Й
От Йерархия до Йотор
Йерархия – Силова структура. Сред многото нейни синоними е и думата служение. Във връзка с приложението й към служението, йерархията говори за инфраструктурата на правителството, което отговаря за Новозаветната църква. Думата дефинира режима на организацията, линията й на власт и отговорност, и бюрокрацията, която администрира нейното управление. Йерархията включва законови норми и план на управление.
Йерархия на човешката природа – Пророческото умение се обогатява чрез знание и понеже това е човешко служение, което е предназначено за хора и чрез хора, от името на техния Създател, знанието за човечеството е от съществено значение за ефективността на служението. Библията често обръща внимание на въпроса как Бог е направил хората. Също така се разглежда защо Той е направил хората и различните подробности от тяхната направа. Йерархията има голяма роля по отношение на тези въпроси. Господ набляга на влиянието на духа над душата, на душата върху плътта и волята на сърцето над интелекта на ума. В творението всяко нещо има йерархия според създаването си. Човешкото същество не прави изключение от това. Начинът, по който хората се научават да реагират на обстоятелства в живота, кога и как се предават на Бог – всичко това е част от тяхната направа, която се влияе от преживяванията им.
Духът е най-властната част от трите, като душата и тялото са направени, за да му се покоряват. На него му е дадена абсолютна власт. Той е направен по подобие на Създателя Си и поради това се държи и функционира по същия начин. Виж 1 Коринтяни 2:10-12. Душата е моста между духа и тялото. Тя ги свързва, така че волята на трите части да бъде балансирана и по равно разпределена. Тялото е роб, последно в редицата, чрез което става контакта с физическия свят. Тялото дава външно изражение на това, което другите две сфери са решили вътрешно.
Сърцето е хранилището и съкровищницата, която получава и разпределя чрез мисли и воля, това, което душата желае и тялото копнее да направи. Веднъж след като духът е обновен и обърнат към Бог, той става роб на управляващите до момента душа и тяло, докато не заеме правилната позиция на управляващ чрез обучение и израстване в словото на Господ. На пръв поглед, веднага след спасението духът изглежда да има най-малко думата за взимане на решение. В процеса на обновление на духа, описаното в Ефесяни 4:23 и Римляни 12:2 се случва и впоследствие новия човек (което е друг начин да се назове духа), започва да диктува, това, с което трябва да се съгласят другите две части и да го извършат.
Душата е разкрита като центъра на човешкото същество, в контраст с духа, който в словото е представен като божествената част (Римляни 2:9; Псалм 16:10; Матей 10:28; Деяния 2:27 и 31; Откровение 16:3). Според това различие виждаме, че душите са създадени по различен начин от духовете, за да могат да позволят функционирането и действието им в земния свят. Духът е приспособен да обитава небесните области на Бог, което дава яснота върху откровението от Матей 25:41. Публичното изгонване на дявола и неговите ангели от небето, ги отведе и заточи в това място, което Господ установи като Своите долни светове, като ада е най-долния според Второзаконие 32:22 и Псалм 86:2. По този начин тяхното присъствие в долните области на творението съвпада с тяхното изгонване от небесата в областите на земята.
Произходът на човечеството-от същите долни области на творението, е покана от Господ да се стремим да спечелим правото да се издигнем в най-високите места чрез духа. Ролята на душата се изразява в обитаването на земята, което е подготовка на хората за техния вечен живот на небето, първоначалния промисъл на Бог за тях. Виж още Исая 57:16 и 43:7; Йов 32:8; Битие 1:27.
Йероглифи – Древна форма на писменост, която използва фонограми и логограми, подредени в хоризонтални и вертикални линии.
Йехова – Християнизираната форма на името на древния Бог на Израел – Яхве.
Йоан-Апостола – Йоан е верен на контекста на апостолската мантия, бидейки един от дванадесетте, а освен това и пророк, какъвто беше неговия Учител и Пример за подражание, Исус Христос. Най-дълбокото пророчество на Йоан е откровението на Исус Христос. В гръцкия език то е известно още и като Апокалипсиса. Другите творби на Йоан са в по-голямата си част дидактични откровения, въпреки че някои съдържат пророчества.
Йоан Кръстител – Пророк, предвестник на Господ Исус Христос, чиято мантия представляваше съживяване на тази на Илия. Служението на Йоан беше от типа транцизионно, тъй като то сложи край на дългата линия от Старозаветни пророци и представи новия пророчески ред, който произлиза от Господ Исус Христос. “Покайте се и приемете Този, Който кръщава с огън” беше призива, който той разтръбяваше. Вида на служението му може да бъде ясно видян като негова визитна картичка, чрез презимето му. Той беше кръстен с вода и кръщаваше с вода, сочейки пътя към Този, Който кръщава с огън. Има шест месеца възрастова разлика между Йоан и Исус, които бяха братовчеди, като и двамата бяха хора, заченати по свръхестествен начин.
