The short way to Dolomites'12

Text Box

Доломити 2012

Алпи 18.08.2012÷24.08.2012

Двама души на мотор BMW R1200GSAdv.

Въпреки че съм от планински район, въпреки че има много написано, снимано и разказано, желанието ми да видя и други баири надделява и ми се струва че ходенето до там е не само задължително, но и наложително. Естествено е човек да приема всичко със собствените си очи и сетива, само тогава остава следа в съзнанието която като бръчка оформя лицето на човек преживял и видял много. Може да звучи доста клиширано, но и това пътуване не е просто с цел да се изхарчат едни пари. Така или иначе стегнахме багажа.

Маршрута беше готов още предната година, но заради „дефекта криза” не се състоя. След малка преработка и удължаване в пространството и времето се получи в този вариант, който следвах на 100%. Добавих курортите Марибор и Кранска Гора.

Ден 1-18.08.

Тръгваме с голямо закъснение 1 час след като сме станали. Традиционно се мотаем. 06:20, леко хладно, но приятно. Събота е движението е слабо и до София наваксвам. Спираме, кафе закуски, пълня баката. След като обменяме 20Е по 112динара, спомена за минатата граница избледнява. Съседите ни са се захванали да свържат Ниш с границата, ще се справят за 2-3 години. Става все по топло и досадно, няма голямо движение от „пингвини”. След Ниш се гоним с двама италиянци на единят от които му помогнах заради почти откъсналият се калник на GS^-а.

1, 2, 3 часа 5000оборота, 140км/ч. Втръсва, ама пък съм на мотора, ама втръсва, ама…+39⁰С. Психически, седмици преди това се готвех за скуката.

Влизаме в Хърватска, малко след това зареждам. Не допринесохме с нищо за Сръбската икономика. Е разбира се няма как да се отървем от 6Е и 3,5Е за магистралата. Още 6, 7, 8 часа. Така влизаме в гр. Загреб. На първо гледане, нищо не ме грабва, поне е спокойно.

След кратко лутане стигаме до гр. Самобор.

Не бих казал че е курорт, но е чисто и спретнато, абе нещо като квартал Банкя в София. Настаняваме се в хотела и дори имаме 2-часа за релакс и душ преди да се стъмни.

Явно при Хърватите забранителните знаци са оформени по различен начин!?!? А имаше толкова много идентични знаци и десетократно повече кучета.

За деня: 1015км за-13,5 часа; ср. ск.-104.8км/ч; ср. разход-6.2л/100км

Такси: Сърбия: 6,50 + 3,00Е за магистрала (113динара=1Е; 1л бензин=160динара)

Хърватска: 70 куни за магистрала (1Е=7,45куни; 1л бензин = 10куни) хотел 42Е със закуска

Добре е да спомена и цената на магистралата в република Хърватска. В първия момент разбрах че сме платили колкото за 9,5л. бензин. Което се оказа и вярно 9,4Е при курс 7,45куни за евро.

Ден 2-19.08.

Не спах добре, но бяхме заковани от часа за закуска и беше безсмислено да ставам рано. Та, закуска, багажа и „палим гумите”. На границата със Словения прилично задръстване. Следва пререждане (няколко километра), без забележки за майка ми. Минаваме, винетка 7,5Е за 10 дена.

- Да не съм чул че в Словения винетката е скъпа.

Марибор. Нищо не подсказва че това е известен ски курорт.

А, забелязват се няколко просеки на отсрещния хълм. Определено София има добри условия за ски център, но сега сме по зелени и от Господ, как така ще сечем тръни!

Хубав град, културна столица за 2012, чисто и спокойно.

Все пак е неделя. След кратка обиколка под палещото слънце сядаме за кафе и паста.

Плана беше амбициозен, по постижим. Пътувахме изцяло по второстепенни пътища. Неусетно минаваме в Австрия. Добавям винетка за 5Е. Всичко е 6+.

Много обичам да пътувам покрай водоеми. Реки, езера, море, вода да има.

