Някога цар Соломон поискал някой да му направи пръстен, но не какъв да е пръстен, а гравиран с надпис, като написаното да е такова, че когато го погледне, ако му е тъжно, да му стане весело, и ако му е весело, да му стане тъжно. Царят обявил голяма награда, но никой не успявал да се справи със задачата. Мнозина се опитвали, какви ли не пръстени му предлагали, дворецът се засипвал с хора от цял свят, но никой не успявал да удовлетвори желанието на царя. Минали години, през които състезанието между хората не спирало, докато един ден...
В двореца пристигнал един старец и подал на господаря пръстен. Когато цар Соломон погледнал надписа, гравиран върху пръстена, лицето му се натъжило, после избухнал в смях. Разбрал простото послание, тленността на своето богатство, непостоянството на своите чувства, потока на битието ни... Върху пръстена били написани простички думи...