Прокрастинация
(procrastination – от английски език) означава да знаете и помните, че имате работа, която трябва да свършите, но по различни причини я отлагате. Със сигурност рано или късно се захващате с нея, но го правите в последния момент – и резултатът е много по-слаб, отколкото, ако пристъпите към решаването на проблема своевременно.
Случвало ли ви се е до последно да отлагате изпълнението на важни дела? Позната ли ви звучи следната ситуация: имате да свършите дадена задача или проект, желаете да предприемете нещо, знаете че трябва да го направите, но все отлагате: „хайде утре“; „моментът не е подходящ“; „ще започна по-късно“; „има време“… или внезапно възниква друга „много важна“ задача.
Ежедневието ви залива с нови задължения, задачите се натрупват и се чувствате все по-натоварени, объркани и притиснати. Колкото повече отлагате, толкова повече задачата ви се струва по-трудна и непосилна, не знаете от къде да започнете, недовършените отговорности се увеличават, а времето продължава да препуска….
Когато отлагате дадена задача вие практически не действате, но същевременно не можете да се насладите пълноценно на това бездействие, защото знаете, че имате нещо да направите. Усещате неприятно чувство, което ви пречи да бъдете спокойни. И колкото повече времето минава, толкова повече започвате да се обвинявате, да се чувствате неспособни, мързеливи, бездейни, неорганизирани…
Каква е причината да отлагате?
Каквато и да е причината, резултатът е един – важното дело се отлага за неопределен срок. А вместо това се занимавате със съвсем други неща. И тук има два варианта:
Кой механизъм е причина да отлагате?
За човек е характерно да оправдава поведението си дори и пред себе си. Подсъзнателно намира оправдания за отлагането, така нареченият механизъм на отлагане.
Подсъзнанието е наистина удивително, изобретателно в намирането на изход от неприятно или трудно занимание и „представя“ нещата така, че да изглеждат напълно достоверни, важни и неоспорими причини, които да ни извинят.
Например, човек може да се почуства гладен, жаден или уморен само и само да не се заеме със задачата, а в някои случаи дори може да се разболее. Обстоятелства могат да се стекат по неблагоприятен начин – изневиделица ще стане нещо „непредвидено“ или ще се случи така че все някой ще пречи и още различни варианти и поводи за отклоняване от целта.
Всичко това са защити, подсъзнателни механизми за избягване на болката, страха и неприятните усещания. Човек не съзнава действието им. Тези механизми ви карат да се захванете за всяко възникнало събитие и да го виждате като причина за отлагане. И постепенно това се превръща в навик, в начин да се справяте с трудностите.
Както виждате, този механизъм не е насочен срещу вас. В дълбоката си същност той „желае“ да ви предпази от болката, от неприятните усещания и цели да ви оневини и освободи от напрежението. Този механизъм ви позволява да се съхраните, като “отложите” временно справянето.
А зад отлагането се крие именно страх - страх от провал, страх от това че няма да се справите, защото задачата е прекалено сложна или трудна, страх от това че трябва да положите неимоверно много усилия, да проявите силна воля и едва ли не да насилвате себе си, което носи усещането за безсилие и дори болка.
Макар този механизъм да е „добронамерен“ и да желае да ви предпази, на практика започва да ви вреди. Това е така, защото целта му е да ви спаси от неприятното усещане сега, без оглед на бъдещето.
Как се чувствате при отложена задача?
Как да спра да отлагам?
Когато задачата ви изглежда „прекалено труда”:
Когато нямате мотивация:
Когато сте „твърде зает”:
Още съвети:
Техника Помодоро
(итал. – „домат“) е създадена през 80-те от Франческо Сирило. Кръстена е на кухненския таймер, който е използвал Сирило като студент. Представлява следното: Избира се задача за вършене. Таймер или аларма се наглася за звънене след определено време, обикновено 25 минути. Работи се по задачата до иззвъняването. Взима се кратка почивка и отработения период се означава някъде като Х. На всеки 4 помодори (активни етапа) се полага по-дълга почивка – 15-30 минути. Започнатият „домат“ не се прекъсва.
Как родителите могат да помогнат на децата да спрат да отлагат?
Насърчавайте детето:
Една от най-големите пречки по пътя на успеха е отлагането. Освен че „изяжда“ време и понижава самооценката, отлагането води до стрес и дълбоки вътрешни конфликти.
Кога е нужна професионална помощ за справяне с отлагането?
