Според Юнг, Магът, Вълшебникът е едновременно митична фигура и вътрепсихично изживяване. Може да се разглежда дори като по-низш от зверовете, защото те разчитат изцяло на инстинкта си, докато Магът, независимо от всички си умения, не е достигнал до истинската човешка осъзнатост. Основното му достойнство е това, че където и да се появи, превръща безсмисленото в смислено.