Авадон, поради болезнената и ужасяваща среща със свръхестественото по време на това посвещение. Тези срещи са част от процеса, при който падат всякакви пречки и задръжки в човешкия ум, така че той да се издигне до ума на божеството. Господ Исус Христос подчертаваше точно това относно ада, когато обясняваше как хората трябва да се подготвят за живота в отвъдното. Той описа съдбата, очакваща тези, които отхвърлят милостта и изкуплението от Неговия Отец за сметка на това да робуват на греха, на Сатана и неговите демони. Господ дори подчерта, че ада всъщност е създаден за дявола и за неговите ангели, но впоследствие измяната на Адам отвори ада и за хората. Последователите на мистичните учения и религии по онова време, които са минавали през посвещението Авадон, без съмнение са виждали паралела между техните преживявания в пещерите и това, което Исус говореше. Една от главните цели на Господ, когато поучаваше за ада, беше да направи най-точно описание, което да бъде адекватно на преживяванията на хората в религиозните общества по онова време. Той искаше тези хора да разберат, че поробването на плътта в името на извратено благочестиви, лицемерно свещенически или други подобни причини, е нищо в сравнение с това, което очаква тялото и душата на обречените през вечността в ада. За справки Матей 25:41.
Като Създател съвместно с Най-Великия Бог, Исус несъмнено знаеше, какви бяха мотивите на Отец, както и факторите, които изискваха създаването на място като ада – затворът за вечността. Неговата мисия като Спасител, беше да избави хората от вечна присъда в ада, тъй като Отец от самото начало не го е предвидил за тях. Случката в Матей 25, разкри Авадон и неговата измама, като показа основната характеристика на Сатана - баща на лъжата. Покварената лъжа, която дяволът беше прокарал относно същността на Авадон, е просто хитро изработена измама. По такъв начин Сатана си осигурява поданици за своето царство на мрака, над които ще владее за вечността като принц на тъмнината. Темата е засегната в Исая 28:11-19 (сравнете с Битие 3:22) и Езекиил 28:11-19. Следователно, когато апостол Йоан, чу името Авадон, споменато по време на видението за апокалипсиса, той много добре знаеше за кого му говори Исус. В откровение 9:11 се казва: “И имаха над себе си цар – ангела на бездната, който на еврейски се нарича Авадон, а на гръцки името му е Аполион”.
Йоан беше поучаван директно от Исус. Поради същността на неговата подготовка, той много добре разбираше кой и какво е всъщност създанието Авадон, както и първоначалната цел, с която е било създадено от Бог. Йоан беше наясно с лукавата стратегия, чрез която дяволът подмамва свободната воля на хората, изкушавайки ги да направят ада своя избор за вечността. Това знание в апостол Йоан, вдъхнови неговото тълкование на видението за бездната. За справки – дефиницията на Ад.
Авакум – Един от малките пророци от халдейския период, който е функционирал приблизително между 655 и 600 година преди Христа, при царете Манасия или Йодай. Той дава свобода на обърканото си словоизлияние пред Бог относно Неговото декларирано разрушение за хората Му. Неговото многословие свършва с това, че Авакум отива да търси убежище в своето пророческо място на страж, където да чуе отговора на Бог. Това, че той направи така, казва много за природата и условията за пророческата свобода на действие и толерантност от страна на Бог.
Излиянията на Авакум можеха да бъдат строго съдени и може би наистина щяха да бъдат, ако някой друг изискваше отговори по такъв начин от Бог. Поради това, че пророците са всъщност устата на Бог, объркването и скърбенето на Авакум, е съвсем възможно да отразява това на Бог. Въпреки всичко, той постъпи разумно, като се върна на мястото си на страж в своята пророческа кула. Заставането му в тази позиция, с цел да чуе от Бог, показва разбирането на Авакум за неговите ограничения пред Бог. С почит и внимание, пророкът демонстрира разбирането си за приемливо поведение пред Господ, дори и под стреса на такива тежки пророчества.
Авва – А) Древна арамейска дума, означаваща баща. Б) Използвана от Спасителя като обръщение към Неговия Баща - Създателя Бог. В) Записана, за да можем да разбираме взаимоотношението, което християните имат със Създателя Бог, според откровението, което са получили чрез Неговия Син, Исус Христос, при новорождението и изпълването със Святия Дух. Марк 14:36; Римляни 8:14; Галатяни 4:6.
Авгур – Буквално “птицегадател”. Предсказване и гадаене чрез знамения (предполагаем глас, който говори на жреците от обекти, животински или човешки вътрешности/черва и природни явления). Законова институция в древен Рим, авгурството е било извършвано от член или група членове от специфично обучени жреци в Рим. Чрез авгурство те са разкривали бъдещето и са се допитвали до Аполо като бог на пророчеството.
Авгурите са били опитни в тълкуването на нощни видения и често са били прикрепяни към генерали, които придружавали по времето на военни походи. Те са били винаги на разположение, за да дадат съвета на боговете за конкретна военна операция или стратегия. Техните предсказания са включвали гадаене на базата на изучаването на дадени обекти и предположения на основата на очевидно знаменателни предчувствия. Авгурството е вид чародейство, което е действало в служебните места и позиции в Римския съд, палатите и храмовете. Разликата между авгурите и официалните пророци е била в това, че авгурите винаги са имали нужда от дадени окултни предмети, за да получат откровение.
От друга страна, пророците на Дагон са били известни с това, че са били обладавани от духовете на посланията им. Много от тези състояния са били предизвикани по химичен път, така че пророкът да влезе в транс и див екстаз, за да може да освободи словото на божеството. В нормални условия, за тези пророци не е имало необходимост да търсят слово чрез обекти, въпреки че много от тях са използвали магьосничество или друг вид магически елементи, за да получат знание. Виж Левит 19:26; Второзаконие 18:10; 4 Царе 21:6; 2 Летописи 33:6; Езекиил 21:21.
Авгурство – Вид чародейство, което предрича наближаващи събития, като извлича знаменията си от полета на птиците или поведението на животните. Предсказанията на авгурството се основават на ежедневни ситуации, които се случват по необичаен начин и оттам се приемат за знамения и поличби. Древен Рим е имал специална каста от жреци, посветена на авгурството. Тя е трябвало да следи и информира държавата, правителството, военните и обществото за предстоящото бъдеще и успехи в различни начинания.
Думата авгурство идва от “полета на птиците”. Вярвало се е, че полета и поведението на птиците при конкретни обстоятелства, безмълвно са отразявали насоката и волята на невидимите богове, за които се е смятало, че направляват и определят пътя и полета на птиците. Това поверие е довело впоследствие до убеждението, че божеството или неговия дух е обитавал в избрани птици.
Авдия – Един от Малките пророци, който е бил в активно служение в интервала между 852-841 преди Христос. Обадия е бил изпратен да се занимае с враждата между едомците, които бяха наследниците на Исав и израелтяните, наследници на брат му Яков. Конфликтът бушуваше и беше подхранван поради непрекъснатото напомняне и предъвкване на Якововата кражба на първородството от неговия брат-близнак. И двете страни използваха тази история от миналото си като гориво за непрекъсващата вражда помежду им. Обадия е написал най-късата книга от Стария завет, като времето, по което е служил е преди Еремия.
Авел - Вторият син на Адам и Ева. Роден след тяхното прегрешение към Бог, когато са вън от Едемската градина, Авел е убит от по-големия си брат поради ревност. Авел имаше духовно разбиране относно правилната жертва, отредена от Господ за греха на баща му. По-големият брат, Каин, презря покорството на брат си и го уби, след като Бог отказа да приеме приноса му от плодовете на земята. Днес ние разбираме това като поклонение към природата, където създаденото се почита вместо Създателя.
Кръвта на Авел шокира цялото творение на Бог. Като резултат Господ наказа Каин, изпращайки го в изгнание. Неговата смърт бе записана като мъченическа. Името на Авел като модел за подражание от времето на Едемската градина, е единственото отбелязано в Божията хроника на вярващи. За справки – Евреи 11.
Името Авел се среща дванадесет пъти в Библията. Два от тях са в евангелията, където Господ Исус говори за Авел. Святият Дух ни го припомня в Евреи, също два пъти. За справки погледнете Матей 23:35; Лука 11:51; Евреи 11:4 и 12:24. От това става ясно, че Господ намира Авел за праведен и го вижда като жертва в тази ситуация. Останалите бяха маркирани и спомняни в Божиите хроники за техния живот само като престъпници. Книгата Евреи ни открива, че единствено Авел наследи вечен живот. Земното заточение и изгнание на другите – Адам, Ева и Каин – показва тяхното вечно отхвърляне от присъствието на Бог. Да бъдеш включен или изтрит от Божиите земни хроники, означава да бъдеш записан или зачеркнат от Неговите книги, което води до вечен живот с Него, или до лишаване от присъствието Му за вечността. В Битие 5:3 нито едно от двете деца на непокорното семейство не е отбелязано. Името на Адам е споменато и след него раждането на сина му Сет, което дава началото на богоугодни хора. Мойсей е наясно с това, колко е важна Божията книга на вечността, което се вижда от Изход 32:32-33. В допълнение към това, вижте Откровение 3:5,8 и 17:8. Друг случай, който подкрепя тази теза е този на Витсавее. Когато се проследява родословието на Христос, тя е описана просто като “жената на Урия” – Евангелие на Матей 1:6.
