Вашата индивидуалност се нуждае от митница.
На всеки от нас се е случвало да предприема мерки в агресивна среда, за да оцелее емоционално. Личните граници са една аркада от правила, които „говорят" на околните как могат да се държат с вас и как не бихте приели.
Можете образно да приемете, че вие сте държавата, а личните ви граници са митницата. През някои гранични пунктове преминават нелегални чужденци, през други – не. Може да се крещи пред някого, пред другиго – не...
Преди да започнете да обозначавате лични граници, трябва да сте подготвени за две неизбежни ситуации.
Първата. Хората постоянно ще проверяват границите ви и ако вие безнаказано допуснете те да бъдат нарушени, бъдете готови, че това ще се повтори.
Втората. Ако вие нямате лични граници, редовно ще нарушавате чуждите, а това означава неизбежни конфликти, развалени отношения и нервни кризи.
Какво се случва с хората без лични граници? Тях ги използват, преиначават ги така, че да са удобни, притесняват ги, снижават самооценката им и т. н.
Ако сте разбрали, че имате проблем с поставянето на лични граници, не отлагайте действието. Необходимо е да започнете да строите митницата незабавно.
Вие налагате своите собствени правила, а не казвате на другия човек как да живее. Пояснявате как не желаете да се отнасят с вас на ваша територия, но не казвате на другите какво да правят, в какво да вярват, как да вървят и как да дишат.
Човек трябва да разбира последствията, които предстоят, ако наруши вашите граници. Ако вие предупредите околните как могат да се държат с вас, а как не бива, ако заявите за санкциите, а после не направите нищо от обещаното, то както не сте имали граници, така и няма да имате.
Не постъпвайте с хората така, както не искате да постъпват с вас. Не нарушавайте личните граници на околните.
Ръководете се от принципа „аз не те наказвам, аз защитавам себе си“. Не заемайте обвинителна позиция, а просто говорете само за себе си.