Х
От хазон до Хус
Хазон – Еврейската дума за пророческо видение.
Хадес – Едно от библейските описания на ада освен Тартар, Геена и Бездната. Абсолютното разрушение на всички тези посмъртни места на изгнание е Огненото езеро.
Халев – Способен. Означава също и куче. Халев се присъедини към Исус Навин, за да го подкрепи в Божията инвазия при Кадис Варни, против която останалата част от Израел се беше обявила. Халев беше от племето на Юда и получи наследство заедно с племената на Израел, за неговата вярност и смелост за Йехова.
Халдейци – Най-висшата жреческа каста в древността. Поради тази причина думата халдеец е станала нарицателно за мощни окултни сили и мистериозно езотерично познание. Използването на думата за такива експерти като вид титла или ранг, датира от дните на ранен Вавилон. Халдейците са били прочути с техните сложни системи на предричане и предсказване, където астрологията и астрономията са били основните дисциплини. Посредством тях, древните халдейци станали специалисти в областта на знаменията и авгурството(виж определението за авгурство), тълкуването на сънища, правене и разваляне на магии, хороскопи и чародейство.
Техният главен инструмент за предсказване е била магията. Мирогледът на халдейците е бил основан върху поклонението към природата. Промените в околната среда и смяната на времена и сезони са били ключови елементи за успеха на техните магически формули. Според халдейците, естествените природни закони са били резултат от нарочното действие на рационални и интелигентни същества, които могат да бъдат омиротворявани, задоволявани и придумвани да служат на смъртните човеци, при определени обстоятелства. Целта на тяхната манипулация е била да нарушат или заобиколят естествените закони, да намалят ефекта им върху човешкия живот и да забавят или изменят естествения ход на живота.
Разумът, а не изменчивото и предполагаемо хаотично духовно движение, е бил използван за изпълняването на магиите и ритуалите, които е трябвало да бъдат извършени. Смесица от магия, билки и сложни ритуали е била използвана, за да идентифицира и изолира присъствието, причините и резултата от демоничната дейност, предполагаемо отговорна за болестите, заразите, епидемиите, глада или просперитета, които даденото заклинание трябвало да адресира.
Всичко това е предполагало необходимостта от сериозно обучение, защото тези познания са включвали близост с невидими сили и пълното познаване на техните начини, правила, закони, протоколи и параметри. С помощта на това знание, халдейският жрец е бил подходящо подготвен, за да се справи с работата на подчинените духове, като е извиквал на помощ силите на по-висши духове, които да изпълняват неговата заповед. За да могат да правят това, те са разчитали на сложното знание, което е било конкретно за проявлението на всяка една сила. Медицинските лечения са включвали в себе си смесица от лекарства, магически отвари, религиозни ритуали и тайнствени заклинания.
Халдейска астрология – Древно вавилонско изкуство на предвиждане на бъдещето според звездите. Възприето впоследствие от Гърция, чрез постепенното внедряване на тази практика в гръцката култура. Виж Даниил 2:10-11.
Халдея – Древен град в южния регион на Персийския залив, в древността част от Вавилония, който започнал да се нарича Вавилон след установяването на Вавилония като държава. Древна Вавилония получава името си при управлението на този регион от хаситите, които обхващат част от библейския Сенаар, впоследствие превърнал се във Вавилония. Тяхната култура е особено известна с поклонението си, което често преминава под формата на дълбок екстаз и оргии, пред богат набор от огнени и астрални божества, допълнено от сложни и разнообразни ритуали и обичаи за плодородие.
Авраам, бащата на евреите, излезе от Халдея и беше разпознат от Бог, като един от добре обучените тамошни пророци. Първоначално той беше трениран и учен според свръхестествения покров на Вавилон. Халдея, която произлиза от Шумерия и Акадия (Библейския Акад) е била родината на поклонението към слънцето. Един от нейните градове, Нипур е Халне от Библията (Виж Битие 10:10). Подобно на много от тогавашните градове, Халне е бил пълен с храмове на множеството божества, които са били почитани и търсени по онова време. Всички храмове са имали училища за жреци, който са били източници на ерудирани и грамотни служители, които да отговарят за съответните божества и техните олтари и да поучават новоприетите в съответното учение и вяра. Виж Битие 11:31, 15:7 и 20:7; Еремия 50:10 и 51:24.