Авен – Нищо, прах, руини. Библейската дума, използвана основно за руини. Виж Бет Авен.
Авеста – Свещените писания на религията Зороастрианизъм
Авраам - А) Емигрант от Ур Халдейски, южен Вавилон, който поради завета с Всемогъщия Бог, чрез Исак и Яков стана баща на нацията Израел. Б) Вторият пророк на Йехова. В) Името му означава “баща на множествата”.
За справки към всичките определения – Битие; 4 Царе 13:23; Неемия 9:7; Матей 1:1; Йоан 8:39; Галатяни 3:8-9; Римляни 4:20.
Авраамовото лоно - Терминът, който Господ Исус употреби в Лука 16:22-33 за временния рай, който се намираше в ада. Това бе мястото, където тези, които отговаряха на стандартите на Стария завет за “Авраамово потомство”, бяха държани, докато Господ не отвори път за вечно изкупление. Новорождението, което позволяваше на починалите, напускайки този свят да идат направо при Бог, все още не беше достъпно. Исусовото дело на кръста направи достъпен за тях вечния рай, който е всъщност живот в присъствието на Господ Бог. Това е работата, която Исус извърши по време на тридневния Си престой в ада. 1 Петрово 3:20; Матей 27:52-53.
Автократ – A) Този, който има пълно самоуправление, неограничен монарх, тиранин. Б) Негативен термин, който може да се приложи към безскрупулни апостоли. В) Ровоам е един от многото автократи в Библията.
Автопророкуване – Практика на Новозаветната църква, основана на погрешното вярване, че всеки, който е познал Святия Дух и е кръстен в Него, може да си самопророкува и не се нуждае никога от пророк. Като под пророк тук се има предвид този, който стои в официалната, недостъпна за всеки длъжност, в офиса на пророка. Проблемът на Господ с това вярване е изявен от пророк Еремия, който казва в 17:9 – “Сърцето е измамно повече от всичко” и следователно не може да бъде познато от своя притежател. Еремия 10:23 дава още светлина по въпроса, като ни казва, че не е за човека да оправя сам стъпките си. Господ проектира Христовото тяло да функционира като Негово, тоест да има взаимозависимост между всичките му части, която да осигури изпълнение в пълнота на подкрепа, служение и поддръжка за всички, които са зависими от това.
Това, което хората чуват директно и точно от Святия Дух, е словото на Господ за техния личен живот. Това не е изненадващо, след като тези, предаващи се на самопророкуване, са стриктно насочени в чуването на слово от Бог за лични и често егоистични причини. В светлината на тези обстоятелства 1 Солунци 5:21 ни увещава да изпитваме всички неща. Това изискване за “изпитването на всичко” е невъзможно да се спази при автопророчествата. 2 Коринтяни 13:5 е в съгласие с това поучение, като там се казва да изпитваме себе си, дали сме във вярата на Господ Исус Христос. Библията ясно казва, че има много гласове в света – свят, който е пълен с много лъжепророци и ежедневно се появяват нови. Ето защо е опасно за човек да уповава само на своя си дух за чуване от Господ, когато няма в себе си пророчески дух. Това е особено вярно в случая, когато Господ каза, че е много лесно за официалните пророци да последват своя си дух и да пророкуват суетни видения и въображения. Колко повече това е вярно за тези, които никога не искат да бъдат разочаровани.
Хората търсят пророците на Бог, когато те наистина искат да чуят и да разберат Божия ум и сърце по отношение на тяхната ситуация. Хората, които не приемат тази важна институция на откровение (пророческата), за сметка на техните собствени мнения и заключения, всъщност търсят собствения си съвет под прикритието на духовно откровение. Виж Езекиил 14:1-12. Реакцията и отношението на Бог към пророците на Израел, които пророкуваха от собствените си сърца и дух е описана в Езекиил 13:1-9. Той осъди тяхното автопророкуване, защото те не следваха Святия Му Дух, но според собствените си разбирания говориха, като смятаха, че носят словото на Господ.
Когато Бог осъди тези пророци и тяхното лъжливо пророкуване, Той ни показа къде е проблема с такъв вид действия. Освен че ги сравни с лисици (образно за измамници, лъжци и разрушители), Господ описа тяхното отрицателно влияние. Според обвинението на Бог, в Езекиил 13:5 е ясно посочено, че пророците, които говореха според собствения си дух и сърце: “ Не се изкачиха в проломите и не издигнаха ограда около Израилевия дом”. Те не се погрижиха за пробивите в защитните стени на земята. Не бяха издигнали защитната преграда и стена на държавата си, което се отнасяше за Божията свръхестествена стена на закрила. Виж Йов 1:10.
Суетни видения, лъжливи чародейства, очаквани пророчества и непотвърдено от Бог слово, което няма никаква надежда да се изпълни, са обвиненията на Бог срещу тези посланици. Те оглавяват опозиция срещу Бог и застават срещу Него като противници. Езекиил 13:9 описва тяхното наказание; те незабавно са изгонени от общото събрание на Бог. След като отиват в изгнание, имената на обречените пророци са изличени от книгата на Божиите заветни хора.
На последно място, тези пророци се отстраняват и им се забранява да влязат отново в земята на Божия народ. Тяхното небесно обвинение е обявено еднозначно – те са съблазнили хората на Бог с мир, когато не им е бил отреден мир. Израел беше съгрешил, те се бяха отвърнали от Йехова, за да служат на езически божества. Лъжливите пророчества, както научаваме от Езекиил 13:13, запалват стратосферична война, която се проявява чрез опустошително време и разрушителни градушки, показателни за Божия съд срещу греха, идолопоклонството и чародейското пророкуване. Бог изпраща този съд, за да разруши земята, като възмездие за нейното отстъпничество и отказ от Неговото царуване.
Агав - Новозаветен пророк, които пророкува световен глад и каза на апостол Павел, че ще бъде арестуван в Ерусалим. Името Агав означава “скакалец”. Виж Деяния 11:28 и 21:10.
Агей – Първият от пророците след изгнанието по време на царуването на Дарий около 520 година преди Христа, Агей е имал относително кратка пророческа дейност. Смята се, че е бил доста възрастен, когато е влязъл в служение към Господ. Като пророк с манталитет на свещеник, той е бил изпратен да вдъхновява хората на Бог, докато те са възстановявали храма в Ерусалим и да подпомогне възвръщането на Святата Земя на израелтяните. Неговите пророчества завършват със силно окуражаване, защото първоначалните опити за покорство към Божията заповед, бяха посрещнати от силна съпротива на силите, окупирали тази земя.
Тогава хората реагираха, изоставяйки задачата и обърнаха своето внимание към себе си и към личните си цели, които бяха да строят домовете си и да гледат семействата си, а бяха стигнали само до основата на Божия дом. Агей ги смъмри за тяхното безделие и страх, като ги подкани да се заемат отново със строежа и този път да го завършат докрай. Неговото служение беше паралелно с това на Захария, много по-млад пророк, с който като пророчески екип те надзираваха, вдъхновяваха и пророкуваха завършването на този проект за период от четири години.
Завършването е било около 516 година преди Христа. Служението на Агей също така даде начало на възстановяването на монархията в Ерусалим с Зоровавел.
Пророкът подчертава връзката между възстановяването на храма и правилното поклонение на хората, приемливите ритуали и съответстващия на тях просперитет.
Агне – Невинна, чиста и безгрешна жертва, определена като приемлива за омилостивяване на божество. Агнетата са били най-честите животински жертви в древността, избирани поради тяхната абсолютна зависимост и покорство към пастирите си. Това най-ясно се вижда в характерното за тях нямо покорство при заколването им. Невинността на младостта е направила от агнето ефективна, чиста и безгрешна жертва.
Агнетата са били постоянно използвани в ежегодните пролетни жертви. Изборът на животно и времето за жертва са били подбирани поради съвпадението с две важни събития. Първото е била възрастовата граница на агнето за жертване. Според възрастта им, веднъж след като са прясно отбити от майките си, те вече са били годни да бъдат принасяни в жертва. След като са били току-що отбити от мляко и често пъти преди да минат на друга храна, агнетата са били смятани за достатъчно чисти да участват в предвоенните жертвени ритуали. Вторият важен фактор е бил времето на тяхното отбиване, което често е съвпадало с пролетта, времето когато царете отивали на война, което е било ежегодния царски военен поход.
Древните царе са отивали на война през лятото (2 Царе 11:1) и за да подсигурят успеха си, те са принасяли жертви на боговете си през това време на годината. Органите на заколеното агне са били използвани като начин за предвиждане на изхода на предстоящата битка, както и стратегии за нея. Богът на Израел, нареди на народа Си веднага да изгаря органите като принос към Него, тъй като техните знамения идваха от Всезнаещия, Всевиждащия и Всемогъщия Бог на цялата Земя, Господ Саваот. За езическите царе, изследването на органите и вътрешностите на мъртвото животно им е било показател за това дали планираните от тях походи ще бъдат успешни.
