Г
От Гавриил до Гърди
Гавриил – Един от ангелите, споменат в Библията. Другият споменат е Михаил. Гавриил е смятан за ангел - предвестник или посланик. Името му датира още от времето на шумерите, където не са били използвани гласни. ГВР е корена на името му, което означава “управник”. Според това, той е смятан за управника или началника на всички Божествени пратеници и тяхната институция. Тази титла е равнозначна с еврейската дума малак – виж дефиницията й в речника.
Гад – А) Името на пророка, който е служил на цар Давид. Той е бил пророк-книжник, който е служил на царя с мъдрост и съветване особено когато Давид се отклоняваше от пътищата на Йехова. Неговите таланти на историк и книжник са спомогнали в службата към царя, тъй като той е един от тримата, заедно с Натан и Самуил, които записваха делата на Давид. Виж 1 Летописи 29:29. Името Гад още означава “добра съдба”. Б) Името на Бога на късмета. Винаги е свързано с Мени. Виж Исая 65:11.
Гарван – Птица мършояд, която има общи черти с враната. Гарваните са знак за смърт, загуба и война. Птицата е свързана с предсказването, като често е символ на този вид чародейство. От древността се смята, че гарваните са хищнически амулети на боговете на войната. Символът на Один е бил гарван. Гарваните са показателни за силите на ума, особено паметта, тъй като за тях се смята, че са надарени с изключителен инстинкт и проницателност.
Знанието за гарвана сочи гарвана и неговата роднина враната като преобрази на дивите и сурови създания, които се покоряват или биват подчинени от пророците. Оттук следва употребата на птицата като соларен символ (поради предполагаемото просветление, което носи) в областта на оракулите и гледачите. Също така в миналото гарванът е свързван с птиците-вестоносци. Той е предпочитана птица и спътник на вещиците. Тук птицата е в ролята си на приемник за предсказателни демони, чрез които господаря на птицата да пророкува.
Господ се пошегува, като даде храна на Своя пророк чрез гарвани, когато Илия бягаше от Езавел. Иронията в случая е, че гарванът представляваше пророческия символ на много лъжепророци по онова време. В случая техния символ служеше на пророка на Всемогъщия Бог, което е ясен и отчетлив сигнал, отправен към силите на мрака, изпратени срещу живота на Илия. Виж Врана.
Гая – Името на Земята като майката-богиня. Пазител на Делфийския оракул (в смисъл на всички тамошни гадатели). Главният обект на поклонение във всички религии и култове, центрирани в почитане на женски божества.
Геа – Родена от хаоса, жена на Уран – богът на небето и майка на всички първични богини-майки. Виж Богини-майки и Небесна царица.
Героизъм – Модернизирана форма на поклонение към предците.
Гигант – Драконовски символ. Знак за животинското, тромавото, тежкото и якото. Виж 2 Царе 21:16 и Йов 16:14.
Глава – Символизмът на главата в Библията и в древността е бил от съществено значение. Напълно нормално е било да се свърже с главата, всяко нещо, което получава силата си или се отнася до мъдрост, контрол и власт. Конкордансът на Стронг дефинира главата като символично за: “първо, главно, принципно, най-висше и властимащо”. Като център на въображението и мислите, главата е била и все още се смята за командния център, който разпределя решения и задачи, които тялото да изпълнява. От гледна точка на живота, главата е мястото, в което се намира мозъка, който служи като процесор на интелекта за човешкото същество.
В преносен смисъл, главата е управника на всяко едно нещо; на физическо тяло, организация или операция. Алегорично, покритата глава означава закрила или анонимност; когато е открита, означава разкриване или разобличаване. Сресаната и здрава глава означава, че субекта или обекта, за който става въпрос е в контрол. Когато главата е рошава и/или наранена, това означава безредие или липса на контрол и власт. Плешивата глава според Библейския символизъм показва, че обекта или субекта, за когото се касае съня или видението е засрамен или опозорен. Когато в словото се споменава гола глава или плешивост, обикновено става въпрос за нарочно избръсване на главата поради духовни, практични или ритуални причини.
