Фройд смята, че способността за любов и способността за труд (творчество) са основни признаци на психично здраве (и основни цели в психоанализата).
Нанси МакУилямс добавя към тези две и способността да се играе. Тези три основни елемента водят до способността на човека да се наслаждава на живота. Всъщност авторката по-късно разширява наблюденията си и обобщава 16 способности, които са необходими на личността, за да разгърне себе си и да се почувства пълноценна.
И сега очертанията на 16 – те способности на психично здраве според Нанси МакУилямс:
Способността да се създават интеракции с другите. Способността да се дава без очаквания. Да обичаш другия заради това, което е, с всички негови недостатъци и добродетели, без идеализация и обезценяване. Това е зрялата любов, която е в състояние да приеме несъвършенството. Също така, зрелите любовни взаимоотношения включват искреност и отдаденост. Отнася се както за партньорската любов, така и за родителската такава.
Способността за труд не е същата като способността да се намери работа, която осигурява материално съществуване и благополучие. Преди всичко, това е способността да се създава, да се твори, и това не е само професионалният път на човек. Способността да се внесе нещо ново в света, като се използва собственият творчески потенциал. Да се създаде нещо ценно и значимо, както за самия изпълнител, така и за другите. Важно е хората да осъзнаят, че това, което правят, е смислено както за тях самите, така и за другите.
Съществува ясна връзка между мотивацията ни, способността ни да се концентрираме и играта. Тук говорим както за значението на думата "игра" при децата, така и за способността на възрастните да "играят" с думи и символи. Чрез играта развиваме способност да използваме символи и метафори. Това е възможността да се използват метафори, алегория, хумор, за да се символизира дадено преживяване и да се получи удоволствие от него.
Nancy McWilliams цитира изследване на естоно-американския психолог Jaak Panksepp, който доказа, че играта е важна за развитието на мозъка. Той пише, че младите животни често играят, търсят телесен контакт и това е важно за тяхното развитие. Ученият направил аналогия с хората и заключил, че е възможно хиперактивността при децата да е следствие от липсата на игра. Освен това в съвременното общество има обща тенденция да спрем да играем. Хората все повече са в ролята на "откъснат-наблюдател" вместо на "активен" участник. Ние все по-малко танцуваме, пеем, спортуваме и все повече гледаме как другите го правят.
Чрез груповите игри се развива способността да се вчувстваш в другия, да развиеш въображението си, и да се забавляваш. За възрастните е от изключителна необходимост да продължат да играят, за да поддържат тези способности.
Способността за привързване към другия. Дете, което расте в сигурни отношения на привързване, се превръща във възрастен способен да изгражда взаимоотношения, основани на сигурна привързаност. Ето защо, ако в детството си, човек не е получил опит за безопасна привързаност, той не е в състояние да изгради сигурна връзка в бъдеще. За да разберем по-добре причините и природата на това явление, можем да се обърнем към теорията за привързаността на Джон Боулби. Той описва три типа привързаност: сигурен тип (връзката е основана на доверие, близост и разбирателство), амбивалентен тип (на индивида му е трудно в самота, и избира да „се придържа към значим обект”. Живее в постоянно безпокойство относно това дали другите го обичат и харесват.) и избягващ тип (човек, който може лесно да отблъсне другия, а изходът на връзките им да е раздяла, но всъщност това да му коства огромна вътрешна тревога).
Впоследствие се появи и дезорганизиран тип привързаност (хората с този тип привързаност често реагират на човека, който се грижи за тях като източник на топлина и страх едновременно. Това е характерно за хората с гранично ниво на лична организация и често се наблюдава след насилие или отхвърляне в детството. Такива хора “се придържат” към обекта на привързаност и в същото време го “хапят”).
За съжаление, нарушенията на привързаността са много често срещано явление. Хората, които посещават психотерапия, не рядко са насилвани, заплашвани, зависими - накратко, в нездравословни отношения. Една от целите на психотерапията е видът на привързаността да бъде променен. Любовта наистина лекува, въпреки че е изключително трудно човек, в такава позиция, да създаде и поддържа връзка. При безопасна, ефективна и екологична терапия, каквато е работата с МАК (метафорични асоциативни /проективни/ карти) се изграждат способности в личността за сигурни отношения.
която е основата на чувството за собствена сила и независимост. Хората често не правят това, което наистина искат. Дори нямат време да "избират", да слушат себе си, собствените си желания. В този случай, автономията може да се измести към други области на живота и така да се превърне в илюзорна. Например, страдащите от анорексия, често се опитват да контролират нещо, което им е достъпно, като избират собственото си тегло вместо някое от своите най-лични желания. Хората, които се обръщат към специалист за психотерапия, често са слепи за собствените си дълбоки желания, но имат голям потенциал за откриването им, тъй като в крайна сметка са потърсили помощ.