Извличаме ли ползи от страданието си?

Или по-какъв начин ни помага болестта?

Съществуват проблеми, страдания, болести, които не искаме в живота си. Стараем се да ги избегнем и дори целенасочено се борим за тяхното разрешаване или излекуване. Стараем се да ги преодолеем и да се справим със страданието.

Понякога, колкото и упорито да работим за решаване на проблемите си, нещата не се случват или се случват твърде бавно и трудно. Защо е така? Защото, вярваме или не, това се дължи на онази част от психиката, която се опитва да задържи проблема. Задържаме проблема и решаването му, защото не искаме да изгубим ползите, които имаме от него.

Вторичните ползи дават основа на психологическите блокажи, които възпрепятстват справянето с един или друг проблем. Една от причините за възникване на болестта са несъзнателните изгоди, които имаме от нея. Болестта дава възможност да се решат някакви въпроси, с които не бихме могли да се справим, ако не сме болни.

Вторичните ползи от болестта или страданието обичайно се наблюдават при хронични състояния. Често това са физически, емоционални, духовни и поведенчески проблеми, с които не можем или „не искаме“ да се разделим.

• Болестта може да бъде начин на съществуване

Когато човек е ангажиран единствено и само със своята болест и проблем, тогава болестта става център на живота му. В тази борба често, той „увлича“ и други последователи след себе си. Болестта дава възможност страдащият да се занимава с „нещо“, което определя като мисия в живота си.

• Болестта може да бъде начин да получим внимание

Когато, чрез страданието си човек търси така жадуваното внимание. Често то му се дава от околните под формата на грижи, утеха и подкрепа.

• Болестта може да бъде начин да постигнем целите си

Това са случаите, в които на база на трудността и болестта, човек изтъква нуждите си, които не бива да бъдат пренебрегнати. Те стават основен фактор и значимост в конкретната ситуация. Например, когато не желае да бъде на дадено място или в дадено време, човек често изтъква своя неспособност или болест. Или когато иска да получи нещо, търси съчувствие от другите, отново изиграва картата с болестта си, и изненада, получава онова, което иска.

• Болестта може да бъде условие за създаване на чувство за собствена значимост

Значимият, увереният човек притежава способности и компетентности в дадена сфера. Когато си бил значим в дадена дейност, поприще, сфера и внезапно я изгубиш, тогава може да се „хванеш” за болестта и чрез нея да задоволиш чувството за собствена значимост като привлечеш вниманието на околните и станеш значим, чрез своята болест.

Чрез разболяването си, човек си връща поклонението на тълпата, защото болестта му не е никак "проста", а необикновена, рядка. И ето, че той отново става център на вниманието. Дори да го боли, той отново си е създал живота, към който се е стремял - да е важен, да е значим.

• Болестта може да бъде начин за манипулиране на околните

Когато човек няма способността да управлява другите, да постига надмощие над тях, тогава избира да се превърне в човек, който търси някой да обслужва интересите му. Възможно е да се представя за тежко болен, дори умиращ. Чрез болестта си „стряска“ околните, а те от своя страна не искат да бъдат причина за заболяването му и изпълняват безропотно всичко, което той желае.

Изпълняват всичките му капризи и прищявки, защото чрез болестта се атакува чувството за отговорност и почтеност у другите.

• Болестта може да бъде начин за отлагане на важно решение

Страха да доведеш започнатото до край, или изобщо страха да започнеш нещо ново, може да предизвика разболяване. Болестта става удобен начин за бягство от изпълнение на задача, за решение на проблем, може би и на отлагане на поет ангажимент.

• Болестта може да бъде начин за почивка

Когато човек е натоварен с дела, ангажименти, кой от кой по важни и неотложни, тогава в негово удобство идва разболяването. Това е друг начин тялото и психиката ни, да ни подскажат нуждата им от незабавна почивка.

• Болестта може да бъде начин нещо неприятно да бъде избегнато

Това е онази ситуация на трудност, в която човек е неспособен да каже НЕ, и в него се появява нуждата да избяга в болестта като в нея намира сигурно убежище.

Какъв е изходът?

1. Да се осъзнае какви са ползите или изгодите от болестта. А след това да се намери друг начин да се получи желаното, БЕЗ разболяване.

2. Да се изследват негативните вярвания допринасящи за наслагването на вредни поведенчески модели, които могат да доведат до разболяване.

3. Да се използват позитивни утвърждения, като лесен и ефективен метод за постигне на бързо разбиране и разрешаване на дадена ситуация или проблем без да навлизате в омагьосаният кръг на болестта.

4. Да се повиши самочувствието и цялостната самооценка.

5. Да се развива любов към себе си.

6. Да се осъзнаят целите и потребностите.

Още по темата:

Притчата Проблема е актуална, поучителна и допринася за метафоричното обогатяване на настоящата тема!

НЕЖЕЛАНИЕТО ДА ОЗДРАВЕЕШ