ВЕЦ на р.Драва

Вече се вкусваше това което следва.

р.Драва

Пътя се вие покрай р.Драва и различните хидромелиоративни съоръжения.

По тези земи, замъците са като плевни. Не че са невзрачни, просто са в изобилие и изникват на най-необичайни места. Винаги на трудно достъпни възвишения, черешка върху сладолед. Точно до този минава виадукта на магистралата А2.

Замък на околвръстото А2.

Гледките се повтарят. Спретнати ферми с окосени ливади и водопади от цветя от балкони и первази. Не се виждат много домашни животни нито се усеща миризмата им. Допускам че окосената и направена на кръгли бали трева се продава. Всъщност те са увити с найлон и вътре се образува ферментирал селаж.

В прилично време пристигаме в къмпинга близо до гр.Лиенц.

Къмпинг 1

Има места и за нас. Вече леко захладнява, бързаме да се разположим и окъпем. И „кратка” разходка по велоалеята. Това с алеите за велосипеди трябва да се види. Хиляди, не преувеличавам, хиляди километри асфалтирани ивици, свързващи отделни забележителности, проходи и просто така.

Дори и в най-високите места се виждат светлинки от прозорчета. А до там стръмно, стръмно. Колкото по-високо, толкова по-дълъг е деня. По-рано изгрява слънцето или пък залязва по късно. На сутринта установих че разликата е един час от момента в който слънцето огря къщите по баира и нас.

Нощта беше доста хладна, но все пак трябваше да оправдаем многото взети дрехи.

За деня: 402км за-10 часа; ср. ск.-99.8км/ч; ср. разход-6.1л/100км

Такси: Словения: 7,50Е за 10дневна винетка (1л бензин=1.52Е)

Австрия: 5,00Е за седмична винетка

Ден 3-20.08.

Станах рано и с удоволствие съзерцавах пълзенето на първите слънчеви лъчи по съседните склонове.

Снегът се доближава и става все по вълнуващо. Е таксата от вече 22Е не е вълнуваща, но… То трябва да се види, величествено, неописуемо. Може би орлите така гледат на света постоянно.

По- добре няколко снимки без коментар.

Слязохме пеш до ледника. 1 час по стръмна и тясна пътека, но (пак НО) струва си всеки цент и всяка минута (само на слизане). Пътя на обратно си е тежичък.

Табелите маркиращи нивото на ледника през годините те карат сериозно да се замислиш върху глобалното затопляне.

Снимката не дава точна представа за мащаба за това се загледайте внимателно и може да видите хората като точки на ръба на гледчера.

Препоръчвам да не се пуши, и да се закуси леко, малко вода не е излишна. Нагоре се чувствах като Фродо от „Властелина на Пръстена”. На Катя и прилоша малко преди края, но отказа да си почине под претекст че ще я зарежа там и орлите щели да я разнасят по чукарите.

Глътка въздух и на машината, че имаме доста кър да изръчкаме.

Въпрос на желание.

Спускането се оказа драматично. Катя получи пристъп на „лека” паника от високото, размерите (на планината) и евентуалните последици ако пропусна някой завои.

Така подминаваме Инсбрук и не ясно къде влизаме в Италия. Познах по цената на насъщния, стана 1,99Е за литър. Денят започва да се очертава като скъп.

Важно беше да не пропусна прохода Brenner. От страх се налух на магистралата за което ме „одраха” 8Е и само след 1км реших да сляза. На практика може да се покара 10-15км и тогава да се слезе. За другия път ще знам.

Тъй като не си позволих да тръгна неподготвен, имах маршрута разбит на различни отсечки, както на листи, карти и ГПС-а. Естествено не си направих труда да проверя цените на бензините и да си направя и график за зареждането.

Та, подминах бензиностанцията, аз не исках да я купувам (резервоара ми е 33л и съм на резерва). Рязко захвана да се изкачва, кратко събеседване с навигатора и обратно. Ако ми свърши бензина по прохода, колко ще ми струва пътната помощ? И башка не мога да раздавам гаааз ( тези не ги чух и дума да обелят на италиански).

