Р
От Ра до Ръката на Господ
Ра(Ре) – Името на египетския бог на слънцето.
Раждане на пророчество – Духовен еквивалент на раждане на живот в естествения свят. Свързано и приложимо за пророческото поради приликата му с живо семе, което е живото слово на Бог. Когато словото на Господ се излее в духа на пророка или на пророческия съд, той/тя могат да изпитат нещо подобно на бременността при жената, през времето, докато словото в тях узрява и се развива, докато не порасне достатъчно, за да излезе. Когато бъде освободено, преживяванията, които го предшестват и всъщност квалифицират пророка като способен и подходящ да освободи това слово, наподобяват (във физическо измерение) родилните мъки на жена. Еремия е един от пророците, който описва възникването на такива физически усещания, които се случват преди или по време на пророкуването. Виж Исая 21:3.
Развлечение – А) Да привличам и задържам вниманието и мислите на някой, да оказвам влияние или контрол чрез външни, привлекателни за него фактори. Б) Да ангажирам, като отвлека вниманието на някой от работа или сериозно занимание към някакъв вид забавление и/или удоволствие.
Развратен – А) Обладаваща съзнанието мисъл за секс. Б) Обхванат и подвластен на ненормално желание за секс. В) Похотлив до степен на крайна поквара, изразяваща се в неприлично поведение. Г) Тласкан да изрази и покаже своите сексуални желания чрез неприличие и похотливо поведение. Д) Склонен към порнографски демонстрации на необуздана похот. Е) Продукт на криминално покварен и зъл план. Ж) Непочтен и покварен път. З) Зла, безбожна цел. И) Това, което е плод на злонамереност, чрез безнравственост, прелюбодейство и кръвосмешение. Й) Идолопоклонство и блудство. К) Отвратителни и гнусни престъпления. Л) Това, което води и редуцира до нула; глупаво, зло и нечестиво. М) Нечистото показване и неправилна употреба на гениталните органи. Н) Публичното извършване на сексуален акт, което Създателят Бог вижда като ритуали за плодородие и форма на поклонение към езически богове.
Разлика – Това, което прави нещо да не е като друго. Проявява се като природа, качество, способност, действие или употреба. Ключова функция на пророците е разграничаването. Виж Левит 10:10; Езекиил 22:26 и 44:23.
Разлики между гадателство и пророчество – Гадателството изисква медиум(спиритист), който да е в контакт с фамилиарен дух. В древността, според записките на еврейски език, тези хора са наричани обу или на вавилонски уби. Вярвало се е, че духът действащ чрез гадателя е извеждал мъртвите, които да отговарят на въпроси относно живота и живите. Починалите са били призовавани чрез смесица от магьосничество и трикове, за да отговорят на зададените въпроси. Пророк Исая осмива тези практики, като пита народа на Бог защо търси информация за живите от мъртвите. Виж Исая 8. Пророчеството се разграничава по това, че пророците търсят отговорите на въпросите си от Живия Бог.
Пророците приемат това, което словото учи в Евреи, че на човек е дадено веднъж да умре и след това бива съден от Бог според живота си. Мъртвите не могат да пророкуват, защото тяхната информация представлява пост-фактум на вече определените от Бог за вечността събития.
Разни езици – Термин, който идентифицира различните видове езици, които Святият Дух раздава на тези, получили Неговото кръщение. Въпреки, че фразата звучи, както обичайните други езици от книгата Коринтяни и други пасажи, разни езици в 1 Коринтяни 12:28-30 говори за силата и дарбите за служение. Това не е просто молитва на други езици, като форма на поклонение, но използването на вечната сила на Всемогъщия от страна на служителя, посланика или представителя на Бог. Преди да разгледаме противоречивите възгледи относно публичната или персонална употреба на разните езици, ще установим контекста на приложение и в двете области.