Често жреците на езически божества са изисквали техните служители да бъдат плешиви за да им служат, така че тяхната лъснала кожа на главата да може да отразява образите, които божеството предполагаемо изпраща. Без значение от причината, дали тя е естествена или нарочна – плешивостта от перспективата на Всемогъщия не е Негов идеал или желание. Ето защо, Той е изисквал от Своите свещеници да носят шапки, така че тяхното естествено оплешивяване, което се получава с остаряването, да не бъде пречка за служението им към Него.
Главен маг(Везир) – Този, който представлява духовната и свръхестествената сила и мощ на една страна, палат, съд или светилище, началникът на магьосниците. Според Еремия 39:3 и 13, това е служител, който е главния, надзорника над всички магьосници, астролози, предвещатели, гадатели, чародеи и халдейци. Предполага се, че Даниил като служител в палата на Навухудоносор е заемал точно такава длъжност. Виж Даниил 5:11. В древността, раб-магът, което е било другото название за началника на магьосниците, е бил смятан за земния еквивалент на духовната власт и авторитет, стоящи зад него.
Въпреки че характера на работата му е бил основно пророчески и респективно чародейски, тя е имала подчертано свещенически афинитет. Главният маг, често е бил титулуван като господар на астролозите. По какъв начин и защо Даниил дойде до място да служи на Бог от толкова висока позиция в йерархията на Вавилон, можем лесно да разберем, тъй като, дарбите му далеч надминаваха тези на неговите колеги.
В древността главните магьосници-служители са били обикновено взимани на длъжност от царете или самите те са били издигани в царска длъжност. Често управника на земята се е покорявал на тяхното настойничество и ръководство, като са ставали дори техни ученици. Всеки царски дом е имал служител на такава длъжност, който е действал като духовен разузнавач и източник на мъдрост за монарха. Такива личности са били наемани да виждат, разбират и тълкуват небесните феномени, като имат способностите да ги възприемат правилно, така че да могат да усвоят и да се възползват от силата, знанието и напътствието им.
Главните магове са били изкусни и компетентни по отношение на делата в царството, историята му и позиционирането му в небесната и земната сфери. Везирът е бил специфично настроен към това, което се случва в отвъдния свят, откъдето и идва връзката с често използваните некромантични практики на този вид служители. Те редовно се срещали и разговаряли с боговете, отговарящи за съответната сфера на влияние, което може да се види от срещата на Валаам с Господния ангел, който искаше да го убие. От това, което виждаме в случая с Валаамовата мантия, пророците в миналото са функционирали и като магьосници, които сръчно са боравили с магическите сили на божествата, които са ги покровителствали.
Пример за пророк, упражняващ свръхестествена власт, е Елисей, протеже на Илия, който от своя страна имаше власт да съди греха на цялата нация и дори да заповяда огън от небето. Апостолите на Христос очевидно бяха добре запознати с присъствието и легитимността на духовната сила, за което съдим от изпълнените със свръхестествени проявления случки по време на тяхното служение.
Съвременните магьоснически дейности копират тези на древните религии, с помощта на същите демони, които са подкрепяли техните предшественици. В днешно време, тези духовни сили набират и вербуват служители от съответните поколения, наследници на тези от миналото.
Главен пророк – Старши пророк, който най-вероятно е бил отговорен за обучението и подготовката на младите пророци. Глава на група от пророци или на пророческо училище. Пророк с постоянни или нарастващи отговорности или задължения. В Библията често такъв човек е наричан “божи човек”. Взаимоотношенията между Илия и Елисей, както и между Мойсей и Исус Навин са примери за пророческа приемственост. Виж 3 Царе 12:22 и 13:21; 1 Тимотей 6:11.