Заредихме, пихме буквално и преносно по една вода и …..дим-дим да ни няма. Мнооого хубав, приятен път. Не много остри завой, гора, хладно, много слабо движение, прилична настилка, много гот.

Взе да се свечерява.

И хоп селото на пени…те. Ама спрях да снимам след като го минах с превишена скорост

И пак, гаааз. Тези замъци са като кебапчийниците у нас, навсякъде.

Започна да става адски задушно, въпреки че се стъмваше. Пътя стана доста труден за каране. Може би съм уморен, фара ми свети високо, много (и като брой и като ширина) тесни тунели, движението се засили. То че са тунели ами и завиват остро и без осветление. Денем би било екзотика.

Деня съвсем се скапа. Нямаше места по къмпингите, хостелите бяха или пълни или никой не ни отваряше. Скитахме заедно с един австриец около 4 часа. Всички говореха език по близо до немския от колкото италиански, навсякъде коли и задуха. Бяхме принудени накрая да спим за 100Е, трябваше да избивам със закуската. Поне имах ракийка и нещо за хапване. Катя беше убийствено уморена, нормално минаваше полунощ.

За деня: 398км за-9 часа (реално 15 часа); ср. ск.-70,7км/ч; ср. разход-5.9л/100км

Такси: Австрия: 22,00Е – такса парк Grossglockner; 5,00E – Gerlos strasse

Италия: 8,00Е магистрала; 100Е - хотел (1л бензин=1.95Е)

Ден 4-21.08.

Периода на пътуването е избрано умишлено в края на Август, края на отпуските. По-малко движение и хора по-туристическите места. Но не се получи днес. Оказа се че заради някакъв си празник се събирали няколко си почивни дни и всички, не работели, били на пикник и …. Днес трябваше да спим на едно място и да се насладим на разходка и релакс. Но при споменатата цена за хотела едвам дочаках де се съмне, да преям с включената закуска и да бягаме за да не ме таксуват за втори ден. Това ми го обясни един немец понапит и шофиращ с невръстната си приятелка до един бар, докато питахме за легла снощи.

Събрахме си партакешите и гаааз. Малък ремонт на пътя предизвика объркване и кратко загубване. Но всяко зло за добро. След 735 метра попаднахме на къмпинг със свободни места. За лукса в него разбрах по-късно с естествено правилна цена за това.

Разпъваме палатката в не типично за нас време, поизпразнихме куфарите и към планините. Пътувайки налегналата ни апатия от снощи се разсейваше. Съкрушака също действа положително.

Района е основно земеделски. Ябълки и лозя, ябълки и лозя, ябълки и лозя. Разбира се модерно земеделие. На равномерни интервали се мярка по един замък и в близост изкупвателен или складов пункт. Не ми се стори случайна тази подредба.

Навлизахме постепенно в планините. Мотори, велосипедисти от всичко по много. Ама тези с колелетата не са с всичкия си. То хем урва, хем нямат никаква защита, а въртят тези педали надолу все едно ги гонят „педали”. Спирачките как издържат и идея си нямам. За спусканията си иска дупец. Изкачванията не ги коментирам, то и те нямат акъл да страдат по тези баири. Акъла не ми побира таз мания.

Но пък държавите им създали условия, пътища. Туризма се вихри независимо че няма помпозни курорти, олл, фулл-инклузив и подобни глезотии.

И започнаха завой. Ма завой да видите. Това „царския завой” или „червения завой” на „Шипка” са широки като „Червения площад”. Не ми се замисля за начина по който са правени. Че ги и бройкат, с табели, е само обратните то другото завой ли са.

Снимки, снимки… заслужава се да се види или по скоро преживее, съчетанието от величествена природа и сътвореното от човека в стремежа му да пътува.

Passo Stelvio 2760m.

