Embedded Files
ЕвроТур2008
Искам само да спомена за моя и моето BMW пътуване. Това беше лятната ми ПОЧИВКА планувана 1-година. На кратко България-Сърбия-Унгария-Австрия-Швейцария-Италия-Словения-Хърватия-Косово-Сърбия-България. Прилагам само снимка на километража - преди и след.
Ако има интерес ще понапиша кратък очерк и снимки.
Миналата година се реших да се сдобия с „нов” мотор и ме осени идеята за една разходка с моторче по Европа. Споделих го със съпругата и тя прегърна идеята повече и от мен. Една година избирах мотор, четох по сайтове и събирах информация.
Та тръгнахме на 21.07 понеделник с цел да стигнем до Унгария. Така се и получи и спахме в къмпинг до град Зегет. Пътуването до там беше скучно и горещо.
Малко след БГ границата спирайки на една бензиностанция се оказа че едната чанта се е запалила. След 7 дена се повтори случката и с другата чанта. Решението и последиците може да видите и сами.
Същата ситуация се повтори пак след няколко дни. Така с две кутики от спрайт минах половин Европа.
Заради студа в Австрия тези гащи ги купихме от там От там се стрелнахме „хаотично” през Унгария, за да усетим есенцията на страната. Минахме и през ез. Балатон (струва си, все пак е най-голямото в Европа).
Целта беше да избягвам магистралите. Ве4ерта при силен вятър се настанихме на къмпинг на брега на Neusiedler See, голямо езеро. Там се наложи да изкараме 3 дена заради засилилия се вятър и дъжд.После трудно отвикнах да карам без силен страничен вятър
Направихме и разходка до Виена, но заради времето не бяхме с одежди подходящи за валс.
В къмпинга имах известни проблеми с един таралеж. Не разбрах заради жената или заради храната...
Тръгнахме с относително с добро време към точка някъде в Австрийските Алпи. Много добро пътуване със страхотни гледки и пътища. По здрач стигнахме на брега на Wolfgang See. Много красиво място. Вече започнах да ми се схваща ръката да мятам на колеги с мотори, което количество е значително по тези пътища.
Трябваше да сме доста настоятелни за да ни приюти стопанина, а не беше късно. После имаше проблем с "автомата" за топла вода в банята (дамската разбира се), което доведе до моралния срив в нежната чст от екипажа. Всичко това придружено с месечно неразположение. Голяма борба беше докато осигуря нов жетон жетон за душа. След 17 мин. английско ръкомахане, "Гюнтер" който беше с каравана до нас, реши че сме изпаднали и извади от хладилника си една щафета шпеков салам, кръвното ми падна и очите ми се напълниха с кръв. Случайно минаваща холандка чула ръкомаханията ми спаси положението със заветния жетон.
Тук разбрахме че ако окъснеем по тези места, малко хора биха ни помогнали.
А иначе много красиво:
И от там си тръгнахме. Поехме към следващия къмпинг с цел да минем през Давос и да стигнем възможно най-близо до Цюрих. Не се получи но...
След като преспахме решихме да стигнем задължително до Цюрих нашата най-западна цел. Речено, сторено като минахме през града държава Лихтенщайн. Там минах през едно много приятно трасе.
Възможно е това да е 80% от държавата
От Цюрих се качих на магистрала с цел да стигна бързо до Sankt Moritz.
Цюрих и езерото:
На около 55км. според GPS слязохме от магистралата и попаднах в абсолютния рай.
Прекрасен път, разтърсващи гледки, едри крави и ..... дано снимките да помогнат за да добиете представа и вие.
Изкачихме се по пътя почти до 2300м. надморска височина. Наложи се да пускам подгряването на дръжките.
От зимния курорт (който се оказва един хубавите през които съм минавал) поехме спускане към Италия. За този момент нямам думи. Минахме през страхотно спускане с около 30 по 360о завой подобни на фиба.
Не съм вярвал че в такава урва ще има път, та камоли някой да го построи. Кара се на 1-скорост. От рязкото слизане ушите ти пращят и спираш да чуваш двигателя. Жената прояви страхотно майсторство и смелост за да балансира. Гумите почерняха до джантите.
