У
От Угарит до Училище на пророците
Угарит – Рас Шамра в древна Сирия, смятан за родното място на поклонението към Ашера. Важността на информацията за този и други подобни древни градове се състои в това, че пророците трябва да знаят и разбират древните териториални крепости и владения. В днешни дни демоничните началници, отговарящи за тях, ще се бият, за да възобновят своите древни практики в съвременните поколения. Виж Шумерия.
Уз – Плодороден.
Уика – А) Организация на вещици. Виж Вещица. Б) Човек, който има знание по отношение на магии и чародейства. В) Магьосница, вълшебница, проницателка. Виж Изход 22:18. Г) Основно женска група, която е посветена на магии, мистицизъм, езическо поклонение и демонология. Уиканите вярват в богинята-майка, която в словото е известна като Ащорет. В митологията тя е известна с различни имена, някои от които са Диана, Ищар, Венера, Гая и Геа. Уиканите се придържат към поклонението към природата, като преобладаващите членове на този култ са жени, подкрепящи силите на мрака. Много от тях твърдят, че практикуват само бяла магия, за която те казват, че е безвредна и само помага на хората и техните съдби.
Главните празници на тази модернизирана организация на вещици съвпада с пролетното и зимното слънцестоене. Самхаин (денят на Вси Светии) е най-светия и важния от техните дни за честване и поклонение. Освен типичните форми на поклонение към природата, тържествените им сборове обикновено включват употребата на халюциногени. По този начин те се подготвят за духовните дейности и обичаите за плодородие, които да обединят поклонниците с духа на техните богове.
Уикан – Член на неоезическа група, чиито ритуали и практики са заимствани от древните вещици и чародеи. Виж Уика.
Уличница(Развратница) – А) Сексуално неморална жена, блудница. Б) Млада жена, която извършва предбрачен секс или омъжена, която върши прелюбодейство. И в двата случая, основното значение на думата е поклонение към божество чрез такова поведение. В повечето случаи в древността, предпоставката и мястото за блудство е било някакъв вид светилище или място за поклонение. Блудницата се различава от проститутката по това, че не е задължително да и се плаща, за да може да се влезе при нея. При проститутката задължително трябва да се заплати за услугата й, тъй като тези пари са съставлявали нейния доход и този на храма, където тя е служила. Блудниците също са били често възнаграждавани с подаръци и ценни неща, но не както при проститутката, където парите са били задължителни.
Гръцката дума за уличница е порнея. Тя включва в себе се незаконен и забранен сексуален контакт, прелюбодейство, блудство, лесбийство, хомосексуализъм, кръвосмешение и зоофилия. Накратко, смисълът е събирателно за копулация от какъвто и да било вид, чиято причина е поклонението към някакво божество или образ на плодородието. Този обичай е бил толкова вкоренен в древните общества, че вавилонците са изисквали от всяка жена, поне веднъж да проституира с тялото си в храма на съответна богиня, в нейна чест.
Младите момичета от култа на Ищар е трябвало да предадат своята девственост в храма и по този начин да дадат първите си плодове, преди да се омъжат. На мъжете от този култ не е било позволено да се женят за девственици, защото тяхната девственост е принадлежала на храмовото божество и е трябвало да бъде дадена като жертва на жреците. Колкото по-малко е било момичето, чиято девственост се отнема, толкова жертвата се е смятала за по-добра. Поради това, тази практика е поощрявала педофилията и други форми на злоупотреба с деца. Защитниците на блудството обожествяват репродуктивните органи и участват в оргии като основна форма на тяхното поклонение и ритуали. За тази цел, ханаанските светлища са били направени всъщност като огромни публични домове. Политеистичните общества са легализирали блудството под надслова на религията. Наум 3:4 конкретно свръзва това с национално магьосничество и чародейство.
Умение – Компетентност, професионализъм и експертност в определена област или поле на работа.
Умиване(Отмиване) – А) Процесът, в който човек отмахва старите влияния и техния ефект и се подготвя да навлезе в новото. Б) По банята и изкъпването може да се извадят заключения за извършване на транзиция от една степен или форма на служение към друга.
Умиване – В пророчески контекст, това може да бъде видяно като вид божествено пречистване или кръщение, като форма на подготовка за въвеждане в божествено служение. Виж Ефесяни 5:26.
Умивам – Символично на ритуал за очистване и пречистване, необходимо на човек за да бъде употребен за божии цели. Новозаветните служители се умиват от Словото на Бог, което е водата на изкуплението според Христос. Виж Йоан 13.