Предпочитан орган за предсказване е бил черния дроб на агнето. Виж Дроб. Примитивните окултисти са вярвали, че вътрешната направа на дроба е наподобявала малък човек, който им е казвал тайните на бъдещето. Виж 4 Царе 3:11 за подробности по отношение на ежегодните военни походи на царете. Поради това, че дробовете са смятани като знамения за възстановяване и конфронтация, жертвите са били правени винаги по това време. Още от дълбока древност агнетата имат статут на предпочитана жертва в повечето религии.
Умалителният термин на Създателя за Неговия Син Исус Христос, е Агнето на Бог, поради Неговото покорство да бъде божествена жертва за изкуплението на човечеството. Създателят Бог като Цар тръгваше на война срещу силите на мрака, които щяха да бъдат изгонени от тяхната дълга позиция на власт. За тази цел Бог снабди за Себе Си жертва за война, която жертва да бъде последна и абсолютна. Единствената жертва, достойна за Бог на боговете, беше Бог равен на Него. Поради това Неговия Син беше единственото същество, достатъчно безгрешно, което да превъзхожда агнето, заколено в Едемската градина след прегрешението на Адам.
Агнетата като жертви са предвидени в Стария завет. Всичките ежегодни ритуали на Израел са изисквали жертви на агнета. При празника на безквасните хлябове е трябвало да бъдат жертвани седем мъжки агнета(овни), точно по време на порастването им на рога.
Това е била необходимата възрастова граница за навлизането им в териториални конфликти. Числа 28:11 до 29:36 дава инструкции за това агнетата да бъдат жертвани ежегодно в началото на всеки месец заедно с другите месни жертви. Интересно е да отбележим, че в този пасаж от словото, жертването на агнета е свързано с десятъка. На последно място, седемте агнета, принасяни ежегодно на празника на безквасните хлябове, съвпадат със седемте духа, стоящи пред престола на Бог и оттам със седемте църкви, които произлязоха от любовта и предаването на Христос.
Една десета от ястието (жито или брашно) е трябвало да бъде смесена със святото миро и принесена на Бог. По този начин допълнително е подчертана връзката между десятъка и Църквата на Христос. Всяка година седем агнета е трябвало да бъдат жертвани по установения начин, което ни показва не само, че Христос е жертвеното Агне, но отразява и Църквата като Негово седмократно увеличение и потомство. Вижте връзката, която е красиво описана в Числа 28:26-29: “Също и в деня на първите плодове, когато принасяте нов хлебен принос на Господ, през празника на седмиците, да имате свято събрание и да не вършите никаква обичайна работа. И за благоухание на Господ да принасяте всеизгаряне две телета, един овен и седем едногодишни мъжки агнета. А хлебния им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло,... и по една десета за всяко от седемте агнета”.
В този пасаж от Словото се явява същото приложение за първите плодове към Новозаветната църква. Очевидно повтарящата се жертва на седемте агнета е била предвестник не само на разпятието на Христос, но и на първите плодове от Неговата жертва. За пълна картина, прочети дефиницията на числото осем. Христос плюс седемте агнета прави осем, както и Давид беше осмия син, от който започна новия ден за Израел, като монархическа нация на Бог. Това съвпада и с Битие 2:7, деня след първия Шабат, когато Бог сътвори човека от пръстта на земята и му даде да владее над нея. По същия начин Христос е Царят на света чрез седемте църкви, покриващи земното кълбо. Те от своя страна са подкрепяни от седемте духа от престола на Бог, които са изпратени в света. Виж Михей 5:5 за подобни връзки. Виж дефиницията на Святи числа в Библията, Седем и за Седемте Духа на Господ.
Ад – Названието на ужасното място във вечността, в което са определени да идат обречените хора и ангели, отхвърлили Бог като свой Създател и Господар. Второзаконие 32:22, разкрива това място като отдушник за пламтящия гняв на Бог, който да не разруши земята преди времето й. Библията учи, че ада е дълбок и има различни нива (споменава се до дъното на ада), както и че е подвластен и уязвим пред своя Създател – Бог.
Адът е достъпен само чрез смъртта и само душата може да влезе там. Има пазач и ангели, които ескортират и отвеждат обречените души дотам. В съседство с ада е Авадон, скитащият се разрушител, чиято единствена цел е да мами и съблазнява хората, така че те да идат в ада. Христос каза, че това място е огнено, където отиват обречените и проклетите от Бог. Място, което Създателя по принцип е приготвил за дявола и неговите ангели. Виж Матей 25:41. Исая 14:9 също е в съгласие с това описание.
Еврейската дума за това място е шеол. Според всички пасажи от Словото, ада е за боклука, гнева и разрушението на Бог. Адът е приел гореописаните в очакване на падението на дявола и използването на свободната воля на човечеството, с която много отхвърлят Божието изкупление от греха.
Адад - А) Наричан още и Хадад, което е и името на асирийския бог на дъжда. Б) Другото му име е Римон, като и двете са използвани в съюз – Адад-Римон, според Захария 12:11.
Адрамелех - А) Създание от ада, с много висок демоничен ранг. Б) Този демон е наричан, съветника на Сатана и е източник на женкарския дух, изпратен от ада и работещ при мъжете като пожелание и похот. В) Адрамелех е древно вавилонско божество, на което се приписва силата, караща жените да се сношават с животни, както и да се принасят човешки жертвоприношения. За справки виж Зоофилия. Г) Месопотамски вариант на сирийския бог Хадад, почитан с човешки жертвоприношения. Окончанието “мелех” означава цар. Бог на сефаруимците според 4 Царе 17:31.
Азария – Пророк, чието име означава “помощ от Яхве”.
Азия – Великден, място за главния или арх.
Айда Ведо – Змията, жена на Дамбала, върховния бог на вуду религията, който също е змия. В Хаити е позната като змия на дъгата, еквивалент на гръцката Ирис. Айда Ведо се присъединява към Дамбала в управлението и господството над водите, реките и изворите. Почитана е като помощник-сътворител, участващ в творението.
Айон - Името на финикийска богиня на отминаващото време и живот. Също е известна, като майката-богиня на древна Турция. Съвременната форма на тази дума е еон и се използва за означаване на векове и ери.
Акад - Един от вавилонските градове, построен от Нимрод. Дъщерен град от Вавилонската група – Ерех, Акад и Халне в земята Сенаар – шумерската люлка на древните цивилизации. Акадиа, друго име за същия град е разклонение (издънка) на Шумерия, древния град, които е известен с въвеждането на образованието, астрономията, астрологията и медицината. От тях идва знанието, което по-късно Вавилон доразвива и в последствие е предавано до днешни времена. От Акадиа идват аморейците, които владееха земите, по времето, когато Всемогъщият повика Аврам. Битие 10:10.
Акадийски – Означава език, а също и хора от древния град-област Акад, които се появяват след падането на шумерите. Библейски – Акад.
Акан - Богът на виното в културата на маите
Акациево дърво - А) Думата означава “под покрова на богинята Саосис”. Б) Дървото е било боготворено като място, където са се раждали богове и богини. В) Наричано е дърво на божиите деца Г) Акациевото дърво е било символ на живота след смъртта при египтяните. Почитано е от тях като магическо дърво за изцеление.
Активиране - А) Това, което се случва, когато пророческото слово се изпълнява. Б) Средствата и ресурсите, които пророците използват, за да отключат и задвижат неразвити или латентни дарби и заложби в човека. Също и стартирането на определени природни процеси. В) Начинът, по който пророците дават живот и проявление във физическия свят, на словото на Бог. Виж Пророческо мобилизиране. Езекиил 37:4;Яков 5:17-18; Еремия 23.
Активиращи пророчества - Действието на пророческата мантия, което служи като движеща сила за пророческите думи и дела. Този термин характеризира допълнителните ресурси, сила и мъдрост, дадени на пророка от Бог, за да може Неговия служител да задвижи изпълнението на словото Му. Само тези, опитни и калени в практиката пророци, които имат разбиране за иначе неуловимите и тайни подробности от офиса на пророка, както и за властта на този кабинет, могат успешно да изпълняват този прерогатив (изключително право) на мантията. Виж Ездра 5:1.
Алла - Еврейска дума за пророческото дело и работа по предаването и освобождаването на тези, които са предопределени за конкретно, издигнато място в Бог. Специфично използвана в Осия 12:13 и Езекиил 13:5.
Аллах - Богът на мюсюлманите. Божество, съществувало още в миналото, преди учредяването на мюсюлманската религия, на което са служели трите му дъщери-богини. Те са били наричани дъщерите на Аллах и са били почитани с присъщите за отминалите времена езически скверни ритуали. Всъщност символът на Аллах – полумесеца, е бил символ на няколко богини от древността.
Алегория - Начин на изразяване чрез преобрази, използван на публични места, за да обобщи и илюстрира общоприети истини за хората. Терминът е полезен при тълкуване на пророчески послания, имащи символичен характер. Алегорията на апостол Павел, която той направи с Агар и Сара като двете майки на Авраамовото потомство в Галатяни 4:24-31, е един библейски пример за това.
Амазонка - Жена от нация на жени-войни, възхвалявани от древна Гърция за техните бойни умения и сила. Името буквално означава “безгърдите”. Амазонките убивали мъжките си деца, за да поддържат тяхното феминистко общество и тренирали техните дъщери да воюват. Виж Артемида (Дияна).