Обикновено разните езици са публично проявление, което е свързано с навлизане в областта на духа, където Господ и Неговите невидими създания обитават и оперират. За да може събранието да се възползва от същността на Святия Дух като пророчески посланик, понякога Той ще задвижи служителите Си да изговорят пророчески декларации на език според естеството на присъстващите духовни сили. Силно вероятно е Духът на Бог да вдъхнови някой, който да изговори словото Му, когато има дух, който измъчва или използва даден човек или тези ефекти са причинени по наследствена линия.
Вдъхновената употреба на други езици без значение от нейния контекст, е преди всичко доказателство за иначе невидимото кръщение в Святия Дух. Това е мощно засвидетелстване на Бог, чрез Когото е дадена силата и способностите на човека, върху който почива Духа Му. В Деяния 1:8 Исус свърза кръщението в Святия Дух със свръхестествена сила, чрез която щеше да предаде Своята власт на апостолите и учениците Си. Този вид надаряване е описан като разни езици, надминаващ обикновения дар молитва на други езици, който повечето вярващи споделят. Това всъщност е резултата от присъствието на Святия Дух, върху тези, които вярват в Него, според написаното в Марк 16:15-20.
В добавка към многото преимущества на Новорождението (не прераждането) е и способността за изговор на други езици. Бог обеща този дар, като знамение за тези, които приемат Неговия Син, способност, която е едновременно инструмент и оръжие. Най-голямото преимущество, което дават разните езици е способността да се говори не само на езика на настоящото поколение, но подпомагайки ефективното духовно воюване и пророчески проявления, да бъдат използвани езици от миналото и такива от вечността. Необходимостта от такова екипиране, идва от духовната и свръхестествена същност на силите на творението, които вярващият конфронтира обикновено в областите и сферата на вечността, където тези създания обитават. Поради това, че тези духове съществуват от сътворението, те не са ограничени в различните диспенсации на силата на Бог, не са зависими от човешките епохи, поколения или насоки. Техните назначения и задачи са независими от това, което е модерно в момента на земята, ограничавани единствено от това, което Всемогъщия е позволил и декларирал.
Обобщено, според писаното в Новия завет, другите езици позволяват на хората да се издигнат над съвременните човешки бариери на нашия свят.
Това отваря врата към невидимите сфери на творението, снабдяване и собственост от вечността, според обещанията на Господ за хората на земята. Разните езици фокусират гореописаното в областта на духовната сила и свръхестественото упражняване на власт на духа на Новото Творение. Езиците също дават способност на хората да налагат волята и заповедите на Създателя върху земните духове отстъпници, които тормозят този свят. Виж Говорене на други езици.
Рамене – Символ на носенето на товар и бреме. Частта от тялото, на която се поставя хомот или ярем.
Разпоредител – А) Управник на домакинство, храм или палат. Такъв, който надзирава различните задачи и разпределя ресурсите и задачите. Б) Настойник, инструктор, изпълнител на задача или длъжност. В) Данъчен агент, ковчежник, върховен служител, който е отговорен за най-важните длъжности и задачи. Човек, който е нает да управлява и надзирава делата и ресурсите на друг. Комисионер, домашен иконом или пазач.
Разпъвам – Начин за екзекутиране на престъпници в древността. Смятан за особено ефективен метод поради публичното изпълнение и превантивен ефект върху бъдещи граждански неподчинения или срещу престъпници. Нашият Спасител беше разпънат. Виж Кръст.
Разпятие – Смърт на кръст, типичният начин, по който са били убивани римските роби. Виж Кръст.
Разработване на мантията – Това, което е научено, практикувано, снабдено допълнително, както и вървящо към мантията на служители, за да ги екипира и да им даде сила за служение към Господ. Тези неща отиват отвъд нормалното ходене на църква и Библейските уроци и изучаване на словото. Специални програми на настойничество в училища за служение (особено за пророка и апостола) и ученичество в изградени служения, са необходими за ефективното разработване на мантията. Тази подготовка обикновено надминава това, което получава средностатистическият типичен християнин или на което е свидетел по време на регулярните църковни служби. Разликата в тези специализирани места за обучение е, че те помагат на служителите да вършат работата си по-компетентно и уверено.