Глобус – Сфера или объл обект, който символизира световно господство или абсолютен авторитет. Това е символ на мощ, който е бил използван още в Римската империя. Глобусите още са символ на истина, богатство и слава, изобилие и справедливост. Също така глобусът символизира всеприсъствието на Бог. Често използван и като знак за ореол. Виж Левит 21:12.
Гнусота – А) Развратните, груби и първични проявления на сексуални извращения, популяризирането на които предвещава наближаващо зло. Б) Широкоразпространените различни форми на гнусота са предвестници на скоропостижна гибел и разрушение.
Виж Езекиил 16:27 и 23:44-49. Това, което е отвратително и похотливо, предизвикващо или укрепяващо нищетата и мизерията. В) Предварително обмислена и планирана атака чрез перверзия, разврат или поквара. Г) Нарочно дело, което да оскърби чрез някаква форма на ексцесия. Д) Отвратително от морална гледна точка. Е) Гнусота е това, което не трябва да се гледа, поради неговата нарочна цел да оскърби и атакува скромността и чистия морал. То също така се стреми да разпали страстите, за да може да се стигне до пълна морална деградация.
Говорене на други езици – В контраст с молитвата на други езици, която се споменава само два пъти в Новия завет като форма на ходатайство, говоренето на езици набляга основно върху духовните заповеди, декрети и смъмряне. Говоренето на други езици представлява диспенсация на Новия завет. Тя екипира Църквата на Господ Исус Христос, за да може хората Му да взаимодействат с духовните сили на творението на тяхното ниво и време.
В 1 Коринтяни 12:28-29 се казва, че това служение е официално назначено в Новозаветната Църква, като някои от нейните членове са ангажирани напълно в това. Подобно на тези, които вършат чудеса (Виж Дунамайт), това официално назначение се отнася до служителите на Бог, които оперират основно в сферата на свръхестественото, като главния им ресурс е говоренето на други езици. Това е начина, по който те установяват декретите на Всемогъщия Бог и изпълняват заповедите на Христос, които включват активиране и изпращане на Неговите свръхестествени пратеници. Говоренето на други езици делегира Христовите задачи към Божиите ангели, чрез духовен изговор.
Апостол Павел продължава в същия ред, като обяснява, че има различни видове езици, които позволяват съответно разнообразни начини за активиране на свръхестественото в нашия физически свят. Използването на думата различни, добавя още и измерението на способност за промяна на нещата в областта на духа, което да доведе до видима промяна в човешкия свят. За Господ, тази официална функция е необходима, за да извърши Своята воля на планетата.
Типичният служител за тази задача е или нощна птица, който е призван в служение от Господния Дух през ранните часове след полунощ или човек, който става много рано преди развиделяване. И в двата случая става въпрос за нощна работа, поради това, че тогава има най-голяма концентрация на духовна активност и съответно и на демоничните действия. Силите на мрака се възползват от времето, когато жертвите им спят и са най-уязвими. По време на сън, демоните неусетно влагат волята си в сърцата и умовете на хората, защото тогава тяхната защита е най-слаба.
Гръцката дума за езици, употребена в 1 Коринтяни 12:28 е глосса. Думата, употребена за разни или други е генос, която се отнася за родове и дефинира вербалното разнообразие, което Бог е дал на нации, държави, етноси и поколения. Двете думи заедно показват, че в случая става въпрос за всеки език, говорен някога на земята и духовния свят. Те представляват сумарно езиците на общуване във всичките светове на Създателя. Това означава, че призваните към този офис, се отличават по техния широк спектър от езици, когато става въпрос за говорене или молитва в духа.
В допълнение към това, те обичат да се молят и когато участват в молитва, могат лесно да се издигат в областта на духа, както и да остават там по-дълго, отколкото останалите в молитвената група. В повечето случаи това са молитвените войни - ходатаи на служението или църквата, към която принадлежат. Това са тези, които притежават духовна сила, достатъчна да подкрепя хиляди чрез молитвите им. Поради това, техните езици са нещо повече от инструмент за духовен достъп. Те обединяват ресурсите на Господ и ефективно призовават на бой и задачи духовните сили на творението.