Аметист - Камък на сънищата, свързан тясно с пророческото. Цветът му – пурпурен (кървавочервен), е цветът на епископа и апостола. В древността аметиста е считан за камък на здравомислието и трезвеността, поради това е логично, че го виждаме като дванадесетия камък в основата на Новия Ерусалим, според Откровение 21:20. Интересното е, че в Старият Завет, върху нагръдника на първосвещеника, аметистът е бил на третата редица камъни, като е бил девети по ред. След делото на Христос, той се издигна до позицията на дванадесети камък, най-високия етаж от Новото Творение на Бог. Промяната на неговата позиция свидетелства, че здравомислието и трезвеността е връхната точка на Новото Творение.
Аметистът, камъкът на здравомислието, още е наричан камък на сънищата, в смисъл на пророчески сънища и видения. Свещеническия, апостолски и епископски камък показва целта на тези служения – да изчистят объркани и еретични доктрини в Църквата. Виж Трезвеност.
Амон – А) Богът на тиванците, библейския Но-Амон на амонците. Б) Впоследствие слят и почитан като Амон Ра, Египетския бог на слънцето, наричан още скрития. Еремия 46:25.
Амон Ра – Върховен египетски бог на слънцето.
Аморейци – Едно от десетте древни племена, което Авраам, патриархът на Израел, трябваше да изгони от земите му, чрез потомството си. Аморейците са били сложна смесица от две древни вавилонски племена – шумерите (жители на древен Сенаар), които са се смесили с акадианците (от библейския Акад). Като краен резултат от това смесване, бил могъщият Вавилон, където е имало поклонение към ред божества, което впоследствие проникна в Израел, след като те завзеха обещаната земя.
Племето на Дан беше погълнато от тях и накрая изгуби своето място в Божието вечно наследство, според Откровение 7. Израел така и не успя да забрави аморейското влияние и обичаи. От всички ханаански племена, аморейското поклонение включваше най-широкия пантеон от божества за тогавашното време. Множеството езически божества, разпространени в тогавашния свят, са почти изцяло заимствани от аморейските ритуали и обичаи. Тяхното поклонение е оформило ритуалите на всички други религиозни системи по онова време, както и за много векове напред. Неизбежно то е било заимствано под една или друга форма и прилагано от следващи нации и световни сили.
В добавка на поклонението към природата, аморейското идолопоклонство е включвало астрология, човешки жертвоприношения, обожествяването на животни и ритуални оргии. Тяхното поклонение, беше изявено по времето на Езавел, Еровоам и известния с позорна слава Манасия.
Днес ние можем да видим възобновяването на това поклонение в религията Ню Ейдж, която разпространява широкия спектър от ритуали и вярвания, които процъфтяваха по време на древните аморейци. Справки за Манасия : 4 Царе 21. Виж Мари. Библейските евейци и амаличани са всъщност част от аморейците. Виж Битие 34:21 и 48:22; Числа 14:45. Също народът на Санир от Второзаконие 3:9. Хълмовете на Юда, преди да бъдат завладени от Израел, са били наричани Планината на аморейците.
Амос - Най-старата пророческа книга от Стария завет. Амос е бил пророк от Северен Израел, активен във времето около 750г. преди Христа, за кратък период от приблизително 10г. За него се твърди, че дава началото на редица пророци от 8-ми век преди Христа. Името Амос означава “този, който носи товара(бремето)”. Той идва от Юда, където е бил говедар, когато Господ го призовава да влезе в служение. Като един напълно трениран от Господ пророк, който не беше част от признатите лидери по онова време, Амос беше призован и изпратен да убеди неговите сънародници да се покаят и така да предотвратят бедствието, което Господ се канеше да изпрати за техните престъпления. Той беше обучен да освобождава пророческо слово, като използва земеделски преобрази. Неговите послания са били посрещнати с неодобрение и гонение, поради призива за покаяние, предвещаните бедствия, изобличаването на хедонистичните разточителства в нацията, от царя до подчинените, и дори до обикновените хора. Амос е служил по същото време с Осия, Михей, Исая и Йона, посочен като малък пророк.
Амулети - Гравирани предмети, често от метал и злато, носени от хората, като се е смятало, че те придават на притежателя си божествена сила, чрез която могат да бъдат променяни съдби и събития. В днешно време носенето на амулети се практикува от уиканите (езическа политеистична религия, свързана с магии и почит към майката земя) и Ню Ейдж последователите, заимствали и възобновили древни религии и ритуали. Те са съживили тези практики и обичаи, търсейки власт, известност и просперитет. Тази информация е полезна за израсналите пророци, когато трябва да разпознаят окултно проникване в църквата, също и в разясняването на заблудени християни корените на произхода на съвременните мании и фетиши. Силата, която се е вярвало, че амулета съдържа, била извличана чрез ритуали и медитация, в която йога е заемала централно място. За подробности, виж дефиницията за Йога.
Анамелех - Вавилонски бог на небето за региона на Самария. След депортирането на израилтяните във Вавилон, Анамелех е приет като местен бог от тях. Това божество е сродник на Молох, който е бил почитан с детски жертвоприношения. Виж Молох. Амос 5:26; Деяния 7:43.
Анания – Лъжепророк, който открито конфронтира Еремия, като даде фалшиво пророчество, с което контрира словото на разорение, дадено от пророка. Йехова показа кое слово беше истинско, като порази лъжепророка, според пророчеството на Еремия. Виж Еремия 28 за подробности. Смъртта на Анания беше директен резултат от противопоставянето му на Еремия, който стоеше в истинския пророчески завет, докато всъщност Анания беше замислил и говореше бунт срещу Бог.
Анат - А) Богинята на секса при финикийците и ханаанците, чиято същност е идентична с тази на “небесната царица”. Поклонението към нея е ставало чрез разврат, голота и сексуални оргии. Нейното изображение е било винаги голо, за да демонстрира сексуалната и сила, както и за да вдъхнови и подтикне нейните поклонници към съвкупление и взаимно възпроизводство, така че земята да даде изобилен плод. Тя понякога е бъркана с Ищар и други божества от типа на “майката богиня”. Ирония е, че Анат е също и ханаанската богиня-девственица на плодородието. Еремия 44:19. Б) Покровителка на секса и войната, любовница на Ваал. Като небесна царица, тя е образа, отговарящ на Ашера и Ащорет от Стария завет. Разврата и голотата са основни белези на религията, насочена към поклонението на богинята на плодородието
Ангел - А) 1.Небесно(духовно същество). 2. Божествен пратеник. 3. Представител на Бог, изпратен като посланик или емисар да извърши конкретна работа в света на хората. Б) Може да бъде позициониран като териториален управник или деспот в държави и нации като тяхна духовна сила и власт. В) Еврейската дума за ангел е малак. На гръцки е агелос. Ангелите съставляват Божиите “протократични сили” на творението. Тъй като хората умират, ангелите съществуват, за да преразпределят назначения, както и да привдигат тези, които са избрани да заместят умрелите в конкретните времена на света. Бог не позволява те да бъдат елиминирани всеки път, когато хората (било то лидери или други), към които ангелите са прикрепени, умрат. Виж Протократичен.
Ангел на сънищата – Ангелско същество, за което хората от древността са вярвали, че е преносителя, чрез който техните сънища, видения и други свръхестествени феномени са се случвали. Според словото Гавриил е създание от такъв характер. Виж срещите на Даниил, Захария и Мойсей с Йехова. Ангелът на сънищата беше посредник за цялата книга Откровение. Господ Исус каза, че това беше Неговия ангел. Виж Захария 1:9, 4:4 и 6:4; Откровение 22:16.
Ангелска делегация – Свръхестествена стража или контингент от духовни същества, изпратени от Бог да подсилят и подпомогнат пророческо или друг вид служение. Делегацията представлява свръхестествените сили, които правят духовния свят да се проявява по съответния начин в материалния физически свят. Тяхната сила и право като жители на невидимите светове от творението на Бог е да свидетелстват чрез материално проявление или форма за Божието снабдяване на земята. Цялата свита се състои от духовни наблюдатели, ангели пазачи, небесния Санхедрин – състоящ се от двадесет и четирите стареи на творението, земни и небесни ангелски сили. Всичките тези представляват протократичните пазители на земята (виж следващите определения). Битие 28:12; Йоан 1:51.
Ангелска стража – Ангели, изпратени от Бог към специфична личност или организация, за да пазят, просперират и изпълняват тяхното дело. Това са святи ангели, които се противопоставят на демоните на Сатана и защитават светиите и делата им. Също така те следят за това снабдяването от духовните съкровищници на Създателя Бог да бъде изпратено към съответните хора, организации или дела. Виж Деяния 12:6-19, също Езекиил 9.
Ангелите на седемте църкви – Седемте ангела, към които бяха адресирани подробностите за Апокалипсиса, във видението на апостол Йоан. Обръщението беше към ангели, поради свръхестествената същност на Църквата и съответната й нужда от свръхестествена сила и възстановяване на земята. Ангелите, подобно на назначението на Михаил над нацията Израел, са разпределени от Господ Исус да покриват, служат и посредничат от Негова страна буквално като партньори с ранното Църковно лидерство, в неговото установяване и растеж на земята. Това е значението на Евреи 1:14.