Интересно и весело семейство. С двете деца и пра-дядото на „Голд Уйнг” оборудван с кош.

Времето напредна доста, а сме едва в началото на серията от проходи. Налага се малко да се ореже маршрута, но настроението не спада.

Слязохме до Bormio, но кой да му обърне внимание?

Ски пистите на курорта

От там леко в ляво и към Passo del Gavia. Леко мокрия асфалт ме притесни, но за щастие изсъхна бързо. Не така известен, но очарователен със значително по-слабо движение.

Превала: Дори не спирам. Само ми се кара. Ако не беше Катя да снима в движение 80% от снимките намаше да ги има.

Пътя става все по тесен, а урвата от страни все по близо.

Почти е невъзможно да се разминеш с кола. Искат се „BIG balls” за да раздаваш газ надолу. Почти асфалтирана козя пътека.

Заслужена почивка. Голяма рядкост са такива чешми. Вода много, но не се правят.

Следващата порция ски писти, прекрасни гледки и спокоен път. Лифтовете работеха повсеместно. Туризма е масово практикуван тук.

Passo del Tonale. Високо планински път с умерено движение пресичащ поредица от обособени туристически центрове.

После неусетно преминахме в следващия проход. Широки, плавни завой с прекрасен асфалт. Време е да се отупа праха от ръба на гумите.

След Passo del Mendola, където движението се сгъсти и температурите скочиха до 31С се откри поглед към земеделската долина на Болзано.

Страхотен ден, невероятен късмет с времето, надявам се и снимките да са ви харесали. След прибирането около 19:30 завършихме с 10 дължини в басейна. По късно хапвайки мълчаливо се наслаждавахме на жужащия като мравуняк къмпинг и странните обичай на хората.

За деня: 282км; ср. ск.-62км/ч; ср. разход-5.8л/100км

Такси: 30,00Е – къмпинг (ама с ****-звезди)

Ден 5-22.08.

Маршрута за днес е доста амбициозен. Над 400км през изцяло алпийски район и никакви магистрали. Може би щяхме да го изпълним ако не беше 40 минутното ни лутане на пътния възел. Все се озовавахме на гишето за плащане на магистрална такса. Поне не ми омръзна защото една обиколка е около 7км. На поредния път изнервен до лудост, обърнах в насрещното и реших да карам на там. След много ругатни и повишено кръвно налягане нещата се наредиха. Доста време ще трябва да мине за да се върна в Болзано.

Започна безкрайно каране по завой гарнирани със страхотни гледки а за мезе приятни спретнати градчета. Температурата 25С, няма как да е по-добре.

Преминаването през Passo Rolle и Psso Valles вече е рутинно, наслаждавам се на карането и не спираме дори за снимки.

Те разбира се не са с голяма надморска височина, но са по бързи.

Малко преди Cortina D’Ampezzo се набираме по Passo Giau. И тук има 30-тина обратни завоя. Ама аз съм „пекан”

Не се вижда сняг, но пейзажа не отстъпва.

Налага се да спрем. Не че сме уморени, но са ни изтръпнали задниците.

Малко след това се появява курорта Cortina D’Ampezzo. Тук нещата се измерват само с шест нули. Този е вече в моето топ 3. Може да се мери само с St.Moritz.

Терена отново стана планински.

Принципно се движех правилно по записките си, но практически не знаех къде се намирам.

Същевременно не съм притеснен защото има само един път, нагоре. Изникналите ски курорти подсказват че вече сме високо. Заобиколени от очарователна природа пресичаме политическата граница между Италия и Словения. Не чувствайки умора само карам, дори за снимки не спирам. Доста сме назад с километрите и може би това ме и пришпорва. Съмненията ми че сме се позагубили съвсем надделяват, но на практика имаше само едно отклонение с табела което подминах. Нито къщи, нито коли, нито митница.

