Embedded Files
Добро утро Струга, добро утро Македония. Все същото, багаж, изяждаме закуската включена в цената (филии с нещо). И на вън. На вън едни бели облачета тук там, слънце 15-тина градуса. Минаваме покрай моста, който е на 200м от хотела, от където се излива Охридското езеро и започва р. Черни Дрин. Сега вече мога да съжалявам, че минахме по тъмно от Дебар до Струга защото ждрелото на р. Черни Дрин е много живописно. Като добавим това което ми предстоеше днес и пропусната област на езерото Комани и р. Дрин, определено си струва да се дойде до тук отново.
Деня започва обещаващо. Още с тръгването прави впечатление изобилието. Стоки, стоки… търговията е жива. Няма да забравя един магазин тип „1001 стоки“. Толкова кофи не бях виждал на едно място, но след Албания явно съм впечатлен. На снимката е края на Охридското езеро (моста на Струга), но е началото за нас. Неясния образ е от влагата която още не се е изпарила от втория апарат. Вече пием кафе в Охрид. Охрид и едноименното езеро са най-западния Български град, факти и подробности има навсякъде. Тук обаче джамии има повече от Албания. Града спретнат, чист приветлив. Хубав град нямащ нищо общо с Македония която аз познавам. Та, докато пиехме кафе, жената от съседната маса се окъпа в езерото. Гледах лодките и се сетих за катастрофата с наши туристи. Не се учудвам, не мисля, че има реален контрол. Но езерото е толкова красиво, спокойно и студено. Слънцето напича и заедно с влагата се изпарява спомена ни от вчера.
Карайки покрай брега стигаме до манастира Св. Наум. Прекрасни 50км. Разглеждаме околията, карстовите извори на езерото, сергиите (пуууу много търговци в храма) и разбира се манастира. Много посещаван. Вход няма. Нищо не напомня на за стар манастир, може би само протърканите плочи и част от църковната утвар. Манастира е на няколко километра само то другата граница с Албания и разбира се в този хубав петъчен ден имаше много туристи.
След като се разходихме, поснимахме и купихме по нещо се готвим за скока към България. Тук се наиграх малко, тъй като не заредих в Охрид (вече бях на конденза в резервоара) се наложи да дам от себе си най-доброто за да се върнем пак до Охрид и да заредя. Борд компютъра показа, че няма да успея с 10км, но все пак е машина а аз съм ‚бог“. Пълня вече сухия резервоар с „по-евтиното‘ македонско гориво и на касата мярнах, че цигарите са двойно по-евтини от тези в БГ. Сега ми светна защо гръцкия митничар се интересуваше много от нашето здраве и дали пушим като минавахме през КПП Тсолиадес.
Следващата точка по маршрута бе Преспа и едноименното езеро. Има един път от Охрид, но аз не се интересувам от него. За това пак покрай езерото с хуууубавия път и малко след Трапейца хващаме нагоре по Р504. Аз карам, Ваня снима, обсъждаме хубавата природа, времето и че си струва да се дойде пак.
Пътя нагоре е страхотно приятен, незабравими гледки към езерото, спокоен и стръмен. Завои чак да ти накъртят. Става хладно и стигаме бърдото на около 1400м.н.м.в.
Пръв поглед към езерото Преспа. Близко, но изглеждаше различно, някак мрачно, по-тъмно, но безспорно много красиво. Тази част на България е страшно красива. Следва спускане. Качеството на асфалта е добро, но това не е причина да се отпуска човек. Няма и 40км а ми докарва пълен оргазъм.
Слязохме от планината. Пътя минава покрай разни селца и въпреки напредналия Септември около нас имаше страхотни прасковени градини. Покрай Битоля минаваме на 6-та, доста зле изглежда от далеко. По пътя спряхме да хапнем, но не уцелихме добро ресторантче, не ми се понравиха ЧебабЧетата. Заваля, слабо ама „парен каша духа“ Може би около Велес се качваме на магистрала. И аз взех да раздавам газ, че много път има. Иииииии караме 130-140, някак случайно погледа ми се плъзна към таблото и О. Захранването на ГПС се мята диво на кабела, явно вятъра го е извадил от куплунга. Това добре, ама вътре в гнездото изскачат искри, добре бляскаха. Без да се мая много стискам съединителя и завъртам ключа, да спра не захранването, то „твърдо“ вързано, а с цел да предпазя електрониката. Спрях, за около 150м заради особенните спирачки на BMW-то. Нямаше причина да ги натискам много а и достатъчно се стресна Ваня. Разбора: от вибрациите се е разглобило зарядното и е изпаднало бушончето с пружината в 12V куплунг. Там то подскача свободно и дава на късо. Станалото станало, зарядно и 12V извод няма. Изтървах малкото бушонче на ГПС-а и не го намирах, а и не ми се разглобя до бушона на захранването. Минах само на батерия и на нощен режим. Оказа се добра постъпка и без проблеми изкара до 22:00ч. Продължихме.
Стъмваше се а ние пресичаме Скопие, никакво внимание. Магистралата до Куманово. Не помня, но изчистихме джобовете от монети за патарината, около €1,80 за мотор. Вече беше напълно тъмно, но задушно докато катерихме към КПП Гюешево.
Минахме за 15мин, последва Кюстендил, Дупница и хотел в Сапарева баня.
За деня 490км.
Ден като всеки ден, 12.09.2015Есента е тук.
Станахме закуска и киснене в минералния басейн. Времето не бе за външния. Доста се напарихме. Снимка пред единственият гейзер в континентална Европа. Температурата му е 103°C Поехме към Габрово, през Самоков, София … Всяко завръщане е хубаво. Прибираш се в къщи, прибираш се с впечатления, спомени, хиляди снимки и планове за нови места. Хубаво е у дома, но и на път ми харесва, харесвани и то много.
За деня 280км
Общо над 2640км със среден разход 5,2л/100км. Албански леки и Македонски динари купихме от софийско чендж бюро. Остатъка от леките ги обменихме пак там няколко месеца по-късно. Загубих си записките, но целия масраф беше около €600.
Бъдете млади!
фози 02.2016
Page updated
Google Sites
Report abuse