Тази вечер за първи път спах без да се връ в спалния чувал, беше топло с много комари, все пак сме в Италия. Спахме на брега на Lago Di Como.
След като преспахме се спуснахме стремглаво към Генуа през Милано. В началото на пътя прекарахме около 40-50км. под земята в тунели. Пътя минаваше все покрай същото езеро. Подавахме се навън само за по 200 до 500м. и пак в дупката. Може би ще има път точно покрай брега без много тунели и ще е екзотичен. Но назе ни чакаше доста път и усуках газта.
Изобщо не отразихме Милано, друг път. Поразходихме се из Генуа, бях забравил какво е жега. Града ми хареса, но след Виена.......
От там покрай брега тръгнахме с цел да стигнем възможно най-близо до Пиза. Около 10.00 се настанихме в къмпинг на 19-20км от Пиза близо до морето. Там останахме 2 дена. На следващия ден културна програма. Първо плаж.
Много малки кафенца правят тези италианци, да се чудиш да го пиеш ли или да го гълташ с чашата.
После на мотора и газ към Флоренция на около 100км. Вече надхвърлях с доста очакваните километри (бял кахър). Та за Флоренция, много хубав стар град с чудесна, екзотична средиземноморска архитектура. Доста се разходихме. Тежкото беше че температурите клоняха към 400С, 390С да съм точен.
Върнахме се към Пиза привечер. Искам да спомена за тези които не са ходили там, МНОГО Е НАКЛОНЕНА ТАЗИ КУЛА БЕ ХОРА, как не е паднала ?!?!
На следващия ден потеглихме за другото крайбрежие на Италия, отново по второстепенни пътища. За пътя по който минах не бях чел никъде. Оказа се страхотно попадение. Малко след Флоренция до Форли път SS67. Планинско трасе около 70км. редуващи се бързи и бавни завои, Стръмни изкачвания и бързи участъци с много слабо движение. Изкачваш се на високо и климата става много приятен. За съжаление нямам и една снимка защото и двата комплекта акумулатори за фотоапарата се изтощиха и не очаквах че ще попадна на това нещо и батерии не купих. Това е само сателитна снимка за да добиете представа.
Късно след обед се настанихме в къмпинг на 10км от Венеция. Вечерта разбира се прекарахме там. Хубаво място е Венеция, струва си да се види.
Само се чудех след като видях полицейска лодка и лодка линейка със сирени както си му е реда, дали местните рокери карат джетове!
На следващия ден си поставихме голямата цел да стигнем до Сплит в Хърватска. Минахме през Словения и от там покрай брега на адриатическо море се добрахме до Сплит, където спахме в хотелче, РАЙ.
Пътуването покрай брега е много приятно с много добри гледки. Доиска ми се да съм с някоя "резачка' и сам да я изпъна по бързите завои. Горещо препоръчвам това трасе. Трябва да се знае че има движение и се пътува бавно.
Удоволствието продължи и на следващия ден до Дубровник, където отново спахме на хотел. Хубав, колоритен град. Въпреки, че е пълно с търисти, се осеща тежестта на вековната история и драматични събития.Изминахме малко километри с цел да не се уморяваме а да си починем на „плажа” защото на другия ден тръгвахме за България.
Станахме рано и преди 08:00 бях на газта. Слязохме до Будва, имаше доста движение, събота 01.08 – масово излизат в отпуска. От Будва започнахме да навлизаме в бивша Сърбия, сега Черна Гора. Много добро трасе което рязко се издига над морското равнище. Започна да става по-хладно и опасно. И по него си струва да се покара.
След това стана объркване в коя държава се намираме. На пътната ни карта не беше отбелязана нито Черна Гора и Косово. Много митници полиция и военни, каша.
На всички митници имаше задръствания заради турските емигранти тръгнали да се прибират. Мноооого дълго пътуване. В 05:10ч. сутринта БГ време се прибрах в Габрово. Равносметката за деня беше 20 часа (заради часовата разлика) на мотора и 960км.
На кратко това са събитията покрай това 14 дневно пътуване с почти 5800км зад гърба, една сменена крушка на предния фар и едно натягане на веригата.
Това е грубо трасето по кето минахме.
Page updated
Google Sites
Report abuse