Фройд смята, че способността за любов и способността за труд (творчество) са основни признаци на психично здраве (и основни цели в психоанализата).
Нанси МакУилямс добавя към тези две и способността да се играе. Тези три основни елемента водят до способността на човека да се наслаждава на живота. Всъщност авторката по-късно разширява наблюденията си и обобщава 16 способности, които са необходими на личността, за да разгърне себе си и да се почувства пълноценна.
И сега очертанията на 16 – те способности на психично здраве според Нанси МакУилямс:
Това е способността да се поддържа контакт с всички страни на собствения Аз. Връзката между детето, което съм бил, кой съм сега, и онзи, който ще бъда след време. Способността да се вземе под внимание и интегрира онова, което имаме по рождение (по природа) и това, което сме успели да развием в себе си.
Също така е способността да се разбират вътреличностни конфликти. Да се задържат едновременно различни състояния на съзнанието към психични обекти, например амбивалентни чувства към един човек, гняв и любов едновременно, раздразнение и нежност, т.е. пълнота на качества, с плюсове и минуси, със силни и слаби страни.
Способността на единство със собственото тяло. Едно от нарушенията на тази точка може да бъде "атаката" срещу собственото тяло, когато несъзнавано дадена част от нас не се възприема като такава.
Способност на личността да възстанови ресурса си по подходящ начин след преживяна трудност, стрес или криза. Неадекватните реакции на стрес се изразяват чрез регрес в поведението, често са израз на безпомощност, на агресия, на зависимост и т.н. Предполага се, че ако условията на формиране на личността през първите шест години са били достатъчно добри, това служи на индивида като "ваксинация" при стрес или травмата в бъдеще. Тази способност може да бъде унищожена от силно травматично преживяване, което надвишава "пропускателната способност" на психиката. Така, че ние говорим за по-голяма или по-малка степен на стабилност на силата егото. Ако човек има достатъчно сила на егото, тогава, когато е изправен пред стрес, той не се разболява, не използва само една твърда защита, за да се измъкне, не се разпада. Той е в състояние да се адаптира към новата ситуация.
Такъв човек е в състояние да види недостатъците си, умее да се учи от грешките си и не се подлага на тежка самокритика. Може да си наложи да работи за самоусъвършенстване без да прекалява със самовзискателността. Има хора, които са нереалистични към себе си и се самооценяват прекалено сурово, т.е. притежават критикуващо суперего. Възможна е и обратната ситуация (типична за САЩ) - прекомерно самочувствие. Родителите хвалят детето, искат най-доброто, включително и "най-доброто" дете. Но такава неоснователна похвала, лишена от любов и топлина в нейната същност, внушава чувство на празнота. Децата остават с усещането, че никой не разбира кои са те в действителност и им се струва, че никой не ги познава истински. По-късно действат така, сякаш имат право на специално отношение, въпреки че всъщност не са го спечелили.
Морален център на личността, т.е. наличие на система от ценности. Важно е човек да разбира етичните стандарти, тяхното значение, като същевременно гъвкаво ги следва. През 19-ти век се говори за "морална лудост", която сега се нарича антисоциално разстройство на личността. Това е сериозен проблем, свързан с неразбиране, нечувствителност на човек към различни етични, морални и ценностни норми и принципи.
Способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции. Да се разграничават различните емоции и да се назовават и определят правилно. Способността да се използва емоционалната информация, за да бъдат ръководени мисленето и поведението. Да се разграничи емоцията от мисълта и да се възпрепятства автоматичен отговор. Способността да се отдели външната реалност на действието от вътрешната реалност на усещането. Дори хората, принадлежащи към различни култури, могат да идентифицират шест основни емоции при контакт с човек от друг етнос или националност: щастлив, ядосан, отвратен, тъжен, уплашен, изненадан, както и изражение на лицето, с което разбираме, че човек лъже.