Във всички главни събития на земята, предците ни бяха често представяни на духовните сили, които ги подкрепяха и те ги познаваха (Исус Навин 5:14-15). Когато Господ изведе Израел от Египет, Той им каза, че изпраща ангела Си пред тях да ги пази и води в присъствието Му. На базата на този вечен протокол, Господ Исус ни гарантира, че без значение от продължителността на живота на Неговите земни лидери, Църквата е винаги в пълен състав, управлявана и ръководена от седем ангела. Изход 23:23, 32:34 и Откровение 22:16 постановяват този вечен принцип, като ни показват невидимите протократични сили, които извършват Божията воля и дела на земята.
Когато Израел се отклони от това да следва заветния си Бог, този който свали Божията дисциплина върху тях, беше ангел (Съдии 2:1,4). За Бог е практика да назначи ангели към делата Си, за да подсигури успешното изпълнение на Неговата воля. Първата причина за това е, че естествената сила трябва да бъде подпомогната от свръхестествена мощ, за да извърши свръхестествени дела.
Втората причина е, смъртността на човек. Господ не може да допусне делото Му да зависи от смъртни хора, затова всяка задача първо се делегира на ангел и след това се предава на човек или хора, които да я извършат на земята.
Раждането и живота на Господ Исус Христос бяха съпроводени на земята от присъствието на Неговите ангели. Същата е ситуацията и при апостолите. Ангели бяха изпратени от Господ да упълномощят и съдействат на апостолите в делата им. Напълно вероятно е ангелите, които ги освободиха от затвора и извършиха други чудни дела, да са същите, които са назначени към установяването на Църквата на Новото Творение.
Това, което е съществено за ангелите на седемте църкви, е съвпадението на седемте ангела със седемте континента на земята, които Църквата на Новото Творение трябваше да насели. Също така има съвпадение със седемте духа, седящи пред престола на Бог, които бяха изпратени по цялата земя. Пророците виждат това ясно като друго измерение от плана на Всемогъщия да примири всички земни и небесни неща със Себе Си.
Обяснението за това като делото и целта на Исус Христос, е дадено в Колосяни 1:20. На последно място можем да отбележим, че има седем ангела, които извършват финалния съд над земята, бидейки едновременно свидетели и посланици на Божия гняв. Виж Откровение 8:2,6. Виж дефинициите за Ангели и Протократичен. Дейността на седемте ангели по отношение на последните дни, започва едва след като Църквата, поверена им за закрила, е грабната от земята. Виж Откровение 7:9.
Ангелско въздействие – Области от творението, над които ангели или духовни същества, имат властта да управляват, насочват и отсъждат. Това включва огън, вода и други природни елементи, хора и техния живот, нации и държави, управници, духовни или сферични територии. Виж Изход 23:23 и 32:34, Откровение 22:16.
Анна пророчицата – Новозаветна пророчица, която потвърди детето Исус като Христос, Помазаника и обещания Месия. Виж Лука 2:36-38.
Анубис – Египетски бог на отвъдния свят и балсамирането. Божеството е било изобразявано като човек с глава на чакал, и почитано като водач към отвъдното. За подробности относно пророческото значение на това същество, виж Михей 1:8. Също чакал (виж по долу) е бил често разглеждан като дракон, за да покаже, че двете същества, въпреки физиологическите разлики, са имали еднаква демонична цел, едното на земята, другото във водата.
Апокалипсис – А) Откровение Б) Терминът, използван за събитията в последните дни, предречени за земята, според както е описано в Библията. Най-често се има предвид, страшния съд, последните дни и катаклизми от такава величина. Апостолската доктрина е наситена с откровения от този тип, което слага ударението на финализиране, транзиция и обновяване.
Апокалиптични числа – В контраст със свещени числа, апокалиптични са тези, които в Библията се отнасят за конкретно време от историята и обхващат целия спектър от пророчески събития, съдържащ се в този интервал. Апокалиптичните числа са свързани с началото на Божия съд, когато Той започва Своята програма по разнищване на творението Си, за да го замени с ново. Тези числа отмерват вградените кодове, които Бог е втъкал в творението, така че то да се покори на Неговата заповед за разпадане, в пълнотата на отреденото от Него време или чрез човешки дела, или с тези на Господ.
Виждаме ги най-често в апокалиптични писания. Тези числа са: четири, което отразява глобално влияние и въздействие; седем, да покаже, че това, което се случва, е инициирано и активирано от Господните духовни власти. Най-често използваното апокалиптично съединение, е използвано и за отмерване на седмицата. То също символизира шабата (еврейската събота) и пнеума-небесното и божественото. Шест, да покаже, че разрушението, което идва, е поради хората и падналите ангели, които са заели тяхното място на земята.
Три и половина е друго апокалиптично число, което представлява трикратно нарушен завет; между хората, между небето и земята, между дух и плът. Основано е на пълнотата на седем, като образец за завършен цикъл и духовно наложен земен период, съпоставен към непълната седмица (1/2). Десет, като апокалиптичен ключ, говори за завършеното създаване и изпълнение на човека според неговия Създател. Ето защо това е числото, избрано за десятък, за връщане обратно към Бог, числото на работата на един пръст от ръката на хората и плода от техния труд.
Дванадесет е важно календарно число в системата на творението. Има дванадесет часа в деня и дванадесет месеца в годината. Поради тази причина то отговаря на човешките власти, установени от Бог, дванадесетте племена на Израел и дванадесетте апостоли на Исус Христос. Дванадесет е два пъти числото, което Господ определи за човека, за фалшивия пророк и звяра, което означава, че техният ефект и сила са ограничени, според определеното от Създателя поле и спектър на действие за всички земни управници. Дванадесет е винаги свързано с дневните, месечните и годишни функции на творението. Месеците съставляват лунните цикли и соларните години.
Четиринадесет е друго апокалиптично число, защото то се отнася за Църквата на Новото Творение на Христос, според реда на Мелхиседек – седемте църкви под пнеума-ръководството на седемте ангела на Христос. Тази връзка е основана на базата на седемте духа пред престола на Господ и седемте континента на земята, което свързва Божиите вечни духовни сили с Неговите земни управници.
Тридесет като апокалиптично число се отнася за цял месец и възрастта, която дава право на човек да встъпи в свещеническо служение. Четиридесет като апокалиптичен код, говори за божествено пречистване чрез изпитания, с цел да направи човек, годен за Божието повишение и духовна употреба. То е удължено до четиридесет и две в Откровение, като пълната мярка на естественото и свръхестествено участие. Виж Откровение 11:12-14. Петдесет е числото на освобождението, Петдесятница; Шестдесет съответства на плътско лидерство и съветничество, което е с десет по-малко от Божието лидерство и съветници – седемдесет.
Милениум, т.е. хиляда, е равнозначно на един ден на Бог. Също така означава денят на Господ. Милениумите са мерилото за това как Бог разпределя Неговите закодирани превратни точки в историята, така че да съвпадат с конкретните времеви цикли и зони на земята. Хиляда е десет пъти по сто процента божествена заповед към човека, и пълната мярка на десятъка от момента на създаването до безкрая на вечността.
Всяко едно от предходните числа, свързано с хиляда, дава смисъл за вечността и световно значение в контекста с денят на Господ. Исус ще царува на земята за един божествен ден – хиляда години. Сатана ще бъде окован за хиляда години. Двамата свидетели от Откровение 11:3 ще проповядват и пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни, което са три години и половина, преди да бъдат убити и оставени на улицата като жертва за празнуване. Храмът на Бог ще бъде осквернен за четиридесет и два месеца, което е точното време, през което свидетелите ще пророкуват – три години и половина или хиляда двеста и шестдесет дни. Това число символизира денят на Бог, изчислен на базата на Неговата слънчева година, както и плътската управа, властваща в Неговия храм през този период.
За да завършат значимостта на апокалиптичните числа, три групи от по седем ангела ще излеят съд на земята. Има седем печата, седем тръби, седем бокала и три пъти горко, за да се извърши този съд на земята. Седемте тръби на седемте ангела се отнасят за тяхното проповядване, което звучи като глас на тръба. Всичките тези неща са закодирани в творението и са назначени към ангели за изпълнение, което не е зависимо от човечеството или това кой умира или живее на земята. Като пример виж Откровение 9:14-15. Пророческата употреба на тези духовни подробности е очевидна.
Необходимо е осъзнаване и разбиране от страна на пророците за тези кодировки, които мобилизират невидимите сили на Господ, за да извършат Неговата воля на земята. Когато пророците имат такова разбиране, тяхното пророкуване ще бъде в хармония с дейностите, които Господ е предопределил от и във вечността. Те също трябва да наблегнат на това, на което и Исус Христос наблегна по време на своето пророческо служение тук на земята, че това което е предопределено и закодирано в творението, ще бъде изпълнено, без значение от човешки животи, планове, усилия или грандиозни разписания и прогнози.