Разсъмване – Символичното значение на думата е прекъсване на тъмнината, особено когато се отнася за тъмен час на проблеми и мъка, осветен от Бог. В пророчески контекст, думата се отнася за Божията намеса в изпитанията на човек чрез Неговата помощ и сила.
Растения – В сънища, видения и пророчески контекст, растенията са символ на плодородието. Те са показател за растеж, просперитет и са знак, който бележи край на сухия сезон.
Растифарианизъм – Религия, която е разпространена и известна предимно в областта на Карибите. Тя възниква от политическото движение на Маркъс Гарви, което е формирано с цел да освободи и облекчи живота на Ямайските роби в техните расистки борби. Религията, която произлиза от това, е базирана на Старозаветен стих, примесен с извратени месиански тълкувания. Наречена е на името на принц Рас Тафари и неговото превръщане на лъва от племето на Юда в основен идол на поклонение. Създателите и разпространителите на религията издигат лъвския образ на Христос, като емблема за своя култ. Те обявяват принц Рас Тафари за месията - бог и от там за фигурата, на която се дължи поклонение.
Други от техните религиозни форми отново включват елементи от Стария завет, но примесени с чисто магьосничество. Марихуаната е основна ритуална съставка, която се пуши, за да издигне поклонника в по-висше духовно състояние, за да може да покани и приеме духовете на култа. Ритуалът на марихуаната се спазва, като част от самото въвеждане в религията. В допълнение към това, в култа са вкарани и примеси на поклонение към предците, като начин за духовен контакт с други светове и с духовете на мъртвите. Оттук можем да видим, че некромансията е сериозно намесена в тази вяра, като представлява странна смесица от древни карибски предания и митове, оцелели през вековете.
Принадлежността към тази религия, често е демонстрирана чрез специфичните прически, които представляват дълги, подобни на плитки масури, наричани дредлокс. Това е отговора на Старозаветното изискване към косата на служителите. Те са преобърнали Божието постановление за свещениците Левити, които не трябваше да бъдат с дълга коса, когато биват помазвани за служение и са облечени в свещенически дрехи. Решението на последователите на религията да бъдат с такива коси се основава на нещо средно между Назорейският обет и древните митове за това, че дългата мъжка коса представлява гривата на лъва и поради това е източник на сила и власт. Според религията се е смята, че прическата демонстрира силата на човека, като на един, който е свързан с божеството на растифарианизма и черпи от неговите ресурси.
Рас Шамра – Друго название на древен Угарит, родината на много религии, ритуали и пророческо развитие. Там те са възникнали, претърпели развитие и впоследствие разпространени по земята. Приблизителното разположение на този град е югозападно от Антиохия, където за пръв път Христовите ученици са наречени християни. Рас Шамра е бил голям религиозен център, в който е процъфтявало поклонението към Ваал и Дагон. Съвременни археологически разкопки на областта, разкриват разнообразни културни плочи, на които е записана историята на Финикия, родината на царица Езавел, езическата жена на Ахав. Виж Езавел.
Рахав(Раав) – Името на блудницата, която скри съгледвачите на Исус Навин, преди Израел да завладее Ерихон. Жената беше храмова проститутка и ритуална блудница. Нейното име означава “бурен, арогантен, с горд дух”. Рахав е символично название за Египет и за “митичното морско чудовище – Египетския дракон”. Виж Исус Навин 2:1; Псалм 87:4 и 89:10; Исая 51:9; Евреи 11:31; Яков 2:25. Виж също дефиницията за Ритуална блудница.
Резки(Шарки) – А) Мотивът, които е характерен за дадена тъкан или украса. Показател за организация и периодично повторение. Б) В Библейски смисъл резките са нарицателно за рани от бой и бичуване, с духовен произход или мотивация. Нашият Господ и Спасител получи тридесет и девет удара с камшик и съответно толкова резки. Това беше част от товара, който Той понесе върху Себе Си, като плати за греховете на света. Апостол Павел пише в едно от посланията си, че чрез раните, които представляваха тези резки, ние бяхме възстановени от нашето грехопадение.