Умиращият бог – Като средство за дискредитиране на това, което Исус Христос извърши на кръста, древните политеистични религии също са предсказвали и поддържали идеята за умиращия бог. Почти всяка съществуваща или съществувала някога религия има такъв мит, който неизменно е свързан с поклонение към природата и различни божества. В Библията такова божество беше Тамуз, древния бог на слънцето, когото оплакваха жените на Израел, на северната порта на Божия дом в Езекиил 8:14. Това старо божество, произлиза от пантеоните на древността, като историята проследява неговото начало чак до времето на Шумеро-Акадиа. Виж Шумери.
Тамуз е божество, еквивалентно, ако не и едно и също с Думузи, Адонис и Озирис. Техни богини-спътници са Ищар, Астарта и Афродита, съответно според географското и времево разположение на поклонниците им. Тяхното разнообразно поклонение е чествано обикновено два пъти в годината, вдъхновено от смяната на сезоните. Смяната зима-пролет и есен-зима е била обект на съвсем низша форма на поклонение към творението и природата. Вярвало се е, че умиращият бог е бил причина за тези сезонни промени, където цялата растителност е увяхвала и умирала през зимата – поради неговата смърт и съответно се е възраждала на следващата пролет отново, поради причина на неговото възкресение. Специални погребални шествия и оплаквачки са били организирани в чест на смъртта му всяка зима. Подобни церемонии, но вече от увеселителен характер са били извършвани в чест на възкресението му на пролет.
При всяко следващо предполагаемо възкресение, Тамуз и неговите многобройни разновидности и проявления е бил празнуван с разгулни пиршества и оргии, като обичаи за плодородие. Тези оргии са били вдъхновени от вярването, че всяка година боговете и богините се събират отново и от тези “бракове” земята отново е произвеждала плодовете си.
Това, което разграничава Исус от всички вярвания и митове е не просто тяхното напълно игнориране от Библията, но това, което Той извърши на Голгота. Отвъд факта, че Той никога не се ожени, в посланията на апостолите ние четем, че Той умря само веднъж и за всички, както и това, че Той дойде в края на епохата, в пълнотата на определеното Му време. В Библията още пише, че ако неговата жертва не бе съвършена, той трябваше да умира още много пъти. През годините преди Христос да дойде, отговорът на Създателя на всички тези религиозни митове, заробващи Неговото творение, е отеквал пророчески във всяко едно от обещанията за идването на Синът Му. Всемогъщият обяви и декларира, че ще дойде Един, Който ще стане съвършеното жертвоприношение за всички.
Много пасажи от Библията, дават конкретни и директни отговори на митовете за умиращите божества и техните безкрайно редуващи се цикли на живот и смърт. От друга страна, вечното изкупление и спасение е единствения мотив, стоящ зад кръста и смъртта на Христос. Без значение колко много интелектуалци виждат Неговата история просто като поредния мит, Словото ясно ни казва, че Исус изпълни и извърши завинаги неефективните и недостатъчни ритуали, които държаха Неговото възлюбено човечество, вън от присъствието Му.
Това знание е полезно за пророците, които трябва да отговарят на въпроси относно други религии и вярвания, които също имат в себе си някаква форма на умиращо божество, което после възкръсва. Информацията е полезна и при обяснението на въпроси относно Новорождението и за това как да го преживеем. На последно място, практиката на честване на подобни божества, съществува в леко видоизменена форма дори и в днешно време. Най-често това се изразява в поклонение към слънцето(смятано за бог), което се извършва на плажове или планини при изгрева му. Това е най-често срещано сред млади хора, под формата на разюздани и перверзни танци и ритуали. Ежегодното им събиране често добива формата на установена традиция, чиято поквара се отразява най-сериозно върху жените. Виж дефиницията за Митологичен пантеон на богове и богини.
Управник – Главният финансов, административен или военен служител на щат, територия или провинция. В древността управникът е бил отговорен за императорската и царската собственост и имоти, като е събирал данъци и такси и е отговарял за поддържане и заплащане на военните. Също така е бил координатор на локалните сили на реда или това, което днес бихме нарекли полиция. Синоними на думата управник по време на Гръко-Римската ера са били префект и прокуратор. Най-основното значение на термина е било “един, който управлява територия или подчинена земя, по право на делегирана власт”.
Управниците са били наричани още и вождове или съдии. Други термини за управник, използвани в словото са машал за владетел(губернатор) и нази за принц, наместник или главен-заместник. Управниците-генерали, според това, което термина загатва, са военни управители, което показва, че те често са имали и военни функции. Управниците могат да бъдат намерени във всяка сфера на човечеството, където има нужда от лидерство, защита и администрация. По този начин са се появили и светските, политически, военни и религиозни управници.
