Embedded Files
На концерт в Атина
На концерт в Атина
В момента в който разбрах че AC/DC ще имат концерт в Атина започнах да кроя планове. Билетите закупих през итернет в първия ден. След около месец дойдоха по куриер. Няколко месеца се порових за да разбера какви забележителности има покрай трасето което нахвърлях. Досадно е да минеш покрай Рим и да не видиш Колизеума. Понеже вече имахме опит, имахме по-малко притеснения със съпругата ми относно плащания, къмпинги, храна и други подобни. Малко се изненадахме от факта че на много малко места успяхме да платим с карта, не бяхме уцелили правилния тип който е VISA. От същия този опит се наложи да си направя собственоръчно предпазители на ауспухите за да предпазя чантите за багаж от запалване. Оказаха се удачни и свършиха работа. Разбира се времето се изтъркаля и ето на дойде петък. Въпреки споменатия опит и факта че не бях на работа едвам ни стигна деня да се до нагласим. Но багажа беше факт и „коня” беше вече натоварен и чакаше в „конюшнята”.
Ден събота 23.05.2009.
Имахме план да се срещнем с Поля и Петър, нашите спътници за следващите дни в гр. Белово. От там през Юндола КПП Илинден и към Кавала. До Белово стигнах по под-балканския. По-това време работния ден на розо-берачите вече беше в разгара си. На места се усещаше много силен аромат на рози.
С изключение на моето закъснение всичко беше по план. Пътя от Белово се оказа невероятен. И рева на ДУКАТИТО ме възбуждаше допълнително. Откри се неописуема гледка. Срещнахме доста групи мотористи. Много приятни завои чак до Драма.Скоро стигнахме до КПП "Илинден". В Кавала се настанихме в приличен къмпинг със собствен добре поддържан плаж.
След като се настанихме се разходихме из града и уважихме известния акведукт и стара крепост. Тя се намира на най-високото място на града и е опасана от две крепостни стени. Веднагически се забеляза и привързаността на Гърците към църковната институция.
Самия акведукт и пристана.
Първият ни дом на Гръцка земя:
Ден Неделя 25.05.2009
Следващата цел на моя добре проучен план беше да стигнем да Солун, да разгледаме малко града, после газ към едни малки градчета Кутлеш или Вергина (Vergina) където исках да видим гробницата на Александър Велики. Крайната цел беше да стигнем до къмпинг около Метеора.
Речено сторено, избягвайки магистралите стигнахме до Солун. Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула (Λευκός Πύργος). Други по-известни са църквата Св. Димитър , градската крепостна стена, Галериевата арка, ротондата Св. Георги и други.
Градът е добре устроен, с големи площади (Св. София, Аристотелис) и широки булеварди, което се оказа нехарактерно за големите Византийски градове.
Мога да кажа че 100% от църквите са в отлично състояние.
Петър и Поля позират на фона на "Бялата Кула".
Кулата отвътре.
Прави впечатление че ако не знаеш гръцки няма шанс да разбереш нещо повече от написаното по таблата и изложеното в залите. Съчетание от история и модерно представяне.
Великолепните гледки от върха на кулата и Солунското кметство.
Следваща спирка, Вергина. Препоръчвам на всеки да отиде до там но само ако е навит да даде 8Е и да влезе в гробницата музей. Има уникална колекция от каменни, медни, златни и др. предмети на бита и
корони.
Входът към Голямата гробница
на Филип Македонски
- Музеят в Кутлеш.
Нямаше никакъв шанс да се снима вътре. Първо че беше забранено, а ние не искахме да нарушаваме правилата, второ беше доста тъмно.Беше много приятно на температура на фона на 35 градуса отвън.
Интересно е че доспехите са носени от не много едри хора, а не както ни се разказва от историята за едри мъже.
Намерените в гробницата вещи са доста и дори без да си запознат може да си съставиш престава за живота и вкуса на тогавашните обитатели. Накитите са с уникална изработка.
Стана привечер, захладя и газ към Метеора. Въпреки че беше неделя в Клампака имаше доста работещи магазинчета, кафенета и ..... Деня го приключихме с 425км.
Вечерта се изви страхотна буря с малко дъжд, на за кратко. Палатката на нашите спътници не издържа и те си наеха стая на прилична цена.