В пророчески контекст резките представляват нарушен мир, изцерение в действие, чрез словото на Бог или наказание и вреда. Виж Исая 53. Резките могат да бъдат и символ на духовна атака, бруталност, зарази, духовно опустошаване и сферична тежест. Те могат още да означават и грубо отношение, духовна и естествена напаст, особено когато става въпрос за мащабни бедствия и щети. Виж Притчи 17:11, където е описана една от причините за това.
Река – Символ или преобраз за пророчески или доктринален поток. В миналото хората са вярвали, че реките представляват мост от нашия към духовния свят. Тази представа е била формирана поради начина, по който реките са се осветявали през нощта при пълнолуние. В пророчески аспект реките са събирателно за обединена мисъл, източник на откровение и просвещение. Реките могат също да представляват дадено събрание и учението, което то е възприело и носи по пътя си. Виж Йоан 7:38.
Река Йордан – Името Йордан означава “спускащ се, течащ надолу”. Реката извира в планините и се влива в Галилейско море. Тя представлява естествена бариера между източната пустиня и западната плодородна земя. Йордан още представлява и граница, освен че е известна като популярно място за чудеса, транзиция и променящи се парадигми (образци, примери). Промяната винаги е следвала Йордан като знак за едни от най-благоприятните събития на Бог.
Религии на богини – Поклонение и почитане на женски божества като създателки и по-висши от мъжките божества. Религиите на богините са разпространявали и поддържали женски символи на плодородието. Поклонниците са смятали богините за източниците на сила над елементите на творението, отговорни за възпроизводството на добитъка и изобилието в областта на жътвите в земеделието. Виж Богини и Течения на богини.
Ремфан – А) Астрално божество, почитано от Израел в пустинята. Б) Свързано или често пъти идентифицирано с Чиун, звездният бог на планетата Сатурн. Виж Амос 5:26 и Деяния 7:43.
Рестрикции за офиса на пророка – Фраза, която поставя ударения върху изискванията към пророка като служител – позиция, в която могат да встъпят само избраните за това. Една от главните квалификации за поста е присъствието на пророческия дух. Неговото пробуждане е знак за призоваване от страна на Господ, Който контактува със служителя Си по специфичен начин. Без пророческия дух, проявления от пророчески характер могат да бъдат класифицирани най-общо в две категории. В първия случай дарбата попада в Римляни 12:6 – като дарби на Духа. Втората категория е определена от 1 Коринтяни 12:10 – проявление на пророчество. Виж дефинициите на двете фрази за допълнителни подробности.
Риба – А) Водно създание, чийто образ в Библията е използван като символ за хората. Б) В теологичен контекст рибите са преобраз на човешките души, които плуват във водите на живота. Еврейската дума за душа – нефеш, включва това значение в себе си. В) В частност рибата може да бъде използвана като символ на зачеване и плодородност. Г) Еврейската дума за риба е дага, от чийто корен произлиза името на древното филистимско божество Дагон, който е с човешко тяло от кръста нагоре, а от кръста надолу е риба.
Господ Исус Христос използваше често тази символика, когато говореше в притчи за риба, а всъщност се отнасяше към хора. В Лука 24:42, Исус яде с апостолите Си печена риба, това беше техния принос на служение, който замени бика или овена, които бяха Старозаветното свещеническо ядене при официално въвеждане в длъжност. Е) Рибата символизира Христовата сила и власт над душите на хората, които като бъдат приготвени от Него, ще бъдат под грижата на Неговото апостолство. В Йоан 21:10 се казва, че те уловиха после риби по Неговия пример. Матей 4:19 казва, че Той направи апостолите Си ловци на хора – търсачи на души.
Риммон – Сирийски есенен бог на слънцето.