Евреите са имали длъжност и човек, който е бил “управник или владетел на нацията”. В съгласие с тази организация, Господ пророкува чрез Михей (5:2), че Исус ще дойде като “Управника (Владетеля) на Божиите хора”. В този смисъл Той е Владетеля-Управник на нацията на Новото Творение, която Петър определи в 1 Петрово 2:9.
В Новия завет, думата за управник, за която говорим тук и в отпратката към Михей е хегеомай. Това е съвременното хегемон (виж дефиницията в речника). Старозаветният вариант на тази дума е машал (виж дефиницията в речника). Виж също Матей 2:6. Академичната дефиниция на управник е: “един, който владее, като упражнява власт над област или група”. Като избран или назначен служител, управникът е главен изпълнител, администратор или висша инстанция на политическа единица, като например област, град или военно окупирана провинция; административен директор на организация или институция, обичайният главен служител; член на група, която направлява или контролира институция или общество.
Упълномощен – Един, който е изпратен с конкретна задача, длъжност или назначение от принципала. Апостолите на Христос са специално упълномощени служители на Новозаветната църква. Виж Числа 23:20; Второзаконие 23; 1 Царе 18:13; Исая 49:1-6.
Ур – А) Регионът на светлината. Ур е древна Месопотамска дума, която означава светлина. Б) Област, в която е почитано лунното божество Син. В миналото това е бил голям център на силна духовна власт и свръхестествени активности. Най-мощните жреци на онова време са живеели в този град. От него е произлизала съществена част от информацията и книжовността с окултна тематика, преобладаващи в тогавашния свят. Виж Ур Халдейски.
Ур Халдейски – А) Родният град на Авраам. Приблизителното му местоположение е южна Вавилония. Б) Град на поклонение към лунния бог Нанар. Виж Битие 11:28, 31; Неемия 9:7; Езекиил 23:15. В) Целият Халдейски регион е бил известен с чародейството, магиите и други успешни окултни активности, които са давали на хората достъп до духовните ресурси на творението. Г) Градът е бил пълен с магове, които са практикували и популяризирали своята магия. За някой да бъде наречен халдеец, е означавало, че е експерт в свръхестествените дейности.
Важно е да се отбележи, че Господ Бог повика Аврам от този регион, за да стане бащата на Неговата нова нация. Позицията на Аврам като халдейски пророк (Битие 20:7) в земята, беше необходима предпоставка за служението към Всемогъщия Бог. Позицията, която Аврам заемаше в своя роден град, му даде подготовка и разбиране по отношение на това как точно са устроени и работят нещата в сферата на свръхестественото. Той също така знаеше какво е необходимо, за да може човек да се свърже и да влезе в завет със Божиите свръхестествени сили.
Жертвоприношението и приносите на Аврам, описани в Битие 15:1-21, са типични за халдейските ритуали и обреди с духовно значение. Те са били общоприети от тогавашните хора, които са търсели начин да се съединят с боговете си. Ритуали от такъв характер са били извършвани с цел да се скрепят взаимоотношения, в които боговете са обещавали да закрилят своите подопечени и вършат чудеса за тях. Подобни свещенически функции изглеждат странни за съвременния ум, но в древността това са били рутинни транзакции между божество и служител.
Началото на нацията Израел беше поставено от пророк, а впоследствие Мойсей предсказа идването на Великия Пророк – Исус, Който постави началото на Новозаветната църква. Често пренебрегван факт е, че преди да срещне Господ, Авраам беше халдейски пророк. По негово време това е било високоуважавана позиция, която е означавала, че притежателят й се отличава с духовно и свръхестествено превъзходство.
Халдейците са били войнствен народ, който е обитавал планините на Кюрдистан. Тяхната главна чародейска дейност е била астрологията. Смята се, че те са основоположници на наименуването на звездите, съзвездията и предсказването на човешки съдби чрез тях. Виж Магове.
Ури – Огън.
Урим и Тумим – Светлина и съвършенство. Инструменти, които Всемогъщият даде на народа Си за търсене и разбиране на волята Му, чрез Неговите свещеници и царе. Виж Изход 28:30; Левит 8:8; Неемия 7:65.