Минавайки покрай населено място, целия екипаж взе да протестира. ГПС-дава че сме се отклонили 100-150км (къде беше преди час, мамицата ти), аз мярнах къмпинг и предложих да останем, юнгата и тя с нейно мнение. След кратки притеснения и чудене, решаваме и оставаме в гр. Бовец.

гр.Бовец се оказа център на рафтинга, планинското колоездене и разнообразни занимания за луди глави. За тези които ги вълнуват такива спортове и хобита: Bovec

На фона на трудно определими ритми от провеждащия се фестивал, ядохме и пихме крушовица до пръскане. Чудесна кухня, чудесно обслужване.

През нощта задуха и заваля обилно.

За деня: 345км; ср. ск.-67км/ч; ср. разход-5.7л/100км

Такси: 19,00Е + 2*0.50Е(за душ) – къмпинг

Ден 6-23.08.

Нещата не отиваха на добре. Валеше злобно, мъгла, а нас ни чакаше един от най-високите проходи в Словения. Пътя към Кранска Гора (пак ски курорт J ).

Но докато измием гуреливи очи и решим че нас дъжд и студ ни не плаши, напече. Кратко разсъбличане, кафе на мегдана и газз.

Току що спрелия дъжд, кристалния въздух, студените потоци правеха заобикалящата ни флора УНИКАЛНА.

Пътя приличен с общо около петдесетина обратни завоя ала-Стелвио. Част от пътя е все още павиран, което си е приключение ако е мокро и спускаш.

Гледкитееее...

Местна традиция подобна на пелегрините в Тибет.

Кранска Гора, не обръщаме почти никакво внимание. Все таки е пълно с туристи и велосипедисти.

Вече сме на магистралата за Любляна, столицата на Словения.

В кратце, много хубав град. Въпреки че беше делничен ден, спокойно и ведро. Направен за разходка. Града има много забележителности и писано за него. Заслужава си да се види, дори заради хубавите словенки. Много млади хора облечени ведро и модерно. Джапанките са голям хит.

Ето няколко фото акцента:

Да, хубав град. Но като всеки път на път, няма време. Понасяме се към началната точка от преди 5 дена гр. Загреб. Загреб, столицата на Хърватска остана не разгледан преди, а в списъците който апропо изготвям и нося винаги с мен със забележителности по пътя, показваха че има какво да се види и там. 150км. по магистрала не се усещат и късния след обяд вече се носим по улиците на столицата, дори по кратки гащи и без багаж.

Панаир на местните традиции.

Улиците препълнени с хора, заведенията и бирариите също.

Обърнахме внимание и на местната катедрала, която дори и в ремонт не скриваше величието си.

За един ден две столици….са много ако трябва по списък да ги обиколиш, но на мен не. Не може всичко, иначе защо да идвам втори или трети път, а си заслужава.

Обратно към хотела, ама душата ми остана по чукарите. Като спя нощем, имам чувство че се накланям по завоите, стискам ръчките а пред очите ми диапозитиви от запомнени мигове и пейзажи.

За деня: 302км; ср. ск.-61км/ч; ср. разход-5.7л/100км

Такси: 42,00Е– за хотел със закуска и 1Е магистрала Хърватска.

Ден 7-24.08.

Ранно ставане кафе с кифли и мнннного километри. Психическата нагласа за отегчителното праволинейно каране по магистралите ми помогна. Не се уморих толкова. Освен двойната такса на магистралата през цяла Хърватска (заради загубен билет) и смазващата жега достигаща 38-39⁰С, няма какво да запомня от този ден. За пореден път подминаваме Белград.

1020км. за 13,5 часа и една сменена крушка. Цялостния маршрут 3764км:

Анализ:

С мотора нямах никакви проблеми. Въпреки жегите, багажа и над 2000км. магистрала не съм доливал масло или някакви ремонти.

С удоволствия бих го правил всяка година това пътуване.

албум със снимки на : picasa

бонус ВИДЕО

Може да си припомните заEUROTour 2008

Може да си припомните за AC/DC 2009

Може да си припомните за Romania_2010

FozY

29.10.2010г.