Хам – Един от синовете на Ной и прародител на ханаанския народ, които са били отговорни за голяма част от окултните практики и ритуали, стигнали до нас в днешни дни. Техните корени произлизат от популяризирането им от Нимрод.
Хамураби – Прочутият вавилонски цар, който след като покорил акадианците и аморейците, ги обединил в една мощна нация. Той е почитан като царя, създал един от най-благоразумните закони за неговото време. Често работата му е сравнявана с десетте заповеди на Мойсей. По-обстойно изследване обаче показва, че на Хамураби му липсват елементите на праведност, който са спомогнали за запазването и изкуплението на еврейския народ. Цар Хамураби се е опитвал да установи мир, честност и справедливост по териториите на неговото владение, без оглед на различните религии, ритуали и обреди, които са практикувани в различните области от различните общности.
Мойсей от своя страна, беше вдъхновен от Създателя да напише това, което ще освети неговата нация за Всемогъщия Бог и ще ги пази в хармония и мир чрез завета с Него. Всички светски проблеми и справедливостта са от второстепенно значение. Бог познаваше духовните сили, владеещи тази област и техните цели да съблазнят и да разпространят разруха сред хората на земята. Спазването на десетте заповеди от израелтяните, трябваше да ги предпази от влиянието на дяволите и демоните и тяхното законно право да ги нараняват, поробват и разрушават.
Това са причините, поради които десетте заповеди бяха окачествени и дадени под формата на завет и обещание. Докато хората на Яхве стояха в правата и задълженията на техния завет, те не можеха да бъдат посещавани и притискани от същите зли духове, на които другите нации бяха подвластни. Нито един от тези фактори не е бил отчетен или засегнат в закона на Хамураби. Единственото, което той се е опитвал да установи, е законов ред по земите си и да минимизира беззаконието, което се опитва да го унищожи. Проблеми като идолопоклонство и прелюбодейство никога не са били част от неговия код на поведение и не са били предвидени да бъдат.
Ханаан – Син и поколение на Хам, чието племе стана мощно, силно и плодовито в древността. Името Ханаан впоследствие се свързва с езическото поклонение, обичаите за плодородие и разни свирепи и жестоки идолопоклоннически ритуали, които по-късно бяха възприети от Израел. Значението на думата ханаанец – търговец, трафикант, още повече разкрива изключителната му уникалност в древния свят. Техните фетиши, ритуали и разнообразен пантеон, впоследствие изместиха поклонението към Яхве, от страна на народа Му. Човешките жертвоприношения, ритуалните оргии, обичаите за плодородие и астрологията, всички те са били ханаанска практика, разпространена и възприета във всяко следващо поколение, по целия знаен за тогава свят.
Ханаанско поклонение – Начинът, по който тази нация се е приближавала към боговете си, е бил привлекателен за израелтяните. Всъщност дори нещо повече, това е било като пристрастяване за тях. Те са били запленени от тези чувствени, плътски и сексуално наситени ритуали. Поклонението към Ваал е било в центъра на ханаанския духовен живот. Животинските жертви, безнравствените голи танци и свещената проституция са основи на това поклонение. Мъжките проститутки и жените - ритуални блудници са обслужвали поклонниците в храмовите спални (религиозни бордеи), които са били строени точно с тази цел. Виж 3 Царе 14:23-24; 4 Царе 23:7.
Ханани – Дворцов гледач, който служи на цар Аса и го смъмри, за неговото обединяване с царя на Сирия. Името му означава: “Щедрия дар на Яхве”.
Ханания – Главен певец от Левитите, по време на Давидовото управление. Той е бил умел изпълнител на музика за светилището, особено тази, която е водила или съпътствала останалите хвалители в пророчески песни и псалми. Думата означава “Йах е посадил” или “това, което Яхве установява”. Ханания като дума, се свързва с нещо посадено, чиято цел и предназначение е да порасне и да се разпростре надалече. В този случай, садящият е Господ Бог. Виж 1 Летописи 15:22 и 27.