От казаното дотук, можем да заключим, че говоренето на други езици надхвърля отиването в духа и молбата към Бог за благоволение и намеса. Всъщност е общоприето, че молитвата е акт, който е насочен изключително и само към Господ. От друга страна, говоренето на езици не е ограничено само към Бог. То обхваща и администрирането на Неговите духовни дела на земята, от позицията на автентична власт над силите на мрака, която власт е заветно право на Новото Творение. Виж Молитва в Святия Дух и Молитва на други езици.
Гореописаната функция надминава дори и това, което апостол Павел описа в 1 Коринтяни 14:2, като говорене на тайни на Бог чрез други езици. В 1 Коринтяни 14:4 той говори за случая, когато човека изгражда себе си чрез молитва, споменат също и от Юда. Официалната функция, която е постановено да извършват другите езици като част от екипировката на Новозаветната Църква, е посочена в 1 Коринтяни 12:28-29.
Годеница – А) Духовни срещи, които включват брачни партньори, са показател за заветни взаимоотношения, партньорство и съработничество. Б) Това може и да бъде израз на копнеж за компания, интимност или желание за по-добър брачен съюз. В) Терминът годеница в Библията е употребен само в Песен на песните.
Година – Един цикъл на соларна орбита, който е равен на триста шестдесет и пет дни или дванадесет месеца.
Големи пророци – Библията съдържа писанията на четири големи пророци, които са наречени така поради техните мащабни служения и големия текстов обем, който са оставили зад себе си. Четиримата големи пророци са Исая, Езекиил, Еремия и Даниил. Виж още Библейски пророци и Малки пророци.
Голгота – Названието на мястото, където Христос беше разпънат (Лука 23:33). Думата, използвана в този стих означава череп. Друго нейно значение е рог, което е свързано със сила, мощ, доминиране и управление. Голгота, преди и сега, се е отнасяло за военен контингент, състоящ се от триста, петстотин или хиляда мъже. Като тази военна група е смесица от конници и пешаци. Групирани по този начин, те са били стратегическа част от военните походи и операции. Аналогията с нашия Господ и Спасител, Исус Христос, ни разкрива стратегията на духовно воюване и свръхестествената военна битка, която Христос води срещу силите на мрака, за да наследи Своето вечно царство. Това е, което Той всъщност извърши в духа, като възвърна обратно царството на Отец.
Голота – В пророчески контекст, голотата е преобраз на уязвимост, примитивност, бедност и срам. Да бъдеш съблечен гол, означава да бъдеш унижен, заклеймен като пленен от врага, поради това, че пленяващия в миналото е събличал пленниците и затворниците си. Голотата във видение означава наличието или приближаването на едно от гореописаните преживявания върху субекта на съня или видението. Това, от което произлизат негативните му значения, отива отвъд елементарното религиозно желание, описано в историята с Адам и Ева, да бъдат покрити.
Създателят Бог, бъдейки съвсем практичен, е наложил голотата като табу, поради редица здравни и хигиенни рискове, на които необлечените култури и общества са излагали себе си и своите обкръжения. Това че Бог се противопостави на голотата, е свързано с излагането на незащитената кожа на елементите: студено, горещи жеги, летящи обекти и замърсената атмосфера. Това са замърсяващи фактори, които имат силата да разболеят тялото и да доведат до слабост, от която за човека могат да последват робство и плен на болести и зарази.
Аспектът на срама произлиза от това, че голото тяло няма какво да облече или поради бедност, или поради това, че му липсва мъдрост. Без тази мъдрост и разбиране, човекът не може да разпознае заплахата и неприятните последствия, които могат да произлязат от неговата голота и незащитеност, както за него, така и за околните.
Гомор – На Еврейски Амор. Корена на думата е амар, което означава търговци на стоки, търговци на роби и тиранични манипулатори.