Апокалиптично пророчество – Пророчество, което се отнася за последните дни. То определя това, което Бог е планирал за края на човешката ера, предстоящото царуване на Исус Христос и Божият финален съд. Освен в книгата Откровение, проповедите на нашия Господ бяха пълни с апокалиптични пророчества за последните дни. Всъщност когато Той предаде видението за апокалипсиса на апостол Йоан, това беше просто разширена версия на Неговите проповеди, които са записани в четирите евангелия. Освен това преди Христос, Еремия, Исая, Езекиил, Даниил и Захария бяха някои от големите фигури, чиито предсказания съдържат в голяма част апокалиптични пророчества.
Аполон – Наричан богът-гадател, син на Зевс, почитан като бог на светлината. Вярвало се е, че той е източника и дарителя на светлината. Брат на Артемида, Аполон е бил почитан под много форми през вековете, като дори е бил призоваван на сватбите, за да благослови съюза на младоженците със сила и плодовитост. Аполон е брат-близнак на Диана, считан за убиеца на дракони и е вдъхновението стоящо зад празненствата на Делфийските оракули. Най-вече е считан за бог на изкуплението и пророчеството, което обяснява неговата връзка с Делфийските оракули.
Аполион – Същото като Авадон. Виж Откровение 9:11.
Апостол – Специално изпратен посланик на Господ Исус Христос. Бог е дал на апостолите суверенна власт и статус. Също е делегирал сферични началства и власти, над които те да владеят. Апостолите са Христовите стратосферични войни и губернатори на земята. Виж Деяния и писмата на апостолите в Новия завет.
Апостолите – Начинът, по който са наричани дванадесетте ученици на Христос, издигнати в апостолския офис от Него, по време на Неговото земно служение. Техните имена са Симон Петър, Андрей, Йоан, Яков, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Симон Зилот, Юда, брат му Яков Алфеев и Юда Искариотски. Техният еврейски еквивалент от древността се е наричал Шалиах. Това са били емисари на храма, пратени да обикалят и да събират десятъците и даренията на разпръснатия еврейски народ, както и да разпространяват поучения от храма. Матей 10:1-5.
Апостолос – Гръцката дума за апостол, използвана в Новия завет. Титла на военачалник-завоевател в Римската империя. Виж Апостол и Шалиах.
Апостолски – Свързан с апостол или отнасящ се за апостол.
Апостолски дом – Локалната еклесиална институция, която служи в пълнотата на Новозаветната диспенсация, представлявана от всички служители, изброени в Ефесяни 4:11. Църквите в Ерусалим и Коринт са силни библейски примери за апостолски домове. В книгата Откровение, четем че Ефес е бил известен апостолски център.
Апостолски съвет – Представен в книгата Деяния, като управляваща еклесиална група, на която Господ Исус е дал духовна и управленческа власт над Новозаветната Църква. Деяния 2:41.
Апостолско воюване – Поради спецификата на апостола като стратосферичен служител, влиянието от неговата дейност се усеща най-вече в духовните места. Неговата агресия е концентрирана и насочена предимно към небесната област. Павел увещаваше Тимотей да воюва с пророчествата, които беше получил, като използваната тук гръцка дума е стратея, което означава апостолско воюване. Виж 2 Коринтяни 10:4; 1 Тимотей 1:18.
Апостолско лидерство – Като основа на Църквата, апостолското лидерство е крайъгълния камък на новозаветната жизнеспособност. Откровението, размишлението и образованието са важни ключове за апостолското развитие, като се набляга много на развитието. Поучението чрез въпроси и отговори за духа и вярата (катехизис), както и еклесиалната организация са едни от първите задачи на апостолския лидер.
Запазването на организацията чрез подготовка и поставяне на правилните хора на правилни места е от съществено значение. Произход, история и древни институции са твърдо свързани със съответните апостолски поучения от конкретното време.
Апостолите са тези, които предизвикват хората към постоянен растеж, да развиват себе си във вярата и да се издигнат над обикновеното светско ежедневие, за да служат на Бог на Неговото ниво. Апостолите са строители. Те са изобретателни, отворени за иновации, тласкащи непрестанно напред. Апостолите проповядват и установяват божествен ред, поклонението към Бог и свещенослужението на хората към техния Цар. Техният ум е фокусиран към вечността, като те желаят да свалят Христовата вечност тук на земята и да живеят в нея всеки ден. Като велики губернатори, управлението им не се ограничава просто до рутинно поддържане на Църквата, но се простира отвъд това като управление на част от Царството.
Апостолските водачи са интелигентни, организирани и информирани. Обучението и поучението са важни за тях, така че те да трансформират хората, от това което се случва с тях на кръста, към това, за което Бог ги е направил и призовал да бъдат във вечността. Тяхното интимно взаимоотношение с възкресения Христос ги прави убедителни водачи, ревностни работници, които пламенно освобождават Божията истина и демонстрират с авторитет и сила, славата на идващото Царство.
Апостолско потвърждение – Чудеса и знамения. 1 Коринтяни 12:12; Деяния 4:30, 5:13 и 16:20; Римляни 15:18; Евреи 2:4.
Апостолско-пророческо сътрудничество – Споразумение и съгласие на апостоли и пророци, назначени към едно начинание, да се обединят и да си сътрудничат, така че да доведат пълнотата на Божията сила, личност и мъдрост в постигането на общата им цел. Такова сътрудничество обикновено се развива от предшестващо разпознаване от страна на пророка и свързване с апостола, на когото той или тя (пророчицата) е свидетелствал. Всъщност тези предвестяващи пророци представят и въвеждат апостолите, към които техните мантии от Бог са изпратени, за да могат да проправят пътя им. От Авраам, пророкът който проправи път за Мойсей шалиаха (старозаветен прототип на апостола), до Йоан Кръстител, който беше изпратен да оповести и проправи път за Исус Месията, този метод на действие е установен в Словото. В новозаветния модел, след като Филип евангелизира дадена територия, апостолите и пророците отидоха, за да поучават и наставляват новоповярвалите в пълнотата на Божията истина. Първоначалното групиране от двойка апостоли, е било променено с цел формиране и изпращане на по-ефективен екип, а именно този на апостола и пророка. Предпоставката за това начинание е разгледана в Деяния 8:13. Виж Сътрудничество и Шалиах.
Апостолско управление – Това е духовна и свръхестествена хегемония (господство), установена и поддържана от Създателя Бог и Христос. То функционира като сферична власт, надзиравана от апостолските ангели на Христовата църква. Тези ангели направляват Христовите апостоли в тяхното управление на Църквата. Виж в книгата Откровение, ангелите на седемте църкви на Господ Исус Христос. В областта на духа, където вечните неща преобладават и доминират, се спазват правилата и границите на областно управление и господство. Библията ни казва, че Господ побеждава чрез Неговите мощни принцове.
Друг термин за апостолско управление, можем да видим в Галатяни 6:16. Това е тази сфера от новозаветното творение, която наричаме канон. Също виж отношението на Павел за неговата апостолска област (сфера), друг начин да се изрази канон и управление в 2 Коринтяни 10.
Аптекар – Който се занимава с миризми и билки. Този, който приготвя благоуханни смеси за свята употреба като маслото за помазване. В днешно време – фармацевт. Виж още Фармакея. Изход 30:25, 35 и 37:29; Еклесиаст 10:1. Също 1 Летописи 9:30 и Езекиил 24:10.
Ариел – Божий лъв или лъвица. Символично име за Ерусалим. Лъвски.
Ариес – Произнасяно още и Арес. Това е гръцкия бог на войната и кръвопролитието, наричан още Марс. Ареопагът на Марс е хълм, посветен на него. Деяния 17:22.
Арка – Полуовална форма (овален свод), която е символ на превъзходството и съвършенството, излизането извън границите на земното към небесното . Йов 22:14; Амос 9:6.
Арктурус – Най-яркото тяло (звезда) от групата на Малката мечка. Използвано също и като събирателно за цялото съзвездие.
Армагедон – Името на финалната битка между силите на доброто и злото, между Бог и дявола. Времето на тази битка е след хилядата години управление и царуване на Господ Исус Христос и повторното населяване на земята с духа и силите на Сатана, заедно с неговите човешки служители. Откровение 16:16.
Артемида – А) Гръцката богиня на природата, войната и ловуването. Също почитана като богиня на светлината и нощта. Съответно приета и за богиня на луната (подобно на римската Диана, изобразявана с лък и стрела, поради предполагаемата и военна мощ). В ролята си на богиня на луната, тя е управлявала нощта, така че винаги да бъде срещуположна на Аполо, владетеля на деня, според вярванията на техните поклонници.
Артемида е богиня на природата, почитана чрез животни, които са били специално прибавени към поклонението на млади момичета. В древността поклонението към нея е изисквало кърваво пребиване до смърт на млади момчета, вързани за нейния олтар в Ефес. Тя е била Азиатско божество, свещениците, на което са били евнуси. В по-старите религии, Артемида заменя статуса си на девственица с този на многогърдата богиня-майка.