Характерна(Отличителна)черта (1) – Разграничаващо качество или характеристика, което е източник на производителност, мисъл, интелект или действия. Виж 1 Тимотей 3:10, 13.
Характерна черта (2) – Специален белег или особеност, която отличава едно нещо от друго от неговия клас или група. Важно за пророците, за да могат да идентифицират това, което ги различава като длъжности (според Ефесяни 4:11) и служители в църквата на Новото Творение.
Хатор – Египетска богиня на пастирите. Изобразявана с глава на жена и тяло на крава.
Харизма – Гръцката дума, която описва даровете на Святия Дух, които бяха дадени на хората. Харизмата е божествено надаряване, резултат от благодатта на Бог, освободено с цел да помага в живота и за да може човек да изпълни волята Му. Тъй като това е подарък, той е безплатен и за него не може да бъде заплатено или отплатено. Тези дарби дават на хората необходимата квалификация, за да служат на Божиите цели. Така, чрез намеса от Господ, техните способности и дарби са свръхестествено разпределени, което екипира хората, разширява духовния им капацитет и им дава способността да извършат делата Му. Като благословение, харизмата е мярка и част от Божията икономика на Новото Творение.
Съвременната светска употреба на думата, се използва в смисъл на надарен, представителен, талантлив и убедителен. Светската семантика на думата, за съжаление е твърде далеч от това, което Духът на Господ иска да предаде на тези, които идват при Него, чрез Неговия Спасител Исус Христос.
Харизматичен – Термин, описващ религиозното движение, където предшестващото Петдесятно движение е смесено с чудеса, изцерения, разни езици и други физически проявления на Святия Дух. Харизмата се основава на действието на това, което по-късно става известно като дарбите на Святия Дух, описани в 1 Коринтяни 12:7-11. Стиха 12:7, където те са представени, разкрива че тези дарби, които ние приемаме като “дарби на Духа”, могат да бъдат упражнявани по усмотрение на притежателя им, но в същността си те са проявления на Духа. Оттук вече виждаме, че проявление е съвсем различна дума от дар, която има свой смисъл и приложение.
Хвърляне на жребий – Древен метод за вот, който дава на гласуващите висока степен на обективност при взимането на решения или правенето на избор. Апостолът – заместник на Юда Искариотски, беше избран чрез жребий. Виж 2-ра глава на Деяния. В отрицателен смисъл, жребият е форма на магьосничество, когато е в комплект с магически формули, заклинания и други чародейски практики. Тогава се включват невидими сили, които са викани, за да наложат своите решения върху човешки дела и земни събития.
Хегемон – Гръцкият еквивалент на това, което ние бихме нарекли управляващ началник или властник. Термин, който дефинира управленческа власт и в най-абсолютната си форма се отнася за Христос, според Матей 2:6. Навсякъде в Новия завет, думата хегемон е преведена като управник.
Хегемона – Древно гръцка дума за царица или жена със суверенна власт.
Хегемония – Провинциалната територия на велик цар или управник с военна, съдебна или губернаторска власт. Евреи 13 свързва този термин с управниците на Новозаветната църква и нейните лидери и пастори.
Хеката – Богиня, която е почитана като снабдителката на вещиците. Смятана за дъщеря на Персей и Астерия, която е покровителка на магьосническите отвари, вещерските магии, призоваването на духове и мистичното познание. Често пъти идентифицирана като Дияна, Луна и Прозерпина. Това е символична женска триада: лунната богиня Луна, богинята на плодородието и лова – Дияна и Прозерпина – богинята на огъня и подземния свят. Вещиците, които жертват черно агне или куче, се покланят на тази богиня.
Хелиос – Гръцкият бог на светлината.
Хелоууийн (Денят на Вси Светии) – Тридесет и първи октомври е сатанински празник, смесица от окултни агенти и демонични духове. Също така празнува се Самхаин, като всички участници, волно или неволно стават богохулници и поклонници на магьосничеството и чародейството. Това е голям празник и поклонение за вещици, магьосници, спиритисти и окултисти от всякакъв вид. Някои предполагат, а други твърдят, че това е рождения ден на Сатана. Съвпада с края на сезонната жътва.