Вторият ни дом и гледката от "верандата" ни.
Ден Понеделник 25.05.2009.
Имахме да разгледаме няколко от манастирите из Метеора и околността......
Така и направихме. Посетихме 2,5 манастира, много снимки и удоволствие от пътя обхождащ скалите и „висящите” манастири.
Трябва човек да е подготвен за сериозно изкачване на стъпала.
Обиколката и влизането във всичките 7-действащи манастира се обезсмисля ако не сте силен почитател на тези сгради.
близо 10км. „околовръстно”.
Както и в други подобни места се налага да се спазват определени порядки. Жените позират с дадените им за временно ползване фусти.
Понеже по моя план оставаха 290км. до Патра ( следващата цел) не бързахме. В най-горещата част на деня поехме на път. Разбира се че поехме по второстепенен път който почти липсва от картите. Това се оказа страхотна находка. Първоначално покарахме през няколко населени места 30-50км. Постепенно пътя взе да става по-нагънат и забавен а дърветата по-широколистни.
Спряхме за около час да отдъхнем на хладно.Около нас се виждаха от големите пожари в Гърция преди няколко години. Но природата постепенно се лекуваше. Не бързахме за никъде защото незнаехме какво ни предстои. Отново яхнахме завоите като се мъчехме да избягаме от преследващите ни дъждовни облаци. Бавно но сигурно се изкачвахме нагоре. С няколко леки залитания следвахме GPS който ни водеше незнайно къде. Пресичахме пътища които изглеждаха добре но не бяха отбелязани на никоя карта или GPS. Широколистните дървета станаха иглолистни. Започна да пръска ситен дъжд и захладня. Все още се изкачвахме. Карахме внимателно тъй като имаше доста свлечени скали и камъни на места а и асфалта беше вече мокър. Гледките бяха умопомрачителни. Недопусках че в Гърция ще налетим на такива крайности. Растителността се загуби. Сипеите покрай пътя показваха за тежките условия праз зимните месеци. Още имаше следи от сняг и големи преспи. (Ouch my GOOD, та ние сме в Гърция. ) Спряхме да дозакопчеем циповете.
До нас спря пожарна патрулна кола. Полафихме с момчетата, получихме инфо за пътя и газ. Започнахме постепенно да спускаме. Деня превалеше но въпреки всичко не ни се разделяше с планината. ГРЕШКА, кой каза разделяне. Хайде пак в матрицата, нагоре, надолу, наляво, пак наляво, още веднъж на ляво, хайде пък на дясно и така до безкрай. И тези Гръцки завои как те намамват. Накрая винаги са по-остри отколкото в началото.
Правих предварителни сметки за 60-80км/ч. средна скорост. Олеее колко съм заблуден. 1,2 скорост едвам 20-30км. На няколко пъти се мъчиха доброжелатели да ни отклонят от избрания маршрут и да минем през цивилизация, но ние не. Все ни викат карайте към Agrinio, ама ние пак не.
С надежда за населено място с бензиностанция продължихме. Но нееееее пак ляво, дясно, л.... Гледам пред мен Триградското Ждрело, неможе да бъде. Сами се убедете.
Нещата много загрубяха. Бензина вече взе да намаля, което значи че яко се лутаме из планините. Рядко попадахме на населено място, движение (-3, под нула). Въпреки общото впечатление все пак следваме маршрута. И все пак беше красиво.
НО ДО ЕДНО ВРЕМЕ.....
Шах, ни GPS (много не му вярвахме и сбъркахме) ни карти ни хора да питаме. Разбрахме че не сме на прав път след като трайно загубихме асфалт под гумите. Минаваха ми мисли да нощуваме на място ако се наложи.