Йога – А) Термин, който буквално означава “впрегнат, обвързан, свързан чрез и в общение с дадена божествена същност”. В основата си йога представлява духовна връзка между човека и божество, което е поканено в неговото тяло, от самия човек. Б) Невидимата сила, която идва в човешкото тяло, свързвайки се с него чрез йога-медитация, обикновено е дух на предците, свързан с човешкия живот. В) Думата хомот е близка по значение на думата йога, поради нейното духовно приложение. Виж Хомот. Г) Път на духовно просветление, мир, радост и хармония, избран и следван от последователите на будизма и хиндуизма.
Тази практика се състои от определени пози, позиции и стойки, комбинирани с подходящите жестове на ръцете и вербални звуци. Според практикуващите йога, това им дава възможност да се издигнат над плътското и материалното, за да могат да общуват с многото богове на тази религия. Различните движения и пози са създадени, за да призоват специфични духове, заедно с техните сили и внимание, които в някои случаи могат и да влязат в телата на поклонниците. Напевите, които съпътстват така наречените упражнения, са взети от звуци, за които древните будисти са вярвали, че са получени като наследство от техните и от хиндуиските богини. Това са думи, срички и звуци, смятани за женски, поради това, че след като бъдат изговорени, те носят плод.
От казаното до тук, можем да видим, че претендираната безвредност и безобидност на йогата е твърде преувеличена, като приложението на тази практика за терапевтични, лечебни и спортни упражнения се опитва да скрие истинските й цели. Исторически факти показват, че йога е течение, което е представлявало един вид въведение към древни индо-азиатски обреди и ритуали за плодородие. Неговите основатели са го развили с цел да отворят пътя за духовете на тяхната религия, които свободно да влизат и да обхващат душите на техните поклонници. Йога е била основата на церемониални обреди, в които са призовавани божества, чрез изговор на имената им, посредством определени монотонни напеви. Крайната цел на йога е да обедини практикуващия с дадени древно-азиатски божества. Йога е един от основните инструменти за поклонение към богините и природата, главно към Майката Земя. Виж Шакти.
Йоил – Пророк от Южното царство, който беше в служение тридесет и девет години под управлението на Цар Йоас. Смята се, че пророчеството на Йоил е най-старото за Юда и се спекулира, че то предвещава Юдовото управление. Думите му се изпълняват в Деяния 2:14-17 с идването на Святия Дух на първата Петдесятница на църквата на Новото Творение.
Йона – Един от малките пророци от района на Галилея, в близост до Назарет, където нашия Господ е живял и започнал служението Си (4 Царе 14:25). Тази връзка не остана неотбелязана от Исус, Който я спомена и свърза изключителното преживяване на пророк Йона със Своя собствен призив. Той трябваше да умре и да бъде погребан, само за да може да възкръсне от мъртвите три дни, след като изпълни Своята съдба като вечен Избавител и Спасител на света.
Йона беше изпратен към Ниневия, силен и порочен град в Асирия, който по някакъв начин знаеше за Бога на Йона и се страхуваше от Него. Хората се покаяха поради проповядването на Йона и успяха да забавят предреченото от пророка бедствие. Реакцията на Йона към тяхното радикално и тотално покаяние, водено от царя им, беше мълчаливо негодувание. Той реагира по този начин, защото Всемогъщия не извърши съда от пророкуването му, което на пръв поглед изглеждаше като дискредитиране.
Йона беше разгневен на Божията прошка спрямо грешния град. Той се разсърди, защото Господ не съсипа земята, според както го беше изпратил да прокламира. Бог използва реакцията на Йона, за да го научи на ценен пророчески урок. Пророчества, които убиват и погубват животи не са най-доброто от Бог.
В случая повече от сто хиляди човека в Ниневия се покаяха, поради Неговото проповядване, което трябваше да зарадва Йона повече, отколкото тяхното унищожение. Във време след неговото обаче, словото на пророка се изпълни и Ниневия беше напълно разрушена.
Йосия – Цар на Юда, който е известен с най-помитащите реформи на нацията. Всеобхватната национална кампания на Йосия успява да доведе народа до покаяние и съживление на поклонението към Яхве. Колкото и силна да е била тази реформация, тя се задържа краткотрайно, според както Олда пророкува. Страната се връща към идолопоклонството си, скоро след смъртта на царя.
Йотор – Тъстът на пророк Мойсей. Жрец от Мидия, под чиито крила Мойсей престоя по време на четиридесет годишното му заточение от Египет. Важността на Йотор се вижда от неговото идване в пустинята при Мойсей, след триумфалното освобождение на Израел от Египетско робство. Там той още веднъж, за последен път посъветва зет си Мойсей за организацията и администрирането на новото царство, което той беше наследил от Йехова. Тогава Йотор инструктира Мойсей по отношение на най-ефективния подход за управление на хората. Образованието на Мойсей, касаещо гледането на овцете, без съмнение дойде от тъста му, което обяснява, защо той съвсем спокойно можеше да отиде и да му каже как по-добре да върши своята нова работа. Авторитетният тон на Йотор показва, че той беше свикнал да съветва и инструктира зет си по отношение на въпроси от по-важен характер. Виж Мойсей.