Хера – Същото като Юно.
Херкулес – Известен герой от Гръцката митология. Син на богиня-прелюбодейка, която ражда двуяйчни близнаци, единия от нейния любовник Зевс, а другия от мъжа си. Природата на Херкулес – наполовина бог и наполовина човек, дала на героя сила и в двата свята. Това го е направило герой за човечеството (или поне за тези от неговата култура) и бодлив трън за духовете и съществата, които били негови предшественици.
Хермес – Известен още като Меркурий. Това небесно божество е било смятано за бог на търговията, науката и занаятите. Той също така е вестоносец и глашатай на боговете от гръцкия пантеон. Виж Деяния 14:12.
Херувим – Ангел-пазител на Божията святост и святи притежания. Многокрили ангели, които пазят ковчега на Йехова. Такива бяха живите същества, които бяха поставени от Бог, за да пазят входа към древната Едемска градина. Те трябваше да държат Адам настрана, за да не може той да намери пътя си обратно към дървото на живота. Вярвало се е, че тези мощни създания имат образ на ангели – наполовина човек и наполовина животно. Смятало се е, че те са пазителите на светите съкровища, светилища или притежанията на божествата. Помощници на Бог и транспорт за Него и трона Му. Виж определението за Помазаният херувим. Изход 25:19; Езекиил 28:14.
Хиерос – Гръцки термин, название на свещенослужител или жрец. Терминът подчертава характера на даденото служение и задълженията на поклонника към неговото божество. Хиерос е Новозаветна дума, използвана в евангелията, за да опише служението на Господ.
Хиероскопия – Официалната длъжност на древните езически жреци в Гърция и Рим. Те са търсили и давали знамения чрез изследването на разсечените части на жертвеното животно. Органите с най-голямо значение са били сърцето, бъбреците, дроба и жлъчния мехур. Деформаци, урудливост, вени и тъканни формации са били всичките смятани за белези на знамение.
Хиляда години – А) Милениум. Б) Продължителността на деня на Създателя Бог. Неговата смяна е белег за начало на ново време и сезон. В) Терминът, който е нарицателен за управлението на Христос при второто Му завръщане. Г) Небесният и вечен календар, предопределен за земята, нейните жители и техните дела. Д) Механизъм за отмерване на времето за пророческа дейност, твърдения и цели. Виж Откровение 20:2-7; Псалм 90:4; 2 Петрово 3:8; Филипяни 1:10; 2 Солунци 2:2.
Хилядолетното Царство – Фразата, с която е известен десетвековния период на царуване на Исус Христос, Божия Син на земята. За този период в Откровение 20:1-3 се казва, че дяволът и всички негови сили и влияния, ще бъдат вързани и поставени под стража.
Хиндуизъм – Азиатско-индийска религия, в която поклонението към природата е заменено с човешко обожествяване. Същата концепция е била използвана от древните египтяни. Попивайки ученията на своите наставници, наследниците на Хиндуизмът се превръщат в човешки копия и въплъщения на боговете на своята вяра. Това е била целта им, нещо което те са смятали за състояние на пълно просвещение. Противно на традиционните религии, хиндуистите са съработници със своите божества в търсенето на духовно развитие.
Те имат голям принос за духовното си развитие чрез добрите си дела, което е почти равно на делата на божеството, което те се стремят да наподобяват или да се превърнат в него. По отношение на дефинирането на своята религия, хиндуистите и будистите не смятат себе си непременно като работни роби на боговете си, което е било широко разпространено вярване сред примитивните общества. Вместо това те виждат себе си като свободни агенти и един вид съмишленици в процеса на трансформация и преход от земни към божествени създания.
Хиндуиският пантеон не е нищо повече от преправена арианска версия на древните Евро-азиатско-индийски религии, които го предшестват. Въпреки твърдението, че не е просто поредната религия, хиндуизмът е съживление на древните култове за плодородие, където богинята-майка (земята) е в центъра на поклонение заедно с пантеон от други второстепенни божества, наричани днес деви или диви. Стари митове се съживяват и поддържат, за да подкрепят вярата в астрални, земни и подземни богове. Както при предшествениците на хиндуизма, останалите подривни елементи на тази религия също възкръсват. Това включва упойващи и опияняващи напитки и вещества, които премахват задръжките и халюциногени, които влияят мощно върху психиката и въображението. Разбира се божествеността се приписва на силите на техните интоксиканти и се нарича Сома.