Но все пак не бяхме оборудвани за високо планинско лагеруване. След кратко по километри лутане но дълго по време попаднахме на „божи месия” В средата на нищото, точно когато минавахме едно поточе видяхме един поседнал човечец който цапаше с тояжката си във водата. Е та той на много добър английски ни упъти. GPS беше прав (м@м...) но понеже бавно опресняваше аз го подцених. С надежда за бензин продължихме. Пак ляво, дясно, л.... Невероятно е как въпреки че решихме да се откажем от това трасе и да минем по „царския” път пак попаднахме някъде на Google Earth. Взе доста да притъмнява. Оооо спасение, населено място с бензиностанция. DUCATI-то харчи малко повече и двамата с Петър се бяхме изприщили. Ясно беше че до Патра няма да са 290км. та дори и да съм с планер. Тока в GPS свършваше и го спрях защото вече бях ме в цивилизацията и щяхме да следваме табелите. Табели ли, колкото има в метрото пътни знаци. Бяхме излезли в гр. Thermo. От картата се вижда че трябва езерото да ни остане в дясно посока Патра, но не. Оказа са в ляво. Не се оглеждахме за къмпинг тъй като имахме уговорка и среща в Патра с ятаци. Тези последни около 2-часа на мен лично ми развалиха малко (бях бесен) настроението от страхотното до тук пътуване. Като му е писано на човек да се..... Беше ни писано да стигнем до Agrinio и това е. Там на два пъти двама за които не ми стигат определения ни изстреляха в обратна посока на желаната. Пак се обърнахме към бай GPS. Малко преди Патра пътя стана много екзотичен а въпреки че беше вече около 22.00 пак си личеше а и Патрааааааа взе да се вижда в далечината. Беше доста топло а и бяхме изсъхнали вече.
В крайна сметка се настанихме у любезните домакините около 12,30. Да се живи и здрави. Освен че ни приютиха ами ни и нахраниха. Малкото ни приключение за деня се оказа около 420км вместо 290км от които над 150км по силно пресечен и насечен терен, на който и в Алпите могат да се чудят, но бяхме повече от доволни. Това може би ще остави най-силен спомен от това пътуване (разбира се не броя концерта на AC/DC).
Плана беше да останем на къмпинг до Патра 2-дена, плаж и разпускане. Е почти се получи.
Ден Вторник 26.06.2009.
На другия ден, миене на кончето, разходка, плаж, хапване, пак разходка. Кеффффф
За протокола в Патра движението си е доста ориенталско но въпреки натовареността и тесните улици никой не надува клаксон нервно и не ти подмята "селянин" и подобни. Никак не е лесно и доста топло. Далеко сме от БГ и си личи по всичко. Преобладаващи са маслиновите насаждения навсякъде.
За разлика от Солун тук както и в Атина сградите са 3-5 етажни. Може би заради това градовете ми се струват огромни.
Дори на фериботите се полага да бъдат измити.....
Приятно място се оказа и винарната която посетихме. Без помощта на нашата домакиня и гид нямахме шанс да я намерим.
Факт са многото български и руски дипломи издадени на избата.
Историята на избата е доста интересна както и причината да се направи напитка (вино) характерна само за там, която бих определил като нещо междинно между български мавруд и ликьор с екзотичното има "МАВРОДАФНИ" (черната Дафни). Хората бяха много мили и ни почерпиха с по една напитка, която в комбинацията с жегата ни разпусна неописуемо.
Гледката от хълма също си струваше.
По късно имахме малък инцидент с "дукатито", Петър и Поля, но слава богу с малко щети и повече уплаха.
Една прекрасна нощна Патра с доста динамичен вечерен живот.
Ден Сряда 27.05.2009.
Разделяме се с домакините и тяхното гостоприемство в новата и къща на ранина.
Тръгваме към Атина. Използваме „магистралата” за да стигнем бързо. Не ми се искаше и неми се вярваше но баш аз пропуснах Курилския канал. Пристигаме в столицата по обед, жега и трафика е 6+.
Сравнително лесно но с повече нерви стигаме близо до хотела. Около нас много шляещи се хора които очевидно не са местни. Първоначално сме притеснени от движещите се африкански племена, но за мен притесненията бяха до тук. Постепенно се събра голяма група мото любители от БГ в същия хотел. (На горната снимка са хора с които се оказахме от една порода и контакта ни продължава години.) Няма да коментирам усилията и нервите на домакините ни. Всичко каквото правихме двата дена в Атина зависеше от тези люде.
Дори ми отстъпиха мотора си .
Само ще спомена че си бяха взели отпуска за да ни бавят и развеждат. СПЕЦИАЛНИ БЛАГОДАРНОСТИ И РЕСПЕКТ.