На нея са приписвани заслугите за зачеването, безопасността и здравето при раждането на деца. Поклонението към Диана е същото като към Артемида и Астарта, копие на поклонението на древните амазонки. Те са били преобладаващо лесбийско общество и култура, които са изхвърляли новородените деца от мъжки пол. Брутално са малтретирали тези, които не са могли да се върнат в селата на бащите си. Както във всички древни религии, които преди са били отхвърляни просто като митология, знанието за ритуалите на това божество и начина на поклонение към него позволява на пророците да разпознаят проявленията им в модерното общество. Обикновено то се поднася под формата на ефектни забавления или възвишена духовна форма на знание и учение. Виж Диана, Небесна царица и Венера.
Артемида от Ефес (Диана) – Гръцка богиня на девствеността, сексуалното блаженство при новобрачните, женска младост и детеродство. В древността тя е изисквала човешки жертвоприношения, особено боя с пръчки до смърт на малки момчета. Азиатската богиня със свещеници-евнуси, която се изобразява като многогърдата богиня-майка на зачатието. Като Ащорет, тя отново ни връща към амазонките и техния начин на поклонение.
Арфа – Инструмент на небесна музика, идваща от божествени хорове.
Архангел – Терминът, използван за главните ангели на Божието творение. Библията нарича архангели Михаил и Гавриил. Други с този ранг освен тях, няма упоменати. 1 Солунци 4:16 и Юда 9.
Арх(архи) – Гръцки префикс, обозначаващ най-висок ранг в политически или военен аспект. Лука 20:1 и 20:20.
Архистратег – А) Генерал, главнокомандващ над всички военачалници. Б) Титла, с която е наречен Архангел Михаил.
Архонт(Властелин) – А) Пръв по ранг и власт. Б) Думата архонт идва от древното предание, че земята е управлявана свръхестествено от седем властващи началства. Вярвало се е, че над всяко едно от тези началства, стои като надзор един от седемте архангела. Названието за тези духовни началства е архонт, откъдето идва и сборното название– седемте архонта на творението. На базата на това древно предание, са били приети и земни архонти като вид институция.
В) Архонт също се свързва с ранга на ангелите, отговорни за закрилата и защитата на тези сфери от човешкото съществуване, които отговарят на поверените им земни съответствия. Виж Юда 6. Г) Ангелите, които оставиха първичната си служба, бяха ангелски началства, отговарящи за конкретни сфери от Божието творение. Д) Духовно, терминът се прилага за седемте управляващи сили на творението. Христос, като вечният Архонт е показан в Откровение 1:5. Е) Политически управник, властващ над другите като върховен принц. Ж) Член на специален съвет, високопоставени служители в древна Гърция. Виж Лука 18:18. Имащите този ранг, са служили като управници и главни магистрати.
Архонтите в древен Рим са служили и като върховни жреци освен длъжността им на управители, тъй като са били участници в святите церемонии на съответната Римска провинция. Донасяли са информация на царя, като са упражнявали власт от негово име, особено когато страната се намирала между монархии. Лука 11:15, показва идентично приложение сред духовните началства на творението. Също Йоан 12:31 и 16:11.
Архонти на Сътворението – Седемте архангела, назначени за управници над творението на Всемогъщия. Те съвпадат със седемте континента на планетата и са изражение на седемте духа, седящи пред престола на Бог. Те също подкрепят ангелите на седемте църкви на Господ Исус Христос.
Аса – Цар на Израел от девети век преди Христа, които детронирал баба си, която беше издигнала олтар на идол в земята. За справки 3 Царе 15:13. Мощен цар на реформация, който се е борил, за да върне Израел към истинското поклонение към Яхве. Името Аса означава:“лекар, изцерител”.
Асад - Акад в съвременния език. Един от градовете, съграден от могъщия ловец Нимрод, от времето на Стария завет. За справки, виж дефиницията за Акад и Нимрод.
Асирия – А) Древна Сирия, наричана още Ашур, родина и местообитание за древните семити и митаняни. Б) Голям център на древното поклонение към Ищар и родината на печално известния град Ниневия, към който пророк Йона беше пратен. В) В духовно отношение Асирия е символ и преобраз на насилие и тирания, подбуждани от вражески заплахи. Показателно за наближаващ плен и опресия. Виж Битие 10:11-14.
Астарта – Ханаанска богиня, почитана също и в някои Арабски области като богиня на плодородието. Идентифицира се с планетата Венера, като нейна емблема, която впоследствие става част от самата и същност. Това божество е същото като Вавилонската Ищар, Диана и Артемида. В Рас Шамра, тя е известна като Ащарту. В исторически план се появява на различни места под различни имена. Астарта е почитана като богиня-майка и небесна царица. Навсякъде, където има движение и подбуждане на божества от женски характер(богини), духът отговорен за него е на това божество.
Асторет – Звезда. Финикийската богиня Ащорет, променена в дните на Соломон. Виж 3 Царе 11:5; 4 Царе 23:13.
Астрален – Това, което се отнася за звездния небосвод, небето и всички небесни тела (слънцето, луната, звездите и планетите)
Астрални божества – Планетите, звездите и небесата, почитани като богове. Веелзевул е пример за това. Матей 10:25 и 12:24; Лука 11:19.
Астрология – А) Изучаването на планетите и звездите с цел предсказване на бъдещето. Забранено от Създателя Бог. Б) Почитане на небесните творения над Създателя като форма на астрално и божествено поклонение. Астрологията се появява в Библията като съзвездието Мазарот (виж по долу). Като небесното множество в днешни дни, това е изучаването на зодиака. Астрологията е забранена от Създателя Бог, защото това човешко служение, което Той никога не е изисквал или очаквал от хората, няма нищо общо с разрешението или способността да се предрича бъдещето на Неговото творение.
Първите сведения за астрологията датират от времето на древен Вавилон. Тя е била използвана за предсказване на бъдещето и извличане на небесна информация за хората, техния живот и насока в делата им. Това се основава на идеята, че всяко съзвездие или друга дадена група звезди на определено място в небето, появяващи се в определено време в годината, отговарят и владеят над живота на съответна група хора. Небесните тела са считани като обикалящи и пътуващи духовни форми, всъщност символи на стоящите зад тях паднали ангели, които действат под прикритие. Смятало се е, че тези форми и тела обитават в живота на конкретна група хора, които са се родили на земята във времето на преминаването на съзвездието в небето.
Това вярване е основата, поддържаща съвременните практики, чрез които голяма част от човечеството се опитва да получи информация за своето бъдеще и съдба от изпадналите духове. Последните, от своя страна използват звездните форми в небето, които отговарят на животни, хибриди между хора и животни и уреди с всекидневна употреба (Голямата и малката Мечка, Водолей, Везни, Стрелец и т.н.), така че да придадат обем на невидимото за човека, който вярва в това. Смисълът на тези образи е да даде на поклонника/вярващия идея за небесните сили, контролиращи неговата съдба.
В подкрепа на това поверие, древният свят е бил убеден, че тези небесни същества носят дори пряка текстова информация за съдбите на индивидуалните личности, над които те са владеели. Точно тази информация е била използвана от астролозите и майсторите на хороскопи, с цел да предадат знанието от духовния свят към човека, чийто зодиакален знак те претендират да тълкуват. Виж по-долу Хороскопист като форма на чародейство. Всяко съзвездие в зодиака е било считано като библиотека от съдби, получена от съвета на боговете. Смятало се е, че там е била информацията за всяко човешко същество (било то родено или не), като тези съзвездия са надарени със силата да декларират и изпълняват тези съдби, като чрез тяхната висша мощ и власт могат да изпълнят техните декрети в живота на съответните, подвластни на тях хора.
За да спечели светско приемане и да избегне последствията от това да бъде отхвърлена като форма на религия, модерната астрология, се е съблякла от своите религиозни(но не и духовни) корени. Преименувани са много от нейните практики и обичаи, махнати са отявлено идолопоклонническите белези и постепенно е придобила форма на поредната наука. По този начин астрологията е успяла да се наложи в училищните часове като предмет, а също е станала приемлива и за интелектуалците. Хората започват да гледат на астрологията като на нерелигиозна форма и алтернатива на духовността.
Модерните образователни системи съдействат за прокарването на този вид мислене. Те изискват обучение на учениците им за древните божества като вид митология, както и древни форми на поклонение, преподавани под формата на изкуство, археология и антична история. Следвайки този път, който разделя краищата на духовността и религията, астрологията добива широка приемственост като съвременен битов източник на информация, за планиране на бъдещето и предсказване на резултата от работата и начинанието на даден човек. Този вид мислене е разгласяван непрекъснато в медиите и от известни модернисти във всяка област и сфера на човешкото съществуване. Виж Второзаконие 4:19; 4 Царе 21:3; Деяния 7:42.
Астролози – Старозаветното разбиране за тази дума е било: този, който разделя или разрязва небесата. Терминът описва небесни предсказвачи, които са търсили и извличали техните предсказания от небесните тела и тяхното разположение в небесата. Поклонението към луната често е било ярко изявено в техните практики, тъй като много от предсказанията им са базирани на движението и позицията на луната в различни моменти.
Исая 47:13 ни казва, че астролозите, разделят небесата, за да проследят вървежа им и после да назначат това движение към бъдещето на човека, който се ползва от услугите им. Тези, които разчитат основно на лунното движение, са видени от пророка като предсказвачи(предвещатели).