Нещо повече – мотивът на свещените символи и свещените обети продължава с духовно ударение, поставено върху връзката и общението на поклонника с боговете, което също е заимствано от древността. Хиндуиските божества взимат формата на животни, природни феномени и елементи, като са забулени в мистицизъм, което е нещо типично за толкова много архаични поклонения към предците. Жреците и служителите обличат церемониални костюми и маски за поклонение, чрез които да създадат впечатление за трансформиране в образа на божеството.
Церемониите са включвали човешки жертвоприношения, огнени жертвени ями и зловещи ритуали с проливане на кръв. Всички те са изпълнявани за умилостивение на божествата. Ритуалите често са наподобявали като сценарий небесни битки, завладявания и отдаване на чест, всичко това пресъздадено от хора, представляващи своите богове. Съобразно с неговите ранни политеистични предшественици са откопирани божествените войни и митове за плодородието, чрез които се обяснява мъжкото господство и женската позиция на подчинение и слугуване, които са характерни за земите на Азия.
Мъжкият бог се е отнасял унизително към богините, било то негови спътници или не. Това му отношение е произлизало от позицията му на създател и глава, докато богините са били смятани за помощниците или краката му. Виж Будизъм.
Хиндуистка троица – Азиатска трияда на хиндуистите, възприета също и от будистите. Триядата се състои от Брахма – създателя, Вишну – пазителя и Шива – разрушителя. Към тях са прикрепени множество от по-малки богове, които владеят над земята, стихиите, природата, небето и подземния свят.
Хипнос – Древен бог на съня, наричан още Сомус.
Хиромансия – А) Гадаене по дланта на ръката. Б) Предсказване на бъдещето по линиите и белезите от дланта на ръката. В) Изкуство на врачуване и чародейство, чрез което се разкриват съдби, минало, бъдеще, както и преценяване на човешкия характер, като недостатъци и преимущества.
Хиромансията е известна форма на чародейство, която се опитва да предскаже бъдещето на хората, на базата на линиите на дланта, тяхното разположение и цялостна структура на дланта. Въпреки че повечето такива опити са лъжливи, измислени просто като поредния метод да бъдат взети парите на наивните, опасността в тези случаи се състои в нещо друго. Това всъщност е стратегическа заблуда, която отваря врата за други, много по-разрушителни форми на окултизъм и чародейство.
Всемогъщият Бог забрани всякакви форми на чародейство, тъй като те създават платформа за лъжи и съблазни. Чародейството, също така поставя хората в уязвима позиция, където те могат да бъдат лесно повалени впоследствие от по-решителни нечисти духове. В допълнение към гореизброените ефекти, пряката цел на чародейството е да игнорира или отмахне предопределените от Създателя съдби за живота на хората. То се стреми да разпали бунт срещу Господ, чийто край е божествен съд. Конкретната фраза “бунт против Господ” е изговорена от пророк в Библията. Виж Еремия 28:16. Виж Чародейство и Чародейски практики.
Хиун – Наричан още Кайван и Ремфан, звездния бог. Виж Амос 5:26.
Хозех – Друга дума за еврейската шозех, която също означава пророк. Виж Шозех.
Ходатайство – Намесване, застъпване за друг чрез заставане между две страни и техните трудности или кризи. Обикновено става чрез молитва, но също е възможно да бъде под формата на директна помощ, съвет и посредничество.
Хомосексуализъм – Част от древни езически обичаи за плодородие, при която хора от един и същи пол се съвкупяват, като форма на поклонение към духовете на изобилието. Библията нарича мъжката хомосексуалност содомия, поради това, че главно евнуси и мъжки проститутки са били въвлечени в това сношение. Освен форма на поклонение към конкретни божества, това е било и вид специално сексуално удоволствие за някои древни владетели. Липсата на нормален женски полов орган е била замествана с употребата на ануса, като заместител. Създателят Бог осъди това, защото то представлява смесване на носещото живот мъжко семе с фекални отпадъци, което е един вид оскверняване и умъртвяване на живота.