Ритуал – Термин, който описва комбинацията от церемонии, жертвоприношения и свещенодействия, дарения и служение на поклонниците към техния бог. В допълнение към гореописаните, ритуалите могат да включват възлияния и причастие, както и пиене на специални смеси, най-често вид интоксиканти. Виното и бирата са били най-популярните напитки за такива случаи. Ритуалите също са включвали молитви и ходатайство, смесени с пророчески изговор, според както божеството отговори на поклонниците си. Много от тези така наречени “пророчества” са вдъхновени от опиати и отвари, специално приготвени и избрани поради техните халюциногенни ефекти.
За получаването на пророческо слово са били използвани авгурство и различни чародейски методи, чрез които да бъде приет отговор от божеството. Официалните и годишни ритуали на празнуване са включвали драматизация на живота и делата на боговете в техния невидим за хората свят. Често това е било представяно под формата на обичаи за плодородие. В тях божеството е било показвано в моментите му на сексуална близост и актове с неговата спътница(съпруга). Други такива драми са представяли воюването на божеството с боговете на съседните държави или раздаващо правосъдие и наказание за непокорство и провали. Също така в тези постановки е било показвано как боговете определят духовните закони и норми, които после предават на своите земни наместници, за да бъдат изпълнени.
Драматичните изпълнения са смятани за начин, чрез който поклонниците могат да открият какво техните мистериозни богове правят. Да бъдат свидетели на това, че божеството се държи по подобен на тях начин, е било важно за хората и за формирането на връзката им с техния бог. Хората обичат да си мислят, че техният бог е точно като тях, въпреки че разпознават своите недостатъци, очаквайки от божеството да ги премахне. Утехата от това да се покланяш на нещо, което потенциално е толкова слабо като теб, е била търсена и желана от хората, за да успокои тяхното собствено чувство за незначителност, неспособност и недостатъчност.
В много случаи драмите са произлезли на земята като форма на олтарен ритуал, съблюдаван от жреци и жрици на съответния култ, които демонстрират нагледно силата на техния бог. Някои драматизации, които са представлявали главното божество на пантеона как воюва, съди, постановява и декларира, са имали за цел да всеят страх, вяра и страхопочитание в последователите. Финалът на драматичните постановки е бил представен като посланието на божеството, по въпроси, касаещи човешкото съществуване. От всички гореописани, ритуалите за плодородие са били най-предпочитани, поради очевидни причини и защото грижата за храна е била на първо място сред цивилизациите с номадски и земеделски начин на живот.
Видовете и формите на ритуално поклонение са били старателно и подробно измислени от божеството чрез неговите служители на земята. Това, което е било постановено е демонстрирало начините, по които божеството ще отговори на поклонника си. Всяко отклонение или неспазване на тези правила е водило към съд и наказание, съответстващ демонстрирания характер на божеството в конкретния ритуал. Силите на божеството и неговите проявления са били определяни от обичаите и заповедите, които те налагат. Боговете също са били ограничавани или задължавани от ритуала на поклонниците си.
В миналото ритуалите са били основа за божия отговор и са служили като изразно средство за божеството, което да обрисува неговия или нейния невидим характер в действие. Те са били един вид напомняне за хората принадлежащи на съответния култ, откъде произлизат, кой ги е създал, съхранил и опазил. Те също са потвърждавали фундаменталните възгледи на хората, които са стояли в основата на техните дела и начин на живот.
Ритуалите са имали няколко специфични цели за живота на поклонника. Те са му давали способност и начин, чрез който човека да се приближава към своя бог и са подготвяли поклонника да получи частна или публична аудиенция с него. Ритуалите са давали възможност на сгрешилите вярващи да умилостивят своето божество и така отново да се квалифицират за неговата протекция и благоволение. В това си качество, те са били базис за отговорена молитва и получаване на поисканото. Церемониалните ритуали още са позволявали на поклонниците да представят себе си в качеството си на посветени на своето божество. Нещо повече – чрез тях избраните служители са били отделяни и освещавани за официална длъжност. Оброци, дарове на благодарение, свещенодействия за отделяне и причастие, са били извършвани според предписаното от божеството, основаващо се на заветното взаимоотношение на дадения култ.