Този вид дейност (хитро измислена човешка заблуда) е популяризирала врачуването още повече от просто стандартното предричане на бъдещето. Друга дума за астролог е “взиращ се в звездите”, което напълно свързва дейността на астролозите с тази на звездите. Това също е форма на врачуване и гадателство .
Астрономия – Гръцки термин, които буквално означава “законите на звездите”. Астрономията е започнала като древна халдейска наука, практикувана в античността от жреците. В началото си, свързана с астрологията, на тази наука се е разчитало за чародейство, предсказания и пророчески знамения. Историческата информация за тази наука датира от началото на втори век преди Христа. Астрономите са записвали положението на небесата, планетарната и звездна активност и движението на съзвездията. Историята показва, че халдейските астрономи са развили много прецизна наука за предсказване на появата и приближаването на затъмненията. Словото ги нарича звездобройци/астролози. Виж Исая 47:13. От това просто и незначително начало, астрономията е превърната в сложна наука от съвременните астрономи, които не я свързват непременно с религия, предсказване или астрология.
Атеизъм – А) Нерелигиозно разбиране, което твърди, че не вярва в съществуването на Създатели или на какъвто и да е бог. Б)Крайно отхвърляне на съществуването на Бог. Отказ да бъде прието съществуването на Създател с духовна власт над делата на земята и човечеството. Атеизмът води началото си от парализиращо разочарование от Бог, молитва, религия или наследствена вяра. Като отмъщение за предполагаемото равнодушие и безразличие на Бог, атеистите просто създават начин на живот, който игнорира Господ. Друг корен на това неверие е прекомерното и небалансирано излагане на човек на дадена форма на поклонение или спазването на някаква форма на наложена религия.
Атена(Атина) – Гръцка богиня на мъдростта. Минерва е Римската и версия, чиито символи са сова, маслинено клонче и змия.
Аура – А) Нимбус, излъчващ сияние около дадена личност, символ на присъствието на божествена сила и власт. Б) Човек, облечен с духовна власт. Думата има латински корен, който означава “корона от злато”. Наричан още ореол. Виж Притчи 4:9; Исая 28:5 и 62:3; 1 Петрово 5:4. В) Духовен термин за излъчването на духовна сила, с която е облечен човек. Разкрива се чрез цветовете, които показват природата и вида на духовната сила (славното помазание), която е дадена на човека да освобождава чрез божествено назначение. Виж Цветови символизъм и Нимбус.
100.Афродита – Богинята на любовта, по модел на финикийско божество с подобни атрибути. Наричана дъщеря на Зевс и Дияна, Афродита е свързана още с Уран, поради властта над небето и неговите промени, което се счита за нейна територия. Победата, войната и природата, също са се смятали за нейни сфери на влияние и мощ. Афродита е била жена на Адонис и върховна богиня на Атина, Коринт, Сицилия и Лесбос. В нейна чест, в Коринт е бил празнуван всяка година Афродизиак Фестивал. Култът към проституцията е бил в нейна чест и с него Коринт е бил известен в древния свят. Богинята е била почитана като красиво божество, отговорно за сексуалната наслада при хората. Нейното име означава “родена от пяната” и тя е била и богиня на суетата. Огледала и други атрибути за разкрасяване са били част от нейните ритуални предмети.
Тази богиня е отговорна за организирането на общество от проститутки, където блудниците са наричани хетери. Те са били много популярни в Коринт, като при тях са ходили неженените мъже, търсещи удоволствие. От време на време, и женени са ходили да се “поклонят” на тези олтари, въпреки общественото неодобрение. Тези жрици на храма на Афродита, са живеели в нещо като съвременните бордеи, като по-изисканото име за тях е било куртизанки. Били са лесно разпознавани по техния стил на обличане, който е бил оскъден, обещаващ задоволяване на сексуалните нужди на мъжете от обществото във всеки един момент.
Афродита родила син, Ерос, наричан още Амур или Купидон, което означава “силно желание(страст)”. Нейният култ е изисквал от жриците й да се съвкупяват с поклонниците и покровителите на храма, за да може тя да умножи жътва на земята. Тя е старата азиатска богиня Ищар от древна Месопотамия.
Поради произхода на Ерос, поклонението към Афродита се е прехвърлило също и към него. Ерос, богът на плодородието и еротичната любов, още се нарича Купидон. В негова чест се празнува на всеки 14 Февруари – Денят на Свети Валентин, счита се за вдъхновител на страстното похотливо желание. Странно защо е свързан с Арес (богът на войната) и с боговете на страха (Фобос) и тревогата (Деймос).
Анимализмът (теория, отричаща духовната същност на човека) е една от основните и черти, тъй като нейните поведенчески мотиви са свързани със зверовете, които съставляват нейната компания. Афродита е наричана още и богиня на промискуитета (честа смяна на сексуалния партньор). Гръцката поетеса лесбийка Сафо, се е покланяла и е имала интимно познаване на Афродита. Виж Сафо, Лесбос, Диана и Астарта.
101.Ахав – Седмият цар на Израел, които вкара нацията в абсолютно идолопоклонство, което доведе до гибел и упадък на народа. Ахав извърши това, сключвайки брак на политическа основа с Езавел, принцеса от Финикия (и върховна жрица на Ваал). Тя обърна и замени поклонението на народа към Йехова с почитане на нейните национални божества. Виж 3 Царе 16 до 22 глава.
102.Ахия - Пророк по времето на царуването на Еровоам. Името Ахия означава “брат на Яхве”. Той пророкува разделянето на Израел по времето на управлението на Еровоам, като съд за отстъпничеството на Соломон от Яхве, към боговете на неговите езически жени. Виж 3 Царе 11:29-30 и 14:2-6.
103.Ахура Мазда - Върховният бог на доброто в религията на Зороастрианизма.
104. Ашера – Езическа богиня от Рас Шамра, древен Сирийски Угарит. Ханаанска богиня на Тир, владееща морето. Жена на Ел, злият бог на войната и секса и по-конкретно на странните и ексцентрични сексуални ритуали. Името означава “дамата на морето”. Ашера е била от време на време и придружител на Ваал, бог на гърма. Като неин символ и емблема е бил порнографски изобразен, дървен женски полов орган, в добавка към женски гърди.
Тя често се е появявала като гола жена, обградена от ляво и дясно с лъв и лилия. Асоциацията с лилията за сексуална красота е служила, за да подчертае змийски обичаи за плодородие и садистична сексуалност.
Ашера е била още изобразявана, привлекателно еротична със змия, усукана около нея, представляваща репродуктивните сили на божеството, в качеството си на богиня на плодородието.
Култът към Ашера е бил в основата си свързан с мъжка проституция, където свещеници, наричани кадешими, са се отдавали на хомосексуализъм с поклонниците на божеството. Думата кадешим означава содомит. Ритуалите за плодородие на Ашера са включвали перверзни секс оргии, наситени с хомосексуализъм, които често са завършвали с избиване на участниците. Тези кървави ритуали са унищожавали мъжките поклонници на религията и най-точно се характеризират с масовите човешки жертвоприношения. Поклонението към Ашера, извършвано чрез ужасните човешки избивания, е позволявало на богинята,(за която се е смятало, че обича кървави дарове), да гази в кървавата баня на умиращите в нейните ритуали. 3 Царе 15:13; 4 Царе 21:7; 2 Летописи 15:16.
Ашера е била богиня на брега, която е управлявала и моретата. Смятало се, че е можела да отнема и да дава късмет и сполука на мореплавателите. С течение на времето се превръща в жена на Ваал. Ашера е имала собствена група пророци, както е отбелязано в 3 Царе 18:19. Като образ и идол, тя е била поставяна непосредствено до образа на Ваал, чиято природа и нрав са били подобни. Ашера също се е считала освен като жена и сестра на Ел.
Тя още е Астарта и Анат, като други нейни изображения я представят като гола жена, яздеща звяр и държаща змия. В този си образ, тя е била представяна и позната, като святата(посветена) куртизанка на храма. Проститутки и поквара са основните насоки на нейното храмово поклонение, с възвеличаване на похотта, а убийството е издигнато в церемониална форма на поклонение. Кървави оргии с клане на хора, най-вече мъже, са били правени, за да задоволят ужасния и апетит и желание за човешки части и кръв. Често жреците на богинята се е случвало да ядат от човешките части на закланите поклонници.
105.Ашур – Черен.
106.Ащорет – Ханаанска богиня, идентифицирана с Венера и Вавилонската богиня Ищар. Това лунно Финикийско божество е синоним на бременността, чувствената любов и плодовитостта. Тя е изисквала развратно и безнравствено поклонение, почитана е като богинята покровителка на войната и секса. Често Ащорет е била изобразявана чрез крайно неприлични дървени образи, които са показвали формата на нейното поклонение. Това са били сексуални оргии под дърветата, предполагаеми места на нейното обиталище.
Аталия, дъщерята на Ахав, с предполагаема майка Езавел, от която най-вероятно се е учила на безбожните ритуали, е била отявлен последовател на поклонението към Ащорет. Библията нарича техните ритуали и обичаи, идолопоклонство и блудстване “под всяко зелено дърво и на всяко високо място”. Дърво и високо място са синоними, главно използвани да обозначат поклонението, конкретно към това божество.