Гора – Примитивно място на мистицизъм и мистерия, където хората са отивали, за да получат окултно знание и мъдрост. Начина за достигането на това познание в света на възрастните. За горите още се смята, че са обиталище на по-низшите богове и духове, особено тероризиращи духове, които се хранят от страха на хората. Виж Еремия 5:6, 10:3, 21:14 и 46:20-25.
Господар – Термин на почит и покорство към владетел. Думата означава управник, владетел и цар. Еврейската дума за Господ/ар е Адонай. На гръцки е Куриос.
Господният ден – Шабат. Денят за почивка. В Новозаветната Църква, това е неделя, първия ден от седмицата, когато християните се събират заедно, според Деяния 20:7 и Откровение 1:10. В Христос термина се отнася за този период от историята, който настъпи след Неговото възкресение и възнасяне и няма никога да свърши. Това е ерата на Църквата на Новото Творение. В пророчески или символичен контекст, терминът може да загатва духовно всяко едно от горните обяснения. Виж трета и четвърта глава на Евреи.
Готически – А) Отпратка, сравнение към нещо от времето, културата и цивилизацията на Германите. Б) Духовно и символично означава представител на митологията, примитивността и варварщината. Готическото в пророчески контекст съпътства и сочи към пустото, изоставеното, страховитото и насилственото като форми на проявление. Както с всяка една ера, с която се сблъскваме пророчески, имена на нации, държави и времеви периоди, трябва да бъдат разглеждани в светлината на духовните сили, преобладаващи в конкретното време. В) Плод на въображението, който вдъхновява и подкрепя безвкусното и варварщината. Подчертава липсата на красота, елегантност и цвят.
Граница – Когато се прилага за пророческото, думата се отнася за духовна или естествена граница, която разделя, ограничава или забранява достъпа, пътя или обсега на пророка, неговите действия или сфера на служение. Библията я нарича межда. Йов 26:10; Михей 7:11; Псалм 16:5-11; 2 Коринтяни 10:13-16.
Гребло – Включено е в речника, поради популярното учение, отнасящо се за този аспект от Християнското дело, който се свързва с гребеца на лодката. Гръцката дума гребло или греба е хуператес. Терминът е бил обикновено използван за официални длъжностни служители. Той означава още и гребящ или такъв, който с труда си предвижва. В древността греблото е било символ за царска власт, за изпълнителна власт и за умение. То е било една от основните движещи сили във водата, както и начин за направление. В миналото греблата са били още и емблема на речните богове.
Гръб – А) Заминаване, отхвърляне или отказ. Б) Гърбът говори за отрицание или завършеност. В) В древността най-добрия начин да почетеш старей или известна личност е бил, като се оттеглиш от присъствието им с лице към тях, заднешком (да не се вижда гърба ти). Това с особена сила е важало за слугите и робите. Днес това поведение се счита за унизително и отразява презрение към човека, с който имаш среща. Понякога да покажеш гръб е знак за защита на някой или към този, който иска да остане в тайна или анонимен. Виж Битие 9:23. Гърбът е още символ на сила и стена на подкрепа.
Гръм – А) Символ на божествена мощ, духовно воюване или действия. Б) Гласът и делата на Бог. Виж Изход 9:23; Йов 26:14; Марк 3:17; Откровение 6:1.
Грях – Библейски термин, използван от Бог като събирателно за бунт, беззаконие и неправедност. Това са делата на дявола и впоследствие и на жителите на земята. Думата обобщава вяра, отношение и поведение, които са противоположни на Божия първоначален план, направа и цели за хората. Според определението на Бог, неправдата е обратното на основополагащите Му цели за цялото Негово творение. Възприемането на Неговия начин на мислене по отношение на творението е ключа за разбирането на съответните морални и смъртоносни последствия от греха. Само по себе си самото намерение на Създателя за Неговите творения, определя кои са приемливите и неприемливи стандарти за човешкия живот. Човешките идеи и размишления по тези въпроси не могат да обяснят базиса за Божия стандарт на живот. Те нямат духовно откровение, на базата на което да основат своята преценка. Единственият активен принос на хората към този стандарт е избора да го приемат или да го отхвърлят, като понесат съответните последствия за своето решение.
