В една китайска притча се разказва за стар селянин, който имал един кон и с него орял нивите си. Един ден конят избягал в гората. Когато съседите на стария орач отишли при него да го оплачат и да му съчувстват за сполетялото го нещастие, селянинът им отвърнал:

- За зло ли е, за добро ли е, кой знае?

След една седмица конят се върнал, водейки със себе си цяло стадо диви жребци.

Тогава съседите се стекли в дома на селянина да споделят радостта му като го поздравявали за това, че бил извадил голям късмет.

А той отвърнал:

- За зло ли е, за добро ли е, кой знае?

Когато синът на селянина се опитал да обязди един от дивите жребци, паднал и си счупил крака. Всички видели в това голямо нещастие. Но не и селянинът, който само рекъл:

- За зло ли е, за добро ли е, кой знае?

Една седмица по-късно в селото влязла войската да набира нови попълнения. Отвели всички младежи, годни за военна служба, но не и сина на стареца. Него, като видели счупения му крак, оставили на мира.

Щастлива случайност или лош късмет, кой знае?

Всичко, което на пръв поглед изглежда злополучно стечение на обстоятелствата, може да се окаже добре замаскирано добро. А, което на пръв поглед изглежда добро, може в действителност да ти навреди.