Осъждението е по-силно от Божията съпротива към свободната воля на хората, които търсят алтернативен отдушник за своята сексуалност. Това също е мерзост, поради смесването с човешки екскременти, което е било класически ритуал при поклонението към боговете на смъртта и мъртвите. Отвъд това, че такъв акт е нездравословен, според Бог това е краят на всеки съюз с нечистотата. Повечето религии от Месопотамия са изисквали извършването на сексуални актове в чест на съединяването на боговете и богините с поклонниците си.
Женският хомосексуализъм не е специално подчертан от Създателя Бог, поради липсата на семеизливане. Сексът между жени е описан като суетен и напразен акт, където те просто оскверняват телата си. Те са осъдени за това, че имитират мъжките си половинки и се предават на сексуална перверзия и извращение под вдъхновението и покровителството на някакво божество.
В исторически аспект, ръст и процъфтяване на хомосексуализма се наблюдава винаги, когато са замесени езически духове от древността и поклонението към тях е реустановено. Най-често те се свързват с окултизъм, магьосничество, чародейство и спиритизъм. В допълнение към тях идва и астрологията, при която поклонението към небесните тела, допълнително провокира и подстрекава към такъв вид извращения. Небесните архонти на творението (Виж също Паднали ангели), които са мъжки духове, допълнително обясняват хомосексуализма.
Когато прибавим към цялата тази информация и изискването за сексуално съвкупление при поклонението към тези обречени божества, логичното следствие от съюза мъж-мъж е неизбежно. Важният извод, който можете да направите от информацията в тази книга относно сексуалните и хомосексуалните общения е, че сексът е духовно събитие, което е свързано с честването и поклонението към бога на участващите. Виж Богини, Сафо и Лесбос.
Хонорар(Възнаграждение за чародействане) – Парите или ценностите, които се дават на медиума, гадателя или чародея (има се предвид лъжепророка), за да изговори предсказания чрез невидими духове, пренебрегвайки Създателя и Неговите планове и съдба, която е предопределил за дадения живот. Хонорарът е вид заплата за предсказанието или други духовни намеси от подобен характер. Виж Числа 22:5-7. Мотивът на Валаам, пророкът, нает да прокълне Израел от Валак, царят на Моав, беше подбудата за възнаграждението, което царя предлагаше.
Господ Бог забрани на пророците Си да взимат други пари за услугите си освен това, което им бе отредено като служители на храм или палат. Въпреки това, по онова време е била установена практика за хората, които идват да се допитват до пророка, да му носят дарове като вид отплата. В древността, преди триумфа на Христос, тези дарове на почит и възнаграждение са свидетелствали за истинската духовна сила, която се знаеше, че и Валаам притежава(Числа 22:6). Там се казва, че за него се е знаело, че има силата да освобождава и преобръща съдби, нещо, което беше източник на уважение и високи доходи за Валаам.
Практиката на отплащането е произлязла от разпознаването на способностите на пророка и властта, дадена му от неговия бог. Като вид предплата, според славата и пророческата репутация, даровете са били един вид съвсем легитимен знак на почит и уважение. Това още е било и един вид потвърждение на очакването и увереността, че пророкът ще получи от свръхестествената област информация относно запитващия. Библейски примери за това са случая с пророк Илия и вдовицата от Сарепта, където тя му приготви жилище и го хранеше, защото той беше пророк. Също когато прокажения Нееман дойде да търси изцеление, той носеше със себе си богати дарове от царя си, като отплата за услугите на пророка (4 Царе 5:20). Пророк Даниил беше непрекъснато възнаграждаван от царете за неговото служение към тях. Той тълкуваше точно сънища, пророкуваше бъдещето и беше началник над всички мъдреци, астролози и пророци, които стояха под неговия духовен авторитет. От тези примери, можем да видим, че Господ винаги осигурява заплата за служителите Си. Това, което Господ не одобрява обаче, е пророците да манипулират хората за своя лична облага с лъжливи и душевни пророчества, получени от духовни създания, обикалящи в близост до пророка по време на неговото пророкуване.