Организираха ни кратка екскурзия до хълма насред града. От та се виждаше Атина като на длан. Е доста голяма длан
В крайна сметка прекарах цял следобед на мотора движейки се из Атина а бях изминал само 40км. в града.
Ден Четвъртък 28.05.2009. концерта
В деня преди концерта културна програма. Акрополи,
ант. театри, вчерашния хълм и др.
Много са интересни (смешни Атинските гвардейци). Допускам че повече за атракция са измислили техния ритуал с тропане на пушки и маршируване.
Стадиона на който се проведе концерта е с невероятна конструкция и за мен е най-големия на който съм бил до сега с много добра организация във всякакъв аспект покрай събитието.
Много сме горди пред стадион "Оака" с поръчковите си тениски.
КОНЦЕРТА нямам какво да кажа за да създам и 15% от това което усетих. Ще ми остане много силен и емоционален спомен... Присъствието на българи беше осезаемо, в положителния смисъл.
И няколко снимки от самия концерт:
Не е видео стена, просто изкочи пред мен...
Ден Петък 29.05.2009.
На следващия ден бавно но успешно се измъкнахме от Атина след предварително запознаване с картата. Спряхме след 15км. да си стиснем ръцете и всеки пое по свой път. Там се разделихме и с Петър, Поля и „монстъра”.
Аз разбира се при първа възможност (при Ламия) кривнах от магистралата. Въпреки че мога да заявя че Гръцките магистрали не са така скучни заради добрите гледки които се откриват към многобройните заливчета. Минах през една земеделска част на Гърция. Само там видях нещо като гета. Явно там живееха мургави сезонни селскостопански работници. Вероятността да завали се увеличаваше с всеки километър. При Лариса отново хванахме ‘царския’ път и мноооого як дъжд (порой премесен с град. По-късно разбрах че все пак сме минали леко). После при ревизията се оказа че имаме доста мокри неща. Настанахме се на къмпинг на брега близо до Литохоро разбира се на палатка където се запознахме с много готини люде и пихме по едно, две, трииии....За деня малко над 400км.
Ден Събота 30.05.2009.
Плана за следващия ден беше отново културна програма. От сутринта си личеше че времето ще е променливо, но газ към Олимп......
Целия планински масив е обявен за национален парк. Има пункт в който регистрират туристите.
Пътя за МПС се качва до 2100м надморска височина. Готина природа и приятен път за забавление от шофирането.
Наложи се да го покоря по сандали...
Отриваха се страхотни гледки и контрасти. От една страна заснежения връх а от друга само на около25км. плажа и морето.
От желание да направим повече снимки на връщане сериозно прегрях задната спирачка.
Малко под паркинага имаше отбивка към манастир, който ни изненада приятно. Беше стар и в процес на реставрация. Нямаше такса и нямаше хора.
На слизане минахме покрай доста голямо военно подразделение, базирано в полите на парка и плантации за киви. Следващата цел беше древното градче с няколко значими археологически забележителности Дион..... Явно е било „люлка” на древната култура.
Интересен е факта че както и Дион така и Литихоро не са на брега и плажа а 10-15км навътре и нагоре. Това е нещо немислимо за BG - Черноморието....
Остана малко време и за китното, скъпо Литихоро, където и хапнахме grilled Octopus .
Вечерта в къмпинга, който междувременно се беше напълнил с българи връщащи се от КОНЦЕРТА, се доказахме че сме по-пивки и шумни от византийците.
Ден Неделя 31.05.2009.
И така неусетно стана 31.05 the last day. Все пак беше приятно чувството че се прибираме у дома си. Имахме да изминем около 600км. Изминахме ги без проблем дори се прибрахме сравнително рано. Разбира се последния 1час беше най-най-дълъг.
Като за финал бих добавил че е приятно и лесно да се пътува в Гърция. Може би не сме им от любимите туристи но ще свикнат. Определено извън сезона могат да се намерят изключително спокойни места на добри цени ( в Евро).
Равносметката е почти 2900км. вместо предвидените 2400км. за девет дена и 1000ml Oύζο. Много нови впечатления, нови, готини хора и БЛИЗКА СРЕЩА С четиримата Австралийци.
FozY
30.06.2009.
Page updated
Google Sites
Report abuse