Задружно
Един сляп и един куц тръгнали за града. Куцият излязъл през горния край на селото и тръгнал по правия път. Слепият се заблудил и излязъл през долния път.
След като пътували цял ден, те се застигнали на сто крачки от селото.
- Който и да си, човече - рекъл слепецът, - бъди милостив и ми помогни да ида в града, че там имало един лекар, който връщал зрението на слепите!
- Как да ти помогна, когато съм куц и от зарана съм изминал една сто крачки. И аз отивам в града при един лекар, който давал нови крака на куците.
- Но нали виждаш добре? - запитал слепият
- Виждам като сокол, но нали не мога да вървя!
- Аз пък вървя като кон - рекъл слепият, - но не виждам накъде, затова и цял ден се въртя тук. Ала знаеш ли що? Я да се сдружим. Аз ще те нося, а ти ще ми показваш пътя. Съгласен ли си?
- Съгласен съм - отвърнал, радостен, куцият.
Слепият дигнал на гърба си своя другар и рано-рано на другия ден те били в града. Явили се там при прочутите лекари и куцият проходил, а слепият прогледнал.
Асен Разцветников