Валаам беше точно такъв пророк, чието служение се базираше на пророкуване срещу заплащане. Неговият начин на живот, нечестие и неверие към истината и отговорите на Създателя, неправилно позиционираното му сърце и мотиви - всички те заедно, бяха причина за това, той да предлага услугите си срещу отплата. Валаам беше наемник, който първоначално работеше за Господ Бог, на Когото твърдеше, че е служител(Числа 22:18). След известно време обаче, привлекателността на славата и парите станаха неустоима примамка за него и той стана независим служител, който предлага своя призив и дарби, на всеки който би платил хонорар за чародействането му.
Доказателство за това, че мантията на Валаам беше ефективно използвана от него, можем да намерим в Числа 22:6, Второзаконие 23:5 и Исус Навиев 24:9-10. Изискването и приемането на хонорар за чародействане(служение) е забранено от Бог, поради това, че по този начин (за нечестно придобиване на облаги) се извращават словото и съдбите Му, които Той има за хората (Михей 3:11; 2 Петрово 2:15). В Михей 3:5 тази теза е най-добре описана Когато имат нещо да захапят със зъбите си, те казват: Мир, но срещу този, който не им даде нищо, те обявяват свята война. 2 Петрово 2:15 показва отношението на Бог спрямо тези, които пророкуват преднамерено лъжи за заплата. Той не е променил Своето становище към тях, както в Стария, така и в Новия завет.
Валаам, като бивш служител на Всемогъщия, е често споменаван поради неговото отстъпничество и гнева, който това разпали в Бог. До самия край на книгата Откровение, измяната на Валаам се споменава и се осъжда, защото това стана примка за всички алчни пророци.
Хомот – А) Да свържа, да обвържа. Механична връзка между вратовете на две животни или хора(при робите), която осигурява колективно покорство и работа, заедно със здраво управление. Б) Инструмент за свързване, който е символ на насилствения труд, покорството и опресията, която налага по-висша сила и власт. В) Пророчески символ на задължение към божествено служение и назначение. Г) Пророческият хомот, който лъжепророка Анания строши от врата на истинския пророк на Господ в Еремия 28:12.
Хомотите не винаги са дървени, но техния основен символизъм идва от употребата им при животните, когато е необходимо да бъдат групово впрягани за път и управлявани за работа. Поради това предназначение хомотът често е използван като преобраз на божествено бреме и товар върху човешките същества в служението им към техните богове. Английската дума за хомот произлиза от йога, което описва връзката между поклонник и неговия бог, основаваща се на заветен съюз.
Хорегео – Оригиналната гръцка дума, използвана в 2 Коринтяни 9:10 и 1 Петрово 4:11, смисълът на която е даване и служене, чрез икономически и качествено ценни дарове и дарби, които снабдяват жизнените нужди на други. Още се отнася за даване и по-конкретно даване от страна на богат гражданин, отговорен да се грижи за даден специален служител (особено към тези, които служат на доброволни начала и безвъзмездно). Хорегео още са били група от благородници и аристократи в древните общества, които са работили съвместно с Лейтургос (виж дефиницията). Тези две групи са финансирали хорала и всички по-специални събития като например събиранията за хваление в обществото от древността. Такива помагащи групи е имало и в Атина, Гърция и Рим. Те произлизали от богатите граждани от съответната област, които се задължавали да изпълняват тези услуги доброволно, като вид отпразнуване и честване на техния просперитет и известност в обществото.
В замяна на това те са получавали специална почит, признание и позиция на престиж и влияние в дадената област. Тази група хора води началото си от гръцката еклесия или е работила съвместно с нея. Павел използва този термин, за да дефинира богатото наследство на Новозаветния вярващ и Божиите очаквания за него. Той още искаше да покаже как Господ ще подкрепи, тези които Му служат, чрез изобилието на Неговите светии и как те от своя страна, ще продължават да получават изобилно, точно поради тази причина.