Ритуалите не са били изисквани единствено от култове и определени общества. Те са били част от живота на много семейства, в единство с фамилиарните духове, на които техния род е служил, под формата на поклонение към предците или кланови тотеми. Най-често това е било правено под покровителството и надзора на главата на семейството. Това са ритуали, наситени главно с поклонение и почитане на духовете на предците. В допълнение към тях, различни културни празници, обичаи и традиционни семейни чествания, са носели определен нюанс на носталгия към минали времена и сила, демонстрирана от прародителите на рода.
Свещеници, царе, пророци и някои благородници, които са били назначавани в държавническо или храмово служение, са били издигани в длъжност чрез определени ритуали. В тези случаи се е смятало, че по този начин те биват превръщани от обикновени хора в издигнати служители, чрез метаморфоза, която техния бог върши вътре в тях. Често това е представяно чрез промяна в начина на обличане, което е било символ на тяхната вътрешна трансформация.
Ритуалните повишения в ранг и позиция са били съпътствани от промяна на името, с такова отредено от техния бог. Издигнатият в длъжност приема новото име, като един вид демонстрация на това, че е спрял да съществува под своята стара форма. Новото му име е знак, че тя или той е започнал нов, посветен на божеството и/или позицията живот. Целият ритуален процес е имал за цел да покаже смъртта на избрания и впоследствие неговото новорождение като благородник, пророк, управник или свещеник, помазан от своя бог.
Миналите ритуали, които са изисквали жертви – заколването на невинни животни, чародейство, предсказание чрез вътрешности, опияняващи пророчества и т.н. са всичките елиминирани в Христос и Неговия Нов завет. Въвеждането в служение към Него има други изисквания като помазване с миро, полагане на ръце от презвитерството и пророкуване на Неговото слово. Клетвите или оброците на нововъведения се извършват под формата на молитва, посвещение и себепредаване. Основно, дарението представлява предаването на човека, неговите материални притежания, десятъци и жертвено даване. Най-големият от даровете, които вярващият може да принесе е плода на устните ни – това са хваление и благодарение към Господ, за това, което е извършил в Исус Христос.
Освещаването и святостта са други два важни аспекта на ритуалното поклонение в Новия завет, защото вярващият трябва да живее живот според доктрините и заповедите на Бог. Човек се отрича от греха и започва да служи на Бог с праведност, като расте във вяра и мъдрост за Спасителя. Сбора от гореописаните съставлява културата на вечното Царство на Всемогъщия Бог и Неговия Син Исус Христос.
Ритуален секс – А) Публично изпълнение на ритуал за плодородие, при което хора, в повечето случаи необвързани с брачен партньор, извършват сексуални актове като символично дарение към божество, за което се смята, че извършва същото с неговия или нейния спътник в небесния живот. Б) Сексуални актове, които са организирани с цел да умиротворят, задоволят и угодят на дадено божество или невидима сила. Това може също така да се приеме като форма на жертва или съединяване с божеството.
В днешни дни показността на секса като форма на забавление и отмора във филмите, по телевизията и другите медии, е пряка демонстрация на ритуалите за плодородие в съвременен вариант. Древните култове към Ищар, Ваал, Афродита и др. са включвали ритуален секс, като форма на жертва, изисквана от техните жреци и жрици по време на сезоните на честване и празнуване. Храмовите проститутки, било то жени или мъже, са били назначавани поради тези цели в езическите светилища.
Ритуална блудница – Термин за мъж или жена, които извършват сексуални актове поради религиозни причини. Виж Храмова проститутка и Култова проститутка. Пример за това в Библията е Раав. Виж Исус Навин 6:17.
