КАКВО Е РЕАКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО НА ПРИВЪРЗАНОСТТА?
КАКВИ СА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕГО?
За връзката между бебето и майката или значимия възрастен, който се грижи за детето, говори психиатърът Дж. Боулби. Той дефинира привързаността като наличие на продължителна психологическа свързаност между две човешки същества.
Привързаността може да бъде създадена само в контекста на отношения, включващи отглеждане в невредима власт и позитивен афект, обич и грижовно докосване.
Привързаността към родителя се изгражда в сензитивният период на развитие на детето. Ако родителя е сензитивен и откликващ на базисните нужди на детето и облекчаващ неговия дискомфорт, то в детето ще се създаде специална връзка на афективните отношения.
Реактивно разстройство на привързаността
Децата, които развиват разстройство на привързаността не са успели да създадат здрава психологическа свързаност с обгрижващият ги възрастен и не са се научили да се доверяват.
Причините за появата на това разстройство са комплексни и се коренят в методите на отглеждане на децата още през ранното детство. При наличие на грубо отношение или пренебрежение към детето в ранните години, то губи доверие към възрастните, затваря се в себе си и избягва социалните контакти.
Много характерно за реактивното разстройство на привързаността е наличието на “негативен цикъл на привързване”. Детето е с подчертано негативно поведение, което не може да бъде пренебрегвано, на което родителите реагират емоционално, създавайки интензивна, но незадоволителна връзка.
Рискови фактори за развитието на това разстройство в детството, могат да бъдат:
- Емоционална липса на обгрижващ, поради незрялост или ментално, или психическо заболяване на същия.
- Прекомерно пренебрежение или неглижиране над детето.
- Постнатална (следродилна) депресия на майката.
- Смърт на родител.
- Съжителство с родител злоупотребяващ с алкохол или наркотици.
- Хоспитализиране на детето или на настойника.
- Непреодолима хронична болка на обгрижващия.
- Чести или поредица от промени засягащи настойника или обгрижващия.
- Отглеждане в дом за социални грижи.
- Честа смяна на приемни семейства.
- Физическо, психическо или сексуално насилие над детето.
- Осиновяване от кръвни роднини.
- Симптомите на реактивното разстройство на привързаността
Признаците на това разстройство при бебета могат да бъдат липса на усмивка, липса на интерес към игра с играчките, тенденция към самонараняване, липса на позитивни реакции, когато бъдат взети на ръце и други.
При по-големи деца и юноши могат да се наблюдават симптоми като склонност към усамотяване, избягване или неприемане на утешителни думи или жестове, агресивно поведение към връстниците, продължително вглеждане в другите без ангажиране на социално взаимодействие, избягване молене за помощ, очевидно и постоянно неудобство или дискомфорт, маскиране на чувства за гняв или стрес, злоупотреба с алкохол или наркотици.
Разстройство на привързаност в детството може да персистира (продължи) до достигане на зряла възраст. Тогава могат да се наблюдават симптоми, като ниска самооценка, антисоциално поведение, проблеми с връзките, проблеми с гнева, проблеми с храненето, депресия, тревожност, злоупотреба с алкохол, неподходящо сексуално поведение.
При специалиста
Въпреки че сензитивният период за формиране на сигурна привързаност в детето е до третата година, все пак може да се работи за подобряване на емоционалните връзки и доверието на детето с родители, учители и обгрижващи хора. Техните усилия могат да служат като източник на свързване и ресурс за психичното развитие на детето. За да се случи това e много важно родителят да е в добро физическо и психично здраве, така е възможно най-полезен на детето. При липса на собствен ресурс за справяне, може да бъде подпомогнат в процеса на привързване с детето, ако се чувства затруднен или обезсърчен.
Друг важен елемент е да се работи върху изразяването на емоционалните нужди на детето. От голямо значение е поддържането на устойчива, последователна и предвидима грижа.
За нормалното емоционално развитие на детето е необходимо то да расте в спокойна, стабилна и позитивна емоционална среда.