Хорегео винаги са осигурявали подкрепа и поддръжка на конкретни растящи услуги или служения. Техните финанси неизменно са били използвани да екипират и снабдяват всичко, от което са се нуждаели конкретните служители, всеки със специфичните си дарби, за да могат да изпълнят призива си.
Целта на Хорегео е била да направят така, че работещите да не бъдат разсейвани и фокусът им отместен от светската икономика. По този начин служителите са могли да продължат да преследват целите си, без да бъдат отклонявани поради финансови нужди. Аристократите от своя страна, са били почти винаги обогатявани чрез това, което те са жертвали.
Когато думата се използва за Бог, тя показва служението, което се състои от Неговото поверяване на дарове, таланти и призвания. Всички те са ценни, особено за практическото поучение върху духовните сили на божествено мотивираната подкрепа и поддръжка на служители и служения на Господ от страна на църквата Му. Виж 2 Коринтяни 9:10; 1 Петрово 4:11; Колосяни 2:19 и 2 Петрово 1:3-11.
Хороскоп – Термин за писмения продукт на астрологични гадания.
Хорус – Египетски бог, за който се е вярвало, че обитава в телата на Фараоните. Той е бил бог на слънцето, от когото Фараоните са вярвали, че получават мъдростта си. Тяхното вярване е произлизало от това, че боговете на царете са смятани за техни бащи, откъдето и вярването, че самите Фараони ще бъдат превърнати от човеци в божества. Хорус е изобразяван като човек с глава на сокол.
Храм – Земното обиталище на божество и център за неговото или нейното поклонение. Храмовете обикновено са били и жилища за служителите на божеството – неговите жреци и жрици, олтарни слуги, пазители на портите, ковчежници и т.н. Повечето езически храмове са представлявали също и таверни и бордеи. В древността те са представлявали най-богатите институции в обществото, известни с това, че са добри работодатели. Те са имали собствени монетарни системи и ковчежници, които в някои отношения са наподобявали в много първичен вид днешните банки. Върху храмовите земи са били строени жилищата на служителите, помещенията на робите, складовете и хранилищата за жертвите на поклонниците. В миналото храмът е бил източник на ранната изпълнителна власт, който обикновено е бил разположен в центъра на града или на населеното място.
Храмова проститутка – Мъж или жена, наети от храма, за да продават секс или да го разменят за дарове или жертви на поклонниците. В миналото жреци и жрици са били прикрепени към храмовете, за да извършват така наречения “ритуален секс”. Този акт е бил възприеман като форма на поклонение и жертване към различните божества на плодородието. Хората се очаквали, че боговете от своя страна, ще накарат земята да даде изобилна жътва. Виж Левит 19:29 и 21:9; Исус Навин 6:17; Михей 1:7; Наум 3:4.
Хълмове – Център на езическо и номадско поклонение. Най-общо хълмовете са били места на поклонение към по-нисши или подчинени божества. Планините са били местата за поклонение към небесните богове.
Хънган – Наименование на вуду жрец от мъжки пол.
Ху – Египетския бог на вкуса.
Хуманист – Модерен термин за властването на плътта и душевното над духовното. Описва издигането на земното и неговите цели над небесното. В ерата на хуманизма, съдбата е първото нещо, което се губи от последователите на това течение (съдбата, която идва от сферата на Създателя Бог). Хуманистките твърдения поддържат мнението, че човек сам си е бог и поради това е създател и господар на собствената си съдба. Това поставя една сериозна основа за развитието на атеизма. Следва добре завоалирано завръщане към древни форми на поклонение и навлизане на духовни сили, които го изискват и вдъхновяват.
По времето когато хуманизма процъфтява, това подхранва независимостта на хората от Създателя им, самообожествяването и стриктното автономно съществуване. Липсва присъствието на отговорност и отчетност, за всичко, което не може да се пипне и опита от интелекта или петте човешки сетива.
Хус – А) Означава черен. Б) Най-големият син на Хам (внук на Ной). Баща на етиопците и дядо на Нимрод, основателя на земята Сенаар, древна Вавилония, по-късно позната като Халдея. Основател на градовете Халне, Бабел, Акад и Урук.