Грехът представлява поведение и начин на живот, които са несъвместими с направата, идеите и целите на Всемогъщия. Грехът отделя хората от Създателя им, като по този начин ги прави безполезни за Него, както в този живот, така и за вечността. Грехът прави създанието да бъде несъвместимо със своя Творец и в резултат на това, то не може да влезе или да стои в присъствието на Създателя.
Гун – Богът на желязото и войната. Другото име на Африканското божество на метала Фон.
Гущер – А) Религиозен символ в древните цивилизации, който е имал качества, подобни на змията. Б) Почитан като източник на мъдрост, хитрина, чародейство, магьосничество и заклинания. Египетски символ на всичките гореизброени качества и дарби, както и всяко скрито познание, гущерите са били търсен окултен съветник, поради мистичните им сили, използвани в тайните изкуства и практики. В) Образите на гущери са били използвани като символ на чудовища-пазачи, като гаргоилите и статуите на древните герои. Те също са представлявали духовете на предците, които са почитани като пазачи на семейния род през поколенията. Г) Думата означава мускулест, як и прелъстителен.
Гълъб – Символ на Святия Дух. По традиция, в древността тези птици са смятани за небесните или астрални пратеници на мъдрост или благодат и благоволение, които са бележели началото на събитие или намеса от духовна страна. Виж Матей 3:16; Марк 1:10; Лука 3:22; Йоан 1:32. Като символ на кръщението, за гълъба се вярва, че придава мир (добродетел на благодатта) и хармония на поклонника, от страна на неговия бог. Крилете на гълъба са почитани като символи на любовта.
В миналото, гълъбите са били символ на майчината любов и внимание, където майката, която силно обича децата си, се грижи за тях във всяко едно отношение. Тя ги отглежда добре, като ги обучава и подготвя за стабилен живот на просперитет. Святият Дух, който слезе върху Христос под формата на гълъб, беше символ на вечната любов на Отец за Неговия Син, който напълно предаде себе си за греховете на човечеството.
Йоан Кръстител, който разпозна Святия Дух, във формата на гълъб, получи откровение и провъзгласи бащинския и майчински съюз на Бог, който доведе в съществуване Христос в нашия материален свят и скоро щеше да роди и Неговата Църква. Поради тази причина, Йоан призна и потвърди Исус като Агнето на Бог, което носи греха на света. Нещо повече от това, в неговото потвърждение стоеше и надеждата за целта и завършването на делото на Месията – Неговото тяло, Църквата, която щеше да се роди в света. Виж Йоан 2.
Гърди – Те са очевиден символ на майката, който е показателен за закрила, изхранване и отглеждане. Гърдите също са показател за материална и майчинска любов. Голите гърди са символичен преобраз на жени в плен, взети като военна плячка. Виж Езекия 23:29. Оголването на женските гърди в миналото е давало на потенциалните бъдещи съпрузи, поглед върху стоката, която са купували или завзимали.
Храмовите проститутки, често са оголвали гърдите си, с цел да съблазнят потенциалните поклонници, които да похарчат парите си при тях. Богините, изобразени с голи гърди, са символ на силата на съблазънта, които също дават увереност на жителите на тяхната земя, че ще има достатъчно плодородие, което да осигури изобилие по време на жътва. Това плодородие е било резултат на сексуалните приключения на тези богини с различните божества от тогавашния пантеон.
Противно на съвременните теории, оголените гърди не са били част от облеклото на жените-войни. Те съвсем ясно са разбирали опасността от наличието на гола плът по време на битка. Многогърдите фигури са били друг символ на богините на плодородието. Вярвало се е, че те са свръхестествено надарени, способни да дадат кърма на цялото творение в подходящото време. Преувеличено и несъразмерно големи гърди са били образ на Майката Земя и нейните разнородни култове за плодородие.