Ритуална голота – Актът на събличане и показване на гола плът, с цел служение към дадено божество или участие в групово честване и поклонение към него. Публичното показване на голота във всичките му форми е своеобразен ренесанс на древните духове от езическите религии. В миналото обикновено голотата е предхождала ритуалните оргии за плодородие, практикувани още от времето на Адамовото потомство, след изгонването му от Едем. Съзнателно или не, хората (най-често жени), които влизат в категорията на ритуалната голота, особено в името на модата, всъщност дават право на духовете да влияят на земята чрез тяхното своеобразно поклонение и жертви. Това позволява на силите на мрака да продължават своите извратени машинации на злото в нашия свят. Жертвите на голота спадат към категорията на похотта и разврата, което е една от най-често срещаните форми на молба към демоничния свят, изпълнявана чрез поклонение към тялото.
Ритуално жертвоприношение – Делото или процесът на заколване на живи същества или пълното предаване на конкретна личност и нейния живот, за да бъде употребена от дадено божество. Това е валидно както при наличието на конкретно обещание, така и при липсата на такова.
Ритуално изискване – Термин, който обяснява комбинацията от религиозни и духовни дела и форми на човешко поведение, изисквани от божество или фамилиарен дух, в замяна на услуги, помощ или закрила. Те се основават на божествените ограничения и принципи на съблазняване, наложени и позволени от Господ на господарите към дяволите и демоничните духове, назначени към тях. В нашия свят тези ритуали очертават границите, които Създателят е наложил на непокорните сили от мрака. В духовния свят на Бог, тези граници дават духовната характеристика на работата им и спектъра от задачи и назначения, които демоните имат да изпълнят като роля във вечния план на Създателя.
Рог – Обект, който е символ на сила, мощ, мъжество и битка. Емблемът на война и управника. Бил е използван като инструмент за призоваване към бойна готовност и боен звук (Исус Навин 6:5). Приложението му за сила може да бъде видяно в 1 Царе 2:1. Като знак за издигащо помазване, рогът е използван в 1 Царе 2:10 и 16:1. Той още е бил използван за сигнализиране на тревога. Друго негово предназначение е било като символ на царски статут и власт. Виж Псалм 132:17-18, където рогът е свързан с короната на Давид. Думата за корона е незер – виж дефиницията, а също и на Миро за помазване и Назорейски обрек.
Розово – А) Женственост. Б) Женски бунт.
Рое пророк – Пророк, чиято мантия притежава силен пасторален елемент. Обикновено той е прикачен към служение, в което има отговорност за обучение и наставление на подчинени или подрастващи пророци.
Рут – Името означава красота, а също и другар. Рут е майката на Овид, дядото на цар Давид. Рут се омъжва за Вооз, след като губи съпруга си. Нейното име демонстрира призива и да бъде другар и съпруга на човека, от чийто род впоследствие произлезе и Христос. Рут е моавка, чието сърце и покорство стават причина тя да бъде вградена във вечните хроники и родословието на Спасителя.
Ръжда – Цвят, който е показателен за гниене и разваляне. Ръждата също така е показателна за корупция, поквара и морална деградация.
Ръка – А) Израз на сила и показно за действие (работа), труд, хвала или декрет. Б) Спуснатите ръце означават решително действие или започването му. В) Вдигнати ръце означават спри или изчакай, в случаите, когато не се отнасят за заклеване с обещание Г) Пророчески разглеждани, ръцете са знак за суверенна власт и сила. Изход 15:16; Псалм 10:12 и 89:10; Исая 51:9; Еремия 27:5; Езекиил 20:33-34; Йоан 12:38; Деяния 13:17.
Ръкавица – Ръката на изпълнителя, символ на ръчна сила и умение. Знак за изпълнение на дълг или обет, позитивна реакция или освобождаване на действие. Белите ръкавици символизират чистота. Дясна ръка без ръкавица е символ на превъзходство и суверенитет.
Ръката на Господ – Ръката на Господ върху пророците му е често споменавана в Библията. Това е термин, който пророците са въвели, за да изразят тежкия товар на пророчеството. Той най-често се проявява като натиск върху раменете, горната част на гърба и около врата. Други пророчески усещания, които се чувстват в областта на корема са горчивина, вълнение или огън в гърдите. Тези усещания обаче, биха могли да бъдат категоризирани повече като масса (пророчески товар).