Урук – А) Библейският Ерех, който се споменава само веднъж в Битие 10:10. Б) Име на град, основан от Нимрод в древна Вавилония, известна още и като Сенаар. В) Името на града означава “престолът”. Приблизителното му местоположение е било някъде между Ур и Вавилония, което го прави важна пресечка за тези две известни области. Урук(Ерех) е бил разположен на реката Ефрат, която често е посочвана в Библията като важен елемент за Господ. Това може да бъде видяно в Откровение 16:12, от Неговото призоваване на силите, които я управляват от вечността.
Областта на Урук е била популяризирана в древността под това име, защото то е било дадено от вавилонците и асирийците. Арабите са наричали този град Варка, а гърците и римляните – Орко. Основателите на града са го смятали за център на велики сили. Областта, заселена в миналото от могъщия войн Нимрод, има дълга и размирна история. Виж Акад. Най-старият зигурат(храм), открит до момента в света, е бил построен там. В него са намерени символи, които датират приблизително от 3400-3300 година преди Христос. За тях археолозите смятат, че са най-старите признаци за писменост в света. В древния Урук се е намирал още и храма на Инана, известна езическа богиня, почитана като Небесната царица. Това е била основната причина града да е бил възприеман като “престол” за духовни сили.
По времето на династията Ур, храмът на Инана, известна още и като Ищар, е процъфтявал поради огромната посещаемост и поклонения. Друго божество, почитано по тези места, е бил бога на войната Нергал. Това е още и родната земя на древния герой-цар Гилгамеш, който е автор на епос, описващ сблъсъка на боговете, което в онези времена е обяснявало произхода на световете. Един от многото митове за сътворението е “Епосът на Гилгамеш”.
Характерни за всички градове от онова време, намиращи се в близост до Урук, са природни катастрофи, каламитети, престъпност и религиозни конфликти. Смятало се е, че причина за горепосочените са били воюващите един с друг богове, които са искали да завладеят земята и да поставят свой цар, който да управлява от тяхно име и в техен интерес. Поради тези причини изглежда, че земята на Ищар е била една от най-желаните, но и най-разграбваните и плячкосвани области. Поради икономическите, търговските и географски предпоставки на земята, последната е представлявала изкушение за много владетели.
Както повечето населени места от онова време, Урук е бил в местност от преобладаващо пастирски тип. Тогавашните скотовъдци са били не само пастири, но и отговорници за жертвените животни за храмовете. Множеството религиозни ритуали на тамошните жители са били вдъхновени от дълбоко залегналото в културата поклонение към смъртта. Поради това градът е бил известен и почитан като некрополис – град на мъртвите. Някои от най-великите владетели, които са управлявали тази област са Хамураби, Навухудоносор, Кир и Дарий.
Усещане(Възприяти) – Знание и информация, получени чрез вътрешните способности и ресурси на човека.
Утроба – Орган за узряване на плода. Символ на зачатие, бременност и раждане. В пророчески контекст, утробата е преобраз на човешкия дух, който приема и зачева от Божието слово. В древността хората са преминавали през така наречения период на инкубация, който се характеризира с отделяне в уединени пещери, наподобяващи утроба. Там хората са били подготвяни за новия си начин на живот, новата си позиция или са получавали необходимия поток от информация. Понякога ада е определян като земната утроба. Тя още се идентифицира и с корема, поради мястото й в човешкия организъм. Утробата е смятана от древните за седалище на умствените способности на човека. Кухият център на някакъв вид обект или образование може да бъде смятан за своеобразна утроба. Виж Пещера.
Утринна звезда – А) Първоначално това е било второто име на Луцифер, според Исая 14:12. Б) Синоним на планетата Венера. В допълнение, зорницата в словото се отнася за първата звезда на деня – тя е тази, която въвежда другите. В) Предвестник на промяна в сезоните, основа на графика за земните дела. Г) Зорницата е тази, която възнаграждава светиите. Д) Първият предвестник на транзицията на нощта към деня. Виж Осия 6:4. В Откровение 22:16 в Новия завет вече, нашия Господ Исус Христос е наречен “светлата Утринна Звезда”, изпълвайки вече в съвършенство функцията, която Луцифер така глупаво изостави. С това разбиране Библията определя синовете на Всемогъщия Създател Бог като небесните звезди.
Ученик – Обучаващия се чирак, под ръководството на настойника, ментора или учителя си. Наследник и продължител на делото на своя ментор.
Училище на пророците – Термин, който първоначално е бил използван, за да опише групата или колегията от пророци, придружаващи старши пророк, който ги обучава и наставлява. Самуил, Илия, Елисей и Олда са поддържали такива училища, където са тренирали младите пророци. В днешно време фразата се използва, за да опише краткосрочни обучения за пророци или като обобщаващо название за такива, които са учат да бъдат пророци.